Чл.1. С този кодекс се уреждат производствата по регистрация на данъчните субекти, установяване, обезпечаване и събиране на данъчните и другите държавни и общински публични вземания, обжалването на свързаните с това актове, както и структурата и правомощията на данъчната администрация.

Чл.2. Разпоредбите на този кодекс се прилагат и за процесуалните действия по незавършени данъчни производства и изпълнителни производства за публични вземания към датата на влизането му в сила.

Чл.3. (1) Разпоредбите на този кодекс се прилагат на територията на Република България по отношение на всички данъчни субекти, за които възникват публични задължения съгласно българското законодателство.
(2) Данъчните органи са длъжни да установят всяко данъчно задължение и нарушение, възникнало или извършено на територията на Република България.
(3) Разпоредбите на този кодекс се прилагат и за действия или събития извън територията на страната, когато това е предвидено със закон или с международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България.
(4) Когато в международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, е предвидена друга процедура за установяване на данъчни задължения и нарушения, прилага се редът, предвиден в този договор.

Чл.4. (1) Спрямо лица, които се ползват с имунитет по отношение на гражданската и административната юрисдикция на Република България, процесуалните действия, предвидени по този кодекс, могат да бъдат извършени само в съответствие с нормите на международното право.
(2) По отношение на лицата, ползващи се с имунитет, се прилагат разпоредбите на този кодекс, когато:
1. доброволно са се отказали от имунитета си;
2. реализират доходи от източници или притежават имущество в Република България, различни от доходите и имуществото, за които се ползват с право на имунитет съобразно нормите на международното право.

Чл.5. При упражняване на правомощията си органите на данъчната администрация и публичният изпълнител спазват Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна.

Чл.6. (1) Данъчните органи са длъжни в пределите на своята компетентност да установят обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорността на данъчните субекти.
(2) Когато въз основа на съществуващите данни не е възможно обективното установяване на всички факти и обстоятелства, отнасящи се до данъчното облагане и отговорността на данъчния субект, данъчният орган прилага особените правила за определяне на данъчните задължения, предвидени в този кодекс.

Чл.7. (1) Данъчната администрация и публичният изпълнител изпълняват своите функции самостоятелно и само въз основа на закона.
(2) Въпроси, отнасящи се до данъчното облагане, не могат да бъдат решавани от други административни органи.
(3) Започнало наказателно или административнонаказателно производство срещу данъчен субект не е основание за спиране или започване на данъчното производство за същия субект, освен когато е предвидено друго в този кодекс.

Чл.8. (Решение на конституционния съд No 2 от 2000 г.,ДВ,бр.29 от 2000 г. - чл. обявен за противоконституционен)

Чл.9. (1) Органите на данъчното производство и публичния изпълнител прилагат законите точно и еднакво спрямо всички данъчни субекти.
(2) Не се допускат никакви привилегии и ограничения, основани на народност, произход, етническа принадлежност, религия, пол, раса, образование, убеждения, служебно, обществено, политическо или материално положение.

Чл.10. Данъчните органи и публичният изпълнител са длъжни служебно в производствата по този кодекс да изясняват всички факти и обстоятелства, свързани със законосъобразното установяване на публичните вземания, включително водещи до намаляването или отпадането им.

Чл.11. Участниците в производствата по този кодекс са длъжни да упражняват предоставените им от закона права добросъвестно, като в законоустановените срокове са длъжни да извършат определените действия, обезпечаващи нормалното развитие на производствата.

Чл.12. (1) Служителите в данъчната администрация и привлечените сътрудници, както и публичните изпълнители и експерти са длъжни да пазят тайна и да не използват за други цели освен за прякото изпълнение на служебните си задължения всички станали им известни факти и обстоятелства, определени от този кодекс като служебна тайна.
(2) Тайната може да се разкрива въз основа на акт на орган на съдебната власт, както и по писмено искане на друг данъчен орган по ред и условия, определени от главния данъчен директор във връзка с осъществяването на правомощията му по този кодекс.

Чл.13. (1) Държавните и общинските вземания са публични и частни.
(2) Публични са държавни и общински вземания:
1. (доп.,ДВ,бр.63 от 2000 г.) за данъци,акцизи, мита и задължителни осигурителни вноски;
2. за такси и други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за паричната равностойност на вещи, отнети на законово основание в полза на държавата;
4. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и по наказателни постановления.
(3) Публичните вземания се установяват и събират в левове.
(4) Частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал.2.

Чл.14. (1) Публичните вземания се събират по реда, предвиден в този кодекс.
(2) (Решение на конституционния съд No 2 от 2000 г.,ДВ,бр.29 от 2000 г. - противоконституционен по отношение на изричното събиране по кодекса) Частните държавни и общински вземания се събират по общия ред.

Чл.15. Изпълнително основание за събиране на публичните вземания е:
1. данъчен акт;
2. акт за установяване на съответното публично вземане.

Чл.16. (1) Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.
(2) Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда, предвиден за издаване на данъчен акт. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета, съответно от ръководителя на ведомството.
(3) Актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред кмета, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на съответното ведомство.
(4) Публично държавно или общинско вземане се погасява по давност в сроковете, предвидени в този кодекс.

Чл.17. (1) Установяването на публичните вземания срещу длъжник, за когото е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност, се извършва по реда на чл.16 най-късно до един месец след получаването на уведомлението по чл.20, ал.4.
(2) Текущите публични задължения на длъжника се установяват от съответните органи извън срока по ал.1.
(3) Екземпляр от актовете за установяване на публичните вземания се предоставя на Агенцията за държавни вземания.
(4) Публичните вземания се предявяват от Агенцията за държавни вземания пред съда по несъстоятелността.
(5) В случай, че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Тези вземания не могат да бъдат оспорени по реда на част четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на решението на съда по несъстоятелност за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания.

Чл.18. (1) Данъчни субекти са:
1. местните физически и юридически лица, а държавната администрация, учрежденията и общините - когато осъществяват стопанска дейност;
2. чуждестранните физически лица, които получават доходи от източник в страната, извършват подлежаща на облагане с данъци дейност или притежават имущества в страната;
3. чуждестранните юридически лица, клон или търговско представителство и неперсонифицираните дружества, които имат място на стопанска дейност или които получават доходи от източник в страната или извършват подлежаща на облагане с данъци дейност;
4. лицата, които се ползват с имунитет по отношение на гражданската и административната юрисдикция на Република България, в случаите, предвидени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) Неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица по отношение на данъчната регистрация, данъчното облагане, събирането на вземанията и обжалването.
(3) Не са данъчни субекти държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление.

Чл.19. (1) При смърт на физическо лице общината уведомява данъчната администрация по местоживеене до 15-о число на месеца, следващ месеца на смъртта. Наследниците също могат да уведомят данъчната администрация.
(2) Наследниците отговарят за данъчните задължения на наследодателя си до размера на полученото имущество.
(3) Данъчната администрация до края на месеца, следващ месеца на смъртта, може да започне данъчна ревизия за установяване размера на данъчните задължения на наследодателя. Ако в този срок наследниците извършват разпоредителни сделки, те отговарят солидарно за данъчните задължения на наследодателя.
(4) След започване на данъчната ревизия разпоредителни сделки могат да се извършват само със съгласието на съответния данъчен орган - до издаване на данъчния акт.

Чл.20. (1) В случаите на заличаване от търговския регистър на едноличен търговец или прекратяване на юридическо лице данъчната администрация се уведомява преди внасянето на съответното искане за това в съда.
(2) Доказателството за уведомяване на данъчната администрация по ал.1 се прилага към внесеното в съда искане и е условие за разглеждането му.
(3) При условията и по реда на ал.1 и 2 юридическите лица уведомяват данъчната администрация за искането за сливане, вливане, разделяне и отделяне.
(4) В случаите на искане за откриване на производство по несъстоятелност, направено от длъжника или от негов кредитор, преди внасянето на молбата в съда, се уведомяват данъчната администрация и Агенцията за държавни вземания.
(5) Най-късно в 14-дневен срок от получаването на уведомлението по ал.4 Агенцията за държавни вземания издава удостоверение за уведомяване, което съдържа информация за наложени върху имуществото на длъжника мерки за обезпечаване на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните.
(6) Прилагането на удостоверението по ал.5 и на доказателството за уведомяване на данъчната администрация към внесената в съда молба е условие за разглеждането на молбата и образуване на делото по несъстоятелност.

Чл.21. (1) Членовете на органите на управление на юридическите лица отговарят лично, неограничено и солидарно с длъжника за неизпълнени данъчни задължения на юридическото лице в случай, че са укрили факти и обстоятелства, които по закон са били длъжни да обявят пред данъчната администрация, или не са изплатили безспорно данъчно задължение и активите на юридическото лице са намалели през този период.
(2) Отговорността по ал.1 е за неплатените данъчни задължения в рамките на намалението на активите на юридическото лице за периода между възникването на задълженията и установяването на обстоятелствата, водещи до отговорността.

Чл.22. (1) Когато по силата на закон данъкът се удържа и внася от трето лице, различно от данъчния субект, правилата на този кодекс по отношение на данъчния субект се прилагат и по отношение на третото лице.
(2) Когато третото задължено лице по ал.1 не е удържало или не е внесло данъка, то отговаря за данъчното задължение.

