Чл.1. Този правилник урежда прилагането на Закона за данък върху добавената стойност.

Чл.2. Не е независима икономическа дейност по смисъла на закона:
1. осъществяваната дейност от физически лица по трудов договор;
2. осъществяваната дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица от физически лица, които не са еднолични търговци;
3. разпореждането с лична собственост от физически лица, когато то не се извършва по занятие;
4. дейността на държавните органи и органите за местно самоуправление, за която те не са данъчнозадължени лица съгласно закона.
Чл.3. (1) Държавни органи по смисъла на закона са и всички юридически лица, създадени със закон, които упражняват властнически правомощия.
(2) Действията или доставките на държавните органи и органите на местно самоуправление са извършени в качеството им на орган на държавна или местна власт, ако за действията или доставките е изпълнено някое от следните условия:
1. извършени са на основание на задължение, определено с нормативен акт;
2. за тях е определена такса с нормативен акт;
3. не могат да се извършват от търговец, освен ако това не му е вменено със закон;
4. са безвъзмездни.
(3) Доставките, извършвани от държавните органи и органите на местно самоуправление, имат за резултат значително нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.3, ал.3, т.1 от закона, ако законно могат да се извършват от търговец и не са инцидентни.
(4) Независимо от разпоредбата на чл.3, ал.2, т.1 от закона държавните органи и органите на местно самоуправление са данъчнозадължени лица за следните дейности или доставки:
1. извършване на далекосъобщителни услуги;
2. снабдяване с вода, газ, електричество и пара;
3. товарен транспорт;
4. пристанищни и летищни услуги;
5. пътнически транспорт;
6. продажба на нови стоки;
7. регулиране на пазар чрез продажби или покупки на стоки;
8. организирането на търговски панаири и изложби;
9. складова дейност;
10. туристически услуги;
11. рекламни услуги (включително отдаването под наем на рекламни площи);
12. отдаването под наем на сгради, части от тях и търговски площи.
13. (нова,ДВ,бр.9 от 2000 г.) радио и телевизионна дейност с търговски характер.
Чл.4. Данъчнозадължено лице при внос на стоки е всяко физическо или юридическо лице.
Чл.5. (1) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Предоставянето на стока или извършването на услуга между клонове или между структурни звена в състава на едно лице е вътрешен оборот и не е доставка.
(2) Предоставянето на стоки и услуги за консумация от работниците и служителите е доставка само в случаите, когато стоките или услугите се предоставят за тяхна лична консумация.
Чл.6. (1) Ако доставка на стока се съпътства от доставка на услуга и плащането е определено общо, се приема, че е налице само доставка на стока.
(2) Ако доставка на услуга се съпътства с доставка на стока и плащането е определено общо, се приема, че е налице само доставка на услуга.
(3) Разпоредбите на ал.1 и 2 не се прилагат, когато данъчната основа на всяка от доставките може да се определи отделно.
Чл.7. Вносител е лицето, което е поискало или може да поиска даване на митническо направление за стоките при внос, определено съгласно чл.115 от Правилника за прилагане на Закона за митниците.

Чл.8. (отм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.)
Чл.9. За доказване на износа по смисъла на чл.14, ал.1, т.4 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. писмена митническа декларация за поставяне на стоките под митнически режим "активно усъвършенстване" или "обработка под митнически контрол", в която той е вписан като титуляр;
2. договор, съгласно който той поема задължението да се извърши обработка, преработка или поправка на стоките по т.1;
3. документи, доказващи извършената обработка, преработка или поправка на стоките по т.1;
4. писмена митническа декларация за износ или реекспорт на обработените, преработени или поправени стоки, с която той приключва режима по т.1.
Чл.10. За доказване на износа по смисъла на чл.14, ал.1, т.5 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. изготвени и изпратени месечни сметки (фактури) на чуждестранните далекосъобщителни оператори за стойността на доставките по образец на Международния съюз по далекосъобщения или друг документ съобразно наложилите се международни традиции;
или
2. договор с чуждестранен далекосъобщителен оператор, фактура към него и спецификация за извършените доставки за месеца към същия този чуждестранен телекомуникационен оператор.
Чл.11. (отм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.)
Чл.12. За доказване на износа по смисъла на чл.15 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. писмена митническа декларация (единен административен документ), в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение по смисъла на чл.606, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за митниците;
2. данъчен документ за прехвърляне на собствеността върху стоките или вещните права върху тези стоки;
3. документи за превоза на тези стоки.
Чл.13. (1) За доказване на международен транспорт на стоки по смисъла на чл.16, т.1 - 3 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:
1. лиценз за извършване на международен превоз на товари, ако транспортът е автомобилен;
2. международни превозни документи, в които е вписан като превозвач - товарителница, коносамент, авиотоварителница или друг международно признат превозен документ или копие от тях.
(2) За доказване на международен транспорт на стоки по смисъла на чл.16, т.4 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:
1. превозни документи, в които доставчикът е вписан като превозвач;
2. копие от транзитна митническа декларация за превоз между две митнически учреждения, в която е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът.
(3) За доказване на международен транспорт на пътници по смисъла на чл.16 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:
1. лиценз за извършване на международен превоз на пътници;
2. документ, удостоверяващ извършен международен превоз на пътници, в който е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът.
Чл.14. За доказване на доставка на услуги, пряко свързани с международен транспорт по смисъла на чл.17, т.1 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. договор, от който е видно, че плавателният съд, въздухоплавателното средство или подвижният железопътен състав ще бъдат използвани от наемателя им за извършване на международен транспорт;
2. лиценз или друг документ, удостоверяващ правото на наемателя да извършва международен транспорт с наетото превозно средство, когато наемател е местно лице;
3. копие от документ, от което е видно:
а) инициал на превозното средство;
б) екипаж или бригада;
в) номер на полет, плаване или друг рейс, маршрут, време на тръгване и време на връщане.
Чл.15. (1) Обработка на плавателен съд в международен рейс по смисъла на чл.17, т.2 от закона включва всички операции по приемане, по престой и по заминаване на плавателен съд, извършени от пристанищното предприятие на българска територия.
(2) Обработка на плавателен съд по смисъла на чл.17, т.2 от закона се доказва с документ, издаван от пристанищното предприятие на корабособственика или на неговия агент за тези услуги, от който е видно, че плавателният съд извършва международен рейс и са посочени номерът и датата на този рейс.
Чл.16. (1) Обработка на въздухоплавателно средство в международен рейс по смисъла на чл.17, т.2 от закона е наземното обслужване, извършено на въздухоплавателно средство по смисъла на § 3, т.18 от Закона за гражданското въздухоплаване, с изключение на услугите, за които се дължи държавна такса по реда на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България.
(2) Документ за доказване на обработка на въздухоплавателно средство в международен рейс е документът за наземно обслужване, издаван от летищното предприятие на авиационния оператор, получател на тези услуги, от който е видно, че въздухоплавателното средство извършва международен полет и са посочени номерът и датата на този полет.
Чл.17. (1) Обработка на подвижен железопътен състав в международен рейс по смисъла на чл.17, т.2 от закона е:
1. маневра за придвижване на вагоните до и от товароразтоварните места;
2. престой на вагона при натоварване и разтоварване;
3. мерене на празни вагони на вагонен кантар преди натоварване;
4. мерене на натоварени вагони на вагонен кантар;
5. дезинфекция, дезинсекция и дератизация на вагони за натоварване с товари, които съгласно БДС изискват това;
6. поддържане на температурен режим по време на натоварване и превоза на товарите, които изискват такъв;
7. извършване на митнически и други административни формалности, свързани с превоза на стоки от внос и за износ;
8. подаване и изтегляне, включително и подреждане на вагоните от и за фериботен кораб;
9. смяна на талиги на вагони с различно междурелсие.
(2) Документи за доказване на обработка на подвижен железопътен състав в международен рейс са: копие от товарителница CIM или копие от товарителница СМГС, разписка обр.312в.
Чл.18. (1) Транспортна обработка на стоки, превозвани с плавателен съд, въздухоплавателно средство или подвижен железопътен състав, по смисъла на чл.17, т.3 от закона е: разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане и укрепване на стоката от или на плавателен съд, въздухоплавателно средство или подвижен железопътен състав.
(2) Документи за доказване на транспортна обработка на стоки, превозвани с плавателен съд, въздухоплавателно средство или подвижен железопътен състав в международен рейс, по ал.1 са документите, с които се доказва и обработката на съответното превозно средство в международен рейс.
(3) (нова,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Документите за доказване на транспортната обработка на стоките, превозвани с плавателен съд, въздухоплавателно средство или подвижен железопътен състав в международен рейс, могат да бъдат издадени на името на корабособственика (авиационния оператор или железопътния превозвач), собственика на товарите, превозвача или спедитора.
Чл.19. Транспортна обработка на пътници, превозвани с плавателен съд, въздухоплавателно средство или подвижен железопътен състав в международен рейс, по смисъла на чл.17, т.3 от закона се доказва с документа за обработката на съответното превозно средство в международен рейс.
Чл.20. (1) За доказване на доставка на услуги по строителството на кораб или самолет по смисъла на чл.17, т.4 от закона доставчикът следва да разполага с договор за строителството на кораб или самолет.
(2) За доказване на доставка на услуги по поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на кораб или самолет по смисъла на чл.17, т.4 от закона доставчикът следва да разполага с договор с корабопритежателя или компанията, експлоатираща самолета, за извършване на съответната услуга, в който да е видно името и/или номерът на съответното превозно средство.
Чл.21. За доказване на снабдяването на плавателен съд, въздухоплавателно средство или подвижен железопътен състав в международен рейс по смисъла на чл.17, т.5 от закона доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:
1. ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни: номерът и датата на международния рейс, направлението и инициалът (име и/или номер) на съответното превозно средство;
2. писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител.
Чл.22. За доказване на спедиторска услуга във връзка с международен транспорт по смисъла на чл.17, т.6 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. копие от транспортен документ за международен превоз, във връзка с който са оказани спедиторските услуги, а при липса на единен международен транспортен документ алтернативно:
а) копие от писмена митническа декларация, показваща мястото в страната, където стоката е била оформена като местна стока при вноса или като чуждестранна при износа;
или
б) копие от транзитна митническа декларация за превоз между две митнически учреждения;
2. фактура за спедиторските услуги по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт и включените в същия дейности по попътно претоварване, складиране и митническо оформяне.
Чл.23. (1) Агентийска услуга във връзка с международен транспорт по смисъла на чл.17, т.6 от закона е услугата, която корабният агент предоставя на корабопритежателя и/или капитана на кораба във връзка с всички формалности и действия по пристигане, пребиваване и отплуване на кораба.
(2) За доказване на услугата по ал.1 доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:
1. дисбурсментска сметка;
2. договор между корабопритежателя и корабния му агент.
Чл.24. (1) Брокерска услуга във връзка с международен транспорт по смисъла на чл.17, т.6 от закона е предоставянето на услуга за морско посредничество по смисъла на чл.226 - 230 от Кодекса на търговско мореплаване.
(2) За доказване на услугата по ал.1 доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:
1. договор за морско посредничество;
2. фактура за услугата.
Чл.25. За доказване на куриерска услуга във връзка с международен транспорт по смисъла на чл.17, т.6 от закона по ал.1 доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:
1. товарителница;
2. фактура за транспортната услуга или с документ, с който изпращачът поема задължението да плати, в случай че получателят откаже да плати.
Чл.26. За доказване на пощенски услуги във връзка с международен транспорт по смисъла на чл.17, т.6 от закона доставчикът следва да разполага с бордера за предаване, използвани при размяна на международни пощенски експедиции съгласно Правилника за изпълнение на Всемирната пощенска конвенция и Правилника за изпълнение на споразумението за пощенските колети.
Чл.26а. (нов,ДВ,бр.9 от 2000 г.)
(1) В случаите по чл.14, ал.3 от закона регистрираното лице коригира вида на доставката, като анулира издадения данъчен документ за нея и издава нов, като прилага общите разпоредби на закона.
(2) Корекцията по ал.1 се извършва най-късно на последния ден от месеца на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало първото от следните обстоятелства:
1. е прехвърлена собствеността върху стоката;
2. стоката е напуснала територията на страната;
3. е завършена услугата.
(3) Когато впоследствие регистрираното лице се снабди с документите за доказване на износа, то коригира резултата от прилагането на чл.14, ал.3 от закона, като анулира документа по ал.1 и издава нов, като прилага разпоредбите на закона за износ.

