No ГДУ-03 от 16 февруари 1998 г.

ДО ТЕРИТОРИАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данъка върху добавената стойност и Закона за акцизите във връзка с фиксираните цени на тютюневите изделия

Съгласно чл.6, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност и чл.8, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност, търговската отстъпка не се включва в стойността на сделката, по смисъла на ЗДДС, ако се ползва на датата на изпълнение на сделката.
Съгласно чл.6, ал.1, т.1 от ЗДДС стойността на сделката включва акциза, когато той е дължим за сделката.
Съгласно чл.21, ал.4 от ЗДДС, ако данъкът не е изрично посочен при договаряне на облагаемата сделка, то той се счита за включен в договорената цена и се определя по формулата (С х 22) : 122, където С е стойността на сделката с ДДС.
Съгласно чл.21, ал.5 от ЗДДС данъкът се счита за включен в обявената цена и когато се предлагат стоки на дребно.
На основание цитираните разпоредби, във връзка с ПМС No 50 за определяне на цени на тютюневите изделия от местно производство и от внос за вътрешния пазар, продажбата на тютюневи изделия и включения във фирмената цена акциз и ДДС се определят по следния примерен начин:
1. Фиксирана цена 730 лв.
2. Търговска отстъпка 73 лв.
3. Дължим ДДС (22 на сто)
{(730 - 73) х 22} : 122 = 118,475 лв.
4. Дължим акциз (60 на сто)
{(730 - 73 - 118,475) х 60} : 160 = 201,947 лв.
5. Цена на производител
730 - 73 - 118,475 - 201,947 = 336,578 лв.
Всички други начини за фактуриране на продажбата на тютюневи изделия, и определянето на размера на дължимия акциз и ДДС противоречат на Закона за данъка върху добавената стойност и Закона за акцизите.
Настоящето писмо следва незабавно да се сведе до знанието на всички данъчни инспектори.
Тези методически указания се издават на основание чл.9, т.1 от ЗДА.
Зам.-министър и началник на ГУДА: /п/ (не се чете)