( * продължение * )

Чл.176. (1) Който при встъпване в брака съзнателно укрие от длъжностното лице по гражданското състояние законна пречка за брака, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) Длъжностно лице по гражданското състояние, което извърши бракосъчетание, като знае, че има законна пречка за сключване на брака, се наказва с лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл.37, т.6.
(3) (отм.,ДВ,бр.51 от 2000 г.)
Чл.177. (1) Който склони някого по насилствен начин да встъпи в брак и поради това бракът бъде обявен за недействителен, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Който отвлече лице от женски пол с цел да го принуди да встъпи в брак, се наказва с лишаване от свобода до три години, а ако пострадалата е непълнолетна, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Чл.178. (1)(изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши да встъпи в брак негова дъщеря или сродница, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.
(2) Същото наказание се налага и на този, който дава или който посредничи при даването или получаването на такъв откуп.
Чл.179. (1) Който при наличност на законен брак сключи друг, се наказва за многобрачие с лишаване от свобода до три години.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който сключи брак с лице, за което знае, че се намира в законен брак.
(3) Ако първият брак бъде обявен за недействителен или бъде прекратен на друго основание, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.
Чл.180.(изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;отм.,бр.1 от 1991 г.)
Чл.181. Който наруши свое задължение към съпруг, възходящ или низходящ, неспособен да се грижи за себе си, и с това го постави в положение на сериозно затруднение, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен труд, както и с обществено порицание.
Чл.182. (1) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.) Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до десет лева.
(3) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно.
Чл.183. (1) (изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г.,бр.28 от 1982 г.) Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размера на две или повече месечни вноски, се наказва с поправителен труд или със задължително заселване.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата, било като не упражнява правата си или по друг начин.
(3) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.
(4) Ако деянието по ал.1 и 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или задължително заселване, както и обществено порицание.
Чл.184. (1) Който умишлено замени, скрие или подхвърли малко дете или по друг начин укрие или замени гражданското състояние на някого, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Ако това бъде извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до десет лева.
Чл.185. (1) Който самоволно прибере или задържи при себе си чуждо дете, ненавършило четиринадесет години, и незабавно не уведоми властта или не го върне на родителите или на настойника му, се наказва с лишаване от свобода до една година.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Ако това е станало с насилие, заплашване или измама или с намерение да използува детето за користни или безнравствени цели, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до пет лева.
Чл.186. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от седем години и незабавно не съобщи за това на властта, на родителите или настойника му, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева.

Чл.187. Който изтезава малолетно или непълнолетно лице, намиращо се под негови грижи или чието възпитание му е възложено, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание.
Чл.188. (1) Който принуждава малолетно или непълнолетно лице към извършване на престъпление или към проституция, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с обществено порицание.
(2) Когато от това са настъпили вредни последици за физическото, душевното и моралното развитие на пострадалия, ако деянието не представлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и обществено порицание.
Чл.189. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който системно използува за вършене на просия лице, намиращо се под негови грижи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до два лева.
(2) Ако деецът е родител или настойник на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд, както и обществено порицание.
Чл.190. Който, като злоупотреби с родителската си власт, принуди свое дете, ненавършило 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.
Чл.191. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Пълнолетно лице, което, без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Пълнолетно лице, което склони или улесни непълнолетно лице от мъжки пол и лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.
(3) (пред. ал.2,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм.,бр.89 от 1986 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.
(4) (пред. ал.3,изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) В случаите по ал.1 деецът не се наказва, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.
Чл.192. (1) (пред. чл.192,изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на този, който дава или посредничи при даването на такъв откуп.
Чл.193. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.,бр.10 от 1993 г.) Който опие със спиртни напитки лице, ненавършило 16-годишна възраст, или невменяем, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до пет лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който продаде спиртни напитки на лице, ненавършило 16-годишна възраст, или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до пет лева и с обществено порицание, а ако върши това системно - с лишаване от свобода до шест месеца и с обществено порицание.
Чл.193а. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.) За престъпление по чл.182, ал.2 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Чл.194. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.
(2) Кражби има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.
(3) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет лева.
Чл.195. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:
1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;
2. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;
3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;
4. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувана моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;
5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;
6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, и
7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно;
8. (нова,ДВ,бр.10 от 1993 г.) ако кражбата е извършена от гроб на покойник.
9. (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) ако кражбата е извършена от лице по чл.142, ал.2, точки 6 и 8.
(2) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.) За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.
(3) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) В маловажни случаи по т.2 и 6 на ал.1, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет лева.
(4) За приготовление към кражба по ал.1, т.3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.
Чл.196. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) За кражба която представлява опасен рецидив, наказанието е:
1. в случаите на чл.194, ал.1 - лишаване от свобода от две до десет години;
2. в случаите на чл.195, ал.1 и 2 - лишаване от свобода от три до петнадесет години.
(2) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване до пет години.
Чл.196а. (нов,ДВ,бр.89 от 1986 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.) За кражба в особено големи размери, която представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години и конфискация на цялото или част от имуществото на виновния.
Чл.197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:
1. в случаите на чл.194, ал.1 - лишаване от свобода до пет години;
2. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) в случаите на чл.194, ал.3, и чл.195, ал.3 - поправителен труд или глоба до три лева;
3. (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) в случаите на чл.195, ал.1, т.2-6 - лишаване от свобода до осем години;
4. (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) в случаите на чл.195, ал.2 във връзка с чл.194 или с чл.195, ал.1, т.2-6 - лишаване от свобода до осем години;
5. (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.) в случаите на чл.196а - лишаване от свобода от осем до двадесет години.
Чл.197а. (нов,ДВ,бр.89 от 1986 г.;отм.,бр.10 от 1993 г.)

Чл.198. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице.
(3) Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на място на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.
(4) Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.
Чл.199. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1983 г.,бр.10 от 1993 г.) За грабеж на вещи:
1. в големи размери;
2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;
3. придружен с тежка или средна телесна повреда;
4. представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - постановява и задължително заселване до пет години.
(2) (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.,бр.10 от 1993 г.;доп.,бр.50 от 1995 г.) За грабеж на вещ:
1. придружен с тежка или средна телесна повреда, от които е последвала смърт;
2. придружен с убийство или с опит за убийство;
3. (изм.,ДВ,бр.153 от 1998 г.) в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.
Чл.200. За приготовление към грабеж по чл.198 наказанието е лишаване от свобода до две години, а по чл.199 - лишаване от свобода до три години.

