Чл.1. (изм.,ДВ,бр.85 от 1995 г.) Този закон урежда обществените отношения, свързани с гражданското въздухоплаване в Република България и с осигуряването на безопасността и сигурността му.
Чл.2. (1) (доп.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Република България има пълен и изключителен и неотменим суверенитет върху въздушното пространство над своята територия, включително над вътрешните и териториалните й води.
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Министерският съвет определя зоните във въздушното пространство, в които може да се ограничава въздухоплаването.
Чл.2а. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Организацията и контролът за използване на гражданското въздушно пространство, както и ръководството и контролът на въздухоплаването в обслужваното гражданско въздушно пространство на Република България се осъществяват по ред, определен от министъра на транспорта.
(2) Министърът на транспорта и министърът на отбраната определят реда за въвеждане и правилата за работа на единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство.
(3) Министърът на транспорта и министърът на отбраната определят реда за използване на въздушното пространство при прехода към военен контрол и ръководство на въздушното пространство при повишаващи се нива на извънредни условия.
Чл.3. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Гражданско въздухоплаване е всяко въздухоплаване, извършвано с гражданско въздухоплавателно средство и предназначено за:
1. превоз на пътници, багажи, товари и поща по въздуха;
2. обслужване на селското, горското и други отрасли на стопанството;
3. геоложки, географски и други научни изследвания;
4. оказване на спешна медицинска помощ;
5. културно-просветни нужди, фотографиране и реклама;
6. борба с пожари, наводнения и други бедствия;
7. обучение, спорт и др.
(2) Граждански въздухоплавателни средства са всички въздухоплавателни средства с изключение на държавните.
Чл.4. (изм., ДВ, бр. 85 от 1998 г.) На борда на въздухоплавателно средство, регистрирано в Република България, се прилагат българските закони освен в случаите, когато в ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор е предвидено друго.
Чл.5. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Въздухоплавателните средства, които осъществяват гражданско въздухоплаване, се регистрират по този закон.
(2) Въздухоплавателни средства, вписани в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България, летят с национални и регистрационни опознавателни знаци на Република България.
(3) Гражданските въздухоплавателни средства за санитарни цели имат и знака на Червения кръст.
(4) Регистрационните опознавателни знаци се определят от министъра на транспорта.
Чл.6. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Български авиационни оператори извършват въздухоплавателни услуги в страната и в чужбина на основата на търговски договор, а при липса на такъв договор - при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта.
(2) Чуждестранни авиационни оператори могат да извършват въздухоплавателни услуги в страната по силата на международен договор, по който Република България е страна, а при липса на такъв договор - при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта.
Чл.7. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Превозът на пътници, багажи, товари и поща по редовни международни линии се извършва от български и чуждестранни авиационни оператори по силата на международни споразумения, страна по които е Република България.
Чл.8. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Министърът на транспорта ръководи и контролира гражданското въздухоплаване и гражданските въздухоплавателни средства и съоръжения на територията на Република България.
(2) Министърът на транспорта осъществява правомощията си по ал.1 чрез Гражданската въздухоплавателна администрация. Гражданската въздухоплавателна администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта със седалище в София.
(3) Министърът на транспорта с правилник определя структурата, дейността и функциите на Гражданската въздухоплавателна администрация.
Чл.9. (отм.,ДВ,бр.30 от 1990 г.)
Чл.10. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Въздухоплавателните средства могат да бъдат отдавани под наем въз основа на писмен договор в страната или в чужбина със или без екипаж.
(2) Българският наемодател или наемател уведомява писмено Гражданската въздухоплавателна администрация във всички случаи, когато се отдава под наем или се наема въздухоплавателно средство със или без екипаж.
(3) В случаите, когато български авиационен оператор наема или отдава под наем въздухоплавателно средство за срок, по-голям от 30 дни, договорите за наем се вписват в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства в Република България.
Чл.11. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Пътниците, екипажите, багажите, товарите, пощата и пратките подлежат на контрол във връзка със сигурността и безопасността на полетите.
(2) Министърът на транспорта, министърът на вътрешните работи и министърът на финансите определят с наредба условията и реда за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване.
Чл.12. Разпоредбите на този закон се прилагат към:
а) българското гражданско въздухоплаване, а в случаите, предвидени от закона, и към чуждото гражданско въздухоплаване;
б) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) всички въздухоплавателни средства, вписани в държавния регистър на Република България, включително и когато се намират в чужбина, както и за спортните и учебните въздухоплавателни средства;
в) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) държавните въздухоплавателни средства, когато изпълняват полети под управлението на гражданските органи за обслужване на въздушното движение.
Чл.13. Вещни права върху въздухоплавателни средства се уреждат по закона на страната, където въздухоплавателното средство е вписано.
Чл.14. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Формата и условията за действителност на договора за прехвърляне на собственост върху въздухоплавателно средство се определят от законите на страната, където се сключва договорът.
Чл.15. Възнагражденията за оказана помощ от и на въздухоплавателно средство се определя от закона на страната, където е вписано въздухоплавателното средство, което е оказало помощта.
Чл.16. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Физическите и юридическите лица, които експлоатират въздухоплавателни средства, ръководят летища или обслужват въздушното движение във връзка с осъществяване на гражданското въздухоплаване, предоставят на Министерството на транспорта статистическа информация, свързана с дейността им, при условия и по ред, определени от министъра на транспорта.
Чл.16а. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Министърът на транспорта ръководи и контролира гражданското въздухоплаване:
1. организира участието на Република България в международните организации по въздухоплаване, член на които е Република България;
2. организира и координира използването на въздушното пространство за нуждите на гражданското въздухоплаване;
3. съгласува издаването на разрешения за изграждане на обекти от инфраструктурата на въздухоплаването и в околността на летищата и въздушните трасета;
4. издава разрешения за извършване на въздухоплавателни услуги;
5. прилага и развива Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване;
6. определя норми, правила и процедури в областта на гражданското въздухоплаване, включително условията и реда за превоз на опасни товари;
7. определя с наредба изискванията за издаване на удостоверения, свидетелства и лицензии на летища, други технически съоръжения и обекти, въздухоплавателни средства, авиационен персонал и предприятия, свързани с въздухоплаването;
8. определя условията за водене на съответните регистри и базата данни за освидетелстваните обекти и лица;
9. ръководи управлението на летища за обществено ползване, когато не са отдадени на концесия;
10. контролира действията на авиационните оператори, летищните администрации и ръководството на въздушното движение във връзка с безопасността на полетите;
11. определя общите правила за въвеждане и използване на компютризирани системи за резервация, както и правила за компенсация при отказ за качване на пътници на борда на въздухоплавателно средство по редовни линии;
12. осъществява и други правомощия, определени със закон или с международен договор, страна по който е Република България.

Чл.17. За гражданско въздухоплаване могат да се използуват само въздухоплавателни средства, които отговарят на изискванията на този закон.
Чл.18. (изм.,ДВ,бр.85 от 1999 г.) Въздухоплавателното средство се използува само за целта, за която е предназначено. Изменение на предназначението му се допуска с разрешение на Гражданската въздухоплавателна администрация при Министерството на транспорта.
Чл.19. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Въздухоплавателното средство се допуска в експлоатация след преглед, регистрация и удостоверяване на летателната му годност.
(2) Гражданската въздухоплавателна администрация издава удостоверение за летателната годност на въздухоплавателно средство или на друга авиационна техника, произведени в Република България, ако изделието отговаря на съответните норми.
Чл.20. (1) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Гражданските въздухоплавателни средства се вписват в регистър на гражданските въздухоплавателни средства на Република България, който се води от Държавната въздухоплавател на инспекция при Министерството на транспорта.
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) регистрацията в регистъра и отписването от него се извършват по заявление на собственика, владелеца или държателя на въздухоплавателното средство. Заявлението трябва да бъде подадено в 30-дневен срок от датата на възникване на съответното основание.
Чл.21. (1) Въздухоплавателно средство, вписано в чужд регистър, може да бъде вписано в българския регистър, след като бъде отписано от чуждия.
(2) (изм.,ДВ,85 от 1998 г.) регистрацията на българското въздухоплавателно средство в чужд регистър не поражда никакви правни последици, ако въздухоплавателното средство не бъде отписано от българския регистър по установения ред.
Чл.22. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Гражданската въздухоплавателна администрация издава удостоверение за регистрация на въздухоплавателно средство, вписано в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства, в което се вписват националният и регистрационно-опознавателният знак.
Чл.23. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху въздухоплавателно средство се извършват в писмена форма.
(2) (изм.,ДВ,85 от 1998 г.) Сделките по ал. 1 имат действие спрямо трети лица след регистрацията им в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства.
(3) (изм.,ДВ,85 от 1998 г.) Недействителен е договор за продажба или за отдаване под наем на въздухоплавателни средства - собственост на български лица, сключен в противоречие с международни договори или с решение на международна организация, приети от Република България.
