( * продължение * )

Чл.203. Внесените стоки губят статута си на местни стоки, ако вносните митни сборове за тях са били възстановени или опростени:
1. в рамките на режим активно усъвършенстване по системата с възстановяване;
2. в съответствие с разпоредбите на чл.861, когато стоките са били дефектни или не са съответствали на сключения търговски договор;
3. когато стоките са били изнесени, реекспортирани или са получили друго митническо направление, позволяващо това възстановяване или опрощаване.
Чл.204. (1) Когато местни стоки са изнесени под покритието на карнет АТА по реда на чл.618, вносът на тези стоки може да се извърши под покритието на карнет АТА.
(2) В случая по ал.1 митническото учреждение, където стоките се поставят под режим внос, извършва следните формалности:
1. проверяват се данните, попълнени в полета от "А" до "G" на отрязъка за реимпорт;
2. попълва се талонът и поле "Н" на отрязъка за реимпорт;
3. задържа се отрязъкът за реимпорт.
(3) Когато формалностите по приключване на временния износ се извършват пред митническо учреждение, различно от входното, превозът на стоките от входното митническо учреждение до митническото учреждение, където тези формалности се извършват, се осъществява без допълнителни формалности.

Чл.205. (1) За допускането на дадена стока при поставянето й под режим внос с по-благоприятно тарифно третиране поради нейното специфично предназначение се изисква писмено разрешение за правото на ползване на това благоприятно третиране, издадено на лицето, което внася или за което се внася тази стока.
(2) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Разрешението по ал.1 се издава от директора на регионалната митническа дирекция, в чийто район е седалището на заинтересуваното лице, по негово писмено искане. В разрешението се определя периодът на валидността му.
(3) Заинтересуваните лица трябва да осигурят възможност на митническите органи да проследят движението на стоките по време на тяхната обработка или преработка, когато са предмет на такава.
Чл.206. При отменяне на разрешение титулярят заплаща дължимите вносни митни сборове за стоките, които не са получили предписаното специфично предназначение.
Чл.207. Титулярят на разрешението е длъжен:
1. да използва стоките по предписаното специфично предназначение;
2. да води и съхранява стоково-материална отчетност, която дава възможност на митническите органи да извършват проверки за установяване дали стоките са използвани по предписаното специфично предназначение.
Чл.208. (1) Стоката трябва да бъде използвана изцяло по предписаното специфично предназначение в едногодишен срок от датата, на която декларацията за внос е била приета от митническите органи.
(2) Срокът по ал.1 може да бъде продължен от началника на съответното митническо учреждение, ако стоките не са били използвани по предписаното специфично предназначение поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила или поради изисквания, свързани с технологичния процес на обработката или преработката на стоките.
Чл.209. (1) Приема се, че вече са използвани по определеното специфично предназначение:
1. стоките, които могат да бъдат използвани само еднократно - на датата, когато изцяло са използвани по предписаното специфично предназначение в съответствие с установения краен срок;
2. стоките, които могат да бъдат използвани многократно - 2 години след първото им използване по предписаното специфично предназначение и датата на това първо използване трябва да се отрази в стоково-материалната отчетност;
3. гражданските самолети - в момента на вписването им в държавния регистър, предвиден за тази цел.
(2) Отпадъците и остатъците, получени в процеса на обработката или преработката на стоките, както и загубите от естествена фира се считат за стоки, използвани по специфичното предназначение.
Чл.210. Митническите органи могат да разрешат стоките с по-благоприятно тарифно третиране поради специфичното им предназначение да се съхраняват заедно със стоки от същия вид, качество и с идентични технически и физически характеристики, ако титулярят на разрешението удостовери необходимостта от това. Когато стоките се съхраняват по този начин, разпоредбите на тази глава се прилагат за количество стоки, равно на количеството на стоките, поставени под режим внос в съответствие с разпоредбите на тази глава.
Чл.211. (1) При прехвърляне на стоките на друго лице то трябва да притежава разрешение, издадено по реда на чл.205.
(2) В случаите по ал.1 стоките трябва изцяло да бъдат използвани по предписаното им предназначение в срок 1 година от датата на прехвърлянето им, като този срок може да бъде продължен по реда на чл.208, ал.2.
Чл.212. Прехвърлянето на стоки се съобщава на митническите органи в 7-дневен срок от датата на извършването му. Съобщението трябва да посочва датата на прехвърлянето на стоките. От тази дата лицето, на което са прехвърлени стоките, поема задълженията, които произтичат от тази глава по отношение на тези стоки.
Чл.213. (1) Използването на стоките за друго предназначение, различно от предписаното за по-благоприятното тарифно третиране, се допуска от митническите органи само ако титулярят на разрешението докаже, че стоката не е могла да бъде използвана по това предназначение по причини, свързани с титуляря или със стоката.
(2) В случаите по ал.1 титулярят на разрешението заплаща митните сборове, възникнали в съответствие с чл.199, ал.1, т.7 от закона.
Чл.214. (1) Изнасянето на стоките извън митническата територия на Република България или унищожаването им под митнически контрол се допуска от митническите органи само ако титулярят на разрешението докаже, че стоките не са могли да бъдат използвани по предписаното специфично предназначение по причини, свързани с титуляря или със самата стока.
(2) Когато е допуснато изнасянето на стоките извън митническата територия на Република България, тези стоки се считат за чуждестранни от момента на приемането на митническата декларация за износ.
Чл.215. (1) Ако вносните митни сборове за дадена стока, прилагани при специфичното й предназначение, не са по-малки от тези, които се прилагат по принцип за такава стока, тя трябва да бъде класирана в подпозицията от Митническата тарифа, отнасяща се за това специфично предназначение, без да се прилагат разпоредбите на тази глава.
(2) Разпоредбите на тази глава не се прилагат за стоките, включени в приложение No 17.

Чл.216. Когато тарифните мерки по чл.26, ал.2, т.1, 2 и 3 от закона са за определено количество или стойност, те се ползват в съответствие с принципа "пръв пристигнал - пръв обслужен" по ред, определен от министъра на финансите.
Чл.217. Ако митническите органи анулират митническа декларация за внос на стоки, за които е разрешено ползването на тарифна квота, съответното количество или стойност на стоката се възстановява веднага към наличните за ползване.
Чл.218. Тарифната квота се счита за:
1. некритична:
а) ако тарифната квота за същите стоки, определена през предходните две години за минимален период от 6 месеца, не е била изчерпана преди последния работен ден на седмия месец на определения за съответната квота период през тези 2 години, и
б) ако началният обем на новата квота не е по-малък от всяка от квотите през двете предходни години;
2. критична:
а) при изчерпване на 95 на сто от обема на дадена некритична тарифна квота, или
б) по решение на компетентните органи.

Чл.219. (1) За целите на този дял се счита, че:
1. "транспортно средство" е:
a) всяко пътно превозно средство, ремарке или полуремарке;
б) всеки открит или закрит железопътен вагон;
в) всеки плавателен съд, наричан по-нататък "кораб";
г) всяко въздухоплавателно средство, наричано по-нататък "самолет";
д) всеки контейнер по смисъла на чл.485, т.8;
2. "транзитна операция" е превозът или пренасянето на стоки в режим транзит от отправно митническо учреждение до получаващо митническо учреждение;
3. "отправно митническо учреждение" е митническото учреждение, където започва транзитната операция;
4. "получаващо митническо учреждение" е митническото учреждение, където поставените под режим транзит стоки трябва да бъдат представени, за да се завърши транзитната операция;
5. "гаранционното митническо учреждение" е митническото учреждение, където е прието обезпечение чрез обща или фиксирана гаранция;
6. "входно митническо учреждение" е граничното митническо учреждение, през което стоките се въвеждат на митническата територия на Република България;
7. "изходно митническо учреждение" е граничното митническо учреждение, през което стоките напускат митническата територия на Република България;
8. "входен транзит" (Тв) е транзит от входно митническо учреждение до вътрешно митническо учреждение;
9. "изходен транзит" (Ти) е транзит от вътрешно митническо учреждение до изходно митническо учреждение;
10. "директен транзит" (Тд) е транзит от входно митническо до изходно митническо учреждение;
11. "транзит в страната" (Тс) е транзит между две вътрешни митнически учреждения;
12. "транзитен документ" е всеки документ и неговите приложения, с който стоки са поставени под режим транзит;
13. "отговорно лице" е титулярят на режим транзит.
(2) Навсякъде, където са употребени термините "символ "Т" или "символ "Т bis" в зависимост от конкретния вид транзит, се разбира един от символите "Тв", "Ти", "Тд" или "Тс".
(3) По свое желание деклараторът на режим транзит може да отбележи в съответния транзитен документ, че превозваната стока има местен статут, чрез подписано вписване на думата "БЪЛГАРСКА" срещу съответната стока, като това трябва да бъде направено по такъв начин, че недвусмислено да се отнася само за местните стоки, в случаите, когато под покритието на транзитния документ се превозват едновременно местни и чуждестранни стоки. За доказване достоверността на вписването деклараторът трябва да представи документи, потвърждаващи, че стоката е местна. След като митническите органи се уверят в достоверността на вписването, то се заверява с подпис и личен печат на компетентен митнически служител, като се отбелязва и датата.
(4) Когато митническите органи в отправното митническо учреждение преценят за необходимо, те могат да впишат в транзитния документ пълния размер на изчислените от тях изискуеми митни сборове и други събирани от митническите органи държавни вземания.
Чл.220. Когато поставени под митнически икономически режим стоки, които за целите на съответните търговски операции могат да бъдат пренесени на митническата територия на Република България в рамките на съответния режим, с изключение на пренасяне с направление за чужбина, по желание на заинтересуваното лице тези стоки могат да се пренасят по предвидения за този режим ред, без да се извършват формалности за транзит.
Чл.221. (1) Транзитирането на военна техника или оборудване, включително взривни вещества, оръжия и боеприпаси, както и на стоки и технологии с възможна двойна употреба се извършва по предвидения в този правилник ред, при условие че в международен договор, по който Република България е страна, или в нормативен акт не е предвидено друго.
(2) При транзит на някои от предвидените в ал. 1 стоки, които се придружават от документ "МАНИФЕСТ НАТО 302", този документ може да се използва като товарен списък по смисъла на чл.225.
Чл.222. Стоки, които са и валутни ценности, с изключение на законните български и чуждестранни платежни средства, се транзитират по предвидения в правилника ред освен в случаите, когато в закон или в акт на Министерския съвет е предвидено друго.
Чл.223. (1) Превозът на стоки в нетърговски характер на пътници се извършва без формалности за транзит и без обезпечаване на дължимите митни сборове и събирани от митническите органи други държавни вземания.
(2) Входен транзит на чуждестранни шосейни моторни превозни средства на пътници - местни лица, или предназначени за местни лица се извършва без обезпечаване на дължимите митни сборове и събирани от митническите органи други държавни вземания. Когато превозно средство се въвежда на митническата територия на Република България от чуждестранно лице, което ще бъде отговорно лице по транзита, митническите органи вписват със заверка, подпис, печат и дата в статистическия му картон номера на декларация Т. Представянето на превозното средство в получаващото митническо учреждение се отбелязва в статистическия картон.
Чл.224. (1) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) По предложение на директора на Агенция "Митници" министърът на финансите може временно да определя различен от заложения в правилника ред за транзитиране на стоки, когато във връзка с присъединяването на Република България към международен договор предварителното прилагане на такъв различен ред изрично произтича от разпоредби на договора.
(2) За прилагането на ал.1 министърът на финансите предварително съгласува със заинтересуваните лица предвижданата процедура на различния ред за транзитирането на стоките, след което съответният акт подлежи на обнародване.

