Чл.1.(1) Наказателно-процесуалният кодекс определя реда, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона.
(2) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; бр.64 от 1997 г.) Като осъществява задачите по предходната алинея, Наказателно-процесуалният кодекс осигурява защитата от престъпни посегателства срещу Република България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу правата и законните интереси на юридическите лица, и съдейства за предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността.

Чл.2. (1) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Наказателно-процесуалният кодекс се прилага за всички наказателни дела, образувани от органите на Република България.
(2) Наказателно-процесуалният кодекс се прилага и при изпълнението на съдебни поръчки на друга държава, направени по силата на договор или при условията на взаимност.

Чл.3. Разпоредбите на наказателно-процесуалния кодекс от момента на влизането им в сила се прилагат и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства.

Чл.4. (1) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Наказателното производство, образувано от орган на друга държава и влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава, не са пречка да се образува наказателно производство от органите на Република България за същото престъпление и срещу същото лице.
(2) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава, не подлежи на изпълнение от органите на Република България.
(3) (изм.,ДВ,бр. 64 от 1997 г.) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат, ако с друга държава е сключен договор за правна помощ, в който е уговорено друго.

Чл.5. (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Спрямо лица, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, процесуалните действия, предвидени в този кодекс, могат да бъдат извършени само в съгласие с нормите на международното право.

Чл.6. (1) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Правосъдие по наказателни дела може да се осъществява само от съдилищата, установени с Конституцията на Република България.
(2) Извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат.

Чл.7. (1) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г., бр.70 от 1999 г.) В случаите и по реда, предвидени в този кодекс, в наказателното производство участвуват съдебни заседатели.
(2) Съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите.
(3) (отм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.)

Чл.8. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) В състава на съда, който разглежда наказателни дела, участвуват само съдии и съдебни заседатели, назначени по установения ред.

Чл.9. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) При осъществяване на своите функции съдът, прокурорът и разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.

Чл.10. (1) Всички граждани, които участвуват в наказателното производство, са равни пред закона. Не се допускат никакви привилегии и ограничения, основани на народност, произход, религия, пол, раса, образование, обществено или материално положение.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани.

Чл.11. (1) Наказателното производство се води на български език.
(2) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползуват от родния си или друг език. В тези случаи се назначава преводач.

Чл.12. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обществената истина.
(2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

Чл.13. Съдебните заседания са публични освен в случаите, предвидени в този кодекс.

Чл.14. (1) Обвиняемият има право на защита.
(2) Обвиняемият се счита невинен до завършване на наказателното производство с влязлата в сила присъда, в която се установява противното.
(3) На обвиняемия и на другите граждани, които участвуват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защитата на техните права и законни интереси.
(4) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство разясняват на обвиняемия и на другите граждани, които участвуват в наказателното производство техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват.

Чл.15. (1) (попр.,ДВ,бр.99 от 1974 г.) Спрямо гражданите, които участвуват в наказателното производство, не могат да се вземат мерки на принуда, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс.
(2) Никой гражданин не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съда или прокурора.
(3) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да освободят всеки гражданин, който незаконно е лишен от свобода.

Чл.16. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
(2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.

Чл.17. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс.

Чл.18. Наказателното производство се извършва устно, освен в случаите предвидени в този кодекс.

Чл.19. Страните в съдебното производство имат равни процесуални права освен в случаите, предвидени в този кодекс.

Чл.20. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Когато са налице условията, предвидени в този кодекс, компетентният държавен орган е длъжен да започне наказателно производство.

Чл.21. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Не се започва наказателно производство, а започнатото се прекратява, когато:
1. деянието не съставлява престъпление;
2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;
4. деецът е починал;
5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение за прекратяване на делото;
7. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г., бр.70 от 1999 г.) деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки, или с налагане на административно наказание.
(2) (изм.,ДВ,бр.31 от 1990 г., бр.21 от 1998 г.) В случаите по т.2 и 3 на предходната алинея наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство.
(4) (попр.,ДВ,бр.99 от 1974 г.; пред.ал.3,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Освен в случаите по ал. 1 не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато:
1. липсва тъжба;
2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.57;
3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини;
4. частният тъжител оттегля тъжбата си;
5. (доп.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебно заседание без уважителни причини. Тази разпоредба не се прилага, ако в съдебно заседание се яви негов повереник.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.70 от 1999 г.) В случаите по т.5 на предишната алинея пострадалият може да подаде нова тъжба, ако не е изтекъл срокът по чл.57, ал.4.

Чл.22. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Наказателното производство се спира:
1. когато след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;
2. (отм., пред. т.3,ДВ,бр.89 от 1986 г.; изм.,бр.70 от 1999 г.) в случаите на чл.268, ал.3, ако разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия, би попречило да се разкрие обективната истина.

Чл.22а. (нов,ДВ,бр.89 от 1986 г.) При престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне, наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина.

Чл.23. (изм.,бр.21 от 1998 г., бр.70 от 1999 г.)
(1) Съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав от:
1. един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание;
2. съдия и двама съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда повече от пет години лишаване от свобода;
3. двама съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или доживотен затвор.
(2) При разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии.
(3) При разглеждане на делата като касационна инстанция Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии.
(4) Делата за престъпления от общ характер, извършени от лица, ползващи се с имунитет, или от членове на Министерския съвет, се разглеждат от Софийския градски съд.
(5) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава се произнасят еднолично в случаите, предвидени в този кодекс.

Чл.24. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.; отм.,бр.70 от 1999 г.)

Чл.25. Не може да участвува в състава на съда съдия или съдебен заседател:
1. (изм.,ДВ,бр.31 от 1990 г., бр.50 от 1995 г., бр.21 от 1998 г.; доп., бр.70 от 1999 г.) който е участвувал в състава на съда, постановил присъда или решение в първата, втората или касационната инстанция, при възобновяване на наказателното дело или определение по чл.152а, 152б, 237 или 414з;
2. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) който е извършвал разследване по делото;
3. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) който е бил прокурор по делото;
4. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото;
5. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник;
6. (доп.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) който е бил свидетел, поемно лице, експерт, преводач, тълковник или специалист - технически помощник по делото;
7. който е съпруг или близък роднина на лица по точки 1 - 6;
8. който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда;
9. който поради други обстоятелства може да се счита предубеден (заинтересуван пряко/косвено) от изхода на делото.

Чл.26. Не могат да участвуват в съдебното заседание като секретари лицата по чл.25, точки 1 - 7.

Чл.27. (1) В случаите, предвидени в чл.25 и 26, съдиите, съдебните заседатели и секретарят са длъжни сами да си направят отвод.
(2) Страните могат да правят отводи до началото на съдебното следствие, освен ако основанията за това са възникнали или са им станали известни по-късно.
(3) Самоотводите трябва да бъдат мотивирани.
(4) По основателността на отводите и самоотводите съдът се произнася в тайно съвещание с участието на всички членове на състава.

