Чл.1. Този закон урежда
данъчното облагане на сделките със стоки и услуги.
Чл.2. Сделка по смисъла на този закон е прехвърлянето
на права върху стоки или извършването на услуги с изключение на
предоставянето в залог на стока, освен ако залогът е преминал
в собственост на кредитора.
Чл.3. По този закон се облагат сделките, с които се осъществява
стопанска дейност, чието място на изпълнение е на територията
на страната, включително континенталния шелф и изключителната
икономическа зона, с изключение на безмитните зони, антрепозитните
складове и търговските обекти за безмитна търговия.
Чл.4. (1) Мястото на изпълнение на сделка със стоки при
данъчно облагане е, както следва:
1. мястото, където стоката се монтира, инсталира или
сглобява, когато се прехвърля собствеността върху стока, която
се монтира, инсталира или сглобява от или за сметка на изпълнителя;
2. мястото, където стоката се намира до превоза й, когато
тя се превозва и не се монтира, инсталира или сглобява от или
за сметка на изпълнителя;
3. мястото, където стоката се намира към датата на прехвърляне
на собствеността, когато тя се превозва.
(2) Мястото на изпълнение на сделка за услуги е,
както следва:
1. мястото, където се намира имотът, когато услугата
е свързана с недвижим имот;
2. мястото, по което се извършва превозът, когато се
извършва транспортна услуга;
3. мястото, където фактически се извършва услугата, когато:
а) услугата е свързана с културни, спортни, научни, образователни
и развлекателни мероприятия;
б) услугата е свързана с транспортна обработка на стока;
в) услугата представлява оценка на движима вещ;
4. мястото на ползването на стоката - при наемане на
стока, която се изнася от наемателя в друга страна, с изключение
на наема на транспортни средства;
5. мястото на изпълнението е мястото, където се намира
обектът, за който е предназначена услугата, при:
а) прехвърляне на собственост или предоставяне на лиценз,
патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друг обект
на интелектуална собственост;
б) извършване на рекламна дейност;
в) извършване на специализирана услуга от консултант-инженер,
счетоводител, юрист или друг специалист, както и от консултантско
бюро;
г) обработка на данни или предоставяне на информация;
д) сключване на споразумение за въздържане от определени
действия;
е) извършване на финансова услуга;
ж) извършване на застрахователна услуга;
з) осигуряване на персонал.
(3) Извън случаите по ал.2 мястото на изпълнение на сделка
за услуга е мястото, където изпълнителят постоянно осъществява
своята стопанска дейност или има обект, от който се извършва изпълнението.
Чл.5. (1) За дата на изпълнение на сделката се приема
датата на издаване на данъчната или опростената фактура или тази,
на която най-късно е следвало да се издаде.
(2) Когато сделката е за периодично изпълнение,
всяко плащане за съответния период се смята за отделно изпълнение.
(3) В случаите, при които данъчна или опростена
фактура не се издава, за дата на изпълнение на сделката се приема
по-ранната от двете дати - датата на прехвърляне на собствеността
върху стоката или извършване на услугата и датата на плащането,
включително частично плащане.
Чл.6. (1) Стойността на сделката е сумата, определена
от страните без данъка по този закон.
(2) Стойността се определя, както следва:
1. (изм.,ДВ,бр.56 от 1996 г.) по пазарни цени - когато
плащането е със стоки или услуги, както и при безвъзмездни сделки;
2. в български левове по курса, обявен от Българската
народна банка към датата на изпълнение - когато плащането е в
чуждестранна валута.
(3) Когато се прехвърля собственост върху стока
или се извършва услуга, която подлежи на облагане с други данъци
или такси, в това число акцизи, стойността на сделката включва
и тези данъци или такси. Това не се отнася при прехвърляне на
собственост върху сгради и части от тях.
(4) В стойността на сделката не се включва сумата
на отстъпката или намалението.
(5) Когато сделката е между свързани лица и определената
стойност е по-ниска от пазарната цена на съответната стока или
услуга, за стойност на сделката се приема пазарната цена.
(6) Когато плащането срещу прехвърляне на собствеността
върху стока или услуга се извършва изцяло или отчасти със земя,
стойността на сделката се определя по пазарната цена на стоката
или услугата.
(7) Когато се прехвърля собственост върху сграда
или част от сграда и определената стойност на сделката е по-ниска
от базисната цена на сградата или нейната част, за стойност на
сделката се приема базисната цена.
Чл.7. Облагаеми са всички
сделки с изключение на сделките за износ и освободените сделки.
Чл.8. Сделка за износ е:
1. прехвърляне на собствеността върху стока, която се
превозва от изпълнителя или от негово име до безмитните зони,
антрепозитните складове, търговските обекти за безмитна търговия
или извън страната, континенталния шелф и изключителната икономическа
зона;
2. извършване на услуга изцяло във връзка с дейността
на получателя в безмитните зони, в антрепозитните складове, в
търговските обекти за безмитна търговия или извън страната;
3. извършване на поправка, ремонт, монтаж, обработка
или друга промяна на стоката, която е внесена с тази цел и която
след това подлежи на износ;
4. превозът между две места извън страната;
5. превозът от място в страната до място извън нея;
6. превозът между две места в страната, когато той е
част от международен превоз, или между две безмитни зони.