Чл.27. В случаите на доставки на стоки, които се превозват от място извън територията на страната до място на територията на страната, мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, ако доставчикът на стоките е и вносител.
Чл.28. В случаите на доставки на услуги по чл.22, ал.1, т.5 от закона мястото на изпълнение е на територията на страната, ако получателят има седалище или обект на територията на страната.
Чл.29. Постоянният адрес или обичайното местопребиваване по смисъла на чл.23 от закона означава мястото, вписано като такова в паспорт или лична карта, а при липса на такива - в други документи за самоличност.

Чл.30. (1) Данъчно събитие по смисъла на закона е всяка доставка, извършена от данъчнозадължено по закона лице, включително доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
(2) Данъчно събитие е и износът на стоки по смисъла на чл.14 от закона, извършен от данъчнозадължено по закона лице.
(3) Данъчно събитие е и вносът на стоки по смисъла на чл.11 от закона.

Чл.31. Услугата се счита за завършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти.
Чл.32. (1) Когато авансови или частични плащания предхождат прехвърлянето на правото на собственост или другите вещни права върху стока или завършването на услугата, данъчно събитие възниква на датата на всяко плащане.
(2) Алинея 1 се прилага и в случаите, когато авансови или частични плащания предхождат датата на данъчното събитие, определена съгласно чл.26, т.4 от закона.
Чл.33. (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) В случаите по чл.26, т.2, 3 и 5 от закона всяко възникнало данъчно събитие се приема за отделна доставка.
Чл.34. (1) Когато при доставка плащането или част от него е уговорено в стока или услуга, се приема, че се извършват две доставки, при които доставчикът при едната е получател по другата.
(2) Данъчното събитие и за двете доставки по ал.1 възниква на датата на възникване на по-ранната от тях.

Чл.35. (1) В случаите, когато авансови или частични плащания предхождат прехвърлянето на правото на собствеността или другите вещни права върху стока или завършването на услугата, данъчната основа на доставката се определя въз основа на всяко получено плащане, като се приема, че дължимият данък е включен в полученото плащане, ако доставката е облагаема.
(2) В случаите по ал.1 след прехвърлянето на правото на собственост или другите вещни права или завършването на услугата измененията в данъчната основа и дължимият данък се документират с издаването на дебитно или кредитно известие към данъчна или опростена фактура.
Чл.36. Данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се включват в данъчната основа на доставките, за които те са дължими.
Чл.37. Данъчната основа на доставки по реда на чл.30 от закона се определя, както следва:
1. при прехвърляне на собственост върху сгради или части от тях данъчната основа е равна на по-високата от:
а) данъчната основа, определена между страните, увеличена с дължимите данъци и такси по прехвърлянето;
и
б) данъчната основа съгласно чл.46 от Закона за местните данъци и такси;
2. при прехвърляне на собственост върху транспортни средства данъчната основа е равна на по-високата от:
а) данъчната основа, определена между страните, увеличена с дължимите данъци и такси по прехвърлянето;
и
б) пълната застрахователна стойност на транспортното средство.
Чл.38. (1) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Финансиранията (субсидиите) са доплащане за доставяна от получателя стока или услуга на трети лица, когато те са използвани, използват се или ще бъдат използвани за някоя от следните цели:
1. покриване на загуби;
2. извършване на разходи;
3. придобиване или ликвидация на активи.
(2) Финансиранията (субсидиите) се приемат за усвоени, когато възникнат условията, необходими за признаването им като приход съгласно Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти.
(3) Когато полученото финансиране (субсидия) е доплащане едновременно по облагаеми и по освободени доставки и не може да бъде определено каква част от него е доплащане по облагаеми и каква част по освободени доставки, се приема, че то е разпределено пропорционално в зависимост от извършените от доставчика облагаеми и освободени доставки за последните 12 месеца преди месеца, през който е усвоена субсидията.
Чл.39. Неустойките, дължими по повод разваляне на договор, не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност.
Чл.40. (1) Обикновени или обичайни опаковъчни материали или контейнери по смисъла на чл.29, ал.2 от закона са само онези, които са предназначени за многократна употреба без преработка, като бутилки, каси, бидони, варели, палети, бъчви, цистерни, контейнери и др. подобни, след привеждането им в съответствие с хигиенните и санитарните изисквания.
(2) Член 29, ал.2 от закона не се прилага, когато се изкупуват опаковъчни материали, от които след рециклиране се произвеждат отново опаковъчни материали със същото предназначение.
Чл.41. (1) Член 29, ал.3 от закона се прилага независимо дали търговската отстъпка, отбивът или рабатът се предоставят под формата на пари, стоки или услуги.
(2) Не се счита за предоставена търговска отстъпка, отбив или рабат предоставянето на стоки или услуги, които не са свързани с предмета на доставката, по повод на която се предоставят.
(3) Стоките или услугите са свързани с предмета на доставката по смисъла на ал.2, ако са от същия вид или са предназначени за реклама, тестване, съпътстват или улесняват употребата на предоставената стока или услуга.
(4) Когато търговска отстъпка, отбив или рабат се предоставят след датата на възникване на данъчното събитие, стойността им се включва в данъчната основа на доставката, по повод на която са направени.
Чл.42. (1) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.; отменена като незаконосъобразна в частта на двукратната употреба на "или данъчната основа при внос на стоките",Решение No 404 на Върховния административен съд от 2001 г. - ДВ,бр.12 от 2001 г.) В стойността на придобиване или себестойността на произведените стоки по смисъла на чл.29, ал.5 от закона се включва и стойността на придобиване или себестойността на произведената стока, предоставени като търговска отстъпка, отбив или рабат.
(2) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Условието по чл.29, ал.6, т.1 от закона се смята за изпълнено, ако доставчикът докаже, че пазарната цена на стоката, определена по някои от методите, посочени в чл.20, т.5, букви "а" и "б" от закона, е по-ниска от стойността на придобиване или данъчната основа при внос на стоката или себестойността на произведената стока.
(3) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Условието на чл.29, ал.6, т.2 от закона се смята за изпълнено и когато цената на стоките е определена с нормативен акт като "пределна цена" и като такава тя е по-ниска от стойността на придобиване или данъчната основа при внос на стоките или себестойността на произведената стока.
(4) Условието по чл.29, ал.6, т.4 от закона се смята за изпълнено и в случаите, когато е бракувана стока, но не е начислен данък на основание чл.82, ал.3 от закона.
Чл.43. Пазарната цена по чл.30, ал.3 от закона се определя към датата на възникване на данъчното събитие.
Чл.44. Данъчната основа при внос на стоки включва и дължимите при внос такси върху течните горива по Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда и вноски за фонд "Тютюн" по Закона за тютюна и тютюневите изделия.

Чл.45. (1) Отпускането на паричен кредит е финансова услуга по смисъла на чл.36, т.1 от закона, включително и в случаите, когато кредитът е отпуснат от лице, което няма лиценз за банка съгласно Закона за банките.
(2) Отпускането на стоков кредит при условията на договор за финансов лизинг по смисъла на чл.36, т.1 от закона е финансова услуга само когато е дължима лихва до размера на законната лихва.
(3) Ако при отпускането на стоков кредит при условията на договор за финансов лизинг е дължима лихва над или равна на размера на законната, услугата по отпускането на стоковия кредит не е финансова услуга по смисъла на чл.36, т.1 от закона.
(4) Законната лихва по смисъла на чл.36, т.1 от закона е лихвата по чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Чл.46. (1) (пред.чл.46,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Деривати на ценни книги по смисъла на чл.36, т.6 от закона са: инвестиционни портфейли, купони на облигации и други подобни.
(2) (нова,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Не са ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги по смисъла на чл.36, т.6 от закона държавните ценни книжа, акции, облигации и други документи, свързани с тях, инвестиционни договори, дългови ценни книжа, установяващи парични вземания и други подобни.
Чл.47. (1) Доставките, свързани с пощенски марки по номинал по смисъла на чл.36, т.8 от закона, са:
1. продажбата на пощенска марка по номинал, чрез която се заплаща авансово за услуга по доставката на обикновени писма;
2. посредническите услуги по повод продажбата на пощенски марки по номинал.
(2) Приравнен знак на пощенска марка е отпечатък на пощенска марка върху пощенски плик, издаден и пуснат в обращение по установения за това законов ред. Не се смята за приравнен знак на пощенска марка отпечатъкът от таксувачна машина под контрола на пощенска служба.
(3) Доставките, свързани с таксови марки по номинал по смисъла на чл.36, т.8 от закона, са:
1. продажбата на таксова марка по номинал, чрез която се заплаща авансово за услуга, за която има установена държавна или местна такса;
2. посредническите услуги по повод продажбата на таксови марки по номинал.
Чл.48. (1) Консумативите за хуманна и ветеринарна медицина по смисъла на чл.41, т.3 от закона са посочените в приложение No 1.
(2) Протезите и помощнотехническите средства за инвалиди по смисъла на чл.41, т.4 от закона са посочените в приложение No 2.
Чл.49. Разпоредбата на чл.47 от закона не се прилага при продажба на заложена или ипотекирана вещ с цел удовлетворяване на обезпечения кредитор чрез същия този залог или ипотека.
Чл.50. (1) Хлебно зърно по смисъла на чл.51, т.1 от закона е зърното от пшеница и ръж, а фуражно е зърното от царевица, ечемик, тритикале, овес, соя, фуражен грах и просо.
(2) Обработка на земя, собственост на член-кооператор, с машини, собственост на кооперацията, е освободена доставка по смисъла на чл.51, т.2 от закона и когато тази земя не е внесена за ползване в кооперацията.
Чл.51. Културна ценност по смисъла на чл.52, ал.1 от закона са произведенията на изкуството, предметите на колекции и антикварните предмети, регламентирани в чл.84 от закона.

