Чл.1. Данък върху добавената стойност, наричан по-нататък "данък", се дължи за всяка доставка на стоки или на услуги с място на изпълнение на територията на страната и извършена от данъчнозадължено лице по този закон, за износ, извършен от данъчнозадължено лице, както и при внос на стоки, освен когато този закон предвижда друго.

Чл.2. Разпоредбите на този закон се прилагат на територията на страната, която за целите на този закон включва географската територия на Република България, континенталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на свободните зони, свободните складове и търговските обекти, лицензирани за валутна търговия.

Чл.3. (1) Данъчнозадължено лице по смисъла на този закон е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност независимо от целите и резултатите от нея.
(2) Не са данъчнозадължени лица по смисъла на този закон:
1. държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, дори и когато за тях се дължат държавни или местни данъци или такси;
2. физическите лица за осъществяваната от тях дейност по трудов договор;
3. физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.
(3) Независимо от разпоредбата на ал.2 държавата, държавните органи или органите на местно самоуправление са данъчнозадължени лица по този закон, когато:
1. извършваните от тях доставки ще имат за резултат значително нарушение на конкуренцията спрямо извършваната независима икономическа дейност от данъчнозадължените по този закон лица;
2. извършват някоя от дейностите, изброени в правилника за прилагане на този закон.

Чл.4. (1) Независима икономическа дейност е всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия.
(2) Освен всичко друго независима икономическа дейност е и всяка дейност, свързана с производството, търговията, селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини, извършването на подготвителни и спомагателни работи, осъществявани за използване или консумация от потребителите.
(3) Използването на материална и нематериална собственост с цел получаване на приход от нея, ако има траен характер, също се счита за независима икономическа дейност.

Чл.5. Регистрирано лице по смисъла на този закон е данъчнозадълженото лице, което е реализирало задължението или правото си за регистрация по този закон или е регистрирано по инициатива на данъчния орган.

Чл.6. Доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи.

Чл.7. (1) Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ с изключение на парите в обращение като законно платежно средство.
(2) Стока по смисъла на този закон е и: електрическата енергия, газът, водата и топлинната енергия.

Чл.8. За доставка на стока за целите на този закон се счита и:
1. прехвърлянето на правото на разпореждане със стока по силата на договор, по който се плаща комисиона за продажбата или покупката;
2. когато данъчнозадължено лице действа от свое име и за чужда сметка за доставка на стоки, се счита, че то е получило и предоставило стоките;
3. (доп.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) безвъзмездното прехвърляне на собственост върху стока или други вещни права върху стока; не е налице доставка на стока при безвъзмездно предоставяне на стоки с незначителна стойност с рекламна цел за целите на независимата икономическа дейност на лицето;
4. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стока вследствие на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон;
5. предоставянето на стоки за лична консумация на собственика или за консумация от работници и служители.

Чл.9. Услуга по смисъла на този закон означава всичко, което има стойност и е различно от стока и пари (в обращение като законно платежно средство).

Чл.10. За доставка на услуга за целите на този закон се счита и:
1. продажбата или прехвърлянето на права върху нематериални активи;
2. поемането на задължение за въздържане или неупражняване на действия или права;
3. извършването на услуга по силата на договор, по който се плаща комисиона за извършването или получаването на услугата;
4. когато данъчнозадължено лице действа от свое име и за чужда сметка за извършването на услуги, се счита, че то е получило и оказало услугите;
5. извършването на услуга вследствие на искане или акт от или от името на държавен или местен орган или на основание на закон;
6. (доп.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) безвъзмездната доставка на услуга; не е налице доставка на услуга при безвъзмездно извършване на услуги с незначителна стойност с рекламна цел за целите на независимата икономическа дейност на лицето;
7. всякакъв физически и интелектуален труд (включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, отдадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя);
8. услугите на посреднически агенции за освобождаване и наемане на персонал;
9. предоставянето на услуги за лични нужди на собственика или за нуждите на работници и служители.

Чл.11. (1) Внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на стоки на митническата територия на страната.
(2) (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) Внос на стоки за целите на този закон е и въвеждането на стоки от територията на свободна зона, свободен склад или търговски обект, лицензиран за валутна търговия на територията на страната.
(3) В случаите по ал.2 се прилагат общите правила за документиране на вноса по реда на Закона за митниците и правилника за прилагането му и правилата на този закон по отношение на вноса на стоки.

Чл.12. (1) Всеки, който е придобил стоки извън територията на страната или е притежавал стоки, които се обработват за негова сметка на място извън територията на страната, се приема, че е внесъл тези стоки на територията на страната и дължи данък, с изключение на случаите, когато има доказателства за друго.
(2) Всеки, който е освободил или отклонил стоки от митнически контрол (митнически режим или направление), се приема, че е внесъл стоките на територията на страната и дължи данък, с изключение на случаите, когато има доказателства за друго.

Чл.13. (1) Доставчик по смисъла на този закон е лицето, което прехвърля собственост върху стока или учредява, или прехвърля други вещни права върху стока, или извършва услуга.
(2) Получател по смисъла на този закон е лицето, което приема фактически или придобива собствеността върху стоките или други вещни права върху тях, или получава услугите.

Чл.14. (1) Износ по смисъла и при условията на този закон е:
1. износът на стоки по смисъла на чл.15;
2. международният транспорт по смисъла на чл.16;
3. доставката на стоки и услуги, пряко свързани с международен транспорт по смисъла на чл.17;
4. обработката, преработката или поправката на стоки, поставени под митнически икономически режими "активно усъвършенстване" или "обработка под митнически контрол" от лице, на чието име е учреден митническият икономически режим, когато са изнесени или реекспортирани от същото лице;
5. извършването на обществени далекосъобщителни услуги от лицензиран за това оператор по смисъла на Закона за далекосъобщенията в полза на лица - чуждестранни оператори, които нямат седалище или друг обект на територията на страната и не са регистрирани по този закон;
6. (отм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.)
7. (нова,ДВ,бр.78 от 2000 г.) продажбата на дивеч, ловни трофеи, дивечови продукти и обслужващите ги дейности на чужденци чрез организирания ловен туризъм по смисъла на Закона за лова и опазване на дивеча.
(2) Документите за доказване на износ по смисъла на този член се регламентират в правилника за прилагане на закона.
(3) (нова,ДВ,бр.111 от 1999 г.) Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 2 за доказване на износа до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който е прехвърлена собствеността или е изнесена стоката или е извършена услугата, разпоредбите за износ за доставката не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите, доказващи износа, той коригира резултата от прилагането на тази алинея.

Чл.15. (1) Износ на стоки по смисъла на този закон е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия:
1. стоките се доставят от място на територията на страната до място извън територията на страната;
2. (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) превозът на стоките от страната до мястото на доставката се извършва:
а) от доставчика или от негово име, или
б) от получателя или от негово име, ако получателят е чуждестранно лице, което няма обект на територията на страната; тази разпоредба не се прилага в случаите, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове за развлечения, както и за частни самолети и други средства за превоз за лични нужди;
3. доставчикът прехвърля собствеността или други вещни права върху изнасяните стоки на получателя.
(2) Износ на стоки за целите на този закон е и когато стоките се доставят при условията на ал.1 от място на територията на страната до място в свободна зона, свободен склад или в търговски обект, лицензиран за валутна търговия.
(3) В случаите по ал.2 се прилагат общите правила за документиране на износа по реда на Закона за митниците и правилника за прилагането му и правилата на този закон по отношение на износа на стоки.

Чл.16. Международен транспорт по смисъла на този закон е превозът на стоки или пътници:
1. от място в страната до място извън нея;
2. от място извън страната до място на територията на страната;
3. между две места извън страната;
4. между две места в страната, когато той е част от международен превоз.

Чл.17. Доставка на стоки и услуги, пряко свързани с международен транспорт по смисъла на този закон, е:
1. отдаването под наем на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав за извършване на международен транспорт;
2. обработката на плавателни съдове, включително и услугите по глава девета от Кодекса на търговското мореплаване, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав, които са в международен рейс, както и услуги по спасителни операции или помощ в морето;
3. транспортната обработка на пътници и стоки, превозвани с плавателен съд, въздухоплавателно средство или подвижен железопътен състав, които са в международен рейс;
4. извършване на услуги по строителството, поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на кораби и самолети; това не се отнася за яхти, платноходи и други подобни, както и за самолети, които са за спортни цели, и други средства за превоз за лични нужди;
5. снабдяването на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав, извършващи международен рейс с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други стоки, предназначени за потребление на борда;
6. извършването на спедиторски, агентийски, брокерски, куриерски или пощенски услуги и във връзка с международния транспорт.
7. (нова,ДВ,бр.102 от 2000 г.) продажбата на самолетни билети за международен транспорт, включително извършването на услугата във връзка с тази продажба.

Чл.18. Обществени далекосъобщителни услуги са далекосъобщителните услуги, предназначени да бъдат общодостъпни по смисъла на Закона за далекосъобщенията.

Чл.19. Спедиторска, агентийска и брокерска услуга по смисъла на този закон и глава девета от Кодекса на търговското мореплаване е организирането на международен транспорт срещу насрещна престация.

