(продължение)

Чл.240. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Производството пред първата инстанция се образува:
1. по обвинителен акт и
2. по тъжба на пострадалия от престъплението - с разпореждане на председателя на съда.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Разпореждането на председателя на съда, с което се отказва образуването на производството по т.2 на предходната алинея, подлежи на обжалване.
(3) (пред. ал.2,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Обвинителният акт и тъжбата се представят в съда с толкова преписа, колкото са обвиняемите.

Чл.241. (1) Председателят на съда определя съдия-докладчик.
(2) Съдията-докладчик проверява:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
3. допуснато ли е на предварителното производство съществено нарушение на процесуални правила;
4. налага ли се изменяне или отменяне на мярката за неотклонение.
Чл.242. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)
Чл.243. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)
Чл.244. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)
Чл.245. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)

Чл.246. (1) Съдията-докладчик прекратява съдебно производство в случаите на чл.241, ал.2, точки 1 и 3.
(2) Когато прекратява съдебното производство на основание чл.241, ал.2, т.3 съдията-докладчик връща делото на прокурора за допълнително разследване, като в разпореждането си посочва допуснатите нарушения, обстоятелствата, които трябва да бъдат изяснени, и следствените действия, които трябва да бъдат извършени.

Чл.247. (1) Съдът прекратява наказателното производство:
1. в случаите на чл.21, ал.1;
2. когато обвинителният акт е явно необоснован.
(2) С разпореждането за прекратяване на наказателното производство съдът се произнася и по въпроса за веществените доказателства.
(3) Когато прекрати наказателното производство, съдът отменя мярката за неотклонение и мярката за обезпечаване на глобата и конфискацията.
(4) Съдът отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното постановяване е отпаднало.
(5) Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство се връчва на обвиняемия, както и на пострадалия, макар той да не е встъпил в производството като граждански ищец или частен обвинител.
(6) За прекратяване на съдебното производство се уведомява прокурорът.

Чл.248. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)
Чл.249. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)
Чл.250. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)
Чл.251. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)

Чл.252. Страни в съдебното производство са:
1. прокурорът;
2. подсъдимият и защитникът;
3. частният тъжител и частният обвинител и техните повереници;
4. гражданският ищец и гражданският ответник и техните повереници;
5. (зал.,ДВ,бр.50 от 1995 г.)

Чл.253. (1) По разпореждането на съдията-докладчик преписи от обвинителния акт се връчват на подсъдимия.
(2) Когато съдебното производство е образувано по тъжба на пострадалия, на подсъдимия се връчват преписи от нея и от разпореждането, с което се дава ход на тъжбата.
(3) В седемдневен срок от връчването на преписите по предходните алинеи подсъдимият може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.

Чл.254. (1) Разпореждането или определението за предаване на съд се съобщава на частния обвинител, на гражданския ищец, на гражданския ответник и на пострадалия, който не е встъпил в производството.
(2) В седемдневен срок от връчването на съобщението частният обвинител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да правят нови искания.

Чл.255. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) За подготовката на съдебното заседание съдията-докладчик се произнася по всички искания относно:
1. мярката за обезпечаване на гражданския иск, на конфискацията и на глобата;
2. реда, по който следва да се разгледа делото;
3. лицата, които се допускат до участие в съдебното производство;
4. събирането и проверката на нови доказателства;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, експерт, преводач или тълковник и извършването на следствени действия по делегация.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) По искания относно мярката за неотклонение съдът се произнася в разпоредителното заседание.
(3) (попр.,ДВ,бр.99 от 1974 г.; пред. ал.2,бр.28 от 1982 г.) Участието на прокурора в разпоредителното заседание е задължително.
(4) (пред. ал.3, доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Определението или разпореждането на съда по направените искания се съобщава на съответните лица.

Чл.256. Съдията-докладчик разпорежда да се призоват за съдебното заседание лицата, посочени в списъка, и взема необходимите мерки за да осигури на страните възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения.

Чл.257. (1) Делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание.
(2) Когато някой член от състава на съда не може да продължи да участвува в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало.

Чл.258. След като е започнал да разглежда едно дело, съставът на съда не може преди довършването му да разглежда друго дело.

Чл.259. (1) Когато разглеждането на делото изисква продължително време, може да се привлече запасен съдия или съдебен заседател.
(2) Запасният съдия или съдебен заседател присъствува при разглеждането на делото от началото на съдебното заседание с права на член от състава, освен правото да взема участие в съвещанията и в решаването на въпросите по делото.
(3) Когато някой член от състава на съда не може да продължи участието си в разглеждането на делото, запасният го замества с всички права на член от състава и разглеждането на делото продължава.

Чл.260. Съдът взема необходимите мерки, за да осигури възпитателно въздействие на съдебното заседание.

Чл.261. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Когато е необходимо, съдебното заседание или отделни съдебни действия се провеждат извън помещението на съда.

Чл.262. (1) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; доп.,бр.64 от 1997 г.) Разглеждането на делото или извършването на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна или на нравствеността, както и в случаите на чл.97а.
(2) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите.
(3) Във всички случаи присъдата се обявява публично.

Чл.263. (1) На съдебно заседание, провеждано при закрити врати, могат да присъствуват лицата, на които председателят разреши това, и по едно лице, посочено от всеки подсъдим.
(2) (доп.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато има опасност да се разгласи държавна тайна, както и в случаите на чл.97а.

Чл.264. На съдебно заседание не могат да присъствуват:
1. лица, които не са навършили осемнадесетгодишна възраст, ако не са страни по делото или свидетели;
2. въоръжени лица, освен охраната.

Чл.265. (1) Председателят на състава ръководи съдебното заседание, така, че да се осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и точно спазване на закона.
(2) Председателят на състава поддържа реда в съдебната зала.
(3) Разпорежданията на председателя са задължителни за всички, които се намират в съдебната зала.
(4) Разпорежданията на председателя могат да бъдат отменени от състава на съда.

Чл.266. (1) Когато подсъдимият, частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник не спазва реда на съдебното заседание, председателят го предупреждава, че при повторно нарушение ще бъде отстранен от съдебната зала. Ако той продължава да нарушава реда, съдът може да го отстрани от съдебната зала за определено време.
(2) След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят му съобщава действията, които са били извършени в негово отсъствие.
(3) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; бр.64 от 1997 г.) Когато прокурорът, защитникът или повереникът и след предупреждението на председателя продължава да нарушава реда в съдебната зала, съдът може да отложи разглеждането на делото, ако не е възможно да бъде заменен по съответния ред с друго лице без вреда за делото. За нарушаването председателят съобщава на съответния орган.
(4) (изм.,ДВ,бр.39 от 1993 г.; бр.64 от 1997 г.) Когато други нарушават реда, председателят може да ги отстрани от съдебната зала, а съдът да им наложи глоба до четири хиляди лева. Определението, с което е наложена глоба, може да бъде отменено от същия състав в седемдневен срок.

Чл.267. Участието на прокурора в съдебното заседание по дела от общ характер е задължително.

Чл.268. (1) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) По дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително.
(2) Съдът може да разпореди подсъдимият да се яви и по дела, по които присъствието му не е задължително, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина.
(3) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; бр.64 от 1997 г.) Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако:
1. не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми компетентния орган;
2. редовно е призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.
(4) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.; отм.,бр.64 от 1997 г.)

Чл.269. (1) След откриване на съдебното заседание по делото председателят проверява дали са се явили всички призовани лица и ако някои от тях не са се явили - по какви причини.
(2) Съдебното заседание се отлага, когато не се яви:
1. прокурорът;
2. (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите по чл.268, ал.3 и 4;
3. (доп.,ДВ,бр.64 от 1997 г.; Решение No 9 на Конституционния съд от 1998 г. - ДВ,бр.45 от 1998 г.) защитникът, ако не е възможно да бъде заместен с друг, без да се накърни правото на подсъдимия за защита.
(3) Когато не се яви без уважителни причини частният тъжител, съдът прилага чл.21, ал.3, т.5.
(4) (зал.,ДВ,бр.50 от 1995 г.;пред. ал.5,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Когато частният обвинител или неговият представител, гражданският ищец или неговият представител, гражданският ответник или неговият представител не се яви без уважителни причини, съдът разглежда делото в негово отсъствие, а когато не се яви по уважителни причини и неявяването ще попречи за разкриване на обективната истина, съдебното заседание се отлага.
(5) (пред. ал.6,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Неявяването на свидетел или експерт не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени.
(6) (пред. ал.7,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Във всички случаи на неявяване на призовани лица съдът изслушва страните по въпроса, следва ли да се даде ход на делото.