Чл.52. (1) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Регистрираното лице е длъжно да начисли данък за всяка извършена от него облагаема доставка в срок 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие.
(2) (доп.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Регистрираното лице е длъжно да начисли данък и за всяка получена от него доставка в случаите по чл.61 и чл.91а, ал.5 от закона.
(3) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Начисляването на данъка се извършва с издаването на документ и отразяване на данъка като задължение в счетоводството, в справка-декларацията, а документът, с който данъкът е начислен - в дневника за продажбите.
(4) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Начисляването на данъка се извършва с издаването на данъчен документ освен в случаите, предвидени в този правилник.
(5) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Начисляването на данък в случаите по чл.61 и чл.91а, ал.5 от закона, както и за получени субсидии (финансирания) се извършва с протокол.
(6) Данък не се начислява от нерегистрирани по закона лица.
Чл.53. (1) Размерът на данъка за всяка доставка се определя по следната формула:

където:
Д е размерът на данъка за конкретната доставка;
ДО - данъчната основа на конкретната доставка;
ДС - съответната данъчна ставка.
(2) Когато данъкът се приема за включен в обявената или договорена цена, размерът на данъка се определя по следната формула:

където:
Д е размерът на данъка за конкретната доставка;
Ц - договорената цена с включен данък или обявената цена на дребно по конкретната доставка;
ДС - съответната данъчна ставка.
Чл.53а. (нов,ДВ,бр.9 от 2000 г.)
(1) Регистрираното лице начислява данък при безвъзмездно предоставяне на стоки и безвъзмездно извършване на услуги с рекламна цел.
(2) Алинея 1 не се прилага и данък не се начислява в случаите на безвъзмездното предоставяне на стоки или безвъзмездно извършване на услуги с незначителна стойност, с рекламна цел за целите на независимата икономическа дейност на лицето, когато не е налице доставка съгласно чл.8, т.3 или чл.10, т.8 от закона.
(3) В случаите по ал.2 се приема, че получените стоки и услуги, използвани с рекламна цел, са използвани за извършване на доставките, които се рекламират. В случай, че лицето не може да определи кои доставки се рекламират, се приема, че получените стоки и услуги, използвани с рекламна цел, са използвани за извършване на общо всички доставки, извършвани от лицето.
Чл.54. (1) Регистрираното лице е длъжно да начисли данък за доставката и в случаите на продажба на заложена или ипотекирана от него вещ с цел удовлетворяване на обезпечения кредитор.
(2) В случаите по ал.1 лицето, оправомощено от съответния специален закон да извърши продажбата, внася дължимия данък по продажбата по банковата сметка на длъжника.
Чл.54а. (нов,ДВ,бр.9 от 2000 г.)
(1) В случаите на публична продан по реда на глава деветнадесета от Данъчния процесуален кодекс регистрираното лице не начислява данък за продажбата на вещта или имота.
(2) Ако регистрирано лице изцяло или частично е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за продадената съгласно ал.1 вещ или имот, извършва корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл.81 от закона.
Чл.55. Когато плащането по прехвърлянето на собственост на сграда или част от нея предхожда по време прехвърлянето на собствеността, доставчикът издава данъчно кредитно или кредитно известие по доставката за приспадне от начисления данък на сумите на държавни такси и местни данъци и такси, платени по повод прехвърлянето.
Чл.56. (1) Данък при внос на стоки се начислява независимо дали вносителят е регистрирано или нерегистрирано по закона лице.
(2) В случаите на освобождаване при внос данък не се дължи, но се вписва в митническата декларация.
Чл.57. (1) Когато в международен договор, по който страна е Република България, ратифициран и обнародван по съответния ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с еквивалентен на косвен данък ефект, освобождаването се извършва въз основа на писмено потвърждение от държавния орган, координиращ изпълнението на договора, до районното митническо управление, в състава на което е митническото учреждение, извършващо митническото оформяне за всяка конкретна доставка.
(2) Писменото потвърждение трябва да съдържа:
1. наименование и адрес на управление на лицето - вносител, чието сключване е в изпълнение на международния договор;
2. номер, дата и предмет на договора, в който лицето по т.1 е вносител, а възложител е съответният координиращ орган, отговарящ за изпълнението на международния договор;
3. условия и размер на финансирането на договора по т.2 със средства, предоставени за изпълнение на международния договор;
4. стойност на внасяните стоки в съответствие с договора по т.2.
(3) Държавният орган, който координира изпълнението на международен договор, е длъжен да представя на началниците на съответните районни митнически управления информация за лицата, които са упълномощени да подписват договори или да извършват плащания със средства, отпуснати по международния договор, както и техните оригинални спесимени.
(4) Координиращият орган по ал.1 предоставя информация и за всяка промяна на обстоятелствата по ал.3 в срок 14 дни от настъпването й.
Чл.58 (1) В случаите на освобождаване от митни сборове съгласно дял първи "Освобождаване от митни сборове" на част трета "Митнически облекчения" на Правилника за прилагане на Закона за митниците от данък върху добавената стойност се освобождават само стоките, посочени в чл.59, т.9 от закона.
(2) В случаите на освобождаване от данък на вноса на стоки на основание чл.59, т.5 и 6 от закона вносителят следва да представи договор или друг документ, доказващ, че стоките са му предоставени безвъзмездно.
(3) Разпоредбата на чл.59, т.8 се прилага и за органите на национална сигурност, посочени в чл.751 от Правилника за прилагане на Закона за митниците.
(4) (доп.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Не се дължи данък при внос на стоки в непроменено състояние, които са били временно изнесени на основание чл.59, т.17 от закона само в случаите, когато стоките се внасят в срока по чл.183 от Закона за митниците.
(5) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Разпоредбата на чл.59, т.18 от закона се прилага само в случаите, когато местни стоки са били изнесени извън територията на страната и са върнати по рекламация в срок една година. В тези случаи вносителят следва да представи протокол или друг документ, доказващ, че стоките са върнати по рекламация.
Чл.59. Разпоредбите на чл. 60 от закона се прилагат и в случаите, когато началникът на Главно управление "Митници" е упражнил правото си да определи друг размер на обезпечението на митните сборове или да разреши да не се поиска обезпечаване съгласно Закона за митниците и правилника за неговото прилагане.
Чл.60. (1) При продажба на стока на изплащане без клауза за отлагане на прехвърлянето на собствеността върху стока се начислява данък върху цялата договорена и дължима на вноски цена на датата на прехвърляне на собствеността.
(2) При продажба на стока на изплащане с клауза за отлагане прехвърлянето на собствеността всяко отделно плащане се приема за отделна доставка, за която се начислява данък.

Чл.61. (1) Правото на данъчен кредит по смисъла на чл.64 за получени доставки с начислен данък е налице, когато за получателя са изпълнени едновременно следните условия:
1. получателят на доставката, за която е начислен данък, е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчния документ;
2. данъкът по облагаемата доставка е начислен от регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице (доставчик) най-късно към датата на издаване на данъчната фактура или данъчното дебитно известие;
3. доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие;
4. получената по облагаема доставка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки;
5. получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на Закона за данък върху добавената стойност.
(2) (отм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.)
(3) (отм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.)
Чл.62. (1) Правото на данъчен кредит по смисъла на чл.64 от закона при внос на стоки е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия:
1. вносителят на стоката е регистрирано по закона лице към датата на издаване на митническата декларация за внос;
2. данъкът при вноса на стоки е начислен от митническите органи и е внесен в републиканския бюджет по съответната сметка, посочена в чл.75 от закона;
3. получената от внос стока е използвана, използва се или ще се използва за извършване на облагаеми доставки;
4. вносителят притежава писмена митническа декларация за вноса на стоките, в която е вписан като титуляр.
(2) Правото на данъчен кредит е налице и за платения данък в случаите на внос на стоки при режим "активно усъвършенстване" по системата с възстановяване.
Чл.63. Представителни мероприятия по смисъла на чл.65, ал.1, т.1 от закона са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии.
Чл.64. Не се приспада като данъчен кредит по смисъла на чл.65, ал.1, т.2 и 3 от закона данъкът, начислен на регистрираното лице за придобити (включително наети) от него:
1. леки автомобили, в които броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава 5, с изключение на случаите, предвидени в чл.65, ал.2 от закона;
2. мотоциклети;
3. резервни части и окомплектовка за превозните средства по т.1 и 2;
4. ремонт и поддръжка на превозните средства по т.1 и 2;
5. горивни и смазочни материали за превозните средства по т.1 и 2.
Чл.65. (1) Начисленият данък за стоките и услугите по чл.64 може да бъде приспадан като данъчен кредит само в случаите, когато регистрираното лице извършва с тях като основна дейност следните доставки:
1. прехвърляне на собственост или вещни права върху тези превозни средства и стоки;
2. транспортни услуги с тези превозни средства;
3. ремонт на такива превозни средства;
4. отдаване под наем на тези превозни средства;
5. подготовка на водачи на моторни превозни средства по смисъла на Закона за движение по пътищата с тези превозни средства.
(2) Извършването на доставки по ал.1 е основна дейност на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените доставки от лицето по една или повече от изброените в ал.1 доставки представлява повече от 50 на сто от общата стойност на изпълнените от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност.
(3) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Регистрирано лице, което отговаря на условията по ал.1 и 2, декларира това пред териториалната данъчна дирекция по място на регистрация чрез заявлението за регистрация. Ако регистрираното лице престане да отговаря на условията по ал.1 и 2, декларира това в заявлението за регистрация.
(4) Данъчен кредит по ал.1 е налице от началото на месеца, следващ този, за който е изпълнено условието по ал.2.
(5) Трайно вграденото допълнително техническо оборудване е за целите на извършваната дейност от регистрираното лице, ако без това оборудване дейността на лицето не би могла да се осъществява.
Чл.66. (1) Регистрираното лице има право на данъчен кредит за:
1. получени стоки и услуги, които лицето е използвало, използва или ще използва с рекламна цел;
2. специално работно облекло и лични предпазни средства, безплатна храна и противоотрови, които лицето е използвало, използва или ще използва за предоставяне на работниците и служителите на основание чл.284 и 285 от глава 13 на Кодекса на труда.
(2) Регистрираното лице няма право на данъчен кредит за:
1. (доп.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) получени стоки и услуги, които лицето е използвало, използва или ще използва за извършването на освободени доставки. Когато лицето е използвало, използва или ще използва получените стоки и услуги за безвъзмездното предоставяне на стоки или безвъзмездно извършване на услуги с незначителна стойност, с рекламна цел за целите на своята независима икономическа дейност съгласно чл.8, т.3 или чл.10, т.8 от закона, данъчен кредит за получените стоки и услуги е налице, ако доставките, които се рекламират, са облагаеми.;
2. получени стоки и услуги по безвъзмездни доставки;
3. получени стоки и услуги във връзка с командировани от него лица.
Чл.67. (1) Регистрираното лице има право на пълен данъчен кредит за получена от него облагаема доставка на стоки или услуги, както и от внос, когато е извършвало, извършва или ще се извършва със стоките или услугите - предмет на доставката, само облагаеми доставки.
(2) Размерът на данъчния кредит в случаите по ал.1 е равен на начисления данък за получената доставка или за внос.
Чл.68. (1) Регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит за получена от него облагаема доставка на стоки или услуги, както и от внос, когато е извършвало, извършва или ще се извършва със стоките или услугите - предмет на доставката, както облагаеми, така и освободени доставки, и при получаване на стоките или услугите не може да определи каква част от тях е използвало, използва или ще използва за извършване на облагаеми доставки и каква част - за освободени доставки.
(2) Размерът на данъчния кредит в случаите по ал. 1 се определя по следната формула:

където:
ДК е размерът на данъчния кредит;
НД - начисленият данък за получена доставка или за внос на стоки или услуги, които са използвани, използват се или ще бъдат използвани както за облагаеми, така и за освободени доставки;
К - коефициентът, определен на база извършените от лицето доставки за данъчния период, изчислен по следната формула и закръглен до седмия знак след десетичната запетая:

където:
ОБД е сумата на данъчните основи на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки за данъчния период, включително износа и облагаемите доставки по чл.62 и 92 от закона;
Д - сумата на данъчните основи на всички извършени от лицето доставки, включително освободените, с изключение на:
1. получените лихви по разплащателни (текущи) и депозитни сметки;
2. доставките по прехвърляне на предприятия по смисъла на чл.44 от закона;
3. доставките по повод безвъзмездното разпореждане с активи от държавата или общините по смисъла на чл.46 от закона;
4. правните действия по обезпечаване на вземания по смисъла на чл.47 от закона;
5. даренията по чл.49 от закона.
(3) Размерът на данъчния кредит по ал.2 се преизчислява с подаването на годишна справка-декларация. В тези случаи коефициентът се определя на база извършените доставки през данъчните периоди, през които лицето е било регистрирано.
Чл.69. Общият размер на данъчния кредит за регистрираното лице е равен на сумата на данъчния кредит по доставките с право на пълен данъчен кредит и данъчния кредит по доставките с право на частичен данъчен кредит.

Чл.70. (1) Правото на данъчен кредит по реда на чл. 68 от закона възниква само за наличните активи, описани в регистрационен опис по образец (приложение No 3), подаден до датата на регистрацията по закона включително.
(2) В случаите по ал.1, когато активът се е използвал, използва се или ще се използва както за облагаеми, така и за освободени доставки, за начисления данък е налице право на частичен данъчен кредит.
(3) Правото на данъчен кредит по реда на чл.70 от закона възниква само за наличните активи, описани в регистрационен опис по образец (приложение No 4), подаден до датата на регистрацията по закона включително.
(4) В случаите по ал. 3 лицето има право на пълен данъчен кредит, независимо дали активът се е използвал, използва се или ще се използва за извършването на облагаеми или на освободени доставки.
Чл.71. (1) Данъчен кредит по реда на чл.70, ал.3 е налице за новообразуваното или правоприемащото лице, ако едновременно са изпълнени следните условия:
1. наличните активи в новообразуваното или правоприемащото лице към датата на регистрацията му по закона са били обложени при прекратяването на преобразуващото се лице;
2. начисленият данък по повод прекратяването на преобразуващото се лице изцяло е внесен ефективно или е прихванат от данъчния орган;
3. активът е описан в регистрационния опис по образец на наличните активи, които са били обложени по повод прекратяване на регистрация на преобразуващото се лице, и е съставен и подаден към датата на регистрацията на новообразуваното или правоприемащото лице.
(2) За доказване на обстоятелствата по ал.1 новообразуваното или правоприемащото лице следва да разполага със следните документи:
1. копие от съдебното решение по повод преобразуването;
2. копие от протокола, с който собствеността върху наличните активи е прехвърлена от преобразуващото се лице на новообразуваното или правоприемащото лице;
3. (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) удостоверение, издадено от териториалната данъчна дирекция на преобразуващото се лице, доказващо обстоятелствата по ал.1, т.1 и 2.
Чл.72. Когато получената услуга по чл.61 от закона се използва както за облагаеми, така и за освободени доставки, за начисления данък лицето има право на частичен данъчен кредит.

Чл.73. (1) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Когато регистрирано лице декларира в подадена от него справка-декларация за определен данъчен период данък за възстановяване по смисъла на чл.76 от закона и същото лице има установени и неизплатени данъчни задължения към датата на подаване на справка-декларацията, данъчният орган прихваща тези задължения с посочения данък за възстановяване.
(2) В случай че до изтичането на данъчния период, през който регистрираното лице е подало справка-декларация с посочен данък за възстановяване, не се извърши прихващане, при което данъчната администрация изрично да посочи остатъка за приспадане по чл.77, ал.1, т.1 от закона, се приема, че данъкът, който лицето следва да приспада през шестте едномесечни периода, е декларираният от него данък за възстановяване в справка-декларацията.
(3) Шестте едномесечни данъчни периода по смисъла на чл.77, ал.1, т.2 от закона започват да текат от началото на данъчния период, през който е подадена справката-декларация с посочен в нея данък за възстановяване.
(4) Приспадането по чл.77, ал.1, т.2 от закона се извършва само с данъка за внасяне по Закона за данък върху добавената стойност, отразен в справки-декларациите, подавани в следващите шест данъчни периода до неговото окончателно приспадане.
(5) Ако данъкът не се приспадне изцяло и има остатък от него след шестте едномесечни периода, този остатък се прихваща за погасяване на други установени и неизплатени задължения към държавата или се възстановява в срок до 45 дни от подаването на справка-декларацията за последния (шестия) данъчен период.
(6) Ако през шестте едномесечни данъчни периода, през които се приспада от данъка за възстановяване, лицето подаде една или повече справка-декларации с посочен в тях нов данък за възстановяване и данъкът или остатъкът по ал.1 и 2 не е приспаднат изцяло до края на шестте едномесечни периода, посоченият нов данък за възстановяване се натрупва към неприспаднатата сума.
(7) В случай че лицето е приспаднало изцяло остатъка по ал.1 или данъка по ал.2, преди да е изтекъл срокът от шестте едномесечни периода, и в същия срок лицето отново декларира данък за възстановяване, за този данък, посочен в справка-декларацията, подадена за съответния данъчен период, започва да тече нов шестмесечен срок и се прилага процедурата по предходните алинеи.
(8) В случай че през шестте едномесечни периода, през които лицето приспада остатъка по ал.1 или данъка по ал.2, след приспадане остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл.74 от закона.
Чл.74. (1) В случаите по чл.77, ал.1, т.4 от закона регистрираното лице посочва в кл.80 на справка-декларацията за последния от шестте данъчни периода сумата на данъка, подлежащ на възстановяване в 45-дневен срок - остатъкът от данъка за възстановяване, който не е приспаднат по време на процедурата, и възникналият данък за възстановяване по време на процедурата.
(2) В случаите по ал.1 лицето е длъжно да подаде справка за извършеното приспадане по образец (приложение No 5) заедно със справка-декларацията за последния от шестте данъчни периода от процедурата за приспадане.
(3) В случаите на прекратяване на регистрацията по закона, ако лицето е в процедура по приспадане по реда на чл.77 от закона, заедно със справка-декларацията за последния данъчен период се подава и справка за извършеното приспадне.
(4) Данъчният орган може да изиска подаването на справка за извършено приспадане по ал. 2 и за други периоди.
Чл.75. (1) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Ако за регистрирано лице са налице обстоятелствата по чл.77, ал.2 от закона, лицето упражнява правото си, като посочва в кл.80 на справка-декларацията за периода данъка за възстановяване, който подлежи на възстановяване или прихващане в 45-дневен срок.
(2) Ако през текуща процедура по приспадане по смисъла на чл.77, ал.1, т.2 от закона регистрирано лице декларира данък за възстановяване и за лицето са налице обстоятелствата по чл.77, ал.2 от закона и лицето упражни правото си по тях, сумата на този данък не участва в процедурата по приспадане и се възстановява по реда на чл.77, ал.2 от закона.

Чл.76. (1) Регистрирано лице, което е приспаднало изцяло като данъчен кредит сумата на начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин стоки и услуги и в последствие ги използва както за извършване на облагаеми доставки, така и на освободени доставки, извършва корекция на основание чл.81, ал.4 от закона, като начислява данък, чийто размер определя по следната формула:

където:
Д е сумата на начисления данък;
С - първоначалната стойност на произведения, закупения или придобития по друг начин актив или стойността на получената услуга;
ДС - данъчната ставка;
К - коефициентът по чл.68, определен на база изпълнените доставки през годината, включваща данъчния период, през който лицето използва стоката или услугата както за извършване на освободени, така и за облагаеми доставки.
(2) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Корекцията по ал.1 се извършва през първия данъчен период след изтичане на годината, включваща първия данъчен период, през който лицето използва стоката или услугата както за извършване на освободени, така и за облагаеми доставки.
Чл.77. (1) За извършването на корекцията на ползвания данъчен кредит и начисляване на данък по реда на чл.81 и 82 от закона се съставя протокол, който трябва да съдържа освен реквизитите по чл.8, ал.1 от Закона за счетоводството и:
1. номер, дата;
2. основание за извършване на корекцията;
3. описание на стоката или услугата;
4. размера на начисления данък при корекцията.
(2) Начисляването на данъка по чл.81 и 82 от закона се извършва, като протоколът по ал.1 се отрази в справка-декларацията и дневника за продажбите за данъчния период, в който се съдържа датата, на която е извършена корекцията.

