(* продължение *)

Чл.240. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Производството пред първата инстанция се образува:
1. по обвинителен акт и
2. по тъжба на пострадалия от престъплението - с разпореждане на председателя на съда.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Разпореждането на председателя на съда, с което се отказва образуването на производството по т.2 на предходната алинея, подлежи на обжалване.
(3) (пред. ал.2,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Обвинителният акт и тъжбата се представят в съда с толкова преписа, колкото са обвиняемите.

Чл.241. (1) Председателят на съда определя съдия-докладчик.
(2) Съдията-докладчик проверява:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
3. допуснато ли е на предварителното производство съществено нарушение на процесуални правила;
4. налага ли се изменяне или отменяне на мярката за неотклонение.
Чл.242. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)
Чл.243. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)
Чл.244. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)
Чл.245. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)

Чл.246. (1) Съдията-докладчик прекратява съдебно производство в случаите на чл.241, ал.2, точки 1 и 3.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Когато прекратява съдебното производство на основание чл.241, ал.2, т.3 съдията-докладчик връща делото на прокурора за допълнително разследване, като в разпореждането си посочва допуснатите нарушения и следствените действия, които трябва да бъдат извършени.

Чл.247. (1) Съдът прекратява наказателното производство:
1. в случаите на чл.21, ал.1;
2. когато обвинителният акт е явно необоснован.
(2) С разпореждането за прекратяване на наказателното производство съдът се произнася и по въпроса за веществените доказателства.
(3) Когато прекрати наказателното производство, съдът отменя мярката за неотклонение и мярката за обезпечаване на глобата и конфискацията.
(4) Съдът отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното постановяване е отпаднало.
(5) Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство се връчва на обвиняемия, както и на пострадалия, макар той да не е встъпил в производството като граждански ищец или частен обвинител.
(6) За прекратяване на съдебното производство се уведомява прокурорът.

Чл.247а. (нов,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) Съдията-докладчик спира наказателното производство в случаите по чл.22 и 22а.
(2) Съдията-докладчик отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

Чл.247б. (нов.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Когато въз основа на обвинителния акт и данните по делото съдията-докладчик установи, че са налице основанията по чл.78а от Наказателния кодекс, той насрочва, разглежда и решава делото по реда на раздел IV на глава двадесета.

Чл.248. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)
Чл.249. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)
Чл.250. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)
Чл.251. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)

Чл.252. Страни в съдебното производство са:
1. прокурорът;
2. подсъдимият и защитникът;
3. частният тъжител и частният обвинител и техните повереници;
4. гражданският ищец и гражданският ответник и техните повереници;
5. (зал.,ДВ,бр.50 от 1995 г.)

Чл.253. (1) По разпореждането на съдията-докладчик преписи от обвинителния акт се връчват на подсъдимия.
(2) Когато съдебното производство е образувано по тъжба на пострадалия, на подсъдимия се връчват преписи от нея и от разпореждането, с което се дава ход на тъжбата.
(3) В седемдневен срок от връчването на преписите по предходните алинеи подсъдимият може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.

Чл.254. (1) Разпореждането или определението за предаване на съд се съобщава на частния обвинител, на гражданския ищец, на гражданския ответник и на пострадалия, който не е встъпил в производството.
(2) В седемдневен срок от връчването на съобщението частният обвинител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да правят нови искания.

Чл.255. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) За подготовката на съдебното заседание съдията-докладчик се произнася по всички искания относно:
1. мярката за обезпечаване на гражданския иск, на конфискацията и на глобата;
2. реда, по който следва да се разгледа делото;
3. лицата, които се допускат до участие в съдебното производство;
4. събирането и проверката на нови доказателства;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, експерт, преводач или тълковник и извършването на следствени действия по делегация.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) По искания относно мярката за неотклонение съдът се произнася в разпоредителното заседание.
(3) (попр.,ДВ,бр.99 от 1974 г.; пред. ал.2,бр.28 от 1982 г.) Участието на прокурора в разпоредителното заседание е задължително.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Съдебното заседание се насрочва в срок до два месеца от представяне на обвинителния акт или тъжбата в съда. Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случаи, председателят на съда може писмено да разреши заседанието да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок.
(4) (пред. ал.3, доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Определението или разпореждането на съда по направените искания се съобщава на съответните лица.

Чл.256. Съдията-докладчик разпорежда да се призоват за съдебното заседание лицата, посочени в списъка, и взема необходимите мерки за да осигури на страните възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения.

Чл.257. (1) Делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание.
(2) Когато някой член от състава на съда не може да продължи да участвува в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало.

Чл.258. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) След изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия членовете от състава на съда не могат преди постановяване на присъдата да разглеждат друго дело.

Чл.259. (1) Когато разглеждането на делото изисква продължително време, може да се привлече запасен съдия или съдебен заседател.
(2) Запасният съдия или съдебен заседател присъствува при разглеждането на делото от началото на съдебното заседание с права на член от състава, освен правото да взема участие в съвещанията и в решаването на въпросите по делото.
(3) Когато някой член от състава на съда не може да продължи участието си в разглеждането на делото, запасният го замества с всички права на член от състава и разглеждането на делото продължава.

Чл.260. Съдът взема необходимите мерки, за да осигури възпитателно въздействие на съдебното заседание.

Чл.261. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Когато е необходимо, съдебното заседание или отделни съдебни действия се провеждат извън помещението на съда.

Чл.262. (1) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; доп.,бр.64 от 1997 г., бр.70 от 1999 г.) Разглеждането на делото или извършването на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна или на нравствеността, както и в случаите на чл.97а, ал.2, т.1.
(2) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите.
(3) Във всички случаи присъдата се обявява публично.

Чл.263. (1) На съдебно заседание, провеждано при закрити врати, могат да присъствуват лицата, на които председателят разреши това, и по едно лице, посочено от всеки подсъдим.
(2) (доп.,ДВ,бр.64 от 1997 г., бр.70 от 1999 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато има опасност да се разгласи държавна тайна, както и в случаите на чл.97а, ал.2, т.1.

Чл.264. На съдебно заседание не могат да присъствуват:
1. лица, които не са навършили осемнадесетгодишна възраст, ако не са страни по делото или свидетели;
2. въоръжени лица, освен охраната.

Чл.265. (1) Председателят на състава ръководи съдебното заседание, така, че да се осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и точно спазване на закона.
(2) Председателят на състава поддържа реда в съдебната зала.
(3) Разпорежданията на председателя са задължителни за всички, които се намират в съдебната зала.
(4) Разпорежданията на председателя могат да бъдат отменени от състава на съда.

Чл.266. (1) Когато подсъдимият, частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник не спазва реда на съдебното заседание, председателят го предупреждава, че при повторно нарушение ще бъде отстранен от съдебната зала. Ако той продължава да нарушава реда, съдът може да го отстрани от съдебната зала за определено време.
(2) (доп.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят му съобщава действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.
(3) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; бр.64 от 1997 г.) Когато прокурорът, защитникът или повереникът и след предупреждението на председателя продължава да нарушава реда в съдебната зала, съдът може да отложи разглеждането на делото, ако не е възможно да бъде заменен по съответния ред с друго лице без вреда за делото. За нарушаването председателят съобщава на съответния орган.
(4) (изм.,ДВ,бр.39 от 1993 г., бр.64 от 1997 г., бр.70 от 1999 г.) Когато други нарушават реда, председателят може да ги отстрани от съдебната зала, а съдът да им наложи глоба до четиридесет лева. Определението, с което е наложена глоба, може да бъде отменено от същия състав.

