No ГДУ-05 от 06.03.1997 г.

ДО
ТЕРИТОРИАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА
ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
гр. ......................

А. По приложението на чл.13 от Закона за данък върху общия доход (ЗДОД)

На основание разпоредбите на чл.13, ал.5 във връзка с & 3 от Допълнителните разпоредби на ЗДОД (ДВ,бр.38 от 1994 г.) временни разлики не са обект на данъчно третиране по реда на този закон. Необходимо е да се има предвид, че лицата, регистрирани като еднолични търговци или осъществяващи дейност, по ред определен от МЗ, при отразяването на общия доход и на необходимо-присъщите разходи следва да спазват принципа на паричния поток.

I. По приложението на чл.13, ал.6, т.2 (отм.,ДВ,бр.33 от 1996 г. - в сила до 22 април 1996 г. включително) от ЗДОД:

1.1. Разпоредбата на чл.13, ал.6, т.2 (отм.,ДВ,бр.33 от 1996 г.) от ЗДОД установява правото на ползване на данъчно облекчение за придобиване на земя за строителство на сгради с производствено и търговско предназначение.
Съгласно цитираната разпоредба, лицата по чл.13, ал.5 от ЗДОД имат право да ползват това облекчение, когато за съответната данъчна година са спазени едновременно условията, установени в Закона:
- придобиването на земята е осъществено със собствени средства и/или с банков кредит;
- придобитата земя е за строителство на сгради с производствено и/или търговско предназначение; придобиването е за осъществяваната дейност в страната;
- придобитата земя е налична в края на годината.
1.2. За целите на данъчното облагане предназначението на земята в границите на населеното място се удостоверява със:
а) скица на парцела, издадена от съответната общинска техническа служба (на която е посочено и отреждането му с подробния градоустройствен план). Парцел е недвижим имот в строителните граници на населеното място, определени със застроителния и регулационен план (чл.21 от ЗТСУ);
б) скица на дворното място (имота) и удостоверение от съответната общинска техническа служба за начина на използването му, в случаите, когато населеното място или част от него нямат утвърден подробен градоустройствен план. Дворно място е недвижим имот в строителните граници на населеното място, определени с околовръстен полигон (чл.105 от ППЗТСУ във връзка с чл.2 от ЗТСУ);
в) разрешението за строеж на сграда(и).
1.3. Условията и редът за застрояване в земеделските земи са уредени със Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата (отменен със Закона за опазване на земеделските земи - обн.,ДВ,бр.35 от 1996 г.;в сила от 27 април 1996 г.) и с Наредбата за застрояване в земеделските земи, изд. от Министерство на териториалното развитие и строителството и Министерството на земеделието (обн.,ДВ,бр.47 от 1993 г.).
За целите на данъчното облагане облекчението по чл.13, ал.6, т.2 от ЗДОД се ползва за стойността на застроения двор (земеделска земя, за която е издадено разрешение за строеж). Площта на застроения двор се установява съгласно документите, издадени на основание чл.4 и 5 от цитираната наредба.
1.4. В случаите на отстъпено право на строеж, данъчното облекчение се ползва само, ако разрешението за строеж отговаря на условията, установени със ЗДОД.
Ползването на данъчно облекчение за придобиване на земя и/или право на строеж на сгради с производствено или търговско предназначение не изключва правото на ползване на данъчно облекчение за строителството на такива сгради.
1.5. Нормативната уредба дава възможност на лицата по чл.13, ал.5 от ЗДОД в следващи календарни години да променят предназначението на терените.
В случаите, когато такава последваща промяна не съответства на условията за ползване на данъчното облекчение, установени в чл.13, ал.6, т.2 (отм.,ДВ,бр.33 от 1996 г.) от ЗДОД, облагаемият доход за данъчната година, през която е ползвано данъчното облекчение, следва да се увеличи с размера на ползваното облекчение.
2.1. Видовете сгради, съобразно предназначението им, са конкретизирани в Единния класификатор на основните средства - издание на Комитета за социална информация при Министерския съвет от 1984 г., където офисите не са посочени като сгради с производствено и търговско предназначение.
2.2. В случаите, когато част от сградата или от сградите са с производствено и/или търговско предназначение, данъчно облекчение по т.I. се ползва до размера на припадащата се площ за тази част от сградата или за тези сграда(и).

