Чл.1. С този закон се уреждат устройството, функциите, управлението и финансирането на висшето образование на Република България.
Чл.2. Цел на висшето образование е подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование и развитието на науката и културата.
Чл.3. Висшето светско образование е независимо от идеологии, религии и политически доктрини. То се осъществява в съответствие с общочовешките ценности и националните традиции.
Чл.4. Във висшето образование не се допускат привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа принадлежност, пол, социален произход, политически възгледи и вероизповедание, с изключение на случаите, изрично посочени в Правилника за дейността на висшето училище в съответствие с особеностите на обучението и бъдещата професия.
Чл.5. Висше образование се придобива във висши училища, създадени по ред, определен със закон.
Чл.6. (1) Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност:
1. подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност;
2. повишаване квалификацията на специалисти;
3. развитие на науката и културата.
(2) Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна, лечебна и друга дейност в съответствие със спецификата си.
Чл.7. (1) Висшето училище издава диплома за завършена степен на висшето образование, удостоверение или свидетелство за професионална квалификация, които се признават от държавата в случаите, когато подготовката на специалистите съответства на държавните изисквания за обучението по съответната образователна степен, специалност или професионална квалификация.
(2) На издаваните по реда на ал.1 дипломи се полага печат с държавния герб.

Чл.8. Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, като:
1. разработва и осъществява национална политика за развитието на висшето образование и гарантира академичната автономия на висшите училища;
2. полага грижи за качеството на подготовката на специалисти и научните изследвания, като организира дейността на Националната агенция за оценяване на акредитация и определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища у нас и в чужбина дипломи;
3. финансира обучението на студентите в държавните висши училища и при определени условия им осигурява стипендия и общежитие;
4. при определени условия осигурява кредити и социално-битови придобивки на студентите;
5. предоставя имущество на държавните висши училища и осигурява данъчни и други облекчения за всички висши училища при извършване на дейностите им, предвидени в чл.6.
Чл.9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.
(2) Народното събрание:
1. с решение открива, преобразува и закрива висши училища;
2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище.
(3) Министерският съвет:
1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование;
2. предлага на Народното събрание откриването, преобразуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;
3. открива, преобразува и закрива факултети, филиали, колежи и институти в държавните висши училища и определя статута им въз основа на искане от съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието, науката и технологиите;
4. утвърждава държавен регистър на образователно-квалификационните степени по специалности;
5. утвърждава единни държавни изисквания за получаване на образователни степени по професионални направления или специалности;
6. утвърждава броя на студентите и докторантите по специалности, чието обучение се финансира от държавата, и максималния брой на студентите и докторантите, които могат да се обучават във всяко висше училище;
7. определя размера на семестриалните такси за студенти, които се обучават срещу заплащане във всяко държавно висше училище, и таксите за извършваните от него административни услуги;
8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;
9. утвърждава държавни изисквания за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища;
10. представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.
Чл.10. (1) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е Министерството на образованието, науката и технологиите.
(2) Министерството на образованието, науката и технологиите:
1. прави предложения пред Министерския съвет по чл.9, ал.3 т.1-9;
2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;
3. подготвя и поддържа държавен регистър на специалностите във висшите училища;
4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;
5. до провеждането на избори назначава временно изпълняващ длъжността ректор на новооткрити или преобразувани държавни висши училища.
Чл.11. (1) Специализиран държавен орган за оценка и акредитация на качеството на дейностите по чл.6, ал.1 е Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет.
(2) Националната агенция за оценяване и акредитация е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.
(3) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява дейността си в съответствие с този закон и по правилник, утвърден от Министерския съвет.

Чл.12. Висшите училища са държавни и частни.
Чл.13. Държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставената държавна собственост и ежегодна държавна субсидия.
Чл.14. (1) Частните висши училища се създават по искане на граждани и организации, наричани по-нататък учредители.
(2) Учредителите носят отговорност за цялостната дейност, управлението и финансовото състояние на откритото по тяхно искане висше училище.
Чл.15.(1) Висше училище се открива и преобразува въз основа на проект, в който:
1. са поставени обществено приемливи цели пред предлаганото висше училище;
2. се съдържа необходимата учебна документация и данни за научно-преподавателски състав, материалната база и начините на финансиране;
3. се осигурява начин на управление, гарантиращ спазването на основните академични свободи;
4. има съответствие с единните държавни изисквания.
(2) Проектът по ал.1 трябва да е получил положителна оценка на Националната агенция за оценяване и акредитация.
(3) Към проекта за създаване на частни висши училища се представя и учредителен акт, който включва:
1. вид, наименование и седалище;
2. предмет на дейност;
3. име (фирма) на учредителя;
4. предоставено имущество и начин на финансиране;
5. управление и начин на представителство;
6. права и задължения на учредителите.
Чл.16. (1) С решението Народното събрание определя:
1. вид, наименование и седалище на висшето училище;
2. предмет на дейност;
3. имущество и начин на финансиране.
(2) Висшето училище възниква като юридическо лице след обнародването на решението на Народното събрание за неговото създаване в "Държавен вестник".
Чл.17. (1) Висшите училища са университети, специализирани висши училища (академии, институти и др.) и колежи.
(2) Университетът е висше училище, което:
1. провежда подготовка по широк кръг специалности поне в три от четирите основни области на науката - хуманитарни, природни, обществени и технически - и обхваща значителен брой научни направления;
2. има право да провежда обучение по степените "магистър" и "доктор" по значителен брой научни направления;
3. има свой научен потенциал и с изследванията си развива основни области на науката и културата.
