Чл.1. (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Този кодекс урежда производството по гражданските дела пред съдилищата.
Чл.2. (1) Съдилищата са длъжни да разгледат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.
(2) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Съдебните производства започват по молба на заинтересуваното лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи.
Чл.3. (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Участвуващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.
Чл.4. (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.)
(1) Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта.
(2) Съдът осигурява н страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той е длъжен да прилага закона точно и еднакво спрямо всички.
Чл.5. Съдебният език е българският. Когато в делото участвуват лица, които не знаят български, съдът назначава преводач, с помощта на когото тези лица извършват съдопроизводствените действия и им се обясняват действията на съда.

Чл.6. (1) На съдилищата са подведомствени всички граждански дела с изключение на онези, които по силата на специални закони са предоставени за разрешаване от други органи.
(2) Съдът сам решава подлежи ли заведеното пред него дело на разглеждане от него или от друго учреждение.
(3) Никое друго учреждение няма право да приема за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.
Чл.7. (отм.,ДВ,бр.42 от 2005 г.)
Чл.8. (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Лицата, ползуващи се с право на екстериториалност, както и чуждите държави, са подчинени на българските съдилища:
а) когато сами са започнали делото;
б) по дела, отнасящи се до техните предприятия в страната, и
в) по дела за вещни права върху недвижими имоти, които се намират в страната.
Чл.9. (1) (изм.,ДВ,бр.55 от 1992 г.) Страните по имуществен спор могат да уговарят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или право по трудово правоотношение.
(2) (нова,ДВ,бр.55 от 1992 г.) Арбитражният съд може да бъде със седалище в чужбина, ако една от страните е с местожителство или седалище в друга страна.
(3) (нова,ДВ,бр.55 от 1992 г.; отм.,бр.42 от 2005 г.)
(4) (пред. ал.2,изм.,ДВ,бр.55 от 1992 г.; отм.,бр.42 от 2005 г.)
Чл.10. (1) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Въпросът дали заведеното дело подлежи на разглеждане от съдилищата или от орган извън съдебната система може да бъде повдигнат при всяко положение на делото и служебно от съда.
(2) Определението на съда по този въпрос може да се обжалва с частна жалба.
Чл.11. (1) (изм.,Изв.,бр.90 от 1961 г.,ДВ,бр.124 от 1997 г., бр.64 от 1999 г.) Учреждението, което счита, че приетото за разглеждане от съдилищата дело е подведомствено нему, може да повдигне препирня за подведомственост пред Върховния касационен съд. До разрешаването на въпроса производството пред съда се спира. В този случай съдът може да вземе мерки за обезпечение на иска.
(2) (нова,Изв.,бр.90 от 1961 г.; доп.,бр.64 от 1999 г.) По реда на предходната алинея се разрешава препирнята за подведомственост и в случаите, когато съдилищата и другите учреждения са отказали да разгледат делото като неподведомствено на тях. В тези случаи препирня за подведомственост може да повдигне и ищецът.

Чл.12. (1) (изм.,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Не може да участвува в делото съдия, който е страна по делото или е съпруг или роднина на някоя от страните по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен или се намира в същите отношения с повереника на страната.
(2) (изм.,ДВ,бр.31 от 1990 г., бр.64 от 1999 г.) Той се отстранява и ако е взел участие при решаване на делото или ако е бил свидетел, вещо лице или пълномощник по делото, както и ако е заинтересуван от изхода на делото или се намира със страната в особени отношения, които пораждат съмнение в неговото безпристрастие.
Чл.13. (1) (изм.,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Искането за отстраняване на съдия може да бъде направено от всяка от страните в първото заседание, след като е възникнало основание за отстраняване. Съдията е длъжен и сам да се отстрани.
(2) (изм.,ДВ,бр.64 от 1999 г.) По същите причини може да бъде отстранен прокурорът и секретарят на съда.
Чл.14. (1) (изм.,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Съдът решава въпроса за отстраняването при участието на самия съдия.
(2) (изм.,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в дадения съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд.