Чл.20. За целите на този закон:
1. "насрещна престация" е цената или възнаграждението, платено или дължимо на доставчика, определено в пари, стоки или в услуги;
2. "заместващи парите платежни средства" са:
а) разписки за покупки;
б) талони или купони за покупки;
в) жетони;
3. "свързани лица" са:
а) съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до трета степен включително;
б) работодател и работник;
в) лицата, едно от които участва в управлението на другото;
г) съдружниците;
д) дружество или лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;
е) лицата, едно от които е търговски представител на другото;
ж) лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото;
з) лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговорят условия, различни от обичайните;
4. "обект" е: регистрирано търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или предоставено за ползване) или друго място, посредством което едно лице извършва цялостно или частично независима икономическа дейност на територията на една страна;
5. "пазарна цена" на стока или услуга е сумата, без данък върху добавената стойност, която би била платена за идентична стока или услуга по доставка при същите условия, между лица, които не са свързани. Пазарната цена се определя чрез:
а) метода на сравнимите, неконтролирани цени между независими търговци към момента на осъществяване на доставката;
б) метода на пазарните цени, където пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и обичайната печалба;
в) метода на увеличената себестойност, при която пазарната цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;
г) всеки друг разумен метод;
6. (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) "финансирания (субсидии), пряко свързани с доставка/и" са безвъзмездно получените средства от бюджета или от други лица, които са доплащане за доставяната от получателя на финансирането (субсидията) стока или услуга на трети лица;
7. "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение;
8. "свободна зона", "свободен склад", "митническа територия на страната", "митнически икономически режим", "митнически режим", "митническо направление", "режим с отложено плащане" по смисъла на този закон се приравняват на същите понятия от Закона за митниците и правилника за неговото прилагане;
9. "антрепозитни складове" са митнически складове, открити и управлявани по реда на чл.104 - 117 от Закона за митниците;
10. (изм.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) "приспадане на резултат за период - данък за възстановяване" по смисъла на чл.77 е правото на регистрираното лице да намали резултат за период - данък за внасяне, посочен в справката-декларация, с подлежащия на възстановяване данък по друга справка-декларация в рамките на 4 поредни едномесечни периода след възникване на правото на приспадане;
11. (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) "стоки с незначителна стойност" и "услуги с незначителна стойност" по смисъла на този закон са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 10 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице;
12. (нова,ДВ,бр.111 от 1999 г.) "инвестиционно злато" е:
а) злато под формата на кюлчета или плочки с тегла, приети от пазарите за злато, и с чистота, равна на или по-голяма от 995 хилядни;
б) златни монети, определени със заповед на управителя на Българската народна банка и министъра на финансите, за които са едновременно налице следните условия:
- са с чистота, равна или по-голяма от 900 хилядни;
- са изсечени след 1800 г.;
- са или са били законно платежно средство в страната, от която произхождат;
- се продават обикновено на цена, която не надвишава стойността на златото по пазарни цени, съдържащо се в монетите повече от 80 на сто;
13. (нова,ДВ,бр.111 от 1999 г.) "туроператор", "туристически агент" и "турист" се приравняват на същите понятия от Закона за туризма;
14. (нова,ДВ,бр.111 от 1999 г.) "доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко" са доставките, които туроператорът или туристическият агент е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на туриста без изменения;
15. (нова,ДВ,бр.111 от 1999 г.) "обща туристическа услуга" е услугата, представляваща съвкупност от всички стоки и услуги, предоставени във връзка с пътуване на турист от туроператор или туристически агент, действащ от свое име и за осъществяването на която са използвани доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко.

Чл.21. Място на изпълнение при доставка на стока за целите на данъчното облагане по този закон е:
1. мястото, където стоката се монтира, инсталира или сглобява, когато се прехвърля собствеността или други вещни права върху стока, която се монтира, инсталира или сглобява от или за сметка на доставчика;
2. мястото, където стоката се намира до превоза й, когато тя се превозва и не се монтира, инсталира или сглобява от или за сметка на доставчика;
3. мястото, където стоката се намира към датата на прехвърляне на собствеността или други вещни права или фактическото й предаване, когато тя не се превозва.

Чл.22. (1) Място на изпълнение при доставка на услуга за целите на данъчното облагане по този закон е:
1. мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително:
а) услугите от експерти или агенти, свързани с недвижим имот;
б) услугите по подготовка и координиране на строителните работи, свързани с недвижим имот, като: архитектурни, инженерни, надзорни и др.;
2. мястото, където транспортна услуга се извършва от гледна точка на частта от разстоянието, което се покрива за доставката на транспортните услуги;
3. мястото, където фактически се извършва услугата, когато:
а) услугата е свързана с културни, артистични, спортни, научни, образователни, хотелски, ресторантски и други туристически или подобни мероприятия, включително дейността по организирането им;
б) услугата е свързана с транспортната обработка на стока;
в) услугата представлява оценка, експертиза или работа по движима вещ;
4. мястото на ползване на стоката при наемането на стока с изключение на транспортно средство, която се изнася от наемателя в друга страна;
5. мястото на изпълнение е мястото, където се намира седалището или обектът на получателя, откъдето той извършва своята независима икономическа дейност, при следните услуги:
а) прехвърляне на собственост или предоставяне на лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или други подобни права на индустриалната или интелектуалната собственост;
б) извършване на рекламни услуги;
в) извършване на консултантски услуги от консултанти, инженери, счетоводители, адвокати, юристи и други, както и извършени от консултантски офис - предприятие;
г) далекосъобщителни услуги, обработка на данни или предоставяне на информация;
д) поемане на задължение за въздържане или неупражняване на действия или права;
е) извършване на финансова услуга;
ж) извършване на застрахователна и презастрахователна, осигурителна услуга;
з) осигуряване на персонал;
и) посреднически услуги, извършени от комисионер, действащ от името и за сметка на друго лице по повод на услугите, изброени в тази точка.
(2) Извън случаите по ал.1 място на изпълнение на доставката на услуга, включително отдаването под наем на транспортно средство, е мястото, където доставчикът постоянно осъществява независимата си икономическа дейност или има обект, от който се извършва изпълнението.

Чл.23. С изключение на случаите, когато са налице доказателства в полза на противното, доставката на услуги се счита извършена на територията на страната, ако седалището или обектът, а при отсъствието им - постоянният адрес или обичайното местопребиваване на една от страните по доставката е на територията на страната.

Чл.24. Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги по смисъла на чл.7 - 10, извършени от данъчнозадължени по този закон лица и с място на изпълнение на територията на страната, износът по смисъла на чл.14, извършен от данъчнозадължено по този закон лице, както и вносът на стоки по смисъла на чл.11.

Чл.25. (1) Данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по-ранната от двете дати:
1. датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата;
2. датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане).
(2) Когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, се приема, че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото завършване на услугата.
(3) На датата на възникване на данъчното събитие:
1. данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или
2. възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки.

Чл.26. В следните случаи за дата на възникване на данъчното събитие се приема:
1. при фактическо предоставяне на стоки по договор за прехвърляне на собственост върху тях под отлагателно условие или срок, ако няма предварително (цялостно или частично) плащане - датата на изпълнение на условието или изтичане на срока, когато при нормални обстоятелства правото на собственост ще се прехвърли;
2. при фактическо предоставяне на активи по смисъла на Закона за счетоводството при условията на договор за финансов лизинг - датата на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо;
3. при доставки за периодично или непрекъснато изпълнение - датата на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо;
4. (отм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.)
5. при продажба на стоки чрез поръчка по пощата - датата, на която продавачът получи плащането;
6. при извършване на доставки посредством автомати за продажба или други подобни уреди, задействащи се с монети, жетони или други подобни - датата, на която данъчнозадълженото по този закон лице извади монетите или жетоните от горепосочените машини или уреди;
7. когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по повод доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон - датата на фактическото прехвърляне на собствеността върху стоките или други вещни права върху тях или фактическото завършване на услугата.

Чл.27. Дата на възникване на данъчното събитие и задължението за начисляване и заплащане, за начисляване и обезпечаване или за освобождаване от данък при внос на стоки по смисъла на чл.11 е датата, на която възниква задължение за митническите органи за:
1. начисляването на митни сборове, включително и когато митническата ставка е нула, или освобождаването от тях, или

2. начисляването и обезпечаването на митните сборове или освобождаването от задължението за обезпечаването им.

Чл.28. Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена.

