Чл.1. С този закон се уреждат придобиването, стопанисването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи, държавна собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Чл.2. (1) Собствеността на държавата е публична и частна.
(2) Публична държавна собственост са:
1. обектите, изключителна държавна собственост съгласно Конституцията на Република България;
2. имотите, предоставени на органите на държавната власт за изпълнение на функциите им;
3. държавните имоти и вещи, обявени по установения ред за паметници на културата от световно или национално значение;
4. други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване.
(3) Частна държавна собственост са всички други държавни имоти и вещи. Плодовете и приходите от имотите и вещите, публична държавна собственост, са частна собственост на държавата.
(4) Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на фондациите, дори ако държавата е била единствен притежател на вложеното в тях имущество. Правото на собственост върху имоти и вещи, включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество, се упражнява по установения за тези дружества ред.
Чл.3. Държавна собственост са имотите и вещите:
1. придобити във или извън страната, в съответствие с международните договори или други актове и със законите на Република България;
2. на юридически лица в страната, които са престанали да съществуват, освен ако специални закони предвиждат друго;
3. представляващи частта на българската държава в имуществото на юридически лица извън страната, които са престанали да съществуват, освен ако специални закони предвиждат друго;
4. включени в наследства, за които няма наследници по закон или по завещание, наследниците или заветниците са се отказали или са изгубили правото да ги приемат;
5. които нямат друг собственик, с изключение на недвижимите имоти, които стават общинска собственост по силата на чл.2, ал.2, т.5 от Закона за общинската собственост.
Чл.4. Държавата отговаря за задълженията на лицата, изискуеми до деня на безвъзмездно придобитите от нея техни имоти и вещи до размера на стойността им.
Чл.5. (1) Държавата установява правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за държавна собственост, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти.
(2) Актът за държавна собственост, съставен по установения ред, има доказателствена сила до доказване на противното.
Чл.6. (1) Имоти - публична държавна собственост, които са престанали да имат това качество, се обявяват за имоти - частна държавна собственост, с решение на Министерския съвет.
(2) За имоти - публична държавна собственост, се обявяват и тези имоти - частна държавна собственост, които са придобили качеството на имоти - публична държавна собственост съгласно чл.2, ал.2, с решение на Министерския съвет.
Чл.7. (1) Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права, както и да се придобиват по давност.
(2) Особено право на ползване върху обекти - публична държавна собственост, се предоставя чрез концесии при условия и по ред, определени в отделен закон.
(3) Имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да се отчуждават и да се обременяват с вещни права. За тях се прилагат общите разпоредби за собствеността, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Чл.8. Управлението, стопанисването и разпореждането с недвижими имоти извън страната, собственост на българската държава, се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
Чл.9. Държавата упражнява правото си на собственост върху недвижимите имоти и движимите вещи при условията и по реда на този закон независимо дали те са придобити от нея преди или след влизането му в сила.
Чл.10. (отм.,ДВ,бр.117 от 1997 г.)
Чл.11. (отм.,ДВ,бр.117 от 1997 г.)
Чл.12. (1) Застроените имоти - публична държавна собственост, задължително се застраховат.
(2) По бюджетите на органите на държавната власт, които ползват имоти - публична държавна собственост, се предвиждат необходимите средства за заплащане на застрахователните вноски.
Чл.13. Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи със заповед определят застроените имоти, стопанисвани от Министерството на отбраната и от Министерството на вътрешните работи, които задължително се застраховат.

Чл.14. (1) Държавните юридически лица упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им за стопанисване и управление недвижими имоти и движими вещи от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона.
(2) Държавните имоти се ползват съобразно предназначението им за нуждите, за които са предоставени, и се стопанисват с грижата на добър стопанин.
Чл.15. (1) Имотите - публична държавна собственост, се използват за нуждите на органите на държавната власт и за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване.
(2) Имотите - публична държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за стопанисване и управление на органите на държавната власт от Министерския съвет или определен от него орган.
(3) Исканията за предоставяне на имоти по ал.2 се отправят до комисия, чийто състав се определя от Министерския съвет, и се разглеждат от нея в едномесечен срок.
(4) При наличие на подходящи имоти комисията внася предложение в Министерския съвет.