Чл.225. (1) Всички стоки, които се превозват под режим транзит, трябва да бъдат предмет на декларация Т (Тв, Ти, Тд и Тс) в съответствие с тази глава. Декларация Т е декларация, която е изготвена върху формуляри на ЕАД.
(2) Товарните списъци, основаващи се на образеца в приложение No 18 и при определените в чл.227, 228 и 229 условия, могат да се използват като описателна част на декларациите за транзит.
(3) Товарен списък може да е и всякакъв търговски документ, който отговаря на условията по чл.226 - 229, както и по чл.263, 264 и 265.
Чл.226. (1) Товарните списъци трябва да съдържат:
1. наименованието "товарен списък";
2. клетка с размери 70/55 мм, разделена на горна част с размери 70/15 мм за вписване на символа "Т", последван от една от бележките, посочени в чл.230, ал.1, и долна част с размери 70/40 мм за отбелязване на указаното в чл.229, ал.3;
3. графи в указаната по-долу последователност и озаглавени, както следва:
а) пореден номер;
б) маркировки, номера, брой и вид на колетите, описание на стоките;
в) държава на изпращане/износ;
г) бруто тегло в килограми;
д) за служебно ползване.
(2) За своите нужди заинтересуваните лица могат да приспособяват широчината на графите, с изключение на графата "за служебно ползване", която не трябва да бъде по-тясна от 30 мм. Освен това заинтересуваните лица могат свободно да използват пространствата извън посочените в ал.1.
Чл.227. (1) За товарен списък може да се използва само лицевата страна на формуляра.
(2) Пред всяка вписана в товарния списък стока се поставя пореден номер, като при необходимост след всяка стока могат да се правят специални бележки по отношение на представени документи, сертификати и разрешителни.
(3) След последния запис се поставя хоризонтална линия и неизползваните пространства се задраскват по начин, изключващ всякакво допълнително вписване.
Чл.228. (1) Митническите органи могат да разрешат да се използват като товарни списъци по смисъла на чл.225, ал.2 и 3 списъци, които не отговарят на всички изисквания по чл.225, ал.3 и по чл.226.
(2) Използването на списъците по ал.1 се разрешава само когато:
1. са изготвени от лица, чиято стоково-материална отчетност се води чрез автоматизирана система за обработка на данни;
2. са изготвени и попълнени по такъв начин, че да могат да се използват без затруднения от митническите органи;
3. указват за всяка стока броя, вида, маркировките и номерата на колетите, описанието на стоките, държавата на изпращане/износ, а също така и бруто теглото в килограми.
(3) Може да се разреши използването на описателни списъци като посочените в ал. 1 и 2 товарни списъци, изготвени с цел извършването на формалностите по изпращането/износа, дори когато описателните списъци са изготвени от лица, които не водят своята стоково-материална отчетност чрез автоматизирана система за обработка на данни.
(4) Митническите органи могат да разрешат на лица, чиято стоково-материална отчетност се води чрез автоматизирана система за обработка на данни и на които вече е разрешено съгласно ал.1 и 2 да използват товарни списъци от специален вид, да използват подобни списъци за транзитни операции само с един вид стоки, когато това облекчение е необходимо поради информационните програми на съответните лица.
Чл.229. (1) Когато отговорното лице използва товарни списъци за пратка, състояща се от няколко вида стоки, клетки 15, 33, 35, 38 и при необходимост 44 на използваните при режим транзит формуляри се задраскват, а клетка 31 не се използва. Към тези формуляри не се добавят допълнителни формуляри.
(2) Товарният списък се изготвя в толкова екземпляра, колкото е броят на използваните при режим транзит формуляри, за които се отнася списъкът.
(3) Когато се регистрира декларация Т, на товарния списък трябва да се постави същият регистрационен номер като този на използваните при режим транзит формуляри, за които се отнася списъкът. Този номер се нанася или чрез печат с името на отправното митническо учреждение, или на ръка, като във втория случай се подписва митнически служител, който поставя личния си митнически печат.
(4) Когато към един използван при режим транзит формуляр са приложени няколко товарни списъка, всеки един трябва да има пореден номер, нанесен от отговорното лице. Броят на приложените товарни списъци се отразява в клетка 4 на формуляра.
Чл.230. (1) Когато стоките трябва да се превозят под режим транзит, отговорното лице вписва в дясната половина на клетка 1 на използвания формуляр символа "Т". Когато се използват допълнителни формуляри, отговорното лице вписва в дясната половина на клетка 1 на допълнителните формуляри символа "Т bis". Когато не се разрешава използването на допълнителни формуляри поради използването на автоматизирана система за обработка на декларации, към формуляра на транзитната декларация се прилагат един или повече изготвени формуляри на ЕАД. В този случай в дясната половина на клетка 1 на тези формуляри се вписва символът "Т bis".
(2) Декларация Т се подписва и подпечатва от отговорното лице и се представя чрез най-малко три формуляра в отправното митническо учреждение.
(3) Когато режимът транзит следва предшестващо митническо оформяне, съответстващите на това оформяне митнически документи трябва да бъдат вписани в представяната в отправното митническо учреждение декларация Т.
Чл.231. (1) Едно и също превозно средство може да се използва за натоварване на стоки от няколко отправни митнически учреждения, както и за разтоварване в няколко получаващи митнически учреждения.
(2) Една декларация Т може да обхваща само стоки, натоварени или подлежащи на натоварване на едно превозно средство и предназначени да бъдат превозени от едно отправно до едно получаващо митническо учреждение.
(3) За прилагането на ал.1 и при условие че се превозват стоки, които трябва да бъдат отправени заедно, като едно превозно средство се счита:
1. пътно превозно средство, придружено от неговото (ите) ремарке (та) или полуремарке (та);
2. композиция от открити и/или закрити железопътни вагони;
3. кораби, представляващи обща композиция;
4. контейнери, натоварени на превозно средство по смисъла на този член.
Чл.232. (1) Отправното митническо учреждение приема и регистрира декларация Т, определя срок не по-голям от 10 дни, в който стоките трябва да бъдат представени в получаващото митническо учреждение, и може да взема такива мерки за идентификация, каквито сметне за необходими.
(2) Митническите органи в отправното митническо учреждение вписват необходимите данни в декларация Т, запазват предназначения за него формуляр и връщат останалите формуляри на отговорното лице или на негов представител.
(3) В случаите, когато се прилагат разпоредбите на чл.243 или пък когато митническите органи в отправното митническо учреждение сметнат за необходимо, могат да определят маршрут за превоза на пратката. По искане на отговорното лице маршрутът може да бъде променен само от митническите органи, които са в близост до мястото, където се намира пратката по време на нейния превоз по определения маршрут. Тези органи трябва да впишат необходимите данни в декларация Т и да уведомят незабавно митническите органи на отправното митническо учреждение.
(4) В случай на непреодолима сила превозвачът може да се отклони от определения маршрут. Пратката и декларация Т трябва да се представят незабавно пред най-близките до мястото, където се намира пратката, митнически органи. Тези митнически органи уведомяват незабавно отправното митническо учреждение за отклоняването и вписват необходимите данни в декларация Т.
Чл.233. (1) Като общо правило идентификацията на стоките се осигурява чрез пломбиране.
(2) Пломбирането се извършва:
1. по пригодност, когато транспортното средство е било одобрено въз основа на прилагането на други разпоредби или е признато от отправното митническо учреждение като годно за пломбиране;
2. на всеки отделен колет - в останалите случаи.
(3) Транспортните средства могат да бъдат признати като подходящи за пломбиране по пригодност, при условие че:
1. могат да бъдат пломбирани по лесен и ефикасен начин;
2. са конструирани така, че никакви стоки не могат да бъдат извадени или поставени, без да остават видими следи от това или без да се повредят пломбите;
3. нямат скрити помещения (тайници), където могат да бъдат укрити стоки;
4. товарните помещения са леснодостъпни за проверка от митническите органи.
(4) Отчитайки други евентуални мерки за идентификация, като снимки, мостри, опис на заводски марки и серийни номера, запечатване или всеки друг считан за подходящ начин, отправното митническо учреждение може да допусне превоз без пломбиране, когато:
1. описанието на стоките в декларация Т или в допълнителните и придружаващите я документи позволява тяхната идентификация;
2. стоките са добре осигурени чрез поставяне на пломба от спедитор или превозвач;
3. чуждестранни митнически пломби или друга мярка, взета за стоките или придружаващите ги документи, осигуряват надеждна гаранция за идентифицирането на стоките.
(5) Поставянето на митнически пломби трябва да бъде отбелязано в митническите, а при необходимост - и в други документи.
(6) Мерките за идентификация на стоките задължително се запазват, освен ако е предвидено друго от специални разпоредби или при непредвидени обстоятелства, появили се по време на транзитната операция, като в тези случаи митническите органи трябва да бъдат уведомени за това.
Чл.234. (1) Стоките се превозват под покритието на декларация Т, чиито формуляри са оформени от отправното митническо учреждение и са предоставени на отговорното лице или на негов представител.
(2) Формулярите на декларация Т трябва да се представят при всяко поискване от митническите органи, включително при товарене или разтоварване, пред органи на митническо учреждение, различно от отправното и от получаващото.
Чл.235. (1) Описаните в декларация Т стоки могат да се претоварват на друго превозно средство под контрола на митническите органи, без да е необходима нова декларация. В този случай митническите органи вписват необходимите данни в декларация Т.
(2) При определени от началника на най-близкото до стоките митническо учреждение условия може да се разреши претоварването да се извърши без пряк надзор на митническите органи на това митническо учреждение. В този случай превозвачът прави вписванията в декларация Т и я предоставя на тези митнически органи, за да поставят техните заверки.
Чл.236. (1) Ако по време на превоза бъдат скъсани митнически пломби по независещи от превозвача причини, той трябва да изиска от митническите органи, в близост до които се намира превозното средство, да издадат констативен протокол. При възможност тези митнически органи поставят нови пломби.
(2) При пътнотранспортно произшествие, което налага претоварване на друго превозно средство, се прилага чл.235.
(3) При непосредствена опасност, която изисква незабавно разтоварване на цялата стока или на част от нея, превозвачът може да предприеме необходимите според него мерки, като впише това в декларация Т. В този случай се прилага ал.1.
(4) Ако в резултат на пътнотранспортно произшествие или на други инциденти по време на транзитната операция превозвачът не е в състояние да спази посочения в чл. 232 срок, той уведомява за това по възможно най-бързия начин митническите органи, посочени в ал.1. Последните вписват съответните данни в декларация Т и имат право при искане от заинтересуваното лице да удължат дадения срок с необходимото в случая време.
Чл.237. (1) Стоките и декларация Т трябва да бъдат представени в получаващото митническо учреждение.
(2) Получаващото митническо учреждение вписва във формулярите на декларация Т данни за резултатите от извършените проверки и незабавно изпраща формуляр No 5 на отправното митническо учреждение, а формуляр No 4 задържа. Това, освен ако няма други разпоредби, се извършва след представянето на стоките, което се счита за осъществено, когато на стоките вече е дадено митническо направление или те са поставени във временен склад.
(3) Транзитната операция може да завърши в митническо учреждение, различно от посоченото в декларация Т, като тогава това митническо учреждение става получаващо.
(4) Когато митническите органи сметнат за необходимо или в случай че се прилагат разпоредбите на чл.243, получаващото митническо учреждение може да бъде променено по искане на отговорното лице само от началника на митническото учреждение, което е в близост до мястото, където се намира пратката, и със съгласието на отправното митническо учреждение. В този случай се уведомява предварително определеното получаващо митническо учреждение и в декларация Т се вписват необходимите данни.
(5) Когато стоките се представят в получаващото митническо учреждение след изтичане на дадения от отправното митническо учреждение срок и това е в резултат на обстоятелства, които бъдат оправдани по убедителен за получаващото митническо учреждение начин и които не могат да се припишат на превозвача или на отговорното лице, се смята, че даденият срок е спазен.
Чл.238. (1) Лице, което представя в получаващото митническо учреждение декларация Т заедно с пратката, за която тя се отнася, може да поиска да му бъде издадена квитанция, която предварително е попълнена от заинтересуваното лице.
(2) Формулярът на квитанцията по ал.1 трябва да съответства на образеца в приложение No 19 или може да бъде съставена върху образеца, намиращ се в долната част на гърба на формуляр No 5 на декларация Т.