Чл.78. Произведения на изкуството по смисъла на чл.84, т.2 от закона са стоките, посочени в приложение No 6.
Чл.79. (1) Регистрираните лица - дилъри, документират извършените от тях продажби на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антики с издаването на опростени фактури и известия към опростени фактури.
(2) Фактурите и известията към опростени фактури, както и доставките, за които не е издаден данъчен документ по ал.1, се описват в дневника за продажбите за съответния период, без да се попълва аналитичната информация за тях в дневника.
Чл.80. (1) В края на всеки данъчен период дилърите начисляват данъка за извършените от тях доставки по глава деветнадесета от закона, като съставят протокол.
(2) Протоколът по ал.1 следва да включва следната информация:
1. данъчен период;
2. описание на стоката - втора употреба, произведението на изкуството, колекционерския предмет или антика;
3. покупна цена на стоката по т.2;
4. продажна цена на стоката по т.2;
5. разлика между общата сума на продажните цени и общата сума на покупните цени;
6. начислен данък.
(3) За продажбите чрез публичен търг се изготвя отделен протокол.
(4) Протоколите по ал.2 и 3 се описват в дневника за продажбите за данъчния период, като се попълва и аналитичната информация за тях.
Чл.81. (1) За прилагането на чл.89, ал.2 регистрираното лице - дилър, подава годишна декларация (приложение No 7) до 15 април на годината, следваща тази, за която се подава.
(2) В случаите когато ползваният през годината данъчен кредит по чл.88, ал.2 от закона превишава начисления данък през годината за доставките по глава деветнадесета от закона, регистрираното лице - дилър, дължи данък в размер на превишението.
(3) Данъкът по ал.2 се внася в републиканския бюджет в срок 3 месеца от подаването на годишната справка-декларация по ал.1.
Чл.82. (1) Средният марж на дилъра се определя на база извършените доставки по глава деветнадесета от закона за последните 12 месеца преди датата на прекратяване на регистрацията на дилъра по следната формула:

където:
СМ е средният марж на дилъра, закръглен до седмия знак след десетичната запетая;
ЦПро - сумата на продажните цени на стоките втора употреба, произведенията на изкуството, предметите за колекции и антикварните предмети, предмет на доставки за периода;
ЦПок - сумата на покупните цени на стоките втора употреба, произведенията на изкуството, предметите за колекции и антикварните предмети, предмет на доставки за периода.
(2) Данъкът при прекратяването на регистрацията на дилър се определя по следната формула:

където:
Д е дължимият данък по повод прекратяването на регистрацията на дилъра за наличните стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;
ЦПок - покупната цена на наличните стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;
СМ - средният марж, определен съгласно ал.1;
ДС - ставката на данъка, приложима за доставките по глава деветнадесета.
(3) Дилърът дължи данък по общия ред при прекратяване на регистрацията за наличните активи, за които не е начислен данък съгласно ал.2.

Чл.82а. Доставки, свързани с инвестиционно злато по смисъла на закона, са:
1. доставки на инвестиционно злато, включително: доставки на инвестиционно злато, представено от сертификати за разпределено или неразпределено злато; злато, което се търгува по сметки; заеми на злато и суапове, с право на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато; сделки, засягащи инвестиционно злато с фючърсни и форуърдни договори, водещи до прехвърляне на правото на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато;
2. услуги на агенти, които действат от името и за сметка на друг, във връзка с доставка на инвестиционно злато.
Чл.82б. Лица, които извършват доставки, свързани с инвестиционно злато, декларират това в заявлението за регистрация.
Чл.82в. В случаите, когато доставчикът желае да упражни правото си по чл.91а, ал.2 от закона, той посочва това, като включи в издадения данъчен документ за доставката текста "Тази доставка е облагаема и за нея е упражнено правото по чл.91а, ал.2 ЗДДС".
Чл.82г. В случаите по чл.91а, ал.5 от закона доставчикът задължително посочва, че данъкът за доставката се начислява от получателя, като включи в издадения данъчен документ за доставката текста "За тази доставка на основание чл.91а, ал.5 ЗДДС получателят следва да начисли данък върху добавената стойност в размер ..." и посочи размера на данъка.
Чл.82д. За доставките, свързани с инвестиционно злато, както и за доставките по чл.91а, ал.5, т.1 регистрираните по закона лица съставят данъчни документи, които освен реквизитите, посочени в чл.8, ал.1 от Закона за счетоводството, и чл.94 или чл.97 от закона, задължително следва да съдържат следната информация:
1. описание на златото, достатъчно то да бъде идентифицирано, най-малко като: форма, тегло, чистота и др.;
2. дата и адрес на физическата доставка на златото;
3. име, адрес и единен граждански номер и/или вид, номер, издател на официален документ за самоличност, на лицата, съставители на документа.

Чл.82е. (1) Данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга се определя по следната формула:

където:
ОС е общата сума, която е платена или ще бъде платена от туриста без дължимия данък за доставката;
ПокОб са данъчната основа и данъкът за получените от туроператора или туристическия агент от други данъчнозадължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко и които се използват за осъществяването на доставката на общата туристическа услуга.
(2) Когато при доставка на обща туристическа услуга данъкът се приема за включен в обявената или договорена цена, размерът му се определя по следната формула:

където:
ОС е общата сума, която е платена или ще бъде платена от туриста, включваща дължимия данък за доставката;
ПокОб са данъчната основа и данъкът за получените от туроператора или туристическия агент от други данъчнозадължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко и се използват за осъществяването на доставката на общата туристическа услуга;
ДС е ставката на данъка, приложима за доставката на обща туристическа услуга.
Чл.82ж. (1) В случаите по чл.91з от закона освободената част от общата туристическа услуга се определя по следната формула:

където:
ДО е данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга;
К - коефициент, определен на база получените от лицето доставки, от които туристът се възползва пряко, изчислен по следната формула и закръглен до седмия знак след десетичната запетая:

където:
Пок са данъчната основа и данъкът за получените от туроператора или туристическия агент от други данъчнозадължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко, които са с място на изпълнение извън територията на страната и се използват за осъществяването на доставката на общата туристическа услуга;
ПокОб - данъчната основа и данъкът за получените от туроператора или туристическия агент от други данъчнозадължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко и които се използват за осъществяването на доставката на общата туристическа услуга.
(2) В случаите по чл.91з от закона размерът на данъка за общата туристическа услуга се определя по следната формула:

където:
ДО е данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга;
ДС - ставката на данъка, приложима за доставката на обща туристическа услуга;
К - коефициентът, определен съгласно ал.1.
(3) Когато е приложима разпоредбата на чл.91з от закона и данъкът се приема за включен в обявената или договорена цена, размерът му се определя по следната формула:

където:
ОС е общата сума, която е платена или ще бъде платена от туриста, включваща дължимия данък за доставката;
ПокОб са данъчната основа и данъкът за получените от туроператора или туристическия агент от други данъчнозадължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко и се използват за осъществяването на доставката на общата туристическа услуга;
ДС е ставката на данъка, приложима за доставката на обща туристическа услуга;
К - коефициентът, определен съгласно ал.1.

Чл.83. (1) В случаите на чл.92 от закона освобождаването се извършва въз основа на писмено потвърждение от държавния орган, координиращ изпълнението на международния договор, спогодба, споразумение или конвенция.
(2) Освобождаването се допуска само за доставките, пряко свързани с изпълнението на международния договор и извършени от основния изпълнител (изпълнители) по договора.
(3) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Държавният орган по ал.1 изпраща до териториалната данъчна дирекция по място на регистрация на лицето - основен изпълнител по договора, потвърждение в 14-дневен срок от подписването на договора.
(4) Потвърждението по ал.2 трябва да съдържа:
1. наименование и дата на обнародване на международния договор, спогодба, споразумение, конвенция или други, във връзка с чието изпълнение е сключен договорът;
2. (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) наименование, адрес на управление БУЛСТАТ и номер от НДР на регистрираното лице - доставчик по договора по т.1, чието сключване е в изпълнение на международния договор, спогодба, споразумение, конвенция или др.;
3. номер, дата и предмет на договора по т.1, в който регистрираното лице е изпълнител, а възложител е съответният координиращ орган, отговарящ за изпълнението на международния договор;
4. стойност на доставките по договора по т.2;
5. условия и размер на финансирането на договора по т.2 със средства, предоставени за изпълнение на международния договор;
6. (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) наименование, адрес на управление БУЛСТАТ и номер от НДР на получателя по доставките по договора.
(5) За удостоверяване на извършените сделки по ал.1 регистрираното лице трябва да притежава едновременно:
1. договор между координиращия орган и регистрираното лице, в който последното е вписано като доставчик (изпълнител);
2. фактура;
3. документ, удостоверяващ извършено плащане по доставката;
4. (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) копие от потвърждението по ал.2, изпратено до териториалната данъчна дирекция.
Чл.84. (1) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Държавният орган, който координира изпълнението на международен договор по смисъла на чл.92 от закона, е длъжен да представя на Главния данъчен директор информация за лицата, които са упълномощени да подписват договори или да извършват плащания със средства, отпуснати по международния договор, както и техните оригинални спесимени.
(2) Държавният орган по ал.1 предоставя информация и за всяка промяна на обстоятелствата по ал.1 в срок 14 дни от настъпването й.