Чл.201. (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.;доп.,бр.50 от 1995 г.;изм.,ДВ,бр.97 от 1995 г. с Решение Nо 19 от 1995 г. на Конституционния съд) Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37, точки 6 и 7.
Чл.202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:
1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;
2. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително.
(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:
1. ако е в големи размери или
2. ако представлява опасен рецидив.
(3) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от права по чл.37, точки 6 и 7, и може да го лиши от правото по чл.37, т.8. Съдът може да постанови и конфискация по ал.1 до една втора, а по ал.2 - на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите на ал.2, т.2 постановява задължително заселване за срок до пет години.
Чл.203. (1) (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години.
(2) Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл.37, точки 6, 7 и 8.
Чл.204. В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е:
а) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) по чл.201 - лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет лева;
б) по чл.202, ал.1 - лишаване от свобода до две години или поправителен труд.
Чл.205. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:
1. в случаите на чл.201 - лишаване от свобода до пет години;
2. в случаите на чл.202, ал.1 - лишаване от свобода от една до седем години;
3. в случаите на чл.202, ал.1 - лишаване от свобода от три до десет години;
4. (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) в случаите по чл.203 - лишаване от свобода от осем до двадесет години;
5. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) в случаите на чл.204, буква "а" - поправителен труд или глоба до три лева;
6. в случаите на чл.204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд.
(2) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл.37, точки 6 и 7, като в случаите по т.3 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на т.4 постановява конфискация на част или на цялото имущество.
Чл.206. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.
(2) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца.
(3) (нова,ДВ,бр. 28 от 1982 г.) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл.37, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.
(4) (нова,ДВ,бр. 28 от 1982 г.) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл.37, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
(5) (пред. ал.3,изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет лева.
(6) (пред. ал.4,изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:
1. по ал.1 - лишаване от свобода до три години;
2. по ал.3 - лишаване от свобода от две до осем години;
3. по ал.4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години;
4. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) по ал.5 - поправителен труд или глоба до три лева.
(7) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) В случаите на т.2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37, точки 6 и 7, а в случаите на т.3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл.37, точки 6 и 7.
Чл.207. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;попр.,бр.31 от 1982 г.) Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба до два лева.
(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.
Чл.208. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с глоба от два до двадесет лева.
(2) (нова,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от пет до петнадесет лева.
(3) (пред., ал.2,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е: по ал.1 - лишаване от свобода до две години или глоба от пет до петдесет лева, а по ал.2 - лишаване от свобода до пет години или глоба от десет до сто лева.

Чл.209. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода от една година или поправителен труд.
Чл.210. (1) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:
1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;
2. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;
3. ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие;
4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи;
5. (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) ако причинената вреда е в големи размери.
Чл.211. (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Когато измамата по чл.209, ал.1 и 2, и по чл.210 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.
Чл.212. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.
(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество.
(3) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.
(4) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.
(5) В маловажни случаи по ал.1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.
(6) В случаите на ал.1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37, т.6 и 7, а в случаите на ал.3 и 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл.37, т.6 и 7.
Чл.212а. (нов,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
(1) Ако полученото имущество по чл.212 бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:
1. по ал.1 и 2 - лишаване от свобода до пет години;
2. по ал.3 - лишаване от свобода от две до осем години;
3. по ал.4 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;
4. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) поправителен труд или глоба до пет лева.
(2) В случаите по т.2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37, т.6 и 7, а по т.3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл.37, т.6 и 7.
Чл.213. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до десет лева.

Чл.213а. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.)
(1) Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови близки, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева.
(2) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева, когато деянието е:
1. придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда;
2. придружено с причиняване на лека телесна повреда;
3. придружено с отнемане, унищожаване или повреждане на имущество;
4. извършено от две или повече лица;
5. извършено от лице по чл.142, ал.2, точки 6 и 8;
6. извършено от въоръжено лице;
7. извършено повторно в немаловажни случаи.
(3) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца, когато:
1. е причинена средна или тежка телесна повреда, ако за извършеното престъпление не се предвижда налагане на по-тежко наказание;
2. са причинени значителни имуществени вреди;
3. деянието е извършено от организация или група или по поръчение на лице, организация или група;
4. деянието е придружено с взрив или палеж;
5. деянието е извършено от или с участието на длъжностно лице;
6. деянието е извършено спрямо длъжностно лице във връзка със службата му;
7. деянието представлява опасен рецидив.
(4) (изм.,ДВ,бр.153 от 1998 г.) Наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор, или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на дееца, когато деянието е:
1. придружено с тежка или средна телесна повреда, от която е последвала смърт;
2. придружено с убийство или с опит за убийство.
Чл.214. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.50 от 1995 г.,бр.62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда се наказва за изнудване с лишаване от свобода до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.
(2) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.,бр.62 от 1997 г.) За изнудване при условията на чл.213а, ал.2, 3 и 4 наказанието е:
1. по ал.2 - лишаване от свобода от две до десет години и глоба от четири хиляди до шест хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца;
2. по ал.3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца;
3. (изм.,ДВ,бр.153 от 1998 г.) по ал.4 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца.
(3) (нова,ДВ,бр.50 от 1995 г.) За изнудване наказанието е от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба до петстотин хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора част от имуществото на виновния, ако:
1. е придружено с тежка или със средна телесна повреда;
2. деянието представлява опасен рецидив.
Чл.214а. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.) За приготовление към престъпление по чл.213а и 214 наказанието е лишаване от свобода от една до три години.

Чл.215. (1) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,изм.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.
(2) (изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от хиляда до три хиляди лева, ако укривателството:
1. е в големи размери;
2. е с вещи, поставени под специален режим;
3. се извършва по занаят;
4. е извършено повторно или представлява опасен рецидив.

Чл.216. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба до пет хиляди лева.
(3) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици или ако деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл.37, т.6 и 7.
(4) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Ако деянието по ал.1 и 3 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до три лева.

Чл.217. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.)
(1) Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от два до шест лева.
(2) Със същото се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните интереси на представлявания.
(3) Ако от горните деяния са последвали значителни или невъзстановими щети, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до сто лева.

Чл.218. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.)

Чл.218а. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.)
Чл.218б. (нов,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г., бр.21 от 2000 г.) За деяния по чл.194, ал.3, чл.195, ал.3, чл.204, буква "а", чл.206, ал.1 и 5 и чл.207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до сто и петдесет лева, наказанието е глоба от пет до сто лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.
(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:
1. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г., бр.21 от 2000 г.) деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над сто и петдесет лева;
2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му;
3. предметът на деянието е огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни, отровни или наркотични вещества, бойна и друга специална техника.
Чл.218в. (нов,ДВ,бр.89 от 1986 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.) За кражба, обсебване, измама, изнудване и злоупотреба на доверие, когато предмет на престъплението е частно имущество, наказателно преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.