Чл.9. (1) Освободени сделки са:
1. (изм.,ДВ,бр.57 от 1995 г.) прехвърляне на собственост
върху земя и учредяване на ограничени вещни права върху земя,
с изключение на правото на строеж;
2. извършване на финансови услуги;
3. извършване на застрахователни услуги под формата на
задължителни или доброволни лични или имуществени застраховки
и презастраховки;
4. отдаване под наем на земя и сгради или части от тях,
освен в случаите, когато лицето изрично заяви, че сделката следва
да се третира като облагаема;
5. извършване на образователни услуги;
6. извършване на здравни услуги;
7. сделките, извършвани от обществени организации, ако
предметът на тези сделки е получен от организацията като дарение;
8. включване в хазартни игри - тотализатори, залагания,
лотарии и други;
9. прехвърляне на собствеността върху предприятие като
цяло или на части от него, когато това става по Закона за преобразуване
и приватизация на държавни и общински предприятия;
10. (изм.,ДВ,бр.104 от 1996 г.) сделките за осъществяване
на правни действия по Закона за адвокатурата и Закона за нотариусите;
11. (изм.,ДВ,бр.56 от 1996 г.) продажбата на билети за
циркови спектакли, музеи, библиотеки, зоологически и ботанически
градини, художествени галерии и театри.
12. (нова,ДВ,бр.57 от 1995 г.) извършване от кооперации
със собствени машини на услуги по обработването на собствена земя
на членове на кооперацията, отглеждането и прибирането на продукцията
от нея;
13. (нова,ДВ,бр.57 от 1995 г.) прехвърляне на собственост
върху хлебно и фуражно зърно, предоставено като заплащане в натура
на рента или на част от нея;
14. (нова,ДВ,бр.86
от 1997 г.)
извършване на услуги по третиране на твърди битови и на опасни
отпадъци, освен ако лицето, което ги извършва, заяви, че желае
сделката да е облагаема.
(2) Не се счита за отдаване под наем по т.4 на
ал.1 настаняването, извършвано от хотели, мотели, хижи, туристически
спални, страноприемници, ханове, пансиони, къмпинги или караванни
паркове, ваканционни лагери, почивни станции, санаториални комплекси
и други подобни, както и отдаването под наем на паркингови площи.
Чл.10. (1) Финансови услуги са:
1. отпускане на кредит, както и управление на кредита
от лицето, което го е отпуснало;
2. други сделки, свързани с кредитни и други гаранции
за парични суми, както и управление на кредитни гаранции от лицето,
отпуснало кредита;
3. управление на депозити, текущи и разплащателни сметки,
преводи, плащания, дългове, чекове и други подобни инструменти
без факторинг и форфетиране;
4. сделки, свързани с валутни ценности, банкноти и монети,
използвани като законно платежно средство;
5. сделки, включително договаряне, но без управление
и отговорно пазене, във връзка с акции, дялове във фирми и сдружения,
облигации и други ценни книжа;
6. сделки с пощенски марки, използвани за пощенски услуги,
и с таксови марки;
7. управление на социални инвестиционни фондове.
(2) Не са финансови услуги:
1. отдаване под наем на дълготрайни материални активи
от финансови институции освен в случаите по чл.9, ал.1, т.4;
2. сделки със златни, сребърни или изработени от други
метали монети или банкноти, които обикновено не се използват като
платежно средство, както и нумизматични предмети;
3. даване на консултации и съвети за инвестиции, управление,
банков маркетинг и проучвания;
4. юридически консултации и услуги, свързани с финансови
услуги, като оформяне на съответните договори, ипотеки и други;
5. водене на счетоводни сметки на клиенти на финансовата
институция;
6. информационно обслужване по договорености;
7. продажба на стоки, получени по залог или ипотека;
8. продажба на печатни издания, както и поместването
на обяви в собствени печатни издания от финансовите институции;
9. предоставяне на право на ползване на патенти, лицензи
и фирмени марки от финансовите институции;
10. брокерски услуги във връзка с дългове и акции или
преводи.
Чл.11. (1) Образователни услуги са:
1. услугите, свързани с обучението и възпитанието, оказвани
от подготвителните и образователно-възпитателните институции по
Закона за народната просвета;
2. обучението, осъществявано от висши училища в рамките
на утвърдения учебен план;
3. услугите, извършвани във връзка със следдипломно обучение,
преквалификация и повишаване на квалификацията.
(2) В образователните услуги не се включват:
1. провеждането на конференции и семинари, организирани
от образователни институции или в сътрудничество с тях;
2. услугите, извършвани от ваканционни и други подобни
училища, предоставящи възможности за отдих и обучение извън задължителния
учебен план.
Чл.12. (1) Здравни услуги са услуги, обикновено оказвани
в болници, поликлиники, здравни пунктове, както и в домовете за
стари хора, рехабилитационни центрове и други заведения, от практикуващи
лекари, стоматолози, фелдшери, сестри, както и от медицински и
стоматологични техници.
(2) В здравните услуги не се включват:
1. услугите, извършвани от козметични и други заведения,
за които липсват медицински показания;
2. услугите, извършвани от екстрасенси и други лица,
прилагащи нетрадиционни методи на лечение, освен ако лицата притежават
разрешение от Министерството на здравеопазването, в което да се
посочва, че извършваните от тях услуги са здравни.
Чл.12а.(нов,ДВ,бр.86
от 1997 г.)
Услуги по третиране и транспортиране на твърди битови и на опасни
отпадъци са: събирането, превозването, съхранението и обезвреждането
им, както и производството на енергия от тях от физически и юридически
лица, притежаващи разрешение или извършващи дейност в съответствие
с чл.37 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците
върху околната среда.
