Чл.1. (1) С тази наредба се определят формите, редът и сроковете, в които се извършват плащанията в страната.
(2) При плащания между местните и чуждестранните лица извън страната, когато в тази наредба не е предвидено друго, българските банки прилагат Еднообразните правила на Международната търговска камара в Париж и обичайните правила на банковата практика.

Чл.2. (доп.,ДВ,бр.77 от 1992 г.)
(1) Плащанията в страната се извършват в български левове в брой или по сметка.
(2) Плащанията в страната се извършват и в чуждестранна валута в брой или по сметка, ако това се допуска от законите и другите нормативни актове, регулиращи валутния режим.
(3) Банките водят за вложените при тях парични средства банкови сметки в български левове, долари на САЩ, германски марки и швейцарски франкове.
(4) Разпоредбата по ал.3 не се отнася за банкови кореспондентски сметки.
(5) (нова,ДВ,бр.77 от 1992 г.) Банките могат да откриват сметките на техни клиенти и във валути извън посочените в ал.3. По тези сметки може да се договаря специален режим на управление и ползване. Сметките, открити в тези валути, не участвуват в разплащанията по чл.4.

Чл.3. (1) Всяко местно или чуждестранно лице може да внася и притежава неограничено количество пари по неограничен брой сметки във всяка от банките и всяка от валутите, в които се водят сметки в страната.
(2) Плащане от банковите сметки може да става само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра до размера и при условията, поставени от титуляра на сметката или от лицето, откриващо сметката в полза на трето лице титуляр. Изключение от това правило се прави само при принудително изпълнение по установения със закона ред и в случаите на служебно събиране по тази наредба.
(3) (отм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.)

Чл.4. (1) БНБ изгражда, организира и регулира банкова интегрирана система за електронни разплащания (БИСЕРА).
(2) Участието в БИСЕРА е задължително за всички банки. Управителния съвет на БНБ може да освобождава банки от участие и да определя специфичен начин, по които те участват в БИСЕРА. За участие в тази система БНБ присвоява на банките и техните клонове индивидуални банкови кодове (банков унифициран стандарт (БУС) 3092).
(3) Експлоатацията на всички видове технически системи за автоматизиране на безкасови плащания може да става с разрешение и по начин, определен от БНБ.

Чл.5. (1) Всички банки на територията на страната задължително прилагат платежни документи съгласно тази наредба и стандарта за платежните документи (БУС1092).
(2) Индивидуално оформление на стандартните платежни документи се допуска само в рамките, предвидени от стандарта.
(3) Платежни документи, за които не е установен стандарт, се оформят по начин, избран от лицето, издаващо документа.
(4) Платежните документи се съставят съгласно изискванията на установения стандарт (БУС 2092).

Чл.6. (1) (изм.,ДВ,бр.8 и 84 от 1996 г., бр.14 от 1997 г.) В брои могат да се извършват плащания в размер до 5 000 лв. Плащанията в чуждестранна валута на територията на страната могат да се извършват в брой, когато това се допуска от нормативните актове, регулиращи валутния режим в размер, ненадвишаващ равностойността на 5 000 лв. в деня на плащането.
(2) (изм.,ДВ,бр.84 от 1996 г.) Плащания над максималния размер по ал.1 независимо от характера им се извършват безкасово. Това ограничение не се отнася до внасянето и тегленето на суми по банкови сметки, другите операции на банките и гражданските сделки, по които една от страните е физическо лице.
(3) От сметки могат да се теглят в наличност всякакво количество пари до размера на остатъка по сметката. Банката, при която се води сметката, може да откаже да изплати в наличност на един клиент суми над 200 лв. на ден, ако не е била уведомена за намерението на клиента да изтегли сумата поне 3 работни дни предварително.
(4) (изм.,ДВ,бр.14 от 1997 г.) За теглене в брои на суми над 50 000 лв. и чуждестранна валута с равностойност над 10 000 лв. банката, от която се изтеглени парите, задължително уведомява по телекса или по друг начин управление "Емисионно" на БНБ предварително или най-късно в деня, когато сумите са били изтеглени, за размера на сумата и името на клиента, изтеглил сумата.

