Чл.1. Правилникът регламентира условията и реда за стопанисването, управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите и земите от горския фонд, както и отношенията, свързани с правото на собственост върху тях.
Чл.2. (1) Гора е всяка земя с площ над 1 дка и широчина не по-малка от 10 м, заета от горскодървесна растителност.
(2) Земи за залесяване са голините, невъзобновените сечища, пожарищата, както и предвидените за биологична рекултивация горски площи.
(3) Недървопроизводителните земи включват: поляни, ливади, ниви, нелесопригодни голини и площи, ерозирани почви (терени), горски пътища, просеки, скали, морени, грохоти, сипеи, пясъци, ями, кариери, табани, застроени площи, дворни места, временни складове, горски разсадници, водни течения и площи и други негодни за залесяване горски площи.
Чл.3. (1) Горски фонд е всяка територия извън строителните граници на населените места, определени с общи и подробни градоустройствени планове или с околовръстни полигони, предназначена основно за гори или за горскостопански цели и посочена в единния кадастър.
(2) Горският фонд обхваща гори, храсти, земи за залесяване и недървопроизводителни земи.
(3) Не са горски фонд горите, създадени върху земеделски земи от поземления фонд.
Чл.4. (1) Горите и земите от горския фонд съобразно техните функции се делят на:
1. гори и земи основно с дървопроизводителни и средообразуващи функции;
2. защитни и рекреационни гори и земи;
3. гори и земи в защитени територии.
(2) Защитните и рекреационните гори и земи се подразделят на:
1. водоохранни - вододайни зони, водосбори на водоеми и водни течения и райони около отделни извори, определени с Наредба No 2 за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване от 1989 г. (ДВ, бр. 68 от 1989 г.);
2. противоерозионни - гори на ерозирани земи; гори в териториите - обект на технически проекти за борба с ерозията; зоната на горната граница на гората, обхващаща според наклона на терена гори с широчина от 100 до 200 м, клековите формации, еднокилометровата крайбрежна ивица на Черно море; 200-метровата ивица от високия бряг на река Дунав, както и земите между дигата и десния бряг на река Дунав, островите, до 200 м покрай язовирите и езерата и до 100 м покрай реките; нелесопригодни горски площи, обрасли с дървесна и храстова растителност;
3. мелиоративни - защитни и полезащитни горски пояси, гори за защита на инженерни съоръжения - 100-метрови ивици от двете страни на жп линии, автомагистрали и газопроводи, 50-метрова ивица от двете страни на първокласните пътища, до 10 м от двете страни на напоителните и други канали, гори около центровете с промишлено и друго замърсяване;
4. рекреационни - курортни гори и територии около туристически и балнеоложки центрове, планински, крайморски и крайречни територии, ваканционни селища и лагери; извънселищни паркове - лесопаркове, ловни паркове, зоопаркове, хидропаркове, крайселищни паркове и други паркови площи; зелени зони и системи около населени места и промишлени центрове;
5. други - семепроизводствени насаждения и градини; горски разсадници; географски култури; хидроложки стационари; дендрариуми; гори около паметници на културата; научноизследователски и учебно-опитни гори; ловностопански територии, предназначени за развъждане на дивеч и за токовища, определени със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа; ботанически и зоологически градини; до 200 м около хижите и манастирите; буферните зони на резерватите.
Чл.5. (1) Категоризирането и прекатегоризирането на горите и земите от горския фонд, с изключение на тези в защитените природни територии, се извършват от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националното управление по горите.
(2) Категоризирането и прекатегоризирането на горите и земите в защитените територии се извършват с акта за обявяването им.
(3) Заявления за категоризиране и прекатегоризиране от заинтересувани министерства и ведомства се подават в Националното управление по горите, а от общини, физически и юридически лица - в регионалните управления на горите.
(4) Заявленията по ал. 3 се придружават със скица, таксационна характеристика на горите и писмено съгласие на собствениците, чиито гори или земи от горския фонд подлежат на категоризиране или прекатегоризиране.
(5) Собствениците представят на заявителите по ал. 3 в 3-месечен срок от поискването писмено съгласие или несъгласие за категоризиране или прекатегоризиране на горите или земите им. Ако поисканото становище не бъде представено в посочения срок, се счита, че собственикът е дал своето съгласие за извършване на процедурата.
(6) За горите и земите от държавния горски фонд в случаите, когато категоризирането или прекатегоризирането се извършва по искане на друго министерство, ведомство, общини, физически или юридически лица, писменото съгласие или несъгласие по ал. 5 се дава от ръководителя на Националното управление по горите.
(7) Заявленията за категоризиране и прекатегоризиране се разглеждат от комисия, назначена със заповед на ръководителя на Националното управление по горите, в състав: председател - представител на регионалното управление на горите, и членове - собствениците или упълномощени от тях лица, представители на държавните лесничейства, на районните инспекции на околната среда и водите и на общинските администрации, на чиято територия се намират горите.
(8) Комисията изготвя протокол с предложение за категоризиране и прекатегоризиране и го изпраща в Националното управление по горите заедно с писменото съгласие на собствениците.
(9) Националното управление по горите съгласува предложенията със заинтересуваните министерства и ведомства и представя за утвърждаване от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа протокола за категоризиране или прекатегоризиране на горите и земите от горския фонд.

Чл.6. Правото на собственост върху гори и земи от горския фонд принадлежи на държавата, общините, физически лица, училища, читалища, манастири, църкви, джамии, кооперации и на други юридически лица.
Чл.7. (1) Държавни са всички гори и земи от горския фонд, които не принадлежат на физически или юридически лица и на общини.
(2) Гори - изключителна държавна собственост, са:
1. горите в защитените територии, определени със закон;
2. горите в териториите от 200-метровата ивица покрай границите на Република България, включително и на островите по граничните реки;
3. горите в зоните, определени за строга охрана на водата и водовземните съоръжения, които се включват в обособения пояс "А" на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване;
4. полезащитните горски пояси;
5. горите за защита на инженерно-техническите съоръжения, които попадат във: 100-метровата ивица от двете страни на жп линиите, автомагистралите и газопроводите; 50-метровата ивица от двете страни на първокласните пътища и 10- метровата ивица от двете страни на напоителните и други канали;
6. семепроизводствените градини, географските култури и дендрариумите.
Чл.8. Притежателите на поименни компенсационни бонове, получени по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд и на глава пета от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, могат да закупуват гори и земи от държавния горски фонд само чрез търг.
Чл.9. (1) Търгове за закупуване на гори и земи от горския фонд по чл.8 се провеждат при условия и по ред, определени с наредба, утвърдена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, доколкото друго не е предвидено в правилника.
(2) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националното управление по горите определя горите и земите от държавния горски фонд, за които ще се провеждат търгове по ал.1.
(3) Регионалните управления на горите на основание на акта на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа изготвят тръжните книжа.
(4) Тръжните книжа по ал. 3 задължително съдържат информация за: произхода на насаждението; дървесния вид; средната възраст; средната височина; общия запас; пълнотата; скица или стопанска карта, както и първоначална цена на имота на декар. Първоначалната цена на горите и земите от горския фонд се определя с Наредбата за оценка на горите и земите от горския фонд по чл. 28, ал. 4 от Закона за горите.
(5) Националното управление по горите въз основа на изготвените от регионалното управление на горите тръжни книжа прави предложение до министъра на земеделието, горите и аграрната реформа за издаване на заповед за провеждане на търга.
(6) След издаване на заповедта по ал. 5 регионалните управления на горите обявяват и провеждат търговете.
(7) Притежателите на поименни компенсационни бонове заявяват пред регионалните управления на горите желанието си да закупят гори и земи от горския фонд в едномесечен срок от обявяването по ал.6.
(8) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа или упълномощено от него длъжностно лице сключва договор за продажба с лицата, спечелили търга. Договорът се вписва от съдията по вписванията по местонахождението на имота.
(9) Лицата, спечелили търга, в 14-дневен срок уведомяват поземлената комисия и държавното лесничейство за настъпилата промяна в собствеността върху гори и земи от горския фонд.
(10) Въводът във владение на новите собственици се извършва по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд и правилника за неговото прилагане.
(11) Продажбата на гори и земи от държавния горски фонд е възможна само при условията и по реда на предходните алинеи.
Чл.10. Общинска собственост са горите и земите от горския фонд, правото на собственост върху които е възстановено на общините, както и тези, придобити по реда на Закона за общинската собственост.
Чл.11. След изтичане на срока по чл. 10, ал. 3 от Закона за горите министърът на земеделието, горите и аграрната реформа издава заповед за придобиване на горите и земите от горския фонд от държавата по цени, определени с наредба на Министерския съвет. Заповедта се връчва на лицата по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл.12. (1) Собствениците на гори не могат да променят тяхното предназначение освен в случаите по чл. 14 от Закона за горите и по реда на правилника.
(2) Собствениците на гори и земи от горския фонд са задължени да ги стопанисват по начин, който не променя тяхното предназначение, да изпълняват изискванията на устройствените проекти, планове и програми, като не влошават състоянието им.