Чл.23. (1) Данъчният субект има право:
1. да бъде информиран в подходяща форма за данъчните му задължения и за сроковете, в които следва да заплати дължимите от него данъци;
2. да получава разяснения за попълването на данъчните декларации;
3. своевременно да му бъдат осигурени данъчни декларации, съдържащи указания за попълването им, формуляри и други документи, които данъчните органи изискват въз основа на закона;
4. при поискване да бъде информиран в подходяща форма за последиците от принудително изпълнение на данъчни вземания;
5. да обжалва в случаите, предвидени в този кодекс, действията на данъчните органи, които засягат неговите права и законни интереси;
6. на уважение към достойнството му при изпълнение на данъчни задължения;
7. на опазване на тайната относно обстоятелствата, станали достояние на данъчната администрация при условията на този кодекс;
8. да изисква от данъчните органи при предприемане на всякакви действия да се легитимират или да показват акт, въз основа на който предприемат тези действия.
(2) Когато по причина на действията на данъчната администрация или поради късно приемане на законови разпоредби, определящи нови данъчни задължения или срокове, данъчният субект няма обективна възможност да заплати в срок данъчните си задължения, той не дължи лихви за закъснение и ползва отстъпката, предвидена за заплащане в законоустановения срок, ако е изпълнил задължението си добросъвестно.
(3) Когато данъчният субект действа съобразно указания, дадени му в писмен вид от упълномощен за това орган на данъчната администрация, които впоследствие се окажат незаконосъобразни или неправилни, начислените лихви в резултат на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.
(4) Когато данъчният субект заплати целия дължим данък за съответния данъчен период, ако със закон е установено право на ползване на намаление, но без да е подал предвидената за това декларация до момента на плащането, при установяване на правилността на извършеното плащане той ползва предвидените в тези случаи намаления на размера на данъка при условие, че декларацията бъде подадена в законовия срок.

Чл.24. (1) Данъчният субект е длъжен да оказва съдействие на данъчния орган при упражняване на правомощията му, като:
1. декларира обстоятелства, когато това се изисква със закон или друг нормативен акт, издаден за неговото прилагане;
2. изготвя справки и предоставя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с извършваните проверки и ревизии, и заверява направените от данъчния орган копия от тези документи;
3. осигурява достъп до служебни помещения, складове, каси и др.;
4. осигурява място за извършване на проверки или ревизии, а когато това е невъзможно, предава необходимите документи на данъчния орган с протокол и опис.
(2) В случаите, когато със закон се изисква установяване на факти и обстоятелства от значение за правата и задълженията на данъчните субекти, те декларират тези обстоятелства пред съответните органи, като носят наказателна отговорност за верността на данните в декларацията.

Чл.25. (1) Данъчната администрация отговаря за вредите, причинени на данъчни субекти от незаконни данъчни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на дейността им.
(2) Обезщетения за вреди от незаконни актове по ал.1 може да се иска след тяхното отменяне по реда на този кодекс. Когато вредите са причинени от нищожен данъчен акт или от незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
(3) Отговорността по ал.1 се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Чл.26. (1) Данъчни актове по смисъла на този кодекс са актовете, издавани от органите на данъчната администрация, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на данъчните субекти.
(2) Данъчни актове са и решенията за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказите за издаване на такива документи.
(3) Актовете по ал.1 и 2 подлежат на обжалване по реда, предвиден за данъчните ревизионни актове.

Чл.27. (1) Данъчната администрация води данъчен регистър за всички данъчни субекти по този кодекс. Данъчният регистър служи за идентифициране на данъчните субекти и извършваната от тях дейност, подлежаща на контрол.
(2) Местните физически лица и чуждестранните физически и юридически лица за доходи, подлежащи на облагане при източника с окончателен данък, платим от трето задължено лице, не подлежат на вписване в данъчния регистър.
(3) Със закон може да се предвиди воденето на специални регистри по отделни видове данъци, които са неразделна част от общия данъчен регистър.

Чл.28. (1) Данъчният регистър съдържа данни за всички регистрирани в страната данъчни субекти относно:
1. регистриращия данъчен орган;
2. името, съответно наименованието (фирмата) на данъчния субект;
3. БУЛСТАТ, съответно служебен данъчен номер или единен граждански номер, когато няма БУЛСТАТ;
4. данъчния адрес;
5. трите имена и единния граждански номер на представител на данъчния субект;
6. трите имена и единния граждански номер на лице за контакти с данъчната администрация;
7. банкови сметки на данъчния субект;
8. данни по чл.40 от Закона за статистиката;
9. производствени, търговски или други обекти и места за осъществяване на дейност в страната и в чужбина, включително и ефективно управление от България на чуждестранни търговски дружества;
10. участия в дружества и инвестиции в страната и в чужбина;
11. издадени разрешения/лицензии за осъществяване на стопанска дейност.
(2) Главният данъчен директор може да изисква декларирането и предоставянето и на други данни, необходими за данъчния контрол.
(3) Когато съществува задължение за издаване на удостоверение за първоначална данъчна регистрация, удостоверението се издава в 7-дневен срок от вписването в данъчния регистър и съдържа данните по ал.1, т.1, 2 и 3. До издаване на удостоверение лицето има право да получи заверен екземпляр на декларацията за данъчна регистрация.
(4) Търговските банки и клоновете на чуждестранни банки уведомяват в 7-дневен срок данъчната дирекция по регистрацията на данъчния субект за открити или закрити сметки от него.

Чл.29. (1) Данните в данъчния регистър се въвеждат служебно или чрез подаване на декларация.
(2) Служебно вписване се извършва на:
1. местните и чуждестранните физически лица, с изключение на лицата по ал.3, в териториалната данъчна дирекция по местоживеене с подаване на данъчната декларация по реда и в сроковете, установени в съответния данъчен закон; в данъчната декларация лицето посочва и постоянен адрес за връзка с данъчната администрация;
2. юридическите лица, физическите лица - еднолични търговци, клоновете и търговските представителства на чуждестранни лица, физическите лица по чл.2 от Търговския закон, които са осигурители, неперсонифицираните дружества чрез регистрацията по БУЛСТАТ.
(3) На задължително вписване чрез подаване на декларация подлежат данните по чл.28, ал.1, т.4, 5, 6, 7, 9, 10 и 11 и ал.2 при условия и по ред, определени със заповед на главния данъчен директор, която се обнародва в "Държавен вестник". Подаването на декларацията се извършва, както следва:
1. нотариусите - в териториалната данъчна дирекция по местоживеене;
2. лицата, упражняващи частна медицинска практика - в териториалната данъчна дирекция по местоживеене;
3. физическите лица, извършващи търговска дейност, без да имат задължение за регистрация по Търговския закон - в териториалната данъчна дирекция по местоживеене;
4. едноличните търговци, местните юридически лица, включително и тези с нестопанска цел, и клоновете на чуждестранните лица - в териториалната данъчна дирекция по седалището си;
5. неперсонифицираните дружества - в териториалната данъчна дирекция по седалището им; седалището на дружеството се доказва с нотариално заверен препис на учредителния акт;
6. чуждестранните юридически лица, които са регистрирали търговско представителство или клон в Република България - в териториалната данъчна дирекция по регистрацията на съответния клон на Българската търговско-промишлена палата;
7. чуждестранните лица, които осъществяват стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност или определена база, или чието ефективно управление е от България - в териториалната данъчна дирекция по местоизвършване на дейността, съответно на управлението; когато дейността се извършва на повече от едно място - в териториалната данъчна дирекция по мястото на управление.
(4) Образецът на декларацията по чл.29, ал.3 се утвърждава от главния данъчен директор.

Чл.30. (1) Данъчният номер на лицата, включени в регистъра БУЛСТАТ, е кодът по БУЛСТАТ.
(2) Данъчният номер на местни физически лица, които не са включени в регистъра БУЛСТАТ, е единният граждански номер.
(3) На чуждестранни лица, които не са включени в регистъра БУЛСТАТ, се определя служебно данъчен номер.

Чл.31. Регистрираното лице е длъжно да посочва БУЛСТАТ (данъчния си номер) във всички издавани от него документи, свързани с данъчното облагане, както и в цялата кореспонденция с данъчните органи.

Чл.32. (1) Данъчен адрес на местните и чуждестранните физически лица е адресът по местоживеене, посочен в последната данъчна декларация и/или постоянният му адрес. В случаите, когато тези лица нямат местоживеене в страната, за данъчен адрес посочват адреса на техния представител или пълномощник. Данъчните съобщения и книжа за физическите лица могат да се връчват или изпращат и по местоработата им.
(2) Данъчен адрес на данъчните субекти по чл.29, ал.3, т.4-7 е последният адрес, деклариран по данъчната им регистрация. Всички данъчни съобщения и книжа се връчват на данъчния им адрес в работен ден - от 9 до 17 часа.
(3) Данъчните субекти, с изключение на физическите лица, са длъжни да осигурят на данъчния си адрес лице за получаване на данъчни съобщения. Лицата за получаване на данъчни съобщения се обявяват в декларацията за регистрация.

Чл.33. (1) При всяка промяна на данните в декларацията за данъчна регистрация, както и на данъчния адрес, регистрираното лице е длъжно в 14-дневен срок да уведоми писмено данъчната дирекция по регистрация.
(2) Уведомяването се извършва чрез попълване и представяне на декларация по образец, утвърден от главния данъчен директор.
(3) В случаите на промяна на седалището или местоживеенето декларация се подава и в новата данъчна дирекция, която регистрира лицето, като запазва неговия данъчен номер.

Чл.34. (1) Данъчната регистрация се заличава след изтичане на 10 години от:
1. смъртта на физическото лице;
2. заличаването на съдебната регистрация на едноличния търговец или на търговското дружество;
3. подаването на заявление от неперсонифицираните дружества или от чуждестранните лица, които нямат регистрация по Търговския закон.
(2) Данъчната регистрация на лицата по т.3 се заличава служебно, когато се установи, че са отпаднали условията за данъчна регистрация, в срок 5 години от установяването.
(3) Данъчната регистрация не се заличава, независимо от изтеклия срок, при неприключило данъчно или изпълнително производство за публично вземане - до приключването му.

Чл.35. (1) Данъчните органи получават безплатна информация от съдебните и публичните регистри за данъчните субекти, включително и за тези данъчни субекти, чиято регистрация е заличена.
(2) Съдилищата и общините, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националният статистически институт и Министерството на вътрешните работи предоставят на данъчната администрация наличната и необходима информация за поддържане на регистъра безплатно.
(3) За целите на данъчната статистика, планирането и анализа на прилагането на данъчното законодателство главният данъчен директор определя кръга на данъчните субекти, които да предоставят информация по образец, утвърден от него.
(4) Предоставянето на информация по ал.1 и 2 става по писмено искане на териториалния, регионалния или главния данъчен директор.