Чл.239. (1) Предвиденото в чл.101, ал.1 от закона обезпечение може да бъде общо, покриващо няколко транзитни операции, или еднократно, покриващо една транзитна операция.
(2) Обезпечението може да бъде учредено чрез издадена от местна банка гаранция, отговаряща на посочените в чл.193 от закона условия, или чрез паричен депозит при спазване разпоредбите на чл.255, ал.2.
(3) Посочената в ал.2 гаранция представлява договор за поръчителство и трябва да се издава във форми съгласно образците по:
1. приложение No 20 - за обща гаранция;
2. приложение No 21 - за фиксирана гаранция;
3. приложение No 22 - за еднократна гаранция.
Чл.240. (1) Освен в случаите, когато митническото задължение, за което е била представена гаранция, е погасено, предвидените в раздели II - IV гаранции се освобождават също така и след изтичането на 12-месечен срок, считано от датата на регистриране на декларация Т, ако поръчителят не е бил уведомен от митническите органи, че указаната декларация не е приключена.
(2) Когато в посочения в ал.1 срок поръчителят е бил уведомен от митническите органи, че документ Т не е приключен, той трябва допълнително да бъде известен, че е или може да бъде длъжен да заплати сумите, за които той отговаря по отношение на съответната транзитна операция. В случаите, когато поръчителят се известява, че е длъжен да заплати сумите, за които той отговаря, известието трябва да бъде изпратено, след като отговорното лице не може да бъде открито на посочения от него адрес или е отказало доброволно да заплати дължимите митни сборове и други държавни вземания, като в известието трябва да бъдат указани точно дължимата сума и датата, от която е възникнало митническото задължение. Допълнителното известие трябва да достигне до поръчителя не по-късно от 3 години, считано от датата на регистриране на декларация Т. Ако в този срок известие не е било получено от поръчителя, той се освобождава от поетите от него задължения.

Чл.241. (1) Използването на обща гаранция се разрешава само на местни лица, които:
1. редовно са ползвали режима транзит като отговорни лица или изпращачи през предходния период от 6 месеца или са познати на митническите органи като имащи добро финансово състояние, което е достатъчно за покриване на техните задължения, и
2. не са извършвали сериозно или повторно нарушение на митническото или данъчното законодателство.
(2) Общата гаранция влиза в сила след нейното приемане от гаранционно митническо учреждение. Гаранционни митнически учреждения са:
1. (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Централното митническо управление, когато гаранцията ще се отнася до транзитни операции, започващи в отправни митнически учреждения, намиращи се в повече от една регионална митническа дирекция;
2. (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) съответната регионална митническа дирекция, когато гаранцията ще се отнася само до транзитни операции, започващи в отправни митнически учреждения в нейния район.
(3) Началникът на гаранционното митническо учреждение определя размера на гаранцията, сключва договора за поръчителство и дава разрешение, позволяващо на отговорното лице да извършва, в рамките на обезпечения размер, транзитни операции независимо от отправното митническо учреждение, като се отчита разпоредбата на ал.2, т.2.
(4) На всяко лице, на което е дадено разрешението по ал.3, при посочените в чл.245 - 248 условия се издава в един или в няколко екземпляра гаранционен сертификат, съответстващ на формуляра по приложение No 23.
(5) Номерът на гаранционния сертификат трябва да бъде вписан във всеки документ Т.
(6) Гаранционното митническо учреждение отменя даденото разрешение за използване на общата гаранция, ако вече не са налице посочените в ал.1 условия.
Чл.242. (1) Общата гаранция се определя в размер 100 на сто от дължимите митни сборове и събираните от митническите органи други държавни вземания, но не по-малко от 14 000 лв., определени по предвидените в ал.4, 5 и 6 начини, с изключение на посочените в ал.2 случаи.
(2) Общата гаранция може да бъде определена в размер не по-малко от 30 на сто от дължимите митни сборове и събираните от митническите органи други държавни вземания, но не по-малко от 14 000 лв., съгласно разпоредбите на ал.3, 4 и 5, когато:
1. лицето редовно е осъществявало транзитни операции под покритието на обща гаранция за период от 2 години;
2. по време на периода по т.1 лицето е изпълнявало своите задължения;
3. намалената гаранция покрива най-малко размера на митническото задължение;
4. стоките не са включени в списъците на приложения No 24 и 25.
(3) Гаранционното митническо учреждение на основата на представена за това справка от заинтересуваното лице, която може да бъде проверена, прави оценка за едноседмичен период на:
1. превозените пратки;
2. дължимите митни сборове и събираните от митническите органи други държавни вземания.
(4) Оценката по ал.3 се извършва на основата на търговската и счетоводната документация на заинтересуваното лице по отношение на превозваните за предходната година стоки, като така получената сума се разделя на 52.
(5) В случаи на искания за използване на обща гаранция от лица, които започват своята дейност в сътрудничество с тези лица, гаранционното митническо учреждение оценява количеството, стойността и дължимите митни сборове и събираните от митническите органи други държавни вземания, приложими за подлежащите за превоз за определен период стоки, на основата на данни, с които разполага. Гаранционното митническо учреждение определя чрез екстраполиране очакваните стойности на стоките и митните сборове и другите държавни вземания за стоките, които ще се превозват за период от 1 седмица.
(6) Гаранционното митническо учреждение извършва най-малко веднъж годишно проверка на размера на общата гаранция, включително на основата на информация от отправните митнически учреждения, и при необходимост определя нов размер на гаранцията.
(7) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Директорът на Агенция "Митници" може по изключение да разреши ползването на предвиденото в ал.2 обезпечение, дори да не е изпълнено някое от посочените в същата алинея условия.
Чл.243. Не се разрешава използването на обща гаранция при превози на стоки, включени в списъка на приложение No 24.
Чл.244. При транзитни операции, отнасящи се до предвидени в чл.243 стоки, се прилагат следните мерки:
1. в документ Т трябва да бъде вписан тарифният номер;
2. трябва да бъде вписан с червено диагонално на всички формуляри на документ Т на пространство не по-малко от 100/10 мм текстът "Член 243 от ППЗМ";
3. заверените екземпляри с текста по т. 2 върху документ Т, които са предназначени за връщане, се връщат на отправното митническо учреждение не по-късно от работния ден, следващ деня, когато пратката и документ Т са били представени пред получаващото митническо учреждение.
Чл.245. (1) (попр.,ДВ,бр.154 от 1998 г.) На своя отговорност при издаването на гаранционния сертификат или по всяко време през срока на неговата валидност отговорното лице определя на гърба на сертификата лицата, които то оправомощава да подписват от негово име декларации за транзит. Попълват се имената и единният граждански номер на оправомощеното лице и спесимен на подписа му. Всяко вписване на оправомощено лице се заверява с подписа на отговорното лице, като последното има възможност да зачертава клетките на сертификата, които няма намерение да използва.
(2) Отговорното лице може по всяко време да зачеркне името на оправомощено лице, вписано от него на гърба на сертификата.
Чл.246. Всяко лице, вписано на гърба на гаранционния сертификат, който се представя в отправното митническо учреждение, се смята за упълномощен представител на отговорното лице.
Чл.247. Срокът на валидност на гаранционния сертификат не може да превишава 2 години. Този срок може да се продължи еднократно от гаранционното митническо учреждение, като продължението не може да бъде за повече от 2 години.
Чл.248. (1) В случай че договорът за поръчителство бъде прекратен, другата страна и отговорното лице трябва да бъдат уведомени за това, като последното е длъжно незабавно да върне в гаранционното митническо учреждение всички валидни гаранционни сертификати, които са му били издадени.
(2) Гаранционните митнически учреждения информират съответните заинтересувани митнически учреждения за сключването или прекратяването на договор за обща гаранция и за всички невърнати гаранционни сертификати.

Чл.249. (1) Независимо от това, кое е отговорното лице, и без да се нарушават разпоредбите на чл.250, банка може да гарантира дължимите митни сборове и други събирани от митническите органи държавни вземания за всяка транзитна операция, извършвана с нейно поръчителство, чрез една гаранция с фиксиран размер 14 000 лв.
(2) Фиксираната гаранция влиза в сила след нейното приемане от гаранционно митническо учреждение. Гаранционни митнически учреждения са:
1. (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Централното митническо управление, когато гаранцията ще се отнася до транзитни операции, започващи от отправни митнически учреждения, намиращи се в повече от една регионална митническа дирекция;
2. (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) съответната регионална митническа дирекция, когато гаранцията ще се отнася до транзитни операции, започващи в отправни митнически учреждения в нейния район.
Чл.250. (1) Извън посочените в ал.2 и 3 случаи отправното митническо учреждение не може да изисква обезпечение, надвишаващо фиксираната сума в размер 14 000 лв. на транзитна декларация, независимо от размера на митните сборове и другите събирани от митническите органи държавни вземания, отнасящи се до стоките - предмет на определена декларация.
(2) Когато поради специфични обстоятелства дадена транзитна операция представлява повишен риск и поради тази причина гаранцията от 14 000 лв. е явно недостатъчна, отправното митническо учреждение изисква гаранция за по-голяма сума, кратна на 14 000 лв., за да се обезпечат митните сборове и другите държавни вземания за цялото количество изпращана стока. Транзитна операция представлява повишен риск тогава, когато се отнася до стоки, които са изключени от обезпечаване с обща гаранция съгласно чл.243.
(3) При превоз на стоки, включени в списъка на приложение No 25, също се изисква увеличаване размера на фиксираната гаранция, когато количеството на стоката или стоките надвишава количеството, което съответства на фиксирания размер на гаранцията. В такъв случай размерът на гаранцията се увеличава на сума, кратна на 14 000 лв., необходима за гарантиране на количеството превозвани стоки.
(4) В посочените в ал.2 и 3 случаи отговорното лице представя в отправното митническо учреждение необходимия брой сертификати за фиксирана гаранция, всеки от тях в размер 14 000 лв.
Чл.251. (1) Когато в декларацията за транзит са включени и други стоки извън посочените в приложение No 25, разпоредбите за фиксираната гаранция се прилагат така, като че двете категории стоки са предмет на отделни декларации.
(2) Като изключение от ал.1 не се взема предвид наличието на стоки от която и да е категория, ако тяхното количество или стойност са незначителни.
Чл.252. (1) Със сключването от началника на гаранционното митническо учреждение на договора за поръчителство при предвидените в него условия банката придобива право да издава сертификати за фиксирана гаранция на лица, които възнамеряват да извършват като отговорни лица транзитни операции от отправно митническо учреждение по техен избор.
(2) Формулярът, върху който се издава сертификатът за фиксирана гаранция, трябва да съответства на образеца по приложение No 26.
(3) Отговорността на поръчителя се простира до 14 000 лв. за всеки сертификат за фиксирана гаранция.
(4) Без да се нарушават разпоредбите на чл.250 и 253, отговорното лице може да извършва транзитна операция с всеки сертификат за фиксирана гаранция. Сертификатът се представя в отправното митническо учреждение при подаването на декларация Т, като митническото учреждение задържа сертификата след проверка на неговата валидност и точност.
(5) След приключване на транзитна операция и по искане на отговорното лице отправното митническо учреждение му връща сертификата за фиксирана гаранция, който е използван за приключилата операция.
Чл.253. (1) Поръчителят може да издава сертификати за фиксирана гаранция с ограничена валидност, които:
1. не са валидни за транзитна операция със стоки, включени в приложения 24 и 25;
2. могат да се използват едновременно най-много 7 броя за едно превозно средство по смисъла на чл.231, ал.2 за различни от посочените в т.1 стоки.
(2) Поръчителят вписва по диагонал и с главни букви в издаваните от него сертификати по ал.1 текста "ОГРАНИЧЕНА ВАЛИДНОСТ - ЧЛЕН 253 ОТ ППЗМ".
Чл.254. Гаранционното митническо учреждение информира съответните заинтересувани митнически учреждения за сключване или прекратяване на договор за фиксирана гаранция.