Чл.13. (1) В горския фонд могат да се включват: земеделски земи, негодни за земеделско ползване; слабопродуктивни земи; гори, правото на собственост върху които е възстановено на основание чл. 10, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; табани, хвостохранилища, кариери и други, върху които е извършена и приета техническа рекултивация; земи от корекции на водни течения и други, върху които не може да се осъществи земеделско или друг вид ползване.
(2) Правото на ползване върху гори и земи от държавния горски фонд за нестопански цели се предоставя на министерства, ведомства и други бюджетни организации, без да се извършва изключване за:
1. обекти, свързани с националната сигурност и отбраната на страната или с други важни държавни нужди;
2. научни институти и висши училища, чиято научна и образователна дейност е свързана с горите и с подготовката на кадри за горското и ловното стопанство;
3. обекти на здравеопазването и отдиха.
(3) Учреденото право на ползване не може да се преотстъпва на трети лица.
Чл.14. (1) Включването в горския фонд на негодни за земеделско ползване или слабопродуктивни земи се извършва след промяна на предназначението им.
(2) Промяната на предназначението на земите по ал.1 се извършва по искане на собствениците по реда на глава пета от Закона за опазване на земеделските земи.
(3) Въз основа на решението на Комисията за земеделските земи министърът на земеделието, горите и аграрната реформа издава заповед за включване на земите по ал.1 в горския фонд.
Чл.15. (1) Гори и земи от горския фонд се изключват в случаите на промяна на предназначението им за:
1. строителство в гори и земи от горския фонд, което не се извършва по реда на глава шеста от правилника;
2. площадки за изграждане на електроцентрали, язовири, руднични полета за разработване на полезни изкопаеми, кариери, гробищни паркове, депа за твърди битови отпадъци;
3. трасета на линейни обекти, разположени върху повърхността на терена - автомагистрали, пътища, жп линии, жп гари, контейнерни терминали, летища, пристанища, плавателни канали и др.;
4. разширяване на строителните граници на населените места, както и създаване и разширяване на промишлени, курортни и вилни зони, определени с общи и подробни планове или с околовръстен полигон;
5. създаване на земи за земеделско ползване;
6. всички останали обекти и строежи, невключени в чл.16, недопустими по реда на глава шеста и на наредбата по чл. 81, ал. 2 от Закона за горите.
(2) Строителството по ал.1, т.1 се извършва съгласно предвижданията на одобрения териториалноустройствен план на общината и одобрено частично застроително решение.
(3) Промяна на предназначението на горите и земите от горския фонд - собственост на физически или юридически лица и на общини, за важни държавни и общински нужди се допуска при условия и по ред, определени с правилника.
(4) За всеки обект по ал. 2 необходимата площадка или трасе се определя с частично застроително решение въз основа на приети нормативи, след което се провежда процедура по промяна на предназначението.
Чл.16. Не се променя предназначението и не се изключват от горския фонд гори и земи, предоставени за трасета за въздушни (електропроводи, въжени линии, телефонни, телеграфни, радиосъобщителни и други линии), за подземни (водопроводи, канализации, топлопроводи, газопроводи, кабели и др.) и за наземни (напоителни и отводнителни канали и др.) линейни обекти.
Чл.17. (1) Заявления за изключване на гори и земи от горския фонд се подават до регионалното управление на горите от:
1. инвеститора - за строителство на обекти за важни държавни или общински нужди;
2. кмета на общината, когато се иска включване на гори и земи от горския фонд в строителни граници на населените места, както и за създаване или разширяване на промишлени, курортни или вилни зони, определени с общи и подробни планове или строителен полигон.
(2) Към заявлението се прилагат:
1. документ за собственост на имота;
2. скица на имота, заверена от поземлената комисия;
3. проект за частично застроително решение за случаите по чл.15, ал.1, т.2, 3, 4 и 6 със становище на архитектурно-градоустройствената комисия на общината;
4. протокол на комисия, назначена от кмета на съответната община, за наличие и допустимост на обстоятелствата, налагащи промяната на предназначението на горите и земите от горския фонд;
5. скица от действащия устройствен проект с обозначената площ;
6. таксационна характеристика на горския имот, издадена и заверена от държавното лесничейство, придружена със становище на лесничейството;
7. документ, удостоверяващ начина за обезщетяване на собствениците в случаите на отчуждаване на имотите им за строителство на обекти за важни държавни или общински нужди;
8. становище на общината, когато се предлага промяна на предназначението на гори и земи - общинска собственост;
9. решение за оценка на въздействието върху околната среда в случаите, предвидени в Закона за опазване на околната среда;
10. съгласувателно писмо на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на други заинтересувани ведомства - според спецификата на обекта.
Чл.18. (1) За всяко отправено искане по чл.17 се комплектува преписка, която се изпраща в Националното управление по горите за становище.
(2) При отказ на Националното управление по горите преписката се прекратява и заявителят се уведомява писмено.
(3) При съгласие Националното управление по горите изготвя съгласувателно писмо, в което могат да се посочат допълнителни изисквания и условия по съгласуването.
(4) Съгласувателно писмо се изпраща до заявителите по чл.17 с копие до регионалното управление на горите.
Чл.19. (1) След изпълнението на условията в съгласувателното писмо инвеститорът заявява пред регионалното управление на горите писмено искане за назначаване на комисия за изключване на гори и земи от горския фонд.
(2) Ръководителят на регионалното управление на горите назначава комисия в състав: председател - представител на регионалното управление на горите, и членове: представител на общинската администрация, на районната инспекция по опазване на околната среда и водите, на заявителя, на държавното лесничейство, на собствениците - физически или юридически лица, и на други заинтересувани страни.
(3) Комисията съставя протокол, в който определя: размера на площта за изключване и таксите, които трябва да се внесат в Националния или общинския фонд "Българска гора" или са дължими на собствениците. В протокола задължително се вписва необходимостта от промяна на предназначението на горите от горския фонд.
(4) Протоколът на комисията се подписва от всички членове и:
1. когато е подписан без особени мнения - не се утвърждава от ръководителя на регионалното управление на горите;
2. когато е подписан с особено мнение от по-малко от половината от членовете на комисията - се утвърждава от ръководителя на регионалното управление на горите, който изразява становище по особените мнения;
3. когато е подписан с особено мнение от повече от половината от членовете на комисията - преписката се връща на заявителя; след отстраняване на обстоятелствата, изразени в особените мнения на членовете на комисията, преписката може да се представи за ново разглеждане.
(5) Протоколът заедно с комплектуваната преписка се изпраща в Националното управление по горите.
(6) За изключване на площи до 100 дка от държавния горски фонд ръководителят на Националното управление по горите подготвя предложение до министъра на земеделието, горите и аграрната реформа за издаване на заповед.
(7) За изключване на площи над 100 дка от държавния горски фонд министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националното управление по горите внася предложение в Министерския съвет.
(8) За изключване на гори и земи от горския фонд - собственост на физически или юридически лица и на общини, независимо от площта, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националното управление по горите внася в Министерския съвет предложение за изключването им.
(9) Собственикът запазва правото си на собственост върху дървесината от изключените площи.
(10) За изключените гори и земи в случаите по чл.15 се заплаща такса, определена с тарифа на Министерския съвет.
(11) Правото на лицата, в полза на които е постановено изключване на гори и земи от държавния горски фонд, се погасява, в случай че те не внесат дължимите такси в 3-месечен срок от датата на издаване на актовете по ал.6 и 7.
(12) След заплащане на таксите по ал. 10 държавното лесничейство изготвя протокол за предаване и приемане на изключените от държавния горски фонд площи.
Чл.20. В случаите по чл.14, ал.3 от Закона за горите областният управител или кметът на общината след приключване на отчуждителното производство по Закона за държавната собственост, съответно по Закона за общинската собственост, отправя искане до Националното управление по горите за изготвяне на предложение от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа до Министерския съвет за изключване.
Чл.21. (1) За предоставяне на право на ползване по чл. 16, ал. 1 от Закона за горите се подава писмено заявление в Националното управление по горите.
(2) Към заявлението по ал.1 се прилагат: мотиви за исканото право на ползване; скица с точните граници на площта; извлечение от устройствения проект за таксационната характеристика на гората, утвърдено от държавното лесничейство и от регионалното управление на горите; решение за оценка на въздействието върху околната среда и други документи в зависимост от обекта.
(3) При положително становище на Националното управление по горите за предоставяне на площи до 100 дка от държавния горски фонд Националното управление по горите подготвя проект на заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
(4) При положително становище на Националното управление по горите за предоставяне на площи над 100 дка от държавния горски фонд министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националното управление по горите подготвя проект за решение на Министерския съвет.
(5) При отрицателно становище Националното управление по горите прекратява процедурата и уведомява писмено заявителя в едномесечен срок.
Чл.22. Правото на ползване по чл.16, ал.1 от Закона за горите се счита за учредено след заплащане на такса за предоставяне, определена с тарифа на Министерския съвет.
Чл.23. (1) За предоставяне на право на ползване по чл.16, ал.2 и 3 от Закона за горите се подава писмено заявление в Националното управление по горите.
(2) Към заявлението по ал.1 се прилагат: мотиви за исканото право на ползване; скица с границите на площта; извлечение от устройствения проект за таксационната характеристика на гората, утвърдено от държавното лесничейство и от регионалното управление на горите.
(3) За обекти по чл.16, ал.2 и 3 от Закона за горите ръководителят на Националното управление по горите подготвя предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа за решение на Министерския съвет.
Чл.24. (1) За предоставяне право на ползване върху гори и земи - общинска собственост, се подава писмено заявление до кмета на общината.
(2) Кметът на общината назначава комисия за разглеждане на постъпилите заявления по ал.1, която съставя протокол с предложение до общинския съвет.
(3) Общинският съвет въз основа на протокола на комисията взема решение за предоставяне правото на ползване върху гори и земи - общинска собственост.
Чл.25. (1) Лесистостта на дадена територия се определя като отношение между покритата с гора площ, включително и временно обезлесени площи - пожарища, сечища, ветровали, снеговали и др., към общата площ на територията, изразено в проценти.
(2) Националното управление по горите определя лесистостта на територията на страната и на отделните общини към датата на влизане в сила на Закона за горите.
(3) Националното управление по горите следи изменението на показателите за лесистост, както и дела на изключените и предоставените гори от залесената площ на страната.

Чл.26. (1) Управлението на държавния горски фонд и контролът върху всички гори и земи от горския фонд се осъществяват от Националното управление по горите, от неговите органи и поделения.
(2) За обсъждане на основните въпроси по управлението и стопанисването на горите към Националното управление по горите се създава Висш горскостопански съвет като консултативен орган, в състава на който влизат представители на Националното управление по горите, на неговите органи и поделения, на горскостопанската наука и образование, представител на Съюза на лесовъдите в България, представител на Съюза на частните горовладелци и представители на министерства, ведомства и организации.
(3) Съставът на Висшия горскостопански съвет се определя от ръководителя на Националното управление по горите и се утвърждава от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Висшият горскостопански съвет се свиква при необходимост.
Чл.27. Националното управление по горите управлява и контролира:
1. организацията на горите и горския фонд независимо от вида на собственост;
2. стопанисването на съществуващите и създаването на нови гори;
3. ползването на дървесината и на страничните горски продукти и разпореждането с тях;
4. опазването на горите и земите от горския фонд;
5. строителството в горския фонд - след съгласуване със съответните ведомства;
6. набирането на средства и финансирането на дейностите в държавния горски фонд.
Чл.28. (1) Ръководителят на Националното управление по горите определя районите на дейност на своите органи и поделения и техните седалища.
(2) Ръководителят на Националното управление по горите създава звена "Подвижна горска стража" към регионалните управления на горите за охрана на горския фонд и контрол по ползванията, преработката и движението на дървените материали и другите горски продукти, като служителите в тези звена са с права и задължения на горски стражари.
(3) Ръководителят на Националното управление по горите издава инструкция за горската стража и за контролната служба в горите.
(4) Районите на дейност на регионалните управления на горите са съобразени с границите на общините, а на държавните лесничейства - с границите на землищата на населените места.
Чл.29. (1) Регионалните управления на горите осъществяват организацията, координацията и контрола по:
1. възпроизводството на горите в горския фонд;
2. ползването на дървесина и странични горски продукти от горите и земите в горския фонд и разпореждането с тях;
3. опазването на горите и земите в горския фонд;
4. проектирането и строителството в горския фонд;
5. набирането на средства и финансирането на дейностите в държавния горски фонд на съответната територия.
(2) Регионалните управления на горите осъществяват контрола върху горите по чл.2, ал.3 от Закона за горите.
Чл.30. (1) Управлението на държавния горски фонд, охраната и контролът на всички гори и на земите от горския фонд се осъществяват от държавните лесничейства в границите на определения им район на дейност.
(2) За изпълнение на функциите по ал.1 в горите и земите от горския фонд се обособяват горскостопански и охранителни участъци независимо от вида на собственост.
Чл.31. (1) За осъществяване на своите функции и задачи Националното управление по горите създава поделение "Информационна система за горите".
(2) Поделение "Информационна система за горите" поддържа:
1. отчет на горите и земите от горския фонд и национална база от данни за тях;
2. регистрите за горите и земите от горския фонд;
3. кадастрална информация за горите и земите от горския фонд;
4. база от данни за работещите в Националното управление по горите, в неговите органи и поделения, както и на лесовъдите на частна лесовъдска практика.
Чл.32. (1) Собствениците на гори и земи от горския фонд, както и на гори по чл.2, ал.3 от Закона за горите могат да ги предоставят за управление на съответното държавно лесничейство.
(2) За предоставяне на своите гори и земи за управление от държавното лесничейство собствениците подават писмено заявление до директора на съответното държавно лесничейство, като правата и задълженията на страните се уреждат с договор, одобрен от регионалното управление на горите. Договорът е с нотариално заверени подписи.