Чл.36. (1) На всеки регистриран данъчен субект се открива данъчна сметка.
(2) В данъчната сметка се отразяват:
1. данъчните задължения, разноските и изтеклите лихви по тях;
2. постъпилите плащания от данъчния субект, от солидарно задължено лице или от всяко трето лице в полза на данъчния субект;
3. сумите, постъпили в резултат от действия на принудително изпълнение;
4. други обстоятелства, свързани с погасяване на данъчните задължения.
(3) Данъчната сметка се води по образец, утвърден от главния данъчен директор.
(4) По искане на данъчния субект органите на данъчната администрация му предоставят информация за всички обстоятелства, отразени в сметката.
(5) Сметката се закрива със заличаването на данъчната регистрация.
(6) Данъчната сметка не се закрива, независимо от изтеклия срок, при неприключило данъчно или изпълнително производство за публично вземане - до приключването му.
(7) Данъчният орган издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на данъчния субект в случаите, когато това е предвидено със закон или с разпореждане на орган на съдебната власт.

Чл.37. Данъчното производство обхваща действията по издаването, обжалването и изпълнението на актовете на данъчната администрация, посочени в този кодекс.

Чл.38. (1) Страни в данъчното производство са:
1. данъчната администрация;
2. данъчните субекти.
(2) В данъчното производство данъчната администрация се представлява от съответния данъчен орган, а пред съда се представлява от съответния регионален данъчен директор и/или от упълномощени от него или от главния данъчен директор лица с юридическо образование.
(3) В производствата пред данъчната администрация данъчните субекти могат да се представляват от пълномощници.

Чл.39. (1) Когато този кодекс установява задължение за данъчен субект, без да е определен срок за изпълнението му, данъчният субект е длъжен да изпълни това задължение в 7-дневен срок от възникването му.
(2) Когато според обстоятелствата на данъчния субект е необходим по-дълъг срок за изпълнение на конкретно задължение, се прилагат съответно чл.44 или 45.

Чл.40. Процесуални действия на данъчните субекти, извършени след изтичане на определените срокове, не се вземат предвид от органите на данъчната администрация, освен ако в този кодекс е предвидено друго.

Чл.41. (1) Сроковете се изчисляват по години, месеци, седмици и дни.
(2) Срокът, който се брои по години, изтича на същото число и в същия месец на съответната година, а когато такова число няма - в края на съответния месец.
(3) Срокът, който се брои по месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответното число, срокът изтича в последния му ден.
(4) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.
(5) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ деня, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден.
(6) Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.
(7) Последният ден на срока продължава до края на 24-ия час, но ако трябва да се извършат действия или е необходимо да се представят или декларират данни в данъчната администрация, срокът изтича в момента на приключване на работното време.

Чл.42. (1) Срокът се смята за спазен и когато изпращането на документите е станало по пощата или когато са подадени пред ненадлежна данъчна дирекция преди изтичането му.
(2) Спазването на срока по ал.1 се установява от датата на пощенското клеймо в пощенския клон на подаването или от входящия номер на данъчната дирекция.
(3) Когато документите са подадени пред ненадлежна данъчна дирекция, те се препращат на компетентната дирекция в 7-дневен срок от получаването им.
(4) Когато декларации и други документи се изпращат по електронен път, за начало на срока се приема датата на изпратеното съобщение в случаите, когато данъчните субекти в 7-дневен срок от датата на изпращането представят или изпратят подписаните и подпечатани декларации и справки и между тях и данните, изпратени по електронен път, няма разлика.

Чл.43. (1) Сроковете спират да текат:
1. при спиране на производство по този кодекс или когато е предвидено със закон - от деня на спирането;
2. при непреодолима сила - от деня на настъпване на събитието.
(2) Неизтеклата част от спрения срок започва да тече от деня, следващ отпадането на основанието за спиране.

Чл.44. (1) По молба на заинтересуваното лице съответният данъчен орган може да продължи определения по чл.39 срок преди изтичането му, ако това се налага по уважителни причини.
(2) Министърът на финансите или упълномощеното от него лице може да продължи установения срок преди изтичането му, когато това е наложително с оглед запазване на правата и интересите на значителен брой данъчни субекти.

Чл.45. (1) По молба на заинтересуваното лице данъчният орган може да възстанови пропуснат законоустановен или определен по чл.39 срок, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства и искането бъде подадено не по-късно от 7 дни след прекратяване на действието на посочените обстоятелства.
(2) Към молбата се прилагат и доказателствата за обстоятелствата по ал.1.
(3) Молбата за възстановяване се решава в 7-дневен срок от получаването й от данъчния орган, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие.
(4) След възстановяването на срока по ал.1 той тече в пълен размер.
(5) (Решение на конституционния съд No 2 от 2000 г.,ДВ,бр.29 от 2000 г. - ал. противоконституционна).

Чл.46. (1) Когато данъчен орган определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния срок, но преди изтичането на определения от данъчния орган срок действие не се счита за просрочено.
(2) Когато данъчен орган определи по-кратък срок, прилага се законният срок.

Чл.47. (1) Връчването на съобщения се извършва от служител на данъчната администрация или чрез общината или кметството.
(2) Връчването може да се извършва и от други лица, определени от главния данъчен директор, от регионалните и от териториалните директори.
(3) Съобщенията могат да се изпращат по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, в която се вписва извършеното действие.
(4) Съобщенията могат да се изпращат по телекс, телефакс, с телеграма или по електронна поща.

Чл.48. (1) Връчването на съобщения на физическите лица се удостоверява с подпис на лицето или на негов представител. Когато връчителят не намери лицето, той връчва съобщението на пълнолетен член на семейството, ако той се съгласи да предаде съобщението. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката, като се отбелязват трите му имена, единният граждански номер и в какво качество приема съобщението, както и задължението му да предаде съобщението.
(2) Връчването на съобщения на юридическите лица се удостоверява с подписа на длъжностното лице, получило съобщението. Освен подписа се отбелязват трите имена, единният граждански номер и длъжността на получателя.
(3) Връчването на съобщение по месторабота се извършва чрез длъжностно лице от администрацията. Връчването е редовно, ако са посочени трите имена, единният граждански номер и длъжността на получателя.
(4) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването. Отказът да се приеме съобщението се удостоверява с подписа на връчителя и поне един свидетел, като връчителят отбелязва трите имена, единните граждански номера и адресите им и връчителят прави бележка за това в разписката.
(5) Съобщението по телефакс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, както и от потвърждението за получаване, призоваването с телеграма - с известие за доставянето й, по телекс - с писменото потвърждение за изпратено съобщение, а по електронна поща - с копие от електронния запис за изпратеното съобщение.

Чл.49. (1) Данъчни субекти - физически лица, които пребивават повече от 30 последователни дни в чужбина, са длъжни да посочат лице на територията на страната, което да ги представлява пред данъчните органи и на което да се връчват съобщенията и другите актове на данъчната администрация.
(2) Данъчни субекти със седалище или адрес в чужбина са длъжни, ако получават доходи и печалби от източници в страната или притежават имущество в страната, да посочат данъчен адрес и лице на територията на страната, което да ги представлява пред данъчните органи.
(3) Алинея 2 не се прилага за лицата и дружествата, които не подлежат на данъчна регистрация по този кодекс.
(4) Съобщението на лишените от свобода и на задържаните под стража се връчва чрез администрацията на съответните учреждения.
(5) Съобщението на военнослужещи на действителна военна служба се връчва чрез командира на съответното поделение.

Чл.50. (1) Връчване чрез прилагане към данъчното досие се извършва след изтичане на 14-дневен срок от поставяне на съобщение за явяване на данъчния субект в случаите, когато:
1. данъчният субект не е обявил данъчен адрес;
2. данъчният субект, неговият представител или пълномощник не е изпълнил задължението си за уведомяване за промените в данъчния адрес;
3. данъчният субект не е намерен на данъчния адрес;
4. на данъчния адрес не бъде намерено лице за получаване на данъчни съобщения или такова лице не е обявено;
5. данъчният субект, неговият представител или пълномощник или лицето, обявено за получаване на данъчни съобщения, откажат да приемат съобщението.
(2) Съобщението се поставя на определено за целта място в данъчната дирекция.
(3) Обстоятелствата по ал.1 се удостоверяват:
1. по т.1 и 2 - с данъчното досие;
2. по т.3 - 5 - с подписите на връчителя и поне на едно трето лице, като връчителят отбелязва трите имена, единните граждански номера и адресите им и прави бележка за това в разписката или с документ, изходящ от пощата.
(4) В случай, че адресатът не се яви преди изтичане на срока по ал.1, съобщението се прилага към данъчното досие и се смята за редовно връчено.

Чл.51. Кореспонденцията и обмяната на информация, както и връчването на съобщения на лица и учреждения, които се намират извън границите на Република България и не подлежат на данъчна регистрация, се извършват чрез Министерството на външните работи, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.

Чл.52. По реда и в сроковете, посочени в тази глава, се извършва призоваването и се връчват всички актове, документи и книжа, издавани от данъчните органи и органите по принудително изпълнение, включително и актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност за нарушения на данъчните закони.

Чл.53. (1) Данъчните субекти подават данъчни декларации:
1. когато са задължени със закон да декларират обстоятелствата, въз основа на които данъчният орган определя конкретния размер на задълженията;
2. когато сами определят облагаемата основа и изчисляват дължимия данък.
(2) В случаите, когато се предвижда подаването и на други декларации пред данъчните органи, несвързани с определянето на данъчни права и задължения, се прилагат разпоредбите на този кодекс.
(3) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация по ал.1 и 2, носи наказателна отговорност, предвидена в Наказателния кодекс.

Чл.54. (1) Приемането се извършва от служител в съответната данъчна дирекция, който е длъжен да окаже съдействие на данъчния субект по всички въпроси от технически характер, възникнали при попълването на данъчната декларация.
(2) Подаващият декларацията следва да удостовери самоличността и/или представителната си власт пред длъжностното лице.
(3) Длъжностно лице от данъчната администрация, на което е възложено приемането на данъчни декларации, не може да откаже приемането им, дори и да счита, че декларацията е нередовна.
(4) Алинея 3 не се прилага в случаите, когато данъчната декларация не е подписана или не е подадена от упълномощено лице.