II. По приложението на чл.13, ал.9 и на & 6 от Допълнителните разпоредби на ППЗДОД:

1. С влизането в сила на ЗДПч от 1 юли 1996 г., съгласно чл.9, ал.1 във връзка с чл.30 от този закон, се въведе самостоятелен ред на облагане на доходите от дивиденти и от дялово участие, в т.ч. и на съдружници - физически лица в търговски дружества. Във връзка с цитираните разпоредби на ЗДПч, бяха изменени съответни норми в ППЗДОД (ДВ,бр.108 от 1996 г.).
Необходимо е да се има предвид, че до посочената дата доходите от съучастия в търговски дружества на физически лица се облагат по реда на ЗДОД, а след тази дата - по реда на ЗДПч с окончателен данък при източника в размер на 15 на сто. Облагането се извършва от юридическото лице в момента на начисляването на дохода, което внася данъка в данъчната служба по седалището си. Този обложен доход не се декларира от физическото лице - получател. В случаите, когато търговското дружество е начислило доходите от дивиденти и дялово участие преди влизането в сила на ЗДПч, а изплащането се извършва след 01.07.1996 г., то следва да начисли и внесе дължимия данък в размер на 15 на сто при изплащане на сумите.
Доходите от съучастие в търговски дружества, които се облагат годишно по реда на чл.13, ал.9 и 9а ЗДОД са:
- дивиденти и дялови участия, получени до 1 юли 1996 г.;
- възнаграждения за положен личен труд, извън тези, регламентирани в управленските задължения и функции на съдружника. Тези възнаграждения са разходи за дейността на дружеството, а в лицето на получателите им могат да се получат под формата на аванси и обезщетения за разноски или вреди;
- допълнителни възнаграждения за сметка на разпределение на печалбата, получени от съдружници в събирателни дружества, във връзка с упражняване на общите им права по управлението на дружеството въз основа на чл.84, ал.1 от Търговския закон (ТЗ);
- възнаграждения по силата на дружествения договор или решение на общото събрание на дружества с ограничена отговорност за упражняване на управленски функции;
- командировъчни пари над размерите, определени с нормативни актове за държавните служители;
- получени лихви за направени допълнителни парични вноски по чл.134, ал.3 и чл.190, ал.2 от ТЗ;
- дялове при прекратяване на участието и при намаляване на дяловата вноска, в т.ч. и доходите, необложени през предходните години.
Разпоредбата на чл.16, ал.2 от ППЗДОД (отм.,ДВ,бр.108 от 1996 г.) третира случаите, в които се променя характера на дохода на съдружника - физическо лице през съответната данъчна година, за сметка на капитала на дружеството. С увеличаването на капитала на търговското дружество се отлага във времето реализирането на дохода на физическите лица. Същият, под формата на капитализиран дивидент или части от разпределената печалба, следва да се третира като доход на съдружниците към момента и за данъчната година, през която са получени - поради прекратяване на участието на съдружник или на дейността на дружеството, при наличие на решение на общото събрание за намаляване на капитала на дружеството.
Следователно, при изплащане на ликвидационен дял при прекратяване на участието на съдружник, е необходимо да се приспадне първоначалната дялова вноска, която е била извършена от обложен доход. Същият подход се прилага и в случаите на изплащане на суми при намаляване капитала на дружеството.
- сумите, изразходвани чрез търговските дружества, определени като доход съгласно чл.16, ал.7 ППЗДОД.
От сумата на посочените доходи, която представлява общия годишен доход от този източник, не се приспадат разходи, с изключение на вноските за задължително ДОО, извършени персонално от лицата и които не са за сметка на дружествата. Вноските за доброволно социално осигуряване, направени от съдружниците, не се приспадат от общия годишен доход от съучастие и са за сметка на лицата.
Разпоредбите на чл.13, ал.9 и 9а от ЗДОД се прилагат годишно, като законово не са предвидени норми за текущо удържане на данък.
Освен тези доходи, съдружниците в събирателни дружества и в дружествата с ограничена отговорност могат да реализират доходи по силата на:
- облигационен договор за управление на дружеството. Полученото възнаграждение от тази дейност се облага авансово по реда на чл.41, ал.1 от ЗДОД с 20 % данък при изплащането му и годишно по реда на чл.13, ал.12, т.7 от ЗДОД с приспадане на 10 % нормативни разходи.
- облигационни договори с дружеството за извършване на работа, извън тази, регламентирана със задължения и функции на управител. В тези случаи се прилагат нормите на текущото удържане на данъка по чл.41а, ал.5 от ЗДОД в размер на 10 %, когато доходът надвиши сумата от 60 000 лв. през течение на годината. Годишното облагане е по реда на чл.13, ал.12, т.5 от ЗДОД.
2. Облагане на доходите, реализирани от съдружници в граждански дружества по чл.357 от ЗЗД, се основава на разпоредбата на чл.13, ал.9б от ЗДОД (нова - ДВ,бр.33 от 1996 г.). На облагане подлежи доходът в резултат на неговото разпределение след изтичане на данъчната година и/или в случаите на прекратяване на дружеството или участието през течение на годината. Този доход е в резултат на разпределителни отношения, в зависимост от участието на съдружниците и при спазване на изискванията на чл.361 от ЗЗД. Съгласно чл.16, ал.8 от ППЗДОД (ДВ,бр.59 от 1996 г.), отчетността на гражданското дружество следва да бъде организирана в съответствие с разпоредбите на Закона за счетоводството (изм. и доп.,ДВ,бр.21 от 1996 г.) като предприятие.
В случаите, когато едноличен търговец, реализира доходи от участие в граждански дружества по чл.357 от ЗЗД в това му качество, същите следва да бъдат отразени като приходи от съучастия в Приложение 1 на данъчната декларация, респ. ред 1 от СПравка А.
За доходи на съдружници в граждански дружества по чл.357 от ЗЗД, по смисъла на & 6 от Допълнителните разпоредби на ППЗДОД се считат:
- доходите от дялово участие;
- възнаграждения за положен личен труд;
- командировъчни пари над размерите, определени с нормативните актове за държавните служители;
- необложени суми през предходни данъчни години в случаите на прекратяването на участието и при прекратяване на дружеството, вкл. намаляване на дяловите вноски, с размерите, които не са били обложени през съответната данъчна година.