Чл.28. (1) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) На районния съд са подсъдни всички наказателни дела освен подсъдните на окръжния.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.; доп.,бр.89 от 1986 г. и бр. 107 от 1996 г.; изм.,бр.64 от 1997 г., бр.70 от 1999 г.) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления по чл.95-110, 115, 116, 118, 119, 123, 124, 131, ал.2, т.1 и 2, 149, ал.5, 152, ал.4, 196а, 199, 203, 206, ал.4, 212, ал.4, 213а, ал.3 и 4, 214, ал.2, 219, 224, 253, 283а, 287а, 301-303, 321, 321а, 330, ал.2 и 3, 334, 340-342, 343, ал.1, буква "в" и ал.2, буква "б", 349, ал.2 и 3, 350, ал.2, 354а, ал.1 и 2, 354б, 356е-356и, 357-360 и 407-419 от Наказателния кодекс.
(3) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Когато наказателната отговорност се смекчава поради последващи обстоятелства, това не се взема предвид при определяне на подсъдността.
(4) (пред. ал.3,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,бр.64 от 1997 г.; отм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.)

Чл.29. Когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, подсъдни на различни по степен съдилища, делото за всички престъпления е подсъдно на по-горния съд, а когато съдилищата са от еднаква степен - на съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление.

Чл.30. (1) Когато трябва да се определя общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил последната присъда.
(2) Когато по една или повече от присъдите подсъдимият е бил освободен от изтърпяване на наказанието по реда на чл.64, ал.1 или на чл.66 от Наказателния кодекс, съдът, който определя общото наказание, решава и въпроса за изтърпяването му.
(3) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът определя и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.

Чл.31. Когато няколко лица са обвинени, че са извършили в съучастие едно или няколко престъпления и един от съучастниците подлежи на съдене от по-горен съд, делото е подсъдно на по-горния съд.

Чл.31а. (нов,ДВ,бр.89 от 1986 г.; изм.,бр.84 от 1994 г., бр.70 от 1999 г.) Когато по делото се съберат данни за участие в престъплението на повече лица, материалите за неустановените и неиздирените лица могат да се отделят в отделно дело. Подсъдността на новото дело се определя според общите правила.

Чл.32. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Когато две или повече дела за различни престъпления срещу различни лица, имат връзка помежду си, те се обединяват, ако правилното им изясняване налага това. Когато някое от делата е подсъдно на по-горен съд, делото се разглежда от него.

Чл.33. (1) Делото е подсъдно на съда, в чиито район е извършено престъплението.
(2) Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено.
(3) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство.

Чл.34. (1) Делата за престъпления, извършени в чужбина, са подсъдни:
1. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г., бр.70 от 1999 г.) на съда по местоживеене на лицето, ако е български гражданин, а ако няма местоживеене в страната - на съда, в района на който е завършено досъдебното производство;
2. на софийските съдилища, ако лицето е чужденец.
(2) Когато престъплението е извършено на български кораб или самолет извън пределите на страната, делото е подсъдно на съда, в чийто район се намира пристанището или летището, към което се числи корабът или самолетът.

Чл.35. (1) Съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението.
(2) Когато съдът намери, че делото е подсъдно на друг, равен по степен съд, прекратява съдебното производство и изпраща делото на този съд, а когато намери, че делото е подсъдно на по-горен или на военен съд - прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор.
(3) Когато съдът намери, че делото не следва да се разглежда от съд, а от друг орган, прекратява наказателното производство, изпраща делото на съответния орган.

Чл.36. (ал.1 отм., пред.ал.2,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Върховният касационен съд може да реши делото да се разглежда от друг, еднакъв по степен съд когато:
1. много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд;
2. (доп.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно;
3. съдът, на който делото е подсъдно не може да образува състав.

Чл.37. (1) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Спорове за подсъдност между съдилищата се решават от Върховния касационен съд.
(2) Докато трае спорът за подсъдност, органите, при които делото е висящо, извършват само действията, нетърпящи отлагане.

Чл.38. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.)
(1) Наказателните дела, решени от районния съд, се разглеждат от окръжния съд като въззивна инстанция, а решените от окръжния съд като първа инстанция - от апелативния съд като въззивна инстанция.
(2) Наказателните дела се разглеждат по касационен ред от Върховния касационен съд.

Чл.39. След като прокурорът внесе обвинителния акт или пострадалият от престъплението подаде тъжба, съдът ръководи цялото наказателно производство и решава всички въпроси по делото.

Чл.40. (1) Съдът постановява:
1. (доп.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия;
2. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) решение, когато се произнася по основателността на жалба и протест или на предложение за възобновяване на наказателното дело;
3. определение - в останалите случаи.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 1982 г., бр.70 от 1999 г.) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава постановяват разпореждания.

Чл.41. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Съдът постановява актовете си на тайно съвещание.
(2) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието.
(3) Съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите. Председателят се изказва и гласува последен.
(4) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Съдът се произнася с обикновено мнозинство.
(5) Членовете на състава имат равен глас.
(6) (доп.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Всеки член от състава има право да заяви особено мнение, което трябва да мотивира. Когато докладчикът е на особено мнение, мотивите се изготвят от друг член на състава.
(7) В съдебно заседание определенията на съда и разпорежданията на председателя се произнасят устно и се записват в протокола.

Чл.42. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Всеки акт на съда трябва да съдържа: данни за времето и мястото на издаването му; наименование на съда, който го издава, и на делото, по което се издава; имената на членовете на състава, на прокурора и на секретаря; мотиви; диспозитив и подписите на членовете на състава.

Чл.43. (1) Прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер.
(2) В изпълнение на задачите по предходната алинея прокурорът:
1. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) ръководи досъдебното производство;
2. участвува в съдебното производство като държавен обвинител;
3. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.; доп.,бр.42 от 2001 г.) взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, изрично установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Прокурорът извършва следствени действия в случаите, предвидени в този кодекс.
(4) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отменява или изменява постановленията на непосредствено подчинените му прокурори, както и да извършва действия, включени в компетентността им. Неговите указания, дадени в писмена форма, са задължителни за тях.
(5) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Постановлението за образуване на предварително производство и постановлението за повдигане на обвинение може да се отмени или измени само от главния прокурор на Република България или от изрично оправомощени от него прокурори от Върховната касационна прокуратура.
(6) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; пред.ал.3, изм.,бр.70 от 1999 г.) Главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи и може да извършва действията, включени в техните правомощия.

Чл.44. (1) Заинтересуваните лица могат да предявяват отвод срещу прокурора:
1. в случаите на чл.25 точки 1, 4-7 и 9;
2. ако е съпруг или близък роднина на член от състава на съда.
(2) В случаите по предходната алинея прокурорът е длъжен сам да си направи отвод.
(3) Отводът и самоотводът трябва да бъдат мотивирани.
(4) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) По основателността на отвода и самоотвода в досъдебното производство се произнася по-горният прокурор, а в съдебното производство съдът, който разглежда делото.

Чл.45. (1) (отм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(2) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,бр.70 от 1999 г.) Когато пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да встъпи в производството, образувано по тъжба на пострадалия, във всяко положение на делото и да поеме обвинението. В тези случаи наказателното производство не може да се прекрати на основание чл.21, ал.4, т.3-5, но пострадалият може да поддържа обвинението наред с прокурора като частен обвинител.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.

