Чл. 1. (1) За прилагане на митническото законодателство и предвид разпоредбите на чл.18 и 70 във връзка с чл.202 от Закона за митниците, наричан по-нататък "закона", представителството може да бъде:
1. пряко - когато представителят действа от името и за сметка на друго лице на базата на нотариално заверено пълномощно, в което задължително следва да бъдат посочени обемът на представителната власт и митническото учреждение, пред което важи пълномощното, или
2. косвено - когато представителят действа от свое име и за сметка на друго лице на базата на нотариално заверено пълномощно, в което задължително следва да бъде посочен обемът на представителната власт и митническото учреждение, пред което важи пълномощното.
(2) Когато представителят е юридическо лице, той посочва със заповед служителите с точните им паспортни данни и длъжностите им, на които се делегират правата по осъществяване на представителната власт на юридическото лице за съответното, посочено в същата заповед, пълномощно.
Чл.2. Когато представителят е упълномощен от чуждестранно лице, той трябва да представи на компетентните митнически органи заверен и легализиран превод на актовете, от които произтичат както неговите представителни права, така и представителните права на чуждестранното лице, подписало пълномощното, и които дават възможност за точна идентификация на тези лица и на техните правомощия.
Чл.3. (1) Митническите учреждения водят регистри на представителите, в които съхраняват копие от съответното пълномощно и приложенията към него.
(2) Всяка промяна в правния статут на представляваното лице или на представителя трябва да бъде съобщена в 7-дневен срок от настъпването й в митническото учреждение, в което е регистърът по ал. 1, за да бъде вписана в него.
Чл.4. (1) Представителят е длъжен да се легитимира с пълномощно и с документите, от които произтичат неговите представителни права.
(2) Представителите се подписват, като прибавят към имената си от чие име, за чия сметка и в какво качество действат.
(3) Митническото учреждение следи за представителната власт служебно и може по всяко време да иска удостоверяване на представителната власт от представителя.
Чл.5. При изключителни обстоятелства, ако представителят не е в състояние да изпълни задълженията си, да защити правата и законните интереси на представлявания или представителството бъде прекратено, началникът на митническото учреждение може по искане на заинтересуваното лице да удължи срока за извършване на съответното действие или процедура, ако това е допустимо от митническите разпоредби.

Чл.6. Лицата, които желаят да осъществяват пряко или косвено представителство пред митническите органи като митнически агенти, трябва да получат разрешение от министъра на финансите.
Чл.7. (1) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Разрешението за митнически агент се издава от министъра на финансите на физически лица, търговски дружества и еднолични търговци по предложение на директора на Агенция "Митници", съпроводено със становище на комисия, определена със заповед на министъра на финансите.
(2) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Комисията по ал.1 се състои от нечетен брой членове. В състава й се включват най-малко трима представители на Централното митническо управление, един представител на данъчната администрация, един представител на Министерството на финансите и по един представител на Българската търговско-промишлена палата и на Българската стопанска камара. В комисията могат да бъдат включени и други лица - представители на браншови организации на митническите агенти. Комисията се председателства от представител на Централното митническо управление.
(3) Комисията по ал.1 заседава веднъж на 3 месеца, като при необходимост може да заседава и по-често. Тя приема решенията си с обикновено мнозинство на присъстващите, а при равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.
(4) В разрешението на министъра на финансите се определят едно или няколко митнически учреждения - митници, митнически бюра и митнически пунктове - основни изпълнители на митническия надзор и контрол, съгласно чл. 7, ал. 6 от закона, за които е валидно разрешението и в които митническият агент може да осъществява своята дейност.
(5) Разрешението се издава и за лицето, желаещо да осъществява дейност като митнически агент. В случаите, когато се издава разрешение на търговец, то обхваща и физическите лица, които го представляват съгласно Търговския закон.
(6) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Разрешенията се издават от министъра на финансите в двумесечен срок от датата на постъпване на предложението от директора на Агенция "Митници" и влизат в сила от деня на издаването им.
(7) Министърът на финансите уведомява заинтересуваното лице за решението си.
(8) Разрешенията на министъра на финансите могат да бъдат временни - за срок до 1 година, или безсрочни.
(9) Министърът на финансите може, при спазване на процедурата по чл.20, да отменя дадените от него временни или безсрочни разрешения.
Чл.8. (1) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Всяко лице, което желае да осъществява дейност като митнически агент, трябва да подаде искане до директора на Агенция "Митници", като приложи към него следните документи:
1. когато искането се подава от търговец:
а) удостоверение от съда за актуалното състояние на търговското дружество или едноличния търговец;
б) копие на документ за Единния идентификационен код (ЕИК) по Единния държавен регистър на стопанските и други субекти "Булстат" в Република България;
в) удостоверение от териториалното управление на данъчната администрация по местоседалището на лицето, че то няма задължения към държавата;
г) свидетелство за съдимост - за физическите лица, представляващи търговеца, съгласно решението за съдебна регистрация;
д) копие от диплома за завършената последна степен на образование на физическите лица, представляващи търговеца, съгласно решението за съдебна регистрация;
е) документ за платена такса по чл.22;
2. когато искането се подава от физическо лице, към него се прилагат:
а) копие от документ за самоличност;
б) документ за адресна регистрация;
в) свидетелство за съдимост;
г) копие от диплома за завършената последна степен на образование;
д) документ за платена такса по чл.22.
(2) Физическите лица по ал.1,т. 1 и 2 представят професионална автобиография, придружена с документ за квалификация и преквалификация в областта на митническата дейност - ако притежават такива.
(3) В искането трябва да бъдат посочени и митническото учреждение, където се намира седалището на търговеца, или адресът на физическото лице, както и митническите учреждения - митници, митнически бюра и митнически пунктове - основни изпълнители на митническия надзор и контрол, съгласно чл.7, ал.6 от закона, в които лицето желае да осъществява дейност като митнически агент.
(4) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Исканията се регистрират в Централното митническо управление, разглеждат се по реда, по който са постъпили, и ако искането и приложените към него документи отговарят на изискванията, се представят за разглеждане на комисията.
(5) При вземане на решенията комисията по чл.7 взема предвид професионалния опит и квалификация на лицата в митническата дейност.
Чл.9. (1) Разрешението се издава временно - за срок 1 година, когато лицето не е било титуляр на постоянно разрешение за митнически агент, както и в случаите, когато разрешението е било отменено на основанията, посочени в чл.18, ал.1, т.1, 3 и 4 и чл.19.
(2) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Два месеца преди изтичане на срока по ал.1 митническият агент подава искане до директора на Агенция "Митници", ако желае да продължи дейността си в митническите учреждения, за които е имал временно разрешение.
(3) Към искането по ал.2 лицето следва да приложи:
1. за търговци - документите по чл.8, ал.1, т.1;
2. за физически лица - документите по чл.8, ал.1, т.2.
Чл.10. (1) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Искането за получаване на постоянно разрешение се изпраща за проучване и становище на съответния/те/ директор/и/ на регионална/и/ митническа/и/ дирекция/и/, в състава на която/които/ е/са/ митническото/ите/ учреждение/я/, за което/които/ агентът е имал временно разрешение.
(2) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Министърът на финансите издава постоянно разрешение, като се спазва процедурата, предвидена в чл.7, или прави мотивиран отказ в двумесечен срок от датата на получаване на предложението на директора на Агенция "Митници". Постоянното разрешение и отказът влизат в сила от деня на издаването им.
(3) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) До вземане на решение от министъра на финансите по ал.2 действието на временното разрешение не се преустановява. Митническият агент може да осъществява дейност въз основа на временно съгласие, което се издава от директора на Агенция "Митници".
Чл.11. (1) Митническите агенти, които искат да осъществяват дейност и в други митнически учреждения, които не са включени в разрешението на министъра, трябва да подадат искане, придружено от документите по чл.8, ал.1, за да им бъде издадено разрешение за митнически агент за конкретните митнически учреждения.
(2) Искането по ал.1 се разглежда по реда на чл.7.
Чл.12. (1) Всеки митнически агент е длъжен в срок до 2 месеца, считано от датата на издаване на разрешението, и за всяко митническо учреждение, за което това разрешение е издадено, да представи на началника на всяко съответно митническо учреждение писмено:
1. адреса, на който ще се съхраняват документите, посочени в чл.13;
2. телефони, телефаксове, електронна поща и други средства за комуникация;
3. образец от печата му и спесимен/и/ от подписа/ите/ на лицата, които го представляват, съгласно Търговския закон.
(2) Митнически агент, който не е изпълнил задължението по ал.1, няма право да започва извършване на дейността си.
(3) Митническият агент е длъжен в срок 3 дни след промяната на средствата за комуникация по ал.1, т.2 да представи писмено на началника на всяко митническо учреждение, за което има издадено разрешение, данните за новите средства за комуникация.
Чл.13. (1) Всеки митнически агент е длъжен да съхранява в помещение, намиращо се в района на действие на митница или митническо учреждение, за което е издадено разрешението, следните документи:
1. дневник за отчитане на извършената дейност като агент;
2. документите за всяка операция, свързана с митническото оформяне, като:
а) документ за възлагане на митническото оформяне на стоката;
б) копие на митническата декларация;
в) копие на транспортния документ;
г) копие на опаковъчен лист, ако има такъв;
д) фактура или друг равностоен документ за заплащане на извършената услуга;
е) други документи, ако има такива, както и цялата кореспонденция, свързана с митническото оформяне на стоката.
(2) Документите по ал.1, т.2 се съхраняват за срок, определен в чл.84, ал.4 от закона.
Чл.14. (1) Митническият агент изготвя митническата декларация, представя стоките и всички необходими документи за проверка и при необходимост обезпечава митните сборове съгласно действащите разпоредби.
(2) Когато митническият агент действа от името и за сметка на друго лице, той трябва да представи пред началника на съответното митническо учреждение пълномощно, което трябва да съдържа номера на разрешението за митнически агент. Ако в пълномощното е предвидено, митническият агент може да определи своите служители, които ще могат да извършват митническо оформяне на стоките, със заповед, която също се депозира пред началника на съответното митническо учреждение.
(3) Когато митническият агент действа от свое име и за сметка на друго лице, той депозира пред началника на съответното митническо учреждение пълномощно, което трябва да съдържа номера на разрешението за митнически агент. Ако в пълномощното е предвидено, митническият агент може да определи своите служители, които ще могат да извършват митническо оформяне на стоките, със заповед, която също се депозира пред началника на съответното митническо учреждение.
Чл.15. (1) При промяна в съдебната регистрация митническият агент е длъжен в 7-дневен срок да уведоми за това началника на митническото учреждение. Ако до 2 месеца след уведомяването митницата не предприеме никакви действия, тази промяна се счита за мълчаливо приета.
(2) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) В случай на промяна на представителите на търговеца по съдебна регистрация митническият агент в 7-дневен срок подава искане с новите лица. В този случай митническият агент получава временно съгласие за упражняване на дейността от директора на Агенция "Митници", ако това е допустимо според обстоятелствата. Временните съгласия се отменят с вземане на решение от министъра на финансите по искането.
Чл.16. Митническите агенти - титуляри на временни разрешения или на временни съгласия, имат същите права и задължения, както и агентите, които са получили постоянни разрешения.
Чл.17. (1) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Директорът на Агенция "Митници" може да предложи общо или частично, окончателно или временно отменяне на разрешението.
(2) Частично отменяне е изменение на разрешението, с което се ограничава териториалният обхват на действие на митническия агент, а временно отменяне е изменение на разрешението, с което се спира дейността на митническия агент за определен период.
Чл.18. (1) Министърът на финансите отменя даденото разрешение в следните случаи:
1. по искане на митническия агент;
2. при смърт или поставяне под запрещение на одобрените лица;
3. при ликвидация или обявяване в несъстоятелност на търговеца;
4. когато е констатирана липса на дейност като митнически агент в продължение на 1 година.
(2) Министърът на финансите може да отменя издаденото разрешение и частично, когато то е дадено за няколко митнически учреждения и в едно или няколко от тях не е осъществявана дейност в продължение на 1 година.
Чл.19. Издаденото разрешение може да бъде отменено и:
1. (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) когато директорът на Агенция "Митници" не е информиран за настъпили промени в дружеството - по чл.15, ал.2, ако е изминал 1 месец от тяхното настъпване;
2. когато са констатирани нарушения на закона, на правилника за неговото прилагане, както и на други нормативни актове, прилагани или възложени за изпълнение на митническите органи.
Чл.20. За отменяне на издаденото разрешение се прилага следната процедура:
1. (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) при настъпване на обстоятелства по чл.18, ал.1, т.2, 3 и 4 и по чл.19, т.2 директорът на регионалната митническа дирекция, където митническият агент извършва дейност или където е неговото седалище или адрес на управление, в месечен срок от констатирането им уведомява директора на Агенция "Митници";
2. (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Директорът на Агенция "Митници" след проучване изпраща предложението си на комисията по чл.7; той информира заинтересувания митнически агент с препоръчано писмо, като му предлага да даде писмено обяснение пред комисията в случаите по чл.18, ал.1, т.4 и по чл.19, т.2;
3. председателят на комисията уведомява заинтересувания за датата, на която комисията ще разглежда предложението, най-малко 15 дни преди заседанието й;
4. заинтересуваният има право да се запознае с досието си;
5. (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) комисията разглежда постъпилото предложение и приема решение, което изпраща на директора на Агенция "Митници";
6. (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) директорът на Агенция "Митници" изпраща на министъра на финансите своето предложение и становището на комисията;
7. (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) министърът на финансите взема решение в двумесечен срок от датата на уведомяването му от директора на Агенция "Митници". Решението на министъра на финансите влиза в сила от деня на издаването му;
8. министърът на финансите уведомява писмено заинтересувания за решението си.
Чл.21. (1) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) В Централното митническо управление се води специален регистър на митническите агенти.
(2) Регистърът по ал.1 е публичен.
(3) Справки за данни, съдържащи се в регистъра, се правят по писмено искане и след представяне на документ за платена такса съгласно чл.12 от закона в размер 10 лв.
Чл.22. За покриване на административните разходи, свързани с процедурите по този раздел, се събира такса съгласно чл.12 от закона в размер 200 лв.