Чл.55. Подаването на декларация се отразява във входящ дневник, като в него се отбелязват и данните за подателя. На подателя се издава удостоверение с входящия номер и датата.

Чл.56. (1) Когато се подава декларация чрез изпращане по пощата, органът на данъчната администрация я завежда с датата на пощенското клеймо в станцията на подаването, като отбелязва факта на получаването по пощата, а в обратната разписка отразява входящия номер.
(2) Данъчни декларации по чл.53, ал.1, т.2 могат да се подават чрез банките, одобрени от министъра на финансите, едновременно с плащането на дължимия данък, като за действията по подаването и плащането на данъка не се дължат банкови комисиони. Образецът на този вид данъчна декларация се утвърждава от министъра на финансите и от управителя на Българската народна банка. Редът за извършване на дейността по приемането на декларациите и плащането, както и взаимоотношенията между банките, данъчната администрация и бюджета се определят в наредба на министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.
(3) Търговските банки, приели плащане на данъци по реда на ал.2, са длъжни да преведат платения данък до изтичането на 7 дни по съответните бюджетни сметки. След изтичането на този срок банките дължат законната лихва.
(4) Данъчните субекти, които са свързани с електронна система със съответната данъчна дирекция, могат да изпращат по електронен път на данъчните органи декларациите и справките, които са длъжни да представят в определените за това срокове.

Чл.57. (1) Данъчният орган проверява дали декларацията е попълнена съобразно изискванията за съответния вид декларация.
(2) При констатирани несъответствия органът изисква отстраняването им от данъчния субект, а ако това не може да стане веднага или подаващият декларацията не е упълномощен да извърши отстраняването им, или ако е получена по реда на чл.56, се изпраща съобщение до данъчния субект за отстраняване на несъответствията в 7-дневен срок от получаването на съобщението. Отстраняването или неотстраняването на несъответствията се удостоверява от данъчния орган чрез запис върху декларацията и се прилага към данъчното досие.
(3) Съобщение по ал.2 не се изпраща, когато допуснатите несъответствия могат да бъдат поправени служебно от данъчния орган въз основа на данните по данъчната регистрация.
(4) Когато констатираните несъответствия засягат данъчната основа или размера на определения данък, данъчният орган отразява в съобщението констатираните несъответствия и изменения размер на данъчното задължение. Ако в срока по ал.2 не бъдат отстранени несъответствията, съобщението има силата на данъчен ревизионен акт и може да бъде обжалвано по реда на този кодекс само по отношение на изменената част в 14-дневен срок от получаването му.
(5) Ако данъчният субект не отстрани несъответствията по ал.2 в посочения срок:
1. декларациите по чл.53, ал.1, т.1 и ал.2 се считат за неподадени;
2. при декларациите по чл.53, ал.1, т.2 данъчното задължение се определя въз основа на данъчна ревизия.

Чл.58. (1) В случаите по чл.53, ал.1, т.1 въз основа на данъчната декларация данъчният орган определя размера на данъчното задължение.
(2) В случаите по чл.53, ал.1, т.2 данъчният субект е длъжен да изчисли размера на данъчното си задължение въз основа на декларираните доходи, печалба и други данни, без данъчният орган да издава данъчен акт, освен в случаите по чл.57, ал.4.

Чл.59. При деклариране на данъчни задължения по чл.53, ал.1, т.2 данъчните задължения се внасят в сроковете, определени в съответния закон, освен в случаите по чл.56, ал.2.

Чл.60. (1) В случаите по чл.53, ал.1, т.1 и по чл.57, ал.4 данъчният орган изпраща на данъчния субект съобщение за данъчно задължение, което има силата на данъчен акт.
(2) Съобщението за данъчно задължение не се мотивира.
(3) В 14-дневен срок от получаването на съобщението за данъчно задължение данъчният субект може да обжалва размера на определения данък. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите относно обжалването на данъчните актове.

Чл.61. (1) След подаването на данъчна декларация, но преди изтичането на законоустановения срок за подаване на данъчна декларация данъчният субект има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, данъчната основа и определения данък.
(2) Когато срокът по ал.1 е изтекъл, промени в данъчната декларация се допускат само ако не е изтекъл срокът за плащане, в който случай не се начисляват лихви.
(3) Пропуснати данни и обстоятелства в подадена декларация не се считат за укрити, ако се декларират до датата на започване на данъчна ревизия.
(4) Поправки в подадени декларации се извършват с нова данъчна декларация.

Чл.62. (1) По реда на тази глава се издават данъчни актове, с които се определят, изменят или прихващат данъчни задължения, както и актове, с които се възстановяват внесени данъци и други суми, когато това е предвидено в закон.
(2) Редът и процедурите за прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на чуждестранни лица и чуждестранни неперсонифицирани дружества се определят с инструкция на главния данъчен директор, която се обнародва в "Държавен вестник".

Чл.63. (1) Производство по издаване на данъчен ревизионен акт се образува с възлагане на данъчна ревизия.
(2) Производство по издаване на данъчен ревизионен акт започва с подаване на декларация в случаите, когато законът предвижда определяне на данъчното задължение от данъчния орган чрез изпращане на съобщение.
(3) Не се образува производство по издаване на данъчен ревизионен акт при подаването на данъчна декларация в случаите, когато задължението за плащане на данъка възниква въз основа на самата декларация и размерът му е определен в нея.

Чл.64. (1) Не може да участва в данъчното производство данъчен орган, който е заинтересован от изхода му или има с някои от другите участници в него такива отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата обективност и безпристрастност.
(2) По своя инициатива или при мотивирано искане от страна на участник в данъчното производство данъчният орган може да бъде отведен от участие в производството по реда на този кодекс.

Чл.65. (1) Доказателствата се събират служебно от данъчния орган или по инициатива на данъчния субект.
(2) Данъчният субект е длъжен да оказва съдействие на данъчния орган при събирането на доказателства, като изпълнява задълженията си по чл.24.
(3) В случаите, когато данъчният субект е уведомен по надлежния ред, че следва да представи определени доказателства от значение за данъчното му задължение и не е сторил това в определения му срок, както и в случаите, предвидени в този кодекс, данъчният орган прилага чл.109.
(4) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от данъчния орган.

Чл.66. Доказателствата се събират и проверяват по реда на този кодекс, освен ако в него е предвидено друго.

Чл.67. (1) Данъчна ревизия е дейността на данъчните органи, насочена към установяване на данъчните задължения на данъчния субект и за установяване на законосъобразността на действията му на основата на специфичните или репрезентативните методи за контрол.
(2) Данъчната ревизия може да обхваща установяване на:
1. всички данъчни задължения за целия ревизиран период, обхващащ времето, през което не е извършвана данъчна ревизия;
2. всички данъчни задължения за определен от данъчния орган период;
3. отделни видове данъчни задължения за целия ревизиран период;
4. отделни видове данъчни задължения за определен период;
5. данъчни задължения, факти и обстоятелства, доходи или имущества, декларирани от данъчните субекти.
(3) (доп.,ДВ,бр.63 от 2000 г.) В рамките на данъчната ревизия данъчният орган може да извършва насрещни проверки при други данъчни субекти за установяване на отделни факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на ревизирания данъчен субект, при които не се определят данъчни задължения за проверявания. Когато проверката се извършва при другия данъчен субект, тя завършва с протокол, екземпляр от който му се предоставя.
(4) При извършване на ревизията данъчните органи упражняват предоставените им права по този кодекс.
(5) Данъчните органи могат да извършват ежедневни, текущи и периодични проверки за спазване на данъчното законодателство в стопански и търговски обекти, както и за констатиране на факти и обстоятелства във връзка с данъчните им задължения.
(6) Проверките по ал.5 се извършват от данъчните органи, без да е необходимо изрично писмено възлагане, като данъчният орган може да приложи чл.77. За резултатите от проверките се изготвя протокол. Когато констатациите съдържат данни за извършено данъчно нарушение, данъчният орган съставя акт за извършено нарушение и преценява необходимостта от извършване на данъчна ревизия.

Чл.68. (1) Данъчна ревизия може да се възлага от:
1. териториалния данъчен директор или определен от него орган на териториалната дирекция на данъчната администрация - за данъчните субекти, регистрирани в териториалната данъчна дирекция, както и в случаите по чл.72 и 73;
2. регионалния данъчен директор - за данъчните субекти, регистрирани на територията на регионалната данъчна дирекция, в случаите, предвидени в този кодекс;
3. главния данъчен директор или определено от него лице от главната данъчна дирекция - за всички данъчни субекти.
(2) Органите по ал.1 могат да възлагат данъчна ревизия и по искане на данъчния субект по ред, определен от главния данъчен директор.
(3) С акта за възлагане на данъчната ревизия органът, възложил ревизията, определя:
1. ревизирания данъчен субект;
2. ревизиращите данъчни органи;
3. данъчния орган от тях, който издава данъчния ревизионен акт;
4. други лица, участващи в ревизията;
5. срока за извършване на ревизията, както и други обстоятелства, имащи значение за ревизията.
(4) Актът за възлагане може да бъде изменян от органа, възложил данъчната ревизия.

Чл.69. Уведомяването за данъчна ревизия се извършва при започването на ревизията чрез връчване на данъчния субект на екземпляр от акта за възлагане.

Чл.70. (1) Ревизията може да се спре:
1. в случай на непреодолима сила - от деня на настъпване на събитието;
2. в случай на внезапно заболяване на лице или лица, чието участие в ревизията е наложително, като заболяването се удостоверява с надлежен медицински документ;
3. когато лицето не е намерено на данъчния адрес;
4. при други обстоятелства, предвидени със закон.
(2) При наличие на основанието по ал.1, т.2 преценката се прави от данъчния орган, възложил ревизията.
(3) Данъчният орган, възложил данъчна ревизия, може да разпореди спирането й при образувано административно или съдебно производство, което е от значение за изхода на ревизията, след представяне на удостоверение за горните обстоятелства, издадено от органа, пред който е образувано производството.
(4) Непосредствено след отпадане на основанието за спиране органът, назначил ревизията, издава нов възлагателен акт за възобновяване на ревизията, с който се определят началото и новият срок на ревизията. В този случай не се прилага чл.69.