Чл.219. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г.,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.
(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл.37, т.6.
(4) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е: по ал.1 и 2 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал.3 - лишаване от свобода от една до десет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл.37, т.6 и 7.
Чл.220. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл.37, т.6.
(2) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от една до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл.37, т.6 и 7.
(3) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.; отм.,бр.101 от 2001 г.)
Чл.221. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;отм.,бр.1 от 1991 г.)
Чл.221а. (нов,ДВ,бр.27 от 1973 г.;изм.,бр.28 от 1982 г.;попр.,бр.31 от 1982 г.;изм.,бр.86 от 1991 г.,бр.10 от 1993 г.)
(1) Който нареди или в нарушение на своите задължения допусне да се вземе и използва за строителство и за други неземеделски нужди отчуждена или непредадена по установения ред земеделска земя или пасища, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от десет до сто лева.
(2) Който продължи, нареди или в нарушение на своите задължения допусне да бъде продължено строителството или друго неземеделско ползване върху земи по предходната алинея, след като строежът и другото ползване са били спрени от надлежните органи по установения ред, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от двадесет до сто лева.
Чл.221б. (нов,ДВ,бр.44 от 1984 г.;отм.,бр.1 от 1991 г.)
Чл.222. (отм.,ДВ,бр.1 от 1991 г.)
Чл.223. (1) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен труд или с глоба до шест лева.
(3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните алинеи се връща на съответната организация.
Чл.224. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за стопанството, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до двадесет лева.
(2) Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага.
(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.
Чл.225. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;доп.,бр.89 от 1986 г.;изм.,бр. 81 от 1990 г.,бр.10 от 1993 г.) Който продаде стока на цената над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услугата възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от двадесет до сто лева.
(2) (нова,ДВ,бр.26 от 1973 г.;доп.,бр.81 от 1990 г.;изм.,бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от десет до шестдесет лева.
(3) (нова,ДВ,бр.26 от 1973 г.;изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.,бр.81 от 1990 г.) Който, след като е наказан за нарушение по чл.3 от Закона за борба със спекулата, извърши същото нарушение, преди да е изтекла една година от влизане на наказателното постановление в сила, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(4) (нова,ДВ,бр.26 от 1973 г.;отм.;пред. ал.5,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.
(5) (отм.,пред. ал.7;нова,ДВ,бр.95 от 1975 г.,изм.,бр.81 от 1990 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от права по чл.37, т.6 и 7.
Чл.225а. (нов,ДВ,бр.26 от 1973 г.;изм.,бр.89 от 1986 г.;отм.,бр.1 от 1991 г.)
Чл.225б. (нов,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до десет лева.
(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години.
(3) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) В маловажни случаи по ал.1 наказанието е глоба до пет лева, налагана по административен ред.
Чл.226. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който, като ползува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до десет лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;пред. ал.3,бр.89 от 1986 г.; изм.,бр.10 от 1993 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до двадесет лева.
(3) (пред. ал.2, изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъпление по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.
(4) (нова,ДВ,бр.26 от 1973 г.;изм.,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.) При повторно извършване на престъплението по предходните алинеи или когато неправомерният доход е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да наложи и задължително заселване.
(5) (пред. ал.4,изм.,ДВ,бр.26 от 1973 г.,бр.89 от 1986 г.) Ако неправомерният доход по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, като съдът може да наложи и задължително заселване.
Чл.227. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.50 от 1995 г., бр.81 от 1999 г.) Който без съгласието на притежателя използва в търговската дейност марка, промишлен дизайн или топология на интегрални схеми, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до 5 хиляди лева.
Чл.227а. (нов,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.) Който изпраща, изнася, регистрира, отстъпва, продава или осъществява признати или още непризнати изобретения, рационализации или техническа документация в чужбина или ги отстъпва, предава или продава на чужди граждани или фирми в страната не по установения ред, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до тридесет лева.

Чл.227б. (1) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 15-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.
(2) С наказанието по ал.1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 15-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.
(3) С наказанието по ал.1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл.626, ал.3 от Търговския закон.
(4) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) С наказанието по ал.1 се наказват и лицата, които, като са били длъжни да уведомят Българската народна банка за изпадане на банка в неплатежоспособност, съгласно Закона за банките, не са извършили това.
Чл.227в. (1) Търговец, който след откриване на производство по несъстоятелност:
1. скрие, унищожи, повреди или отчужди безвъзмездно пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори;
2. отчужди пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори, когато даденото значително надхвърля полученото и е извършено в противоречие с нормалното водене на стопанската дейност;
3. опропасти или скрие свое вземане;
4. признае или поеме по какъвто и да е начин или удовлетвори несъществуващо задължение;
5. вземе заем, като знае, че не може да го издължи;
6. предостави в кредит принадлежащи му стоки, пари, вещи, ценни книжа или други ценности по начин, противоречащ на нормалното водене на стопанската дейност;
7. противозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на останалите кредитори;
8. унищожи, скрие или преправи търговските си книги или документи или ги води в нарушение на закона по начин, който затруднява установяването на активите и пасивите на неговото предприятие или дейност,
ако от изброените деяния са настъпили значителни щети, се наказва за умишлен банкрут с лишаване от свобода до три години.
(2) Когато с деяние по ал.1 са причинени щети в особено големи размери, представляващи особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години. Съдът постановява и лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7.
Чл.227г. С наказанията по чл.227в се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същия член деяния, като в случаите на ал.1 съдът може да постанови и глоба до 500 лв., а по ал.2 - конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
Чл.227д. (1) Търговец, който:
1. не е водил търговските си дела с грижата на добър търговец или е участвал в очевидно рискови сделки, които не влизат в кръга на обикновената му дейност;
2. правил е лични, семейни или други разходи, очевидно неприсъщи и несвързани с дейността и несъобразени с имущественото му състояние;
3. пропуснал е да състави или е съставил неправилен годишен счетоводен отчет и баланс, като е бил длъжен да направи това,
поради което е обявен в несъстоятелност и от това са последвали щети за кредиторите, се наказва за непредпазлив банкрут с лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7.
(2) С наказанията по ал.1 се наказва и търговец, който е обявен в несъстоятелност, без да е изпълнил задълженията си по предшестващ оздравителен план.
(3) С наказанията по ал.1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същата алинея деяния.
(4) Лицата по ал.1 - 3 не се наказват, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция удовлетворят кредиторите си. Тази разпоредба не се прилага повторно.
Чл.227е. (1) Търговец, който има задължения към друг търговец, за който има открито производство по несъстоятелност, като знае това и не изпълни задължението си в уговорения или обичайния срок, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до 200 лв.
(2) Търговец, който с одобрението, знанието или в интерес на свой кредитор укрие изцяло или отчасти задължение към него и с това причина щета на негов кредитор, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до 300 лв.
(3) Който, като знае, че за търговец има открито производство по несъстоятелност, укрие или унищожи със съгласието му негови вещи, които принадлежат или биха принадлежали към масата на несъстоятелността, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до 300 лв.