Чл.33. (1) Горите и земите от горския фонд се управляват, стопанисват, ползват и опазват по устройствени проекти, планове и програми.
(2) Устройствените проекти са лесоустройствени, ловоустройствени и паркоустройствени.
(3) Устройствените проекти, планове и програми за горите и земите от държавния горски фонд се утвърждават след съгласуване с органите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на околната среда и водите и на други заинтересувани ведомства, на общинските администрации и на регионалните служби по пожарна и аварийна безопасност.
(4) Устройствените проекти, планове и програми за всички гори и земи от горския фонд - собственост на физически или юридически лица и на общините, се утвърждават след съгласуване с органите по ал.3 и с държавните лесничейства в техните райони.
(5) Екземпляр от устройствените проекти, планове и програми по ал.4 се предоставя на регионалните управления на горите и в държавните лесничейства за осъществяване на функциите им по чл. 29 и 30.
(6) Устройствените проекти, планове и програми се изработват от лицензирани физически и юридически лица или от създадено за тази цел поделение на Националното управление по горите.
(7) Контролът върху инвентаризацията и устройството на горите и земите от горския фонд се осъществява от Националното управление по горите, от неговите органи и поделения.
Чл.34. (1) Границите на гори и земи от горския фонд - собственост на отделни лица, се обозначават трайно с две ивици боя върху стоящи дървета, дървени или бетонни стълбове. Ивиците боя са широки по 3 см с разстояние между тях, равно на широчината им, поставени от вътрешната страна на имота.
(2) Цветът на боята, с която се ограничават горите, които не са от държавния горски фонд, е:
1. бял, когато горите и земите са собственост на физически лица, на училища, читалища и на други юридически лица;
2. червен, когато горите и земите са собственост на религиозни организации;
3. жълт, когато горите и земите са собственост на общините.
(3) На видими места под двете ивици боя, върху площадка от бяла боя се изписват буквата "К" и последните четири цифри от кадастралния номер на имота.
(4) По начина, посочен в ал.1, 2 и 3, се ограничават и горите, създадени върху земеделски земи по чл.3, ал.3.
(5) Средствата за първоначално ограничаване на терена при възстановяване на собствеността са за сметка на поземлените комисии, а за по-нататъшното поддържане - за сметка на собственика.
Чл.35. (1) Директорът на държавното лесничейство уведомява собствениците на гори и земи от горския фонд с площ по-малка от 500 дка за евентуалното им групиране за общо устройство една година преди устройването на горите в района на лесничейството.
(2) Собствениците, желаещи устройство на своите гори и земи от горския фонд, заявяват писмено своето желание пред директора на държавното лесничейство.
(3) Групирането на горите и земите от горския фонд в масиви за съвместно устройство по реда на ал.1 и 2 не предполага тяхното предоставяне за управление от съответното държавно лесничейство.
(4) В годината на устройството на горите в района на дейността на държавното лесничейство неговият директор уведомява Националното управление по горите за изявеното от собствениците желание за съвместно устройство на техните гори.
(5) По реда на ал.3 и 4 се извършва и групирането за съвместно устройство на гори и земи от горския фонд - собственост на общини, на юридически или физически лица, с площ по-голяма от 500 дка.
Чл.36. (1) Националното управление по горите води отчет за всички гори и земи от горския фонд по образец, утвърден от ръководителя на Националното управление по горите, съгласувано с Националния статистически институт.
(2) Отчетът по ал.1 се води по видове и категории гори, по собственост, по землища, общини, области и общо за страната, както и по държавни лесничейства и регионални управления на горите.
(3) За изготвяне на отчета по ал.1 Националното управление по горите организира периодична инвентаризация съгласно инструкцията за устройство на горите в Република България, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Чл.37. (1) Инвентаризацията на горите и земите от горския фонд се извършва за сметка на Националния фонд "Българска гора".
(2) Проектирането на мероприятията в държавния горски фонд се извършва за сметка на Националния фонд "Българска гора", а на останалите - за сметка на собствениците.
(3) Гори и земи от горския фонд - собственост на физически или юридически лица и на общини, предоставени за управление по чл.32, се устройват за сметка на Националния фонд "Българска гора".
Чл.38. (1) Устройствените проекти, планове и програми се изготвят от лицензирани физически или юридически лица.
(2) Ръководителят на Националното управление по горите може да делегира права на ръководителя на регионално управление на горите да утвърждава устройствените планове.
(3) Ръководителят на Националното управление по горите може да делегира права на ръководителя на държавното лесничейство да утвърждава устройствените програми.
Чл.39. (1) Горите и земите от горския фонд подлежат на периодична оценка, която се извършва въз основа на данни от инвентаризацията и е част от устройствените проекти и планове.
(2) При необходимост периодичната оценка на горите и земите от горския фонд се актуализира.
(3) Оценката се извършва от лицензирани експерти съгласно наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Чл.40. (1) Държавното лесничейство води регистър по землища и общини, в които отразява данни за собственика, площта и вида на горите.
(2) Регионалното управление на горите води регистър с обобщени данни от държавните лесничейства, в който се отразяват данни за собствеността, площта и вида на горите.
(3) Националното управление по горите води регистър на горите и земите от горския фонд по обобщени данни от регионалните управления на горите.
(4) При регистрирана промяна на субекта на правото на собственост, на площта и вида на горите държавното лесничейство отразява това във водения от него регистър и изпраща информация в регионалното управление на горите.

Чл.41. (1) Ръководителят на Националното управление по горите и физическите лица с лесовъдско образование и квалификация, които са в трудови правоотношения с Националното управление по горите, с неговите органи и поделения, са служители по горите.
(2) С лесовъдско образование са лицата, притежаващи диплома за завършено висше образование "инженер по горско стопанство" или средно образование по специалността "Горско и ловно стопанство".
(3) Служители по горите в Националното управление по горите са с висше образование, като за ръководните длъжности, за които се изисква висше лесовъдско образование, е необходимо да имат не по-малко от 7 години стаж по специалността.
Чл.42. (1) Ръководителите на регионални управления на горите трябва да имат стаж по специалността не по-малко от 5 години.
(2) Директорите на държавните лесничейства трябва да имат стаж по специалността не по-малко от 3 години.
(3) Ръководителите на поделенията за опазване на горите, за горски семеконтрол, за инвентаризация и устройство на горския фонд и за други специализирани дейности, създадени по чл.22, ал.2 от Закона за горите, трябва да имат висше образование и стаж по специалността не по-малко от 5 години.
(4) Лицата, назначени да управляват гори и земи от горския фонд - собственост на физически или юридически лица и на общини, е необходимо да притежават лесовъдско образование и лиценз за упражняване на частна лесовъдска практика.
Чл.43. (1) Охраната на горите се осъществява от горски стражари, които имат лесовъдско образование.
(2) За горски стражари могат да се назначават и лица, завършили специализирани курсове за квалификация по програма, утвърдена от Националното управление по горите.
(3) Площта на охранителните участъци се определя с устройствените проекти по методика, утвърдена от ръководителя на Националното управление по горите.
Чл.44. (1) Служителите по горите при изпълнение на служебните си задължения носят униформено облекло със съответните отличителни знаци.
(2) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на ръководителя на Националното управление по горите издава правилник за униформеното облекло съгласно Наредбата за работното и униформеното облекло (обн., ДВ, бр. 8 от 1987 г.; изм., бр. 38 от 1990 г.).
Чл.45. Право да носят огнестрелно оръжие имат горските стражари, подвижната горска стража и другите служители по горите, заемащи лесовъдски длъжности, при изпълнение на служебните си задължения.
Чл.46. (1) Служителите в държавните лесничейства, чиито служебни задължения изискват да живеят в горите, могат да ползват жилищни помещения, предоставени им от Националното управление по горите, от неговите органи и поделения.
(2) За ползване на жилищни помещения по ал.1 служителите подават заявление до директора на държавното лесничейство.
(3) Въз основа на подаденото заявление директорът на държавното лесничейство издава настанителна заповед, на основата на която се сключва договор. Договорът е в сила до прекратяването на трудовия договор на служителя.
(4) С правата по ал.1, 2 и 3 се ползват и работниците на държавните лесничейства, чиито служебни задължения налагат да живеят постоянно в горите.
(5) Служителите и работниците по ал.1 и 4 могат да ползват за лични нужди без заплащане на такси до 5 дка работни земи и ливади от държавния горски фонд и до 10 пространствени куб. м дърва за огрев ежегодно, без право на продажба и при писмено заявено желание. Те могат да пускат на паша в горите и земите от държавния горски фонд до пет овце и една крава без заплащане на такси.
(6) Служителите и работниците в Националното управление по горите, в неговите органи и поделения при доказана необходимост могат да ползват ежегодно до 10 пространствени куб. м дърва за огрев от държавния горски фонд срещу заплащане на такса на корен.
(7) Служителите и работниците по ал.6 за всеки прослужени 10 години могат да получат за собствени нужди с разрешение на Националното управление по горите до 5 куб. м дървен строителен материал от държавния горски фонд срещу заплащане на такса на корен, без право на продажба.
(8) Служители по горите с трудов стаж над 20 години като служители по горите след пенсионирането си, както и съпругът на починал служител по горите, когато са в пенсионна възраст, ползват правата по ал.6.

Чл.47. (1) Възпроизводството на горите обхваща системи от възобновителни сечи при максимално използване на възобновителния им потенциал с цел осигуряване на тяхното естествено семенно и/или вегетативно възобновяване.
(2) В горите със затруднено естествено възобновяване се провеждат мероприятия за неговото подпомагане, а там, където няма условия или е невъзможно възобновяването на коренния дървостой по естествен начин, се извършва изкуствено възобновяване.
Чл.48. Дейностите и контролът по създаването на нови гори и за борба с ерозията се извършват съгласно методика за залесяване, наредби и инструкции, утвърдени от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Чл.49. (1) Националното управление по горите управлява и контролира събирането, добива и производството на репродуктивни материали - семена, присадници, резници, тъкани и фиданки, чрез регионалните управления на горите, държавните лесничейства, горските семеконтролни станции, лесозащитните и опитните станции.
(2) Горските семеконтролни станции окачествяват семенните материали от горскодървесни и храстови видове и направляват тяхното използване.
Чл.50. (1) Събирането и добивът на репродуктивни материали от горскодървесни и храстови видове се извършват от горска семепроизводствена база (постоянни и временни семепроизводствени насаждения, семепроизводствени градини и маточници), устроена и регистрирана в Националния регистър.
(2) Националният регистър по ал.1 се води по горските семеконтролни станции по образец, утвърден от Националното управление по горите.
(3) За видове и произходи с ограничено разпространение или с единично участие в горите се допуска събиране и добив извън горската семепроизводствена база след съгласуване с горската семеконтролна станция.
Чл.51. (1) Горските семеконтролни станции поддържат и обновяват "генна банка" от иглолистни и широколистни семена, събрани от най-ценните местни популации.
(2) Националното управление по горите утвърждава списък за видовете и количествата семена, поддържани и съхранявани в "генната банка".
Чл.52. За установяване на цъфтежа и семеносенето на дървесните и храстовите видове в горския фонд държавните лесничейства и горските семеконтролни станции провеждат фенологични наблюдения.
Чл.53. Вносът на семена и посадъчни материали от горскодървесни и храстови видове, естествено разпространени в страната, се разрешава по изключение от Националното управление по горите.
Чл.54. За създаване на нови гори се използват посевни и посадъчни материали, които отговарят на изискванията на БДС.
Чл.55. (1) Производството на посадъчен материал за залесяване се извършва в горски разсадници.
(2) Държавните лесничейства осигуряват репродуктивни материали за собствени нужди и по договор - за нуждите на други собственици на гори и земи от горския фонд.
Чл.56. (1) Интродукцията на дървесни и храстови видове, сортове и клонове за залесяване се извършва след предварително изпитване.
(2) Дървесни и храстови видове, сортове и клонове, които са интродуцирани в страната и с тях са извършвани залесявания, не се считат за нови.
(3) Списък на интродуцираните видове по ал. 2 се изготвя от Националното управление по горите.
Чл.57. Производството на репродуктивни материали от горскодървесни и храстови видове се извършва от държавните лесничейства и от лицензирани физически и юридически лица.
Чл.58. (1) Държавните лесничейства могат да предоставят на други собственици на земи и гори репродуктивен материал за залесяване на земеделски земи, за създаване на защитни гори, за развитие на пчеларството и бубарството, за опитни и научни цели без заплащане след съгласуване с Националното управление по горите.
(2) В случаите по ал.1 държавното лесничейство изготвя и предоставя безвъзмездно технологичен план за залесяване.
Чл.59. Залесяването в горския фонд се извършва за:
1. възобновяване и подпомагане на възобновяването в зрелите високостеблени и издънкови гори;
2. попълване на изредени култури и насаждения;
3. подобряване на състава и състоянието на насажденията;
4. създаване на гори върху голи площи, опожарени и изсъхнали култури и насаждения;
5. осигуряване на защита от ерозия, пожари, снегонавяване, наводнения, лавини и свлачища;
6. създаване на интензивни култури от бързорастящи видове за производство на дървесина и биомаса;
7. създаване на технически култури и плантации за производство на коледни елхи, определени сортименти дървесина и други суровини;
8. създаване на горскоплодни култури;
9. създаване на семепроизводствени градини, научноизследователски и учебно-опитни култури;
10. създаване на рекреационни гори и озеленяване;
11. рекултивация на нарушени терени.
Чл.60. Съобразно целите и условията на месторастене за залесяване се използват подходящи дървесни и храстови видове, осигуряващи устойчиво развитие на горите и опазване на тяхното биологично разнообразие.
Чл.61. (1) Залесяването се определя ежегодно от собствениците на земи и гори от горския фонд в изпълнение на устройствените проекти, планове и програми при условия и по ред, утвърдени с методиката за залесяване по чл.42, ал.1 от Закона за горите.
(2) Залесявания върху слабопродуктивни и застрашени от ерозия земеделски земи се извършват от собственика на земята по негово искане и след разрешение от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
(3) Репродуктивните материали по ал. 2 се осигуряват на собственика по реда на чл.58.
(4) Държавните лесничейства могат да организират създаването на интензивни и промишлени култури от бързорастящи дървесни видове върху земи на други собственици със средства от Националния фонд "Българска гора" по договор, срещу ползване на дял от добитата дървесина.
Чл.62. Новосъздадените култури се отглеждат до тяхното склопяване, но не повече от 10-годишна възраст.
Чл.63. (1) В културите, създадени на равни терени, се допуска производство на селскостопанска продукция в техните междуредия до 3 години.
(2) Допуска се селскостопанско ползване и в невъзобновени сечища и пожарища с разрешение на регионалното управление на горите до 2 години след изсичането им.
Чл.64. Култури и възобновителни участъци, застрашени от паша на домашни животни и повреди от дивеч, се ограждат.
Чл.65. (1) Регистър на новосъздадените горски култури се води от държавното лесничейство независимо от тяхната собственост.
(2) Собствениците на новосъздадените култури предоставят на държавното лесничейство необходимата информация, определена с методиката за залесяване по чл.42, ал.1 от Закона за горите.
Чл.66. (1) Държавното лесничейство и собствениците ежегодно извършват инвентаризация на горските култури.
(2) Културите се инвентаризират до 3-годишна възраст, а тези във високопланинската зона - до 5-годишна възраст.
(3) Културите с процент на прихващане под 80 на сто се попълват, а тези под 25 на сто се презалесяват.
Чл.67. Промяна на предвижданията за залесяване се допуска по предложение на собствениците по ред, определен в методиката за залесяване по чл.42, ал.1 от Закона за горите.
Чл.68. Местното население, взело участие в почистването на площите за залесяване в държавния горски фонд, може да придобива безвъзмездно вършината и отпадъчната дървесина, получена след сечта.
Чл.69. Собствениците на земи и гори, граничещи непосредствено с реки, потоци, канали и др., засаждат в един или няколко реда тополи, върби, елши, платани и др., когато те не пречат или не представляват опасност за други дейности.
Чл.70. Защитата на горите и земите от горския фонд от ерозия се осъществява чрез провеждането на комплекс от лесовъдски и инженерно-технически мероприятия, регламентирани в инструкция за борба с ерозията, утвърдена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Чл.71. (1) Борбата с ерозията в горския фонд се провежда от собствениците.
(2) Строителството и поддържането на баражи и други технико-укрепителни съоръжения в държавния горския фонд и в гори и земи от горския фонд - собственост на физически лица, включени в технически проекти и програми за борба с ерозията, съгласувани с Националното управление по горите, се финансира от Националния фонд "Българска гора".
(3) Държавното лесничейство води регистър на изградените противоерозионни съоръжения независимо от тяхната собственост.
(4) Проектите на технико-укрепителните съоръжения за борба с ерозията се изготвят и утвърждават съгласно изискванията на инструкцията за борба с ерозията.
Чл.72. Възстановяването на нарушени терени в горския фонд се извършва по проекти за техническа и биологична рекултивация, изготвени съгласно изискванията на Наредбата за рекултивация на нарушени терени.
Чл.73. Националното управление по горите участва в изготвянето на национални и международни програми и проекти за борба с ерозията в горския фонд, като съгласува предвидените в тях мероприятия със собствениците.

