Чл.1.(1) Наказателно-процесуалният кодекс определя реда, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона.
(2) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; бр.64 от 1997 г.) Като осъществява задачите по предходната алинея, Наказателно-процесуалният кодекс осигурява защитата от престъпни посегателства срещу Република България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу правата и законните интереси на юридическите лица, и съдейства за предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността.

Чл.2. (1) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Наказателно-процесуалният кодекс се прилага за всички наказателни дела, образувани от органите на Република България.
(2) Наказателно-процесуалният кодекс се прилага и при изпълнението на съдебни поръчки на друга държава, направени по силата на договор или при условията на взаимност.

Чл.3. Разпоредбите на наказателно-процесуалния кодекс от момента на влизането им в сила се прилагат и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства.

Чл.4. (1) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Наказателното производство, образувано от орган на друга държава и влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава, не са пречка да се образува наказателно производство от органите на Република България за същото престъпление и срещу същото лице.
(2) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава, не подлежи на изпълнение от органите на Република България.
(3) (изм.,ДВ,бр. 64 от 1997 г.) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат, ако с друга държава е сключен договор за правна помощ, в който е уговорено друго.

Чл.5. (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Спрямо лица, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, процесуалните действия, предвидени в този кодекс, могат да бъдат извършени само в съгласие с нормите на международното право.

Чл.6. (1) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Правосъдие по наказателни дела може да се осъществява само от съдилищата, установени с Конституцията на Република България.
(2) Извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат.

Чл.7. (1) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) В случаите и по реда, предвидени в този кодекс, в наказателното производство участвуват представители на обществеността като съдебни заседатели.
(2) Съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите.
(3) (отм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.)

Чл.8. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) В състава на съда, който разглежда наказателни дела, участвуват само съдии и съдебни заседатели, назначени по установения ред.

Чл.9. При осъществяване на своите функции съдът, прокурорът и следователят са независими и се подчиняват само на закона.

Чл.10. (1) Всички граждани, които участвуват в наказателното производство, са равни пред закона. Не се допускат никакви привилегии и ограничения, основани на народност, произход, религия, пол, раса, образование, обществено или материално положение.
(2) Съдът и органите на предварителното производство прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани.

Чл.11. (1) Наказателното производство се води на български език.
(2) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползуват от родния си или друг език. В тези случаи се назначава преводач.

Чл.12. (1) Съдът и органите на предварителното производство в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обществената истина.
(2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

Чл.13. Съдебните заседания са публични освен в случаите, предвидени в този кодекс.

Чл.14. (1) Обвиняемият има право на защита.
(2) Обвиняемият се счита невинен до завършване на наказателното производство с влязлата в сила присъда, в която се установява противното.
(3) На обвиняемия и на другите граждани, които участвуват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защитата на техните права и законни интереси.
(4) Съдът и органите на предварителното производство разясняват на обвиняемия и на другите граждани, които участвуват в наказателното производство техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват.

Чл.15. (1) (попр.,ДВ,бр.99 от 1974 г.) Спрямо гражданите, които участвуват в наказателното производство, не могат да се вземат мерки на принуда, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс.
(2) Никой гражданин не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съда или прокурора.
(3) Съдът и органите на предварителното производство са длъжни да освободят всеки гражданин, който незаконно е лишен от свобода.

Чл.16. (1) Съдът и органите на предварителното производство вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
(2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.

Чл.17. Съдът и органите на предварителното производство основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс.

Чл.18. Наказателното производство се извършва устно, освен в случаите предвидени в този кодекс.

Чл.19. Страните в съдебното производство имат равни процесуални права освен в случаите, предвидени в този кодекс.

Чл.20. Когато са налице условията, предвидени в този кодекс, компетентният държавен орган е длъжен да образува наказателно производство.

Чл.21. (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:
1. деянието не съставлява престъпление;
2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;
4. деецът е починал;
5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение за прекратяване на делото;
7. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на мерки за общественото въздействие или възпитание, или с налагане на административно наказание.
(2) (изм.,ДВ,бр.31 от 1990 г., бр.21 от 1998 г.) В случаите по т.2 и 3 на предходната алинея наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда.
(3) (попр.,ДВ,бр.99 от 1974 г.) Освен в случаите по ал. 1 не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато:
1. липсва тъжба;
2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.57;
3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини;
4. частният тъжител оттегля тъжбата си;
5. частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебно заседание без уважителни причини.
(4) В случаите по т.5 на предишната алинея пострадалият може да подаде нова тъжба, ако не е изтекъл срокът по чл.57, ал.4.

Чл.22. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Наказателното производство се спира:
1. когато след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;
2. (отм., пред. т.3,ДВ,бр.89 от 1986 г.) в случаите на чл.268, ал.3 и 4, ако разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия, би попречило да се разкрие обективната истина.

Чл.22а. (нов,ДВ,бр.89 от 1986 г.) При престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне, наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина.

Чл.23. (изм.,бр.21 от 1998 г.)
(1) Съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав от:
1. един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода или друго по-леко наказание;
2. съдия и двама съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание над 5 години лишаване от свобода;
3. двама съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание над 15 години лишаване от свобода, доживотен затвор или смърт.
(2) Председателят на съда или председателят на състава се произнася еднолично в случаите, предвидени в този кодекс.

Чл.24. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.)
(1) При разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии.
(2) При разглеждане на делата като касационна инстанция Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии.

Чл.25. Не може да участвува в състава на съда съдия или съдебен заседател:
1. (изм.,ДВ,бр.31 от 1990 г., бр.50 от 1995 г., бр.21 от 1998 г.) който е участвувал в състава на съда, постановил присъда или решение в първата, втората или касационната инстанция, при възобновяване на наказателното дело;
2. който е извършвал предварително разследване по делото;
3. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) който е бил прокурор по делото;
4. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото;
5. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник;
6. който е бил свидетел, експерт, преводач, тълковник или специалист - технически помощник по делото;
7. който е съпруг или близък роднина на лица по точки 1 - 6;
8. който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда;
9. който поради други обстоятелства може да се счита предубеден (заинтересуван пряко/косвено) от изхода на делото.

Чл.26. Не могат да участвуват в съдебното заседание като секретари лицата по чл.25, точки 1 - 7.

Чл.27. (1) В случаите, предвидени в чл.25 и 26, съдиите, съдебните заседатели и секретарят са длъжни сами да си направят отвод.
(2) Страните могат да правят отводи до началото на съдебното следствие, освен ако основанията за това са възникнали или са им станали известни по-късно.
(3) Самоотводите трябва да бъдат мотивирани.
(4) По основателността на отводите и самоотводите съдът се произнася в тайно съвещание с участието на всички членове на състава.

Чл.28. (1) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) На районния съд са подсъдни всички наказателни дела освен подсъдните на окръжния.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.; доп.,бр.89 от 1986 г. и бр. 107 от 1996 г.; изм.,бр.64 от 1997 г.) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления по чл.95-113, 115, 116, 118, 119, 123, 124, 131, ал.2, т.1 и 2, 142, ал.4, 156, ал.2, 196а, 199, 203, 206, ал.4, 212, ал.4, 213а, 214, ал.2, 219, 224, 227б-227е, 253, 283а, 283б, 287а, 301-303, 321а, 330, ал. 2 и 3, 334, 339а, 340, 341а, 341б, 342, 343, ал.1, буква "в" и ал.2, буква "б", 349, ал.2 и 3, 350, ал.2, 354а, 354б, 356е-356и, 357-360 и 407-419 от Наказателния кодекс.
(3) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Когато наказателната отговорност се смекчава поради последващи обстоятелства, това не се взема предвид при определяне на подсъдността.
(4) (пред. ал.3,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,бр.64 от 1997 г.; отм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.)

Чл.29. Когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, подсъдни на различни по степен съдилища, делото за всички престъпления е подсъдно на по-горния съд, а когато съдилищата са от еднаква степен - на съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление.