Чл.29. (1) (доп.,ДВ,бр.103 от 1999 г.) Данъчната основа на доставката на стока или услуга се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя или от трето лице за доставката, определена в левове и стотинки без данъка по този закон и увеличена със:
1. всички други данъци и такси, в това число акциз, когато такива са дължими за доставка/и, и
2. всички получени и усвоени от доставчика финансирания (субсидии), пряко свързани с доставка/и, и
3. всички получени от доставчика лихви за забава и неустойки, пряко свързани с доставка/и;
4. съпътстващите разходи, като комисиона, опаковане, транспорт и застраховка, начислени от доставчика на получателя.
(2) В ал.1 т.4 не се прилага за разходите за обикновени или обичайни опаковъчни материали или контейнери, ако съгласно условията на доставката доставчикът е поел ангажимент за възстановяване на такива суми след връщането на тези опаковъчни материали или контейнери от получателя.
(3) Определената по ал.1 и 2 сума се намалява със сумата на търговската отстъпка, отбива или рабата, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие.
(4) При доставки на стоки или услуги срещу насрещна престация в чуждестранна валута данъчната основа се определя на база левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от БНБ към датата на възникване на данъчното събитие, и намалена или увеличена съгласно разпоредбите на ал.1, 2 и 3.
(5) (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.;доп., бр.102 от 2000 г.) Данъчната основа при облагаемите доставки на стоки за целите на този закон не може да бъде по-ниска от стойността на придобиване на стоката или себестойността по смисъла на Закона за счетоводството на произведената стока, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при внос.
(6) Алинея 5 не се прилага при:
1. наличие на обективни пазарни предпоставки, които регистрираното лице докаже по безспорен начин;
2. продажба на стоки, чиято цена е фиксирана с нормативен акт;
3. продажба на стоки, финансирани (субсидирани) от държавния или общинския бюджет;
4. продажба на бракувани стоки, за които е приложена разпоредбата на чл.82;
5. продажба на вестници;
6. износ по смисъла на чл.14.

Чл.30. (1) При прехвърляне на собственост върху сграда или част (реална или идеална) от сграда - данъчната основа е по-високата между определената от страните и данъчната основа, определена по реда на чл.46 от Закона за местните данъци и такси.
(2) При прехвърляне на собственост върху моторно транспортно средство - данъчната основа е по-високата между определената от страните и пълната застрахователна стойност на транспортното средство, освен когато този закон е предвидил друго.
(3) Данъчната основа е пазарната цена на предоставяната стока или услуга в следните случаи:
1. когато плащането се извършва със стоки или услуги;
2. когато доставката е между свързани лица;
3. когато плащането се извършва изцяло или отчасти със земя;
4. при безвъзмездни доставки на стоки и услуги.
(4) Данъчната основа при прекратяване на регистрацията по този закон за наличните активи е тяхната пазарна цена към датата на дерегистрация.

Чл.31. (1) (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) Данъчната основа при внос на стоки е митническата стойност по смисъла на Закона за митниците, определена в левове и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз.
(2) В случаите, когато се реимпортират стоки, временно изнесени, за да бъдат подложени на обработка, преработка или поправка под митнически икономически режим "Пасивно усъвършенстване", данъчната основа е сборът от стойността на извършеното и разходите на вносителя във връзка с тази стока извън страната, увеличена с дължимите митни сборове и акциз.

Чл.32. (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) Освен в случаите, в които този закон е предвидил друго, облагаеми доставки са всички доставки на стоки или услуги по смисъла на чл.7 - 10, когато са извършени от данъчнозадължено лице по този закон и са с място на изпълнение на територията на страната, износът по смисъла на чл.14, извършен от данъчнозадължено лице.

Чл.33. (1) При условията на този закон са освободени доставките с предмет, изброен в чл.34 - 52.
(2) При условията на този закон освободени доставки са и:
1. (доп.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) доставките с място на изпълнение извън територията на страната с изключение на износа;
2. доставките и действията, извършени извън рамките на независимата икономическа дейност;
3. (доп.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) износът на стоки или услуги, изброени в чл.36-52, с изключение на износа на произведените в страната стоки, описани в чл.41;
4. доставките на стоки, намиращи се в антрепозитен склад под митнически контрол, в рамките на митническия режим и ако не напускат антрепозитния склад.

Чл.34. (1) Доставки, свързани със земя по смисъла на този закон, са: прехвърлянето на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя и отдаването под наем на земя.
(2) За целите на този закон земя е земеделската, горската и тази в строителните граници на населените места.
(3) Не се счита за доставка, свързана със земя:
1. прехвърлянето на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на съоръжения, оборудване, машини и постройки, неподвижно закрепени към земя;
2. прехвърлянето на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем от къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери, паркингови площи и други подобни.

Чл.35. (1) Наем на сграда за жилище по смисъла на този закон е отдаването под наем на сграда или част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.
(2) (доп.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) Не се счита за отдаване под наем за жилище настаняването в хотели, мотели, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции и други подобни, санаториални комплекси, лечебни и здравни заведения.

Чл.36. Финансови услуги по смисъла на този закон са:
1. отпускането на кредит срещу насрещна престация (лихва), както и управлението на кредита от лицето, което го е отпуснало, включително отпускането на кредит срещу доставка на стоки при условията на договор за финансов лизинг, когато е до размера на законната лихва;
2. доставките, свързани с кредитни и други гаранции, както и управлението на кредитни гаранции от лицето, отпуснало кредита;
3. управлението на депозити, текущи и разплащателни сметки, преводи, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти без факторинг и форфетиране;
4. извършването на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица;
5. доставките, свързани с валутни ценности, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство;
6. (изм. и доп.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) доставките, свързани с дружествени дялове или ценни книжа и техни деривати, но без управление и отговорно пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги;
7. управлението на инвестиционни фондове по реда на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества;
8. доставките, свързани с таксови и пощенски марки по номинал или приравнен знак на пощенската марка;
9. финансовите фючърси и опции.

Чл.37. Застрахователни и презастрахователни услуги по смисъла на този закон са услугите, извършвани от застраховател при условията и по реда на Закона за застраховането, включително свързаните с това застраховане и презастраховане услуги, извършвани от застрахователни брокери и застрахователни помощници (агенти).

Чл.38. (1) Социално- или здравноосигурителни услуги по смисъла на този закон са услугите, извършвани от лице, оправомощено по специален закон да извършва задължително или доброволно осигуряване при условията и по реда на специален закон.
(2) Социално- или здравноосигурителни услуги са и посредническите услуги, пряко свързани с доброволното здравно, социално или пенсионно осигуряване, извършвани при условията и по реда на специален закон.

Чл.39. Доставка на социални помощи по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, пряко свързани със социалното дело, извършвана от специализирани общински органи или лицензирани юридически лица при условията и по реда на Закона за социално подпомагане.

Чл.40. (1) (изм.,ДВ,бр.62 от 1999 г.) Здравни услуги са услугите, оказвани от здравни заведения по Закона за народното здраве и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения в домовете за стари хора и в други заведения от лекари, стоматолози и медицински специалисти по Закона за народното здраве и Закона за лечебните заведения.
(2) Здравни услуги са и всички услуги, оказвани в домове за стари хора или за лица с физически или психически увреждания, финансирани от държавния или общински бюджет или от друг специализиран национален или регионален фонд.

Чл.41. Лекарствени средства по смисъла на този закон са:
1. (изм.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) регистрираните/разрешените за употреба в страната от министъра на здравеопазването лекарствени продукти, с изключение на медицинските изделия;
2. регистрираните в страната от Националната ветеринарномедицинска служба при Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа лекарствени средства за ветеринарна медицина;
3. консумативите за хуманна и ветеринарна медицина, включени в приложение към правилника за прилагане на този закон;
4. протезите и помощно-техническите средства за инвалиди, включени в приложение към правилника за прилагане на този закон.

Чл.42. Образователни и културни услуги по смисъла на този закон са:
1. (изм.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) услугите, свързани с обучението и възпитанието, оказвани от детски градини, училищата или обслужващите ги звена, или културно-просветни или научни институции, по учебно-образователни и културно-просветни и научни програми, утвърдени от Министерството на образованието и науката или от Министерството на културата;
2. (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) услугите в рамките на утвърдения учебен план, оказвани от висши училища и колежи, получили разрешение съгласно предвидения за това ред в Закона за висшето образование;
3. (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) услугите, извършвани във връзка със следдипломно обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, когато се извършват от институциите по т.1 и 2;
4. учебниците и учебните помагала за системата на народната просвета, одобрени като такива от министъра на образованието и науката или от министъра на културата в рамките на утвърдените задължителни учебно-образователни програми;
5. учебниците за системата на висшето образование, одобрени като такива от министъра на образованието и науката или от министъра на културата в рамките на утвърдените им учебни планове.

Чл.43. Правни услуги по смисъла на този закон са услугите, осъществявани от адвокат или нотариус по реда на Закона за адвокатурата или Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

Чл.44. Прехвърляне на предприятие е прехвърлянето на предприятие като цяло по реда на чл.15 от Търговския закон, както и сделките с предприятия или обособени техни части по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, с изключение на тези по § 10 на същия закон.

Чл.45. Разпореждане със стоки в полза на държавата е разпореждането от държавен или общински орган с отнети от него в полза на държавата стоки или с изоставени стоки в полза на държавата.

Чл.46. Безвъзмездно разпореждане с активи от държавата или общините е безвъзмездното разпореждане по установения за това ред с дълготрайни активи, включени в капитала на данъчнозадължени по този закон лица, чийто едноличен собственик е държавата или община.

Чл.47. Правни действия по обезпечаване на вземания са учредяването на залог или ипотека.