Чл.74. (1) Видовете сечи, методите за провеждането им, както и технологията се определят с Правилник за сечите в горите на Република България и с Наредба за ползване на дървесината от горите, издадени от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
(2) Начинът и редът за провеждане на сечите в дървостоите или за отсичане на отделните дървета в едно насаждение за определен период определят системата на сеч.
(3) Възобновителни, отгледни и санитарни сечи във всички гори се извършват по устройствени проекти, планове и програми.
(4) Собствениците на гори провеждат възобновителни, отгледни и санитарни сечи с цел устойчиво и многофункционално стопанисване и трайно управление на горите, за запазване, развитие и обогатяване на горските екосистеми и на биологичното разнообразие в тях.
(5) Видът и интензивността на сечите в горите се определят по устройствени проекти, планове и програми.
(6) Поради настъпили промени след одобряване на устройствените проекти, планове и програми в насаждения, непредвидени за сеч, и в насаждения, в които се налага изменение на вида, фазата и интензивността на сечта, се допуска промяна на сечта.
(7) Промени по ал. 6 могат да се извършат в следните случаи:
1. при приключване срока на действие на устройствения проект, план или програма;
2. при пълни семеносни години за усвояване на възобновителния потенциал на насажденията;
3. при насаждения със започнал нормален естествен семенен възобновителен процес;
4. при стихийни бедствия и при масово съхнене в горите;
5. при разрушаване от стихийни бедствия на пътища и мостове, свързващи предвидените за сеч насаждения, когато не е възможно възстановяването им в кратък срок.
(8) Предложение за промяна на вида на сечта се извършва от собствениците на гори пред държавното лесничейство. Предложенията на собствениците на гори и предложенията на държавното лесничейство се изпращат в регионалните управления на горите, които след проверка на място ги представят за одобряване от Националното управление по горите.
(9) Изменения на вида и интензивността на отгледните сечи в младите насаждения и култури (осветления, прочистки и прореждания), както и на сечите в гори за реконструкция се одобряват от регионалните управления на горите, а за провеждането на санитарни сечи - след съгласуване с лесозащитната станция.
Чл.75. (1) За осигуряване на семенното и вегетативното възобновяване на горите се провеждат възобновителни сечи.
(2) Основно изискване за правилното възобновяване и многофункционалното ползване на горите е спазването на принципите за устойчивото им развитие.
(3) В зависимост от природните условия, вида и състоянието на насажденията и начина на възобновяване се провеждат главни сечи с предварително естествено семенно възобновяване, сечи за съчетаване на естествено и изкуствено възобновяване и сечи с последващо семенно и/или вегетативно възобновяване.
(4) В горите се провеждат възобновителни сечи - изборни, постепенни (краткосрочно-постепенна, котловинно-постепенна, постепенно-котловинна и групово-изборна) и голи.
Чл.76. (1) Възобновителни, отгледни и санитарни сечи в защитните и рекреационните гори се провеждат в съответствие с разпоредбите на Правилника за сечите в горите на Република България и на Наредбата за ползване на дървесината в горите.
(2) При извеждане на възобновителни сечи в защитните и рекреационните гори не се допуска рязко изменение на екологичната среда. С предимство се прилагат сечите с предварително естествено семенно възобновяване и сечи, които формират сложни смесени насаждения, устойчиви на отрицателни природни въздействия.
Чл.77. (1) Горите се стопанисват и ползват като високостеблени, издънкови, смесени издънкови и семенни и нискостеблени.
(2) В горите се организира предимно високостеблено стопанство и съчетаване на издънково и семенно възобновяване при превръщането на издънковите гори в семенни. Нискостеблено стопанство от всички дървесни видове (без бука) се организира само там, където е необходимо запазването на биологичното разнообразие и което е свързано с поминъка на населението.
(3) Високостеблените гори се стопанисват и ползват по начин, запазващ семенния им произход. Прилагат се сечи, осигуряващи предварително естествено семенно възобновяване, както и съчетаване на естественото с изкуственото възобновяване. При невъзможност да се осигури естествено семенно възобновяване от коренния дървостой се прилагат сечи с последващо възобновяване.
(4) При успешно протичащ възобновителен процес сечите се провеждат съобразно динамиката на протичането на възобновителния процес и развитието и укрепването на подраста. В случай на затруднено или забавено възобновяване се предприемат мерки за неговото подпомагане.
(5) След окончателната фаза на сечта местата с недостатъчен подраст се залесяват с подходящи за месторастенето дървесни видове.
(6) Издънковите гори и смесените семенни и издънкови гори се стопанисват с цел превръщането им в семенни.
(7) Нискостеблените гори се стопанисват по начин, осигуряващ тяхното издънково възобновяване.
(8) Възрастта, при която се провеждат възобновителни сечи в горите (турнусът), не може да бъде по-малка от:
1. шестдесет години за високостеблените гори (без тополовите и акациевите);
2. петнадесет години за нискостеблените гори.
(9) За изкуствено създадените високостеблени гори възрастта, при която се провежда сечта (турнусът), се определя с научна обосновка.
(10) Не се провежда отгледна сеч в насаждения с пълнота под 0,7, освен когато са с групов строеж или за създаване на двуетажни насаждения.
(11) Санитарна сеч се провежда при наличие на повреди на дървостоя или на отделни и групи дървета.
(12) Санитарната сеч се провежда не по късно от 2 години след установяване на повредите.
(13) Не се допуска провеждането на друг вид сеч преди санитарната сеч, ако има необходимост от нейното извеждане.
(14) В младите и средновъзрастните насаждения и култури, в крайните редове на полезащитните горски пояси, край линейни и пожароопасни обекти и др. може да се извършва кастрене на клоните на дърветата.
Чл.78. (1) Сечта във високостеблените гори и в издънковите гори за превръщане в семенни се провежда през цялата година, а в нискостеблените за издънково възобновяване - от 1 септември до 1 април.
(2) При закъсняване на вегетацията срокът за сеч в нискостеблените гори може да бъде продължен от Националното управление по горите до 30 април.
(3) В нискостеблените гори за добив на листников фураж сечта се провежда от 1 август, а за добив на лико - до 31 май.
(4) За запазване на подраста във високостеблените гори сечта може да бъде забранена от 1 април до 1 октомври.
(5) За опазване на подраста от механични повреди окончателната фаза на сечта се провежда през зимата или при наличие на снежна покривка.
(6) Провеждане на санитарни и отгледни сечи, както и събиране на суха и паднала дървесина се извършват през цялата година.
Чл.79. (1) След провеждане на гола сеч площта се залесява до една година след сечта. По обективни причини този срок може да бъде продължен от регионалното управление на горите, но с не повече от 2 години.
(2) Забранява се изсичането на клекови и чермурови насаждения. По изключение в чермуровите насаждения се провежда само санитарна сеч.
(3) За съхраняване на биологичното разнообразие в нелесопригодните горски площи може да се провежда сеч за подмладяване.
(4) В горите на каменливи и урвести терени се допуска провеждането на санитарна сеч.
(5) За възобновяване на горите с подлес от вечнозелена растителност се провеждат изборни сечи.
(6) В горната граница на гората не се допуска гола сеч за реконструкция.

Чл.80. (1) Ползването от горите и земите от горския фонд се извършва по специалния ред, предвиден в глава четвърта от Закона за горите.
(2) Ползването от горите и земите от държавния горски фонд се извършва по някои от следните начини:
1. по такси за ползване на дървесина на корен и по такси за странични ползвания, утвърдени от Министерския съвет;
2. чрез търг или конкурс;
3. чрез преговори с потенциален ползвател, при които се договарят специфични условия и изисквания към ползвателя;
4. чрез концесии.
(3) Условията и редът за ползването от горите и земите от горския фонд по ал.2, т.2 и 3 се определят с инструкция, утвърдена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
(4) Ползването на дървесина и странични ползвания от всички гори и земи от горския фонд се извършват съгласно предвижданията на устройствените проекти, планове и програми.
(5) За осигуряване изпълнението на мероприятията по устройствените проекти, планове и програми в държавните гори, когато няма кандидати за извършване на ползванията по начините, посочени в ал.2, държавното лесничейство организира провеждането им. Разходите за изпълнението на тези мероприятия са за сметка на Националния фонд "Българска гора".
(6) Добитите по ал.5 дървесина и други продукти се реализират при условия и по ред, определени в инструкцията по ал.3, като приходите се внасят в Националния фонд "Българска гора".
(7) Предвидените мероприятия по устройствените проекти, планове и програми в горите - изключителна държавна собственост, които не са обхванати от предоставено концесионно право, се извършват от държавното лесничейство по реда на ал.5 и 6.
(8) Ползването в едно насаждение за определен период се допуска само по един от начините, посочени в ал.2.
(9) Не се допуска едновременно ползване в едно насаждение от двама и повече ползватели, с изключение на случаите, когато ползването се осъществява от местното население за собствени нужди.
(10) Ползванията от горите, както и от земите от горския фонд - собственост на общините, се осъществяват по начините, посочени в ал.2, 8 и 9, след решение на общинския съвет.
(11) Ползванията от горите, както и от земите от горския фонд - собственост на физически или юридически лица, се осъществяват от техните собственици в съответствие със Закона за горите и с правилника, а разпореждането с добитите материали се извършва свободно, като не се нарушават правата на трети лица.

