Чл.1. Правилникът регламентира условията и реда за стопанисването, управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите и земите от горския фонд, както и отношенията, свързани с правото на собственост върху тях.
Чл.2. (1) Гора е всяка земя с площ над 1 дка и широчина не по-малка от 10 м, заета от горскодървесна растителност.
(2) Земи за залесяване са голините, невъзобновените сечища, пожарищата, както и предвидените за биологична рекултивация горски площи.
(3) Недървопроизводителните земи включват: поляни, ливади, ниви, нелесопригодни голини и площи, ерозирани почви (терени), горски пътища, просеки, скали, морени, грохоти, сипеи, пясъци, ями, кариери, табани, застроени площи, дворни места, временни складове, горски разсадници, водни течения и площи и други негодни за залесяване горски площи.
Чл.3. (1) Горски фонд е всяка територия извън строителните граници на населените места, определени с общи и подробни градоустройствени планове или с околовръстни полигони, предназначена основно за гори или за горскостопански цели и посочена в единния кадастър.
(2) Горският фонд обхваща гори, храсти, земи за залесяване и недървопроизводителни земи.
(3) Не са горски фонд горите, създадени върху земеделски земи от поземления фонд.
Чл.4. (1) Горите и земите от горския фонд съобразно техните функции се делят на:
1. гори и земи основно с дървопроизводителни и средообразуващи функции;
2. защитни и рекреационни гори и земи;
3. гори и земи в защитени територии.
(2) Защитните и рекреационните гори и земи се подразделят на:
1. водоохранни - вододайни зони, водосбори на водоеми и водни течения и райони около отделни извори, определени с Наредба No 2 за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване от 1989 г. (ДВ, бр. 68 от 1989 г.);
2. противоерозионни - гори на ерозирани земи; гори в териториите - обект на технически проекти за борба с ерозията; зоната на горната граница на гората, обхващаща според наклона на терена гори с широчина от 100 до 200 м, клековите формации, еднокилометровата крайбрежна ивица на Черно море; 200-метровата ивица от високия бряг на река Дунав, както и земите между дигата и десния бряг на река Дунав, островите, до 200 м покрай язовирите и езерата и до 100 м покрай реките; нелесопригодни горски площи, обрасли с дървесна и храстова растителност;
3. мелиоративни - защитни и полезащитни горски пояси, гори за защита на инженерни съоръжения - 100-метрови ивици от двете страни на жп линии, автомагистрали и газопроводи, 50-метрова ивица от двете страни на първокласните пътища, до 10 м от двете страни на напоителните и други канали, гори около центровете с промишлено и друго замърсяване;
4. рекреационни - курортни гори и територии около туристически и балнеоложки центрове, планински, крайморски и крайречни територии, ваканционни селища и лагери; извънселищни паркове - лесопаркове, ловни паркове, зоопаркове, хидропаркове, крайселищни паркове и други паркови площи; зелени зони и системи около населени места и промишлени центрове;
5. други - семепроизводствени насаждения и градини; горски разсадници; географски култури; хидроложки стационари; дендрариуми; гори около паметници на културата; научноизследователски и учебно-опитни гори; ловностопански територии, предназначени за развъждане на дивеч и за токовища, определени със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа; ботанически и зоологически градини; до 200 м около хижите и манастирите; буферните зони на резерватите.
Чл.5. (1) Категоризирането и прекатегоризирането на горите и земите от горския фонд, с изключение на тези в защитените природни територии, се извършват от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националното управление по горите.
(2) Категоризирането и прекатегоризирането на горите и земите в защитените територии се извършват с акта за обявяването им.
(3) Заявления за категоризиране и прекатегоризиране от заинтересувани министерства и ведомства се подават в Националното управление по горите, а от общини, физически и юридически лица - в регионалните управления на горите.
(4) Заявленията по ал.3 се придружават със скица, таксационна характеристика на горите и писмено съгласие на собствениците, чиито гори или земи от горския фонд подлежат на категоризиране или прекатегоризиране.
(5) Собствениците представят на заявителите по ал.3 в 3-месечен срок от поискването писмено съгласие или несъгласие за категоризиране или прекатегоризиране на горите или земите им. Ако поисканото становище не бъде представено в посочения срок, се счита, че собственикът е дал своето съгласие за извършване на процедурата.
(6) За горите и земите от държавния горски фонд в случаите, когато категоризирането или прекатегоризирането се извършва по искане на друго министерство, ведомство, общини, физически или юридически лица, писменото съгласие или несъгласие по ал. 5 се дава от ръководителя на Националното управление по горите.
(7) Заявленията за категоризиране и прекатегоризиране се разглеждат от комисия, назначена със заповед на ръководителя на Националното управление по горите, в състав: председател - представител на регионалното управление на горите, и членове - собствениците или упълномощени от тях лица, представители на държавните лесничейства, на районните инспекции на околната среда и водите и на общинските администрации, на чиято територия се намират горите.
(8) Комисията изготвя протокол с предложение за категоризиране и прекатегоризиране и го изпраща в Националното управление по горите заедно с писменото съгласие на собствениците.
(9) Националното управление по горите съгласува предложенията със заинтересуваните министерства и ведомства и представя за утвърждаване от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа протокола за категоризиране или прекатегоризиране на горите и земите от горския фонд.

Чл.6. Правото на собственост върху гори и земи от горския фонд принадлежи на държавата, общините, физически лица, училища, читалища, манастири, църкви, джамии, кооперации и на други юридически лица.
Чл.7. (1) Държавни са всички гори и земи от горския фонд, които не принадлежат на физически или юридически лица и на общини.
(2) Гори - изключителна държавна собственост, са:
1. горите в защитените територии, определени със закон;
2. горите в териториите от 200-метровата ивица покрай границите на Република България, включително и на островите по граничните реки;
3. горите в зоните, определени за строга охрана на водата и водовземните съоръжения, които се включват в обособения пояс "А" на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване;
4. полезащитните горски пояси;
5. горите за защита на инженерно-техническите съоръжения, които попадат във: 100-метровата ивица от двете страни на жп линиите, автомагистралите и газопроводите; 50-метровата ивица от двете страни на първокласните пътища и 10- метровата ивица от двете страни на напоителните и други канали;
6. семепроизводствените градини, географските култури и дендрариумите.
Чл.8. Притежателите на поименни компенсационни бонове, получени по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд и на глава пета от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, могат да закупуват гори и земи от държавния горски фонд само чрез търг.
Чл.9. (1) Търгове за закупуване на гори и земи от горския фонд по чл.8 се провеждат при условия и по ред, определени с наредба, утвърдена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, доколкото друго не е предвидено в правилника.
(2) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националното управление по горите определя горите и земите от държавния горски фонд, за които ще се провеждат търгове по ал.1.
(3) Регионалните управления на горите на основание на акта на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа изготвят тръжните книжа.
(4) Тръжните книжа по ал. 3 задължително съдържат информация за: произхода на насаждението; дървесния вид; средната възраст; средната височина; общия запас; пълнотата; скица или стопанска карта, както и първоначална цена на имота на декар. Първоначалната цена на горите и земите от горския фонд се определя с Наредбата за оценка на горите и земите от горския фонд по чл. 28, ал. 4 от Закона за горите.
(5) Националното управление по горите въз основа на изготвените от регионалното управление на горите тръжни книжа прави предложение до министъра на земеделието, горите и аграрната реформа за издаване на заповед за провеждане на търга.
(6) След издаване на заповедта по ал. 5 регионалните управления на горите обявяват и провеждат търговете.
(7) Притежателите на поименни компенсационни бонове заявяват пред регионалните управления на горите желанието си да закупят гори и земи от горския фонд в едномесечен срок от обявяването по ал.6.
(8) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа или упълномощено от него длъжностно лице сключва договор за продажба с лицата, спечелили търга. Договорът се вписва от съдията по вписванията по местонахождението на имота.
(9) Лицата, спечелили търга, в 14-дневен срок уведомяват поземлената комисия и държавното лесничейство за настъпилата промяна в собствеността върху гори и земи от горския фонд.
(10) Въводът във владение на новите собственици се извършва по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд и правилника за неговото прилагане.
(11) Продажбата на гори и земи от държавния горски фонд е възможна само при условията и по реда на предходните алинеи.
Чл.10. Общинска собственост са горите и земите от горския фонд, правото на собственост върху които е възстановено на общините, както и тези, придобити по реда на Закона за общинската собственост.
Чл.11. След изтичане на срока по чл. 10, ал. 3 от Закона за горите министърът на земеделието, горите и аграрната реформа издава заповед за придобиване на горите и земите от горския фонд от държавата по цени, определени с наредба на Министерския съвет. Заповедта се връчва на лицата по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл.12. (1) Собствениците на гори не могат да променят тяхното предназначение освен в случаите по чл. 14 от Закона за горите и по реда на правилника.
(2) Собствениците на гори и земи от горския фонд са задължени да ги стопанисват по начин, който не променя тяхното предназначение, да изпълняват изискванията на устройствените проекти, планове и програми, като не влошават състоянието им.

Чл.13. (1) В горския фонд могат да се включват: земеделски земи, негодни за земеделско ползване; слабопродуктивни земи; гори, правото на собственост върху които е възстановено на основание чл. 10, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; табани, хвостохранилища, кариери и други, върху които е извършена и приета техническа рекултивация; земи от корекции на водни течения и други, върху които не може да се осъществи земеделско или друг вид ползване.
(2) Правото на ползване върху гори и земи от държавния горски фонд за нестопански цели се предоставя на министерства, ведомства и други бюджетни организации, без да се извършва изключване за:
1. обекти, свързани с националната сигурност и отбраната на страната или с други важни държавни нужди;
2. научни институти и висши училища, чиято научна и образователна дейност е свързана с горите и с подготовката на кадри за горското и ловното стопанство;
3. обекти на здравеопазването и отдиха.
(3) Учреденото право на ползване не може да се преотстъпва на трети лица.
Чл.14. (1) Включването в горския фонд на негодни за земеделско ползване или слабопродуктивни земи се извършва след промяна на предназначението им.
(2) Промяната на предназначението на земите по ал.1 се извършва по искане на собствениците по реда на глава пета от Закона за опазване на земеделските земи.
(3) Въз основа на решението на Комисията за земеделските земи министърът на земеделието, горите и аграрната реформа издава заповед за включване на земите по ал.1 в горския фонд.
Чл.15. (1) Гори и земи от горския фонд се изключват в случаите на промяна на предназначението им за:
1. строителство в гори и земи от горския фонд, което не се извършва по реда на глава шеста от правилника;
2. площадки за изграждане на електроцентрали, язовири, руднични полета за разработване на полезни изкопаеми, кариери, гробищни паркове, депа за твърди битови отпадъци;
3. трасета на линейни обекти, разположени върху повърхността на терена - автомагистрали, пътища, жп линии, жп гари, контейнерни терминали, летища, пристанища, плавателни канали и др.;
4. разширяване на строителните граници на населените места, както и създаване и разширяване на промишлени, курортни и вилни зони, определени с общи и подробни планове или с околовръстен полигон;
5. създаване на земи за земеделско ползване;
6. всички останали обекти и строежи, невключени в чл.16, недопустими по реда на глава шеста и на наредбата по чл. 81, ал. 2 от Закона за горите.
(2) Строителството по ал.1, т.1 се извършва съгласно предвижданията на одобрения териториалноустройствен план на общината и одобрено частично застроително решение.
(3) Промяна на предназначението на горите и земите от горския фонд - собственост на физически или юридически лица и на общини, за важни държавни и общински нужди се допуска при условия и по ред, определени с правилника.
(4) За всеки обект по ал.2 необходимата площадка или трасе се определя с частично застроително решение въз основа на приети нормативи, след което се провежда процедура по промяна на предназначението.
Чл.16. Не се променя предназначението и не се изключват от горския фонд гори и земи, предоставени за трасета за въздушни (електропроводи, въжени линии, телефонни, телеграфни, радиосъобщителни и други линии), за подземни (водопроводи, канализации, топлопроводи, газопроводи, кабели и др.) и за наземни (напоителни и отводнителни канали и др.) линейни обекти.
Чл.17. (1) Заявления за изключване на гори и земи от горския фонд се подават до регионалното управление на горите от:
1. инвеститора - за строителство на обекти за важни държавни или общински нужди;
2. кмета на общината, когато се иска включване на гори и земи от горския фонд в строителни граници на населените места, както и за създаване или разширяване на промишлени, курортни или вилни зони, определени с общи и подробни планове или строителен полигон.