Чл.228. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.
(2) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.
(3) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.,бр.10 от 1993 г.) Когато произведенията или стоките по предходните алинеи не са в значителни количества или със значителна стойност, наказанието по ал.1 е глоба до четири лева, а по ал.2 - глоба до пет лева, налагани по административен ред.
Чл.229. Който, като приема селскостопански произведения за сметка на изкупвателна или търговска организация, измами доставчика относно качеството или количеството на тия произведения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.
Чл.230. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразна болест по домашни животни, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до три лева.
(2) Ако от това е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.
(3) Ако заразната болест бъде широко разпространена, наказанието е лишаване от свобода до три години.
(4) Съобразно с различията в предходните алинеи се наказва и този, който наруши наредба, издадена за борба против болести и вредители по растенията.
Чл.231. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.62 от 1997 г.) Който пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки в значителни количества или със значителна стойност, неотговарящи на изискванията, посочени в ал.1 на чл.228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване от свобода до две години, с глоба от хиляда до три хиляди лева и с лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6. Ръководител на търговско или снабдително предприятие, началник на склад на предприятие на едро, стоковед или управител на магазин, който пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки в значителни количества или със значителна стойност, явно неотговарящи на изискваните показатели и белези, посочени в ал.1 на чл.228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) При маловажни случаи по предходната алинея наказанието е глоба до шест лева, налагана по административен ред.
Чл.232. (1) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стоката или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.
(2) Със същото наказание се наказва:
а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;
б) който измами клиент относно качеството на стоките, материалите или услугите.
(3) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Когато с едно или повече деяния по предходните алинеи е причинена вреда до 0,01 лева, наказанието е глоба до три лева, налагана по административен ред.
(4) (изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г.,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до десет лева.
(5) (нова,ДВ,бр.95 от 1975 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл.37, т.6 и 7.
Чл.233. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.,бр.81 от 1990 г.; отм.,бр.10 от 1993 г.;нов,ДВ,бр.102 от 1995 г.)
(1) Който извършва външнотърговска дейност със стоки и технологии с възможна двойна употреба без съответното разрешение, се наказва с лишаване от свобода до 6 години и с глоба до 500 лв.
(2) За особено тежки случаи по ал.1 наказанието е лишаване от свобода от 3 до 8 години и глоба до хиляда лева.
(3) В маловажни случаи по ал.1 наказанието е глоба до 50 лв.
(4) Стоките с възможна двойна употреба, предмет на престъплението, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, определена съгласно външнотърговския договор.
Чл.234. (изм.,ДВ,бр.26 от 1973 г.,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.; отм.,бр.1 от 1991 г.;нов,бр.107 от 1996 г.)
(1) Който продава или държи на склад акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл.37, т.7.
(2) Наказанието е лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл.37, т.7, когато деянието:
1. е извършено повторно;
2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;
3. ако предметът на престъплението е в големи размери.
(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.
Чл.234а. (нов,ДВ,р.62 от 1997 г.) Който извършва външнотърговска дейност без разрешение, което се изисква по закон или по постановление на Министерския съвет или в нарушение на издадено такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба от пет до десет хиляди лева и лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7.
Чл.235. (1) (изм.,ДВ,бр.86 от 1991 г.,бр.85 от 1997 г.) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количества и дървета сече, взема или извозва от държавния горски фонд каквито и да било дървета, или част от тях, включително отсечени или паднали, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба до четиридесет лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.
(2) Който укрие, продаде или превози незаконно добит от другиго дървен материал, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.
Чл.236. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.86 от 1991 г.,бр.85 от 1997 г.) Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд,както и с глоба до сто лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.
Чл.237. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.,бр.86 от 1991 г.,бр.85 от 1997 г.) Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от десет до сто лева, както и с лишаване от права по чл.37, т.7.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;доп.,бр.89 от 1986 г.,изм.,бр. 86 от 1991 г.,бр.85 от 1997 г.) Който без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до сто лева, както и с лишаване от права по чл.37, т.7.
(3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.
Чл.238. (1) (пред. чл.238,изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;доп.,бр.89 от 1986 г.;изм.,бр.86 от 1991 г.,бр.85 от 1997 г.) Който улови риба:
а) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за спортен риболов;
б) в запазни места или при маловодие;
в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или
г) от видове, застрашени от изчезване, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба до сто лева, както и с лишаване от права по чл.37, т.7.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Разпоредбите на предходната алинея се прилагат и при улов на раци.
Чл.239. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.86 от 1991 г.,бр.85 от 1997 г.) Ръководител на предприятие, фирма, учреждение, организация или друго длъжностно лице, което наруши или допусне да се извърши нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с глоба до сто лева.
(2) Със същото наказание се наказва всяко лице, което пусне или изхвърли в рибостопанските води замърсени води или вещества, които с количеството или със свойствата си могат да увредят на рибата и другите полезни водни животни.
Чл.240. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Чужд гражданин, който навлезе с плавателен съд в териториалните води на Република България в Черно море и върши промишлен риболов без разрешение на съответните гранични власти, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон, се наказва с лишаване от свобода до три години, независимо от отговорността по Закона за рибарството.
(2) Ако това е извършено от група чужди граждани, които са въоръжени, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
(3) Уловената риба, другите уловени водни животни, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.

Чл.241. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;отм.,бр.50 от 1995 г.)
Чл.242. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:
а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;
б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на официален документ с невярно съдържание;
в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;
г) (изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г.) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси или
д) (изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г.) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери,
е) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) от две или повече лица, сговорили се предварително, се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до шест години и с глоба до две хиляди лева.
(2) (нова,ДВ,бр.95 от 1975 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г., бр.21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешително пренесе през границата на страната наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева.
(3) (нова,ДВ,бр.21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешение пренесе през границата на страната прекурсори или съоръжения и материали за производство на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години и глоба от петдесет хиляди до сто хиляди лева.
(4) (нова,ДВ,бр.95 от 1975 г.;изм.,бр.89 от 1986 г.,бр.10 от 1993 г.;отм.,бр.50 от 1995 г.;пред. ал.4,бр.50 от 1995 г.;изм., ДВ,бр. 62 от 1997 г.; пред.ал.3,изм.,бр.21 от 2000 г.) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък или когато някое от лицата по буква "е" на ал.1 е митнически служител, наказанието е: в случаите по ал.1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева, а в случаите по ал.2 и 3 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева.
(5) (пред. ал.2,изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г.;пред. ал.4,изм., бр.89 от 1986 г.;пред. ал.5,изм.,бр.50 от 1995 г.; пред.ал.4,изм.,бр.21 от 2000 г.) В случаите по ал.1, буква "а", "г" и "д", както и по ал.2, 3 и 4, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите по буква "а" - и задължително заселване.
(6) (пред. ал.3,изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г.;доп.,бр.28 от 1982 г.;пред. ал.5,бр.89 от 1986 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.;пред. ал.6, бр.50 от 1995 г.;изм.,бр.62 от 1997 г.; пред.ал.5,изм.,бр.21 от 2000 г.) В маловажни случаи по ал.1, 2 и 3 наказанието е глоба до хиляда лева, налагана по административен ред.
(7) (пред. ал.4,изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г.;доп.,бр.28 от 1982 г.; пред. ал.6,изм., бр.89 от 1986 г.; пред. ал.7,бр.50 от 1995 г.; пред. ал.6, бр.21 от 2000 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.
(8) (пред. ал.5,ДВ,бр.95 от 1975 г.;пред. ал.7,изм.,бр.89 от 1986 г.;пред. ал.8,бр.50 от 1995 г.; пред.ал.7, бр.21 от 2000 г.) Превозното и преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението.
(9) (нова,ДВ,бр.41 от 1985 г.;пред. ал.8,изм.,бр.89 от 1986 г.;пред. ал.9,изм.,бр.50 от 1995 г.; пред.ал.8,изм.,бр.21 от 2000 г.) За приготовление по ал.2, 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал.7.
Чл.242а. (нов,ДВ,бр.21 от 2000 г.) Който пренесе през държавната граница стока с документи за транзитен пренос и в нарушение на установения ред разтоварва стоката на територията на страната, се наказва с глоба от петдесет хиляди до петстотин хиляди лева. Стоката и превозното средство, послужило за пренасянето й, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са.