Чл.13. (1) Регистрацията
по този закон е неразделна част от общата данъчна регистрация.
(2) (изм.,ДВ,бр.56 от 1996 г.,бр.51 от 1997 г.)
Всяко лице с облагаем оборот за 12 месеца, надвишил 75 млн.лв.,
е длъжно в 14-дневен срок да се регистрира по този закон.
(3) Облагаемият оборот се определя въз основа
на общата стойност на всички облагаеми сделки, извършени от лицето
през последните 12 месеца преди текущия.
Чл.14. Може да се регистрира и:
1. (изм.,ДВ,бр.56 от 1996 г.,бр.51 от 1997 г.) лице,
чийто облагаем оборот е до 75 млн. лв., ако за последните 12 месеца
преди текущия е извършило сделки за износ, които не са освободени
сделки;
2. (отм.,ДВ,бр.51 от 1997 г.)
Чл.15. (1) Регистрацията се извършва от данъчната
служба по седалището или местоживеенето на лицето въз основа на
писмено заявление.
(2) Регистрираното лице е длъжно да уведоми писмено
данъчната служба за всяка промяна на данните по заявлението в
14-дневен срок от нейното настъпване.
(3) Данъчната служба издава на регистрираното
лице удостоверение.
Чл.16. (1) Регистрирано лице, което преустанови извършването
на стопанска дейност, е задължено в 14-дневен срок от прекратяването
й да уведоми за това съответната данъчна служба.
(2) (изм.,ДВ,бр.56 от 1996 г.,бр.51 от 1997 г.)
Регистрирано лице по реда на чл.13, ал.2, чийто облагаем оборот
спадне под 75 млн. лв., уведомява данъчната служба в 14-дневен
срок и е длъжно да поиска прекратяване на регистрацията си, ако
за последните 12 месеца преди текущия не е извършвало сделки за
износ, които не са освободени.
(3) (изм.,ДВ,бр.56 от 1996 г.;отм.,бр.51 от 1997 г.)
(4) (отм.,ДВ,бр.51 от 1997 г.)
Чл.17. (1) Регистрацията се прекратява след извършване
на данъчна проверка или ревизия и издаване на данъчен облагателен
акт.
(2) При определяне на данъка се приема, че към
деня на прекратяване на регистрацията лицето реализира облагаемия
оборот и от наличните стоки по пазарни цени.
(3) (изм.,ДВ,бр.56 от 1996 г.) Регистрацията се
счита за прекратена от датата на връчване на данъчния облагателен
акт. На тази дата лицето е длъжно да върне удостоверението по
чл.15, ал.3.
Чл.17а. (нов,ДВ,бр.56 от 1996 г.) Разпоредбата на чл.17,
ал.2 не се прилага в следните случаи:
1. при вливане на едно търговско дружество в друго, ако
правоприемникът е регистрирано по този закон лице;
2. при сливане и разделяне на търговски дружества, ако
новообразуваното дружество, съответно дружества, се регистрира
по този закон в 14-дневен срок от датата на получаване на съдебното
решение за това преобразуване.
Чл.18. (изм.,ДВ,бр.56 от
1996 г.) Данъкът по този
закон е 22 на сто.
Чл.19. (1) Размерът на данъка се определя, като върху
стойността на сделката се начислява данъчният процент.
(2) При внос данъкът се начислява върху сбора
от митническата облагаема стойност, митата, акцизите и таксите
по вноса.
(3) Когато се внася стока, която е била изнесена,
за да бъде подложена на поправка, обработка или друга промяна,
данъкът се начислява върху сбора от стойността на извършеното
и разходите на вносителя във връзка с тази стока извън страната,
увеличен с дължимите мита и такси.
Чл.20. (1) (изм.,ДВ,бр.56 от 1996 г.) Всяко регистрирано
лице начислява съответния размер на данъка за извършената от него
облагаема сделка на датата на нейното изпълнение. Сумата на данъка
се получава заедно с плащането по сделката. При безвъзмездни сделки
данъкът е за сметка на изпълнителя.
(2) Не се начислява данък при извършване на освободена
сделка, сделка за износ и сделка с благородни метали, по която
получател е Българската народна банка.
(3) Когато за прехвърляне на собствеността върху
сграда или част от сграда се начислява данък върху добавената
стойност, дължимите за прехвърлянето държавни и местни данъци
и такси се приспадат и получената разлика се приема за размер
на данъка, подлежащ на плащане. Ако размерът на дължимите други
данъци и такси е по-голям от размера на данъка върху добавената
стойност, последният не се дължи.
(4) Когато при договаряне на облагаемата сделка
данъкът не е бил изрично посочен, същият се приема за включен
в договорената цена.
(5) Данъкът се счита включен в обявената цена
и когато се предлагат стоки на дребно в търговската мрежа.
(6) Ако сделката е безвъзмездна, данъчна фактура
не се издава.
(7) Начисленият данък се дължи от регистрираното
лице на държавния бюджет след изтичане на данъчния период, включващ
датата на изпълнение на облагаемата сделка.
Чл.21. (1) Подлежи на облагане с данък и внасяната в
страната стока.
(2) Внос на стока е преминаването на стоката през
митническа граница, както и при влизането й от безмитни зони или
антрепозитните складове в останалата част от територията на страната.
(3) Внос на стока е и преминаването през митническата
граница на поправена, ремонтирана или изменена по друг начин стока,
която е била изнесена с тази цел от страната.