(5) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Въз основа на акта на Министерския съвет или на определения от него орган се съставя протокол за фактическото предявяване на имота по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл.16. (1) Имотите - публична държавна собственост, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се използват за производствена или стопанска дейност.
(2) Забраната по ал.1 не се отнася за имоти или части от тях, които имат пряко производствено или стопанско предназначение.
Чл.17. (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Имотите - частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за стопанисване и управление на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка от областния управител по местонахождението на имотите със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл.18. Държавните имоти, които не са предоставени за стопанисване и управление по установения ред, се стопанисват и управляват от областния управител по местонахождението им.
Чл.19. (1) Недвижимите имоти - частна собственост на държавата, предназначени за административни, производствени или стопански нужди, се отдават под наем от съответния областен управител чрез търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Въз основа на резултатите от търга областният управител или определен от него заместник областен управител сключва договор.
(2) Настаняването под наем в свободни помещения - частна собственост на държавата, предназначени за социални, културни, образователни, здравни и други подобни дейности, се извършва със заповед на областния управител по цени, определени от Министерския съвет.
(3) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Срокът за наемане на помещения по ал.1 и 2 не може да бъде по-дълъг от 5 години, освен със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл.20. Предоставянето на помещения - частна държавна собственост, за нуждите на централните ръководства на политическите партии и синдикалните организации се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
Чл.21. (1) Наемателите на имотите по чл.19, ал.1 не могат да ги пренаемат, да ги преотстъпват за ползване или да ги ползват съвместно по договор с трети лица.
(2) За наемателите и ползвателите на имоти по чл.19, ал.2 и чл.20 се прилагат забраните по чл.16, ал.1.
(3) Забраната да се ползват съвместно имоти по договор с трети лица не се прилага за наемателите и ползвателите по чл.20, когато се касае за малки части от такива имоти, които имат пряко стопанско предназначение.
Чл.22. Настаняването под наем в държавни жилища, ателиета и гаражи се извършва от ръководителя на ведомството или от съответния областен управител при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
Чл.23. Недвижимите имоти - публична държавна собственост по чл.16, ал.2, се отдават под наем чрез конкурс или чрез търг по реда на чл.19, ал.1 и 3 от ръководителя на съответното държавно учреждение, на което са предоставени за стопанисване и управление.
Чл.24. (1) Наемните отношения за държавните имоти по чл.19, 20 и 22 се прекратяват на следните основания:
1. поради неплащане на наемната цена или припадащата се част от консумативните разноски за повече от 2 месеца или поради системното им неплащане в срок;
2. поради извършване на разрешено по съответния ред ново строителство, включително надстрояване или пристрояване, когато се засягат обитавани помещения;
3. поради нарушаване на добрите нрави;
4. поради лошо стопанисване;
5. когато жилището, стопанисвано от ведомство, е наето от лице, което не работи във ведомството;
6. поради прекратяване на трудовия договор с работник или служител, настанен във ведомствено жилище, освен ако е уговорено друго в колективния или индивидуалния трудов договор;
7. изтичане на срока за настаняване;
8. когато наемател или член на неговото семейство притежава или придобие собствено жилище или вила, годни за постоянно обитаване;
9. когато наемателят не отговаря на условията за предоставяне на държавно жилище под наем;
10. когато помещенията се ползват в нарушение на забраните по чл.21.
(2) Наемните отношения се прекратяват със заповед или решение на органа, извършил настаняването.
(3) Актът по ал.2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл.25. (1) Поддържането и ремонтите на имотите - публична държавна собственост, се извършват от органите на държавната власт, които ги стопанисват и управляват, а когато не са предоставени за стопанисване и управление по установения ред - от областните управители.
(2) Необходимите средства за поддържането и ремонтите на имотите - публична държавна собственост, се предвиждат всяка година в бюджета на съответните органи на държавната власт.
Чл.26. (1) Поддържането и текущите ремонти на имотите - частна държавна собственост, се възлага на наемателите и ползвателите с договор за тяхна сметка.
(2) В договора по ал.1 може да се уговори основните ремонти да се извършват за сметка на наемателите и ползвателите.
Чл.27. (1) При възникване на належаща държавна нужда наемателите на помещения по чл.19, ал.2 и чл.20 са длъжни да ги освободят в срок два месеца от връчването на съобщението за освобождаването. Възникването на належаща държавна нужда се констатира с решение на Министерския съвет или на определен от него орган.