Чл.85. (1) Доставките, извършени от регистрирани по закона лица, се документират с издаването на данъчни документи.
(2) Данъчните документи се издават задължително при доставки, независимо дали са поискани от получателя или не.
(3) Получателят е длъжен да предостави на доставчика необходимата информация за издаването на данъчния документ, а при поискване от доставчика, е длъжен да удостовери и истинността на тази информация.
(4) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Доставчикът не може да откаже издаването на данъчен документ. Ако доставчикът откаже издаването на данъчен документ, получателят е длъжен незабавно да уведоми за това териториалната данъчна дирекция, в която е регистриран, като предостави цялата му известна информация за доставчика:
1. информация за обекта на доставчика, от който е извършена доставката;
2. информация за лица, представляващи доставчика;
3. друга информация, станала известна на получателя по повод извършената доставка и съставените по нея документи.
Чл.86. (1) Бланките на данъчните документи трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването:
1. пореден номер;
2. гриф "оригинал" на първия екземпляр;
3. (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) наименование, БУЛСТАТ и номер от НДР на лицето, което ще ги издава.
(2) Номерата на бланките и данъчните документи са нарастващи без дублиране и пропуски и не зависят от вида на бланката или документа. Дублиране на номерата на бланките се допуска само в случаите, когато данъчните документи се издават от фискално устройство. Всички екземпляри на една и съща бланка или документ носят един и същ номер.
(3) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Номерацията на бланките на документите не зависи и не се нарушава при изтичането на календарната година. При изчерпване на възможните номера лицето/клонът, след като писмено уведоми териториалната данъчна дирекция, започва номерирането отново от "0000000001".
(4) Ако лицето/клонът на лицето има поделения или обекти, същите могат да определят диапазон от номера, които да се използват от поделението (обекта) при издаваните от него данъчни документи. Този диапазон следва да се изчерпва постепенно през следващите периоди. При запълването му се определя нов диапазон.
(5) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на бланки (формуляри) регистрираното лице незабавно писмено уведомява териториалната данъчна дирекция за номерата им, като посочва и обстоятелствата, при които са били откраднати, загубени, повредени или унищожени.
(6) Дефектните или повредените бланки (формуляри) и анулираните документи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при лицето.
(7) Регистрираните лица съхраняват, използват и отчитат бланките (формулярите) по реда, предвиден за съхраняване и отчитане на документи в Закона за счетоводството.
Чл.87. (1) Фактурите (данъчни и опростени) се издават в срок 5 дни от възникване на данъчното събитие.
(2) Известията към фактурите (данъчни и опростени) се издават в срок 5 дни от промяната на данъчната основа на доставката.
Чл.88. (1) Данъчни фактури и известия към тях може да издава само изпълнител по доставка, който е регистрирано лице.
(2) Данъчна фактура се издава независимо дали получателят е регистрирано или нерегистрирано по закона лице.
(3) Оригиналът на данъчната фактура се предоставя на получателя по доставката. Регистрираното лице има право да приспада данъчен кредит за доставки, за които притежава оригинала на данъчната фактура, с изключение на случаите по ал.3.
(4) При изгубване на оригинала на данъчната фактура регистрираното лице може да упражни своето право на данъчен кредит, като представи вместо него следните документи:
1. фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат;
2. (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) удостоверение от териториалната данъчна дирекция, в която е регистриран издателят на изгубения документ, че отразеният в него данък е начислен от доставчика.

Чл.89. (1) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Справка-декларацията за всеки данъчен период по чл.100 от закона се изготвя в два екземпляра по образец (приложение No 8). Единият екземпляр се подава в териториалната данъчна дирекция, а другият се съхранява в счетоводството на регистрираното лице.
(2) Справка-декларацията за всеки данъчен период се подава и в случаите, когато данък не следва да се внася или възстановява.
(3) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Регистрираното лице представя в териториалната данъчна дирекция заедно със справка-декларацията за периода копие от дневника за продажбите и копие от дневника за покупките в частта им, включваща всички документи, отнасящи се за възникналите данъчни събития за съответния данъчен период, на хартиен носител и тази информация на магнитен носител.
(4) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Документите и магнитните носители по ал.3 се подават в териториалната данъчна дирекция лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице.
(5) Не се допуска подаването на документите и магнитните носители по ал.3 по пощата.
Чл.89а. (нов,ДВ,бр.9 от 2000 г.)
(1) Ако за данъчен период броят на включените от регистрираното лице документи в дневника за продажбите е над 5000 и сумата на данъчните основи на облагаемите доставки за този период на лицето е над 1 000 000 лв., регистрираното лице има право да не подаде копие от дневника за продажбите и копие от дневника за покупките на хартиен носител.
(2) Правото по ал.1 се упражнява, като регистрираното лице писмено заяви това пред директора на съответната териториална данъчна дирекция в срока за подаване на справка-декларацията за съответния данъчен период.
Чл.90. (1) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Годишната справка-декларация по чл.101 от закона се изготвя в два екземпляра по образец (приложение No 9). Единият екземпляр се подава в териториалната данъчна дирекция, а другият се съхранява в счетоводството на регистрираното лице.
(2) Годишната справка-декларация се подава и в случаите, когато данък не се внася или не се възстановява.
(3) Когато в годишната справка-декларация е посочена сума за внасяне, същата се внася в срок 3 месеца от датата на подаване на годишната справка-декларация. Сумата на данъка за внасяне по годишната справка-декларация не участва в процедура по приспадане по чл.77, ал.1 от закона.
(4) Когато в годишната справка-декларация е посочена сума за възстановяване, същата се възстановява на лицето не по-късно от 3 месеца от датата на подаване на годишната справка-декларация. Сумата от данъка за възстановяване по годишната справка-декларация не участва в процедурата по приспадане по реда на чл.77, ал.1 от закона и не може да бъде възстановявана по реда на чл.77, ал.2 от закона.
(5) Лицата, на които е прекратена регистрацията по закона към края на годината, не подават годишна справка-декларация.
Чл.91. (1) Регистрираните лица водят задължително отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, независимо от вида и формата на счетоводството.
(2) Доставките, по които лицето е получател, вносът на стоки, както и другите случаи на право на данъчен кредит се отразяват в дневник за покупките, който осигурява:
1. обща информация:
а) вид и номер на документа, издаден за доставката (вноса);
б) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) име, БУЛСТАТ и номер от НДР на изпълнителя по доставката;
в) предмет на доставката;
г) обща стойност на доставката, включваща данъчната основа и данъка;
д) акциз, включен в данъчната основа на доставката;
2. аналитична информация:
а) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) данъчна основа на освободените доставки, доставките с нерегистрирани лица, доставките по чл. 62 от закона, както и данъчната основа и данъка за доставките и вноса без право на данъчен кредит;
б) данъчна основа на доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит и сумата на данъка;
в) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) данъчна основа на доставките и вноса с право на частичен данъчен кредит и начисленият данък (включително и в случаите по чл.61 от закона).
(3) Доставките, по които лицето е изпълнител, износът на стоки, както и другите случаи на начисляване на данък се отразяват в дневник за продажбите.
(4) Дневникът за продажбите осигурява:
1. обща информация:
а) вид и номер на документа;
б) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) име, БУЛСТАТ и номер от НДР на получателя;
в) предмет на доставката;
г) обща стойност на доставката, включваща данъчната основа и данъка;
д) акциз, включен в данъчната основа на доставката;
2. аналитична информация:
а) (доп.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) данъчната основа на облагаемите доставки (включително доставките по чл.62 и 92 от закона и облагаемите доставки със ставка 0, както и доставките, за които е упражнено правото по чл.91а, ал.2 от закона) с изключение на износа и сумата на данъка;
б) данъчна основа на износа;
в) данъчна основа на освободените доставки с изключение на:
- получените лихви по разплащателни (текущи) и депозитни сметки;
- доставките по прехвърляне на предприятия по смисъла на чл.44 от закона;
- доставките по повод безвъзмездното разпореждане с активи от държавата или общините по смисъла на чл.46 от закона;
- правните действия по обезпечаване на вземания по смисъла на чл.47 от закона;
- даренията по чл.49 от закона;
г) начислен данък в други случаи, предвидени от закона - чл.61, 81 и 82 от закона.
(5) Регистрите по ал.1 се завеждат в началото на всяка година или на датата на регистрацията по закона.
(6) Регистрите по ал.1 се приключват в края на всяка година или на датата на прекратяването на регистрацията по закона.
(7) Информацията от регистрите се използва за попълване на справки-декларациите по закона.
Чл.92. (1) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Регистрираните лица предоставят в териториалната данъчна дирекция по регистрацията си информацията от дневника за покупките и дневника за продажбите в частта им, включваща всички документи, издадени или получени през съответния данъчен период, на магнитен носител по параметри, определени в приложение No 10.
(2) Данъчните служби не приемат магнитни носители, които не отговарят на посочените в приложение No 10 параметри.
(3) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) За удостоверяването на приемането или отказа от приемането на магнитния носител териториалната данъчна дирекция изготвя протокол.
(4) Ако не е издаден протокол, удостоверяващ приемането, се смята, че регистрираното лице не е подало информацията от дневниците си на магнитен носител.
Чл.93. (1) Всяко данъчнозадължено лице, извършващо доставки в търговски обект, със започване дейността на обекта, е длъжно да монтира и въведе в експлоатация фискално устройство от одобрен за страната тип.
(2) Доставчикът е длъжен да регистрира и отчита доставките, извършвани в търговския обект, чрез издаването на фискална касова бележка от фискалното устройство независимо от издаването на друг данъчен документ за доставката.
(3) За доставките, регистрирани и отчетени с фискална касова бележка, по които е получател физическо лице, което не е търговец, данъчен документ се издава само при поискване. Във всички останали случаи издаването на данъчен документ е задължително.
(4) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Ако за доставка в търговски обект доставчикът не издаде касова бележка, получателят може да уведоми писмено за това териториалната данъчна дирекция по местонахождение на обекта. Териториалната данъчна дирекция следва да извърши данъчна проверка в 15-дневен срок от постъпването на уведомлението.
(5) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Доставчикът изготвя за всеки от търговските обекти в края на деня отчет за продажбите. В отчета за продажбите се описват:
1. (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) съкратеният отчет на фискалната памет за деня от всяко фискално устройство в търговския обект;
2. (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) сумите от доставките, документирани с касови бележки от кочан, ако има издадени такива през деня; и
3. с отрицателен знак - данъчните документи за доставките, за които едновременно са издадени фискална касова бележка и данъчен документ.
(6) Доставчикът отразява в дневника за продажбите отчетите за продажбите по ал.5 за всеки търговски обект.