Чл.255. (1) Еднократната гаранция за една транзитна операция влиза в сила след нейното приемане от началника на отправното митническо учреждение, който предварително определя нейния размер, проверява и заверява договора за поръчителство за гаранцията, след което го задържа.
(2) Еднократно обезпечение на една транзитна операция може да се учреди в отправното митническо учреждение и с паричен депозит, чийто размер се определя от началника на отправното митническо учреждение. В този случай депозитът се освобождава:
1. след като документ Т се върне в отправното митническо учреждение, или
2. със съгласие на началника на отправното митническо учреждение, след като в получаващото митническо учреждение са извършени необходимите формалности за приключването на транзитната операция. В този случай върху предназначения за връщане в отправното митническо учреждение екземпляр на документ Т трябва да бъде датирано и вписано със заверка на митнически служител, че депозитът е освободен от получаващото митническо учреждение.
(3) Извършването на транзитната операция се разрешава след учредяване на еднократното обезпечение по ал.1 или 2.

Чл.256. (1) За да се разреши извършване на транзитни операции без обезпечение съгласно чл.102, ал.1 от закона, съответното задължение на заинтересуваното отговорно лице трябва да бъде вписано в "Декларация за поемане на отговорност при освобождаване от обезпечение", съответстваща на образеца по приложение No 27.
(2) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Разрешението по ал.1 се издава от Централното митническо управление, като във връзка с определените в чл.102, ал.1 от закона условия заинтересуваният търговец трябва да предостави следните документи:
1. мотивирано искане, в което да бъде указан броят на транзитните операции, извършени за изминалия 3-годишен период, както и на очакваните операции за бъдещ 6-месечен период;
2. удостоверение на актуалната съдебна регистрация;
3. заверено копие на документа за Единния идентификационен код по Единния държавен регистър на стопанските и други субекти "БУЛСТАТ" в Република България;
4. счетоводния баланс за последната финансова година;
5. удостоверение от данъчния орган, където е регистриран търговецът, че той няма задължения към държавата и не е извършвал данъчни нарушения;
6. попълнени 2 оригинални екземпляра на декларацията за поемане на отговорност при освобождаване от обезпечение;
7. толкова екземпляра на сертификата по приложение No 28, колкото смята, че ще му бъдат необходими;
8. опис на вида стоки и най-голямата им очаквана стойност на една превозвана пратка.
(3) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Разрешението се издава в двумесечен срок от датата на заведеното в Централното митническо управление искане, като управлението може да изисква и други документи във връзка с искането, когато счете това за необходимо. След разрешаването Централното митническо управление издава на отговорното лице съответстващи на приложение No 28 сертификати в толкова броя екземпляри, колкото са необходими на това лице.
Чл.257. (1) Съгласно чл.102, ал.2 от закона разрешение за освобождаване от обезпечение не се издава при транзитни операции на стоки:
1. чиято стойност на пратка превишава 50 000 лв.;
2. включени в списъка на приложение No 25.
(2) Издадено разрешение за освобождаване от обезпечение не се прилага в случаите на транзитна операция със стоки по ал.1.
Чл.258. (1) (попр.,ДВ,бр.154 от 1998 г.) На своя отговорност при издаването на сертификата за освобождаване от обезпечение или по всяко време през срока на неговата валидност отговорното лице определя на гърба на сертификата лицата, които оправомощава да подписват от негово име декларация Т. Попълват се имената и единният граждански номер на оправомощеното лице, придружени със спесимен на неговия подпис, като всяко вписване на такова лице се заверява с подписа на отговорното лице. Отговорното лице има възможност да зачертава клетките, които няма намерение да използва, и може по всяко време да зачеркне името на вписано на гърба на сертификата оправомощено лице.
(2) Всяко лице, което е вписано на гърба на сертификата за освобождаване от обезпечение, който се представя в отправното митническо учреждение, се счита за упълномощен представител на отговорното лице.
(3) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Освобождаването от обезпечение се доказва пред митническите учреждения с представянето на издадения от Централното митническо управление сертификат по чл.256, ал.3, като се проверява неговата валидност и точност. Номерът на сертификата трябва да бъде вписан в клетка 52 на декларация Т.
(4) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Срокът на валидност на сертификата за освобождаване от обезпечение не може да надвишава 2 години. Този срок може да бъде продължен еднократно от Централното митническо управление за още един срок 2 години.
(5) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Когато разрешението за освобождаване от обезпечение бъде отменено, за което се уведомяват заинтересуваните митнически учреждения, отговорното лице е длъжно да върне незабавно на Централното митническо управление всички издадени му валидни сертификати.

Чл.259. (1) Когато в отправното митническо учреждение няма доказателства, че дадена пратка от стоки е била представена в получаващото митническо учреждение, отправното митническо учреждение изпраща уведомление на отговорното лице за това във възможно най-кратък срок и най-късно преди изтичането на единадесетия месец след датата на регистрирането на декларация Т.
(2) Уведомлението по ал.1 трябва да посочва по-специално срока, до който на отправното митническо учреждение следва да се представи доказателство за редовността на транзитната операция, което да бъде удовлетворително за митническите органи. Този срок е до 3 месеца, считано от датата на изпращане на уведомлението. Когато такова доказателство не се представи до изтичането на този срок, отправното митническо учреждение взема мерки за събирането на съответните дължими суми.
Чл.260. Като доказателство за редовността на транзитната операция се приема:
1. представянето на заверен от митническите органи документ, който удостоверява, че съответните стоки са били представени в получаващото митническо учреждение или, когато се прилага чл.274 - на одобрения получател, като документът трябва да съдържа информация за идентификацията на тези стоки;
2. представянето на митнически документ за поставяне на стоките под митнически режим в чужбина или на негово копие, като копието трябва да бъде заверено или от органите, заверили оригиналния документ, или от официалните служби на съответната чужда държава. Документът или копието трябва да съдържа информация за идентификацията на съответните стоки. При необходимост митническите органи могат да изискват от съответната държава допълнителна информация за предоставените чуждестранни документи.
Чл.261. Обезпечението, покриващо транзитна операция, за която няма доказателство за нейната редовност, не се освобождава преди изтичането на 3-годишен срок, считано от датата на регистриране на декларация Т, или докато не бъдат заплатени дължимите за стоките митни сборове и други събирани от митническите органи държавни вземания.
Чл.262. До доказване на противното от страна на заинтересувано лице и когато в съответния транзитен документ няма заверка за местния статут на стоките, направена в съответствие с чл.219, ал.3, стоките, за които има нередовност във връзка с транзитната им операция, се считат за чуждестранни.

Чл.263. (1) Товарните списъци и предвидените в чл.238 квитанции се отпечатват на обработена за писане хартия с тегло най-малко 40 г/кв. м със здравина, достатъчна, за да не се къса или мачка при нормална употреба.
(2) Сертификатите за фиксирана гаранция се отпечатват на обработена за писане хартия холцфрай с тегло най-малко 55 г/кв. м. Хартията трябва да има червен воден знак, за да издава всяка механична или химична фалшификация.
(3) Сертификатите за обща гаранция и сертификатите за освобождаване от обезпечение се отпечатват на хартия холцфрай с тегло най-малко 100 г/кв. м с воден знак от двете страни, за да издава всяка механична или химична фалшификация, и на фон:
- зелен - за сертификатите за обща гаранция;
- бледосин - за сертификатите за освобождаване от обезпечение.
(4) Хартията по ал.1, 2 и 3 е бяла, с изключение на тази за товарните списъци по чл.225, ал.2 и 3, чийто цвят е по избор на заинтересуваните лица.
Чл.264. Размерите на формулярите са:
1. 210 х 297 мм - за товарните списъци, с допустим толеранс по дължина между минус 5 мм и плюс 8 мм;
2. 210 х 148 мм - за сертификатите за обща гаранция и за сертификатите за освобождаване от обезпечение;
3. 148 х 105 мм - за квитанциите и за сертификатите за фиксирана гаранция.
Чл.265. (1) Сертификатите за фиксирана гаранция трябва да съдържат наименованието и адреса на печатащото ги лице или негов знак (символ), както и индивидуалния пореден номер за тяхната идентификация.
(2) Всеки сертификат за обща гаранция и сертификат за освобождаване от обезпечение трябва да има пореден номер, също позволяващ тяхната идентификация.
(3) Формулярите на сертификатите за обща и фиксирана гаранция и за освобождаване от обезпечение трябва да бъдат попълнени на пишеща машина или по механичен, или по друг подобен начин.
(4) Формулярите на товарните списъци и квитанциите могат да се попълват на пишеща машина или по механичен, или друг подобен начин, а също така и четливо на ръка, като в последния случай се попълват с химикал (мастило) и с печатни букви.
(5) Във формулярите не се допуска изтриване или поправка върху написана дума. Промени се правят чрез зачертаване на сгрешените данни и, при необходимост, чрез добавяне на исканите или новите данни. Така направените промени се подписват от лицето, което ги е направило, и се заверяват от митническите органи.

Чл.266. Митническите органи могат да разрешат на всяко местно лице, наричано по-нататък "одобрен изпращач", което отговаря на предвидените в чл.267 условия и което възнамерява да извършва транзитни операции, да не представя в отправното митническо учреждение нито стоките, нито транзитната декларация за тези стоки.
Чл.267. (1) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Предвиденото в чл.266 разрешение се дава от директора на съответната регионална митническа дирекция, в чийто район се намира митническото учреждение, откъдето ще започват транзитните операции, само на лица:
1. които изпращат стоки не по-рядко от 30 пъти месечно;
2. чиято стоково-материална отчетност дава възможност на митническите органи да контролират операциите;
3. които, когато се изисква гаранция съгласно разпоредбите на режим транзит, са учредили обща гаранция;
4. които не са извършвали сериозни или повторни нарушения на митническото или данъчното законодателство.
(2) Митническите органи могат да отменят разрешението си, когато посочените в ал.1 условия вече не са налице или одобреният изпращач не изпълнява условията, предвидени в този раздел или в разрешителното.
Чл.268. В издаденото от митническите органи разрешително се определят по-специално:
1. митническите учреждения, които ще бъдат компетентни като отправни митнически учреждения за изпращаните пратки;
2. срокът, в който и начините, по които одобреният изпращач трябва да информира отправното митническо учреждение за предстоящото изпращане на пратките, за да може митническото учреждение да извърши евентуална проверка преди отпътуването на стоките;
3. срокът, в който стоките трябва да бъдат представени в получаващото митническо учреждение и който не може да бъде по-голям от 10 дни;
4. идентификационните мерки, които трябва да се вземат, като за тази цел митническите органи могат да предпишат транспортните средства или колетите да имат пломби от специален, одобрен от тях модел, които да бъдат поставяни от одобрения изпращач.
Чл.269. (1) В разрешителното се определя, че запазената за отправното митническо учреждение и намираща се на лицевата страна на формулярите на транзитната декларация клетка трябва да бъде:
1. предварително подпечатана с печата на отправното митническо учреждение и подписана от негов компетентен служител, или
2. подпечатана от одобрения изпращач със специален печат, одобрен от митническите органи и съответстващ на образеца в приложение No 29.
(2) Одобреният изпращач е длъжен да попълни посочената в ал.1 клетка, като впише датата на изпращане на стоките, а също така и да постави на декларация Т номер съгласно установените в разрешителното правила.
(3) Митническите органи могат да предпишат използването на формуляри, съдържащи определен знак, предназначен да ги индивидуализира.
Чл.270. (1) Не по-късно от момента на изпращането на стоките одобреният изпращач оформя декларация Т, вписва надлежно на лицевата страна на екземпляри 1 и 4 в клетка "Контрол от отправното митническо учреждение" срока за представяне на стоките в получаващото митническо учреждение, използваните мерки за идентификация и текста "Опростена процедура".
(2) След изпращането на стоките формуляр 1 на декларацията незабавно се изпраща в отправното митническо учреждение. Митническите органи могат да предвидят в разрешителното формуляр 1 да се изпраща в отправното митническо учреждение веднага след попълването на декларацията. Останалите формуляри придружават стоките.
(3) Когато митническите органи в отправното митническо учреждение извършват проверка при отправянето на пратката, те поставят своя заверка в клетка "Контрол от отправното митническо учреждение" на лицевата страна на формуляри 1 и 4 на транзитната декларация.
Чл.271. Надлежно попълнената транзитна декларация, която съдържа указаните в чл.270, ал.1 данни, е равностойна на документ за транзит и подписалият я одобрен изпращач е отговорното лице.
Чл.272. (1) Митническите органи могат да разрешат на одобрения изпращач да не подписва транзитните декларации, които имат посочения в приложение No 29 специален печат и които са изготвени чрез автоматизирана система за обработка на данни. Такова разрешение се дава, при условие че одобреният изпращач предварително е представил на тези органи писмен документ, с който той се приема да бъде отговорно лице по всички транзитни операции, извършвани под покритието на транзитните документи със специалния печат.
(2) Попълнените съгласно разпоредбите на ал.1 транзитни декларации трябва да съдържат в предназначената за подписа на отговорното лице клетка текста "Освободен от подпис".
Чл.273. (1) Одобреният изпращач е длъжен:
1. да спазва разпоредбите, предвидени в този раздел, и условията в разрешителното;
2. да вземе всички необходими мерки за съхраняването на специалния печат или на заверените с печата на отправното митническо учреждение или със специалния печат формуляри.
(2) При злоупотреба от което и да е лице с предварително подпечатаните с печата на отправното митническо учреждение или със специалния печат формуляри, без да се нарушават наказателните разпоредби, одобреният изпращач отговаря за плащането на дължимите митни сборове и другите събирани от митническите органи държавни вземания за превозваните и придружаваните с тези документи стоки.