(2) Към заявлението се прилагат:
1. документ за собственост на имота;
2. скица на имота, заверена от поземлената комисия;
3. проект за частично застроително решение за случаите по чл.15, ал.1, т.2, 3, 4 и 6 със становище на архитектурно-градоустройствената комисия на общината;
4. протокол на комисия, назначена от кмета на съответната община, за наличие и допустимост на обстоятелствата, налагащи промяната на предназначението на горите и земите от горския фонд;
5. скица от действащия устройствен проект с обозначената площ;
6. таксационна характеристика на горския имот, издадена и заверена от държавното лесничейство, придружена със становище на лесничейството;
7. документ, удостоверяващ начина за обезщетяване на собствениците в случаите на отчуждаване на имотите им за строителство на обекти за важни държавни или общински нужди;
8. становище на общината, когато се предлага промяна на предназначението на гори и земи - общинска собственост;
9. решение за оценка на въздействието върху околната среда в случаите, предвидени в Закона за опазване на околната среда;
10. съгласувателно писмо на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на други заинтересувани ведомства - според спецификата на обекта.
Чл.18. (1) За всяко отправено искане по чл.17 се комплектува преписка, която се изпраща в Националното управление по горите за становище.
(2) При отказ на Националното управление по горите преписката се прекратява и заявителят се уведомява писмено.
(3) При съгласие Националното управление по горите изготвя съгласувателно писмо, в което могат да се посочат допълнителни изисквания и условия по съгласуването.
(4) Съгласувателно писмо се изпраща до заявителите по чл.17 с копие до регионалното управление на горите.
Чл.19. (1) След изпълнението на условията в съгласувателното писмо инвеститорът заявява пред регионалното управление на горите писмено искане за назначаване на комисия за изключване на гори и земи от горския фонд.
(2) Ръководителят на регионалното управление на горите назначава комисия в състав: председател - представител на регионалното управление на горите, и членове: представител на общинската администрация, на районната инспекция по опазване на околната среда и водите, на заявителя, на държавното лесничейство, на собствениците - физически или юридически лица, и на други заинтересувани страни.
(3) Комисията съставя протокол, в който определя: размера на площта за изключване и таксите, които трябва да се внесат в Националния или общинския фонд "Българска гора" или са дължими на собствениците. В протокола задължително се вписва необходимостта от промяна на предназначението на горите от горския фонд.
(4) Протоколът на комисията се подписва от всички членове и:
1. когато е подписан без особени мнения - не се утвърждава от ръководителя на регионалното управление на горите;
2. когато е подписан с особено мнение от по-малко от половината от членовете на комисията - се утвърждава от ръководителя на регионалното управление на горите, който изразява становище по особените мнения;
3. когато е подписан с особено мнение от повече от половината от членовете на комисията - преписката се връща на заявителя; след отстраняване на обстоятелствата, изразени в особените мнения на членовете на комисията, преписката може да се представи за ново разглеждане.
(5) Протоколът заедно с комплектуваната преписка се изпраща в Националното управление по горите.
(6) За изключване на площи до 100 дка от държавния горски фонд ръководителят на Националното управление по горите подготвя предложение до министъра на земеделието, горите и аграрната реформа за издаване на заповед.
(7) За изключване на площи над 100 дка от държавния горски фонд министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националното управление по горите внася предложение в Министерския съвет.
(8) За изключване на гори и земи от горския фонд - собственост на физически или юридически лица и на общини, независимо от площта, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националното управление по горите внася в Министерския съвет предложение за изключването им.
(9) Собственикът запазва правото си на собственост върху дървесината от изключените площи.
(10) За изключените гори и земи в случаите по чл.15 се заплаща такса, определена с тарифа на Министерския съвет.
(11) Правото на лицата, в полза на които е постановено изключване на гори и земи от държавния горски фонд, се погасява, в случай че те не внесат дължимите такси в 3-месечен срок от датата на издаване на актовете по ал.6 и 7.
(12) След заплащане на таксите по ал. 10 държавното лесничейство изготвя протокол за предаване и приемане на изключените от държавния горски фонд площи.
Чл.20. В случаите по чл.14, ал.3 от Закона за горите областният управител или кметът на общината след приключване на отчуждителното производство по Закона за държавната собственост, съответно по Закона за общинската собственост, отправя искане до Националното управление по горите за изготвяне на предложение от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа до Министерския съвет за изключване.
Чл.21. (1) За предоставяне на право на ползване по чл. 16, ал. 1 от Закона за горите се подава писмено заявление в Националното управление по горите.
(2) Към заявлението по ал.1 се прилагат: мотиви за исканото право на ползване; скица с точните граници на площта; извлечение от устройствения проект за таксационната характеристика на гората, утвърдено от държавното лесничейство и от регионалното управление на горите; решение за оценка на въздействието върху околната среда и други документи в зависимост от обекта.
(3) При положително становище на Националното управление по горите за предоставяне на площи до 100 дка от държавния горски фонд Националното управление по горите подготвя проект на заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
(4) При положително становище на Националното управление по горите за предоставяне на площи над 100 дка от държавния горски фонд министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националното управление по горите подготвя проект за решение на Министерския съвет.
(5) При отрицателно становище Националното управление по горите прекратява процедурата и уведомява писмено заявителя в едномесечен срок.
Чл.22. Правото на ползване по чл.16, ал.1 от Закона за горите се счита за учредено след заплащане на такса за предоставяне, определена с тарифа на Министерския съвет.
Чл.23. (1) За предоставяне на право на ползване по чл.16, ал.2 и 3 от Закона за горите се подава писмено заявление в Националното управление по горите.
(2) Към заявлението по ал.1 се прилагат: мотиви за исканото право на ползване; скица с границите на площта; извлечение от устройствения проект за таксационната характеристика на гората, утвърдено от държавното лесничейство и от регионалното управление на горите.
(3) За обекти по чл.16, ал.2 и 3 от Закона за горите ръководителят на Националното управление по горите подготвя предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа за решение на Министерския съвет.
Чл.24. (1) За предоставяне право на ползване върху гори и земи - общинска собственост, се подава писмено заявление до кмета на общината.
(2) Кметът на общината назначава комисия за разглеждане на постъпилите заявления по ал.1, която съставя протокол с предложение до общинския съвет.
(3) Общинският съвет въз основа на протокола на комисията взема решение за предоставяне правото на ползване върху гори и земи - общинска собственост.
Чл.25. (1) Лесистостта на дадена територия се определя като отношение между покритата с гора площ, включително и временно обезлесени площи - пожарища, сечища, ветровали, снеговали и др., към общата площ на територията, изразено в проценти.
(2) Националното управление по горите определя лесистостта на територията на страната и на отделните общини към датата на влизане в сила на Закона за горите.
(3) Националното управление по горите следи изменението на показателите за лесистост, както и дела на изключените и предоставените гори от залесената площ на страната.

Чл.26. (1) Управлението на държавния горски фонд и контролът върху всички гори и земи от горския фонд се осъществяват от Националното управление по горите, от неговите органи и поделения.
(2) За обсъждане на основните въпроси по управлението и стопанисването на горите към Националното управление по горите се създава Висш горскостопански съвет като консултативен орган, в състава на който влизат представители на Националното управление по горите, на неговите органи и поделения, на горскостопанската наука и образование, представител на Съюза на лесовъдите в България, представител на Съюза на частните горовладелци и представители на министерства, ведомства и организации.
(3) Съставът на Висшия горскостопански съвет се определя от ръководителя на Националното управление по горите и се утвърждава от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Висшият горскостопански съвет се свиква при необходимост.
Чл.27. Националното управление по горите управлява и контролира:
1. организацията на горите и горския фонд независимо от вида на собственост;
2. стопанисването на съществуващите и създаването на нови гори;
3. ползването на дървесината и на страничните горски продукти и разпореждането с тях;
4. опазването на горите и земите от горския фонд;
5. строителството в горския фонд - след съгласуване със съответните ведомства;
6. набирането на средства и финансирането на дейностите в държавния горски фонд.
Чл.28. (1) Ръководителят на Националното управление по горите определя районите на дейност на своите органи и поделения и техните седалища.
(2) Ръководителят на Националното управление по горите създава звена "Подвижна горска стража" към регионалните управления на горите за охрана на горския фонд и контрол по ползванията, преработката и движението на дървените материали и другите горски продукти, като служителите в тези звена са с права и задължения на горски стражари.
(3) Ръководителят на Националното управление по горите издава инструкция за горската стража и за контролната служба в горите.
(4) Районите на дейност на регионалните управления на горите са съобразени с границите на общините, а на държавните лесничейства - с границите на землищата на населените места.
Чл.29. (1) Регионалните управления на горите осъществяват организацията, координацията и контрола по:
1. възпроизводството на горите в горския фонд;
2. ползването на дървесина и странични горски продукти от горите и земите в горския фонд и разпореждането с тях;
3. опазването на горите и земите в горския фонд;
4. проектирането и строителството в горския фонд;
5. набирането на средства и финансирането на дейностите в държавния горски фонд на съответната територия.
(2) Регионалните управления на горите осъществяват контрола върху горите по чл.2, ал.3 от Закона за горите.
Чл.30. (1) Управлението на държавния горски фонд, охраната и контролът на всички гори и на земите от горския фонд се осъществяват от държавните лесничейства в границите на определения им район на дейност.
(2) За изпълнение на функциите по ал.1 в горите и земите от горския фонд се обособяват горскостопански и охранителни участъци независимо от вида на собственост.
Чл.31. (отм.,ДВ,бр.48 от 2003 г.)
Чл.32. (1) Собствениците на гори и земи от горския фонд, както и на гори по чл.2, ал.3 от Закона за горите могат да ги предоставят за управление на съответното държавно лесничейство.
(2) За предоставяне на своите гори и земи за управление от държавното лесничейство собствениците подават писмено заявление до директора на съответното държавно лесничейство, като правата и задълженията на страните се уреждат с договор, одобрен от регионалното управление на горите. Договорът е с нотариално заверени подписи.

Чл.33. (1) Горите и земите от горския фонд се управляват, стопанисват, ползват и опазват по устройствени проекти, планове и програми.
(2) Устройствените проекти са лесоустройствени, ловоустройствени и паркоустройствени.
(3) Устройствените проекти, планове и програми за горите и земите от държавния горски фонд се утвърждават след съгласуване с органите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на околната среда и водите и на други заинтересувани ведомства, на общинските администрации и на регионалните служби по пожарна и аварийна безопасност.
(4) Устройствените проекти, планове и програми за всички гори и земи от горския фонд - собственост на физически или юридически лица и на общините, се утвърждават след съгласуване с органите по ал.3 и с държавните лесничейства в техните райони.
(5) Екземпляр от устройствените проекти, планове и програми по ал.4 се предоставя на регионалните управления на горите и в държавните лесничейства за осъществяване на функциите им по чл. 29 и 30.
(6) Устройствените проекти, планове и програми се изработват от лицензирани физически и юридически лица или от създадено за тази цел поделение на Националното управление по горите.
(7) Контролът върху инвентаризацията и устройството на горите и земите от горския фонд се осъществява от Националното управление по горите, от неговите органи и поделения.
Чл.34. (1) Границите на гори и земи от горския фонд - собственост на отделни лица, се обозначават трайно с две ивици боя върху стоящи дървета, дървени или бетонни стълбове. Ивиците боя са широки по 3 см с разстояние между тях, равно на широчината им, поставени от вътрешната страна на имота.
(2) Цветът на боята, с която се ограничават горите, които не са от държавния горски фонд, е:
1. бял, когато горите и земите са собственост на физически лица, на училища, читалища и на други юридически лица;
2. червен, когато горите и земите са собственост на религиозни организации;
3. жълт, когато горите и земите са собственост на общините.
(3) На видими места под двете ивици боя, върху площадка от бяла боя се изписват буквата "К" и последните четири цифри от кадастралния номер на имота.
(4) По начина, посочен в ал.1, 2 и 3, се ограничават и горите, създадени върху земеделски земи по чл.3, ал.3.
(5) Средствата за първоначално ограничаване на терена при възстановяване на собствеността са за сметка на поземлените комисии, а за по-нататъшното поддържане - за сметка на собственика.
Чл.35. (1) Директорът на държавното лесничейство уведомява собствениците на гори и земи от горския фонд с площ по-малка от 500 дка за евентуалното им групиране за общо устройство една година преди устройването на горите в района на лесничейството.
(2) Собствениците, желаещи устройство на своите гори и земи от горския фонд, заявяват писмено своето желание пред директора на държавното лесничейство.
(3) Групирането на горите и земите от горския фонд в масиви за съвместно устройство по реда на ал.1 и 2 не предполага тяхното предоставяне за управление от съответното държавно лесничейство.
(4) В годината на устройството на горите в района на дейността на държавното лесничейство неговият директор уведомява Националното управление по горите за изявеното от собствениците желание за съвместно устройство на техните гори.
(5) По реда на ал.3 и 4 се извършва и групирането за съвместно устройство на гори и земи от горския фонд - собственост на общини, на юридически или физически лица, с площ по-голяма от 500 дка.
Чл.36. (1) Националното управление по горите води отчет за всички гори и земи от горския фонд по образец, утвърден от ръководителя на Националното управление по горите, съгласувано с Националния статистически институт.
