Чл.1. С тази наредба се определят критериите и начините за оценка на рисковите експозиции на банките, условията, размерите и редът за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, както и надзорът за спазването на тези искания, упражняван от Българската народна банка.

Чл.2. Рискови експозиции по смисъла на тази наредба са:
1. всички кредити и други вземания на банка, отразени като балансови позиции, независимо от основанието за възникването им и използвания финансов инструмент, за които има риск от намаляване на отчетната им стойност, включително парични средства по сметка в друга банка, акции, дялови участия, облигации и производни на тях инструменти, с изключение на авансите, предоставени на подотчетни лица, вземанията за обезщетения и неустойки, вземанията срещу акционери по записани акции, вземанията по наемни договори с изключение на лизинговите договори;
2. условните задължения на банка, отразени като задбалансови позиции, в това число издадени гаранции, стенд бай акредитиви, акцепти, авали и джира по менителници и за записи на заповеди и други подобни, при реализацията на които в нейна полза възниква безусловно вземане.

Чл.3. (1) Банките оценяват, класифицират и отчитат най-малко веднъж тримесечно рисковите си експозиции съобразно с принципите и критериите, установени с тази наредба.
(2) Когато банка има повече от една експозиция към едно лице или икономически свързани лица и отделните експозиции са с различна степен на риск, общата експозиция се класифицира в групата, към която се отнася експозицията с най-висока степен на риск.
(3) Във всеки момент банките формират провизии по начините и в размерите съгласно изискванията на тази наредба.
(4) Банките могат да прилагат по-детайлна и по-строга вътрешна класификация на рисковите си експозиции по критерии, установени във вътрешните правила по чл.4, ал.1.
(5) Банките поддържат по всяка експозиция изчерпателна документация, която съдържа всички съществени условия и обстоятелства по сделката, както и дължимите към всеки момент суми.

Чл.4. (1) Всяка банка приема правила за кредитната си дейност съгласно чл.41, ал.2 от Закона за банките.
(2) Всяка банка създава кредитен комитет като специализиран вътрешен орган за наблюдение, оценка, класифициране и провизиране на рисковите експозиции.
(3) Устройството и правомощията на органа по ал.2 се определят в правилата за кредитната дейност. В него не могат да участват лицата, които пряко отговарят за предоставянето на кредитите и поддържането на взаимоотношенията с кредитополучателите.

Чл.5. (1) Рисковите експозиции се оценяват и класифицират въз основа на срока на забавата на изискуемите суми по тях, оценката на финансовото състояние на длъжника и главните източници за изплащане на неговите задължения, формиращи като цяло матрица за оценка и класификация на тези експозиции.
(2) Оценката на финансовото състояние на длъжника се основава на периодично изискваната и предоставяна от него информация, включваща и счетоводните му отчети, както и от данните, събрани при извършваните от органите за банков надзор проверки на място.
(3) Рисковите експозиции на банката се класифицират в пет класификационни групи в съответствие с матрицата за оценка и класификация на рисковите експозиции.
(4) Ако една рискова експозиция са налице едновременно критериите за отнасяне в различни класификационни групи, тя се отнася в класификационната група, за която се изисква формирането на по-голям размер провизии.
(5) Рискова експозиция, която не надхвърля по стойност 0,05 на сто от собствения капитал (капиталова база) на банката, се оценява и класифицира само според срока на забавата и се отчита в края на всяка година.

Чл.6. (1) Специфичните провизии са елемент на счетоводните разходи и коректив на отчетната стойност на балансовите активи.
(2) Специфичните провизии се формират срещу конкретно определени експозиции, класифицирани като експозиции под наблюдение, нередовни, съмнителни и загуба.
(3) Специфичните провизии се отчитат в съответствие с изискванията на сметкоплана на финансовите институции.

Чл.7. (отм.,ДВ,бр.120 от 1997 г.)

Чл.8. (1) Редовни са рисковите експозиции, които се обслужват и за които данните за финансовото състояние на длъжника не дават основание за съмнение, че той ще изплати изцяло задълженията си.
(2) Една рискова експозиция се класифицира като редовна, ако за нея са налице едновременно следните условия:
1. изплащането на главницата и лихвите става текущо в съответствие с условията на договора или със забава до 30 дни, но само когато забавата е оправдана или е допусната случайно;
2. длъжникът използва заема за целите, предвидени в договора;
3. длъжникът предоставя редовно на банката изискваните от нея финансови отчети и други сведения, включително годишни счетоводни отчети, проверени и заверени съгласно изискванията на чл.60 от Закона за банките и чл.52 от Закона за счетоводството.
(3) Банките не могат да класифицират като редовни експозициите, които са възникнали в резултат на изпълнение на задбалансови ангажименти.

