Чл.1. С правилника се урежда прилагането на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Чл.2. Транспортните, специалните и помощните средства, използвани от службите на МВР при осъществяване на дейността им, са снабдени със светлинна или звукова сигнализация или имат надпис с наименованието на службата. Министърът на вътрешните работи определя опознавателните знаци, други табели, надписи и емблеми и мястото на поставянето им.

Чл.3. Националната служба "Сигурност" (НСС) се състои от:
1. Дирекция на Националната служба "Сигурност";
2. регионални звена "Сигурност".
Чл.4. Националната служба "Полиция" (НСП) се състои от:
1. Дирекция на Националната служба "Полиция";
2. регионални звена "Полиция".
Чл.5. Националната служба "Борба с организираната престъпност" (НСБОП) се състои от:
1. Дирекция на Националната служба "Борба с организираната престъпност";
2. регионални звена "Борба с организираната престъпност".
Чл.6. Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност" (НСПАБ) се състои от:
1. Дирекция на Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност";
2. регионални звена "Пожарна и аварийна безопасност".
Чл.7. В дирекциите на националните служби министърът на вътрешните работи създава и закрива структурни звена по предложение на директорите.
Чл.8. Регионалните звена "Сигурност", "Полиция", "Борба с организираната престъпност" и "Пожарна и аварийна безопасност" се включват в структурата на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) и на регионалните дирекции на вътрешните работи (РДВР) и се създават и закриват от министъра на вътрешните работи с щата на териториалната служба.
Чл.9. (1) Структурните звена на Националната служба "Гранична полиция" (НСГП) и на Националната служба "Жандармерия" (НСЖ) се създават и закриват от министъра на вътрешните работи и не се включват в структурата на Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи.
(2) При осъществяване на съвместна оперативно-издирвателна дейност на съответната територия координацията и взаимодействието на звената по ал.1 се извършват от директора на териториалната служба.
Чл.10. (1) Регионалният граничен сектор е специализирано звено за охрана на част от държавната граница, за провеждане на оперативно-издирвателна дейност, за осъществяване на граничния режим и паспортно-визовия контрол.
(2) Граничният участък е структурно звено на регионалния граничен сектор за охрана на част от държавната граница.
(3) Граничният контролно-пропускателен пункт (ГКПП) е специализирано звено на регионалния граничен сектор за осъществяване на граничния режим и паспортно-визовия контрол на международните шосейни пътища, железопътни гари, летища, речни и морски гари и пристанища на Република България.
(4) Граничното поделение е самостоятелно звено за изпълнение на задачи по полицейското осигуряване на охраната на държавната граница.
Чл.11. (1) Жандармерийското съединение е специализирано звено за охрана на стратегически и особено важни обекти, за борба с терористични и диверсионни групи, за охрана на обществения ред и борба с престъпността и изпълнява своите функции и задачи в зона за отговорност, включваща териториите на няколко административни единици, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.
(2) Жандармерийската част е структурно звено за охрана на стратегически и особено важни обекти и дипломатически представителства, за борба с терористични и диверсионни групи, за охрана на обществения ред и за борба с престъпността извън населените места в зоната за отговорност.
(3) Жандармерийското подразделение със специално предназначение е високомобилно структурно звено на жандармерийското съединение (жандармерийската част) за изпълнение на задачите по ал.1 и 2.
(4) Структурата на специализираното авиационно поделение се определя от министъра на вътрешните работи по предложение на директора на Националната служба "Жандармерия".
Чл.12. (1) Сержантските училища се създават и закриват съгласно закона, а центровете за специализация - от министъра на вътрешните работи.
(2) Структурните звена на учебните заведения, научноизследователските и научно-приложните институти на МВР се определят с щата.

Чл.13. (1) Организацията и управлението на службите на МВР и на техните звена се осъществяват на принципа на централизма.
(2) Главният секретар и секретарите на МВР съобразно възложените им функции по управление:
1. могат да правят мотивирани предложения по чл.135, ал.1 и по чл.245;
2. следят служебно за случаите, когато наложеното наказание не съответства на извършеното нарушение или има отказ да се наложи дисциплинарно наказание въпреки извършеното нарушение, и предприемат мерки за правилно прилагане на дисциплинарната практика.
Чл.14. Структурните звена в дирекциите на националните служби се ръководят от началници, които:
1. организират, ръководят и отговарят за съответното направление на дейност;
2. информират и се отчитат пред директора и заместник-директорите.
Чл.15. Директорите и заместник-директорите на националните служби, както и началниците по чл.14 осъществяват методическо ръководство, помощ и контрол на регионалните звена "Сигурност", "Полиция", "Борба с организираната престъпност" и "Пожарна и аварийна безопасност".
Чл.16. (1) Структурните звена на националните служби "Гранична полиция" и "Жандармерия" се ръководят от началници.
(2) Началниците по ал.1:
1. осъществяват общо и непосредствено ръководство, като планират, организират и ръководят дейността на съответното звено;
2. организират изпълнението на заповедите на висшестоящите началници;
3. отговарят пред съответния висшестоящ началник за цялостната дейност на ръководените от тях звена, а пред неговите заместници - съобразно възложените им функции.
(3) Специализираното авиационно поделение се ръководи от командир, който е пряко подчинен на директора на Националната служба "Жандармерия".
Чл.17. (1) Регионалните звена "Сигурност", "Полиция", "Борба с организираната престъпност" и "Пожарна и аварийна безопасност" се ръководят от началници, които са пряко подчинени на директора на териториалната служба.
(2) Началниците на регионалните звена по ал.1:
1. организират, ръководят и отговарят за дейността по съответните направления;
2. организират изпълнението на заповедите на директорите на териториалните служби;
3. информират и се отчитат пред директорите на териториалните служби за резултатите от дейността;
4. координират и методически ръководят дейността на районните полицейски управления (РПУ) и на районните служби "Пожарна и аварийна безопасност";
5. информират директорите на националните служби по съответното направление на дейност.
Чл.18. (1) Районните полицейски управления и районните служби "Пожарна и аварийна безопасност" се ръководят от началници, които са пряко подчинени на директорите на териториалните служби.
(2) Началниците по ал.1 пряко и непосредствено ръководят дейността на органите по направление на дейност в района и осъществяват методическо ръководство и контрол на специализираните звена за охрана и за сигнално-охранителна дейност (СОД), създадени на територията им.
Чл.19. (1) Полицейските и противопожарните участъци се ръководят от началници, пряко подчинени на началниците на РПУ и на районните служби "Пожарна и аварийна безопасност".
(2) Специализираните звена за охрана, за СОД, за пожарна и аварийна безопасност на договорна основа и от военнослужещи на наборна служба се ръководят от началници, които са пряко подчинени на началниците на РПУ и на районните служби "Пожарна и аварийна безопасност".
Чл.20. Структурните звена на оперативно-техническите служби се ръководят от началници, които са подчинени на съответния началник на оперативно-техническата служба.
Чл.21. Структурните звена с административни функции, създадени по чл.7, се ръководят от началници, подчинени на съответния директор на териториалната служба, към която са създадени.

Чл.22. (1) Органите на Националната служба "Сигурност" предоставят получената от тях информация на компетентните държавни органи с оглед предотвратяване на посегателства срещу националната сигурност.
(2) Предоставянето на информация на висшите органи на държавна власт и на държавното управление се извършва чрез министъра на вътрешните работи, главния секретар или секретаря, на когото са възложени функциите по управление на Националната служба "Сигурност".
(3) Предоставянето на информация на други държавни органи за осъществяване на функциите им по управление в областта на националната сигурност се извършва от директора на националната служба или от упълномощени от него длъжностни лица.
Чл.23. Исканията на Националната служба "Сигурност" по чл.58 ЗМВР се отправят писмено, а информацията се предоставя в писмен вид или на други подходящи информационни носители.
Чл.24. Взаимодействието на Националната служба "Сигурност" с чужди специални служби във връзка с националната сигурност и за противодействие на международния тероризъм и други форми на международната организирана престъпност се осъществява от Дирекцията на националната служба в съответствие с международните задължения на страната и необходимостта от това.
Чл.25. (1) В изпълнение на контролната дейност по чл.51 и 52 ЗМВР органите на Националната служба "Сигурност":
1. осигуряват в контраразузнавателно и информационно отношение защитата на стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност;
2. дават разрешения за работа в стратегически обекти и дейности и за достъп до факти, сведения и предмети, които съставляват държавна тайна.
(2) Националната служба "Сигурност" не осъществява дейностите по ал.1, т.1 и 2 в Министерството на отбраната.
Чл.26. (1) Стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, се определят от Министерския съвет по предложение на съответния министър или ръководител на ведомство след предварително съгласуване с директора на националната служба.
(2) Защитата на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност включва:
1. организиране и контрол на физическа защита (охрана) на обекти;
2. информационна закрила, осъществявана чрез административни, организационни, технически и криптографически мерки.
Чл.27. Националната служба "Сигурност" оказва съдействие и осъществява контрол и на недържавни органи и организации, които имат разрешение за работа в стратегически обекти или работят с факти, сведения и предмети, съставляващи държавна тайна, при създаването, организирането и функционирането на техните съответни звена.
Чл.28. (1) Разрешенията по чл.25, т.2 се дават от Дирекцията на НСС и от съответните регионални звена "Сигурност" съгласувано с дирекцията.
(2) Органите на сигурността, издали разрешенията, както и директорът на НСС и неговите заместници ги отнемат, когато констатират, че е налице някое от условията по чл.32, ал.1.
(3) На служителите, чиито разрешения за работа с материали, съдържащи държавна тайна, са отнети, се предлагат длъжности извън утвърдения списък по чл.34, ал.1.
Чл.29. За работа в стратегически обекти и дейности извън територията, където вече е дадено разрешение, се издава отделно разрешение.
Чл.30. При освобождаване на служители от длъжност в стратегически обекти и дейности органите на Националната служба "Сигурност" се уведомяват, като се посочва и причината за освобождаването.
Чл.31. (1) Разрешенията за работа в стратегически обекти и дейности и за достъп до факти, сведения и предмети, съставляващи държавна тайна, се дават на граждани, които отговарят на нормативно определени условия и за тях е поискано такова разрешение.
(2) Изискванията по ал.1 се прилагат и при провеждане на конкурси по реда на Кодекса на труда и на други нормативни актове.
Чл.32. (1) Разрешенията по чл.31 не се дават, а издадените се отнемат, когато се установи, че кандидатите са:
1. небългарски граждани или лица, които имат и друго гражданство освен българско;
2. непълнолетни;
3. осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;
4. страдащи от психически заболявания, установени и документирани по съответния ред;
5. лица, за които има данни, че извършват дейност, застрашаваща националната сигурност.
(2) Предвиденото в ал.1, т.1 не се прилага по отношение на служителите, посочени в чл.1, т.2 и 3 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на служителите в дипломатическите и консулските представителства на Република България, приета с Постановление No 98 на Министерския съвет от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 45 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 85 от 1993 г., бр. 14 и 50 от 1994 г., бр. 111 от 1995 г. и бр. 29 от 1997 г.).
(3) Предвиденото в ал.1, т.1 ограничение не се отнася за представителите на потенциалните купувачи - чуждестранни физически и юридически лица, при взето решение за приватизация на държавни предприятия, обособени части от тях или обект на незавършено строителство от дружества, включени във военнопромишления комплекс и отбранителната промишленост на Република България.
(4) Лицата по ал.3 подписват декларация за спазване на секретността по образец, утвърден от НСС, като задължително условие за предоставяне на информация и за достъп до дружествата от военнопромишления комплекс и отбранителната промишленост. Декларацията се предоставя на органа по чл.3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и на органите на НСС.
Чл.33. (1) Предложенията за назначаване и за участие в конкурси на лица, които постъпват в стратегически обекти, или за извършване на стратегически дейности от значение за националната сигурност, предварително се съгласуват с Дирекцията на НСС или с регионалните звена "Сигурност". Искането се отправя писмено и в него се посочват трите имена, адресът, единният граждански номер и длъжността, която ще заема кандидатът.
(2) Дирекцията на НСС и регионалните звена "Сигурност" в 10-дневен срок дават писмен отговор на искането.
Чл.34. (1) След съгласуване с Дирекцията на НСС ръководителите на министерствата и другите ведомства утвърждават списък на длъжностите, които налагат заемащите ги лица да работят с данни и документи, съдържащи държавна тайна.
(2) Списъкът по ал.1 се изработва по образец на Дирекцията на НСС. При необходимост се правят мотивирани предложения за допълнение на утвърдения списък, а при по-големи щатни промени или реорганизации се изработва нов.
Чл.35. (1) Предложенията за лицата, които ще заемат длъжности, изискващи работа с материали, съдържащи държавна тайна, се съгласуват:
1. за министерствата и другите централни ведомства - с Дирекцията на НСС;
2. за всички останали държавни органи и организации - с регионалните звена "Сигурност".
(2) Ръководителите на държавните органи и организации изпращат писмено предложение до Дирекцията на НСС или до съответния началник на регионалното звено "Сигурност", в което посочват:
1. имената, адреса и единния граждански номер на лицето;
2. длъжността от утвърдения списък, за която се предлага кандидатът.
(3) Към молбата се прилага снимка на кандидата.
Чл.36. Без съгласуване със секретни материали могат да работят: народните представители; съдиите, прокурорите и следователите; министрите и ръководителите на ведомства и техните заместници; длъжностните лица, избрани от Народното събрание; длъжностните лица, назначавани с указ на Президента на републиката или с решение на Министерския съвет; началниците на канцелариите на Президента и на вицепрезидента на републиката; главният административен секретар на Президента; началниците на кабинетите на министър-председателя, на заместник министър-председателите и на министрите; началниците на отдели в Народното събрание, в Министерския съвет и в Администрацията на Президента; главните секретари на министерствата и другите ведомства; секретарите и съветниците на Президента и на вицепрезидента и съветниците в Министерския съвет; областните управители; висшият команден състав на Въоръжените сили.
Чл.37. (1) Органите на НСС са длъжни в едномесечен срок да дадат отговор на органите и организациите, които по установения ред са представили свои служители или кандидати за работа с материали, съдържащи държавна тайна.
(2) Преди получаването на писменото разрешение от органите на сигурността ръководителите и другите длъжности лица от съответното ведомство нямат право да уведомяват служителите или кандидатите, че са предложени да работят с данни, съставляващи държавна тайна, както и да им разрешават достъп до такива данни.
(3) При заемането на длъжността новоназначените служители попълват декларация за наказателната отговорност, която ще носят при нарушаване на установения ред за опазване на държавната тайна.
Чл.38. Писменият отказ за даване на разрешение за работа в стратегически обекти и дейности и за достъп до факти, сведения и предмети, съставляващи държавна тайна, не се мотивира. Той не се съобщава на служителя, съответно на кандидата за заемане на длъжността.
Чл.39. (1) Секретни материали и документи са тези, които съдържат данни, включени в Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България.
(2) В съответствие със списъка по ал.1 държавните органи и организации изработват конкретни по степен на секретност списъци на фактите, сведенията и предметите, които са държавна тайна в системата на съответния орган или организация.
Чл.40. Предоставянето на факти и сведения, съставляващи държавна тайна, в изпълнение на международните договори, по които Република България е страна, се извършва по съответния ред и само при наличие на задължителни разпоредби за секретност и защита на информацията, предвидени в тези договори.
Чл.41. (1) Степените на секретност са следните:
1. строго секретно от особена важност;
2. строго секретно;
3. секретно.
(2) Други степени и терминология за секретността не се разрешават.
Чл.42. (1) Степента на секретност се определя от изпълнителя и от съответния ръководител, подписващ документа, на основание на Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България.
(2) Секретните материали, получени от други органи и организации, се движат и съхраняват с такава степен на секретност, с каквато са получени.
Чл.43. (1) Степента на секретност се изменя от изпълнителя или от съответния ръководител, определил степента на секретност.
(2) Когато документите са заведени на отчет като секретни, но впоследствие се установи, че не съдържат данни, съставляващи държавна тайна, съответният ръководител по ал.1 ги обявява за несекретни с писмена резолюция.
Чл.44. Органите на НСС осъществяват превантивна дейност, като предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, застрашаващи националната сигурност.