Чл.71. Актовете и отказите на данъчните органи за възлагане, отлагане, спиране и възобновяване на данъчна ревизия не подлежат на обжалване.

Чл.72. (1) Данъчният субект предоставя подходящо място и създава условия за извършване на ревизията и определя лица за контакт с данъчните органи и за оказване на съдействие по време на ревизията.
(2) При невъзможност за осъществяване на ревизията при данъчния субект или по преценка на ревизиращия орган тя се извършва в помещения на данъчната дирекция. В този случай се съставя протокол в два екземпляра и опис на документите, които се предоставят на данъчния орган. Данъчният орган отговаря за опазване на предадените му по опис документи.
(3) Когато в хода на данъчната ревизия е необходимо да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на ревизирания данъчен субект, осъществявана от него или негови поделения или в обекти в района на друга териториална дирекция, органът, възложил ревизията, командирова ревизиращите данъчни органи в съответното населено място за установяване на тези обстоятелства.
(4) (изм.,ДВ,бр.63 от 2000 г.) В случаите по чл.67, ал.3 органът, определен да издаде данъчния ревизионен акт, може да изисква и писмено данни от друг данъчен орган за друг данъчен субект.
(5) Данъчните субекти, на които се извършва насрещна проверка, са длъжни да оказват съдействие на данъчните органи съгласно разпоредбите на този кодекс.

Чл.73. (1) В случаите по чл.72, ал.3 органът, издал акта за възлагане на ревизията, може да отправи писмено искане за извършване на данъчна проверка по делегация до териториалния данъчен директор, в чийто район се извършва дейността.
(2) (изм.,ДВ,бр.63 от 2000 г.) Проверките по ал.1 се извършват по реда на чл.67, ал.6.
(3) (отм.,ДВ,бр.63 от 2000 г.)
(4) При извършване на данъчна ревизия или проверка органът, който ги е възложил, може да поиска писмено от специализиран орган за контрол при данъчната администрация или от други органи извършването на действия за установяване на факти и обстоятелства за определяне на данъчните задължения или за предотвратяване на отклонение от облагане. Резултатите от извършените действия и събраните доказателства се предават на органа, отправил искането, и се вземат предвид при определяне на данъчното задължение.
(5) (отм.,ДВ,бр.63 от 2000 г.)

Чл.74. (1) В случаите на уведомяване по чл.20, ал.4 данъчният орган може да започне данъчна ревизия на длъжника не по-късно от един месец след обнародването на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
(2) Ревизията трябва да завърши и данъчният ревизионен акт да бъде връчен на длъжника, респективно на синдика, в срок до един месец от започването на данъчната ревизия.
(3) При условията по ал.2 данъчното вземане се смята за предявено в срок, дори и да бъде обжалвано.

Чл.75. Доказателства в данъчното производство могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.

Чл.76. (1) Доказателствата се установяват чрез данъчни ревизии и проверки, писмени обяснения, справки и декларации на данъчните субекти или техни представители, свидетелски показания, протоколи за действията на данъчните органи, експертизи и други средства, предвидени в този кодекс.
(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

Чл.77. (1) При извършване на данъчна ревизия и проверка данъчният орган може да предприеме мерки за обезпечаване на доказателства чрез извършване на опис на паричните и материалните активи и ценности или изземване с опис на документи и други носители на информация. В случаите, когато няма други възможности за обезпечаване, той може временно да запечатва каси, складове, работилници, офиси, магазини и други обекти. За запечатването се съставя протокол, в който се посочват датата и часът, когато се извършват действията, фактическите и правните основания за приложение на тази мярка, описание на действията по запечатването, срока, за който се предприема мярката, и посочване на срока за обжалване и органа, пред който може да бъде обжалвана. Препис от протокола се предоставя на данъчния субект и на органа, възложил ревизията.
(2) Мерките могат да се обжалват незабавно пред органа, възложил данъчната ревизия, който се произнася с решение най-късно в деня, следващ деня на постъпване на жалбата, като може да потвърди, измени или отмени мерките и сроковете, за което се уведомява данъчният субект в същия ден.
(3) Решението може да се обжалва пред съответния окръжен съд по реда, предвиден за обжалване на данъчните актове.
(4) Жалбата не спира изпълнението на действията по обезпечаване на доказателствата, освен ако съдът постанови спиране.

Чл.78. Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за данъчната ревизия.

Чл.79. (1) Силата на писмените доказателства се определя съобразно българския закон. Когато към документа е приложимо чуждо законодателство, то се доказва от заинтересуваната страна.
(2) Данъчният орган оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на данъчното производство.

Чл.80. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

Чл.81. (1) Вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени при данъчната ревизия.
(2) Вписванията по ал.1 могат да служат като доказателство и на лицето или на организацията, които са водили книгите.

Чл.82. (1) Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.
(2) Неподписани частни документи, включително фискални бонове и касови бележки, имат доказателствена сила по ал. 1, когато това е предвидено в нормативен акт.

Чл.83. (1) Когато е съставен на чужд език, документът се предоставя на данъчния орган с легализиран превод на български език, извършен от заклет преводач.
(2) В случаите, когато не се представи легализиран превод, данъчният орган осигурява легализиран превод, като разноските са за сметка на данъчния субект.

Чл.84. (1) Данъчният субект е длъжен да представи всички писмени документи, които се отнасят до неговите права и задължения, както и да посочи трети лица, органи или учреждения, при които се намират такива документи.
(2) Когато за определени обстоятелства и факти не се намерят необходимите доказателства, данъчният орган ги изисква писмено от ревизирания данъчен субект, който е длъжен да ги представи в срока по чл.39. Ако след приключването на ревизията данъчният субект се позове на доказателства, които са му били поискани и които не е предоставил, той заплаща разходите по допълнителните действия на данъчната администрация по реда на чл.130, ал.4.
(3) При и по повод извършвана данъчна ревизия въз основа на искане на органа, възложил данъчната ревизия, държавните и общинските органи, юридическите и физическите лица са длъжни в 7-дневен срок да предоставят копия от намиращи се в тях собствени или чужди счетоводни документи, имащи значение за резултатите на данъчната ревизия.

Чл.85. (1) Данни от магнитни носители на информация и компютърни данни имат доказателствена сила, когато това е предвидено със закон.
(2) (изм.,ДВ,бр.109 от 2001 г.) Извън случаите по ал.1 данни от технически носители и компютърни данни могат да се използват за установяване на данъчни задължения и нарушения, ако се установи, че са създадени от ревизирания субект или от лице - търговец или неперсонифицирано дружество, което е или е било съконтрагент на ревизирания субект по търговска сделка. Счита се, че данните са създадени от ревизирания данъчен субект, ако се съдържат в компютрите и техническите носители, намиращи се на местата, където той упражнява дейността.
(3) (нова,ДВ,бр.109 от 2001 г.) Когато данъчният субект реши да ползва магнитни носители за електронно архивиране на счетоводна документация, той е длъжен да уведоми за това данъчната дирекция по регистрация, преди да започне използването на магнитни носители.
(4) (нова,ДВ,бр.109 от 2001 г.) Документите се архивират върху два отделни технически носителя, като единият се съхранява от данъчния субект, а вторият се изпраща в тридневен срок от датата на архивирането на данъчната дирекция по регистрация.

Чл.86. (1) По искане на ревизиращия орган ревизираните физически лица, както и длъжностните лица, представляващи данъчния субект, дават писмени обяснения, изготвят декларации и справки, подписани от тях, относно факти и обстоятелства от значение за данъчната ревизия.
(2) Преценката за доказателствената сила на обясненията, справките и декларациите се прави от ревизиращия орган с оглед на всички други обстоятелства, свързани с данъчната ревизия.

Чл.87. (1) С писмени обяснения могат да се установят факти от значение за определяне на данъчните задължения на ревизирания данъчен субект, които са възприети от трето лице.
(2) Писмени обяснения се допускат само:
1. за установяване на достоверността или авторството на компютърни данни, данни от магнитен носител и неподписани документи;
2. за установяване на обстоятелства, за които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на данъчния субект;
3. за установяване на факти и обстоятелства, за които данъчният субект не е съставил или издал документ, когато е бил длъжен да го стори, или е съставил документи с невярно съдържание.
(3) Трето лице, което съзнателно потвърди неистина или затаи истина в писмените обяснения по ал.1, носи наказателна отговорност по Наказателния кодекс. Органът по чл.86, ал.1 писмено предупреждава даващия писмени обяснения за наказателната отговорност.
(4) При установяване на документи с невярно съдържание, на подправени или неистински документи данъчното производство може да се спре по решение на данъчния орган. Данъчният орган уведомява прокурора за установените обстоятелства.

Чл.88. (1) Освен в предвидените в закон случаи не могат да дават писмени обяснения данъчни органи, които участват или са участвали в същото данъчно производство, освен съставителят на акта за данъчно нарушение по административнонаказателно производство.
(2) Не могат да дават писмени обяснения лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях.

Чл.89. (1) Никой няма право да отказва да даде писмени обяснения освен:
1. роднините на данъчния субект - физическо лице по права линия, съпругът, съпругата, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен;
2. лицата, които със своите отговори биха причинили вреда или наказателно преследване на себе си или на свои роднини, посочени в т.1.
(2) Писмени обяснения могат да откажат свещениците и лица, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за ревизирания данъчен субект.

Чл.90. Обясненията на роднините, на настойника или на попечителя на данъчния субект, на осиновителите и осиновените, на тези, които се намират в граждански или наказателен спор с данъчния субект или с негови близки, както и на всички други, които са заинтересовани от резултатите на данъчната ревизия, се преценяват от данъчния орган с оглед на всички други данни, като се има предвид тяхната заинтересованост.