Чл.81. Предоставеното концесионно право върху гори обхваща ползването на дървесина само във:
1. насаждения, в които е предвидено последващо изкуствено възобновяване (провеждане на гола сеч и залесяване), при спазване изискванията на чл.52 от Закона за горите;
2. насаждения, в които е предвидено последващо издънково възобновяване - насаждения, предвидени да се стопанисват като нискостеблени.
Чл.82. (1) Ползването на дървесина от насаждения в обекта на концесията извън случаите, посочени в чл. 81, се извършва по реда на чл.80, ал.2, т.1, 2 и 3.
(2) Изпълнението на предвидените в устройствените проекти мероприятия, необхванати от предоставеното концесионно право, се организира от държавното лесничейство в горите - държавна собственост, и от общините - в горите - общинска собственост.
Чл.83. Срокът на действие на концесионния договор за гори от държавния и общинския горски фонд не може да бъде по-дълъг от срока на действие на устройствения проект, план или програма.
Чл.84. Държавните лесничейства контролират концесионера относно спазването на разпоредбите на Закона за горите, Закона за ловното стопанство, Закона за рибното стопанство и специалните разпоредби за горите в защитените територии.
Чл.85. При предоставяне на концесионно право върху гори - държавна и общинска собственост, не се допуска ограничаване на свободния достъп до концесионния обект.

Чл.86. (1) Годишното ползване се осъществява в съответствие с определеното ползване с устройствените проекти, планове и програми.
(2) При планиране на лесосечния фонд средногодишното ползване се определя по площ съобразно предвижданията на устройствените проекти, планове и програми.
(3) Годишното ползване за държавните и общинските гори се одобрява от регионалното управление на горите по представени план-извлечения от устройствените проекти, планове и програми.
(4) План-извлеченията се представят в регионалното управление по горите до 31 март в годината на маркирането от:
1. държавното лесничейство - за ползване в държавните гори;
2. общината чрез държавното лесничейство - за ползване в горите - общинска собственост.
(5) Ползването в гори - собственост на физически или юридически лица, предвидено по устройствени проекти, планове и програми, се извършва след подадено от тях писмено заявление в държавното лесничейство.
Чл.87. (1) Маркирането на дърветата за сеч се извършва след одобряване на план-извлечението или на писменото заявление.
(2) Маркирането на дърветата за сеч се извършва в облистено състояние освен в случаите, когато сечта е с интензивност 100 на сто.
(3) Държавните и общинските гори се маркират преди настъпване на годината за сечта така, че ежегодно към 31 декември да има маркирани два лесосечни фонда.
(4) Маркиране в годината на сечта се допуска в случаите, определени с чл.61 от Закона за горите, както и при съхнения и повреди, причинени от биотични и абиотични фактори.
(5) Определените за сеч дървета с диаметър на гръдна височина над 14 см се маркират с контролна горска марка. Тя се поставя в основата на дърветата, от долната страна на склона така, че след отсичането на дърветата марката да остане на пъна.
(6) Определените за сеч дървета с диаметър на гръдна височина под 14 см се отбелязват с блажна боя, с която е извършено маркирането на дървостоя в насаждението.
(7) Маркирането, кубирането и сортиментирането се извършват от инженер- или техник-лесовъди.
Чл.88. (1) Ползването на дървесина от държавните гори се извършва възмездно, с изключение на случаите, посочени в чл.61, ал.1 от Закона за горите.
(2) Безвъзмездното ползване по ал. 1 на дървени материали за нуждите на държавните лесничейства, за строителство на горски сгради, телефонни линии, заслони, водопои, за научноизследователска дейност и за други подобни цели се извършва при условия и по ред, определени с наредба, издадена от ръководителя на Националното управление по горите.
(3) Право на ползване на дървесина по такси на корен имат:
1. местното население, когато ползването е за собствени нужди без право на продажба;
2. служителите и работниците на Националното управление по горите и на неговите органи и поделения без право на продажба;
3. юридически лица, когато материалите са им необходими за триангулачни и други геодезични знаци в горите, за геоложки и минни проучвания, за възстановяване на повредени или унищожени от стихийни бедствия пътни съоръжения, телефонни линии и други обекти, намиращи се в горите.
(4) Местното население ползва дървесина за собствени нужди по такса на корен от общинските гори, а при недостиг - от държавните гори на територията на държавното лесничейство.
(5) Местното население ползва от държавните гори дървени материали и дърва за огрев по такса на корен за собствени нужди без право на продажба по списъци, съгласувани между кметствата и съответните държавни лесничейства, по лимит, определен от Националното управление по горите.
(6) Физически лица - собственици на гори, ползват правата по ал.4 и 5, когато не могат да задоволят личните си нужди с дървесина от предвиденото ползване по устройствените проекти, планове и програми за собствените им гори.
Чл.89. (1) Ползването на дървесина по такси на корен се извършва по предварително установена или добита при сечта дървесна маса.
(2) При ползване на дървесина по предварително установена маса маркирането, кубирането и сортиментирането се извършват от инженер- и техник-лесовъди.
(3) Ползването на добита при сечта дървесна маса се извършва от местното население и се допуска при: реконструкции, събиране на суха и паднала маса, отгледна сеч във високостеблените насаждения до 40-годишна възраст, събиране на листников фураж и вършина, извършване на отгледна сеч в издънковите гори до 20-годишна възраст, изсичане на подлес и при гола сеч в нискостеблените гори. На ползвателя се издава позволително за сеч и извоз.
(4) При ползване на добита след сечта дървесна маса тя се измерва до 15 дни след изтичането на срока по позволителното за сеч. Допуска се и предсрочно частично измерване на добитата дървесна маса. Резултатите от измерването се отбелязват в акт, който се подписва от представители на държавното лесничейство, от собственика и от ползвателя. Описаните и измерени дървени материали се маркират с контролна горска марка.
(5) На местното население се разрешава да ползва от държавния горски фонд отпадъчната дървесина след приключване на сечта и освидетелстване на сечищата срещу заплащане на такса.
Чл.90. Населението, живеещо постоянно в границите на дадена община, ползва дървесина по такса на корен от горите - собственост на същата община, при условията на чл.89 след решение на общинския съвет.
Чл.91. (1) Забранява се превишаване на ползването, предвидено по устройствени проекти, планове и програми.
(2) При превишаване на ползването поради стихийни и природни бедствия, при рязка промяна на здравословното състояние и хода на възобновителните процеси на насажденията и по други непредвидени причини превишението се компенсира през следващите 5 години.
(3) Сечта се провежда върху цялата площ на комплектуваните за сеч насаждения.
Чл.92. Ползвателите на дървесина са длъжни:
1. да секат само маркираните за сеч дървета или дърветата в границите на определеното сечище съгласно позволителното за сеч;
2. да запазват от повреди немаркираните дървета, подраста и младиняка;
3. да пазят граничните знаци, марките и номерата на маркираните дървета за сеч;
4. да повалят дърветата така, че да пазят от задръстване пътищата, реките, каналите, граничните линии, просеките и др.;
5. правилно да разкройват повалените стебла с оглед добиването на най-ценните сортименти;
6. да отсичат всички маркирани дървета, а при гола сеч - всички дървета върху площта на сечището без оглед на дървесния вид, качеството на дървесината, теренните условия, без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч;
7. да спазват установените правила и изисквания за техническа и противопожарна безопасност при работа в горите и в горско-санитарния минимум;
8. да извозват или спускат дървесната маса само по определените от държавното лесничейство пътища и места до временните складове с одобрен технологичен план;
9. да заравят своевременно ямите, образувани при изваждане на пънове и борина.
Чл.93. (1) Дърветата се секат ниско до земята. Височината на пъна, мерена от горната му страна, не трябва да надвишава 5 см - за пънове с диаметър до 20 см, и 10 см - за пънове с диаметър над 20 см.
(2) При сеч в издънкови насаждения, предвидени за издънково възобновяване, не се допуска засичане на дърветата от двете страни, както и унищожаване на пъновете.
Чл.94. (1) При ползване по предварително установена дървесна маса ползвателят има право да извозва дървените материали едновременно със сечта.
(2) При ползване на добита след сечта дървесина тя се кубира в сечището или на временните складове.
(3) Дървесината, изнесена извън местата, указани за нейното измерване в позволителното, и необявена за измерване, остава в разпореждане на държавното лесничейство.
(4) Транспортирането от определените места за измерване се разрешава, след като държавното лесничейство издаде позволително за транспортиране на измерената дървесина.
(5) Собствениците на гори са длъжни преди транспортиране на дървените материали да поставят експедиционната си марка.
(6) Ползвателите или собствениците на дървесината при транспортирането са длъжни да издават документ, удостоверяващ произхода и количеството на сортиментите, за всяко отделно транспортно средство.
(7) Собствениците на дървесина са длъжни при претоварване (преместване) на дървените материали да издават документа, предвиден в ал.6.
(8) Образците на документите по този член се определят от Националното управление по горите.
Чл.95. Собствениците на гори са длъжни с предимство да организират инвентаризирането и събирането на сухата и паднала маса в горите, като количествата се включват в лесосечния фонд за текущата година.
Чл.96. (1) Позволителните за сеч за всички гори, независимо от тяхната собственост, се издават от държавните лесничейства на собственика на гората, а за държавните гори - на ползвателя.
(2) Позволителното за сеч се издава за всяко насаждение, в което се определят сроковете за сеч и за извоз.
(3) По уважителни причини сроковете за сеч по ал. 2 могат да бъдат продължавани до 3 месеца, но не по-късно от 31 декември на същата година.
(4) По уважителни причини сроковете за извоз могат да бъдат продължавани до 3 месеца, а за буковите материали - до 1 месец.
(5) За държавните и общинските гори сроковете за сеч и извоз се продължават от регионалното управление на горите, а за всички останали гори и за местното население - от държавното лесничейство.
(6) Продължаване на сроковете за сеч и за извоз на дървесината се разрешава въз основа на писмено заявление от лицето, на което е издадено позволителното, направено не по-късно от 10 дни преди изтичане на сроковете, отразени в позволителното.
(7) Продължаването на сроковете за сеч и за извоз се вписва от държавното лесничейство във всички екземпляри на позволителното.
(8) След изтичане на сроковете за сеч и за извоз собственикът на гората има право на разпореждане с останалата неизсечена и неизвозена дървесина.
(9) Почистването на сечищата се извършва едновременно със сечта и продължава до приключване извоза на дървесината до временните складове. Сечищата се почистват съгласно указанията, дадени в позволителното за сеч.
(10) При неизпълнение на изискванията за сечта и почистването на сечищата директорът на държавното лесничейство въз основа на констативен протокол има право със заповед да спре сечта и извоза на добитата дървесина.
Чл.97. (1) Сечищата се освидетелстват от държавното лесничейство до 30 дни след изтичане на срока за извоз в присъствието на ползвателя или на собственика.
(2) При невъзможност за освидетелстване на сечището поради непреодолими природни условия освидетелстването се извършва до 10 дни след нормализиране на условията.
(3) За резултата от освидетелстването на сечището се съставя акт, който се подписва от представители на държавното лесничейство, от собственика на гората и от ползвателя.
(4) В акта по ал.3 се отразяват всички данни за изпълнението на задълженията по позволителното.
Чл.98. (1) Разрешенията за отсичане на материалите по чл.61, ал.1 от Закона за горите се издават от Националното управление по горите.
(2) Разрешенията за отсичане на материалите по чл.61, ал.2 от Закона за горите в размер до 20 куб. м годишно се издават от държавното лесничейство, в размер до 100 куб. м - от регионалното управление на горите, а за по-големи количества - от Националното управление по горите. Разрешенията се издават въз основа на мотивирано писмено заявление от заинтересуваните.
(3) За случаите по ал.2 държавното лесничейство издава позволително за сеч, в което се отбелязват: дървесният вид, количеството дървесина, мястото, откъдето ще се добие, номерът и датата на даденото разрешение. Необходимите материали се добиват след предварително маркиране предимно от суха и паднала маса или от санитарна и отгледна сеч, без да се влошава състоянието на насажденията.