Чл.45. Полицейските органи извършват контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденците в Република България в рамките на своите правомощия съгласно закона.
Чл.46. (1) За осъществяване на общата профилактика на правонарушенията полицейските органи разработват и осъществяват комплекс от мероприятия за разкриване и отстраняване на причините и условията за извършване на престъпления и други правонарушения.
(2) За осъществяване на индивидуалната профилактика на правонарушенията полицейските органи осъществяват действия по отношение на лица, за които може да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, създаващи заплаха за обществения ред.
(3) За предотвратяване на замислени или подготвени престъпления полицейските органи разработват и осъществяват мероприятия за установяване на лицата, замислили или подготвящи престъпления, и тяхното разубеждаване.
(4) За пресичане на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, за предотвратяване на общественоопасните му последици и за ограничаване на техните размери.
(5) Органите по ал.1 осъществяват сигнална и разяснителна дейност за предотвратяване на престъпления и други правонарушения, като информират държавните органи, физическите и юридически лица за причините и условията, способстващи за тяхното извършване, и издават задължителни предписания и разпореждания.
Чл.47. (1) При осъществяване на дейността по чл.60, т.9 ЗМВР компетентните полицейски органи издават документи за самоличност и извършват адресна регистрация на българските граждани.
(2) Полицейските органи осъществяват административен контрол по отношение на чужденците, пребиваващи в Република България, като правомощията им се определят със закон.
(3) Полицейските органи могат да извършват проверка на документите за самоличност и да осъществяват контрол за спазване правилата на адресната регистрация в предвидените в закона случаи.
Чл.48. При осъществяване на дейността по чл.60, т.11 ЗМВР полицейските органи конвоират лица:
1. на които е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража";
2. задържани от органите на МВР;
3. осъдени на лишаване от свобода - до мястото за изпълнение на наказанието;
4. подлежащи на приемане (предаване) на или от чужда държава;
5. в други случаи, предвидени от закон.
Чл.49. (1) Дирекцията на НСП осъществява конвойна дейност на територията на Република България и в чужбина.
(2) Конвойните звена в териториалните служби осъществяват конвойна дейност на територията на цялата страна.
(3) При необходимост конвойна дейност може да се осъществява и от други органи на МВР, имащи полицейски правомощия.
Чл.50. Ведомствата и органите, възложили конвоирането, осигуряват необходимите документи и финансови средства за осъществяване на конвойната дейност.
Чл.51. Организацията за осъществяване на конвойната дейност се определя от министъра на вътрешните работи.
Чл.52. За реализирането на функциите по чл.60, т.13, 14 и 15 ЗМВР Дирекцията на НСП:
1. събира, систематизира и анализира информация за състоянието, структурата и динамиката на престъпността и за резултатите от дейността на полицейските звена от страната;
2. планира, разработва и предлага на ръководството на МВР мерки за повишаване ефективността на борбата с престъпността и охраната на обществения ред;
3. разработва и предлага нормативни актове, отнасящи се до усъвършенстване на полицейската дейност;
4. подпомага и контролира дейността на полицейските звена, свързана с борбата срещу престъпността и с охраната на обществения ред;
5. подпомага и координира дейността на регионалните звена "Полиция" при разкриване на тежки престъпления;
6. организира повишаването на професионалната квалификация на личния състав;
7. извършва комплексни, контролни и тематични проверки по спазването и изпълнението на законовите и подзаконовите нормативни актове по направление на дейност.
Чл.53. (1) В случаите, определени от закон, полицейските органи имат право да задържат лица.
(2) Задържаните лица се отвеждат в поделенията на МВР или в други определени за това места.
(3) Оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят от министъра на вътрешните работи.
Чл.54. (1) За лицата по чл.53, ал.1 се издава писмена заповед за задържане.
(2) В заповедта по ал.1 се посочват:
1. името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта;
2. основанието за задържането;
3. данни, идентифициращи задържаното лице;
4. датата и часът на задържането;
5. правата, които има лицето по чл.70, ал.3 и 4 ЗМВР.
(3) Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.
(4) Отказът на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.
(5) Заповедта за задържане се завежда в специален регистър.
(6) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице.
Чл.55. (1) При извършване на личен обиск по смисъла на чл.73 ЗМВР полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност.
(2) Мерките по ал.1 се изразяват в готовност на проверяващия орган във всеки момент да въздейства върху обискираните лица с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие.
Чл.56. При извършване на проверката на лични вещи по смисъла на чл.74, ал.1 ЗМВР полицейските органи следят проверяваните лица да не изхвърлят вещи и предмети.
Чл.57. (1) Проверката на превозни средства по смисъла на чл.74, ал.2 ЗМВР включва:
1. проверка на документите за самоличност на лицата;
2. проверка на свидетелството за правоуправление;
3. проверка на документите на превозното средство и на превозвания товар;
4. проверка на превозното средство.
(2) Проверката на моторни превозни средства (МПС) се извършва при неработещ двигател.
Чл.58. (1). Проверката на помещения по смисъла на чл.76 ЗМВР по възможност трябва да се извършва от няколко полицейски служители.
(2) Преди извършване на проверката по ал.1 се вземат мерки за уведомяване на най-близкото полицейско звено.
(3) При започване на проверката помещенията се претърсват за наличие на хора.
(4) При проверката се установява самоличността и ако са налице основанията, предвидени в закона, на лицата се извършва личен обиск, проверяват се личните им вещи и се задържат.
(5) В случаите, когато лицата се нуждаят от неотложна помощ, се вземат необходимите мерки.
Чл.59. При използване на помощни средства, предвидени в ЗМВР, полицейските органи съставят писмен доклад.
Чл.60. Заведенията за отрезвяване и домовете за временно настаняване на пълнолетни лица по чл.82 и 83 ЗМВР се създават по реда на чл.68, ал.2 от Закона за народното здраве.
Чл.61. (1) Длъжностните лица от заведенията за отрезвяване оказват първоначална медицинска помощ на приетите лица в рамките на квалификацията си и при необходимост търсят съдействие от съответните здравни заведения за оказване на специализирана помощ.
(2) Лицата в тежка степен на опиянение или с травми и наранявания се отвеждат в здравни заведения за оказване на специализирана медицинска помощ.
(3) Приетите в заведенията за отрезвяване лица се регистрират в специален регистър и им се съставя регистрационен картон.
(4) Срокът за престой на настанените лица в заведенията и помещенията за отрезвяване е до 24 часа, а ако някои от тях се нуждаят от продължителна медицинска помощ, те се настаняват в здравни заведения.
Чл.62. (1) Подборът, назначаването и освобождаването от служба на служителите от специализираните звена се извършват по реда на ЗМВР.
(2) Служителите от специализираните звена се назначават за срока на договора. Преминаването им на работа по щата на МВР или в друг обект преди изтичането на срока на договора се допуска след освобождаването им от служба и изплащането на предвидените в ЗМВР обезщетения.
(3) По реда на ал.2 служителите от щата на МВР могат да преминат на работа в специализираните звена.
(4) При преминаването на работа по реда на ал.2 и 3 в рамките на 6-месечен срок кадровите изисквания за първоначално назначаване не се прилагат.
(5) При намаляване числения състав на специализираните звена и при закриването им служителите се освобождават от служба поради съкращаване на щата.
(6) На служителите от специализираните полицейски звена обезщетенията, предвидени в ЗМВР, се изплащат от МВР в съответствие със сключените по реда на чл.85, ал.2 и чл.86, ал.3 ЗМВР договори за осигуряване на цялостната издръжка на специализираните полицейски звена от възложителите.