Чл.48. Доставки по Кодекса на труда са предоставянето от работодател на работници и служители на стоки или услуги по глава четиринадесета от Кодекса на труда на цени, по-ниски или равни на фактическите разходи.

Чл.49. (1) Дарения на стоки или услуги по смисъла на този закон са тези, направени в полза на:
1. (доп.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) учебни, лечебни и здравни заведения, научни, културни, просветни, социални и други организации на бюджетна издръжка;
2. (изм.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) национално представените организации на и за хора с увреждания (инвалиди);
2а. (нова,ДВ,бр.102 от 2000 г.) специализираните предприятия и кооперации за хора с увреждания (инвалиди);
3. за подпомагане на пострадали от природни бедствия или тежки производствени аварии;
4. Българския червен кръст;
5. за националната сигурност и отбраната;
6. държавата, общините, министерства, ведомства, държавни и местни органи;
7. социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители, както и на домове за тях, на домове за стари хора или на лица с физически или психически увреждания.
(2) (доп.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) Дарение е и безвъзмездното разпореждане от лицата или организациите по ал.1 със стоките и услугите - предмет на дарение.

Чл.50. Хазарт по смисъла на този закон е всяка игра, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът, за организирането и провеждането на която се дължи данък по Закона за акцизите и/или Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл.51. Доставка на селскостопански стоки или услуги по смисъла на този закон е:
1. прехвърлянето на собственост върху хлебно или фуражно зърно, предоставено като заплащане в натура на рента или на част от нея;
2. извършването от кооперации със собствени машини на услуги по обработването на земя - собственост на членове на същата кооперация, както и отглеждането и придобиването на продукция от същата земя за кооперацията.

Чл.52. (1) Доставка на културни ценности по смисъла на този закон е доставката, по която получател или доставчик е: музей, художествена галерия и библиотека, финансирани от държавния или общинския бюджет.
(2) Продажба на билети по смисъла на този закон е продажбата на входни билети за:
1. циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли;
2. спортни състезания;
3. музеи, художествени галерии, библиотеки и театри;
4. зоологически и ботанически градини;
5. архитектурни, исторически, археологически, етнографски и музейни резервати и комплекси.

Чл.52а. (отм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.)

Чл.53. Данъчната ставка е 20 на сто за всяка облагаема доставка на стока или услуга, включително при внос на стоки, освен когато този закон предвижда друго.

Чл.54. (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) Данъчната ставка е нула в случаите на износ по смисъла на чл.14.

Чл.55. (1) (доп.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) Начисляването на данъка по този закон се извършва от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга, на датата на в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие.
(2) Определянето на размера на данъка по този закон за всяка доставка се извършва, като данъчната основа се умножи по процента на данъчната ставка.
(3) Сумата на начисления данък се получава от доставчика заедно с плащането по доставката.
(4) При извършване на безвъзмездни облагаеми доставки на стоки или услуги начисленият данък е за сметка на доставчика.
(5) (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на издаване на документа, с който данъкът е начислен, а в случаите, когато документът не е издаден или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем.
(6) (нова,ДВ,бр.111 от 1999 г.) Данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл.104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация.

Чл.56. (1) Когато за прехвърляне на собствеността върху сграда или част от сграда се начислява данък, дължимите за прехвърлянето държавни и местни данъци и такси се приспадат от размера на начисления данък и получената разлика се приема за размер на данъка, подлежащ на плащане.
(2) Когато при договаряне на облагаемата доставка данъкът не е бил изрично посочен, че се дължи отделно, той се приема за включен в договорената цена.
(3) Данъкът се счита включен в обявената цена и когато се предлагат стоки - предмет на облагаема доставка, на дребно в търговската мрежа.

Чл.57. Не се начислява данък в случаите на извършване на освободена доставка на стока или услуга по чл.33.

Чл.58. (1) Размерът на данъка при внос на стока в страната се определя, като данъчната основа при внос, определена по реда на чл.31, се умножи с данъчната ставка.
(2) При внос на стоки данъкът се начислява от митническите органи.
(3) Начисляването и контролът от митническите органи по плащането на данъка при внос на стоки се приравнява на понятието "събиране" за целите на прилагането на Закона за митниците.

Чл.59. Не се дължи данък при внос на стоки, когато:
1. в закон или международен договор, ратифициран и обнародван по съответния ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък;
2. стоките влизат от място извън територията на страната в свободни зони, свободни складове или в търговски обекти, лицензирани за валутна търговия;
3. се внасят въздухоплавателни средства, плавателни съдове, както и резервни части за тях, с изключение на тези за спортни и развлекателни цели;
4. (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) се внася инвестиционно злато;
5. се внасят безвъзмездни помощи, предоставени на държавата или общините от чужди държави, общини, юридически и физически лица и организации;
6. (доп.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) се внасят безвъзмездни помощи, предоставени на учебни, лечебни и здравни заведения, научни, културни, просветни и социални организации; министерства, ведомства и други държавни органи; Българския червен кръст, Агенцията за чуждестранна помощ;
7. се внасят носители на информация по линия на участието на България в международния обмен на издания, когато те са освободени от митни сборове;
8. се внасят въоръжения, снаряжения и техника за нуждите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и другите органи в системата на националната сигурност;
9. в рамките на разрешения безмитен внос:
а) (доп.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) се получават международни пощенски и други пратки или се внасят стоки с незначителна стойност по смисъла на Закона за митниците и правилника за неговото прилагане;
б) се внася личен багаж от пътници;
в) се внасят придобити в чужбина стоки от пътници;
г) се внася употребявано лично имущество, получено като наследство;
д) се внася лично имущество от физически лица, които се преместват за постоянно пребиваване в Република България;
е) се внася имущество във връзка със встъпване в брак;
ж) се внася употребявано домакинско имущество след приключване на временно пребиваване извън Република България;
з) се внасят ордени, медали и почетни награди;
и) се внасят от лица с постоянно местопребиваване на територията на страната собствени художествени творби и научни трудове независимо от вида на носителя на информацията;
к) се внасят подаръци, получени в рамките на междудържавните отношения;
л) се внасят стоки, предназначени за лична употреба от чуждестранни държавни глави;
м) се внасят стоки, предназначени за пострадали от бедствия;
н) се внасят материали за погребални цели;
о) се внасят стоки, необходими за извършване на превозни операции;
п) се внасят елементи на документация;
10. се внася ядрено гориво;
11. се внасят помощни технически средства и съоръжения за инвалиди, както и резервни части за тях, включително леки автомобили, внасяни от инвалиди с първа група инвалидност и от лица на 6 и повече години, които имат заболяване или увреждане, посочено в списък, одобрен от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите; освобождаването от данък при внос на леките автомобили се извършва по реда за освобождаването им от мито и в размер до левовата равностойност на 900 щатски долара включително за данък; по тази разпоредба може да се внесе лек автомобил за период 3 години за употребяван и 5 години за нов автомобил;
12. (изм.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) се внасят животоспасяващи и животоподдържащи лекарствени средства, консумативи и медицинска апаратура по централизирани доставки за Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса или доставки за държавни или общински лечебни и здравни заведения по списък, одобрен от министъра на финансите и министъра на здравеопазването;
13. се внасят в пристанища продуктите на морския риболов и други продукти, извлечени извън териториалните води на Република България от кораби, регистрирани в Република България и плаващи под нейно знаме;
14. се внасят в пристанища стоките, получени от продуктите по т.13, на борда на кораби-заводи, регистрирани в Република България и плаващи под нейно знаме;
15. се внасят стоки, които се унищожават или изоставят в полза на държавата по реда на чл.180 от Закона за митниците;
16. стоки под митнически контрол са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила;
17. се внасят стоки в непроменено състояние, които са били временно изнесени;
18. се внасят стоки, които са били изнесени и върнати в срок до 1 година по рекламация.
19. (нова,ДВ,бр.44 от 1999 г.) се внасят от Българския Червен кръст закупени от него:
а) стоки, специално пригодени за водно планинско спасяване и гражданска защита;
б) моторни превозни средства и техника за нуждите му, ако са придобити с безвъзмездно предоставени за тази цел финансови средства.
20. (нова,ДВ,бр.63 от 2000 г.) безвъзмездно се предоставят изоставени и отнети в полза на държавата стоки по Закона за митниците, с изключение на моторни превозни средства.

Чл.60. (1) При поставяне на стоки под режим с отложено плащане или в други случаи, при които съгласно Закона за митниците не се изисква или се изисква обезпечаване на вносни митни сборове, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените със Закона за митниците и правилника за неговото прилагане размери и ред за обезпечаване на митните сборове.
(2) Лицето, получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател) по реда на Закона за митниците и правилника за прилагането му, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия данък при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада.
(3) (нова,ДВ,бр.111 от 1999 г.) Когато съгласно Закона за митниците и правилника за неговото прилагане възникне задължение за заплащане на лихви върху митни сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък.