(3) Висше училище, което провежда подготовка в една или две основни области на науката или културата и отговаря на изискванията на ал.2, т.2 и 3, може да е университет с наименование, отразяващо спецификата му.
(4) Специализираното висше училище осъществява научна дейност и провежда обучение в основни области на науката, физическата култура, изкуствата и военното дело. Наименованието на специализираното висше училище отразява спецификата му, в която подготвя специалисти.
(5) Самостоятелният колеж дава професионална квалификация и провежда подготовка до образователно-квалификационната степен "специалист по...".
(6) Колеж може да се създава и в структурата на университет и специализирано висше училище.
Чл.18. (1) Висшите училища се закриват от Народното събрание:
1. когато висшето училище нарушава изискванията на този закон или други нормативни актове, регулиращи висшето образование;
2. когато висшето училище два пъти последователно е получило отрицателна оценка или няма акредитация след изтичане на предвидените в този закон срокове;
3. по искане на учредителите на частното висше училище;
4. по предложение на Министерския съвет за държавното висше училище.
(2) Предложенията за закриване на висши училища по ал.1, т.1 и 2 се внасят от Министерския съвет.
(3) С акта за закриване на държавно висше училище се уреждат и въпросите за имуществото му и за създаването на условия за завършване на образованието на приетите студенти, докторанти и специализанти.
(4) В случаите на ал.1, т.3 учредителите са длъжни да уредят предварително въпросите, свързани с имуществото и с правата на студентите, докторантите и специализантите.

Чл.19. (1) Висшите училища се ползват с академична автономия. В нея намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на изследователския и образователния процес като върховни ценности.
(2) Академичната автономия включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище.
(3) Висшето училище осъществява цялостната си дейност върху принципа на академичната автономия в съответствие със законите на страната.
Чл.20. Академичната свобода се изразява в свобода на преподаването, свобода на провеждането на научни изследвания, свобода на творческите изяви и свобода на обучението.
Чл.21. Академичното самоуправление се изразява във:
1. изборност и мандатност на всички органи за управление;
2. право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон;
3. самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;
4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;
5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;
6. право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени в Закона за научните степени и научните звания;
7. право на формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;
8. право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители договори за подготовка и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование, както и за извършване на научни и приложни изследвания;
9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по т.8;
10. право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели;
11. право на организиране на международно сътрудничество, сключване на договори и членуване в международни организации.
Чл.22. Автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез:
1. намеса в дейността на висшето училище, освен в случаите, изрично посочени в закон;
2. влизане или оставане на органите на сигурността и обществения ред без съгласието на академичните власти, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на природни бедствия и аварии;
3. създаване и дейност на политически и религиозни организации във висшето училище;
4. осъществяване на дейност, накърняваща конституционни права на членовете на академичната общност, свързани с раса, народност, етническа принадлежност, произход, религия, убеждение, политическа принадлежност.
Чл.23. Възникналите спорове между различните общности във висшето училище се решават при условия и по ред, определени от правилника за дейността му. Споровете не могат да се разрешават на територията на висшето училище, ако с това се пречи на дейността му.
Чл.24. (1) Органи за управление на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът.
(2) Органите за управление на висшите училища се избират с четиригодишен мандат.
(3) Мандатът на органите за управление на висшето училище не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатите на допълнително избраните членове се прекратяват с изтичане на мандата на органа.
(4) Правомощията на ректора на висшето училище се прекратяват с мандата на Общото събрание, което го е избрало. Той изпълнява функциите си до избора на нов ректор.
Чл.25. (1) Висшите училища включват в структурата си основни и обслужващи звена.
(2) Основни звена са факултетите, институтите, филиалите, колежите и катедрите.
(3) Обслужващи звена са сектори, центрове, клиники, библиотеки, лаборатории, опитни станции, издателски комплекси, производствени бази и други относително обособени структури.
(4) Посочените звена в ал.2 и 3, с изключение на катедрите, могат да бъдат със статут на юридическо лице, ако такъв им е предоставен с акт на Министерския съвет.
Чл.26. (1) Факултетът е основно звено на висшето училище, обединяващо катедри за осигуряване на обучението на студенти по една или група сродни специалности.
(2) Факултети към едно висше училище могат да се сдружават при условия и по ред, определени в Правилника за дейността на висшето училище.
(3) Органи за управление на факултета и на приравнените му организации са общото събрание, факултетният съвет, деканът, съответно ръководителят. Те се избират за срок 4 години и мандатът им не се прекъсва при провеждане на частични избори.
(4) Структурният състав на общото събрание се определя от факултетния съвет, като в него се включват всички хабилитирани преподаватели на основен трудов договор при спазване изискванията на членове 27 и 28.
(5) Органи за управление на катедрите са катедреният съвет и ръководителят на катедра. Ръководителят на катедра е хабилитирано в научно направление на катедрата лице, което се избира с тайно гласуване за срок 4 години и след избора заема длъжността по основен трудов договор с висшето училище.
(6) Структурата и функциите на органите за управление на обслужващите звена на висшите училища се определят с правилниците на висшите училища.
Чл.27. (1) В Общото събрание на висшите училища са представени работещи по трудов договор хабилитирани и нехабилитирани преподаватели и научни сътрудници, административен персонал и студенти и докторанти от всички негови звена.
(2) Хабилитираните лица са не по-малко от 70 на сто, а представителите на студентите - не по-малко от 15 на сто от състава на Общото събрание.
(3) Общият брой на членовете на Общото събрание и процедурата за избирането им се определят в Правилника за дейността на висшето училище.
(4) Квотата на преподавателите се запълва с предимство от преподаватели с основен трудов договор.