Чл.63. (1) Органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна, информационна, организационна и превантивна дейност по установяване на местни и транснационални престъпни структури, по тяхното наблюдение, разкриване и пресичане на престъпната им дейност.
(2) Дейностите по ал.1 се осъществяват самостоятелно или съвместно със съответните служби на други държави, с които са сключени споразумения за сътрудничество или в изпълнение на други международни договори, по които Република България е страна.
Чл.64. Органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност за противодействие срещу терористични действия, като:
1. изясняват сигнали за закани за престъпления срещу личността и имуществото на държавни и обществени дейци, граждани и юридически лица, както и на лица и обекти, ползващи се с международна защита, и разкриват авторите им;
2. провеждат действия за разкриване и пресичане на дейността на престъпни групи и организации, извършващи изнудвания, вземане на заложници, престъпления с общоопасни средства и други насилствени действия;
3. установяват връзките на местни структури на организираната престъпност с лица, принадлежащи към международни престъпни структури, използващи насилствени методи, и противодействат срещу евентуалната им съвместна терористична дейност на територията на страната;
4. наблюдават, установяват и контролират дейността на временно пребиваващи в страната лица, обявени за международно издирване във връзка с участие в терористични актове на чужда територия;
5. наблюдават лица, подозирани в терористична дейност по искане на съответните служби на други държави, с които са сключени специални споразумения за сътрудничество или в изпълнение на други международни договори, по които Република България е страна;
6. наблюдават и контролират лидери и лица от престъпни групи или организации, използващи насилствени методи, и провеждат действия за неутрализирането им;
7. оказват съдействие на Националната служба за охрана при Президента на републиката.
Чл.65. При осъществяване на оперативно-издирвателна дейност срещу контрабанда и незаконни сделки с оръжие, стратегически суровини, стоки с двойна употреба, МПС, исторически и културни ценности органите на НСБОП:
1. наблюдават, установяват и контролират криминални групи и организации, използващи силата на заплахата като метод за постигане на престъпни цели;
2. самостоятелно и във взаимодействие със съответните служби на други държави проверяват и изясняват данни за незаконни сделки и международно организиран трафик на оръжие, стратегически суровини, военна и специална продукция, на стоки и технологии с възможна двойна употреба и на източници на йонизиращи лъчения;
3. наблюдават, установяват и контролират канали за внос и износ на МПС - предмет на престъпления;
4. установяват и контролират търговци и търговски дружества, използвани като прикрития за организиран трафик на МПС;
5. установяват и контролират лица, извършващи изкупуване на незаконно притежавани паметници на културата или ценни исторически находки;
6. разкриват незаконни сделки с исторически и културни ценности и предприемат действия за недопускане изнасянето им извън страната;
7. установяват, контролират и неутрализират лица, изграждащи и обслужващи канали за контрабанда на исторически и културни ценности;
8. взаимодействат със специализирани служби на чужди държави за откриване на откраднати или незаконно изнесени от страната паметници на културата и ценни исторически находки;
9. съдействат на компетентните държавни органи за създаване и функциониране на националната система за опазване културно-историческото наследство на страната.
Чл.66. За разкриване и предотвратяване на незаконно въвеждане и извеждане от страната на лица от други държави органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност, като:
1. самостоятелно или в сътрудничество със специализираните служби на други държави установяват и контролират престъпни групи и организации, извършващи нелегална миграция;
2. наблюдават престъпни групи и организации, извършващи търговия с хора с цел сексуална експлоатация.
Чл.67. При осъществяване на оперативно-издирвателна дейност по разкриването и предотвратяването на незаконния трафик, производството и търговията с наркотични и психотропни вещества, суровини и оборудване за тяхното производство органите на НСБОП:
1. установяват и контролират места, използвани от международни наркотрафикантски организации за временно складиране на наркотични вещества и суровини за тяхното производство на територията на страната;
2. наблюдават и контролират лица, поставили се в услуга на наркотрафикантски организации;
3. осъществяват взаимодействие със специализирани служби на други държави за изясняване на данни за незаконен трафик на наркотични вещества и за контрабандни доставки на суровини, използвани за производството им;
4. подпомагат компетентните органи на други държави при разследване на лица за незаконен трафик и търговия с наркотични вещества и контролирани суровини;
5. в сътрудничество със специализирани служби на други държави осъществяват контролирани доставки на наркотици и суровини за производството им;
6. оперативно установяват и контролират дейността на временно пребиваващи в страната лица, обявени за международно издирване във връзка с участие в незаконен трафик и разпространение на наркотици на чужда територия;
7. пресичат незаконната търговия и разпространение на наркотици на територията на страната;
8. осъществяват контрол върху дейността на лица, които влагат в производство и извършват вносно-износна и реекспортна дейност на суровини под разрешителен режим за недопускане незаконното им отклоняване от декларираната цел;
9. установяват незаконни лаборатории за синтезиране на наркотични вещества и психотропни субстанции и цехове за таблетирането им;
10. противодействат на незаконното засяване, отглеждане и изкупуване на растения, които могат да бъдат използвани за производство на наркотични вещества;
11. подпомагат компетентните органи за предприемане на мерки, целящи намаляване търсенето на наркотици.
Чл.68. Органите на НСБОП провеждат оперативно-издирвателна дейност за противодействие на престъпления, осъществявани от групи и организации под прикритието на легална търговска дейност.
Чл.69. При осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за разкриване и предотвратяване използването на силата на заплахата за сключване на сделки и извличане на облаги от това органите на НСБОП наблюдават и контролират лицата, извършващи охранителна, застрахователна и друга свързана с тях дейност.
Чл.70. За разкриване и предотвратяване на преправяне, изготвяне и прокарване в обращение на неистински парични знаци и ценни книжа органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност, като установяват и контролират престъпни организации, групи и лица, финансиращи, изготвящи или прокарващи в обращение неистински и подправени парични знаци и ценни книжа.
Чл.71. За разкриване и предотвратяване на деянията по влагане или придобиване на неправомерни облаги от хазарт органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност, като:
1. установяват произхода на средствата, послужили за създаването на заведения за забавни и хазартни игри;
2. проверяват данните за изпиране на пари чрез участие в забавни и хазартни игри;
3. подпомагат дейността на компетентните органи за установяване на данъчни нарушения и престъпления при създаването и функционирането на заведения по т.1.
Чл.72. Органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност за предотвратяване и разкриване на корупция в държавната и местната администрация, при което:
1. установяват, контролират и документират дейността на длъжностни лица, поставили се в услуга на престъпни групи и организации;
2. издирват и проследяват натрупването и преобразуването на имуществата, получени от длъжностни и други престъпления.
Чл.73. При упражняване на правомощията си във връзка с извършваната оперативно-издирвателна дейност органите на НСБОП осъществяват непосредствено информационен обмен и провеждат съгласувани действия със съответните служби на други държави на основата на сключените споразумения или международни договори, влезли в сила за Република България.
Чл.74. (1) Националната служба "Борба с организираната престъпност" събира и обобщава информацията за иззетите количества наркотични вещества, суровини за тяхното производство и унищожените площи с растения, съдържащи наркотични вещества, и ги предоставя на Националната служба по наркотиците при Министерството на здравеопазването.
(2) Съвместно с органите на Главно управление "Митници" и на НСГП осъществяват контролирани доставки по ред, определен от министъра на вътрешните работи и от министъра на финансите.
Чл.75. Дирекцията на НСБОП изследва и анализира причините и условията за състоянието на организираната престъпност и осъществява дейностите по чл.46.
Чл.76. Дирекцията на НСБОП отчита правонарушения по чл.90, ал.1 ЗМВР и извършителите им по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
Чл.77. Дирекцията на НСБОП осъществява методическо ръководство, помощ и контрол на регионалните звена "Борба с организираната престъпност", като:
1. подпомага непосредствено планирането и осъществяването на оперативно-издирвателната дейност;
2. изготвя методически и практически указания относно организацията на оперативно-издирвателната и информационно-аналитичната дейност;
3. предоставя периодично обобщена информация за състоянието на обстановката по направленията на дейност;
4. организира курсове за преподготовка с участието на експерти от специализирани служби на други държави.

Чл.78. (1) Установените от Министерския съвет гранична зона и забранена гранична ивица, както и тяхната дълбочина и редът за обозначаването им служат за осигуряване режима на държавната граница.
(2) Държавната граница на Република България, преминаваща по река, не се премества както при изменения на очертанията на нейните брегове или нивото на водата, така и при отклонение на коритото на реката в една или друга посока, ако това не е уредено с други споразумения.
(3) На железопътните и шосейните мостове, бентове и други съоръжения, които преминават през граничните участъци на плавателни и неплавателни реки, държавната граница се установява по средата на тези съоръжения или по тяхната технологична ос в зависимост от преминаването на държавната граница по водата.
(4) Държавната граница на Република България на местността се обозначава с ясно видими гранични знаци, чието местоположение е определено в документите за демаркиране на границата между Република България и съседните държави.
(5) Формите, размерите и надписите на граничните знаци по ал.4 и редът за тяхното поставяне се определят от законодателството на страната и от международните договорености.
(6) За поддържане на видимостта и предпазване на граничните знаци по ал.4 по взаимна договореност между Република България и съседните държави от двете страни на граничната линия се установява гранична ивица с определена дълбочина.
Чл.79. Преминаването през държавната граница се осъществява през граничните контролно-пропускателни пунктове.
Чл.80. Излитането и кацането на български и чуждестранни въздухоплавателни средства се извършват на аерогарите (аеродрумите), открити за международни полети, където е осигурена възможност за извършване на граничен контрол. Друг ред на излитане и кацане на въздухоплавателни средства се допуска само с разрешение на българските компетентни органи.
Чл.81. Лицата, транспортните средства, стоките и друго имущество, преминаващи през държавната граница на Република България, подлежат на граничен, митнически, санитарно-карантинен, ветеринарен, растително-санитарен контрол и контрол за изнасяне на културни ценности по ред, определен от Министерския съвет.
Чл.82. За нарушител на държавната граница се счита:
1. лице, пресякло или опитващо се да пресече държавната граница на Република България по какъвто и да е начин извън пунктовете за пропускане или в пунктовете за пропускане, но в нарушение на правилата за нейното преминаване;
2. лице, проникнало или опитващо се да проникне на чуждестранни и български транспортни средства при нерегламентирано преминаване на държавната граница на Република България;
3. чуждестранен невоенен или военен плавателен съд - в случаите, определени със закон;
4. въздухоплавателно средство и друг летателен апарат - в случаите, определени със закон.
Чл.83. (1) При установяване на издирвано транспортно средство органите на НСГП го задържат и предават в съответното РПУ, като незабавно уведомяват дирекцията на НСГП.
(2) Органите на НСГП задържат превозно средство в случаи, когато:
1. то е обявено за издирване;
2. има наложена забрана за напускане на страната;
3. има издаден акт от органите на съдебната власт.
Чл.84. (1) През държавната граница могат да се пренасят огнестрелни оръжия, боеприпаси и взривни вещества при условия и по ред, определени със закон.
(2) Пренасяните през границата без съответното разрешение оръжия, боеприпаси или взривни вещества се изземват и незабавно се предават на органите на НСГП.
(3) Оръжието, боеприпасите и взривните вещества, открити в български или чужди граждани, които нямат разрешение за пренасяне през държавната граница, се изземват, като се съставя протокол.
Чл.85. За поддържането в изправност на граничните знаци и граничната линия на държавната граница на Република България и за спазване на граничния режим, както и за уреждане на възникнали гранични нарушения на определени участъци на основание чл.102 ЗМВР и международни договори се назначават гранични представители от състава на НСГП.
Чл.86. В изпълнение на правомощията си органите на НСГП:
1. извършват проверка на лица, преглед на багажи, на транспортни средства и на товарите в тях;
2. извършват проверка на документи за самоличност и на други документи, даващи възможност за идентифициране на лицето и правото му за преминаване през определените пунктове на държавната граница, проверка на документите на стоката и на транспортните средства;
3. разкриват и предотвратяват опити за незаконно преминаване на държавната граница от укрити в транспортни средства лица и за незаконно внасяне и изнасяне на оръжие, общоопасни средства, наркотични вещества и други стоки;
4. проследяват и регистрират движението на плавателни средства в българския участък на река Дунав.
Чл.87. (1) В изпълнение на правомощията си органите на НСГП съставят актове за извършени административни нарушения, издават наказателни постановления и налагат принудителни административни мерки съгласно закона.
(2) Длъжностните лица, имащи правата по ал.1, се определят от министъра на вътрешните работи.
(3) В изпълнение на чл.97, ал.1, т.4 ЗМВР командирите на граничните полицейски кораби имат и правомощия, определени със Закона за морските пространства на Република България, включително и в българската част на водите на граничните реки и други водоеми.
Чл.88. В границите на своята компетентност НСГП извършва оперативно-издирвателна дейност самостоятелно и по реда, определен от чл.9, ал.2.