Чл.274. (1) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Митническите органи могат да разрешат превозваните под режим транзит стоки да не бъдат представяни в получаващото митническо учреждение, когато те са предназначени за местно лице, наричано по-нататък "одобрен получател", което отговаря на посочените в чл.275 условия и е получило предварително разрешение от директора на съответната регионална митническа дирекция, в чийто район се намира получаващото митническо учреждение.
(2) В предвидения в ал.1 случай отговорното лице е изпълнило задълженията си по чл.100, ал.1, т.1 от закона, когато формулярите на придружаващия пратката транзитен документ заедно със стоките в непроменено състояние са доставени в определения срок в помещенията на одобрения получател или на места, указани в разрешителното, като надлежно са спазени и взетите мерки за идентификация на стоките.
(3) По искане на превозвача одобреният получател издава за всяка доставена в съответствие с ал.2 пратка документ, в който декларира, че е получил стоките и транзитния документ, като указва вида и номера на този документ.
Чл.275. (1) Предвиденото в чл.274 разрешение се дава само на лица:
1. които получават стоки под режим транзит не по-малко от 30 пъти месечно;
2. чиято стоково-материална отчетност дава възможност на митническите органи да контролират операциите;
3. които не са извършвали сериозни или повторни нарушения на митническото или данъчното законодателство.
(2) Митническите органи могат да отменят разрешението си, когато посочените в ал.1 условия вече не са налице или когато одобреният получател не изпълнява условията в този раздел или в разрешителното. В този случай одобреният получател е длъжен незабавно да върне всички валидни сертификати, удостоверяващи това му качество, на издалия ги митнически орган.
(3) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Регионалните митнически дирекции, които разрешават на лица да бъдат одобрени получатели, уведомяват за това заинтересуваните митнически учреждения, включително Централното митническо управление. Същото се отнася и до случаите на отменяне на издадено разрешение за одобрен получател.
Чл.276. (1) В издаденото от митническите органи разрешително се определят по-специално:
1. митническите учреждения, които ще бъдат компетентни като получаващи митнически учреждения за доставяните на одобрения получател пратки;
2. срокът, в който и начините, по които одобреният получател трябва да информира получаващото митническо учреждение за пристигането на стоките, за да може то да извърши евентуална проверка на пристигналите стоки.
(2) Без да се нарушават разпоредбите на чл. 279, митническите органи уточняват в разрешителното дали одобреният получател може без проверка от получаващото митническо учреждение да разполага със стоките от момента на тяхното пристигане.
Чл.277. (1) За пристигналите пратки в неговите помещения или в указаните в разрешителното места одобреният получател е длъжен:
1. да съобщи незабавно на получаващото митническо учреждение съгласно уточнените в разрешителното начини за евентуално по-големи количества, липси, разменени стоки или други нередности, като например повредени пломби;
2. незабавно да изпрати в получаващото митническо учреждение формулярите на придружавалия пратката транзитен документ, като посочи датата на пристигането и състоянието на евентуално поставените пломби.
(2) Получаващото митническо учреждение вписва необходимите данни във формулярите на транзитния документ.
Чл.278. (1) Одобреният получател е длъжен да удостоверява това свое качество пред превозвачите, спедиторите или отговорните лица, които му доставят стоки, с издадения му заедно с разрешителното "Сертификат за одобрен получател", чийто образец е посочен в приложение No 30. Сертификатът, който трябва да има пореден номер за неговата идентификация, се издава в толкова екземпляри, колкото са необходими на заинтересуваното лице, и е валиден за не повече от 2 години, като този срок може да се продължи еднократно от издалия го митнически орган, но продължението не може да бъде за повече от 2 години.
(2) Сертификатът за одобрен получател е с формат 210 х 148 мм и се отпечатва на бяла хартия холцфрай с тегло не по-малко от 100 г/кв. м, която е на жълт фон. В сертификата трябва да е отбелязано наименованието на издателя или негов символ, позволяващ идентифицирането му.
(3) (попр.,ДВ,бр.154 от 1998 г.) На своя отговорност при издаването на сертификата или по всяко време на неговата валидност одобреният получател може да определи на гърба на сертификата лицата, които той оправомощава от свое име да приемат получаваните стоки и да подписват предвидения в чл.274, ал.3 документ. Попълват се имената и единният граждански номер на оправомощеното лице и спесимен на подписа му. Всяко вписване на оправомощено лице се заверява с подписа на одобрения получател, като той има възможност да зачертава клетките на сертификата, които няма намерение да използва.
(4) Одобреният получател може по всяко време да зачеркне името на оправомощено лице, вписано от него на гърба на сертификата.

Чл.279. (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Директорът на Агенция "Митници" има право да изключва някои категории или видове стоки от предвидените в чл.266 и 274 облекчения.
Чл.280. (1) Когато не е необходимо представяне на транзитната декларация в отправното митническо учреждение и това се прилага по отношение на стоки, предназначени за изпращане под покритието на международна железопътна товарителница или на предавателна разписка ТR съгласно разпоредбите на чл.281 - 302, митническите органи определят необходимите мерки за това да се гарантира, че символът "Т" ще бъде вписан върху:
1. екземпляри 1, 2 и 3 на железопътната товарителница CIM (Конвенция за международни железопътни превози - COTIF от 1980 г.) и техните копия;
2. екземпляри 1, 2, 4 и 5 на железопътната товарителница СМГС (Съглашение за международно железопътно сточно съобщение - СМГС от 1951 г.) и допълнителните товарни писма 1а, 2а и 3а (или копия на екземпляри на товарителницата), и
3. екземпляри 1, 2, 3А и 3В на предавателната разписка ТR.
(2) Когато превозваните съгласно разпоредбите на чл.281 - 302 стоки са предназначени за одобрен получател, митническите органи могат, в отклонение от чл.274, ал.2 и чл.277, ал.1, т.2, да предвидят екземпляри 2 и 3 на железопътната товарителница CIM или екземпляри 2 и 4 на железопътната товарителница СМГС, или екземпляри 1, 2 и 3А на предавателната разписка ТR, както и необходимите техни копия или допълнителни товарни писма да се връчват на получаващото митническо учреждение направо от Национална компания "БДЖ".

Чл.281. Когато се прилага режимът транзит, необходимите за този режим формалности могат да бъдат облекчени съгласно разпоредбите на чл.282 - 291 и чл.300 и 302 за превози на стоки, извършвани от НК "БДЖ" под покритието на международните железопътни товарителница CIM или товарителница СМГС, наричани по-нататък "железопътна товарителница".
Чл.282. Железопътната товарителница е равностойна на транзитна декларация.
Чл.283. (1) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Национална компания "БДЖ" трябва да държи в своите счетоводни центрове на разположение на митническите органи търговските си книги с цел там да може да се извършва контрол върху транзитните операции. При необходимост директорът на Агенция "Митници" има право да създаде и организира дейността на звена от митнически служители в тези центрове. НК "БДЖ" предоставя по договор за безвъзмездно използване необходимите за целта помещения.
(2) За целите на контрола по ал.1 НК "БДЖ" държи всички железопътни товарителници за транзитните операции на разположение на митническите органи и при необходимост - в съответствие с начините, определени съгласувано с тези органи.
(3) За целите на митническия контрол и при искане от митническите органи НК "БДЖ" е длъжна да им предостави всички доказателства, сведения и заверени копия на документи, които се отнасят до завършена или осъществявана транзитна операция.
Чл.284. Национална компания "БДЖ", която приема за превоз стоки, придружавани от железопътна товарителница, която служи за транзитна декларация, става отговорно лице за съответната транзитна операция, включително и в случаите, когато се приемат стоки, чийто превоз е започнал в чужбина.
Чл.285. (1) Национална компания "БДЖ" може да пристъпи към изпълнение на превозния договор само с предварителното съгласие на отправното митническо учреждение в случаите, когато договорът е променен така, че превозът, който би трябвало да приключи:
1. извън митническата територия на Република България, ще приключи на тази територия;
2. на митническата територия на Република България, ще приключи извън тази територия.
(2) (попр.,ДВ,бр.154 от 1998 г.) Във всички останали случаи НК "БДЖ" може да пристъпи към изпълнение на променения договор, като незабавно уведоми отправното митническо учреждение за направената промяна.
Чл.286. (1) Железопътната товарителница трябва да се представи в отправното митническо учреждение при превоз, за който се прилага режим транзит и който започва на митническата територия на Република България и трябва да приключи извън тази територия.
(2) Отправното митническо учреждение вписва в запазената за митническите органи клетка на всички подпечатани от отправната гара екземпляри 1, 2, 3 и на техните копия на товарителницата CIM и на всички екземпляри 1, 2, 4, 5 и на допълнителните товарни писма 1а, 2а и 3а на товарителницата СМГС (или нейни копия) символа "Т", който се заверява с подпис и печат на митнически служител.
(3) С изключение на копието на екземпляр 1 на товарителницата CIM или на допълнителното товарно писмо 1а на товарителница СМГС (или заверено от НК "БДЖ" в отправната гара нейно копие), които се задържат от отправното митническо учреждение, всички останали екземпляри на железопътната товарителница се връщат на заинтересуваното лице за придружаване на стоките.
(4) Изходното митническо учреждение, в чийто район се намира граничната гара, през която превозваните стоки напускат митническата територия на Република България, изпълнява функциите на получаващо митническо учреждение. В потвърждение на това, че стоките са напуснали митническата територия на Република България, граничната гара предоставя на това учреждение заверени копия на екземпляри 2 и 3 на товарителницата CIM или допълнителните товарни писма 2а и 3а на товарителница СМГС (или на копия на нейни екземпляри), които не се заверяват от митническото учреждение. Копието на екземпляр 3 (CIM) или екземпляр 3а (СМГС) се изпраща служебно от изходното на отправното митническо учреждение, а копието на екземпляр 2 (CIM) или 2а (СМГС) се задържа.
Чл.287. Като общо правило и вземайки предвид прилаганите от НК "БДЖ" мерки за идентификация, отправното митническо учреждение не пломбира транспортните средства или колетите.
Чл.288. (1) В посочените в чл.289, ал.2 случаи на получаващото митническо учреждение се предоставят екземпляри 2 и 3 на товарителницата CIM или 2 и 4 на товарителницата СМГС, включително техните копия или допълнителните товарни писма 2а, 3а и 3а* (или заверените от НК "БДЖ" в граничната гара копия на нейни екземпляри).
(2) След като завери екземпляр 2 на товарителницата CIM или екземпляри 2 и 4 на товарителницата СМГС, получаващото митническо учреждение ги връща на заинтересуваното лице и след заверка задържа екземпляр 3 и копията на екземпляри 2 и 3 на товарителницата CIM или екземплярите на допълнителните товарни писма 2а, 3а и 3а* на товарителницата СМГС (или заверени от граничната гара копия на нейни екземпляри). Получаващото митническо учреждение изпраща на отправното митническо учреждение копието на екземпляр 3 на товарителницата CIM или допълнителното товарно писмо 3а на товарителницата СМГС (или нейно заверено от граничната гара копие), като задържа оставащите екземпляри.
Чл.289. (1) Когато превоз започва извън митническата територия на Република България и трябва да приключи на тази територия, входното митническо учреждение, в чийто район се намира граничната гара, през която превозваните стоки се въвеждат на тази територия, изпълнява функциите на отправно митническо учреждение. В потвърждение на това, че стоки са били въведени на митническата територия на Република България, граничната гара предоставя на отправното митническо учреждение заверено копие на екземпляр 1 на товарителницата CIM или допълнителното товарно писмо 1а на товарителницата СМГС (или нейно заверено от граничната гара копие). Митническото учреждение не заверява предоставените му железопътни товарителници или техни копия.
(2) За стоки, чийто превоз трябва да приключи на митническата територия на Република България, получаващо митническо учреждение е митническото учреждение, в чийто район се намира получаващата гара. В това учреждение се извършват предвидените в чл.288 формалности.
(3) Когато стоките се оформят под режим внос или под друг митнически режим на друга гара, митническото учреждение, в чийто район се намира тази гара, изпълнява функциите на получаващо митническо учреждение. Последното заверява екземпляри 2 и 3 и техните копия на товарителницата CIM или екземпляри 2 и 4 и допълнителните товарни писма 2а, 3а и 3а* на товарителницата СМГС (или нейните копия) и вписва текста "Митнически оформено". Получаващото митническо учреждение връща без забавяне на НК "БДЖ" заверения екземпляр 2 на товарителницата CIM или екземпляри 2 и 4 на товарителницата СМГС, като задържа екземпляр 3 и копията на екземпляри 2 и 3 на товарителницата CIM или допълнителните товарни писма 2а, 3а и 3а* на товарителницата СМГС (или нейни копия). Копието на екземпляр 3 (CIM) или допълнителното товарно писмо 3а (или копие на товарителницата СМГС) служебно се изпраща от получаващото на отправното митническо учреждение, като оставащите екземпляри се задържат в получаващото митническо учреждение.
(4) Процедурата по ал.3, която допуска митническо оформяне в друга гара, не се прилага за акцизните стоки.
(5) В случаите по ал.3 митническите органи в отправното митническо учреждение впоследствие могат да изискат потвърждение на заверките върху копията или екземплярите на железопътната товарителница, направени от митническото учреждение, в чийто район е другата гара.
Чл.290. (1) Когато превоз започва и трябва да приключи извън митническата територия на Република България, митническите учреждения, които изпълняват ролята на отправно и получаващо, са посочените съответно в чл.289, ал.1 и в чл.286, ал.4.
(2) Граничните гари и митнически учреждения, през които стоките се въвеждат и напускат митническата територия на Република България, извършват процедурите, предвидени в посочените в ал. 1 разпоредби, като в този случай екземпляр 3 на товарителницата CIM не се задържа от получаващото митническо учреждение.
Чл.291. Предвидените допълнителни товарни писма или копия на екземплярите на железопътната товарителница в случаите по чл.288 - 290 се осигуряват от НК "БДЖ".