Чл.7. (1) За съхранение на пари и извършване на плащания банките могат да открият в левове и във всяка от резервните валути следните видове сметки:
1. разплащателни (текущи) сметки - за съхранение на пари, платими на виждане без срок за предизвестие от клиентите до банката;
2. депозитни сметки - за съхранение на пари, платими със срок за предизвестие от клиентите до банката или при други предварително договорени условия за плащане срещу издаване на депозитен сертификат (образец БУС 1092М);
3. текущи бюджетни сметки - за съхранение на пари на разпоредителите с бюджетни средства и пари, отпуснати от бюджета на други лица.
4. спестовни сметки - за съхранение на пари на граждани срещу издаване на лична спестовна книжка (образец БУС 1092 N) или аналогичен документ;
5. набирателни (особени) сметки - за съхранение на пари, предоставяни за разпореждане от клиента на негово поделение, необособено като самостоятелно лице;
6. акредитивни сметки - за предоставени за разплащане на клиента с трето лице, което има право да получи средствата при изпълнение на условията, поставени при откриването на акредитива;
7. ликвидационни сметки - за съхранение на пари на лица, обявени в ликвидация.
(2) Банките могат да откриват на клиенти и други видове сметки със специален режим и предназначение, като съгласуват пред БНБ особеностите на сметката и реда на ползуване на парите по тези сметки.
(3) При откриване на сметка банката я означава с номер, установен по правилата на действащия стандарт (БУС 4092).
(4) За откриване на сметката банката сключва договор с лицето, искащо да се открие сметката, който може да предвиди конкретни условия за водене на сметката и плащане от нея в допълнение на общите условия по тази наредба.

Чл.8. (1) Лице, което желае да открие банкова сметка на свое име или ползва на трето лице, подава в избраната от него банка искане за откриване на сметка (образец БУС 1092A), към което прилага:
1. спесимент от подписите на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката от името на лицето, откриващо сметката (образец БУС 1092C). Подписите на тези лица трябва да са положени в присъствието на упълномощен за това служител на банката или да са заверени нотариално;
2. копие от акта, с който са оправомощени лицата, които да се разпореждат с парите по сметката. Когато се прилага фотокопие от акта, то трябва да бъде заверено с оригиналните подписи на лицата, които представляват титуляра (лицето, което открива сметката);
3. удостоверение за регистрация на лицето, което открива сметката;
4. извлечение от учредителния акт на лицето, което открива сметката, с което се установяват правомощията за разпореждане с неговите имущества.
(2) Документите по ал.1 не се прилагат, когато сметката се открива от физическо лице. Банките могат да искат при откриване на сметката и други документи.
(3) За откриване на ликвидационна сметка към искането се прилагат:
1. копие от акта за обявяване на ликвидация, заверен от органа, издал акта;
2. копие от акта за назначаване на ликвидатори, заверен от органа, който ги е назначил;
3. спесимени на подписите на ликвидаторите, аналогично на спесимените по ал.1.
(4) Всяка банка има право да постави изискване за минималния остатък по сметката, както и други условия, при които тя приема да води сметка от дадения вид.
(5) Банката преценява и решава искането за откриване на сметката. Тя не е длъжна да мотивира отказа за откриване на сметка.
(6) Когато откриването на сметка е редовно отклонено от три банки, към които е отправено, лицето, искащо откриването на сметка, може да поиска БНБ да посочи служебно банка, която да открие и води сметката. В този случаи БНБ може да иска от лицето да измени условията, при които да се открие и води сметката.
(7) Банките задължително откриват поне една своя разплащателна сметка в левове, а когато получават лиценз за извършване на валутни операции - и поне една своя разплащателна сметка във валута при БНБ. Условията за водене на тези сметки се определят от тази наредба и актовете на Управителния съвет на БНБ.