Чл.89. (1) Стратегически обекти са тези административни, промишлени, транспортни или комуникационни обекти, от нормалното функциониране на които зависи дейността на органите на държавното управление и работата на основните отрасли от икономиката на страната.
(2) Особено важни обекти са онези административни, промишлени, транспортни, комуникационни и други обекти, нарушеното функциониране на които води до поставяне в опасност управлението на отделен район от страната или работата на звена от икономиката за определен период.
Чл.90. (1) Охраната на стратегически и особено важни обекти се осъществява със системи за физическа защита, които могат да включват персонал за физическа защита, физически бариери, сигнално-охранителни известителни системи, телевизионна техника, охранително осветление, комуникационни средства, транспортни средства, служебни животни и съответно оборудвани служебни помещения.
(2) Физически бариери са всички видове огради, оградни съоръжения, решетки, метални или усилени с метал врати, капандури и прозорци, укрепващи метални елементи, механични заключващи устройства, тунелни проходни съоръжения, които осигуряват безопасното придвижване на състезатели и служебни лица до и от игралното поле на стадиони и др.
(3) Оградни съоръжения са всички видове врати, заключващи устройства към тях, спиращи, контролиращи и задържащи достъпа съоръжения, разположени преди, след и на самата ограда неподвижно или задвижвани ръчно или автоматично.
(4) Спиращи достъпа съоръжения са подвижни и неподвижни, ограничаващи или спиращи движението на моторни превозни средства или на лица, съоръжения по пътя им към контролно-пропускателните пунктове с цел улесняване на проверката им, като различни видове бариери, рогатки, парапетни ограничители, разположени зигзагообразно стоманобетонни блокове, неравности по пътната настилка и др.
(5) Контролиращи достъпа съоръжения са всички видове биологични, електронни или магнитни четящи устройства, кодирани бутонни устройства и други, които при подадена им команда деблокират спиращите съоръжения или врати. Тези устройства могат и да запазват информацията за контролирания достъп.
(6) Задържащи достъпа съоръжения са съоръженията за възпрепятстване достъпа на лица до охранявания обект, които се разполагат в близост или върху физическите бариери, в това число:
1. физически (кльонови допълнения - единични и двойни, шипове, бодливи рулони от тел, ламели, мрежи и др.);
2. звукозаглушаващи;
3. светлиннозаслепяващи;
4. химически вещества, които образуват дим, пяна, представляват залепващи вещества и др.
(7) Сигнално-охранителни известителни системи са централни или местни пултове, контролни панели, датчици, средства за сигнализация и устройства за предаване на сигнали на разстояния, които подават сигнал при евентуален опит да бъдат преодолени или разрушени физическите бариери от системи за физическа защита на даден строеж.
(8) Телевизионна техника е система от телевизионни камери, монитори, видеомагнетофони, видеомултиплексори, превключватели и други, с които се наблюдават, констатират и/или заснемат извършителите на опити за проникване или проникналите в даден строеж.
(9) Комуникационни средства са всички видове директни проводни, телефонни и радио-връзки, които се ползват от персонала за физическа защита, за ръководство, предислоциране и повикване на допълнителни сили за предотвратяване на противозаконно проникване или за преследване на незаконно проникналите в даден строеж.
Чл.91. (1) Жандармерийските звена при приемането на стратегически или особено важен обект за охрана разработват план за охрана и отбрана, съгласуван със съответното ведомство.
(2) Планът по ал.1 определя реда за действие на звената на НСЖ по осигуряване на физическата защита на обектите, пропускателния режим, реда за временно пребиваване на територията на обекта и взаимодействието с националните, териториалните и оперативно-техническите служби, поделенията на Министерството на отбраната, други лица и организации при нормални и извънредни ситуации.
(3) Планът по ал.1 се утвърждава от директора на НСЖ, от директора на съответната териториална служба и от ръководителя на съответното ведомство.
(4) При необходимост, след съгласуване с органите на местната власт, около обектите може да се установи зона с ограничен достъп. Границата на зоната се обозначава с ясно видими знаци (табели). В границите на зоната не се включват пътищата за общо ползване и жилищни сгради.
(5) На подстъпите към охраняваните обекти могат да се изградят инженерно-технически съоръжения.
Чл.92. Отговорен за изпълнение на плана по чл. 91 е началникът на жандармерийското звено.
Чл.93. Дейностите по чл.107, ал.1, т.3 ЗМВР се осъществяват при провеждане на действия от НСЖ за ликвидиране на терористични и диверсионни групи, осигуряване на зоните с ограничен достъп до стратегически и особено важни обекти и при участие в опазването на обществения ред.
Чл.94. Ползването или прекъсването на комуникационни връзки се извършва при изпълнение на задачите по чл.105, ал.1, т.2 ЗМВР съгласувано с компетентните органи, както и при преследване на особено опасни извършители на криминални деяния.
Чл.95. В границите на своята компетентност НСЖ извършва оперативно-издирвателна дейност самостоятелно и по реда, определен в чл.9, ал.2.
Чл.96. Специализираното авиоподеление може да изпълнява отделни задачи на службите на МВР по писмена заявка, съгласувана с директора на НСЖ и утвърдена от съответния секретар на МВР, на когото е възложена функцията по управление.

Чл.97. (1) Пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност се организират и осъществяват от НСПАБ самостоятелно или съвместно с аварийно-спасителните служби и специализираните сили и средства на държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите.
(2) Пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност извършват и специализираните звена за пожарна и аварийна безопасност на договорна основа и звената по чл.12, ал.4 ЗМВР.
(3) Пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност могат да извършват и търговските дружества, на които е дадено разрешение по чл.117, т.13 ЗМВР, и доброволни формирования за пожарна и аварийна безопасност.
(4) Пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност се организират и осъществяват по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
Чл.98. (1) Влизането за гасене на пожари и за извършване на аварийно-спасителни дейности в помещения и обекти, за които има специален режим, се извършва в съответствие с установения пропускателен режим.
(2) По искане на чуждестранните представителства и физическите лица, които се ползват с имунитет, органите за пожарна и аварийна безопасност провеждат гасителни и спасителни действия в техните служебни и жилищни помещения и на превозните им средства.
(3) Когато непосредствено са застрашени други сгради и съоръжения, със съгласието на ръководителя на чуждестранното представителство или на чуждестранното физическо лице, ползващо се с имунитет, органите за противопожарна охрана провеждат гасителни и спасителни действия и в техните служебни и жилищни помещения.
Чл.99. За осъществяване на пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност и поддържане на постоянна оперативна готовност НСПАБ:
1. организира непрекъснато денонощно дежурство с личен състав и техника; редът за организацията на дежурството се определя от министъра на вътрешните работи;
2. поддържа в постоянна оперативна готовност наличната техника и средства за пожарогасене и аварийно-спасителна дейност;
3. организира и контролира подготовката на личния състав;
4. разработва планове за пожарогасене и оказване на помощ при стихийни бедствия и производствени аварии;
5. разработва съвместно с министерства, ведомства, общини и лица, осъществяващи търговска дейност, планове за взаимодействие;
6. съгласува планове за действия на лица, осъществяващи търговска дейност, за гасене на пожари и ликвидиране на аварии;
7. изучава оперативната обстановка в обектите на територията на охранявания район;
8. определя вида и количеството на техниката и материално-техническите средства.
Чл.100. За осъществяване на пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност в населените места общините и кметствата са длъжни:
1. да предоставят на териториалните звена за пожарна и аварийна безопасност обзаведени сгради и помещения, противопожарна техника, технически и гасителни средства по нормативи, утвърдени от министъра на вътрешните работи;
2. да създават условия за успешно пожарогасене и аварийно-спасителна дейност на територията на общините и кметствата.
Чл.101. За осъществяване на пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност на обекти на държавни органи, организации и юридически лица ръководителите им са длъжни:
1. да създават условия за успешно пожарогасене и аварийно-спасителна дейност на територията на обектите, дружествата и ведомствата;
2. да осигуряват условия на звената на НСПАБ за запознаване с оперативната обстановка и провеждане на пожаро-технически учения на територията на техните обекти.
Чл.102. (1) Държавният противопожарен контрол е комплекс от контролни, разпоредителни, принудителни и административно-наказателни дейности, осъществявани от органите на НСПАБ.
(2) Органите на НСПАБ провеждат държавен противопожарен контрол, като:
1. извършват проверки за правилното прилагане на противопожарните строително-технически норми при планирането и застрояването в строителните граници на населените места и строежите в земеделски земи, както и при проектирането и строителството на сгради, съоръжения и инсталации;
2. дават становище за прилагане на строителни материали и изделия, влагани в строежите, както и на машини, съоръжения и изделия, предназначени за работа в пожаро- и взривоопасна среда, от местно производство и от внос;
3. дават оценка за противопожарната осигуреност на строежите;
4. съвместно с други министерства и ведомства разработват строителни и технически правила, норми и наредби, свързани с осигуряване пожаробезопасната експлоатация на строежите и обектите;
5. съгласуват нормативни актове на други министерства и ведомства, отнасящи се до противопожарната осигуреност на строежите и обектите;
6. извършват проверки на обекти в експлоатация за контролиране изпълнението на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност.
(3) Редът за осъществяване на държавния противопожарен контрол се определя от министъра на вътрешните работи.
Чл.103. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни:
1. да спазват установените противопожарни правила и норми, както и специфичните правила за съответните населени места, и да оказват съдействие на органите на НСПАБ;
2. да съгласуват с НСПАБ: проектите за строежите, предназначени за работа в пожаро- и взривоопасна среда; строителни материали и изделия - местно производство и от внос; машини, съоръжения и изделия, предназначени за работа в пожаро- и взривоопасна среда - местно производство и от внос;
3. да провеждат дейности, осигуряващи пожарната и аварийната безопасност на обекта;
4. в едномесечен срок след получаването на писмен сигнал за наличието на нарушения на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност да уведомяват органите за пожарна и аварийна безопасност, отправили сигнала, за предприетите мерки за отстраняване на нарушенията.
Чл.104. (1) Специализираните звена за пожарна и аварийна безопасност по чл.120 ЗМВР осъществяват държавен противопожарен контрол в обектите, за които са създадени.
(2) За служителите от специализираните звена за пожарна и аварийна безопасност се прилагат разпоредбите на чл.62.
Чл.105. (1) При налагане на принудителни административни мерки по чл.278 ЗМВР органите на НСПАБ запечатват обектите.
(2) Изпълнението на принудителната административна мярка се извършва от органа, осъществяващ държавния противопожарен контрол, въз основа на заповед, която за обектите с национално значение се издава от министъра на вътрешните работи, а в останалите случаи - от директора на НСПАБ или от директора на СДВР и на РДВР.
Чл.106. Научно-приложната дейност по чл.113 ЗМВР се осъществява от научно-приложен институт по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл.107. (1) Численият състав на МВР се определя от Министерския съвет.
(2) Численият състав включва броя на офицерите, сержантите, военнослужещите на наборна военна служба и служителите от гражданската администрация.
(3) Численият състав се води на отчет в служба "Личен състав". Той се разпределя по служби с щатовете съобразно утвърдените структури.
(4) Не се допускат промени между утвърдените от Министерския съвет офицерски и сержантски бройки и бройките от гражданската администрация.
(5) Министърът на вътрешните работи може да създава извън числения състав по ал.1 допълнителни щатове за длъжности от гражданската администрация за производствени, ремонтни, социални и обслужващи дейности в рамките на осигурените средства.
Чл.108. (1) Министърът на вътрешните работи в рамките на числения състав поддържа резерв от офицерски и сержантски бройки и бройки от гражданската администрация, който се използва при извънредни промени в оперативната обстановка.
(2) Резервът по ал.1 се води на отчет в служба "Личен състав".
Чл.109. (1) Министърът на вътрешните работи утвърждава щатове от офицерски и сержантски бройки за участие в международните мисии, за обучение и за други дейности, по които се преназначават служителите за съответния срок.
(2) След изтичане на срока по ал.1 служителите се преназначават на длъжности в съответствие с квалификацията им.
Чл.110. (1) Службите на МВР разработват своите функционални задължения и структура въз основа на законовите разпоредби.
(2) Функционалните задължения обединяват детайлизираните задачи и дейности на структурните звена.
(3) Структурите на службите на МВР са съобразени и произтичат от функционалните им задължения и от състоянието на оперативната обстановка.
(4) Функционалните задължения и структурата на съответната служба след съгласуване със служба "Личен състав", със секретаря, на когото са възложени съответните функции по управление, и с главния секретар се утвърждават от министъра на вътрешните работи.
(5) Методики за категоризиране на териториалните структурни звена по направление на дейност се разработват и предлагат за утвърждаване от министъра на вътрешните работи съгласувано със служба "Личен състав" на НСС, НСП, НСБОП и НСПАБ.
Чл.111. Структурите на службите на МВР се изграждат върху следните принципи:
1. минимален брой на йерархичните нива;
2. осигуряване на възможно най-кратък път за обмен на информация;
3. стабилност, с възможност за изменение в определени граници в съответствие с промените в оперативната обстановка;
4. икономичност при разпределянето на числения състав.
Чл.112. Въз основа на утвърдените структури се разработват щатните разписания (щатове).
Чл.113. (1) Щатът изразява организационната структура на службите на МВР, определя числения им състав, длъжностите, пределните звания за офицерите и сержантите и необходимото образование.
(2) Щатовете се разработват от служба "Личен състав" по предложение на директорите (началниците) на служби по чл.9 ЗМВР.
Чл.114. (1) Определянето на отделните структурни звена и числения им състав в щатовете се извършва въз основа на утвърдени от министъра на вътрешните работи нормативи за численост и управляемост.
(2) Нормативите по ал.1 се разработват от службите на МВР по направление на дейност.
(3) Служба "Личен състав" осъществява контрол и методическа помощ при разработването на нормативите за численост и управляемост.
Чл.115. (1) Министърът на вътрешните работи утвърждава класификатори на офицерските и сержантските длъжности и на длъжностите от гражданската администрация.
(2) Министърът на вътрешните работи определя основните и междинните длъжности и приравнява останалите към тях.
Чл.116. Нови щатове се изготвят и утвърждават при промяна в структурата на основните структурни звена на МВР.
Чл.117. (1) В Министерството на вътрешните работи се изготвят и утвърждават типови и специфични длъжностни характеристики.
(2) Длъжностните характеристики се изготвят с цел да се създаде оптимална организация и разделение на труда на изпълнителските и ръководните кадри в МВР.
Чл.118. (1) Длъжностната характеристика съдържа:
1. изискванията за заемане на длъжността;
2. длъжностните задължения.
(2) В изискванията за заемане на длъжността се посочват необходимият образователен ценз, специалността, трудовият стаж, както и други изисквания в зависимост от спецификата на длъжността. За ръководните длъжности се определят по-високи изисквания за образование, специализация и трудов стаж.
(3) Длъжностните задължения определят дейностите (задачите), които се възлагат за изпълнение на съответния служител.
Чл.119. (1) Типови длъжностни характеристики се изготвят за длъжностите, които са включени в щатовете на повече от една служба. Те се разработват от служба "Личен състав" по предложение на директорите (началниците) на служби по чл.9 ЗМВР по направление на дейност и се утвърждават от главния секретар.
(2) За длъжностите, невключени в ал.1, се изготвят специфични длъжностни характеристики. При необходимост те могат да се допълват със задължения, предвидени в длъжностни характеристики за сходни длъжности. Специфичните длъжностни характеристики се утвърждават от директорите (началниците) на служби по чл.9 ЗМВР след съгласуване със служба "Личен състав"
Чл.120. Служителите от звената "Личен състав" са длъжни да запознаят всеки новоназначен и преназначен служител с неговата длъжностна характеристика. Изготвеният по този повод протокол се съхранява в личното кадрово дело на служителя.
Чл.121. Контролът по спазването на щатната дисциплина се осъществява от служба "Личен състав".

