Чл.1. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) Този кодекс урежда трудовите отношенията между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.
(2) (нова,ДВ,бр.2 от 1996 г.) Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.2 от 1996 г.) Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, както и справедливи и достойни условия на труд.

Чл.2. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.3. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) Държавата осъществява регулирането на трудовите отношения, както и въпросите на жизненото равнище, в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
(2) Редът за осъществяване на сътрудничеството и консултациите по предходната алинея се определя от Министерския съвет след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
(3) За представителни организации на работниците и служителите на национално равнище могат да бъдат признати тези, които имат членски състав не по-малко от 50 хиляди души, обединяват работници и служители в повече от половината отрасли и имат изградени национални и териториални органи.
(4) За представителни организации на работодателите на национално равнище могат да бъдат признати тези, които обединяват не по-малко от 500 работодатели, обединяват работодателите в повече от един отрасъл и имат изградени национални и териториални структури.
(5) (изм.,ДВ,бр.2 от 1996 г.) Представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище се признават от Министерския съвет. Той определя реда за установяване наличието на критериите за представителност по ал.3 и 4. Министерският съвет се произнася с решение по искане за признаване на представителност в тримесечен срок. Неговият отказ може да се обжалва пред Върховния административен съд.
(6) За представителни се признават и всички поделения на организации, признати за представителни на национално равнище.
(7) (нова,ДВ,бр.2 от 1995 г.) Тристранното сътрудничество се осъществява на национално, отраслово и браншово равнище, както и по административно-териториални единици.

Чл.4. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) Работниците и служителите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации, доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.
(2) Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона.

Чл.5. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) Работодателите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор организации, които да ги представляват и защитават, както и доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.
(2) Организациите на работодателите по предходната алинея представляват и защитават своите стопански интереси чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество и чрез други действия съгласно закона.

Чл.6. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) Работниците и служителите от едно и също предприятие могат на общото събрание (събрание на пълномощниците) да избират един или повече свои представители, които да защитават техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя им или пред държавните органи и организации.
(2) Представителите по предходната алинея се избират с мнозинство повече от две трети от членовете на общото събрание (събранието на пълномощниците). Общото събрание (събранието на пълномощниците) определят реда за своята работа.

Чл.6а. (нов,ДВ,бр.2 от 1996 г.)
(1) Общото събрание (събранието на пълномощниците) в предприятието се свиква от работодателя, от ръководството на синдикална организация, както и по инициатива на една десета от работниците и служителите (пълномощниците) от предприятието.
(2) Общото събрание (събранието на пълномощниците) е редовно, ако на него присъстват повече от половината от работниците и служителите (пълномощниците).
(3) Общото събрание (събранието на пълномощниците приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите работници и служители (пълномощници), доколкото не е предвидено друго в този кодекс.

Чл.7. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работниците и служителите участват чрез свой представител в обсъждането и решаването на въпроси на управлението на предприятието само в предвидените от закона случаи.

Чл.8. (1) Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.
(2) Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) При осъществяването на трудовите права и задължения не се допускат никакви дискриминации, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, пол, раса, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, обществено и материално положение.
(4) Трудовите права и задължения са лични. Отказът от трудови права, както и прехвърлянето на трудови права или задължения са недействителни.

Чл.9. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.10. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) Този кодекс се прилага за всички трудови правоотношения с български и смесени предприятия в страната, както и за трудови правоотношения на български граждани с чужди предприятия в страната или с български предприятия в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който е страна Република България.
(2) Трудовите правоотношения на български граждани, изпратени на работа в чужбина в чужди или смесени предприятия, и на чужди граждани, приети на работа в страната в български или смесени предприятия въз основа на международни договори, се уреждат от този кодекс, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който е страна Република България.

Чл.11. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Трудови права, придобити в чужбина, се признават в Република България по силата на закон, акт на Министерския съвет или на международен договор, по който е страна Република България.

Чл.12-17. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.18. (изм.,ДВ,бр.21 от 1990 г.;отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.19. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.20. (изм.,ДВ,бр.21 от 1990 г.;отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.21-26. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.27. (изм.,ДВ,бр.21 от 1990 г.;отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.28-32. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.33. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) Синдикалните организации и организациите на работодателите имат право в рамките на закона сами да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои органи и представители, да организират своето управление, както и да приемат програми за дейността си.
(2) Синдикалните организации и организациите на работодателите свободно определят своите функции и ги осъществяват в съответствие с техните устави и закона.
Чл.34. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.35. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.36. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.37. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участвуват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва.
Чл.38. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.39. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.40. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.41. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.42. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Централните ръководства на синдикалните организации и на организациите на работодателите или определените от тях органи или лица имат право да участвуват в обсъждането на въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите от министерствата, другите ведомства, предприятията и органите на местното самоуправление.
Чл.43. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.44. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.45. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Синдикалните организации и техните поделения имат право по искане на работниците и служителите да ги представляват като пълномощници пред съда. Те не могат да сключват спогодби, да признават искове, да се отказват, да оттеглят или намаляват исканията на работниците и служителите и да получават суми за сметка на представляваните лица, освен ако бъдат изрично упълномощени за това.

Чл.46. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Държавните органи и работодателите създават условия и съдействуват на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност. Те им предоставят безвъзмездно за ползуване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия, необходими за изпълнение на техните функции.
Чл.47. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.48. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.49. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.2 от 1996 г.) Синдикалните организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридически лица след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел.
(2) Поделенията на организацията, вписана съгласно предходната алинея, придобива качеството на юридическото лице съгласно устава и.
(3) Имуществените отношения между членовете на прекратена синдикална организация, както и на прекратена организация на работодатели се уреждат съобразно предвиденото в техните устави.

Чл.50. (1) С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона.
(2) Колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона.

Чл.51. (изм.,ДВ,бр.2 от 1996 г.)
(1) Колективни трудови договори се сключват по предприятия, отрасли, браншове, професии и административно-териториални единици.
(2) Колективен трудов договор се сключва между отделен работодател, група работодатели, организации на работодатели или сдружение на организации на работодатели, от една страна, и съответните синдикални организации или сдружения на синдикални организации, от друга.
(3) С един работодател или с представител на работодатели, на техни организации или на сдружение от техни организации се сключва само един колективен трудов договор.
(4) В едно предприятие работодателят сключва колективния трудов договор с представители на синдикалните организации в предприятието, след като те представят съгласуван помежду им общ проект.
(5) Когато в предприятието синдикалните организации не могат да съгласуват помежду си общ проект, работодателят сключва колективен трудов договор със синдикалната организация, чийто проект е приет от общото събрание на работниците и служителите (събранието на пълномощниците) с мнозинство повече от половината от неговите членове.
(6) Колективен трудов договор по отрасли, браншове, професии и административно-териториални единици се сключва между съответните представителни организации на работодателите и на работниците и служителите.