Чл.99. Странични ползвания от всички гори, както и от земите от горския фонд са: добивът на борина, сено, кори, лико, семена, събирането на: гъби, билки (стръкове, грудки, корени, коренища, листа, семена, цветове, пъпки и др.), лишеи и мъхове, горски плодове, дървесна зеленина (иглолистна и широколистна), новогодишни елхи, пръчки (върбови, лескови, дрянови и др.), листников фураж, други растения, животни, които не са дивеч, паша на селскостопанските животни, инертни материали и други подобни, без ползване на дървесина.
Чл.100. (1) Страничните ползвания, когато представляват стопанска дейност, независимо от собствеността на горите и земите от горския фонд, се разрешават от държавното лесничейство с издаване на писмено позволително срещу заплащане на такса за издаването му.
(2) Не представляват стопанска дейност и не се издават позволителни за ползвания на горски плодове, семена, гъби, билки и други растения и на животни, които не са дивеч, когато се събират за лични нужди.
(3) Продуктите от странични ползвания, събирани по ал.2, не могат да бъдат обект на покупко-продажба.
Чл.101. (1) Позволително за странични ползвания от държавния горски фонд се издава от държавното лесничейство след заплащане на такса за определения вид и обем на ползването.
(2) Позволително за странични ползвания от гори и земи от горския фонд - общинска собственост, се издава от държавното лесничейство срещу документ за платена такса в общините.
(3) За странични ползвания от горите - собственост на физически или юридически лица, на собственика се издава позволително срещу заплащане на такса по чл. 100, ал. 1. Не се заплаща такса за предмета, вида и обема на страничните ползвания. Извършването на странични ползвания, допуснати с издаденото позволително, може да бъде преотстъпено от собственика на трети лица възмездно или безвъзмездно при свободно договаряне.
(4) Преотстъпването на правата по ал.3 има действие след регистрирането му в държавното лесничейство.
(5) Размерът на страничните ползвания, ако изрично не е указан в устройствените проекти, планове или програми, се определя от директора на държавното лесничейство или от упълномощено от него лице в присъствието на собственика. Възникналите противоречия се решават от ръководителя на регионалното управление на горите.
Чл.102. (1) В позволителното за странични ползвания се отразяват: ползвателят, собственикът на гори, районът за ползване, видът, режимът и количеството на разрешеното ползване, заплатени такси и срокът за ползване, но не по-късно от 31 декември на календарната година. След изтичане на посочените в позволителното срокове за добиване и извоз на странични горски продукти собственикът има право да се разпорежда с останалите недобити и неизвозени количества странични продукти. Заплатените по позволителното такси не се възстановяват.
(2) Юридически и физически лица - търговци по смисъла на Търговския закон, могат да организират добива, както и да изкупуват и преработват странични горски продукти след издадено от държавното лесничейство позволително. Позволителното се издава въз основа на писмено заявление, придружено от поименен списък на лицата, заети непосредствено в добива на страничните горски продукти, и издадено позволително.
Чл.103. (1) Страничните ползвания от горския фонд не трябва да се извършват по начини и със средства, водещи до увреждане или унищожаване на популациите и на местообитанията и до изтощаване на ресурсите.
(2) Не се допуска ползване на защитени със закон растителни и животински видове, както и ползване на защитени територии, ако определеният с нормативен акт режим не позволява това.
Чл.104. (1) Добивът на смола, борина и кори се извършва само в гори, в които предстои извеждане на възобновителна сеч.
(2) Добивът на смола се извършва в иглолистните гори, в които предстои извеждане на възобновителни сечи съгласно устройствените проекти, планове и програми.
(3) Добивът на пънна борина се извършва по начини и със средства, които не увреждат оставащия дървостой и подраст и подпомагат естественото им възобновяване. След изкореняване на пъновете отворените ями задължително се зариват.
(4) Забранява се добиването на кори от стоящи дървета, неподлежащи на сеч. Не се ограничава добивът на кори от отсечени дървета при извеждането на сечи, предвидени по устройствените проекти, планове и програми.
Чл.105. Позволителното за странични ползвания от държавните и общинските гори е лично и правата по него не могат да се преотстъпват на трети лица. Позволителното се предоставя на купувача за доказване на законния произход на добити продукти, които са предмет на покупко-продажбата.
Чл.106. Пашата в горите и земите от горския фонд е допълнителен резерв за разширяване на възможността за изхранване на селскостопанските животни.
Чл.107. Позволителното за паша се издава по образец, утвърден от Националното управление по горите. В него се отразяват: ползвателят, собственикът на гори, разрешените места за паша, видът и броят на животните, заплатените такси, прокарите и срокът.
Чл.108. (1) Пашата на селскостопански животни във всички гори и земи от горския фонд, независимо от тяхната собственост, се допуска съгласно устройствените проекти, програми или планове.
(2) За паша в държавните гори държавните лесничейства изготвят годишен план, който се утвърждава от регионалното управление на горите.
(3) Планът за паша в горите - общинска собственост, се изготвя от общинския съвет. Той се съгласува с държавното лесничейство и се утвърждава от регионалното управление на горите.
(4) Пашата в горите - собственост на физически и юридически лица, се извършва свободно при спазване на условията на годишното писмено позволително, издадено от държавното лесничейство. Преотстъпването на правото за паша се извършва по реда на чл.101, ал.3 и 4.
(5) Пашата се извършва само в указаните в позволителните места.
(6) Пътищата за прокар и водопой на селскостопански животни, минаващи през забранени за паша участъци, се определят с устройствените проекти, планове и програми.
Чл.109. Числеността на селскостопанските животни, допускани на паша в горите и земите от горския фонд, се определя според производителността, състоянието на пасищните участъци и тревната покривка при спазване на следните нормативи за:
1. високостеблени гори - за глава едър добитък минимум 12 дка, а за овца или свиня - минимум 2, 5 дка;
2. издънкови гори - за глава едър добитък минимум 10 дка, а за овца или свиня - минимум 2 дка;
3. високопланински и горски пасища - за глава едър добитък минимум 2 дка, а за овца или свиня - минимум 0,5 дка;
4. в насаждения за гола сеч с последващо изкуствено възобновяване - за коза 12 дка.
Чл.110. (1) Забранява се пашата на домашни животни във:
1. култури и млади насаждения от семенен произход и в издънкови насаждения с височина до 3 м. По преценка на държавното лесничейство може да се допусне паша на овце в млади насаждения с височина над 1, 5 м, когато не съществува опасност за увреждането им;
2. гори, пожарища и други дървопроизводителни площи със започнал възобновителен процес, в които предстои извеждането на възобновителни сечи или е възможно естественото им възобновяване;
3. поройни горски земи, семепроизводствени насаждения и градини, горски разсадници, дендрариуми и гори, ловностопански територии, дивечоразвъдни бази и станции;
4. защитени територии, ако това изрично е указано с нормативен акт или в заповедта за обявяването им;
5. защитни и рекреационни гори, ако това изрично е указано със закон, правилник, наредба или в заповедта за обявяването им.
(2) Забранява се нощната паша в горите и пашата без пастир.
(3) Забранява се пашата на кози в горите, освен в насаждения, предвидени за гола сеч с последващо изкуствено възобновяване.
(4) Пашата на кози се допуска само със самостоятелни стада.
Чл.111. Страничните ползвания по чл. 99 се контролират и отчитат от Националното управление по горите и от неговите органи.

Чл.112. Опазването на горите и земите от горския фонд включва защитата на горите от болести, насекоми и други вредители, предотвратяване или разкриване на нарушенията, свързани с възпроизводството, ползването и охраната на горите и земите от горския фонд, с опазването им от пожари и от незаконно строителство, и санкциониране на нарушителите.

Чл.113. (1) Защитата на горите осигурява създаването и отглеждането на здрави, устойчиви и високопродуктивни гори.
(2) Защитата на горите включва: оценка на здравословното им състояние, прогноза за разпространение на вредителите, болестите и други повреди в горите, профилактични и карантинни мероприятия и провеждане на борбата с вредителите, болестите и други повреди.
Чл.114. (1) Защитата на горите и земите от горския фонд се извършва чрез:
1. профилактични и карантинни мероприятия;
2. провеждане на наблюдения, обследвания и сигнализация за появата, развитието и разпространението на причинителите на болести, насекоми, плевели и други вредители;
3. оценка и мониторинг на въздействието на абиотични и биотични фактори върху състоянието на горскодървесната растителност;
4. провеждане на растителнозащитни мероприятия и борба с вредителите, включваща биологични, химични, физико-механични и интегрирани методи и средства.
(2) Защитата на горите се организира и провежда при условия и по ред, определени с инструкция за защита на горите от вредители, болести и други повреди, утвърдена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Чл.115. (1) Ръководителят на Националното управление по горите създава като консултативен орган Национална комисия по лесозащита за обсъждане на особено важни проблеми, свързани със защитата на горите.
(2) Съставът на националната комисия по ал. 1 се определя от ръководителя на Националното управление по горите. Националната комисия се свиква при необходимост.
Чл.116. (1) Специализирани поделения за защита на горите към Националното управление по горите са лесозащитните станции.
(2) Лесозащитните станции оказват методическо ръководство, извършват контрол по защитата и консултират собствениците на гори по въпросите на лесозащитата на горите и земите от горския фонд.
(3) Ръководителят на Националното управление по горите издава правилник за устройството и дейността на лесозащитните станции.
Чл.117. (1) Защитата на горите и земите от горския фонд се организира и осъществява от държавните лесничейства, регионалните управления на горите, лесозащитните станции, общините и другите юридически лица - собственици на гори.
(2) Държавното лесничейство провежда наблюдения, обследвания, сигнализация и борба с вредителите и болестите в горите.
(3) В горите - собственост на физически лица, защитните мероприятия се провеждат от държавните лесничейства по нормативи и изисквания, предвидени за защитата на държавните гори.
(4) Общините и другите юридически лица - собственици на гори, са длъжни да провеждат предписаните им от лесозащитните станции защитни мероприятия за своя сметка.
(5) Собствениците на гори по ал. 4 могат да възложат защитата на горите им на държавното лесничейство по договор.
Чл.118. (1) Защитата на горите се извършва със средства и препарати, разрешени и регистрирани по Закона за защита на растенията.
(2) Растителнозащитните средства и препарати се прилагат при условия и по начин, определени с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, съгласувана с министъра на околната среда и водите, с министъра на здравеопазването и с министъра на транспорта.