Чл.122. (1) На държавна служба в МВР за офицери и сержанти се приемат кандидати само с българско гражданство, които отговарят на следните общи условия:
1. да не са по-възрастни от 40 години;
2. да притежават една от следните образователно-квалификационни степени: "доктор", "магистър", "бакалавър" и "специалист по..." или средно образование;
3. да са физически здрави и психологически годни за съответното направление на дейност в МВР;
4. да са отслужили наборна военна служба - за мъжете;
5. да не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, независимо от последвалата реабилитация, и срещу тях да не е повдигнато обвинение за извършено умишлено престъпление от общ характер.
(2) Условията и редът за проверка на професионалната и психофизическата годност за съответните длъжности се определят от министъра на вътрешните работи.
Чл.123. (1) Кандидатите представят следните документи:
1. молба;
2. автобиография;
3. документ за отслужена наборна военна служба;
4. трудова книжка или друг документ за трудов стаж;
5. документ за завършена степен на образование, квалификация и/или правоспособност;
6. свидетелство за съдимост.
(2) Езиковата и общата култура и интелектуалното ниво на кандидатите се проверяват чрез методика, утвърдена от министъра на вътрешните работи.
(3) Кандидатите подписват декларация за гражданство.
(4) Кандидатите задължително се подлагат на медицинско изследване за здравословното им състояние.
(5) Физическата годност на кандидатите се установява по нормативи, утвърдени от министъра на вътрешните работи.
(6) Психологичната годност на кандидатите за съответната длъжност и направление за работа се установява от Института по психология на МВР.
Чл.124. Редът за проучване и утвърждаване на кандидатите се определя от министъра на вътрешните работи.
Чл.125. (1) Попълването на съответните служби на МВР с военнослужещи на наборна военна служба се извършва по предварителна заявка (разчет), утвърдена от началника на Генералния щаб на Българската армия.
(2) Превеждането на военнослужещите на наборна военна служба при необходимост се извършва по предложение на директорите на националните служби, утвърдено от съответния секретар на МВР, на когото са възложени функции по управление.
(3) Правомощията на офицерите и сержантите от НСГП, НСЖ и НСПАБ, осъществяващи ръководни и контролни функции по отношение на военнослужещите на наборна военна служба, се определят от министъра на вътрешните работи в съответствие с уставите на въоръжените сили.

Чл.126. (1) След утвърждаването кандидатите за офицери и сержанти се назначават на съответната длъжност и им се присвоява звание със заповед.
(2) Офицери, притежаващи образователно-квалификационна степен "специалист по...", се назначават на длъжности, чието пределно звание е "майор".
Чл.127. (1) Офицерите и сержантите подписват акт за встъпване в длъжност не по-късно от 30 дни от датата на издаване на заповедта, ако в нея не е посочен друг срок.
(2) Заповедите за назначаване на офицерите и сержантите, неподписали акта за встъпване в длъжност в срока по ал.1, се отменят.
Чл.128. (1) При назначаването офицерите и сержантите подписват декларация за имуществото и доходите си по утвърден от министъра на вътрешните работи образец.
(2) Ежегодно до 31 януари се подписва декларация за настъпилите промени в имуществото и доходите за предходната календарна година.
(3) Декларациите по ал.1 и 2 се прилагат в личните кадрови дела (ЛКД) на служителите.
Чл.129. При отказ да положат клетва или да подпишат декларациите по чл.201, ал.1 ЗМВР назначените офицери и сержанти не встъпват в длъжност, а издадената заповед се отменя.
Чл.130. (1) Министърът на вътрешните работи определя:
1. вида на униформеното облекло и отличителните знаци;
2. кръга от офицери и сержанти, които осъществяват правомощията си по ЗМВР в униформено облекло;
3. случаите на носене на униформено облекло от служители извън посочените по т.2.
(2) Военнослужещите на наборна военна служба в МВР носят службата си в униформено облекло, определено от министъра на вътрешните работи.
(3) На офицерите и сержантите се зачислява служебно оръжие след встъпването им в длъжност. Редът за носенето и съхраняването на оръжието се определя от министъра на вътрешните работи.
(4) Офицерите и сержантите имат право да носят оръжие само когато носят служебните си карти.
(5) На новоназначените офицери и сержанти, изпратени на курс за начална специална подготовка, служебното оръжие се зачислява след завършването на курса.
(6) Зачисляването, носенето и съхраняването на оръжие от военнослужещите на наборна военна служба се извършват в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и уставите на въоръжените сили.
Чл.131. При сключване на трудов договор служителите от гражданската администрация подписват декларация за опазване на държавната и служебната тайна.
Чл.132. (1) Извънщатните служители се привличат за съдействие на органите на МВР със заповед.
(2) Заповедта по ал.1 се издава от директорите (началниците) на службите по чл.9 ЗМВР за срок 1 година.
(3) За лицата по ал.1 се прилагат кадровите изисквания по чл.122, ал.1, т.2, 3, 4 и 5, като при постъпването подписват декларация за опазване на държавната и служебната тайна.
(4) На извънщатните служители може да се зачисли оръжие, когато характерът на дейността и изпълняваните задачи налагат това.
(5) Министърът на вътрешните работи определя правомощията на извънщатните служители.
Чл.133. (1) На офицерите, сержантите, служителите от гражданската администрация и извънщатните служители на МВР се съставя и води ЛКД. Редът за неговото съставяне, съхраняване и ползване се определя от министъра на вътрешните работи.
(2) Материалите в ЛКД на действащите и бившите служители на МВР представляват служебна тайна и имат достъп на ползване, определен от министъра на вътрешните работи.
Чл.134. (1) Преназначаването на офицерите и сержантите се извършва през цялата година.
(2) Преназначаването се извършва при служебна необходимост или по желание на служителя.
(3) При преназначаването службата започва от деня на подписването на акта за встъпване в длъжност.
Чл.135. (1) За преназначаване на служители по служебна необходимост се изготвя мотивирано предложение.
(2) Предложения за преназначаване на длъжностите "директор на териториална служба", "командир на специализиран отряд за борба с тероризма (СОБТ)", "началник на оперативно-техническа служба", "началник на административна служба", "ректор на Академията на МВР" и "директор" на научноизследователски или научно-приложен институт се правят от главния секретар на Министерството на вътрешните работи в съответствие с чл.199, ал.2 ЗМВР.
Чл.136. (1) При преназначаване на служител на по-висока длъжност се взема и неговото съгласие. При отказ служителят не се преназначава.
(2) Назначаването и преназначаването на началниците на регионалните звена по чл.11, ал.5 ЗМВР се извършва след съгласуване с директорите на съответните национални служби, освен ако предложението е направено от главния секретар или от секретарите на МВР.
Чл.137. (1) Преназначаване на служител на по-ниска длъжност се извършва въз основа на комплексна оценка за резултатите от служебната му дейност, изготвена от комисия, определена от органа по чл.200 ЗМВР и по реда на чл.205 ЗМВР.
(2) По реда на ал.1 се извършва преназначаване и когато на служителя е дадена оценка в резултат на служебна проверка или при ревизия.
(3) При изготвянето на оценките по ал.1 и 2 или на ревизионния акт задължително се вземат предвид изискванията на длъжностната характеристика за съответната длъжност.
(4) Служителят се запознава с оценките по ал.1 и 2 или с ревизионния акт. Възраженията на служителя се отразяват в предложението за преназначаването му.
Чл.138. (1) Предложенията и заповедите за преназначаване на офицерите и сержантите от една служба в друга се изготвят от директора (началника) на приемащата служба и се съгласуват със службата, от която се преназначава служителят.
(2) Преназначаването по желание на служителя от една служба в друга се извършва при съгласие на началниците на съответните служби при условията и по реда на чл.135 и 136.
Чл.139. Промените в трудовите договори със служителите от гражданската администрация се извършват съобразно разпоредбите на трудовото законодателство от длъжностните лица по чл.200, ал.2 ЗМВР.
Чл.140. (1) Офицерите и сержантите могат да бъдат назначени за временно изпълняващи длъжност, когато:
1. длъжността е вакантна или служителят, който заема длъжността, отсъства продължително време, извън случаите на платен годишен отпуск или командировка в страната;
2. временното изпълнение ще продължи най-малко 30 дни без прекъсване;
3. служителят не е по длъжност заместник на титуляра.
(2) За временното изпълнение служителят получава възнаграждението за по-високата длъжност.
(3) Заповедта по ал.1 се издава от органа, който има право да назначава на съответната длъжност.
Чл.141. (1) Органите по чл.200 ЗМВР могат да отстраняват временно от длъжност офицери и сержанти в случаите и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, с писмена заповед.
(2) (отм. с Решение No 4209 от 1999 г. на Върховния административен съд,ДВ,бр.70 от 1999 г. в частта, че в срока на отстраняване от длъжност отстраненият служител не може да бъде освободен от служба на основание чл.253, ал.1, т.2-6 ЗМВР) В срока на отстраняването от длъжност на отстранения служител не се присвоява поредно звание, не се изплаща възнаграждение.
(3) С връчването на заповедта за отстраняване по ал.1 на отстранения служител се изземват служебната карта, личният знак и оръжието.
(4) При отпадане на основанието по ал.1 се възстановяват всички права на отстранените служители от датата на отстраняването.