Чл.243. (1) Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подправи:
1. таксови или пощенски марки и
2. облигации, издадени от държавата, или други държавни ценни книжа.
3. (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) кредитни или разплащателни карти, които не са ценни книжа.
Чл.244. (1) (пред.чл.244,изм.,бр.62 от 1997 г.) Който прокара в обръщение подправени парични или други знаци по предходния член или си служи с такива, като знае, че са подправени, или внесе в страната такива знаци, се наказва с лишаване от свобода до осем години.
(2) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и на лице, което държи такива знаци в големи количества.
Чл.245. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който приеме подправен паричен или друг знак по чл.243 и след като узнае, че е такъв, съзнателно го прокара в обръщение като истински, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба до хиляда лева.
Чл.246. (1) Приготовление за извършване на престъпление по чл.243 или сдружение с такава цел или за разпространяване на подправени парични или други знаци по същия член се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Не се наказва онзи съучастник в сдружението, който, преди да е довършена подправката (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на подправените знаци (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи на властта.
(3) Който изготвя, пази или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае, че са предназначени или че са послужили за подправка на парични или други знаци по чл.243, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Чл.247. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;попр.,бр.31 от 1982 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.) Който употреби повторно таксови или пощенски марки, като заличи или прикрие онези знаци върху тях, които показват,че те са вече употребявани, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева.
Чл.248. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който знае, че се върши престъпление по чл.243 и 244, и не съобщи за това на властта, се наказва с поправителен труд или с глоба до пет лева.
(2) Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи.
Чл.249. (1) (пред. чл.249,изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Който издаде чек, без да има покритие у платеца за сумата по чека, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до размер на двойната сума по чека.
(2) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.
(3) Когато въз основа на чека по предходните алинеи е получено без правно основание обществено имущество, отговорността е по чл.212 или 212а.
Чл.250. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.50 от 1995 г.)
(1) (пред.чл.250,ДВ,бр.21 от 2000 г.) Който преведе суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години и с глоба в размер на двойната сума по превода.
(2) (нова,ДВ,бр.21 от 2000 г.) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба до двойния размер на сумата по превода, ако деецът е знаел или е предполагал, че сумите са придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества и/или техни аналози, и/или прекурсори.
Чл.251. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.50 от 1995 г.)
(1) Който наруши разпоредба на закон, на акт на Министерския съвет или на обнародван акт на Българската народна банка относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задължения за тяхното деклариране и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.
(2) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.
Чл.252. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.50 от 1995 г.)
(1) (изм.,бр.62 от 1997 г.) Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.
(2) (изм.,бр.62 от 1997 г.) Когато с дейността по ал.1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
(3) Наказанието по ал.2 се налага и на онзи, който при осъществяване на банковата дейност с разрешение използва средства, придобити в нарушение на установените разпоредби.

Чл.253. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.62 от 1997 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Който извършва финансови операции или други сделки със средства или имущество, за които знае или предполага, че са придобити чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от три до пет хиляди лева.
(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет до двадесет хиляди лева, когато деянието е извършено:
1. от група лица, сговорили се предварително, или от организация;
2. два или повече пъти;
3. от длъжностно лице в кръга на службата му.
(3) (нова,ДВ,бр.21 от 2000 г.) Наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева, когато деянието е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества и/или техни аналози, и/или прекурсори.
(4) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.; пред.ал.3,бр.21 от 2000 г.) Когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет до тридесет хиляди лева, като съдът лишава виновния от права по чл.37, т.6 и 7.
(5) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.; пред. ал.4,бр.21 от 2000 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.
Чл.253а. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба от хиляда до три хиляди лева.
Чл.254. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.62 от 1997 г.)
(1) Който, за да получи облекчени условия за кредитиране, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.
(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено от ръководител на юридическо лице или от търговец, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две до пет хиляди лева.
(3) С наказанието по ал.2 се наказва и длъжностното лице, разрешило кредита, ако е знаело, че представените сведения са неверни.
Чл.254а. (нов,ДВ,бр.51 от 2000 г.)
(1) Длъжностно лице, което в нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт по прилагането му се разпореди с бюджетни средства или със средства с целево предназначение не по предназначението им, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6.
(2) Ако от деянието по ал.1 са настъпили вредни последици за държавата или общината, наказанието е лишаване от свобода до пет години и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6.
(3) В маловажни случаи по ал.1 наказанието е глоба в размер 10 на сто от неправомерно разходваните средства, налагана по административен ред.
(4) В случаите по ал.1 и 3 деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд противозаконният разпоредителен акт бъде отменен и неправомерно разходваните средства бъдат възстановени изцяло. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл.255. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.62 от 1997 г.)
(1) Който избегне плащането на данъчни задължения в големи размери, като не подаде декларация, която се изисква по силата на закон, или потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.
(2) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение заедно с дължимите лихви се внесе в бюджета, наказанието е глоба до две хиляди лева.
Чл.256. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.62 от 1997 г.) Който с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери води счетоводна отчетност или ползва счетоводни документи с невярно съдържание, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.
Чл.257. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.62 от 1997 г.)
(1) Когато с деянията по чл.255 и 256 са укрити данъчни задължения в особено големи размери или когато те са извършени с участието на служител от данъчната администрация или на дипломиран експерт-счетоводител, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
(2) В маловажни случаи по чл.255 и 256 наказанието е глоба в двоен размер на укритите данъчни задължения, налагана по административен ред.
(3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение заедно с дължимите лихви се внесе в бюджета, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до десет хиляди лева.
Чл.258. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.62 от 1997 г.)
(1) Който противозаконно пречи на данъчен орган да изпълни свое законово задължение, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до две хиляди лева.
(2) Ако деянието по ал.1 е извършено чрез сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.
Чл.259. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.62 от 1997 г.) Който създава юридическо лице с идеална цел или учредява фондация, която не извършва или извършва привидно обявената при регистрацията й дейност и цел, за да получава под нейно прикритие кредити, да бъде освободен от данъци, да получава данъчни облекчения или да получи друга имотна облага, както и да извършва забранена дейност, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба от три до пет хиляди лева и лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7.
Чл.259а. (нов,ДВ,бр.51 от 2000 г.; противоконституционен, Решение No 14 на Конституционния съд от 2000 г. - ДВ,бр.98 от 2000 г.)
Чл.260. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.62 от 1997 г.)
(1) Лицензиран оценител, който даде невярна оценка или заключение за стойността на оценявано имущество и от това произтече щета в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7.
(2) Експерт-счетоводител, който завери неверен годишен счетоводен отчет на търговец, като знае това, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до петстотин лева, както и с лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7.
Чл.261-268. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.)