Чл.28. (1) Общото събрание на висшето училище се свиква от ректора или по искане на една четвърт от списъчния му състав най-малко веднъж годишно.
(2) Заседанието на Общото събрание е законно, ако присъстват най-малко две трети от членовете му.
(3) Общото събрание взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите с изключение на приемането на Правилника за дейността на висшето училище и промените в него, за което се изисква мнозинство по списъчния състав на Общото събрание.
Чл.29. Общото събрание на висшето училище:
1. избира с явно гласуване за всяко заседание председател и негов заместник измежду хабилитираните си членове;
2. приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище;
3. избира с тайно гласуване ректор;
4. определя числеността на академичния състав и избира с тайно гласуване неговите членове;
5. обсъжда и приема годишния доклад на ректора за състоянието на висшето училище.
Чл.30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:
1. определя образователната политика на висшето училище, приема мандатната програма и контролира нейното изпълнение;
2. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на висшето училище;
3. взема решения за създаване или преобразуване на катедри и на обслужващи звена на висшето училище или предлага образуването на основни звена по реда на чл.9, ал.3, т.3;
4. определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучение, и прави предложение за броя на приеманите студенти;
5. утвърждава или променя квалификационните характеристики и учебните планове за подготовка на специалисти по образователните степени или в колежите на висшето училище;
6. определя научната политика на висшето училище и решава основни въпроси на организацията и съдържанието на научноизследователската дейност;
7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;
8. определя кадровата политика на висшето училище и приема правилник за атестиране на преподавателския, научно-преподавателския и научноизследователския състав;
9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;
10. взема решения за участие в сдружения с наши и чуждестранни организации;
11. приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение чрез утвърждаване на финансовите отчети;
12. присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза";
13. избира извънредни професори и извънредни доценти;
14. приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище.
(2) Не по-малко от три четвърти от членовете на академичния съвет са хабилитирани лица.
(3) В академичния съвет се избират и представители на студентите, докторантите, нехабилитираните преподаватели и служителите.
Чл.31. (1) За ректор на висше училище или декан се избира хабилитирано лице, което след избора заема длъжността по основен трудов договор с висшето училище.
(2) Лицата, избирани на ръководна административна длъжност в органите на управление по чл.24, ал.1 и чл.26, ал.3 и 5, ръководители на приравнени на факултети звена и организации и техните заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност.
(3) При преждевременно освобождаване за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната ръководна длъжност повече от две години.
(4) На ръководна длъжност не могат да се избират лица, които към датата на избора са добили правото на пенсия.
Чл.32. Ректорът:
1. представлява висшето училище;
2. по право е член на академичния съвет и негов председател;
3. сключва и прекратява трудови договори;
4. решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти;
5. подготвя и предлага за приемане от академичния съвет годишния отчет на висшето училище и го публикува;
6. предлага на академичния съвет кандидатурите на хабилитирани преподаватели за избор на един или повече заместник-ректори;
7. изпълнява други функции, произтичащи от законите и от решенията на академичния съвет или Общото събрание.
Чл.33. (1) Заместник-ректорът:
1. подпомага дейността на ректора и има право да го представлява в случаите, когато е упълномощен от него;
2. организира и носи отговорност за работата на определено направление в дейността на висшето училище;
3. участва в заседанията на академичния съвет с право на съвещателен глас, ако не е избран за негов член от Общото събрание.
(2) Мандатът на заместник-ректора приключва заедно с мандата на ректора, който го е предложил за избор от академичния съвет.
Чл.34. Висшите училища създават по своя преценка помощни консултативни органи. Условията и редът за тяхното създаване се регламентират в правилниците на висшето училище.
Чл.35. Ректорът, заместник-ректорите, деканите и ръководителите на звена, както и членове на академичния съвет и на факултетния съвет във висше училище се освобождават по тяхно желание или могат да бъдат отзовани преди изтичане на мандата с решение на органа, който ги е избирал, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му състав.
Чл.36. Частните висши училища могат да имат и друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи, при условие че с това не се нарушават академичните свободи.
Чл.37. Всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с Правилника за дейността на висшето училище.
Чл.38. Актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Закона за административното производство.

Чл.39. Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационна характеристика, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес.
Чл.40. (1) Учебното съдържание по всяка дисциплина се организира в относително обособени части.
(2) Всяка част следва да включва минимум 15 академични часа аудиторна заетост. Академичният час е с продължителност 45 минути.
Чл.41. (1) Във висшите училища обучението се извършва по задължителни, избираеми и факултативни дисциплини.
(2) Висшите училища осигуряват за всеки студент възможности за избор на учебни дисциплини в рамките на утвърдения учебен план.
Чл.42. (1) Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени:
1. първа степен - с минимален срок на подготовка по учебен план 4 години, като на завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен "бакалавър";
2. втора степен - с минимален срок на подготовка не по-малко от 5 години или една година след придобиването на степента "бакалавър", като на завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен "магистър";
3. трета степен - с минимален срок на подготовка 3 години след придобиването на степента "магистър", като завършилите придобиват образователна и научна степен "доктор".
(2) В колежите се провежда обучение с минимален срок 3 години, като на завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен "специалист по...".
(3) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на образованието, науката и технологиите.
(4) Диплома за завършена степен съгласно чл.7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение.
(5) Висшите училища създават възможности и определят условията за:
1. придобиване на втора специалност в рамките на обучението по една образователна степен;
2. придобиване на по-висока образователна степен;
3. предсрочно завършване на обучението по дадена специалност и втора при желание от страна на обучаваните;
4. придобиване на нова специалност, което се извършва при спазване на държавните изисквания и на изискванията на ал.4;
5. частично обучение на български и чуждестранни студенти в избрано от тях висше училище, факултет или специалност;
6. преместване на студенти в друго висше училище, факултет, специалност и форма на обучение;
7. прекъсване на обучението от страна на студентите, докторантите и специализантите, както и продължаването му след това.