Чл.46. (1) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,бр.70 от 1999 г.) В изключителни случаи, когато пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението, прокурорът може служебно да образува наказателно производство, ако не е изтекъл срокът по чл.57, ал.4 и не са налице някои от пречките за образуване на наказателното производство, посочените в чл.21, ал.1.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Образуваното наказателно производство се движи по общия ред и не може да се прекрати на основанията, посочени в чл.21, ал.4 и 5.
(3) Пострадалият може да участвува в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец.
(4) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи обвинението като частен тъжител.

Чл.46а. (нов,ДВ,бр.89 от 1986 г.; изм.,бр.70 от 1999 г.) Когато на досъдебното производство се установи, че се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното производство не се прекратява, ако прокурорът намери, че са налице основанията по предходния член.

Чл.47. (1) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г., бр.70 от 1999 г.) Когато с престъплението са нанесени вреди на държавата или общините и не е предявен граждански иск, прокурорът предявява иска в срока по чл.61, ал.4.
(2) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г., бр.70 от 1999 г.) За предявения граждански иск се съобщава на заинтересуваните лица по ал.1, които могат да предявят допълнителни искания.
(3) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г., бр.70 от 1999 г.) Когато заинтересуваните лица по ал.1 са предявили граждански иск, прокурорът може да направи допълнителни искания.
(4) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г., бр.70 от 1999 г.) Прокурорът може да поддържа предявения граждански иск наред и независимо от заинтересуваните лица по ал.1.
(5) Прокурорът може да предяви граждански иск и в полза на лица, които поради непълнолетие или психически или физически недостатъци не могат да защитят своите права и законни интереси.

Чл.48. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) Разследващи органи са следователите, а в случаите, когато не се провежда предварително производство - дознателите в Министерството на вътрешните работи.
(2) Дознатели са служителите на Министерството на вътрешните работи, определени със заповед на министъра, а за престъпления по чл.242 и 251 от Наказателния кодекс - и митническите служители, определени със съвместна заповед на министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
(3) Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурора.
(4) Разследването на престъпления, извършени от лица, ползващи се с имунитет, и членове на Министерския съвет, се осъществява по правилата за предварителното производство от прокурор от Върховната касационна прокуратура, определен от главния прокурор на Република България.

Чл.49. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Разпоредбите на чл.44, ал.1-3 се прилагат съответно и за разследващите органи.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) По основателността на отвода и самоотвода се произнася прокурорът, който упражнява ръководство и надзор върху дейността на разследващия орган.
(3) До решаването на отвода органът, срещу когото е предявен, извършва само онези действия, които не търпят отлагане.

Чл.50. Обвиняем е лицето, срещу което е повдигнато обвинение при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

Чл.51. (1) (изм.,ДВ,бр.31 от 1990 г., бр.70 от 1999 г.) Обвиняемият има следните права: да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства; да дава обяснения по обвинението; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участвува в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. По искане на обвиняемия защитникът присъствува при извършването на следствени действия.
(2) Подсъдимият има право и на последна дума.

Чл.52. Лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участвува в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.

Чл.53. (1) Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена.
(2) Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава.
(3) (доп.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Молбата се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Чл.54. (1) Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора.
(2) Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа.

Чл.55. (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,бр.70 от 1999 г.) Частният обвинител има следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участвува в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.

Чл.56. Лицето, пострадало от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение като частен тъжител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.

Чл.57. (1) (доп.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса.
(2) Тъжбата трябва да бъде подписана от подателя.
(3) Ако пострадалите са няколко, могат да подават обща тъжба.
(4) Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.

Чл.58. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Частният тъжител има следните права: да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения; да представя доказателства; да участват в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси, и да оттегля тъжбата си.
(2) Частният тъжител може да се установи в наказателното производство и като граждански ищец в случаите и по реда, установени в този кодекс.

Чл.59. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сами не могат да съберат.

Чл.60. (1) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Пострадалият и неговите наследници, учрежденията и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в наказателното производство граждански иск за обезщетение и да се установят като граждански ищци.
(2) Гражданският иск не може да се предяви в наказателното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл.61. (1) В молбата за предявяване на граждански иск се посочват трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение.
(2) Молбата може да бъде устна или писмена.
(3) Когато вредите от престъплението са предмет на финансов начет, гражданският иск се счита предявен с представянето на акта за начет.
(4) (доп.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Гражданският иск се предявява най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Чл.62. Гражданският иск в наказателното производство може да бъде предявен както срещу обвиняемия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.

Чл.63. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Гражданският ищец има следните права: да участвува в наказателното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват неговите права и законни интереси.
(2) Гражданският ищец упражнява правата по предходната алинея в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.

Чл.64. (1) Гражданският иск в наказателното производство се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, прилагат се гражданските закони.
(2) Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело.
(3) Когато наказателното производство не се разглежда, то не може да се предяви пред граждански съд.

Чл.65. Лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на обвиняемия, участвуват в наказателното производство като граждански ответници.

Чл. 66. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Гражданският ответник има следните права: да участвува в наказателното производство; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват неговите права и законни интереси.
(2) Гражданският ответник упражнява правата по предходната алинея в пределите, необходими за защита срещу предявения срещу него граждански иск.

Чл.67. (1) Защитник може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия.
(2) Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.
(3) Не може да бъде защитник:
1. който е бил или е защитник на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия;
2. който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем;
3. който е представлявал или е давал съвети на противниковата страна;
4. който е участвувал в производството в друго процесуално качество;
5. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) който е съпруг или близък роднина на лице, което е било или е съдия, съдебен заседател, прокурор или разследващ орган по делото.

Чл.68. Лицата, които не могат да бъдат защитници, са длъжни сами да се отведат. Ако те не направят това, съответният орган ги отстранява от участие в наказателното производство служебно или по искане на заинтересувания.

Чл.69. (1) Защитникът се избира и упълномощава от обвиняемия, освен в случаите, посочени в този кодекс.
(2) Пълномощното се изготвя в писмена форма или се подписва от обвиняемия и защитника.
(3) Защитникът може да заверява преписи от даденото му пълномощно и да преупълномощава със съгласието на обвиняемия друго лице за защитник.
(4) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Пълномощното важи за цялото наказателно производство, ако не е уговорено друго.

Чл.70. (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:
1. обвиняемият е непълнолетен;
2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам;
3. (доп.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.70 от 1999 г.) делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от десет години;
4. обвиняемият не владее български език;
5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;
6. (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.; изм.,бр.70 от 1999 г.) когато делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия.
7. (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това.
(2) В случаите на точки 4 и 5 на предходната алинея участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник.
(3) (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган е длъжен да назначи за защитник лице, което упражнява адвокатска професия.
(4) Назначеният защитник се отстранява от наказателното производство, ако обвиняемият упълномощи друг защитник.

Чл.71. Защитникът не може да се откаже от приетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай той е длъжен да уведоми своевременно обвиняемия.

Чл.72. (1) Обвиняемият може във всеки момент на производството да се откаже от защитник, освен в случаите на чл.70, ал.1, точки 1 - 3.
(2) Замяната на един защитник с друг може да стане само по молба или със съгласието на обвиняемия.