(4) (изм.,ДВ,85 от 1998 г.) Учредяването на залог върху въздухоплавателно средство има действие от датата на регистрацията в регистъра. При учредяване на два или повече залози върху едно и също въздухоплавателно средство редът на предпочтително удовлетворение се определя от датата на регистрация на тежестта в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства, а ако регистрацията е направена в един и същи ден, меродавен е поредният номер на регистрацията.
Чл.24.(1) Въздухоплавателните средства подлежат на проверка за удостоверяване на съответствието им с норми за летателна годност, за авиационен шум и за газови емисии на авиационните двигатели, определени в Република България.
(2) (отм.,нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Гражданската въздухоплавателна администрация може да признае удостоверението за летателна годност на въздухоплавателното средство, произведено в чужбина, ако то съответства на нормите за летателна годност.
(3) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.) При промяна на оборудване на въздухоплавателно средство Гражданската въздухоплавателна администрация издава удостоверение за летателна годност и на оборудването на въздухоплавателното средство.
(4) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Гражданската въздухоплавателна администрация признава удостоверения за авиационен шум на въздухоплавателното средство и за газови емисии на авиационните двигатели, издадени само от международно признат орган.
(5) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Министърът на транспорта определя изискванията за поддържане и удостоверяване на летателната годност на въздухоплавателните средства, за стандартите за авиационен шум и за газовите емисии на авиационните двигатели, както и реда за издаване и отнемане на съответните удостоверения.
Чл.25. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Поддържането на летателната годност на въздухоплавателни средства се извършва от физически и юридически лица, получили право да извършват техническо обслужване и ремонт на авиационната техника.
(2) Министърът на транспорта определя условията и реда за издаване на свидетелствата и лицензиите на лицата по ал.1.
Чл.26. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Удостоверенията за летателна годност, за авиационен шум и за газови емисии на въздухоплавателно средство, регистрирано в страната, се отнемат, ако при преглед се установи нарушение на съответните изисквания по този закон.
Чл.27. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Удостоверенията за летателна годност, издадени от чуждестранните компетентни органи, се признават за валидни в Република България в следните случаи:
1. ако изискванията за летателна годност в държавата, чийто компетентен орган е издал удостоверенията за летателна годност, съответстват на международните стандарти и препоръки или ги превишават;
2. ако Гражданската въздухоплавателна администрация е дала съгласие прегледът на българското въздухоплавателно средство да се извърши в друга държава съобразно изискванията по т.1.
Чл.28. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Гражданската въздухоплавателна администрация може да подложи на контрол и чуждестранно въздухоплавателно средство, когато има съмнение за неговата летателна годност.
Чл.29. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Въздухоплавателно средство без удостоверение за летателна годност или за регистрация, или чиито отличителни знаци не отговарят на знаците, посочени в тези свидетелства, се задържа от контролните органи.
Чл.30. (1) Всяко въздухоплавателно средство по време на полет трябва да има на борда си следните документи:
а) свидетелство за регистрация;
б) (изм.,ДВ,85 от 1998 г.) удостоверение за летателна годност;
в) разрешително за експлоатация на самолетна радиостанция;
г) свидетелство за правоспособност на всеки член на екипажа;
д) документ за застраховка;
е) борден дневник;
ж) план на полета;
з) списък на пътниците с означение от къде и за къде пътуват;
и) манифест и подробни декларации за товара, ако на самолета има товар;
к) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.) свидетелство за авиационен шум;
л) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.) свидетелство за газови емисии на авиационните двигатели;
м) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.) свидетелство за авиационен оператор.
(2) Министърът на транспорта може да определя и други документи, които трябва да се намират на борда.
Чл.31. Бордните документи на чуждестранните летателни средства се признават за редовни, ако отговарят на изискванията на международните съглашения, страна по които е Република България.
Чл.31а. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Летищната администрация може да премести въздухоплавателно средство, негови части или агрегати на територията на летището, когато, без да представляват препятствие за опериращите въздухоплавателни средства, са разположени на територията на летището в продължение на повече от 6 месеца и в този срок въздухоплавателното средство не е било в състояние на летателна годност или техният собственик, владелец или държател в продължение на повече от 3 месеца не заплаща цената за паркиране или наемната цена.
(2) Действията по ал.1 се предприемат, ако с едномесечно писмено предизвестие е уведомено лицето, което е изоставило въздухоплавателното средство или негови части или агрегати или с което е сключен договор за паркиране.
(3) Летищната администрация може да отстранява от летателното поле въздухоплавателно средство, загубило способност да се придвижва, ако то представлява препятствие за опериращи въздухоплавателни средства и операторът на въздухоплавателното средство не е предприел необходимите ефективни мерки за своевременното му изместване след настъпване на събитието.
(4) Летищната администрация не носи отговорност за вреди и щети, нанесени при изместване или отстраняване на въздухоплавателното средство или елементи на въздухоплавателно средство, по този член.

Чл.32. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Министърът на транспорта определя длъжностите, за изпълнение на които се изисква свидетелство за правоспособност.
(2) Летателен персонал са лицата, които имат летателна правоспособност. Към тях при изпълнение на полет се приравняват лицата, които са в процес на обучение за придобиване на летателна правоспособност.
(3) Гражданската въздухоплавателна администрация издава свидетелства за правоспособност и води регистър на персонала при условия и по ред, определени от министъра на транспорта.
Чл.33. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Министърът на транспорта определя:
1. условията и реда за откриване на авиационни учебни центрове и изискванията, на които трябва да отговарят;
2. изискванията и реда за издаване на свидетелства на преподавателите в авиационните учебни центрове и програмите за тяхната подготовка;
3. списъка и квалификационните изисквания за съответните авиационни професии;
4. изискванията към кандидатите за обучение в авиационните учебни центрове, програмите, по които се подготвят, условията и реда за провеждане на изпитите.
Чл.34. (1) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Лицата от гражданския летателен персонал трябва да имат българско гражданство и свидетелство за летателна правоспособност.
(2) С разрешение на министъра на транспорта могат да бъдат допускани до въздухоплавателна работа и чужди граждани.
(3) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Гражданската въздухоплавателна администрация определя длъжностите, непосредствено свързани с осигуряване на безопасността на полетите и поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства, които могат да се заемат само от лица с авиационно образование.
Чл.35. (изм. и доп.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Документите за правоспособност на лицата по чл.32, ал.1, издадени от чуждестранни институти и органи, се признават за валидни на базата на взаимност, ако изискванията за издаване на документи за летателна правоспособност съответствуват на установените към момента международни стандарти или ги превишават.
Чл.36. Обучаваният не носи отговорност за щети, нанесени при учебни полети, освен ако те са причинени умишлено.
Чл.37. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Лицата от въздухоплаването, които подлежат на медицинско освидетелстване, и изискванията, на които трябва да отговарят, се определят от министъра на транспорта.
(2) Годността на персонала за изпълнение на съответната дейност с оглед на здравословното състояние на лицата се установява от специализирана транспортна авиолекарска комисия, чийто статут, състав и правила за дейност се определят от министъра на транспорта.
Чл.38. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Екипаж на въздухоплавателно средство е персоналът, на който е възложено изпълнението на полета.
(2) Съставът на длъжностите в екипажа се определя от Гражданската въздухоплавателна администрация в зависимост от типа на въздухоплавателното средство и от характера на полета. Полети при непълен екипаж са забранени.
Чл.39.(1) (изм. и доп.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Всяко гражданско въздухоплавателно средство при полет се ръководи от командир, който трябва да има специалност летец-пилот. Той отговаря за предполетната подготовка на екипажа и за извършването на полета в съответствие с установените правила за опазването на въздухоплавателното средство, на живота на намиращите се в него лица и на превозваните товари.
(2) Командирът на въздухоплавателното средство е длъжен да откаже да извърши полет, когато установи неизправност на въздухоплавателното средство.
Чл.40. (1) Нарежданията на командира на въздухоплавателното средство, свързани с извършването на полета и със спазването на установения ред във въздухоплавателното средство, са задължителни за всички лица, намиращи се в него.
(2) Командирът на въздухоплавателното средство може да взема всички необходими мерки спрямо лицата, които не изпълняват неговите нареждания, включително и да ги отстрани от въздухоплавателното средство в отправното или междинното летище.
Чл.41. (1) Командирът на въздухоплавателното средство, приел сигнал за бедствие от друго въздухоплавателно средство или от плавателен съд, открил въздухоплавателно средство или плавателен съд, намиращи се в бедствие, или намиращи се в опасност хора, е длъжен да окаже помощ, да определи мястото на бедствието и да уведоми за това службата за управление на полетите.
(2) Командирът на въздухоплавателното средство няма право да извършва действия за спасяване, които поставят в опасност командуваното от него въздухоплавателно средство, пътниците или екипажа.