Чл.119. (1) Охраната на горите и земите от горския фонд се осъществява чрез самостоятелен обход и групово патрулиране, постово дежурство и наблюдение от специално построени съоръжения: контролни горски пунктове, горски кантони, кули и заслони.
(2) Контролът и проверките са средства за предотвратяване и разкриване на нарушенията в горите.
(3) За дейността на охраната се определят охранителни участъци, райони, територии, обекти, сгради и др.
(4) В охранителните участъци се извършват периодично ревизии (редовни и извънредни) за проверка на дейността по охраната и защитата на горския фонд. Редовни ревизии се провеждат в края на всяко 6-месечие по график, утвърден от директора на държавното лесничейство. Извънредни ревизии се извършват, когато има сигнали за нарушения, допуснати след редовните ревизии, и при назначаване на нов горски стражар. За резултатите от ревизиите се изготвя протокол по образец.
Чл.120. (1) Собствениците на гори, които организират за своя сметка охрана на горите си, са длъжни да назначават лица, които притежават квалификацията, изискваща се за горските стражари. Назначаването им се съгласува с държавното лесничейство.
(2) Собствениците на гори са длъжни да определят и обозначат горските пътища и местата, по които се допуска движение на пътни превозни средства.
Чл.121. (1) Ръководителят на Националното управление по горите ежегодно определя и обявява със заповед пожароопасния сезон в горите.
(2) Началниците на регионалните управления на горите могат при необходимост да променят срока на пожароопасния сезон след съгласуване с Националното управление по горите.
(3) Заповедите за обявяване на пожароопасния сезон се оповестяват и чрез средствата за масово осведомяване.
(4) Непосредственото организиране и провеждане на противопожарните мероприятия в горите и борбата с горските пожари се извършват от държавните лесничейства и от службите за пожарна и аварийна безопасност.
(5) През пожароопасния сезон държавните лесничейства при необходимост назначават пожаронаблюдатели, оборудвани със свързочна техника.
(6) За всички гори и земи от горския фонд, независимо от тяхната собственост, се изготвят планове с противопожарни мероприятия, които са неразделна част от устройствените им проекти, планове и програми.
(7) Всяка година до началото на пожароопасния сезон държавните лесничейства изготвят оперативен план за противопожарни мероприятия, които ще се извършват в техния район, независимо от собствеността на горите и земите, и план за действие при гасенето на горските пожари.
(8) Собствениците на гори са длъжни да провеждат мероприятията по осигуряването на пожарната безопасност в горите и да участват в гасенето на горските пожари.
(9) В годишния план за противопожарни мероприятия се включват и задълженията на собствениците или ползвателите на инженерно-техническите и транспортно-техническите съоръжения, намиращи се в горския фонд или преминаващи през или в близост до него (пътища, жп линии, далекопроводи, газопроводи, съоръженията към тях и др.).
(10) В плана за гасене на горските пожари се включват и задълженията на собствениците, лицата и организациите по чл.77, ал.6 от Закона за горите.
(11) Собствениците на гори и земи от горския фонд, лицата, извършващи ползвания от горите, както и собствениците на недвижими имоти, намиращи се в горския фонд или в непосредствена близост до него, са длъжни да извършват противопожарни мероприятия около или в тях за своя сметка.
Чл.122. (1) Органите на пътните служби, стопанисващи пътищата от републиканската пътна мрежа, преминаващи през горите и земите от горския фонд, са длъжни да почистват от сухи треви, дървени отпадъци и други горими материали канавките и сервитутните ивици покрай тях и около местата за паркиране.
(2) Стопанисващите железопътния транспорт органи са длъжни:
1. да почистват целогодишно железопътните трасета, преминаващи през горския фонд, ивиците покрай тях и около съответните съоръжения от сухите треви, падналата дървесна маса и други горими материали;
2. да кастрят клоните на дърветата в непосредствена близост до железопътните трасета и контактните мрежи и да събират сухата и падналата маса в защитените зони покрай тях;
3. да определят особено опасните в пожарно отношение места по железопътното трасе, преминаващо през горския фонд, и да го обезопасяват;
4. при забелязан горски пожар да уведомят незабавно органите на Националната служба "Противопожарна и аварийна безопасност" и държавните лесничейства.
(3) Лицата, стопанисващи електропроводи с високо напрежение, газопроводи, петролопроводи и други съоръжения, преминаващи през горския фонд, са длъжни при тяхното строителство, ремонт и експлоатация да спазват правилата за противопожарна безопасност.
(4) Физически лица, преминаващи или пребиваващи в горите, са длъжни да спазват противопожарните правила в тях.
(5) Сдруженията на ловците, на риболовците и на туристите в България чрез своите органи инструктират членовете си за противопожарните правила в горите преди всеки излет.
(6) Началниците на военните поделения и части, преминаващи или намиращи се на територията на горския фонд, са длъжни да вземат необходимите противопожарни мерки и да инструктират личния състав за спазването им.
(7) Органите на Националната служба "Противопожарна и аварийна безопасност" и служителите по горите имат право да спират дейности или машини и съоръжения, които не отговарят на изискванията за пожарна безопасност в горите.
Чл.123. Забранява се паленето на огън в горите извън определените от държавните лесничейства места.
Чл.124. (1) Забранява се почистването на сечища чрез изгаряне на остатъци от сечта по време на пожароопасния сезон.
(2) Забранява се извършването на огневи работи в горския фонд по време на пожароопасния сезон. Тези дейности се допускат само в случаите на аварии и неотложен ремонт съгласувано с органите на Националната служба "Противопожарна и аварийна безопасност" и с държавните лесничейства.
(3) Забранява се паленето на стърнища във и на разстояние 100 м от горския фонд по време на пожароопасния сезон.
Чл.125. (1) Кметовете на общини и населени места организират ежегодно групи за гасене на горски пожари, определят инструментите за гасене на пожар и сборния пункт при сигнал за пожар. Списъците се представят преди началото на пожароопасния сезон в държавното лесничейство и в регионалното поделение на Националната служба "Противопожарна и аварийна безопасност".
(2) В групите за гасене на пожар задължително се включват собствениците на гори и други недвижими имоти в горския фонд, живеещи на територията на населеното място.
(3) Кметовете организират транспортирането на групите и другите участници от местното население до пожара.
Чл.126. (1) Директорът на държавното лесничейство организира специализирани групи от служители и работници на лесничейството за действия при горски пожар.
(2) Всяко лице, забелязало пожар в горския фонд, е длъжно незабавно да уведоми органите на Националната служба "Противопожарна и аварийна безопасност" и държавното лесничейство.
Чл.127. При необходимост в гасенето на горските пожари след съгласуване с началниците на съответните поделения се включват и военнослужещи от близките поделения и формирования на Гражданската защита.
Чл.128. (1) Разходите по гасенето на горските пожари се заплащат от собствениците на горите без разходите на Националната служба "Противопожарна и аварийна безопасност".
(2) Размерът на разходите по ал. 1 се определя от комисия, назначена със заповед на директора на държавното лесничейство, която съставя констативен протокол.

Чл.129. (1) На контролните горски пунктове се поставят предупредителни табели, знаци и устройства за спиране на превозни средства, като се осигурява уширение на пътното платно за отбиване на превозните средства и склад за задържане на дървени материали и горски продукти, добити и транспортирани в нарушение на изискванията на Закона за горите и на правилника.
(2) В контролните горски пунктове задължително се води дневник за проверените дървени материали и другите горски продукти. Всички документи, придружаващи превозването им, се заверяват от контролните горски пунктове.
(3) На контролните горски пунктове проверките се извършват от служители по горите.
Чл.130. (1) Право на контролна горска марка имат лесовъдите в държавните лесничейства и лицензираните лесовъди.
(2) Контролната горска марка има шестоъгълна форма с диаметър 3,5 см, изработена върху ударната част на метално чукче, върху която релефно са изобразени абревиатурата "НУГ", поредният номер на марката, а под него във венец - два дъбови листа. Националното управление по горите води регистър за тях.
(3) Контролните горски марки се предоставят от Националното управление по горите на:
1. регионалните управления на горите, а те от своя страна - на държавните лесничейства; директорите на държавните лесничейства със заповед предоставят контролната горска марка на служителите по горите в лесничейството;
2. лицензираните лесовъди.
(4) Дървените материали, добити по такса на корен, се маркират челно с контролна горска марка преди извозването или транспортирането им.
Чл.131. (1) Всички дървени материали, добити от горите, с изключение на тези по чл.130, ал.4, преди транспортиране се маркират челно с експедиционна горска марка.
(2) Експедиционната горска марка има правоъгълна форма с размери 6 см на 3 см, изработена върху ударната част на метално чукче, върху която релефно са изобразени абревиатурата "ДЛ" и наименованието на държавното лесничейство, поредният номер на марката и в основата по дължина - два дъбови листа.
(3) Експедиционната горска марка се предоставя от регионалното управление на горите на държавните лесничейства. Държавните лесничейства от своя страна при поискване предоставят експедиционната горска марка на собствениците - физически или юридически лица и общини, притежаващи гори в района на лесничейството.
(4) Дървените материали, добити от гори, чиито собственици не притежават експедиционна горска марка, задължително се маркират с експедиционната горска марка на държавното лесничейство.
(5) Регионалното управление на горите води единен регистър на експедиционните горски марки.
Чл.132. (1) Фасонираните дървени материали преди експедирането им се маркират задължително от производителя на видно място с регистрирана в държавното лесничейство производствена марка.
(2) Производствената марка има триъгълна форма със страна 4 см, изработена върху ударната част на метално чукче, върху която релефно са изобразени името на производителя и поредният номер, под който е регистрирана в държавното лесничейство.
(3) Държавните лесничейства водят регистър на производствените марки.
(4) Производителите на фасонирани дървени материали водят дневник за постъпилия, преработения и експедирания дървен материал. Дневниците се заверяват от държавните лесничейства.
Чл.133. Юридическите и физическите лица, които притежават складове и извършват търговски сделки с обли или фасонирани дървени материали, са длъжни да водят дневник за постъпилия дървен материал, за неговия произход и за документите, с които е придобит. Дневникът се заверява от държавното лесничейство.
Чл.134. Контролната горска марка и експедиционната горска марка се произвеждат по поръчка на Националното управление по горите от определен от него производител.
Чл.135. (1) При повреда на контролните и експедиционните марки те се връщат на предоставилия ги орган, който ги подменя. Повредените производствени марки се унищожават в присъствието на представител на държавното лесничейство.
(2) Притежателят на контролна или експедиционна горска марка при загубването є незабавно уведомява писмено органа, който му я е предоставил. Обезсилването на загубените марки се извършва със заповед на ръководителя на Националното управление по горите.
(3) При промяна на собствеността върху гори праводателят в 3-дневен срок от прехвърлянето на правото на собственост връща експедиционната горска марка на държавното лесничейство.
Чл.136. Притежателите на контролна или експедиционна горска марка са длъжни да я пазят от повреди, да я съхраняват и да не я преотстъпват на други лица.
Чл.137. Маркирането на дърветата за сеч с контролна горска марка се извършва с черен, тъмносин или тъмнокафяв цвят.
(2) Маркирането на дървените материали с експедиционна горска марка се извършва със зелен цвят.
Чл.138. Сечта на маркираните дървета, извозването им от сечищата и транспортирането на облите и фасонираните дървени материали се извършват с издадени писмени позволителни или други документи, чийто образец е определен с инструкция за ползването на дървесината от горите, утвърдена от ръководителя на Националното управление по горите.