Чл.270. (1) Председателят проверява самоличността на подсъдимия, като го запитва за трите имена, за датата и мястото на раждането, за неговата народност, гражданство, местожителство, образование, семейно положение, както и дали е осъждан.
(2) (доп.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) След това председателят проверява самоличността и на другите явили се лица, както в случаите по чл.97а, ал.2, т.1 това става по начин, недопускащ разкриване самоличността на свидетеля.
(3) Председателят проверява и връчени ли са преписите и съобщенията по чл.253.

Чл.271. (1) (пред. чл.271,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Свидетелите се отстраняват от съдебната зала до разпита им, с изключение на тези, които участвуват в производството като частни обвинители, граждански ищци и граждански ответници.
(2) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.) В случаите по чл.97а, ал.2, т.1 свидетелите не присъстват в съдебната зала, а проверката на самоличността им се извършва по начин, недопускащ разкриването й.

Чл.272. (1) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Председателят разяснява на страните правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора, защитниците и секретаря, експертите, преводача и тълковника, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели.
(2) След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им, предвидени в този кодекс.

Чл.273. (1) Страните могат да правят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.
(2) Съдът се произнася по направените искания, след като изслуша страните.

Чл.274. (1) Съдебното следствие се ръководи от председателя на състава и започва с прочитане на обвинителния акт от прокурора при дела от общ характер или с прочитане на тъжбата от частния тъжител при дела от частен характер.
(2) Когато е предявен граждански иск, той се прочита от граждански ищец.
(3) Председателят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява.

Чл.275. (1) Председателят поканва подсъдимия да даде обяснения по обвинението.
(2) Подсъдимият може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие.
(3) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) На подсъдимия се поставят въпроси най-напред от прокурора или частния тъжител, частния обвинител и неговия повереник, гражданския ищец и неговия повереник, гражданския ответник и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия.
(4) Председателят и другите членове на съдебния състав могат да поставят въпроси по всяко време на разпита на подсъдимия.

Чл.276. (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.)
(1) Разпит на подсъдими в отсъствие на други подсъдими се допуска, когато:
1. това се налага за разкриване на обективната истина;
2. някой от подсъдимите не може да присъствува и това няма да затрудни разкриването на обективната истина;
(2) След завръщането в съдебната зала на подсъдимия, който е отсъствувал по уважителни причини, председателят го запознава с обясненията, дадени в негово отсъствие.

Чл.277. (1) Обясненията на подсъдимия, дадени по същото дело на предварителното разследване или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:
1. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.; пред. т.3,ДВ,бр.31 от 1990 г.) подсъдимият е починал и на делото е дадено ход по отношение на другите подсъдими;
2.(отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.; пред. т.4,ДВ,бр.31 от 1990 г.) делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия;
3. (нова,ДВ,бр.50 от 1995 г.) органът на предварителното производство при предявяване на обвинението е изпълнил задълженията си по чл.73. ал.2 и е предупредил обвиняемия, че обясненията му ще се използват като доказателствено средство пред съда, когато:
а) между тях и обясненията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие;
б) подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо.
(2) Ползуване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия.

Чл.278. (1) Когато не са събрани доказателствата, които не могат да бъдат събрани в съдебно заседание, или на предварителното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила.
(2) (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)
(3) (доп.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Разпитаните свидетели не могат да напускат съдебната зала преди приключване на съдебното следствие освен с разрешение на съда, взето след изслушване на страните. В случаите по чл.97а, ал.2, т.1 свидетелят остава на разположение на съда в подходящо помещение извън съдебната зала.
(4) След като дадат показанията си, непълнолетните свидетели се отстраняват от съдебната зала, ако съдът не постанови друго.
(5) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.) В случаите по чл.97а, ал.2, т.1 разпитът на свидетелите се провежда по начин, недопускащ разкриване на самоличността им.

Чл.279. (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело на предварителното разследване или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:
1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие;
2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо;
3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация;
4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал.
5. (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.) свидетелят, след като е редовно призован, не се явява и страните са съгласни с това.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) По реда на предходната алинея могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл.93, ал.1, т.1.
(3) (пред. ал.2,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Използуването на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат показанията на свидетеля.
(4) (пред. ал.3,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Когато свидетелят е разпитан по делегация, прочита се протоколът за разпит.

Чл.280. (1) На експерта се поставят въпроси, след като се прочете заключението му.
(2) Въпросите се задават по реда, установен в чл.275, ал.3.
(3) Когато въпросите се отнасят до положения, които не са били включени в задачата на експерта, съдът, след като изслуша страните, решава дали да се извърши допълнителна експертиза.
(4) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Разпит на експерта може да не се проведе, ако страните са съгласни с това.

Чл.281. Съдът прочита протоколите за оглед и освидетелствуване, за претърсване и изземване, за следствен експеримент и за разпознаване на лица и предмети, както и другите документи, приложени към делото, ако те съдържат факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото.

Чл.282. Веществените доказателства се предявяват на страните, а когато е необходимо - и на експерта или на свидетелите.

Чл.283. Огледът се извършва от целия състав на съда в присъствието на страните, а когато е необходимо - и в присъствие на експерта и свидетели.

Чл.284. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.)
(1) Когато са извършени всички следствени действия, председателят на съдебния състав запитва страните имат ли искания за извършване на нови следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
(2) Ако страните не направят искания или направените са неоснователни, председателят обявява съдебното следствие за приключено.

Чл.285. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора за допълнително разследване, когато на съдебното следствие се установят:
1. основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението;
2. основания за прилагане на закона за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, ако подсъдимият направи такова искане.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Когато на съдебното следствие се установят основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, прокурорът може да предяви новото обвинение. Ако реши делото да продължи по новото обвинение, съдът дава възможност на страните да се подготвят за защита по него. Тази разпоредба не се прилага, когато за по-тежко престъпление се предвижда смъртно наказание.
(3) (попр.,ДВ,бр.10 от 1975 г.; изм.,бр.89 от 1986 г.) Когато на съдебното следствие се установи,че се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, съдът постановява присъда, ако пострадалият или прокурорът на основание чл.46 поиска това и наказателното производство е образувано преди изтичането на срока по чл.57, ал.4.
(4) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установят основания по ал.1, съдът отлага съдебното заседание, ако намери, че това е необходимо, за да могат страните да се подготвят.
(5) Когато производството е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява наказателното производство и изпраща делото на съответния прокурор.

Чл.286. (изм.,ДВ,бр.84 от 1994 г.) Когато на съдебното следствие се разкрият обстоятелства и за друго престъпление, извършено от подсъдимия или от лице, което не е привлечено като подсъдим, съдът изпраща материалите на прокурора и продължава разглеждането на делото.

Чл.287. (1) (пред. чл.287,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор:
1. (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.; бр.64 от 1997 г.) в случаите на чл.236, ал.1, точки 2-7 и ал.4;
2. когато на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд.
(2) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.) В случаите на чл.246, ал.1, т.5 съдът може да прекрати съдебното производство за някои от подсъдимите и да върне делото в тази му част на прокурора за доразследване, а по отношение на останалите да продължи разглеждането на делото.

Чл.288. (1) Съдът прекратява наказателното производство в случаите на чл.21, ал.1, точки 2 - 7; ал.3, точки 1 - 5.
(2) Когато основанията по чл.21, ал.1, точки 2 и 3 се разкрият в съдебно заседание и подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се произнася с присъда.
(3) Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по мярката за неотклонение и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията.
(4) (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Съдът спира наказателното производство в случаите на чл.22, 22а и 37.

Чл.289. (1) След като приключи съдебното следствие, съдът пристъпва към изслушване на съдебните прения.
(2) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Съдебните прения започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия.
(3) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; отм.,бр.21 от 1998 г.)

Чл.290. Страните, които участвуват в съдебните прения, могат да се позовават само на данни, които са били събрани и проверени на съдебното следствие по реда, установен в този кодекс.

Чл.291. Заявлението на прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда, не освобождава съда от задълженията му да се произнесе по вътрешно убеждение.

Чл.292. (1) Страните могат да искат извършването на нови следствени действия.
(2) Когато намери, че искането е основателно, съдът прекратява съдебните прения, възобновява съдебното следствие и след извършване на новите следствени действия отново пристъпва към изслушване на съдебните прения.