Чл.42. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) При насилствено завладяване на въздухоплавателното средство командирът трябва да предприеме всички възможни мерки за възвръщане на контрола върху него при условие, че с това не се поставя в опасност животът на екипажа и на пътниците и целостта на въздухоплавателното средство.

Чл.43. (1) Въздухоплавателните средства излитат и кацат на летища и летателни площадки.
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Граждански летища са:
1. летища за обществено ползване - за обслужване на международни и вътрешни превози, за обслужване на полети за авиационни и други услуги, срещу заплащане;
2. летища за обслужване на полети за авиационни услуги (без превозни услуги) срещу заплащане;
3. технологични - използвани само за нуждите на собственика, без заплащане.
(3) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта определя международните летища за обществено ползване в Република България.
(4) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Летищата, извън тези по ал.3, на които се приемат чужди въздухоплавателни средства, се определят от министъра на транспорта съгласуван с министъра на отбраната, министъра на финансите и министъра на вътрешните работи.
(5) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Министърът на транспорта и министърът на отбраната определят условията и реда за съвместно използване на гражданските и военните летища.
Чл.43а. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Гражданските летища за обществено ползване са публична държавна собственост.
(2) Земите, върху които се намират съоръженията за навигация и управление на въздушното движение, които обслужват полети, свързани с международен или вътрешен обществен превоз, и технологично необходимите им терени са публична държавна собственост.
Чл.44. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Гражданската въздухоплавателна администрация удостоверява експлоатационната годност на гражданските летища, летателните площадки и съоръженията за навигация.
(2) За обектите по ал.1, които отговарят на определените стандарти, условия и изисквания, се издава удостоверение за експлоатационна годност.
(3) Условията и редът за удостоверяване годността на летищата, летателните площадки и съоръженията за навигация, както и изискванията към тези обекти, се определят от министъра на транспорта.
Чл.45. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Гражданската въздухоплавателна администрация може да ограничи или да забрани експлоатацията на летища и летателни площадки, които не отговарят на изискванията за безопасност на полетите.
Чл.46. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Министърът на транспорта съгласува проектите за изграждане, разширяване или реконструкция на граждански летища и съоръжения за навигация.
(2) Съгласуването по ал.1 се предхожда от:
1. наличие на генерален план за развитие на летището;
2. одобрен застроителен и регулационен план и изпълнение на процедурите по Закона за опазване на околната среда, Закона за териториално и селищно устройство, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, по този и по други закони, които биха могли да имат отношение към издаваното разрешение.
(3) Министърът на транспорта, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на земеделието, горите и аграрната реформа определят с наредба разрешителния режим в околността на летищата. Издаването на разрешения за строителството на сгради, съоръжения, водоеми, сметища, надземни силнотокови линии, кариерни ями и други подобни обекти се съгласува с министъра на транспорта.
Чл.47. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Министърът на транспорта определя ограниченията във връзка с безопасността на въздухоплаването, свързани с изграждането на обекти по чл.46, ал.3, както и изискванията, стандартите и начина за поставяне на предупредителни устройства на високи сгради и съоръжения.
(2) Министърът на транспорта и министърът на земеделието, горите и аграрната реформа определят с наредба възможните ограничения върху характера на засажданите култури в района на летищата с оглед на защита от птици.
(3) Гражданската въздухоплавателна администрация предписва демонтиране на частта, превишаваща безопасната височина.
(4) При неизпълнение на предписанието по ал.3 Гражданската въздухоплавателна администрация сигнализира компетентните органи за отстраняване на препятствието за сметка на неизпълнилото предписанието лице.
(5) Летищната администрация контролира спазването на ограниченията по ал.1 и 2, включително и за близко разположени стълбове, дървета, мачти, диги, изкопи.
Чл.48. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Гражданската въздухоплавателна администрация съгласува проектите за изграждане и реконструкция на сгради, съоръжения и други строителни работи на територията на летището на основата на приетия генерален план.
Чл.48а. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Министърът на транспорта определя стандартите, условията и правилата, свързани с летищното осигуряване на полетите.
(2) Гражданската въздухоплавателна администрация контролира изпълнението на функциите, поети като задължение от държавата по силата на международни договори по спазването на утвърдените стандарти, условия и правила за осигуряване на полетите.
(3) Летищната администрация:
1. осигурява равнището на обявените категории и стандарти при изпълнението на функциите, поети като задължение от държавата по силата на международни договори, свързани със:
а) поддържането на летателното поле и развитието на инфраструктурата на летището;
б) ограничаването и отстраняването на препятствията;
в) поддържането на визуалните сигнални средства;
г) аварийно-спасителното и противопожарното осигуряване на полетите на територията на летището и в неговата околност;
д) охраната на летището;
е) сигурността на полетите;
ж) координацията между различните ведомства и предприятия във връзка се използването на летището;
з) управлението на движението на територията на летището;
и) оборудването и инсталациите за електроснабдяване;
к) опростяването на формалностите в летищата;
2. възлага разработването и осъвременяването на генералния и кадастралния план на летището;
3. създава условия за стопанска дейност на територията на летището за лицензираните по този закон оператори на летищна дейност;
4. предприема мерки за ограничаване на авиационния шум;
5. може да задържа излитането на въздухоплавателно средство (освен при изпълнение на редовни превози), ако ползвателят му не е заплатил дължими такси или не е дал достатъчно гаранции за това;
6. събира летищни такси, предвидени по този закон.
(4) Министърът на транспорта може да възлага изцяло или частично функциите на летищна администрация на летищното предприятие.
Чл.48б. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) На територията на летище за обществено ползване търговските дейности се изпълняват от летищното предприятие или от оператори на летищна дейност.
(2) Достъпът на операторите на летищна дейност до пазара за наземно обслужване в летищата се осъществява при условия и по ред, определени с наредба от министъра на транспорта.
Чл.48в. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Летищно предприятие, както и оператор на летищна дейност може да извършва дейност по този закон след получаване на лицензия от министъра на транспорта.
(2) Условията и редът за издаване на лицензия се определят от министъра на транспорта.
(3) В случаите на предоставяне на концесии за летища с решението по чл.18, ал.2 от Закона за концесиите Министерският съвет задължава концесионера да изпълни изискванията за получаване на лицензия.

Чл.49. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Въздухоплавателните средства извършват полети в обслужваното въздушно пространство на Република България по полетен план.
(2) Министърът на транспорта определя правилата, регулиращи полетите в обслужваното въздушно пространство на Република България.
Чл.50. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Редовните международни въздушни превози до или от летища на територията на Република България подлежат на разрешителен режим.
(2) Разрешението по ал.1 включва изисквания и условия за одобряване на достъпа на авиационен оператор до всяка линия, съгласуване и одобряване на разписанието на полетите или други изисквания, определени в международен договор.
(3) Нередовни търговски полети до или от летища на територията на Република България се разрешават от Гражданската въздухоплавателна администрация, а международни полети с нетърговска цел на български и чуждестранни държавни въздухоплавателни средства, за които не се изисква разрешение от Народното събрание или от Министерския съвет, се разрешават от министъра на външните работи.
(4) Вътрешните обществени превози с въздухоплавателни средства се разрешават от ръководителя на Гражданската въздухоплавателна администрация.
(5) Министърът на транспорта определя условията и правилата за разрешаване на полетите на въздухоплавателни средства.
Чл.51. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Отклонение на въздухоплавателно средство от плана за полетите се допуска само в интерес на безопасността и сигурността на полета.
(2) В случай на отклонение по ал.1 командирът на въздухоплавателното средство и службите за обслужване на полета взаимно се информират за взетото решение.
(3) Чуждестранно въздухоплавателно средство, навлязло без разрешение във въздушното пространство на Република България, както и всяко въздухоплавателно средство, което ползва неправомерно въздушното пространство или нарушава правилата за полетите, се счита за нарушител.
Чл.52. Въздушните трасета се съоръжават с необходимите средства за радиовръзка, самолетоводене и управление на полетите, осигуряващи безопасност на полетите.
Чл.53. (изм.,ДВ,бр.16 от 1997 г.)
(1) Ръководството и контролът на полетите се извършват от Главната дирекция "Ръководството на въздушното движение", която е юридическо лице на извън бюджетно финансиране със седалище в София.
(2) Управлението на Главната дирекция "Ръководство на въздушното движение" се осъществява от дирекционен съвет, който се състои от председател и членове.
(3) Председателят и членовете на дирекционния съвет се определят от министъра на транспорта.
(4) В своята дейност дирекционният съвет се ръководи от правилник, утвърден от министъра на транспорта.
(5) Главната дирекция "Ръководство на въздушното движение" оперативно се управлява от главен директор, назначен от министъра на транспорта.
Чл.54.(отм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
Чл.55. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Въздухоплавателните средства извършват полети само с разрешение от Ръководството на въздушното движение.
Чл.56. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Всички указания Ръководството на въздушното движение са задължителни за екипажите на въздухоплавателните средства.