Чл.267. Участието на прокурора в съдебното заседание по дела от общ характер е задължително.

Чл.268. (1) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) По дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително.
(2) Съдът може да разпореди подсъдимият да се яви и по дела, по които присъствието му не е задължително, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина.
(3) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; бр.64 от 1997 г.) Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако:
1. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган;
2. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено;
3. (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) се намира извън пределите на Република България, когато местоживеенето му не е известно или не може да бъде призован по други причини, или е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.
(4) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.; отм.,бр.64 от 1997 г.)

Чл.269. (1) След откриване на съдебното заседание по делото председателят проверява дали са се явили всички призовани лица и ако някои от тях не са се явили - по какви причини.
(2) Съдебното заседание се отлага, когато не се яви:
1. прокурорът;
2. (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г., бр.70 от 1999 г.) подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите по чл.268, ал.3;
3. (доп.,ДВ,бр.64 от 1997 г.; Решение No 9 на Конституционния съд от 1998 г. - ДВ,бр.45 от 1998 г.) защитникът, ако не е възможно да бъде заместен с друг, без да се накърни правото на подсъдимия за защита.
(3) Когато не се яви без уважителни причини частният тъжител, съдът прилага чл.21, ал.3, т.5.
(4) (зал.,ДВ,бр.50 от 1995 г.;пред. ал.5,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Когато частният обвинител или неговият представител, гражданският ищец или неговият представител, гражданският ответник или неговият представител не се яви без уважителни причини, съдът разглежда делото в негово отсъствие, а когато не се яви по уважителни причини и неявяването ще попречи за разкриване на обективната истина, съдебното заседание се отлага.
(5) (пред. ал.6,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Неявяването на свидетел или експерт не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени.
(6) (пред. ал.7,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Във всички случаи на неявяване на призовани лица съдът изслушва страните по въпроса, следва ли да се даде ход на делото.

Чл.270. (1) (доп.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Председателят проверява самоличността на подсъдимия, като го запитва за трите имена, за датата и мястото на раждането, за неговата народност, гражданство, местожителство, образование, семейно положение и единния му граждански номер, както и дали е осъждан.
(2) (доп.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) След това председателят проверява самоличността и на другите явили се лица, както в случаите по чл.97а, ал.2, т.1 това става по начин, недопускащ разкриване самоличността на свидетеля.
(3) (доп.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Председателят проверява и връчени ли са преписите и съобщенията по чл.253 и 254.

Чл.271. (1) (пред. чл.271,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Свидетелите се отстраняват от съдебната зала до разпита им, с изключение на тези, които участвуват в производството като частни обвинители, граждански ищци и граждански ответници.
(2) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.; изм.,бр.70 от 1999 г.) В случаите по чл.97а, ал.2, т.1 свидетелите не присъстват в съдебната зала.

Чл.272. (1) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Председателят разяснява на страните правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора, защитниците и секретаря, експертите, преводача и тълковника, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели.
(2) След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им, предвидени в този кодекс.

Чл.273. (1) Страните могат да правят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.
(2) Съдът се произнася по направените искания, след като изслуша страните.

Чл.274. (1) Съдебното следствие се ръководи от председателя на състава и започва с прочитане на обвинителния акт от прокурора при дела от общ характер или с прочитане на тъжбата от частния тъжител при дела от частен характер.
(2) Когато е предявен граждански иск, той се прочита от граждански ищец.
(3) Председателят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява.

Чл.275. (1) Председателят поканва подсъдимия да даде обяснения по обвинението.
(2) Подсъдимият може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие.
(3) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) На подсъдимия се поставят въпроси най-напред от прокурора или частния тъжител, частния обвинител и неговия повереник, гражданския ищец и неговия повереник, гражданския ответник и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия.
(4) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Председателят и другите членове на съдебния състав могат да поставят въпроси на подсъдимия след изчерпване на въпросите на страните.

Чл.276. (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Разпит на подсъдим в отсъствие на други подсъдими се допуска, когато това се налага за разкриване на обективната истина.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) След завръщането в съдебната зала на подсъдимия, председателят го запознава с обясненията, дадени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.

Чл.277. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Обясненията на подсъдимия, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:
1. подсъдимият е починал и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими;
2. делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия;
3. между обясненията, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие, има съществено противоречие;
4. подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо.
(2) Ползуване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия.

Чл.278. (1) Когато не са събрани доказателствата, които не могат да бъдат събрани в съдебно заседание, или на предварителното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила.
(2) (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)
(3) (доп.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Разпитаните свидетели не могат да напускат съдебната зала преди приключване на съдебното следствие освен с разрешение на съда, взето след изслушване на страните. В случаите по чл.97а, ал.2, т.1 свидетелят остава на разположение на съда в подходящо помещение извън съдебната зала.
(4) След като дадат показанията си, непълнолетните свидетели се отстраняват от съдебната зала, ако съдът не постанови друго.
(5) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.) В случаите по чл.97а, ал.2, т.1 разпитът на свидетелите се провежда по начин, недопускащ разкриване на самоличността им.

Чл.279. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Показанията на свидетел, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:
1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие;
2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо;
3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация;
4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал.
5. (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.; изм.,бр.70 от 1999 г.) свидетелят не се явява и страните са съгласни с това. Когато подсъдимият няма защитник, съдът му разяснява, че прочетените показания ще се ползват при постановяване на присъдата.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) По реда на предходната алинея могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл.93, ал.1, т.1.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) При условията на ал.1, т.1-5 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на страните. За това следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв, и му разяснява, че прочетените показания ще се ползват при постановяване на присъдата.
(4) (пред. ал.2,ДВ,бр.28 от 1982 г.; пред.ал.3,бр.70 от 1999 г.) Използуването на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат показанията на свидетеля.
(5) (пред. ал.3,ДВ,бр.28 от 1982 г.; пред.ал.4,бр.70 от 1999 г.) Когато свидетелят е разпитан по делегация, прочита се протоколът за разпит.

Чл.280. (1) На експерта се поставят въпроси, след като се прочете заключението му.
(2) (доп.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Въпросите се задават по реда, установен в чл.275, ал.3 и 4.
(3) Когато въпросите се отнасят до положения, които не са били включени в задачата на експерта, съдът, след като изслуша страните, решава дали да се извърши допълнителна експертиза.
(4) (нова,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Разпит на експерта може да не се проведе, ако страните са съгласни с това.

Чл.281. Съдът прочита протоколите за оглед и освидетелствуване, за претърсване и изземване, за следствен експеримент и за разпознаване на лица и предмети, както и другите документи, приложени към делото, ако те съдържат факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото.

Чл.282. Веществените доказателства се предявяват на страните, а когато е необходимо - и на експерта или на свидетелите.

Чл.283. Огледът се извършва от целия състав на съда в присъствието на страните, а когато е необходимо - и в присъствие на експерта и свидетели.

Чл.284. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.)
(1) Когато са извършени всички следствени действия, председателят на съдебния състав запитва страните имат ли искания за извършване на нови следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
(2) Ако страните не направят искания или направените са неоснователни, председателят обявява съдебното следствие за приключено.