Чл.15. (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.
(2) Освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
(3) (нова,Изв.,бр.90 от 1961 г.) По делото, по което едно лице е предявило чужди права, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.
Чл.16. (1) Дееспособните лица могат да извършват лично всички съдопроизводствени действия.
(2) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните им представители - родители или настойници. Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствени действия лично, но със съгласието на техните родители или попечители.
(3) (изм.,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Непълнолетните могат да водят делата си лично, когато се касае за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл.4, ал.2 ЗЛС.
(4) Безизвестно изчезналите и обявените за отсъствуващи се представляват в първия случай - от назначените от съда техни представители, а във втория - от въведените във владение наследници.
(5) Лицата с неизвестно местожителство се представляват от лица, специално назначени от съда.
(6) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител.
Чл.17. Представителите по ал.2, 4 и 5 на предходния член могат да извършват действията, за които съгласно чл.22 се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.
Чл.18. (1) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон.
(2) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Държавните учреждения се представляват от своите ръководители, определени съобразно техните устройствени правила. Когато държавното учреждение няма отделна сметка в банка, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу учреждението, което има такава сметка и на което първото е непосредствено подчинено.
(3) (нова,Изв.,бр.90 от 1961 г.) Държавата се представлява от министъра на финансите.
(4) (нова,ДВ,бр.55 от 1997 г.; изм.,бр.17 от 2006 г.) По дела, които се отнасят до имоти - държавна собственост, намиращи се на територията на страната, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(5) (нова,ДВ,бр.36 от 2006 г.) По дела, които се отнасят до изпълнение и прекратяване на концесионни договори, държавата се представлява от министър, определен с решението на Министерския съвет по чл.58, ал.2 от Закона за концесиите.
Чл.19. (1) (отм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.)
(2) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Държавните учреждения са длъжни да уведомяват министъра на финансите за заведените от тях и срещу тях дела, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост - министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството могат да вземат участие в тези дела.
Чл.20. (1) Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:
а) адвокатите;
б) родителите, децата и съпругът;
в) юрисконсултите или други служители с юридическо образование при учрежденията, предприятията и другите обществени организации и юридически лица;
г) (нова,ДВ,бр.1 от 1963 г.) юристите от социалноправните кабинети при здравните заведения, които представляват майките и децата, нуждаещи се от прана помощ;
д) (нова,ДВ,бр.124 от 1997 г.) областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл.18, ал.3 и 4;
е) (пред.б."г",ДВ,бр.1 от 1963 г.; пред.б."д",бр.124 от 1997 г.) други лица, предвидени в законите.
(2) (изм.,ДВ,бр.27 от 1986 г.,бр.124 от 1997 г.) Синдикалните организации и техните поделения могат да представляват работниците и служителите.
(3) (нова,Изв.,бр.90 от 1961 г.; отм.,ДВ,бр.64 от 1999 г.)
Чл.21. (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното задължително се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника.
(2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително и брачни искове, е необходимо изрично пълномощно.
Чл.22. (1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.
(2) За сключване спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата страна, за получаване пари или други ценности, както и изобщо за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е нужно изрично пълномощно.
(3) Юрисконсултите на държавните учреждения не могат да сключват спогодба.
(4) Пълномощното има сила до свършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.
Чл.23. Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила.
Чл.24. (доп.,ДВ,бр.64 от 1999 г.) В случай на смърт, умоповреждане или лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда, производството по делото не се спира, а може да се отложи разглеждането му за друго заседание, ако съдът намери, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно пълномощника си с друг.
Чл.25. (1) Съдът във всяко положение на делото служебно взема предвид липсата на процесуална дееспособност, на законна представителна власт, на съгласие на родителя или попечителя за предаване на иска, както и липсата на пълномощно за същото.
(2) Съдът определя съответен срок за поправяне на тия недостатъци, след изтичането на който, ако не бъдат поправени, производството се прекратява.
(3) Когато тия недостатъци засягат извършването на някое процесуално действие в течение на производството, ако те не бъдат поправени в определения от съда срок, счита се, че действието не е извършено.
Чл.26. (1) Страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител, може да иска от съда, пред който е висящо делото, да назначи попечител на това лице.
(2) Разноските за назначаване на попечителя се понасят първоначално от страната, по чието искане е бил назначен попечителят.