(2) Отчетът по ал.1 се води по видове и категории гори, по собственост, по землища, общини, области и общо за страната, както и по държавни лесничейства и регионални управления на горите.
(3) За изготвяне на отчета по ал.1 Националното управление по горите организира периодична инвентаризация съгласно инструкцията за устройство на горите в Република България, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Чл.37. (1) Инвентаризацията на горите и земите от горския фонд се извършва за сметка на Националния фонд "Българска гора".
(2) Проектирането на мероприятията в държавния горски фонд се извършва за сметка на Националния фонд "Българска гора", а на останалите - за сметка на собствениците.
(3) Гори и земи от горския фонд - собственост на физически или юридически лица и на общини, предоставени за управление по чл.32, се устройват за сметка на Националния фонд "Българска гора".
Чл.38. (1) Устройствените проекти, планове и програми се изготвят от лицензирани физически или юридически лица.
(2) Ръководителят на Националното управление по горите може да делегира права на ръководителя на регионално управление на горите да утвърждава устройствените планове.
(3) Ръководителят на Националното управление по горите може да делегира права на ръководителя на държавното лесничейство да утвърждава устройствените програми.
Чл.39. (1) Горите и земите от горския фонд подлежат на периодична оценка, която се извършва въз основа на данни от инвентаризацията и е част от устройствените проекти и планове.
(2) При необходимост периодичната оценка на горите и земите от горския фонд се актуализира.
(3) Оценката се извършва от лицензирани експерти съгласно наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Чл.40. (1) Държавното лесничейство води регистър по землища и общини, в които отразява данни за собственика, площта и вида на горите.
(2) Регионалното управление на горите води регистър с обобщени данни от държавните лесничейства, в който се отразяват данни за собствеността, площта и вида на горите.
(3) Националното управление по горите води регистър на горите и земите от горския фонд по обобщени данни от регионалните управления на горите.
(4) При регистрирана промяна на субекта на правото на собственост, на площта и вида на горите държавното лесничейство отразява това във водения от него регистър и изпраща информация в регионалното управление на горите.

Чл.41. (1) Ръководителят на Националното управление по горите и физическите лица с лесовъдско образование и квалификация, които са в трудови правоотношения с Националното управление по горите, с неговите органи и поделения, са служители по горите.
(2) С лесовъдско образование са лицата, притежаващи диплома за завършено висше образование "инженер по горско стопанство" или средно образование по специалността "Горско и ловно стопанство".
(3) Служители по горите в Националното управление по горите са с висше образование, като за ръководните длъжности, за които се изисква висше лесовъдско образование, е необходимо да имат не по-малко от 7 години стаж по специалността.
Чл.42. (1) Ръководителите на регионални управления на горите трябва да имат стаж по специалността не по-малко от 5 години.
(2) Директорите на държавните лесничейства трябва да имат стаж по специалността не по-малко от 3 години.
(3) Ръководителите на поделенията за опазване на горите, за горски семеконтрол, за инвентаризация и устройство на горския фонд и за други специализирани дейности, създадени по чл.22, ал.2 от Закона за горите, трябва да имат висше образование и стаж по специалността не по-малко от 5 години.
(4) Лицата, назначени да управляват гори и земи от горския фонд - собственост на физически или юридически лица и на общини, е необходимо да притежават лесовъдско образование и лиценз за упражняване на частна лесовъдска практика.
Чл.43. (1) Охраната на горите се осъществява от горски стражари, които имат лесовъдско образование.
(2) За горски стражари могат да се назначават и лица, завършили специализирани курсове за квалификация по програма, утвърдена от Националното управление по горите.
(3) Площта на охранителните участъци се определя с устройствените проекти по методика, утвърдена от ръководителя на Националното управление по горите.
Чл.44. (1) Служителите по горите при изпълнение на служебните си задължения носят униформено облекло със съответните отличителни знаци.
(2) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на ръководителя на Националното управление по горите издава правилник за униформеното облекло съгласно Наредбата за работното и униформеното облекло (обн.,ДВ,бр.8 от 1987 г.; изм.,бр.38 от 1990 г.).
Чл.45. Право да носят огнестрелно оръжие имат горските стражари, подвижната горска стража и другите служители по горите, заемащи лесовъдски длъжности, при изпълнение на служебните си задължения.
Чл.46. (1) Служителите в държавните лесничейства, чиито служебни задължения изискват да живеят в горите, могат да ползват жилищни помещения, предоставени им от Националното управление по горите, от неговите органи и поделения.
(2) За ползване на жилищни помещения по ал.1 служителите подават заявление до директора на държавното лесничейство.
(3) Въз основа на подаденото заявление директорът на държавното лесничейство издава настанителна заповед, на основата на която се сключва договор. Договорът е в сила до прекратяването на трудовия договор на служителя.
(4) С правата по ал.1, 2 и 3 се ползват и работниците на държавните лесничейства, чиито служебни задължения налагат да живеят постоянно в горите.
(5) Служителите и работниците по ал.1 и 4 могат да ползват за лични нужди без заплащане на такси до 5 дка работни земи и ливади от държавния горски фонд и до 10 пространствени куб. м дърва за огрев ежегодно, без право на продажба и при писмено заявено желание. Те могат да пускат на паша в горите и земите от държавния горски фонд до пет овце и една крава без заплащане на такси.
(6) Служителите и работниците в Националното управление по горите, в неговите органи и поделения при доказана необходимост могат да ползват ежегодно до 10 пространствени куб. м дърва за огрев от държавния горски фонд срещу заплащане на такса на корен.
(7) Служителите и работниците по ал.6 за всеки прослужени 10 години могат да получат за собствени нужди с разрешение на Националното управление по горите до 5 куб. м дървен строителен материал от държавния горски фонд срещу заплащане на такса на корен, без право на продажба.
(8) Служители по горите с трудов стаж над 20 години като служители по горите след пенсионирането си, както и съпругът на починал служител по горите, когато са в пенсионна възраст, ползват правата по ал.6.

Чл.47. (1) Възпроизводството на горите обхваща системи от възобновителни сечи при максимално използване на възобновителния им потенциал с цел осигуряване на тяхното естествено семенно и/или вегетативно възобновяване.
(2) В горите със затруднено естествено възобновяване се провеждат мероприятия за неговото подпомагане, а там, където няма условия или е невъзможно възобновяването на коренния дървостой по естествен начин, се извършва изкуствено възобновяване.
Чл.48. Дейностите и контролът по създаването на нови гори и за борба с ерозията се извършват съгласно методика за залесяване, наредби и инструкции, утвърдени от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Чл.49. (1) Националното управление по горите управлява и контролира събирането, добива и производството на репродуктивни материали - семена, присадници, резници, тъкани и фиданки, чрез регионалните управления на горите, държавните лесничейства, горските семеконтролни станции, лесозащитните и опитните станции.
(2) Горските семеконтролни станции окачествяват семенните материали от горскодървесни и храстови видове и направляват тяхното използване.
Чл.50. (1) Събирането и добивът на репродуктивни материали от горскодървесни и храстови видове се извършват от горска семепроизводствена база (постоянни и временни семепроизводствени насаждения, семепроизводствени градини и маточници), устроена и регистрирана в Националния регистър.
(2) Националният регистър по ал.1 се води по горските семеконтролни станции по образец, утвърден от Националното управление по горите.
(3) За видове и произходи с ограничено разпространение или с единично участие в горите се допуска събиране и добив извън горската семепроизводствена база след съгласуване с горската семеконтролна станция.
Чл.51. (1) Горските семеконтролни станции поддържат и обновяват "генна банка" от иглолистни и широколистни семена, събрани от най-ценните местни популации.
(2) Националното управление по горите утвърждава списък за видовете и количествата семена, поддържани и съхранявани в "генната банка".
Чл.52. За установяване на цъфтежа и семеносенето на дървесните и храстовите видове в горския фонд държавните лесничейства и горските семеконтролни станции провеждат фенологични наблюдения.
Чл.53. Вносът на семена и посадъчни материали от горскодървесни и храстови видове, естествено разпространени в страната, се разрешава по изключение от Националното управление по горите.
Чл.54. За създаване на нови гори се използват посевни и посадъчни материали, които отговарят на изискванията на БДС.
Чл.55. (1) Производството на посадъчен материал за залесяване се извършва в горски разсадници.
(2) Държавните лесничейства осигуряват репродуктивни материали за собствени нужди и по договор - за нуждите на други собственици на гори и земи от горския фонд.
Чл.56. (1) Интродукцията на дървесни и храстови видове, сортове и клонове за залесяване се извършва след предварително изпитване.
(2) Дървесни и храстови видове, сортове и клонове, които са интродуцирани в страната и с тях са извършвани залесявания, не се считат за нови.
(3) Списък на интродуцираните видове по ал. 2 се изготвя от Националното управление по горите.
Чл.57. Производството на репродуктивни материали от горскодървесни и храстови видове се извършва от държавните лесничейства и от лицензирани физически и юридически лица.
Чл.58. (1) Държавните лесничейства могат да предоставят на други собственици на земи и гори репродуктивен материал за залесяване на земеделски земи, за създаване на защитни гори, за развитие на пчеларството и бубарството, за опитни и научни цели без заплащане след съгласуване с Националното управление по горите.
(2) В случаите по ал.1 държавното лесничейство изготвя и предоставя безвъзмездно технологичен план за залесяване.
Чл.59. Залесяването в горския фонд се извършва за:
1. възобновяване и подпомагане на възобновяването в зрелите високостеблени и издънкови гори;
2. попълване на изредени култури и насаждения;
3. подобряване на състава и състоянието на насажденията;
4. създаване на гори върху голи площи, опожарени и изсъхнали култури и насаждения;
5. осигуряване на защита от ерозия, пожари, снегонавяване, наводнения, лавини и свлачища;
6. създаване на интензивни култури от бързорастящи видове за производство на дървесина и биомаса;
7. създаване на технически култури и плантации за производство на коледни елхи, определени сортименти дървесина и други суровини;
8. създаване на горскоплодни култури;
9. създаване на семепроизводствени градини, научноизследователски и учебно-опитни култури;
10. създаване на рекреационни гори и озеленяване;
11. рекултивация на нарушени терени.
Чл.60. Съобразно целите и условията на месторастене за залесяване се използват подходящи дървесни и храстови видове, осигуряващи устойчиво развитие на горите и опазване на тяхното биологично разнообразие.
Чл.61. (1) Залесяването се определя ежегодно от собствениците на земи и гори от горския фонд в изпълнение на устройствените проекти, планове и програми при условия и по ред, утвърдени с методиката за залесяване по чл.42, ал.1 от Закона за горите.
(2) Залесявания върху слабопродуктивни и застрашени от ерозия земеделски земи се извършват от собственика на земята по негово искане и след разрешение от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
(3) Репродуктивните материали по ал. 2 се осигуряват на собственика по реда на чл.58.
(4) Държавните лесничейства могат да организират създаването на интензивни и промишлени култури от бързорастящи дървесни видове върху земи на други собственици със средства от Националния фонд "Българска гора" по договор, срещу ползване на дял от добитата дървесина.
Чл.62. Новосъздадените култури се отглеждат до тяхното склопяване, но не повече от 10-годишна възраст.
Чл.63. (1) В културите, създадени на равни терени, се допуска производство на селскостопанска продукция в техните междуредия до 3 години.
(2) Допуска се селскостопанско ползване и в невъзобновени сечища и пожарища с разрешение на регионалното управление на горите до 2 години след изсичането им.
Чл.64. Култури и възобновителни участъци, застрашени от паша на домашни животни и повреди от дивеч, се ограждат.
Чл.65. (1) Регистър на новосъздадените горски култури се води от държавното лесничейство независимо от тяхната собственост.
(2) Собствениците на новосъздадените култури предоставят на държавното лесничейство необходимата информация, определена с методиката за залесяване по чл.42, ал.1 от Закона за горите.
Чл.66. (1) Държавното лесничейство и собствениците ежегодно извършват инвентаризация на горските култури.
(2) Културите се инвентаризират до 3-годишна възраст, а тези във високопланинската зона - до 5-годишна възраст.
(3) Културите с процент на прихващане под 80 на сто се попълват, а тези под 25 на сто се презалесяват.
Чл.67. Промяна на предвижданията за залесяване се допуска по предложение на собствениците по ред, определен в методиката за залесяване по чл.42, ал.1 от Закона за горите.
Чл.68. Местното население, взело участие в почистването на площите за залесяване в държавния горски фонд, може да придобива безвъзмездно вършината и отпадъчната дървесина, получена след сечта.
Чл.69. Собствениците на земи и гори, граничещи непосредствено с реки, потоци, канали и др., засаждат в един или няколко реда тополи, върби, елши, платани и др., когато те не пречат или не представляват опасност за други дейности.