Чл.52. (1) Отделният работодател, групата работодатели и техните организации са длъжни:
1. да преговарят с представителите на работниците и служителите.
2. да предоставят на представителите на работниците и служителите:
а) сключените колективни трудови договори, с които страните са обвързани поради отраслова, териториална или организационна принадлежност.
б) информация за икономическото си състояние, която е от значение за сключването на колективния трудов договор.
(2) При неизпълнение на задълженията по предходната алинея виновните работодатели дължат обезщетение за причинени вреди.
(3) Смята се, че работодателят е в забава, ако не изпълни задълженията си по т.1 на ал.1 в едномесечен срок, а по т.2 на ал.1 - в 15-дневен срок от поканата.

Чл.53. (1) Колективният трудов договор се сключва в писмена форма в три екземпляра - по един за всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, и се подписва от представителите на страните.
(2) Писмената форма е необходима за действителността на колективния трудов договор.
(3) Колективният трудов договор се вписва в специален регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя. Когато работодателите имат седалища в различни райони, вписването се извършва в една от инспекциите. Колективните трудови договори с отраслово и национално значение се вписват в Главната инспекция по труда. Споровете относно компетентната инспекция се решават от Министерството на труда и социалните грижи.
(4) Вписването се извършва въз основа на писмено заявление на всяка от страните в едномесечен срок от получаването му от инспекцията по труда. Към заявлението се прилага подписан от страните екземпляр от договора.

Чл.54. (1) Колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него е е уговорено друго.
(2) Колективният трудов договор се смята за сключен за срок от 1 година, доколкото в него е е уговорено друго.

Чл.55. Действието на колективния трудов договор, сключен между организация на работодателя и синдикални организации, не се прекратява спрямо работодател, който преустанови членството си в нея след неговото сключване.

Чл.56. (1) Колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда на неговото сключване.
(2) За изменения в колективния трудов договор се прилагат чл.53 и 54.

Чл.57. (1) Колективния трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора.
(2) (изм.,ДВ,бр.2 от 1996 г.) Работниците и служителите, които не членуват в синдикалната организация, могат да се присъединят към сключен от техния работодател колективен трудов договор с писмено заявление до него и до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора без каквито и да е други условия.

Чл.58. Работодателят е длъжен да държи на разположение на работниците и служителите текста на колективния трудов договор.

Чл.59. При неизпълнение на колективния трудов договор от работодателя искове могат да предявят синдикалните организации, които са сключили договора, както и всеки работник и служител - страна по договора.
Чл.60. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.61. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя.
(2) За длъжности, определени в закон, или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва с по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.
(3) Трудовият договор може да се сключи и с група от лица - непосредствено или чрез упълномощен от тях представител. В този случай за за работодателя и за всяко лице от групата възникват същите права и задължения, както ако договорът е бил сключен с всяко едно от тях.

Чл.62. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.2 от 1996 г.) Трудовият договор се сключва в писмена форма.
(2) (нова,ДВ,бр.2 от 1996 г.) Трудово правоотношение възниква и когато, без да е сключен писмен трудов договор, работодателят е приел на работа работника или служителя и той е започнал да я изпълнява. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства.
(3) (нова,ДВ,бр.2 от 1996 г.) При сключването на трудовия договор работодателят запознава работника или служителя с трудовите задължения, които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа.
(4) (пред.ал.2,ДВ,бр.2 от 1996 г.) Документите, които са необходими за сключване на трудовия договор, се определят от министъра на труда и социалните грижи.

Чл.63. (1) (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.;пред.ал.2,изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.). Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в 1-седмичен срок от сключването на трудовия договор, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока.
(2) (пред.ал.3,изм.ДВ, бр.100 от 1992 г.) Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника и служителя на работа, което се удостоверява писмено.
Чл.64. (изм.,ДВ,бр.21 от 1990 г.;отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.65. (отм.,ДВ,бр.21 от 1990 г.)

Чл.66. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) С трудовия договор се определят мястото и характерът на работата и трудовото възнаграждение на работника или служителя.
(2) С трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставяне на работната сила, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор.
(3) За място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.

Чл.67. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) Трудовият договор може да бъде сключван:
1. за неопределено време;
2. като срочен трудов договор.
(2) Трудовият договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго.

Чл.68. Срочен трудов договор се сключва:
1. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в Министерски акт не е предвидено нещо друго;
2. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) до завършване на определена работа;
3. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа;
4. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.;пред.ал.5,изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) за работа на длъжности, които се заемат чрез конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс.

Чл.69. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителя продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Предходната алинея се прилага и при срочния трудов договор за заместване на отсъствуващ работник или служител, ако трудовият договор със замествания се прекрати през време на заместването.

Чл.70. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.
(2) През време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) В срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителя е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.

Чл.71. (1) До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.
(2) Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен по предходната алинея до изтичане на срока за изпитване.
(3) (отм.,ДВ,бр.21 от 1990 г.)

Чл.72. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) Трудов договор с пенсионер се сключва само ако за същата работа няма кандидат, които да не е пенсионер. Липсата на кандидат се удостоверява от бюрото по труда.
(2) Трудов договор с пенсионер, навършил 60 години - за мъжете, и 55 години - за жените, се сключва за определено време, но не повече от 1 година.
(3) Трудов договор с пенсионер, който не е навършил възрастта по преходната алинея, може да бъде сключен и за неопределено време или за срок, по-дълъг от 1 година.
(4) Трудов договор с пенсионер, който не е навършил 60 години - за мъжете, и 55 години - за жените, сключен за неопределено време или за срок, повече от 1 година, се превръща в трудов договор за срок от 1 година считано от деня на навършването на посочената възраст, доколкото страните не са се уговорили за по-кратък срок.
(5) По отношение на трудовия договор с работещ пенсионер по предходните алинеи не се прилага разпоредбата на чл.69, ал.1.
Чл.73. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.74. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Трудовият договор, който противоречи на закона или на колективния трудов договор или ги заобикаля, е недействителен.
(2) (изм.,ДВ, бр.100 от 1992 г.) Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета. В случаите, когато трудовият договор е недействителен поради приемането на работа на работник или служител, който не е навършил допустимата по този кодекс възраст, недействителността на договора се обявява от инспекцията по труда.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) В случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал.1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор.
(4) По реда на ал.2, изр.1 могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор.
(5) Страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните.
(6) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Работодателя не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани.
(7) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) При обявяване на недействителността на трудовия договор не се прилагат разпоредбите на чл.333.