Чл.269. (1) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.
(2) Същото наказание се налага и за деяние по предходната алинея, извършено спрямо представител на обществеността.
(3) Когато престъплението по предходните алинеи е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от една до осем години.
Чл.270. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.)
(1) (пред.чл.270,ДВ,бр.21 от 2000 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три месеца или глоба до три лева.
(2) (нова,ДВ,бр.21 от 2000 г.) Когато задълженията по предходната алинея са свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
Чл.270а. (отм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.)
Чл.271. (изм.,ДВ,бр.92 от 1969 г.,бр.28 от 1982 г.;отм.,бр.99 от 1989 г.)
Чл.272. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
(1) Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и задължително заселване.
(2) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва със задължително заселване за срок от една година.
Чл.273. (доп.,ДВ,бр.29 от 1982 г.;попр.,бр.31 от 1982 г.;доп.,бр.41 от 1985 г.;отм.,бр.91 от 1989 г.)
Чл.274. (1) Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който самоволно извърши действие, което спада в кръга на функцията на представител на обществеността, с която той не е натоварен или от която е лишен, и с това противозаконно засегне обществени или лични интереси.
(3) Който, без да има право, носи формени дрехи или служебен знак, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание.
Чл.275. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с поправителен труд или с глоба до три лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който, като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд или с глоба до пет лева.
Чл.276. (1) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба до три лева.
(3) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.
(4) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавата или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.
(5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно.
Чл.277. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене, се наказва с глоба до три лева, налагана по административен ред.
Чл.278. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм. и доп.,бр.10 от 1993 г.) Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или архивен материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до тридесет лева, както и с обществено порицание.
(2) (нова,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Длъжностно лице, което в нарушение на закона даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане или видоизменение на паметник на културата, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до петдесет лева.
(3) (пред. ал.2,изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната паметник на културата или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до петдесет лева. Предметът на престъплението, ако е налице, се отнема в полза на държавата по чл.53, буква "б".
(4) (пред. ал.3,изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който отчужди вещ по предходната алинея, като знае, че тя може да бъде изнесена извън границите на страната, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до двадесет лева, като предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл.53, буква "б".
(5) (пред. ал.4,изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) В особено тежки случаи наказанието е: по ал.1 - лишаване от свобода от една до пет години и глоба до петдесет лева; по ал.2 и 3 - лишаване от свобода от две до шест години и глоба до сто лева; по ал.4 - лишаване от свобода от една до три години и глоба до петдесет лева. Съдът може да постанови и лишаване от права по чл.37, точки 6 и 7. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл.53, ал.1, буква "б".
Чл.278а. (нов,ДВ,бр.10 от 1993 г.)
(1) Който открие паметник на културата или друга ценна историческа находка и в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от два до двадесет лева.
(2) Когато паметник на културата има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от пет до петдесет лева.
Чл.278б. (нов,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение извършва археологически разкопки, теренни, геофизически и подводни проучвания на паметници на културата, като за тази цел използва технически средства, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до тридесет лева.
Чл.278в. (пред. чл.278а,изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.85 от 1997 г., бр.133 от 1998 г.) Който унищожи или повреди защитена територия или екземпляр от защитен растителен или животински вид и с това причини значителна вреда, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от десет до сто лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 1997 г.) Ако с деянието по предходната алинея не са причинени значителни вреди, наказанието е глоба до двадесет хиляди лева, налагана по административен ред.
(3) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.85 от 1997 г., бр.133 от 1998 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания, пещери, екземпляри от европейски или световни застрашени диви растения и животни, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до две хиляди лева.
(4) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.85 от 1997 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до сто лева.
Чл.279. (1) (изм.,ДВ,бр.10от 1993 г.) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до тридесет лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.) Ако деянието по ал.1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до петдесет лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.
(3) (пред. ал.2,изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
(4) (пред. ал.3,изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Приготовление към престъпление по ал.1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.
(5) (пред. ал.4,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно Конституцията.
Чл.280. (отм.,ДВ,бр.37 от 1989 г.;нов,бр.62 от 1997 г.)
(1) Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева.
(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, ако:
1. през границата е преведено лице, ненавършило 16-годишна възраст;
2. превеждането е станало без знанието на лицето;
3. преведеният през границата не е български гражданин;
4. е използвано моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство;
5. превеждането е организирано от група или организация или е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение.
(3) В случаите на ал.2, точка 4 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца.
Чл.281. (отм.,ДВ,бр.37 от 1989 г.)

Чл.282. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37, точка 6, или с поправителен труд.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.) Ако от деянието са настъпили значителни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37, точка 6.
(3) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл.37, точка 6.
(4) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Наказанието по ал.3 се налага и на длъжностно лице, което е извършило престъплението с участието на лице, посочено в чл.142, ал.2, точки 6 и 8.
(5) (нова,ДВ,бр.21 от 2000 г.) Ако деянието по предходните алинеи е свързано с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите, наказанието е лишаване от свобода до десет години по ал.1 и от три до петнадесет години по ал.2.
Чл.282а. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което при наличие на предвидените в нормативен акт условия, необходими за издаване на специално разрешение за осъществяване на определена дейност, откаже или забави извън предвидените по закон срокове неговото издаване, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба в размер до петстотин лева и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7.
Чл.283. (изм.,ДВ,бр.26 от 1973 г.,бр.28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Чл.283а. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако престъпленията по чл.282 и 283 са свързани с приватизацията, продажбата, даването под наем или аренда, както и внасянето в търговски дружества на държавна, общинска и кооперативна собственост, както и на собственост на юридически лица, наказанието е:
1. по чл.282 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба от три до пет хиляди лева и лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7;
2. по чл.283 - лишаване от свобода от една до три години, глоба от хиляда до три хиляди лева и лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7.
Чл.283б. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на правата им, възстановени по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи или чрез влезли в сила съдебни актове по друг закон, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.
Чл.284. (1) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва сведения, които му са поверени или достъпни по служба и за които знае, че представляват служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.
(2) Наказанието за деяние по предходната алинея се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата са му станали известни сведения, представляващи служебна тайна.
(3) Ако деянието по ал.1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на сведения, станали му известни във връзка с възложената му задача, които то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.
Чл.284а. (нов,ДВ,бр.41 от 2001 г.; отм.,бр.45 от 2002 г.)
Чл.284б. (нов,ДВ,бр.41 от 2001 г.)
(1) Длъжностно лице от действащите служби за разузнаване или сигурност, което не прекрати незабавно взаимоотношенията си по служба с щатен, нещатен или секретен сътрудник, които заемат публична длъжност по смисъла на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, се наказва с лишаване от свобода до една година и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6.
(2) Длъжностно лице, което привлече за щатен, нещатен или секретен сътрудник на действащите служби за разузнаване или сигурност лице, заемащо публична длъжност по смисъла на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6.
Чл.285. Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление.