Чл.73. (1) (изм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.) Защитникът може да участвува в наказателното производство от момента на задържането на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Органът на досъдебното производство е длъжен да обясни на обвиняемия, че има право на защитник, и му осигурява възможност да се свърже с него. Той не може да извършва никакви действия по разследването, докато не изпълни това си задължение.

Чл.74. (1) Защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност да съдействува на всички физически и правни положения, които са в полза на обвиняемия, като се ръководи от вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона.
(2) Защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. Когато защитникът счита, че основните линии на защитата, предложени от обвиняемия, са несъвместими с неговите задължения, той уведомява своевременно обвиняемия и продължава защитата, ако не бъде отстранен от наказателното производство по предвидения за това ред.

Чл.75. (1) (доп.,ДВ,бр.31 от 1990 г.; изм.,бр.39 от 1993 г., бр.70 от 1999 г.) Защитникът има следните права: да се среща насаме с обвиняемия; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия. Защитникът има право да присъствува на всички действия по разследването, като неявяването му не възпрепятства тяхното извършване.
(2) Участието на защитника не е пречка обвиняемият да упражнява правата си по чл.51.

Чл.76. (1) Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник.
(2) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговия родител, настойник или попечител са противоречиви, съответният орган му назначава особен представител - адвокат, който от негово име упражнява правата по чл.52 и 60. Особеният представител участва като повереник в наказателното производство.
(3) (пред.ал.2,изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Разпоредбите на чл.67, 68 и 69 се прилагат съответно и за повереника.

Чл.77-81 (отм.,ДВ,бр.55 от 1995 г.)

Чл.82. В наказателното производство подлежат на доказване:
1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;
2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;
3. (доп.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение;
4. причините и условията, способствували за извършване на престъплението.

Чл.83. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, а по дела, образувани по тъжба на пострадалия - върху частния тъжител.
(2) Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен.
(3) Не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.

Чл.84. Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.

Чл.85. (1) Доказателствата се установяват чрез обяснения на обвиняемия, обяснения на заподозрения, свидетелски показания, протоколи на следствени и съдебни действия и други средства, предвидени в този кодекс.
(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

Чл.86. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му.

Чл.87. (1) (доп.,ДВ,бр.31 от 1990 г.) Обвиняемият дава обясненията си устно и непосредствено пред съответния орган. Обясненията се дават в присъствието на защитник, когато обвиняемият поиска това. Искането се вписва в протокола и защитникът се призовава за разпита.
(2) Обвиняемият не може да бъде разпитан по делегация освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина.
(3) Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения.

Чл.88. (1) Разпитът на обвиняемия се извършва през деня, освен когато не търпи отлагане.
(2) Преди разпита съответният орган установява самоличността на обвиняемия и му предявява обвинението.
(3) Разпитът на обвиняемия започва със запитване признава ли се за виновен, след което се поканва да изложи, ако желае, във форма на свободен разказ всичко, което знае по делото.
(4) На обвиняемия могат да се поставят въпроси за допълване на неговите обяснения или за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия.
(5) Въпросите трябва да бъдат ясни, конкретни и свързани с обстоятелствата по делото. Те не трябва да подсказват отговори или да подвеждат към определен отговор.

Чл.89. (1) (доп.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) При съществено противоречие между обясненията на обвиняемите или между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания може да се направи очна ставка, освен в случаите по чл.97а.
(2) Лицата, между които се прави очна ставка, преди разпита се запитват познават ли се и в какви отношения се намират помежду си.
(3) С разрешение на съответния орган лицата, между които се прави очна ставка, могат да си задават въпроси.

Чл.90. (1) Когато обвиняемият не владее български език, назначава се преводач.
(2) Не могат да бъдат преводачи лица, посочени в чл.121, ал.1, точки 1-3.
(3) За неявяване или отказ да изпълни възложената му задача преводачът отговаря по чл.122, ал.3.
(4) Когато обвиняемият е глух или ням, назначава се тълковник.
(5) Разпоредбите на ал.2 и 3 се прилагат и за тълковниците.

Чл.91. (1) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия.
(2) Самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото.

Чл.92. (попр.,ДВ,бр.99 от 1974 г.) Със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото.

Чл.93. (1) Не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвували в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен:
1. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982г.; бр.89 от 1986г.) обвиняемият, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда;
2. частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник;
3. поемните лица.
(2) Не могат да бъдат свидетели и лицата, които поради физически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да правят достоверни показания за тях.

Чл.94. Съпругът, възходящите, низходящите, братята или сестрите на обвиняемия могат да откажат да свидетелствуват.

Чл.96. (1) Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг.
(2) Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или като повереник.

Чл.97. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Свидетелят има следните права: да си служи с бележки за цифри, дати и др., които се намират у него и се отнасят до неговите показания; да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.

Чл.97а. (нов,ДВ,бр.64 от 1997 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Органите на досъдебното производство, съдията-докладчик или съдът по искане на свидетеля или с негово съгласие вземат мерки за неговата защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота, здравето или имота на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения.
(2) Защитата на свидетеля се осъществява чрез:
1. запазване в тайна на неговата самоличност;
2. осигуряване на охрана.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Мярката осигуряване на охрана по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, се взема с тяхното съгласие или със съгласие на законните им представители.
(4) (пред.ал.3,изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) В акта на съответния орган за защита на свидетел по ал.2, т.1 се посочва: органът, който го издава; датата; данните за самоличността и идентификационният номер на лицето; видът на взетите мерки и обстоятелствата, които налагат това; подписите на органа и на лицето. Актът, документите и вещите, предадени или иззети от такъв свидетел, се съхраняват по специален ред, определен от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
(5) (пред.ал.4,изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Преписи от протоколите за разпит на свидетеля без неговия подпис се предявяват незабавно на обвиняемия и на неговия защитник, а в съдебното производство - на страните, които писмено могат да поставят въпроси на свидетеля.
(6) (пред.ал.5,изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Органите на досъдебното производство и съдът разпитват тайно свидетеля и вземат мерки за запазване на неговата самоличност в тайна.
(7) (пред.ал.6,изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдебното производство и съдът, а защитникът и повереникът - ако свидетелят е посочен от тях.
(8) (пред.ал.7,изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Мерките за защита на свидетеля се отменят по молба на лицето, по отношение на което са взети, или при отпадане на необходимостта от прилагането им с акт на органа по ал.1.

Чл.98. (1) (доп.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Преди разпита се установява самоличността на свидетеля и в какви отношения се намира с обвиняемия и с другите участници в производството. В случаите по чл.97а, ал.2, т.1 на свидетеля се определя идентификационен номер, който се вписва в протокола вместо данните за самоличността.
(2) Органът, който извършва разпита, поканва свидетеля да даде добросъвестно показания и го предупреждава за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да направи това, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства.
(3) Свидетелят дава обещание, че добросъвестно и точно ще изложи всичко, което знае по делото.
(4) На лицата, посочени в чл.94 се разяснява правото им да се откажат да свидетелствуват.
(5) Свидетелят излага във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото.

(6) (доп.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) При съответно противоречие между показанията на свидетелите може да се извърши очна ставка, освен в случаите по чл.97а.
(7) Разпоредбите на чл.87, ал.4 и 5 и чл.90 се прилагат съответно и при разпита на свидетеля.