Чл.57. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) В случай на явна опасност за полета командирът на въздухоплавателното средство може да вземе решение да се отклони от одобрения план на полета и от указанията на Ръководството на въздушното движение. За взетото решение командирът уведомява незабавно съответния орган за управление на полетите.
Чл.58. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Полети с изпълнение на фигури, както и изпитателни и спортни полети на граждански въздухоплавателни средства над населени места са забранени.
Чл.59. (1) Забранено е изхвърлянето на предмети от въздухоплавателно средство, намиращо се в полет.
(2) Ако безопасността на полета налага изхвърлянето на предмети или гориво от борда на въздухоплавателното средство, това може да стане само по реда, определен от министъра на транспорта.
Чл.60. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Забранено е скачането с парашут и хвърлянето на товари с парашут от въздухоплавателни средства, намиращи се в районите на летищата или на въздушните трасета. Министърът на транспорта може да разреши такива действия за учебни и спортни цели.
Чл.61. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Полети на въздухоплавателни средства без двигатели или без екипаж, включително за спортни цели, във въздушното пространство на Република България се разрешават от органа по чл.50, ал.4.
(2) Полети с нерадиофицирани въздухоплавателни средства се разрешават от органа по чл.50, ал.5.
Чл.62. (1) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Въздухоплавателно средство, което е навлязло без разрешение във въздушното пространство на Република България или е нарушило правилата на полетите, или е без държавен регистрационен отличителен знак, или не се подчини на указанията на органите, които ръководят и контролират полетите, се счита за нарушител и се принуждава да кацне.
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Въздухоплавателно средство, получило нареждане за кацане, трябва да се приземи на подходящо летище. Полетът може да продължи само с разрешение на органите за управление на полетите.
(3) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Редът за принуждаване на въздухоплавателно средство, нарушило правилата на този закон, да извърши кацане, както и редът за разрешаване продължаването на неговия полет се определят с наредба на министъра на транспорта, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.
(4) (пред. ал.3,изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Вредите, произлезли от принудителното приземяване, се понасят от нарушителя.
Чл.63. (отм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
Чл.64. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Авиационните оператори подлежат на технически и финансов контрол за гарантиране на операциите им при стабилни икономически условия и високо равнище на безопасност на полетите.
(2) Авиационните оператори са длъжни да създават условия за непрекъснат и цялостен контрол от страна на Гражданската въздухоплавателна администрация с цел гарантиране безопасността на полетите.
(3) В контролната си дейност Гражданската въздухоплавателна администрация се ръководи от принципа на равнопоставеност на всички авиационни оператори.
(4) Авиационните оператори извършват въздухоплавателна дейност само ако имат свидетелство за авиационен оператор и лицензия за съответната дейност или за съответната линия.
(5) Гражданската въздухоплавателна администрация издава свидетелствата за авиационни оператори и лицензиите за авиационна дейност на българските авиационни оператори.
(6) Гражданската въздухоплавателна администрация признава валидността на издадено свидетелство на чуждестранен авиационен оператор от въздухоплавателна администрация на държава, в която съответните изисквания са еквивалентни на националните или ги превишават.
(7) Условията и редът за издаване на свидетелствата и лицензиите се определят от министъра на транспорта.
Чл.64а. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Минималният капитал при регистрация на авиационен оператор, който експлоатира въздухоплавателни средства за превоз на пътници с максимално излетно тегло над 97 kH или с пътниковместимост над 20 места, е 160 хил. лв.
(2) Лицензията за авиационна дейност на български авиационен оператор се издава само ако:
1. има съдебна регистрация в Република България;
2. основният му предмет на дейност е съответната авиационна дейност;
3. представи обоснован бизнесплан за осигуряване на дейността;
4. има издадено свидетелство за авиационен оператор.
(3) Авиационните оператори застраховат отговорността си в случаи на злополука - по отношение на пътниците, в случаи на липса или повреда - по отношение на багажи, товари и пощенски пратки, и към трети лица.
(4) Не се разрешава монополно положение на авиационен оператор върху линия за редовни въздушни превози, освен ако друго не е предвидено в договор, по който Република България е страна. Когато в международен договор има изискване само за един български авиационен оператор, назначаването на въздушен превозвач (носител на националния флаг) по линии за редовни и нередовни международни превози се извършва от министъра на транспорта чрез възлагане или с конкурс.
(5) Министърът на транспорта по предложение на ръководителя на Гражданската въздухоплавателна администрация може да отнеме лицензията на авиационен оператор при нарушаване на безопасността на полетите, на обслужването на пътници, товародатели и други клиенти, и на финансово-икономическата му стабилност.

Чл.65. С договора за превоз на пътници по въздуха превозвачът се задължава да превози със свое или с наето въздухоплавателно средство пътника и багажа му от едно място на друго срещу заплащане на превозна цена.
Чл.66. (1) Договорът за превоз на пътници се доказва с пътнически билет, а предаването на багажа - с багажна квитанция.
(2) Ако билетът не е редовен, ако не е налице при пътуването или е загубен, договорът е валиден и взаимоотношенията между превозвача и пътника се уреждат по правилата на този закон.
Чл.67. (1) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) В превозната цена се включва и превозът на багажа в размери, установени от превозвача.
(2) Багаж над установения размер се приема за превоз със същото въздухоплавателно средство срещу заплащане на допълнителна превозна цена.
Чл.68. Служителите от въздухоплавателната организация, когато пътуват по служба, и други лица, когато пътуват във връзка с изпълнение на задачи, пряко свързани с дейността на въздухоплавателната организация или съгласно международни конвенции, договори и правила, могат да получат служебни билети за безплатно пътуване при наличие на свободни места във въздухоплавателното средство.
Чл.69. (1) Всяка от страните може да се откаже от договора поради обявена или започната война, която представлява опасност за превоза, поради блокада на отправното летище или на летището на назначението, поради задържане на въздухоплавателното средство от компетентните власти, поради закриване на отправното летище или на летището на назначението по разпореждане на властите или по други пречки от този вид.
(2) При отказ от договора по причините, изброени в предходната алинея, пътникът може да иска връщане на платената превозна цена изцяло, ако отказът е направен преди започване на превоза, а ако той е направен след започване на превоза - разликата между цената на билета и цената за действително извършения превоз.
Чл.70. (1) Когато превозът е започнал, но не може да бъде завършен не по вина на пътника, превозвачът е длъжен да осигури неговия превоз и на багажа му до назначението с друго свое, наето или на друг превозвач въздухоплавателно средство или с друго превозно средство. В тези случаи превозвачът връща разликата в превозната цена, ако има такава разлика.
(2) Ако пътуването не може да бъде продължено с друго превозно средство, превозвачът връща пътниците в отправното летище за своя сметка и им възстановява незабавно пълната превозна цена.
(3) Ако пътникът откаже да продължи пътуването с предложеното му по ал.1 превозно средство или откаже да се върне в отправното летище, превозвачът му връща разликата между цената на билета и цената за действително извършения превоз.
Чл.70а. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Когато не по своя вина пътник не бъде превозен, той може:
1. да поиска възможно най-бързо превозване до летището на назначението;
2. да поиска по-късен превоз в удобно за него време.
(2) Независимо от избора на пътника по ал. 1 превозвачът дължи на пътника обезщетение в размер не по-голям от цената на самолетния билет за полета до летището на назначението.
(3) Освен обезщетението по ал.2 превозвачът поема издръжката на пътника до превозването му.
(4) Разпоредбите на този член се прилагат за всички случаи, когато превозвачът не е осигурил започване на превоза на пътника до 120 минути от началото на полета, обявено в билета, или ако закъснението при излитането е довело до пропускане на първата връзка, за която пътникът има валиден билет с потвърдена резервация, освен за случаите, изброени в чл.69, ал.1.
(5) Превозвачът не заплаща обезщетение, ако пътникът, който не е превозен, пътува безплатно.
(6) Превозвачът може да откаже едностранно превоз на пътник, без да дължи обезщетенията по предходните алинеи, когато е констатирана неизправност на личните му документи - паспорт, виза и др.
Чл.71. (1) Пътникът може да се откаже от договора за превоз и да получи обратно превозната цена в следните случаи:
а) при заболяване, включително и на член от семейството му, който ще пътува с него, установено от здравно заведение;
б) при неспазване на разписанието за излитане на въздухоплавателното средство с повече от 60 минути;
в) при замяна на въздухоплавателното средство по тип.
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Пътникът може да се откаже от договора и извън изброените в предходната алинея случаи, но не по-късно от 8 часа преди излитането на въздухоплавателното средство. В този случай от заплатената превозна цена се удържа до 25% от тарифата за превоз в едното направление.
Чл.72. При неосъществен превоз поради смърт на пътника, на член от семейството му или на родител, брат или сестра, както и на роднини до втора степен по съребрена линия превозвачът връща цялата превозна цена.