Чл.285. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) Прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко престъпление.
(2) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато:
1. новото обвинение е за престъпление, за което е задължително провеждането на предварително производство, ако по делото не е било проведено предварително производство;
2. новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или на военен съд.
(3) Извън случаите по ал.2 съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение.
(4) Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл.277 не се прилагат за обяснения, дадени преди повдигането на новото обвинение.
(5) Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичането на срока по чл.57, ал.4, прокурорът на основание чл.46 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.
(6) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл.57, ал.4. В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение.
(7) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява наказателното производство и изпраща делото на съответния прокурор.

Чл.286. (изм.,ДВ,бр.84 от 1994 г.; отм.бр.70 от 1999 г.)

Чл.287. (1) (пред. чл.287,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор:
1. (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.; бр.64 от 1997 г., бр.70 от 1999 г.) когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
2. когато на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд.
(2) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.) В случаите на чл.246, ал.1, т.5 съдът може да прекрати съдебното производство за някои от подсъдимите и да върне делото в тази му част на прокурора за доразследване, а по отношение на останалите да продължи разглеждането на делото.

Чл.288. (1) Съдът прекратява наказателното производство в случаите на чл.21, ал.1, точки 2 - 7; ал.3, точки 1 - 5.
(2) Когато основанията по чл.21, ал.1, точки 2 и 3 се разкрият в съдебно заседание и подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се произнася с присъда.
(3) Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по мярката за неотклонение и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията.
(4) (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Съдът спира наказателното производство в случаите на чл.22, 22а и 37.

Чл.289. (1) След като приключи съдебното следствие, съдът пристъпва към изслушване на съдебните прения.
(2) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Съдебните прения започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия.
(3) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; отм.,бр.21 от 1998 г.)

Чл.290. Страните, които участвуват в съдебните прения, могат да се позовават само на данни, които са били събрани и проверени на съдебното следствие по реда, установен в този кодекс.

Чл.291. Заявлението на прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда, не освобождава съда от задълженията му да се произнесе по вътрешно убеждение.

Чл.292. (1) Страните могат да искат извършването на нови следствени действия.
(2) Когато намери, че искането е основателно, съдът прекратява съдебните прения, възобновява съдебното следствие и след извършване на новите следствени действия отново пристъпва към изслушване на съдебните прения.

Чл.293. (1) Всяка страна има право да направи реплика по повод на твърденията и доводите на другите страни.
(2) Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика.

Чл.294. (1) Съдът не може да ограничи по време съдебните прения.
(2) Председателят на състава може да прекъсне страните само когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото.

Чл.295. (1) След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.
(2) Съдът е длъжен да осигури на подсъдимия пълна възможност да изрази в последната си дума своето окончателно отношение към обвинението.
(3) При последната дума подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит.

Чл.296. (1) Съдът не може да ограничава времето за последната дума на подсъдимия.
(2) Председателят може да прекъсне подсъдимия само когато той явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото.

Чл.297. Ако при последната дума подсъдимият посочи нови данни, които имат значение по делото, съдът възобновява съдебното следствие и отново изслушва пренията на страните и последната дума на подсъдимия.

Чл.298. След като изслуша последната дума на подсъдимия, съдът се оттегля на съвещание, за да постанови присъдата.

Чл.299. (1) При постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;
2. съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон;
3. подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл.23-25 и 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи;
4. (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл.61, ал.1 и чл.78а, ал.1 от Наказателния кодекс;
5. (пред.т.4,ДВ,бр.70 от 1999 г.) да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по ал.64, ал.1 от Наказателния кодекс - каква възпитателна мярка да се наложи;
6. (пред.т.5,ДВ,бр.70 от 1999 г.) какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи;
7. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.; пред.т.6,бр.70 от 1999 г.)) на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане.
8. (пред.т.7,ДВ,бр.70 от 1999 г.) налице ли са условията по чл.68 и 69 от Наказателния кодекс и какво наказание подсъдимият да изтърпи;
9. (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.; пред.т.8,бр.70 от 1999 г.)) налице ли са условията на чл.53 от НПК;
10. (пред. т.8,ДВ,бр.28 от 1982 г.; пред.т.9,бр.70 от 1999 г.)) да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;
11. (пред. т.9,ДВ,бр.28 от 1982 г.; пред.т.10,бр.70 от 1999 г.)) какво да стане с веществените доказателства;
12. (пред. т.10,ДВ,бр.28 от 1982 г.; пред.т.11,бр.70 от 1999 г.)) на кого да се възложат разноските по делото.
(2) Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвували в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава въпросите по предходната алинея за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.
(3) (това,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването.

Чл.300. (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.) Когато при съвещанието съдът намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, той възобновява съдебното следствие.

Чл.301. (1) Присъдата не може да почива на предположения.
(2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Чл.302. Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.

Чл.303. (1) Присъдата се издава в името на народа.
(2) В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на секретаря и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на подсъдимия и наказателният закон, по който е предаден на съд.
(3) В мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
(4) В диспозитива се дават данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл.299. В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок.
(5) (изм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.; доп.,бр.70 от 1999 г.) В случаите на чл.21, ал.1, точки 2 и 3 във връзка с чл.288, ал. 2-9 съдът признава подсъдимият за виновен и прилага Закона за амнистията или давността; в случаите на чл.61, ал.2, предложение първо от НПК - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по чл.78а от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание; в случаите на чл.75 от НПК признава подсъдимия за виновен, освобождава го условно от наказателна отговорност и го предава на общественото поръчителство.
(6) Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания.

Чл.304. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
(1) Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно:
1. определяне на общо наказание на основание чл.25, 27 и приложението на чл.53 от Наказателния кодекс;
2. първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата;
3. (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) налице ли са условията по чл.68,69, 69а и 70, ал.7 от НПК и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият;
4. веществените доказателства и разноските по делото;
5. жалбата против мярката за неотклонение задържане под стража.
(2) В случаите по т.1-3 на предходната алинея съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на осъдения.

Чл.305. Съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.

Чл.306. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от петнадесет дни.

Чл.307. (1) След като постанови присъдата, съдът се произнася и по мярката за неотклонение.
(2) (доп.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание по-леко от лишаване от свобода или е оправдан, мярката за неотклонение задържане под стража се заменя с по-лека и задържаният се освобождава още в съдебната зала. В този случай мярката за неотклонение задържане под стража не може да се замени с домашен арест или с гаранция.
(3) Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията.

Чл.308. (1) Присъдата се обявява от председателя, след като бъде подписана от всички членове на състава на съда.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Когато изготвянето на мотивите е отложено, председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. Подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение.
(3) Особеното мнение се отбелязва при подписване на присъдата, съответно на диспозитива, и се излага в писмена форма в срока по чл.306.
(4) (нова,ДВ,бр.52 от 1980 г.; изм.,бр.50 от 1995 г.) Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с която Република България има договор за предаване за изтърпяване на наказанието, съдът уведомява осъдения за възможността да се обърне към главния прокурор с молба да предложи предаването му за изтърпяване на наказанието в държавата, на която е гражданин.

Чл.309. (отм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.)

Чл.310. (1) В протокола за съдебното заседание освен данните по чл.101, ал.1 се посочват:
1. неявилите се лица и причините за неявяването;
2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която са му връчени преписите от обвинителния акт и от разпореждането или от определението за предаване на съд;
3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на експертите;
4. всички разпореждания на председателя и определения на съда;
5. прочетените документи и протоколи, както и използуваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи;
6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия;
7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.
(2) Протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от секретаря.

Чл.311. (1) Страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения.
(2) Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в разпоредително заседание.