Чл.75. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действувал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор.
(2) Предходната алинея се прилага и в случаите, когато са обявени за недействителни отделни клаузи на трудовия договор.

Чл.76. Правилата относно недействителността на трудовия договор се прилагат съответно и при другите основания за възникване на трудовото правоотношение.

Чл.77. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.78. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.79. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.80. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.81. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.82. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.83. (изм.,ДВ,бр.21 от 1990 г. и бр.100 от 1992 г.)
(1) Длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав.
(2) (отм., ДВ, бр.21 от 1992 г.;пред.ал.3,ДВ,бр.21 от 1990 г; изм.,бр.100 от 1992 г.) Избор се произвежда за заемане на длъжност, която е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема. Срокът, за който се избира лицето е не по-дълъг от 5 години.

Чл.84. (отм.,ДВ,бр.21 от 1990 г.;нов,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) Кандидатурите за заемане на изборна длъжност се поставят от органите и лица, определени в закон, в акт на Министерския съвет, или в устав. За заемане на изборна длъжност кандидатът може и сам да постави кандидатурата си.
(2) За една изборна длъжност могат да бъдат посочвани или да кандидатствуват неограничен брой кандидати.
(3) Изборът се произвежда, след като кандидатът даде писмено съгласието си.
(4) Избор се произвежда и тогава, когато за длъжността кандидатствува само едно лице.

Чл.85. (1) (изм.,ДВ,бр.21 от 1990 г. и бр.100 от 1992г.) Изборът се произвежда от избирателно тяло, установено в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. Изборът за ръководител на бригада, на поделение на предприятие или на предприятие от материалното производство се произвежда съответно от общото събрание на бригадата, от общото събрание на първичните трудови колективи в поделението на предприятието и от общото събрание (събрание на пълномощниците) на основния трудов колектив. Изборът за ръководител на комбинат се произвежда от членовете на стопанския съвет и на профсъюзния съвет в комбината.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Избор се произвежда, когато присъствуват повече от половината от лицата, които имат право да гласуват.
(3) (изм.,ДВ,бр.21 от 1990 г.) Гласуването е явно освен ако органът, който избира, реши да бъде тайно. Гласуването за избор на ръководител на бригада, на поделение на предприятие, на предприятие и на комбинат в материалното производство е тайно.
(4) Кандидатите за изборната длъжност, които са членове на избирателното тяло, не се вземат предвид при изчисляване броя на присъствуващите по ал.2 и не гласуват.
(5) За заемането на всяка длъжност се гласува отделно.
(6) (изм.,ДВ,бр.21 от 1990 г. и бр.100 от 1992 г.) За избран се смята кандидатът, получил най-много гласове, но не по-малко от половината гласове от участвувалите в гласуването.

Чл.86. (1) Трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Избраното лице е длъжно да постъпи на работа в 2-седмичен срок от получаването на съобщението за резултата от избора. При уважителни причини този срок е до 3 месеца.
(3) Изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на избраното лице на работа.
(4) Трудовото правоотношение, възникнало от избор, остава в сила и след изтичане на установения срок до избирането на друго лице за длъжността.
(5) Когато при новия избор е избрано същото лице, трудовото правоотношение с него продължава за нов срок.
(6) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Когато изборът е приключил, без да бъде избран някой от кандидатите, трудовото правоотношение с лицето, заемащо длъжността, за която се произвежда изборът, продължава до успешното приключване на следващия избор.
(7) Трудовото правоотношение с избраното лице, което не постъпи на работа в срока по ал.2, се смята за невъзникнало.

Чл.87. (1)(изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Споровете за законосъобразност на избора се разглеждат от районния съд по молба на всеки кандидат или на работодателя в 2-седмичен срок от получаването на съобщението за резултата.
(2) В случаите, когато съдът установи, че изборът е законосъобразен, той го потвърждава и трудовото правоотношение възниква от избора, а когато установи, че изборът е незаконосъобразен - го отменя и се произвежда нов избор.

Чл.88. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Неуредените в този раздел въпроси се уреждат със съответен закон, в акт на Министерския съвет или в устава, който предвижда заемането на определени длъжности въз основа на избор.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат, доколкото в закон, в акт на Министерския съвет или в устав не е предвидено друго.

Чл.89. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Конкурс може да се провежда за заемане на всяка длъжност освен за длъжност, за която е предвидено да се заема въз основа на избор.

Чл.90. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Длъжностите, които ще се заемат с конкурс, се определят в закон, в акт на Министерския съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или на работодателя.
(2) (пред.ал.3,ДВ.,бр.21 от 1990 г.,изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Конкурс за постъпване на работа се обявява, когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, която е заема, за времето до за връщането му.
(3) (пред.ал.4,нова ал.3,ДВ.,бр.21 от 1990 г.,изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Длъжностите, определени като конкурсни, се заемат само въз основа на конкурс. До провеждането на конкурса длъжността може да се заеме със срочен трудов договор за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс.

Чл.91. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Конкурс се обявява от работодателя чрез централния или местния печат. При необходимост конкурсът се обявява по друг подходящ начин.
(2) Обявлението за конкурса трябва да съдържа:
1. наименованието на предприятието, мястото и характера на работата и изискванията за длъжността;
2. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) начина за провеждане на конкурса;
3. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) необходимите документи, мястото и срока за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 1 месец.
(3) Характеристиката на конкурсната длъжност се предоставя предварително на кандидатите, за да се запознаят с нея.

Чл.92. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) За участие в конкурс не се изисква съгласие на работодателя, при когото кандидатът работи.
(2) (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.;пред.ал.3,изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Кандидатът има право на неплатен отпуск за участие в конкурса и до 2 дни за пътуване, когато конкурса се провежда в друго населено място. Този отпуск се признава за трудов стаж.

Чл.93. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Допускането на кандидатите до конкурс се извършва от комисия, назначена от работодателя. В комисията се включват ръководни длъжностни лица и представители на трудовия колектив и на обществените организации. В 2-седмичен срок от изтичането на срока за подаване на документите комисията ги разглежда и определя допуснатите кандидати.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) На недопуснатите кандидати се съобщават писмено съображенията за отказа. В 7-дневен срок от съобщението те могат да направят възражение пред работодателя, обявил конкурса, който в 3-дневен срок от получаване на възражението решава въпроса окончателно.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) На допуснатите кандидати се съобщават писмено датата, часът на започване и мястото за провеждане на конкурса.