(2) Ако имотът не бъде освободен доброволно, той се освобождава по административен ред въз основа на заповед на областния управител, която се привежда в изпълнение със съдействието на органите на Националната полиция.
(3) Заповедта по ал.2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл.28. (1) Движимите вещи, частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за стопанисване и управление на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка от областния управител.
(2) Движимите вещи над определена от Министерския съвет стойност се предоставят по реда на ал.1 със съгласието на министъра на финансите.
Чл.29. (1) Новопридобитите държавни движими вещи се стопанисват от съответните ведомства.
(2) Държавните движими вещи, които не се стопанисват от ведомства, се стопанисват от областните управители.
Чл.30. Движимите вещи, частна държавна собственост, стопанисвани от ведомства, се отдават под наем при условия и по ред, определени от ръководителя на ведомството.
Чл.31. Държавните недвижими имоти и движими вещи, паметници на културата, се стопанисват и управляват при условия и по ред, които са установени със специални закони.

Чл.32. (1) Недвижими имоти или части от тях - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително само за задоволяване на такива държавни нужди, които не е възможно да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение съгласно разпоредбите на тази глава.
(2) Отчуждаването по ал.1 може да се извършва и само на земята, без сградите в нея.
Чл.33. (1) Държавата може да извършва принудително отчуждаване на имот - частна собственост, само за задоволяване на такива държавни нужди, в резултат на което отчужденият имот става публична държавна собственост.
(2) Основание за принудително отчуждаване в границите на населените места е влязъл в сила подробен градоустройствен план, по силата на който имотът е предназначен за задоволяване на държавни нужди и става публична държавна собственост.
Чл.34. (1) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Заинтересуваното учреждение прави мотивирано искане за отчуждаване на имота чрез областния управител по местонахождението на имота до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Областният управител дава мнение по основателността на искането.
(2) Искането по ал.1 съдържа: обосновка за наличието на държавната нужда; начина на обезщетяване; обща характеристика, вид, местонахождение, големина на имотите и терена; оценките на отчуждавания имот и на имота, който се отстъпва в обезщетение.
(3) Собствениците и обитателите на недвижимите имоти по ал.1 са длъжни да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, доколкото това е необходимо за изготвяне на искането. При отказ достъпът се осигурява със съдействие то на органите на Националната полиция. Общините са длъжни да предоставят безвъзмездно всички данни, които се отнасят до недвижимия имот - предмет на искането по ал.1.
(4) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството преценяват искането и го одобряват или отхвърлят. Ако одобрят искането за отчуждаване, министрите изпращат преписката на областния управител за извършване на отчуждителната процедура.
Чл.35. (1) При отчуждаване на недвижим имот на собственика се предлага друг равностоен имот от същия вид или с неговото съгласие - парично обезщетение или имот от друг вид.
(2) При парично обезщетяване отчужденият имот се оценява по пазарни цени към датата на издаването на заповедта по чл.38, ал.1.
(3) При обезщетяване с недвижим имот отчужденият и отстъпеният в обезщетение имот се оценяват по пазарни цени към датата на издаването на заповедта по чл.38, ал.1.
(4) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика след връчване на предложението за отчуждаване, се заплащат с по-малка стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота.
(5) Обезщетените собственици с жилищен или друг вид имот могат да прехвърлят правата си направо на определени от тях лица. Прехвърлянето се извършва в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните и се освобождава от държавна такса, когато е между роднини по права линия.
Чл.36. (1) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Областният управител прави предложение за отчуждаване до собственика на имота, в което се посочват потвърдената от министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството държавна нужда, начинът на обезщетение и цената на имотите.
(2) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Предложението по ал.1 се връчва на собственика по реда на Гражданския процесуален кодекс в седемдневен срок от получаването на одобрението на министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Собственикът дава писмено съгласие или възражение до областния управител по предложението по ал.1 в едномесечен срок от връчването му. Ако в този срок собственикът не даде писмено съгласие или възражение, счита се, че е съгласен с предложението.
Чл.37. (1) Ако собственикът е съгласен с предложението, областният управител сключва договор за покупко-продажба или замяна, като производството по отчуждаването се прекратява.