Чл.292. Когато се прилага режимът транзит, формалностите при този режим могат да бъдат облекчени в съответствие с разпоредбите на чл.293 - 302 за превозваните от НК "БДЖ", включително с посредничеството на транспортни предприятия, чрез големи контейнери стоки и превозите се извършват под покритието на предавателни разписки, които за целите на този раздел се наричат по-нататък "предавателни разписки ТR". При необходимост посочените превози включват изпращането на тези пратки от НК "БДЖ" или от друг представител на транспортно предприятие чрез различен от железопътния друг вид транспорт от мястото на натоварване до отправната гара или от получаващата гара до мястото на разтоварване.
Чл.293. За целите на прилагането на чл.292 - 302:
1. "транспортно предприятие" е дружество, създадено от железопътните компании, в което те участват с цел извършване превози на стоки чрез големи контейнери под покритието на предавателни разписки ТR;
2. "голям контейнер" е контейнер по смисъла на чл. 485, т. 8, който е:
а) устроен по такъв начин, че да може да бъде пломбиран ефикасно, и
б) с размер на площта между четирите външни ъгъла на основата му не по-малка от 7 кв. м;
3. "предавателна разписка ТR" е документ на INTERCONTAINER - INTERFRIGO (ICF) S. C. със седалище в Базел (Конфедерация Швейцария), материализиращ превозния договор, с който транспортното предприятие ще отправи чрез международния трафик един или няколко големи контейнера от един изпращач до един получател. В горната си дясна част предавателната разписка ТR трябва да има номер, позволяващ нейното идентифициране и който е съставен от 8 цифри, нанасяни след буквите ТR; всеки екземпляр на предавателната разписка TR, с изключение на екземпляр No 3А, има по десния си край зелена ивица с приблизителна широчина 4 см; предавателната разписка се състои от следните екземпляри, изброени в последователната им номерация:
а) екземпляр 1 - за генералната дирекция на транспортното предприятие;
б) екземпляр 2 - за националния представител на транспортното предприятие в страната получател;
в) екземпляр 3А - за митническите органи;
г) екземпляр 3В - за получателя;
д) екземпляр 4 - за генералната дирекция на транспортното предприятие;
е) екземпляр 5 - за националния представител на транспортното предприятие в страната изпращач;
ж) екземпляр 6 - за изпращача;
4. "списък на големите контейнери", наричан по-нататък "списък", е приложеният към предавателната разписка ТR документ, представляващ неделима част от нея и предназначен да покрива изпращането на няколко големи контейнера от една и съща отправна гара до една и съща получаваща гара, в които гари се извършват митническите формалности; списъкът се изготвя в толкова броя екземпляри, колкото предавателната разписка ТR, за която той се отнася; в горния десен ъгъл на всеки списък се нанася номерът на съответната предавателна разписка ТR, като също така в запазената за тази цел клетка в този ъгъл се нанася и броят на списъците.
Чл.294. (1) Използваната от транспортното предприятие предавателна разписка ТR е равностойна на транзитна декларация.
(2) Национална компания "БДЖ" в качеството си на национален представител на транспортното предприятие осигурява заверени копия на екземпляри 1, 5 и 6, чието предназначение е да се използват съответно по същия начин като копията на екземпляри 1, 2 и 3 на товарителницата CIM по раздел IV.
Чл.295. (1) Национална компания "БДЖ" и транспортното предприятие държат на разположение на митническите органи в своите счетоводни центрове търговските си книги с цел там да може да бъде извършен контрол.
(2) По искане на митническите органи транспортното предприятие или неговият национален представител в най-кратък срок им предоставя всички документи, включително счетоводни, или сведения за извършени или извършвани в момента транзитни операции, за които споменатите органи искат информация.
(3) В случаите, когато съгласно чл.294 предавателните разписки ТR са равностойни на транзитна декларация, националният представител на транспортното предприятие информира:
1. получаващото митническо учреждение за всяка предавателна разписка ТR, чийто екземпляр 1 е без заверка от митнически органи;
2. отправното митническо учреждение за всяка предавателна разписка ТR, чийто екземпляр 1 не е изпратен или не е в състояние да установи дали пратката е била редовно представена на получаващото митническо учреждение, или, при прилагането на чл.298, ал.5, пратката е напуснала митническата територия на Република България с направление за чужбина.
Чл.296. (1) За посочените в чл.292 превози, приети от транспортното предприятие, отговорното лице е НК "БДЖ".
(2) За посочените в чл.292 превози, приети от транспортното предприятие в чужбина, отговорното лице също е НК "БДЖ" от момента, в който стоките влизат на митническата територия на Република България.
Чл.297. Когато трябва да бъдат извършени митнически формалности по време на осъществяван превоз от мястото на натоварване до отправната гара или от получаващата гара до мястото на разтоварване с транспорт, различен от железопътния, предавателната разписка ТR може да покрива само един голям контейнер.
Чл.298. (1) В случаите на промяна на договора за превоз чрез големи контейнери НК "БДЖ" може да пристъпи към изпълнение на такава промяна по реда на чл.285.
(2) При превоз под режим транзит, който започва на митническата територия на Република България и трябва да приключи извън тази територия, се прилага редът, предвиден в чл.285 и чл.286, ал.2 и 3, като отправното митническо учреждение нанася ясно в запазената за митническото учреждение клетка на екземпляри 1, 2, 3А и 3В на подпечатаната от НК "БДЖ" предавателна разписка ТR съответния символ "Т", който се заверява с подпис и печат на митнически служител, и връща всички екземпляри на разписката на заинтересуваното лице, за да придружават стоките.
(3) При превоз, който започва извън митническата територия на Република България и трябва да приключи на тази територия, входното митническо учреждение, в чийто район се намира граничната гара, през която контейнерите със стоки влизат на тази територия, изпълнява функциите на отправно митническо учреждение. Това учреждение и съответната гранична гара извършват предвидените в чл.289, ал.1 процедури, като се отчита съответната специфика.
(4) Екземпляри 1, 2 и 3А на предавателната разписка ТR се представят от НК "БДЖ" в получаващото митническо учреждение, което, след като ги завери, връща екземпляри 1 и 2 и задържа екземпляр 3А.
(5) Когато транзитна операция започва и трябва да приключи извън митническата територия на Република България, митническите учреждения, които изпълняват функциите на отправно и получаващо, са посочените съответно в ал.3 и 2. Тези учреждения и съответните гранични гари в техните райони извършват предвидените в чл.289, ал.1 и в чл.286, ал.4 процедури, като се отчита съответната специфика.
Чл.299. Идентифицирането на стоките се извършва съгласно разпоредбите на чл.233. Отправното митническо учреждение може да не пломбира големите контейнери, ако НК "БДЖ" е взела мерки за идентификация. Когато се поставят пломби, последните се вписват в запазената за митническото учреждение клетка на екземпляри 3А и 3В на предавателната разписка ТR.

Чл.300. (1) Разпоредбите на чл.225, ал.3 и на чл.226, 227 и 228 се прилагат за товарните списъци, приложени към железопътната товарителница, и към предавателната разписка ТR. Броят на тези товарни списъци се отбелязва в запазена за описание на приложените документи клетка на железопътната товарителница или на предавателната разписка ТR в зависимост от случая. В товарния списък трябва да бъде вписан номерът на вагона, за който се отнася железопътната товарителница, или номерът на съдържащия стоките контейнер.
(2) В посочените в ал.1 случаи и за целите на предвидените в чл.281 - 302 процедури товарните списъци, приложени към железопътната товарителница или към предавателната разписка ТR, представляват неделима част от тях и имат същата правна сила. Оригиналът на тези товарни списъци трябва да бъде заверен от изпращащата гара.

Чл.301. (1) При железопътен транспорт на стоки, които нямат търговски характер, функциите на декларация Т може да изпълнява издадената за превоза багажна разписка CIV (регламентирана в чл.20 от притурка А към Конвенцията за международни железопътни превози - COTIF, от 9 май 1980 г.) при следните условия:
1. отговорното лице е НК "БДЖ";
2. когато се отнася до входен транзит на пътнически багаж от чужбина за страната или до негов директен транзит, извършван от НК "БДЖ" на основата на багажна разписка CIV, в която отговорното лице посочва получаващото митническо учреждение или гара, номера на влака и датата на подаване на декларацията от лицето.
(2) Входният транзит се приключва в митническите учреждения, на чиято територия са получаващите гари.