Чл.23. Косвеният представител може да извършва само действията, за които е овластен с пълномощното.
Чл.24. За извършване на действията в рамките на представителната власт е необходимо митническите органи да впишат в регистъра си пълномощното.
Чл.25. Номерът от регистъра се вписва от митническия орган върху оригинала на пълномощното, който се връща на представителя, а заверено от митническия орган копие на пълномощното се прилага към регистъра.
Чл.26. Вписването и заверката по чл.25 се извършват с личния митнически печат, подпис и посочване на името и презимето и длъжността на митническия орган.

Чл.27. (1) Решенията по прилагането на митническите разпоредби са писмени индивидуални административни актове на компетентните за издаването им митнически органи.
(2) Решението трябва да бъде издадено в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството, с изключение на изрично посочени други срокове в закона или в правилника.
Чл.28. Решенията се връчват на лицата, за които се отнасят, или на този, който има право да представлява получателя.
Чл.29. В решението за обезсилване, отменяне или изменение на вече взето решение следва да се посочи по какви причини е станало обезсилването, отменянето или изменението.
Чл.30. Когато в закона или в правилника не е определен точно компетентният за дадено решение орган, счита се, че компетентен е митническият орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на решение.

Чл.31. (1) В искането за предоставяне на информация относно прилагането на митническото законодателство се посочват обстоятелствата, които обосновават интереса на съответното лице от получаване на информация, и се предоставят документите, които удостоверяват действително предстоящите вносни или износни операции.
(2) Митническите органи имат право да поискат допълнителни данни във връзка с удостоверяването на действително предстоящите вносни или износни операции.
(3) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Директорът на Агенция "Митници" определя условията и реда за заплащане на направените разходи за извършване на анализ, специализирана експертиза, връщане на стоките на молителя и други.

Чл.32. (1) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) По инициатива на заинтересуваните лица директорът на Агенция "Митници" или упълномощено от него лице издава обвързваща информация.
(2) Искането за обвързваща тарифна информация трябва да се отнася само за една конкретна стока, а искането за обвързваща информация за произхода - за една конкретна стока и конкретните обстоятелства за придобиване на нейния произход.
(3) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Писменото искане за обвързваща тарифна информация се подава в Централното митническо управление и трябва да съдържа:
1. наименованието на титуляра, адреса на управление, телефонния номер и факса, кода по БУЛСТАТ, данъчния регистрационен номер, митническия регистрационен номер или Единния идентификационен код (ЕИК), заместващ съответните кодове и регистрационни номера;
2. името или наименованието на молителя, адреса, телефонния номер и факса, кода по БУЛСТАТ или ЕГН и пълномощно от титуляра в случаите, когато молителят не е титуляр;
3. търговското наименование и производителя на стоката, подробното й описание с цел нейното идентифициране и класирането й в Митническата тарифа;
4. състава на стоката и методите за изследване, използвани за установяването му, когато класирането зависи от това;
5. мостри, снимки, планове, чертежи, каталози или други документи, които улесняват правилното класиране на стоката в Митническата тарифа, и други данни за стоката (процес на производство, предназначение, начин на функциониране и други);
6. предполагаемото класиране;
7. съгласие за предоставяне в превод на български език на приложените документи, ако това бъде поискано;
8. посочване на данните, които следва да се считат за поверителни;
9. посочване от молителя дали по негова информация вече е подавана молба или е издавана обвързваща тарифна информация за идентични или сходни стоки.
(4) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Писменото искане за обвързваща информация за произхода се подава в Централното митническо управление и трябва да съдържа:
1. наименованието на титуляра, адреса на управление, телефонния номер и факса, кода по БУЛСТАТ, данъчния регистрационен номер, митническия регистрационен номер или Eдинния идентификационен код (ЕИК), заместващ съответните кодове и регистрационни номера;
2. името или наименованието на молителя, адреса, телефонния номер и факса, кода по БУЛСТАТ или ЕГН и пълномощно от титуляря в случаите, когато молителят не е титуляр;
3. посочване от молителя областта на прилагане или целите, за които ще се използва обвързващата информация, с цел уточняване на конкретните правила за произход, които следва да се приложат (непреференциален, преференциален - обща система на преференции, споразумение за свободна търговия);
4. подробно описание на стоката и нейното класиране в Митническата тарифа;
5. състава на стоката и методите за изследване, използвани за установяването му, цената на производител в случаите, когато това е необходимо;
6. условията, които позволяват определянето на произхода на стоката, използваните материали и техния произход, тарифното класиране, съответстващите стойности и описание на обстоятелствата (правила за смяна на тарифното класиране, добавена стойност, описание на операции или процеси или всякакви други специфични правила), даващи възможност тези условия да бъдат изпълнени; по-конкретно - посочване на точното правило за произход, което следва да се приложи, и предполагаемия произход на стоката;
7. мостри, снимки, планове, чертежи, каталози или други документи по състава на стоката и съдържащите се в нея материали, които улесняват описанието на производствените процеси или извършената обработка;
8. съгласие за предоставяне в превод на български език на приложените документи, ако това бъде поискано;
9. посочване на данните, които следва да се считат за поверителни;
10. посочване от молителя дали по негова информация вече е подавана молба или е издавана обвързваща тарифна информация или информация за произхода на стоки или материали, идентични или сходни на посочените в т.4 и 6.
(5) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Когато Централното митническо управление прецени, че молбата не съдържа всички данни, необходими за издаване на решение, то приканва писмено молителя да предостави нужната информация.
Чл.33. (1) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Обвързващата информация се издава от директора на Агенция "Митници" или упълномощено от него лице в срок не по-дълъг от 90 дни от датата на получаване на молбата.
(2) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) В случаите по чл.32, ал.5 срокът по ал.1 започва да тече от деня, в който Централното митническо управление е получило необходимата информация за издаване на решението.
(3) Обвързващата информация се издава на формуляр съгласно приложение No 1 (обвързваща тарифна информация) или приложение No 2 (обвързваща информация за произхода).

Чл.34. (1) Обвързващата информация може да се ползва само от титуляря или от негов представител при условията на чл.18 и 70 от закона.
(2) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) При изпълнение на митническите формалности за даден вид стоки титулярят информира за притежаването на обвързваща информация за тези стоки, като прилага към митническата декларация заверено от Централното митническо управление копие от обвързващата информация.
(3) Титулярят на обвързващата информация може да я използва за конкретни стоки само когато е в състояние да докаже пред митническите органи, че въпросните стоки отговарят във всяко отношение на описаните в представената информация.

Чл.35. Титулярят на обвързваща информация, която престава да бъде валидна по причини, посочени в чл.23, ал.5, т.1 или 2 и ал.6, т.1 или 2 от закона, може да продължи ползването й в срока, посочен в чл.23, ал.7, при условие че:
1. това не е в противоречие с мерките на търговската политика, и
2. за въпросните стоки той е сключил окончателни, подлежащи на изпълнение договори за покупка или продажба на стоките на базата на обвързващата информация, когато тя е била валидна.
Чл.36. (1) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Когато титулярът желае да се възползва от възможността по чл.35, той следва да подаде писмено искане до Централното митническо управление с приложени документи, удостоверяващи изпълнението на условието по т.2 от същия член.
(2) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Централното митническо управление проверява изпълнението на условията по чл.35 и уведомява писмено титуляря за решението си, като посочва срока, в който може да продължи използването на обвързващата информация.
Чл.37. (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) В особени случаи, когато ползването на обвързващата информация в удължения срок на валидност влезе в противоречие с действието на новоприетите мерки на търговската политика, Централното митническо управление отменя ползването й.

Чл.38. (1) Нетърговски обмен представлява вносът или износът на стоки с нетърговски характер. Стоки с нетърговски характер са:
1. пратките, получавани от физически лица, когато:
а) се получават епизодично, и
б) съдържат предмети за лично или семейно ползване или потребление от получателите и по своя характер или количество не засягат търговски интереси;
2. стоките, които се съдържат в багажа на пътници, когато:
а) се пренасят епизодично, и
б) са за лично или семейно ползване или потребление от пътниците или са предназначени за подаръци, като от характера и количеството на тези стоки е ясно, че те не се внасят с търговска цел.
(2) За облагане на стоките с нетърговски характер се прилага единна митническа ставка в размер 5 на сто върху собствената стойност на внасяните стоки, които се съдържат в багажа на пътници или в пратките, получавани от физически лица.
(3) Единната ставка по ал.2 се прилага за стоки с нетърговски характер, получавани или пренасяни извън случаите на безмитен внос, определени в глава петдесет и втора, и при условие че собствената им стойност не превишава 1500 щ. д. или равностойността им в друга валута, за пратка или за пътник.
(4) Единната митническа ставка не се прилага за стоките, внасяни при условията на ал.1, 2 и 3, ако преди облагането им деклараторът предложи да се определят митата съгласно Митническата тарифа, като се отчитат и споразуменията за свободна търговия.

Чл.39. При определянето на непреференциалния произход на стоките се прилагат разпоредбите на тази глава, освен при износ на стоки, когато в страната на вноса се прилагат други критерии за придобиване на непреференциален произход и/или изисквания по отношение на документите за неговото удостоверяване.