Чл.70. Защитата на горите и земите от горския фонд от ерозия се осъществява чрез провеждането на комплекс от лесовъдски и инженерно-технически мероприятия, регламентирани в инструкция за борба с ерозията, утвърдена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Чл.71. (1) Борбата с ерозията в горския фонд се провежда от собствениците.
(2) Строителството и поддържането на баражи и други технико-укрепителни съоръжения в държавния горския фонд и в гори и земи от горския фонд - собственост на физически лица, включени в технически проекти и програми за борба с ерозията, съгласувани с Националното управление по горите, се финансира от Националния фонд "Българска гора".
(3) Държавното лесничейство води регистър на изградените противоерозионни съоръжения независимо от тяхната собственост.
(4) Проектите на технико-укрепителните съоръжения за борба с ерозията се изготвят и утвърждават съгласно изискванията на инструкцията за борба с ерозията.
Чл.72. Възстановяването на нарушени терени в горския фонд се извършва по проекти за техническа и биологична рекултивация, изготвени съгласно изискванията на Наредбата за рекултивация на нарушени терени.
Чл.73. Националното управление по горите участва в изготвянето на национални и международни програми и проекти за борба с ерозията в горския фонд, като съгласува предвидените в тях мероприятия със собствениците.

Чл.74. (1) Видовете сечи, методите за провеждането им, както и технологията се определят с Правилник за сечите в горите на Република България и с Наредба за ползване на дървесината от горите, издадени от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
(2) Начинът и редът за провеждане на сечите в дървостоите или за отсичане на отделните дървета в едно насаждение за определен период определят системата на сеч.
(3) Възобновителни, отгледни и санитарни сечи във всички гори се извършват по устройствени проекти, планове и програми.
(4) Собствениците на гори провеждат възобновителни, отгледни и санитарни сечи с цел устойчиво и многофункционално стопанисване и трайно управление на горите, за запазване, развитие и обогатяване на горските екосистеми и на биологичното разнообразие в тях.
(5) Видът и интензивността на сечите в горите се определят по устройствени проекти, планове и програми.
(6) Поради настъпили промени след одобряване на устройствените проекти, планове и програми в насаждения, непредвидени за сеч, и в насаждения, в които се налага изменение на вида, фазата и интензивността на сечта, се допуска промяна на сечта.
(7) Промени по ал.6 могат да се извършат в следните случаи:
1. при приключване срока на действие на устройствения проект, план или програма;
2. при пълни семеносни години за усвояване на възобновителния потенциал на насажденията;
3. при насаждения със започнал нормален естествен семенен възобновителен процес;
4. при стихийни бедствия и при масово съхнене в горите;
5. при разрушаване от стихийни бедствия на пътища и мостове, свързващи предвидените за сеч насаждения, когато не е възможно възстановяването им в кратък срок.
(8) Предложение за промяна на вида на сечта се извършва от собствениците на гори пред държавното лесничейство. Предложенията на собствениците на гори и предложенията на държавното лесничейство се изпращат в регионалните управления на горите, които след проверка на място ги представят за одобряване от Националното управление по горите.
(9) Изменения на вида и интензивността на отгледните сечи в младите насаждения и култури (осветления, прочистки и прореждания), както и на сечите в гори за реконструкция се одобряват от регионалните управления на горите, а за провеждането на санитарни сечи - след съгласуване с лесозащитната станция.
Чл.75. (1) За осигуряване на семенното и вегетативното възобновяване на горите се провеждат възобновителни сечи.
(2) Основно изискване за правилното възобновяване и многофункционалното ползване на горите е спазването на принципите за устойчивото им развитие.
(3) В зависимост от природните условия, вида и състоянието на насажденията и начина на възобновяване се провеждат главни сечи с предварително естествено семенно възобновяване, сечи за съчетаване на естествено и изкуствено възобновяване и сечи с последващо семенно и/или вегетативно възобновяване.
(4) В горите се провеждат възобновителни сечи - изборни, постепенни (краткосрочно-постепенна, котловинно-постепенна, постепенно-котловинна и групово-изборна) и голи.
Чл.76. (1) Възобновителни, отгледни и санитарни сечи в защитните и рекреационните гори се провеждат в съответствие с разпоредбите на Правилника за сечите в горите на Република България и на Наредбата за ползване на дървесината в горите.
(2) При извеждане на възобновителни сечи в защитните и рекреационните гори не се допуска рязко изменение на екологичната среда. С предимство се прилагат сечите с предварително естествено семенно възобновяване и сечи, които формират сложни смесени насаждения, устойчиви на отрицателни природни въздействия.
Чл.77. (1) Горите се стопанисват и ползват като високостеблени, издънкови, смесени издънкови и семенни и нискостеблени.
(2) В горите се организира предимно високостеблено стопанство и съчетаване на издънково и семенно възобновяване при превръщането на издънковите гори в семенни. Нискостеблено стопанство от всички дървесни видове (без бука) се организира само там, където е необходимо запазването на биологичното разнообразие и което е свързано с поминъка на населението.
(3) Високостеблените гори се стопанисват и ползват по начин, запазващ семенния им произход. Прилагат се сечи, осигуряващи предварително естествено семенно възобновяване, както и съчетаване на естественото с изкуственото възобновяване. При невъзможност да се осигури естествено семенно възобновяване от коренния дървостой се прилагат сечи с последващо възобновяване.
(4) При успешно протичащ възобновителен процес сечите се провеждат съобразно динамиката на протичането на възобновителния процес и развитието и укрепването на подраста. В случай на затруднено или забавено възобновяване се предприемат мерки за неговото подпомагане.
(5) След окончателната фаза на сечта местата с недостатъчен подраст се залесяват с подходящи за месторастенето дървесни видове.
(6) Издънковите гори и смесените семенни и издънкови гори се стопанисват с цел превръщането им в семенни.
(7) Нискостеблените гори се стопанисват по начин, осигуряващ тяхното издънково възобновяване.
(8) Възрастта, при която се провеждат възобновителни сечи в горите (турнусът), не може да бъде по-малка от:
1. шестдесет години за високостеблените гори (без тополовите и акациевите);
2. петнадесет години за нискостеблените гори.
(9) За изкуствено създадените високостеблени гори възрастта, при която се провежда сечта (турнусът), се определя с научна обосновка.
(10) Не се провежда отгледна сеч в насаждения с пълнота под 0,7, освен когато са с групов строеж или за създаване на двуетажни насаждения.
(11) Санитарна сеч се провежда при наличие на повреди на дървостоя или на отделни и групи дървета.
(12) Санитарната сеч се провежда не по късно от 2 години след установяване на повредите.
(13) Не се допуска провеждането на друг вид сеч преди санитарната сеч, ако има необходимост от нейното извеждане.
(14) В младите и средновъзрастните насаждения и култури, в крайните редове на полезащитните горски пояси, край линейни и пожароопасни обекти и др. може да се извършва кастрене на клоните на дърветата.
Чл.78. (1) Сечта във високостеблените гори и в издънковите гори за превръщане в семенни се провежда през цялата година, а в нискостеблените за издънково възобновяване - от 1 септември до 1 април.
(2) При закъсняване на вегетацията срокът за сеч в нискостеблените гори може да бъде продължен от Националното управление по горите до 30 април.
(3) В нискостеблените гори за добив на листников фураж сечта се провежда от 1 август, а за добив на лико - до 31 май.
(4) За запазване на подраста във високостеблените гори сечта може да бъде забранена от 1 април до 1 октомври.
(5) За опазване на подраста от механични повреди окончателната фаза на сечта се провежда през зимата или при наличие на снежна покривка.
(6) Провеждане на санитарни и отгледни сечи, както и събиране на суха и паднала дървесина се извършват през цялата година.
Чл.79. (1) След провеждане на гола сеч площта се залесява до една година след сечта. По обективни причини този срок може да бъде продължен от регионалното управление на горите, но с не повече от 2 години.
(2) Забранява се изсичането на клекови и чермурови насаждения. По изключение в чермуровите насаждения се провежда само санитарна сеч.
(3) За съхраняване на биологичното разнообразие в нелесопригодните горски площи може да се провежда сеч за подмладяване.
(4) В горите на каменливи и урвести терени се допуска провеждането на санитарна сеч.
(5) За възобновяване на горите с подлес от вечнозелена растителност се провеждат изборни сечи.
(6) В горната граница на гората не се допуска гола сеч за реконструкция.

Чл.80. (изм.,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(1) Ползването от горите и земите от горския фонд се извършва по реда, предвиден в глава четвърта от Закона за горите и правилника.
(2) Ползването от горите и земите от държавния горски фонд се извършва по някои от следните начини:
1. по такси за ползване на дървесина на корен и по такси за странични ползвания, утвърдени с тарифа на Министерския съвет;
2. чрез търг или конкурс;
3. чрез преговори с потенциален ползвател, при които се договарят специфични условия и изисквания към ползвателя;
4. чрез концесии.
(3) Ползването на дървесина и странични ползвания от всички гори и земи от горския фонд се извършват съгласно предвижданията на устройствените проекти, планове и програми.
(4) За осигуряване изпълнението на задълженията си по чл.24 във връзка с чл.25, ал.1, чл.40, ал.2, чл.47, ал.1 и 2 от Закона за горите държавните лесничейства:
1. могат да извършват ползване на дървесина от държавния горски фонд, като изпълняват дейностите по добива и транспортирането й;
2. при невъзможност самостоятелно да изпълнят дейностите по т.1 възлагат извършването им при условията и по реда на Закона за обществените поръчки.
(5) Предвидените мероприятия по устройствените проекти, планове и програми в горите - изключителна държавна собственост, които не са задължение на концесионерите по договори, се извършват от държавните лесничейства.
(6) Ползването в едно насаждение за определен период се извършва само по един от начините, посочени в ал.2 или 4.
(7) Не се допуска едновременно ползване в едно насаждение от двама и повече ползватели, с изключение на случаите, когато ползването се осъществява от местното население за собствени нужди.
(8) Ползванията от горите, както и от земите от горския фонд - собственост на общините, се осъществяват по начините, посочени в ал.2 или 4, при условията и по реда, определени с решение на общинския съвет.
(9) Ползванията от горите, както и от земите от горския фонд - собственост на физически или юридически лица, се осъществяват от техните собственици в съответствие със Закона за горите и с правилника, а разпореждането с добитите материали се извършва свободно.

Чл.81. Предоставеното концесионно право върху гори обхваща ползването на дървесина само във:
1. насаждения, в които е предвидено последващо изкуствено възобновяване (провеждане на гола сеч и залесяване), при спазване изискванията на чл.52 от Закона за горите;
2. насаждения, в които е предвидено последващо издънково възобновяване - насаждения, предвидени да се стопанисват като нискостеблени.
Чл.82. (1) Ползването на дървесина от насаждения в обекта на концесията извън случаите, посочени в чл.81, се извършва по реда на чл.80, ал.2, т.1, 2 и 3.
(2) Изпълнението на предвидените в устройствените проекти мероприятия, необхванати от предоставеното концесионно право, се организира от държавното лесничейство в горите - държавна собственост, и от общините - в горите - общинска собственост.
Чл.83. Срокът на действие на концесионния договор за гори от държавния и общинския горски фонд не може да бъде по-дълъг от срока на действие на устройствения проект, план или програма.
Чл.84. Държавните лесничейства контролират концесионера относно спазването на разпоредбите на Закона за горите, Закона за ловното стопанство, Закона за рибното стопанство и специалните разпоредби за горите в защитените територии.
Чл.85. При предоставяне на концесионно право върху гори - държавна и общинска собственост, не се допуска ограничаване на свободния достъп до концесионния обект.

Чл.86. (1) Годишното ползване се осъществява в съответствие с определеното ползване с устройствените проекти, планове и програми.
(2) При планиране на лесосечния фонд средногодишното ползване се определя по площ съобразно предвижданията на устройствените проекти, планове и програми.
(3) Годишното ползване за държавните и общинските гори се одобрява от регионалното управление на горите по представени план-извлечения от устройствените проекти, планове и програми.
(4) План-извлеченията се представят в регионалното управление по горите до 31 март в годината на маркирането от:
1. държавното лесничейство - за ползване в държавните гори;
2. общината чрез държавното лесничейство - за ползване в горите - общинска собственост.
(5) (изм.,ДВ,бр.74 от 2002 г.) Ползването в гори - собственост на физически или юридически лица, предвидено по устройствени проекти, планове и програми, се извършва въз основа на писмено заявление, подадено от собствениците или от упълномощено от тях лице, одобрено от директора на държавното лесничейство.
Чл.87. (1) (изм.,ДВ,бр.74 от 2002 г.) Маркирането на дърветата за сеч в държавните и общинските гори се извършва след одобряване на план-извлечението, а в горите - собственост на физически или юридически лица, се извършва преди подаване на писменото заявление по чл.86, ал.5.
(2) Маркирането на дърветата за сеч се извършва в облистено състояние освен в случаите, когато сечта е с интензивност 100 на сто.