Чл.139. Строителство в горите и земите в горския фонд и в горите по чл.2, ал.3 от Закона за горите се извършва без промяна на предназначението за осигуряване на мероприятията по управление, възпроизводство, ползване и опазване на горите, за запазване и подобряване на техните многостранни полезни функции и се допуска в съответствие с териториалноустройствените планове на общините.
Чл.140. (1) Строителство по смисъла на чл. 81, ал. 1 от Закона за горите е изграждането на:
1. горски пътища (първа, втора и трета степен), въжени линии, ски-писти, лифтове, влекове и паркинги;
2. сгради за постоянно или временно обитаване - административно-управленски сгради, горски и ловни кантони, контролни горски пунктове, пожаронаблюдателни кули, горски учебни и опитни центрове, стационари, сгради за отдих, туризъм и санаторно-курортно лечение, къмпинги, заслони, ремонтни работилници и складове, навеси, ферми за производство на дивеч, рибарници, риболюпилни, селскостопански ферми, битови и стопански сгради, пречиствателни съоръжения;
3. съобщителни линии и далекопроводи, необходими по т. 1 и 2 и по чл.16;
4. технико-укрепителни съоръжения за защита на строителството по т.1, 2 и 3.
(2) Не се счита за строителство по смисъла на чл. 81, ал. 1 от Закона за горите изграждането на:
1. временни горски пътища, временни горски въжени линии и спускове;
2. технико-укрепителни съоръжения за борба с ерозията и временни пожаронаблюдателни кули;
3. ловно- и рибностопански съоръжения;
4. архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма;
5. пещи за вар, жижни за въглища и др.;
6. сглобяеми сгради и съоръжения за многократно използване без траен фундамент, които са преместваеми и обслужват горски, ловни и рибностопански дейности, за които се изисква разрешение за поставяне.
(3) Други видове строежи се разрешават само след изключване на терена от горския фонд при условията и по реда на правилника.
Чл.141. Правото на строеж в гори и земи от горския фонд и правото на надстрояване и пристрояване на обекти, намиращи се в тях, се учредяват от техните собственици, а за горите и земите от държавния горски фонд - от Националното управление по горите.
Чл.142. (1) Площадки и трасета за строежи по чл. 140, ал. 1 се определят след съгласие на Националното управление по горите.
(2) За обектите по ал. 1 се изготвя частично застроително решение или техническо задание, одобрено от кмета след решение на архитектурно-градоустройствената комисия на общината.
(3) Частично застроително решение се изработва на топографо-геодезическа основа в подходящ мащаб и трябва да съдържа данни за: необходимия терен за застрояване, предназначението на строежа, максимално допустимата височина на сградите, начина на осигуряване на транспортен достъп, захранване с електроенергия и вода и изпускане на отпадъчни води.
(4) Одобреното частично застроително решение се отразява в устройствените проекти за горския фонд и в териториалноустройствения план на съответната община.
(5) Нормативите за застрояване на територии от горския фонд се определят от наредба по чл. 85 от Закона за горите.
(6) Разрешението за строеж се издава на името на собственика на терена или на титуляра на правото на строеж, ако такова е учредено.
Чл.143. (1) Архитектурни и други проекти за строежи по чл.140, ал.1 се одобряват от главния архитект на общината след съгласуване с регионалното управление на горите. За издадено разрешение за строеж се уведомяват регионалното управление на горите и Инспекцията за държавен териториалноустройствен и строителен контрол.
(2) Условията и редът за проектиране, строителство и приемане на завършени обекти в горите и земите от горския фонд по чл. 140 от правилника се определят с наредбата по чл. 81, ал. 2 от Закона за горите.
Чл.144. (1) При констатирано от служители по горите незаконно строителство се съставя акт на основание чл. 107, 108 и 109 от Закона за горите. Копие от съставения акт и от издаденото наказателно постановление се изпраща в Инспекцията за държавен териториалноустройствен и строителен контрол за издаване на заповед за премахване на незаконното строителство или предписание за узаконяването му.
(2) Не се допуска узаконяване на строежи, извършвани в горите и земите от горския фонд, за които няма одобрено частично застроително решение.
Чл.145. (1) Временни автомобилни горски пътища се проектират, строят и закриват при следните условия и ред:
1. началникът на регионалното управление на горите одобрява техническо задание и обзорна скица в М 1: 10 000;
2. началникът на регионалното управление на горите одобрява работен проект;
3. временни автомобилни горски пътища се откриват и закриват за определен срок със заповед на началника на регионалното управление на горите, като се уведомяват писмено собствениците на терените, през които преминава пътят.
(2) Собствеността върху терена, зает от временни горски пътища, се запазва.
Чл.146. (1) Временни горски въжени линии се проектират и изграждат при следните условия и ред:
1. директорът на държавното лесничейство на базата на изготвено техническо задание и обзорна скица в М 1: 10 000 одобрява трасе за изграждане на въжени линии;
2. технически проект за въжени линии с дължина над 500 м се одобрява от началника на регионалното управление на горите, а под 500 м - от директора на държавното лесничейство;
3. срокът се определя с позволително за сеч по чл. 96.
(2) Закриването на въжените линии по ал. 1 се извършва с акт за освидетелстване на сечищата по чл. 97.
Чл.147. (1) Изграждане на временни извозни пътища и спускове се разрешава с одобрен от директора на държавното лесничейство технологичен план и скица в М 1: 10 000, като срокът е определен в позволителното за сеч.
(2) Закриването на пътищата по ал.1 се извършва с акта за освидетелстване на сечищата.
Чл.148. (1) Извозът и превозът на добити от горите продукти се извършват по горски пътища, въжени линии и спускове по начин, който не причинява повреди на пътните платна и съоръжения и на дървета в гори и земи от горския фонд.
(2) Не се допуска движение на верижни машини в горския фонд по пътища с трайна настилка.
(3) Размерът на щетите при повреди на пътни платна и съоръжения се изчислява по единните норми и разценки за видовете работи, необходими за отстраняване на повредата, като се добавя и стойността на вложените материали.
(4) Размерът на щетите, нанесени на дърветата, се определя от служители по горите в държавните лесничейства с констативен протокол.
Чл.149. Изграждане на технико-укрепителни съоръжения за борба с ерозията и на временни пожаронаблюдателни кули в горския фонд се извършва в съответствие с устройствени и технически проекти и планове.
Чл.150. (1) Изграждане на ловно- и рибностопански съоръжения в гори и земи от горския фонд (волиери, хранилки, солища, укрития, чакала, калища, водопоища, водни огледала, водоеми, рибни прагове, отбивала, проходи и др.) се извършва в съответствие с ловноустройствени и технически проекти, планове и програми.
(2) Когато ловно- и рибностопанските съоръжения не са предвидени по реда на ал. 1, изграждането им се разрешава от държавното лесничейство след подаване на заявление от собствениците на гори и земи от горския фонд.
Чл.151. (1) Изграждане на архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма (беседки, заслони, огнища, кътове за отдих и др.) се извършва в съответствие с устройствените проекти.
(2) Изграждане на архитектурни елементи, непредвидени в ал.1, се разрешава от държавното лесничейство след заявление на собствениците на гори и земи от горския фонд.
Чл.152. Изграждане на пещи за вар, жижни за въглища и др. в горския фонд или на разстояние, по-малко от 100 м извън него, се разрешава от директора на държавното лесничейство. В разрешителното се посочват площта, мястото и технологията.
Чл.153. Разрешение за поставяне на сглобяеми сгради и съоръжения по чл.140, ал.2, т.6 се издава от директора на държавното лесничейство след подаване на заявление от собствениците на гори и земи от горския фонд. Те премахват сглобяемите сгради и съоръжения след отпадане на необходимостта от ползването им.
Чл.154. (1) Гори и земи от горския фонд могат да бъдат ограждани при доказани специфични нужди за:
1. опазване от паша на култури и възобновителни участъци, посочени в чл.68, ал.8 от Закона за горите;
2. строго охраняеми зони по чл.7, ал.2, т.3, 5 и 6;
3. горски разсадници;
4. аклиматизация на дивеч и друга дивечоразвъдна дейност;
5. домашен добитък, където е разрешена паша.
(2) Разрешение за ограждане се издава от държавното лесничейство на основание на устройствени и технически проекти, планове и програми или след заявление от собствениците на гори и земи от горския фонд.
Чл.155. Когато за извършване на дейности, предвидени в тази глава, се налага да се отсичат дървета, собствениците на гори имат право да ползват дървесината при спазване на условията и реда на този правилник.

Чл.156. Финансирането на дейностите по управление, възпроизводство и опазване на горите и земите от държавния и общинския горски фонд се извършва от Националния и общинските фондове "Българска гора", които не са юридически лица.
Чл.157. Приходите по фондовете "Българска гора" са държавни вземания по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от Закона за събиране на държавните вземания.
Чл.158. Неплатени вноски във фондовете "Българска гора" в определените в Наредбата за приходите и разходите и за реда, по който се съставя, изпълнява и отчита Националният фонд "Българска гора" срокове за доброволно плащане се събират с лихва по реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Чл.159. За неплатени в сроковете за доброволно плащане суми в приход на Националния фонд "Българска гора" се уведомяват органите по държавните вземания за принудителното им събиране и внасяне по принадлежност.
Чл.160. Общинските съвети събират приходите по общинските фондове "Българска гора" по реда на Закона за местните данъци и такси.

Чл.161. Който извършва дейности в нарушение на чл.57, се наказва с глоба от 100 000 до 500 000 лв.
Чл.162. Който извършва сечи извън посочените в чл.78 срокове, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 000 до 2 000 000 лв.
Чл.163. Който в нарушение на чл.89, ал.5 ползва остатъците от дървесина преди приключването на сечта и освидетелстването на сечищата, се наказва с глоба до 100 000 лв.
Чл.164. Който извършва сеч в нарушение на изискванията на чл.93, се наказва с глоба от 100 000 до 500 000 лв.
Чл.165. Който в нарушение на чл.96, ал.9 не почисти сечището съгласно указаното в позволителното за сеч, се наказва с глоба от 20 000 до 500 000 лв.
Чл.166. Който в нарушение на чл.117, ал.4 не изпълни предписаните защитни мероприятия, се наказва с глоба от 100 000 до 5 000 000 лв.
Чл.167. Производители и търговци на фасониран дървен материал, които не водят дневник в нарушение на разпоредбите на чл.132, ал.4 и чл.133, се наказват с глоба от 100 000 до 1 000 000 лв.
Чл.168. Който изработи контролна или експедиционна горска марка, без да му е възложено изработването є от Националното управление по горите по реда на чл. 134, ако деянието не представлява престъпление, се наказва с глоба от 500 000 до 10 000 000 лв.
Чл.169. Притежател на горска марка, който при загубването є съгласно чл.135, ал.2 не уведоми незабавно или не я върне съгласно чл.135, ал.3 на органа, който му я е предоставил, се наказва с глоба от 50 000 до 200 000 лв.
Чл.170. Който в нарушение на разпоредбите на чл.136 повреди или преотстъпи горска марка, се наказва с глоба от 100 000 до 5 000 000 лв.
Чл.171. Който изгради пещи за вар, жижни за въглища в горския фонд или на разстояние, по-малко от 100 м извън него, без разрешение от директора на държавното лесничейство или в нарушение на посочените в разрешителното условия съгласно изискванията на чл.152, се наказва с глоба от 100 000 до 500 000 лв.
Чл.172. Който в нарушение на разпоредбите на чл.153 постави без разрешение сглобяеми сгради и съоръжения или не ги премахне след отпадане на необходимостта от ползването им, се наказва с глоба от 500 000 до 5 000 000 лв.
Чл.173. Нарушенията по този правилник се установяват с актове на служители по горите. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа оправомощава директорите на държавните лесничейства да издават наказателни постановления.

§ 1. (1) В зависимост от функционалното си предназначение горските пътища са:
1. превозни автомобилни пътища за свързване на горски райони помежду им и с републиканската и местната пътна мрежа;
2. извозни пътища без настилка за обслужване на сечища и други горскостопански обекти.
(2) Автомобилните горски пътища се делят на:
1. първа, втора и трета степен с трайна настилка;
2. четвърта степен - без настилка.
(3) Нормативите за четирите степени автомобилни горски пътища се определят с наредбата по чл.142, ал.4.
(4) Временни горски пътища са всички извозни и автомобилни пътища от четвърта степен.

§ 2. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа привежда досегашната категоризация на горите и земите от горския фонд в съответствие с изискванията на Закона за горите и на правилника.
§ 3. Висшите училища и научноизследователските институти и станции, чиято основна дейност е свързана с проучванията в горите и с подготовката на кадри за горите, запазват правата, които са им предоставени със закон или с акт на Министерския съвет, върху гори и земи от държавния горски фонд за изследователска и учебно-опитна дейност.
§ 4. Съществуващите горски стопанства до преструктурирането им от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа имат правомощията и осъществяват функциите, предвидени по Закона за горите за държавните лесничейства.
§ 5. Съществуващите районни дирекции по горите от влизането в сила на този правилник се преименуват в регионални управления на горите и придобиват правосубектността, правомощията и функциите по Закона за горите.
§ 6. (1) Продажбата, замяната, отдаването под наем и учредяването на ограничени вещни права върху недвижими имоти, стопанисвани и управлявани от Националното управление по горите, от неговите органи и поделения, се извършват със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Ръководителят на Националното управление по горите сключва договор въз основа на заповедта. Договорите се сключват в писмена форма, като договорите за продажба и замяна се вписват от нотариуса по местонахождението на имота.
(2) Продажбата, замяната, отдаването под наем и учредяването на ограничени вещни права върху недвижими имоти, стопанисвани и управлявани от Националното управление по горите, от неговите органи и поделения, се извършват при условията, предвидени в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, за разпореждането и отдаването под наем на недвижими имоти - частна държавна собственост.
(3) Разпореждането с движими вещи, стопанисвани от Националното управление по горите, от неговите органи и поделения, се извършва от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа възмездно.
(4) Безвъзмездното разпореждане или предоставяне за ползване на движими вещи се допуска само когато то се извършва между Националното управление по горите и неговите органи и поделения. Разпореждането или предоставянето за ползване се извършва със заповед на ръководителя на Националното управление по горите.
§ 7. За всички административни и технически услуги по прилагането на правилника се заплащат такси по тарифа, приета от Министерския съвет.
§ 8. Правилникът се приема на основание § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за горите.
§ 9. Изпълнението на правилника се възлага на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.