Чл.99. (1) Малолетният свидетел се разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в присъствието на родителя или настойника.
(2) Непълнолетният свидетел се разпитва в присъствието на лицата по предходната алинея, ако съответният орган намери това за необходимо.
(3) С разрешение на органа, който извършва разпита, лицата по ал.1, могат да задават въпроси на свидетеля.
(4) Органът, който извършва разпита, разяснява на малолетния свидетел необходимостта да даде правдиви показания, без да му отправя предупреждения за отговорност.
Чл.99а. (нов,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на показанията на свидетели, дадени по реда на чл.97а, ал.2, т.1.

Чл.100. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) За всяко действие по разследването и съдебно следствено действие се съставя протокол на мястото, където то е извършено.

Чл.101. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) В протокола се посочват: датата и мястото на действията по разследването или съдебните следствени действия; времето, когато са започнали и завършили; лицата, които са участвували; направените искания, бележки и възражения; извършените действия в тяхната последователност и събираните доказателства.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Протоколът се подписва от органа, извършил действията по разследването или съдебните следствени действия.

Чл.102. Всички поправки, изменения и допълнения в протокола трябва да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са го подписали.

Чл.103. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Протоколите за действията по разследването и съдебните следствени действия, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.

Чл.104. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) По искане на заинтересуваното лице съдът или органът на досъдебното производство му издава удостоверение, по силата на което държавните и обществените органи са длъжни да го снабдят с необходимите документи в рамките на тяхната компетентност.

Чл.105. Когато е съставен на чужд език, документът се придружава с превод на български език, заверен по надлежния ред, или се назначава преводач.

Чл.106. Като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.

Чл.107. (1) Веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани.
(2) Веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят.
(3) Когато делото се предава от един орган на друг, веществените доказателства се предават заедно с него.
(4) Веществени доказателства, които поради размерите си или други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган.
(5) Парите и другите ценности се предават за пазене в ДСК или в БНБ.

Чл.108. (1) Веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство.
(2) (доп.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Предметите, иззети като веществени доказателства с разрешение на прокурора, могат да бъдат върнати на собствениците им, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни изясняването на обстоятелствата по делото.
(3) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Предметите, иззети като веществени доказателства, които подлежат на бързо разваляне и не могат да се върнат на собствениците им с разрешение на прокурора, се предават на съответните учреждения и юридически лица за ползуване според предназначението им или се продават и получената сума се внася в Държавна спестовна каса.
(4) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Отказът на разследващия орган да върне веществено доказателство по ал.2 подлежи на обжалване от собственика пред прокурора, а отказът на прокурора - пред съответния първоинстанционен съд. Съдът се произнася по жалбата еднолично в закрито заседание.
(5) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Наркотичните вещества, прекурсорите и растенията, съдържащи наркотични вещества, могат да бъдат унищожени преди приключване на наказателното производство по реда и при условията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този случай до приключване на производството се пазят само иззетите представителни проби.

Чл.109. (1) (попр.,ДВ,бр.99 от 1974 г.) Освен в случаите, предвидени в чл.53 от НПК, предметите, иззети като веществени доказателства, се отнемат в полза на държавата, когато не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не са били потърсени.
(2) Предметите, иззети като веществени доказателства, притежаването на които е забранено, се предават на съответните учреждения или се унищожават.
(3) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Писмата, книжата или други писмени актове, иззети като веществени доказателства, се оставят към делото или се предават на заинтересуваните учреждения, юридически и физически лица.

Чл.110. Когато възникне спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила.

Чл.111. (1) Когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени, както и в други предвидени в този кодекс случаи, се изготвят фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, планове, схеми, отливки или отпечатъци.
(2) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.; попр.,бр.65 от 1997 г.) За тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздел IV - V и раздел VIII, глава пета, раздел I - VI, глава шеста, раздел III - IV, глава осма, раздел II - IV, глава единадесета, раздел I - IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета от Особената част на Наказателния кодекс веществени доказателствени средства са и кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи и фотоснимки, включително на белязани предмети, изготвени по реда на този кодекс.
(3) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.; изм.,бр.70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват и веществените доказателствени средства, изготвени от съответните органи на Министерството на вътрешните работи по предходната алинея и по чл.191, ал.3.
(4) (пред. ал.2,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Материалите по предходната алинея се прилагат към делото.
(5) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на веществени доказателствени средства, изготвени по ал.2 и 3 и чл.191, ал.3, както и само на тях и на свидетелски показания по чл.97а.
Чл.111а. (нов,ДВ,бр.64 от 1997 г.)
(1) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства в случаите на чл.111, ал.2 и чл.191, ал. 3 се дава предварително от председателя на окръжния съд или от изрично упълномощен от него заместник-председател.
(2) (доп.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на военнослужещите се дава предварително от председателя на съответния военен съд или от изрично упълномощен от него заместник-председател.
(3) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Органът по ал.1 и 2 се произнася с писмено разпореждане незабавно след получаване на мотивирано писмено искане от съответния ръководител на служба по чл.13 от Закона за специалните разузнавателни средства. Препис от разрешението се връчва на длъжностното лице, използващо специални разузнавателни средства.
(4) За издадените разрешения по предходните алинеи в съда се води специален регистър.
(5) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) При условията и по реда на предходните алинеи разрешение за използване на специални разузнавателни средства може да даде и председателят на съответния апелативен съд или изрично упълномощен от него заместник-председател, когато органът по ал.1 и 2 откаже да даде исканото разрешение.
Чл.111б. (нов,ДВ,бр.64 от 1997 г.)
(1) Специалните разузнавателни средства се осигуряват и прилагат единствено от оперативно-техническите служби на Министерството на вътрешните работи.
(2) Министърът на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства от службите по ал.1 въз основа на разрешението по чл.111а.
(3) Срокът за използване на разрешение за специални разузнавателни средства не може да бъде по-дълъг от два месеца.
(4) В случай на необходимост срокът по ал.3 може да бъде продължен по реда на чл.111а с още четири месеца.
(5) Използването на специални разузнавателни средства се преустановява, когато:
1. е постигната предвидената цел;
2. използването им не дава резултати;
3. срокът за разрешението е изтекъл.
(6) При преустановяване използването на специалните разузнавателни средства незабавно се уведомява писмено и мотивирано органът, дал разрешението. В случаите на т.2 на ал.5 той разпорежда унищожаването на събраните данни.
Чл.111в. (нов,ДВ,бр.64 от 1997 г.; изм.,бр.70 от 1999 г.) Веществените доказателствени средства по чл.111, 111а и 111б се изготвят в два екземпляра и единият от тях се предава запечатан на органа, дал разрешението, в срок 24 часа от изготвянето им.

Чл.112. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Веществените доказателствени средства се изготвят по възможност от лицата, които извършват действия по разследването и съдебни следствени действия.
(2) Когато за това са необходими специални знания и подготовка, назначава се специалист - технически помощник.
(3) Не могат да бъдат специалисти - технически помощници лицата, посочени в чл.121, ал.1.
(4) Специалистът - технически помощник изпълнява възложената му задача под непосредствен надзор и ръководство на органа, който го е назначил.
(5) За неявяване или отказ да изпълни възложената му задача без уважителни причини специалистът - технически помощник отговаря по чл.122, ал.3.
(6) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Веществените доказателствени средства по чл.111, ал.2 и по чл.191, ал.3 се изготвят от съответните органи на Министерството на вътрешните работи под непосредствения надзор и ръководство на органа, дал разрешението, и при ограниченията на чл.112, ал.3.