(3) (отм.,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(4) (отм.,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(5) Определените за сеч дървета с диаметър на гръдна височина над 14 см се маркират с контролна горска марка. Тя се поставя в основата на дърветата, от долната страна на склона така, че след отсичането на дърветата марката да остане на пъна.
(6) Определените за сеч дървета с диаметър на гръдна височина под 14 см се отбелязват с блажна боя, с която е извършено маркирането на дървостоя в насаждението.
(7) Маркирането, кубирането и сортиментирането се извършват от инженер- или техник-лесовъди.
Чл.87а. (нов,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(1) Ползването на дървесина от горите в държавния горски фонд се предоставя в съответствие с график, одобрен от началника на Националното управление по горите.
(2) Процедурите по чл.80 за определяне на ползвател се провеждат от 1 ноември на годината, предхождаща годината на започване на сечта.
(3) При приключване на сортоизпитвателните опити в насаждения от дървесни видове (тополи, върби, акация и др.) лицето, което провежда опитите, отправя писмено искане чрез директора на държавното лесничейство до началника на регионалното управление на горите да бъде разрешено ползването на дървесината от насажденията. Въз основа на писменото разрешение на началника на регионалното управление на горите директорът на държавното лесничейство сключва договор за ползването на дървесината с лицето, провело сортоизпитвателните опити.
Чл.87б. (нов,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(1) Процедурите по чл.80, ал.2, т.2 и 3 се организират от държавните лесничейства.
(2) В процедурите за определяне на ползвател на дървесина от държавния горски фонд участват търговци, които са лицензирани по реда на наредбата по чл.39, ал.1 от Закона за горите.
(3) Не може да участва в процедура за ползване на дървесина от държавни гори чрез търг, конкурс или преговори с потенциален ползвател кандидат, който:
1. е обявен в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност;
2. се намира в ликвидация;
3. е лишен от правото да упражнява търговска дейност;
4. има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията;
5. не отговаря на техническите или на квалификационните изисквания за извършване ползването на дървесината, определени в заповедта за откриването на процедурата и в условията за провеждането й;
6. е "свързано лице" по смисъла на Търговския закон с търговец, който не отговаря на изискването по т.4.
(4) Изискването по ал.3, т.3 се отнася за управителите или за изпълнителните членове на управителните органи на кандидатите.
(5) Обстоятелствата по ал.3, т.4 се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, а обстоятелствата по ал.3, т.1, 2, 3 и 6 - с декларация.
Чл.87в. (нов,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(1) Търгове за ползване на дървесина от държавния горски фонд може да се провеждат за всички обекти, с изключение на случаите по ал.4.
(2) Търговете се провеждат с явно или тайно наддаване.
(3) В процедура по търг с явно наддаване едно физическо лице не може да представлява повече от един кандидат.
(4) Конкурс за ползване на дървесина от държавния горски фонд се провежда задължително в следните случаи:
1. за обекти, чиято начална цена е не по-малко от 100 000 лв.;
2. за обекти, в които освен ползване на дървесина е предвидено и извършване на лесовъдски и/или ловностопански мероприятия.
(5) Правото на ползване на дървесина от държавния горски фонд може да се предоставя чрез преговори с потенциални ползватели:
1. за обекти, предложени на търг или конкурс, за които не са се явили кандидати;
2. за обекти, в които се налага спешно усвояване на дървесината поради повреди от биотични или абиотични фактори и е невъзможно дървесината в обекта да се измери преди сечта;
3. за обекти, в които се провежда учебно-производствена и научноизследователска дейност;
4. за задоволяване потребностите на потребители с годишен обем на преработваната от тях технологична дървесина не по-малко от 50 000 куб. м.
(6) В случаите по ал.5, т.4 преговорите се провеждат от Националното управление по горите, което сключва рамков договор със спечелилия участник. Въз основа на рамковия договор спечелилият участник сключва договорите за ползване на дървесина с директорите на държавните лесничейства.
(7) Когато обектът по ал.5, т.4 е в района на дейност на едно регионално управление на горите, началникът на Националното управление по горите може да разпореди преговорите да се проведат от съответното регионално управление.
Чл.87г. (нов,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(1) Заповедта за провеждане на търг се издава от началника на регионалното управление на горите.
(2) Заповедта за провеждане на търга съдържа:
1. номер на обекта и списък на насажденията, включени в него;
2. вид на търга;
3. начална и/или крайна цена без данък върху добавената стойност;
4. условия и размер на гаранцията за участие и на гаранцията за изпълнение;
5. условия за плащане на цената;
6. техническите и квалификационните изисквания за извършване на ползването;
7. време и начин за оглед на обектите;
8. цена на тръжните документи и място, откъдето може да се получат;
9. срок, до който трябва да бъде депозирана офертата;
10. място, ден и час на провеждане на търга;
11. дата за провеждане на повторен търг.
(3) Със заповедта по ал.1 се утвърждава тръжната документация, която съдържа:
ф 1. проект на договор;
2. текст на обявата за провеждане на търга;
3. списък на документите, които следва да бъдат представени от кандидатите при участие в търга;
4. основанията за декласиране на участник;
5. началната цена на всяка категория дървесина за всяко насаждение, включено в обекта;
6. изисквания към подизпълнители, когато ползването ще бъде осъществявано по този начин;
7. други условия и изисквания.
(4) Към тръжната документация се прилага копие от заповедта по ал.1.
(5) В условията по ал.3 могат да се определят и срокове за сеч и извоз по насаждения.
(6) Размерът на стъпката е от 0,5 до 10 на сто от началната цена.
Чл.87д. (нов,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(1) Кандидатът представя парична гаранция за участие в процедурата по предоставяне на ползването в размер от 5 до 10 на сто от началната цена на обекта.
(2) Кандидатът, определен за ползвател, представя гаранция за изпълнение на договора, която се освобождава след неговото приключване. Размерът на гаранцията се определя в абсолютна стойност като процент от стойността на договора, но не повече от 20 на сто.
(3) Гаранцията за изпълнение се представя в една от следните форми:
1. банкова гаранция;
2. парична сума.
(4) Гаранцията за участие се задържа, когато кандидат в процедурата:
1. оттегля предложението си след изтичането на срока за подаване на офертите;
2. подаде жалба срещу решението за класирането до решаването на спора от съда;
3. е определен за изпълнител, но не сключи договор.
(5) Гаранциите за участие на некласираните кандидати се освобождават в срок 3 работни дни след изтичането на срока за подаване на жалба срещу заповедта за класиране. В същия срок се освобождават гаранциите на всички кандидати при прекратяване на процедурата.
(6) Гаранциите за участие на класираните кандидати, с изключение на спечелилия, се освобождават в срок 3 работни дни след сключването на договора.
(7) Гаранциите се освобождават, без да се дължат лихви за периода, през който средствата законно са престояли по сметките на Националното управление по горите и неговите органи.
(8) В срок 3 дни от влизането в сила на заповедта за класиране спечелилият участник представя гаранция по ал.2 в размер на разликата между дължимата гаранция за изпълнение на договора и внесената гаранция за участие.
(9) Гаранцията за изпълнението на договора се връща, съответно се освобождава след освидетелстване на всички сечища в обекта и заплащане на дължимите суми по договора.
Чл.87е. (нов,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(1) Търгът се оповестява публично не по-малко от 14 дни предварително чрез обява в местен вестник или в централен ежедневник. В обявата се вписват данните по чл.87г, ал.2, т.1, 2, 7, 8, 9 и 10.
(2) Обявата за търга се поставя на определените места в сградата на общинската администрация и на държавното лесничейство.
(3) Повторният търг се провежда на същото място и в същия час до 14 дни след датата на първия търг.
(4) След изтичането на срока за подаване на офертите началникът на регионалното управление на горите издава заповед, с която определя състава на комисията за провеждане на търга и възнаграждението на членовете, които не са служители на Националното управление по горите, неговите органи и поделения, което е за сметка на приходите по чл.87г, ал.2, т.8.
(5) Комисията по провеждането на търга се състои най-малко от 5-има членове. Определят се и двама резервни членове. Председател на комисията е служител на Националното управление по горите, регионалното управление на горите или държавното лесничейство.
(6) Комисията може служебно да събира доказателства за обстоятелствата по чл.87б, ал.3.
(7) На заседанието на комисията се води протокол. Ако някой от членовете на комисията има особено мнение, то се отбелязва в протокола и към него се прилагат писмени мотиви. В 3-дневен срок от приключването на работата си комисията представя на началника на регионалното управление на горите протокола и цялата документация, събрана в хода на провеждането на търга.
(8) Член на комисията не може да бъде лице, което:
1. има материален интерес от възлагане на ползването;
2. е "свързано лице" по смисъла на Търговския закон с някой от кандидатите в процедурата или с членове на техните управителни и/или контролни органи.
(9) Членовете на комисията са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, които са узнали във връзка със своята работа в комисията. За обстоятелствата по тази алинея и по ал.8 те представят декларация при назначаването им.
(10) Комисията взема решения с обикновено мнозинство.
(11) Участниците в търга представят:
1. документ за закупени тръжни книжа;
2. документ за внесена гаранция за участие;
3. удостоверение от компетентните държавни органи, че кандидатът няма изискуеми задължения към държавата и към осигурителни фондове или официален документ за допуснато отсрочване или разсрочване на задълженията;
4. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;
5. документ за данъчна регистрация и БУЛСТАТ;
6. декларация за обстоятелствата по чл.87б, ал.3, т.1, 2, 3 и 6;
7. доказателства, че кандидатът отговаря на техническите и квалификационните изисквания за извършване на ползването, определени в заповедта за откриване на процедурата и в условията за провеждането й;
8. документ за самоличност на физическото лице, представляващо търговеца при провеждането на процедурата;
9. нотариално заверено пълномощно, когато лицето участва с представител.
Чл.87ж. (нов,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(1) При търг с явно наддаване кандидатът попълва заявление по образец, утвърден от началника на Националното управление по горите, и получава пореден номер за съответния обект.
(2) Кандидат, който участва за няколко обекта в една тръжна сесия, представя на комисията един комплект документи по чл.87е, ал.11, т.3-7. По чл.87е, ал.11, т.1 и 2 кандидатите представят документ за всеки обект поотделно.
(3) (попр.,ДВ,бр.79 от 2002 г.) Документите по чл.87е, ал.11, т.8 и 9 се представят на комисията при откриването на процедурата.
(4) В деня и часа, определени за провеждането на търга, председателят на комисията проверява присъствието на членовете на комисията. При отсъствие на председателя на комисията функциите му се поемат от секретаря.
(5) Процедурата се прекратява с мотивирана заповед на органа, който я е открил, в случаите, когато:
1. всички оферти не отговарят на предварително обявените условия;
2. кандидатите, класирани на първо и второ място, последователно откажат да сключат договор;
3. отпаднат основанията за провеждане на процедурата в резултат на съществена промяна в обстоятелствата, които не са могли да бъдат предвидени от органа, издал заповедта за откриването й.
(6) В случаите по ал.5, т.3 гаранциите за участие в процедурата се освобождават.
(7) При възникване на обстоятелства, които правят невъзможно провеждането на търга, се насрочва нова процедура по реда на чл.87г.
(8) В случаите по ал.5, когато се прекратява вече започната тръжна процедура поради невъзможност за продължаването й или се насрочва нова, участниците, обявени до този момент за спечелили отделни обекти - предмет на търга, запазват правата си.
(9) Когато за участие в търг с явно наддаване е регистриран само един кандидат, търгът не се провежда и се отлага за датата на повторния търг.
(10) Когато на търг с явно наддаване се яви само един от регистрираните кандидати, търгът се отлага с един час. В случай че и след този срок не се яви друг от регистрираните кандидати, търгът се отлага за датата на повторния търг.
(11) Когато на търга не се яви кандидат, търгът се обявява за непроведен и се провежда на датата, определена за повторен търг в заповедта на началника на регионалното управление на горите.
(12) Когато на търга, провеждан повторно в случаите по ал.8, 9 и 10, се яви само един кандидат, той се обявява за спечелил по предложената от него цена, която не може да бъде по-ниска от началната тръжна цена.
(13) Присъствието на представител на кандидата при провеждането на процедурата е задължително.
(14) При търг с явно наддаване председателят на тръжната комисия обявява ясно обекта на търга, началната и/или крайната цена и стъпката.
(15) Търгът с явно наддаване се провежда по следния ред:
1. председателят или определен от него за водещ търга член на комисията обявява последователно нарастването над началната цена; всяко увеличение е в размер една стъпка и се разграничава със звуков сигнал;
2. наддаването се извършва от допуснатите за участие кандидати, които вдигат раздадените им номера и обявяват гласно размера на цената; обявената от участника цена го обвързва към комисията и другите участници в търга без право на позоваване на грешка;
3. печели този от участниците, който първи заяви, че купува на обявената от водещия цена; председателят обявява номера на спечелилия участник, класирания на второ място, достигнатата цена и закрива търга за този обект.