Чл.91. Органите по чл.97а от Наказателно-процесуалния кодекс по искане на данъчните органи и по искане или със съгласието на третото лице, дало писмени обяснения, са длъжни да вземат мерки за неговата защита при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл.92. (1) Експертиза се възлага от данъчните органи, когато за изясняване на някои възникнали в данъчното производство обстоятелства и въпроси са нужни специални знания.
(2) При сложност или комплексност на предмета на изследването данъчният орган може да назначи и повече от един експерт.

Чл.93. Експертизата се възлага с договор от съответния данъчен директор по предложение на данъчния орган, възложил ревизията.

Чл.94. (1) Данъчният орган, който е възложил експертизата, проверява самоличността на експерта, отношенията му със страните, както и наличността на основание за отвод.
(2) Експертът подписва декларация, че ще даде безпристрастно заключение, ще пази служебната тайна и че не са налице основанията за отвод по този кодекс.

Чл.95. (1) Всички органи и лица, у които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на експерта до тях, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачата.
(2) Експертът се легитимира с удостоверение, издадено от органа, възложил експертизата.

Чл.96. (1) Експертизата се възлага на специалисти с висше образование и практически опит в съответната област, вписани в списъка на експертите, утвърден от главния данъчен директор.
(2) В случаите, когато в списъка няма вписан експерт или той не може да участва в експертизата, данъчният орган може да я възложи и на други специалисти от съответната професия.

Чл.97. (1) Не може да се възлага извършване на експертиза на лице:
1. което е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство от първа степен на страните в производството;
2. което е участвало като данъчен орган или в друго процесуално качество в същото данъчно производство;
3. което е дало писмени обяснения в същото данъчно производство;
4. което поради други обстоятелства може да се счита предубедено или заинтересувано пряко или косвено от изхода на ревизията;
5. което се намира в служебна или друга зависимост от страните;
6. което е проверявало в друго качество данъчния субект и чиито материали от проверката са послужили като основание за образуване на данъчното производство;
7. което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер.
(2) В случаите по ал.1 експертът е длъжен сам да си направи отвод.
(3) Експертът се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или некомпетентност. Той може да се откаже и във всички случаи, когато се допуска отказ от обяснения на трето лице.
(4) Всяка от страните в данъчното производство може да иска отстраняване на експерта от органа, назначил експертизата, ако е налице някое от основанията по ал.1 и 3.

Чл.98. (1) Експертът е длъжен да извърши експертизата в срока, определен от органа, който му я е възложил.
(2) След извършване на необходимите проверки и изследвания експертът съставя писмено заключение.
(3) Експертът не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата.

Чл.99. Експертът представя на съответния орган писменото си заключение съгласно условията на договора. Заключението се прилага към данъчния ревизионен акт.

Чл.100. (1) Данъчният орган преценява заключението на експерта заедно с другите доказателства, събрани в хода на ревизията.
(2) Когато не е съгласен със заключението на експерта, данъчният орган е длъжен да се мотивира в акта.

Чл.101. За действия, за които този кодекс не изисква съставяне или издаване на специален акт, органите на данъчната администрация съставят протокол.

Чл.102. (1) В протокола се посочват: датата и мястото на действията; времето, когато са започнали и завършили действията; лицата, които са участвали; извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства; констатираните факти и обстоятелства; направените искания, бележки и възражения, ако има такива, както и други данни съгласно този кодекс.
(2) Протоколът се подписва от лицето, извършило действията, и от засегнатото лице, от негов представител или служител.
(3) В случаите, когато лицата по ал. 1 откажат да подпишат протокола, той се подписва от поне един свидетел по реда, предвиден в този кодекс.

Чл.103. Всички поправки, изменения и допълнения в протокола трябва да бъдат удостоверени с подписите на лицата, които са го подписали.

Чл.104. Протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.

Чл.105. (1) Във връзка с извършвана данъчна ревизия и по искане на ревизирания данъчен субект органът, възложил ревизията, издава удостоверение, по силата на което държавните, общинските и съдебните органи са длъжни да го снабдят с друго удостоверение или с необходимите документи във връзка с определяне на данъчните му задължения и в рамките на своята компетентност. Удостоверението от органа, възложил ревизията, се издава в 7-дневен срок от датата на поискване, а удостоверението, издавано от другите органи - в 14-дневен срок от датата на поискване.
(2) Алинея 1 не се прилага в случаите, когато данъчният субект удостоверява необходимите обстоятелства въз основа на декларация.

Чл.106. (1) При данни за укриване на факти и обстоятелства, свързани с определяне на данъчни задължения и установяване на данъчни нарушения или стоки с неустановен произход, както и при възпрепятстване на изпълнението на данъчни вземания данъчните органи могат да извършват действия по претърсване и изземване по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) В случаите по ал.1 данъчните органи имат правомощията на органите на предварителното производство.

Чл.107. (1) Данъчен ревизионен акт се издава от данъчния орган, определен с акта за възлагане на данъчната ревизия.
(2) С данъчен ревизионен акт се определят, изменят и/или прихващат данъчните задължения, както и се възстановяват внесени суми, данъци и резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон.

Чл.108. (1) Данъчният ревизионен акт се издава в писмена форма в 7-дневен срок от приключването на данъчната ревизия и трябва да съдържа:
1. наименованието на органа, който го издава;
2. наименованието и номерът на акта;
3. фактическите и правните основания за издаване на акта;
4. имената и длъжностите на ревизиращите данъчни органи;
5. данните за ревизирания данъчен субект;
6. направените констатации и основанията за тях;
7. опис на приложените доказателства и иззетите документи и вещи;
8. заключителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;
9. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът;
10. дата на издаване на акта и подпис на лицето, издало акта, с означение на длъжността му.
(2) С акта по ал.1 могат да се постановят мерки за предварително обезпечаване на данъчни вземания.
(3) Обезпечителните мерки по ал.2 могат да бъдат наложени с постановление на съответния териториален данъчен директор по предложение на ревизиращия орган при започване или по време на данъчната ревизия, когато от търговската и счетоводната документация, както и от другите налични данни за ревизирания данъчен субект може да се направи извод, че данъчното задължение ще надхвърли стойността на активите. В този случай данъчният орган може да наложи и запор върху стоки в оборот по реда на този кодекс. Наложените обезпечителни мерки могат да се обжалват по реда за обжалване на данъчните ревизионни актове.
(4) Възбраната и запорът се извършват по балансовата стойност на активите, съответно по данъчната оценка, по застрахователната стойност или по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица. По отношение на обезпечителните мерки и на постановлението, с което се налагат, се прилагат съответно чл.162 и чл.164-171.
(5) Констатациите по ал.1, т.6 са мотивите на данъчния акт.
(6) Екземпляр от данъчния ревизионен акт се връчва по реда на този кодекс на ревизирания данъчен субект в срок до 7 дни от издаването му.
(7) Неразделна част от данъчните ревизионни актове са всички събрани в хода на данъчната ревизия доказателства. Оригиналите на събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра от данъчния ревизионен акт, предназначен за данъчния орган, а копията от тях се прилагат към екземпляра, предназначен за данъчния субект.
(8) Фактическите констатации в данъчния ревизионен акт в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното.
(9) Данъчните ревизионни актове се издават по образец, утвърден от главния данъчен директор.

Чл.109. (1) Данъчният орган прилага установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от следните обстоятелства:
1. до започване на данъчната ревизия не е подадена данъчна декларация, когато данъчното задължение се определя по данъчна декларация;
2. ревизиращият орган установи данни за укрити приходи или доходи;
3. липсва счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване или определяне на данъчната основа, както и когато документите са унищожени не по установения ред;
4. когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи;
5. документите са изгубени, противозаконно отнети или са повредени до степен негодни за ползване;
6. данъчният субект не е открит на декларирания пред данъчната администрация адрес;
7. при извършването на данъчна ревизия данъчният субект не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от ревизиращия данъчен орган срок;
8. установени са данни за трансферно ценообразуване или данъчна измама.
(2) Данъчният орган определя основата за облагане с преки или косвени данъци в случаите по ал.1 след анализ на:
1. вида и характера на фактически осъществяваната дейност;
2. платените данъци, мита, такси, вноски и др.;
3. движението и остатъците по банковите сметки;
4. официални документи с достоверни данни;
5. наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или частично дейността в случаите на нает имот;
6. търговското значение на мястото, където се извършва дейността;
7. капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването;
8. брутните приходи (оборота);
9. броя на заетите за осъществяване на дейността лица, броя на заетия персонал;
10. сключени договори от данъчния субект във връзка с осъществяване на дейността му;
11. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали;
12. обобщени данни за реализираната печалба, съответно приход или доход от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия;
13. ценовите и други условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, включително данни за такива сделки между свързани по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон с данъчния субект лица;
14. други доказателства, които могат да послужат за определяне основата за облагане.
(3) Обстоятелствата по ал.1 и 2 се посочват в данъчния ревизионен акт.
(4) В случаите по ал.1 данъчният орган определя основата за облагане за данъчната година, за която са установени съответните обстоятелства, освен ако органът, възложил ревизията, не определи друг период.
(5) Извън случаите по ал.1, когато имущественото и финансовото състояние на данъчните субекти за съответния данъчен период не съответства на декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност, данъчният орган задължително прави оценка и облага недекларираните печалби и доходи по реда на съответния закон.
(6) Когато данъчният орган установи, че са налице обстоятелствата по ал.1 или 5, той уведомява данъчния субект, че ще определи данъчната основа по реда на този член и му определя срок за представяне на документи и за вземане на становище.
(7) Фактическите констатации в данъчния ревизионен акт, изготвен по реда на този член, в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното.
(8) При установяване на обстоятелствата по ал.1 или 5 данъчните субекти са длъжни да декларират имуществото си и всички източници на доходи, включително участието си в управителни и надзорни органи на юридически лица въз основа на декларация по образец, утвърден от главния данъчен директор.
(9) При установяване на обстоятелствата по ал.1 или 5 данъчният орган предприема мерки за предварително обезпечение едновременно с уведомяването по ал.6.
(10) Разпореждане с възбранени и запорирани вещи и вземания може да се извършва с разрешение на данъчния орган, възложил ревизията.
(11) (отм.,ДВ,бр.109 от 2001 г.)
(12) (отм.,ДВ,бр.109 от 2001 г.)
(13) (отм.,ДВ,бр.109 от 2001 г.)
(14) (отм.,ДВ,бр.109 от 2001 г.)