III. По приложението на чл.13, ал.12, т.7 във връзка с чл.41а, ал.1 и 2 от ЗДОД

Съгласно чл.6, ал.2 (нова - ДВ,бр.28 от 1996 г., в сила от 1 март 1996 г.) от ЗДОД от месечния доход се приспадат осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, внесени за сметка на осигурените лица.
Приспадането на тези осигурителни вноски е установено само за доходите, получени по силата на трудови правоотношения.
Цитираната разпоредба не се прилага при авансовото и годишното облагане на възнагражденията на ръководители, членове на управителни, контролни и надзорни съвети и съвети на директори на предприятия, назначени по граждански договори и осигурени за всички осигурителни случаи.

Б. По приложението на чл.33, ал.3 от ЗДОД:

Лицата, извършващи дейностите, подлежащи на облагане по реда на чл.13, ал.13а от ЗДОД, които през течение на годината прекратят дейността си, следва в 30-дневния срок по чл.33, ал.3 от ЗДОД да уведомят данъчната служба по местоживеене, като подадат декларация за прекратяване на дейността.
1.1. В случаите, когато лицата са спазили срока за уведомяване, основанието за облагане отпада от датата на прекратяване на дейността, посочена от тях. Вноската за тримесечието, в което е прекратена дейността, се дължи пропорционално на броя на месеците, през които лицето е упражнявало съответната дейност.
1.2. Когато лицето не е спазило срока за уведомяване по чл.33, ал.3 от ЗДОД, основанието за облагане отпада от датата на подаване на декларацията за прекратяване на дейността. В този случай вноската за съответното тримесечие се определя пропорционално на месеците до момента на уведомяване на данъчните органи. За неспазване на разпоредбата на чл.33, ал.3 от ЗДОД на виновното лице се налага санкция по чл.31 от Закона за административните нарушения и наказания.