(6) Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни.
Чл.43. (1) Висшите училища могат да провеждат обучение за повишаване на квалификацията.
(2) Обучението за повишаване на квалификацията се провежда по учебна документация, изискванията към която се определят в правилниците на висшето училище.
(3) Обучението за повишаване на квалификацията не е основание за придобиване на образователна степен или специалност.
Чл.44. (1) Висшите училища чрез свои правилници определят начина на провеждане на изпитните процедури.
(2) Формите за проверка и оценка на знанията и уменията на студентите се определят в учебните планове и програми. Основна форма за оценяване на знанията във висшето училище е писменият изпит.
(3) Знанията и уменията на студентите се оценяват по шестобална система, която включва: отличен (6,00), много добър (5,00), добър (4,00), среден (3,00) и слаб (2,00).
(4) За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със среден (3,00).
(5) Висшето училище може да въведе чрез своите правилници и друга система за оценяване, като се осигури сравнимост на оценките с тези, посочени в ал.3.
Чл.45. (1) Обучението по всяка специалност на първа и втора степен завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа.
(2) Държавният изпит или защитата на дипломната работа се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред държавна комисия от хабилитирани преподаватели. В комисията се включват и външни за висшето училище лица.
Чл.46. (1) Висшето училище има право да провежда обучение по третата степен - докторантура по специалност, включена в списъка на научните специалности, по която е получило акредитация съгласно чл.76, т.4.
(2) Докторантурата се осъществява по индивидуален учебен план и включва разработването и защитата на дисертационен труд.
(3) Факултетният съвет на висшето училище, което обучава докторанта, утвърждава учебния план и избира научния ръководител.
(4) Ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките.
(5) Степента "доктор" се дава на докторант, който е положил изпитите, предвидени в учебния план, и е защитил дисертационен труд при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.
Чл.47. Българската академия на науките, Селскостопанската академия и други научни организации могат да провеждат обучение по образователната и научна степен "доктор" по научни специалности, за които са получили акредитация.

Чл.48. (1) Длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са:
1. за хабилитирани преподаватели - доцент и професор;
2. за нехабилитирани преподаватели - асистент, старши асистент и главен асистент.
(2) Длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност за неспециалисти по езиково обучение, спорт, изкуство и други, са преподавател и старши преподавател.
(3) За професори и доценти се избират лица, които притежават съответното научно звание, дадено им при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.
Чл.49. Длъжностите по чл.48 се заемат с конкурс и избор при условията и по реда, предвидени в правилниците на висшите училища.
Чл.50. (1) Решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл.48 и 51 се вземат от академичния съвет или от съветите на основните звена на висшите училища, ако това право им е предоставено с Правилника за дейността на висшето училище, по предложение на катедрите, които ще ползват съответния преподавател.
(2) Конкурсите за хабилитирани преподаватели се обявяват в "Държавен вестник" най-малко три месеца преди крайния срок за участие в конкурса.
Чл.51. (1) Висшите училища имат право да привличат лица с научни степени от страната и от чужбина на работа с договор за определен срок като извънреден професор и извънреден доцент.
(2) Лицата по ал.1 не придобиват научни звания по смисъла на Закона за научните степени и научните звания.
(3) Привличането на извънредни професори и доценти става с конкурс и избор от академичния, съответно от факултетния съвет.
(4) В конкурси за извънредни професори и доценти имат право да участват и лица със срочен трудов договор, които извършват научноизследователска дейност във висшето училище.
(5) Висшите училища имат право да привличат и хонорувани преподаватели. Условията и редът за тяхното привличане се регламентират в правилниците на висшето училище.
Чл.52. (1) По покана на факултетен съвет на висшето училище учени и преподаватели от страната и от чужбина имат право да извършват научно-преподавателска дейност за определен срок като гост-преподаватели.
(2) Привличането на гост-преподаватели се извършва без конкурс.
(3) Отношенията на гост-преподавателя с висшето училище се уреждат с договор между тях.
Чл.53. (1) За подпомагане на преподавателската и извършване на научноизследователска работа висшето училище назначава специалисти и експерти.
(2) Условията и редът за подбор и назначаване на тези лица, както и конкретните названия на длъжностите им се определят в съответствие със Закона за научните степени и научните звания и правилниците на висшето училище.
Чл.54. (1)(изм., ДВ,бр.58 от 1997 г.) Преподавателите във висшите училища се назначават на длъжностите професор, доцент, главен асистент, старши асистент и асистент с трудов договор за неопределено време.
(2) Преподавателите по чл.48, ал.2 могат да бъдат със срочни или трудови договори за неопределено време. Условията и редът за тяхното привличане се определят в правилниците на висшето училище.
(3)(отм., ДВ,бр.58 от 1997 г.; пред.ал.4, бр.58 от 1997 г.) Трудовите правоотношения между висшето училище и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора ректорът сключва трудовия договор.
Чл.55. (1) Преподавателите във висшите училища имат право:
1. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище, ако не са преподаватели по чл.51 и 52;
2. да разработват и да преподават учебното съдържание на своята дисциплина свободно и в съответствие с изискванията на учебния план и учебните програми;
3. свободно да провеждат, съобразно своите интереси, научни изследвания и да публикуват резултатите от тях;
4. да извършват консултантски и други услуги, свързани с предмета на дейността им във висшето училище, при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище;
5. да ползват цялата база и възможности на висшето училище за научното си израстване.