Чл.9. (1) Промените в учредителните актове на титуляра на сметката, както и на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката, водена от банката, имат сила по отношение на банката само в момента, в който тя е била писмено уведомена за настъпилата промяна.
(2) Разпоредбата по ал.1 се прилага и в случаите, когато промените са били регистрирани в публичен регистър.

Чл.10. (1) Банките приемат по сметка на свой клиент плащания по сметка и вноски в брой независимо от това, кой е платецът/вносителят по тези операции.
(2) Банката уведомява писмено титуляра за всяка промяна на наличността по сметката, като предава на негов представител или му изпраща по пощата извлечение за движението на сметката за деня на промяната. Банките могат да договарят със своите клиенти и друг ред за уведомяване.
(3) Титулярът на сметката може да се разпорежда със средствата по нея само като прилага стандартни форми на платежни документи (БУС 1092), съставени от него.
(4) Срещу своята сметка в левове титулярът може да плаща по всички начини допустими в БИСЕРА, както и да внася (вносна бележка образец БУС 1092F) и да тегли пари в брой (нареждане-разписка образец (БУС 1092G). Лицата, упълномощени от титуляра да получат теглената в брой сума, се легитимират пред банката с паспорт и пълномощно за инкаксиране, издадено от титуляра на сметката (образец БУС 1092O).
(5) Срещу валутната си сметка титулярът може да плаща в страната по всички начини, допустими в БИСЕРА, а извън страната - по начините, приети в международната банкова практика, които обслужващата банка приеме да използва, както и да внася и тегли пари в брой във всички валути, които банката котира за сделки в брой.
(6) Банката не може да откаже на титуляра да извърши безкасово плащане срещу неговата сметка, ако плащането е допустимо по действащото законодателство, приложимите правила за плащане и условията, при които се води сметката. В случай на невъзможност да плати банката е длъжна да уведоми БНБ и клиента писмено в срок от 10 дни след постъпване на нареждането за плащане, след което последният има право да иска от съда обявяването на банката в несъстоятелност.
(7) Ако банката не разполага с достатъчна наличност банкноти от исканите валути, тя може да откаже плащане в брой срещу валутна сметка на титуляра. На това основание не може да бъде отказано изплащане на банкноти от валутата, в която се води сметката на титуляра, на сума, по-малка от равностойността на 100 лв.

Чл.11. (1) Банката може да събира по открита при нея сметка суми, дължими и от титуляра на сметката въз основа на писмено съгласие за плащане, дадено при сключване на сделката, по която възниква задължението в полза на банката. Банката задължително уведомява титуляра за основанието, размера и вальора на събираната от неговата сметка сума.
(2) БНБ въз основа на договора за водене на разплащателна сметка при нея ще събира служебно по разплащателните сметки на банките освен сумите по ал.1 и сумите, дължими от банките по нормите за регулиране на банковата система и паричното обръщение.
(3) Банките извършват служебно операции по текущи бюджетни сметки на разпоредители с бюджетни средства, когато това е наредено от разпоредител с бюджетни средства от по-висока степен, съобразно действащото бюджетно законодателство.
(4) При погрешни записвания, надвзети суми, незаконосъобразни плащания банките сторнират извършените операции по служебен ред в рамките на давностния срок за съответното вземане. Корекцията на вальора (лихвата за забавяне) е за сметка на виновния участник в платежния процес. При процедурата на сторниране на операции не се прилага задължителната по тази наредба (чл.13, ал.6) поредност на плащанията.
(5) За служебно събиране на суми по сметки банките съставят искане за незабавно инкасо (образец БУС 1092L1), върху който щампеловат или по друг ясно различим начин с червен цвят нанасят "СЛУЖЕБНО". Копие от този документ банките изпращат на титуляра на сметката и получателя, в чиято полза са събирани сумите. Това копие може да бъда заменено от извлечението за движението по сметката, ако в него се съдържат всички данни за извършената служебно операция.