Чл.9. (1) Експозиции под наблюдение са рисковите експозиции, при които са налице несъществени нарушения в тяхното обслужване или има данни за влошаване на финансовото състояние на длъжника.
(2) Една рискова експозиция се класифицира като експозиция под наблюдение, ако за нея е налице едно от следните условия:
1. натрупани са просрочени плащания по главницата или по лихвите със забава от 31 до 60 дни;
2. длъжникът използва заема за цели, различни от предвидените в договора;
3. длъжникът е забавил повече от 30 дни предоставянето на сведенията по чл.8, ал.2, т.3.

Чл.10. (1) Нередовни експозиции са рисковите експозиции, при които са налице значими нарушения в тяхното обслужване или има данни, че финансовото състояние на длъжника не е стабилно, а текущите и очакваните му постъпления не са достатъчни за цялостно изплащане на неговите задължения към банката и към другите му кредитори.
(2) Една рискова експозиция се класифицира като нередовна експозиция, ако за нея е налице едно от следните условия:
1. натрупани са просрочени плащания по главницата или по лихвите със забава от 61 до 90 дни;
2. длъжникът има временен паричен недостиг;
3. длъжникът е забавил повече от 60 дни предоставянето на сведенията по чл.8, ал.2, т.3.

Чл.11. (1) Съмнителни експозиции са рисковите експозиции, при които са налице тежки нарушения в тяхното обслужване или има данни, че поради влошеното финансово състояние на длъжника е вероятно той да плати само частично задълженията си към банката.
(2) Една рискова експозиция се класифицира като съмнителна експозиция, ако за нея е налице едно от следните условия:
1. натрупани са просрочени плащания по главницата или по лихвите със забава от 91 до 180 дни;
2. длъжникът има траен паричен недостиг;
3. съществува реална опасност длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност.
4. длъжникът е забавил повече от 90 дни предоставянето на сведенията по чл.8, ал.2, т.3.

Чл.12. (1) Загуба са рисковите експозиции, при които обслужването е цялостно нарушено или има данни, че поради тежкото финансово състояние на длъжника задълженията му няма да могат да бъдат събрани, включително и при изчерпване на всички установени в законодателството възможности.
(2) Една рискова експозиция се класифицира като загуба, ако за нея е налице едно от следните условия:
1. натрупани са просрочени плащания по главницата или по лихвите със забава над 180 дни;
2. длъжникът има траен паричен недостиг;
3. длъжникът е обявен в несъстоятелност.
4. длъжникът е в процес на ликвидация и съществува риск да останат неудовлетворени кредитори.
(3) Като загуба се класифицират и паричните средства по сметка в банка, на която е отнета издадената лицензия за банкова дейност.

Чл.13. (1)Банките формират провизии спрямо сумата на главницата за отделна рискова експозиция в следните размери:
1. (изм.,ДВ,бр.120 от 1997 г.) ако експозицията е отнесена към редовните експозиции - от 3 до 5 на сто специфична провизия от нетната й стойност за покриването на неидентифицирани рискове от загуби;
2. ако експозицията е отнесена към експозициите под наблюдение - 25 на сто специфична провизия от нетната й стойност;
3. ако експозицията е отнесена към нередовните експозиции - 50 на сто специфична провизия от нетната й стойност;
4. ако експозицията е отнесена към съмнителните експозиции - 75 на сто специфична провизия от нетната й стойност;
5. ако експозицията е отнесена към загуба - 100 на сто специфична провизия от нетната й стойност.
(2) Банките формират 100 на сто специфични провизии спрямо сумата на просрочените лихви по чл.15, ал.1 независимо от класификационната група, към която е отнесена главницата.
(3) Банките формират 100 на сто специфични провизии спрямо разликата между отчетната стойност и пазарната цена на акциите, облигациите, дяловите участия и производните на тях инструменти. Банките формират 100 на сто специфични провизии спрямо отчетната стойност на тези експозиции, когато те нямат пазарна цена.

Чл.14. Балансово начислените лихви, включително капитализираните, се отчитат като приходи за съответния период, считано от датата на тяхното начисляване, независимо от момента на реалното им изплащане.

Чл.15. (1) Банките прекратяват балансовото начисляване на лихви по рисковите си експозиции, по които са натрупани просрочени плащания по главницата или лихвите със забава над 90 дни.
(2) Банките начисляват дължимите лихви за периода над 90 дни задбалансово.
(3) Банките възобновяват балансовото начисляване на лихви само при пълно издължаване на просрочените плащания по съответните рискови експозиции.

Чл.16. Банките не могат да начисляват лихви върху лихви, освен в случаите на капитализиране на лихвите по реда на чл.17.