Чл.22. (1) Данъкът за внасяната стока се изчислява и
събира от митническите органи по реда за събиране на митата. Стоката
се освобождава от митнически контрол след изплащане на начисления
от митническите органи данък.
(2) Митническите органи са длъжни да внесат данъка
в държавния бюджет в тридневен срок от събирането му.
Чл.23. (изм.,ДВ,бр.56 от 1996 г.) При внос на стоки не
се начислява данък, когато:
1. стоката влиза в безмитните зони, антрепозитните складове
и в търговските обекти за безмитна търговия;
2. вносът е освободен от вносни митни сборове;
3. стоката е предмет на временен внос, транзит и реекспорт;
4. при внос на благородни метали за Българската народна
банка.
Чл.24. (1) Данъчен кредит е сумата от начислен данък
върху добавената стойност, която подлежи на приспадане или възстановяване
от държавния бюджет на регистрираното лице, получило стоката или
услугата или осъществило вноса.
(2) Данъчен кредит е налице, когато:
1. (изм.,ДВ,бр.56 от 1996 г.) получената от регистрираното
лице по облагаема сделка или от внос стока или услуга се използва
за извършване на облагаеми сделки, сделки с място на изпълнение
извън територията на страната или сделки за износ, които не са
освободени сделки, свързани със стопанската му дейност, както
и на сделки с благородни метали, по които получател е Българската
народна банка;
2. регистрираното лице притежава данъчна фактура, данъчно
дебитно известие или митническа декларация за стоката или услугата.
(3) Данъчен кредит не е налице, когато:
1. стоката или услугата са за представителни мероприятия;
2. стоката или услугата са свързани с придобиването,
поддръжката и експлоатацията на леки и лекотоварни автомобили,
микробуси и мотоциклети, освен когато извършването на сделки с
тях е основна дейност на регистрираното лице.
Чл.25. (1) Правото на приспадане или възстановяване на
данъчния кредит възниква след изтичане на данъчния период, през
който е получена данъчната фактура, данъчното дебитно известие
или митническата декларация.
(2) Правото на приспадане или възстановяване не
възниква, ако данъчната фактура, данъчното дебитно известие или
митническата декларация са издадени преди датата на регистрацията
по този закон.
Чл.26. Данъкът, подлежащ на внасяне от регистрираното
лице, се определя за всеки данъчен период и представлява разликата
между начисления от това лице данък и размера на данъчния кредит.
Чл.27. Данъчният период е интервалът от време, след изтичането
на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация.
Чл.28. (1) Данъчният период бива едномесечен и тримесечен.
(2) (изм.,ДВ,бр.56 от 1996 г.,бр.51 от 1997 г.)
За регистрираните лица, чийто облагаем оборот за 12 месеца е над
200 млн. лв., данъчният период е едномесечен, а всички останали
по свой избор определят своя данъчен период.
(3) Направеният избор се отразява в регистрационния
формуляр и повторен избор не може да се прави преди изтичане на
24 месеца.
(4) (изм.,ДВ,бр.56 от 1996 г.,бр.51 от 1997 г.)
Регистрираното лице с тримесечен данъчен период, чийто облагаем
оборот превиши 200 млн.лв., е длъжно в 14-дневен срок от изтичането
на 12 месеца да уведоми писмено за това данъчната служба.
Чл.29. (1) Регистрираното лице е длъжно да внесе определения
по реда на чл.26 данък в 14-дневен срок от изтичане на данъчния
период, за който се отнася данъкът.
(2) (отм.,ДВ,бр.51 от 1997 г.)
(3) (отм.,ДВ,бр.51 от 1997 г.)
(4) (отм.,ДВ,бр.56 от 1996 г.)
Чл.30. (изм.,ДВ,бр.56 от 1996 г.)
(1) Когато за определен данъчен период сумата на
данъчния кредит превишава общата сума на начисления от регистрираното
лице данък, разликата се възстановява на регистрираното лице,
както следва:
1. при установени и неизплатени задължения към държавата
след прихващане, като остатъкът, ако има такъв, се възстановява
не по-късно от 3 месеца от подаването на справката-декларация;
2. когато няма установени неизплатени задължения към
държавата, разликата се възстановява след извършване на данъчна
ревизия или проверка, но не по-късно от 3 месеца от подаването
на справката-декларация.
(2) Регистрирано лице, което за последните 12 месеца
преди текущия месец е извършило сделки за износ на обща стойност
повече от 50 на сто от общата стойност на всички извършени от
него сделки за същия период и няма неизплатени задължения към
държавата, има право разликата по ал.1 да му бъде възстановена
в 15-дневен срок от подаване на справката-декларация. В случай,
че са налице неизплатени задължения към държавата, в същия срок
се извършва прихващане и възстановяване на остатъка, ако има такъв.
(3) Обстоятелствата по ал.2 се удостоверяват писмено
пред данъчната служба по място на регистрацията с подаването на
справката-декларация. В противен случай ал.2 не се прилага.
Чл.31. (1) При изменение на стойността на облагаема сделка,
за която е бил начислен данък, се изменя и начисленият данък.
Ако преди изменението е била издадена данъчна фактура, то се документира
с данъчно дебитно известие при увеличение и с данъчно кредитно
известие при намаление.
(2) Когато въз основа на данъчно дебитно известие
регистрираното лице увеличи данъчния си кредит, промяната се отразява
в справката декларация за периода, през който е било получено
дебитно известие.
(3) В случаите извън ал.2 изменението се отразява
в справката-декларация за периода, през който е издадено данъчното
дебитно или кредитно известие.