Чл.113. (1) (пред. чл.113,ДВ,бр.64 от 1997 г.; изм.,бр.70 от 1999 г.) Изготвянето на веществени доказателствени средства се отразява в протокола за съответното действие или в определен протокол, който се подписва от орган, извършил действията, и от специалиста - технически помощник.
(2) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.; изм.,бр.70 от 1999 г.) Изготвянето на веществени доказателствени средства по чл.111, ал.2 и по чл.191, ал.3 се отразява в протокол, подписан от лицата и ръководителя на службата, изготвила вещественото доказателствено средство, в който се посочват: времето и мястото на изготвянето му, самоличността на лицето, за което се отнасят, използваните способи, както и текстово възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство. Към протокола се прилагат искането за използване на специалното разузнавателно средство, разрешението за използването му и разпореждането на министъра на вътрешните работи.

Чл.113а. (нов,ДВ,бр.64 от 1997 г.; изм.,бр.70 от 1999 г.) Веществените доказателствени средства, изготвени по чл.111, ал.2 и по чл.191, ал.3 с изключение на тези по чл.111в, се съхраняват от съответните органи на Министерството на вътрешните работи и се предоставят на досъдебното производство заедно с искането за използване на специалното разузнавателно средство, разрешението на съдията и разпореждането на министъра на вътрешните работи.

Чл.114. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Органите на досъдебното производство събират доказателствата служебно или по искане на заинтересуваните лица.
(2) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Съдът събира доказателства по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.

Чл.115. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Действия по разследването и съдебни следствени действия по делегация се допускат, когато трябва да бъдат извършени вън от района на органа, който разглежда делото, и извършването им от този орган е свързано с особени затруднения.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Когато е постановена делегацията се изпълнява от районния съдия, а когато е постановена от орган на досъдебното производство - от съответния орган на разследването.
(3) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Когато намери за необходимо, органът, който разглежда делото може да извърши отделни действия по ал.1 и в района на друг орган.

Чл.116. Доказателствата се събират и проверяват чрез разпит, експертиза, оглед, претърсване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети.

Чл.117. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза.
(2) Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно:
1. причината на смъртта;
2. характера на телесната повреда;
3. вменяемостта на обвиняемия или заподозрения;
4. способността на обвиняемия или заподозрения с оглед на неговото физическо или психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава обяснения за тях;
5. способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях.

Чл.118. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г., бр.70 от 1999 г.) В акта, с който се назначава експертиза, се посочват: основанията, поради които се налага да се извърши експертизата; обектът и задачата на експертизата; материалите, представени на експерта; трите имена, образованието, специалността, научната степен, научното звание и длъжността на експерта или наименованието на учреждението, в което трябва да се извърши експертизата, наименованието на медицинското учреждение, в което ще се правят стационарните наблюдения, и срока за представяне на заключението.

Чл.119. (1) Органът, който назначава експертизата, има право да изисква от обвиняемия и заподозрения образци от почерка или други образци за сравнително изследване.
(2) Предходната алинея се прилага и спрямо свидетелите, когато е необходимо да се провери дали те са оставили следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства.

Чл.120. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
(1) Експертизата се възлага на специалисти от съответно учреждение или организация.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Препис от акта за назначаване на експертизата се изпраща на ръководителя на учреждението или организацията, който осигурява условията за нейното извършване.
(3) Когато е невъзможно да се назначи експерт по ал.1, органът, който назначава експертизата, може да я възложи на специалисти извън съответните учреждения или организации.

Чл.121. (1) Не могат да бъдат експерти:
1. лицата, спрямо които са налице основанията по чл.25, точки 1-5 и 7-9;
2. свидетелите по делото;
3. лицата, които се намират в служебна или друга зависимост от обвиняемия или неговия защитник, от пострадалия, частния тъжител, гражданския ищец, гражданския ответник или от техните повереници;
4. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) лицата, които са извършили ревизията, чиито материали са послужили като основание за започване на разследването;
5. лицата, които не притежават необходимата професионална правоспособност, ако такава правоспособност се изисква.
(2) В случаите по предходната алинея експертът е длъжен сам да си направи отвод.
(3) Заинтересуваните лица предявяват отвода пред органа, който е назначил експертизата.

Чл.122. (1) Експертът е длъжен да се яви пред съответния орган, когато бъде призован, и да даде заключение по въпросите на експертизата.
(2) Експертът може да не даде заключение само когато поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или материалите, с които разполага, не са достатъчни, за да си състави обосновано мнение.
(3) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) За неявяване или отказ да даде заключение без уважителни причини, експертът се наказва с глоба до двеста хиляди лева. Ако в седемдневен срок от съобщението за наложената глоба експертът посочи уважителни причини, глобата се отменя.

Чл.123. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Експертът има следните права: да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата; да изисква допълнителни материали и да взема участие при извършването на отделни действия по разследването и съдебни следствени действия, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача; да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.
(2) Когато експертите са повече от един, те имат право да се съвещават, преди да дадат заключението. При единодушие експертите могат да възложат на един от тях да изложи пред съответния орган общото заключение, а когато са на различно мнение - всеки от тях дава отделно заключение.

Чл.124. (1) Органът, който е назначил експертизата, призовава експертите, проверява тяхната самоличност, специалност и компетентност, отношенията им с обвиняемия, заподозрения и пострадалия, както и наличността на основание за отвод.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Актът за назначаване на експертизата се връчва на експерта, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако откаже да даде заключение или да даде невярно заключение.

Чл.125. (1) След като извърши необходимите изследвания, експертът съставя писмено заключение, в което посочва: името си и на какво основание е извършена експертизата; къде е извършена; задачата, която е поставена; материалите, които са били използувани; изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства; резултатите, които са получени изводите от експертизата.
(2) Заключението се подписва от експерта.
(3) Ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото, но по които не му е била поставена задача, експертът е длъжен да ги посочи в заключението си.

Чл.126. Допълнителна експертиза се назначава, когато заключението на експерта не е достатъчно пълно и ясно, а повторна - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.

Доказателствена сила на заключението на експерта

Чл.127. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Заключението на експерта не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство.
(2) Когато не е съгласен със заключението на експерта, съответният орган е длъжен да се мотивира.

Чл.128. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство извършват оглед на местности, помещения, предмети и лица с цел да разкрият, непосредствено да изследват и да пазят по реда, установен в този кодекс, следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото.
(2) До извършване на огледа се вземат мерки да не се заличат следите от престъплението.

Чл.129. (1) Огледът се извършва в присъствието на поемни лица, освен в случаите, когато се провежда в съдебно заседание.
(2) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Поемните лица се избират от органа, извършващ огледа, между лицата, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересувани от изхода на делото.
(3) За неявяване при огледа поемните лица отговарят като свидетели.
(4) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Поемните лица имат следните права: да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им се заплатят разноските, които са направени.
(5) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Органът, който извършва оглед, запознава поемните лица с правата им по предходната алинея.