Чл.312. Въззивната инстанция проверява законността, обосноваността и справедливостта на невлязлата в сила присъда.

Чл.313. (1) Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.
(2) Въззивната инстанция отменява или изменява присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това.

Чл.314. Във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в този кодекс ред.

Чл.315. Въззивният съд може да установява нови фактически положения.

Чл.316. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за производството пред първата инстанция.

Чл.317. (1) Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните.
(2) Прокурорът подава протест всякога, когато намери, че постановената присъда е неправилна.
(3) Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките є части. Той може да я обжалва и само относно мотивите и основанията за оправдаването му.
(4) Частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси.
(5) Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси.
(6) Жалби могат да подават и защитниците и поверениците.

Чл.318. (1) Жалбата и протестът се подават в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата, а в случаите по чл. 306 - в тридесетдневен срок.
(2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата.

Чл.319. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Жалбата и протестът са писмени. В тях се посочват:съдът, до който се подават; от кого се подават; какво искане се прави. В жалбата и протеста се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд.
(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.
(3) До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста.
(4) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересуваните страни.
(5) Когато по делото са привлечени да отговарят няколко подсъдими като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за това до даване ход на делото.

Чл.320. Съдът, чрез който е подадена жалбата или протестът, незабавно съобщава за това на заинтересуваните страни, като им изпраща преписи от тях.

Чл.321. Страните могат да подават писмени възражения в четиринадесетдневен срок от получаването на преписа от жалбата или протеста.

Чл.322. (1) Първоинстанционният съд връща жалбата и протеста, когато:
1. не отговарят на изискванията по чл. 319, ал. 1 и 2, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено;
2. не са подадени в срока по чл. 318;
3. не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.
(2) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.

Чл.323. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя и от прокурора, който участва в заседанието на въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда - до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора, който го е подал, до образуване на производството пред въззивната инстанция.
(2) (отм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(3) (отм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(4) Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители.

Чл.324. Делото, заедно с постъпилите жалби, протести и възражения, се изпраща на въззивната инстанция, след като изтекат сроковете по чл.318 и 321.

Чл.325. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) В случаите по чл.323 съдията-докладчик внася делото в разпоредително заседание на въззивната инстанция.

Чл.326. (1) Допускането на исканите доказателства се решава в разпоредително заседание.
(2) Съдът се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия.
(3) Свидетелите и експертите, разпитани в първоинстанционния съд, се допускат във въззивната инстанция, ако съдът приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства.
(4) Нови свидетели и експерти се допускат, когато съдът счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото.
(5) Страните могат да представят нови писмени доказателства до даване ход на делото.

Чл.327. Страните и другите лица, които следва да вземат участие във въззивното производство, се призовават по реда на членове 158 - 162, освен ако датата за разглеждане на делото им е съобщена от първата инстанция.

Чл.328. (1) Участието на прокурора в съдебното заседание по делата от общ характер е задължително.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
(3) (отм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)

Чл.329. След откриване на съдебното заседание съдът изслушва страните за даване ход на делото и се произнася по направените искания, бележки и възражения.

Чл.330. (1) Жалбата и протестът се разглеждат в съдебно заседание.
(2) Разглеждането на делото започва с доклад на съдията-докладчик.
(3) В доклада се излага същността на присъдата и съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства.

Чл.331. (1) Съдът разпитва подсъдимия, призованите свидетели и експерти и може да използва всички способи за събиране и проверка на допуснатите доказателства.
(2) Съдът изслушва страните по реда, предвиден в чл.289, ал.2.
(3) В съдебните прения се излагат съображенията за неправилността на присъдата и по съществото на обвинението.

Чл.332. Въззивният съд може:
1. да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд;
2. да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда;
3. да измени първоинстанционната присъда;
4. да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите по чл.21, ал.1, т. 1, 4 - 7 и ал. 3, т. 1 - 4;
5. да спре наказателното производство в случаите по чл.22;
6. да потвърди първоинстанционната присъда.

Чл.333. (1) Въззивният съд отменява присъдата и връща делото за ново разглеждане на прокурора, когато:
1. на предварителното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;
2. следва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в първата инстанция;
3. се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер.
(2) Въззивният съд отменява присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл.352, ал.3.
(3) Когато са налице повторно условията на ал. 2, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество.
(4) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал.1, т.2 и 3 или да отмени оправдателната присъда по ал.1 и 2, ако няма съответен протест от прокурора, жалба от частния тъжител или частния обвинител.

Чл.334. (1) Въззивният съд отменява присъдата и постановява нова присъда, когато се налага:
1. да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;
2. да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция;
3. да оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд.
(2) Правомощията по ал.1, т.1 и 2 се упражняват, ако има съответен протест от прокурора, жалба от частния тъжител или частния обвинител.

Чл.335. (1) Въззивният съд може:
1. да намали наказанието;
2. да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
3. да освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл.64, ал.1 или чл.66 от Наказателния кодекс;
4. да освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс.
(2) Когато има съответен протест от прокурора, жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може:
1. да увеличи наказанието;
2. да отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл.64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс.
(3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск.

Чл.336. Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейното отменяване или изменяване.

Чл.337. (1) В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста.
(2) Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста.
(3) Когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на чл. 303 и 306.

Чл.337а. (нов,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) Решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване.
(2) Решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено.

Чл.338-343. (отм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.)

Чл.344. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.; попр.,бр.38 от 1982 г.; доп.,бр.42 от 2001 г.) Определенията, с които се прекратява наказателното преследване, и определенията по чл.240, ал.2, чл.304, ал.1, точки 1-3, чл.444, ал.2, чл.237, ал.3, чл.246, ал.2 и чл.287, ал.1, т.1 се проверяват по реда на глава петнадесета.
(2) (доп.,ДВ,бр.89 от 1986 г.; изм.,бр.21 от 1998 г., бр.70 от 1999 г., бр.42 от 2001 г.) Не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата определенията по чл.35, ал.2, чл.255, ал.1, т.2-5, чл.266, 272, 273, 276, чл.278, ал.1, чл.280, ал.3, чл.285, чл.297, 300, 311.
(3) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Всички други определения подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата по частна жалба или частен протест по реда, предвиден в тази глава.

Чл.345. (1) Частната жалба и протеста се подават в седемдневен срок от постановяване на определението, а когато то е постановено в разпоредително заседание - в седемдневен срок от връчване на преписа.
(2) За постъпилия протест се съобщава на подсъдимия, който в седемдневен срок от съобщението може да направи възражение.

Чл.346. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Частната жалба и протестът не спират производството по делото и изпълнението на определението, освен ако първата или въззивната инстанция постанови друго.

Чл.347. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г., бр.70 от 1999 г.) Съдът, който е постановил определението, може сам да го отмени или измени в разпоредителното заседание. В противен случай съдът изпраща на въззивната инстанция делото заедно с постъпилата частна жалба или протест.

Чл.348. (1) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Въззивната инстанция разглежда частната жалба и протестът в разпоредително заседание, а когато намери за необходимо - в съдебно заседание с призоваване на страните.
(2) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.; отм.,бр.70 от 1999 г.)
(3) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Когато отмени определението, въззивната инстанция решава въпросите по частната жалба и протеста.
(4) Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата на производството по глава петнадесета.