Чл.94. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Конкурсът се провежда от комисия, назначена от работодателя. В комисията се включват съответни специалисти.

Чл.95. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин. Тя оценява професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемането на длъжността, и класира само успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Резултатите от конкурса се съобщават на участвувалите в него лица в 3-дневен срок от провеждането му.

Чл.96. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Трудовото правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място от деня, в които е получено съобщение на резултата.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Лицето, с което е възникнало трудовото правоотношение е длъжно да постъпи на работа в 2-седмичен срок от получаването на съобщението по предходната алинея. По уважителни причини този срок е до 3 месеца.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на работа на лицето.
(4) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Ако лицето не постъпи на работа в срока по ал.2, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. В този случай трудово правоотношение възниква със следващия в класирането участник в конкурса, за което той се уведомява писмено.
(5) (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.97. Този раздел не се прилага за конкурсите за даване на научни звания.

Чл.98. (изм.,ДВ,бр.32 от 1991 г.;отм.,бр.100 от 1992 г.)
Чл.99. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.100. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.101. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.102. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.103. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.104. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.105. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.106. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.107. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) В случаите, когато трудовото правоотношение възниква от избор или от конкурс, преди постъпване на работа работодателят и работникът или служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение. Те могат да договарят и други условия по трудовото правоотношение.

Чл.108. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.109. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.110. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, в извън установеното за него работно време.

Чл.111. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) Работникът или служителят може да сключи трудов договор и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство).
(2) За сключването на трудов договор по предходните алинеи се изисква предварително съгласие на работодателя при когото работникът или служителят е на основна работа.

Чл.112. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Забранява се полагането на допълнителен труд от работници или служители, които са:
1. водачи на превозни средства;
2. заети в опасни или вредни за здравето условия - за работа при същите или при други опасни или вредни условия;
3. определени от закон или акт на Министерския съвет.

Чл.113. Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение не може да нарушава установената от този кодекс минимална непрекъсната междудневна и междуседмична почивка.

Чл.114. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.; отм.,ДВ,бр.110 от 1999 г.)

Чл.115. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) С трудовите договори по този раздел освен условията по чл.66, ал.1 се уговаря продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговоря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение.
Чл.116. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.117. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работниците и служителите, които полагат допълнителен труд, се осигуряват при условия и по ред, установени в отделен закон.

Чл.118. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя.

Чл.119. Трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време.

Чл.120. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Промяната по преходната алинея се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работодателя може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответствува на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини.

Чл.121. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Когато нуждите на предприятието налагат, работодателя може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя.

Чл.122. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.123. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при сливане на предприятия, при преминаване на част от едно предприятие към друго, както и при разпределяне дейността на едно предприятие между няколко предприятия.

Чл.124. По трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.

Чл.125. Работникът или служителят трябва да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно.

Чл.126. При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен:
1. да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното си време;
2. да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол и други упойващи вещества;
3. да използва цялото работното време за изпълнение на възложената работа;
4. да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество;
5. да спазва техническите и технологичните правила;
6. да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд;
7. да изпълнява законните нареждания на работодателя;
8. да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения;
9. да пази доброто име на предприятието, да не злоупотребява с доверието на работодателя, и да не разпространява поверителни за него сведения;
10. да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения;
11. да съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя;
12. да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и характера на работата.

Чл.127. Работодателя е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за което се е уговорил, като му осигури:
1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение;
2. работно място и условия в съответствие с характера на работата;
3. безопасни и здравословни условия за труд;
4. указание за реда и начина на изпълнение на задачите, включително запознаване с длъжностната характеристика, с правилата на вътрешния трудов ред и с правилата за безопасни и здравословни условия на труд.

Чл.128. Работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Чл.129. Работодателят е длъжен да осигури работника или служителя за всички осигурителни социални рискове съгласно условия и по ред установени в специален закон.
Чл.130-135. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.136. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Нормалната продължителност на седмичното работно време при петдневна работна седмица е до 40 часа.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Нормалната продължителност на седмичното работно време за отраслите, в които не е въведена петдневна работна седмица, е до 46 часа при шестдневна работна седмица.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Нормалната продължителност на работното време през деня е:
1. при петдневна работна седмица - до 8 часа;
2. при шестдневна работна седмица - до 8 часа, а в предпочивни и предпразнични дни - до 6 часа.
(4) Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана.
(5) Преминаването от шестдневна към петдневна работна седмица става по решение на Министерския съвет.

Чл.137. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Намалено работно време се установява за:
1. работници или служители, които работят във вредни за здравето условия или извършват работа при специфични условия по решение на Министерския съвет;
2. работници или служители, ненавършили 18 години.
(2) (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.138. Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време.

Чл.139. (1) Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) В предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето за задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време.
(3) В зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може да бъде разделен на две или три части.
(4) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) За някои категории работници или служители, поради особения характер на работата им министърът на труда и социалните грижи може да установи ненормирано работно време. Работниците или служителите с ненормирано работно време са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
(5) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време на денонощието. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от Министъра по труда и социалните грижи.

Чл.140. (1) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е 35 часа, а при шестдневна работна седмица - 36 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е 7 часа, а при шестдневна работна седмица - 6 часа.
(2) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 до 6,00 часа.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.
(4) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Нощният труд е забранен за:
1. работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
2. бременни работнички и служителки и майки с деца до 3-годишна възраст;
3. майки с деца от 3- до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца-инвалиди независимо от възрастта им освен с тяхно съгласие;
4. трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
5. работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.

Чл.141. (1) Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени.
(2) Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.
(3) Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред.
(4) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работните смени на работниците и служителите, които продължават образованието си без откъсване от производството, както и на учащите се, които работят през свободното от учение време, се определят в зависимост от организацията на учебния процес.
(5) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени.
(6) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.

Чл.142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) За непрекъснатите производства и други видове работи, при които условията на труда не позволяват подневно изчисляване на работното време, работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време (седмично, месечно или за друг календарен период), което не може да бъде повече от 6 месеца.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормирано работно време.
(4) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време мъже да бъде до 12 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

Чл.143. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя в повече от установеното за него работно време.
(2) Извънредният труд е забранен.

Чл.144. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:
1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
2. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) за предотвратяване и борба с природни или обществени бедствия и опасности и отстраняване на непосредствени последици от тях;
3. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
4. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
5. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време - ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали;
6. (нова, ДВ,бр.100 от 1992 г.) за извършване на усилена сезонна работа.