Чл.302. (1) В случаите, когато се прилага режимът транзит, разпоредбите на чл.281 - 300 не изключват възможността за използване на определените в чл.225 - 260 процедури. Разпоредбите на чл.283 или 295 остават приложими.
(2) В случая по ал.1 в момента на изготвянето на железопътната товарителница или на предавателната разписка ТR в запазената за придружаващите документи клетка се вписват информация за всяка декларация Т, регистрационният номер, датата и издалото я митническо учреждение.
(3) (попр.,ДВ,бр.154 от 1998 г.) Когато транзитна операция се извършва под покритието на предавателна разписка ТR съгласно разпоредбите на чл.292 - 299, използваната за операцията железопътна товарителница се изключва от приложното поле на ал.1 и 2 и на чл.281 - 291. В клетката за приложените документи на железопътната товарителница трябва да се впише текстът "Предавателна разписка ТR", следван от номера на предавателната разписка TR.
Чл.303. За стоките, които се превозват с вътрешна железопътна товарителница, режимът транзит се оформя с декларация Т, без да се прилагат предвидените в раздели IV и V опростени процедури.

Чл.304. Режимът транзит е задължителен по отношение на превозвани по въздуха стоки само ако те са натоварени или претоварени на летище в Република България.
Чл.305. (1) Когато съгласно чл.304 режимът транзит е задължителен за стоките, превозвани по въздух от летище в страната, самолетният каргоманифест за тези стоки, чието съдържание съответства на допълнение 3 на приложение No 9 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, е равностоен на декларация Т.
(2) Посоченият в ал.1 каргоманифест трябва да има датирана и подписана от съответната авиокомпания заверка, с която той става равностоен на декларация Т, и трябва да съдържа следните данни:
1. общи за каргоманифеста:
а) наименованието на авиокомпанията, която превозва стоките;
б) номера на полета;
в) датата на полета;
г) наименованието на летището на товарене (отправно летище) и на летището на разтоварване (получаващо летище), и
2. за всяка вписана в каргоманифеста пратка:
а) номера на въздушната товарителница (air waybill);
б) броя на колетите;
в) общото описание на стоките или, при необходимост, указанието "групаж";
г) бруто тегло.
(3) Авиокомпанията, която извършва превоза на стоките, придружавани от посочения в ал.2 каргоманифест, е отговорно лице за този превоз.
(4) С изключение на случая, когато авиокомпанията е одобрен изпращач по смисъла на чл.266, каргоманифестът по ал.2 се представя най-малко в 2 екземпляра на митническите органи в отправното летище за заверка, като последните задържат един екземпляр. Тези органи могат да изискат за целите на митническия контрол представянето на всички въздушни товарителници, които се отнасят до описаните в каргоманифеста пратки.
(5) Авиокомпанията, която превозва стоките, съобщава на митническите органи в получаващото летище наименованието (ята) на отправното (ите) летище (а). Митническите органи в получаващото летище могат да не изискват такава информация от авиокомпании, за които няма никакво съмнение по отношение на отправното или отправните летища поради характера на географския район на въздушните съобщения, които те извършват.
(6) Един екземпляр от каргоманифеста трябва да се представи на митническите органи в получаващото летище, като тези органи задържат този екземпляр.
(7) Без да се нарушават разпоредбите на ал.6, митническите органи в получаващото летище могат за целите на митническия контрол да изискат да се изготви манифест, който се отнася до всички разтоварени на летището стоки. Тези органи могат също така да изискат всички въздушни товарителници, които се отнасят до описаните в манифеста стоки.
(8) Митническите органи в получаващото летище изпращат ежемесечно на митническите органи на всяко отправно летище изготвен от авиокомпаниите списък на каргоманифестите, които са им били представени през изтеклия месец. Този списък се заверява от митническите органи на получаващото летище. Списъкът трябва да съдържа най-малко следните данни:
1. номерата на каргоманифестите;
2. наименованието (може и съкратено) на авиокомпанията, превозила стоките;
3. номера на полета;
4. датата на полета.
(9) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Централното митническо управление при условия, определени от него, може да разреши авиокомпаниите да изпращат съответстващите на ал.8 сведения на митническите органи на всяко отправно летище.
(10) В случай че се открият нередовности по отношение на каргоманифестите в този списък, получаващото митническо учреждение уведомява за това отправното, като в частност посочва и въздушните товарителници за стоките, даващи основание за техните констатации.
Чл.306. Когато в съответствие с чл.304 режимът транзит е задължителен за стоките, превозвани по въздух от летище в страната, разпоредбите на чл.305 не изключват използването от всяко заинтересувано лице на транзитния режим, посочен в чл.225 - 260. В този случай процедурите, описани в чл. 305, не се прилагат.

Чл.307. (попр.,ДВ,бр.154 от 1998 г.) Прилагането на режима транзит е задължително за стоки, превозвани по вода, само когато стоките се натоварват или претоварват в пристанище на митническата територия на Република България, като в тези случаи превозите се извършват по одобрена по реда на чл.309 редовна корабна линия.
Чл.308. "Редовна корабна линия" е редовна линия, по която се превозват стоки с кораби, които се движат само между намиращи се на митническата територия на Република България пристанища и които не могат да пристигат от или да се отправят до друго място, включително в междинни пристанища, извън тази територия. Митническите органи могат да изискват доказателство, че условията по отношение на одобрената корабна линия се спазват.
Чл.309. (1) Когато местна корабна компания отправи искане, митническите органи по ал.3 могат да одобрят използването на редовна корабна линия. Искането трябва да съдържа следните данни:
1. наименованията на съответните пристанища;
2. наименованията или номерата на корабите, определени да се движат по редовната линия;
3. всяка друга информация, изисквана от митническите органи, като например разписанието на корабната линия.
(2) Одобряването се предоставя само на корабни компании, които:
1. са местни търговци, чиито търговски книги са на разположение на компетентните митнически органи;
2. не са извършвали сериозно или повторно нарушение на митническото или данъчното законодателство;
3. са в състояние да убедят митническите органи, че извършват редовна корабна линия, както тя е определена в чл.308;
4. се задължават, че:
а) по маршрутите, за които се иска одобрението, няма да се извършва преминаване през пристанище в чужбина или претоварване след извършване на митническите формалности, и че
б) сертификатът за одобрение ще се намира на борда на кораба и ще се представя при поискване на митнически органи.
(3) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Когато са изпълнени условията по ал.1 и 2, директорът на Регионалната митническа дирекция - Русе - за редовните корабни линии по река Дунав, и директорите на регионалните митнически дирекции - Бургас и Варна - за редовните корабни линии по Черно море, в едномесечен срок от подаване на искането издават най-малко в 2 екземпляра сертификат за одобряване на редовната корабна линия, съответстващ на образеца по приложение No 31, и информират заинтересуваните митнически учреждения за това. Всеки сертификат за одобряване има номер, по който може да се идентифицира. Всички екземпляри на един сертификат трябва да имат същия номер.
(4) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) След одобряването на редовна корабна линия съответната корабна компания е длъжна да я използва. Корабната компания трябва да съобщава на съответната регионална митническа дирекция за прекратяване на използването на одобрената редовна корабна линия или за промяна в нейните характеристики.
(5) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Когато одобрението се отменя или корабната компания прекратява използването на редовната корабна линия, съответната регионална митническа дирекция уведомява за това заинтересуваните митнически учреждения. Регионалната митническа дирекция уведомява също така тези митнически учреждения и за всички промени по отношение на редовната корабна линия.
(6) Когато кораб, използван по редовната корабна линия, по независещи от него причини е принуден да извърши претоварване след митническите формалности или временно да спре в чуждестранно пристанище, корабната компания трябва незабавно да уведоми за това митническите органи на първото следващо българско пристанище, в което корабът пристига по време на планирания маршрут.
Чл.310. (1) Когато съгласно чл.307 режимът транзит е задължителен за стоки, превозвани по вода от пристанище в Република България, по искане на заинтересуваните местни корабни компании и при условията по ал.2-10 посочените в чл.309, ал.3 митнически органи могат да облекчат процедурите на транзитния режим, като разрешат отнасящият се за тези стоки корабен каргоманифест да се използва като декларация Т.
(2) Когато е отправено искането по ал.1, митническите органи се произнасят по него в едномесечен срок от получаването му. Когато не е дадено разрешение, се прилага процедурата на режима транзит, определена в чл.225 - 260. Разпоредбите на този член не изключват възможността всяко заинтересувано лице, включително получилите разрешение корабни компании, при необходимост да използва процедурите на режим транзит, определени в чл.225 - 260.
(3) Предвиденото в ал.1 разрешение се дава само на корабни компании:
1. чиито търговски книги дават възможност на митническите органи да контролират операциите;
2. които не са извършвали сериозни или повторни нарушения на митническото или данъчното законодателство;
3. които използват каргоманифести:
а) които съдържат най-малкото наименованието и пълния адрес на съответната корабна компания, наименованието или номера на кораба, местата на товарене и разтоварване, данни за коносамента или товарителницата и за всяка пратка - броя, описанието, марките и номерата на колетите, бруто теглото в килограми и при необходимост - номерата на контейнерите;
б) които лесно могат да се проверяват и използват от митническите органи;
в) които преди отплаването на кораба, за който се отнасят, могат да се представят надлежно попълнени и подписани на митническите органи.
(4) Разрешението по ал.1 може да предвижда, че когато транзитна операция включва местни и чуждестранни стоки, двете категории стоки трябва да бъдат описани в отделни каргоманифести.
(5) Каргоманифестът трябва да има датирана и подписана от съответната корабна компания заверка, с която той става равностоен на декларация Т.
(6) Корабната компания, която извършва превоза на стоките, придружавани от предвидените каргоманифести, е отговорното лице за този превоз.
(7) С изключение на случая, когато корабната компания има статут на одобрен изпращач по смисъла на чл.266, каргоманифестите по ал.1 - 4 се представят за заверка най-малко в 2 екземпляра на митническите органи в отправното пристанище, които задържат единия екземпляр.
(8) Каргоманифестите се представят за заверка на митническите органи в получаващото пристанище. Тези органи задържат по един екземпляр от каргоманифестите за целите на митническия надзор.
(9) Без да се нарушават разпоредбите на ал.8, за целите на митническия контрол митническите органи в получаващото пристанище могат да изискат изготвяне на манифести и представяне на коносаментите или товарителниците, които се отнасят до всички разтоварени на пристанището стоки.
(10) Митническите органи в получаващото пристанище извършват следното:
1. ежемесечно изпращат на митническите органи във всяко отправно пристанище списък, изготвен от корабните компании или от техни представители, на каргоманифестите, които са им били представени през изминалия месец; този списък трябва да бъде заверен от митническите органи на получаващото пристанище и по отношение на всеки от каргоманифестите в списъка трябва да се съдържат следните данни:
а) номерата на каргоманифестите;
б) наименованието (може и съкратено) на корабната компания, превозила стоките;
в) датите на започване и завършване на превоза;
2. в случай че се открият нередовности по отношение на каргоманифестите в списъка по т. 1, получаващото митническо учреждение уведомява за това отправното, като посочва коносаментите или товарителниците за стоките, даващи основание за тези констатации.
Чл.311. (1) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) По изключение съответният директор на регионална митническа дирекция може да разреши превози на стоки под режим транзит и когато кораб не се движи по одобрена корабна линия.
(2) Когато по определени причини се налага стоки да бъдат превозени по вода под режим транзит от едно до друго място на митническата територия на Република България, но част от превоза ще се извърши през територията на друга държава, декларираният режим транзит се прилага съгласно чл.99, т.2 от закона.