Чл.349. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) По касационен ред могат да бъдат обжалвани:
1. присъдите и решенията на въззивния съд за престъпления от общ характер, за които законът предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от Наказателния кодекс, и тези по чл.332, т.1 и 5;
2. присъдите и решенията на въззивния съд за тежки престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия;
3. определенията на въззивния съд по чл.304, ал.1, т.1-4, ако въззивното решение или постановената от въззивния съд нова присъда подлежи на касационна проверка по т.1 и 2;
4. определенията на въззивния съд, с които се прекратява или се прегражда пътят на наказателното производство.
5. (нова,ДВ,бр.42 от 2001 г.) решенията на въззивния съд по жалби и протести срещу определения на първоинстанционния съд по чл.237, ал.3, чл.246, ал.2 и чл.287.

Чл.350. (1) Касационната инстанция проверява присъдата само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите я лица.
(2) Касационната инстанция отменява присъдата и по отношение на неподалите жалба подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза.

Чл.351. (1) Производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни.
(2) Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия.
(3) Останалите страни могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техните права и законни интереси.

Чл.352. (1) Присъдата и решението подлежат на отменяване или изменяване по касационен ред:
1. когато е нарушен законът;
2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;
3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.
(2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.
(3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато:
1. е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено;
2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция;
3. присъдата е постановена от незаконен състав.
(4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отменяване на присъдата.
(5) Наказанието е явно несправедливо, когато:
1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс;
2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.

Чл.353. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Жалбата и протестът срещу присъдата на въззивния съд се подават в сроковете по чл.318, ал.1.
(2) (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Жалбата и протестът срещу решението на въззивния съд се подават в петнадесетдневен срок от обявяването му по реда на чл.337а, ал.2.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил обжалваната присъда или решение.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересуваните страни.

Чл.354. (1) В касационната жалба и в протеста се посочват: от кого се подава; присъдата, решението и частта, която се обжалва; в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят; искането, което се прави.
(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.
(3) Възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях може да се направи писмено до даване ход на делото.
(4) Жалбата и протестът се връщат от съда, чрез който са подадени, когато:
1. не отговарят на изискванията по ал. 1 и 2, ако в дадения от съда срок пропускът или несъответствието не е отстранено;
2. не са подадени в срок или от лице, което има право на жалба или протест;
3. не подлежат на разглеждане по касационен ред.
(5) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.

Чл.355. Жалбата и протестът могат да се оттеглят от страните, които са ги подали, до даване ход на делото в съдебно заседание.

Чл.356. (1) Касационната жалба и протестът се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на страните.
(2) Участието на прокурор е задължително.
(3) (доп.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. Делото се разглежда в отсъствие на страната, когато не е намерена на посочения от нея адрес или е променила същия, без да уведоми съда.
(4) В доклада на съдията-докладчик се излагат обстоятелствата по делото, съдържанието на обжалваната присъда или решение и оплакванията срещу тях.
(5) Съдебно следствие не се провежда.
(6) Страните се изслушват по ред, установен от съда.

Чл.357. (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може:
1. да остави в сила присъдата или решението;
2. да отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл.21, ал.1, т.1 - да оправдае подсъдимия;
3. да измени присъдата;
4. да отмени присъдата изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане.
(2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага:
1. да се намали наказанието;
2. да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
3. да се приложи чл.64, ал.1 или чл.66 от Наказателния кодекс;
4. да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция.
5. (нова,ДВ,бр.70 от 1999 г.) да се уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск.
(3) Касационната инстанция отменява присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане, когато се налага:
1. да се увеличи наказанието;
2. да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в първата инстанция;
3. да се отстранят допуснати съществени процесуални нарушения;
4. да се отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда.
(4) Ако отмени повторно обжалваната присъда, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивния съд. Присъдата на въззивния съд се проверява по реда на тази глава. Касационната инстанция постановява решение, с което приключва наказателното производство, без да връща делото за ново разглеждане.
(5) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл.337, ал.1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание. Това решение не подлежи на обжалване.

Чл.358. (1) При новото разглеждане на делото указанията на касационната инстанция са задължителни относно:
1. стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;
2. прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения;
3. отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила.
(2) Съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко наказание или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, когато присъдата е била отменена по протест на прокурора или жалба на частния обвинител поради искане за утежняване положението на подсъдимия.
(3) Съдът, на когото делото е върнато за ново разглеждане, може да осъди оправдания подсъдим, ако присъдата е била отменена по протест на прокурора или жалба на частния обвинител поради искане за осъждане.
(4) Когато задължителните указания на касационната инстанция са изпълнени, постановената присъда не подлежи на касационно обжалване по основанията, на които е била отменена веднъж присъдата, освен ако са допуснати нови или са повторени същите нарушения.

Чл.359. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г., бр.70 от 1999 г., бр.42 от 2001 г.) На проверка по реда на този раздел подлежат влезлите в сила присъди и решения, влезлите в сила определения по чл.344, ал.1, определенията по чл.414з, ал.10.

Чл.360. (1) (доп.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Предложение за възобновяване на наказателно дело, завършило с оправдателна присъда или с определение за прекратяване, както и предложение, с което се иска да се увеличи наказанието или да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, може да се направи не по-късно от една година от влизането в сила на присъдата по чл.362, ал.1, т.5 и ал.2 или от разкриването на новите обстоятелства.
(2) Наказателното дело може да бъде възобновено и след смъртта на осъдения.

Чл.361. (1) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Предложение за възобновяване на наказателното дело може да направи окръжният, съответно военният прокурор по чл.362, ал.1, т.1 - 3, а по т.4 и 5 - главният прокурор.
(2) Предложението за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът постанови друго.
(3) (нова,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Предложението за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл.362, ал.1, т.4 се прави служебно, като се спира изпълнението на присъдата.

Чл.362. (1) Наказателното дело се възобновява, когато:
1. някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението или определението, се окажат неистински;
2. съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство;
3. чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда.
4. (нова,ДВ,бр.21 от 1998 г.) с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ДВ, бр. 80 от 1992 г.), което има съществено значение за делото;
5. (нова,ДВ,бр.21 от 1998 г.; изм.,бр.70 от 1999 г.) по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред, са допуснати съществени нарушения по чл.352, ал.1, т.1-3.
(2) Обстоятелствата по точки 1 и 2 на предходната алинея се установяват с влязлата в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда - чрез разследване.

Чл.362а. (нов,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) В едногодишен срок от узнаване на влязлата в сила присъда задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело, ако не е знаел за наказателното преследване срещу него.
(2) Искането не спира изпълнението на присъдата, освен ако съдът постанови друго.
(3) Производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини.
(4) Когато задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда и съдът възобнови наказателното производство, с решението си той може да наложи мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, ако прокурорът е направил такова искане в съдебно заседание.

Чл.363. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г., бр.70 от 1999 г.) Предложението или искането за възобновяване се разглежда от Върховния касационен съд.

Чл.364. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г., бр.70 от 1999 г.) Когато намери предложението или искането за възобновяване за основателно, съдът може:
1. (доп.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) да отмени присъдата, решението или определението и да върне делото за ново разглеждане, като посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;
2. да отмени присъдата, решението или определението и да прекрати или да спре наказателното производство.

Чл.365. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се правилата за касационното производство.

Чл.366. (отм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.)

Чл.367. (отм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.)

Чл.368. (отм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.)

Чл.369. (отм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.)

Чл.370. (отм.,ДВ,бр.64 от 1997 г.)