Чл.142. (1) На офицерите и сержантите се присвояват звания в съответствие с чл.203 ЗМВР.
(2) Присвояване на по-горно сержантско звание се извършва при назначаване на по-висока длъжност.
(3) Повишаването в звание на офицерите и сержантите, за които срокът за прослужване изтича до края на календарната година, се извършва за празника на Министерството на вътрешните работи.
Чл.143. (1) Офицерите и сержантите могат да бъдат предсрочно повишавани в звание за проявен героизъм или за постигнати високи резултати в служебната дейност.
(2) Предсрочното повишаване в звание за постигнати високи резултати в служебната дейност може да се извърши не по-рано от изтичане на половината от срока, предвиден за прослужване в съответното звание.
(3) Предсрочното повишаване в звание се допуска само в следващо по-горно звание по мотивирано предложение от органа по чл.200 ЗМВР.
Чл.144. Към званията на офицерите, притежаващи научни звания и степени, се добавя съответното научно звание, а след името се вписва и научната степен.
Чл.145. (1) Присвояване на първо офицерско звание на сержанти се допуска при:
1. проявен героизъм;
2. постигнати високи служебни резултати.
(2) Предложенията за присвояване на първо офицерско звание на сержантите по чл.204, ал.1 ЗМВР се изготвят от длъжностните лица по чл.200, ал.1 ЗМВР.
(3) Сержантите, на които е присвоено първо офицерско звание, се преназначават на офицерски длъжности. На тях може да се присвоява следващо по-горно звание при условията на ал.1.
(4) Пределното звание на офицерите, на които е присвоено звание при условията на ал.1, е "капитан".
(5) Офицерски звания по ал.1, т.2 не се присвояват на сержанти от административните служби, учебните заведения, научноизследователските и научно-приложните институти на МВР.
Чл.146. (1) Не се предлагат за повишаване в звание офицери и сержанти:
1. достигнали пределно звание за длъжността, която заемат;
2. наказани с "порицание", което не е отменено към датата на празника на МВР за съответната календарна година.
(2) Времето, прослужено при наложено наказание "понижаване в звание", не се зачита при изчисляване на срока за повишаване в следващо звание.
Чл.147. При повторно назначаване на служителите се запазват званията по ЗМВР и ЗОВС, които са имали до освобождаването им от служба.

Чл.148. (1) Разпределението на работното време по чл.212, ал.1 и 2 ЗМВР се установява от министъра на вътрешните работи.
(2) Работното време на офицерите и сержантите се отчита подневно, а в случаите по чл.212, ал.2 ЗМВР - сумирано, на тримесечен период.
(3) Времето за почивки не се включва в продължителността на работното време.
(4) Времето за бойна и мобилизационна подготовка и за участие в изпълнението на задачи, свързани с нея, на офицерите и сержантите и на служителите от гражданската администрация не се включва в работното време.
Чл.149. (1) Редът за ползване на отпуските от офицерите и сержантите се определя от министъра на вътрешните работи.
(2) Неплатеният отпуск на офицерите и сержантите по чл.229, ал.1, т.6 ЗМВР се разрешава от органа по ал. 1 със заповедта за включването им в мисиите.
Чл.150. За времето на ползване на платен отпуск по чл.230, ал.1 ЗМВР и за 2 или повече живи деца по чл.230, ал.2 ЗМВР възнаграждението се определя по реда на чл.229, ал.3, т.1 ЗМВР, а за гледане на болен член от семейството - по чл.229, ал.3, т.2 ЗМВР.
Чл.151. Офицерите и сержантите - жени, за времето на ползване на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване получават основното си месечно възнаграждение, а за отглеждане на малко дете - минималната работна заплата, установена за страната.
Чл.152. При регистриране на офицери и сержанти като кандидати за изборни органи те подават рапорт за излизане в неплатен отпуск.
Чл.153. (1) При освобождаване от служба на офицерите и сержантите се изплаща обезщетение за неизползвания отпуск по чл.229, ал.1, т.1 и 2 ЗМВР.
(2) За годината на освобождаване от служба обезщетението по ал.1 се изплаща пропорционално на прослужените месеци.
(3) Размерът на обезщетението по ал.1 се определя по реда на чл.264.
Чл.154. Редът за изплащането на пътни пари при отиване и връщане от платен годишен отпуск по чл.229, ал.5 ЗМВР се определя от министъра на вътрешните работи.
Чл.155. Обучението и квалификацията на служителите от МВР се извършва в Академията на МВР, в сержантските училища, в центровете за специализация, в граждански и военни академии и училища в страната и в чужбина.
Чл.156. (1) Подготовката на кадри с висше специално образование за нуждите на министерството се осъществява в Академията на МВР.
(2) За курсанти в Академията на МВР се приемат и донаборници.
(3) Условията и редът за кандидатстване и приемане за обучение в Академията на МВР се определят ежегодно с наредба, утвърдена от министъра на вътрешните работи.
Чл.157. (1) Новоназначените офицери и сержанти се изпращат на курсове за начална специална подготовка в Академията на МВР и в сержантските училища за придобиване на професионална квалификация по съответното направление на дейност.
(2) Курсовете за начална специална подготовка се провеждат по годишен план-график, утвърден от главния секретар на Министерството на вътрешните работи.
(3) Годишният план-график се изготвя от служба "Личен състав" по предложения на органите по чл.200 ЗМВР.
(4) Незавършилите курса за начална специална подготовка се уволняват на основание чл.253, ал.1, т.5 ЗМВР.
Чл.158. Правата и задълженията на обучаващите се курсанти в Академията на МВР и на новоназначените офицери и сержанти се определят с правилници за дейността на академията и на сержантските училища.
Чл.159. За новоназначените служители, за които курсът за начална специална подготовка не е задължителен, в учебните заведения на МВР се организират и провеждат курсове за изучаване на нормативната уредба, регламентираща дейността на министерството.
Чл.160. (1) Обучението на офицерите във висши училища се извършва след разрешение от министъра на вътрешните работи по предложение на органите по чл.200 ЗМВР, ако интересът на съответната служба налага това.
(2) Обучението на сержантите и на служителите от гражданската администрация в средни и висши училища се извършва след разрешение от началника, който ги е назначил, ако интересът на съответната служба налага това.
(3) Кандидатстването, обучението и придобиването на образователна и научна степен "доктор" се извършват при условията и по реда, определени в Закона за научните степени и научните звания и в Закона за висшето образование.
Чл.161. (1) Освободените от служба преди изтичането на срока по чл.146, ал.1 ЗМВР възстановяват разходите за обучение пропорционално на неизслужения срок.
(2) Отстранените от обучение и напусналите по собствено желание по време на обучението по чл.146, ал.2 ЗМВР възстановяват направените разходи за обучение до отстраняването им.
Чл.162. (1) Специализацията, повишаването на квалификацията и преквалификацията на служителите от МВР се провеждат в учебните заведения, научноизследователските и научно-приложните институти на МВР.
(2) Квалификацията, специализацията и преквалификацията на служители от МВР, които изпълняват специфични функции и задачи, може да се извършват в академии, висши училища и центрове за специализация извън системата на МВР със заповед на министъра на вътрешните работи.
(3) Специализацията, повишаването на квалификацията и преквалификацията се извършват в курсове за:
1. изпълнителски и сержантски длъжности;
2. кадрови резерв за ръководни служители;
3. ръководни служители по чл.195, т.2 ЗМВР.
(4) За органите по чл.200 ЗМВР се организират курсове за повишаване на квалификацията по предложение на главния секретар, утвърдено от министъра на вътрешните работи.
Чл.163. На курсове за повишаване на квалификацията, за специализация и преквалификация във военни училища и академии се изпращат офицери от службите на МВР, на които длъжностните характеристики изискват съответната военна подготовка.
Чл.164. (1) Обучението на служители от МВР в курсове за специализация, повишаване на квалификацията и за преквалификация се извършва и в академии, висши училища и центрове за специализация на други държави при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи в съответствие със сключените споразумения в областта на обучението.
(2) При липса на сключени споразумения за обучение със съответната държава обучението в курсове за специализация, повишаване на квалификацията и преквалификация се организира по предложение на приемащата страна и при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.
Чл.165. Курсовете за специализация, за повишаване на квалификацията и за преквалификация се провеждат съгласно годишен план-график, утвърден от главния секретар на Министерството на вътрешните работи.
Чл.166. При преназначаване на офицери и сержанти на длъжност в друго направление на дейност те задължително преминават курс за преквалификация.
Чл.167. (1) Обучение по чужди езици се провежда в учебните заведения на МВР при условия и по ред, утвърдени от министъра на вътрешните работи.
(2) В центрове за изучаване на чужди езици извън системата на МВР се изпращат служители в случаите, когато в министерството не се провежда подготовка по съответния език.
Чл.168. Правата и задълженията на обучаваните служители в курсове за специализация, за повишаване на квалификацията и за преквалификация се определят с правилниците за дейността на учебните заведения, научноизследователските и научно-приложните институти.
Чл.169. (1) Организацията и провеждането на професионалната подготовка без откъсване от работа на служителите от МВР се извършват при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.
(2) Професионалната подготовка без откъсване от работа включва:
1. специална и практическа подготовка;
2. физическа подготовка;
3. бойно-приложна подготовка;
4. стрелкова подготовка.
Чл.170. (1) Тематиката за професионалната подготовка на служителите от МВР се разработва по направления и линии на работа от структурните звена по чл.9 ЗМВР, като задължително се съобразява с особеностите на оперативната обстановка.
(2) Службите по ал.1 изготвят тематични планове за организацията и провеждането на професионалната подготовка без откъсване от работа.
(3) Обучението без откъсване от работа на служителите от МВР се организира и провежда от ръководния състав на службите.
Чл.171. Професионалната подготовка на служителите от МВР и тяхната психофизическа годност се проверяват и оценяват периодично при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.
Чл.172. (1) Обучението, квалификацията, преквалификацията и професионалната подготовка на служителите от МВР се организират, контролират и ръководят от служба "Личен състав".
(2) За подпомагане на дейността по ал.1 към служба "Личен състав" се създава учебно-методически съвет. Устройството и дейността му се определят от министъра на вътрешните работи.
Чл.173. Преминаването на службата на военнослужещите на наборна военна служба е в съответствие със ЗОВС и с уставите на въоръжените сили.

Чл.174. Началните и максималните размери на заплатите за длъжност на гражданската администрация се определят от министъра на вътрешните работи.
Чл.175. (1) (изм.,ДВ,бр.37 от 1999 г.) На извънщатните служители се заплаща месечно сума в размер до 61 000 лв.
(2) Конкретният размер на сумата по ал.1 се определя със заповедта за привличането на извънщатния служител.
(3) Сумите по този член се изплащат в рамките на средствата за тази цел по бюджета на МВР.
Чл.176. Социалното и медицинското осигуряване на летателния състав от НСЖ се извършват в съответствие с правилата за летателния състав на въоръжените сили.
Чл.177. (1) Здравните заведения на МВР оказват безплатна медицинска помощ на:
1. служители на МВР;
2. пенсионери от МВР и пострадали при или по повод изпълнение на служебни задължения;
3. пенсионирани служители от гражданската администрация със стаж в МВР над 10 години;
4. членовете на семействата и родителите на лицата по т.1, 2 и 3.
(2) Други здравноосигурени лица се обслужват в медицинските заведения на МВР по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
Чл.178. (1) Право на получаване на месечни компенсационни суми съгласно чл.225 ЗМВР имат офицерите и сержантите при следните условия:
1. да са преместени поради служебна необходимост в друго населено място;
2. да са картотекирани по установения с Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) ред като ползващи жилище при условията на свободно договаряне и да не притежават собствено жилище в населеното място, където са преместени.
(2) Офицерите и сержантите, преместени поради служебна необходимост в друго населено място, могат да ползват правото по ал.1, ако са освободили ползваното ведомствено жилище или са предоставили собственото си жилище за настаняване на други нуждаещи се служители.
(3) Алинея 2 се прилага, ако семейството на офицера или сержанта го е последвало при преместването му.
Чл.179. (1) Компенсационните суми по чл.225 ЗМВР се изплащат в размери, определени с таблица - приложение No 1.
(2) Необходимите средства за изплащане на компенсационните суми се осигуряват от бюджета на МВР.
(3) За изплащане на месечни компенсационни суми се представят следните документи:
1. молба-декларация по образец - приложение No 2;
2. удостоверение за степен на жилищна нужда, издадено от съответната жилищна комисия.
(4) Декларирането на неверни данни относно семейното и имотното състояние в декларацията по ал.3, т.1 е основание за наказателна отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс.
Чл.180. Компенсационните суми се изплащат месечно в службата, където служи офицерът или сержантът, по списък въз основа на заповед на органа по чл.200, ал.1 ЗМВР.
Чл.181. Получаването на компенсационни суми се прекратява в случаите, когато:
1. служителят или член на семейството му придобие собствено жилище в населеното място, където работи, или бъде настанен в жилище с наем, определен съгласно ППЗДС;
2. служителят откаже да бъде настанен в жилище или общежитие, което му е предоставено и отговаря на нормите за жилищно задоволяване съгласно ППЗДС.

