Чл.1. (изм., ДВ,бр.41 от 2000 г.)
(1) С тази наредба се определят минималният размер, структурата и съотношенията на собствения капитал на банките с балансовите им активи и задбалансови ангажименти.
(2) Разпоредбите на тази наредба се прилагат на консолидирана основа и по отношение на банковите групи по смисъла на чл.4, ал.2 от Закона за банките.

Чл.2. (1) Внесената част от записания капитал към момента на издаване на разрешението (лицензията) на банка трябва да е не по-малка от 10 млн. лв.
(2) Всяка банка трябва да разполага по всяко време със собствен капитал (капиталова база) в размер не по-малък от 10 млн. лв.

Чл.3. (отм., ДВ,бр.41 от 2000 г.)

Чл.4-8. (отм., ДВ,бр.41 от 2000 г.)

Чл.9. Първичният капитал се образува от сбора на: внесения капитал; фонд "Резервен" (общите резерви) по смисъла на чл.24 от Закона за банките; други резерви с общо предназначение, образувани за сметка на печалбата на банката след облагането й с данък върху печалбата, намален със: нематериалните активи; загубата за текущата и от минали години; номиналната стойност на обратно изкупените от банката собствени акции.

Чл.10. (1) Допълнителните капиталови резерви се включват в собствения капитал (капиталовата база) на банката само ако отговарят на следните общи изисквания:
1. тези средства са изцяло на разположение на банката и тя може да ги ползва без каквито и да било ограничения за покриване на загуби от дейността си;
2. тяхното наличие е отразено в счетоводните отчети на банката и е заверено от независим експерт-счетоводител;
3. Българската народна банка може да упражнява постоянно наблюдение върху тяхното съществуване и ползване.
(2) Допълнителните капиталови резерви включват:
1. отчетените печалби от текущата дейност на банката, които са обложени с данъци и подлежат на разпределение, но не са разпределени;
2. резервите със специално предназначение, образувани от печалбата на банката след облагането й с данъци;
3. резервите от преоценка на активи, ако такава преоценка е допустима съгласно действащото законодателство;
4. сумите, привлечени от банката чрез дългово/капиталови (хибридни) инструменти, при условие че тези инструменти отговарят на следните особени изисквания:
а) сумите по тях са платени изцяло;
б) изплащането им не е ограничено със срок;
в) тяхното изплащане не е обезпечено под никаква форма от банката;
г) в случай на ликвидация на банката изплащането им е допустимо, след като се удовлетворят изцяло претенциите на всички останали кредитори;
д) вземанията по тези инструменти относно главницата (номинала) не могат да станат изискуеми, без да е налице писмено разрешение на Българската народна банка;
е) условията, при които тези средства са привлечени от банката, й дават правото да отлага изплащането на дохода по тях, ако тя не е формирала печалба или печалбата й е недостатъчна;
5. сумите, привлечени като подчинен срочен дълг, в размер не повече от 50 на сто от първичния капитал, при условие че този дълг отговаря на следните особени изисквания:
а) сумите по дълга са платени изцяло;
б) изплащането му не е обезпечено под никаква форма от банката;
в) първоначалният му срок до падежа не е по-къс от 5 години;
г) предсрочното му изплащане не може да се извърши без предварителното писмено разрешение на Българската народна банка;
д) договорът не може да предвижда възможност за предсрочна изискуемост на дълга;
е) ако са уговорени лихви или други доходи, изплащането им не може да се извърши преди падежа на дълга;
ж) в случай на ликвидация на банката изплащането не е допустимо, след като се удовлетворят изцяло претенциите на всички останали кредитори.
(3) През последните 5 години до падежа размерът на подчинения срочен дълг се включва и отчита в допълнителните капиталови резерви с намаление от 20 на сто годишно. След падежа на дълга той се изключва изцяло при изчисляването на собствения капитал (капиталовата база).
(4) Включването на суми, привлечени чрез дългово/капиталови (хибридни) инструменти и/или като подчинен дълг, в допълнителните капиталови резерви се разрешава от подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", въз основа на писмено заявление, придружено със съответните документи, доказващи наличието на изискванията по ал.2, т.3 и 4.Срокът за произнасяне е 30-дневен.