Чл.32. Ако регистрираното лице произведе стока, предмет
на облагаема сделка, и използва стоката за изпълнение на задължения
по освободена сделка, върху пазарната цена на стоката се начислява
и дължи данък.
Чл.33. (изм.,ДВ,бр.56 от 1996 г.)
(1) Когато регистрирано лице получи услуга в страната
от лице, чието седалище е извън страната, получателят начислява
данък върху стойността на сделката, когато едновременно са налице
следните условия:
1. сделката е с място на изпълнение на територията на
страната, включително континенталния шелф и изключителната икономическа
зона, с изключение на безмитните зони, антрепозитните складове
и търговските обекти за безмитна търговия;
2. сделката е облагаема по смисъла на чл.7;
3. получената услуга се използва за извършване и на сделки,
които са освободени или с които не се осъществява стопанска дейност.
(2) Данъкът по ал.1 се посочва в справката-декларация
за данъчния период, включващ датата на изпълнение на сделката.
Чл.34. Когато произведената от регистрираното лице стока
се използва за лично потребление, за същата се дължи данък, начислен
върху пазарната цена, освен в случаите по чл.35.
Чл.35. Данък не се начислява, когато регистрираното лице
се разпореди със стока, за която платеният от него данък не е
данъчен кредит.
Чл.36. Регистрирано лице, което отдава под наем земя
или сгради на други регистрирани лица, има право да избере тази
сделка да се третира като облагаема. Този избор остава в сила
най-малко 24 календарни месеца и се отнася за всички сделки на
лицето, свързани с отдаване под наем на земя или сгради.
Чл.37. (1) При поискване
от страна на получателя по облагаема сделка със стока или услуга
регистрираното лице е длъжно да издаде данъчна фактура.
(2) Данъчната фактура се издава най-малко в два
екземпляра, по един за всяка от страните.
(3) Данъчната фактура се издава в тридневен срок
от датата на прехвърлянето на собствеността върху стоката или
извършването на услугата. Ако плащането или частичното плащане
предхожда по време прехвърлянето на собствеността или извършването
на услугата, срокът започва да тече от датата на плащането или
частичното плащане или от датата, на която плащането е станало
дължимо.
(4) Освен реквизитите по чл.8, ал.1 от Закона
за счетоводството данъчната фактура трябва да съдържа:
1. данъчния номер на регистрираното лице - изпълнител
на сделката;
2. наименованието, данъчния номер и адреса на получателя;
3. стойността на сделката, в. т.ч. начисления акциз на
отделен ред;
4. начисления данък.
Чл.38. (1) Когато за сделката не е поискана данъчна фактура,
регистрираното лице е длъжно да издаде опростена фактура, в която
да посочи стойността, включваща и начисления данък.
(2) Фактурата по ал.1 се издава по реда на чл.37,
ал.3 най-малко в два екземпляра, по един за всяка от страните.
Чл.39. Данъчно кредитно или данъчно дебитно известие
се издава в срок до 3 дни от промяната в стойността на сделката.
Те се издават най-малко в два екземпляра и съдържат освен реквизитите
по чл.8, ал.1 от Закона за счетоводството:
1. данъчния номер на регистрираното лице - изпълнител
на сделката;
2. наименованието, данъчния номер и адреса на получателя;
3. номера и датата на данъчната фактура, за която се
отнася данъчното дебитно или кредитно известие;
4. номера и датата на издаване на известието;
5. сумата, с която се променя стойността на стоката или
услугата;
6. сумата, с която се променя данъкът;
7. причината, поради която се променя стойността.
Чл.39а. (нов,ДВ,бр.56 от 1996 г.)
(1) Министърът на финансите определя с наредба реда
за издаване на документ (касова бележка) от регистрираните лица
за всяка извършена от тях сделка в търговски обекти с използването
на електронни касови апарати с фискална памет или електронни системи
с фискална памет, които са регистрирани, одобрени и въведени в
експлоатация.
(2) Изключенията от този ред за някои специфични
форми на търговия се определят с наредбата по ал.1.
Чл.40. (1) За всеки отделен данъчен период регистрираното
лице е длъжно да подаде справка-декларация пред данъчната служба.
Декларация се подава и в случаите, когато данък не следва да се
внася.
(2) Справката-декларация се подава по мястото
на регистрацията в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период.
(3) При наличието на извънредни обстоятелства
и искане от регистрираното лице данъчният орган може да удължи
срока за подаване на справката-декларация или друг документ по
този закон до изтичане на следващия данъчен период.
(4) (доп.,ДВ,бр.56 от 1996 г.) Регистрирано лице,
което през календарната година извършва облагаеми и освободени
по този закон сделки, подава справка-декларация и за цялата календарна
година до 15 април на следващата календарна година.
Чл.41. (1) Данъчният орган може да поиска от всяко лице
да представи справка-декларация за дейността си през определен
данъчен период.
(2) Справката-декларация по ал.1 се представя
в 14-дневен срок от датата на поискването.
Чл.42. Министърът на финансите може да определи специален
ред за документиране и отчитане на някои видове сделки, при които
прилагането на общия ред създава практически затруднения. Той
определя и реда за документиране и отчитане на безвъзмездните
сделки.
Чл.43. Министърът на финансите утвърждава образеца, формата
и реквизитите на документите по този закон.
Чл.44. (1) Документите, издавани по реда на този закон,
се съхраняват в срок от пет години от изтичането на данъчния период,
за който се отнасят.