Чл.286. (1) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.
(2) (отм.,пред.ал.3,изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.
Чл.287. Орган на властта, който в кръга на службата си сам или чрез другиго употреби противозаконни принудителни средства, за да изтръгне от обвиняем, свидетел или вещо лице признание, показание или заключение, се наказва с лишаване от свобода до десет години и с лишаване от правото по чл.37, точка 6.
Чл.287а. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Който с цел да заблуди орган на съдебната власт:
1. изготви неистински технически записи или преправи истински;
2. унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от записа и по този начин създава невярна представа за съответното обстоятелство;
3. използва подправени технически записи;
4. използва неправомерно информацията, придобита със специални разузнавателни средства,
се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда лева.
Чл.288. (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл.37, точка 6.
Чл.289. (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Който склонява длъжностно лице от органите на предварителното производство или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с поправителен труд, или с обществено порицание.
Чл.290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.
(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.
Чл.290а. (нов,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Чл.291. (1) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл.37,точка 7.
(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37, точка 7.
Чл.292. (1) За престъпление по чл.290 и 291 наказуемостта отпада:
1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и
2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.
(2) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Разпоредбата на точка 2 от предходната алинея се прилага и в случаите по чл.290а, когато лицето оттегли декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е представена.
Чл.293. (1) (пред. чл.293,доп.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Който подбужда другиго към престъпление по чл.290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.
(2) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.
Чл.293а. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязло в сила съдебно решение и в продължение на една година от влизането в сила на решението не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Чл.294. (1) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.
(2) Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.
(3) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.
(4) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако деецът е съдия, прокурор, следовател или лице от състава на Министерството на вътрешните работи, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.
Чл.295. (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да го лиши от правото по чл.37, точка 6, или с поправителен труд.
Чл.296. Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение, унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до една година, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.
Чл.297. (1) Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Ако за бягството затворникът си е послужил с подкопаване, събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
(3) Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред.
Чл.298. (1) Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до две години.
(2) Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Чл.299. Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото по чл.37,точка 6.
Чл.300. (1) Който самоволно напусне мястото, в което изтърпява наказанието задължително заселване, се наказва с лишаване от свобода до една година.
(2) След освобождаването от мястото на лишаване от свобода, лицето изтърпява и остатъка от срока на задължителното заселване по първата присъда.

Чл.301. (1) (изм.,ДВ,бр.51 от 2000 г.) Длъжностно лице, което приема дар или каквато и да е друга имотна облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода от една до шест години.
(2) (изм.,ДВ,бр.51 от 2000 г.) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.
(3) (изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г., бр.51 от 2000 г.) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.
(4) (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл.37, точки 6 и 7.
Чл.302. За подкуп, извършен:
1. от лице, което заема отговорно служебно положение;
2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение;
3. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) повторно; и
4. в големи размери.
наказанието е:
а) (доп.,ДВ,бр.89 от 1986 г.; изм.,бр.51 от 2000 г.) в случаите на чл.301, ал.1 и 2 - лишаване от свобода от три до десет години и лишаване от права по чл.37, точки 6 и 7.
б) (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) в случаите на чл.301, ал.3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл.37, точки 6 и 7.
Чл.302а. (нов,ДВ,бр.89 от 1986 г.) За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл.37,точки 6 и 7.
Чл.303. Съобразно с различията по предходните членове длъжностното лице се наказва и когато с негово съгласие е даден другиму дарът или имотната облага.
Чл.304. (1) (изм.,ДВ,бр.51 от 2000 г.) Който даде дар или каквато и да е имотна облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
(2) (нова,ДВ,бр.7 от 1999 г.; изм.,бр.51 от 2000 г.) Наказанието по ал.1 се налага и на онзи, който даде подкуп на чуждо длъжностно лице.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.7 от 1999 г.; изм.,бр.51 от 2000 г.) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до седем години, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.
Чл.304а. (нов,ДВ,бр.51 от 2000 г.)
(1) Който обещава или предлага подкуп на длъжностно лице, се наказва с лишаване от свобода до една година.
(2) Наказанието по ал.1 се налага и на онзи, който обещава или предлага подкуп на чуждо длъжностно лице.
(3) Длъжностно лице, което поиска или се съгласи да получи подкуп, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
Чл.305. Наказанията за подкупа по предходните членове се налагат и на вещо лице, назначено от съд, учреждение, предприятие или организация, когато то извърши такива деяния във връзка с възложената му задача, както и на този, който даде такъв подкуп.
Чл.305а. (нов,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Който посредничи да се даде или получи подкуп, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Чл.306. Не се наказва онзи, който е дал подкуп:
а) ако е бил изнуден от длъжностното лице или от вещото лице да стори това или
б) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) ако доброволно е съобщил на властта.
Чл.307. (изм.,ДВ,бр.51 от 2000 г.) Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години.
Чл.307а. (нов,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Предметът на престъплението по чл.301-307 се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност.