Чл.40. (1) Тази глава определя обработките или преработките, които придават на съответния продукт произход от страната, в която са извършени.
(2) "Страна" означава Република България или друга държава, съюз от държави, регион или част от държава.
Чл.41. (1) Текстилните материали и изделията от тях от раздел ХI на Митническата тарифа, които са включени в приложение No 4, придобиват произход в резултат на обработката или преработката, посочена в приложението за всеки конкретен продукт. Уводните бележки по приложение No 4 са дадени в приложение No 3.
(2) Останалите текстилни материали и изделия от тях, включени в раздел ХI на Митническата тарифа, придобиват произход в резултат на обработка или преработка, довела до класирането на получения продукт в позиция от Митническата тарифа, различна от позициите на използваните материали без произход.
(3) Не са достатъчни за придобиване на произход следните обработки или преработки, независимо дали са довели до класиране на продукта в позиция от Митническата тарифа, различна от позициите на използваните материали:
1. операции за осигуряване запазването на стоките в добро състояние по време на транспорта и складирането им, като проветряване, разстилане, сушене, отстраняване на повредени части и други подобни операции;
2. прости операции по обезпрашаване, пресяване, сортиране, подреждане, класиране, съчетаване (включително комплектуване), измиване и нарязване;
3. сменяне на опаковките, разделяне и събиране на пратките, поставяне в торби, сандъци, каси, кутии, поставяне върху картони, табла и други, както и други прости операции за опаковане;
4. прикрепяне на марки, етикети или други подобни отличителни знаци върху стоките или техните опаковки;
5. просто събиране на части от стоките за съставяне на завършен продукт;
6. комбинация от две или повече операции, посочени в т.1 - 5.
Чл.42. (1) Стоките, различни от текстилните материали и изделията от тях, които са включени в приложение No 5, придобиват произход в резултат на обработката или преработката, посочена в приложението за всеки конкретен продукт. В това приложение са посочени и обработките и преработките, които не придават произход. Уводните бележки по приложение No 5 са дадени в приложение No 3.
(2) За всички останали стоки, различни от текстилните материали и изделията от тях, които не са включени в приложение No 5, при определянето на произхода им се преценява всеки отделен процес или операция за установяване на обработката или преработката по чл.31, ал.1 от закона.
Чл.43. Когато в приложения No 4 и 5 като условие за придобиване на произход е предвидено стойността на материалите без произход да не надвишава определен процент от цената на производител на получения продукт, при изчисляването на процента:
1. "стойност" означава митническата стойност в момента на вноса на използваните материали без произход или, ако тя не е известна и не може да се установи - първата установима цена, платена за тези материали в страната на преработката;
2. "цена на производител" означава цената "ex-works" на получения продукт, намалена с вътрешните данъци, такси и акцизи, които се възстановяват или могат да бъдат възстановени, когато този продукт бъде изнесен;
3. "цена, придобита в резултат на комплектуване" означава увеличението на стойността в резултат на самото комплектуване заедно с операции за довършване и проверка, както и на включването на каквито и да е части, произхождащи от страната, където са извършени въпросните операции, включително печалбата и общите разходи, направени в тази страна в резултат на операциите.

Чл.44. (1) Счита се, че внасяните или изнасяните резервни части, предназначени за поставена преди това под режим внос или износ стока, включена в раздели ХVI, ХVII и ХVIII на Митническата тарифа, имат същия произход като съответната стока, ако:
1. това е необходимо за вноса в страната на получателя;
2. включването на резервната част в стоката в етапа на производството не би попречило на същата стока да получи произход от Република България или от страната на производството.
(2) Алинея 1 се прилага за резервни части, които са необходими за правилното функциониране на стоката, характерни са за нея и са предназначени за нормалното й поддържане и за заменяне на части от същия вид, които са повредени или не могат повече да се използват.
Чл.45. (1) Когато нормативен акт изисква доказване на произхода на резервни части по чл.44, документът за удостоверяване на произхода следва да съдържа декларация на износителя, че резервните части са предназначени за нормалното поддържане на съответната стока, поставена преди това под режим внос или износ, точните данни на стоката и номера на документа за произход на стоката.
(2) Независимо от представянето на документ за произход на стоката при внос митническите органи могат в случаи на основателни съмнения да поискат други доказателства, включително:
1. фактурата или копие от фактурата за съответната стока, включена в раздели ХVI, ХVII и ХVIII на Митническата тарифа, която е била поставена под режим внос преди внасянето на тези резервни части;
2. договора или копие от договора или какъвто и да е друг документ, показващ, че доставката е извършена като част от обикновеното сервизно поддържане.

Чл.46. (1) Когато нормативен акт изисква при вноса на дадена стока да се доказва нейният произход чрез представяне на сертификат за произход, той трябва да отговаря на следните условия:
1. да бъде издаден от компетентния за това орган или организация в страната на издаването;
2. да съдържа всички необходими данни за идентифициране на продукта, за който се отнася, и по-специално:
а) броя и вида на колетите, тяхната маркировка и номерация;
б) описание на продукта;
в) бруто и нето тегло на продукта или други данни, като брой или обем, когато продуктът подлежи на значителни промени в теглото по време на транспорта или когато теглото му не може да се определи, или когато продуктът обикновено се обозначава с такива мерни единици;
г) наименованието на изпращача;
3. да удостоверява недвусмислено, че продуктът, за който се отнася, произхожда от определена страна.
(2) Когато не се изисква доказване на произхода със сертификат за произход, произходът може да бъде удостоверен чрез декларация на износителя, доставчика или на друго компетентно лице върху фактурата, договора или превозните документи.
Чл.47. (1) Сертификатът за произход, издаден от компетентните за това организации на Република България, трябва да отговаря на изискванията, определени в чл.46.
(2) Сертификатите за произход се издават по писмено искане на заинтересуваното лице.
(3) Когато търговската практика го изисква, в допълнение към оригинала могат да се издават един или повече екземпляри, отбелязани като копия.
(4) Всеки сертификат следва да носи сериен номер, който да го идентифицира.
(5) Компетентните организации, издаващи сертификатите, съхраняват исканията и копията на сертификатите за срок не по-кратък от 2 години.

Чл.48. Преференциалният произход на стоките - предмет на тарифните преференции по международните споразумения за въвеждане на преференциални тарифни мерки, по които Република България е страна, се определя с правилата за произход, предвидени в съответните споразумения.

Чл.49. За целите на тази глава:
1. "производство" означава всякакъв вид обработка или преработка, включително сглобяване или специфични операции;
2. "материал" означава всеки елемент, суровина, компонент или част, използвана в производството на продукта;
3. "продукт" означава продуктът, който се произвежда, дори да е предназначен за последващо използване в друга производствена операция;
4. "стоки" означава както материали, така и продукти;
5. "митническа стойност" означава стойността, определена съгласно глава шеста от закона;
6. "цена на производител" означава цената "ex-works", заплатена на производителя, в чието предприятие е извършена последната обработка или преработка, при условие че цената включва стойността на всички използвани материали, намалена с вътрешните данъци, такси и акцизи, които се възстановяват или могат да бъдат възстановени, когато полученият продукт се изнесе;
7. "стойност" означава митническата стойност в момента на вноса на използваните материали без произход, или, ако това не е известно и не може да бъде установено, първата установима цена, платена за материалите в страната-бенефициент, по смисъла на чл.50.
Чл.50. (1) При прилагане на тарифните преференции в рамките на Общата система за преференции, които България едностранно предоставя за стоки с произход от развиващите се страни, наричани по-нататък "страни-бенефициенти", за произхождащи от страна-бенефициент се считат:
1. стоки, изцяло получени в тази страна;
2. стоки, получени в тази страна, в чието производство са използвани продукти с произход от друга страна, която не е бенефициент, или с неизвестен произход, при условие че продуктите са претърпели достатъчна обработка или преработка.
(2) Изцяло получени в определена страна-бенефициент продукти са:
1. минерални продукти, добити от нейните почви или от нейното морско дъно;
2. растителни продукти, отгледани в страната;
3. живи животни, родени и отгледани в страната;
4. продукти, получени от живи животни, отгледани в страната;
5. продукти от лов и риболов, извършен в страната;
6. продукти от морския риболов и други морски продукти, добити извън вътрешните морски води и териториалното море от кораби, регистрирани в страната и плаващи под нейно знаме;
7. продукти, получени или произведени на борда на кораби-заводи от продукти, посочени в т.6, при условие че тези кораби-заводи са регистрирани в тази страна и плават под нейно знаме;
8. употребявани продукти, събрани в страната и годни само за възстановяване на суровините;
9. отпадъци и скрап, получени от производствени операции, извършвани в страната;
10. продукти, извлечени от морското дъно или от неговите недра извън вътрешните морски води или териториалното море, при условие че тази страна има изключителни права да експлоатира това морско дъно или неговите недра;
11. стоки, произведени в страната изключително от продуктите, посочени в т.1-10.
(3) За прилагането на ал.2 в митническата територия на страна-бенефициент се включват нейните вътрешни морски води и териториалното й море.
(4) Продуктите по ал.1, т.2 се считат достатъчно обработени или преработени, когато в получената стока стойността им не превишава 50 на сто от цената на производител за стоката и ако останалите вложени материали:
1. са с произход от страната-бенефициент, в която е получена стоката;
2. са с произход от страната-бенефициент, в която е получена стоката, и от една или няколко други страни-бенефициенти.
(5) Не са достатъчни за придобиване на произход от страна-бенефициент, независимо от спазването на изискването по ал. 4, следните обработки или преработки:
1. операции, осигуряващи запазването на продуктите в добро състояние по време на транспорта и съхраняването (проветряване, разстилане, изсушаване, охлаждане, поставяне в сол, серен диоксид или друг воден разтвор, отстраняване на повредени части и подобни операции);
2. прости операции, състоящи се в обезпрашаване, пресяване, сортиране, класиране, съчетаване (включително комплектуване), измиване, боядисване, нарязване;
3. смяна на опаковки, разделяне и събиране на пратки, поставяне в бутилки, торби, кутии, каси, прикрепване върху картони, табла и други прости операции за опаковане;
4. прикрепване на марки, етикети или други подобни отличителни знаци върху продуктите или техните опаковки;
5. просто смесване на продукти от един и същ или от различен вид, където една или повече съставни части от сместа не отговарят на условията в този раздел за придобиване на произход;
6. просто сглобяване на части или продукти за съставяне на завършен продукт;
7. комбинация от две или повече операции, посочени в т.1-6;
8. заколване на животни.
Чл.51. Енергията, горивата, машините, съоръженията и инструментите, използвани при производството на дадена стока, както и материалите, които не влизат и не са предназначени да влязат в крайния състав на стоката, не се вземат предвид при определянето на произхода на стоката от страната-бенефициент.
Чл.52. Принадлежностите, резервните части и инструментите, представляващи част от нормалната комплектовка на стока, включена в раздели ХVI, ХVII или ХVIII на Митническата тарифа, които се изпращат заедно с нея и са включени в цената или не са фактурирани отделно, се считат за едно цяло със съответната стока.
Чл.53. Комплектите, дефинирани в Правило 3 от Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система, се считат с произход от страната-бенефициент, когато:
1. всички съставящи ги артикули са с произход от тази страна, или
2. съдържат артикули с произход от тази страна и артикули без произход, ако общата стойност на артикулите без произход не превишава 15 на сто от цената на производител на комплекта.
Чл.54. (1) Тарифните преференции по чл.50, ал.1 се прилагат за стоки с произход от страна-бенефициент, директно транспортирани до Република България.
(2) Директно транспортирани до Република България са стоките, които са транспортирани:
1. без преминаване през територията на която и да е друга страна, освен през територията на друга страна-бенефициент в случаите по чл.50, ал.4, т.2;
2. през териториите на други страни със или без претоварване или временно складиране в тези страни, при условие че:
а) стоките през цялото време са се намирали под митнически контрол в страната на транзита или складирането, и
б) не са претърпели други операции освен разтоварване, повторно натоварване или операции, целящи запазването на стоките в добро състояние;
3. без прекъсване по тръбопроводи и електропроводи през територията на друга страна.
(3) Обстоятелствата по ал.2, т.2 се удостоверяват чрез представяне на:
1. един транспортен документ, издаден в изнасящата страна-бенефициент, който обслужва преминаването през транзитната страна, или
2. документ, издаден от митническите органи в транзитната страна, съдържащ:
а) точно описание на стоките;
б) датите на разтоварване и повторно натоварване на стоките, данни за корабите или другите използвани транспортни средства;
в) условията, при които стоките са били съхранявани в транзитната страна, или
3. други писмени доказателства - при липса на документите по т.1 и 2.
Чл.55. (1) При внос в Република България стоките, изпратени от страна-бенефициент за изложба в друга страна, могат да ползват тарифните преференции, посочени в чл.50, ал.1, ако съответстват на изискванията по тази глава и ако:
1. износителят е изпратил стоките от страната-бенефициент до страната, където се организира изложбата, и
2. стоките са били продадени или по друг начин е била прехвърлена собствеността от износителя на българско лице, и
3. стоките са били доставени в Република България в състоянието, в което са били изпратени за изложбата, и
4. стоките след изпращането им за изложбата не са били използвани за друга цел освен за демонстрация.
(2) Обстоятелствата по ал.1 се удостоверяват пред митническите органи със сертификата за произход форма А, предвиден в чл.56, в който са посочени наименованието и адресът на изложбата, и с други писмени доказателства. При необходимост могат да бъдат изисквани допълнителни доказателства за вида на стоките и за условията, при които те са били изложени.
(3) Алинея 1 се прилага за всякаква търговска, индустриална, селскостопанска или занаятчийска изложба, панаир или подобна публична изява, която:
1. не е организирана за частни цели в магазини или търговски помещения с оглед продажбата на чуждестранни стоки, и
2. по време на която стоките се намират под митнически контрол.