(2) Преподавателите по чл.48, ал.1 имат право на всеки 7 години да ползват до една академична година за творческото си развитие. През тази година на тях не им се възлага учебна заетост. Във времето за творческо развитие се включват и специализациите извън висшето училище с продължителност повече от един месец. Решението се взема от факултетния съвет с тайно гласуване.
Чл.56. (1) Преподавателите са длъжни:
1. да изпълняват задълженията си в съответствие с длъжностната си характеристика и утвърдения индивидуален план за дейността си;
2. да съблюдават научната и професионалната етика;
3. да спазват правилниците на висшето училище;
4. да не провеждат политическа или религиозна дейност във висшето училище.
(2) Висшето училище има право да поставя допълнителни условия и изисквания към преподавателите в правилниците на висшето училище или в трудовия договор.
(3) В правилниците на висшето училище се определя работното време на преподавателския, научно-преподавателския и научноизследователския състав, обемът на учебните и други задължения и условията за тяхното изпълнение.
Чл.57. (1) Висшите училища оценяват приноса на всеки от преподавателския, научно-преподавателския и изследователския състав в учебната, научноизследователската, административната и други дейности и атестират веднъж на три години нехабилитираните и веднъж на пет години хабилитираните преподаватели.
(2) Оценяването и атестацията се извършват по предварително оповестени показатели и критерии, определени в правилниците на висшето училище.
Чл.58. (1) Преподавателите се освобождават от длъжност със заповед на ректора:
1. по тяхно искане;
2. при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление;
3. когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина;
4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;
5. при отнемане на научното звание или научната степен;
6. при две последователни отрицателни атестации;
7. при извършване на провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение;
8. при поставяне под запрещение.
(2) Освобождаването от длъжност по ал.1, т.3, 4, 6 и 7 се извършва след решение на факултетния съвет.
(3) Освободените по ал.1, т.3 преподаватели получават трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им.
Чл.59. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.

Чл.60. (1) За заслуги към развитието на науката и висшето образование академичният съвет на висшето училище има право да присъжда на български и чуждестранни граждани почетното звание "доктор хонорис кауза".
(2) Носителите на званието "доктор хонорис кауза" имат право ежегодно да изнасят публична лекция във висшето училище, което им е присъдило званието.

Чл.61. (1) Научните изследвания във висшите училища са насочени към създаването на нови научни знания или научно-приложни продукти, както и за обосноваване и развитие на обучението.
(2) Организацията и управлението на научноизследователската дейност се регламентира в правилниците на висшето училище.
Чл.62. (1) Научните изследвания и проекти в приоритетните области се насърчават с предимство от висшето училище.
(2) Висшето училище има право да планира и провежда, съобразно интересите си и интересите на науката, съвместни изследователски проекти с други висши училища, научни организации и институции.
Чл.63. (1) Провеждането на научни изследвания е неотделима част от дейността на научно-преподавателския състав.
(2) Научноизследователската работа на лицата по ал.1 се включва и отчита при атестацията на преподавателите.
(3) Научна дейност се провежда и от специално назначените за целта лица, както и от студенти, докторанти и специализанти.
(4) Условията и редът за назначаването, дейността и освобождаването на специално назначените за извършване на научна дейност лица се регламентира в правилниците на висшето училище, Закона за научните степени и научните звания и Кодекса на труда.
Чл.64. (1) Научните изследвания се финансират от субсидия от държавния бюджет и от допълнителни средства, набирани по правилата за финансиране, съгласно чл.90 и 91.
(2) Висшите училища имат право да използват средствата, предвидени за научноизследователска дейност, за заплащане на преподавателския, научнопреподавателския и научно-изследователския състав на срочен трудов договор, както и за възнаграждение на студентите и докторантите, когато те са ангажирани с изследователската задача, за която са предназначени средствата.
(3) Условията за изразходване на средствата се определят в Правилника за дейността на висшето училище.
Чл.65. В ежегодния си отчет висшите училища включват информация за организацията, резултатите и разходите по проведената научноизследователска дейност.

Чл.66. (1) Във висшите училища се обучават студенти, докторанти и специализанти.
(2) Студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист".
(3) Докторант е този, който притежава образователната степен "магистър" и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен "доктор".
(4) Специализант е този, който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по-висока образователна степен или нова специалност.
Чл.67. Статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване.
Чл.68. (1) Приемането на студенти се осъществява при спазване на:
1. утвърдени държавни изисквания;
2. допълнителни изисквания, които не противоречат на държавните и се определят в правилници на висшето училище.
(2) Приемат се с облекчение успешно участвалите в конкурса за приемане във висше училище кандидат-студенти: класираните с еднакъв бал; инвалидите с първа и втора група инвалидност, военноинвалидите, кръгли сираци, слепи, глухи, майки с три и повече деца; и близнаци, когато са кандидатствали едновременно в едно и също висше училище и единият от тях е приет.
Чл.69. Приемането на докторанти и специализанти във висше училище се осъществява при условия и по ред, определени в правилниците му.