Чл.12. (1) Сметка се закрива:
1. по нареждане на титуляра (образец БУС 1092B);
2. по искане на банката със срок 30 дни след писменото уведомяване на титуляра на сметката. Банката не е длъжна да мотивира искането си за закриване на сметката;
3. служебно от банката след изтичане на срока, за който е открита сметката;
(2) Текущите бюджетни сметки се приключват служебно от банките, където се водят, към 31 декември на всяка година, като остатъкът към тази дата се превежда по сметка на бюджета, с чиито средства или в чиято полза е била открита сметката.

Чл.13. (1) Плащане може да се извърши срещу и по всяка разплащателна сметка в банка. За извършване и получаване на плащания могат да се използват и други видове сметки само ако договорът с банката позволява това.
(2) Банките не контролират предмета на сделката, в резултат от която е възникнало плащането, освен ако такъв контрол произтича от договора за кредит, с който банката е предоставила сумата на клиента.
(3) Ако в договора между страните на плащане не е предвидено друго, платецът по сделката е длъжен да оформи и подаде в своята банка платежните документи в рамките на работния ден, следващ деня, в който е възниквало основанието за плащане. Банките не контролират забавянето на платеца и не събират служебно лихви за това забавяне преди постъпване на платежните документи в банката, където се води сметката, срещу която се извършва плащането.
(4) Документите за плащанията задължително се обработват в рамките на работния ден, в който са постъпили в банката, но не по-късно от часа за приключване на операциите на БИСЕРА.
(5) Плащането може да се извърши само до размера на наличността по сметката и договореното с банката допустимо надвишение на плащанията над остатъка (овърдрафт) по сметката. Не се допускат частични плащания по отделни нареждания или искания за плащане.
(6) Плащанията се извършват по хронологичния ред, в който документите за плащане са постъпили в банката. Поредността на плащане, предвидена в действащото законодателство по процедурата за принудително събиране на вземания, се прилага само ако поне един кредитор на титуляра предяви искане за започване на принудително изпълнение пред банката, където се води сметката, срещу която се насочва принудителното изпълнение, съгласно реда, установен в действащото законодателство.
(7) При извършване на плащанията банките не следят за законосъобразността на сделките освен ако с нормативен акт е предвидено друго. Банките не носят отговорност за обичайното банково посредничество по сделки на техни клиенти, сключени в нарушение на нормативни актове.

Чл.14. (1) Банка не може да откаже приемането на изправни нареждания и искания за плащане. Документите за плащане се регистрират в деня и по реда на постъпването им.
(2) Плащанията чрез БИСЕРА се извършват в срок от 3 работни дни (спот период) след постъпване на платежния документ в банката, в която се води сметката, срещу която е наредено/поискано плащането. За плащания чрез изпращане на платежните документи по пощата или телеграф вместо този срок се прилага изрично договорен срок.
(3) Срокът за протичането на плащането чрез БИСЕРА е по един работен ден за следните операции:
1. за обработка на документите в банката, където е поискано, респективно наредено, плащането;
2. за обработка на информацията в БИСЕРА;
3. за обработка на документите в банката, където постъпват, респективно където се събират от сметката на длъжника, наредените, респективно поисканите суми.
(4) Ако плащането не бъде извършено в сроковете по ал.3, чрез заверение на сметката, по която е наредено/поискано да се плати, виновният за забавянето участник в платежния процес заплаща на получателя по плащането и законната лихва за забавяне, приложима за забава на банкови плащания. Сумите по този ред са дължими солидарно от банките, участващи в платежния процес, които съставят платежните документи и събират дължимите суми от виновния за забавянето участник в платежния процес по служебен ред.