Чл.30. (1) Когато трябва да се определя общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил последната присъда.
(2) Когато по една или повече от присъдите подсъдимият е бил освободен от изтърпяване на наказанието по реда на чл.64, ал.1 или на чл.66 от Наказателния кодекс, съдът, който определя общото наказание, решава и въпроса за изтърпяването му.
(3) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът определя и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.

Чл.31. Когато няколко лица са обвинени, че са извършили в съучастие едно или няколко престъпления и един от съучастниците подлежи на съдене от по-горен съд, делото е подсъдно на по-горния съд.

Чл.31а. (нов,ДВ,бр.89 от 1986 г.; изм.,бр.84 от 1994 г.) Когато по делото се съберат данни за участие в престъплението на повече лица, материалите за неустановените и неиздирените лица могат да се отделят и да образуват отделно дело. Подсъдността на новообразуваното дело се определя според общите правила.

Чл.32. Когато две или повече дела, образувани за различни престъпления срещу различни лица, имат връзка помежду си, те се обединяват, ако правилното им изясняване налага това. Когато някое от делата е подсъдно на по-горен съд, новообразуваното дело се разглежда от него.

Чл.33. (1) Делото е подсъдно на съда, в чиито район е извършено престъплението.
(2) Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено.
(3) Когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено предварителното производство.

Чл.34. (1) Делата за престъпления, извършени в чужбина, са подсъдни:
1. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) на съда по местоживеене на лицето, ако е български гражданин, а ако няма местоживеене в страната - на съда, в района на който е завършено предварителното производство;
2. на софийските съдилища, ако лицето е чужденец.
(2) Когато престъплението е извършено на български кораб или самолет извън пределите на страната, делото е подсъдно на съда, в чийто район се намира пристанището или летището, към което се числи корабът или самолетът.

Чл.35. (1) Съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението.
(2) Когато съдът намери, че делото е подсъдно на друг, равен по степен съд, прекратява съдебното производство и изпраща делото на този съд, а когато намери, че делото е подсъдно на по-горен или на военен съд - прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор.
(3) Когато съдът намери, че делото не следва да се разглежда от съд, а от друг орган, прекратява наказателното производство, изпраща делото на съответния орган.

Чл.36. (1) В изключителни случаи по-горният съд може да изземе и да разглежда дело, подсъдно на по-долния съд.
(2) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Върховният касационен съд може да реши делото да се разглежда от друг, еднакъв по степен съд когато:
1. много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд;
2. подсъдимият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно;
3. съдът, на който делото е подсъдно не може да образува състав.

Чл.37. (1) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Спорове за подсъдност между съдилищата се решават от Върховния касационен съд.
(2) Докато трае спорът за подсъдност, органите, при които делото е висящо, извършват само действията, нетърпящи отлагане.

Чл.38. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.)
(1) Наказателните дела, решени от районния съд, се разглеждат от окръжния съд като въззивна инстанция, а решените от окръжния съд като първа инстанция - от апелативния съд като въззивна инстанция.
(2) Наказателните дела се разглеждат по касационен ред от Върховния касационен съд.

Чл.39. След като прокурорът внесе обвинителния акт или пострадалият от престъплението подаде тъжба, съдът ръководи цялото наказателно производство и решава всички въпроси по делото.

Чл.40. (1) Съдът постановява:
1. (доп.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия;
2. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) решение, когато се произнася по основателността на жалба и протест или на предложение за възобновяване на наказателното дело;
3. определение - в останалите случаи.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 1982 г.) Председателят на състава и съдията-докладчик постановяват разпореждания.

Чл.41. (1) Съдът постановява решенията си на тайно съвещание.
(2) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието.
(3) Съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите. Председателят се изказва и гласува последен.
(4) Съдът се произнася с обикновено мнозинство. Смъртното наказание се налага само при единодушие на всички членове на състава на съда.
(5) Членовете на състава имат равен глас.
(6) (доп.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Всеки член от състава има право да заяви особено мнение, което трябва да мотивира. Когато докладчикът е на особено мнение, мотивите се изготвят от друг член на състава.
(7) В съдебно заседание определенията на съда и разпорежданията на председателя се произнасят устно и се записват в протокола.

Чл.42. Всяко решение на съда трябва да съдържа: данни за времето и мястото на издаването му; наименование на съда, който го издава, и на делото, по което се издава; имената на членовете на състава, на прокурора и на секретаря; мотиви; диспозитив и подписите на членовете на състава.

Чл.43. (1) Прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер.
(2) В изпълнение на задачите по предходната алинея прокурорът:
1. ръководи предварителното производство;
2. участвува в съдебното производство като държавен обвинител;
3. упражнява надзор за законност през всички стадии на наказателното производство и взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс.
(3) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Главният прокурор на Република България упражнява надзор за законност в наказателното производство непосредствено или чрез съответните прокурори.

Чл.44. (1) Заинтересуваните лица могат да предявяват отвод срещу прокурора:
1. в случаите на чл.25 точки 1, 4-7 и 9;
2. ако е съпруг или близък роднина на член от състава на съда.
(2) В случаите по предходната алинея прокурорът е длъжен сам да си направи отвод.
(3) Отводът и самоотводът трябва да бъдат мотивирани.
(4) По основателността на отвода и самоотвода в предварителното производство се произнася по-горният прокурор, а в съдебното производство съдът, който разглежда делото.

Чл.45. (1) По делата за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, прокурорът упражнява надзор по законност.
(2) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Когато намери, че защитата на държавни и обществени интереси налага това, както и когато пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да встъпи в производството във всяко положение на делото и да поеме обвинението. В тези случаи наказателното производство не може да се прекрати на основание чл.21, ал.3, точки 3-5, но пострадалият може да поддържа обвинението наред с прокурора и да обжалва решението на съда.

Чл.46. (1) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) В изключителни случаи, когато пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението, както и когато държавни и обществени интереси налагат това, прокурорът може служебно да образува наказателно производство, ако не е изтекъл срокът по чл.57, ал.4 и не са налице някои от пречките за образуване на наказателното производство, посочените в чл.21, ал.1.
(2) Образуваното наказателно производство се движи по общия ред и не може да се прекрати на основанията, посочени в чл.21, ал.3 и 4.
(3) Пострадалият може да участвува в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец.
(4) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи обвинението като частен тъжител.

Чл.46а. (нов,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Когато на предварителното производство се установи, че се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното производство не се прекратява, ако прокурорът намери, че са налице основанията по предходния член.

Чл.47. (1) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Когато с престъплението са нанесени вреди на учреждение или юридически лица и не е предявен граждански иск, прокурорът предявява иска в срока по чл.61, ал.4.
(2) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) За предявения граждански иск се съобщава на учреждението или лицата по ал.1, които могат да предявят допълнителни искания.
(3) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Когато учреждението или лицата по ал.1 са предявили граждански иск, прокурорът може да направи допълнителни искания.
(4) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Прокурорът може да поддържа предявения граждански иск наред и независимо от учреждението или лицата по ал.1.
(5) Прокурорът може да предяви граждански иск и в полза на лица, които поради непълнолетие или психически или физически недостатъци не могат да защитят своите права и законни интереси.

Чл.48. (1) (изм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.; доп.,бр.39 от 1993 г.; изм., бр.64 от 1997 г.) Предварителното разследване се извършва от следователите и помощник-следователите със съдействието на съответните органи на Министерството на вътрешните работи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.
(2) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Отделни следствени действия могат да се извършват и от прокурори в определените в този кодекс случаи.
(3) (доп.,ДВ,бр.39 от 1993 г.; пред. ал.2, изм.,бр.64 от 1997 г.) При изпълнение на своите задачи в наказателното производство следователите, помощник следователите и съответните органи на Министерството на вътрешните работи действуват под ръководството и надзора на прокурора.

Чл.49. (1) Разпоредбите на чл.44, ал.1-3 се прилагат съответно и за органите на предварителното разследване.
(2) По основателността на отвода и самоотвода се произнася прокурорът, който упражнява ръководство и надзор върху дейността на органа на предварителното разследване.
(3) До решаването на отвода органът, срещу когото е предявен, извършва само онези действия, които не търпят отлагане.