Чл.293. (1) Всяка страна има право да направи реплика по повод на твърденията и доводите на другите страни.
(2) Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика.

Чл.294. (1) Съдът не може да ограничи по време съдебните прения.
(2) Председателят на състава може да прекъсне страните само когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото.

Чл.295. (1) След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.
(2) Съдът е длъжен да осигури на подсъдимия пълна възможност да изрази в последната си дума своето окончателно отношение към обвинението.
(3) При последната дума подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит.

Чл.296. (1) Съдът не може да ограничава времето за последната дума на подсъдимия.
(2) Председателят може да прекъсне подсъдимия само когато той явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото.

Чл.297. Ако при последната дума подсъдимият посочи нови данни, които имат значение по делото, съдът възобновява съдебното следствие и отново изслушва пренията на страните и последната дума на подсъдимия.

Чл.298. След като изслуша последната дума на подсъдимия, съдът се оттегля на съвещание, за да постанови присъдата.

Чл.299. (1) При постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;
2. съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон;
3. подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл.23-25 и 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи;
4. да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по ал.64, ал.1 от Наказателния кодекс - каква възпитателна мярка да се наложи;
5. какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи;
6. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане.
7. налице ли са условията по чл.68 и 69 от Наказателния кодекс и какво наказание подсъдимият да изтърпи;
8. (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) налице ли са условията на чл.53 от НПК;
9. (пред. т.8,ДВ,бр.28 от 1982 г.) да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;
10. (пред. т.9,ДВ,бр.28 от 1982 г.) какво да стане с веществените доказателства;
11. (пред. т.10,ДВ,бр.28 от 1982 г.) на кого да се възложат разноските по делото.
(2) Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвували в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава въпросите по предходната алинея за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.
(3) (това,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването.

Чл.300. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Когато при съвещанието съдът намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, той възобновява съдебното следствие.

Чл.301. (1) Присъдата не може да почива на предположения.
(2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Чл.302. Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.

Чл.303. (1) Присъдата се издава в името на народа.
(2) В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на секретаря и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на подсъдимия и наказателният закон, по който е предаден на съд.
(3) В мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
(4) В диспозитива се дават данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл.299. В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок.
(5) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) В случаите на чл.21, ал.1, точки 2 и 3 във връзка с чл.288, ал. 2-9 съдът признава подсъдимият за виновен и прилага Закона за амнистията или давността; в случаите на чл.61, ал.2, предложение първо от НПК - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка; в случаите на чл.75 от НПК признава подсъдимия за виновен, освобождава го условно от наказателна отговорност и го предава на общественото поръчителство.
(6) Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания.

Чл.304. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
(1) Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно:
1. определяне на общо наказание на основание чл.25, 27 и приложението на чл.53 от Наказателния кодекс;
2. първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата;
3. (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) налице ли са условията по чл.68,69, 69а и 70, ал.7 от НПК и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият;
4. веществените доказателства и разноските по делото;
5. жалбата против мярката за неотклонение задържане под стража.
(2) В случаите по т.1-3 на предходната алинея съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на осъдения.

Чл.305. Съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.

Чл.306. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от петнадесет дни.

Чл.307. (1) След като постанови присъдата, съдът се произнася и по мярката за неотклонение.
(2) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание по-леко от лишаване от свобода или е оправдан, мярката за неотклонение задържане под стража се заменя с по-лека и задържаният се освобождава още в съдебната зала.
(3) Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията.

Чл.308. (1) Присъдата се обявява от председателя, след като бъде подписана от всички членове на състава на съда.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Когато изготвянето на мотивите е отложено, председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. Подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение.
(3) Особеното мнение се отбелязва при подписване на присъдата, съответно на диспозитива, и се излага в писмена форма в срока по чл.306.
(4) (нова,ДВ,бр.52 от 1980 г.; изм.,бр.50 от 1995 г.) Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с която Република България има договор за предаване за изтърпяване на наказанието, съдът уведомява осъдения за възможността да се обърне към главния прокурор с молба да предложи предаването му за изтърпяване на наказанието в държавата, на която е гражданин.

Чл.309. (отм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.)

Чл.310. (1) В протокола за съдебното заседание освен данните по чл.101, ал.1 се посочват:
1. неявилите се лица и причините за неявяването;
2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която са му връчени преписите от обвинителния акт и от разпореждането или от определението за предаване на съд;
3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на експертите;
4. всички разпореждания на председателя и определения на съда;
5. прочетените документи и протоколи, както и използуваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи;
6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия;
7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.
(2) Протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от секретаря.

Чл.311. (1) Страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения.
(2) Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в разпоредително заседание.

Чл.312. Въззивната инстанция проверява законността, обосноваността и справедливостта на невлязлата в сила присъда.

Чл.313. (1) Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.
(2) Въззивната инстанция отменява или изменява присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това.

Чл.314. Във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в този кодекс ред.

Чл.315. Въззивният съд може да установява нови фактически положения.

Чл.316. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за производството пред първата инстанция.

Чл.317. (1) Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните.
(2) Прокурорът подава протест всякога, когато намери, че постановената присъда е неправилна.
(3) Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките є части. Той може да я обжалва и само относно мотивите и основанията за оправдаването му.
(4) Частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси.
(5) Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси.
(6) Жалби могат да подават и защитниците и поверениците.

Чл.318. (1) Жалбата и протестът се подават в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата, а в случаите по чл. 306 - в тридесетдневен срок.
(2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата.

Чл.319. (1) Жалбата и протестът са писмени. В тях се посочват:съдът, до който се подават; от кого се подават; в какво се състои неправилността на присъдата и какво искане се прави. В жалбата и протеста се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд.
(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.
(3) До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста.
(4) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересуваните страни.
(5) Когато по делото са привлечени да отговарят няколко подсъдими като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за това до даване ход на делото.

Чл.320. Съдът, чрез който е подадена жалбата или протестът, незабавно съобщава за това на заинтересуваните страни, като им изпраща преписи от тях.

Чл.321. Страните могат да подават писмени възражения в четиринадесетдневен срок от получаването на преписа от жалбата или протеста.

Чл.322. (1) Първоинстанционният съд връща жалбата и протеста, когато:
1. не отговарят на изискванията по чл. 319, ал. 1 и 2, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено;
2. не са подадени в срока по чл. 318;
3. не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.
(2) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.

Чл.323. (1) Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от страните, които са ги подали до започване на съдебните прения.
(2) Протестът може да бъде оттеглен и от по-горния прокурор.
(3) След като се образува производството пред въззивната инстанция, протестът може да бъде оттеглен само от прокурора, който поддържа обвинението пред тази инстанция.
(4) Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители.

Чл.324. Делото, заедно с постъпилите жалби, протести и възражения, се изпраща на въззивната инстанция, след като изтекат сроковете по чл.318 и 321.

Чл.325. В случаите по чл.324 съдията-докладчик внася делото в разпоредително заседание на въззивната инстанция.

Чл.326. (1) Допускането на исканите доказателства се решава в разпоредително заседание.
(2) Съдът се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия.
(3) Свидетелите и експертите, разпитани в първоинстанционния съд, се допускат във въззивната инстанция, ако съдът приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства.
(4) Нови свидетели и експерти се допускат, когато съдът счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото.
(5) Страните могат да представят нови писмени доказателства до даване ход на делото.

Чл.327. Страните и другите лица, които следва да вземат участие във въззивното производство, се призовават по реда на членове 158 - 162, освен ако датата за разглеждане на делото им е съобщена от първата инстанция.

Чл.328. (1) Участието на прокурора в съдебното заседание по делата от общ характер е задължително.
(2) Когато жалбоподателят е частен тъжител, частен обвинител, граждански ищец или граждански ответник и не е намерен на посочения адрес или не се яви в съдебното заседание без уважителни причини, въззивният съд прекратява производството по жалбата.
(3) Извън случаите по ал.2 неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.

Чл.329. След откриване на съдебното заседание съдът изслушва страните за даване ход на делото и се произнася по направените искания, бележки и възражения.

Чл.330. (1) Жалбата и протестът се разглеждат в съдебно заседание.
(2) Разглеждането на делото започва с доклад на съдията-докладчик.
(3) В доклада се излага същността на присъдата и съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства.