Чл.73. (1) Не се допускат за превоз пътници в нетрезво състояние, заразно болни, както и душевно болни, представляващи опасност за другите пътници или за сигурността на полета.
(2) Пътник, който наруши установените правила за пътуване и поведение във въздухоплавателното средство и не се подчинява на командира му, може да бъде заставен да напусне въздухоплавателното средство в отправното или междинно летище, без да има право да иска връщане на платената превозна цена.
Чл.74. (1) Превозвачът отговаря за причинените щети в случай на смърт или телесна повреда, претърпяна от пътник, когато злополуката, причинила щетите, е станала на борда на въздухоплавателното средство или по времето за качване или слизане от него и свързаните с това действия.
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Тази отговорност се осъществява съгласно законите на Република България и в съответствие с международни спогодби и съглашения, страна по които е Република България.
Чл.75. Превозвачът отговаря за щетите, настъпили вследствие на повреда или липса на регистрирания багаж, ако щетата е настъпила през времето, когато багажът е бил под негов надзор.
Чл.76. (1) За щети, причинени при превоз на багаж, превозвачът носи отговорност в следните размери:
а) (изм., ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при липса или повреда - действителната стойност на липсващия или повредения багаж, но не повече от 40 лв. на всеки килограм брутна тежина;
б) при липса или повреда на багаж, предаден с обявена стойност - обявената стойност или частта от нея, съответствуваща на липсата или повредата. Когато превозвачът докаже, че обявената стойност превишава действителната, обезщетението се заплаща в размер на действителната стойност.
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Отговорността на превозвача за личните вещи на пътник и за вещите, намиращи се под надзора на пътника, е до 800 лева.
(3) При липса превозвачът връща и заплатената превозна цена.
Чл.77. Превозвачът не отговаря за причинени щети, ако докаже, че е взел необходимите мерки, за да избегне щетите, или му е било невъзможно да предприеме такива мерки.
Чл.78. За липси и повреди на багажа и личните вещи на пътника се съставя констативен протокол по реда на глава XI от този закон.
Чл.79. Ако пътникът не уведоми превозвача писмено за липса или повреда на багажа в срокове, указани в глава XI на този закон, счита се, че е предаден в изправност и в съответствие с билета или багажната квитанция.
Чл.80. Превозвачът не отговаря за липси и повреди на багажа на пътника, настъпили вследствие на:
а) особените свойства на багажа;
б) недостатъци на опаковката, които не са могли да бъдат забелязани при приемането;
в) непосочване в превозния документ особените свойства на багажа, изискващи специални условия за съхраняването му.
Чл.81. При комбинирани превози и при превози, извършвани от няколко въздушни превозвачи, се прилагат разпоредбите на чл. 108 и 109 от този закон.

Чл.82. (1) С договора за превоз на товари по въздуха превозвачът се задължава срещу заплащане да превози със свое или с наето въздухоплавателно средство до определено място товар, който товародателят му предава или ще му предаде, и да достави този товар на местоназначението.
(2) При приемането на товара превозвачът издава товарителница.
Чл.83. (отм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
Чл.84. (1) Неиздаването, нередовността или изгубването на товарителницата не влияят върху действителността на договора.
(2) Служебни товари на въздухоплавателните организации могат да се превозват безплатно със служебна товарителница.
Чл.85. (1) (доп.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Изпращачът е длъжен да посочи в товарителницата точното наименование на товара и особените му свойства, ако има такива, както и вида на опаковката.
(2) Едновременно с товара изпращачът предава на превозвача всички документи, изисквани от санитарните, митническите и други органи.
Чл.86. Изпращачът дължи обезщетение на превозвача или на трети лица за настъпили щети поради неверни, неточни или непълни данни, вписани в товарителницата.
Чл.87. (1) Товародателят може да поиска разваляне на договора за въздушен превоз в следните срокове:
а) най-малко седем дни преди деня на полета, като заплати неустойка 10% от определената или договорената цена;
б) най-малко три дни преди деня на полета, като заплати неустойка 30% от определената или договорената цена.
(2) Страните могат да уговарят и по-кратки срокове.
Чл.88. (1) Когато товародателят не предаде товара за превоз, заплаща пълната тарифна или договорената превозна цена. Ако със същия полет вместо непредадения е превозен товар на друг товародател, неизправният товародател заплаща 50% от превозната цена.
(2) Товародателят не отговаря, ако непредаването на товара за превоз се дължи на непреодолима сила или на авария в производственото предприятие, в резултат на която е спряно производството в продължение на повече от три денонощия.
Чл.89. Товари с неизправна опаковка се приемат за превоз на риск и отговорност на изпращача, за което се прави забележка в товарителницата.
Чл.90. (1) Изпращачът може да обяви стойността на предадените за превоз товари. Обявената стойност не може да надвишава действителната стойност на товара. Обявяването на стойността е задължително при товари, чиято действителна стойност не може да се определи в случай на изгубване или унищожаване.
(2) За обявената стойност се събира такса, предвидена в тарифа.
(3) Не се допускат за превоз с обявена стойност товари, приети с недостатъци в опаковката на отговорност на изпращача, лесноразвалящи се и опасни товари, както и товари, превозвани с придружител.
Чл.91. Опасните товари, които не се допускат за превоз заедно с пътници, както и условията за превоз на взривни вещества, боеприпаси, отровни и лесновъзпламеняващи се вещества, лесноразвалящи се товари, животни, птици и насекоми, мъртъвци и смъртни остатъци, радиоактивни вещества, киноснимачни и фотоапарати, радиоапаратура, товари без опаковка и други се определят от министъра на транспорта съгласувано с ръководителите на съответните министерства и ведомства.
Чл.92. (1) Ако през време на превоза настъпи повреда на въздухоплавателното средство или на съоръженията му, което поставя в опасност товара или продължаването на пътуването, превозвачът е длъжен да уведоми изпращача.
(2) При невъзможност да се изпрати съобщението по предходната алинея или ако са получени от изпращача нареждания, които не могат да се изпълнят, превозвачът може да прехвърли товара на друго свое или наето от него въздухоплавателно средство или на въздухоплавателно средство на друг превозвач.
Чл.93. Превозвачът е длъжен да извърши превоза по установения или договорения маршрут. Отклонението от този маршрут поради съображение за безопасност на полета или поради оказване помощ от страна на командира на въздухоплавателното средство не се счита за нарушение на договора за превоз и превозвачът не отговаря за настъпилите от това щети.
Чл.94. Превозвачът е длъжен да достави товара в местоназначението в срок, ако такъв срок е установен в договора.
Чл.95. (1) Товарът заедно с товарителницата се предава на посочения в товарителницата получател или на негов пълномощник.
(2) Предаването на товара на митническите или други власти, извършено в изпълнение на законни разпоредби, се счита за предаване на получателя.
Чл.96. (1) Ако получателят откаже да приеме товара или не се яви в тридневен срок, а за бързо развалящите се товари в срок от 48 часа, превозвачът може да върне товара в отправното летище или да го предаде на съхранение за сметка и риск на изпращача, за което той се уведомява.
(2) Ако в четиридесет и пет дневен срок товарът не бъде освободен или не се получат указания от изпращача, пристъпва се към ликвидация на товара.
(3) Разноските по съхраняването, ликвидацията и други се удържат от получената при ликвидацията сума, а остатъкът се превежда на изпращача.
(4) Ликвидацията на товарите се извършва по реда, определен от министъра на транспорта и от министъра на правосъдието.
Чл.97. Ако получателят не уведоми писмено превозвача за липси или за повреди на товара, докато завърши предаването, счита се до доказване на противното, че той е получил товара в съответствие с товарителницата.
Чл.98. При липса или при повреда на товара, установени до момента на предаването му на получателя, се съставя констативен протокол, един екземпляр от който се връчва на получателя.
Чл.99. Министърът на транспорта определя видовете товари, които се превозват задължително с придружител. В тези случаи придружителят трябва да бъде снабден с редовен пътнически билет.
Чл.100. Превозвачът носи отговорност за опазването на товара от момента на приемането му за превоз до предаването му на получателя или на съхранение.
Чл.101. (1) Превозвачът не отговаря, ако докаже, че е взел необходимите мерки, за да избегне щетите, или че му е било невъзможно да вземе такива мерки.
(2) Превозвачът не отговаря и когато щетите са настъпили вследствие на:
а) вина на изпращача или получателя;
б) естествените свойства на товара и естественото намаление на тежината му в границите на установените норми;
в) недостатъци в опаковката, които не са могли да бъдат забелязани по време на приемането на товара;
г) недостатъци в опаковката, когато товарът е приет с такава опаковка и предварително е направена бележка в товарителницата, че се превозва на риск и отговорност на изпращача;
д) невземане на необходимите мерки от придружителя за опазването на товара;
е) непосочване в товарителницата особените свойства на товара, изискващи специални условия за съхраняването му.
