Чл.1. (изм.,ДВ,бр.21 от 1991 г.и бр.2 от 1994 г.) С тази наредба се определят условията за командироване в страната, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите.
Чл.2. (изм.,ДВ,бр.21 от 1991 г.) Командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни.
Чл.3. (1) Командированият спазва установеното работно време на предприятието, в което е командирован.
(2) (изм.,ДВ,бр.2 от 1994 г.) Когато изпълнението на задачата не е пряко свързано с работата на предприятието, в което е командирован, командированият сам определя работното си време, като се ръководи от установеното за него работно време и от необходимостта да изпълни задачата в рамките на дните, определени със заповедта за командировката.
Чл.4. (изм.,ДВ,бр.2 от 1994 г.)
(1) Командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и в размерите, определени с тази наредба. Брутното трудово възнаграждение не може да бъде по-малко от определеното по чл.228 от Кодекса на труда.
(2) Когато със заповедта за командировка е разпоредено командированият в мястото на командировката да извърши работа, за която се предвижда трудовото възнаграждение да се определя според изработеното, той получава освен командировъчни пари и трудово възнаграждение в зависимост от изработеното, но не по-малко от уговореното трудово възнаграждение по основното му трудово правоотношение.
(3) Командировъчните пари се заплащат от работодателя, командировал работника или служителя.
Чл.5. (1) (изм.,ДВ,бр.2 от 1994 г.) По изключение може да бъде командирован работник или служител от друго предприятие само при взаимно писмено съгласие между него, работодателя му и командироващия. В тези случаи изплащането на командировъчните пари е за сметка на командироващия, ако не е уговорено друго.
(2) Могат да бъдат командировани с тяхно съгласие и лица, които работят на обществени начала, самодейци и др., когато се изпращат за изпълнение на възложена задача вън от постоянното им местоживеене.
(3) (изм.,ДВ,бр.2 от 1994 г.) Работниците или служителите, които работят по съвместителство в друго предприятие, могат да бъдат командировани от него само при съгласие на работодателя по основното им трудово правоотношение.
Чл.6. (изм.,ДВ,бр.21 от 1991 г.)
(1) Не се считат командировани лицата, които:
1. извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.
2. изпълняват служебните задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудово правоотношение;
3. пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализираният приход - оборот.
(2) Не се заплашат командировъчни пари на работниците, които получават допълнителни възнаграждения, включващи и командировъчните пари, освен ако с акт на Министерския съвет е предвидено друго.

Чл.7. (изм.,ДВ,бр.21 от 1991 г.;отм.бр.2 от 1994 г.)
Чл.8. (изм.,ДВ,бр.21 от 1991 г.)
(1) Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед.
(2) (изм.,ДВ,бр.2 от 1994 г.) При особени обстоятелства, когато се налага незабавно заминаване, командироването може да се извърши с устно нареждане на командироващия, който в тридневен срок е длъжен да издаде писмена заповед.
(3) Може да не се издава заповед за командировка на прокурори и следователи във връзка със станали произшествия.
(4) (изм.,ДВ,бр.2 от 1994 г.) За министрите, ръководителите на ведомства и предприятия, областните управители, председателите на общинските съвети и кметовете на общини писмена заповед за командироване не се издава. Разходите за командировките на тези лица се изплащат въз основа на представени документи, изискващи се по тази наредба. След изтичане на всяко тримесечие се изготвя писмен отчет за получените командировъчни пари, който се одобрява от съответния колективен орган, а когато няма такъв - от длъжностното лице, с което е сключен съответният договор, или от упълномощено от него лице.
Чл.9. (изм.,ДВ,бр.21 от 1991 г.)
(1) В заповедта на командироване се посочва:
1. (изм.,ДВ,бр.2 от 1994 г.) наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта;
2. трите имена и длъжността на командированото лице;
3. мястото на командироването;
4. задачата, за която лицето се командирова;
5. времетраенето на командировката;
6. командировъчните пари, на които командированият има право в случаите по чл.21;
7. начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари;
8. необходимостта и видът на отчета за извършената работа;
9. (изм.,ДВ,бр.2 от 1994 г.,бр.62 от 1995 г.,бр.34 от 1997 г.) размер на квартирни пари, но не по-голям от 25 на сто от минималната месечна заплата за страната.
(2) Изменението на времетраенето на командировката или други промени могат да се извършат само с нова писмена заповед.
Чл.10. (изм.,ДВ,бр.21 от 1991 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.2 от 1994 г.) Заповедта за командировка се издава от работодателя или от упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Заповедта за командировка или командировъчното удостоверение се заверява и датира от упълномощено служебно лице и се подпечатва с печата на предприятието, в което е командировано лицето. Задължително се отбелязва дали е ползувана служебно безплатна храна или безплатна квартира. В случаите, когато командировката е на обект, където няма печат, заверката се извършва само с подпис на отговорно служебно лице.