(2) В случаите на обжалване, което не е приключило
при изтичане на посочения срок, документите се съхраняват до приключване
на процедурата.
Чл.45. (1) (пред.чл.45,изм.,ДВ,бр.51
от 1997 г.) Който, като
е задължен, не се регистрира в установените по този закон срокове
или не уведоми данъчните органи за настъпилите промени в регистрацията,
се наказва с глоба в размер от 250 000 до 2 500 000 лв.
(2) (нова,ДВ,бр.51 от 1997 г.) В случаите по ал.1
освен глобата юридическите лица и едноличните търговци дължат
и сумата на неначисления данък за изпълнените от тях облагаеми
сделки за периода от възникване на задължението за регистрация
до датата на регистрацията по този закон.
Чл.46. (1) (изм.,ДВ,бр.51 от 1997 г.) Който не подаде
справка-декларация в предвидените по този закон срокове, се наказва
с глоба в размер от 250 000 до 2 500 000 лв.
(2) (изм.,ДВ,бр.51 от 1997 г.) За повторно извършено
нарушение по ал.1 глобата е в размер от 400 000 до 2 000 000 лв.
Чл.47. (1) (изм.,ДВ,бр.56 от 1996 г.,бр.51 от 1997 г.)
Който не начисли данък по чл.20, 32, 33 и 34, се наказва с глоба
в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 200 000
лв.
(2) (изм.,ДВ,бр.51 от 1997 г.) За повторно извършване
на нарушението по ал.1 глобата е в двоен размер на неначисления
данък, но не по-малко от 400 000 лв.
Чл.47а. (нов,ДВ,бр.56 от 1996 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.51 от 1997 г.) Който не издаде документ
по чл.37, 38 или 39, се наказва с глоба от 200 000 до 1 000 000
лв.
(2) (изм.,ДВ,бр.51 от 1997 г.) За повторно извършване
на нарушението по ал.1 глобата е от 500 000 до 2 000 000 лв.
Чл.47б. (нов,ДВ,бр.51 от 1997 г.)
(1) Който не издаде документ по чл.39а, се наказва
с глоба в размер от 200 000 до 1 000 000 лв.
(2) За повторно извършване на нарушението по
ал.1 органите на данъчната администрация запечатват за срок 1
месец търговския обект, в който за извършената сделка не е издаден
документ по чл.39а, а наличните стоки в обекта и прилежащите към
него складове към момента на констатиране на повторно извършеното
нарушение се отнемат в полза на държавата.
Чл.48. (1) (пред.чл.48,ДВ,бр.51 от 1997 г.) Който не
е регистриран по този закон и издаде данъчна фактура по чл.37
или данъчно дебитно или данъчно кредитно известие по чл.39, се
наказва с глоба в двоен размер на неправомерния начислен данък.
(2) (нова,ДВ,бр.51 от 1997 г.) В случаите по ал.1
юридическите лица и едноличните търговци внасят в приход на бюджета
сумата на неправомерно начисления данък.
Чл.49. (изм.,ДВ,бр.51 от 1997 г.) Който при поискване
от данъчен орган не представи съществуващ към тази дата документ
или унищожи документ преди изтичане на сроковете по чл.44, се
наказва с глоба в размер от 500 000 до 2 000 000 лв.
Чл.50. (изм.,ДВ,бр.51 от 1997 г.) Който наруши изискванията
на чл.15, ал.2, чл.16, ал.1 и 2 и чл.28, ал.4, се наказва с глоба
в размер от 100 000 до 400 000 лв.
Чл.51. (изм.,ДВ,бр.51 от 1997 г.) На юридическите лица
и едноличните търговци, които са се облагодетелствали от нарушенията
по предходните разпоредби, се налага имуществена санкция в размер
от 250 000 до 5 000 000 лв.
Чл.52. (1) Установяването на нарушенията, издаването
на наказателните постановления и обжалването им се извършва по
реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Наказателните постановления се издават от
началника на главното управление на данъчната администрация или
от упълномощено от него длъжностно лице.
§ 1. (изм.,ДВ,бр.56 от 1996
г.) "Стока" по смисъла на този закон е всяка движима
и недвижима вещ, с изключение на парите в обръщение като законно
платежно средство.
§ 2. "Услуга" по смисъла на този
закон е действие, което едно лице дължи на друго въз основа на
договор.
§ 2а. (нов,ДВ,бр.56 от 1996 г.) "Изпълнител"
по смисъла на този закон е лицето, което прехвърля правата си
върху стоката или извършва услугата.
§ 2б. (нов,ДВ,бр.56 от 1996 г.) "Получател"
по смисъла на този закон е лицето, което придобива правата върху
стоката или получава услугата.
§ 3. (1) "Стопанска дейност"
по смисъла на този закон е:
1. дейността на търговците, физическите лица, занимаващи
се със селскостопанска дейност или упражняващи свободна професия,
занаятчиите и лицата, извършващи услуги с личен труд, извършвана
с цел реализиране на приход;
2. предоставянето на материална и нематериална собственост
за получаване на приход.
(2) Не се смята за стопанска дейност:
1. извършването от държавни и общински органи на действия,
за които са установени такси по Закона за държавните такси и Закона
за местните данъци и такси;
2. извършването на услуги от държавни организации или
организации с идеална цел срещу заплащане на сума, равна или по-малка
от сумата на фактическите разходи за извършване на услугата.