Чл.308. (1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд.
Чл.309. (1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) Ако престъплението има за предмет ценни книжа, наказанието е лишаване от свобода до три години.
(3) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е поправителен труд или глоба до един лев.
Чл.310. (1) Ако престъплението по чл.308, ал.1 и чл.309, ал.1 и 2 е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, наказанието е лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл.37, точка 6.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.
Чл.311. (1) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който са удостоверени неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл.37, точка 6.
(2) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.
Чл.312. (1) Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, когато не действува като длъжностно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.
(2) При същите условия ветеринарен лекар, който издаде документ с невярно съдържание за здравословното състояние на животно, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.
Чл.313. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.)
(1) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от пет до тридесет лева.
(2) (нова,ДВ,бр.10 от 1993 г.;изм.,бр.50 от 1995 г.) Когато деянието по ал.1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години или глоба от двадесет до двеста и петдесет лева.
(3) (пред. ал.2,изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Наказанието по ал.1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ, в който по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.
(4) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Който във връзка с публично предлагане на ценни книги в проспект или обзор за икономическо състояние използва неистински благоприятстващи данни или премълчава неблагоприятни такива, които са от съществено значение при вземане на решение за придобиване на ценни книги, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.
Чл.313а. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.)
Чл.313б. (нов,ДВ,бр.54 от 1992 г.; нов.,бр.41 от 2001 г.; отм.,бр.45 от 2002 г.)
Чл.314. Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.
Чл.315. (1) Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия, се наказва съобразно с различията в чл.308 и 309.
(2) Съобразно със същите различия се наказва и онзи, който чрез измама склони другиго да подпише документ със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия.
Чл.316. Наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Чл.317. Който противозаконно се ползува от документ, като знае, че издателят го е подписал, без намерение да се задължи по него, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.
Чл.318. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който противозаконно си служи с официален документ, издаден от друго лице, с цел да заблуди орган на властта или представител на обществеността, се наказва в лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, или с глоба до шест лева.
Чл.319. Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл.320. Който явно подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред много хора, чрез разпространяване на печатни произведения или по друг подобен начин, се наказва с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от това, предвидено за самото престъпление.
Чл.320а. (нов,ДВ,бр.41 от 1985 г.) Който се закани да извърши престъпление по чл.330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342, ал.3, 344, 349, 350 или 352, ал.1 и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до две години. Съдът може да постанови и задължително заселване.
Чл.321. (1) Който образува или ръководи група, съставена с цел да върши престъпления в страната или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.
(2) Който участвува в такава група, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(3) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.; изм.,бр.21 от 2000 г.) Когато групата е организирана или въоръжена, или създадена с цел незаконен трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори, или в нея участва длъжностно лице, наказанието е:
1. по ал.1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;
2. по ал.2 - лишаване от свобода от три до десет години.
(4) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Не се наказва участник в групата, ако доброволно се предаде на органите на властта и разкрие всичко, което му е известно за групата, преди да е извършено от него или от нея престъпление.
(5) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл.55.
Чл.321а. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.)
(1) Който участва в ръководството на организация или група, която чрез използване сила или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години.
(2) Който участва в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(3) Придобитото от организацията, от групата или от участниците в тях имущество от тази дейност се отнема в полза на държавата, ако лицата, от които е придобито, или техните наследници са неизвестни.
(4) В случаите по предходните алинеи се прилага разпоредбата на чл.321, ал.4 и 5.
Чл.322. Който не попречи на извършването на очевидно тежко престъпление, ако е могъл да го стори без значително затруднение и без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една години или с поправителен труд.
Чл.323. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.
(3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение.
(4) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние.
(5) (нова,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Когато деянието по ал.1 е осъществено чрез сила или заплаха, наказанието е лишаване от свобода до 6 години.
Чл.323а. (нов,ДВ,бр.27 от 1973 г.;изм.,бр.28 от 1982 г.;попр.,бр.31 от 1981 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който построи сграда върху обработваема земя, стопанисвана от социалистическа организация, или пасище без да има право за това, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от пет до десет лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) При повторно извършване на престъплението по предходната алинея, както и при продължаване на строежа, след като е бил спрян от надлежните органи, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба от пет до петнадесет лева, както и обществено порицание.
Чл.324. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.1 от 1991 г.,бр.10 от 1993 г.) Който упражнява професия или занаят, без да има съответната правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до шест лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.,бр.10 от 1993 г.; доп.,бр.83 от 1998 г.) Когато професията или занаятът са свързани със здравеопазването на населението, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от два до двадесет лева. Същото наказание се налага на лекар или стоматолог, които упражняват професията си в нарушение на установения за това ред.
(3) (нова,ДВ,бр.86 от 1986 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет до тридесет лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл.37, точки 6 и 7.
Чл.325. (1) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.
(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
(3) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал.1 - лишаване от свобода до три години; по ал.2 - лишаване от свобода от една до пет години. Съдът може да постанови и задължително заселване.
(4) (пред. ал.3,изм.,ДВ,бр. 28 от 1982 г.) Когато деянието по ал.2 представлява рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови и задължително заселване.
Чл.326. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.41 от 1985 г.) Който предава по радио, телефон или друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и задължително заселване.
Чл.327. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.)
(1) Който без съответно разрешение устройва хазартна игра, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от пет до сто лева.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който устройва хазартна игра със съответното разрешение, но не на определените за това места.
(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от десет до сто и петдесет лева, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петдесет до петстотин лева.
(4) Който системно участва в хазартни игри, като знае, че са организирани без разрешение, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от два до двадесет лева.
(5) Парите и вещите, предмет на хазартна игра, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват, се присъжда тяхната равностойност.
Чл.328. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който води живот в скитническа група, се наказва със задължително заселване до две години или с глоба до три лева.
(2) Който организира или ръководи такава група се наказва с лишаване от свобода от една година и със задължително заселване.
(3) Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно място за живеене и не упражнява общественополезен труд, се наказва със задължително заселване до две години.
Чл.329. (1) (изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г.) Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години и задължително заселване или с поправителен труд.
(2) Който системно се занимава с просия се наказва със задължително заселване за срок до две години.

Чл.330. (1) Който запали сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност, се наказва за палеж с лишаване от свобода от една до осем години.
(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:
1. ако пожарът е представлявал опасност за живота на някого;
2. ако е имало опасност той да се разпростре и върху други имоти, като посочените по-горе;
3. ако запаленото имущество има историческа, научна или художествена стойност или ако в запаленото помещение се пазят предмети, които имат историческа, научна или художествена стойност.
(3) Ако в случаите по предходната алинея са последвали значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, а ако е последвала смърт за някого, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
Чл.331. (1) Който по непредпазливост запали чужд имот по предходния член, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Чл.332. За палеж деецът не се наказва, ако по собствена подбуда е загасил незабавно пожара, преди да са настъпили значителни вреди.
Чл.333. Когато обектите по чл.330 са повредени или унищожени чрез взрив, налагат се съответно предвидените в този член наказания.
Чл.334. (1) Който причини наводнение и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години.
(2) Ако в този случай са последвали значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а ако е последвала смърт за някого, когато деецът не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от десет до петнадесет години.
Чл.335. (1) Който причини наводнение по непредпазливост и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Чл.336. (отм.,ДВ,бр.41 от 1985 г.)
Чл.337. (1) (изм.,ДВ,бр.41 от 1985 г.;пред. чл.337,изм.,бр.50 от 1995 г.) Който произвежда, преработва, поправя, търгува, пренася или изнася взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, без да има право за това по закон или разрешение от надлежния орган на властта, или извърши това не съгласно с даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
(2) (нова,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, ако деянието е извършено:
1. от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение;
2. повторно, в немаловажни случаи.
(3) (нова,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Когато предметът на престъплението е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.
(4) (нова,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Когато предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
Чл.338. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който, като държи, пренася, изпраща или работи с взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет лева.
(2) Ако от това последва взрив и е причинена на едно или повече лица с