(2) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Ако собственикът не е съгласен изцяло или отчасти с предложението, областният управител провежда преговори с него в едномесечен срок от получаването на възражението за постигане на споразумение. Споразумението се съгласува с министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на споразумението се сключва договор за покупко-продажба или замяна, като производството по отчуждаването се прекратява.
Чл.38. (1) Ако не се постигне споразумение, областният управител в четиринадесетдневен срок издава заповед за отчуждаване на имота и обезщетяване на собственика, в която се определят:
1. държавната нужда, която не е възможно да бъде задоволена по друг начин;
2. подробно описание на имота, който се отчуждава, и неговата оценка;
3. начинът на обезщетяване - имотно или парично;
4. подробно описание на отстъпвания в обезщетение имот и неговата оценка - при имотно обезщетяване, или размера на паричното обезщетение - при парично обезщетяване.
(2) Заповедта на областния управител се връчва на собственика по реда на Гражданския процесуален кодекс. Тя може да се обжалва в едномесечен срок по реда на Закона за административното производство.
(3) Съдът се произнася по законосъобразността на обжалваната заповед относно:
1. наличието на държавната нужда, която не може да се задоволи по друг начин;
2. спазване на процедурата по издаване на заповедта по ал.1;
3. съобразяване начина на обезщетяване с чл.35, ал.1, включително и равностойността на обезщетението;
4. оценките на отчуждавания и отстъпения в обезщетение имот.
(4) Решението на съда е окончателно.
Чл.39. (1) Имотът се счита за отчужден, когато се изплати определеното обезщетение или когато се издаде нотариален акт за собственост на отстъпения в обезщетение имот.
(2) Областният управител осигурява служебното издаване на нотариалния акт по ал.1.
(3) Ако в шестмесечен срок от влизане в сила на заповедта по чл.38, ал.1 или на съдебното решение по чл.38, ал.4 собственикът не бъде обезщетен в съответствие с ал.1, по негово искане окръжният съд по местонахождението на имота отменя акта за отчуждаването.
Чл.40. (1) Ако в тригодишен срок от отчуждаването на имота той не бъде използван по предназначението, за което е отчужден, или мероприятието по градоустройствения план не е започнало, бившият собственик или областният управител има право да поиска от окръжния съд по местонахождението на имота да отмени отчуждаването и да постанови възстановяване на даденото от двете страни.
(2) В случая по ал.1 държавата дължи на собственика обезщетение за нанесените вреди.
(3) Държавата има право да получи по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота за извършените междувременно от нея в имота промени или подобрения.
Чл.41. (1) Когато отчуждените имоти са обременени с вещни тежести и собствениците се обезщетяват парично, се спазват следните правила:
1. дължимото парично обезщетение в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане се плаща на ипотекирания кредитор, доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство за удовлетворение;
2. при наложена върху имота друга вещна тежест дължимото парично обезщетение се внася в държавната спестовна каса и служи за обезпечаване на съответното вземане.
(2) (изм.,ДВ,бр.104 от 1996 г.) При обезщетяване с недвижим имот вещното право на ползване и ипотеките върху отчуждения имот преминават по право върху отстъпения в обезщетение имот в същия ред и обем. Вещните тежести се вписват служебно от съдията по вписванията.
(3) Държавата придобива недвижимите имоти, отчуждени по този закон, без тежести.
Чл.42. По отчуждителните производства по тази глава не се събират данъци и такси.

Чл.43. Разпореждане с недвижими имоти - частна държавна собственост, е продажбата и замяната им, извършването на делба на съсобствени недвижими имоти, както и учредяването на ограничени вещни прав върху тях.
Чл.44. (1) Продажбата на недвижими имоти - частна държавна собственост, се извършва от областния управител по местонахождението на имота след провеждането на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(2) Продажбата се извършва със заповед на областния управител.
(3) Въз основа на заповедта се сключва договор за продажба от областния управител.
Чл.45. (1) (доп.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Замяната на недвижим имот - частна държавна собственост, с недвижими имоти - собственост на физически или юридически лица, се извършва от областния управител по местонахождението на държавния имот със съгласието на министъра на финансите и на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Замяната се извършва със заповед на областния управител.
(3) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор за замяна.
Чл.46. Продажбата или замяната на недвижими имоти - частна държавна собственост, стопанисвани от ведомства, се извършва със съгласието на ръководителя на ведомството по реда на чл.44, съответно чл.45.