Чл.110. (1) Определеното с данъчния ревизионен акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта.
(2) След изтичането на срока по ал.1 данъчният ревизионен акт подлежи на принудително изпълнение, включително и когато е обжалван, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс.

Чл.111. Не се образува производство по издаване на данъчен ревизионен акт, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена данъчната декларация или е възникнало задължение за подаването й.

Чл.112. (1) Недължимо платени данъчни вземания, такси, както и суми, подлежащи на възстановяване на друго основание, се прихващат срещу изискуеми данъчни задължения и санкции, наложени от данъчен орган.
(2) Прихващането или връщането може да се извършва по инициатива на данъчния орган или по писмено искане от данъчния субект.
(3) След постъпване на искането по ал.2 данъчният орган преценява основателността на искането и може:
1. да извърши данъчна ревизия и ако молбата е основателна, да издаде данъчен ревизионен акт за прихващане или връщане в 7-дневен срок от приключването на ревизията;
2. да извърши проверка по данните и да издаде данъчен акт за прихващане или връщане в 2-седмичен срок от постъпване на искането, освен ако в закон е предвидено друго.
(4) След извършване на прихващането, ако има основания за това, остатъкът от сумата се връща на данъчния субект.
(5) Недължимо внесени или събрани суми се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато внасянето или събирането е въз основа на акт на данъчен орган. В останалите случаи сумите се връщат без лихва.
(6) Актовете по ал.3 се мотивират.
(7) Отказите за частично или изцяло връщане или прихващане могат да се обжалват по реда за обжалване на данъчните актове.

Чл.113. (1) Непроизнасянето в срок за издаване на актовете по чл.26, ал.2 се смята за мълчалив отказ да се издадат.
(2) Жалба против мълчаливия отказ може да се подаде в 2-седмичен срок от изтичането на съответния срок за произнасяне.
(3) Когато по административен или съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отменяне.

Чл.114. (1) Данъчният субект има право да подаде жалба, когато процедурата се забави неоснователно и извън законоустановените срокове.
(2) Жалбата се подава до горестоящия данъчен орган.
(3) Горестоящият данъчен орган проверява обстоятелствата по жалбата незабавно и се произнася писмено в 3-дневен срок. Указанията му към данъчния орган, чиито действия или бездействия са предмет на жалбата, са задължителни.
(4) Препис от указанията се изпраща на жалбоподателя.

Чл.115. (1) Данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт, може да бъде изменено по инициатива на данъчен орган, установил основания за изменение.
(2) Данъчно задължение се изменя на следните основания:
1. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за определяне на данъчни задължения, които до влизането в сила на данъчния акт не са могли да бъдат известни на данъчния орган;
2. когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показания на свидетели или на писмени обяснения на трети лица, на заключението на вещите лица, на писмени декларации, върху които е основано определянето на данъчни задължения или престъпно действие на данъчния субект, на негов представител, на данъчен орган, участвал в определянето на данъчните задължения, или на член от състава на съда, разглеждал жалба срещу данъчен акт;
3. когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
4. когато данъчни задължения или възстановени суми са определени в нарушение на закона.
(3) Данъчният орган може по свой почин или по молба на данъчния субект да поправи очевидна фактическа грешка в данъчния ревизионен акт. В тези случаи данъчният орган издава акт за поправка на данъчен ревизионен акт. Актът или отказът за поправка на данъчен ревизионен акт може да се обжалва едновременно с данъчния ревизионен акт или самостоятелно по реда, предвиден в този кодекс.

Чл.116. (1) Данъчен орган, който установи основание за изменение по чл.115, ал.2, е задължен да уведоми съответния регионален данъчен директор, който възлага нова данъчна ревизия на друг данъчен орган от същата или друга териториална данъчна дирекция, при която могат да бъдат изменени вече определени данъчни задължения.
(2) Когато се установи, че данъчното задължение е било определено в по-висок размер, нов данъчен акт не се издава, а изменението на данъчното задължение се извършва по реда на чл.112, ал.1.
(3) Когато се установи, че данъчното задължение е било определено в по-нисък размер, за разликата се издава данъчен акт, който подлежи на обжалване по реда на този кодекс.

Чл.117. (1) Данъчният ревизионен акт може да се обжалва изцяло или в негови отделни части в 14-дневен срок от връчването му пред съответния регионален данъчен директор.
(2) Жалбата се подава чрез териториалната данъчна дирекция, в която данъчният субект е данъчно регистриран.
(3) Към жалбата се прилагат писмените доказателства и се посочват всички други доказателства, на които се основават доводите на жалбоподателя.
(4) Доказателствата, които вече са били представени на данъчния орган, се предоставят от данъчната администрация.
(5) Жалбата и приложенията към нея следва да отговарят съответно на изискванията по чл.122 и 123.
(6) Ако не са изпълнени условията по ал.5, данъчният орган уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като при неотстраняване на нередовностите в този срок жалбата с приложенията се връща и производството се прекратява.

Чл.118. (1) Обжалването на данъчния ревизионен акт не спира неговото изпълнение.
(2) Изпълнението на данъчния ревизионен акт се спира по искане на данъчния субект, ако представи обезпечение в размер на главницата и лихвите. Обезпечението може да бъде в пари, банкова гаранция или залог на държавни ценни книги.
(3) Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаването на жалбата и към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение.
(4) За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата.

Чл.119. Директорът на данъчната дирекция, чрез която е подадена жалбата, е длъжен в 7-дневен срок от получаването й да я изпрати заедно с комплектуваната данъчна преписка на съответния директор на регионалната данъчна дирекция. Когато е направено искане за спиране, то също се прилага със съответните доказателства.

Чл.120. (1) Регионалният данъчен директор разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 30-дневен срок от получаването й. С решението той се произнася и по искането за спиране на изпълнението, когато такова е направено.
(2) Директорът може да потвърди или да отмени изцяло или частично данъчния ревизионен акт в обжалваната част.
(3) Когато се установи, че издаденият данъчен ревизионен акт е незаконосъобразен и вместо него трябва да се издаде друг, директорът на регионалната дирекция отменя обжалвания акт и връща преписката на съответния териториален директор, чийто орган е издал акта, или на друг териториален директор от региона за нова ревизия и за издаване на новия данъчен ревизионен акт със съответни задължителни указания.
(4) Препис от решението се изпраща на жалбоподателя в 7-дневен срок от постановяването му, но не по-късно от 7 дни след изтичането на срока по ал.1.
(5) С решението данъчният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя.

Чл.121. (1) Данъчният ревизионен акт в частта, която не е отменена с решението на регионалния данъчен директор, може да се обжалва чрез регионалната данъчна дирекция пред окръжния съд по местонахождението й в 14-дневен срок от получаване на съобщението по чл.120, ал.4 или от изтичането на срока за изпращане на решението. Когато преписът от решението е изпратен след установените срокове, срокът за обжалване тече от получаването на решението.
(2) Данъчният ревизионен акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред.
(3) Не може да се обжалва по съдебен ред данъчен ревизионен акт в частта, в която жалбата е изцяло или частично уважена с решение на директора на регионалната данъчна дирекция.

Чл.122. Жалбата трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. наименованието, съответно фирмата или името, данъчен адрес, единния граждански номер, БУЛСТАТ (данъчен номер);
2. посочване на данъчния акт и решението, против които се подава;
3. изчерпателно излагане на всички възражения и техните основания;
4. в какво се състои искането за изменение или отменяне;
5. подпис на подателя.

Чл.123. (1) Към жалбата се прилагат:
1. пълномощно, когато се подава от пълномощник;
2. препис от жалбата за данъчната администрация;
3. писмените доказателства, като се посочват и всички други доказателства, на които се основават възраженията на жалбоподателя, освен ако вече са представени на данъчния орган; в случаите, когато жалбоподателят иска изслушването на експертно заключение, задачата на експертизата трябва да се посочи в жалбата;
4. документи за платени държавни такси, когато се дължат такива.
(2) В случаите, когато се направи искане за спиране на изпълнението, се прилагат доказателства за обезпечението му в размера по чл.118, ал.2 по отношение на обжалваната част.

Чл.124. (1) Регионалният данъчен директор, чрез чиято дирекция е подадена жалбата, е длъжен в 7-дневен срок от получаването й да я изпрати на съответния окръжен съд заедно с неговото решение, данъчната преписка и приложенията към жалбата.
(2) Ако жалбата е нередовна, на жалбоподателя се дава 7-дневен срок с указания за отстраняване на недостатъците.
(3) Когато жалбата е просрочена или недостатъците не са отстранени в срок, тя се връща на жалбоподателя с решение на регионалния данъчен директор, което подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния окръжен съд. По частната жалба съдът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.
(4) Когато в жалбата се сочат нови доказателства, данъчният орган може да ги оспорва също чрез посочване на доказателства, които се съобщават на жалбоподателя.
(5) Когато в жалбата се сочат нови писмени доказателства и директорът на регионалната данъчна дирекция прецени, че те са основателни, той може да измени решението си и да постанови ново решение в срока по ал.1, което се връчва по реда на този кодекс.
(6) Ако и двете страни в процеса са поискали, всяка от тях посочва експерт, а съдът определя третото вещо лице, което задължително е дипломиран експерт-счетоводител.

Чл.125. Жалбата се оставя от съда без разглеждане:
1. когато е подадена против данъчен ревизионен акт, който изцяло или частично не е обжалван по административен ред;
2. когато е просрочена;
3. когато е оттеглена от жалбоподателя с писмено заявление.