Чл.61. Когато регистрирано лице получи услуга в страната от лице, чието седалище е извън страната и няма обект по смисъла на чл.20, т.4 на територията на страната, получателят начислява данък върху данъчната основа на доставката, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставката е с място на изпълнение на територията на страната;
2. получената услугата е предмет на облагаема доставка;
3. получената услуга се използва за извършване и на освободени доставки;
4. чуждестранното лице не е регистрирано по този закон.

Чл.62. (1) Данък не се начислява, когато регистрирано по този закон лице се разпореди със стока или с резултата от получена услуга, за която платеният от него данък не е с право на данъчен кредит.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато правото на данъчен кредит би възникнало, ако са спазени изискванията на този закон, но за конкретното регистрирано лице те не са изпълнени.

Чл.63. Данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго.

Чл.64. Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя е налице, когато са изпълнени следните условия:
1. получателят на доставката, за която е начислен данък, или вносителят на стоката е регистрирано по този закон лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаването на данъчната фактура или към датата на издаване на митническата декларация - при внос;
2. данъкът по облагаемата доставка е начислен от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата на издаването на данъчната фактура или данъчното дебитно известие;
3. доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие;
4. данъкът при вноса на стоки е начислен от митническите органи и е внесен в републиканския бюджет по съответната сметка, посочена в чл.75;
5. получената от внос стока или по облагаема доставка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки;
6. получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на този закон, или митническа декларация;
7. (отм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.)

Чл.65. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията по чл.64 или чл.68, когато:
1. стоката или услугата са за представителни мероприятия;
2. е придобит мотоциклет или лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава 5 , освен в случаите, когато лицето извършва с тях основна дейност;
3. стоката или услугата са предназначени за поддръжката, ремонта и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т.2;
4. стоката или услугата се използва за извършване на освободени доставки по смисъла на чл.33;
5. стоката е отнета в полза на държавата или сградата е разрушена като незаконно построена.
(2) Алинея 1, т.2 не се отнася за лекотоварните автомобили, които по смисъла на този закон са леки автомобили, но са предназначени за превоз на товари, или за леки автомобили, в които има трайно вградено допълнително техническо оборудване, което е за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
(3) (нова,ДВ,бр.102 от 2000 г.) Алинея 1 не се прилага в случаите, когато стоката или услугата се използва само за извършването на доставки по чл.92.

Чл.66. (1) Регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит за получените от него стоки или услуги по облагаеми доставки, както и от внос, когато ще се извършват с тях както облагаеми, така и освободени доставки, и при получаване на стоките или услугите не може да определи каква част от тях ще използва за извършване на облагаеми доставки и каква част - за освободени доставки.
(2) Правото на частичен данъчен кредит възниква за данъчния период, в който лицето е получило стоката или услугата или е осъществило внос. Размерът му се определя по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона.
(3) Размерът на ползвания частичен данъчен кредит по ал.2 подлежи на корекции с годишната справка-декларация по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона, на базата на реалното съотношение между освободен и облагаем оборот за годината.

Чл.67. (1) Правото на приспадане на данъчния кредит възниква за данъчния период, през който лицето е получило данъчната фактура, данъчното дебитно известие или митническата декларация, и се упражнява чрез осчетоводяването му и отразяването му в дневника за покупки и справката-декларация за този данъчен период.
(2) Правото на приспадане не възниква, ако данъчната фактура или данъчното дебитно известие е издадено преди датата на регистрация на получателя или вносителя по този закон, освен когато този закон предвижда друго.

Чл.68. (1) Регистрираното лице има право да приспадне начисления му данък преди датата на регистрацията му по този закон за закупените или придобити по друг начин или внесени активи по смисъла на Закона за счетоводството, които са налични към датата на регистрацията.
(2) Правото по ал.1 възниква само за налични активи към датата на регистрация, за които са налице следните условия:
1. лицето притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие или митническа декларация, отговарящи на съответните законови изисквания;
2. (доп.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) лицето, което е издало данъчния документ по т.1, е регистрирано по този закон към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата и е изпълнено условието по чл.64, т.2;
3. лицето е внесло ефективно данъка, дължим за вноса, в случаите на издадена митническа декларация;
4. (изм.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден до третия ден включително след тази дата;
5. наличните активи са използвани, използват се или ще се използват за извършване на облагаеми доставки.

Възникване и упражняване на правото на приспадане на начислен данък преди регистрацията на лицето по този закон

Чл.69. (1) (изм.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) Правото по чл.68 възниква на датата на регистрация и се упражнява през данъчен период след датата на регистрация, като наличните активи и начисленият при придобиването им данък, включени в регистрационния опис по чл.68, се отразяват в дневника за покупките.
(2) (отм.,ДВ,бр.102 от 2000 г.)
(3) (изм.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл.68 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след третия ден от датата на регистрация по този закон.

Чл.70. (1) Регистрираното лице има право да приспадне начисления му данък по повод прекратяването на регистрацията му по този закон за обложените активи по смисъла на Закона за счетоводството, които са налични към датата на последващата регистрация.
(2) Правото по ал.1 възниква само за наличните активи към датата на последващата регистрация, за които са налице следните условия:
1. наличните активи към датата на последващата регистрация по този закон са били обложени при прекратяването;
2. начисленият данък по повод прекратяването е внесен ефективно или е прихванат от данъчния орган;
3. с наличните активи по т.1 лицето е извършвало, извършва или ще извършва облагаеми доставки;
4. (изм.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) регистрационният опис по образец за наличните към датата на повторната регистрация активи, които са били обложени по повод прекратяване на регистрацията му, е съставен към датата на повторната регистрация и подаден до третия ден включително след тази дата.
(3) (отм.,ДВ,бр.102 от 2000 г.)

Чл.71. (1) (изм.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) Правото по чл.70 възниква на датата на повторната регистрация и се упражнява през данъчен период след датата на регистрация, като наличните активи и начисленият при дерегистрацията данък за тях, включени в регистрационния опис по чл. 70, се отразяват в дневника за покупките.
(2) (отм.,ДВ,бр.102 от 2000 г.)
(3) (доп.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл.70 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след третия ден от датата на регистрация по този закон.

Чл.72. (1) Данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултат от същия този данъчен период.
(2) Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец.
(3) (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г.) Първият данъчен период след датата на регистрацията обхваща времето от датата на регистрацията до последния ден, включително на календарния месец, през който е извършена регистрацията по закона.
(4) Последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на прекратяване на регистрацията включително.
(5) Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет, на базата на извършените и получените от него доставки и внос за всеки данъчен период.

Чл.73. Когато за определен данъчен период общата сума на начисления от регистрираното лице данък превишава общата сума на данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне.

Чл.74. (1) (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г.; доп.,бр.102 от 2000 г.) Регистрираното лице е длъжно да внесе определения по реда на чл.73 данък в републиканския бюджет по сметка на съответната териториална данъчна дирекция в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася данъкът, а в случаите, когато данъкът се отнася за последния данъчен период - в 30-дневен срок от датата на прекратяване на регистрацията.
(2) (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г.) Данъкът се счита за внесен на датата, на която сумата е постъпила в републиканския бюджет, по сметка на съответната териториална данъчна дирекция.

Чл.75. (1) Вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък, както следва:
1. (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г.) в републиканския бюджет по сметка на съответната териториална данъчна дирекция, когато е регистрирано по този закон лице;
2. (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г.) в републиканския бюджет по сметка на съответната териториална данъчна дирекция, в която би се извършила регистрацията по този закон, когато вносител е нерегистрирано по този закон лице;
3. (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г.) в републиканския бюджет по сметка на съответната териториална данъчна дирекция, на чиято територия е постоянното му местоживеене, или в касата на митническото учреждение, когато вносител е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец.
(2) Данъкът по ал.1 не може да бъде прихващан от данъчните или митническите органи с други задължения.
(3) (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г.) Митническите органи са длъжни да внесат постъпилите в касата на митническото учреждение суми, платен данък, в касата на републиканския бюджет по сметка на съответната териториална данъчна дирекция, на чиято територия се намира митническото учреждение, в тридневен срок от постъпването на сумите.
(4) (доп.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) Внасяната стока се освобождава от митнически контрол след заплащане на начисления от митническите органи дължим данък. Плащането по ал.1 се удостоверява пред митническите органи от банката, извършила плащането, чрез телекс или удостоверение, възпроизвеждащи реквизитите на платежния документ.

Чл.76. Когато за определен данъчен период общата сума на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване.