Чл.47. (1) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Продажбата или замяната на недвижим имот - частна държавна собственост, чиято балансова стойност надхвърля 70 млн.лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(2) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед и сключва договор за продажба, съответно за замяна.
Чл.48. Договорите за продажба и замяна се сключват в писмена форма и се вписват от нотариуса по местонахождение на държавния имот, който се продава, съответно заменя.
Чл.49. (1) Продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи на граждани, настанени в тях по административен ред, се извършва от областния управител.
(2) Продажбата на имоти по ал.1, стопанисвани от ведомства, се извършва от областния управител със съгласието на ръководителя на ведомството.
(3) При условията и по реда на ал.1 се извършва и продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи, които са били стопанисвани от закрити ведомства, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.
(4) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Свободни от наематели държавни жилища, ателиета и гаражи, които не са предоставени на ведомства, се разпределят от областния управител съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството между ведомствата съобразно доказаните им потребности.
(5) Продажбата по ал.1, 2 и 3 се извършва със заповед на областния управител. Въз основа на заповедта се сключва договор.
Чл.50. Не могат да се продават държавни жилища:
1. в сгради, чието основно предназначение е да задоволяват административни, стопански, културни и търговски нужди;
2. в сгради, построени върху терени на промишлени, селскостопански, транспортни, туристически, почивни, здравни и други обекти, изградени за нуждите на работниците и служителите им, както и такива, които се намират в района на железопътни станции, пристанища, летища, електростанции и други обекти от транспортната и енергийната система;
3. в сгради до 3 етажа включително, намиращи се върху терени, предназначени за средноетажно и многоетажно строителство, или върху терени, отредени за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство.
Чл.51. Държавните жилища се продават за задоволяване на жилищните, здравните и професионалните нужди на гражданите при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
Чл.52. (1) Замяна на държавни жилища, ателиета и гаражи с жилища, ателиета и гаражи - собственост на юридически или физически лица, се извършва от областния управител при условия, определени от Министерския съвет.
(2) Замяната на държавни жилища, ателиета и гаражи, стопанисвани от ведомства, с жилища, ателиета и гаражи - собственост на физически или юридически лица, се извършва по установените в ал.1 условия и ред със съгласието на ръководителя на ведомството.
(3) При условията и по реда на ал.1 се извършва и замяната на държавни жилища, ателиета и гаражи, които са били стопанисвани от закрити ведомства, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.
(4) Замяната по ал.1, 2 и 3 се извършва със заповед на областния управител. Въз основа на заповедта се сключва договор.
Чл.53. Разпореждане с жилища, ателиета и гаражи, стопанисвани от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Главното управление на строителни войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения, се извършва по ред, определен от Министерския съвет.
Чл.54. (1) (изм. и доп.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху недвижим имот - частна държавна собственост, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Областният управител сключва договор за безвъзмездното прехвърляне, който се вписва в службата по вписванията.
(2) Исканията за безвъзмездно прехвърляне по ал.1 се правят чрез областния управител, който дава мотивирано становище.
Чл.55. (1) Доброволна делба на съсобствен между държавата и физически или юридически лица недвижим имот се извършва по предложение на съсобствениците до областния управител или по негова инициатива.
(2) Доброволната делба се извършва със съгласието на областния управител, а за имотите, стопанисвани от ведомства - със съгласието на ръководителя на ведомството.
(3) Доброволната делба се извършва въз основа на заповед на областния управител и договор за делба между съделителите.
(4) Органите по ал.2 не дават съгласие за извършване на доброволна делба, когато тя не е в интерес на държавата.
Чл.56. (1) Право на ползване върху недвижим имот - частна държавна собственост, се учредява със заповед на областния управител за срок не по-дълъг от 10 години след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(2) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Безвъзмездно право на ползване може да се учреди със съгласието на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Със заповедта по ал.1 се определя начинът на учредяване правото на ползване - възмездно или безвъзмездно. Когато правото на ползване се учредява възмездно, в заповедта се посочва цената му, определена въз основа на резултатите от търга.
(4) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.