Чл.126. (1) В 7-дневен срок от образуването на делото съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото не по-късно от 30 дни от образуването. В призовката се указват и възнаграждението на вещото лице, ако е допусната експертиза, и срокът за внасяне.
(2) В призовката за първото по делото заседание се посочва и датата на евентуалното второ заседание по делото, което не може да бъде по-късно от 15 дни след първото.
(3) Когато в заседанието по ал.1 съдът констатира нередовност на жалбата, той уведомява подателя да отстрани допуснатите нередовности в 7-дневен срок от датата на заседанието.
(4) Когато адресът на подателя не е посочен и не може да бъде установен от данните по приложената към жалбата данъчна преписка, уведомяването по ал.1 се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на 7 дни.
(5) Ако подателят не отстрани нередовностите, жалбата заедно с приложенията се връщат, а ако адресът е неизвестен, се оставят в канцеларията на съда на разположение на подателя.
(6) Актът, с който жалбата се оставя без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба, която се разглежда от Върховния административен съд в закрито заседание. Определението не подлежи на обжалване.
(7) Когато актът, с който жалбата се оставя без разглеждане, бъде отменен, делото се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание по реда и в сроковете по този кодекс от съответния окръжен съд.

Чл.127. (1) Обжалването на акта пред съда не спира неговото изпълнение, освен ако е спряно от данъчен орган.
(2) Изпълнението може да бъде спряно от окръжния съд, пред когото се обжалва актът, при условията на чл.118, ал.2. Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаването на жалбата и съдът се произнася по реда и в срока по чл.126, ал.1.
(3) Отказът на съда да спре изпълнението не подлежи на обжалване.

Чл.128. (1) В съдебното производство по данъчни дела могат да бъдат събирани всички допустими по този кодекс доказателства. Не подлежат на доказване само общоизвестни обстоятелства и служебно известни на съда, за които той е длъжен да съобщи на страните.
(2) Свидетелски показания се допускат при условията на чл.87, ал.2.
(3) Жалбоподателят може да посочва нови писмени доказателства за факти и обстоятелства от съществено значение за делото. Данъчният орган може да сочи доказателства, опровергаващи представените от жалбоподателя.

Чл.129. (1) Съдът разглежда жалбите в съдебно заседание в състав от трима съдии.
(2) При разглеждането на жалбите се призовават регионалният данъчен директор и жалбоподателят.
(3) Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на данъчния ревизионен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.

Чл.130. (1) Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или отчасти данъчния ревизионен акт в обжалваната част или да отхвърли жалбата.
(2) Съдът отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен данъчен орган за решаване на въпроса по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона при:
1. отказ за регистрация, служебна регистрация и заличаване на регистрацията;
2. отказ за пряко прилагане на спогодби за избягване на двойно данъчно облагане;
3. отказ за издаване на разпореждане за връщане на данък, събран съобразно българския закон, когато са налице основанията за прилагане на спогодба за избягване на двойно данъчно облагане;
4. други актове, извън данъчните ревизионни актове, които пораждат или изменят данъчни задължения и не зависят от преценката на данъчния орган.
(3) При незаконен отказ да се издаде документ, съдът задължава съответния орган да го издаде, без да дава указания за съдържанието му.
(4) На всяка от страните се присъждат направените разноски и възнаграждения съгласно чл.64 от Гражданския процесуален кодекс. В случаите, когато пред съда се представят писмени доказателства, които е следвало да бъдат представени в данъчното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход.

Чл.131. (1) Решението на окръжния съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд.
(2) Производството пред Върховния административен съд започва по жалба на заинтересованите лица.
(3) Разпорежданията на Върховния административен съд във връзка с производството по делата са задължителни за всички учреждения и длъжностни лица.

Разглеждане на жалбата

Чл.132. (1) Касационната жалба се подава чрез съда, чието решение се обжалва, в 14-дневен срок от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.
(2) Делото се разглежда в открито заседание от 3-членен състав на Върховния административен съд.
(3) В касационното производство не се допускат доказателства.

Чл.133. (1) По реда за обжалване на данъчни ревизионни актове се обжалват и другите данъчни актове, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.
(2) За производствата по раздел II и III на тази глава, доколкото не е предвидено друго в този кодекс, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, съответно на Закона за Върховния административен съд.

Чл.134. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение при условията и по реда на чл.231 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл.135. (отм.,ДВ,бр.63 от 2000 г.)

Чл.136. По реда и при условията на този кодекс се обжалват актовете за установяване и на други публични вземания, освен ако със закон е предвидено друго.

Чл.137. По реда на този дял се събират:
1. данъчни вземания, установени със:
а) данъчен акт независимо дали е обжалван;
б) данъчна декларация, подадена от данъчния субект с изчислен от него данък;
в) съобщение за дължим данък;
г) (изм.,ДВ,бр.63 от 2000 г.) постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи, независимо от това дали е обжалвано.
2. други публични вземания, установени с влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение акт на компетентен орган, освен ако със закон е установено друго.

Чл.138. Публичното вземане се погасява:
1. когато е платено;
2. чрез прихващане;
3. по давност;
4. при опрощаване;
5. при смърт на физическо лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците отговарят за публичното задължение според правилата на този кодекс;
6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност.

Чл.139. (1) Публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, лихви, главница.
(2) Вземанията, отнасящи се за различни години, се погасяват по поредността на възникването им.
(3) При наличие на различни по вид данъчни вземания, отнасящи се за една и съща година, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може с писмена молба до съответния орган да посочи поредността на погасяването им.
(4) В случай на принудително събиране ал.2 и 3 не се прилагат.

Чл.140. (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
(2) С изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.

Чл.141. (1) Давността спира:
1. когато е започнала данъчна ревизия - до завършването й, но за не повече от една година;
2. когато изпълнението на данъчния акт бъде спряно - за срока на спирането;
3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;
4. когато длъжник - физическо лице, пребивава извън страната повече от три месеца без прекъсване - до датата на завръщането му.
(2) Давността се прекъсва:
1. с влизането в сила на акта за установяване на публичното вземане;
2. с налагането на обезпечителни мерки;
3. с предприемането на действия по принудително събиране.
(3) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Чл.142. Преустановява се събирането и вземанията се отписват с изтичането на сроковете за установяване на съответните публични вземания, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон.

Чл.143. Не подлежат на връщане доброволно платени публични вземания, изпълнени след сроковете за установяване или погасяване.

Чл.144. (1) За неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или начислените и удържаните, но невнесени в срок публични вземания, се дължи законната лихва.
(2) Законната лихва се дължи и:
1. за неправилно възстановени данъци и данъчни резултати (данъчен кредит);
2. върху невнесена в предвидения в закона срок авансова вноска - до 31 декември на съответната година;
3. върху задължения на чуждестранно лице за данъци, удържани при източника - от датата на начисляването им от местното лице, платец на дохода, до деня, когато чуждестранното лице докаже наличието на основание за прилагане на данъчна спогодба, по която Република България е страна.
(3) Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.
(4) В случаите по ал.1 и 2 данъчният орган може да издаде данъчен ревизионен акт само за лихвата.

Чл.145. (1) Данъчните и другите публични задължения се изпълняват доброволно в законоустановения срок чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка.
(2) Номерата на сметките за плащане по безкасов начин се посочват от органите, определили задълженията, в издаваните от тях актове и съобщения. Сметките се разгласяват и чрез обявяването им по подходящ начин в банките и пощенските клонове.
(3) Безкасовото плащане за данъчни задължения чрез банка се извършва с платежно нареждане за данъчно плащане по образец, утвърден от министъра на финансите или упълномощено от него лице, съгласувано с БНБ или данъчна декларация в случаите по чл.56, ал.2.
(4) Безкасовото плащане за данъчни задължения чрез "Български пощи" се извършва с пощенски запис за данъчно плащане по образец, утвърден от министъра на финансите или упълномощено от него длъжностно лице, съгласувано с Комитета по пощи и далекосъобщения.
(5) Плащане на данъчни задължения в брой може да се извършва и в териториалните данъчни дирекции или чрез упълномощени лица. Редът за събирането и отчитането на сумите се определя със заповед на главния данъчен директор.
(6) Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок и не са предприети мерки за обезпечаване на вземането, преди да бъдат предприети действия за принудително събиране съответният орган изпраща покана до длъжника да плати задължението си.
(7) Едновременно с поканата по предходната алинея органът по ал.6 може:
1. да уведоми длъжника по телефона и/или с посещение на място за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай, че не изпълни доброволно определените данъчни задължения;
2. ако задължението е в големи размери, да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи:
а) да забрани на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи да напускат страната;
б) да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за задгранични пътувания на лицата по т.1;
в) да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата.
(8) В случаите, когато задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение, органът по ал.6 може и:
1. да постави на видно място в данъчната дирекция съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си;
2. да разгласява чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени данъчни задължения.
(9) По преценка на съответния орган действията по ал.7 могат да се предприемат едновременно или поотделно с оглед размера на задължението или поведението на длъжника до окончателното му погасяване.
(10) В случай, че публичното задължение не съществува или е в значително по-малък размер, съответният орган обезщетява длъжника за всички вреди и публикува опровержение по реда на ал.8.

Чл.146. (1) (доп.,ДВ,бр.63 от 2000 г.) Събирането на данъчни задължения, установени от данъчните органи и задължителни осигурителни вноски чрез изпълнение върху паричните средства на длъжника в банките и паричните му вземания от трети лица се извършва от данъчните, съответно осигурителните органи, в 6-месечен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение. Тези действия и обжалването им се извършват по реда, начина и в сроковете, предвидени за публичния изпълнител.
(2) Ако длъжникът няма вземания към банки и трети лица, преписката незабавно се изпраща на публичния изпълнител.
(3) Ако вземането не бъде събрано изцяло в срока по ал.1, преписката се изпраща на публичния изпълнител.
(4) Обезпечение за данъчни задължения и задължителни осигурителни вноски може да се извършва от данъчните, съответно от осигурителните органи, до изпращането на преписката на публичния изпълнител за принудително събиране на вземането.