Чл.77. (1) Данъкът за възстановяване по чл.76 се прихваща, приспада или възстановява, както следва:
1. (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г.) при наличие на други установени и неизплатени данъчни задължения, възникнали до датата на подаване на справката-декларация, данъчният орган прихваща тези задължения с посочения в справката-декларация данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т.2;
2. (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г., бр.102 от 2000 г.) когато няма други установени и неизплатени данъчни задължения или техният размер е по-малък от посочения в справката-декларация данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т.1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справките-декларации, подавани в следващите четири поредни едномесечни данъчни периода;
3. ако след приспадането по т.2 остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл.74, ал.1;
4. ако след изтичане на срока по т.2 има остатък от данъка за възстановяване, данъчният орган прихваща този остатък за погасяване на други установени и неизплатени задължения към държавата или го възстановява в 45-дневен срок от подаването на последната справка-декларация;
5. (изм.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към датата на подаване на последната справка-декларация от четирите едномесечни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези четири едномесечни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т.4;
6. (изм.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) ако не са налице условията по т.5, започва да тече нов четиримесечен период на приспадане за следващия посочен данък за възстановяване по справката-декларация.
(2) (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г.; доп.,бр.102 от 2000 г.) Регистрирано лице, което за последните 12 месеца преди текущия месец е извършило износ по смисъла на чл.14 и доставки по чл.92 на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него доставки за същия период и няма установени и неизплатени задължения към държавата, има право разликата по ал.1 да му бъде възстановена в 45-дневен срок от подаването на справката-декларация. В случай че са налице установени и неизплатени данъчни задължения, в същия срок се извършват прихващане и възстановяване на остатъка, ако има такъв.
(3) (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г.) Обстоятелствата по ал.2 се удостоверяват писмено пред съответната териториална данъчна дирекция в подадената справка-декларация. В противен случай ал.2 не се прилага.
(4) По време на процедурата по приспадане по реда на този член от регистрираното лице данъчният орган няма право да извършва прихващане на данъка за възстановяване с други държавни вземания.
(5) Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание в предвидените от този закон срокове, се възстановява ведно със законната лихва за закъснението.

Чл.78. Сроковете за възстановяване по чл.77, ал.1, т.4 и ал.2 спират:
1. при липса на заведено счетоводство съгласно изискванията на Закона за счетоводството и се възобновяват при завеждането му;
2. при липса или непредставяне на документи, задължителни по този закон, или на други документи, поискани от данъчния орган, ако са задължителни за съставяне по силата на нормативен акт и се възобновяват при представянето им на данъчния орган;
3. при недопускане на оправомощен данъчен орган до административни, производствени или други помещения, свързани с дейността на регистрираното лице, и се възобновяват при осигуряването на достъпа;
4. (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) когато регистрираното лице - доставчик или получател, не може да бъде открито от данъчния орган на посочения от него адрес в заявлението му за регистрация по този закон, и се възобновяват при писменото уведомяване от страна на регистрираното лице до данъчния орган за промяната в адреса му в страната и откриването му от данъчния орган на посочения адрес;
5. когато данъчен орган констатира обстоятелства, които могат да се счетат за достатъчни за извършено данъчно престъпление или нарушаване на този закон, и сезира органите на Министерството на вътрешните работи или прокуратурата за тях в едномесечен срок от констатирането им, и се възобновяват при получаване на официален писмен отказ за образуване на производство от съответните органи или при приключване на образуваното производство.
6. (нова,ДВ,бр.111 от 1999 г.) когато писмено е поискано от органите на Министерството на вътрешните работи или органите на съдебната власт и се възобновяват след уведомяването за отпадане на причината за исканото спиране;
7. (нова,ДВ,бр.111 от 1999 г.; доп.,бр.102 от 2000 г.) при започнала данъчна ревизия на лицето - до приключването й, но за не повече от 6 месеца, считано от датата на уведомяване за данъчна ревизия.

Чл.79. (1) Възстановява се при условията на взаимност платеният данък от:
1. дипломатически представителства;
2. консулства;
3. представителства на междуправителствени организации;
4. членовете на персонала на изброените в т.1, 2 и 3.
(2) Условията и редът за възстановяване по ал.1 се определят с наредба.

Чл.80. (1) Възстановява се платеният данък върху добавената стойност по документи на чуждестранни физически лица, извършили покупки на стоки за лично потребление с начислен данък, след напускане на територията на страната и при условие, че тези стоки се изнасят в непроменен вид.
(2) Възстановява се платеният данък върху добавената стойност на чуждестранни юридически лица, регистрирани по този данък в страни, които възстановяват данък върху добавената стойност на български юридически лица за ползвани от тях услуги на територията на страната.
(3) Условията, документите и редът за възстановяване по ал.1 и 2, както и видовете услуги по ал.2 се регламентират със специални наредби.
(4) Митническите органи удостоверяват износа на стоки по ал.1 чрез заверка на специален формуляр по образец.

Чл.81. (1) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
(2) Когато регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за получена от него по облагаема доставка услуга и впоследствие използва резултата от тази услуга за извършване на освободени доставки, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит за получената от него услуга.
(3) Данъкът по ал.1 и 2 се начислява на датата, на която е извършена освободената доставка.
(4) Регистрирано лице, което е приспаднало изцяло като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин стоки или услуги и впоследствие ги използва както за извършване на облагаеми доставки, така и за освободени доставки, начислява и дължи данък по ред и начин, определени с правилника за прилагане на този закон.
(5) Алинеи 1 и 2 не се прилагат при:
1. (доп.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) прехвърляне на предприятие като цяло по реда на чл.15 от Търговския закон, ако получател е регистрирано по този закон лице или лице, което се регистрира в сроковете по чл.125 за наличните към момента на регистрацията активи;
2. приватизационни сделки по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, но без тези по § 10 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон;
3. разпореждане с дълготрайни активи от държавата или община по смисъла на чл.46;
4. даренията по чл.49.
5. (нова,ДВ,бр.111 от 1999 г.) закупени, произведени или придобити по друг начин стоки или услуги, ако данъчният режим на доставките, които е извършвало регистрираното лице с тези стоки или услуги, бъде променен със закона.

Чл.82. (1) Регистрирано лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
(2) Данъкът по ал.1 се начислява на датата, на която е установена липсата или е бракувана стоката.
(3) Данъкът по ал.1 не се начислява при:
1. липси и брак, причинени от непреодолима сила;
2. липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоково-материални ценности при тяхното съхранение и транспортиране съгласно утвърдените стандарти, нормали и други нормативни актове;
3. технологичен брак в допустимите норми, определени на базата на действащите държавни стандарти, отраслови и заводски нормали и с технологичната документация за съответното производство или дейност;
4. (доп.,ДВ,бр.111 от 1999 г.; изм.,бр.102 от 2000 г.) брак на дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.

Чл.83. (1) Когато комисионер действа от чуждо име и за чужда сметка, са налице две доставки:
1. доставка между доверителя и третото лице; датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа за тази доставка се определят по общите правила на този закон;
2. доставка на услуга между комисионера и доверителя; данъчната основа на тази доставка е насрещната престация на комисионера, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако е уговорено такова; доставчик в този случай е комисионерът; датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на този закон.
(2) Когато комисионер действа от свое име и за сметка на доверителя, са налице три доставки:
1. доставка между комисионера и третото лице; датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа за тази доставка се определят по общите правила на този закон;
2. доставка между доверителя и комисионера по повод прехвърлянето на вещните права върху стоката или извършването на услугата - предмет на осъществената от комисионера доставка на третото лице; данъчната основа на тази доставка е равна на данъчната основа на доставката по т.1; датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по т.1;
3. доставка на услуга между комисионера и доверителя; данъчната основа на тази доставка е насрещната престация на комисионера, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако е уговорено такова; доставчик в този случай е комисионерът; датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на този закон.

Чл.84. По смисъла на този закон:
1. "Стоки втора употреба" са употребявани и индивидуално определени движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени. Не са стоки втора употреба:
а) произведенията на изкуството;
б) предметите за колекции;
в) антикварните предмети;
г) благородните метали и скъпоценните камъни независимо под каква форма са;
д) заведените стоки като дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството.
2. "Произведения на изкуството" са предметите, посочени в приложение към правилника за прилагане на този закон.
3. "Предмети за колекции" са пощенски или гербови марки с клеймо или без клеймо, при условие че не са в употреба, както и колекции и колекционерски предмети, представляващи интерес от гледна точка на зоологията, минералогията, анатомията, историята, археологията, палеонтологията, етнографията или нумизматиката;
4. "Антикварни предмети" са предметите, различни от произведенията на изкуството и колекционерските предмети, които са на възраст над 100 години.

Чл.85. (1) "Дилър" по смисъла на тази глава е регистрирано лице, което придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антики и ги продава само или ги предлага за продажба чрез публичен търг, независимо дали действа за себе си или от името и за сметка на друго лице по силата на договор, по който се заплаща комисиона за продажбата.
(2) Регистрирано лице, което извършва дейност по ал.1, има право да избере режима на облагане по тази глава.
(3) Правото на избор се упражнява чрез подаване на заявлението за промяна на данни и не може да се променя до последния ден на календарната година, следваща тази, през която е упражнено правото на избор по ал.2.
(4) Регистрирано лице, което извършва дейността по ал.1 и не е упражнило правото си на избор, прилага общите разпоредби на този закон.

Чл.86. "Място на изпълнение на доставки" по смисъла на тази глава е мястото, където се намира седалището на дилъра, или обектът, от който той извършва такива доставки.