Чл.56. (1) При внос в Република България стоките с произход от страна-бенефициент ползват тарифните преференции, посочени в чл.50, ал.1, ако бъде представен сертификат за произход форма А, по образец - приложение No 6, издаден от митническите или други органи или организации, оправомощени за това в страната-бенефициент.
(2) Разпоредбите на ал.1 се прилагат, при условие че страната-бенефициент:
1. (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) съобщава на Централното митническо управление в Република България имената и адресите на органите или организациите, оправомощени за издаване на сертификатите за произход форма А, като представя и образци от печатите, използвани от тези органи или организации, и имената и адресите на органите или организациите, на които е възложена проверката на сертификатите за произход форма А, и
2. се съгласи да оказва съдействие на българските митнически органи за проверка на автентичността на сертификатите за произход форма А и достоверността на информацията във връзка с произхода на стоките при условията и по реда на чл.64.
(3) В случаите по ал.1 в попълването на клетка 2 от сертификата форма А не е задължително, но в клетка 12 като страна получател следва да бъде посочена Република България. В клетка 11 трябва да бъде посочена датата на издаване на сертификата, а подписът на лицето, което е заверило сертификата, трябва да бъде саморъчен.
Чл.57. (1) Сертификатът за произход форма А трябва да е издаден в момента на износа на стоките от страната-бенефициент.
(2) В изключителни случаи сертификатът за произход форма А може да бъде издаден и след като износът е осъществен, ако това се дължи на несъзнателни грешки или пропуски или на други особени обстоятелства. В тези случаи сертификатът се приема за ползване на тарифните преференции по чл.50, ал.1, ако в клетка 4 е отбелязано, че сертификатът е издаден впоследствие чрез един от следните изрази: "ISSUED RETROSPECTIVELY" "DELIVRE A POSTERIORI".
Чл.58. В случай на кражба, изгубване или унищожаване на сертификата за произход форма А за ползване на тарифни преференции по чл.50, ал.1 се приема негов дубликат, ако е издаден от оправомощените органи или организации в страната-бенефициент, които са издали първоначалния сертификат за произход форма А, и ако в клетка 4 е отбелязано, че сертификатът е дубликат чрез една от следните думи "DUPLICATE" "DUPLICATA", и са посочени датата на издаване и серийният номер на първоначалния сертификат. Дубликатът влиза в сила от датата на издаване на първоначалния сертификат.
Чл.59. Заместващ сертификат форма А, издаден в замяна на един или повече сертификати форма А, се приема за ползване на тарифните преференции по чл.50, ал.1, ако е издаден от митническите органи на транзитната страна, под чийто контрол са се намирали стоките, и ако:
1. в горната дясна клетка е посочено името на междинната страна, в която е издаден;
2. в клетка 1 е посочено името на реекспортьора;
3. името на крайния получател може да се посочи в клетка 2;
4. в клетка 4 е отбелязано, че сертификатът е заместващ, с един от следните изрази "REPLACEMENT CERTIFICATE" "CERTIFICAT DE REPLACEMENT", като са посочени серийният номер и датата на издаване на първоначалния сертификат;
5. в клетка 10 е посочена фактурата на реекспортьора;
6. клетка 11 е заверена от митническите органи, издали заместващия сертификат форма А;
7. към заместващия сертификат е приложено фотокопие от оригиналния сертификат форма А.
Чл.60. (1) Сертификатът за произход форма А трябва да се представи на българските митнически органи, пред които стоките са предявени за митническо оформяне, не по-късно от 10 месеца от датата на издаването му.
(2) Сертификати за произход форма А, представени на митническите органи след изтичането на срока за валидност по ал.1, се приемат за ползване на тарифните преференции по чл.50, ал.1, ако:
1. неспазването на срока се дължи на непреодолима сила или на непредвидими обстоятелства, или
2. стоките са били предявени за митническо оформяне преди изтичането на срока на валидност на съответния сертификат.
Чл.61. Сертификатът за произход форма А се представя на митническите органи при вноса, като се прилага към митническата декларация по чл.68 от закона. Митническите органи могат да изискат да се приложи и превод на сертификата, както и писмено изявление на вносителя, че стоките отговарят на изискванията за прилагане на тарифните преференции по чл.50, ал.1.
Чл.62. Сертификатът за произход форма А се приема за ползване на тарифните преференции по чл.50, ал.1 независимо от наличието на:
1. несъществени несъответствия между данните в сертификата и в документите, представени на митническите органи за изпълнение на формалностите по вноса на стоките - ако е установено по съответния ред, че сертификатът отговаря на представените стоки;
2. явни технически грешки в сертификата - ако не пораждат съмнения за верността на изявленията, направени в него.
Чл.63. Независимо от спазването на изискванията по тази глава, сертификатите форма А не се приемат за ползване на тарифните преференции по чл.50, ал.1, когато:
1. в резултат на проверка, извършена при условията на чл.64, е установено, че сертификатът не е автентичен и достоверен с оглед ползването на тарифните преференции по чл.50, ал.1, или
2. не е получен отговор на запитването в срока по чл.64, ал.4 или отговорът не съдържа достатъчно информация относно автентичността на сертификата и верността на съдържащата се в него информация за произхода на стоките, освен ако това се дължи на непреодолима сила или непредвидими обстоятелства.
Чл.64. (1) Проверка на сертификатите за произход форма А се извършва избирателно или при основателни съмнения относно автентичността на документа или верността на информацията за произхода на стоките.
(2) В случаите по ал.1 българските митнически органи отправят искане за извършване на проверка до компетентните органи в изнасящата страна-бенефициент, в което, ако е необходимо, посочват формалните или фактическите основания за искането. Към искането се прилагат сертификатът за произход форма А и другите придружителни документи.
(3) Митническите органи могат да решат да отложат предоставянето на преференциите, посочени в чл.50, ал.1, до получаване на резултатите от проверката и да предложат на вносителя освобождаване от стоките, при условие че бъдат обезпечени дължимите митни сборове.
(4) Резултатите от извършената проверка трябва да бъдат съобщени на българските митнически органи в срок до 10 месеца след датата, на която е изпратено искането. Отговорът трябва да посочва недвусмислено дали сертификатът за произход форма А е автентичен и достоверен с оглед ползването на тарифните преференции, посочени в чл.50, ал.1.