Чл.11. (1) Собственият капитал (капиталовата база) на банката се образува от сбора на първичния капитал и допълнителните капиталови резерви, намален със сумите по ал.4.
(2) Допълнителните капиталови резерви се включват в собствения капитал (капиталовата база) с размер не по-голям от сумата на първичния капитал.
(3) В собствения капитал (капиталовата база) на банката по ал.1 не се включват провизиите за покриване на рискове от загуби, формирани съгласно чл.27 от Закона за банките.
(4) Сборът на сумите по ал.1 се намалява със:
1. сумите, инвестирани в акции или друга форма на дялово участие в капитала, в дългово/капиталови (хибридни) инструменти и в подчинен срочен дълг на дружества, неконсолидирани в баланса на банката, в които банката притежава акции или дялове, които й осигуряват блокираща квота от гласовете или й дават право най-малко на 10 на сто от гласовете в общото събрание;
2. сумите, инвестирани в акции или друга форма на дялово участие в капитала, в дългово/капиталови (хибридни) инструменти, в подчинен срочен дълг на банки и небанкови финансови институции по чл.1, ал.5 от Закона за банките.

Чл.12. (1) (изм., ДВ,бр.41 от 2000 г.) Активи с нулево рисково тегло са:
1. паричните суми в брой;
2. вземанията срещу правителството на Република България или Българската народна банка, както и вземанията, безусловно и изцяло гарантирани от тях;
3. вземанията срещу правителства или централни банки на държави съгласно приложение No 1 или вземания, безусловно и изцяло гарантирани от тях;
4. вземанията срещу международни институции съгласно приложение No 2 или вземания, безусловно и изцяло гарантирани от тях;
5. вземания, изцяло обезпечени с ценни книжа, емитирани от правителството на Република България, от Българската народна банка, както и от посочените в т.3 и 4 правителства, централни банки и международни институции;
6. вземанията, изцяло обезпечени със залог на злато;
7. вземанията, изцяло обезпечени със залог на вземане към банката в национална или конвертируема чуждестранна валута.
(2) Активите с нулево рисково тегло не се включват в рисковия компонент на балансовите позиции на банката.

Чл.13. (1) Активи с рисково тегло 20 на сто са:
1. вземанията срещу местни банки и клонове на чуждестранни банки в България;
2. вземанията по пътнически чекове, чекове за инкасиране и други инструменти, които незабавно могат да бъдат събрани;
3. вземанията срещу банки, посочени в списък на БНБ, чието седалище е в държави по чл.12, ал.1, т.3, при условие че тези вземания не са включени в собствения им капитал;
4. вземанията със срок до една година срещу банки от държави извън списъка по чл.12, ал.1, т.3, при условие че тези вземания не са включени в собствения им капитал.
(2) (попр., ДВ,бр.92 от 1997 г.) Активите с рисково тегло 20 на сто се включват в рисковия компонент на балансовите позиции на банката с размер, равен на 1/5 от балансовата им стойност.

Чл.14. (1) (изм., ДВ,бр.41 от 2000 г.) Активи с рисково тегло 50 на сто са вземанията по кредити, изцяло и напълно обезпечени с първа по ред ипотека върху напълно застрахован и оценен по справедлива цена недвижим имот в жилищна сграда, който е обитаван или ще бъде обитаван или отдаван под наем от кредитополучателя.
(2) (попр., ДВ,бр.92 от 1997 г.) Активите с рисково тегло 50 на сто се включват в рисковия компонент на балансовите позиции на банката с размер, равен на половината от балансовата им стойност.

Чл.15. (1) Активи с рисково тегло 100 на сто са:
1. нетната открита валутна позиция;
2. всички други активи, които не са посочени в чл.12, 13 и 14.
(2) В рисковия компонент на балансовите позиции не се включват:
1. нематериалните активи;
2. сумите по чл.11, ал.4, т.1 и 2;
3. вземанията по записани дялови вноски.
(3) (попр., ДВ,бр.92 от 1997 г.) Активите с рисково тегло 100 на сто се включват с пълния размер на балансовата си стойност в рисковия компонент на балансовите позиции.

Чл.16. (1) Всички задбалансови позиции се приравняват на балансови с частта от отчетната си стойност в чл.17, 18, 19 и чл.21, ал.1 и 2.
(2) Сумите, получени от приравняването на задбалансовите позиции в балансови, се включват в рисковия компонент по чл.22 с размер, определен съгласно рисковата категория по чл.12, 15, към която те биха били отнесени в зависимост от обезпечението и качеството на страната, срещу която в полза на банката възниква вземане при реализиране на задбалансовия й ангажимент, освен в случаите на ал.3.
(3) Сумите, получени от приравняването на задбалансовите позиции, които не могат да бъдат отнесени към определена рискова категория, се отчитат като високорискови активи и се включват в рисковия компонент по чл.22 с пълната си отчетна стойност.