Капитализиране на лихвите

Чл.17. (1) Банките могат да договарят със своите клиенти капитализиране на лихвите само ако са изпълнени следните условия:
1. длъжникът е в състояние да плати своите задължения за сметка на постъпленията от дейността си;
2. възможността за капитализирането е предвидена в първоначалния договор и се основава на планиран временен недостиг на парични средства на длъжника;
3. изплащането на цялото задължение, включително капитализираните лихви, се основава на планирано и разумно преценено бъдещо събитие;
4. общата експозиция, включително капитализираните лихви, е обезпечена;
5. не съществува непосредствен риск от загуба по експозицията, включително за капитализираните лихви.
(2) Банките не могат да капитализират просрочени лихви.

Чл.18. (1) Една експозиция се счита за предоговорена, когато първоначалните условия на споразумението са изменени, за да се облекчи обслужването на дълга на клиента чрез удължаване на срока на изплащането но главницата и лихвите, намаление на лихвения процент, намаление на главницата, превалутиране, рефинансиране или други финансови отстъпки от страна на банката.
(2) (попр.,ДВ,бр.92 от 1997 г.) Не е предоговорена експозицията, когато дългът на клиента е заменен с акции, дялови участия, облигации и производни на тях инструменти и тази експозиция класифицирана в група с по-висок риск.
(3) Предоговарянето на експозиция се допуска само ако просрочените лихвени плащания по дълга на клиента се изплащат изцяло от клиента, от друго лице или за сметка на реализация на обезпечението.
(4) Предоговорената експозиция може да бъде прекласифицирана като редовна експозиция само ако в продължение на не по-малко от една година постоянно отговаря на изискванията по чл.8.
(5) (отм.,ДВ,бр.120 от 1997 г.)
(6) Банка може да предоговори вземане само въз основа на изрично решение на кредитния комитет, потвърдено писмено от компетентния съгласно устава орган за управление.

Чл.19. (1) Банките продължават да водят балансово рисковите си експозиции, класифицирани като загуба, до момента на тяхното доброволно плащане, принудително събиране или погасяване на друго основание.
(2) Банките могат да прекратяват балансовото водене на рискови експозиции, класифицирани като загуба, с мотивирано решение на компетентния съгласно устава орган за управление на банката, по писмено предложение на кредитния комитет, въз основа на цялостна оценка на възможностите за събиране на дълга.
(3) (отм.,ДВ,бр.120 от 1997 г.)
(4) (отм.,ДВ,бр.120 от 1997 г.)

Чл.20. (1) Банките водят задбалансово рисковите експозиции, чл.19, ал.2, както и погасените по давност експозиции.
(2) Задбалансовото водене на експозициите по ал.1 се прекратява с решение на компетентния съгласно устава орган на управление на банката, когато длъжникът е:
1. юридическо лице, заличено от търговския или друг публичен регистър и няма правоприемник;
2. физическо лице, починало, без да остави наследници или наследниците са направили отказ от наследство.

Чл.21. Банките отнасят към приходите за текущата година (реинтегрират) сумите:
1. на специфичните провизии, освободени поради събиране на част или на пълния размер на класифицираната експозиция;
2. на платените просрочени лихви и други аналогични доходи, които са били провизирани;
3. на специфичните провизии, освободени поради прекласифицирането на експозиция в по-ниско рискова група.

Чл.22. (1) Банките съставят и представят в Българската народна банка до 15-о число на месеца, следващ отчетното тримесечие, отчет за класифицираните рискови експозиции и формираните провизии, съставен въз основа на баланса по образец, утвърден от подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор".
(2) Банките представят в Българската народна банка и годишен отчет за класифицираните рискови експозиции и формираните провизии като неразделна част от годишния си отчет.

Чл.23. Всяка банка, която има за дъщерни дружества по смисъла на чл.277 от Търговския закон други банки и/или лица по § 7, ал.2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките, съставя и консолидиран отчет за банкова група по образец, утвърден от подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор".

Чл.24. Подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", дава задължителни указания за начина на съставяне и представяне на отчетите по чл.22 и 23.

Чл.25. Подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", може да изисква от банките допълнителни сведения и аналитични разбивки по всяка позиция на отчетите, включително по всеки единичен отчетен обект.

Чл.26. (1) Органите за банков надзор при Българската народна банка извършват проверка за верността на съставяне на отчетите по чл.22 и 23, включително и чрез проверки на място и сравняване на данните от отчета с тези по счетоводната и оперативната отчетност на банките.
(2) Проверителите по чл.61, ал.2 от Закона за банките извършват проверка и дават заключение за съответствието на изготвения от банката отчет по чл.22, ал.2 и чл.23 с изискванията на Закона за банките, на Закона за счетоводството и тази наредба.