Чл.102. Превозвачът се освобождава от отговорност за непредоставяне на въздухоплавателното средство, ако това е станало поради непреодолима сила, военни действия, метеорологични и други причини, независещи от него.
Чл.103. За причинени щети при превоз на товари превозвачът заплаща обезщетение в следните размери;
а) при липса на товари, предадени с обявена стойност - обявената стойност. Ако превозвачът докаже, че обявената стойност превишава действителната, обезщетението се плаща в размер на действителната стойност;
б) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) при липса или повреда на товар действителната стойност на липсващия или повредения товар, но не повече от 40 лв. на бруто килограм.
Чл.104. Освен обезщетението по чл.103 превозвачът е длъжен да върне и съответните превозни и добавъчни такси, заплатени за липсващата или за напълно повредената част от товара.
Чл.105. (1) За неспазване на срока за доставяне, ако такъв срок е уговорен, превозвачът заплаща на получателя обезщетение в размер на 10% от превозните такси за всяко просрочено денонощие, но не повече от 50% от превозната цена.
(2) Ако получателят на товара не вдигне пристигналия товар в продължение на едно денонощие от уведомяването му, а когато съгласно договора уведомяването е трябвало да се извърши от изпращача в продължение на две денонощия след получаването на товара в летището на местоназначението, заплаща на превозвача обезщетение в размер на 10% от превозните такси за всяко просрочено денонощие, но не повече от 50% от превозната цена.
(3) В договора може да се предвиди превозвачът да носи по-голяма от предвидената в този закон отговорност за несвоевременно доставяне.
Чл.106. Ако товарът не бъде доставен в срок от десет дни от деня, в който е следвало да пристигне, се счита, че е изгубен.
Чл.107. Въздушният превоз на товари не обхваща сухопътния, морския или речния превоз, извършен извън летищата. Ако такъв превоз е извършен въз основа на договора за въздушен превоз с цел товарът да се натовари или пренатовари на въздухоплавателното средство, или да се достави на получателя, се счита до доказване на противното, че щетите са настъпили по време на въздушния превоз.
Чл.108. При комбинирани превози, извършени отчасти по въздуха, отчасти с друг вид транспорт, разпоредбите на този закон се прилагат само по отношение на въздушния превоз.
Чл.109. При превози, извършени от няколко въздушни превозвачи, както и при комбинирани превози, отговорността на превозвачите е солидарна в случаите, когато не може да се установи по чия вина е настъпила щетата.

Чл.120. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) В летищата за обществено ползване летищната администрация събира такси за:
1. кацане на въздухоплавателните средства;
2. паркиране;
3. пътници, започващи пътуване от летището.
(2) За аеронавигационно обслужване на въздушното движение Ръководството на въздушното движение събира такси за:
1. използване на радионавигационни средства и полетно обслужване в зоната на летищата;
2. прелитане в обслужваното въздушно пространство на Република България.
(3) От заплащане на таксите по ал.1, т.1 и 2 и по ал.2 се освобождават:
1. въздухоплавателни средства, изпълняващи полети за търсене и спасяване;
2. въздухоплавателни средства, провеждащи полети с хуманитарни цели;
3. държавни въздухоплавателни средства, когато изпълняват държавни полети;
4. чуждестранни държавни въздухоплавателни средства при условие на взаимност;
5. въздухоплавателни средства, търпящи бедствие или подложени на незаконна намеса;
6. въздухоплавателни средства при провеждане на първоначално летателно обучение;
7. въздухоплавателни средства, използвани за облитане на аеронавигационните съоръжения;
8. въздухоплавателни средства в особени случаи, определени с акт на Министерския съвет.
(4) Гражданската въздухоплавателна администрация събира такси за административно обслужване за:
1. издаване на удостоверения на летища и летателни площадки;
2. издаване на лицензии на летищни предприятия и оператори на летищни дейности;
3. издаване на свидетелства на авиационен персонал;
4. издаване на лицензии за извършване на техническо обслужване или ремонт на авиационна техника;
5. издаване на лицензии на лаборатории за обективен контрол;
6. издаване на удостоверения за летателна годност на въздухоплавателно средство;
7. издаване на удостоверения за летателната годност на авиационно оборудване;
8. издаване на лицензии за авиационни учебни центрове;
9. издаване на свидетелства на авиационни оператори;
10. (изм.,ДВ,85 от 1998 г.) регистриране на въздухоплавателни средства или регистриране на промени в гражданския регистър на въздухоплавателните средства и издаване на удостоверения за регистрация;
11. издаване на справки, свързани с въздухоплаването, с изключение на тези, издавани за нуждите на органите на държавната администрация.
(5) Таксите по този член не се облагат с данъци.
Чл.121. (отм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
Чл.122. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и на министъра на финансите определя размера на таксите, реда и случаите, при които те се събират.

Чл.122а. (1) Финансирането на дейностите по обслужване на въздушното движение се осъществява от фонд "Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение".
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Средствата по фонда се набират от:
1. такси по чл.120, ал.2;
2. средства по кредитни договори;
3. лихви по депозити на собствени средства и по просрочени плащания;
4. помощи, дарения, обучение, квалификация и преквалификация.
(3) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Средствата по фонда се разходват за:
1. издръжка на дейността на Главната дирекция "Ръководство на въздушното движение", като средствата за работна заплата се формират в проценти от събраните такси за извършените аеронавигационни услуги;
2. придобиване на дълготрайни материални активи;
3. извършване на разходи за капитално строителство и за техническо осигуряване, свързани с интегриране и хармонизиране на националната система за обслужване на въздушното движение с европейската система и с други международни конвенции, по които Република България е страна
4. (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.) дейности по търсенето и спасяването;
5. (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.) погасяване на кредити.
(4) Редът за набиране, разходване, отчитане и контрол на средствата по фонда се определя с правилник, приет от Министерския съвет.
Чл.122б. Средствата от превишението на приходите над разходите в края на календарната година остават за ползване през следващата финансова година, като целево се разходват за изпълнение на Европейската програма за интегриране и хармонизиране на националните системи за управление на въздушното движение на европейските страни.

Чл.122в. (1) Финансирането на дейностите по осигуряване безопасността на полетите и поддържане и развитие на гражданските летища за обществено ползване се осъществява чрез бюджета на Министерството на транспорта.
(2) Дейностите по ал.1 се осигуряват финансово чрез:
1. таксите по чл.120, ал.1;
2. шест на сто от таксите по чл.120, ал.2;
3. таксите по чл.120, ал.4;
4. лихвите по депозити на собствени средства и по просрочени плащания.
(3) С набираните средства по ал.2 се осигуряват разходите за:
1. издръжка на Гражданската въздухоплавателна администрация;
2. (доп.,ДВ,бр.12 от 2000 г.) безопасност на полетите, в т.ч. за летателно обучение на летци-пилоти, преминаващи висшия курс на обучение - държавна поръчка: 6 на сто от таксите по чл.120, ал.1; 6 на сто от таксите по чл.120, ал.2; таксите по чл.120, ал.4;
3. летищата, на които е възложено изпълнението на държавните функции по чл.48а, ал.3, т.1;
4. допълнително възнаграждение за специфични условия и изисквания към труда на инспекторите по въздухоплаване - по ред, определен от министъра на транспорта.
(4) (нова,ДВ,бр.12 от 2000 г.) Средствата от превишаването на приходите над разходите в края на календарната година остават за ползване през следващата финансова година, като целево се разходват за финансиране дейностите по тази глава.
Чл.122г. Летищните предприятия, които изпълняват функциите на летищна администрация, ежегодно изготвят програма, утвърдена от министъра на транспорта, за обосноваване на необходимите разходи за погасяване на получените кредити и за инвестиционните разходи за развитие на инфраструктурата им.
Чл.122д. (нов,ДВ,бр.12 от 2000 г.) Всички средства, отпускани от бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията по реда на тази глава за финансиране дейността по осигуряване и поддържане безопасността на полетите, както и събраните такси по чл.120, ал.4, не се облагат с данъци.

Чл.123. Констативен протокол се съставя в следните случаи:
а) когато са налице обстоятелствата, които пораждат отговорност за превозвача;
б) при несъответствие на багажа или товара с наименованието или теглото, количеството или бройките, посочени в превозния документ;
в) при липса или повреда на багажа или товара;
г) за товар или багаж без превозен документ или за превозен документ без товар или багаж.
Чл.124. Когато получателят не е искал съставяне на констативен протокол, счита се до доказване на противното, че багажът или товарът са предадени в изправност.
Чл.125. Констативният протокол се съставя в момента на установяване на нередовността, но не по-късно от предаването на багажа или товара на получателя.
Чл.126. (1) Констативният протокол се съставя от превозвача или от упълномощено от него лице и се подписва от него и от пътника, изпращача или получателя на багажа или товара.