Чл.145. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) В случаите на т.6 на предходния член извънреден труд се полага само след предварително писмено разрешение на съответната инспекция по труда.

Чл.146. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.
(2) Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:
1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
(3) Ограниченията по предходните алинеи не се прилагат в случаите на чл.144, т.1-3.

Чл.147. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Не се разрешава полагане на извънреден труд от:
1. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
2. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) бременни работнички или служителки и майки с деца до 3-годишна възраст;
3. майки с деца от 3- до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца-инвалиди независимо от възрастта им освен с тяхно съгласие;
4. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Трудоустроени работници или служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
5. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Не се разрешава полагане на извънреден труд освен в случаите по чл.144, т.1-3 от работници или служители, за които е установено намалено работно време в този кодекс, поради това, че работят във вредни за здравето условия или извършват работа при специфични условия.

Чл.148. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор.

Чл.149. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Положеният извънреден труд се отчита всяко полугодие пред инспекцията по труда.

Чл.150. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) За извънреден труд независимо от това, дали е положен законно или не, се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл.262.
(2) Забранява се компенсирането на извънредния труд с почивка.

Чл.151. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути.
(2) Почивките не се включват в работното време.
(3)(изм.,ДВ,бр. 100 от 1992 г.) В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене, което се включва в работното време.

Чл.152. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

Чл.153. (1)(изм.,ДВ,бр. 100 от 1992 г.) При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни от които единият е поначало в неделя. В тези случаи на работника и служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
(2) При сумирано изчисляване на работното време, при работа в производства с непрекъсваем процес, при промяна на смените, както и при шестдневна работна седмица, непрекъсваемата седмична почивка е не по-малко от 24 часа.

Чл.154. (1) (изм.и доп.,ДВ,бр.6 от 1988 г.,бр.21,30 и 94 от 1990 г., бр.27,32 и 104 от 1991 г.,бр.88 от 1992 г., бр.2 от 1996 г., бр.22, 56, 108 от 1998 г.) Официалните празници са:
1 януари - Нова година;
3 март - Ден на освобождението на България от османското иго - национален празник;
1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;
6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
6 септември - Ден на Съединението;
22 септември - Ден на Независимостта на България;
1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;
24 декември - Бъдни вечер;
25 и 26 декември - Рождество Христово;
Великден - Два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му;
(2) Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за официални празници, дни за чествуване на определени професии, както и да размества почивните дни през годината.

Чл.155. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Всеки работник или служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право на платен годишен отпуск.
(2) Размерът на основния платен годишен отпуск е:
1. не по малко от 14 работни дни - при трудов стаж до 10 години;
2. не по малко от 16 работни дни - при трудов стаж от 10 до 15 години;
3. не по малко от 18 работни дни - при трудов стаж над 15 години.
(3) Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет.

Чл.156. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) При условията на чл.155, ал.1 работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск:
1. за работа във вредни за здравето условия или за работа при специфични условия - не по-малко от 5 работни дни;
2. за работа при ненормирано работно време - не по-малко от 5 работни дни.

Чл.156а. (нов.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) По-големи размери на отпуските по чл.155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.

Чл.157. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя:
1. при встъпване в брак - 2 работни дни;
2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;
3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия без ограничение, а по съребрена линия до втора степен - 2 работни дни;
4. когато е призован в съд или от други органи като страна, обществен обвинител, обществен защитник, свидетел или вещо лице;
5. за участие в заседания като член на представителен орган или съдебен заседател;
6. (пред. т.7,ДВ,бр.100 от 1992 г.) когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение - по 1 час дневно за дните на предизвестието. От това право не може да се ползува работник или служител, който работи 7 или по-малко часове.
7. (нова,ДВ,бр.87 от 1995 г.) за участие като доброволец в мероприятия и обучения, организирани от Българския Червен кръст - до 5 работни дни за мероприятия и до 3 работни дни за обучения.
(2)(изм.,ДВ,б.133 от 1998 г.) През време на отпуск по предходната алинея освен когато се явява като страна, вещо лице или съдебен заседател, работодателят изплаща на работника или служителя възнаграждение, определено съгласно чл.177.

Чл.158. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) При повикване на военноучебен сбор работникът или служителят се смята в служебен отпуск през време на сбора, включително деня на отиването и връщането.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Ако военноучебният сбор продължава 15 и повече дни, работникът или служителят има право на 2 календарни дни платен отпуск преди заминаването и 2 дни след завръщането, които не се включват в платения годишен отпуск.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) През време на военноучебния сбор и на отпуск по предходната алинея на работника и служителя се заплаща възнаграждение, определено съгласно чл. 177.

Чл.159. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) За осъществяване на синдикална дейност нещатните членове на централни, отраслови и териториални ръководства на синдикалните организации, както и нещатните председатели на синдикалните ръководства в предприятията имат право на платен отпуск в размери, установени в колективния трудов договор, но не по-малко 25 часа за една календарна година.
(2) Отпускът по предходната алинея се заплаща съгласно чл.177 и не може да се компенсира с парично обезщетение.
(3) Времето на ползуването на отпуска по ал.1 се определя от съответния синдикален деец, за което той своевременно уведомява работодателя. Времето и продължителността на използувания отпуск се отчита в специална книга при работодателя.
(4) Отпускът по ал.1 не може да бъде отлаган за следващата календарна година.

Чл.160. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.
(2) Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет.

Чл.161. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) На работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск до 1 година за изпълнение на важни задачи с обществено значение или на творчески задачи при условия и по ред, установени от Министерския съвет, в колективен трудов договор или в споразумение между страните на трудовото правоотношение.
(2) (нова,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Ако друго не е уговорено в колективен трудов договор, щатните изборни синдикални дейци се считат в неплатен отпуск за времето, докато заемат съответната синдикална длъжност.

Чл.162. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право на отпуск при временна нетрудоспособност поради общо или професионално заболяване, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.
(2) Отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) За времето на отпуск поради временна нетрудоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и размери, определени от отделен закон.