Чл.130. (1) Когато е необходимо, огледът се извършва в присъствието на експерт или специалист - технически помощник.
(2) При извършване на огледа всичко се изследва, както е заверено, а след това се правят и необходимите размествания.
(3) Огледът се извършва през деня, освен ако случаят не търпи отлагане.

Чл.131. (1) Оглед на труп се извършва по възможност на мястото, където той е открит, в присъствието на съдебно-медицински експерт, а когато няма такъв експерт - в присъствието на друг лекар.
(2) Погребението на трупа - предмет на огледа, се извършва с разрешение на прокурора.
(3) Изравяне на труп се допуска по нареждане на съда или на прокурора в присъствие на съдебно-медицински експерт.
(4) Заравянето на трупа се допуска с разрешение на органа, който е наредил изравянето.

Чл.132. (1) При огледа на лице не се допускат действия, които унижават неговото достойнство или са опасни за здравето му.
(2) Когато се налага освидетелствуваното лице да бъде съблечено, поемните лица трябва да бъдат от същия пол. Ако длъжностното лице, което следва да извърши освидетелстването е от друг пол, същото се извършва от лекар.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Оглед на лице в досъдебното производство се извършва с писменото му съгласие, а без такова съгласие - с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд. В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат оглед без предварително разрешение, като протоколът се представя за одобряване на съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.

Чл.133. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) По искане на съда или на органите на досъдебното производство всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да предават намиращите се у тях предмети и книжа, които могат да имат значение за делото.

Чл.134. (1) Когато има достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети или книжа, които могат да имат значение за делото, се извършва претърсване за откриването и изземването им.
(2) Претърсване може да се извърши и с цел да се издири лице или труп.

Чл.135. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) В досъдебното производство претърсване и изземване се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат претърсване и изземване без разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд. Протоколът за извършеното следствено действие се представя за одобряване на съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) В съдебното производство претърсване и изземване се извършват по решение на съда, който разглежда делото.

Чл.136. (1) Претърсването и изземването се извършват в присъствието на поемни лица и на лицето, което използува помещението, или на пълнолетен член на семейството му.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Когато лицето, което използува помещението, или член на семейството му не може да присъствува, претърсването и изземването се извършва в присъствието на домоуправителя или на представител на общината или кметството.
(3) Претърсването и изземването в помещение, което се ползува от държавни или обществени служби, се извършват в присъствието на представител на службата.
(4) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Претърсване и изземване в помещения на чуждестранни представителства на международни организации и в жилища на техни служители, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се извършва със съгласието на ръководителя на представителството и в присъствието на прокурор и представител на Министерството на външните работи.

Чл.137. (1) Претърсването и изземването се извършват през деня, освен ако не търпят отлагане.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Преди да пристъпи към претърсване и изземване, съответният орган представя разрешението за това и предлага да му се посочат търсените предмети и книжа.
(3) Органът, който извършва претърсването, има право да забрани на присъствуващите да влизат във връзка с други лица или помежду си, както и да напускат помещението, докато завърши претърсването.
(4) При претърсването и изземването не могат да се извършват действия, които не се налагат от тяхната цел. Помещения и хранилища се отварят принудително само при отказ да бъдат отворени, като се избягват ненужни повреди.
(5) Когато при претърсването и изземването се разкрият обстоятелства от интимния живот на гражданите, вземат се необходимите мерки те да не се разгласяват.
(6) Иззетите предмети и книжа се предявяват на поемните лица и другите присъствуващи. Когато е необходимо, те се опаковат и запечатват на мястото на изземването им.

Чл.138. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Претърсване на лице в досъдебното производство без разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд се допуска:
1. при задържане;
2. когато има достатъчно основание да се счита, че лицата, които присъствуват при претърсването, са укрили предмети или книжа от значение за делото.
(2) Обискът се извършва от лице от същия пол в присъствието на поемни лица от същия пол.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Протоколът за извършеното следствено действие се представя за одобряване на съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.

Чл.139. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Задържането и изземването на кореспонденция се допускат само когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.
(2) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Задържането и изземването на кореспонденция в досъдебното производство се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Задържането и изземването на кореспонденция в съдебното производство се извършват по решение на съда, който разглежда делото.
(4) (пред.ал.2,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Изземването и изследването на кореспонденция, която се намира в учреждение, се извършват в присъствието на поемни лица, избрани между служителите на учреждението.

Чл.140. (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г., бр.70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство могат да направят следствен експеримент, за да проверят и уточнят данни, получени от разпита на обвиняемия, заподозрения и свидетелите или от друго действие по разследването или съдебно следствено действие.

Чл.141. Следственият експеримент се допуска при условие, че не се унищожава достойнството на лицата, които участвуват в него, и не се създава опасност за здравето им.

Чл.142. (1) Следственият експеримент се извършва в присъствието на поемни лица, освен ако се прави в съдебно заседание.
(2) Когато е необходимо, при извършването на следствения експеримент присъствува експерт или специалист - технически помощник.

Чл.143. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Когато е необходимо, съдът или органите на досъдебното производство предлагат на обвиняемия, заподозрения или свидетеля да разпознае лица или предмети.

Чл.144. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Преди да извърши разпознаването, обвиняемият, заподозреният и свидетелите се разпитват дали познават лицето или предмета, които предстои да разпознаят, за особеностите по които могат да ги разпознаят, за обстоятелствата, при които са наблюдавали лицата или предметите, както и за състоянието, в което са се намирали при възприемането на лицето или предмета, подлежащи на разпознаване.

Чл.145. (1) Разпознаването се извършва в присъствието на поемни лица, освен когато се прави в съдебно заседание.
(2) (доп.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица по възможност сходни с него по външност, като се вземат мерки то да не осъществи пряк контакт с разпознаващия.
(3) Когато не е възможно да се покаже самото лице, показва се негова снимка заедно със снимките на три или повече лица.
(4) Предметите се представят за разпореждане заедно с еднородни предмети.
(5) На обвиняемия, заподозрения или свидетеля се предлага да посочи лицето или предмета, до който се отнасят дадените от него обяснения или показания, и да обясни по какво ги е разпознал.

Чл.146. (1) (пред.чл.146,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Спрямо обвиняемия по дело от общ характер се взема една от следните мерки за неотклонение:
1. подписка;
2. гаранция;
3. домашен адрес;
4. задържане под стража.
(2) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.; отм.,бр.42 от 2001 г.)

Чл.147. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.
(2) При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.
(3) (нова,ДВ,бр.84 от 1994 г.; изм.,бр.50 от 1995 г.; отм.,бр.70 от 1999 г.)

Чл.148. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) В акта,с който се определя мярката за неотклонение, се посочват: времето и мястото на издаването му; органът, който го издава; делото, по което се издава; трите имена на обвиняемия; престъплението за което е повдигнато обвинението, и мотивите за определената мярка.
(2) (доп.,ДВ,бр.64 от 1997 г.; изм.,бр.70 от 1999 г.) Актът се предявява на обвиняемия, който се задължава да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес.

Чл.149. Подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.