(2) Когато пътникът, изпращачът или получателят на багажа или товара не се яви или откаже да подпише протокола, той се подписва от двама свидетели.
Чл.127. (1) За липси и повреди пътникът, изпращачът, получателят или техните законни представители или упълномощени лица предявяват пред превозвача рекламация в писмена форма не по-късно от седем дни от деня на получаване на багажа и четиринадесет дни от деня на получаване на товара, а при пълна липса - от деня, в който е трябвало да стане тяхното получаване. Рекламацията за закъснение трябва да бъде предявена не по-късно от двадесет и един ден от деня на предаването на багажа или товара на правоимащия.
(2) Срокът за предявяване на рекламации за надвзети превозни такси е три месеца, считано от деня на плащането.
Чл.128. Рекламация може да бъде подадена и след изтичане на сроковете по чл.127, ако правоимащият докаже:
а) че е бил в невъзможност да я подаде;
б) че не е предявил рекламация вследствие на въвеждането му в заблуждение от превозвача или от негов агент;
в) че превозвачът е бил уведомен за възникналата щета.
Чл.129. Рекламацията се предявява в писмена форма, като се посочват предметът на рекламацията и размерът на исканата сума. Към рекламацията се прилагат всички документи, доказващи претенцията.
Чл.130. (1) Рекламацията се предявява пред превозвача или пред упълномощено от него лице.
(2) При превози, извършени с въздушен и с друг вид транспорт, рекламациите се предявяват пред превозвача, причинил щетата, а когато това не може да се установи - пред първия или последния превозвач, като се спазват сроковете, установени за съответния вид транспорт.
Чл.131. При превоз, извършен от двама или повече въздушни превозвачи, рекламацията може да се предяви пред всеки един от тях.
Чл.132. (1) Когато към предявената рекламация не са приложени доказателствата, на които се основават, превозвачът е длъжен да уведоми рекламанта и да му определи срок, не по-малък от седем дни, за отстраняване на нередовността.
(2) Ако в определения срок нередовността не бъде отстранена, рекламацията се счита за неподадена и се връща.
(3) Поправената рекламация се счита за редовна от деня на подаването й.
Чл.133. Превозвачът е длъжен в двумесечен срок от подаването на рекламацията да я разгледа и за резултата да уведоми рекламанта.
Чл.134. Иск срещу превозвача може да се предяви само когато последният напълно или частично е отхвърлил рекламацията или когато рекламантът не е получил отговор в срока, предвиден в чл.133.
Чл.135. Правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза.
Чл.136. (1) В случай на телесна повреда или смърт на пътника правоимащият може да предяви иск пред компетентния съд в двегодишен срок от деня на увреждането.
(2) Превозвачът се освобождава от заплащане на съдебни и деловодни разноски, ако бъде осъден да заплати като обезщетение сума, която не надхвърля сумата, предложена от него писмено в шестмесечен срок от деня на увреждането.
Чл.137. (1) Давностните срокове по чл.135 се спират със започване на рекламационното производство и започват да текат отново от деня на получаване отговора на превозвача или след изтичане на срока за отговор.
(2) Сроковете се изчисляват по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл.138. Всяка уговорка в договора за освобождаване или намаляване на предвидената в този закон отговорност е недействителна.

Чл.139. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Ръководството на въздушното движение, получило съобщение или узнало за състояние на заплаха или бедствие, свързани с въздухоплавателно средство, както и при авиационно произшествие незабавно уведомява:
1. службата за търсене и спасяване или аварийно-спасителните служби в съответния район;
2. Гражданската въздухоплавателна администрация.
(2) Екипажът на въздухоплавателното средство, търпящо бедствие, уведомява Ръководството на въздушното движение, както и органите по ал.1, т.1 и 2, ако е в състояние да стори това.
Чл.140. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) При произшествие с чуждестранно въздухоплавателно средство или с въздухоплавателно средство, на борда на което има чуждестранни граждани, станало в обслужваното въздушно пространство на Република България, ръководителят на Гражданската въздухоплавателна администрация уведомява Министерството на външните работи, откъдето се уведомява държавата на регистрация на въздухоплавателното средство, съответно посолствата на държавите, чиито граждани са засегнати от събитието.
Чл.141. (1) (изм. и доп.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Местните държавни и общински органи в района на произшествието, а при произшествие в района на летището - ръководителят на летището, са длъжни да вземат незабавно всички възможни мерки за оказване помощ на екипажа и пътниците и за запазване на въздухоплавателното средство, неговия товар и доказателствата, свързани с произшествието, както и за охрана и ограничаване достъпа в района на произшествието.
(2) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Противопожарните служби, Гражданската защита, полицията и жандармерията провеждат аварийно-спасителни работи, свързани с авиационно произшествие по план, изготвен от:
1. летищната администрация - за произшествия в района на летищата;
2. летищната администрация съвместно с общините - за района с радиус 5 км от контролната точка на летището;
3. гражданската въздухоплавателна администрация съвместно с органите за управление и силите на Гражданската защита и общините - за произшествия извън радиус 5 км от контролната точка на летището.
(3) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Лицата, участващи в аварийно-спасителните дейности в летищата, подлежат на обучение и периодични тренировки.
(4) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Редът, изискванията, отговорностите и задълженията, свързани с организиране на аварийно-спасителното и противопожарното осигуряване на полетите в района на летищата, се определят от министъра на транспорта.
(5) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Условията и редът, както и изискванията към системата за търсене и спасяване при авиационно произшествие се определят с наредба на министъра на транспорта, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(6) (пред. ал.2,изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Телефонни разговори, както и приемане и предаване на телеграми за оказване на помощ на въздухоплавателното средство, с което е станало произшествие, се извършват с предимство и за сметка на Гражданската въздухоплавателна администрация.
Чл.142. (1) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Разследването на авиационно произшествие на територията на Република България се извършва от комисия, определена от министъра на транспорта.
(2) Редът за организиране на разследването на авиационни произшествия, условията за провеждане, задълженията и отговорностите на участващите органи и лица се определят от министъра на транспорта.

Чл.143. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Наказва се с глоба от 3000 до 10 000 лева, който:
1. допусне да се извърши или извърши полет с технически неизправно въздухоплавателно средство;
2. (изм.,ДВ,бр.85 от 1999 г.) допусне да се извърши или извърши полет с въздухоплавателно средство, което не е регистрирано или няма удостоверение за летателна годност;
3. управлява или участва в управлението на въздухоплавателно средство, без да притежава свидетелство за летателна правоспособност, както и този, който разпореди или допусне това;
4. допусне, управлява или участва в управлението на въздухоплавателно средство, след като е употребил алкохол или друго упойващо вещество;
5. обслужва или участва в обслужването на полети, след като е употребил алкохол или друго упойващо вещество;
6. извърши или допусне да се извърши полет с неподходящо гориво или смазочни материали;
7. разпореди да се извърши или извърши кацане на неподходящо летище, без да е принуден да направи това;
8. наруши или разпореди да се нарушат изискванията на санитарните норми за почивка на лицензирания персонал;
9. извърши, разпореди или допусне да се извърши полет с въздухоплавателно средство при условия, неотговарящи на експлоатационните му характеристики;
10. разпространи невярна информация, свързана с осигуряването на полетите.
(2) Независимо от наложената глоба нарушителят се лишава и от правото да упражнява съответната професия или въздухоплавателна дейност в случаите по т.1, 4, 5 и 9 за срок от една до три години, а в останалите случаите - до една година.
Чл.144. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Наказва се с глоба от 1 000 до 10 000 лева, който:
1. допусне да се използва летище или летателна площадка, преди те да са регистрирани;
2. не спази срока за регистриране и отписване на въздухоплавателното средство в регистъра на Гражданската въздухоплавателна администрация;
3. разпореди или допусне да се извърши изменение на въздухоплавателно средство или използване на оборудване без разрешение на Гражданската въздухоплавателна администрация;
4. разпореди или извърши полет при непълен състав на екипажа;
5. наруши правилата на полетите;
6. не изпълнява изискванията на производителя и предписанията на компетентните органи по поддържане на летателната годност на въздухоплавателното средство;
7. нарушава правилата за движение на територията на летище, установени от летищната администрация;
8. с поведението или дейността си наруши безопасността на полетите или създаде опасност за живота на хора;
9. укрие информация за събитие или обстоятелство, свързани с въздухоплавателно средство, с което се създават условия за влошаване на безопасността на полетите;
10. не изпълни предписание на Гражданската въздухоплавателна администрация по чл.47, ал.3 за отстраняване на препятствие, свързано с осигуряване на безопасността на полетите;
11. извърши полет, без да носи на борда на въздухоплавателното средство документите, посочени в чл. 30 и в други нормативни актове;
12. разпореди да се извърши или извърши превоз по въздуха или друга въздухоплавателна услуга срещу заплащане, без да има право на това;
13. експлоатира съоръжение, сграда, машини или оборудване, които не отговарят на изискванията за безопасна работа.