Чл.57. (1) Когато нуждата от имота отпадне или имотът стане необходим за друга по-належаща държавна нужда, правото на ползване се отнема със заповед на областния управител. Отпадането на нуждата от имота или възникването на належаща държавна нужда се констатира с решение на Министерския съвет или на определен от него орган.
(2) Ако учредяването на правото на ползване е извършено възмездно, на юридическото лице се връща внесената сума, намалена съобразно срока на ползването на имота.
(3) Ползвателят има право на обезщетение за вреди поради отнемане правото на ползване.
Чл.58. (1) Право на строеж върху държавна земя се учредява със заповед на областния управител за построяване на обекти съгласно предвижданията на подобрения градоустройствен план на населеното място.
(2) Право на строеж се учредява възмездно от областния управител по местонахождението на имота след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(3) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.
(4) Право на строеж може да се учредява безвъзмездно на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка от областния управител със съгласието на Министерския съвет или на определен от него орган.
Чл.59. (1) Право на надстрояване или пристрояване върху недвижим имот, изграден върху държавна земя, се учредява при условията и по реда на чл.58.
(2) правото на надстрояване и пристрояване на съществуващи жилищни сгради, изградени върху държавна земя, се учредява на собствениците на жилища в тези сгради или на техни пълнолетни низходящи, ако са с незадоволени жилищни нужди, без търг по цени, определени от Министерския съвет.
Чл.60. (изм.,ДВ,бр.104 от 1996 г.) Договорите за учредяване на ограничени вещни права върху недвижими имоти - частна държавна собственост, се вписват в службата по вписванията по местонахождението им.
Чл.61. Разпореждането с движими вещи - частна държавна собственост - машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и стопански инвентар, стопанисвани от ведомства, се извършва възмездно от ръководителя на ведомството.
Чл.62. Разпореждането с движими вещи на закрити ведомства се извършва от министъра на финансите, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.
Чл.63. (1) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движими вещи на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка се извършва от областния управител, съответно от ръководителя на ведомството.
(2) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движими вещи над определена от Министерския съвет стойност се извършва по реда на ал.1 със съгласието на министъра на финансите.
Чл.64. (1) Продажбата на излишни и негодни движими вещи, както и на придобити материали от разчистване на строителни площадки, се извършва чрез търг.
(2) Условията и редът за провеждане на търга по ал.1 се определят от министъра на финансите.
(3) Средствата по продажбата се използват за придобиване или ремонтиране на дълготрайни материални активи.
Чл.65. Завземането, управлението, стопанисването и разпореждането с конфискуваните и отнетите в полза на държавата недвижими имоти и движими вещи се извършват при условия и по ред, определени от Министерския съвет, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл.66. (1) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Стопанисването, управлението и разпореждането с недвижимите имоти - държавна собственост, се извършват под общото ръководство на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а с движимите вещи - държавна собственост - на министъра на финансите.
(2) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството упражнява контрол за законосъобразното упражняване от всички юридически и физически лица на предоставените им права върху държавните недвижими имоти.
Чл.67. (1) Към областните управители се създават служби "Държавна собственост".
(2) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Към министерствата и ведомствата могат да се създават служби "Държавна собственост" при условия и по ред, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Основните задачи на службите "Държавна собственост" се определят от министъра на регионалното развитие и благоустройството в съответствие с разпоредбите на този закон.
Чл.68. (1) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) За недвижимите имоти в границите на населените места и селищните образувания се съставят актове за държавна собственост на недвижими имоти по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Актуват се и сградите, които се намират извън границите на населените места и селищните образувания, включително и сградите в държавния горски фонд, заедно с прилежащите им терени.
(3) Актуват се и земеделските земи - собственост на държавата, след влизането в сила на плановете за земеразделяне.
(4) Актуват се и недвижимите имоти, отчуждени за държавни нужди. Актуват се и сградите в отчуждените терени, за които е предвидено да бъдат съборени за осъществяване на ново строителство или по други причини.
(5) Актува се и земята, върху която са разположени обектите на железопътната инфраструктура, предоставена за осъществяване на основния предмет на дейност на Национална компания "Български държавни железници" и отредена специално за тази цел.
(6) Актуват се и имотите - собственост на българската държава, които се намират извън страната.
(7) Актуват се мините, кариерите, горите, езерата, плажовете и парковете с национално значение.