Чл.331. (1) Съдът разпитва подсъдимия, призованите свидетели и експерти и може да използва всички способи за събиране и проверка на допуснатите доказателства.
(2) Съдът изслушва страните по реда, предвиден в чл.289, ал.2.
(3) В съдебните прения се излагат съображенията за неправилността на присъдата и по съществото на обвинението.

Чл.332. Въззивният съд може:
1. да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд;
2. да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда;
3. да измени първоинстанционната присъда;
4. да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите по чл.21, ал.1, т. 1, 4 - 7 и ал. 3, т. 1 - 4;
5. да спре наказателното производство в случаите по чл.22;
6. да потвърди първоинстанционната присъда.

Чл.333. (1) Въззивният съд отменява присъдата и връща делото за ново разглеждане на прокурора, когато:
1. на предварителното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;
2. следва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в първата инстанция;
3. се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер.
(2) Въззивният съд отменява присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл.352, ал.3.
(3) Когато са налице повторно условията на ал. 2, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество.
(4) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал.1, т.2 и 3 или да отмени оправдателната присъда по ал.1 и 2, ако няма съответен протест от прокурора, жалба от частния тъжител или частния обвинител.

Чл.334. (1) Въззивният съд отменява присъдата и постановява нова присъда, когато се налага:
1. да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;
2. да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция;
3. да оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд.
(2) Правомощията по ал.1, т.1 и 2 се упражняват, ако има съответен протест от прокурора, жалба от частния тъжител или частния обвинител.

Чл.335. (1) Въззивният съд може:
1. да намали наказанието;
2. да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
3. да освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл.64, ал.1 или чл.66 от Наказателния кодекс;
4. да освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс.
(2) Когато има съответен протест от прокурора, жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може:
1. да увеличи наказанието;
2. да отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл.64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс.
(3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск.

Чл.336. Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейното отменяване или изменяване.

Чл.337. (1) В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста.
(2) Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста.
(3) Когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на чл. 303 и 306.

(членове 338 до 343 отм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.)

Чл.344. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.; попр.,бр.38 от 1982 г.) Определенията, с които се прекратява наказателното преследване, и определенията по чл.240, ал.2, чл.304, ал.1, точки 1-3, и чл.444, ал.2 се проверяват по реда на глава петнадесета.
(2) (доп.,ДВ,бр.89 от 1986 г.; изм.,бр.21 от 1998 г.) Не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата определенията по чл.35, ал.2, чл.255, ал.1, т.2-5, чл.266, 272, 273, 276, чл.278, ал.1, чл.280, ал.3, чл.285, 286, чл.287, ал.1, т.1, ал.2, чл.297, 300, 309, 311.
(3) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Всички други определения подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата по частна жалба или частен протест по реда, предвиден в тази глава.

Чл.345. (1) Частната жалба и протеста се подават в седемдневен срок от постановяване на определението, а когато то е постановено в разпоредително заседание - в седемдневен срок от връчване на преписа.
(2) За постъпилия протест се съобщава на подсъдимия, който в седемдневен срок от съобщението може да направи възражение.

Чл.346. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Частната жалба и протестът не спират производството по делото и изпълнението на определението, освен ако първата или въззивната инстанция постанови друго.

Чл.347. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Съдът, който е постановил определението, може сам да го отмени или измени в разпоредителното заседание. В противен случай съдът изпраща на въззивната инстанция частната жалба и протеста с обяснения, а при нужда - и делото.

Чл.348. (1) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Въззивната инстанция разглежда частната жалба и протестът в разпоредително заседание, а когато намери за необходимо - в съдебно заседание с призоваване на страните.
(2) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Въззивната инстанция може да изиска делото, по което е постановено определението.
(3) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Когато отмени определението, въззивната инстанция решава въпросите по частната жалба и протеста.
(4) Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата на производството по глава петнадесета.

Чл.349. (1) По касационен ред могат да бъдат обжалвани:
1. присъдите и решенията на въззивния съд по дела от общ характер, освен тези по чл. 332, т. 1 и 5 и чл. 409 - 413;
2. определенията, с които се прекратява или прегражда пътят на наказателното производство.
(2) Не подлежат на касационно обжалване присъдите, по които е наложено наказание глоба до 500 000 лв.
(3) Касационната инстанция може да не образува касационно производство в случаите, когато:
1. е наложено наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание;
2. е присъдено обезщетение поотделно до 600 000 лв.;
3. повторно обжалваната присъда за утежняване положението на подсъдимия е същата, еднаква или по-благоприятна за него, от веднъж отменената по същото искане.

Чл.350. (1) Касационната инстанция проверява присъдата само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите я лица.
(2) Касационната инстанция отменява присъдата и по отношение на неподалите жалба подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза.

Чл.351. (1) Производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни.
(2) Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия.
(3) Останалите страни могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техните права и законни интереси.

Чл.352. (1) Присъдата и решението подлежат на отменяване или изменяване по касационен ред:
1. когато е нарушен законът;
2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;
3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.
(2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.
(3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато:
1. е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено;
2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция;
3. присъдата е постановена от незаконен състав.
(4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отменяване на присъдата.
(5) Наказанието е явно несправедливо, когато:
1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс;
2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.

Чл.353. (1) Жалбата и протестът срещу присъдата и решението на въззивния съд се подават в сроковете по чл.318, ал.1.
(2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил обжалваната присъда или решение.
(3) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересуваните страни.

Чл.354. (1) В касационната жалба и в протеста се посочват: от кого се подава; присъдата, решението и частта, която се обжалва; в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят; искането, което се прави.
(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.
(3) Възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях може да се направи писмено до даване ход на делото.
(4) Жалбата и протестът се връщат от съда, чрез който са подадени, когато:
1. не отговарят на изискванията по ал. 1 и 2, ако в дадения от съда срок пропускът или несъответствието не е отстранено;
2. не са подадени в срок или от лице, което има право на жалба или протест;
3. не подлежат на разглеждане по касационен ред.
(5) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.

Чл.355. Жалбата и протестът могат да се оттеглят от страните, които са ги подали, до даване ход на делото в съдебно заседание.

Чл.356. (1) Касационната жалба и протестът се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на страните.
(2) Участието на прокурор е задължително.
(3) Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
(4) В доклада на съдията-докладчик се излагат обстоятелствата по делото, съдържанието на обжалваната присъда или решение и оплакванията срещу тях.
(5) Съдебно следствие не се провежда.
(6) Страните се изслушват по ред, установен от съда.

Чл.357. (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може:
1. да остави в сила присъдата или решението;
2. да отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл.21, ал.1, т.1 - да оправдае подсъдимия;
3. да измени присъдата;
4. да отмени присъдата изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане.
(2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага:
1. да се намали наказанието;
2. да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
3. да се приложи чл.64, ал.1 или чл.66 от Наказателния кодекс;
4. да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция.
(3) Касационната инстанция отменява присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане, когато се налага:
1. да се увеличи наказанието;
2. да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в първата инстанция;
3. да се отстранят допуснати съществени процесуални нарушения;
4. да се отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда.
(4) Ако отмени повторно обжалваната присъда, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивния съд. Присъдата на въззивния съд се проверява по реда на тази глава. Касационната инстанция постановява решение, с което приключва наказателното производство, без да връща делото за ново разглеждане.
(5) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл.337, ал.1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание. Това решение не подлежи на обжалване.

Чл.358. (1) При новото разглеждане на делото указанията на касационната инстанция са задължителни относно:
1. стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;
2. прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения;
3. отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила.
(2) Съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко наказание или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, когато присъдата е била отменена по протест на прокурора или жалба на частния обвинител поради искане за утежняване положението на подсъдимия.
(3) Съдът, на когото делото е върнато за ново разглеждане, може да осъди оправдания подсъдим, ако присъдата е била отменена по протест на прокурора или жалба на частния обвинител поради искане за осъждане.
(4) Когато задължителните указания на касационната инстанция са изпълнени, постановената присъда не подлежи на касационно обжалване по основанията, на които е била отменена веднъж присъдата, освен ако са допуснати нови или са повторени същите нарушения.

Чл.359. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) На проверка по реда на този раздел подлежат присъдите, решенията и определенията, посочени в чл.349, ал.1, както и:
1. присъдите на първоинстанциония съд;
2. определенията по чл. 344, ал. 1.

Чл.360. (1) Предложение за възобновяване на наказателно дело, завършило с оправдателна присъда или с определение за прекратяване, както и предложение, с което се иска да се увеличи наказанието или да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, може да се направи не по-късно от една година от влизането в сила на присъдата по чл.362, ал.2 или от разкриването на новите обстоятелства.
(2) Наказателното дело може да бъде възобновено и след смъртта на осъдения.