Чл.15. (1) Формите, по които се извършват безкасови плащания на територията на страната, са:
1. директен трансфер (вирментна форма);
2. акредитивна;
3. незабавно инкасо;
4. плащане с чекове.
(2) Със съгласие на БНБ банките могат да предлагат комбинирани от горните и други непредвидени в тази наредба форми на безналични плащания на своите клиенти.
(3) Банката прилага формата на плащане, която е наредена от титуляра на сметката или искана от получателя по плащането съгласно постигнато споразумение между него и титуляра на сметката. Банката има право да откаже да прилага спрямо свои клиенти някоя от формите на безкасово плащане само ако ги уведоми предварително в писмена форма. Правото на отказа е в сила 30 дни след уведомяване на клиента. Този срок не се прилага в случаите, когато банката е отказала приложението на формите на плащане по силата на договора за откриване и водене на сметка.
(4) Извън описаните в тази наредба и без посредничеството на банките и БИСЕРА лицата са свободни да договарят други начини за уреждане на задълженията помежду си, като фирмен кредит, взаимно прихващане, бартерни операции, заплащане чрез прехвърляне на държавни ценни книжа и др.
(5) Редът за плащането чрез приложение на формите по ал.1 се урежда с приети от Управителния съвет на БНБ и задължителни за приложение от банките банкови унифицирани стандарти.

Чл.16. (1) Директният превод е плащане по нареждане на платеца (образец БУС 1092I1 и БУС 1092I2), въз основа на което банката задължава сметката му и прехвърля сумата, посочена в нареждането, по сметката на получателя.
(2) Директният превод може да се извърши чрез изпращане на документите по пощата, чрез свободен телеграфен превод или чрез БИСЕРА. Когато между банката и клиента не е договорено друго, преводът се извършва чрез БИСЕРА.
(3) Платежните документи за директния превод се съставят от наредителя, който носи отговорност за настъпилите последици от неправилното им съставяне.
(4) Клиентът има право да откаже плащането и да изтегли вече дадено от него платежно нареждане само ако до момента на оттеглянето сметката му не е била задължена. Разходите за банковотехническото обслужване на отказа са за сметка на наредителя.
(5) Клиент, който очаква да получи превод, може да поиска от банка да извърши проверка за негова сметка относно състоянието на платежния процес.
(6) Титулярите на разплащателни сметки не могат да откажат получените преводи по тях.

Чл.17. (1) За плащане с акредитив платецът упълномощава банката, където се води неговата сметка, да открие акредитив в полза на получателя срещу покритие от сметката на платеца (образец БУС 1092J1 и БУС 1092J2), като предварително поставя условията, при които получателят може да получи сумата по акредитива.
(2) Акредитиви могат да се откриват с предварително блокиране на сумата от сметката на платеца или за сметка на банков кредит, с предварително (с пълно или частично покритие) или последващо превеждане на сумата в банката, където се открива акредитивът според постигнатото споразумение между наредителя, банката на наредителя и банката на получателя.
(3) Банката, при която е открит акредитивът, незабавно уведомява получателя, в чиято полза е бил открит акредитив, за размера и условията, при които е бил открит акредитивът.
(4) Акредитивът се закрива след изчерпване на сумата по него, след приключване на сделката, за която е бил открит, и съобразно условията за неговата валидност. Ако акредитивът е открит със срок, банката, където се води акредитивната сметка, я закрива и възстановява остатъка по сметка на наредителя по служебен ред след изтичането на срока. В противен случай акредитивът се закрива след приключване на сделката по нареждане на получателя.
(5) Ако акредитивът е бил открит като неотменим, наредителят няма право да променя условията, поставени при откриването на акредитива, ако предписаните документи са представени, а условията и сроковете са спазени. За всяка промяна на условия по отменим акредитив наредителят е длъжен да уведомява писмено получателя и банката, където се води акредитивната сметка. Наредителят не може да променя условията по отношение на изцяло или частично платената сума по акредитива.
(6) Банката, от която е поискано да открие акредитив, може да постави условия за минималната сума, по която приема да открие акредитивната сметка.