Чл.70. (1) Студентите и докторантите имат право:
1. да избират учебни дисциплини при условията, определени в учебния план;
2. да получават квалифицирана помощ и ръководство за своето професионално-творческо израстване;
3. да се обучават едновременно по повече от една специалност или да изучават допълнителни курсове при условия, определени от висшето училище;
4. да участват в научноизследователска дейност на висшето училище, като им се гарантират авторските, изобретателските и сродните им права и възнаграждение;
5. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище;
6. да ползват студентски общежития, столове, медицинско обслужване, намаление при пътуване по градския и междуградския транспорт, както и цялата база на висшето училище за учебна, научноизследователска, спортна и културна дейност и други придобивки за нормален живот и обучение при условия, определени от държавата и висшето училище;
7. да се сдружават в учебни, научни, културни и спортни общности за защита и удовлетворяване на своите интереси, както и да членуват в международни организации, чиято дейност не противоречи на законите на Република България;
8. да се преместват в друго висше училище, факултет, специалност, степен или форма на обучение в съответствие с правилниците на висшето училище;
9. да прекъсват обучението си, както и да го продължават след това при условия и по ред, регламентирани в правилниците на висшето училище;
10. ежегодно след всяка успешно завършена учебна година в държавните висши училища да кандидатстват за продължаване на обучението си в рамките на една и съща специалност за места, чието финансиране се извършва от държавата. Условията и редът се определят от правилниците на висшето училище;
11. да ползват ваканция не по-малко от 30 дни в рамките на една учебна година;
12. да получават държавни стипендии или да ползват кредит за заплащане на такси за издръжка през периода на обучението.
(2) Студентите, докторантите и специализантите - сираци, слепи, глухи, инвалиди от първа и втора група, военноинвалиди, майки с деца до 6-годишна възраст и диспансеризираните, имат право на специални облекчения, регламентирани в правилниците на висшето училище.
Чл.71. Задълженията на студентите, докторантите и специализантите се уреждат в правилниците на висшето училище.
Чл.72. (1) Орган за защита на общите интереси на обучаващите се е Студентският съвет. Той се състои от представителите на студентите и докторантите в Общото събрание на висшето училище.
(2) Студентският съвет приема правилник за организацията и дейността си и го представя на Академичния съвет на висшето училище. Академичният съвет може да възрази срещу разпоредби на правилника, които противоречат на законите или на правилниците на висшето училище.
(3) Спорните разпоредби не се прилагат до решаване на спора от министъра на образованието, науката и технологиите.
(4) Дейността на студентския съвет се финансира от бюджета на висшето училище. Средствата се използват за защита на социалните интереси на студентите, за провеждане на културна, спортна, научна, творческа и международна дейност.
Чл.73. Студентският съвет има право:
1. да организира избора на свои представители в ръководните органи на висшето училище;
2. да прави предложения за въвеждане на допълнителни учебни дисциплини;
3. да прави предложения за покана на външни преподаватели;
4. да организира създаването на научни специализирани студентски общности и публикуването на техни трудове;
5. при необходимост да създава и управлява свои организационни звена;
6. да установява вътрешни и международни образователни, културни и следдипломни контакти между студентите;
7. да изразява мнение и да прави предложения за развитието на спортната дейност във висшето училище;
8. да участва в управлението на студентските общежития;
9. да участва в организацията на учебния процес, разпределението на стипендиите и помощите за студентите.
Чл.74. Студент, докторант и специализант се отписват при:
1. успешно завършване курса на обучение;
2. напускане или преместване;
3. предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище;
4. системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшите училища;
5. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление.

Чл.75. Акредитацията се състои в признаване на съответствието на дейността на висше училище, негово основно структурно звено или отделна специалност с държавните изисквания.
Чл.76. Националната агенция за оценяване и акредитация:
1. с правилника за дейността си разработва и актуализира критерии и стандарти за акредитация в съответствие с този закон и приетите държавни изисквания;
2. разработва и утвърждава процедурите и съответната документация за акредитационния процес;
3. оценява проектите за създаване или преобразуване на висши училища, факултети и специалности;
4. оценява състоянието и дейността на висшите училища, техните факултети и специалности, въз основа на което акредитира или отказва акредитация;
5. създава и поддържа информационна система с данни за акредитираните висши училища, факултети и специалности.
Чл.77. (1) Органи за управление на Националната агенция за оценяване и акредитация са акредитационният съвет и неговият председател.
(2) За изпълнение на дейността си по оценяване и акредитация акредитационният съвет създава експертни комисии.
Чл.78. (1) Акредитационният съвет се състои от 23 хабилитирани лица от основните научни области, от които:
1. четиринадесет представители на висшите училища;
2. седем представители на Българската академия на науките и Селскостопанската академия;
3. двама представители на Министерството на образованието, науката и технологиите.
(2) Представителите на висшите училища се избират от ректорите с тайно гласуване по предложение на академичните съвети.
(3) Представителите на Българската академия на науките и Селскостопанската академия се избират от управителните им съвети по предложение на научните съвети с тайно гласуване.
(4) По предложение на акредитационния съвет министър-председателят назначава един от членовете му за председател.
Чл.79. (1) Акредитационният съвет е с 4-годишен мандат. Едно лице не може да бъде избирано за повече от два последователни мандата.
(2) Член на акредитационния съвет се освобождава преди изтичането на мандата:
1. по негово писмено искане;
2. при системно неизпълнение на задълженията си;
3. при фактическа невъзможност за изпълняване на длъжността.
(3) Решението за освобождаване по ал.2, т.2 и 3 се взема с мнозинство от списъчния състав.
(4) Попълването на акредитационния съвет с нов член става по реда на чл.78.
Чл.80. Акредитационният съвет:
1. взема решения за разкриване на процедури за акредитация или процедури за оценяване;
2. определя задачите и състава на експертните комисии;
3. утвърждава докладите на експертните комисии и взема решения за акредитация;
4. информира Министерството на образованието, науката и технологиите и висшите училища за извършените оценки и акредитации;
5. приема правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и го предлага на Министерския съвет за утвърждаване.