§ 4. (1) "Свързани лица" по смисъла
на този закон са:
1. съпрузите, роднините по права линия - без ограничения,
по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините
по сватовство - до трета степен включително;
2. работодател и работник;
3. лицата, едното от които участва в управлението на
дружеството на другото;
4. съдружниците;
5. дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто
от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;
6. лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено
от трето лице;
7. лицата, които съвместно контролират пряко или косвено
трето лице;
8. лицата, едното от които е търговски представител на
другото;
9. лицата, едното от които е направило дарение в полза
на другото.
(2) "Свързани лица" са и
лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола
или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат
да се уговарят условия, различни от обичайните.
§ 5. (1) "Пазарна цена" на стоката или
услугата по смисъла на този закон е сумата, без данъка върху добавената
стойност, която би била платена за идентична стока или услуга
по сделка между лица, които не са свързани, при същите условия.
(2) В стойността на сделката не се включва сумата
на отстъпката или намалението.
§ 5а. (нов,ДВ,бр.56 от 1996 г.;изм.,ДВ,бр.51 от 1997 г.)
Разпоредбата на чл.39а се отнася и за нерегистрираните по този
закон лица. Санкциите, предвидени в чл.47б, се прилагат и към
тях.
§ 6. Този закон отменя:
1. Член 15 от Закона за академичната автономия на висшите
учебни заведения (обн.,ДВ,бр.10 от 1990 г.;попр.,бр.12 от 1990
г.).
2. Параграф 6 от допълнителните разпоредби на Закона
за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни
влогове (обн.,ДВ,бр.82 от 1991 г.;изм.,бр.62 и 94 от 1992 г.;
попр.,бр.9 от 1993 г.).
3. Член 12 от Закона за Българската академия на науките
(ДВ,бр.85 от 1991 г.).
§ 7. Лице, което извършва стопанска дейност към датата
на влизане в сила на този закон и има приходи от нея от предходните
12 месеца, които надвишават 1,5 млн.лв., е длъжно да се регистрира
не по-късно от 1 месец преди датата, на която започва начисляването
и плащането на данъка. От приходите се изключват постъпленията
от износ, освободените по този закон сделки, данъкът върху оборота
и акцизите.
§ 8. За лицата, регистрирали се по реда на & 7, първият
данъчен период започва от датата, от която започва прилагането
на закона.
§ 9. Продължителността на първия данъчен период на лице,
регистрирано по & 7 с тримесечен данъчен период, се определя
служебно от данъчната администрация.
§ 10. Условията и редът за възстановяване на данъка върху
оборота за стоки, закупени от регистрираните по & 7 лица и
намиращи се на склад към датата, от която започва прилагането
на закона, се определят от министъра на финансите.
§ 11. При периодични плащания по сделка, договорена преди
датата, от която започва начисляването и плащането на данъка,
данък върху добавената стойност се начислява от първата отделна
сделка по чл.5, ал.2, извършена след посочената дата.
§ 12. Този закон се прилага и спрямо сделки, сключени
преди 1 април 1994 г. и подлежащи на изпълнение след тази дата.
§ 13. Този закон се прилага и за сделки, сключени преди
1 април 1994 г., по които е извършено плащане, но липсва насрещно
изпълнение, и за които не се дължи данък върху оборота. В този
случай за дата на изпълнение на сделката се приема датата на предаването
на стоката или извършването на услугата.
§ 14. (изм.,ДВ,бр.56 от 1996 г.) Освен посочените в чл.9
освобождават се от облагане с данък върху добавената стойност
за срок от пет години от влизането на закона в сила и сделките
със следните стоки и услуги:
1. Хляб пшеничен и ръжен.
2. Мляко краве прясно за консумация, БДС 11-87.
3. Мляко кисело българско, БДС 12-82.
4. Сирене бяло саламурено от краве мляко, БДС 2651-88.
5. (отм.,ДВ,бр.16 от 1996 г.)
6. (отм.,ДВ,бр.16 от 1996 г.)
7. Вода за населението.
8. Дърва за огрев за населението.
9. (отм.,ДВ,бр.16 от 1996 г.)
10. Учебници, одобрени от Министерството на науката
и образованието и Министерството на културата.
11. Медикаменти.
§ 15. Изпълнението на закона се възлага на министъра
на финансите.
§ 16. За прилагането на този закон министърът на финансите
издава правилник.
§ 17. Законът влиза в сила от 1 април 1994 г. с изключение
на & 7, 8 и 9.
Законът е приет от 36-о Народно събрание на 7 октомври 1993
г. и е подпечатан с държавния печат.
Председател на Народното събрание: Александър Йорданов
1. Съгласно § 25
от Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
(ДВ,бр.16 от 23 февруари 1996 г.) т.т. 5, 6 и 9 на & 14
се отменят от 1 април 1996 г.
2. Съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона
за данък върху добавената стойност (обн.,ДВ,бр.56 от 2 юли 1996
г.):
1. Регистрираните лица по чл.13 от Закона за данък
върху добавената стойност с облагаем оборот до 7,5 млн.лв. имат
право в 14-дневен срок от влизането в сила на закона (до 15 юли
1996 г.) да заявят писмено в данъчната служба желанието си за
прекратяване на регистрацията.
2. Регистрираните лица по чл.13 от Закона за данък
върху добавената стойност с облагаем оборот до 7,5 млн.лв., които
не прекратят регистрацията си съгласно § 22, се считат регистрирани
по реда на чл.14, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
от датата на влизане в сила на този закон (1 юли 1996 г.).