Чл.145. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Лице, което не спазва определения ред във въздухоплавателното средство или на летище, се наказва с глоба от 50 до 200 лева.
Чл.146. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) При повторно нарушение, извършено в срок от една година от влизане в сила на наказателното постановление за първото нарушение, глобата по чл.143 и 144 е от 4000 до 13 000 лева.
Чл.147. (1) (пред. чл.147, изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) За нарушения на този закон, на правилниците и наредбите по приложението му, за които не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба от 100 до 500 лева.
(2) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Ръководител или друго длъжностно лице, което нареди или съзнателно допусне негов подчинен да извърши нарушение по този закон, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Чл.148. (1) (доп.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Нарушенията се констатират с актове, съставени от определени от министъра на транспорта лица, а в случаите по чл.145, ако нарушението е извършено на борда на въздухоплавателното средство - от командира на въздухоплавателното средство.
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Въз основа на съставените актове министърът на транспорта или определено от него лице издава наказателни постановления.
(3) (отм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
Чл.149. Съставянето на актове и издаването на наказателните постановления за административни нарушения по този закон, както и тяхното обжалване и изпълнение се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1. (пред. чл.150, изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Инспекторите по въздухоплаване и служителите на Гражданската въздухоплавателна администрация при изпълнение на служебните си задължения пътуват безплатно с всички български въздухоплавателни средства при условия и по ред, определени от министъра на транспорта.
§ 2. (изм.,ДВ,бр.30 от 1990 г.; пред.чл.151,изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Право на безплатни и с намалени цени неслужебни пътувания с български въздухоплавателни средства имат авиационните работници при условия, определени в устройствения правилник или в устава на фирмата или организацията, която осъществява въздухоплавателна дейност по смисъла на този закон.
§ 3. (пред. чл.152а, изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) По смисъла на този закон:
1. "Авиационен персонал" е всяко физическо лице, което извършва дейност в гражданското въздухоплаване.
2. "Авиационен оператор" е търговец, получил лицензия по този закон, с предмет на дейност превоз по въздуха или други въздухоплавателни услуги, изпълнявани срещу заплащане, със собствено или наето въздухоплавателно средство, със собствен или нает екипаж.
3. "Безопасност на полетите" е свойство на въздухоплавателната система да осигурява безпрепятствено провеждане и извършване на полетите, запазвайки живота и здравето на участниците в тях, както и целостта на товарите и на въздухоплавателното средство.
4. "Въздухоплаване" е движението на въздухоплавателни средства, както и дейностите и действията на лица, свързани с осигуряването му във въздуха и на земята.
5. "Въздухоплавателно средство" е всяко средство, което може да получи поддържане в атмосферата за сметка на реакцията на въздуха, освен реакцията на въздуха от земната повърхност.
6. "Въздухоплавателна услуга" е услуга, извършвана с използването на въздухоплавателно средство срещу заплащане.
7."Въздушно движение" означава всички въздухоплавателни средства в полет или движещи се по маневрената площ на летище.
8. "Държавен полет" е полет с нетърговска цел, изпълняван с държавно въздухоплавателно средство.
9. "Държавно въздухоплавателно средство" е въздухоплавателно средство, използвано за военни, полицейски или митнически полети, независимо от националността му.
10. "Инспектор по въздухоплаването" е лице, определено от министъра на транспорта с право да контролира спазването на този закон и издадените въз основа на него нормативни актове.
11. "Контролна точка на летище" е условна точка, определяща географското местоположение на летището.
12. "Летателна годност на въздухоплавателно средство" е комплексна характеристика на въздухоплавателното средство, определена от проектантите, и реализираните принципи в конструкцията и летателните му качества, позволяваща да се извърши безопасен полет в очакваните условия и при установени методи за експлоатация.
13. "Летище" е определена част от земната или водната повърхност (включително всички здания, съоръжения и оборудване), предназначена изцяло или частично за пристигане, заминаване и движение по тази повърхност на въздухоплавателни средства.
14. "Летателна площадка" е определена част от съоръжение, земна или водна повърхност, предназначена за излитане и кацане на въздухоплавателни средства.
15. "Летищна администрация" е служба за управление на летище за обществено ползване.
16. "Летищно предприятие" е дружество, регистрирано като търговец, което ползва летище по силата на закон.
17. "Международен полет" е всеки полет, при който мястото на тръгването, на междинното кацане, ако има такова, или на местоназначението се намира на територията на две или повече държави.
18. "Наземно обслужване" са дейности, извършвани в охраняемите граници на летище, свързани с предполетно или следполетно обслужване на въздухоплавателното средство.
19. "Обслужвано въздушно пространство" е въздушно пространство с определени размери, в границите на което могат да бъдат изпълнявани конкретни видове полети, за които са определени конкретни видове обслужване на въздушното движение и правилата за полетите. В състава на обслужваното въздушно пространство на Република България се включва и делегираното въздушно пространство по силата на международни договори.
20. "Охраняеми граници" са терените, обхванати от периметрова ограда на летище за обществено ползване.
21. "Оператор на летищна дейност" е търговец, осъществяващ авиационна стопанска дейност по наземното обслужване на територията на летище.
22. "Назначен превозвач (носител на националния флаг)" е авиационен оператор (независимо от националната принадлежност на капитала му), определен от министъра на транспорта, по силата на двустранни или многостранни спогодби за въздушни съобщения, да експлоатира или изпълнява редовни или нередовни международни линии за превоз на хора, поща, багажи и товари по въздуха.
23. "Препятствия" са всички неподвижни (временни или постоянни) и подвижни обекти или части от тях, които са разположени в зона, предназначена за движение на въздухоплавателни средства по земята, или които превишават определена повърхност, предназначена за осигуряване на безопасност на въздухоплавателното средство в полет.
24. "Лицензия за авиационна дейност" е документ, който потвърждава правото на оператора да извършва съответната дейност срещу заплащане или наем при гарантирана икономическа стабилност.
25. "Свидетелство за авиационен оператор" е документ, който потвърждава, че операторът притежава професионалните способности и организация за осигуряване на безопасна работа на въздухоплавателните средства за авиационните дейности, конкретизирани в свидетелството.
26. "Сигурност" е елемент на безопасността, който характеризира състоянието на защитеност на гражданската авиация от актове на незаконна намеса.
27. "Стандарт" е всяко изискване към физически характеристики, конфигурация, материал, състояние, персонал или процедури, еднообразното прилагане на което се признава за необходимо за осигуряване на безопасността или редовността на въздухоплаването.
28. "Съоръжение за излитане и кацане" е общ термин за означаване на пистата, пътеките за рулиране, перона, както и аеронавигационните средства на летище.
29. "Спортни и учебни въздухоплавателни средства" са въздухоплавателни средства, предназначени за спортни или учебни цели.
30. "Национален знак" е комбинацията от буквени или цифрово-буквени символи, която е уникална за всяка държава - членка на ИКАО.
31. "Регистрационно-опознавателен знак" е комбинацията от буквени или цифрово-буквени символи, която е уникална за всяко въздухоплавателно средство на страна - членка на ИКАО."
§ 4. (нов,ДВ.,бр.85 от 1998 г.; доп.,бр.12 от 2000 г.) Не се дължат данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с гражданското въздухоплаване, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България, както и когато стойността на дължимите данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с гражданското въздухоплаване, се признава от съответната финансираща организация за кофинансиране от страна на Република България.

§ 5. (пред. чл.152, изм.,ДВ, бр.85 от 1998 г.) За случаите, непредвидени от този закон и от международните съглашения, по които страна е Република България, се прилагат разпоредбите на съответните български закони.
§ 6. (пред. чл.153, изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) За прилагането на този закон и на ратифицираните международни договори в областта на гражданското въздухоплаване министърът на транспорта издава наредби и инструкции.
(2) Наредбите, нормите и стандартите по този закон трябва да са съобразени със съответните изисквания на Международната организация за гражданска авиация и на Европейския съюз.
§ 7. (пред. чл.154, изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Този закон отменя Закона за гражданското въздухоплаване, обнародван в "Държавен вестник", бр.1 от 4 януари 1963 г., и Устава на въздушния транспорт в Република България, обнародван в "Известия", бр.93 от 18 ноември 1960 г.
Изпълнението на закона се възлага на министъра на транспорта.

1. Съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване (ДВ,бр.85 от 24 юни 1998 г.):
(§ 90) (1) Летищата - публична държавна собственост, се изваждат от имуществото на търговските дружества с държавно имущество.
(2) Министърът на транспорта, упражняващ правата на собственост на държавата в дружествата по ал.1, в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон предприема действия по намаляването на капитала им.
(3) Обектите по ал.1 се ползват от търговските дружества в съответствие със Закона за концесиите.
2. Всички суми в български левове са деноминирани.