Чл.361. (1) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Предложение за възобновяване на наказателното дело може да направи окръжният, съответно военният прокурор по чл.362, ал.1, т.1 - 3, а по т.4 и 5 - главният прокурор.
(2) Предложението за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът постанови друго.
(3) (нова,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Предложението за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл.362, ал.1, т.4 се прави служебно, като се спира изпълнението на присъдата.

Чл.362. (1) Наказателното дело се възобновява, когато:
1. някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението или определението, се окажат неистински;
2. съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство;
3. чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда.
4. (нова,ДВ,бр.21 от 1998 г.) с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ДВ, бр. 80 от 1992 г.), което има съществено значение за делото;
5. (нова,ДВ,бр.21 от 1998 г.) по присъди и решения, непроверени по касационен ред, са допуснати съществени нарушения по чл.352, ал.1, т.1 - 3.
(2) Обстоятелствата по точки 1 и 2 на предходната алинея се установяват с влязлата в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда - чрез разследване.

Чл.363. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Предложението за възобновяване се разглежда от Върховния касационен съд.

Чл.364. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Когато намери предложението за възобновяване за основателно, съдът може:
1. (доп.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) да отмени присъдата, решението или определението и да върне делото за ново разглеждане, като посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;
2. да отмени присъдата, решението или определението и да прекрати или да спре наказателното производство.

Чл.365. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се правилата за касационното производство.

Чл.366. (отм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.)

Чл.367. (отм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.)

Чл.368. (отм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.)

Чл.369. (отм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.)

Чл.370. (отм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.)

Чл.371. (1) Присъдите, решенията и определенията се привеждат в изпълнение след влизането им в сила.
(2) Присъдите, решенията и определенията влизат в сила:
1. от момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или протест;
2. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) от момента на постановяване на решението на касационната инстанция, когато жалбите и протестите са оставени без разглеждане или без уважение или присъдата е изменена.
3. от изтичане на срока за обжалването им, когато не е подадена жалба или протест.

Чл.372. (1) Влезлите в сила присъди, решения и определения са задължителни за всички учреждения, предприятия, организации, длъжностни лица и граждани.
(2) Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:
1. извършено ли е деянието;
2. виновен ли е деецът;
3. наказуемо ли е деянието.
(3) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Разпоредбите на предходната алинея се прилагат и за решенията на районния съд по раздел V на глава 22.

Чл.373. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Съдът, който е постановил влязлата в сила присъда или определение, се произнася по:
1. всички затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им;
2. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) замяната на наказанието поправителен труд без лишаване от свобода с глоба, обществено порицание или лишаване от свобода, на задължителното заселване и смъртното наказание с лишаване от свобода и отменяване на прилагането на чл.66 от Наказателния кодекс;
3. (зал., пред. т.4,ДВ,бр.28 от 1982 г.) освобождаване от изтърпяване на наказание, наложено за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, когато преди започване на неговото изпълнение частният тъжител е поискал това.
(2) Въпросите, посочени в предходната алинея, се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на осъдения, а в случаите по т. 3 - и на тъжителя.
(3) Участието на прокурора е задължително.

Чл.374. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Окръжният прокурор или районният прокурор може да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода, поправителен труд без лишаване от свобода, задължително заселване или лишаване от право на местоживеене в определено населено място:
1. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) при тежко заболяване, което пречи да се изтърпи наказанието - до шест месеца. След изтичане на този срок изпълнението на наказанието може да бъде отлагано за същия срок въз основа на ново медицинско освидетелствуване;
2. при бременност на осъдената или раждане - до шест месеца преди и една година след раждането;
3. когато поради особени обстоятелства като пожар, стихийно бедствие, тежка болест, смърт на единствения трудоспособен член от семейството и др. незабавното изпълнение на присъдата може да доведе до тежки последици за осъдения или за неговото семейство - до три месеца;
4. спрямо особено необходими специалисти в предприятия, учреждения или организации - до три месеца;
5. за завършване на текуща учебна година или започнатия курс за квалификация - до два месеца.

Чл.375. (1) Препис от присъдата, с която подсъдимият е оправдан или освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказанието, както и препис от определението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на съответните органи за връщане на иззетите документи, ценности и други предмети. Когато е отменена мярка за обезпечаване, препис от присъдата или определението се изпраща на съответните органи.
(2) (изм. и доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се изпраща на прокурора за изпълнение.
(3) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Когато присъдата е постановена конфискация на определени вещи или отнемане на вещи на основание чл.53 от Наказателния кодекс, съдът изпраща препис от присъдата на съответния кмет на общината за изпълнение. За изземването на отнетите и конфискувани вещи кметът уведомява съда в седемдневен срок.
(4) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Когато с присъдата е наложена глоба или са присъдени в полза на държавата обезщетения, съдебни разноски и такси, съдът издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за изпълнение.
(5) (пред. ал.3,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,бр.50 от 1995 г., бр.64 от 1997 г.) Когато е наложено смъртно наказание, присъдата заедно с делото се изпраща на Президента на Република България.
(6) (пред., ал.4,ДВ, бр. 28/82 г.; отм., бр. 64/97 г.)
(7) (пред. ал.5,ДВ,бр.28 от 1982 г.; отм.,бр.21 от 1998 г.)
(8) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,бр.21 от 1998 г.) Когато условно осъденият по време на изпитателния срок не работи и не учи или престане да работи или да учи, препис от присъдата се изпраща и на съответния кмет на общината с оглед мерките по чл.67, ал.4 от Наказателния кодекс и на прокурора.

Чл.375а. (нов,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Когато чл.59 от Наказателния кодекс не е приложен от съда, той се прилага от прокурора.

Чл.376. Задържането на осъдения и отвеждането му по мястото за изпълнение на наказанието се извършва от органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл.377. (изм.,ДВ,бр.52 от 1980 г.) По делата за престъпления, извършени от непълнолетни, се провежда предварително следствие от определени следователи със съответна подготовка.

Чл.378. (1) Спрямо непълнолетни могат да се вземат следните мерки за неотклонение:
1. надзор на родителите или на попечителя;
2. надзор на администрацията на възпитателното заведение, в което непълнолетният е настанен;
3. надзор на инспектора при детска педагогическа стая или на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;
4. задържане под стража.
(2) Мярката за неотклонение задържане под стража се взема в изключителни случаи.
(3) (доп.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Предаването на непълнолетни под надзор на лицата и на органите по ал.1, точки 1-3 става срещу подписка, с която те се задължават да упражняват възпитателен надзор върху непълнолетния, да следят за поведението му и да осигурят явяването му пред следователя и съда. При виновно неизпълнение на поетите задължения на тези лица може да се налага глоба до петстотин хиляди лева.
(4) В случаите на предварителното задържане или задържане под стража непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните, като незабавно се съобщава на техните родители или попечители и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик.

Чл.379. При предварителното и съдебното следствие се събират данни за деня, месеца и годината на раждането на непълнолетния, за образованието, за средата и условията, при които е живял, и данни дали престъплението не се дължи на влияние на пълнолетни лица.

Чл.380. Когато е необходимо, при разпита на непълнолетния обвиняем участвува педагог или психолог, който с разрешение на следователя може да му поставя въпроси. Педагогът или психологът има право да се запознае с протокола за разпит и да направи бележки по точността и пълнотата на записаното в него.

Чл.381. При предявяване на следствието могат да присъствуват и родителите или попечителите на непълнолетния, ако те поискат това.

Чл.382. (1) Делата срещу непълнолетни се разглеждат с участието на съдебни заседатели, избрани измежду учители или възпитатели, които са родители.
(2) С оглед на възпитателно въздействие съдът може да препрати делото за разглеждане от съда по местоработата на непълнолетния или по местоживеенето на родителите или попечителя му.
(3) Когато непълнолетният е военнослужещ, делото се разглежда по реда на раздел II от тази глава.

Чл.383. (1) Съдебното заседание по дела срещу непълнолетни се води при закрити врати, освен ако съдът намери, че е в обществен интерес делото да се разгледа в публично заседание.
(2) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) По преценка на съда в съдебното заседание могат да бъдат поканени инспектори при детска педагогическа стая, представители на учебното заведение, в което учи непълнолетният.