Чл.27. (1) В зависимост от ефективността на провежданата кредитна и инвестиционна политика и на управлението на отделната банка като цяло, както и от наблюдението върху финансовото състояние на длъжниците и историята на взаимоотношенията им с банката, органите за банков надзор могат да изискват от нея прилагането на по-строга оценка и класификация на рисковите експозиции.
(2) Органите за банков надзор могат да извършват прекласификация на рисковите експозиции, когато банките не са ги оценили и класифицирали според изискванията на тази наредба и правилата за кредитната си дейност. В тези случаи банките извършват коригиращи счетоводни записвания.

Чл.28. Когато отделна банка нарушава изискванията на тази наредба, подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор", налага предвидените в чл.65, ал.2 от Закона за банките принудителни административни мерки и санкции.

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Банки" са местните банки, клоновете на чуждестранни банки, Държавната спестовна каса, Държавата банка за инвестиции и развитие и лицата по § 7, ал.2 от Закона за банките.
2. "Високоликвидно обезпечение" са:
а) ценните книжа, издадени от правителството на Република България и от Българската народна банка, до размера на тяхната пазарна цена;
б) ценните книжа, издадени от правителства, централни банки и международни организации, посочени в приложения No 1 и 2 към чл.12, ал.1, т.3 и 4 от Наредба No 8 за капиталовата адекватност на банките, до размера на тяхната пазарна цена;
в) златото,
при условие, че се държат от банката и за тях е сключен писмен договор за залог с достоверна дата;
г) блокираните депозити при банката в левове или чуждестранна валута, за която Българската народна банка обявява всеки работен ден централен курс;
д) половината от стойността на първа по ред ипотека върху недвижим имот в страната или върху кораб.
3. "Длъжник" обхваща и издателите на акции, дялови участия, облигации и производни на тях инструменти.
4. "Икономически свързани лица" са лицата, свързани по смисъла на § 1, т.3 от допълнителните разпоредби на Закона за банките.
5. "Капитализиране" е увеличаването на неизискуемата главница за сметка на прибавянето към нея на дължими, но непросрочени лихви.
6. "Нетна стойност на рисковата експозиция" е разликата между общия размер на експозицията и размера на високоликвидното обезпечение.
7. "Превалутиране" е промяна на националната или на чуждестранната валута, в която първоначално е била договорена рисковата експозиция.
8. "Рефинансиране на рискова експозиция" е предоставянето на заем с цел експозицията да може да бъде изцяло или отчасти обслужена.
9. "Собствен капитал (капиталова база)" е капиталът по смисъла на чл.9-11 от Наредба No 8 за капиталовата адекватност на банките.

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл.27 във връзка с § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките и е приета с Решение No 402 на УС на БНБ от 15.VII.1997 г.
§ 3. Тази наредба влиза в сила от 1 октомври 1997 г. и отменя Наредба No 9 от 1993 г. на Българската народна банка за класифициране на кредитите и образуване на задължителните специални резерви (законови провизии) от банките (обн.,ДВ,бр.64 от 1993 г.;изм.,бр.106 от 1995 г.,бр.54,61 и 109 от 1996 г.,бр.14 и 28 от 1997 г.).
§ 4. В срок до 30 януари 1998 г. всяка банка е длъжна да:
1. оцени и прекласифицира рисковите си експозиции и да представи в Българската народна банка първия си тримесечен отчет по тази наредба с данни към 31 декември 1997 г.;
2. представи в Българската народна банка правила за кредитната си дейност и създаде кредитен комитет съгласно изискванията на чл.4.
3. (нова,ДВ,бр.120 от 1997 г.) до прекласифициране на рисковите експозиции и съответно представяне на отчета по т.1 към 31.XII.1997 г., банките отчитат за счетоводни цели размера на провизиите, формирани до влизане в сила на тази наредба.
§ 5. (1) (пред § 5,ДВ,бр.120 от 1997 г.) За целите на оценката и прекласификацията по т.1 на § 4 изискванията на тази наредба се прилагат от момента на възникване на рисковите експозиции, независимо от тяхното класифициране, предоговаряне (реструктуриране), включително подновяване (новация) и намаление (редукция), които са осъществени впоследствие.
(2) (нова,ДВ,бр.120 от 1997 г.) Съответната част от начислените като коректив провизии към датата на влизане в сила на тази наредба, представляваща разликата между отчетната стойност и справедливата стойност на облигациите по Закона за уреждане на необслужваните кредити, деноминирани във валута, както и начислените провизии за валутните наличности могат да се реинтегрират в печалбата и към момента на реализация на тези облигации, съответно наличности.
§ 6. Подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор", дава указания по прилагането на тази наредба.

Управител: Св. Гаврийски