Чл.81. Председателят на акредитационния съвет е и председател на Националната агенция за оценяване и акредитация. Той:
1. представлява Националната агенция за оценяване и акредитация;
2. ръководи дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Чл.82. (1) Експертните комисии подготвят и внасят за утвърждаване в акредитационния съвет доклад за резултатите от всяко оценяване или акредитация.
(2) Докладът съдържа информация и оценка за:
1. поставените пред висшето училище, негово самостоятелно звено, специалност образователни цели;
2. учебната документация;
3. преподавателския състав;
4. материалната и информационната осигуреност на учебния процес;
5. изпитните процедури и критериите за приемане, оценяване и дипломиране на студентите, докторантите и специализантите;
6. системата на подбор, оценяване и атестиране на преподавателския, научно-преподавателския и научноизследователския състав;
7. научноизследователската дейност във висшето училище или неговите основни звена;
8. спазването на академичните свободи;
9. съответствието на обучението с държавните изисквания.
Чл.83. (1) Процедура за акредитация или процедура за оценяване се разкрива:
1. по искане на висше училище или от учредители по смисъла на чл.14;
2. по искане на министъра на образованието, науката и технологиите.
(2) Разходите по оценяването и акредитацията се заплащат от заявителя по нормативи, утвърдени от Министерството на финансите.
Чл.84. (1) Искането за разкриване на процедура за оценяването или за акредитация следва да съдържа информация по смисъла на чл.82, ал.2.
(2) Решението за разкриване на процедурите се взема в срок до 3 месеца след постъпване на искането.
(3) Процедурата за оценяване или за акредитация следва да завърши в срок до 6 месеца, смятано от деня на вземане на решението за разкриването й.
(4) Процедурата завършва с мотивирано решение на акредитационния съвет.
Чл.85. Решението за отказ за акредитация съдържа:
1. мотивите за отказ за акредитация;
2. препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище е задължително условие за разкриване на нова процедура за оценяване или за акредитация;
3. минималния срок за разкриване на нова процедура.
Чл.86. Отказът за акредитация може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство.
Чл.87. (1) Акредитацията е с валидност 5 години. Висши училища, неучаствали в процедура за акредитация или процедура за оценяване в продължение на пет години, не получават държавна субсидия и не се финансират под никаква форма от държавата.
(2) Държавни висши училища, участвали в процедура за акредитация, но получили отрицателна оценка, по изключение и по предложение на Министерския съвет могат да получат еднократно държавна субсидия.
(3) Резултатите от акредитацията се отчитат при формиране на политиката на държавните институции към висшето училище.
Чл.88. Националната агенция за оценяване и акредитация издава бюлетин, в който се публикуват:
1. общите изисквания за допускане и откриване на процедури за оценяване и за акредитация;
2. критериите, изискванията и условията, въз основа на които се извършва оценяването и акредитацията на висши училища, техни основни структурни звена и специалности;
3. годишен доклад на Националната агенция по оценяване и акредитация за резултатите от дейността й;
4. материали за популяризиране на най-добрите постижения на висши училища, както и материали с методически характер.

Чл.89. Имуществото на висшето училище и неговите основни звена с качество на юридически лица се състои от право на собственост и от други вещни и имуществени права.
Чл.90. (1) Държавното висше училище съставя, изпълнява, приключва и отчита самостоятелен бюджет.
(2) Академичният съвет може в рамките на общия бюджет да утвърждава бюджет на основните звена на висшето училище.
(3) В приходната част на бюджета на висшето училище постъпват:
1. субсидии от държавния бюджет;
2. финансова помощ от местните органи на власт;
3. дарения, завещания, наследства, спонсорство;
4. собствени приходи от:
а) постъпления от научноизследователска, експертно-консултантска и художествено-творческа, лечебна и спортна дейност и от права върху индустриална собственост, авторски и други сродни права;
б) постъпления от утвърдените семестриални такси, които не могат да бъдат по-ниски от съответните държавни нормативи за издръжка на обучение, финансирано от държавата, и от такси за извършване на административни услуги по чл.9, ал.3, т.7;
в) следдипломна квалификация;
г) дейности, свързани с учебния процес.
(4) Разходната част на бюджета се съставя по класификацията на разходите по държавния бюджет.
(5) Превишаването на приходите над разходите в края на годината преминава като наличност в бюджета на висшите училища за следващата година.
Чл.91. (1) Субсидията от държавния бюджет осигурява средства за:
1. издръжка на обучението;
2. научни изследвания;
3. социално-битови разходи на студенти и докторанти;
4. капитални вложения.
(2) Издръжката за обучението се определя въз основа на:
1. диференцирани нормативи за един студент, определени от Министерския съвет;
2. броя на учащите се, чието обучение се финансира от държавата;
3. резултатите от оценката на висшето училище, неговите факултети и специалности.
(3) Средствата за научни изследвания се определят по норматив към издръжката на обучението.
(4) Средствата за социално-битови разходи за студентите и докторантите се определят на основата на действащите нормативни актове.
Чл.92. Министерският съвет приема правила за определяне на възнагражденията на работещите в държавното висше училище.
Чл.93. Вносът и получените дарения от чужбина на литература, апаратура и оборудване от висшите училища за нуждите на осъществяваната от тях образователна и научноизследователска дейност се освобождават от мита, такси и данък върху добавената стойност.
Чл.94. (1) Студентите и докторантите имат право да кандидатстват за стипендии от държавния бюджет, стипендии, учредени от висшите училища, и стипендии на физически или юридически лица.
(2) Размерите, условията и редът за получаване на стипендия от студентите и докторантите по ал. 1 се определят съответно от Министерския съвет, правилниците на висшите училища и от волята на дарителя.