Чл.384. (1) При разглеждането на дела срещу непълнолетни задължително се призовават техните родители или попечители. Те имат право да участвуват в събирането и проверката на доказателствените материали и да правят искания, бележки и възражения.
(2) Неявяването на родителите или попечителя не е пречка за разглеждане на делото, освен ако съдът намери участието им за необходимо.
(3) По дела срещу непълнолетни участието на прокурора е задължително.
(4) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) По тези дела не участва частен обвинител.

Чл.385. Когато е необходимо да се изяснят факти, които могат да повлияят отрицателно върху непълнолетния подсъдим, съдът може да го отстрани временно от съдебната зала, след като изслуша защитата, родителите или попечителя и прокурора.

Чл.386. (1) Когато обвинението е повдигнато срещу пълнолетен за престъпление, извършено от него, преди да навърши пълнолетие, делото се разглежда по общия ред.
(2) Когато престъплението е извършено от непълнолетен в съучастие с пълнолетен, обвиненията не се разделят и производството се разглежда по общия ред.

Чл.387. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието спрямо непълнолетния, съдът уведомява съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за организиране на необходимите възпитателни грижи.
(2) Когато съдът определи възпитателна мярка, изпраща препис от присъдата на съответната местна комисия.
(3) (изм.,ДВ,бр.110 от 1996 г.) Предложението на прокурора или на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетните по чл.64, ал.2 от Наказателния кодекс за заменяне на настаняването във възпитателно училище-интернат с друга възпитателна мярка след постановяване на присъдата се разглежда в съдебно заседание с призоваване на непълнолетния и неговия защитник.

Чл.388. (1) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) На военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от:
1. (изм.,ДВ,бр.28 1982 г.) военнослужещи;
2. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.; доп.,бр.109 от 1993 г.; изм.,бр.50 от 1995 г.; доп.,бр.64 от 1997 г.) генерали, офицери, лица от сержантския и редовия състав от Министерството на вътрешните работи, офицери и сержанти от други министерства и ведомства.
3. (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.; доп.,бр.109 от 1993 г.; изм.,бр.50 от 1995 г.) волнонаемните от войските и от Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или в района на военното поделение, учреждение или предприятие;
4. (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.; доп.,бр.109 от 1993 г.; изм.,бр.50 от 1995 г.) работниците и служителите от МВР, извън тези по точки 2 и 3 - при повод изпълнение на службата;
5. (зал.,ДВ,бр.84 от 1977 г.; пред. ал.3,бр.28 от 1982 г.) запасните при учебен, проверочен или практически сбор;
6. (пред. ал.4,ДВ,бр.28 от 1982 г.; доп.,бр.109 от 1993 г.; изм.,бр. 50 от 1995 г.) сътрудниците на органите на МВР за престъпления, извършени при или по повод изпълнение на възложените им задачи.г
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г., бр.21 от 1998 г.) На военните съдилища са подсъдни и делата за:
1. престъпления, извършени от граждански лица в съучастие или съпричинителство с лица, посочени в предходната алинея;
2. недоносителство и укривателство, извършени от граждански лица във връзка с престъпления, делата за които са подсъдни на военните съдилища.
(3) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.; отм.,бр.21 от 1998 г.)
(4) (отм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.)
(5) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Делата, решени от военните съдилища, се разглеждат като въззивна инстанция от Военно-апелативния съд, а като касационна инстанция - от Военната колегия на Върховния касационен съд. Военната колегия разглежда и предложенията за възобновяване на наказателните дела на военните съдилища.

Чл.389. Дело, изпратено по подсъдност от един военен съд на друг, се разглежда от съда, на който е изпратено.

Чл.390. (1) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Спрямо военнослужещите, лицата от офицерския, сержантския и редовия състав от Министерството на вътрешните работи и други ведомства, както и по отношение на запасните при учебен сбор може да се вземе една от следните мерки за неотклонение:
1. поставяне под най-близко наблюдение в частта - за лица от сержантския и войнишкия състав на срочна служба;
2. подписка - за генералите и офицерите и за лицата от сержантския състав на свръхсрочна служба;
3. домашен арест - за генералите и офицерите;
4. задържане под стража в казармено помещение или в общите места за лишаване от свобода.
(2) За задържане под стража на генерали и офицери се съобщава незабавно на съответния министър или на началника на управление Строителни войски.

Чл.391. (1) Мерките за неотклонение при предварителното следствие "домашен арест" и "задържане под стража" се вземат от военния прокурор, а останалите мерки - от военния следовател.
(2) Мерките за неотклонение при дознанието се вземат от съответния началник, а мярката задържане под стража - от военния прокурор.
(3) (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)

Чл.392. (1) Когато спрямо обвиняемия бъде взета мярка за неотклонение, задържане под стража или домашен арест, началникът го отстранява временно от длъжност.
(2) Когато взетата мярка за неотклонение е по-лека от посочените в предходната алинея, обвиняемият може да бъде временно отстранен от длъжност от началника по мотивирано искане на военния прокурор или на военния следовател.
(3) Когато отстраненото от длъжност лице бъде осъдено на наказание, което влече уволнение от служба, то се уволнява от деня на отстраняването му от длъжност.

Чл.393. (1) Предварителното следствие е задължително за престъпления, извършени от генерали и офицери. Военният прокурор може да нареди да се извърши предварително следствие и в други случаи.
(2) За образуваното предварително следствие незабавно се съобщава на съответния началник.

Чл.394. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)

Чл.395. Военният следовател може да приеме всички или част от действията по дознанието или следствието на невоенен орган като извършени от него, но е длъжен да повдигне обвинението и да го предяви незабавно, да разпита обвиняемия, да му предяви следствието и да състави заключително постановление.

Чл.396. Оглед и освидетелствуване в района на частта се извършват в присъствието на най-близко намиращия се началник или упълномощено от него лице. В този случай за поемни лица се поканват военнослужещи.

Чл.397. (1) Когато са извършени няколко престъпления и за най-тежкото от тях е направено разследване, а за разследването на по-леките е необходимо продължително време, военният следовател приключва предварителното следствие за най-тежкото престъпление и изпраща делото на военния прокурор, като продължава по-леките престъпления в отделно следствено дело.
(2) Предходната алинея се прилага и когато престъплението е извършено от няколко лица. В този случай следствието се разделя по отделни обвиняеми или групи обвиняеми, ако това не затруднява разкриването на обективната истина.

Обжалване действията на военния следовател

Чл.398. (1) Действията на военния следовател могат да се обжалват пред военния прокурор.
(2) Жалбите се подават чрез следователя, който ги изпраща на прокурора в срок от три дни, когато се отнасят до бавност на производството или до обезпечаване на гражданския иск, и в срок от един ден, когато се отнасят до задържане под стража. Всички останали жалби се прилагат към следственото дело и след завършването му се разрешават от прокурора.

Чл.399. (1) Дознанието започва по нареждане на командира на полка, на по-горния началник и съответствуващите на тях по длъжност, на командира на самостоятелен или временно отделно действуващ батальон, както и на началника на окръжното управление, на началника на отдел в Министерството на вътрешните работи, по-горните и съответствуващите на тях.
(2) Началникът е длъжен да нареди извършване на дознанието, когато има писмено предложение на военния прокурор.

Чл.400. (1) Дознанието се извършва от офицер с подходяща подготовка, назначен на тази длъжност или определен със заповед на съответния началник.
(2) Съответният министър и началникът на Управление "Строителни войски" могат да разпоредят дознанието да се извърши от други органи с подходяща подготовка.
(3) Препис от заповедта се изпраща на военния прокурор.
(4) Офицерът, който извършва дознанието, трябва да бъде по-старши от лицето, срещу което се води дознанието.
(5) Дознанието следва да приключи най-късно в седемдневен срок.

Чл.401. (1) Постановлението за привличане като обвиняем се утвърждава от съответния началник.
(2) Когато намери, че е необходимо да се вземе мярка за неотклонение, офицерът, който извършва дознанието, докладва за това на съответния началник.

Чл.402. Когато случаят представлява особена сложност или извършителят на деянието не е открит, съответният началник изпраща дознанието на военния прокурор.

Чл.403. (1) След приключване на разследването дознанието се докладва на съответния началник, който може:
1. да изпрати дознанието на военния прокурор с предложение за съставяне на обвинителен акт;
2. да върне дознанието за допълнително разследване;
3. да прекрати дознанието.
(2) Когато прекрати дознанието, началникът може да наложи дисциплинарно наказание или да изпрати материалите на съответния орган за налагане на мярка за обществено въздействие.
(3) За всяко прекратено дознание началникът незабавно уведомява военния прокурор, който може да го възобнови с мотивирано постановление.
(4) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Когато началникът е прекратил дознанието въз основа на чл.406, ал.3 от Наказателния кодекс, военният прокурор може да подаде протест пред по-горния началник.