Чл.17. Задбалансови позиции с конверсионен фактор 100 на сто от отчетната им стойност са:
1. гаранциите, издадени от банката, които имат характер на заместител на кредита;
2. банковите акцепти и менителничните поръчителства (авали) по задължения на клиенти;
3. неотменяеми стенд-бай акредитиви, които имат характер на заместител на кредита;
4. джирата върху записи на заповед и менителници, по които не са задължени други банки;
5. сделките, по които срещу банката може да се правят обратни искове;
6. активите, закупени при условията на сделки форуърд, форуърд/форуърд депозити, частично платените ценни книжа по маржови сметки при брокери;
7. (изм., ДВ,бр.41 от 2000 г.) активи, закупени по силата на преки форуърдни договори за покупки;
8. всички други позиции, по които има висока вероятност за изискуемост на поетото от банката задължение.

Чл.18. Задбалансови позиции с конверсионен фактор 50 на сто от отчетната им стойност са:
1. откритите и потвърдените от банката акредитиви;
2. ангажиментите по сделки NIF и RUF;
3. обезпеченията и гаранциите (гаранции за търгове, за добро изпълнение, митнически гаранции), които нямат характер на заместител на кредита;
4. неотменяемите стенд-бай акредитиви, които нямат характер на заместител на кредита;
5. неупражнените възможности за получаване на кредит от банката по договори за кредитни линии, за овърдрафт, за покупка на ценни книжа, по договорите за линии за откриване на акредитиви и стенд-бай акредитиви и други подобни с първоначален срок над една година;
6. (изм., ДВ,бр.41 от 2000 г.) договорите за продажба и обратно изкупуване на активи, по силата на които прехвърлителят има възможност да поиска от банката като получател на актива да го прехвърли обратно;
7. всички други позиции, по които има средна вероятност за изискуемост на поетото от банката задължение.

Чл.19. Задбалансови позиции с конверсионен фактор 20 на сто от отчетната им стойност са:
1. откритите обезпечени акредитиви и ангажиментите по сделки на клиенти на банката, които ангажименти се прекратяват с изтичането на определен срок или с настъпването на друго условие, предвидени в сделката;
2. неупражнените възможности за получаване на кредит от банката по договори за кредитни линии, за овърдрафт, за покупка на ценни книжа, по договорите за линии за откриване на акредитиви и стенд-бай акредитиви и други подобни, чийто първоначален срок е до една година или които могат да бъдат прекратени по всяко време едностранно от банката без предизвестие;
3. всички други позиции, по които има ниска вероятност за изискуемост на поетото от банката задължение.

Чл.20. Задбалансови позиции с конверсионен фактор 0 на сто от отчетната им стойност са онези позиции на банките, които се водят зад баланса pro memoriam за нуждите на банковата статистика или за следенето на падежната структура на главниците и лихвите на отпуснати от банката кредити, както и всички задбалансови позиции, които не могат да доведат до плащане от страна на банката.

Чл.21. (1) Задбалансовите позиции, които отразяват сключени договори , свързани с движението на валутни курсове, като валутни фючърси, лихвен суап в кръстосани валути, форуърдни валутни договори, закупени валутни опции и други подобни, участват във формирането на рисковия компонент с процент от отчетната си стойност в зависимост от първоначалния срок на договора, както следва:
1. до 1 година - 2 на сто;
2. от 1 до 2 години - 5 на сто;
3. над 2 години - 3 на сто допълнително за всяка отделна година.
(2) (нова, ДВ,бр.41 от 2000 г.) Задбалансовите позиции, които отразяват договори за покупко-продажба на злато, участват във формирането на рисковия компонент с процент на отчетната си стойност съгласно ал.1.
(3) (пред. ал.2, ДВ,бр.41 от 2000 г.) Задбалансовите позиции, които отразяват сключени договори, свързани с движението на лихвени проценти, като лихвени фючърси, лихвен форуърд, закупени лихвени опции, базисни суапи и други подобни, участват във формирането на рисковия компонент с процент от отчетната си стойност в зависимост от първоначалния срок на договора, както следва:
1. до 1година - 0,5 на сто;
2. от 1 до 2години - 1 на сто;
3. над 2 години - 1 на сто допълнително за всяка отделна година.
(4) (нова, ДВ,бр.41 от 2000 г.) Задбалансовите позиции по ал.1 и 3 не включват договорите, свързани с движение на валутни курсове с първоначален падеж 14 дни или по-малко от 14 дни.

Чл.22. Общият рисков компонент на активите на банката е равен на сбора на онези части от сумите на балансовите активи и приравнените към тях задбалансови позиции на банката, които съгласно изискванията на тази наредба се отнасят към рисковия компонент на активите.