Чл.87. (1) Данъчната основа за начисляване на данъка при доставка от дилър по тази глава е маржът на цената.
(2) Маржът на цената е равен на разликата между продажната цена и покупната цена за регистрираното лице, която за целите на този закон не може да бъде отрицателна величина и се определя общо за данъчния период за изброените в чл.84 стоки.
(3) Продажната цена за целите на този режим включва всичко, което дилърът е получил или ще получи от купувача, включително финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците, митата, налозите и таксите, както и еднократните разходи, като комисиона, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, които дилърът е включил, без данъка по този закон.
(4) Продажната цена при продажба чрез публичен търг е най-високата цена, предложена на търга, по силата на която лицето става собственик. В този случай данъкът се счита включен в нея.

Чл.88. (1) Дилърите нямат право на приспадане на начисления им данък по повод придобиването или вноса на вещи втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антики.
(2) Дилърите имат право на данъчен кредит за придобитите или внесени от тях други стоки и услуги, които използват само за извършване на доставки по тази глава.
(3) Ползваният данъчен кредит по ал.2 общо за годината не може да превишава общия размер на начисления от дилъра данък за доставки по тази глава.

Чл.89. (1) Регистрираните лица - дилъри, документират и отчитат доставките си по тази глава, както и дължимия за всеки данъчен период данък по ред, определен в правилника за прилагане на този закон.
(2) Дилърът подава годишна справка-декларация, с която определя и коригира размера на ползвания през годината данъчен кредит на основание чл.88, ал.3 по ред и начин, определени в правилника за прилагане на този закон.

Чл.90. Облагаемият оборот на дилъра от доставки по тази глава е от сбора от декларираните и обложени маржове.

Чл.91. (1) Прекратяването на регистрацията на дилъра се извършва при общите условия на този закон за дерегистрация, освен когато в друг акт е предвидено друго.
(2) При прекратяване на регистрацията дилърът дължи данък върху наличните стоки по тази глава. Размерът на данъка се определя на базата на средния марж, реализиран от дилъра за не повече от последните 12 месеца преди датата на дерегистрация.
(3) Редът и начинът за определяне на средния марж и дължимият данък по ал.2 се определят с правилника за прилагане на този закон.
(4) При прекратяване на регистрацията дилърът дължи данък по общия ред за наличните активи, за които е ползвал данъчен кредит, по общия ред на този закон.

Чл.91а. (1) Доставките, свързани с инвестиционно злато, са освободени, освен в случаите по ал.2.
(2) Данъчно задължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или превръщат злато в инвестиционно злато, както и данъчно задължени лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели, могат да изберат доставките по ал.1 да бъдат облагаеми. Данъчно задължените лица, които извършват посреднически услуги по доставки на инвестиционно злато, могат да изберат доставките по ал.1 да бъдат облагаеми, когато доставката на инвестиционно злато, във връзка с която е оказана посредническата услуга, е облагаема.
(3) Правото по ал.2 може да се упражни само за доставките, по които получател е регистрирано по този закон лице.
(4) Правото по ал.2 се упражнява, като доставчикът посочи това в данъчния документ по доставката.
(5) В отклонение от разпоредбите на чл.55 начисляването на данъка по този закон се извършва от получателя, ако той е регистрирано по този закон лице, при:
1. доставки на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече;
2. доставки, свързани с инвестиционно злато, за които е упражнено правото по ал.2.

Чл.91б. (1) Независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, регистрираните лица имат право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък по отношение на:
1. доставки на инвестиционното злато, което им е доставено от лице, упражнило правото си на избор съгласно чл.91а, ал.2;
2. получена доставка или внос на злато, различно от инвестиционно злато, което после е превърнато от него или от негово име в инвестиционно злато;
3. получени услуги, водещи до промяна на формата, теглото или чистотата на златото, включително на инвестиционно злато, ако последващата доставка на това злато е освободена.
(2) Независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, регистрираните лица, които произвеждат инвестиционно злато или превръщат злато в инвестиционно злато, имат право на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставките или при вноса на стоки или услуги, свързани с производството или превръщането на това злато.

Чл.91в. Данъчно задължените лица документират и отчитат доставките, свързани с инвестиционно злато, по ред, определен в правилника за прилагане на този закон.

Чл.91г. Място на изпълнение при доставка на обща туристическа услуга е мястото, където доставчикът постоянно извършва независимата си икономическа дейност или има обект, от който се извършва изпълнението.

Чл.91д. (1) Данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга е разликата между:
1. общата сума, която е платена или ще бъде платена от туриста, без дължимия данък за доставката, и
2. данъчната основа и данъка за получените от туроператора или туристическия агент от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко.
(2) Данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга не може да бъде отрицателна.

Чл.91е. Туроператорът или туристическият агент няма право на данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко.

Чл.91ж. Дата на възникване на данъчното събитие за доставката на обща туристическа услуга е датата, на която туристът се възползва за пръв път от доставката.

Чл.91з. (1) Доставката на обща туристическа услуга е освободена, ако доставките на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко, които са част от тази услуга, са с място на изпълнение извън територията на страната.
(2) Когато само част от доставките по ал.1 са с място на изпълнение извън територията на страната, освободена е само съответстващата им част от доставката на общата туристическа услуга.
(3) В случаите по ал.2 определянето на освободената част се извършва по ред, определен в правилника за прилагане на този закон.

Чл.91и. Туроператорът или туристическият агент документира и отчита доставката на обща туристическа услуга по ред, определен в правилника за прилагане на този закон.

Чл.92. Когато в международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по установения ред, е предвидено освобождаване на облагаеми доставки от данък върху добавената стойност или от данък, налог или вземане с еквивалентен на косвен данък ефект, освобождаването от данък или възстановяването на платен данък по повод придобиването на стоки или услуги във връзка с такава доставка се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на този закон.

Чл.93. (1) Данъчни документи по смисъла на този закон са:
1. данъчна фактура;
2. данъчни известия към данъчна фактура;
3. опростена фактура;
4. известия към опростена фактура.
(2) (доп.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) Данъчните документи се издават от регистрираното лице - доставчик, в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, а известията - в срок до пет дни от изменението на данъчната основа и се отразяват в счетоводството и в дневника за продажби за данъчния период, в който са издадени.
(3) Данъчните документи се издават най-малко в два екземпляра.
(4) Данъчните документи се издават задължително при поискване от страна на получателя по доставката.
(5) Получените данъчни документи от получател по доставка се отразяват в счетоводството му за данъчния период, в който са получени.
(6) Поправки и добавки в данъчни документи не се разрешават. Погрешно съставени или поправени данъчни документи се анулират. Същите документи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при лицето, издало документа.
(7) В случаите по ал.6 се издават нови данъчни документи.
(8) Данъчните документи, издавани по реда на този закон, се съхраняват за срок 5 години от изтичането на данъчния период, за който се отнасят.
(9) (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г.) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчни документи регистрираното лице незабавно уведомява писмено съответната териториална данъчна дирекция за тези обстоятелства.
(10) Данъчните документи могат да се издават ръчно и автоматизирано.

Чл.94. (1) Данъчната фактура е частен писмен документ, издаван от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване от него на възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък.
(2) Данъчната фактура се издава независимо дали получателят е регистрирано или нерегистрирано по този закон лице.
(3) Освен реквизитите по чл.8, ал.1 от Закона за счетоводството данъчната фактура задължително следва да съдържа:
1. десетразряден номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. гриф "оригинал" на първия екземпляр;
3. данъчната основа на доставката на отделен ред;
4. в случаите, когато сумата, дължима на доставчика от получателя, е различна от данъчната основа, тази сума също се отразява на отделен ред, за информация.
5. размера на начисления за доставката данък на отделен ред.

Чл.95. (1) Изменението на данъчната основа на облагаема доставка, за която е била издадена данъчна фактура, и изменението на размера на начисления данък се документират с данъчно дебитно или данъчно кредитно известие, като се посочва и основанието за изменение. Данъчното известие се издава само към издадена данъчна фактура.
(2) Данъчните известия са:
1. данъчно дебитно известие - данъчен документ, с който се отразяват увеличението на данъчната основа и начисленият данък на документирана с данъчна фактура облагаема доставка;
2. данъчно кредитно известие - данъчен документ, с който се отразяват намалението на данъчната основа и начисленият данък на документирана с данъчна фактура облагаема доставка.
(3) В случаите, при които за възникнало данъчно събитие е издадена данъчна фактура и впоследствие настъпи обстоятелство, по силата на което се обезсилва това данъчно събитие с обратна сила, се издава данъчно кредитно известие към датата на възникване на това обстоятелство.

Чл.96. Реквизитите, които трябва да съдържат данъчните известия, са:
1. всички задължителни реквизити за данъчната фактура;
2. допълнително отбелязване "Данъчно дебитно известие" или "Данъчно кредитно известие";
3. основание за изменението, както и номерът и датата на данъчната фактура, към която е издадено известието.