Чл.404. (1) В случаите по чл.202, ал.1 мерки за процесуална принуда могат да бъдат взети и от началника.
(2) При дознанието разпоредбите на чл.193, 218-221 не се прилагат.

Чл.405. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990г.)

Чл.406. (1) Съдът може да поиска от защитниците и поверениците, от свидетелите и от други присъствуващи в съдебната зала да дадат обещание, че няма да разгласяват обстоятелствата, които ще бъдат изнесени в съдебното заседание.
(2) При разглеждане на дела срещу генерали и офицери в съдебната зала не се допускат като слушатели сержанти и войници.

Чл.407. (отм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.)

Чл.408. Изпълнението на присъдите срещу лица от офицерския, сержантския и редовия състав, които не са уволнени, се осигурява от съответния началник.

Чл.409. (1) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) В случаите по чл.171, ал.2 съответните органи на Министерството на вътрешните работи, могат да извършват оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване, разпит на уличеното лице и очевидци и прилагат необходимите справки и документи.
(2) Съответните органи на Министерството на вътрешните работи са длъжни да разяснят на уличеното лице основанията за извършване на полицейските действия, предвидената отговорност, правото му да откаже да даде обяснения, както и да му осигурят възможност да се свърже със защитник.
(3) Съответните органи на Министерството на вътрешните работи представят на прокурора материалите, довеждат уличеното лице и осигуряват присъствието на свидетелите в седемдневен срок, а когато уличеното лице е задържано - в срок от двадесет и четири часа.

Чл.410. Лицето, спрямо което са започнали полицейски действия, има право на защита съобразно нормите на този кодекс.

Чл.411. (1) Прокурорът се запознава с материалите и с възраженията и исканията на уличеното лице и на неговия защитник. Той се произнася незабавно с мотивирано постановление, с което:
1. повдига обвинение и внася делото в съда;
2. отказва да образува наказателно производство в случаите на чл.21, ал.1;
3. образува предварително производство, когато не са налице условията по чл.171, ал.2 или случаят представлява фактическа или правна сложност.
(2) В случаите по ал.1, т.1 прокурорът може да разпореди задържане на уличеното лице до първия присъствен ден.

Чл.412. (1) (доп.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) В деня на постъпване на материалите от прокурора, когато намери, че са налице условията за разглеждане на делото, съдията предава уличеното лице на съд, който насрочва делото за разглеждане най-късно в тридневен срок от постъпване на материалите и взема мярка за неотклонение.
(2) В това производство не може да се предявява граждански иск.
(3) Когато не са налице условията на чл.171, ал.2 или случаят представлява фактическа или правна сложност, съдията връща материалите на прокурора.

Чл.413. (1) Разглеждането на делото започва с прочитане от прокурора на постановлението, с което се повдига обвинението. Съдът поканва подсъдимия да даде обяснения по обвинението, разпитва свидетелите, прочита писмените материали и предявява веществените доказателства на страните.
(2) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Съдът постановява присъдата заедно с мотивите и се произнася по мярката за неотклонение.
(3) (нова,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Жалбата и протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата.

Чл.414. Доколкото за производството по този раздел няма особени правила, прилагат се правилата за производството по общия ред.

Чл.415. (1) Предложения за предсрочно освобождаване по чл.70 и 71 от Наказателния кодекс могат да правят:
1. окръжният прокурор, съответно военният прокурор, по местоизпълнение на наказанието;
2. комисията по чл.17 от Закона за изпълнение на наказанията.
(2) Предложения за предсрочно освобождаване по чл.72 от Наказателния кодекс могат да правят:
1. районният прокурор по местоизпълнение на наказанието;
2. началникът на районното поделение на МВР по местоизпълнение на наказанието.
(3) Към предложението се прилагат личното досие на лицето, което се предлага за предсрочно освобождаване, другите писмени материали от значение за правилното решаване на делото и списъкът на лицата, които трябва да бъдат призовани.

Чл.416. Предложението се разглежда:
1. от окръжния, съответно военния съд по местоизпълнение на наказанието в случаите на чл.415, ал.1;
2. от районния съд по местоизпълнение на наказанието в случаите на чл.415, ал.2.

Чл.417. (1) Съдът разглежда предложението в съдебно заседание.
(2) Участието на прокурора и на председателя на комисията по чл.17 от Закона за изпълнение на наказанията е задължително.
(3) Присъствието на осъдения е задължително.
(4) След като завърши събирането и проверката на доказателствата, съдът дава дума на органа, който е направил предложението.
(5) Прокурорът дава заключение, ако предложението не изхожда от него.
(6) Осъденият се изказва последен.

Чл.418. (1) Съдът се произнася с мотивирано определение.
(2) Срещу определението на съда, с което се постановява предсрочно освобождаване, прокурорът може да подава протест, който се разглежда по реда на глава шестнадесета.
(3) Определението, с което се отказва предсрочно освобождаване, не подлежи на обжалване.

Чл.419. Ако предложението по чл.415 не бъде уважено от съда, ново предложение може да се направи не по-рано от три месеца от деня на произнасяне на определението.

Чл.420. Когато условно освободеният извърши ново престъпление в изпитателния срок, въпросите по чл.70, ал.7 и 8 от Наказателния кодекс се решават от съда, на който е подсъдно делото за новото престъпление.

Чл.421. Предложение за отменяване зачитането на работни дни при лишаване от свобода по чл.41, ал.4 и 5 от Наказателния кодекс могат да правят:
1. окръжният прокурор по местоизпълнението на наказанието;
2. началникът на затвора.

Чл.422. (1) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието лишаване от свобода.
(2) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Определението на съда подлежи на обжалване в седемдневен срок от постановяването му. Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото.
(3) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се правилата на раздел I от тази глава.

Чл.423. Предложенията за заменяване на режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с по-тежък от определения от съда могат да правят:
1. окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието;
2. началникът на затвора или на поправителния дом;
3. наблюдателна комисия по местоизпълнение на наказанието.

Чл.424. (1) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието.
(2) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Определението на съда подлежи на обжалване в седемдневен срок от постановяването му. Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото.
(3) Доколкото в този раздел няма правила, прилагат се правилата на раздел I от тази глава.

Чл.425. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода може да бъде прекъснато:
1. когато осъдената роди в затвора или поправителния дом - докато детето навърши една година;
2. при изключителни причини от семеен или обществен характер - за не повече от три месеца;
3. при тежко заболяване на осъдения - до оздравяването му;
4. за явяване на изпит в учебно заведение - до десет дни.

Чл.426. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
(1) Изпълнението на наказанието се прекъсва от окръжния прокурор по местоизтърпяването му.
(2) Предложения за прекъсване може да прави и началникът на затвора и на поправителния дом.

Чл.427. (зал.,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
Чл.428. (зал.,ДВ,бр.28 от 1982 г.)

Чл.427. (1) Предложението за замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода може да прави окръжният прокурор по местоизпълнението на наказанието.
(2) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнението на наказанието.
(3) Участието на прокурора, на началника на затвора и на осъдения е задължително.

Чл.428. (1) Съдът се произнася с мотивирано решение. Определението, с което се отказва замяна на наказанието, подлежи на обжалване.
(2) Ако предложението по чл.427 не бъде уважено, ново предложение може да се направи не по-рано от две години от произнасянето на определението.

Чл.429. (1) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Предложение за прилагане на принудителни медицински мерки по чл.89 и следващите от Наказателния кодекс прави районният прокурор, а в случаите по чл.426 - окръжният прокурор.
(2) Преди да направи предложението, прокурорът назначава експертиза и възлага на следовател да изясни поведението на лицето преди и след извършване на деянието и представлява ли това лице опасност за обществото.
(3) Следователят изпраща събраните материали със заключение на прокурора, който изготвя предложение до съда.

Чл.430. (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Предложението за прилагане на принудителни медицински мерки се разглежда от районния съд по местоживеенето на лицето, а в случаите по чл.429, ал.1 във връзка с чл.426 - от окръжния съд по местоизтърпяване на наказанието.