Чл.312. (1) В случай че се прилага режим транзит за стоки, пренасяни по електропроводи и тръбопроводи, свързаните с режима формалности се съобразяват с разпоредбите на ал.2-6.
(2) Пренасяните по електропроводи и тръбопроводи стоки се считат за поставени под режим транзит:
1. от влизането им на митническата територия на Република България, когато влизането на тези стоки се извършва по електропроводи или тръбопроводи;
2. от включването им в електропроводите или тръбопроводите, когато тези стоки вече се намират на митническата територия на Република България.
(3) За посочените в ал.2 стоки местното лице, експлоатиращо електропровода или тръбопровода, през който стоките влизат на митническата територия на Република България, или местното лице, експлоатиращо електропровода или тръбопровода, от който започва пренасянето, е отговорното лице.
(4) За прилагането на чл.100, ал.2 от закона лицето, експлоатиращо електропровода или тръбопровода, по който стоките се движат, се счита за превозвач.
(5) Транзитната операция се счита за завършена, когато пренасяните по електропроводи или тръбопроводи стоки постъпят в инсталациите на своите получатели или в разпределителната мрежа на получателя и са записани в търговските им книги.
(6) Лицата, които се занимават с изпращане, получаване и пренасяне на стоки, трябва да държат водените от тях търговски книги на разположение на митническите органи с цел осъществяване на контрол по отношение на посочените в ал.2 и 4 транзитни операции, когато тези органи сметнат за необходимо, като митническите органи могат периодично да искат да им бъдат предоставяни справки за транзитираните количества стоки.

Чл.313. Като общо правило превозваните на митническата територия на Република България под покритието на карнети ТИР или АТА стоки се считат за чуждестранни, освен ако надлежно е удостоверен местният им статут съгласно чл.219, ал.3.
Чл.314. (1) Този член се прилага, като се спазват специфичните разпоредби на конвенциите ТИР и АТА по отношение на финансовата отговорност на националните гарантиращи асоциации:
1. Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ) - за карнетите ТИР, и
2. Българската търговско-промишлена палата (БТПП) - за карнетите АТА.
(2) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) При определени с договори между Централното митническо управление и гарантиращите асоциации по ал.1 условия тези асоциации могат да издават карнети и да поръчителстват за тях, както и да поръчителстват за карнети, издадени от чуждестранните асоциации, членуващи в същите международни организации, в които членуват АЕБТРИ и БТПП.
(3) Когато бъде установено, че по време или във връзка с транзитна операция, извършвана под покритието на карнет ТИР или АТА, е допуснато нарушение или нередовност, дължимите митни сборове и другите държавни вземания за стоките се събират, без да се нарушават наказателните разпоредби.
Чл.315. (1) Когато бъде установено, че по време или във връзка с транзитна операция, извършвана под покритието на карнет ТИР или АТА, е извършено нарушение или нередовност, митническите органи уведомяват за това съответната национална гарантираща асоциация и титуляря на съответния карнет, когато той е местно лице.
(2) Доказателство за редовността на транзитна операция, извършена под покритието на карнет ТИР или АТА, трябва да се представи в срока, предвиден в чл.11, ал.2 от Конвенция ТИР или в чл.7, ал.1 и 2 от Конвенция АТА в зависимост от случая.
(3) Като доказателство за редовното осъществяване на транзитна операция под покритието на карнет ТИР или АТА митническите органи приемат:
1. представянето на заверен от митническите органи документ, който удостоверява, че стоките са били представени в получаващото митническо учреждение; този документ трябва да съдържа достатъчна информация за идентификацията на стоките;
2. представянето на издаден в чужбина митнически документ за поставяне на стоките под митнически режим в чужбина или копие на този документ, като копието трябва да бъде заверено или от органите, заверили оригиналния документ, или от официалните служби на съответната чужда държава; този документ трябва да съдържа достатъчно информация за идентификацията на стоките;
3. по отношение на Конвенция АТА - чрез предвиденото в чл.8 от конвенцията доказателство.
Чл.316. (1) За стоките, които се превозват под покритието на карнет ТИР или АТА, не се прилагат разпоредбите за одобрените изпращач и получател и те задължително се представят заедно с международния митнически гаранционен документ в съответното отправно или получаващо митническо учреждение.
(2) Допуска се митническо оформяне на карнет ТИР или АТА, под чието покритие се транзитират стоки, когато тези стоки след митническото им оформяне от изходно митническо учреждение се връщат обратно на митническата територия на Република България и съответният карнет има достатъчен брой волети за транзитирането на стоките на тази територия.
Чл.317. (1) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Централното митническо управление може да създаде свой специализиран център по транзита за координация и контрол на използването на карнетите ТИР или АТА като транзитни митнически документи.
(2) Центърът по ал.1 може да извършва координация и контрол на използването и на други транзитни документи, особено когато такава възможност се предвижда в международен договор, по който Република България е страна.
(3) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Функциите и задачите на центъра по ал.1 се определят от директора на Агенция "Митници".
Чл.318. (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) При необходимост директорът на Агенция "Митници" може да издава указания до митническите учреждения за оформянето на карнетите ТИР и АТА при превози на стоки под режим транзит, отчитайки специфични разпоредби на двете конвенции, както и издаваните във връзка с тях от съответните международни организации бележки, изменения, тълкувания и препоръки за работа.

Чл.319. За целите на чл.1, буква "h" от Конвенция ТИР "транзитно митническо учреждение" е всяко митническо учреждение, през което пътно превозно средство, съчленено превозно средство или контейнер, както те са определени в конвенцията, бъде внесено на или изнесено от митническата територия на Република България по време на операция ТИР, което, в зависимост от случая, е входното или изходното митническо учреждение.
Чл.320. За прилагането на чл.8, ал.4 от Конвенция ТИР, когато пратка влиза на митническата територия на Република България или тръгва от разположено на тази територия отправно митническо учреждение, националната гарантираща асоциация става или е отговорна пред митническите органи солидарно с превозвача до получаващото митническо учреждение, разположено на митническата територия на Република България, или до изходното митническо учреждение, през което пратката напуска тази територия.
Чл.321. (1) Във връзка с прилагането на чл. 38 от Конвенция ТИР директорът на Агенция "Митници" има право да изключи дадено лице от достъп до режима ТИР.
(2) (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.) Директорът на Агенция "Митници" уведомява за своето решение по ал.1 и за датата на влизането му в сила директорите на регионалните митнически дирекции и лицата, посочени в чл.38 от Конвенция ТИР.
(3) Решението по ал.1 се прилага по отношение на всички карнети ТИР, които се представят за оформяне на митническите учреждения и които са с титуляри, изключени от режима ТИР лица.
Чл.322. (1) Превоз на стоки под покритието на карнет ТИР от отправно митническо учреждение на митническата територия на Република България се допуска само когато превозът ще бъде международен.
(2) Карнетът ТИР се използва само за един превоз с операция ТИР и само ако е задействан преди изтичане на посочения в поле 1 на корицата на карнета срок на валидност. Митническите органи не приемат за оформяне карнет ТИР, когато:
1. титулярят на карнета е изключен от режима ТИР;
2. карнетът е с изтекъл срок на валидност;
3. не се използва предвиденият за съответния вид стоки карнет;
4. липсва необходимото описание на стоките във волетите на карнета;
5. първата страница на корицата, както и полета 4 и 13, 14 и 15 на волетите са попълнени неправилно или непълно;
6. вписаното в поле 3 от корицата на карнета наименование на титуляря на карнета не е идентично с наименованието, вписано в поле 4 на волетите;
7. е изтекъл срокът на валидност на посоченото в поле 9 от корицата на карнета свидетелство за митническа годност на пътното превозно средство.
(3) Митническите органи с решение на началника на съответното митническо учреждение имат право да не приемат за оформяне карнет ТИР и в други случаи, различни от посочените в ал.2, когато не са спазени изисквания на Конвенция ТИР.
Чл.323. (1) Когато под покритието на карнет ТИР се превозват стоки, за които е забранено използването на обща гаранция, входното или отправното митническо учреждение може да определи маршрут за превоза. Този маршрут може да се променя само по искане на титуляря на карнета ТИР и с разрешение на началника на митническото учреждение, което се намира в близост до стоките, като се вписват необходимите данни в карнета ТИР и се уведомява незабавно входното или отправното митническо учреждение.
(2) В случаите на непреодолима сила превозвачът може да се отклони от определения маршрут. Стоките и карнетът ТИР трябва да се представят незабавно пред най-близкото митническо учреждение, до което се намират стоките. Това митническо учреждение уведомява незабавно входното или отправното митническо учреждение за това отклонение и вписва необходимите данни в карнета ТИР.
Чл.324. За стоките, които се въвеждат на митническата територия на Република България под покритието на карнет ТИР, карнетът се приключва по съответния определен ред от митническите органи в получаващото митническо учреждение и превозвачът се освобождава от отговорност, след като представените стоки се разтоварят и поставят във временен склад или им се даде исканото митническо направление.
Чл.325. Превозите под режим ТИР могат да се извършват през няколко отправни и получаващи митнически учреждения, включително в различни държави, като техният общ брой не може да бъде по-голям от четири. Карнетът ТИР може да се оформя в получаващите митнически учреждения само ако е бил приет и оформен от всички предвидени отправни митнически учреждения. В тези случаи отделните партиди стоки се вписват ясно отделени чрез черта една от друга в манифеста на стоките на всички волети, спазвайки последователността на товаренето или разтоварването. За всяко отправно и получаващо митническо учреждение е необходима по една двойка волети.

Чл.326. (1) В случаите на транзит на стоки под покритието на карнет АТА входното митническо учреждение освен обичайната проверка извършва и следното:
1. проверява данните в полета от "А" до "G" на поредната двойка сини отрязъци за транзит на карнет АТА;
2. попълва полета от 1 до 7 на двата поредни транзитни талона и ги заверява;
3. попълва поле "Н", букви "а" - "е" на двата отрязъка и ги заверява;
4. задържа първия отрязък за целите на митническия надзор.
(2) Изходното или получаващото митническо учреждение потвърждава редовното приключване на извършения под покритието на карнет АТА транзит чрез оформяне талона на транзитния отрязък - т.1 - 6 на "Сертификата за приключване от получаващото митническо учреждение", и в отрязък - поле "Н", букви "f" и "g", откъсва отрязъка и го изпраща на митническото учреждение, посочено в поле "Н", буква "е" на същия.
Чл.327. (1) Когато митническите органи установят, че е възникнало митническо задължение, се изпраща рекламационен иск до националната гарантираща асоциация. Когато възникването на задължението е в резултат на това, че стоките - предмет на карнет АТА, не са били реекспортирани или не са били митнически оформени в определените за прилагането на Конвенция АТА срокове, този рекламационен иск се изпраща най-рано 3 месеца след датата на изтичане валидността на карнет АТА, но не по-късно от 1 година, считано от тази дата.
(2) В рекламационния иск се посочват размерите на митните сборове и на другите събирани от митническите органи държавни вземания по отношение на стоките - предмет на карнет АТА.

Чл.328. За целите на прилагането на разпоредбите на този дял:
1. "надзорно митническо учреждение" е митническото учреждение, посочено в разрешението да осъществява надзор на режима;
2. "митническо учреждение за поставяне под режим" е митническото учреждение, посочено в разрешението да приема декларацията за поставяне на стоките под режим или режими;
3. "митническо учреждение за приключване на режим" е митническото учреждение, посочено в разрешението да приема декларации за даване на ново митническо направление на стоките след поставянето им под митнически икономически режим.

Чл.329. (1) При спазване на разпоредбите на ал.3 и на чл.394, 472, 516 и 583 за разрешаване на митнически икономически режим, включително за разрешаване за откриване и управление на митнически склад или за ползване на режим митническо складиране, се подава писмено искане.
(2) Искането по ал.1 трябва да отговаря на съответния образец в приложения No 32А - 32Е. Лицето трябва да посочи в искането си цялата информация, изисквана съгласно спецификата в приложения No 32А - 32Е, включително указанията към тях. Исканията трябва да имат дата, подпис и печат.
(3) Когато митническите органи преценят, че представената в искането информация е недостатъчна, те могат да изискат от лицето да представи допълнителни разяснения или данни, необходими за издаване на разрешението.
(4) Искането трябва да е придружено от оригиналите или от копия на всички документи или доказателства, отнасящи се до данните, необходими за вземане на решение по него. Документите се описват в искането, като