Чл.11. (изм.,ДВ,бр. 21 от 1991 г.)
(1) На командирования се заплащат пътни пари за отиване до мястото на изпълнение на задачата и обратно. За превозните средства, в които има повече от една класа, се заплащат пътни пари по цените за втора класа със запазено място, ако е платено за него.
(2) (изм.,ДВ,бр.2 от 1994 г.) Когато пътуването по железниците или корабите продължава без прекъсване 400 и повече километри, командироващият може да разреши ползването на първа класа или втора класа и спално място, ако се пътува през нощта. Ползуването на първа класа може да се разрешава и когато пътуването се извършва през нощта с пътнически влак на разстояние 250 и повече километри без прекъсване.
Чл.12. (1) (изм.,ДВ,бр.2 от 1994 г.) Когато между населеното място, където е мястото на постоянната работа, и мястото на командироването има повече от един вид превозно средство (самолет, експресен влак, бърз и обикновен влак, автобус, кораб и др.), то се определя по преценката на командироващия, като се вземат предвид условията на превоза, естеството на извършваната работа, необходимото време и др. Видът на превозното средство се посочва в заповедта за командировка.
(2) Когато в заповедта за командировка не е посочен видът на превозното средство, пътните пари се заплащат по тарифите на най-евтиния превоз.
Чл.13. Когато командированият пътува със собствено моторно превозно средство, заплащат му се пътни пари по тарифите на най-евтиния превоз.
Чл.14. На лицата, командировани да придружават чуждестранни гости, се заплащат пътни пари по цени на превоз ползуван от гостите.
Чл.15. На командированите не се заплащат пътни пари:
1. (изм.,ДВ,бр.2 от 1994 г.) когато ползват безплатен превоз;
2. (залич.,ДВ,бр.2 от 1994 г.)
3. (залич.,ДВ,бр.2 от 1994 г.)
4. за отиване до мястото на командироването, когато се намират там на друго основание;
5. за връщане в мястото на постоянната работа, когато виновно не се завърнат своевременно след изпълнение на служебната задача.
Чл.16. (изм.,ДВ,бр.21 от 1991 г.) Когато командированите имат право на пътуване по намалени тарифи, независимо дали то е използвано, пътните пари им се заплащат по тези тарифи.
Чл.17. Когато няма възможност да се нощува в мястото на командировката, на командирования се разрешава да нощува в съседно селище и му се заплащат съответните пътни разноски.
Чл.18. На командированите за повече от 1 месец може да се разрешава един път месечно през някой от почивните и празнични дни да се завръщат в мястото на постоянната си работа, като им се заплащат пътните разноски. За тези дни не се заплащат дневни пари. Квартирните пари се заплащат само в случаите по чл.26,ал.1.

Чл.19. (изм.,ДВ,бр.21 от 1991 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.2 от 1994 г.,бр.62 от 1995 г.,бр.34 от 1997 г.) На командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 10 % от минималната месечна работна заплата за страната за всеки ден от командировката.
(2) На командирования, който изпълнява част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 % от размера по ал.1.
(3) За дните, през които командированият се е завърнал в постоянната си месторабота за доклади, проучвания и други, дневни пари не му се изплащат.
Чл.20. (отм.,ДВ,бр.21 от 1991 г.)
Чл.21. (изм.,ДВ,бр.21 от 1991 г.)
(1) На командирования се заплащат дневни пари в размер до 200 % от размера по чл.19, ал.1 по преценка на командироващия в следните случаи:
1. при придружаване на чуждестранни гости;
2. при провеждане на международни прояви;
3. (изм.,ДВ,бр.2 от 1994 г.) за отразяване посещението на чуждестранни официални правителствени делегации - журналисти, кореспонденти и др.;
4. (залич.,ДВ,бр.2 от 1994 г.)
(2) Придружителят по т.1 на предходната алинея получава и еднократно за дребни разходи до 200 % от размера по чл.19, ал.1 за времето на придружаването.
Чл.22. (отм.,ДВ,бр.21 от 1991 г.)
Чл.23. Не се заплащат дневни пари при ползуване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката или когато тя се изпълнява в мястото, където фактически живее командированият или неговото семейство.
Чл.24. (изм.,ДВ,бр.21 от 1991 г.)
(1) Командированият, който е заболял по време на командировката, получава дневни пари за цялото време, през което здравословното му състояние не позволява да изпълнява възложената задача или да се завърне в постоянното си място на работа.
(2) Когато заболелият постъпи на лечение в болнично заведение, дневни пари не се заплащат.
Чл.25. (отм.,ДВ,бр.2 от 1994 г.)

Чл.26. (изм.,ДВ,бр.21 от 1991 г.)
(1) На командирования се заплащат квартирни пари за нощуване в мястото на командировката в размер на действително платеното, установено по представен документ на името на командирования, но не повече от утвърдената от командироващия сума за една нощувка. Не се допуска компенсация между отделните нощувки.
(2) Когато не се представи документ за платена такса за нощуване, се заплащат квартирни пари в размер 30% от размера, посочен от командироващия в т.9 на ал.1 от чл.9.
(3) Таксата за резервация на легла, ако е платена, се заплаща допълнително съгласно представен документ.
Чл.27. Не се заплащат квартирни пари, когато е ползувана безплатна държавна или обществена квартира, когато командировката е в населено място, където живее командированият или семейството му, и в случая по чл.24, ал.2.
Чл.28. (изм.,ДВ,бр.21 от 1991 г.) На командирования за придружаване на чуждестранни гости квартирни пари се заплащат по документ за действително платена такса за едно легло за нощуване в хотела, в който са настанени чуждестранните гости.