Чл.50. Обвиняем е лицето, срещу което е повдигнато обвинение при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

Чл.51. (1) (изм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.) Обвиняемият има следните права: да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства; да дава обяснения по обвинението; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участвува в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва решенията на съда и на органите на предварителното производство, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. По искане на обвиняемия защитникът присъствува при извършването на следствени действия.
(2) Подсъдимият има право и на последна дума.

Чл.52. Лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участвува в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.

Чл.53. (1) Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена.
(2) Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава.
(3) (доп.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Молбата се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Чл.54. (1) Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора.
(2) Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа.

Чл.55. (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Частният обвинител има следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участвува в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва решенията на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.

Чл.56. Лицето, пострадало от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение като частен тъжител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.

Чл.57. (1) (доп.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса.
(2) Тъжбата трябва да бъде подписана от подателя.
(3) Ако пострадалите са няколко, могат да подават обща тъжба.
(4) Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.

Чл.58. (1) Частният тъжител има следните права: да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения; да представя доказателства; да участват в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва решенията на съда, които накърняват неговите права и законни интереси, и да оттегля тъжбата си.
(2) Частният тъжител може да се установи в наказателното производство и като граждански ищец в случаите и по реда, установени в този кодекс.

Чл.59. Пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на дознанието за събиране на сведения, които сами не могат да съберат.

Чл.60. (1) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Пострадалият и неговите наследници, учрежденията и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в наказателното производство граждански иск за обезщетение и да се установят като граждански ищци.
(2) Гражданският иск не може да се предяви в наказателното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл.61. (1) В молбата за предявяване на граждански иск се посочват трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение.
(2) Молбата може да бъде устна или писмена.
(3) Когато вредите от престъплението са предмет на финансов начет, гражданският иск се счита предявен с представянето на акта за начет.
(4) (доп.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Гражданският иск се предявява най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Чл.62. Гражданският иск в наказателното производство може да бъде предявен както срещу обвиняемия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.

Чл.63. (1) Гражданският ищец има следните права: да участвува в наказателното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва решенията на съда и на органите на предварителното производство, които накърняват неговите права и законни интереси.
(2) Гражданският ищец упражнява правата по предходната алинея в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.

Чл.64. (1) Гражданският иск в наказателното производство се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, прилагат се гражданските закони.
(2) Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело.
(3) Когато наказателното производство не се разглежда, то не може да се предяви пред граждански съд.

Чл.65. Лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на обвиняемия, участвуват в наказателното производство като граждански ответници.

Чл. 66. (1) Гражданският ответник има следните права: да участвува в наказателното производство; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва решенията на съда и на органите на предварителното производство, които накърняват неговите права и законни интереси.
(2) Гражданският ответник упражнява правата по предходната алинея в пределите, необходими за защита срещу предявения срещу него граждански иск.

Чл.67. (1) Защитник може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия.
(2) Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.
(3) Не може да бъде защитник:
1. който е бил или е защитник на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия;
2. който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем;
3. който е представлявал или е давал съвети на противниковата страна;
4. който е участвувал в производството в друго процесуално качество;
5. който е съпруг или близък роднина на лице, което е било или е съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или орган на дознанието по делото.

Чл.68. Лицата, които не могат да бъдат защитници, са длъжни сами да се отведат. Ако те не направят това, съответният орган ги отстранява от участие в наказателното производство служебно или по искане на заинтересувания.

Чл.69. (1) Защитникът се избира и упълномощава от обвиняемия, освен в случаите, посочени в този кодекс.
(2) Пълномощното се изготвя в писмена форма или се подписва от обвиняемия и защитника.
(3) Защитникът може да заверява преписи от даденото му пълномощно и да преупълномощава със съгласието на обвиняемия друго лице за защитник.
(4) Пълномощното важи за всички стадии на наказателното производство, ако не е уговорено друго.

Чл.70. (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:
1. обвиняемият е непълнолетен;
2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам;
3. (доп.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) делото е за престъпление, за което се предвижда смъртно наказание, доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от десет години;
4. обвиняемият не владее български език;
5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;
6. (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.) когато делото се разглежда в отсъствието на подсъдимия.
(2) В случаите на точки 4 и 5 на предходната алинея участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник.
(3) (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган е длъжен да назначи за защитник лице, което упражнява адвокатска професия.
(4) Назначеният защитник се отстранява от наказателното производство, ако обвиняемият упълномощи друг защитник.

Чл.71. Защитникът не може да се откаже от приетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай той е длъжен да уведоми своевременно обвиняемия.

Чл.72. (1) Обвиняемият може във всеки момент на производството да се откаже от защитник, освен в случаите на чл.70, ал.1, точки 1 - 3.
(2) Замяната на един защитник с друг може да стане само по молба или със съгласието на обвиняемия.

Чл.73. (1) (изм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.) Защитникът може да участвува в наказателното производство от момента на задържането на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем.
(2) Органът на предварителното производство е длъжен да обясни на обвиняемия, че има право на защитник - адвокат, и му осигурява възможност да се свърже с него. Той не може да извършва никакви следствени действия, докато не изпълни това си задължение.

Чл.74. (1) Защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност да съдействува на всички физически и правни положения, които са в полза на обвиняемия, като се ръководи от вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона.
(2) Защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. Когато защитникът счита, че основните линии на защитата, предложени от обвиняемия, са несъвместими с неговите задължения, той уведомява своевременно обвиняемия и продължава защитата, ако не бъде отстранен от наказателното производство по предвидения за това ред.

Чл.75. (1) (доп.,ДВ,бр.31 от 1990 г.; бр.39 от 1993 г.) Защитникът има следните права: да се среща насаме с обвиняемия; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва решенията на съда и на органите на предварителното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия. Защитникът има право да присъствува на всички следствени действия, като неявяването му не възпрепятства тяхното извършване.
(2) Участието на защитника не е пречка обвиняемият да упражнява правата си по чл.51.

Чл.76. (1) Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник.
(2) Разпоредбите на чл.67, 68 и 73 се прилагат съответно и за повереника.

Чл.77-81 (отм.,ДВ,бр.55 от 1995 г.)

Чл.82. В наказателното производство подлежат на доказване:
1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;
2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;
3. другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия;
4. причините и условията, способствували за извършване на престъплението.

Чл.83. (1) Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и органите на предварителното разследване, а по дела, образувани по тъжба на пострадалия - върху частния тъжител.
(2) Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен.
(3) Не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.

Чл.84. Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.

Чл.85. (1) Доказателствата се установяват чрез обяснения на обвиняемия, обяснения на заподозрения, свидетелски показания, протоколи на следствени и съдебни действия и други средства, предвидени в този кодекс.
(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

Чл.86. Съдът и органите на предварителното производство са длъжни да събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му.

Чл.87. (1) (доп.,ДВ,бр.31 от 1990 г.) Обвиняемият дава обясненията си устно и непосредствено пред съответния орган. Обясненията се дават в присъствието на защитник, когато обвиняемият поиска това. Искането се вписва в протокола и защитникът се призовава за разпита.
(2) Обвиняемият не може да бъде разпитан по делегация освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина.
(3) Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения.

Чл.88. (1) Разпитът на обвиняемия се извършва през деня, освен когато не търпи отлагане.
(2) Преди разпита съответният орган установява самоличността на обвиняемия и му предявява обвинението.
(3) Разпитът на обвиняемия започва със запитване признава ли се за виновен, след което се поканва да изложи, ако желае, във форма на свободен разказ всичко, което знае по делото.
(4) На обвиняемия могат да се поставят въпроси за допълване на неговите обяснения или за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия.
(5) Въпросите трябва да бъдат ясни, конкретни и свързани с обстоятелствата по делото. Те не трябва да подсказват отговори или да подвеждат към определен отговор.

Чл.89. (1) (доп.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) При съществено противоречие между обясненията на обвиняемите или между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания може да се направи очна ставка, освен в случаите по чл.97а.
(2) Лицата, между които се прави очна ставка, преди разпита се запитват познават ли се и в какви отношения се намират помежду си.
(3) С разрешение на съответния орган лицата, между които се прави очна ставка, могат да си задават въпроси.