Чл.163. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г., бр.110 от 1999 г.) Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 135 дни за всяко дете, от които 45 дни преди раждането.
(2) При раждане на близнаци отпускът по ал.1 се ползува в размера, полагащ се за последното дете. Когато единият от близнаците е трето дете на майката, отпускът се ползува по размера за третото дете.
(3) Когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане преди изтичане на 45 дни от започване ползуването на отпуска, остатъкът до 45 дни се ползува след раждането.
(4) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на отпуск до изтичане на 42 дни от раждането. Ако трудоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42 ден, този отпуск се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната трудоспособност. До изтичане на срока по ал.1 този отпуск се заплаща като отпуск за бременност и раждане.
(5) Когато детето бъде дадено за осиновяване, бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, отпускът по ал.1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако трудоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилагат изречения 2 и 3 на предходната алинея.
(6) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работничка или служителка, която осинови дете, има право на отпуск по ал.1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичане срока на полагащия се отпуск за раждане според поредността на живите деца на осиновителката.
(7) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) През време на отпуска по предходните алинеи на работничката или служителката се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. При определяне размера на отпуска се вземат предвид живите деца, родени или осиновени от майката, която ползува отпуска.

Чл.164. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) След използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете.
(2) Когато семейството има близнаци и някой от тях е второ или трето дете, отпускът по предходната алинея се ползува до навършване на 3-годишна възраст на близнаците.
(3) Отпускът по ал.1 и 2 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение.
(4) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) През време на отпуск по предходните алинеи на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Времето, през което се ползува отпускът, се признава за трудов стаж.
(5) В случаите, когато не се ползува отпуск по ал.1 и 2 или лицето, което ползува такъв отпуск, прекъсне неговото ползуване, на майката (осиновителката), ако работи по трудово правоотношение, се изплаща парично обезщетение в размер на 50 на сто от минималната месечна заплата, установена за страната.

Чл.165. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) След използуването на отпуска по ал.1 на предходния член работничката или служителката при поискване има право да ползува и неплатен отпуск до навършване на 3 години на детето, ако то не е настанено в детско заведение. Със съгласието на майката този отпуск се ползува и от лицата по чл.164, ал.3.
(2) Времето, през което се ползува отпускът по предходната алинея, се признава за трудов стаж.

Чл.166. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работничката или служителката, която сама кърми детето си има право на платен отпуск за кърмене до навършване на 8-месечна възраст на детето по 1 час два пъти дневно или с нейно съгласие по 2 часа наведнъж. За работничка или служителка, която работи при намален работен ден от 7 или по-малко часа, този отпуск е 1 час дневно. След навършване на 8-месечна възраст на детето този отпуск е по 1 час дневно и се разрешава на работничката или служителка по преценка на здравните органи, докато е необходимо да кърми детето.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Когато работничката или служителката има близнаци или недоносено дете, размерът на отпуска по предходната алинея е 3 часа дневно до навършване на 8-месечна възраст на детето и по 2 часа - след навършване на 8-месечна възраст на детето, докато по преценка на здравните органи е необходимо да го кърми. В тези случаи, ако работничката или служителката работи при намален работен ден от 7 или по-малко часа, първоначалният размер на отпуска за кърмене на детето е 2 часа, а след 8-месечна възраст на детето - по 1 час на ден. Отпускът по тази алинея се ползува на два пъти, а със съгласието на работничката или служителката - наведнъж.
(3) Отпуск при условията и в размерите, посочени в този член, се дава и на осиновителката, и на майката на заварено дете.
(4) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Отпускът по предходните алинеи се заплаща от работодателя.

Чл.167. (1) Когато майката (осиновителката) на дете до 3-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете се ползуват от бащата (осиновителя). С негово съгласие тези отпуски могат да се ползуват от един от неговите родители или от един от родителите на починалата или заболялата тежко майка (осиновителка) на детето, когато работи по трудово правоотношение.
(2) Когато починат и двамата родители на дете до 3-годишна възраст, ако детето не е настанено в детско заведение, съответната част от отпуските по предходната алинея се ползува от настойника, а с негово съгласие - от един от родителите на майката или на бащата на детето.

Чл.168. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работничка или служителка с 2 живи деца до 18-годишна възраст имат право на 2 работни дни, а работничка или служителка с 3 и повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск се ползува, когато работничката или служителката пожелае, и не може да се компенсира с парично обезщетение освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
(2) Работничката или служителката има право да ползува отпуска по предходната алинея включително и за календарната година, в която някое или всички деца навършат 18-годишна възраст.
(3) Отпускът по предходните алинеи вместо от майката може да се ползува от бащата или от друго лице, което се грижи за децата.
(4) Ползуването на този отпуск може да се отлага по реда на чл.176.

Чл.169. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работници и служители, които учат в учебно заведение без откъсване от производството, имат право на платен отпуск, както следва:
1. задочно учащи се във висше, полувисше, средно и друго учебно заведение и на задочни аспиранти:
а) при петдневна работна седмица - 25 работни дни;
б) при шестдневна работна седмица - 30 работни дни и 20 намалени с по 1 ден работни седмици за учащите се във висше и полувисше учебно заведение и за задочни аспиранти и 15 намалени с по 1 ден работни седмици за учащите се в средно и друго учебно заведение;
2. вечерно или сменно учащи се в учебни заведения - 12 работни дни;
3. частни ученици, които се явяват на изпити за отделни класове в учебни заведения - 12 работни дни за всеки клас поотделно.
(2) Отпускът по предходната алинея се ползува независимо от всички останали видове отпуски и се разрешава всяка учебна година. Той може да се ползува наведнъж или на части и не се предоставя на работник или служител, който повтаря учебната година по своя вина.
(3) Учащите се по ал.1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация.
(4) За подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "кандидат на науките" работниците или служителите, зачислени на задочна или на аспирантура на самостоятелна подготовка,

имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца.
(5) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работниците или служителите, които учат във вечерни учебни заведения, освен тези, които работят при намален работен ден от 7 или по-малко часа, се освобождават 1 час по-рано от работа всеки учебен ден.

Чл.170. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) При кандидатствуване в средно учебно заведение, в което приемането става с изпит, работникът или служителят има право на 6 работни дни платен отпуск, а при кандидатствуване във висше и полувисше учебно заведение или за аспирантура - 12 работни дни.
(2) Когато работникът или служителят е ползувал платения отпуск, но не е бил приет в съответното учебно заведение или за аспирант, за следващите години той има право на неплатен отпуск в размера, определен в предходната алинея, който се признава за трудов стаж.

Чл.171. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Учащи се без откъсване от производството имат право и на неплатен отпуск в следните размери:
1. за подготовка и явяване на изпит - до 20 работни дни за учебна година;
2. за подготовка и явяване на приемен, на зрелостен или на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или дипломен проект в средни или полувисши учебни заведения - до 30 работни дни;
3. за подготовка и явяване на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или на дипломен проект във висши учебни заведения - до 4 месеца;
4. за подготовка и защита на дисертация от задочни аспиранти или от аспиранти на самостоятелна подготовка - до 4 месеца.
(2) Неплатеният отпуск по предходната алинея се признава за трудов стаж.