(16) Търгът с отстъпка се провежда по следния ред:
1. председателят или определен от него за водещ търга член на комисията последователно обявява намаляването под началната цена; всяко намаление е в размер една стъпка и се разграничава със звуков сигнал;
2. печели този от участниците, който първи заяви, че купува на обявената от водещия цена с вдигане на номера си и гласно обявяване на размера на цената; обявената от участника цена го обвързва към комисията и другите участници в търга без право на позоваване на грешка;
3. председателят обявява номера на спечелилия участник, достигнатата цена и закрива търга за този обект.
(17) Преди третото обявяване на последната достигната цена при търг с явно наддаване и преди достигането на крайната цена при търг с отстъпка председателят на комисията или водещият търга прави предупреждение, че е последна, и ако няма предложение, обявява приключването на наддаването или отстъпката със звуков сигнал.
(18) Когато в търга участват повече от двама кандидати и обектът бъде продаден на начална цена, обявена само от един от участниците, класираният на второ място се определя чрез жребий.
(19) В случай че участниците в търга след изрична покана от председателя не изявят желание да купят, включително по начална цена или по крайна цена, търгът за този обект се закрива, а внесените от тях гаранции за участие не се възстановяват.
Чл.87з. (нов,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(1) При търгове с тайно наддаване офертите се депозират преди процедурата в държавното лесничейство, без да се отварят пликовете, като се вписват в регистър по образец, одобрен от началника на Националното управление по горите. При приемане на офертата на приносителя се издава документ, върху който се отбелязват датата и часът на подаването й.
(2) Офертите се депозират в запечатан непрозрачен плик. Върху него се записват името на офериращия и пълното наименование на обекта на търга. В плика се поставят:
1. документите по чл.87е, ал.11, с изключение на тези по т.8 и 9;
2. офертата за цена, изписана цифром и словом за всеки обект, поставена в отделен непрозрачен запечатан плик, обозначен с надпис "Офертна цена", номерът на обекта и името на кандидата.
(3) Документите по чл.87е, ал.11, т.8 и 9 се представят на комисията при откриването на процедурата.
(4) Участниците в търгове с тайно наддаване нямат право да подават повече от една оферта за един обект, както и да правят допълнения или изменения в предадени вече оферти.
(5) След изтичането на срока за предаване на офертите се изготвя извлечение от регистъра, което заедно с пликовете се предоставя на председателя на комисията. Председателят обявява откриването на търга. Комисията проверява самоличността на участниците и констатира дали са изпълнени условията за провеждането на търга.
(6) Комисията в открито заседание отваря пликовете и проверява дали в тях са приложени всички необходими документи.
(7) За всеки обект председателят обявява допуснатите до участие кандидати и техните поредни номера, декласираните участници и основанието за отстраняването им.
(8) Пликовете с офертните цени се групират за всеки предлаган обект, без да се отварят. След това се пристъпва към обявяване на всеки обект по реда, посочен в обявата.
(9) Присъствието на представител на кандидата при провеждането на процедурата е задължително.
(10) Представители на кандидатите, допуснати за участие в процедурата за съответния обект, имат право да присъстват при отварянето на пликовете с офертните цени. Присъствието на представителите на кандидатите се отбелязва в протокола.
(11) Когато при търг с тайно наддаване в срока за подаване на предложенията е подадена само една оферта, комисията я отваря и обявява кандидата за спечелил обекта, ако офертата му е изготвена в съответствие с условията за провеждане на процедурата.
(12) Когато при търг с тайно наддаване се яви представител само на един от кандидатите, подали оферта за обекта, комисията отлага процедурата с един час, и ако след този срок не се яви друг, кандидатът се обявява за спечелил обекта, ако офертата му е изготвена в съответствие с условията за провеждане на процедурата.
(13) Търгът се печели от предложилия най-висока цена, което се обявява пред участниците от председателя на комисията. Председателят на комисията обявява и класирания на второ място и закрива търга за този обект.
(14) При предложена еднаква най-висока цена от няколко участници търгът продължава между тях като търг с явно наддаване и започва от тази цена, като се спазват изискванията на чл.87ж, ал.15.
(15) В случай че участниците по ал.14 не наддават, спечелилият се определя чрез жребий.
Чл.87и. (нов,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(1) Конкурс се провежда при условията и по реда за провеждане на търг с тайно наддаване. Освен реквизитите по чл.87г, ал.2 заповедта за провеждане на конкурс съдържа и:
1. критерии за оценка на офертите на участниците:
а) цена;
б) условия за плащане на цената;
в) срок за извършване на ползването и/или срок за изпълнение на мероприятията;
г) (попр.,ДВ,бр.79 от 2003 г.) доказателства за търговска репутация, освен ако кандидатът не е придобивал право за ползване на дървесина от държавните гори;
д) други критерии;
2. тежестта на критериите за оценяване в комплексната оценка на офертите;
3. начина за определяне на величината на отделните критерии и за определяне класирането на кандидатите.
(2) При провеждане на конкурс комисията проверява дали представените оферти отговарят на условията, посочени в конкурсната документация, и определя допуснатите до участие кандидати, декласираните участници и основанията за отстраняването им за всеки обект поотделно. Комисията може служебно да събира доказателства за обстоятелствата по чл.87б, ал.3.
(3) За спечелил конкурса се обявява кандидатът, чиято оферта е с най-висока оценка. При еднаква оценка за спечелил се обявява кандидатът, чиято оферта е получила най-висока оценка по критерия с най-голяма тежест.
(4) Комисията изготвя протокол по образец в 4 екземпляра - за спечелилия процедурата, за класирания на второ място, за продавача и за регионалното управление на горите. Протоколът се подписва от членовете на комисията. Копие от протокола се предоставя и на некласираните кандидати при поискване.
(5) При конкурс, проведен на основание чл.87в, ал.4, т.2, гаранцията за изпълнение се връща след изготвянето и на предавателно-приемателен протокол за извършването на лесовъдските и/или ловностопанските мероприятия.
(6) Протоколът по ал.5 се подписва и от представител на търговеца - лесовъд, лицензиран за извършване на съответната дейност.
Чл.87к. (нов,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(1) В срок 3 работни дни от получаване на протокола за работата на комисията органът, издал заповедта за откриване на търга или конкурса, издава заповед за определяне на резултата от класирането.
(2) Кандидатите се уведомяват писмено за резултатите от класирането.
Чл.87л. (нов,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(1) Заповедта за провеждане на процедура за преговори с потенциални ползватели се издава от директора на държавното лесничейство, а в случаите по чл.87в, ал.5, т.4 - от началника на Националното управление по горите, съответно на регионалното управление на горите, и съдържа реквизитите на заповедта по чл.87г, ал.2.
(2) Със заповедта по ал.1 се одобрява документацията за участие в преговорите, в която се съдържат изискванията на чл.87г, ал.3 и 4. За гаранциите по преговорите се прилагат съответно правилата на чл.87д.
(3) Заповедта се обявява по реда на чл.87е, ал.1 и 2.
(4) Органът по ал.1 отправя покана до определен от него кандидат или кандидати. В поканата се съдържат данните от заповедта по ал.1.
(5) Преговорите се провеждат в срок до 20 дни от датата на публикуване на заповедта по ал.1.
(6) Предложения за участие в процедура за преговори с потенциални ползватели могат да подават и кандидати, до които не е отправена покана. Не може да бъде отказано приемането и разглеждането на тези предложения.
(7) Органът по ал.1 договаря условията на ползване с оглед запазване интересите на страните.
(8) Преговорите се провеждат от комисия в състав, определен съгласно изискванията на чл.87е, ал.4. За условията и реда за назначаването и работата на комисията се прилагат съответно правилата на чл.87е, ал.5, 6, 7, 8, 9 и 10.
(9) За прекратяване на започнати процедури се прилагат съответно правилата на чл.87ж, ал.5, 6, 7 и 8.
(10) Кандидатите за участие нямат право да подават повече от една писмена оферта за един обект. В хода на преговорите кандидатите имат право да променят и допълват офертата си.
(11) Офертата се представя в запечатан непрозрачен плик от кандидата или от негов упълномощен представител. Върху плика се отбелязват обектът на преговорите и адресът на подателя. В плика се поставят:
1. документите по чл.87е, ал.11, с изключение на тези по т.8 и 9;
2. офертата за цена, изписана цифром и словом за всеки обект, поставена в отделен непрозрачен запечатан плик, обозначен с надпис "Офертна цена", номерът на обекта и името на кандидата.
(12) Документите по чл.87е, ал.11, т.8 и 9 се представят на комисията при откриването на процедурата.
(13) Офертите се депозират в държавното лесничейство, а в случаите по чл.87в, ал.5, т.4 - в Националното управление по горите, съответно в регионалното управление на горите, съгласно правилата на чл.87з, ал.1-5.
(14) Оферта, представена след изтичането на крайния срок, не се приема. Не се приема и оферта в незапечатан или с нарушена цялост плик. Такава оферта се връща на кандидата срещу разписка и това се отбелязва в регистъра.
(15) Не се отварят оферти, подадени от кандидат, чийто представител не присъства на заседанието, както и оферти, поставени в плик с нарушена цялост.
(16) Комисията служебно следи за редовността на представените документи, както и за спазването на условията и изискванията за участие в процедурата. При поискване кандидатите имат право да получат копие от протокола.
(17) Преди отварянето на пликовете с офертните цени комисията дава възможност на допуснатите до участие кандидати да променят ценовата си оферта. Промяната на офертата се извършва в писмена форма, без представителите на кандидатите да напускат залата за провеждането на процедурата.
(18) Алинея 17 не се прилага в случаите, когато има само един допуснат до участие кандидат.
(19) Присъствието на представители на кандидатите, допуснати за участие в процедурата за съответния обект, при отварянето на пликовете с офертните цени е задължително. Присъствието се отбелязва в протокола.
(20) Комисията не отваря плика с офертната цена и не разглежда офертата на кандидат, чийто представител не присъства на заседанието.
(21) Когато някой от кандидатите е упражнил правото си по ал.17, комисията не отваря първия плик с офертната цена и отбелязва върху него, че офертата е оттеглена.
(22) Когато няколко кандидати са предложили еднаква най-висока цена, комисията им дава възможност да променят офертната си цена. При отказ на кандидатите да променят предложението си класираният на първо място се определя чрез жребий.
(23) Допускането на кандидатите до участие, изменението на офертите по ал.17 и 22 и отварянето на пликовете с офертните цени се извършват в едно заседание.
(24) В срок 3 работни дни след приключването на работата комисията предава протокола на директора на държавното лесничейство, а в случаите по чл.87в, ал.5, т.4 - на началника на Националното управление по горите, съответно на регионалното управление на горите.
(25) За спечелил преговорите се обявява кандидатът, предложил най- висока цена.
(26) В срок 3 работни дни от получаването на протокола за работата на комисията органът, издал заповедта за откриване на процедурата, издава заповед за определяне на резултата от класирането.
(27) Кандидатите се уведомяват писмено за резултатите от класирането.
Чл.87м. (нов,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(1) Договор със спечелилия процедурата се сключва в писмена форма в едноседмичен срок от влизането в сила на заповедта за определяне на резултатите от класирането. В договора задължително се включват условията, при които е спечелен обектът.
(2) При отказ на спечелилия участник да сключи договор в срока по ал. 1 се поканва вторият класиран. Ако и той откаже да сключи договор в 7-дневен срок, органът, издал заповедта за определяне на резултатите от класирането, прекратява процедурата.
Чл.87н. (нов,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(1) Насажденията, включени в обекта, се предават на ползвателя от директора на държавното лесничейство или от упълномощено от него длъжностно лице с подписване на предавателно-приемателен протокол и издаване на писмено позволително за сеч. Протоколът и позволителното за сеч се подписват от представител на търговеца - лицензиран лесовъд.
(2) Добитата дървесина се фактурира по категории. Цената на всяка категория дървесина се определя пропорционално на съотношението между достигнатата и началната цена на обекта.
(3) Когато в условията за провеждане на процедурата е предвидено плащане на цената на вноски и не е определен друг срок за заплащане на първата вноска, тя се заплаща в 30-дневен срок от получаване на позволителното за сеч.
(4) Размерът на първата вноска е не по-малък от 10 на сто от достигнатата стойност на правото на ползване за насаждението. Останалата част от цената по договора се заплаща на месечни вноски в размер, определен на базата на остатъка от стойността на обекта, разделен на броя на месеците по срока за извоз, определен в позволителното за сеч.
(5) Държавното лесничейство издава позволителни за транспортиране до размера на внесените от ползвателя вноски.
(6) Позволителните за транспортиране се подписват от упълномощен представител на търговеца.
(7) Правото на собственост върху добитата дървесина преминава върху купувача от момента на издаване на позволително за транспортиране.
(8) Документите по чл.94, ал.6 се издават от упълномощено длъжностно лице, което има сключен трудов договор с ползвателя.