Чл.18. (1) По договор между платеца и получателя на плащането то може да бъде извършено с незабавно инкасо само ако платецът предварително даде съгласие (образец БУС 1092K) плащането да става незабавно от неговата сметка по искане на получателя. Платецът представя своето съгласие пред банката, където се води сметката му, а копие от съгласието изпраща на получателя на плащането, който получава правото на незабавно инкасо. В случай, че платецът е посочил условия за прилагане на незабавното инкасо, банката приема искане за незабавно инкасо на получателя само ако се убеди, че са изпълнени поставените условия за плащане.
(2) Плащането с незабавно инкасо се извършва по платежно искане, издадено от получателя на плащането (образец БУС 1092L1 или БУС 1092L2).
(3) Банката на получателя иска от банката на платеца да инкасира сумата от неговата сметка. Банката на платеца събира сумата и я превежда на банката на наредителя в рамките на същия работен ден, в който е получено искането за плащане. От този момент тече триднвният срок за извършване на плащането по чл.14, ал. 3.
(4) В случай, че по сметката на платеца няма исканата сума, сумата се плаща изцяло в момента, когато по сметката постъпят нужните за това средства.
(5) Банката на получателя може да отпусне на получателя инкасов кредит, както и да откупи (сконтира) плащането.

Чл.19. (попр., ДВ,бр.80 от 1992 г.)
(1) Плащане с чекове (образци БУС1092H1, 1092H2, 1092H3 и 1092H4) чрез посредничеството на банките и БИСЕРА се извършва само с приложението на чекови форми, предварително регистрирани в БНБ. БНБ може да откаже регистрация на чекова форма при условие, че не са спазени изискванията за сигурност и техническо оформление и установения със стандарта (БУС 1092) дизайн на чековете и контролните карти на клиентите. БНБ известява банките за всички регистрирани чекови форми.
(2) Чекове за банкови плащания се издават само върху бланки от чековите книжки, получени от банката.
(3) Чекове се издават до размера на разполагаемия остатък по сметката на платеца и договорения кредит по тази сметка (овърдрафт). За издадени чекове без покритие банката може да откаже на клиента да го обслужва с тази форма на плащане.
(4) Чекове за банкови плащания не могат да се джиросват освен на банка за инкасо.
(5) Чековете могат да се представят за инкасо във всяка банка на територията на страната. Чековете се задържат в банката, където са представени за инкасиране, и се съхраняват от нея в продължение на 5 г.
(6) Обикновените (нелимитирани и неакцептирани) чекове се инкасират по процедурата за незабавно инкасо.
(7) (попр., ДВ, бр.80 от 1992 г.) Банките издават лимитирани чекови книжки и акцептират чекове само след като предварително блокират сумата на лимитираната чекова книжка (сумата по акцептирания чек) по отделна сметка. Банката може да откаже да издаде лимитирана чекова книжка или да акцептира представен й чек, ако по сметката на клиента няма достатъчна сума за покритие на чека. След връщане на лимитирани чекови книжки с остатъчен лимит и неизползвани акцептирани чекове в банката, банката освобождава блокираното покритие и го връща по сметка на клиента. Банките, платили суми по такива чекове, ги събират като вземане на банката по процедурата за служебно инкасо (чл.11).
(8) Сумата по изгубен или унищожен акцептиран чек се възстановява на платеца по негово искане и със съгласие на обявения получател по чека най-рано 14 дни след издаването му.
(9) Получател, който приеме плащане с чек от лимитирана чекова книжка, е длъжен да провери дали чекът е издаден правилно и вярно ли е изчислен остатъкът от лимита по чековата книжка. Ако липсва талонът на предходния чек, получателят е длъжен да откаже плащането с чек от тази чекова книжка. След получаване на чек от лимитирана чекова книжка, получателят проверява правилно ли е изчислен и записан остатъкът от лимита върху талона на чека и го заверява със свой подпис и печат. Получател, който приеме чек от лимитирана чекова книжка, в нарушение на този ред, е солидарно отговорен с платеца за възстановяване на евентуално надвишаване на лимита по чековата книжка, включително за лихвите за забавяне, считано от датата на погрешното издаване на чека.
(10) Чекове от лимитирани чекови книжки и чекове, акцептирани от банки, се инкасират незабавно срещу служебно задължаване на разплащателната сметка на банката, издала лимитираната чекова книжка (акцептирала чека) при БНБ, без да се иска предварително съгласие на тази банка, ако от датата на издаването (акцептирането) на чека не са изминали 14 дни. След този период се прилага обикновената процедура за незабавно инкасо.
(11) Клиент, загубил чековата книжка или контролната карта, незабавно уведомява банката, която ги е издала.