Чл.172. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Платеният годишен отпуск се ползуват от работника или служителя наведнъж или на два пъти.

Чл.173. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Платеният годишен отпуск се ползува от работника или служителя с писмено разрешение на работодателя.
(2) (нова,ДВ,бр.26 от 1992 г.) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославно, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползуване на част от годишният отпуск или неплатен по чл.160, ал.1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозните празници по чл.154.
(3) (нова,ДВ,бр.26 от 1992 г.) Дните на религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.
(4) (пред.ал.2,изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работодателят има право да даде платения годишен отпуск на работника или служителя без негово съгласие по време на продължителен престои, както и при ползуване на отпуска едновременно от всички работници или служители.
(5) (пред.ал.3,изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работникът или служителят използува платеният си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползуването му е отложено по реда на чл.176.

Чл.174. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуската си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по ал.4 от преходния член.

Чл.175. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъка се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя.
(2) (нова,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Извън случаите по преходната алинея отпускът на работника или служителя може да бъде прекъснат по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

Чл.176. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Ползуването на годишния отпуск може да се отложи за следващата календарна година:
1. от работодателя - поради важни производствени причини;
2. от работника или служителя - когато ползува друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.
(2) Когато отпускът е отложен, работодателят е длъжен да осигури ползуването му през следващата календарна година.
(3) В случай че работодателят не е разрешил ползуването на отложения отпуск до края на следващата календарна годината, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползуването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.
(4) Неизползваният размер на платения годишен отпуск може да се използува от работника или служителя до прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател.

Чл.177. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през които работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

Чл.178. Забранява се компенсирането на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение.

Чл.179. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.180. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.181. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Всеки работодател има право да издаде правилник за вътрешния ред, който конкретизира правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност.

Чл. 182. (отм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Чл. 183. (отм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Чл. 184. (отм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Чл. 185. (отм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл.186. Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.

Чл.187. Нарушения на трудовата дисциплина са:
1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;
2. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;
3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;
4. произвеждане на некачествена продукция;
5. неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труда;
6. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.);
7. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) неизпълнение на законните нареждания на работодателя;
8. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;
9. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
10. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

Чл.188. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания са:
1. забележка;
2. предупреждение за уволнение;
3. уволнение.

Чл.189. (1) (пред.ал.2,ДВ,бр.100 от 1992 г.) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
(2) (пред.ал.3,ДВ,бр.100 от 1992 г.) За едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Чл.190. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Дисциплинарно уволнение може да се налага за:
1. три закъснения или преждевременно напускане на работа в 1 календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час;
2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;
3. системни нарушения на трудовата дисциплина;
4. злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителни за него сведения;
5. ощетяването на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата;
6. (нова,ДВ,бр.51 от 1999 г.) участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер;
7. (пред.т.6,ДВ,бр.51 от 1999 г.) други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Чл.191. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.192. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен от закон.
(2) Дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието, както и на работници или служители, назначени от по-горестоящия орган, се налагат от този орган.
(3) (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.193. (1) (изм.,ДВ,бр.21 от 1990 г.,бр.100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
(3) (изм.,ДВ,бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.

Чл.194. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
(2) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно нарушение, свързано с възложената работа и установено с влязла в сила присъда или наказателно постановление, сроковете по предходната алинея започват да текат от влизането в сила на присъдата или на наказателното постановление.
(3) (доп.,ДВ,бр.21 от 1990 г.,изм.,бр.100 от 1992 г.) Сроковете по ал.1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск.
(4) (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.195. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.
(4) (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.196. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.197. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания се заличават с изтичане на една година от налагането им.
(2) Заличаването има действие занапред. Заличаването на дисциплинарното уволнение не е основание за възстановяване на работника или служителя на предишната му работа.

Чл.198. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени от работодателя преди изтичането на срока по ал.1 от предходния член, ако работникът или служителят не е извършил други нарушения на трудовата дисциплина. Заличаването има действие занапред.
(2) Заличаването на наказанието по предходната алинея се извършва с мотивирана писмена заповед, която се връчва на работника или служителя.

Чл.199. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работодателят или непосредственият ръководител може да отстрани временно от работа работник или служител, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения, употребява през работно време алкохол или друго силно упойващо средство.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Отстраняването продължава, докато работникът или служителят възстанови годността си да изпълнява определената му работа.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) През времето, докато трае отстраняването, работникът или служителят не получава трудово възнаграждение.

Чл.200. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) За вреди от трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила, при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) (нова,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Получаването на обезщетението по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионално заболяване не се смятат за приемане на наследство.

Чл.201. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.
(2) Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

Чл.202. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) За изплатеното на пострадалия или на неговите наследници обезщетение работодателят има право на иск срещу виновните работници или служители съобразно правилата на раздел II от тази глава.

Чл.203. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на предприятието по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения.
(2) За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние.

Чл.204. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работникът или служителят не отговаря имуществено за вредата, която е резултат на нормален производствено-стопански риск.

Чл.205. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работникът или служителят отговаря за претърпяната загуба, но не и за пропуснатата полза.
(2) Размерът на вредата се определя към деня на настъпването й, а ако той не може да се установи - към деня на откриването й.

Чл.206. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) За вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение.
(2) Когато вредата е причинена от ръководител, включително и от непосредствен ръководител, при или по повод упражняване на ръководните му функции, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.
(3) Отговорността е в размерите по предходните алинеи и когато работодателят е обезщетил трети лица за вреди, причинени от работника или служителя при същите условия.

Чл.207. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя:
1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;
2. за липса - в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от откриването на липсата.
(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на щетата или са се възползували от увреждането по т.1 на предходната алинея, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването освен в случаите на чл.271, ал.1. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства извлечени от причинената вреда.
(3) Исковете по т.2 на ал.1 и по ал.2 се погасяват с изтичане на 10-годишен давностен срок от деня на причиняване на вредата.
(4) Със закон могат да се установят и други случаи на пълна имуществена отговорност.

Чл.208. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Когато вредата е причинена от няколко работници или служители, те отговарят:
1. в случаите на ограничена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено - пропорционално на уговореното им месечно трудово възнаграждение. Сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;
2. в случаите на пълна отговорност - солидарно.