Чл.23. (1) Банката установява отношението на обща капиталова адекватност като процентно съотношение между собствения капитал (капиталовата база) и общия й рисков компонент.
(2) Банката установява отношението на адекватност на първичния капитал като процентно съотношение между първичния й капитал и общия й рисков компонент.
(3) Отношението на обща капиталова адекватност не може да бъде по-малко от 12 на сто.
(4) Отношението на адекватност на първична капитал не може да бъде по-малко от 6 на сто.
(5) Отношението на обща капиталова адекватност и отношението на адекватност на първичния капитал трябва да бъдат спазени както за всяка отделна банка, така и за банковата група.

Чл.24. (1) Банката установява степента на риск на активите като процентно съотношение между общия рисков компонент и сумата на балансовите активи.
(2) Банката установява степента на покритие на активите като процентно съотношение между собствения капитал (капиталова база) и сумата на балансовите активи. Степента на покритие на активите не може да бъде по-малка от 6 на сто.
(3) Управителният съвет на Българската народна банка по предложение на подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", може да установи задължителна пределна степен на риск на активите.

Чл.25. (1) (изм., ДВ,бр.41 от 2000 г.) Банките съставят и представят в Българската народна банка до 15-о число на месеца, от който започва ново тримесечие, отчет за рисковия компонент и адекватността на капитала, съставен въз основа на баланса към последната дата на всяко тримесечие.
(2) (изм., ДВ,бр.41 от 2000 г.) Банките съставят и представят в Българската народна банка годишен отчет за рисковия компонент и адекватността на капитала до 31 март на всяка календарна година.
(3) (нова, ДВ,бр.41 от 2000 г.) Всяка банка, която има за дъщерни дружества други банки и/или небанкови финансови институции, съставя и консолидиран отчет за рисковия компонент и адекватността на капитала съгласно разпоредбите на тази наредба.
(4) (пред. ал.3, ДВ,бр.41 от 2000 г.) Подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор", дава задължителни указания относно съставянето и представянето на отчета за рисковия компонент и адекватността на капитала.

Чл.26. Подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор" при Българската народна банка, може да иска от банките допълнителни сведения и аналитични разбивки по всяка позиция на отчета за рисковия компонент и адекватността на капитала, включително по всеки детерминант на отчетността.

Чл.27. (1) Банка, която установи, че не отговаря на изискванията по чл.2, чл.23, ал.3 и 4 и чл.24, ал.2 и 3 от тази наредба, е длъжна да уведоми незабавно подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", за това обстоятелство, както и да предложи оздравителна програма със срокове за привеждане на капиталовата адекватност в съответствие с изискванията на Закона за банките и на тази наредба. Програмата се утвърждава от подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор".
(2) При неизпълнение на утвърдената програма по ал.1 Българската народна банка прилага мерките и санкциите по чл.65, ал.2 от Закона за банките.
(3) В периода на изпълнение на програмата по ал.1 банката не може да разпределя дивиденти и отнася пълния размер на печалбата след облагането й с дължимите данъци във фонд "Резервен".

Чл.28. Банките не могат да разпределят неразпределените печалби в степен и по начин, които биха довели до нарушаване на съотношенията и стойностите, установени в тази наредба.

Чл.29.(1) Органите на банковия надзор извършват проверка за верността на съставяне и спазване на правилата за установяване на рисковия компонент на балансовите активи и приравняването на зад балансовите позиции към балансови активи, включително и чрез проверки на място и сравняване на данните от отчета с тези по счетоводната и оперативната отчетност на банките.
(2) Проверителите по чл.61, ал.2 от Закона за банките извършват проверка, отразяват в своя отчет и дават заключение за:
1. съответствието на системата за счетоводна отчетност на изискванията на действащия стандарт за счетоводно отчитане на банковите операции;
2. степента на правилното отразяване на риска на отделните балансови и задбалансови позиции с оглед установяването на действителната капиталова адекватност;
3. състоянието на отчетност и редовността на преоценката на банковите активи съгласно изискванията на нормативните актове.
(3) В заключението на проверителите задължително се съдържа оценка за рисковия компонент и капиталовата адекватност на банките.