Чл.65. (1) При прилагането на разпоредбите на чл.34 - 43 от закона и на този дял следва да се имат предвид бележките, дадени в приложение No 7. Разпоредбите, към които препраща първата колона на приложение No 7, се прилагат съгласно съответната бележка във втората колона.
(2) Когато при определяне на митническата стойност е необходимо да се направи позоваване на общоприети счетоводни принципи, се прилагат разпоредбите на приложение No 8.
Чл.66. (1) За целите на тази глава:
1. "споразумението" означава Споразумението за прилагане на чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията, сключено в рамките на многостранните преговори от 1973 до 1979 г. и към което препраща чл.37, ал.1 от закона;
2. "произведени стоки" означава стоки, които са отгледани, изработени или добити;
3. "идентични стоки" означава стоки, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физически характеристики, качество и добро име; наличието на минимални различия не следва да бъде пречка за това стоки, които по принцип отговарят на определението, да бъдат разглеждани като идентични;
4. "сходни стоки" означава стоки, произведени в същата страна, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат еднакви характеристики и еднакви съставни материали, които им позволяват да изпълняват едни и същи функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговията; качеството на стоките, тяхното добро име и наличието на търговска марка са едни от факторите, които следва да се вземат предвид, за да се определи дали стоките са сходни;
5. "стоки от същия клас или вид" означава стоки, които попадат в група или гама от стоки, произведени от конкретна промишленост или промишлен сектор, и включва идентични или сходни стоки.
(2) "Идентични стоки" и "сходни стоки", според случая, не включват стоки, които съдържат инженеринг, разработка, художествено оформление, дизайн, чертежи и скици, за които не е била направена корекция по чл.38, ал.1, т.2, буква "г" от закона поради факта, че тези елементи са били разработени в Република България.
Чл.67. (1) При прилагане на чл.35, ал.1, т.4 и чл.36, ал.2, т.3 от закона, в съответствие със Споразумението за прилагане на чл.VII от ГАТТ - 1994, лица следва да се считат за свързани само ако:
1. са служители или ръководители на предприятие на другото лице;
2. са законно признати като партньори в своята дейност;
3. са служител и работодател;
4. някое лице притежава, контролира или държи пряко или косвено 5 на сто или повече от дяловете или акциите с право на глас в двете дружества;
5. едното от тях контролира пряко или непряко другото;
6. двете са пряко или непряко контролирани от трето лице;
7. съвместно контролират пряко или непряко трето лице, или
8. са членове на едно и също семейство; лица се считат за членове на едно и също семейство само ако се намират помежду си в една от следните родствени връзки:
а) съпруг и съпруга;
б) родител и дете;
в) брат и сестра (било ако и двамата родители са общи или само единият от тях);
г) дядо или баба и внук или внучка;
д) чичо или леля и племенник или племенница;
е) тъст или тъща и зет, както и свекър или свекърва и снаха;
ж) брат или сестра на съпругата или съпруга.
(2) За целите на този дял лица, които са в делови отношения помежду си, като едното от тях е единствен агент, единствен дистрибутор или единствен концесионер на другото, както и да се нарича то, се считат за свързани, ако отговарят на критериите по ал.1.
Чл.68. При определяне на митническата стойност по чл.35 от закона на стоки, за които цената не е била действително платена към момента на остойностяване за митнически цели, като общо правило за база на митническата стойност се взема договорената за плащане цена към този момент.
Чл.69. Когато стоки, декларирани за внос в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл.35, ал.1 от закона е онази цена, която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България.
Чл.70. Когато реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл.35, ал.1 от закона включва суми за акцизи, данъци и такси в страната на произход или на износ, засягащи внасяните стоки, тези суми не се включват в митническата стойност, ако на митническите органи могат да се предоставят достатъчни доказателства, че стоките са били или ще бъдат освободени от тези акцизи, данъци и такси в полза на купувача.
Чл.71. (1) За целите на чл.35 от закона обстоятелството, че стоките, които са обект на продажба, са декларирани за внос в Република България, се разглежда като достатъчен признак, че те са били продадени за износ за митническата територия на Република България. В случай на последователни продажби преди остойностяването само последната продажба, водеща до въвеждането на стоките на митническата територия на Република България, или продажба, осъществена на митническата територия на Република България преди деклариране на стоките за внос, представлява такъв признак. Когато е декларирана цена, която се отнася до продажба, осъществена преди последната продажба, на базата на която стоките са въведени на митническата територия на Република България, на митническите органи следва да бъдат представени достатъчно доказателства, че тази продажба на стоки е за износ за същата митническа територия.
(2) Когато стоките са били използвани в друга страна в интервала от време между продажбата и декларирането им за внос в Република България, митническата стойност може да не бъде договорната стойност.
(3) Купувачът не следва да отговаря на други условия освен на условието да бъде страна по договора за продажба.
Чл.72. Когато при прилагането на чл.35, ал.1, т.2 от закона е установено, че продажбата или цената на внасяни стоки е обект на условия или съображения, стойността на които може да бъде определена по отношение на остойностяваните стоки, тази стойност се разглежда като непряко плащане от купувача на продавача и част от реално платената или подлежащата на плащане цена, ако условията или съображенията не се отнасят до фактор, по отношение на който към реално платената или подлежащата на плащане цена следва да се направи добавка съгласно чл.38 от закона.
Чл.73. (1) При прилагането на чл.36, ал.2, т.1 от закона митническата стойност се определя, като се използва договорната стойност на идентични стоки, продадени на същото търговско равнище и в приблизително същото количество както стоките, подлежащи на остойностяване. Когато такива продажби не могат да се установят, се използва договорната стойност на идентични стоки, продадени на друго търговско равнище и/или в други количества, като се направи корекция, за да се отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата, при условие че такава корекция може да бъде направена на базата на доказателства, които ясно установяват основателността и прецизността на корекцията, независимо от това дали тя води до увеличаване или до намаляване на стойността.
(2) Когато разходите, посочени в чл.38, ал.1, т.5 от закона, са включени в договорната стойност, се прави корекция, за да се отчетат значителни различия, които биха могли да съществуват в такъв тип разходи между внасяните стоки и въпросните идентични стоки, поради разлики в разстоянията и вида на транспорта.
(3) Ако при прилагането на този член се намери повече от една договорна стойност на идентични стоки, за определяне на митническата стойност се използва най-ниската от тях.
(4) При прилагането на този член договорната стойност на идентични стоки, произведени от друго лице, се взема предвид само в случай че не може да се намери договорна стойност за идентични стоки, произведени от същото лице, което е произвело и стоките, подлежащи на остойностяване.
(5) За целите на този член договорната стойност на внесени идентични стоки означава митническата им стойност, предварително определена по чл.35 от закона, коригирана съгласно ал.1 и 2 от този член на правилника.
Чл.74. (1) При прилагането на чл.36, ал.2, т.2 от закона митническата стойност се определя, като се използва договорната стойност на сходни стоки, продадени на същото търговско равнище и в приблизително същото количество както стоките, подлежащи на остойностяване. Когато такива продажби не могат да се установят, се използва договорната стойност на сходни стоки, продадени на друго търговско равнище и/или в други количества, като се направи корекция, за да се отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата, при условие че такава корекция може да бъде направена на базата на доказателства, които ясно установяват основателността и прецизността на корекцията, независимо от това дали тя води до увеличаване или до намаляване на стойността.
(2) (попр.,ДВ,бр.154 от 1998 г.) Когато разходите, посочени в чл.38, ал.1, т.5 от закона, са включени в договорната стойност, се прави корекция, за да се отчетат значителни различия, които биха могли да съществуват в такъв тип разходи между внасяните стоки и въпросните сходни стоки, поради разлики в разстоянията и вида на транспорта.
(3) Ако при прилагането на този член се намери повече от една договорна стойност на сходни стоки, за определяне на митническата стойност се използва най-ниската от тях.
(4) При прилагането на този член договорната стойност на сходни стоки, произведени от друго лице, се взема предвид само в случай че не може да се намери договорна стойност за сходни стоки, произведени от същото лице, което е произвело и стоките, подлежащи на остойностяване.
(5) За целите на този член договорната стойност на внесени сходни стоки означава митническата им стойност, предварително определена по чл.35 от закона, коригирана съгласно ал.1 и 2 от този член на правилника.
Чл.75. (1) Ако:
1. внасяните стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават в Република България в непроменено състояние, митническата стойност на внасяните стоки, определена по реда на чл.36, ал.2, т.3 от закона, се основава на единичната цена, по която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки по същото или приблизително по същото време, по което се внасят стоките, подлежащи на остойностяване, на лица, несвързани с лицата, от които те купуват такива стоки, като от единичната цена се приспадат:
а) комисионите, които обикновено са платими или е договорено да бъдат платени, или добавките, които обикновено се правят за печалба, и за общи разходи (включително преките и непреките разходи за реализация на въпросните стоки) във връзка с продажби в Република България на вносни стоки от същия клас или вид;
б) обичайните разходи за транспорт и застраховка, както и други свързани с тях разходи в Република България;
в) мита, данъци, акцизи и такси, дължими в Република България във връзка с вноса или продажбата на стоките;
2. нито внасяните стоки, нито идентични, нито сходни вносни стоки се продават по същото време или приблизително по времето на вноса на стоките, подлежащи на остойностяване, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, следва да се основава, при спазване разпоредбите на ал.1, т.1, на единичната цена, по която внасяните стоки или идентични или сходни вносни стоки се продават в Република България в състоянието, в което се внасят, на най-ранната дата след внасянето на стоките, подлежащи на остойностяване, но не по-късно от 90 дни след датата на внасянето им.
(2) Ако нито внасяните стоки, нито идентични или сходни вносни стоки се продават в Република България в непроменено състояние, по искане на декларатора, митническата стойност следва да се базира на единичната цена, по която внасяните стоки след по-нататъшна преработка се продават в най-голямото сборно количество на лица в Република България, които не са свързани с лицата, от които те купуват такива стоки, като се отчита добавената стойност от преработката и се приспаднат елементите, предвидени в ал.1, т.1.
(3) За целите на този член единичната цена, по която внасяните стоки се продават в най-голямото сборно количество, е цената, по която са продадени най-голям брой единици при продажби на лица, които не са свързани с лицата, от които те купуват такива стоки, на първото търговско равнище след вноса, на което такива продажби се реализират.
(4) Каквато и да е продажба в Република България на лице, което доставя пряко или косвено, безплатно или по намалени цени за употреба във връзка с производството и продажбата за износ на внасяните стоки, който и да е от елементите, изброени в чл.38, ал.1, т.2 от закона, не следва да се взема предвид при определяне на единичната цена за целите на този член.
(5) За целите на ал.1, т.2 "най-ранната дата" следва да бъде датата, на която са осъществени продажби на внасяните стоки или на идентични или сходни вносни стоки в достатъчно количество, за да се установи единичната цена.
Чл.76. (1) При прилагането на чл.36, ал.2, т.4 от закона митническите органи не могат да изискват от лице, което няма постоянно местопребиваване или седалище в Република България, или да го задължават да предоставя за проверка или да разрешава достъп до каквато и да е счетоводна или друга документация за целите на определяне на митническата стойност. Независимо от това съобщените от производителя на стоките сведения за целите на определяне на митническата стойност по този член могат да бъдат проверявани в друга държава от митническите органи на Република България със съгласието на производителя и при условие, че бъдат уведомени предварително компетентните органи на тази държава и те не се противопоставят на проучването.
(2) Разходите за материали и производство или тяхната стойност съгласно чл.36, ал.2, т.4, буква "а" от закона включват разходите за елементите, изброени в чл.38, ал.1, т.1, букви "б" и "в" от закона. Те също така включват стойността, съответно разпределена, на всички стоки и услуги, изброени в чл.38, ал.1, т.2 от закона, които са били доставени пряко или косвено от купувача за употреба във връзка с производството на внасяните стоки. Стойността на елементите, изброени в чл.38, ал.1, т.2, буква "г" от закона, които са разработени в Република България, се включва само до размера, в който такива елементи се заплащат от производителя.
(3) Когато за целите на определяне на изчислена стойност се използва друга информация, различна от информацията, предоставена от производителя или от негово име, ако деклараторът пожелае това, митническите органи следва да го информират за източника на тази информация, за използваните данни и за изчисленията, извършени на базата на тези данни, при спазване условията на чл.17, ал.1, т.5 от закона.
(4) "Общите разходи" съгласно чл.36, ал.2, т.4, буква "б" от закона включват преките и непреките разходи за производството и продажбата на стоките за износ, които не са обхванати в чл.36, ал.2, т.4, буква "а" от закона.
Чл.77. Когато контейнерите, посочени в чл.38, ал.1, т.1, буква "б" от закона са обект на многократно внасяне, разходите за тях, по желание на декларатора, се разпределят съобразно общоприетите счетоводни принципи.
Чл.78. За целите на чл.38, ал.1, т.2, буква "г" от закона, стойността на проучвания и предварителни скици, свързани с дизайна, не се включва в митническата стойност.
Чл.79. Когато митническата стойност се определя по методи, различни от договорната стойност, чл.39, т.6 от закона се прилага, като се отчита съответната специфика.

Чл.80. При прилагане на чл.38, ал.1, т.3 от закона роялти и лицензни такси, в съответствие с тълкувателните бележки към Споразумението за прилагане на чл.VII от ГАТТ - 1994, могат да включват плащания за използването на права върху патенти, дизайн, модели, търговски марки, регистриран дизайн, авторско право, технологични процеси, въплътени във внасяните стоки, отнасящи се до:
1. изработването на внасяните стоки;
2. продажбата за износ на внасяни стоки;
3. използването или препродажбата на внасяните стоки.
Чл.81. (1) Когато внасяните стоки са само съставки или части от стоки, произведени в Република България, корекция на реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прави само ако роялти или лицензна такса се отнася за тези стоки.
(2) Когато внасяните стоки са в некомплектен вид или следва да претърпят само минимална преработка преди препродажба, като разреждане или опаковане, това не следва да бъде основание роялти или лицензна такса да не се счита като отнасяща се за тези стоки.
(3) Ако роялти или лицензни такси се отнасят частично до внасяните стоки и частично до други съставки или съставни части, добавени към стоките след внасянето им, или до дейности или услуги, извършени след вноса, съответно разпределение следва да се направи само на базата на обективни и подлежащи на количествена оценка данни в съответствие с бележката към чл.38, ал.2 от закона, дадена в приложение No 7.
Чл.82. Роялти или лицензна такса, отнасяща се до правото да се използва търговска марка, се прибавя към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки само когато:
1. роялти или лицензна такса се отнася за стоки, които са препродадени в същото състояние или които са обект само на минимална преработка след внасянето;
2. стоките са продавани под търговска марка, поставена преди или след внасянето, за която се заплащат роялти или лицензна такса, и
3. купувачът не може да получи такива стоки от други доставчици, които не са свързани с продавача.
Чл.83. Когато купувачът плаща роялти или лицензни такси на трето лице, условията по чл.80, ал.2 следва да се считат за изпълнени само ако продавачът или свързано с него лице изисква от купувача да направи това плащане.
Чл.84. Когато методът на изчисляване на сумата на роялти или на лицензна такса е основан на цената на внасяните стоки, може да се приеме, при липса на доказателства за противното, че плащането на роялти или на лицензна такса е свързано със стоките, подлежащи на остойностяване. Когато сумата на роялти или лицензна такса е изчислена независимо от цената на внасяните стоки, плащането на роялти или лицензна такса въпреки това може да бъде свързано със стоките, подлежащи на остойностяване.