Чл.95. (1) Чуждестранните студенти, докторанти и специализанти заплащат семестриални такси, чийто размер се утвърждава от Министерския съвет.
(2) Таксите по ал.1 не се заплащат от студенти, докторанти и специализанти, приети по актове на Министерския съвет или по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден.
Чл.96. При условия и по ред, определени със закон, студентите и докторантите имат право да получават кредит за заплащане на такси и за издръжка.

§ 1. Академиите и висшите училища от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на териториалното развитие и строителството прилагат този закон в съответствие с актовете за създаването им и разпоредбите на специалните закони, отнасящи се до устройството и дейността им.
§ 2. Проектите за ежегодна бюджетна субсидия на висшите училища от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на териториалното развитие и строителството се внасят в Министерския съвет от съответния министър съгласувано с министъра на образованието, науката и технологиите.
§ 3. Висшите училища и факултетите по богословие прилагат този закон в съответствие с актовете за създаването им и нормативните актове, уреждащи взаимоотношенията между държавата и религиозните изповедания.
§ 4. (1) Чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България.
(2) Съвместни звена с чуждестранни висши училища могат да се разкриват в структурата на българско висше училище в съответствие с международни спогодби.

§ 5. Дипломи за полувисше образование, издадени от полувисши институти до влизането на този закон в сила, дават правата на завършили образователна степен "специалист по ...".
§ 6. Дипломи за висше образование, издадени от висшите училища до влизането на този закон в сила, дават правата на завършили образователна степен "магистър".
§ 7. Притежателите на диплом за научната степен "кандидат на науките" се ползват с правата на "доктор".
§ 8. Завършилите семестриално висшите училища до влизането на този закон в сила се дипломират съгласно разпоредбите на закона, който е действал при постъпването им, и се ползват с правата на завършил образователна степен "магистър".
§ 9. Студенти, приети до влизането на този закон в сила, продължават обучението си и получават образователна и квалификационна степен в зависимост от сроковете на обучение и учебния план, по които се обучават.
§ 10. (1) Разпоредбата на чл.70, ал.1, т.10 не се прилага до края на учебната 1996-1997 г. за студентите, приети по държавна поръчка до влизането на този закон в сила.
(2) Семестриалните такси, заплащани от студенти, приети преди влизането на този закон в сила, не се преизчисляват по реда на чл.90, ал.3, т.4, буква "б".
§ 11. (1) (отм., пред.ал.2, ДВ,бр.58 от 1997 г.) С решение на академичния съвет трудовият договор на хабилитирания преподавател може да бъде продължаван за срок 1 година след възрастта по чл.328, ал.1, т.10 от Кодекса на труда, но за не повече от общо 2 години. Това не им дава право да заемат ръководни длъжности.
(2) (пред.ал.3, ДВ,бр.58 от 1997 г.) Старши научни сътрудници и научните сътрудници към катедрите и факултетите от щата на висшето училище, които през последните 3 учебни години преди влизането на този закон в сила са изпълнявали и преподавателски функции, се преназначават на научно-преподавателска длъжност, съответстваща на научното им звание.
§ 12. (изм., ДВ,бр.56 от 1997 г.) Въвеждането на образователните и квалификационни степени се извършва от висшите училища в срок до 2 години от влизането на този закон в сила.
§ 13. Министерският съвет по предложение на министъра на образованието, науката и технологиите в срок до 6 месеца след влизането на този закон в сила издава постановление за приемане на правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и определя числеността на щатния й персонал.
§ 14. Министерският съвет по предложение на министъра на образованието, науката и технологиите в срок до 1 година от влизането на този закон в сила преобразува или закрива съществуващите полувисши учебни заведения в съответствие с изискванията на чл.17.
§ 15. Висшите училища и техни основни звена, които до три години от влизането на този закон в сила не са участвали или не са заявили желанието си да участват в процедура за акредитация, не получават държавна субсидия и не се финансират под никаква форма от държавата.
§ 16. В срок до три години след влизането на този закон в сила висшите училища могат да провеждат обучение и по неакредитирани специалности.
§ 17. В срок до една година от влизането на този закон в сила висшите училища приемат Правилник на дейността на висшето училище.
§ 18. С влизането на този закон в сила не се прекъсва мандатът на изборните органи за управление във висшите училища.
§ 19. В Закона за научните степени и научните звания (обн., ДВ,бр.36 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1975 г., бр. 12 от 1977 г.,бр.61 от 1981 г., бр. 94 от 1986 г., бр. 10 от 1990 г. и бр. 59 от 1992 г.) се правят следните изменения:
1. навсякъде "кандидат на науките" се заменя с "доктор";
2. навсякъде "аспирант" и "аспирантура" се заменят с "докторант" и "докторантура";
3. навсякъде "висши учебни заведения" се заменят с "висши училища".
§ 20. Този закон отменя:
1. Закона за висшето образование (обн., Изв., бр. 12 от 1958 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 36 и 65 от 1972 г.; попр., бр. 81 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 58 от 1978 г., бр. 68 от 1988 г., бр. 82 от 1989 г., бр. 10 от 1990 г. и бр. 100 от 1992 г.).
2. Закона за академична автономия на висшите учебни заведения (обн., ДВ, бр. 10 от 1990 г.; попр., бр. 12 от 1990 година; изм., бр. 90 от 1993 г.).
3. Указа за признаване дипломи за висше образование, издадени от чуждестранни висши учебни заведения (обн., ДВ, бр. 95 от 1949 г.; изм., бр. 68 от 1988 г.).
§ 21. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.
Законът е приет от 37-о Народно събрание на 12 декември 1995 г. и е подпечатан с държавния печат.