Чл.431. (1) Когато намери, че са налице всички условия за разглеждане на делото в съдебно заседание, районният съдия насрочва заседание. В останалите случаи той внася делото в разпоредително заседание.
(2) В разпоредителното заседание, след като изслуша доклада на председателя и заключението на прокурора, съдът прекратява делото или го насрочва за съдебно заседание.

Чл.432. (1) За съдебното заседание се призовават лицето, спрямо което се иска прилагането на принудителни медицински мерки, неговите родители, настойникът или попечителят му и пострадалият.
(2) Участието на прокурор, както и на защитник е задължително.
(3) Присъствието на лицето, спрямо което се иска прилагане на принудителни медицински мерки, не е задължително, когато неговото здравословно състояние е пречка за това.
(4) Във всички случаи съдът изслушва заключението на експерт-психиатър.

Чл.433. (1) Съдът се произнася с определение.
(2) Срещу определението на съда лицата по чл.432, ал.1 и 2 могат да подават жалби или протест в седемдневен срок от постановяването му.
(3) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото.

Чл.434. (1) След изтичане на шест месеца от настаняването на принудително лечение съдът служебно се произнася за продължаване, заменяване или прекратяване на принудителното лечение.
(2) Преди изтичане на шестмесечния срок от настаняването на принудително лечение, както и в случаите по чл.89, буква "а" от Наказателния кодекс съдът може да прекрати принудителното лечение по предложение на прокурора.
(3) Съдът се произнася по продължаването, изменяването или прекратяването на принудителните медицински мерки в съдебно заседание, след като вземе мнението на съответното лечебно заведение и заключението на експерт-психиатър.

Чл.435. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Искане пред друга държава за предаване на лице, което е извършило престъпление, се прави, когато делото за престъплението е подсъдно на български съд.

Чл.436. (1) Искане за предаване могат да правят:
1. главният прокурор - за обвиняем;
2. министърът на правосъдието - за подсъдим или за осъден с влязла в сила присъда по предложение на съответния съд.
(2) Исканията се правят чрез Министерството на външните работи.

Чл.437. Към искането за предаване се прилагат:
1. сведение за трите имена, гражданството, адреса и местоживеенето на лицето;
2. данни за времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено престъплението, за текста на закона, по който е квалифицирано, и за размера на причинените щети;
3. препис от постановлението за привличане на лицето като обвиняем и за задържането му под стража, а при искане за изтърпяване на наказание - препис от влязлата в сила присъда.

Чл.438. В бързи случаи министърът на правосъдието и главният прокурор могат да направят искане пред чуждестранните органи за задържане на лице, за което ще бъде направено искане за предаване, като съобщят, че има издадено постановление за задържане под стража или влязла в сила присъда.

Чл.439. (1) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Лицето, предадено от друга държава, може да бъде съдено само за престъплението, за което е предадено, освен ако е последвало съгласие за съденето му и за друго престъпление.
(2) Ако предаденото лице е извършило или е осъдено и за друго престъпление, наказателното производство за това престъпление или изпълнението на наложеното наказание се спира.
(3) Спряното наказателно производство или изпълнението на наложеното наказание се възобновява, ако лицето в срок от 3 месеца от освобождаването му не напусне страната или се завърне отново в страната, след като я е напуснало.

Чл.439а. (нов,ДВ,бр.64 от 1997 г.)
(1) Лице за съдене или за изтърпяване на наложено наказание се предава на друга държава при наличието на международен договор, по който Република България е страна, или при условия на взаимност.
(2) Лицето се предава само когато престъплението, за което се иска предаването, е престъпление по българския закон и се наказва с лишаване от свобода не по-малко от една година или с друго по-тежко наказание.
(3) Лицето се предава за изтърпяване на наказание само ако наложеното му наказание не е по-малко от четири месеца лишаване от свобода.

Чл.439б. (нов,ДВ,бр.64 от 1997 г.)
(1) Предаване на български гражданин за съдене или за изтърпяване на наказание в друга държава не се допуска.
(2) Не се допуска предаване на чужд гражданин:
1. ако престъплението, за което се иска предаването, се счита за политическо или свързано с политическо престъпление;
2. ако искането цели преследване или наказване на лицето поради неговата раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения;
3. ако лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или друго жестоко, нечовешко или унизително наказание или не са му осигурени гаранциите за защита на правата, предвидени в този кодекс;
4. за военно престъпление, което не е престъпление по общото наказателно право;
5. за престъпление, което е амнистирано или наказателното преследване или изтърпяването на наказанието е погасено по давност според законодателството на българската или на друга държава;
6. за деяние, подсъдно на българските съдилища, или когато в Република България за деянието е проведено наказателно преследване, макар то да е завършило с прекратяване или с оправдателна присъда;
7. ако присъдата е била постановена задочно и лицето не е било известено за започнатото срещу него наказателно преследване и не е имало възможност да се защити; независимо от това екстрадицията се допуска, ако другата страна даде уверение, което се счита за достатъчно, че гарантира на исканото лице повторно разглеждане на делото с право на защита;
8. ако за деянието по чужд закон се предвижда или е наложено смъртно наказание, а по българския закон такова наказание за престъплението не се предвижда, освен ако другата държава даде гаранции, че смъртното наказание няма да се изпълни;
9. ако лицето, чието предаване се иска, ще бъде съдено от извънреден съд в другата държава или ако срещу него ще бъде приведена в изпълнение присъда, постановена от такъв съд;
10. ако деянието, за което е направено искане за предаване, е било извършено извън територията на българската и на другата държава и българският закон не предвижда наказание за такова деяние.

Чл.440. (1) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Искане на друга държава за предаване на чужди граждани за съдене се прави до главния прокурор, а за изтърпяване на наказанието - до министъра на правосъдието.
(2) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Органът по предходната алинея, до който е отправено искането, незабавно уведомява окръжния прокурор, в чийто район се намира чуждият гражданин, и му изпраща преписката.
(3) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Окръжният прокурор взема писмени обяснения от чуждия гражданин, привежда в изпълнение взетата спрямо него мярка за неотклонение и внася преписката за разглеждане в окръжния съд.
(4) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Съдът може да постанови да се изискат допълнителни сведения от органа на другата държава, направил искането за предаване.

Чл.440а. (нов,ДВ,бр.64 от 1997 г.)
(1) Искането за предаване се разглежда от трима съдии в открито съдебно заседание с участието на прокурор. На чуждия гражданин се назначава защитник, ако той не си е ангажирал такъв, и преводач, ако не владее български език.
(2) Съдът, след изслушване на прокурора, лицето и защитника му, постановява решение, с което уважава или отхвърля искането за предаване. В решението съдът постановява дали следва да се предадат на страната, направила искането за предаване на чуждия гражданин документите, книжата, паричните суми и предметите, намерени в него и свързани с деянието му. Те могат да бъдат предадени дори ако междувременно чуждият гражданин е починал или се е укрил.

Чл.440б. (нов,ДВ,бр.64 от 1997 г.)
(1) Решението на окръжния съд подлежи на проверка от апелативния съд по жалба на лицето и неговия защитник или по протеста на прокурора, подадени в седемдневен срок от обявяването на решението.
(2) Жалбата и протестът се разглеждат в десетдневен срок от постановяването им в съда по реда на чл.440а.
(3) Решението на съда е окончателно.

Чл.440в. (нов,ДВ,бр.64 от 1997 г.)
(1) Решението се изпраща от окръжния съд до министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, съответно до главния прокурор, който уведомява другата държава за резултата.
(2) Ако е постановено решение за предаване, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, съответно главния прокурор, уговаря времето и начина на предаването.
(3) Ако властите на другата държава в срок един месец от уговорената дата на предаване не приемат лицето, което следва да се предаде, то се освобождава и искането за предаването му отново на същото основание може да бъде отказано.

Чл.441. Разпоредбите на този раздел се прилагат, доколкото в договор с чуждата държава не е уговорено друго.

Чл.442. (1) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; доп.,бр.64 от 1997 г.) Предаването на лица, осъдени от съд на Република България, за изтърпяване на наказанието в държавата, чиито граждани са, и приемането на български граждани, осъдени от чуждестранен съд, за изтърпяване на наказанието в Република България, се решава от главния прокурор по споразумение с компетентния орган на другата държава, при наличие на писмено съгласие на осъденото лице.
(2) Решението за предаване или приемане на осъдения може да се вземе и след като изпълнението на наказанието е започнало.

Чл.443. Мястото, времето и редът за предаването и приемането на осъдения се определя по споразумение между главния прокурор и компетентния орган на другата държава.