(8) Не се актуват:
1. коритата на реките, водоемите, пътната мрежа, обектите на железопътната инфраструктура и други подобни, освен ако в специален закон е предвидено друго;
2. временните постройки.
Чл.69. (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Актовете за недвижими имоти - изключителна държавна собственост, се съставят в два екземпляра от служба "Държавна собственост" на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Първият екземпляр се съхранява в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а вторият се изпраща на съответния областен управител.
Чл.70. (1) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Актовете за държавна собственост на недвижими имоти се съставят в три екземпляра от служба "Държавна собственост" при областния управител. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от областния управител или от определен от него заместник областен управител. Първият екземпляр се съхранява в служба "Държавна собственост", вторият се изпраща в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а третият - на лицата, които ползват имота.
(2) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Актовете за държавна собственост на недвижими имоти, свързани с държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната, се съставят в два екземпляра от служба "Държавна собственост" на съответното министерство или ведомство, което стопанисва имота. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра или от ръководителя на ведомството. Първият екземпляр се съхранява в съответното министерство или ведомство, а вторият се изпраща по установения ред в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Извършеното актуване се отбелязва в актовите книги в служба "Държавна собственост" при съответния областен управител.
(3) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Атовете за недвижими имоти - собственост на българската държава извън страната, се съставят в три екземпляра от Министерството на финансите. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на финансите. Първият екземпляр се съхранява в Министерството на финансите, вторият се изпраща на Министерството на външните работи, а третият - на съответното юридическо лице - ползвател на имота.
(4) Към актовете за държавна собственост на недвижими имоти се прилагат документите, установяващи правото на собственост на държавата.
Чл.71. Когато при извършване на изменения в подробните градоустройствени планове се образуват нови парцели, за всеки новообразуван парцел се съставя нов акт, в който се посочват номерът и датата на стария акт. Промяната се отбелязва и върху стария акт.
Чл.72. При промяна на основанието за придобиване на недвижимия имот от държавата или при установяване на явна фактическа грешка не се съставя нов акт. В тези случаи в акта се отбелязва новото основание или се поправя допуснатата грешка.
Чл.73. В актовете за държавна собственост на недвижим имот се отбелязва и учредяването или прекратяването на право на ползване, право на строеж и на други ограничени вещни права.
Чл.74. (1) Актовете за държавна собственост на недвижимите имоти се отбелязват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответната служба "Държавна собственост".
(2) Актовете за държавна собственост на недвижими имоти, които са престанали да бъдат собственост на държавата, или за имоти, за които са съставени нови актове, се съхраняват по начина, предвиден в ал.1, като върху тях се отбелязва, че са анулирани по реда на тяхното съставяне.
Чл.75. (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Въз основа на съставените актове за държавна собственост на недвижими имоти се завеждат: главен регистър, картотека, спомагателен регистър и други образци, одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл.76. (1) Службите "Държавна собственост", в които е въведена механизирана или компютърна обработка на информацията, задължително водят главния регистър.
(2) Главните и спомагателните регистри се съхраняват безсрочно.
Чл.77. Книгите за държавните имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.
Чл.78. (1) Недвижимите имоти - държавна собственост, неправилно актувани като такива, както и тези, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги и се връщат на собственика със заповед на областния управител.
(2) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Отписването на имоти - публична държавна собственост, и на имоти, които са свързани с държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната, се извършва със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството след вземане мнението на съответното ведомство, което стопанисва имота.
(3) Отписването на имоти - собственост на българската държава извън страната, се извършва със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на външните работи.
Чл.79. (1) Когато незаконосъобразно е актуван държавен имот като общински, актът за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител.
(2) Заповедта на областния управител подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(3) Споровете за материално право се решават по съдебен ред.
Чл.80. (1) Държавен имот, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от които е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител.
(2) Заповедта на областния управител за изземването на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на Националната полиция.
(3) Заповедта по ал.1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.
Чл.81. Държавните органи, кметовете на общините и органите на Националната полиция са длъжни да оказват необходимото съдействие на службите "Държавна собственост" за опазването и изземването на държавните имоти.
Чл.82. (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Службите "Държавна собственост" към областния управител са длъжни до 31 март на текущата година да представят в Министерството на регионалното развитие и благоустройството информация за промените в състава на държавните имоти на територията на областта за предходната година.