Чл.29. (1) Командирования е длъжен в 3-дневен срок след завръщането си от командировка да даде отчет за извършената работа. Ръководителите са длъжни в 5-дневен срок да вземат становище по отчета.
(2) Командированите, които отчитат резултатите от работата си в отделен документ - ревизионен акт, следствен протокол и др., могат да не правят отчет за извършената работа.
(3) (изм.,ДВ,бр.2 от 1994 г.) Командироващият следи за ефективността на извършените командировки. Той разпорежда вземането на съответните мерки в зависимост от задачата, която е била възложена на командированите, и резултатите от нейното изпълнение.
Чл.30. (изм.,ДВ,бр.21 от 1991 г. и бр.2 от 1994 г.) Бюджетните организации и звена, както и тези, които прилагат финансова сметка за приходите и разходите и извънбюджетна приходно-разходна сметка, изплащат командировъчни пари в съответствие с размерите, определени с тази наредба, и в рамките до утвърдените с бюджета им средства за тази цел за съответната година.
Чл.31. (нов.,ДВ,бр.21 от 1991 г.;изм.,бр.2 от 1994 г.)
(1) Разходите за изплатените командировъчни пари се считат като разходи за дейността.
(2) Когато командироващият определи по-високи размери от посочените в тази наредба, със сумата на превишението се увеличава облагаемата печалба или доходът по ред, установен в съответните нормативни актове.
Чл.32. (нов,ДВ,бр.21 от 1991 г.) Командировъчните пари се изплащат срещу представяне на:
1. заповед за командировка, а в случаите по чл.8, ал.2 и 3 - командировъчно удостоверение;
2. препис от писмен отчет, когато това се изисква със заповедта за командировка;
3. сметка за дължимите суми или авансов отчет, ако преди заминаването е получил служебен аванс, към която се прилагат документи за извършени разходи:
а) документ за платени такси за резервация и нощувка. Размерът на квартирните пари задължително се утвърждава от командироващия. Утвърдения размер може да е по-голям от определения, без да се превишава максималния размер по т.9 на ал.1 от чл.9;
б) размерът на пътните пари се определя по установените тарифи, без да се представя билет. Командироващият може да задължи командирования да представи билет за ползувания превоз, което изрично се отбелязва в заповедта за командировка.Билетът се представя във всички случаи, когато пътуването е извършено със самолет.

§ 1. Неотчетените командировки се уреждат и отчитат по досега действащите нормативни актове.
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 215 във връзка с чл.121 от Кодекса на труда и влиза в сила от 01.01.1987 г.
§ 3. Тази наредба отменя:
1. Наредбата за служебните командировки в страната и обезщетенията при преместване на работа в друго населено място (обн.,ДВ,бр.39 от 1978 г.;изм.,бр.3 от 1980 г.,бр.100 от 1981 г. и бр.8 от 1985 г.)
2. В точка 2 на специфичните разпоредби към раздел I на Таблицата за размерите на лекторските и други възнаграждения, приета с ПМС No 26 от 1986 г. (ДВ, бр. 43 от 1986 г.), думите "като лекторите получават дневни пари само за дните, когато не са изнасяли лекции" се заличават. Заличават се и т.6 от специфичните разпоредби към раздели II,III,IV и V на същата таблица.
§ 4. (изм.,ДВ,бр.21 от 1991 г.) Контролът по прилагането на наредбата се възлага на Министерството на труда и социалните грижи и на Министерството на финансите, които дават указания съобразно своята компетентност, както следва:
1. Министерство на труда и социалните грижи:
а) по раздел I. Общи положения;
б) по раздел IV. Дневни пари.
2. Министерство на финансите:
а) (изм.,ДВ,бр.2 от 1994 г.) по раздел II. Ред за командироване;
б) по раздел III. Пътни пари;
в) по раздел V. Квартирни пари;
г) по раздел VI. Отчетност и контрол.
§ 5. (нов,ДВ,бр.21 от 1991 г.) В размера на минималната месечна работна заплата се включва и утвърдената от Министерския съвет компенсация.

1. ПМС No 251 от 1993 г. (ДВ,бр.2 от 1994 г.), § 2 от Заключителна разпоредба:
Измененията и допълненията, обозначени по ДВ,бр.2 от 7 януари 1993 г., влизат в сила от 1 януари 1994.

2. Съгласно ПМС No 133 от 1995 г. (ДВ,бр.62 от 11 юли 1995 г.): Изменените проценти по чл.9, ал.1, т.9 и чл.19, т.1 с ДВ,бр.62 от 1995 г. влизат в сила от 1 юли 1995 г.