Чл.85. (1) За целите на чл.38, ал.1, т.5 и чл.39, т.1 от закона входен граничен пункт, от който стоките се считат въведени на митническата територия на Република България, е:
1. за стоки, превозвани по море или по р. Дунав - пристанището на разтоварване или пристанището на претоварване, ако претоварването се удостоверява от митническите органи в това пристанище;
2. за стоки, превозвани с железопътен транспорт или с автомобилен транспорт - мястото, където се намира първото митническо учреждение;
3. за стоки, превозвани по въздуха - първата аерогара, в която има митническо учреждение.
(2) Митническата стойност на стоки, въведени на митническата територия на Република България и след това превозвани по море или по р. Дунав до друг граничен пункт на тази територия, се определя на базата на първия входен граничен пункт на митническата територия на Република България, при положение че стоките се превозват пряко по обичайния път до тяхното местоназначение.
(3) Когато условията по ал. 2 не са изпълнени, за входен граничен пункт се счита мястото на митническата територия на Република България, за което са предназначени стоките, посочено в ал.1.

Чл.86. При прилагане на чл.38, ал.1, т.5 и чл.39, т.1 от закона:
1. когато стоките се превозват със същия вид транспорт след входния граничен пункт до място във вътрешността на страната и транспортните разходи са дадени общо, те се разпределят пропорционално на изминатото разстояние извън и на територията на Република България, ако пред митническите органи не бъде доказано какви транспортни разходи биха били платени до входния граничен пункт на Република България, съгласно ставките по общите каталози за международен превоз на стоки;
2. когато стоките са фактурирани по единна цена франко място във вътрешността на страната, която съответства на цената до входен граничен пункт, транспортните разходи в Република България не се приспадат; такова приспадане може да се направи, ако пред митническите органи бъде доказано, че цената франко българска граница би била по-ниска от единната цена франко упоменатото място;
3. когато транспортът е безплатен или е осигурен от купувача, в митническата стойност се включват транспортните разходи до входния граничен пункт, изчислени на базата на ставките за превоз, които обичайно се прилагат за същия вид транспорт.
Чл.87. (1) Всички пощенски такси по отношение на стоките, изпратени по пощенски път, събрани до местоназначението им, се включват в митническата стойност на тези стоки, с изключение на допълнителните пощенски такси, събирани в Република България.
(2) При определяне стойността на пратки, които нямат търговски характер, пощенските такси не се добавят към декларираната стойност.

Чл.88. (1) В съответствие с чл.40 от закона, като изключение от разпоредбите на чл.35-39 от закона, при определяне митническата стойност на внасяни носители на данни или инструкции за използване в оборудване за електронна обработка на данни, се вземат под внимание само разходите за самите носители. Митническата стойност на внасяни носители, носещи данни или инструкции, не включва разходите за данните или инструкциите или тяхната стойност, при условие че тези разходи или стойност са разграничени от разходите или стойността на въпросните носители.
(2) За целите на този член:
1. изразът "носители" не включва интегрални схеми, полупроводници или подобни устройства или изделия, включващи такива схеми или устройства;
2. изразът "данни или инструкции" не включва звукови, кинематографични или видеозаписи.

Чл.89. За целите на чл.90 и 91:
1. "определен курс" е курсът на съответната валута към българския лев, определен от Българската народна банка;
2. "публикуван" е курсът на съответната валута към българския лев, обявен най-малко в два централни всекидневника;
3. "валута" е всяка парична единица, използвана като разчетно средство между централните банки или на международния пазар.
Чл.90. (1) Когато факторите, използвани за определяне на митническата стойност на стоки, са изразени в момента на остойностяване във валута, различна от българския лев, курсът на съответната валута към българския лев, който следва да се използва, за да се определи тази стойност в левове, е курсът, определен в предпоследната сряда от месеца и публикуван в този или на следващия ден.
(2) Курсът, определен в предпоследната сряда на месеца, следва да се използва през следващия календарен месец, освен ако не бъде заменен от курса, определен по чл.91.
(3) Когато в предпоследната сряда не е определен курс, посочен в ал.1, или е определен, но не е публикуван в този или на следващия ден, счита се, че последният определен курс за въпросната валута, публикуван през последните 14 дни, е курсът, определен в тази сряда.
Чл.91. (1) Когато курс, определен в последната сряда на месеца и публикуван в този или на следващия ден, се различава с 5 на сто или повече от курса, установен в съответствие с чл.90 за влизане в сила от следващия месец, той следва да замени последния курс като курс, който следва да се прилага за целите на чл.42 от закона, от първата сряда на този месец.
(2) Когато в течение на период на прилагане, както е постановено в предходните разпоредби, курс, регистриран в сряда и публикуван в този или на следващия ден, се различава с 5 на сто или повече от курса, използван в съответствие с тази глава, той замества последния курс и влиза в употреба от следващата сряда като курс, използван за прилагане чл.42 от закона. Заместващият курс се използва за остатъка от текущия месец, при положение че този курс не е заменен в резултат на действия на разпоредбите на изречение първо на тази алинея.
(3) Когато не е определен курс в сряда или е определен, но не е публикуван в този или на следващия ден, като определен курс за прилагане на ал.1 и 2 следва да бъде последният определен и публикуван курс преди тази сряда.
Чл.92. Когато митническите органи разрешат на декларатор да набави или представи на по-късна дата някои подробности, отнасящи се до декларацията за внос във формата на периодична декларация, това разрешение може, по желание на декларатора, да предвижда да бъде използван единен курс за целите на превръщането на чуждестранната валута в левове на елементите, образуващи митническата стойност. В този случай използваният курс е курсът, установен с тази глава, който е приложим на първия ден от периода, покрит от въпросната декларация.

Чл.93. (1) За целите на определяне на митническата стойност на стоки, посочени в приложение No 9, министърът на търговията и туризма определя единична стойност в левове за 100 кг нето за всеки тарифен номер. Единичните стойности се прилагат за периоди от 14 дни, като всеки период започва в петък.
(2) Единичните цени се установяват на базата на средните цени франко граница на Република България, необмитени, изразени в български левове за 100 кг нетно тегло и изчислени на базата на цената на неповредена стока, съгласно информацията, получавана в Държавната комисия по стоковите борси и тържищата за цените на едро на съответните вносни стоки от стоковите тържища в Република България. От така получените стойности се приспадат:
1. търговска надценка - 15 на сто;
2. разходи за транспорт на територията на Република България и за застраховка на тази територия, направена след приемането на митническата декларация за внос;
3. постоянна сума от 10 лв., представляваща всички останали разходи, които не се включват в митническата стойност;
4. вносни митни сборове и други сборове, които не се включват в митническата стойност.
Чл.94. Базисният период за изчисляване на средната единична цена по чл.93, ал.2 е периодът от 14 дни, който завършва в четвъртък, предшестващ седмицата, през която следва да се установят нови единични стойности.
Чл.95. (1) Единичните стойности по чл.93, ал.1 се установяват от министъра на търговията и туризма в следващия четвъртък.
(2) Последните публикувани единични стойности се прилагат до публикуването на нови стойности. В случай на големи отклонения в цените в резултат, например, на прекъсване регулярността на вноса на определена стока, нови единични стойности могат да бъдат определени на базата на актуалните цени към момента на определяне на тези стойности.
Чл.96. (1) Пратки, които към момента на определяне на митническата стойност съдържат не по-малко от 5 на сто негодна в непроменено състояние за човешка консумация продукция или чиято стойност е намалена с не по-малко от 20 на сто в сравнение със средните пазарни цени за такава стока, се третират като повредени.
(2) Пратки, които са повредени, могат да бъдат остойностявани:
1. с прилагане на единични стойности за здравата продукция след сортиране и унищожаване на повредената част под митнически надзор, или
2. с прилагане на единични стойности, установени за здравата продукция, след намаляване от теглото на пратката на процент, равен на процента на повредената част от пратката, установен от компетентно лице и приет от митническите органи, или
3. с прилагане на единични стойности, установени за здравата продукция, намалени с процент, равен на процента на намаление на стойността, установен от компетентно лице и приет от митническите органи.
Чл.97. (1) Като декларира или предоставя за деклариране митническата стойност на една или повече стоки, които внася, на базата на единичните стойности, установени с тази глава, заинтересуваното лице се присъединява към системата на опростена процедура за текущата календарна година по отношение на въпросната стока или стоки.
(2) Ако впоследствие заинтересуваното лице поиска използването на методи, различни от опростените процедури за митническото остойностяване на една или повече от стоките, които внася, митническите органи са в правото си да го уведомят, че няма да му се разреши да ползва опростените процедури за остатъка от текущата календарна година по отношение на въпросните стоки. Това изключване може да бъде продължено за следващата календарна година.

Чл.98. (1) Когато е необходимо да се установи митническа стойност за целите на чл.34-43 от закона, митническата декларация за внасяните стоки следва да бъде придружена от декларация за елементите, отнасящи се до митническата стойност, наричана по-нататък, , декларация за стойността". Декларацията за стойността се попълва на формуляр ДС-1, отговарящ на образеца, даден в приложение No 10, придружен от един или повече формуляри ДС-2, отговарящи на образеца, даден в приложение No 11.
(2) Декларацията по ал.1 се прави само от лице, което има постоянно местопребиваване или място на стопанска дейност в Република България и което разполага със съответните факти.
(3) Митническите органи могат да не предявят изискване за представяне на декларацията в посочената в ал.1 форма, когато митническата стойност на въпросните стоки не може да бъде определена според разпоредбите на чл.35 от закона. В такива случаи лицето по ал.2 следва да предостави или да осигури да бъде предоставена на митническите органи друга такава информация, каквато може да бъде поискана за целите на определяне на митническата стойност по друг член от закона, във форма и по начин, предписани от митническите органи.
(4) Подаването в митническото учреждение на декларацията, изисквана по ал.1, без да се накърнява възможното прилагане на наказателни разпоредби, е равностойно на поемане на отговорност от лицето по ал.2 по отношение на:
1. точността и пълнотата на данните, посочени в декларацията;
2. автентичността на документите, представени в подкрепа на тези данни, и
3. предоставянето на всяка допълнителна информация или документи, необходими за установяване на митническата стойност на стоките.
(5) Този член не се прилага за стоки, за които митническата стойност се определя по системата на опростени процедури, установена в съответствие с разпоредбите на чл.93-97.
Чл.99. (1) Митническите органи не изискват цялата или част от декларацията, предвидена по чл.98, ал.1, освен когато това е съществено за правилното облагане с вносни митни сборове:
1. ако митническата стойност на внасяните стоки в една пратка не превишава равностойността в левове на 5000 щ. д., при условие че не се касае за раздробени или повтарящи се пратки от един и същ изпращач до един и същ получател, или
2. ако вносът няма търговски характер, или
3. ако представянето на въпросните данни не е необходимо за прилагане на Митническата тарифа на Република България или ако митата, предвидени в нея, не са дължими на основание на нормативен акт.
(2) В случай на продължителен трафик на стоки, доставяни от един и същ продавач на един и същ купувач при едни и същи търговски условия, митническите органи могат да не изискват попълването на всички данни по чл.98, ал.1 в декларацията за стойността към всяка митническа декларация, но са длъжни да го изискват всеки път, когато обстоятелствата се променят, и най-малко веднъж годишно.
(3) Освобождаването, предоставяно по този член, може да бъде прекратено и да се изисква представяне на декларация за стойността, ако се установи, че някое от условията, необходими за такова освобождаване, не е било изпълнено или вече не се изпълнява.
Чл.100. При деклариране по електронен път или когато стоките са обект на допълнителна декларация, митническите органи могат да разрешават различни форми на представяне на данните, изисквани за определяне на митническа стойност.
Чл.101. Лицето по чл.98, ал.2 представя на митническите органи копие от фактурата, на базата на която е декларирана стойността на внасяните стоки. Когато митническата стойност е декларирана писмено, това копие се задържа от митническите органи.
Чл.102. (1) Митническите органи не следва да определят митническата стойност на внасяните стоки въз основа на метода на договорната стойност, ако, съобразно процедурата по ал.2, имат достатъчно основания за съмнения, че декларираната стойност представлява общата сума, платена или подлежаща на плащане, дефинирана в чл.35 от закона, или, съгласно разпоредбата на ал.1, т.2 от същия член, декларираната стойност е повлияна от някакви условия или съображения и стойността на това влияние не може да бъде определена.
(2) (попр.,ДВ,бр.154 от 1998 г.) Когато митническите органи имат съмненията по ал.1, те могат да поискат допълнителна информация съобразно чл.98, ал.4, т.3. Ако съмненията им остават, митническите органи, преди да вземат окончателно решение, уведомяват заинтересуваното лице, по негово желание и писмено, за мотивите, на които се основават техните съмнения, и му дават реална възможност да отговори. Крайното решение, както и мотивите, на които то се основава, се съобщават писмено на заинтересуваното лице.