В. По приложението на чл.57в от ЗДОД:

Съгласно чл.57в от ЗДОД, данъкът по чл.13, ал.13а е годишен и окончателен. На основание чл.57в, ал.1 от ЗДОД той се внася на четири равни вноски, в началото на всяко тримесечие. Срокът за внасяне е регламентиран в чл.32, ал.4 от ППЗДОД във връзка с & 13 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗДОД (ДВ,бр.33 от 1996 г.).
В случаите, когато вноските по чл.57в от ЗДОД не са направени в установените срокове, се начисляват лихви от момента, в който те са станали дължими до момента на внасянето им, съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и др. подобни държавни вземания.

Г. По приложението на чл.58 от ЗДОД:

При годишното облагане на доходите по чл.13 (ал.5 и ал.12, т.4, 5 и 7 от ЗДОД) данъчният орган определя разликата между дължимия данък за доходите, получени през календарната година и данъка, удържан и/или внесен авансово и/или текущо през същата година.
Когато разликата е положителна (данъкът, дължим за доходите, получени през календарната година, превишава данъка, удържан и/или внесен през същата година) данъчното задължение по чл.35 от ЗДОД е равно на размера на тази разлика. Съответно, върху тази разлика се прилагат санкциите по чл.58 от ЗДОД, когато данъчната декларация по чл.33, ал.1 от закона е подадена след изтичане на установените срокове.
Когато данъкът, дължим за доходите, получени през календарната година, е по-малък от данъка, удържан или внесен през същата година, разликата подлежи на прихващане и/или възстановяване по реда на чл.20 от Закона за данъчното производство. В случаите на подадена данъчна декларация по чл.33, ал.1 от ЗДОД след изтичането на установения срок, виновното лице се наказва с глоба по чл.31 от Закона за административните нарушения и наказания.
Д. В случаите, когато физически лица имат блокирани средства в банки, поставени под особен надзор или в процедура по обявяване в несъстоятелност и лицата нямат други източници на доходи или сметки в други банки, същите могат да подадат искане за прилагане на реда по чл.75 от Закона за събиране на държавните вземания (обн.,ДВ,бр.26 от 1996 г.). Те следва да приложат удостоверение, издадено от съответната банка, че е поставена под особен надзор или е в процедура по обявяване в несъстоятелност, и да декларират обстоятелството, че нямат други източници на доходи и/или сметки в други банки.

Е. По процедурите за избягване на двойното данъчно облагане (чл.4, ал.2, 3, 4 и 5 от ППЗДОД)

Във връзка с прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, в чл.4 от ППЗДОД са направени следните уточнения:
Съгласно чл.4, ал.4 от ППЗДОД за доходите, реализирани от български граждани в друга страна и обложени в тази друга страна, се прилагат документи за: размера на доходите, получени в другата страна и за размера на данъка, платен в тази друга страна (документите следва да са придружени с легализиран превод на български език); внесените доходи в нашата страна, вкл. трансформирани в имущество, и копие от митническата декларация. Тези данни следва да са посочени и в митническата декларация. За ползването на данъчните облекчения, установени в съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, се прилагат процедурите по чл.13 и 14 от ППЗДПч (обн.,ДВ,бр.109 от 1996 г.).
На основание чл.4, ал.5 от ППЗДОД във връзка с чл.13 от ППЗДПч, българските граждани - местни лица по смисъла на спогодбите, подават заедно с данъчната си декларация и молба за предоставяне на данъчните облекчения според изискванията на съответната спогодба, към която прилагат документите по чл.4, ал.4 от ППЗДОД.
В чл.14 от ППЗДПч е указано, че когато данъчният орган установи, че молбата за предоставяне на данъчни облекчения е основателно, той прилага регламентираните в спогодбата методи за премахване на двойното данъчно облагане.
За целите на облагането на доходите на физическите лица методите се прилагат както следва:
1. за прилагането на методите на "пълния" или "обикновения" данъчен кредит:
- внесеният от чужбина доход се посочва в Приложение No 8 на данъчната декларация;
- размерът на облагаемия доход, реализиран в чужбина и на платения в чужбина данък се отразяват в Справка Д към данъчната декларация;

Прилагането на методите се извършва така:
1.1. при метода на пълния данъчен кредит - на базата на общия доход на лицето (от Р България и от чужбина) се определя данъчната ставка, с която следва да се обложи този доход по българското данъчно законодателство. От така определеното данъчно задължение се приспада изцяло данъкът, платен в чужбина.