Чл.90. (1) Когато обвиняемият не владее български език, назначава се преводач.
(2) Не могат да бъдат преводачи лица, посочени в чл.121, ал.1, точки 1-3.
(3) За неявяване или отказ да изпълни възложената му задача преводачът отговаря по чл.122, ал.3.
(4) Когато обвиняемият е глух или ням, назначава се тълковник.
(5) Разпоредбите на ал.2 и 3 се прилагат и за тълковниците.

Чл.91. (1) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия.
(2) Самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото.

Чл.92. (попр.,ДВ,бр.99 от 1974 г.) Със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото.

Чл.93. (1) Не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвували в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен:
1. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982г.; бр.89 от 1986г.) обвиняемият, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда;
2. частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник;
3. поемните лица.
(2) Не могат да бъдат свидетели и лицата, които поради физически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да правят достоверни показания за тях.

Чл.94. Съпругът, възходящите, низходящите, братята или сестрите на обвиняемия могат да откажат да свидетелствуват.

Чл.96. (1) Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг.
(2) Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или като повереник.

Чл.97. Свидетелят има следните права: да си служи с бележки за цифри, дати и др., които се намират у него и се отнасят до неговите показания; да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил, както и да иска отмяна на решенията, които накърняват неговите права и законни интереси.

Чл.97а. (нов,ДВ,бр.64 от 1997 г.)
(1) Органите на предварителното производство или съдията-докладчик по искане или със съгласието на свидетеля вземат мерки за неговата защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота, здравето или имота на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг.
(2) Защитата на свидетеля се осъществява чрез:
1. запазване в тайна на неговата самоличност;
2. осигуряване на охрана.
(3) В постановлението на органа на предварителното производство или в разпореждането на съдията-докладчик за вземане на мярка за защита на свидетел се посочват: органът, който го издава; датата; данните за самоличността и идентификационният номер на лицето; видът на взетите мерки и обстоятелствата, които налагат това; подписите на органа и на лицето. Постановлението или разпореждането, документите и вещите, предадени или иззети от такъв свидетел, се съхраняват по специален ред, определен от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
(4) Преписи от протоколите за разпит на свидетеля без неговия подпис се предявяват незабавно на обвиняемия, а в съдебно производство и на прокурора, частния обвинител, гражданския ищец и гражданския ответник, които писмено могат да поставят въпроси на свидетеля.
(5) Органите на предварителното производство и съдът разпитват тайно свидетеля и вземат мерки за запазване на неговата самоличност в тайна.
(6) Съответният следовател, прокурор и съдебен състав имат право на непосредствен достъп до защитения свидетел.
(7) Мерките за защита на свидетеля се отменят по молба на лицето, по отношение на което са взети, или при отпадане на необходимостта от прилагането им с решение на органа по ал.1.

Чл.98. (1) (доп.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Преди разпита се установява самоличността на свидетеля и в какви отношения се намира с обвиняемия и с другите участници в производството. В случаите по чл.97а, ал.2, т.1 на свидетеля се определя идентификационен номер, който се вписва в протокола вместо данните за самоличността.
(2) Органът, който извършва разпита, поканва свидетеля да даде добросъвестно показания и го предупреждава за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да направи това, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства.
(3) Свидетелят дава обещание, че добросъвестно и точно ще изложи всичко, което знае по делото.
(4) На лицата, посочени в чл.94 се разяснява правото им да се откажат да свидетелствуват.
(5) Свидетелят излага във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото.

(6) (доп.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) При съответно противоречие между показанията на свидетелите може да се извърши очна ставка, освен в случаите по чл.97а.
(7) Разпоредбите на чл.87, ал.4 и 5 и чл.90 се прилагат съответно и при разпита на свидетеля.

Чл.99. (1) Малолетният свидетел се разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в присъствието на родителя или настойника.
(2) Непълнолетният свидетел се разпитва в присъствието на лицата по предходната алинея, ако съответният орган намери това за необходимо.
(3) С разрешение на органа, който извършва разпита, лицата по ал.1, могат да задават въпроси на свидетеля.
(4) Органът, който извършва разпита, разяснява на малолетния свидетел необходимостта да даде правдиви показания, без да му отправя предупреждения за отговорност.
Чл.99а. (нов,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на показанията на свидетели, дадени по реда на чл.97а, ал.2, т.1.

Чл.100. За всяко следствено и съдебно действие се съставя протокол на мястото, където то е извършено.

Чл.101. (1) В протокола се посочват: датата и мястото на следствените или съдебните действия; времето, когато са започнали и завършили; лицата, които са участвували; направените искания, бележки и възражения; извършените действия в тяхната последователност и събираните доказателства.
(2) Протоколът се подписва от органа, извършил следствените или съдебните действия.

Чл.102. Всички поправки, изменения и допълнения в протокола трябва да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са го подписали.

Чл.103. Протоколите за следствените и съдебните действия, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.

Чл.104. По искане на заинтересуваното лице съдът или органът на предварителното производство му издава удостоверение, по силата на което държавните и обществените органи са длъжни да го снабдят с необходимите документи в рамките на тяхната компетентност.

Чл.105. Когато е съставен на чужд език, документът се придружава с превод на български език, заверен по надлежния ред, или се назначава преводач.

Чл.106. Като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.

Чл.107. (1) Веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани.
(2) Веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят.
(3) Когато делото се предава от един орган на друг, веществените доказателства се предават заедно с него.
(4) Веществени доказателства, които поради размерите си или други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган.
(5) Парите и другите ценности се предават за пазене в ДСК или в БНБ.

Чл.108. (1) Веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство.
(2) Предметите, иззети като веществени доказателства, могат да бъдат върнати на собствениците им, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни изясняването на обстоятелствата по делото.
(3) Предметите, иззети като веществени доказателства, които подлежат на бързо разваляне и не могат да се върнат на собствениците им, се предават на съответните предприятия, учреждения и организации за ползуване според предназначението им или се продават и получената сума се внася в Държавна спестовна каса.

Чл.109. (1) (попр.,ДВ,бр.99 от 1974 г.) Освен в случаите, предвидени в чл.53 от НПК, предметите, иззети като веществени доказателства, се отнемат в полза на държавата, когато не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не са били потърсени.
(2) Предметите, иззети като веществени доказателства, притежаването на които е забранено, се предават на съответните учреждения или се унищожават.
(3) Писмата, книжата или други писмени актове, иззети като веществени доказателства, се оставят към делото или се предават на заинтересуваните учреждения, предприятия, организации и лица.

Чл.110. Когато възникне спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила.

Чл.111. (1) Когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени, както и в други предвидени в този кодекс случаи, се изготвят фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, планове, схеми, отливки или отпечатъци.
(2) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.; попр.,бр.65 от 1997 г.) За тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздел IV - V и раздел VIII, глава пета, раздел I - VI, глава шеста, раздел III - IV, глава осма, раздел II - IV, глава единадесета, раздел I - IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета от Особената част на Наказателния кодекс веществени доказателствени средства са и кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи и фотоснимки, включително на белязани предмети, изготвени по реда на този кодекс.
(3) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Съдът и органите на предварителното производство събират и проверяват и веществените доказателствени средства, изготвени от съответните органи на Министерството на вътрешните работи по предходната алинея и по чл.191, ал.3.
(4) (пред. ал.2,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Материалите по предходната алинея се прилагат към делото.
(5) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на веществени доказателствени средства, изготвени по ал.2 и 3 и чл.191, ал.3, както и само на тях и на свидетелски показания по чл.97а.
Чл.111а. (нов,ДВ,бр.64 от 1997 г.)
(1) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства в случаите на чл.111, ал.2 и чл.191, ал. 3 се дава предварително от председателя на окръжния съд или от изрично упълномощен от него заместник-председател.
(2) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на военнослужещите се дава предварително от председателя на съответния военен съд.
(3) Органът по ал.1 и 2 се произнася с писмено разпореждане незабавно след получаване на мотивирано писмено искане от съответния ръководител на служба по чл.6 от Закона за специалните разузнавателни средства. Препис от разрешението се връчва на длъжностното лице, използващо специални разузнавателни средства.
(4) За издадените разрешения по предходните алинеи в съда се води специален регистър.
Чл.111б. (нов,ДВ,бр.64 от 1997 г.)
(1) Специалните разузнавателни средства се осигуряват и прилагат единствено от оперативно-техническите служби на Министерството на вътрешните работи.
(2) Министърът на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства от службите по ал.1 въз основа на разрешението по чл.111а.
(3) Срокът за използване на разрешение за специални разузнавателни средства не може да бъде по-дълъг от два месеца.
(4) В случай на необходимост срокът по ал.3 може да бъде продължен по реда на чл.111а с още четири месеца.
(5) Използването на специални разузнавателни средства се преустановява, когато:
1. е постигната предвидената цел;
2. използването им не дава резултати;
3. срокът за разрешението е изтекъл.
(6) При преустановяване използването на специалните разузнавателни средства незабавно се уведомява писмено и мотивирано органът, дал разрешението. В случаите на т.2 на ал.5 той разпорежда унищожаването на събраните данни.
Чл.111в. (нов,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Веществените доказателствени средства по чл.111, 111а и 111б се изготвят в два екземпляра и единият от тях се предава запечатан на председателя на окръжния съд в срок 24 часа от изготвянето им.