(9) Когато крайният срок за плащане на цената на обекта не е посочен в условията за провеждане на процедурата, той се определя в договора.
(10) Актът за освидетелстване на сечищата се подписва от лицензирания лесовъд на търговеца по чл.87б.
Чл.87о. (нов,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(1) Директорът на държавното лесничейство прекратява договора с едностранно писмено уведомление, без да дължи обезщетение за пропуснати ползи, в случаите, когато:
1. купувачът не плати някоя от дължимите вноски или цената на обекта в срока, посочен в договора;
2. по време на действието на договора в резултат на настъпила промяна в обстоятелствата ползвателят вече не отговаря на някое от изискванията по чл.87б;
3. по време на изпълнението на договора бъде установено, че купувачът е подписал декларация с невярно съдържание;
4. ползвателят не започне сеч в 14-дневен срок от датата на издаване на съответното позволително.
(2) При прекратяване на договора по реда на ал.1 гаранцията за изпълнение не се връща.
(3) Купувачът няма право да предоставя на трети лица правото на ползване от обекта на търга, конкурса или преговорите.
(4) Когато след сключването на договора поради обективни причини се налага промяна на вида и интензивността на сечта в някое от включените в обекта насаждения, директорът на държавното лесничейство след извършване на инвентаризация и определяне на новите условия за осъществяване на ползването има право да предложи на ползвателя да подпише допълнително споразумение към договора и ползването в насаждението да се извърши съобразно резултатите от инвентаризацията при запазване на достигнатите цени на категориите дървесина за съответното насаждение.
(5) При отказ на купувача да сключи анекс по реда на ал.4 директорът има право:
1. да прекрати едностранно действието на договора за това насаждение, когато купувачът не желае да извърши ползването в насаждението по ал.4 и сечта в него не е започнала, но желае да продължи ползването във всички останали, в които не се налага промяна на вида и интензивността на сечта;
2. да спре сечта в насаждението със заповед; тогава купувачът заплаща и извозва само отсечената до този момент дървесина.
(6) В случаите по ал.5, т.1 на купувача се връщат вноските, които е направил за съответното насаждение.
(7) При различия между утвърдения технологичен план и приложената към условията за провеждане на процедурата технологична схема относно технологичните просеки директорът на държавното лесничейство назначава комисия, която да установи дали това води до разлики в количествата дървесина за ползване общо в насаждението и по категории.
(8) В комисията по ал.7 се включват представители на държавното лесничейство, представител на търговеца - лицензиран лесовъд, а когато гората е собственост на физическо или юридическо лице, или на община - и представител на собственика. В комисията могат да бъдат включвани представители и на други заинтересувани лица.
(9) Комисията приключва работата си в 14-дневен срок от утвърждаването на технологичния план и отразява резултатите от проверката в протокол.
(10) Когато има разлика между количествата дървесина, посочени в документацията за провеждане на процедурата, и количествата, посочени в протокола по ал.9, страните по договора сключват анекс при запазване на достигнатите цени по категории.
Чл.87п. (нов,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(1) (попр.,ДВ,бр.79 от 2003 г.) Продажбата на добитата от държавното лесничейство дървесина по реда на чл.80, ал.4 се извършва по сортименти:
1. чрез търг с явно наддаване;
2. чрез пряко договаряне по цени, определени съгласно методика, утвърдена от началника на Националното управление по горите.
(2) Продажбата на дървесината се извършва по отделни сортименти, групирани в пакет, или за цялото количество по един от следните начини:
1. предварителна продажба на прогнозни количества по сортиментна ведомост на маркирания лесосечен фонд;
2. продажба от временен склад.
(3) Заплащането на дървесината по ал.2, т.1 се извършва по действително добити и транспортирани количества.
(4) Продажбата на добитата от държавното лесничейство дървесина, останала непродадена след провеждане на търг, се извършва по реда на ал.1, т.2.
Чл.87р. (нов,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(1) Търгът се организира и провежда от комисия, назначена от директора на държавното лесничейство, в състав 3-ма или 5-има членове, включително председател.
(2) Процедурата се открива със заповед на директора на държавното лесничейство, която съдържа:
1. наименование на органа, който провежда търга;
2. вид на сортиментите и количеството по дървесни видове;
3. начална цена по сортименти или в пакет без данък върху добавената стойност;
4. размер на гаранцията за участие и на стъпката;
5. (попр.,ДВ,бр.79 от 2003 г.) размер на гаранцията за изпълнение в случаите по чл.87п, ал.2, т.1;
6. място, време и начин за оглед на дървесината;
7. условия и начин за плащане на цената;
8. цена на тръжните документи, време и място, откъдето могат да се получат;
9. краен срок за приемане на заявленията за участие и деня за обявяване на резултатите;
10. място, ден и час на провеждането на търга;
11. състав на комисията за провеждането на търга;
12. дата за провеждане на повторен търг;
13. други тръжни условия.
(3) Със заповедта по ал.2 се утвърждават тръжните документи, които съдържат:
1. препис от заповедта за провеждането на търга, с изключение на ал.2, т.11;
2. срок за транспортиране на закупената дървесина;
3. текст на обявата за провеждане на търга;
4. списък на документите, които следва да бъдат представени от кандидатите при участие в търга;
5. основанията за декласиране на участник.
(4) Търгът се оповестява публично най-малко 7 дни предварително чрез обява в местен вестник или в централен ежедневник. В обявата се вписват данните по ал.2, т.1-10, 12 и 13.
(5) В срока по ал.4 обявата за търга се поставя и в кметството, на чиято територия е седалището на държавното лесничейство, и на мястото за съобщения в сградата на държавното лесничейство.
(6) Повторният търг се провежда до 3 дни след датата на първия търг на същото място и в същия час.
(7) Участниците в търга представят следните документи:
1. документ за внесена гаранция за участие;
2. документ за самоличност на физическото лице, представляващо търговеца при провеждането на процедурата;
3. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация на търговците.
(8) За провеждането на търга се прилагат разпоредбите на чл.87ж, ал.1, 4, 7-15 и 17-19 вкл.
(9) За спечелил търга се обявява кандидатът, предложил най-висока цена. Когато двама и повече кандидати предложат една и съща цена, тръжната комисия определя крайния купувач чрез жребий в присъствието на кандидатите.
(10) За проведения търг комисията съставя тръжен протокол в 4 екземпляра - един за купувача, един за класирания на второ място и два за продавача.
(11) Резултатите се обявяват на мястото за обяви в държавното лесничейство.
(12) Дървесината се предава на купувача след плащане на цената. Собствеността върху дървесината преминава върху купувача с издаването на позволителното за транспортиране.
(13) Ако включена в търг дървесина не е продадена, цената може да се намали до 10 на сто. Предложението за промяна на началната тръжна цена се прави от председателя на тръжната комисия до директора на държавното лесничейство.
(14) Непродадената дървесина, включена в два последователни търга, може да се продава на първия по време кандидат-купувач, заявил писмено желанието си да закупи дървесината, по цена не по-ниска от 80 на сто от първоначалната тръжна цена.
(15) В случаите по ал.14 директорът на държавното лесничейство издава заповед, с която определя дървесината за продажба до явяването на първия по време купувач. Заповедта се поставя на мястото за обяви в сградата на държавното лесничейство.
(16) Явилият се купувач следва да плати цената в срок до 3 работни дни.
(17) Когато за дървесината не се яви купувач в срок 30 дни, директорът на държавното лесничейство съгласувано с началника на регионалното управление на горите или с упълномощено от него длъжностно лице определя реда за разпореждане с нея.
Чл.87с. (нов,ДВ,бр.74 от 2002 г.)
(1) Размерът на гаранцията за участие е не по-малък от 1 на сто от началната цена, а размерът на стъпката е от 0,5 до 10 на сто от началната цена.
(2) Гаранцията за изпълнение се определя по реда на чл.87д, ал.2 и 3.
Чл.87т. (нов,ДВ,бр.74 от 2002 г.) Продажбата по чл.87п, ал.2, т.2 се извършва при спазване на следните условия:
1. спечелилият търга заплаща предложената цена в срок до 3 работни дни от датата на обявяване на резултатите;
2. ако плащането не се извърши в срока по ал.1, гаранцията за участие се задържа и се предлага на следващия по ред кандидат да заплати предложената от него цена;
3. ако и вторият по ред кандидат не извърши плащането в определения срок, тръжната комисия отбелязва със забележка в тръжния протокол, че дървесината не е продадена;
4. закупената дървесина следва да се транспортира от купувача в срока, посочен в условията за провеждането на търга, който не може да бъде по-малък от 3 дни; след този срок купувачът дължи магазинаж съгласно определените тръжни условия;
5. връщането на внесената гаранция за участие, с изключение на гаранцията на спечелилия и класирания на второ място, се извършва по нареждане на председателя на тръжната комисия след подписване на тръжния протокол;
6. гаранцията за участие на класирания на второ място участник се освобождава в срок до 3 работни дни от датата на заплащане на дървесината от спечелилия търга.
Чл.88. (1) Ползването на дървесина от държавните гори се извършва възмездно, с изключение на случаите, посочени в чл.61, ал.1 от Закона за горите.
(2) Безвъзмездното ползване по ал. 1 на дървени материали за нуждите на държавните лесничейства, за строителство на горски сгради, телефонни линии, заслони, водопои, за научноизследователска дейност и за други подобни цели се извършва при условия и по ред, определени с наредба, издадена от ръководителя на Националното управление по горите.
(3) Право на ползване на дървесина по такси на корен имат:
1. местното население, когато ползването е за собствени нужди без право на продажба;
2. служителите и работниците на Националното управление по горите и на неговите органи и поделения без право на продажба;
3. юридически лица, когато материалите са им необходими за триангулачни и други геодезични знаци в горите, за геоложки и минни проучвания, за възстановяване на повредени или унищожени от стихийни бедствия пътни съоръжения, телефонни линии и други обекти, намиращи се в горите.
(4) Местното население ползва дървесина за собствени нужди по такса на корен от общинските гори, а при недостиг - от държавните гори на територията на държавното лесничейство.
(5) Местното население ползва от държавните гори дървени материали и дърва за огрев по такса на корен за собствени нужди без право на продажба по списъци, съгласувани между кметствата и съответните държавни лесничейства, по лимит, определен от Националното управление по горите.
(6) Физически лица - собственици на гори, ползват правата по ал.4 и 5, когато не могат да задоволят личните си нужди с дървесина от предвиденото ползване по устройствените проекти, планове и програми за собствените им гори.
Чл.89. (1) Ползването на дървесина по такси на корен се извършва по предварително установена или добита при сечта дървесна маса.
(2) При ползване на дървесина по предварително установена маса маркирането, кубирането и сортиментирането се извършват от инженер- и техник-лесовъди.
(3) (изм.,ДВ,бр.74 от 2002 г.) Местното население ползва дървесна маса при: реконструкции; отгледни сечи във високостеблени насаждения до 60-годишна възраст; санитарни сечи; събиране на суха и паднала дървесина от единично пръснати дървета; събиране на листников фураж и вършина; извършване на сечи в издънковите гори; почистване на просеки при експлоатация на обекти по чл.16; изсичане на подлес; сеч в нискостеблените гори. На ползвателя се издава позволително за сеч и извоз.
(4) (нова,ДВ,бр.74 оит 2002 г.) Събирането на суха и паднала дървесина от единично пръснати дървета в държавните гори се извършва от държавните лесничейства след инвентаризация и одобрени от регионалното управление на горите списъци на насажденията.
(5) (нова,ДВ,бр.74 оит 2002 г.) Събирането на суха и паднала дървесина от единично пръснати дървета в недържавните гори се извършва от техните собственици след одобрено от държавните лесничейства заявление.
(6) (пред.ал.4,ДВ,бр.74 от 2002 г.) При ползване на добита след сечта дървесна маса тя се измерва до 15 дни след изтичането на срока по позволителното за сеч. Допуска се и предсрочно частично измерване на добитата дървесна маса. Резултатите от измерването се отбелязват в акт, който се подписва от представители на държавното лесничейство, от собственика и от ползвателя. Описаните и измерени дървени материали се маркират с контролна горска марка.
(7) (пред.ал.5,ДВ,бр.74 от 2002 г.) На местното население се разрешава да ползва от държавния горски фонд отпадъчната дървесина след приключване на сечта и освидетелстване на сечищата срещу заплащане на такса.
Чл.90. Населението, живеещо постоянно в границите на дадена община, ползва дървесина по такса на корен от горите - собственост на същата община, при условията на чл.89 след решение на общинския съвет.
Чл.91. (1) Забранява се превишаване на ползването, предвидено по устройствени проекти, планове и програми.
(2) При превишаване на ползването поради стихийни и природни бедствия, при рязка промяна на здравословното състояние и хода на възобновителните процеси на насажденията и по други непредвидени причини превишението се компенсира през следващите 5 години.
(3) Сечта се провежда върху цялата площ на комплектуваните за сеч насаждения.