Чл.103. (1) Прегледът на стоките по чл.49 от закона се разрешава на заинтересуваното лице чрез устно искане, освен ако митническите органи според обстоятелствата сметнат, че е необходимо писмено искане.
(2) Вземането на мостри се разрешава само след писмено искане в 2 екземпляра от заинтересуваното лице, представено на съответните митнически органи, което да съдържа следните данни:
1. името и адреса на лицето;
2. местонахождението на стоките;
3. причините за вземане;
4. номера на манифеста;
5. данни за предходния митнически режим;
6. данни за идентификация на транспортното средство, в което се намират стоките;
7. количеството на мострите;
8. всички други данни, необходими за идентификация на стоката;
9. дата и подпис.
(3) Митническите органи отбелязват разрешението върху искането, представено от заинтересуваното лице, като посочват количеството на мострите, което може да бъде взето, и задържат първия екземпляр от искането.
(4) Прегледът на стоките и вземането на мостри се извършва под контрола на митническите органи.
(5) Заинтересуваното лице поема риска и разходите за разопаковането, тегленето, повторното опаковане и всяка останала операция със стоките. То също заплаща разходите, свързани с анализа.
(6) По отношение на взетите мостри се извършват всички формалности с оглед да им бъде дадено митническо направление.
(7) Когато изпитването на мострите доведе до тяхното унищожаване или безвъзвратна загуба, за тях не възниква митническо задължение. В този случай се прилагат разпоредбите на чл.180, ал.5 от закона по отношение на отпадъците и остатъците.
(8) За целите на митническия надзор и във връзка с ал.6 реално взетото количество мостри се отбелязва върху митническия манифест.

Чл.104. (1) Митническият манифест съгласно приложение No 12 се подава най-малко в 2 еднообразни екземпляра в зависимост от нуждите на митническия контрол и се подписва от лицето, което го подава.
(2) Митническият манифест се проверява, подписва, подпечатва, номерира, регистрира се в специален регистър и се задържа от митническите органи с цел да се проконтролира дали на стоките, за които той се отнася, ще бъде дадено митническо направление в определените в чл.56 от закона срокове.
(3) Митническият манифест за стоки, които преди да бъдат представени пред митническите органи, са превозвани под режим транзит, може да представлява екземплярът на транзитния документ, предназначен за получаващото митническо учреждение, при условие че този документ съдържа всички необходими данни и/или стоките няма да се съхраняват във временен склад.
(4) Митническите органи могат да разрешат митническия манифест да бъде подаден и по електронен път. В този случай митническият манифест получава формата на разпечатка от митническата информационна система, като се прилагат разпоредбите на ал.1 и 2 и се отчита съответната специфика.
(5) При установяване на грешки в митническия манифест след завеждането му в митническото учреждение поправки в него могат да се извършват само с разрешение на началника на митническото учреждение.
(6) Ако при манифестирането на представените стоки се установят повредени стоки, стоки с повредени амбалажи или в повече стоки, те се отварят и се проверяват в присъствието на лицето, подало манифеста, и на митнически служител, а в случаите на временно складиране - и в присъствието на лицето, което управлява склада. За проверката се съставя констативен акт в толкова екземпляра, колкото са необходими за целите на митническия контрол, но не по-малко от 3. Актът се подписва от лицето, подало манифеста, и от митническия служител, а в случаите на временно складиране - и от лицето, което управлява склада. При необходимост могат да бъдат привлечени и компетентни лица относно количеството и качеството на стоките, които също подписват констативния акт.
(7) Оказалите се в повече стоки, доколкото те не са предмет на митническо нарушение, се вписват служебно в манифеста.
(8) За оказалите се при приемането липси и други нередовности се съставя констативен акт по реда на ал.6.
Чл.105. (1) До момента, в който стоките получат митническо направление, лицето, подало манифеста, е длъжно при всяко искане от страна на митническите органи да представи отново всички стоки, за които е подаден манифест и които не са разтоварени от превозното средство, в което се намират.
(2) Лицата, при които стоките след тяхното разтоварване се намират последователно с цел да се осигури преместването или складирането им, са отговорни за представяне отново на всички стоки в непроменено състояние при всяко искане от митническите органи.
Чл.106. Не се подава митнически манифест:
1. за багажа, който се превозва заедно с пътника, ако се вдигне веднага, без да се поставя във временен склад;
2. за локомотивите, вагоните и другите жп превозни средства, както и за принадлежностите им, които преминават границите, съгласно железопътните конвенции;
3. за превозните средства, които извършват превоз на пътници и стоки през границите;
4. за горивните и смазочните материали, които се превозват през границите в нормалните тендери и резервоари на локомотивите и моторните превозни средства, както и във вагоните-агрегати, обслужващи хладилни влакови секции, когато извършват международни превози;
5. за стоките, които при въвеждането им на митническата територия на страната се поставят под режим транзит;
6. за износните стоки, освен ако това е необходимо за целите на митническия контрол;
7. (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) при необходимост и в други случаи, определени от директора на Агенция "Митници".
Чл.107. Митнически манифест се подава служебно от митническите органи:
1. за стоки, които са задържани, иззети, отнети в полза на държавата, изоставени или се считат за изоставени, или са оставени и намерени, съгласно чл.4, ал.3 от закона;
2. (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) при необходимост и в други случаи, определени от директора на Агенция "Митници".

Чл.108. (1) Когато местата, посочени в чл.58, ал.1 от закона, са били предварително одобрени от митническите органи за временно складиране на стоки, тези места се наричат "временни складове".
(2) Митническите органи могат да изискват временните складове да бъдат с двойно заключване, като единият ключ се държи от митническите органи.
(3) Търговците, които управляват временни складове, трябва да водят отчетност, включваща всички данни за идентификацията и за движението на стоките.
(4) Искането за издаване на разрешение за откриване и управление на временен склад се подава от търговеца, който ще го управлява, съгласно образец по приложение No 13, до началника на съответната митница, в чийто район се намира мястото, подлежащо на одобряване. Искането трябва да бъде придружено от всички документи, посочени в него. Митническите органи могат да изискват и други документи, необходими им за издаване на разрешението.
(5) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Разрешението за откриване и управление на временен склад се издава от началника на митницата съгласувано с директора на съответната регионална митническа дирекция и се съобщава на заинтересуваното лице в 30-дневен срок от датата на получаване на искането.
Чл.109. (1) Разпоредбите на чл.108, ал.2, 3, 4 и 5 не се отнасят до временните складове, управлявани от митническите органи.
(2) Когато митническите органи откриват временен склад, който се управлява от самите тях, те определят помещение или място, съставляващо склада. На решението се дава публичност, без ограничение за начините на огласяване, включително и чрез публикуване в средствата за масово осведомяване.
Чл.110. (1) Разрешението за откриване и управление на временен склад се издава съгласно образеца по приложение No 14 само на търговци по смисъла на Търговския закон и влиза в сила от датата на издаването му.
(2) Разрешението по ал.1 е с неограничен срок, като в него се посочва митническото учреждение, което ще осъществява надзора на временния склад. Митническите органи могат да посочат в разрешението стоки, които не се допускат за временно складиране.
(3) Разрешението по ал.1 се отменя от митническите органи, когато:
1. не са спазени едно или повече от условията, посочени в разрешението;
2. е налице писмено искане за това от заинтересуваното лице;
3. временният склад не функционира или не се ползва, за да се оправдае съществуването му;
4. заинтересуваното лице е извършило съществено нарушение или повторно нарушение на митническите разпоредби;
5. търговецът прекрати търговската си дейност.
Чл.111. Стоките се поставят във временен склад въз основа на митническия манифест съгласно приложение No 12.
Чл.112. Търговецът, получил разрешение да управлява временен склад, е длъжен:
1. да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване във временния склад;
2. да складира и съхранява стоките по начин, позволяващ на митническите органи да ги идентифицират съгласно митническия манифест;
3. да осигури запазването на взетите мерки за идентификация на съхраняваните стоки;
4. да осигури запазването на стоките в непроменено състояние;
5. да заплати дължимите митни сборове за стоките, в случай на възникване на митническо задължение, включително и вследствие на неизпълнение на нормативните разпоредби или на някое от изискванията на митническите органи, посочени в разрешението за откриване на временен склад и в митническия манифест;
6. да представя при поискване от митническите органи цялата съхранявана при него документация за стоките.
Чл.113. (1) С изключение на случаите по ал. 2, митническите органи изискват от търговците, които управляват временни складове, обезпечение в размер 15 на сто от митните сборове на съхраняваните във временните складове стоки. Обезпечението може да бъде и общо. Сумата на обезпечението се определя от митническите органи в разрешението и се коригира периодично. Митническите органи изискват и справка за оборота, която се изготвя от търговеца, одобрен да управлява временния склад. При откриване на временен склад обезпечението се определя въз основа на предвижданото количество стоки, които ще бъдат съхранявани, посочено от търговеца, който ще управлява временния склад. Изискването за обезпечение трябва да бъде отразено в разрешението по чл.110.
(2) За стоките, съхранявани във временни складове, намиращи се в охраняваните райони на аерогарите и пристанищата, открити за международни превози, във временните складове, управлявани от митническите органи и Национална компания "БДЖ", както и за съхраняването на пощенски пратки, включително и колети, не се изисква обезпечение.
(3) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Директорът на Агенция "Митници" може да определи:
1. друг размер на обезпечението или да реши да не се поиска обезпечаване;
2. стоките, за които не се прилага ал.2.
Чл.114. (1) В случаи на липси по време на съхраняването на стоките търговецът, който управлява временен склад, е длъжен да заплати дължимите митни сборове за стоките.
(2) В случаи на фири и загуби, произтичащи от естествени процеси, търговецът, който управлява временния склад, отговаря за заплащането на дължимите митни сборове за стоките, освен когато тези фири и загуби са доказани въз основа на протокол от компетентно лице, изготвен в присъствието на търговеца, който управлява временния склад, и на митнически служител и заверен от тях.
(3) Търговецът, който управлява временния склад, не отговаря за заплащането на дължимите митни сборове за стоките, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради непреодолима сила или злополука, установени с доказателства от компетентни лица и приети от митническите органи.
Чл.115. (1) Стоките могат да напускат временния склад само след разрешение от страна на митническото учреждение, което осъществява надзора.
(2) Лицето, което може да поиска даване на митническо направление както за стоките, поставени във временен склад, така и за тези, които получават митническо направление, без да бъдат поставени във временен склад, се определя в следната последователност:
1. лицето по външнотърговския договор, фактура или друг подобен документ, или
2. лицето, на чието име са издадени или прехвърлени превозните документи, или
3. всяко друго лице, обвързано със стоките.
Чл.116. (1) Таксите за складиране на стоки в складове, управлявани от митническите органи, са следните:
1. при складиране в закрити помещения - за всеки календарен ден - по 0,35 лв. за 100 кг или за част от 100 кг;
2. при складиране върху открити площи - за всеки календарен ден - по 0,20 лв. за 1 кв. м.
(2) Таксите по ал.1, т.1 се изчисляват, като се взема бруто тегло, включващо опаковката и палетите на цялата пратка.
(3) Когато таксите се изчисляват върху квадратен метър, заетата площ се получава като произведение от най-голямата дължина и най-голямата широчина на площта, върху която са складирани стоките, съответно тяхната опаковка и палети. Произведението се закръглява на следващото цяло число.
(4) След изтичане на 10 календарни дни, включително деня на постъпване на стоката в склада, таксите по ал.1 се събират в двоен размер, а след изтичане на 20 календарни дни, включително деня на постъпване на стоката в склада - в троен размер.
Чл.117. Не се заплащат такси за складирани стоки в складовете, управлявани от митническите органи, в следните случаи:
1. когато стоките са престояли в складовете поради извършване на митническа проверка - за дните на извършване на проверката;
2. когато стоките са престояли в складовете поради спор с митническите органи във връзка с митническото им оформяне - за дните до решаване на спора и ако решението е в полза на заинтересуваното лице.