Чл.83. Който без основание завземе държавен недвижим имот, се наказва с глоба от 20 хил. до 200 хил. лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл.84. Който наруши забраните по чл.16, ал.1 и чл.21 за пренаемане, съвместно ползване по договор с трети лица или използването за стопанска дейност на държавен имот, се наказва с глоба от 50 хил. до 200 хил.лв.
Чл.85. Който в едномесечен срок не изпълни заповедта или решението за освобождаването на държавен имот, се наказва с глоба от 50 хил. до 150 хил.лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл.86. Който не изпълни в срок задължението по § 5 от преходните и заключителните разпоредби, се наказва с глоба от 10 хил. до 50 хил.лв.
Чл.87. (1) Нарушенията по чл.83, 84 и 85 се установяват с акт на началника на служба "Държавна собственост" при съответния областен управител или от оправомощени от него лица.
(2) Нарушенията по чл.86 се установяват с акт от оправомощени от областния управител длъжностни лица.
(3) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Наказателните постановления се издават от областния управител по местонахождението на имота.
Чл.88. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1. "Равностойни имоти" по смисъла на глава трета от закона са имоти, приблизително еднакви по местонахождение, вид, големина и цена.
§ 2. "Ведомства" по смисъла на този закон са Народното събрание, Президентството, Конституционният съд, Министерският съвет, министерствата, комитетите и другите държавни учреждения на бюджетна издръжка.
§ 3. Мероприятието е започнало по смисъла на чл.40, ал.1, ако са утвърдени архитектурните проекти и е издадено решение за строеж.

§ 4.(1) Опразването на ведомствени жилища въз основа на влезли в сила решения и заповеди за прекратяване на договора за наем на основание чл.24, ал.1, т.6, когато той е сключен преди влизането на този закон в сила, се осъществява, след като на наемателя се предостави друго жилище за настаняване, с изключение на случаите:
1. при едностранно прекратяване на трудовия договор от работника или служителя;
2. при прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните или прекратяване на трудовия договор поради изтичане на уговорения срок;
3. при прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие по чл.330 от Кодекса на труда;
4. при прекратяване на трудовия договор с работник или служител, който поради естеството на работата си задължително живее в служебни помещения;
5. при пенсиониране за изслужено време и старост, когато работникът или служителят има непрекъснат трудов стаж в съответното ведомство по-малко от 5 години;
6. когато работникът или служителят, с когото договорът за наем е прекратен на основание чл. 24, ал. 1, т. 6, или друг член на неговото семейство са закупили жилище от същото ведомство;
7. когато след прекратяване на договора за наем са настъпили обстоятелствата по чл.24, ал.1, т.3, 4 или 8, както и когато лицето откаже да плаща обезщетение или системно не го плаща в срок.
(2) Опразването на ведомствени жилища, обитавани от лица, които са работили в съответното ведомство и преди влизането на този закон в сила, договорът за наем, който е прекратен поради прекратяване на трудовия договор, се осъществява по досегашния ред.
(3) Лицата, с които договорът за наем е прекратен, плащат обезщетение в размер наемната цена, докато опразнят жилището.
§ 5. Физическите и юридическите лица, които ползват държавен имот, са длъжни в срок 6 месеца от влизането на този закон в сила писмено да уведомят службите "Държавна собственост" към областния управител по местонахождението на имота. За държавните жилища уведомлението се прави от съответните ведомства, които ги стопанисват.
§ 6. За учреденото по установения ред до влизането на закона в сила безсрочно или за повече от 10 години право на ползване се прилага срокът по чл.56, ал.1 от датата на учредяването му. Когато срокът е изтекъл към датата на влизането на закона в сила, имотът се предава в шестмесечен срок от същата дата.
§ 6а. (нов,ДВ,бр.61 от 1997 г.; доп.,бр.93 от 1998 г.) Разпоредбите на този закон, които се отнасят до имотите - изключителна държавна собственост, се прилагат и за обектите, върху които на основание чл.18, ал.2 и 3 от Конституцията на Република България държавата осъществява суверенни права, освен ако със закон не е установено друго.
§ 7. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона.
§ 8. Законът влиза в сила от 1 юни 1996 г.
Законът е приет от 37-о Народно събрание на 8 май 1996 г. и е подпечатан с държавния печат.