3. Регистрираните лица с облагаем оборот от 10 до
20 млн.лв. имат право в 14-дневен срок от влизането в сила на
закона (до 15 юли 1996 г.) да заявят писмено в данъчната служба
желанието си за промяна на данъчния период.
4. Регистрираните лица с облагаем оборот от 10 до
20 млн.лв., които в 14-дневен срок от влизането в сила на закона
(15 юли 1996 г.) не са заявили промяна на данъчния период, продължават
с установения им вече данъчен период. Той не може да бъде променян
през следващите 24 месеца.
5. Измененията и допълненията на закона, обнародвани
в ДВ,бр.56 от 1996 г. влизат в сила от 1 юли 1996 г.
3. Съгласно преходните и заключителните разпоредби
на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената
стойност (ДВ,бр.51 от 27 юни 1997 г.):
(§ 16) (1) Лицата, чийто облагаем оборот към 1 юли
1997 г. е до 75 млн.лв. включително:
1. могат да прекратят регистрацията си, като подадат
лично или чрез упълномощено лице формуляр за прекратяване на място
в данъчната служба, в която са регистрирани по Закона за данък
върху добавената стойност;
2. могат да останат регистрирани до 31 декември 1997
г.
(2) Прекратяването на регистрацията се извършва
съгласно разпоредбите на § 17 и 18.
(3) След прекратяването на регистрацията на лицата
по § 16, ал.1, т.1 и § 18 от ЗИДЗДДС (ДВ,бр.51 от 1997 г.) данъчните
органи извършват данъчна ревизия, обхващаща непроверените данъчни
периоди, в срок до 12 месеца от датата на прекратяване на регистрацията.
(§ 17) (1) Регистрацията на лицата по & 16, ал.1,
т.1 от ЗИДЗДДС (ДВ,бр.51 от 1997 г.) се счита за прекратена на
датата на подаване на формуляра за прекратяване на регистрацията.
На същата дата лицето е длъжно да върне удостоверението за данъчна
регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.
(2) Към формуляра за прекратяване на регистрацията
на лицата по § 16, ал.1, т.1 от ЗИДЗДДС (ДВ,бр.51 от 1997 г.)
се прилага справка-декларация за последния данъчен период и инвентаризационен
опис на наличните стоки и активи към датата на подаване на формуляра
за прекратяване на регистрацията, в който опис се посочва и дължимият
данък по ал.3.
(3) При прекратяване на регистрацията лицата начисляват
данък върху балансовата стойност на всички налични стоки и активи,
произведени, закупени или придобити по друг начин от тях, които
биха били облагаеми, ако са предмет на сделка, с изключение на
дълготрайните материални активи, закупени преди датата на регистрация
на лицата или след тази дата, но от нерегистрирани лица.
(4) Начисленият данък по ал.3 и подлежащият на
внасяне данък по справката-декларация за последния данъчен период
се внасят в приход на бюджета в срок до 2 месеца от датата на
прекратяване на регистрацията.
(§ 18) (1) Регистрацията на лицата по § 16, ал.1, т.2
от ЗИДЗДДС (ДВ,бр.51 от 1997 г.), чийто облагаем оборот към 1
януари 1998 г. е до 75 млн.лв. включително и за последните 12
месеца преди текущия не са извършили сделки за износ, които не
са освободени, се счита за служебно прекратена от 1 януари 1998
г.
(2) Лицата по ал.1 декларират наличието на обстоятелствата
по предходната алинея, като в справката-декларация за последния
данъчен период посочват отделно облагаемия си оборот за 1997 г.;
прилагат инвентаризационен опис на наличните стоки и активи към
31 декември 1997 г. и връщат удостоверението за данъчна регистрация
по Закона за данък върху добавената стойност заедно с подаването
на справката-декларация за последния данъчен период.
(3) При прекратяване на регистрацията лицата начисляват
данък върху всички налични стоки и активи съгласно & 17, ал.3
от ЗИДЗДДС (ДВ,бр.51 от 1997 г.), който данък се посочва в инвентаризационния
опис по ал.2.
(4) Внасянето на начисления данък по ал.3 и подлежащият
на внасяне данък по справката-декларация за последния данъчен
период се внасят в приход на бюджета в срок до 1 март 1998 г.
(§ 19) На лицата, за които са възникнали обстоятелствата
по § 18, ал.1 от ЗИДЗДДС (ДВ,бр.51 от 1997 г.), но не са изпълнили
задълженията си, свързани с прекратяване на регистрацията, се
налага глоба в размер 5 000 000 лв.
(§ 20) Регистрираните лица с облагаем оборот от 20 млн.лв.
до 200 млн.лв. имат право в 14-дневен срок от влизане в сила на
този закон да заявят писмено в данъчната служба желанието си за
промяна на данъчния период.
(§ 21) Регистрираните лица с облагаем оборот от 20 млн.лв.
до 200 млн.лв., които в 14-дневен срок от влизане в сила на този
закон не са заявили промяна на данъчния период, продължават с
установения им вече 1-месечен данъчен период. Той не може да бъде
променян през следващите 24 месеца.
(§ 22) В случай, че по вина на държавната администрация
изплащането на данък върху добавената стойност се просрочи с повече
от 1 месец, за периода на просрочването върху дължимата сума автоматично
се начислява лихва в размер, предвиден в Закона за събиране на
държавните вземания.
(§ 23) Законът (ЗИДЗДДС - ДВ,бр.51 от 1997 г.) влиза
в сила от 1 юли 1997 г.