Чл.94. (1) Регистрираните лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Закона за данък върху добавената стойност и този правилник.
(2) Документация и отчетност се води както за облагаемите и освободени доставки със стоки и услуги, така и за вноса на стоки.
Чл.95. (1) Клоновете на регистрираното лице водят отчетност и поддържат документацията като самостоятелно регистрирано лице, без да се разчитат с бюджета.
(2) Разчитането с бюджета за данък върху добавената стойност се извършва от регистрираното лице.
(3) Клоновете на чуждестранните лица се разчитат с бюджета самостоятелно.
(4) Клоновете предоставят на регистрираното лице необходимата информация за попълване на справка-декларацията за периода и информацията за магнитните носители.
Чл.96. (1) Регистрираните лица отразяват документите по извършените доставки, начисления данък и извършения износ в счетоводството си и в дневника за продажбите на датата, на която са издадени.
(2) Регистрираните лица отразяват документите по получените доставки, ползвания данъчен кредит и осъществения внос в счетоводството си и дневника за покупките на датата, на която са получени. Данъчните кредитни известия и кредитните известия към опростени фактури се приемат за получени в периода, през който са издадени.
(3) Регистрираните лица определят резултата за съответния данъчен период въз основа на документите, които се отнасят за този данъчен период.
(4) (отм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.)

Чл.97. (1) Не могат да се регистрират по Закона за данък върху добавената стойност лица, които нямат обща данъчна регистрация.
(2) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) При регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност не се издава нов БУЛСТАТ или нов номер от НДР.
Чл.98. Всички данъчнозадължени лица след изтичане на календарния месец са длъжни да определят за предходните 12 месеца преди текущия, а регистрираните по закона лица - и за предходните 18 месеца преди текущия:
1. облагаемия си оборот по смисъла на чл.108, ал.2 от закона;
2. (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) общия си облагаем оборот по смисъла на чл.110, ал.2 от закона.
Чл.99. (пред.ал.1,изм.,ал.2 зал.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Ако облагаемият оборот на данъчнозадълженото лице за последните 12 месеца преди текущия превиши 75 млн. лв., лицето задължително подава заявление за регистрация в териториалната данъчна дирекция в 14-дневен срок от изтичането на календарния месец, през който е достигнат облагаемият оборот.
Чл.100. (отм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.)
Чл.101. (1) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Ако общият облагаем оборот на данъчнозадълженото лице за последните 12 месеца преди текущия превиши 50 млн. лв., лицето по желание може да подаде заявление за регистрация в едномесечен срок от изтичането на календарния месец, през който е достигнат общия облагаем оборот.
(2) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Данъчнозадълженото лице може да подаде заявлението по ал.1 и преди изтичането на календарния месец, ако общия му облагаем оборот превиши 50 хил.лв. за период не по-дълъг от последните 12 месеца.
Чл.102. (отм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.)
Чл.103. (1) (пред.чл.103,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Заявлението за регистрация по чл.111, ал.1 от закона се подава по образец - приложение No 11.
(2) (нова,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Към заявлението за регистрация се прилагат следните документи:
1. справка за облагаемия оборот и за общия облагаем оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия;
2. справка за търговските обекти на лицето на територията на страната.
(3) (нова,ДВ,бр.9 от 2000 г.) В случаите на регистрация на основание чл.121 от закона към заявлението за регистрация се прилагат и:
1. удостоверение от компетентните данъчни власти за актуална данъчна регистрация в чужбина на чуждестранното лице и превод от него;
2. оригинал на нотариално заверен в страната договор между чуждестранното лице и акредитирания представител по повод възлагането му на задълженията по чл.123, ал.2 и 3 от закона;
3. удостоверение за актуална съдебна регистрация на лицето - акредитиран представител, или копие от документите за самоличност, ако той е физическо лице;
4. удостоверение за данъчна регистрация по Закона за данъчното производство на акредитирания представител;
5. удостоверение за липсата на установени и неизплатени данъчни задължения на акредитирания представител, издадено от териториалната данъчна дирекция, където акредитираният представител е регистриран.
(4) (нова,ДВ,бр.9 от 2000 г.) В случаите на регистрация на основание чл.124, ал.1 от закона към заявлението за регистрация се прилагат и:
1. удостоверение за актуална съдебна регистрация на лицето;
2. заверено копие от дружествения договор, устава или друг устройствен акт на юридическото лице.
(5) (нова,ДВ,бр.9 от 2000 г.) В случаите на регистрация на основание чл.125, ал.1 от закона към заявлението за регистрация се прилага и: копие от съдебното решение за вписването в търговския регистър на прехвърлянето или копие от съдебното решение за вписването в търговския регистър на преобразуването.
Чл.104. (отм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.)
Чл.105. В срок 7 дни от подаването на заявлението за регистрация данъчният орган е длъжен да извърши проверка на декларираните обстоятелства в заявлението за регистрация и приложените документи към него.
Чл.106. (1) Удостоверението по чл.113, ал.1 от закона се изготвя по образец - приложение No 12.
(2) Удостоверението по чл.113, ал.4 от закона се изготвя по образец - приложение No 13.
Чл.107. (1) Заявлението за прекратяване на регистрацията по чл.119, ал.1 от закона се подава по образец - приложение No 14.
(2) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Към заявлението по ал.1 се прилагат:
1. справка за облагаемия оборот и за общия облагаем оборот по месеци, за последните 18 месеца преди текущия;
2. справка за облагаемия оборот и за общия облагаем оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия;
3. протокол-опис за начисляване на данък при прекратяване на регистрацията по закона за наличните активи към момента на прекратяване на регистрацията по образец - приложение No 15;
4. удостоверението(ята) за регистрация по чл.113, ал.1 от закона.
(3) (нова,ДВ,бр.9 от 2000 г.) В случаите на прекратяване на регистрацията на основание чл.117, ал.2, т.1, 2 и 3 от закона към заявлението за прекратяване на регистрацията се прилага и копие от съдебно решение, удостоверяващо възникването на обстоятелствата за прекратяване на регистрацията.
(4) (нова,ДВ,бр.9 от 2000 г.) В случаите на прекратяване на регистрацията на основание чл.117, ал.2, т.4 и 6 от закона към заявлението за прекратяване на регистрацията се прилага и декларация за преустановяване на независимата икономическа дейност.
Чл.108. (1) Всяко чуждестранно лице може да възложи на лице, отговарящо на изискванията на чл.123, ал.1 от закона, да го представлява във всички данъчни правоотношения, възникнали на основание на закона.
(2) Възлагането се извършва чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите.
Чл.109. (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) При регистрация на чуждестранно лице на основание чл.121 от закона заявлението за регистрация се подава в териториалната данъчна дирекция, където е регистрирано чуждестранното лице, съгласно общата данъчна регистрация.
Чл.110. (пред.,ал.1, ал.2 зал.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) При регистрация на чуждестранно лице на основание чл.121 от закона заявлението за регистрация и приложените документи се подават лично от акредитирания представител - физическо лице, или, в случаите, когато акредитираният представител е юридическо лице - от представляващия юридическото лице.
Чл.111. (1) (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Акредитираният представител е длъжен незабавно да уведоми териториалната данъчна дирекция, в която е регистрирано чуждестранното лице, ако настъпят обстоятелства, които водят до невъзможност акредитираният представител да изпълнява задълженията си по чл.123, ал.2 и 3 от закона.
(2) Акредитираният представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията на чуждестранното лице, възникнали от датата, от която акредитираният представител е приел задълженията по чл.123 от закона, до 5 години след като е престанал да изпълнява задълженията по чл.123 от закона, а когато чуждестранното лице е определило друг акредитиран представител - до датата, на която другият акредитиран представител е приел да изпълнява задълженията по чл.123 от закона.

Чл.112. Данъчните регистри по чл.127 от закона съдържат следната информация:
1. (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) БУЛСТАТ и номер от НДР на регистрираното лице;
2. наименование на регистрираното лице;
3. дата на регистрация по закона;
4. дата на прекратяване на регистрацията по закона;
5. друга допълнителна информация за регистрираното лице.

Чл.113. (1) При поставяне на спиртни напитки, тютюневи изделия и течни горива в качеството им на чуждестранни стоки по смисъла на Закона за митниците и правилника за неговото прилагане под митнически режими с отложено плащане данък върху добавената стойност се обезпечава по реда на чл.60 от закона.
(2) Продажбата на спиртни напитки и тютюневи изделия в търговски обекти, лицензирани за валутна търговия, е износ само за случаите, при които такъв режим е регламентиран със Закона за акцизите и правилника за неговото прилагане.
(3) Износът по ал.2 се доказва с документите, предвидени за доказване на износ по смисъла на Закона за акцизите и правилника за неговото прилагане.
(4) Зареждането с течни горива в търговските обекти, лицензирани за валутна търговия, на превозни средства, извършващи международен превоз, се смята за износ, когато такъв режим е регламентиран със Закона за акцизите и правилника за неговото прилагане.
(5) Износът по ал.4 се доказва с документите, предвидени за доказване на износ по смисъла на Закона за акцизите и правилника за неговото прилагане.

§ 1. До обнародването на наредбата, предвидена в § 11, ал.1, т.1 от преходните и заключителните разпоредби на закона, се прилага Инструкция No 3 от 1994 г. за реда за възстановяване на данъка върху добавената стойност на дипломатическите представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал, издадена от министъра на финансите и министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 64 от 1994 г.; попр., бр. 67 от 1994 г.; изм., бр. 103 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 56 от 1995 г., бр. 28 от 1997 г.; изм., бр. 97 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 45 от 1998 г.; попр., бр. 60 от 1998 г.).
§ 2. До обнародването на наредбата, предвидена в § 11, ал.1, т.3 от преходните и заключителните разпоредби на закона, се прилага Наредба No 6 от 1997 г. за реда на издаване на документ (касова бележка) от регистрираните лица за всяка извършена от тях сделка в търговски обекти с използването на електронни касови апарати с фискална памет или електронни системи с фискална памет, които са регистрирани, одобрени и въведени в експлоатация, издадена от министъра на финансите (ДВ, бр. 62 от 1997 г.).
§ 3. До обнародване на този правилник се прилагат образците на документите, регламентирани с Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 17 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 64 от 1994 г.; изм., Решение No 3 на ВС на РБ от 19.IV.1995 г.; изм. и доп., бр. 101 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г.; изм., бр. 91 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 12 от 1998 г.; попр., бр. 13 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1998 г.).
§ 4. До обнародване на този правилник за доставките на наличните и установените с извършената инвентаризация към 31.XII.1998 г. спиртни напитки, тютюневи изделия и течни горива в търговските обекти, лицензирани за валутна търговия в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, както и в търговските обекти в свободните зони, условията по чл.113 за износ се считат за изпълнени.
§ 5. Регистрираните лица по Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 90 от 1993 г.; изм., бр. 57 от 1995 г., бр. 16, 56 и 104 от 1996 г., бр. 51, 86 и 111 от 1997 г., бр. 15, 89, 93 и 153 от 1998 г.) се приемат за регистрирани и по Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 153 от 1998 г.).
§ 6. За регистрираните лица, за които е започнала и не е завършила към 1.I.1999 г. процедура по приспадане по реда на чл.30, ал.1, т.2 от Закона за данък върху добавената стойност (в сила до 31.XII.1998 г.) продължава процедурата по приспадане по реда на чл.77, ал.1, т.2 от Закона за данък върху добавената стойност (в сила от 1.I.1999 г.).
§ 7. При изменение на стойността на сделки с дата на изпълнение до 31 декември 1998 г. включително, определена съгласно Закона за данък върху добавената стойност (в сила до 31.XII.1998 г.), се издават известия (данъчни и към опростени фактури), като при издаването на документите следва да се прилагат ставката на данъка и режимът на облагане, които са в сила към датата на изпълнение на сделката съгласно Закона за данък върху добавената стойност (в сила до 31.XII.1998 г.).
§ 8. Подаваните магнитни носители до 31 март 1999 г. с информация от дневника за продажбите и дневника за покупките на магнитен носител (дискета) следва да отговарят на параметрите, определени в приложение No 12 към Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност. Подаваните магнитни носители след 31 март 1999 г. следва да отговарят на параметрите, определени в приложение No 10.
Министър: М. Радев