Чл.112. (1) Веществените доказателствени средства се изготвят по възможност от лицата, които извършват следствените действия.
(2) Когато за това са необходими специални знания и подготовка, назначава се специалист - технически помощник.
(3) Не могат да бъдат специалисти - технически помощници лицата, посочени в чл.121, ал.1.
(4) Специалистът - технически помощник изпълнява възложената му задача под непосредствен надзор и ръководство на органа, който го е назначил.
(5) За неявяване или отказ да изпълни възложената му задача без уважителни причини специалистът - технически помощник отговаря по чл.122, ал.3.
(6) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Веществените доказателствени средства по чл.111, ал.2 и по чл.191, ал.3 се изготвят от съответните органи на Министерството на вътрешните работи под непосредствения надзор и ръководство на органа, дал разрешението, и при ограниченията на чл.112, ал.3.

Чл.113. (1) (пред. чл.113,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Изготвянето на веществени доказателствени средства се отразява в протокола за съответното следствено действие или в определен протокол, който се подписва от орган, извършил следствените действия, и от специалиста - технически помощник.
(2) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Изготвянето на веществени доказателствени средства по чл.111, ал.2 и по чл.191, ал.3 се отразява в протокол, подписан от лицата и ръководителя на службата, изготвила вещественото доказателствено средство, в който се посочват: времето и мястото на изготвянето му, самоличността на лицето, за което се отнасят, използваните способи, както и текстово възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство. Към протокола се прилагат искането за използване на специалното разузнавателно средство, разрешението на председателя на окръжния съд и разпореждането на министъра на вътрешните работи.

Чл.113а. (нов,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Веществените доказателствени средства, изготвени по чл.111, ал.2 и по чл.191, ал.3 с изключение на тези по чл.111в, се съхраняват от съответните органи на Министерството на вътрешните работи и се предоставят на предварителното производство заедно с искането за използване на специалното разузнавателно средство, разрешението на съдията и разпореждането на министъра на вътрешните работи.

Чл.114. (1) Доказателствата се събират служебно или по искане на заинтересуваните лица.
(2) Не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок.
(3) Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.

Чл.115. (1) Следствени действия по делегация се допускат, когато трябва да бъдат извършени вън от района на органа, който разглежда делото, и извършването им от този орган е свързано с особени затруднения.
(2) Когато е постановена делегацията се изпълнява от районния съдия, а когато е постановена от орган на предварителното производство - от съответния орган на предварителното разследване.
(3) Когато намери за необходимо, органът, който разглежда делото може да извърши отделни следствени действия и в района на друг орган.

Чл.116. Доказателствата се събират и проверяват чрез разпит, експертиза, оглед, претърсване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети.

Чл.117. (1) Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, съдът или органът на предварителното производство назначава експертиза.
(2) Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно:
1. причината на смъртта;
2. характера на телесната повреда;
3. вменяемостта на обвиняемия или заподозрения;
4. способността на обвиняемия или заподозрения с оглед на неговото физическо или психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава обяснения за тях;
5. способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях.

Чл.118. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) В решението, с което се назначава експертиза, се посочват: основанията, поради които се налага да се извърши експертизата; обектът и задачата на експертизата; материалите, представени на експерта; трите имена, образованието, специалността, научната степен, научното звание и длъжността на експерта или наименованието на учреждението, в което трябва да се извърши експертизата, наименованието на медицинското учреждение, в което ще се правят стационарните наблюдения, и срока за представяне на заключението.

Чл.119. (1) Органът, който назначава експертизата, има право да изисква от обвиняемия и заподозрения образци от почерка или други образци за сравнително изследване.
(2) Предходната алинея се прилага и спрямо свидетелите, когато е необходимо да се провери дали те са оставили следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства.

Чл.120. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
(1) Експертизата се възлага на специалисти от съответно учреждение или организация.
(2) Препис от решението за назначаване на експертизата се изпраща на ръководителя на учреждението или организацията, който осигурява условията за нейното извършване.
(3) Когато е невъзможно да се назначи експерт по ал.1, органът, който назначава експертизата, може да я възложи на специалисти извън съответните учреждения или организации.

Чл.121. (1) Не могат да бъдат експерти:
1. лицата, спрямо които са налице основанията по чл.25, точки 1-5 и 7-9;
2. свидетелите по делото;
3. лицата, които се намират в служебна или друга зависимост от обвиняемия или неговия защитник, от пострадалия, частния тъжител, гражданския ищец, гражданския ответник или от техните повереници;
4. лицата, които са извършили ревизията, чиито материали са послужили като основание за образуване на предварителното производство;
5. лицата, които не притежават необходимата професионална правоспособност, ако такава правоспособност се изисква.
(2) В случаите по предходната алинея експертът е длъжен сам да си направи отвод.
(3) Заинтересуваните лица предявяват отвода пред органа, който е назначил експертизата.

Чл.122. (1) Експертът е длъжен да се яви пред съответния орган, когато бъде призован, и да даде заключение по въпросите на експертизата.
(2) Експертът може да не даде заключение само когато поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или материалите, с които разполага, не са достатъчни, за да си състави обосновано мнение.
(3) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) За неявяване или отказ да даде заключение без уважителни причини, експертът се наказва с глоба до двеста хиляди лева. Ако в седемдневен срок от съобщението за наложената глоба експертът посочи уважителни причини, глобата се отменя.

Чл.123. (1) Експертът има следните права: да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата; да изисква допълнителни материали и да взема участие при извършването на отделни следствени действия, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача; да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил, както и да иска отмяна на решенията, които накърняват неговите права и законни интереси.
(2) Когато експертите са повече от един, те имат право да се съвещават, преди да дадат заключението. При единодушие експертите могат да възложат на един от тях да изложи пред съответния орган общото заключение, а когато са на различно мнение - всеки от тях дава отделно заключение.

Чл.124. (1) Органът, който е назначил експертизата, призовава експертите, проверява тяхната самоличност, специалност и компетентност, отношенията им с обвиняемия, заподозрения и пострадалия, както и наличността на основание за отвод.
(2) Решението за назначаване на експертизата се връчва на експерта, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако откаже да даде заключение или да даде невярно заключение.

Чл.125. (1) След като извърши необходимите изследвания, експертът съставя писмено заключение, в което посочва: името си и на какво основание е извършена експертизата; къде е извършена; задачата, която е поставена; материалите, които са били използувани; изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства; резултатите, които са получени изводите от експертизата.
(2) Заключението се подписва от експерта.
(3) Ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото, но по които не му е била поставена задача, експертът е длъжен да ги посочи в заключението си.

Чл.126. Допълнителна експертиза се назначава, когато заключението на експерта не е достатъчно пълно и ясно, а повторна - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.