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Блокираща квота" е такъв брой от гласовете в дружеството, който осигурява на притежателя им възможността да осуети приемането на решение от общото събрание на дружеството.
2. "Местна банка" е и Държавната спестовна каса.
3. За първичен капитал на Държавната спестовна каса се приема сборът на: основния фонд по смисъла на чл.29 от Закона за Държавната спестовна каса; запасния фонд по смисъла на чл.30 от Закона за Държавната спестовна каса; други резерви с общо предназначение, образувани за сметка на печалбата след облагането й с данък върху печалбата, намален със: нематериални активи; загубата от текущата и от минали години.
4. "Установима пазарна цена" е установяваната периодично от независими експерти цена на ипотекираната вещ с цел да се определи цената й, по която към дадения момент и при съществуващите местни пазарни условия вещта може да се реализира в кратки срокове без затруднения в случай на принудително изпълнение и с получените средства може да се покрие изцяло вземането във връзка с предоставения кредит.
5. "Форуърд" е сделка за хеджиране, при която страните се договарят едната да продаде, а другата да купи на определена цена в бъдеще или в рамките на определен бъдещ период уговорено предварително количество от установен актив по договорените към момента на сключването на сделката цени и условия на изпълнение.
6. "Форуърд/фоуърд депозити" е сделка за хеджиране, при която страните се договарят на някоя последваща дата по предварително уговорени условия да разменят депозити в различни валути или пък депозити в една и съща валута при различни условия по депозитите. При тези сделки на датата на изпълнение сумите на депозитите се разменят актуално чрез пряк превод.
7. "Хеджиране" е начин за намаляване на риска чрез извършване на срочни сделки по определен начин, така че съществуващият риск по някоя предварително сключена сделка или налична позиция да бъде избегнат или сведен до минимум срещу заплащане на договорената цена на хеджирането.
8. "NIF (note issuance facility)" е кредитна сделка, свързана с емитирането на ценни книжа от клиент с посредничеството и под управлението на банката, при която банката предоставя на клиента определен лимит, до който приема да изкупува обратно ценните книжа, емитирани от клиента по тази сделка.
9. "RUF (revolving underwriting facility)" е кредитна сделка, вариант на NIF, при която не една, а група банки посредничи при емитирането на ценни книжа на клиент, като предоставя лимит, обикновено до пълния размер на емисията, до който групата банки приема да закупи емитираните от клиента ценни книжа, в случай че същите не бъдат продадени, и в частта, до която обявената емисия не бъде продадена при публичната подписка.

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл.23 във връзка с § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките и е приета с Решение No 402 на Управителния съвет на Българската народна банка от 15 юни 1997 г.
§ 3. Тази наредба влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник" и отменя Наредба No 8 на Българската народна банка за капиталовата адекватност на банките (обн., ДВ,бр.39 от 1993 г.; изм. и доп., бр.19 от 1994 г., бр.2 и 77 от 1995 г.; попр., бр.85 от 1995 г.; изм., бр.4, 16, 58 и 71 от 1996 г.).
§ 4. (1) Банките са длъжни да достигнат установените по чл.2 изисквания до 30 юни 1998 г.
(2) Изискването на чл.2, ал.1 се прилага и за лица, подали заявление за разрешение (лицензия) за банка преди влизане в сила на тази наредба.
(3) При неспазване на задълженията по ал.1 и 2 Българската народна банка ограничава или отнема издаденото разрешение (лицензия).
§ 5. Банките са длъжни да достигнат установените с тази наредба изисквания по чл.23, ал.3, както следва:
1. до края на 1997 г. - не по-малко от 8 на сто;
2. до края на 1998 г. - не по-малко от 10 на сто;
3. до края на 1999 г. - не по-малко от 12 на сто.
§ 6. Банките са длъжни да достигнат установените с тази наредба изисквания на чл.23, ал.4 и чл.24, ал.2 както следва:
1. до края на 1997 г. - не по-малко от 4 на сто;
2. до края на 1998 г. - не по-малко от 5 на сто;
3. до края на 1999 г. - не по-малко от 6 на сто.
§ 7. Подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор", дава указания по прилагането на тази наредба.

Приложение No 1 към чл.12, ал.1, т.3

Доколкото в друг акт на Управителния съвет на Българската народна банка не е посочено друго, страните по чл.12, ал.1, т.3 са: Австралия, Австрия, Белгия, Дания, Германия, Гърция, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Канада, Люксембург, Нова Зенландия, Норвегия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Португалия, Съединените американски щати, Турция, Финландия, Франция, Холандия, Швейцария, Швеция и Япония.

Приложение No 2 към чл.12, ал.1, т.4

Доколкото в друг акт на Управителния съвет на Българската народна банка не е посочено друго, международните институции по чл.12, ал.1, т.4 са: Банката за международни плащания, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, Комисията на Европейските общности, Международния валутен фонд, Международната банка за реконструкция и развитие (Световна банка) и институциите от групата на Световната банка.