Чл.20. (1) БНБ може да възлага на участници в БИСЕРА да организират взаимно прихващане на насрещните вземания и задължения на банките (клиринг).
(2) Клирингът се провежда поне веднъж дневно с участие на всички неуредени до момента на клиринга вземания и задължения между банките, възникнали в рамките на БИСЕРА след приключване на регистрацията на заявки за предходния клиринг.
(3) Банките участват в клиринга само при предварително изразено съгласие непокрития остатък от задълженията им след приключване на клиринга да се събира с незабавно инкасо от сметките им в БНБ.
(4) Редът за организация на клиринга се урежда с отделен стандарт и акт на Управителния съвет на БНБ.

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "плащания" са посреднически сделки между банки и техни клиенти и сделките между банки, свързани с прехвърлянето на пари по банкови сметки и плащанията в наличност между търговци независимо от сделката, от която са породени тези плащания. Не са плащания по смисъла на тази наредба сделките с пари в брой в гражданския оборот;
2. "банки" са БНБ, търговските банки и банковите клонове и всички лица, получили лиценз за банкови сделки, който позволява водене на банкови сметки в полза на трети лица и извършване на посреднически операции по плащанията;
3. "левова равностойност" е стойността на суми във валута, изразена в левове по централния курс, обявен от БНБ, валиден за датата, към която се установява левовата равностойност;
4. "банкова сметка" е сметката, която банката води за отчитане на пари на клиенти, вложени при нея.

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл.40 от Закона за банките и кредитното дело и е приета с Решение No 206 от 10.07.1992 г. на Управителния съвет на БНБ.
§ 3. Установяват се следните условия, ред и срокове за влизане в сила и прилагане на наредбата:
1. до 31.08.1992 г. титулярите на банкови сметки трябва да изберат валутата, в която съгласно чл.2, ал.3 ще им бъдат водени сметките. За целта банките им изпращат писмени уведомления не по-късно от 30.07.1992 г. Сметки, за които титулярът не е посочил изрично валутата, в която ще бъдат водени, се преоформят в долари на САЩ, вальор 31.08.1992 г.
2. от 05.10.1992 г. :
а) въвежда се системата за плащания, осъществявани, фиксирани и контролирани в БНБ (сетълмент);
б) банките преустановяват приемането на използваните досега платежни документи и започват да прилагат предвидените в наредбата и в приложенията към нея нови образци на платежни документи;
в) банките прилагат незабавното инкасо;
3. в срок до 30.11.1992 г. БНБ определя новите банкови индентификационни кодове;
4. (изм.,ДВ,бр.80 от 1993 г.) до 1 септември 1993 г. банките определят новите номера на своите клиенти и ги уведомяват за това. Новите номера на сметките да се прилагат от 1 февруари 1994 г.
5. разпоредбите на чл.14 влизат в сила три месеца след обнародването в "Държавен вестник" на решението на Управителния съвет на БНБ за прилагането им.
§ 4. (1) БНБ утвърждава банковите унифицирани стандарти:
1. по чл.4, ал.2 - БУС 3092 "Структура на кодовете, индентифициращи банките и банковите клонове";
2. по чл.5, ал.1 - БУС 1092 "Печатна подготовка на формуляри за платежни документи";
3. по чл.5, ал.4 - БУС 2092 "Съставяне на платежни документи";
4. по чл.7, ал.3 - БУС 4092 "Структура на номера на банковата сметка";
(2) БНБ запазва изключителни права върху издаването и разпространението на стандартите по ал.1, които ще бъдат публикувани в специално издание на БНБ.
§ 5. Управителният съвет на БНБ дава указания за прилагането на тази наредба.
Управител: Т. Вълчев
Подуправител и изпълнителен директор: Е. Хърсев