Доказателствена сила на заключението на експерта

Чл.127. (1) Заключението на експерта не е задължително за съда и за органите на предварителното производство.
(2) Когато не е съгласен със заключението на експерта, съответният орган е длъжен да се мотивира.

Чл.128. (1) Съдът и органите на предварителното производство извършват оглед на местности, помещения, предмети и лица с цел да разкрият, непосредствено да изследват и да пазят по реда, установен в този кодекс, следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото.
(2) До извършване на огледа се вземат мерки да не се заличат следите от престъплението.

Чл.129. (1) Огледът се извършва в присъствието на поемни лица, освен в случаите, когато се провежда в съдебно заседание.
(2) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Поемните лица се избират от органа, извършващ огледа, между лицата, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересувани от изхода на делото.
(3) За неявяване при огледа поемните лица отговарят като свидетели.
(4) Поемните лица имат следните права: да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това; да искат отмяна на решенията, които накърняват техните права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им се заплатят разноските, които са направени.
(5) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Органът, който извършва оглед, запознава поемните лица с правата им по предходната алинея.

Чл.130. (1) Когато е необходимо, огледът се извършва в присъствието на експерт или специалист - технически помощник.
(2) При извършване на огледа всичко се изследва, както е заверено, а след това се правят и необходимите размествания.
(3) Огледът се извършва през деня, освен ако случаят не търпи отлагане.

Чл.131. (1) Оглед на труп се извършва по възможност на мястото, където той е открит, в присъствието на съдебно-медицински експерт, а когато няма такъв експерт - в присъствието на друг лекар.
(2) Погребението на трупа - предмет на огледа, се извършва с разрешение на прокурора.
(3) Изравяне на труп се допуска по нареждане на съда или на прокурора в присъствие на съдебно-медицински експерт.
(4) Заравянето на трупа се допуска с разрешение на органа, който е наредил изравянето.

Чл.132. (1) При огледа на лице не се допускат действия, които унижават неговото достойнство или са опасни за здравето му.
(2) Когато се налага освидетелствуваното лице да бъде съблечено, поемните лица трябва да бъдат от същия пол. Ако длъжностното лице, което следва да извърши освидетелстването е от друг пол, същото се извършва от лекар.

Чл.133. (1) По искане на съда или на органите на предварителното производство всички учреждения, предприятия, обществени организации, длъжностни лица и граждани са длъжни да предават намиращите се у тях предмети и книжа, които могат да имат значение за делото.

Чл.134. (1) Когато има достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети или книжа, които могат да имат значение за делото, се извършва претърсване за откриването и изземването им.
(2) Претърсване може да се извърши и с цел да се издири лице или труп.

Чл.135. (1) Претърсване и изземване може да се извърши по решение на съда или на прокурора.
(2) В неотложни случаи органите на предварителното разследване могат да извършат претърсване и изземване без разрешението на прокурора. В тези случаи те уведомяват прокурора в срок от 24 часа.

Чл.136. (1) Претърсването и изземването се извършват в присъствието на поемни лица и на лицето, което използува помещението, или на пълнолетен член на семейството му.
(2) Когато лицето, което използува помещението, или член на семейството му не може да присъствува, претърсването и изземването се извършва в присъствието на домоуправителя или на представител на народния съвет.
(3) Претърсването и изземването в помещение, което се ползува от държавни или обществени служби, се извършват в присъствието на представител на службата.
(4) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Претърсване и изземване в помещения на чуждестранни представителства на международни организации и в жилища на техни служители, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се извършва със съгласието на ръководителя на представителството и в присъствието на прокурор и представител на Министерството на външните работи.

Чл.137. (1) Претърсването и изземването се извършват през деня, освен ако не търпят отлагане.
(2) Преди да пристъпи към претърсване и изземване, съответният орган представя решението за това и предлага да му се посочат търсените предмети и книжа.
(3) Органът, който извършва претърсването, има право да забрани на присъствуващите да влизат във връзка с други лица или помежду си, както и да напускат помещението, докато завърши претърсването.
(4) При претърсването и изземването не могат да се извършват действия, които не се налагат от тяхната цел. Помещения и хранилища се отварят принудително само при отказ да бъдат отворени, като се избягват ненужни повреди.
(5) Когато при претърсването и изземването се разкрият обстоятелства от интимния живот на гражданите, вземат се необходимите мерки те да не се разгласяват.
(6) Иззетите предмети и книжа се предявяват на поемните лица и другите присъствуващи. Когато е необходимо, те се опаковат и запечатват на мястото на изземването им.

Чл.138. (1) Претърсване на лице без разрешение на прокурора се допуска:
1. при задържане;
2. когато има достатъчно основание да се счита, че лицата, които присъствуват при претърсването, са укрили предмети или книжа от значение за делото.
(2) Обискът се извършва от лице от същия пол в присъствието на поемни лица от същия пол.

Чл.139. (1) Задържането и изземването на пощенска или телеграфна кореспонденция се извършват само с разрешение на съда или на прокурора.
(2) Изземването и изследването на кореспонденция, която се намира в учреждение, се извършват в присъствието на поемни лица, избрани между служителите на учреждението.

Чл.140. (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Съдът и органите на предварителното производство могат да направят следствен експеримент, за да проверят и уточнят данни, получени от разпита на обвиняемия, заподозрения и свидетелите или от друго следствено действие.

Чл.141. Следственият експеримент се допуска при условие, че не се унищожава достойнството на лицата, които участвуват в него, и не се създава опасност за здравето им.

Чл.142. (1) Следственият експеримент се извършва в присъствието на поемни лица, освен ако се прави в съдебно заседание.
(2) Когато е необходимо, при извършването на следствения експеримент присъствува експерт или специалист - технически помощник.

Чл.143. Когато е необходимо, съдът или органите на предварителното производство предлагат на обвиняемия, заподозрения или свидетеля да разпознае лица или предмети.

Чл.144. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Преди да извърши разпознаването, обвиняемият, заподозреният и свидетелите се разпитват дали познават лицето или предмета, които предстои да разпознаят, за особеностите по които могат да ги разпознаят, за обстоятелствата, при които са наблюдавали лицата или предметите, както и за състоянието, в което са се намирали при възприемането на лицето или предмета, подлежащи на разпознаване.

Чл.145. (1) Разпознаването се извършва в присъствието на поемни лица, освен когато се прави в съдебно заседание.
(2) (доп.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица по възможност сходни с него по външност, като се вземат мерки то да не осъществи пряк контакт с разпознаващия.
(3) Когато не е възможно да се покаже самото лице, показва се негова снимка заедно със снимките на три или повече лица.
(4) Предметите се представят за разпореждане заедно с еднородни предмети.
(5) На обвиняемия, заподозрения или свидетеля се предлага да посочи лицето или предмета, до който се отнасят дадените от него обяснения или показания, и да обясни по какво ги е разпознал.

Чл.146. Спрямо обвиняемия по дело от общ характер се взема една от следните мерки за неотклонение:
1. подписка;
2. гаранция;
3. домашен адрес;
4. задържане под стража.

Чл.147. (1) Мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети разкриването на обективната истина или привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.
(2) При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.
(3) (нова,ДВ,бр.84 от 1994 г.; изм.,бр.50 от 1995 г.) След вземане на мярка за неотклонение за умишлени престъпления от общ характер, които се наказват с лишаване от свобода повече от три години, незабавно се уведомяват гранично-пропускателните служби обвиняемият да не напуска пределите на Република България без разрешение на прокурора или съда.

Чл.148. (1) В решението,с което се определя мярката за неотклонение, се посочват: времето и мястото на издаването му; органът, който го издава; делото, по което се издава; трите имена на обвиняемия; престъплението за което е повдигнато обвинението, и мотивите за определената мярка.
(2) (доп.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Решението се предявява на обвиняемия, който се задължава да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес.

Чл.149. Подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.