Чл.92. Ползвателите на дървесина са длъжни:
1. да секат само маркираните за сеч дървета или дърветата в границите на определеното сечище съгласно позволителното за сеч;
2. да запазват от повреди немаркираните дървета, подраста и младиняка;
3. да пазят граничните знаци, марките и номерата на маркираните дървета за сеч;
4. да повалят дърветата така, че да пазят от задръстване пътищата, реките, каналите, граничните линии, просеките и др.;
5. правилно да разкройват повалените стебла с оглед добиването на най-ценните сортименти;
6. да отсичат всички маркирани дървета, а при гола сеч - всички дървета върху площта на сечището без оглед на дървесния вид, качеството на дървесината, теренните условия, без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч;
7. да спазват установените правила и изисквания за техническа и противопожарна безопасност при работа в горите и в горско-санитарния минимум;
8. да извозват или спускат дървесната маса само по определените от държавното лесничейство пътища и места до временните складове с одобрен технологичен план;
9. да заравят своевременно ямите, образувани при изваждане на пънове и борина.
Чл.93. (1) Дърветата се секат ниско до земята. Височината на пъна, мерена от горната му страна, не трябва да надвишава 5 см - за пънове с диаметър до 20 см, и 10 см - за пънове с диаметър над 20 см.
(2) При сеч в издънкови насаждения, предвидени за издънково възобновяване, не се допуска засичане на дърветата от двете страни, както и унищожаване на пъновете.
Чл.94. (1) При ползване по предварително установена дървесна маса ползвателят има право да извозва дървените материали едновременно със сечта.
(2) При ползване на добита след сечта дървесина тя се кубира в сечището или на временните складове.
(3) Дървесината, изнесена извън местата, указани за нейното измерване в позволителното, и необявена за измерване, остава в разпореждане на държавното лесничейство.
(4) Транспортирането от определените места за измерване се разрешава, след като държавното лесничейство издаде позволително за транспортиране на измерената дървесина.
(5) Собствениците на гори са длъжни преди транспортиране на дървените материали да поставят експедиционната си марка.
(6) Ползвателите или собствениците на дървесината при транспортирането са длъжни да издават документ, удостоверяващ произхода и количеството на сортиментите, за всяко отделно транспортно средство.
(7) Собствениците на дървесина са длъжни при претоварване (преместване) на дървените материали да издават документа, предвиден в ал.6.
(8) Образците на документите по този член се определят от Националното управление по горите.
Чл.95. Собствениците на гори са длъжни с предимство да организират инвентаризирането и събирането на сухата и паднала маса в горите, като количествата се включват в лесосечния фонд за текущата година.
Чл.96. (1) Позволителните за сеч за всички гори, независимо от тяхната собственост, се издават от държавните лесничейства на собственика на гората, а за държавните гори - на ползвателя.
(2) Позволителното за сеч се издава за всяко насаждение, в което се определят сроковете за сеч и за извоз.
(3) По уважителни причини сроковете за сеч по ал. 2 могат да бъдат продължавани до 3 месеца, но не по-късно от 31 декември на същата година.
(4) По уважителни причини сроковете за извоз могат да бъдат продължавани до 3 месеца, а за буковите материали - до 1 месец.
(5) За държавните и общинските гори сроковете за сеч и извоз се продължават от регионалното управление на горите, а за всички останали гори и за местното население - от държавното лесничейство.
(6) Продължаване на сроковете за сеч и за извоз на дървесината се разрешава въз основа на писмено заявление от лицето, на което е издадено позволителното, направено не по-късно от 10 дни преди изтичане на сроковете, отразени в позволителното.
(7) Продължаването на сроковете за сеч и за извоз се вписва от държавното лесничейство във всички екземпляри на позволителното.
(8) След изтичане на сроковете за сеч и за извоз собственикът на гората има право на разпореждане с останалата неизсечена и неизвозена дървесина.
(9) Почистването на сечищата се извършва едновременно със сечта и продължава до приключване извоза на дървесината до временните складове. Сечищата се почистват съгласно указанията, дадени в позволителното за сеч.
(10) При неизпълнение на изискванията за сечта и почистването на сечищата директорът на държавното лесничейство въз основа на констативен протокол има право със заповед да спре сечта и извоза на добитата дървесина.
Чл.97. (1) Сечищата се освидетелстват от държавното лесничейство до 30 дни след изтичане на срока за извоз в присъствието на ползвателя или на собственика.
(2) При невъзможност за освидетелстване на сечището поради непреодолими природни условия освидетелстването се извършва до 10 дни след нормализиране на условията.
(3) За резултата от освидетелстването на сечището се съставя акт, който се подписва от представители на държавното лесничейство, от собственика на гората и от ползвателя.
(4) В акта по ал.3 се отразяват всички данни за изпълнението на задълженията по позволителното.
Чл.98. (1) Разрешенията за отсичане на материалите по чл.61, ал.1 от Закона за горите се издават от Националното управление по горите.
(2) Разрешенията за отсичане на материалите по чл.61, ал.2 от Закона за горите в размер до 20 куб. м годишно се издават от държавното лесничейство, в размер до 100 куб. м - от регионалното управление на горите, а за по-големи количества - от Националното управление по горите. Разрешенията се издават въз основа на мотивирано писмено заявление от заинтересуваните.
(3) За случаите по ал.2 държавното лесничейство издава позволително за сеч, в което се отбелязват: дървесният вид, количеството дървесина, мястото, откъдето ще се добие, номерът и датата на даденото разрешение. Необходимите материали се добиват след предварително маркиране предимно от суха и паднала маса или от санитарна и отгледна сеч, без да се влошава състоянието на насажденията.

Чл.99. Странични ползвания от всички гори, както и от земите от горския фонд са: добивът на борина, сено, кори, лико, семена, събирането на: гъби, билки (стръкове, грудки, корени, коренища, листа, семена, цветове, пъпки и др.), лишеи и мъхове, горски плодове, дървесна зеленина (иглолистна и широколистна), новогодишни елхи, пръчки (върбови, лескови, дрянови и др.), листников фураж, други растения, животни, които не са дивеч, паша на селскостопанските животни, инертни материали и други подобни, без ползване на дървесина.
Чл.100. (1) Страничните ползвания, когато представляват стопанска дейност, независимо от собствеността на горите и земите от горския фонд, се разрешават от държавното лесничейство с издаване на писмено позволително срещу заплащане на такса за издаването му.
(2) Не представляват стопанска дейност и не се издават позволителни за ползвания на горски плодове, семена, гъби, билки и други растения и на животни, които не са дивеч, когато се събират за лични нужди.
(3) Продуктите от странични ползвания, събирани по ал.2, не могат да бъдат обект на покупко-продажба.
Чл.101. (1) Позволително за странични ползвания от държавния горски фонд се издава от държавното лесничейство след заплащане на такса за определения вид и обем на ползването.
(2) Позволително за странични ползвания от гори и земи от горския фонд - общинска собственост, се издава от държавното лесничейство срещу документ за платена такса в общините.
(3) За странични ползвания от горите - собственост на физически или юридически лица, на собственика се издава позволително срещу заплащане на такса по чл. 100, ал. 1. Не се заплаща такса за предмета, вида и обема на страничните ползвания. Извършването на странични ползвания, допуснати с издаденото позволително, може да бъде преотстъпено от собственика на трети лица възмездно или безвъзмездно при свободно договаряне.
(4) Преотстъпването на правата по ал.3 има действие след регистрирането му в държавното лесничейство.
(5) Размерът на страничните ползвания, ако изрично не е указан в устройствените проекти, планове или програми, се определя от директора на държавното лесничейство или от упълномощено от него лице в присъствието на собственика. Възникналите противоречия се решават от ръководителя на регионалното управление на горите.
Чл.102. (1) В позволителното за странични ползвания се отразяват: ползвателят, собственикът на гори, районът за ползване, видът, режимът и количеството на разрешеното ползване, заплатени такси и срокът за ползване, но не по-късно от 31 декември на календарната година. След изтичане на посочените в позволителното срокове за добиване и извоз на странични горски продукти собственикът има право да се разпорежда с останалите недобити и неизвозени количества странични продукти. Заплатените по позволителното такси не се възстановяват.
(2) Юридически и физически лица - търговци по смисъла на Търговския закон, могат да организират добива, както и да изкупуват и преработват странични горски продукти след издадено от държавното лесничейство позволително. Позволителното се издава въз основа на писмено заявление, придружено от поименен списък на лицата, заети непосредствено в добива на страничните горски продукти, и издадено позволително.
Чл.103. (1) Страничните ползвания от горския фонд не трябва да се извършват по начини и със средства, водещи до увреждане или унищожаване на популациите и на местообитанията и до изтощаване на ресурсите.
(2) Не се допуска ползване на защитени със закон растителни и животински видове, както и ползване на защитени територии, ако определеният с нормативен акт режим не позволява това.
Чл.104. (1) Добивът на смола, борина и кори се извършва само в гори, в които предстои извеждане на възобновителна сеч.
(2) Добивът на смола се извършва в иглолистните гори, в които предстои извеждане на възобновителни сечи съгласно устройствените проекти, планове и програми.
(3) Добивът на пънна борина се извършва по начини и със средства, които не увреждат оставащия дървостой и подраст и подпомагат естественото им възобновяване. След изкореняване на пъновете отворените ями задължително се зариват.
(4) Забранява се добиването на кори от стоящи дървета, неподлежащи на сеч. Не се ограничава добивът на кори от отсечени дървета при извеждането на сечи, предвидени по устройствените проекти, планове и програми.
Чл.105. Позволителното за странични ползвания от държавните и общинските гори е лично и правата по него не могат да се преотстъпват на трети лица. Позволителното се предоставя на купувача за доказване на законния произход на добити продукти, които са предмет на покупко-продажбата.
Чл.106. Пашата в горите и земите от горския фонд е допълнителен резерв за разширяване на възможността за изхранване на селскостопанските животни.
Чл.107. Позволителното за паша се издава по образец, утвърден от Националното управление по горите. В него се отразяват: ползвателят, собственикът на гори, разрешените места за паша, видът и броят на животните, заплатените такси, прокарите и срокът.
Чл.108. (1) Пашата на селскостопански животни във всички гори и земи от горския фонд, независимо от тяхната собственост, се допуска съгласно устройствените проекти, програми или планове.
(2) За паша в държавните гори държавните лесничейства изготвят годишен план, който се утвърждава от регионалното управление на горите.
(3) Планът за паша в горите - общинска собственост, се изготвя от общинския съвет. Той се съгласува с държавното лесничейство и се утвърждава от регионалното управление на горите.
(4) Пашата в горите - собственост на физически и юридически лица, се извършва свободно при спазване на условията на годишното писмено позволително, издадено от държавното лесничейство. Преотстъпването на правото за паша се извършва по реда на чл.101, ал.3 и 4.
(5) Пашата се извършва само в указаните в позволителните места.
(6) Пътищата за прокар и водопой на селскостопански животни, минаващи през забранени за паша участъци, се определят с устройствените проекти, планове и програми.
Чл.109. Числеността на селскостопанските животни, допускани на паша в горите и земите от горския фонд, се определя според производителността, състоянието на пасищните участъци и тревната покривка при спазване на следните нормативи за:
1. високостеблени гори - за глава едър добитък минимум 12 дка, а за овца или свиня - минимум 2, 5 дка;
2. издънкови гори - за глава едър добитък минимум 10 дка, а за овца или свиня - минимум 2 дка;
3. високопланински и горски пасища - за глава едър добитък минимум 2 дка, а за овца или свиня - минимум 0,5 дка;
4. в насаждения за гола сеч с последващо изкуствено възобновяване - за коза 12 дка.
Чл.110. (1) Забранява се пашата на домашни животни във:
1. култури и млади насаждения от семенен произход и в издънкови насаждения с височина до 3 м. По преценка на държавното лесничейство може да се допусне паша на овце в млади насаждения с височина над 1,5 м, когато не съществува опасност за увреждането им;
2. гори, пожарища и други дървопроизводителни площи със започнал възобновителен процес, в които предстои извеждането на възобновителни сечи или е възможно естественото им възобновяване;
3. поройни горски земи, семепроизводствени насаждения и градини, горски разсадници, дендрариуми и гори, ловностопански територии, дивечоразвъдни бази и станции;
4. защитени територии, ако това изрично е указано с нормативен акт или в заповедта за обявяването им;
5. защитни и рекреационни гори, ако това изрично е указано със закон, правилник, наредба или в заповедта за обявяването им.
(2) Забранява се нощната паша в горите и пашата без пастир.
(3) Забранява се пашата на кози в горите, освен в насаждения, предвидени за гола сеч с последващо изкуствено възобновяване.
(4) Пашата на кози се допуска само със самостоятелни стада.
Чл.111. Страничните ползвания по чл. 99 се контролират и отчитат от Националното управление по горите и от неговите органи.