Чл.150. (1) Гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа.
(2) При определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото положение на обвиняемия.
(3) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или друго лице. При първоначално вземане на мярка за неотклонение парична гаранция или при изменение на мярката за неотклонение от подписка в парична гаранция съответният орган определя срок за представянето й, който не може да бъде по-малък от 3 дни и по-голям от 15 дни.
(4) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Когато гаранцията не бъде представена в определения срок, съдът може да вземе на подсъдимия по-тежка мярка за неотклонение, а в досъдебното производство прокурорът може да направи искане по чл.151, ал.2 или чл.152а. Такова искане може да направи и разследващият орган при условията на чл.152а, ал.2.
(5) (нова,ДВ,бр.50 от 1995 г.; изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) При изменение на мярката за неотклонение от по-тежка в гаранция обвиняемият се освобождава след внасянето й.
(6) (пред. ал.5,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Оттегляне на гаранцията не се допуска.
(7) (пред. ал.6,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Гаранцията се освобождава когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието.

Чл.151. (1) (пред.чл.151,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган.
(2) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Мярката за неотклонение домашен арест в досъдебното производство се взема и контролира от съда по реда на чл.152а и 152б.

Чл.152. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) Мярка за неотклонение задържане под стража се взема за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, когато данните по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
(2) Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража опасността по ал.1 е налице, когато:
1. обвинението е за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив или повторно;
2. обвинението е за тежко умишлено престъпление и обвиняемият е осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл.66 от Наказателния кодекс;
3. (нова,ДВ,бр.42 от 2001 г.) обвинението е за тежко умишлено престъпление, извършено след като спрямо обвиняемия е предявено обвинение за друго тежко умишлено престъпление;
4. (пред.т.3,ДВ,бр.42 от 2001 г.) обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
(3) Когато опасността обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление отпадне, мярката за неотклонение задържане под стража се изменя в по-лека.
(4) Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от една година, ако обвинението е за тежко умишлено престъпление, и повече от две години, ако обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или доживотен затвор. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца.
(5) След изтичането на сроковете по ал.4 задържаният се освобождава незабавно по разпореждане на прокурора.
(6) Децата на задържания, ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват чрез съответната община или кметство в детска ясла, детска градина или интернат.

Чл.152а. (нов,ДВ,бр.64 от 1997 г.; изм.,бр.70 от 1999 г.)
(1) Мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора.
(2) Когато прокурорът не уважи предложение на съответния разследващ орган за внасяне на искане по ал.1, разследващият орган може сам да направи искането пред съда.
(3) Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от органа на досъдебното производство, който е направил искането. При необходимост съответният орган може да постанови задържане на обвиняемия до довеждането му пред съда. Това задържане не може да продължи повече от 72 часа, ако е постановено от прокурора, и повече от 24 часа, ако е постановено от разследващия орган.
(4) Когато е постановил задържане по ал.3, разследващият орган незабавно уведомява прокурора.
(5) Съдът разглежда незабавно делото еднолично в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. В случаите по ал.2 съдът може да изслуша разследващия орган, ако се яви в съдебното заседание.
(6) Съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража, когато от данните по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението и са налице основанията по чл.152.
(7) Когато не са налице основанията по ал.6, съдът взема по-лека мярка за неотклонение.
(8) Съдът се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание и се изпълнява незабавно. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок не по-дълъг от седем дни в случай на жалба или протест.
(9) Определението подлежи на жалба и протест пред съответния въззивен съд в тридневен срок.
(10) Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
(11) (изм.,ДВ,бр.42 от 2001 г.) Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание.
(12) Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение парична гаранция, обвиняемият се задържа до внасянето й.

Чл.152б. (нов,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) Обвиняемият или неговият защитник може да поиска изменяване на взетата мярка за неотклонение задържане под стража.
(2) Искане по ал.1 може да направи и прокурорът или разследващият орган за изменяване на мярката за неотклонение.
(3) Искането на обвиняемия или неговия защитник се прави чрез съответния орган на досъдебното производство, който е длъжен незабавно да уведоми прокурора и да изпрати делото на съда.
(4) Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, ако заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.
(5) Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, и се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание. С обявяване на определението съдът насрочва делото в случай на жалба или протест пред въззивния съд в срок не по-дълъг от седем дни.
(6) Определението се изпълнява незабавно след изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден протест, който не е в интерес на обвиняемия.
(7) Когато искането е направено от обвиняемия или неговия защитник и с определението по ал.5 се потвърждава мярката за неотклонение, съдът може да определи срок, в който ново искане на същите лица е недопустимо. Този срок не може да бъде по-дълъг от два месеца от влизане в сила на определението и не се прилага, когато искането се основава на внезапно влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.
(8) Определението подлежи на жалба и протест пред съответния въззивен съд в тридневен срок.
(9) Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, когато заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.
(10) (изм.,ДВ,бр.42 от 2001 г.) Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание.
(11) Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение парична гаранция, обвиняемият се задържа до внасянето й.
(12) Предходните алинеи се прилагат съответно и в случаите, когато обвиняемият е задържан поради невнасяне на определената от съда парична гаранция.

Чл.153. (1) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г., бр.70 от 1999 г., бр.42 от 2001 г.) Когато обвиняемият без уважителни причини не се яви пред съответния орган или не изпълни друго задължение, произтичащо от наложената мярка за неотклонение, тя се заменя с по-тежка.
(2) Ако мярката за неотклонение е гаранция, парите или ценните книжа се отнемат в полза на държавата. В тези случаи може да бъде определена и гаранция в по-голям размер.

Чл.153а. (нов,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) В досъдебното производство при обвинение за умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, прокурорът може да забрани на обвиняемия да напуска пределите на Република България, освен с негово разрешение. За наложената забрана незабавно се уведомяват граничните контролно-пропускателни пунктове.
(2) Прокурорът се произнася в тридневен срок по искането на обвиняемия за разрешение по ал.1.
(3) Отказът на прокурора подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд.
(4) Съдът разглежда незабавно жалбата еднолично в закрито заседание и се произнася незабавно с определение, с което потвърждава отказа на прокурора или разрешава на обвиняемия да напусне пределите на Република България. Определението не подлежи на жалба и протест.
(5) В съдебното производство правомощията по ал.1 се осъществяват от съда, който разглежда делото.

Чл.154. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) Когато обвинението е за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връзка с работата, и има достатъчно основания да се счита, че служебното положение на обвиняемия ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът може да отстрани обвиняемия от длъжност по искане на прокурора.
(2) В досъдебното производство съответният първоинстанционен съд се произнася еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник.
(3) Определението подлежи на жалба и протест пред съответния въззивен съд в тридневен срок.
(4) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
(5) Когато отпадне нуждата от взетата мярка, в досъдебното производство отстраняването от длъжност се отменя от прокурора или по искане на обвиняемия от съда по реда на предходните алинеи.

Чл.155. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) В досъдебното производство съответният първоинстанционен съд в състав от съдия и двама съдебни заседатели по искане на прокурора, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото, по искане на страните или по свой почин може да настани обвиняемия за изследване в психиатрично заведение за срок не по-дълъг от тридесет дни.
(2) Съдът се произнася с определение в отк