Чл.150. (1) Гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа.
(2) При определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото положение на обвиняемия.
(3) Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или от друго лице.
(4) Срокът за представяне на гаранцията не може да бъде по-малък от три дни. Ако гаранцията не бъде представена в определения срок, обвиняемият се задържа под стража до представянето й.
(5) (нова,ДВ,бр.50 от 1995 г.; изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) При изменение на мярката за неотклонение от по-тежка в гаранция обвиняемият се освобождава след внасянето й.
(6) (пред. ал.5,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Оттегляне на гаранцията не се допуска.
(7) (пред. ал.6,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Гаранцията се освобождава когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието.

Чл.151. Домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган.

Чл.152. (1) (изм. и доп.,ДВ,бр.31 от 1990 г.; изм.,бр.50 от 1995 г.) Мярка за неотклонение "задържане под стража" се взема за тежко умишлено престъпление.
(2) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) В случаите на ал.1 мярката за неотклонение може да не се вземе, ако няма опасност обвиняемият да се укрие, да осуети разкриването на обективната истина или да извърши друго престъпление.
(3) (нова,ДВ,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.64 от 1997 г.) Мярката за неотклонение задържане под стража на предварителното производство не може да продължи повече от една година, а ако обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание повече от петнадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор или смърт - повече от две години.
(4) (изм.,ДВ,бр.39 от 1993 г.; пред. ал.3,бр.50 от 1995 г.) Извън случаите на ал.1 мярка за неотклонение задържане под стража се взема и за други престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода, когато:
1. (доп.,ДВ,бр.89 от 1986 г.; бр.50 от 1995 г.) съществува основателна опасност обвиняемият да се укрие, да осуети разкриването на обективната истина или да извърши друго престъпление;
2. обвиняемият няма постоянно местоживеене или не може да се установи самоличността му;
(5) (пред. ал.4,изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; отм.,бр.64 от 1997 г.)
(6) (пред. ал.5,ДВ,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.64 от 1997 г.) Децата на задържания, ако няма близки, които да се грижат за тях, се настаняват чрез съответния общински съвет в детска ясла, детска градина или интернат.

Чл.152а. (нов,ДВ,бр.64 от 1997 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.95 от 1997 г.) На задържания се осигурява незабавно възможност да обжалва задържането пред съответния първоинстанционен съд, но не по-късно от седем дни след неговото постановяване, който се произнася в открито заседание с призоваване на страните най-късно в тридневен срок от постъпване на жалбата в съда.
(2) Жалбата се подава чрез органа, постановил задържането, и се изпраща в съда в деня на подаването й заедно с решението по чл.148, ал.1 и всички материали по делото.
(3) Съдът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване, като отменя задържането и определя друга мярка за неотклонение или оставя жалбата без уважение.
(4) При промяна на обстоятелствата задържаният може отново да обжалва пред съда мярката за неотклонение.

Чл.153. (1) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да е уведомил писмено съответния орган за новия си адрес, мярката за неотклонение се заменя с по-тежка.
(2) Ако мярката за неотклонение е гаранция, парите или ценните книжа се отнемат в полза на държавата. В тези случаи може да бъде определена и гаранция в по-голям размер.

Чл.154. (1) Съдът, който разглежда делото, и окръжният прокурор могат да отстранят обвиняемия от длъжност, когато престъплението е извършено във връзка с работата и има достатъчно основание да се счита, че служебното положение на обвиняемия ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
(2) Отстраняването от длъжност се отменя, когато отпадне нуждата от тази мярка.

Чл.155. (1) Обвиняемият или заподозреният може да бъде настанен в психо-неврологично заведение за изследване само по решение на съда или на прокурора.
(2) Времето, през което обвиняемият или заподозреният е бил в психо-неврологично заведение, се зачита като задържане под стража.

Чл.156. (1) Съдът и органите на предварителното производство са длъжни да изяснят на пострадалия, че има право да предяви граждански иск за вредите, причинени от престъплението, и да вземат мерки за обезпечаване на иска, ако пострадалият поиска това.
(2) Когато с престъплението са причинени вреди на учреждение, предприятие или организация, органите по предходната алинея са длъжни да вземат служебно необходимите мерки за обезпечаване на иска.
(3) Съдът и органите на предварителното производство могат да вземат мерки и за обезпечаване на глобата и на конфискацията.
(4) Обезпечаването на гражданския иск, на глобата и конфискацията се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл.157. (1) Когато не се яви на разпит без уважителни причини, обвиняемият се довежда принудително, ако явяването му е задължително или съответният орган намери, че то е необходимо.
(2) Обвиняемият и свидетелят могат да бъдат доведени принудително без предварително призоваване, когато са се укрили или нямат постоянно местоживеене.
(3) Принудителното довеждане на обвиняемия се извършва през деня, освен ако не търпи отлагане.
(4) Принудителното довеждане се извършва от органите на Министерството на вътрешните работи.
(5) За принудително довеждане на затворници се прави искане пред администрацията на съответния затвор или поправителен дом.
(6) (попр.,ДВ,бр.99 от 1974 г.) Военнослужещите се довеждат от съответните военни органи.
(7) Решението за принудително довеждане се предявява на лицето, което трябва да бъде доведено.
(8) Разпоредбите на ал.3-7 се прилагат и при принудително довеждане на свидетел по чл.95, ал.3.

Чл.158. (1) Връчването на призовки, съобщения и книжа се извършва от служител при съответния съд, орган на предварителното производство или народен съвет.
(2) Когато връчването не може да стане съгласно предходната алинея, то се извършва чрез органите на Министерството на вътрешните работи.
(3) Връчването на военнослужещи става чрез съответното поделение или учреждение.
(4) На служители и работници връчването може да стане чрез администрацията на предприятието, учреждението или организацията, където те работят.
(5) Връчването на малолетни става чрез техните законни представители.
(6) На лишените от свобода и на задържаните под стража връчването става чрез съответните учреждения.
(7) На лица, учреждения, предприятия и организации, които се намират в чужбина, връчването става съгласно договора за правна помощ със съответната държава, а когато няма договор - чрез Министерството на външните работи.
(8) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) В бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса, факса или с телеграма. Призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, призоваването с телеграма - с известие за доставянето й, а по телекса - с писменото потвърждаване за получено съобщение.
(9) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Присъствието на свидетелите по чл.97а се осигурява от прокурора.

Чл.159. (1) В призовката се посочват: наименованието на учреждението, което я изпраща, номерът на делото и годината на образуването му; името и адресът на призованото лице; качеството, в което то се призовава; мястото, датата и часът, в който се призовава, и последиците от неявяването.
(2) В съобщението се посочва процесуалното действие, което е извършено или което лицето следва да извърши.
(3) Призовките и съобщенията се подписват от съответното длъжностно лице.

Чл.160. (1) Призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени.
(2) Когато лицето отсъствува, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя, домоначалника или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде.
(3) Ако получателят или лицето по предходната алинея не може или откаже да подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието поне на едно лице, което подписва.
(4) На учреждение, предприятие или организация връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата.
(5) Лицето, чрез което става връчването, подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени.
(6) Връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата.

Чл.161. (1) Длъжностното лице, извършило връчването, връща своевременно разписката, която се прилага по делото.
(2) В разписката се отбелязват датата на връчването, името и длъжността на лицето, което е извършило връчването.

Чл.162. (1) (изм.,ДВ,бр.39 от 1993 г.) Длъжностното лице, което наруши задълженията си по връчването, се наказва с глоба до двеста лева.
(2) Същото наказание се налага и на лицето по чл.160, ал.2 и 4, което не изпълни задълженията си по връчването.

Чл.163. (1) Сроковете се изчисляват в дни, седмици, месеци и години.
(2) Срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден.
(3) Срокът, който се изчислява в седмици и месеци, изтича в съответния ден на последната седмица или на съответно число на последния месец. Когато последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния ден на месеца.
(4) Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъстващ ден.

Чл.164. (1) (попр.,ДВ,бр.99 от 1974 г.) Срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в съответния орган, в пощата, в друг съд, прокуратура или следствен орган, в учреждението, където лицето изтърпява наказание или е задържано под стража, в поделението, където служи военнослужещият, или в дипломатическото или консулското представителство, когато лицето се намира в чужбина.