Чл.371. (1) Присъдите, решенията и определенията се привеждат в изпълнение след влизането им в сила.
(2) Присъдите, решенията и определенията влизат в сила:
1. от момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или протест;
2. (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) от момента на постановяване на решението на касационната инстанция, когато жалбите и протестите са оставени без разглеждане или без уважение или присъдата е изменена.
3. от изтичане на срока за обжалването им, когато не е подадена жалба или протест.

Чл.372. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Влезлите в сила присъди, решения и определения са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани.
(2) Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:
1. извършено ли е деянието;
2. виновен ли е деецът;
3. наказуемо ли е деянието.
(3) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,бр.70 от 1999 г.) Разпоредбите на предходната алинея се прилагат и за актовете на районния съд по раздел IV и раздел V на глава двадесета.

Чл.373. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Съдът, който е постановил влязлата в сила присъда или определение, се произнася по:
1. всички затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им;
2. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г., бр.70 от 1999 г.) замяната на наказанието поправителен труд без лишаване от свобода с глоба, обществено порицание или лишаване от свобода, на задължителното заселване с лишаване от свобода и отменяване на прилагането на чл.66 от Наказателния кодекс;
3. (зал., пред. т.4,ДВ,бр.28 от 1982 г.) освобождаване от изтърпяване на наказание, наложено за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, когато преди започване на неговото изпълнение частният тъжител е поискал това.
(2) Въпросите, посочени в предходната алинея, се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на осъдения, а в случаите по т. 3 - и на тъжителя.
(3) Участието на прокурора е задължително.

Чл.374. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Окръжният прокурор или районният прокурор може да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода, поправителен труд без лишаване от свобода, задължително заселване или лишаване от право на местоживеене в определено населено място:
1. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) при тежко заболяване, което пречи да се изтърпи наказанието - до шест месеца. След изтичане на този срок изпълнението на наказанието може да бъде отлагано за същия срок въз основа на ново медицинско освидетелствуване;
2. при бременност на осъдената или раждане - до шест месеца преди и една година след раждането;
3. когато поради особени обстоятелства като пожар, стихийно бедствие, тежка болест, смърт на единствения трудоспособен член от семейството и др. незабавното изпълнение на присъдата може да доведе до тежки последици за осъдения или за неговото семейство - до три месеца;
4. спрямо особено необходими специалисти в предприятия, учреждения или организации - до три месеца;
5. за завършване на текуща учебна година или започнатия курс за квалификация - до два месеца.

Чл.375. (1) Препис от присъдата, с която подсъдимият е оправдан или освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказанието, както и препис от определението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на съответните органи за връщане на иззетите документи, ценности и други предмети. Когато е отменена мярка за обезпечаване, препис от присъдата или определението се изпраща на съответните органи.
(2) (изм. и доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се изпраща на прокурора за изпълнение.
(3) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Когато присъдата е постановена конфискация на определени вещи или отнемане на вещи на основание чл.53 от Наказателния кодекс, съдът изпраща препис от присъдата на съответния кмет на общината за изпълнение. За изземването на отнетите и конфискувани вещи кметът уведомява съда в седемдневен срок.
(4) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Когато с присъдата е наложена глоба или са присъдени в полза на държавата обезщетения, съдебни разноски и такси, съдът издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за изпълнение.
(5) (пред. ал.3,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,бр.50 от 1995 г., бр.64 от 1997 г.; отм.,бр.70 от 1999 г.)
(6) (пред., ал.4,ДВ, бр. 28/82 г.; отм., бр. 64/97 г.)
(7) (пред. ал.5,ДВ,бр.28 от 1982 г.; отм.,бр.21 от 1998 г.)
(8) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,бр.21 от 1998 г.) Когато условно осъденият по време на изпитателния срок не работи и не учи или престане да работи или да учи, препис от присъдата се изпраща и на съответния кмет на общината с оглед мерките по чл.67, ал.4 от Наказателния кодекс и на прокурора.

Чл.375а. (нов,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Когато чл.59 от Наказателния кодекс не е приложен от съда, той се прилага от прокурора.

Чл.376. Задържането на осъдения и отвеждането му по мястото за изпълнение на наказанието се извършва от органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл.377. (изм.,ДВ,бр.52 от 1980 г., бр.70 от 1999 г.) По делата за престъпления, извършени от непълнолетни, се провежда предварително производство от определени следователи със съответна подготовка.

Чл.378. (1) Спрямо непълнолетни могат да се вземат следните мерки за неотклонение:
1. надзор на родителите или на попечителя;
2. надзор на администрацията на възпитателното заведение, в което непълнолетният е настанен;
3. надзор на инспектора при детска педагогическа стая или на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;
4. задържане под стража.
(2) Мярката за неотклонение задържане под стража се взема в изключителни случаи.
(3) (доп.,ДВ,бр.21 от 1998 г.) Предаването на непълнолетни под надзор на лицата и на органите по ал.1, точки 1-3 става срещу подписка, с която те се задължават да упражняват възпитателен надзор върху непълнолетния, да следят за поведението му и да осигурят явяването му пред следователя и съда. При виновно неизпълнение на поетите задължения на тези лица може да се налага глоба до петстотин хиляди лева.
(4) В случаите на предварителното задържане или задържане под стража непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните, като незабавно се съобщава на техните родители или попечители и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик.

Чл.379. При предварителното и съдебното следствие се събират данни за деня, месеца и годината на раждането на непълнолетния, за образованието, за средата и условията, при които е живял, и данни дали престъплението не се дължи на влияние на пълнолетни лица.

Чл.380. Когато е необходимо, при разпита на непълнолетния обвиняем участвува педагог или психолог, който с разрешение на следователя може да му поставя въпроси. Педагогът или психологът има право да се запознае с протокола за разпит и да направи бележки по точността и пълнотата на записаното в него.

Чл.381. При предявяване на следствието могат да присъствуват и родителите или попечителите на непълнолетния, ако те поискат това.

Чл.382. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Делата срещу непълнолетни се разглеждат в състав от един съдия и двама съдебни заседатели. Съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели.
(2) (отм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(3) Когато непълнолетният е военнослужещ, делото се разглежда по реда на раздел II от тази глава.

Чл.383. (1) Съдебното заседание по дела срещу непълнолетни се води при закрити врати, освен ако съдът намери, че е в обществен интерес делото да се разгледа в публично заседание.
(2) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) По преценка на съда в съдебното заседание могат да бъдат поканени инспектори при детска педагогическа стая, представители на учебното заведение, в което учи непълнолетният.

Чл.384. (1) При разглеждането на дела срещу непълнолетни задължително се призовават техните родители или попечители. Те имат право да участвуват в събирането и проверката на доказателствените материали и да правят искания, бележки и възражения.
(2) Неявяването на родителите или попечителя не е пречка за разглеждане на делото, освен ако съдът намери участието им за необходимо.
(3) По дела срещу непълнолетни участието на прокурора е задължително.
(4) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) По тези дела не участва частен обвинител.

Чл.385. Когато е необходимо да се изяснят факти, които могат да повлияят отрицателно върху непълнолетния подсъдим, съдът може да го отстрани временно от съдебната зала, след като изслуша защитата, родителите или попечителя и прокурора.

Чл.386. (1) Когато обвинението е повдигнато срещу пълнолетен за престъпление, извършено от него, преди да навърши пълнолетие, делото се разглежда по общия ред.
(2) Когато престъплението е извършено от непълнолетен в съучастие с пълнолетен, обвиненията не се разделят и производството се разглежда по общия ред.