Чл.182. (1) Наградите са лични и колективни.
(2) Видът на наградата се определя съобразно конкретния личен или колективен принос за изпълнението на служебните задължения и от значимостта на постигнатите трайни резултати.
Чл.183. (1) Най-високата професионална награда в Министерството на вътрешните работи е почетен знак.
(2) С почетен знак министърът на вътрешните работи награждава служители за проявен героизъм, смелост и себеотрицание, за конкретен съществен принос и висок професионализъм при изпълнението на служебни задачи с изключително значение в борбата срещу престъпността, опазването на обществения ред и сигурността в Република България, както и за опазването на живота и здравето на гражданите, имуществото и културните ценности от пожари.
(3) Наградата по ал.1 се дава на служители и за безукорно поведение, постигнати трайни резултати в служебната работа и продължителна служба в МВР.
Чл.184. (1) Почетният знак има три степени:
1. почетен знак I степен се дава на служители, които се отличават с безупречно и високо професионално изпълнение на служебните си задължения и имат не по-малко от 15 години стаж в МВР;
2. почетен знак II степен се дава на служители, които са постигнали високи резултати в служебната си дейност и имат не по-малко от 10 години стаж в МВР;
3. почетен знак III степен се дава на служители, които имат високи резултати, отличават се с инициативност и професионализъм при решаването на служебните задачи и имат не по-малко от 5 години стаж в МВР.
(2) Награждаването с по-високата степен на почетен знак е възможно само ако служителите вече са получили по-ниската му степен.
(3) Служителите не могат да бъдат награждавани повече от един път с една и съща степен на почетен знак.
(4) Награждаването с почетен знак в случаите на чл.183, ал.3 се извършва във връзка с празника на МВР или при пенсиониране.
Чл.185. (1) С почетен знак могат да бъдат награждавани посмъртно служители, загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения.
(2) В случаите на чл.183, ал.2 и при пенсиониране почетен знак може да се дава независимо от сроковете по чл.184, ал.1.
Чл.186. С огнестрелно оръжие се награждават служители за проявен героизъм, смелост и себеотрицание и висок професионализъм и граждани с принос в борбата срещу престъпността.
Чл.187. (1) С парична или предметна награда се награждават по всяко време на годината служители и колективи за професионално изпълнение на важни служебни задачи, както и за трайни професионални резултати.
(2) В рамките на утвърдения по бюджета фонд "Награди" на Министерството на вътрешните работи и неговите служби с парична или предметна награда могат да награждават:
1. (изм.,ДВ,бр.37 от 1999 г.) министърът на вътрешните работи - до 240 000 лв.- за индивидуална, и до 480 000 лв., когато наградата е колективна;
2. (изм.,ДВ,бр.37 от 1999 г.) главният секретар на Министерството на вътрешните работи, секретарите и директорите на националните служби - до 180 000 лв. - за индивидуална, и до 300 000 лв., когато наградата е колективна;
3. (изм.,ДВ,бр.37 от 1999 г.) директорите на териториалните служби, началниците на оперативно-техническите и административните служби, командирът на СОБТ, ректорът на Академията на МВР и директорите на научно-изследователските и научно-приложните институти - до 120 000 лв.
(3) Ръководните служители по ал.2 могат да награждават и с предметни награди до съответния размер.
Чл.188. (1) С обявяване на благодарност се награждават служители и колективи, проявили инициативност и постигнали високи професионални резултати при изпълнението на функциите си.
(2) Право да награждават с обявяване на благодарност имат органите по чл.200 ЗМВР.
Чл.189. (1) С писмена похвала се награждават служители, които имат съществен принос за изпълнението на конкретна професионална задача.
(2) Наградата по ал.1 се дава с писмена заповед на ръководните служители на длъжност от началник на сектор и нагоре.
Чл.190. (1) Награждаването с почетен знак, с огнестрелно оръжие, с парична или предметна награда и с обявяване на благодарност се извършва въз основа на мотивирано предложение до органа, който има право да даде съответната награда.
(2) Предложение за награждаване могат да правят преките и висшестоящите началници.
(3) Предложенията за награждаване на длъжностните лица по чл.200 ЗМВР се правят от главния секретар и секретарите.
Чл.191. (1) Предложенията за награждаване с парична награда предварително се съгласуват със съответните финансови звена.
(2) Предложенията за награждаване с огнестрелно оръжие предварително се съгласуват със съответните звена за материално-техническо осигуряване.
Чл.192. (1) Служителите, наградени с почетен знак, могат да го носят върху униформено и цивилно облекло от дясната страна на гърдите.
(2) Наградата "почетен знак" не може да се преотстъпва на други лица.
Чл.193. (1) Службите "Личен състав" водят на отчет наградените служители.
(2) Предложението и препис от заповедта за награждаване се прилагат към ЛКД на служителя.
(3) Препис от заповедта за награждаване се изпраща на служба "Личен състав" за нуждите на автоматизираната информационна система "Кадри".
Чл.194. (1) Служителите, наградени с почетен знак, получават карта, а наградените с обявяване на благодарност от министъра, главния секретар и секретарите - грамота, с която се удостоверява награждаването.
(2) На наградените с огнестрелно оръжие се издава удостоверение.
(3) Картите за почетен знак, грамотите за обявяване на благодарност и удостоверенията на наградените с огнестрелно оръжие се издават от началника на служба "Личен състав".
Чл.195. Наградените с огнестрелно оръжие са длъжни да го регистрират по установения ред в едноседмичен срок след получаването му. Служителите имат право да носят оръжието само когато носят служебните си карти.
Чл.196. При налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на служител, награден с почетен знак или с огнестрелно оръжие, наградата се отнема със заповед на министъра на вътрешните работи.