Чл.165. (1) Срокът, определен от съда или от органите на предварителното производство, може да бъде продължен, ако за това съществуват уважителни причини и молбата е подадена преди изтичането му.
(2) Ако срокът по предходната алинея е пропуснат по уважителни причини, съответният орган може да даде нов срок.

Чл.166. (1) Срокът, определен от закона, може да бъде възстановен, ако е бил пропуснат поради уважителни причини.
(2) Молбата за възстановяване на срока се подава до съда или органа на предварителното производство в седемдневен срок от деня, в който са престанали да действуват причините за пропускане на срока.
(3) Едновременно с подаването на молбата за възстановяване на срока се извършва и действието, срокът за което е пропуснат.
(4) По молба на заинтересуваното лице изпълнението на действието, за което е пропуснат срокът, може да бъде спряно.
(5) Молбата за възстановяване на срока се разглежда в седемдневен срок от постъпването й.
(6) Възстановяване на срока от съда се решава в съдебно заседание с призоваване на страните.

Чл.167. (1) Разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, освен в посочените от закона случаи.
(2) По дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, разноските се внасят предварително от заинтересуваната страна, а ако не са внесени, дава й се седемдневен срок да ги внесе.

Чл.168. (1) Размерът на разноските се определят от съда или от органа на предварителното производство.
(2) Възнаграждението на свидетели - работници или служители, се определят от съда.

Чл.169. (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение.
(2) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник съгласно чл.70, ал.1, т.4, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати.
(3) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен.

Чл.170. (1) Когато подсъдимият бъде признат за виновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител.
(2) За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд.

Чл.171. (изм.,ДВ,бр.39 от 1993 г.)
(1) Предварително производство се провежда:
1. за престъпленията от общ характер;
2. за престъпления, извършени от непълнолетни и от лица с физически или психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами;
3. за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия - в случаите по чл.46.
(2) Предварителното производство по ал.1, т.1 не се провежда по дела, ако са подсъдни като първа инстанция на районния съд и:
1. лицето е заварено при извършване на престъплението или е заловено непосредствено след извършването му;
2. върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;
3. лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи или прокурора с признание за извършеното престъпление.

Чл.172. Органите на предварителното производство са прокурорът и органите на предварителното разследване.

Чл.173. Органите на предварителното производство използуват широко съдействието на обществеността за изясняване на обстоятелствата по делото, както и за отстраняване на причините и условията, способствували за извършване на престъплението.

Чл.174. (1) Когато узнаят за извършеното престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на предварителното производство или друг държавен орган.
(2) Когато узнаят за извършеното престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на предварителното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данни за престъплението.

Чл.175. (1) Предварителното производство се извършва в следствения район, който съответствува на района на съда, компетентен да разгледа делото.
(2) Предварителното производство може да се извърши в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на лицето, уличено в извършване на престъплението, или където е местоживеенето на повечето уличени лица или повечето свидетели, когато:
1. обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища;
2. това се налага, за да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването.
(3) Въпросите по предходната алинея се решават от прокурора, в района на който е започнало предварителното производство. До произнасянето на прокурора се извършват само онези следствени действия, които не търпят отлагане.
(4) Извън случаите по ал.2 с разрешение на главния прокурор предварителното производство може да бъде извършено и в друг следствен район с оглед по-пълно разследване на престъплението.

Чл.176. При упражняване на ръководство и надзор за законност върху дейността на органите на предварителното разследване прокурорът може:
1. да им дава указания по предварителното разследване;
2. да изисква, проучва и проверява всички материали, събрани от органите на предварителното разследване във връзка с престъплението;
3. да изисква следственото дело в хода на предварителното разследване;
4. да участвува при завършване на действията по предварителното разследване;
5. да отстранява лицата, които извършват предварителното разследване, ако те са допуснали нарушение на закона или не могат да осигурят правилното провеждане на разследването;
6. да изземва следственото дело от един орган на разследване и да го предава на друг;
7. да възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;
8. да отменя по свой почин или по жалба на заинтересуваните лица необоснованите и незаконните решения на органите на предварителното разследване.

Чл.177. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Прокурорът може да извърши отделни следствени действия след приключване на производството от следователя или помощник-следователя.

Чл.178. (1) (пред. чл.178, изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Указанията на прокурора до органите на предварителното разследване, дадени в писмена форма, са задължителни освен в случаите на чл.219 и 220.
(2) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Когато не е съгласен с постановленията на прокурора и с писмените му указания, следователят може да направи възражение пред по-горния прокурор.

(3) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Постановлението на по-горния прокурор е задължително за следователя и не подлежи на възражение.

Чл.179. (1) Материалите по предварителното производство не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора.
(2) Когато е необходимо, органът на предварителното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъствуват при извършване на следствените действия, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото и в противен случай ще носят отговорност по чл.360 от Наказателния кодекс.

Чл.180. (1) Органите на предварителното производство се произнасят с постановления.
(2) Всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава.

Чл.181. (1) (пред. чл.181,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Постановленията на органите на предварителното разследване се обжалват пред прокурора, а постановленията на прокурора - пред по-горния прокурор.
(2) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Постановлението на прокурора, с което е определена мярка за неотклонение задържане под стража, може да бъде обжалвано само пред съответния съд.

Чл.182. (1) Жалбата срещу постановленията на органите на предварителното производство може да бъде устна или писмена. Писмената жалба трябва да бъде подписана от подателя, а за устната жалба се съставя протокол, който се подписва от подателя и от лицето, което я приема.
(2) Жалбата се подава чрез органа, който е издал постановлението, или направо до прокурора, който е компетентен да я разгледа. В първия случая тя се изпраща незабавно на съответния прокурор с надлежни обяснения.

Чл.183. (1) Жалбата не спира изпълнението на обжалваното постановление, освен ако съответният прокурор или орган на предварителното разследване постанови друго.
(2) Прокурорът е длъжен да се произнесе по жалбата в тридневен срок от получаването й.

Чл.184. (1) Когато установят причини и условия, които са способствували за извършване на престъплението, органите на предварителното производство предлагат на съответното учреждение, предприятие или организация да вземат мерки за тяхното отстраняване.
(2) Учреждението, предприятието или организацията са длъжни да разгледат предложението и в месечен срок от получаването му да уведомят органа, който го е направил, за взетите мерки.
(3) Ако ръководството на предприятието, учреждението или организацията не отговори в срока, уведомява се ръководството на висшестоящата организация.

Чл.185. (1) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Органите на предварителното производство са длъжни да вземат необходимите мерки за предотвратяване на престъпление, за което има основание да се предполага, че ще бъде извършено, включително и временно изземване на средствата, с които би могло да се извърши престъплението.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) По изключение, когато има несъмнени данни, че може да се извърши убийство или друго тежко умишлено престъпление, органите на разследването със съгласието на прокурора могат да задържат лицето за не повече от 24 часа.

Чл.186. (1) Предварителното производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.
(2) Предварителното производство може да се образува и когато се налага извършване на неотложни следствени действия.

Чл.187. Законни поводи за образуване на предварителното производство са:
1. съобщения до органите на предварителното производство за извършеното престъпление;
2. статии, бележки и писма за извършено престъпление, публикувани в печата;
3. лично явяване на дееца пред органа на предварителното производство с признание за извършено престъпление;
4. непосредствено разкриване от органа на предварителното производство на признаци за извършено престъпление.

Чл.188. (1) Съобщението за извършено престъпление трябва да съдържа данни за лицето, от което изхожда. Анонимните съобщения не са законен повод за образуване на предварително производство.
(2) Съобщенията могат да бъдат устни или писмени. Писмените съобщения могат да бъдат законен повод за образуване на предварително производство само ако са подписани. За устните съобщения се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от органа, който ги приема.

Чл.189. При личното явяване на дееца органът на предварителното производство установява самоличността му и съставя протокол, в който се излага подробно направеното признание. Протоколът се подписва от явилия се и от органа, пред който е направено признанието.

Чл.190. (1) Достатъчно данни за образуване на предварително производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление.
(2) За образуване на предварително производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно приложимия наказателен закон.

Чл.191. (изм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Когато липсват достатъчно данни за образуване на предварително производство и не се на