Чл.118. Когато пристигащите от чужбина стоки се въвеждат на митническата територия на Република България по вода или по въздух и са изпратени с един транспортен документ със същия вид транспорт без претоварване до друго пристанище или летище в страната, стоките се представят пред митническите органи по смисъла на чл.47 от закона в пристанището или летището, където те се разтоварват.

Чл.119. За целите на раздел II употребените термини означават:
1. "българско летище" е всяко летище, разположено на митническата територия на Република България;
2. "българско международно летище" е летище, одобрено от компетентните власти, открито за международен въздушен транспорт на митническата територия на Република България;
3. "вътрешен полет" е движението на самолет между две български летища без междинни кацания, което не започва и не завършва на летище извън Република България;
4. "българско пристанище" е всяко пристанище, разположено на митническата територия на Република България;
5. "вътрешно плаване" е движение между две български пристанища, без междинни спирания на кораб, който прави рейсове между две или повече пристанища, намиращи се на митническата територия на Република България;
6. "увеселителен кораб" е частен плавателен съд, предназначен за пътувания, чийто маршрут зависи от желанията на ползвателя;
7. "самолет за туризъм или делово пътуване" е частен самолет, предназначен за пътувания, чийто маршрут зависи от желанията на ползвателя;
8. "багаж" са предметите, пренасяни от пътниците по какъвто и да е начин по време на тяхното пътуване.
Чл.120. За целите на прилагане на разпоредбите на този раздел при въздушния транспорт багажът се счита за:
1. "придружаван" - ако е бил предаден и регистриран в отправното летище и не е достъпен за пътника по време на полета, както и по време на междинни кацания;
2. "ръчен" - ако пътникът го внася в кабината на самолета.
Чл.121. Всички проверки и формалности, прилагани за:
1. ръчния и придружавания багаж на пътници, които летят със самолет, идващ от летище извън Република България, и който след междинно кацане на българско летище продължава към друго българско летище, се извършват на последното, ако то е българско международно летище; в този случай се прилагат разпоредбите, валидни за багажа на пътници, които идват от чужбина, когато лицето, което носи такъв багаж, не може да докаже пред митническите органи статута на съдържащите се в багажа стоки като местни стоки;
2. ръчния и придружавания багаж на пътници, които летят със самолет, който прави междинно кацане на българско летище, преди да продължи към летище извън Република България, се извършват в отправното летище, ако то е българско международно летище; в този случай ръчният багаж може да се провери и на летището, на което самолетът извършва междинно кацане;
3. багажа на пътници, които използват кораби в международен рейс, изпълняван от един и същи кораб, се извършват в българско пристанище, в което въпросният багаж съответно се товари или разтоварва.
Чл.122. Всички проверки и формалности, отнасящи се до багажа на пътници на борда на:
1. увеселителни кораби се извършват в което и да е българско пристанище независимо от произхода и направлението на кораба;
2. самолети за туризъм или делово пътуване се извършват:
a) в първото българско летище на пристигане, което трябва да бъде българско международно летище за полети, идващи от летище извън Република България, когато самолетът след междинно кацане продължава за друго българско летище;
б) на последното българско международно летище за полети, идващи от българско летище, когато самолетът след междинно кацане продължава за летище извън Република България.
Чл.123. (1) Когато на българско летище пристигне багаж в самолет, пристигащ от летище извън Република България, и на същото летище се прехвърля в друг самолет, който продължава по вътрешен полет в Република България:
1. проверките и формалностите, валидни за придружавания багаж, се извършват на летището на пристигане по вътрешния полет в Република България, ако последното е българско международно летище;
2. проверките на ръчния багаж се извършват на първото българско международно летище; допълнителна проверка на ръчния багаж може да бъде извършена на българското летище на пристигане по вътрешния полет в Република България в изключителни случаи, когато такава проверка се налага вследствие на проверката на придружавания багаж;
3. проверки на придружавания багаж могат да се извършват и на първото българско летище в изключителни случаи, когато това се налага вследствие на проверката на ръчния багаж.
(2) Когато на българско летище се товари багаж в самолет, който лети по вътрешен полет в Република България, за прехвърляне на друго българско летище в самолет, пътуващ до летище извън Република България:
1. проверките и формалностите, валидни за придружавания багаж, се извършват на отправното летище за вътрешния полет в Република България, ако то е българско международно летище;
2. проверките на ръчния багаж се извършват на последното българско международно летище, като предварителни проверки на такъв багаж могат да се правят на отправното летище за вътрешния полет в Република България само в изключителни случаи, когато това се налага вследствие на проверката на придружавания багаж;
3. допълнителни проверки на придружавания багаж могат да се извършват и на последното българско летище в изключителни случаи, когато това се налага вследствие на проверката на ръчния багаж.
(3) Проверките и формалностите, приложими за багажа, пристигащ на българско летище от чужбина на борда на редовен или чартърен самолет и претоварен на същото българско летище в самолет за туризъм или за делово пътуване, който продължава по вътрешен полет в Република България, се извършват на летището на пристигане на самолета от чужбина по редовния или чартърния полет.
(4) Проверките и формалностите, приложими за багажа, който се товари на българско летище в самолет за туризъм или за делово пътуване, извършваш вътрешен полет, с цел претоварване в друго българско летище на самолет, осъществяващ редовен или чартърен полет до летище извън Република България, се извършват на отправното българско летище за самолета по редовния или чартърния полет.
(5) Митническите органи в случаите на претоварване в български международни летища могат да извършват проверки на придружавания багаж, когато багажът:
1. идва от летище извън Република България и се претоварва в българско международно летище на самолет, пътуващ за друго българско международно летище;
2. е бил натоварен на самолет в българско международно летище за претоварване в друго българско международно летище на самолет, който лети за чужбина.
Чл.124. Компетентните органи за граничен контрол и дружествата, управляващи и стопанисващи пристанищата и летищата, създават необходимата организация, за да осигурят:
1. при пристигане - пътниците да не могат да прехвърлят стоки, преди да е извършена проверка на ръчния багаж;
2. при заминаване - пътниците да не могат да прехвърлят стоки, след като е била извършена проверка на ръчния багаж;
3. при пристигане - да се избегне прехвърлянето на стоки, преди да е била извършена проверка на придружавания багаж;
4. при заминаване - да се избегне прехвърлянето на стоки, след като е извършена проверка на придружавания багаж.
Чл.125. Придружаван багаж, регистриран на българско летище, се идентифицира с етикет, поставен в съответното летище. Видът и техническите му характеристики трябва да бъдат в съответствие с установените международни норми.

Чл.126. Екземпляр от документите, приложени към митническата декларация, се задържа от митническите органи, освен ако с нормативен акт е предвидено друго или ако документите могат да бъдат използвани от заинтересуваното лице за други операции. В последния случай митническите органи вземат необходимите мерки за ограничаване на последващото използване на въпросните документи само по отношение на количеството или стойността на стоките, за които остават валидни.
Чл.127. (1) За целите на прилагане на чл.69 от закона митническите декларации се приемат, при условие че са попълнени съгласно изискванията на митнически режим и ако към тях са приложени всички документи, нормативно определени за разрешаване на съответния митнически режим.
(2) Митническа декларация се приема с регистрирането й в митническото учреждение. Митническият служител, приел декларацията, вписва регистрационния номер и датата на нейното приемане, като ги заверява с подпис и печат.
(3) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) За целите на ал.2 митническите учреждения водят регистри по съответните митнически режими по образец и ред, определени от директора на Агенция "Митници".
Чл.128. Митническите органи могат да разрешат или да изискат поправките по чл.71 от закона да се извършат чрез подаване на нова декларация, предназначена да замени първоначалната. В този случай за дата на прилагане на разпоредбите на митническия режим, под който стоките са декларирани, се счита датата на приемане на първоначалната митническа декларация. Новата декларация има същия регистрационен номер и дата на приемане както първоначалната митническа декларация.

Чл.129. (1) Официалният образец на писмено деклариране по нормална процедура за поставяне на стоки под митнически режим или реекспортирането им е Единният административен документ (ЕАД), одобрен от министъра на финансите съгласно чл.68, ал.1 от закона. Министърът на финансите може да определи и други случаи на използване на ЕАД.
(2) Когато разпоредбите за съответния митнически режим позволяват, за целта по ал.1 могат да се използват и други формуляри.
(3) Разпоредбите на ал.1 и 2 не изключват възможността за:
1. неподаване на писмената митническа декларация съгласно разпоредбите на чл.137 - 147 за внос, износ, временен внос или временен износ;
2. неподаване на декларацията по ал.1, когато се прилагат специалните разпоредби на чл.148 и 149 по отношение на пощенските пратки;
3. използване на специални формуляри за облекчаване на декларирането в специфични случаи;
4. неподаване на декларацията по ал.1 в случаите на поети от Република България ангажименти по международни споразумения за опростяване на формалностите при търговията със стоки;
5. използване от декларатора на товарни списъци за спазване на формалностите при транзит в случаите на пратки, включващи повече от един вид стоки.
(4) Когато в нормативен акт се упоменава декларация за износ, реекспорт или внос, или декларация за поставяне на стоки под друг митнически режим, може да се изискват други документи само ако са:
1. изрично създадени с нормативни актове или предвидени от тези актове;
2. изисквани по силата на международни споразумения;
3. изисквани по молба на деклараторите, за да им дадат възможност да получат определени привилегии или облекчения;
4. из