Чл.387. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието спрямо непълнолетния, съдът уведомява съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за организиране на необходимите възпитателни грижи.
(2) Когато съдът определи възпитателна мярка, изпраща препис от присъдата на съответната местна комисия.
(3) (изм.,ДВ,бр.110 от 1996 г.) Предложението на прокурора или на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетните по чл.64, ал.2 от Наказателния кодекс за заменяне на настаняването във възпитателно училище-интернат с друга възпитателна мярка след постановяване на присъдата се разглежда в съдебно заседание с призоваване на непълнолетния и неговия защитник.

Чл.388. (1) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г., бр.70 от 1999 г.) На военните съдилища са подсъдни делата за военни престъпления по глава тринадесета от Наказателния кодекс.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г., бр.21 от 1998 г., бр.70 от 1999 г.) На военните съдилища са подсъдни и делата за престъпления, извършени при или по повод изпълнение на службата или на възложени служебни задачи от:
1. военнослужещи;
2. офицери, лица от сержантския и редовия състав, другите работници и служители от Министерството на вътрешните работи, сътрудниците на органите на Министерството на вътрешните работи, както и офицери и сержанти от други министерства и ведомства;
3. военните служители от въоръжените сили и лицата от гражданската администрация на Министерството на вътрешните работи;
4. запасните при учебен, проверочен или практически сбор.
(3) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.; отм.,бр.21 от 1998 г.; нова, ДВ,бр.70 от 1999 г.) На военните съдилища са подсъдни и делата за престъпления по предходните алинеи, в осъществяването на които са участвали и граждански лица.
(4) (отм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.)
(5) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г., бр.70 от 1999 г.) Делата, решени от военните съдилища, се разглеждат като въззивна инстанция от Военноапелативния съд, а като касационна инстанция - от Върховния касационен съд, който разглежда и предложенията за възобновяване на наказателните дела на военните съдилища.

Чл.389. (отм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)

Чл.390. (1) (изм.,ДВ,бр.21 от 1998 г., бр.70 от 1999 г.) Спрямо лицата от сержантския и редовия състав на наборна военна служба може да се вземе една от следните мерки за неотклонение:
1. поставяне под най-близко наблюдение в частта;
2. задържане под стража в казармено помещение или в общите места за лишаване от свобода.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) За задържане под стража на офицери се съобщава незабавно на съответния министър.

Чл.391. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) Мерките на процесуална принуда се вземат по реда на глава десета, освен временното отстраняване от длъжност на лицата по чл.390.
(2) Поставянето под най-близко наблюдение в частта се взема от разследващия орган или от военния прокурор.

Чл.392. (1) Когато спрямо обвиняемия бъде взета мярка за неотклонение, задържане под стража или домашен арест, началникът го отстранява временно от длъжност.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Когато взетата мярка за неотклонение е по-лека от посочените в ал.1, обвиняемият може да бъде временно отстранен от длъжност с определение на военния съд по мотивирано искане на началника, на военния прокурор или на разследващия орган.
(3) Когато отстраненото от длъжност лице бъде осъдено на наказание, което влече уволнение от служба, то се уволнява от деня на отстраняването му от длъжност.

Чл.393. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Освен за престъпленията по чл.171, ал.1 предварителното производство е задължително и за престъпления, извършени от офицери, като във всички останали случаи се провежда военно полицейско производство. Военният прокурор може да нареди да се извърши предварително производство и когато провеждането му не е задължително.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) За образуваното предварително производство незабавно се съобщава на съответния началник.

Чл.394. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.)

Чл.395. Военният следовател може да приеме всички или част от действията по дознанието или следствието на невоенен орган като извършени от него, но е длъжен да повдигне обвинението и да го предяви незабавно, да разпита обвиняемия, да му предяви следствието и да състави заключително постановление.

Чл.396. Оглед и освидетелствуване в района на частта се извършват в присъствието на най-близко намиращия се началник или упълномощено от него лице. В този случай за поемни лица се поканват военнослужещи.

Чл.397. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Когато са извършени няколко престъпления и за най-тежкото от тях е направено разследване, а за разследването на по-леките е необходимо продължително време, военният следовател приключва следствието за най-тежкото престъпление и изпраща делото на военния прокурор, като продължава по-леките престъпления в отделно следствено дело.
(2) Предходната алинея се прилага и когато престъплението е извършено от няколко лица. В този случай следствието се разделя по отделни обвиняеми или групи обвиняеми, ако това не затруднява разкриването на обективната истина.

Обжалване действията на военния следовател

Чл.398. (1) Действията на военния следовател могат да се обжалват пред военния прокурор.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Жалбите се подават чрез следователя, който ги изпраща на прокурора в срок от три дни, когато се отнасят до бавност на производството или до обезпечаване на гражданския иск. Всички останали жалби се прилагат към следственото дело и след завършването му се разрешават от прокурора.

Чл.399. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) (обявена за противоконституционна, Решение No 14 на Конституционния съд от 1999 г.,ДВ,бр.88 от 1999 г.) За престъпленията по чл.406, ал.3 от Наказателния кодекс военно-полицейското производство започва по нареждане на командира на полка, на по-горния началник и съответстващите на тях по длъжност, на командира на самостоятелен или временно отделно действащ батальон, както и на директора на регионалната дирекция на вътрешните работи, на началника на сектор в Министерството на вътрешните работи, по-горните и съответстващите на тях. За започналото производство незабавно се уведомява военният прокурор.
(2) Началникът е длъжен да нареди извършване на военно-полицейско производство, когато има писмено предложение на военния прокурор.

Чл.400. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) Разследващи органи във военно-полицейското производство са дознателите, определени със заповед на министъра на отбраната или на съответния ръководител на министерство или друго ведомство, в което са изградени формирования на Въоръжените сили.
(2) Органите на Военната полиция имат правомощията на съответните органи на Министерството на вътрешните работи по чл.176, т.7, чл.191, чл.192а и чл.220а, ал.1.

Чл.401. (отм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.; обявена за противоконституционна, Решение No 14 на Конституционния съд от 1999 г., ДВ,бр.88 от 1999 г.)

Чл.402. (отм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)

Чл.403. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.; обявен за противоконституционен, Решение No 14 на Конституционния съд от 1999 г.,ДВ,бр.88 от 1999 г.) След приключване на разследването за престъпление по чл.406, ал.3 от Наказателния кодекс военният дознател изпраща делото на органа по чл.399, ал.1, който може да упражни правомощията си по чл.406, ал.3 от Наказателния кодекс или да изпрати делото на военния прокурор.

Чл.404. (отм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.; ал.1 обявена за противоконституционна, Решение No 14 на Конституционния съд от 1999 г.,ДВ,бр.88 от 1999 г.)

Чл.404а. (нов,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Доколкото в този раздел няма особени правила, за военното следствие се прилагат правилата за предварителното производство, а за военно-полицейското производство - правилата за полицейското производство.

Чл.405. (отм.,ДВ,бр.31 от 1990г.)

Чл.406. (1) Съдът може да поиска от защитниците и поверениците, от свидетелите и от други присъствуващи в съдебната зала да дадат обещание, че няма да разгласяват обстоятелствата, които ще бъдат изнесени в съдебното заседание.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) При разглеждане на дела срещу офицери в съдебната зала не се допускат като слушатели сержанти и войници.

Чл.407. (отм.,ДВ,бр.21 от 1998 г.)

Чл.408. Изпълнението на присъдите срещу лица от офицерския, сержантския и редовия състав, които не са уволнени, се осигурява от съответния началник.