Чл.97. (1) Опростената фактура е писмен частен документ, издаван от регистрирано лице - доставчик на стоки и услуги, за възникнало данъчно събитие, за което не се начислява данък.
(2) Опростената фактура се издава от регистрирано по този закон лице, когато доставката е освободена, независимо дали получателят е регистрирано или нерегистрирано по този закон лице.
(3) Освен реквизитите по чл.8, ал.1 от Закона за счетоводството опростената фактура задължително следва да съдържа:
1. десетразряден номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. основанието, поради което не се начислява данък.
(4) Когато се издава опростена фактура за доставка, по която е начислен данък, счита се, че отразената в документа сума включва начисления данък.
(5) Опростена фактура се издава и в следните случаи на облагаеми доставки:
1. при износ по смисъла на чл.14;
2. при безвъзмездни доставки;
3. при извършена облагаема доставка, за която не е поискана данъчна фактура;
4. при доставки по смисъла на чл.62;
5. при доставка по реда на част трета, глава деветнадесета.

Чл.98. (1) При изменение на данъчната основа на освободена доставка или в случаите по чл.97, ал.4, когато е била издадена опростена фактура, изменението на данъчната основа се документира с дебитно или кредитно известие, като се посочва и основанието за изменение. Известието се издава само към издадена опростена фактура.
(2) Дебитното известие е документ, с който се отразява увеличението на данъчната основа на документирана с опростена фактура освободена доставка или в случаите по чл.97, ал.4.
(3) Кредитното известие е документ, с който се отразява намалението на данъчната основа на документирана с опростена фактура освободена доставка или в случаите по чл.97, ал.4.
(4) В случаите, при които за възникнало данъчно събитие е издадена опростена фактура и впоследствие настъпи обстоятелство, по силата на което се обезсилва това данъчно събитие с обратна сила, се издава кредитно известие към датата на възникване на това обстоятелство.

Чл.99. Реквизитите, които трябва да съдържат известията, са:
1. всички задължителни реквизити за опростената фактура;
2. допълнително отбелязване "Дебитно известие" или "Кредитно известие";
3. основанието за изменението, както и номерът и датата на опростената фактура, към която е издадено известието.

Чл.100. (1) Справката-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения.
(2) Справката-декларация се съставя в два екземпляра по образец, определен с правилника за прилагане на този закон.
(3) (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г.) За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справката-декларация в съответната териториална данъчна дирекция до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.
(4) Справката-декларация се подава и в случаите, когато данък не следва да се внася или възстановява, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило и получило доставки на стоки и услуги или внос за този данъчен период.
(5) При наличие на извънредни обстоятелства и по искане на регистрираното лице данъчният орган може да удължи срока за подаване на справката-декларация до изтичането на следващия данъчен период.

Чл.101. (1) (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г.) Регистрирано лице, което е извършило за годината както облагаеми, така и освободени доставки, подава и годишна справка-декларация по образец до 15 април включително на следващата година в съответната териториална данъчна дирекция.
(2) Данъкът за внасяне или за възстановяване, посочен в годишна справка-декларация, се внася или възстановява в срок 3 месеца от датата на подаване на годишната справка-декларация, в която е посочен.
(3) При прекратяване на регистрация по този закон регистрираното лице не подава годишна справка-декларация за годината, в която регистрацията му е прекратена.

Чл.102. (1) (доп.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки в търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят я съхранява до напускането на обекта.
(2) Касовата бележка е документ, регистриращ доставка на стока и услуга в търговски обект, по която се заплаща в брой, с чек, ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства.
(3) Прилагането на този член, както и редът и начинът за издаване на касовите бележки, техническите и функционални изисквания, одобряването, въвеждането в експлоатация, отчитането, сервизът и контролът на фискалните устройства (електронни касови апарати с фискална памет и електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива) и понятието за търговски обект се регламентират с наредба.

Чл.103. (1) Митническата декларация е писмен митнически документ, удостоверяващ съответното митническо оформяне.
(2) Задължителните реквизити, които съдържа документът по ал.1, са определените от Закона за митниците и нормативните актове по прилагането му.

Чл.104. (1) Регистрираните лица по този закон водят задължително регистрите "Дневник за покупките" и "Дневник за продажбите".
(2) Получените данъчни документи по доставки, по които регистрираното лице е получател, се отразяват в "Дневника за покупките".
(3) Издадените данъчни документи по доставки, както и начисленият данък, без да е издаден данъчен документ, когато регистрираното лице е изпълнител, се отразяват в "Дневника за продажбите".
(4) Регистрите по този член съдържат задължителни реквизити, определени с правилника за прилагане на този закон.
(5) (изм., и доп.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) Регистрираното лице е длъжно да подава всеки месец заедно със справката-декларация за данъчния период информацията от регистрите по този член на магнитен носител по параметри, определени в правилника за прилагане на този закон, както и копие от регистрите по ал.1, освен в случаите, предвидени в правилника.

Чл.105. (1) Аналитичното отчитане на данъка може да се организира според потребностите за попълване на данъчната декларация и различните режими на начисляване и възстановяване на данъка.
(2) Документите по този закон задължително се съставят и осчетоводяват в предвидените срокове.

Чл.106. Регистрираните лица по този закон прилагат задължително двустранно счетоводно записване, с изключение на физическите лица, които не са търговци.

Чл.107. (1) Регистрацията по този закон е специфична процедура и е неразделна част от общата данъчна регистрация по Закона за данъчното производство.
(2) Регистрацията по този закон е задължителна и по избор.

Чл.108. (1) Всяко лице с облагаем оборот 75 хил. лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
(2) Облагаем оборот по смисъла на този закон е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки с изключение на облагаемите със ставка нула. Всяко лице задължително определя своя облагаем оборот след изтичането на всеки календарен месец.
(3) Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал.1.
(4) При определянето на облагаемия оборот се изхожда от данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие.
(5) Получените аванси по облагаеми доставки с изключение на облагаемите със ставка нула се включват при определянето на облагаемия оборот.

Чл.109. (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г., бр.102 от 2000 г.) Когато данъчен орган констатира, че данъчнозадължено по този закон лице отговаря на условията за задължителна регистрация, но не се е регистрирало, го регистрира по собствена инициатива с данъчен акт. В този случай за дата на регистрацията се счита датата на връчването на данъчния акт.

Чл.110. (1) (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) Всяко лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по предходния член и което има общ облагаем оборот над 50 хил. лв. за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, има право да се регистрира по този закон.
(2) (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) Общ облагаем оборот по смисъла на този закон е сумата от данъчните основи на облагаемите доставки, включително тези със ставка нула. Всяко лице задължително определя своя общ облагаем оборот след изтичането на всеки календарен месец.
(3) (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) Правото за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат общ облагаем оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал.1.
(4) (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) При определянето на общия облагаем оборот се изхожда от данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие.
(5) (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) Получените аванси по облагаеми доставки, с изключение на облагаемите със ставка нула, се включват при определянето на общия облагаем оборот. Получените аванси за бъдещ износ не се включват при определянето на общия облагаем оборот, докато не завърши фактическото му изпълнение и не са получени документите за доказването му.
(6) (отм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.)

Чл.111. (1) (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г.) Регистрацията се извършва, като лицето, което е задължено или има право да се регистрира, подава в съответната териториална данъчна дирекция заявление за регистрация по образец.
(2) (доп.,ДВ,бр.102 от 2000 г.) Заявлението се подава лично от физическото лице или от представляващия юридическото лице, вписан в съдебното решение за регистрация или в друг документ, по силата на който юридическото лице е възникнало или от лице, упълномощено от тях с нотариално заверено пълномощно.
(3) (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г.) Към заявлението за регистрация се прилагат документи, посочени в правилника.
(4) (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г., бр.102 от 2000 г.) Регистрацията се извършва чрез връчване на удостоверение за регистрация по този закон до 14-ия ден от датата на подаване на заявлението за регистрация. Към тази дата лицето изготвя регистрационен опис по образец за наличните активи, за които има право на данъчен кредит по смисъла на чл.68 и 70 и го подава до третия ден включително след тази дата, когато желае да се ползва от тези права.
(5) Когато данъчен орган констатира, че не е налице основание за регистрация на лицето, подало заявление, той връчва на това лице мотивиран писмен отказ за регистрация в срок до 14 дни от датата на подаване на заявлението по ал.1.

Чл.112. (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г.) За дата на регистрация по този закон се счита датата на връчването на удостоверението за регистрация.

Чл.113. (1) (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г.) На регистрираното лице се издава допълнително удостоверение за регистрация, защитено с пластмасово фолио, по образец, което му се връчва срещу подпис на датата по чл.112.
(2) При поискване от получател по доставка регистрираното лице е длъжно да удостоверява това си качество чрез представяне на данъчното удостоверение по този закон.
(3) При писмено искане от регистрираното лице данъчният орган издава повече от едно удостоверение.
(4) (изм.,ДВ,бр.103 от 1999 г.) При писмено искане от регистрираното лице директорът на съответната териториална данъчна дирекция издава в 7-дневен срок отделно удостоверение по образец за доказване на регистрацията в чужбина.

Чл.114. (1) При промяна на данните, които регистрираното лице е посочило в заявлението за регистрация, то е задължено да уведоми данъчните органи, като подаде ново заявление с променените данни в 14-дневен срок от настъпване на промяната.
(2) (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) Промяната в стойността на облагаемия оборот или на общия облагаем оборот не е основание за подаване на заявление за промяна на данни, освен в случаите, когато тази про