- доход в Р България = 2 000 ед.; доход в чужбина = 1 000 ед.; общ доход = 3 000 ед.
- ДОД, определен по скалата на България върху общия доход от двете страни (3 000 ед.) = 600 ед.
- ДОД, платен в чужбина = 400 ед.
- ДОД за внасяне от лицето = 200 ед.
1.2. при обикновения данъчен кредит се извършва приспадане, което е ограничено до частта от данъка, съответстващ на дохода в чужбина, или това е т.нар. "максимално приспадане". Техниката за изчисляване на данъчния кредит може да се осъществи по два начина, съгласно съответната спогодба.
а) на база изчисления данък върху целия доход (от България и чужбина) на лицето се определя сумата на данъчния кредит чрез съотношението между дохода, за който се дължи този кредит спрямо целия доход на лицето, т.е. прилага се следната формула:

ДК = Данък върху целия доход х (доход от чужбина : целия доход)

б) Изчислява се данъчната ставка, следваща се за целия доход на лицето, и тази ставка се прилага по отношение на дохода от чужбина, за който се полага данъчен кредит.

ДК = (данъчна ставка за целия доход в Р България) х (дохода от чужбина)

Техниката на обикновения данъчен кредит зависи от размерите на данъчните ставки в двете договарящи страни. Това може да се проследи в следните примери:

	ПОКАЗАТЕЛИ	Пример I	Пример II
1.	Доход в Р България	2 000	2 000
2.	Доход в чужбина	1 000	1 000
3.	Общо доход за облагане	3 000	3 000
4.	Данъчна ставка в Р България	40%	40%
5.	Данъчна ставка в чужбина	30%	50%
6.	Платен данък в чужбина (р.5 х р.2)	300	500
7.	Данъчно задължение в Р България (р.3 х р.4)	1 200	1 200
8.	Максимално допустим кредит (р.4 х р.2)	400	400
9.	Подлежащ на приспадане данък	(р.6) 300	(р.8) 400
10.	Окончателно данъчно задължение (р.7 - р.9)	900	800

2. при прилагане методите на:
2.1. "пълно освобождаване" размерът на обложения с данък доход в чужбина не се отразява в данъчната декларация. В случаите, когато такъв доход е отразен в Приложение No 8 на декларацията, размерът на дохода, обложен в чужбина, не се включва при определяне на данъчното задължение в Р България;
2.2. "освобождаване в прогресия", данъчният орган определя следващата се данъчна ставка по българската данъчна скала, на базата на общия размер на годишния доход, реализиран в Р България и в чужбина. Така определената данъчна ставка се прилага по отношение на годишния доход, намален със сумата на дохода, реализиран в чужбина.

Ж. По указанията за попълване на данъчната декларация за реализираните доходи от физическите лица през 1996 г.

1. На стр.9, ред 13 от долу - в края на изречението точката се заменя със запетая и се добавя изразът: "в т.ч. увеличението на запасите от продукция, незавършеното производство и разходите за бъдещи периоди (т.1.4 от ОПР)."
2. на стр.18, ред 10 от долу - изречението "В случай, че деклараторът е възстановил суми по чл.50 от Закона за пенсиите, представя вносна бележка или друг платежен документ." се заличава.
3. На стр. 22, ред 7 от долу - в началото на реда текстът се допълва така: "5) Лихви по допълнителни ...".
4. На стр.23, ред.10 от гори - думата "също" се заменя с "не".

З. Подаване на справки от предприятията до органите на данъчната администрация:

Държавните и общинските предприятия, юридическите и физическите лица, изплащащи суми, които подлежат на облагане по реда на чл.13 от ЗДОД, на основание чл.45 от ЗДОД следва да изпратят до данъчната служба по местоживеене на лицата справка за размера на всички платени през 1996 г. възнаграждения по граждански договори, в т.ч. договори за наем. Необходимо е да бъдат включени и изплатените суми за командировъчни пари по такива договори. Справките следва да съдържат реквизитите, посочени в Приложение No 1.

Приложение: Съгласно текста.

Приложение No 1

РЪКОВОДИТЕЛ /УПРАВИТЕЛ/: ................ (подпис и печат)