Чл.1. (1) Задължението за осигуряване за лицата по чл.4, ал.3, т. 1- 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, частни земеделски стопани, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, и докторантите, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
(2) Започването на дейността, нейното прекъсване, възобновяване или прекратяване се установяват с декларация, подадена до териториалното поделение на Националния осигурителен институт и подписана от осигурения.
(3) Видът на осигуряването се определя от осигурения със заявление.
(4) За лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват професията или занаятчийската дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата и други;
2. като плащат патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, медицински специалисти, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с идентификационен код по БУЛСТАТ, извън тези по т.1 и 2; застрахователните агенти съгласно чл.44, ал.2 от Закона за застраховането и съдебните кандидати по чл.164, ал.3 от Закона за съдебната власт.
Чл.2. (1) Едноличните търговци, частните земеделски стопани и лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност на основание на регистрация, и докторантите внасят осигурителните вноски по сметка на съответното териториално поделение на НОИ, чрез което се извършват и осигурителните плащания.
(2) Физическите лица - съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД, се осигуряват чрез дружествата. Когато те са съдружници в няколко дружества и/или упражняват свободна професия или занаятчийска дейност, осигуряването върху избран осигурителен доход се извършва чрез едно от дружествата или за една от дейностите по избор на лицето.
Чл.3. (1) Осигурителните вноски се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
(2) Ако към 10-о число на месеца лицата се намират във временна неработоспособност, те могат да внесат осигурителните вноски до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът на неработоспособността.
(3) Осигурителни вноски не се внасят от лицата, осигурени по този раздел, по време на:
1. получаване на обезщетение за гледане на малко дете;
2. временна неработоспособност, когато е издаден болничен лист за гледане на болен член от семейството, който не подлежи на изплащане.
Чл.4. Ако лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване работят по трудово правоотношение като осигурени за всички социални рискове, осигурителните вноски за дейността им като търговци или упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация се внасят върху избран осигурителен доход. Сборът от възнаграждението и осигурителния доход, върху които се внасят месечните осигурителни вноски, не може да бъде по-голям от 10 минимални работни заплати, установени за страната.
Чл.5. (1) За лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени по трудов договор за всички социални рискове, осигурителните вноски се внасят върху сбора от сумите, получени по всички договори, като се приспадне трудовото възнаграждение, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски. Сборът от възнагражденията, върху които се внасят месечните осигурителни вноски, не може да бъде по-висок от 10 минимални работни заплати, установени за страната.
(2) За лицата, работещи по втори или по допълнителен трудов договор, осигурителните вноски се внасят върху сбора от сумите, получени по всички договори, като се приспадне трудовото възнаграждение по основния договор, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски. Сборът от възнагражденията, върху които се внасят месечните осигурителни вноски, не може да бъде по-висок от 10 минимални заплати, установени за страната.
Чл.6. Осигурителните вноски за лицата, работещи без трудово правоотношение, се изчисляват и внасят върху възнаграждението по договора след приспадане на нормативно признатите разходи преди удържане на данъка по Закона за облагане доходите на физическите лица.
Чл.7. На лицата по чл.4, ал.3, т.1-5 от Кодекса за задължително обществено осигуряване и на наетите по трудов договор от физически лица, които не са еднолични търговци, се издават осигурителни книжки, в които се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход, направените осигурителни вноски, изплатените парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца. Осигурителните книжки се заверяват от длъжностно лице на териториалното поделение на НОИ.
Чл.8. Паричните обезщетения, помощите, месечните добавки за деца, за лицата по чл.4, ал.3, т.2-4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, за едноличните търговци, които нямат банкова сметка, и за лицата, които се осигуряват чрез осигурителни каси, се изплащат след заверка на платежното искане за теглене на сумите от териториалното поделение на НОИ.
Чл.9. Лицата, работещи без трудово правоотношение, подлежат на осигуряване само за трудова злополука и професионална болест, ако единственият им доход за месеца е до една минимална работна заплата за страната.
Чл.10. За лицата, работещи без трудово правоотношение, които не получават възнаграждение всеки месец, осигурителните вноски се внасят авансово върху средномесечното възнаграждение по договора.
Чл.11. За лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, при изплащане на възнаграждението за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението на тези лица.

Чл.12. Българските граждани, работещи в чужбина по трудови правоотношения с български работодател, се осигуряват задължително по българското законодателство за всички осигурени социални рискове.
Чл.13. (1) Осигурителните вноски за работещите в чужбина по трудово правоотношение с български работодатели се внасят в съотношението по чл.6, ал.3, т.1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
(2) Осигурителните вноски се внасят в бюджета на Държавното обществено осигуряване от изпращащата организация до 10-о число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят.
Чл.14. Осигурителните вноски за лицата, работещи по трудово правоотношение, се изчисляват върху левовата заплата и върху левовата равностойност на валутната заплата по курса на Българската народна банка към датата на плащането, но върху не повече от десеткратния месечен размер на минималната работна заплата, установена за страната.
Чл.15. Когато осигуреният ползва отпуск за временна неработоспособност в чужбина, работодателят изплаща на осигурения равностойността на паричното обезщетение във валутата, в която се изплаща трудовото възнаграждение.

§ 1. Лицата, които са се осигурявали чрез българска организация - посредник за изпращане на работа в чужбина, могат да внасят осигурителни вноски до 1 януари 2001 г. по реда на отменения раздел IV от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, приета с Постановление No 162 на Министерския съвет от 1992 г. (обн.,ДВ,бр.70 от 1992 г.; изм.,бр.25 и 85 от 1993 г., бр.100 от 1994 г. и бр. 154 от 1998 г.).
§ 2. Наредбата се приема на основание чл.10, ал.5 от Кодекса за задължително обществено осигуряване и влиза в сила от 1 януари 2000 г.
§ 3. Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на Националния осигурителен институт.