Чл.209. (пред.ал.1,изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Бригадна отговорност за липса може да се поеме с писмен договор, сключен между работодателя и работниците или служителите, които общо или на смени извършват отчетническа дейност. Когато не може да се установи конкретният причинител, обезщетението се разпределя между работниците или служителите, подписали договора, съразмерно на получената брутна работна заплата за периода от време, за който е установена липсата.
(2) (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.210. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) В случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието.
(2) Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда.
(4) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Ако в срока по предходната алинея работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.
(5) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на орган по изречение второ на ал.1 се издава изпълнителен лист по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(6) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.;отм.,бр.12 от 1996 г.)

Чл.211. Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. В тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение.

Чл.212. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) За неуредените в тази глава въпроси по имуществена отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника, както и по имуществената отговорност на работника към работодателя, се прилага гражданският закон.

Чл.213. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) При незаконно недопускане на работник или служител, с когото е създадено трудово правоотношение по реда на глава пета, да постъпи на работа работодателят и виновните длъжностни лица дължат солидарно на работника или служителя брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност от деня на явяването, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане на работа.
(2) Работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когато незаконно не са го допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа.

Чл.214. (пред.ал.1,изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работник или служител, който е бил незаконно отстранен от работа от работодателя или от непосредствения ръководител, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето на незаконното отстраняване. Обезщетението се дължи солидарно от работодателя и виновните длъжностни лица.
(2) (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.215. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) При командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

Чл.216. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) На работник или служител, който се премества на работа в друго населено място, по споразумение с работодателя могат да се заплатят:
1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;
2. разноските по пренасянето на покъщнината му;
3. възнаграждение за дните на пътуването и за още 2 дни.
(2) На работник или служител, трудовото правоотношение с когото е прекратено не по негова вина или не по негово заявление с предизвестие, по споразумение с работодателя могат да се заплатят разноските по т.1 и 2 на предходната алинея за неговото и на семейството му завръщане в постоянното им местоживеене.
(3) Работникът или служителят има право на обезщетението по предходните алинеи, когато по ред, предвиден в закон, се премества или е преместен на постоянна работа в друго населено място не по негова молба. Когато разстоянието до населеното място на новата работа е над 100 км и преместването е за време над 1 година, на работника или служителя се заплаща и уговореното едномесечно трудово възнаграждение за новата работа и възнаграждение в размер на една четвърт от същата сума за всеки член от семейството, издържан от работника или служителя. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят се премества на работа.

Чл.217. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работодателят дължи на подлежащия на трудоустрояване работник или служител с намалена трудоспособност обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение.
(2) Работник или служител, който без уважителни причини откаже да приеме работата, на която се трудоустроява в същото или друго предприятие, няма право на обезщетението по предходната алинея.

Чл.218. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Когато поради природни или обществени бедствия работникът или служителят е възпрепятствуван да се яви на работа, заплаща му се обезщетение в размер на 50 на сто от брутното трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятствуван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при природни или обществени бедствия, заплаща му се пълният размер на брутното трудово възнаграждение.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Обезщетението по предходните алинеи се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи.
(4) Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се установяват от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган.

Чл.219. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работник или служител, който на законно основание е отказал изпълнението или е преустановил работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което не е работил.
(2) Право на обезщетение по предходната алинея има и работник или служител, който откаже да изпълнява работа, възложена му вън от допустимите от този кодекс случаи за едностранна промяна на мястото и характера на работа, ако е възпрепятствуван да изпълнява работата си по досегашните условия.

Чл.220. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
(2) Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Чл.221. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327, т.2 и 3 работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
(2) При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
(3) Преходната алинея се прилага и когато работникът или служителят бъде уволнен по чл.330, ал.1 поради осъждане за престъпление, което съставлява и нарушение на трудовите задължения.
(4) Действителните вреди по предходните алинеи се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, както следва:
1. в случаите по ал.1 - за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение;
2. в случаите по ал.2 и 3 - за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.

Чл.222. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване на обема на работа и спиране на работата за повече от 30 дни, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудов договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
(2) При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл.325, т.9 и чл.327, т.1) работникът или служителят има право на обезщетение от предприятието в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.
(3) (изм.,ДВ,бр.2 от 1966 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните десет години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Чл.223. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.224. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служител има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
(2) Обезщетението по преходната алинея се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
(3) Платеният отпуск за обучение на учащи се и на аспиранти без откъсване от производството и за приемен изпит в учебно заведение, когато не бъде използуван, не се обезщетява парично.

Чл.225. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
(2) Когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа.
(3) Когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателя и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.

Чл.226. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради:
1. неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение;
2. вписване на неверни данни в издадените документи.
(2) Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
(3) Обезщетението по ал.1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените. Обезщетението по ал.2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.

Чл.227. (изм.,ДВ,бр.94 от 1990 г.,бр.100 от 1992 г.) Длъжностните лица, виновни за плащането на обезщетенията по чл.213, 214, 225, ал.3 и 226, дължат възстановяването им на работодателя съобразно правилата на раздел II от тази глава.

Чл.228. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Размерите на обезщетенията по чл.215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.

Чл.229. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работодателят може да сключи договор с лице, което постъпва или е постъпило в учебно заведение за придобиване на квалификация.
(2) С договора по предходната алинея работодателят се задължава:
1. да осигурява на обучаващия се издръжка и други условия във връзка с обучението;
2. след завършване на обучението да приеме обучаващия се на работа по придобитата квалификация за уговорения от страните срок, който не може да бъде по-дълъг от 6 години.
(3) С договора по ал.1 обучаващият се задължава:
1. да завърши в срок обучението си по уговорената квалификация;
2. да работи при работодателя в уговорения срок.
(4) При виновно неизпълнение на задълженията по ал.2 и 3, доколкото не е уговорено друго, неизправната страна отговаря съгласно гражданския закон.

Чл.230. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) С договор за ученичество работодателят се задължава да обучи ученика в процеса на работа по определената професия или специалност, а ученикът - да я усвои.
(2) С договора се определят формите, мястото и времетраенето на обучението, което не може да бъде повече от 6 месеца, обезщетението, което страните си дължат при неизпълнение, както и други въпроси, свързани с осъществяването на обучението.
(3) С договора страните определят и срока, през който ученикът се задължава да работи при работодателя след успешното завършване на обучението, а работодателят - да му осигури работа съгласно придобитата квалификация. Този срок не може да бъде по-дълъг от 3 години.
(4) През време на обучението ученикът получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата установена за страната.

Чл.231. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Резултатът от обучението при договор за ученичество се установява чрез теоретикопрактически изпит на ученика.
(2) При успешно полагане на изпита на ученика се признава определена степен на квалиф