Чл.408а. (нов,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Органи на полицейското производство са дознателите.

Чл.408б. (нов,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) Полицейско производство се провежда по дела, по които предварителното производство не е задължително.
(2) Бързо полицейско производство се провежда, когато:
1. лицето е заварено при извършване на престъплението или е заловено непосредствено след извършването му;
2. върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;
3. лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, следователя или прокурора с признание за извършеното престъпление.
(3) Извън случаите по ал.2 се провежда дознание.

Чл.409. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) (отм.,ДВ,бр.42 от 2001 г.)
(2) За започване на полицейското производство незабавно се уведомява прокурорът, освен ако производството е започнало по негово разпореждане. Когато това се налага за разкриване на обективната истина, прокурорът може да преобразува бързото полицейско производство в дознание или полицейското производство - в предварително производство.
(3) (отм.,ДВ,бр.42 от 2001 г.)
(4) По отношение на уличения вземането на мярка за неотклонение не е задължително, освен в случаите по чл.153, ал.1.
(5) При разследването дознателите използват всички способи за събиране и проверка на доказателствата по чл.116.
(6) (нова,ДВ,бр.42 от 2001 г.) Постановленията и писмените указания на прокурора са задължителни за дознателя и не подлежат на възражение.

Чл.410. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) Наказателното преследване срещу уличения се счита за започнало, след като лицето е разпитано в това му качество или по отношение на него са предприети мерки на процесуална принуда, освидетелстване, претърсване или изземване.
(2) Уличеният има право на защита съобразно нормите на този кодекс.

Чл.410а. (нов,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) В случаите по чл.408б, ал.2 дознателят приключва разследването в седемдневен срок и изпраща делото на прокурора.
(2) Дознателят приключва дознанието в едномесечен срок и изпраща с мнение делото на прокурора. В случаите на фактическа и правна сложност прокурорът може да продължи срока с още един месец.

Чл.411. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) Прокурорът се запознава с материалите на полицейското производство, с възраженията и с исканията на уличения и на неговия защитник. Той се произнася, като:
1. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото в съда;
2. внася делото в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при условията на чл.414а или със споразумение при условията на чл.414ж;
3. връща делото на дознателя за събиране на нови данни или за отстраняване на нарушения по чл.409, ал.3. В тези случаи прокурорът определя срок за извършване на действията, който за дознанието не може да бъде по-дълъг от две седмици, а за бързото полицейско производство - от седем дни;
4. изпраща делото на съответния първоинстанционен съд с постановление за прекратяване на наказателното производство за произнасяне по реда на чл.237;
5. спира наказателното производство в случаите по чл.22 и 22а;
6. разпорежда извършването на дознание, когато не са налице основанията на чл.408б, ал.2 или когато това се налага за разкриване на обективната истина;
7. образува предварително производство в случаите по чл.171, ал.1 или преобразува полицейското производство в предварително производство, когато с това ще се улесни разкриването на обективната истина.
(2) По бързото полицейско производство прокурорът се произнася незабавно след получаване на делото. При внасяне на обвинителен акт прокурорът може да задържи уличения за срок до седемдесет и два часа, за да осигури явяването му пред съда.
(3) По дознанието прокурорът се произнася в срок до един месец от получаване на делото.

Чл.412. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) В случаите по чл.411, ал.1, т.1 съдията-докладчик:
1. връща делото на прокурора, когато обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.235, когато са допуснати нарушения по чл.409, ал.3 или когато предварителното производство е било задължително при условията на чл.171, ал.1;
2. прекратява наказателното производство в случаите и по реда на чл.247;
3. (изм.,ДВ,бр.42 от 2001 г.) спира наказателното производство в случаите и по реда на чл.247а;
4. насрочва делото за разглеждане.
(2) Когато разследването е извършено по реда на чл.408б, ал.2, съдът разглежда делото в деня на постъпването му, а ако подсъдимият направи искане да организира защитата си - в тридневен срок. В тези случаи съдията-докладчик разпорежда на дознателя да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да осигури явяването му, както и явяването на свидетелите и експертите в съдебно заседание.
(3) Когато по делото е проведено дознание, съдът разглежда делото в едномесечен срок от постъпването му.
(4) В случаите по чл.411, ал.1, т.2 съдията-докладчик насрочва делото по реда на чл.414б или чл.414з, ал.2.

Чл.413. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) Съдията-докладчик или съдът в съдебно заседание може да потвърди, измени или отмени мярката за неотклонение, взета на полицейското производство, или да вземе мярка за неотклонение, ако такава не е била взета.
(2) В случаите по чл.408б, ал.2 съдът постановява присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява фактическа и правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни.

Чл.413а. (нов,ДВ,бр.70 от 1999 г.) В случаите по чл.413, ал.2 жалбата или протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено - в петнадесетдневен срок.

Чл.414. (изм.,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Доколкото за производството по този раздел няма особени правила, прилагат се общите правила и правилата за предварителното производство. Разпоредбите, които се отнасят до обвиняемия, се прилагат и за уличения.

Чл.414а. (нов,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл.78а от Наказателния кодекс, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Чл.414б. (нов,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) Когато намери, че са налице условията за разглеждане на делото, съдът го насрочва в едномесечен срок.
(2) Препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, който може в седемдневен срок от връчването му да даде отговор, като изложи възраженията си и направи нови искания.
(3) В това производство не се допуска граждански иск.

Чл.414в. (нов,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.

Чл.414г. (нов,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото.
(2) При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства.
(3) Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.
(4) Съдът постановява решение, с което:
1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание;
2. оправдава обвиняемия;
3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи.
(5) Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава петнадесета.

Чл.414д. (нов,ДВ,бр.70 от 1999 г.) При решаване на делото се прилагат и разпоредбите на чл.17 - 21 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл.414е. (нов,ДВ,бр.70 от 1999 г.) Предложението за възобновяване на делото по този раздел се разглежда по реда и в сроковете, определени в Закона за административните нарушения и наказания.

Чл.414ж. (нов,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.42 от 2001 г.) След приключване на разследването по предложение на прокурора, пострадалия или неговите наследници или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за прекратяване на наказателното производство. Когато обвиняемият или уличеният не е упълномощил защитник, по искане на прокурора, пострадалият или неговите наследници съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъждат споразумението.
(2) Споразумение не се допуска за тежки умишлени престъпления по глави първа, втора, осма, единадесета, дванадесета, тринадесета и четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс, както и за престъпления по чл.199, 213а, 214 и чл.242, ал.2 и 3 от Наказателния кодекс.
(3) Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване.
(4) (отм.,ДВ,бр.42 от 2001 г.)
(5) Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон;
2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;
3. какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл.66 от Наказателния кодекс;
4. на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане;
5. каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл.64, ал.1 от Наказателния кодекс;
6. какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателно производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото.
(6) (доп.,ДВ,бр.42 от 2001 г.) Споразумението се подписва от пострадалия или неговите наследници, прокурора и от защитника. Обвиняемият или уличеният подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.
(7) Когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията.
(8) (нова,ДВ,бр.42 от 2001 г.) Несъгласието на пострадалия или неговите наследници по размера на неимуществените вреди не е пречка за внасяне на споразумението.

Чл.414з. (нов,ДВ,бр.70 от 1999 г.)
(1) Споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му заедно с делото.
(2) Съдът насрочва делото в седемдневен срок от постъпването му и го разглежда еднол