Приложение No 1 към чл.48, ал.1

1. Предпазни средства - презервативи.
2. Стоматологични материали:
- отпечатъчни материали и восъци за стоматологията;
- временни /целулитни коронки и заплънки;
- обтуровъчни материали, цименти, каналопълнежни средства;
- изкуствени зъби и протези.
3. Лечебни храни и заместители на естествени съставки на хранителни продукти и адаптирани детски млека;
4. Диагностикуми ин витро.
5. Реактиви за определяне на кръвни групи и фактори.
6. Хранителни среди за микроорганизми.
7. Глюкомери, резервни части и консумативи за тях.
8. Тест ленти за захар в кръвта и урината.
9. Тест ленти за ацетон в урината.
10. Радиоактивни химически елементи и радиоизотопи за медицински цели.
11. Лекарствени средства, които се приготвят в аптеките по реда на чл.35, т.1 от Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина.

Приложение No 2 към чл.48, ал.2

1. (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Протези за горни и долни крайници, включително с електронно устройство.
2. (изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.) Ортези, ортопедични апарати, корсети, шини.
3. Принадлежности към протези: протезни чорапи, протезни рула, протективни чорапи, медицински компресионни чорапи, козметични ръкавици за протези за горни крайници, акумулаторни батерии за протези за горни крайници с електронно устройство, бандажи.
4. Профилактични гащички и пелени за деца с луксация на тазобедрена става.
5. Ортопедични обувки, профилактични функционални обувки и индивидуални коригиращи приспособления при "диабетно стъпало".
6. Портативни инхалатори.
7. Задушни слухови апарати.
8. Джобни слухови апарати с въздушна или костна проводимост.
9. Слухови апарати, вградени в очила, с въздушна или костна проводимост.
10. Слухови апарати за едностранно и двустранно слухопротезиране на деца.
11. Вътрешни, вътреканални дигитални слухови апарати;
12. Батерии за слухови апарати.
13. Говорни апарати (изкуствен ларинкс), резервни части, батерии и консумативи за тях.
14. Инвалидни колички, резервни части и акумулатори за тях.
15. Масички за инвалидни колички, стеснители за инвалидни колички, щипки за захващане на предмети от разстояние.
16. Тоалетни столове (обикновени и химически) и столове за баня за инвалиди, комбиниран тоалетен стол и стол за баня.
17. Глюкомери, резервни части и консумативи за тях.
18. Тест ленти за глюкомери.
19. Тест ленти за визуално определяне нивото на кръвната захар.
20. Тест ленти за визуално изследване на захар и ацетон в урината.
21. Автоматични инсулинови спринцовки.
22. Гръдни епитези.
23. Очни протези.
24. Протези за нос и уши.
25. Антидекубитални възглавници и дюшеци.
26. Патерици тип "канадки", бастуни, ходилки и проходилки.
27. Терапевтични велосипеди за инвалиди.
28. Колостомни, илеостомни и уростомни торбички.
29. Инфузионни помпи за прилагане на десферал.
30. Бели бастуни за незрящи лица - сгъваеми, телескопични и несгъваеми, и резервни части за тях.
31. Помощни средства за битово самообслужване на инвалиди с дисфункция на горни и долни крайници.
32. Бинокулярни, бифокални и биноколовидни очила.
33. Приспособления за управление на леки автомобили от лица с дисфункция на долни и горни крайници.

Приложение No 3 към чл.70, ал.1

Дата на съставяне:
Подпис на представляващия данъчнозадълженото лице:
Печат на данъчнозадълженото лице
Забележка: (доп.,ДВ,бр.55 от 1999 г.) Формулярът се попълва задължително на машина. Стойностите се посочват в левове и стотинки.

Приложение No 4 към чл.70, ал.3

Дата на съставяне:
Подпис на представляващия данъчнозадълженото лице:
Печат на данъчнозадълженото лице
Забележка: (доп.,ДВ,бр.55 от 1999 г.) Формулярът се попълва задължително на машина. Стойностите се посочват в левове и стотинки.

Приложение No 5 към чл.74, ал.2

Дата на съставяне:
Подпис на представляващия данъчнозадълженото лице:
Печат на данъчнозадълженото лице
Забележка: (доп.,ДВ,бр.55 от 1999 г.) Формулярът се попълва задължително на машина. Стойностите се посочват в левове и стотинки.

Приложение No 6 към чл.78

1. Картини, колажи и други подобни декоративни произведения, рисунки и графики, направени изцяло от ръката на художник, с изключение на планове и чертежи за архитектурни, инженерни, промишлени, търговски, топографски и други подобни цели, ръчно украсени фабрични изделия, театрални декори, декори за кино и други видове декори.
2. Оригинални гравюри и литографии, като авторски отпечатъци, произведени в ограничени количества, направо в бяло и черно или в цвят на една или няколко плочи, направени изцяло от ръката на художника, независимо от процеса на изработка или използвания материал, с изключение на машинен или фотомашинен процес.
3. Оригинални скулптури и пластики от всякакъв вид материал, изваяни изцяло от ръката на скулптора; скулптурни отливки на оригинала, в рамките на осем копия, чието изпълнение е контролирано от автора или от упълномощени от него художници.
4. Гоблени и пана, изработени ръчно по художествен дизайн, в рамките на осем копия.
5. Единични керамични изделия, изработени изцяло от автора и подписани от него.
6. Емайлирани рисунки върху медна плоча, изработени ръчно, в рамките на осем копия, подписани от автора или с печат от студиото, с изключение на бижута и изделия от злато и сребро.
7. Художествени фотографии, подготвени за печат от автора или под негов контрол, с подпис на автора и пореден номер, в рамките на 30 копия, независимо от размера.

Приложение No 7 към чл.81, ал.1
(изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.)

ТДД
Данъчно подразделение
Код:
Входящ No ......../........
Попълва се от данъчната администрация

Година

А. Наименование и данъчен адрес на регистрираното лице
Номер от НДР
БУЛСТАТ

Раздел А: Данни за извършените доставки и начисления ДДС от дилър през годината

Данъчна основа на облагаемите доставки по глава деветнадесета от ЗДДС

01

Начислен ДДС по облагаемите доставки по глава деветнадесета от ЗДДС

31

Раздел Б: Данни за получените доставки и данъчния кредит през годината

Данъчна основа на доставки и внос с право на пълен данъчен кредит на основание чл.88,ал.2 ЗДДС

22

Начислен ДДС по доставки и внос с право на пълен данъчен кредит на основание чл.88, ал.2 ЗДДС

41

Раздел В: Годишна корекция

ДДС за внасяне (кл.41-кл.31)>0

52

Долуподписаният ........................ декларирам, че представлявам лицето, посочено в кл.А, и посочената в този формуляр информация е вярна и точна. Известно ми е, че за неверни данни нося отговорност по чл.313 НК.
Дата: ......... Длъжност: ......... Подпис и печат: .........

-------------------
Този формуляр се попълва задължително на машина. Стойностите се посочват в левове и стотинки.

Приложение No 8 към чл.89, ал.1
(изм.,ДВ,бр.9 от 2000 г.)

ТДД
Данъчно подразделение
Код:
Входящ No ......../........
Попълва се от данъчната администрация

Данъчен период: от ДД.ММ.ГГГГ до ДД.ММ.ГГГГ

А. Наименование и данъчен адрес на регистрираното лице
Номер от НДР
БУЛСТАТ

Раздел А: Данни за извършените доставки и начисления данък върху добавената стойност

Данъчна основа на облагаемите доставки с изключение на износа	01	Начислен ДДС по облагаемите доставки	31
Данъчна основа на износа	02	Начислен данък по реда на чл.61, 81, 82, чл.91а, ал.5 ЗДДС	32
Данъчна основа на освободените доставки	03	Всичко начислен ДДС (кл.31 + кл.32)	30

Раздел Б: Данни за получените доставки и данъчния кредит

Данъчна основа и данък на доставките и вноса без право на данъчен кредит или без данък	21
Данъчна основа на доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит	22	Начислен ДДС по доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит	41
Данъчна основа на доставките и вноса с право на частичен данъчен кредит	23	Начислен ДДС по доставките и вноса с право на частичен данъчен кредит	42
К=(кл.01+кл.02): :(кл.01+кл.02+ кл.03)	24	Общо данъчен кредит (кл.41 + кл.42 х кл.24)	40

Раздел В: Резултат за периода

ДДС за внасяне (кл.30 - кл.40) > 0

50

ДДС за възстановяване (кл.30 - кл.40) < 0

60

Раздел Г: ДДС за внасяне

Данък за внасяне от кл.50, приспаднат по реда на чл.77, ал.1 ЗДДС

71

Данък за внасяне от кл.50, внесен ефективно с платежно нареждане от дата ……

72

Раздел Д: ДДС, подлежащ на възстановяване на основание чл.77, ал.1, т.4 или чл.77, ал.2 ЗДДС

ДДС, подлежащ на възстановяване в 45-дневен срок от подаването на тази справка-декларация

80

Долуподписаният ........................ декларирам, че представлявам лицето, посочено в кл.А, и посочената в този формуляр информация е вярна и точна. Известно ми е, че за неверни данни нося отговорност по чл.313