Чл.197. (1) Дисциплинарната отговорност е лична.
(2) Всеки служител отговаря за виновно извършени действия или бездействия съобразно служебните задължения, свързани със заеманата длъжност.
(3) Началниците са отговорни за състоянието на дисциплината в ръководените от тях структурни звена.
Чл.198. За нарушения на служебната дисциплина на офицерите и сержантите се налагат дисциплинарните наказания, предвидени в чл.238 ЗМВР.
Чл.199. (1) Дисциплинарно наказание "мъмрене" се налага за маловажни нарушения на служебната дисциплина. То се изразява в отправяне на предупреждение с посочване на обстоятелствата, за които се налага наказанието.
(2) Наказанието се налага за срок до 3 месеца.
Чл.200. (1) Дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за:
1. повторно извършване на маловажни нарушения;
2. небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед;
3. неправомерно поведение спрямо граждани и длъжностни лица;
4. неморално поведение;
5. пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност;
6. неспазване на реда в службата, закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа за 1 работен ден или неуплътняване на работното време.
(2) Наказанието се изразява в отправяне на предупреждение на служителя, че при повторно извършване на подобно деяние ще бъде санкциониран с по-тежко наказание.
(3) Наказанието се налага за срок от 3 до 6 месеца в зависимост от тежестта на нарушението.
Чл.201. (1) Дисциплинарно наказание "порицание" се налага за:
1. повторно извършване на нарушение, за което е наложено наказание "писмено предупреждение";
2. системни или сериозни пропуски в служебната дейност или нарушения на служебната дисциплина, довели до накърняване на правата и свободите на гражданите или затруднили дейността на други служби, държавни органи или организации;
3. неспазване или нарушаване на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на оръжие, взривни вещества, боеприпаси, имущество, картотеки и документи;
4. неупражняване на контрол над подчинени;
5. злепоставяне на служители от МВР, грубо нарушаване на служебната етика или поведение, уронващо престижа на офицерите и сержантите в МВР;
6. укриване или омаловажаване на извънредни произшествия или дисциплинарни нарушения, извършени от служители на МВР;
7. действия, насочени към възпрепятстване или ограничаване на професионалните или синдикалните права или на правото на защита, предвидени в ЗМВР;
8. превишаване правомощията на органа.
(2) Порицанието се изразява в обявяване на наложеното наказание и предупреждаване на служителя, че при извършване на друго подобно или по-тежко дисциплинарно нарушение ще му бъде наложено наказание "уволнение".
(3) Наказанието се налага за срок от 6 месеца до 1 година в зависимост от тежестта на нарушението.
(4) До изтичане на срока на наложеното наказание "порицание" служителят не може да бъде повишен в длъжност и в по-горно звание.
Чл.202. (1) Дисциплинарно наказание "понижаване в звание" се налага за нарушения по чл.201, ал.1, в резултат на които са настъпили значителни вредни последици.
(2) Наказанието се изразява в понижаване с една степен в звание за срок 1 година, до изтичането на която служителят не може да бъде произведен в по-горно звание. Служителят се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".
(3) За налагане на наказанието по ал.1 се изготвя предложение от длъжностните лица по чл.200, ал.1 ЗМВР до министъра на вътрешните работи - за офицерите, и от съответните началници - до длъжностните лица по чл.200, ал.1 ЗМВР - за сержантите. С предложението служителите се запознават срещу подпис.
Чл.203. При наличие на данни за извършени дисциплинарни нарушения по предходните членове прекият началник е длъжен преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения, като събере и оцени посочените доказателства.
Чл.204. (1) Дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително в случаите, посочени в чл.239, ал.1 ЗМВР.
(2) Други тежки нарушения на служебната дисциплина, които са несъвместими с оставането на служба и за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са:
1. нарушения по чл.213, ал.1 и по чл.214, ал.1 ЗМВР;
2. нарушаване на държавната или на служебната тайна;
3. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична изгода или за изгода на трети лица;
4. злоупотреба с власт или доверие;
5. умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, министерството, обществени организации или на отделни граждани;
6. повторно извършване на дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на наложено дисциплинарно наказание "порицание", за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко наказание;
7. извършване на друго дисциплинарно нарушение при наложено наказание "понижаване в звание".
Чл.205. (1) В случаите, когато офицерите и сержантите са извършили тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.239 ЗМВР и на чл.204, ал.2, задължително се прави служебна проверка.
(2) Служебната проверка започва с писмена заповед на съответния началник при получени данни за извършено дисциплинарно нарушение. Със заповедта се запознава служителят.
Чл.206. (1) Данни за извършени дисциплинарни нарушения са:
1. съобщения до службите на Министерството на вътрешните работи от държавни органи, организации, длъжностни лица и граждани;
2. публикации и предавания в средствата за масово осведомяване;
3. рапорти и докладни записки от служители на МВР;
4. непосредствено разкриване от съответния началник на признаци за извършено дисциплинарно нарушение.
(2) Ако в данните по ал.1 не е посочен извършителят на нарушението, началникът разпорежда да се извърши проверка за неговото установяване.
Чл.207. (1) По анонимни сигнали не се извършва служебна проверка.
(2) Анонимни са и сигналите, при които посочените лица и адреси са недействителни.
Чл.208. (1) Служебна проверка не се извършва, а образуваната се прекратява, когато:
1. деянието не е дисциплинарно нарушение;
2. от извършването на нарушението е изтекла 1 година;
3. за същото деяние на същия служител вече е наложено дисциплинарно наказание или е назначена служебна проверка.
(2) В случаите по ал.1, т.3 новопостъпилите материали се прилагат към преписката, ако проверката продължава.
Чл.209. (1) Служебната проверка се спира с писмена заповед, когато:
1. извършителят е неизвестен, но не по-късно от изтичането на срока по чл.208. ал.1, т.2;
2. по уважителни причини служителят, извършил нарушението, не може да участва в проверката.
(2) Проверката се възобновява с писмена заповед.
Чл.210. (1) При преназначаване от една служба в друга на служител, срещу когото има образувана служебна проверка, тя приключва там, където е образувана, и преписката се изпраща по съответния ред на приемащата служба за вземане на решение.
(2) За командировани служители се прилага редът по ал.1.
Чл.211. (1) Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато са налице достатъчно данни относно извършеното нарушение и самоличността на нарушителя.
(2) За разкриване на истината могат да се използват всички начини и средства, които са допустими от закона.
(3) Сроковете по чл.236 ЗМВР не текат, когато служителят е в законоустановен отпуск, наложена му е мярка за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест".
Чл.212. (1) Когато срещу служител се извършва служебна проверка, до приключването є той не се освобождава от служба на друго правно основание.
(2) Служебната проверка приключва със справка, с която служителят се запознава срещу подпис и може да даде допълнителни обяснения и възражения. Отказът да се подпише справката се удостоверява с подписите на двама служители.
(3) За налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" се изготвя предложение от длъжностните лица по чл.205, ал.3 ЗМВР, с което служителят се запознава по реда на ал.2.
(4) За подпомагане вземането на решения от наказващия орган началниците на служба "Личен състав" и на звената "Личен състав" изготвят становище по материалите от служебната проверка.
(5) Екземпляр от материалите по извършената служебна проверка се прилага в ЛКД на служителя.
Чл.213. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.
(2) Мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици.
(3) Със заповедта за дисциплинарното наказание служителят се запознава срещу подпис, като се отбелязва и датата.
(4) При отказ на наказания да подпише заповедта тя му се обявява в присъствието на двама служители, които удостоверяват това с подписите си, или наказаният се уведомява с препоръчано писмо с обратна разписка.
(5) Ако наказаният служител не е запознат със справката от служебната проверка и със заповедта за дисциплинарното наказание по реда на ал.1 - 4, наказанието не се счита за наложено и заповедта не се привежда в изпълнение.
(6) Преди изтичане на срока за обжалване наказващият орган може да отстрани допуснатите в заповедта непълноти. На заинтересуваните се съобщава за нанесените промени.
(7) Очевидни фактически грешки, допуснати в заповедта за наказание, могат да се поправят от органа, който я е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Със заповедта се запознава служителят, който може да я обжалва по общия ред.
Чл.214. (1) Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание могат да се обжалват по административен ред само пред висшестоящия орган.
(2) Жалба могат да подават само наказаните служители.
(3) Не се допуска подаването на петиции и други колективни жалби срещу заповеди за наложени наказания.
(4) Длъжностните лица, изготвили предложението за дисциплинарно наказание, могат да подават рапорти до висшестоящия на наказващия орган в случаите, когато наказанието не съответства на нарушението или има отказ да се наложи дисциплинарно наказание.
Чл.215. Жалбата се подава в 7-дневен срок от връчването на заповедта за налагане на наказание до висшестоящия орган.
Чл.216. (1) Жалбата се подава в писмена форма чрез органа, чиято заповед се обжалва.
(2) В жалбата се посочват:
1. органът, чрез който се подава;
2. органът, до който се подава;
3. званието, името и длъжността на жалбоподателя;
4. заповедта, която се обжалва;
5. фактическите и правните твърдения и исканията на жалбоподателя.
(3) Към жалбата се прилагат писмени доказателства, на които се позовава жалбоподателят. В нея може да се иска събиране на доказателства за определени факти и обстоятелства, които не са взети предвид или са били неизвестни при издаването на заповедта.
Чл.217. (1) Подадената след срока по чл.215 жалба не се приема и се връща на подателя срещу разписка от органа, чрез който се подава жалбата.
(2) В 7-дневен срок от връщането на жалбата може да се иска възстановяване на срока, ако той е пропуснат поради важни и непредвидени обстоятелства, като се прилага и върнатата жалба.
(3) Длъжностното лице, компетентно да разгледа жалбата, преценява основателността на искането за възстановяване на срока, като приема или оставя без разглеждане жалбата, за което уведомява жалбоподателя.
Чл.218. Рапортите по чл.214, ал.4 се подават в сроковете и по реда, предвидени за жалбите.
Чл.219. (1) В 7-дневен срок от получаването на жалбата началникът, издал заповедта за наказание, може да я измени или отмени, ако намери основания за това. В тези случаи той уведомява заинтересувания служител, който може да я обжалва. Новата заповед за наказание подлежи на обжалване по реда, предвиден в този раздел.
(2) Когато съответният началник не намери основание за пререшаване на въпроса, той изпраща незабавно жалбата с цялата преписка на висшестоящия орган.
Чл.220. (1) Ако в 7-дневен срок жалбата не е изпратена на висшестоящия ръководен служител, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата направо до него или да го уведоми за забавянето писмено.
(2) Висшестоящият орган изисква преписката служебно.
(3) Когато не е изслушан служителят или не са приети писмените му възражения, органът, разглеждащ жалбата по наложеното наказание, го отменя, без да разглежда случая по същество.
(4) Разпоредбите на ал.3 не се прилагат, когато обясненията на служителя не са били изслушани или не са били дадени по негова вина.
Чл.221. (1) Висшестоящият орган се произнася в едномесечен срок от получаване на жалбата. Той може да отмени изцяло или отчасти заповедта за налагане на наказание или да я потвърди.
(2) Когато отмени наложеното наказание, но следва да издаде друга заповед, органът по ал.1 я издава. При необходимост той разпорежда събирането на допълнителни доказателства.
(3) В случаите по ал.1 не може да се налага по-тежко наказание от първоначално определеното.
Чл.222. (1) Решението на висшестоящия орган е окончателно и не подлежи на обжалване.
(2) Наложеното след рапорта по чл.214, ал.4 по-тежко наказание подлежи на обжалване по общия ред.
(3) Решението на органа по ал.1 се изпраща на наказващия орган, който запознава жалбоподателя с него срещу подпис, като се отбелязва и датата.
Чл.223. Подаването на жалбата не спира изпълнението на наложеното дисциплинарно наказание.
Чл.224. Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" могат да се обжалват и пред съда по реда на Закона за административното производство.
Чл.225. (1) При отмяна със съдебно решение на заповедта за освобождаване от служба съответният служител има право в двуседмичен срок след влизането в сила на решението на съда да отправи писмено искане за възстановяване на служба.
(2) В случаите, когато в срока по ал.1 служителят не е отправил писмено искане, той се освобождава от служба на основание чл.253, ал.1, т.7 ЗМВР.
(3) Заповед за назначаване на нова длъжност се издава в случаите, когато служителят е подал писмено искане, но не съществува възможност да бъде възстановен на предишната длъжност.
(4) В случаите, когато служителят се възстановява на същата длъжност, заповед не се издава, а се подписва акт за встъпване.
Чл.226. Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание се обявяват пред личния състав на съответната служба или само пред офицерския или сержантския състав.
Чл.227. Заповедта се изпълнява от началниците на структурни звена, изрично посочени в нея.
Чл.228. (1) Препис от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и за неговото изменяне или отменяне се прилага към ЛКД на служителя, като екземпляр от нея се изпраща и в служба "Личен състав" в 5-дневен срок от датата на връчването й.
(2) Предложение за отменяне на заповед за наказание, издадена в нарушение на установените със ЗМВР и с правилника правила, могат да правят и началникът на служба "Личен състав" - за офицерите, и началниците на звената "Личен състав" в съответните служби - за сержантите.
Чл.229. (1) Последиците от дисциплинарното наказание се заличават след изтичане на срока, посочен в заповедта за налагането му.
(2) Органът, наложил наказанието, може предсрочно да го отмени като постигнало целите си, ако е изтекъл най-малко половината от неговия срок.
(3) В случаите по ал.2 за отменянето се издава изрична мотивирана заповед.
Чл.230. (1) Наказанието се има предвид при характеризиране на дисциплинарното поведение на служителя в едногодишен срок.
(2) В срока по ал.1 се преценява "повторност" и "системност" на извършените дисциплинарни нарушения.

Чл.231. (1) При имуществената отговорност на офицерите и сержантите вредата и нейният размер се определят чрез ревизионен акт или с акт на специално назначена комисия.
(2) Комисията по ал.1 се назначава от министъра на вътрешните работи или от длъжностното лице, което има право да издава заповед за търсене на имуществена отговорност.
(3) За резултатите от проверката комисията съставя констативен протокол, към който се прилагат събраните материали и доказателства, а също и обясненията на служителя. Отказът на служителя да даде обяснения се установява с изричното изявление на лицето или с подписите на двама свидетели, или с писмо с обратна разписка.
Чл.232. Пълната имуществена отговорност се реализира по реда на Гражданския процесуален кодекс от службите - юридически лица, на които е причинена вредата.
Чл.233. (1) Ограничената имуществена отговорност се реализира по административен ред със заповед, която съдържа:
1. номера и датата на издаването й;
2. длъжностното лице, което я издава;
3. номера и датата на акта, с който е установена вредата;
4. званието, трите имена и длъжността на причинителя на вредата;
5. кратко обяснение на фактическата обстановка, при която е настъпила вредата, времето и мястото на причиняването є, както и доказателствата, които я обосновават;
6. размера на вредата;
7. срока за възражения;
8. подписа на длъжностното лице и печат.
(2) В заповедта могат да бъдат посочени и срокове за удържане на дължимата сума.
Чл.234. Размерът на ограничената имуществена отговорност се определя на базата на брутното месечно трудово възнаграждение на служителя за месеца, предхождащ причиняването на вредата, а ако това не може да се установи - към месеца, предхождащ откриването на вредата.
Чл.235. Заповедите по чл.250 ЗМВР се издават в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от 1 година от датата на причиняването є, а когато вредата е причинена от ръководен служител - не по-късно от 5 години от причиняването й.
Чл.236. Заповедта по чл.250 ЗМВР се връчва незабавно на задълженото лице, което с подписа си удостоверява връчването й. Отказът му да подпише се удостоверява с подписите на двама свидетели.
Чл.237. В случай на оспорване на заповедта по реда на чл.250, ал.3 ЗМВР незабавно се уведомяват длъжностните лица, които са я издали. Юрисконсултите на съответните служби - юридически лица, чиито служители са причинили вредата, предприемат действия за започване на съдебно производство за осъществяване на имуществената отговорност на задълженото лице.
Чл.238. Ако задълженото лице в определения срок не оспори основанието или размера на отговорността, сумата, определена със заповедта, се удържа от заплатата му в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.
Чл.239. Препис от заповедта за ограничена имуществена отговорност се изпраща на финансовото звено на съответната служба - юридическо лице, за завеждане на отчет за удържане на сумата от заплатата на задълженото лице.
Чл.240. Когато задълженото лице бъде преместено на работа в друга служба на МВР, извлечение от партидата му се изпраща на финансовото звено при новата месторабота за събиране на остатъка от сумата.
Чл.241. (1) При освобождаване от служба неиздължената сума по ограничената имуществена отговорност се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи.
(2) Ако дължимата сума не може да се събере по реда на ал.1, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл.242. Партидата на задълженото лице във финансовото звено не се закрива, докато не бъде изплатена цялата сума. Погасяването на задължението се контролира от съответното финансово звено.
Чл.243. Лихви върху дължимите суми по заповед за реализиране на ограничена имуществена отговорност не се дължат.
Чл.244. Събраните по заповеди за ограничена имуществена отговорност суми се внасят в приход на бюджета на Министерството на вътрешните работи.

Чл.245. Освобождаването на офицерите и сержантите от служба в МВР се извършва по искане на служителя или въз основа на мотивирано предложение по чл.254, ал.2 ЗМВР от съответните органи по чл.205, ал.3 ЗМВР.