Чл.27. (1) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Прокурорът може да започва предвидените в този кодекс производства в интерес на друго лице или да встъпи като страна във вече заведено производство в случаите, определени от закон.
(2) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Освен това прокурорът дава заключение по гражданските дела в случаите, предвидени в закон.
Чл.28. (отм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.)
Чл.29. (1) Прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото.
(2) Прокурорът не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.
Чл.30. (отм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.)
Чл.31. (доп.,Изв.,бр.90 от 1961 г.;изм.,бр.124 от 1997 г.) В случаите по чл.27 съдът служебно конституира като страна лицето, в защита на правата и интересите на което прокурорът е започнал делото.

Чл.32. (1) Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда.
(2) Сроковете се изчисляват по месеци, седмици и дни.
Чл.33. (1) Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния, а ако в този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
(2) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.
(3) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден.
(4) Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.
Чл.34. (1) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време.
(2) (изм.,Изв.,бр.90 от 1961 г.) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в срока.
Чл.35. При спиране на производството спират се и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството.
Чл.36. (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължени по молба на заинтересуваната страна, подадена преди изтичането на срока, ако съдът намери молбата за уважителна.
(2) Тази разпоредба не се отнася до сроковете за подаване на жалби.
Чл.37. (1) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропущането се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
(2) Молбата за възстановяване на срока се подава в седемдневен срок от съобщението за пропускането му.
Чл.38. Когато съдът по погрешка определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния, но преди изтичане на определения от съда срок действие не се счита за просрочено.
Чл.39. (1) Молбата за възстановяване на пропуснатия срок се разрешава от съда, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие, като се призовават и страните.
(2) Едновременно с молбата за възстановяване на срока трябва да бъдат подадени онези книжа, за подаването на които се иска възстановяването на срока, а ако се касае до внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им.
(3) Против определението на съда, с което се допуска или отказва възстановяване на срока, може да се подава частна жалба.
Чл.40. Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, освен ако е постановено друго.

Чл.41. (1) (изм.,ДВ,бр.89 от 1976 г. и бр.28 от 1983 г.) Връчването на призовки става от надлежния съдебен служител, който с подписа си удостоверява датата и начина на връчването.
(2) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Ако в мястото, където трябва да стане връчването, няма съдебно учреждение, връчването става чрез общината или кметството.
(3) Призоваването може да става и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.
(4) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) В бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса, факса или с телеграма. Призоваването по телефона и по факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, призоваването с телеграма - с известие за доставянето й, а по телекса - с писменото потвърждение за изпратено съобщение.
(5) (доп.,ДВ,бр.105 от 2002 г.) Страната трябва да се призове най-късно седем дни преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес.
(6) (нова,ДВ,бр.64 от 1999 г.; изм.,бр.105 от 2002 г.) Първоинстанционният и въззивният съд призовават страните само за първото заседание по делото, както и за всяко следващо заседание, когато някоя от страните не е била редовно призована или разглеждането на делото е отсрочено в закрито заседание. За останалите съдебни заседания страните са длъжни сами да следят за развитието на производството. При преграждане на по-нататъшния ход на делото съдът е длъжен отново да призове страните в съответствие с изречение първо след отстраняване на пречката за развитието му.
(7) (нова,ДВ,бр.64 от 1999 г.; отм.,бр.105 от 2002 г.)
Чл.42. (1) Страната може да посочи лице в седалището на съда (съдебен адрес), на което да се връчват призовките и съобщенията.
(2) Ако няколко ищци или ответници са посочили общ съдебен адрес или имат общ пълномощник, издава се за всички лица една призовка, в която се вписват имената им.
Чл.43. (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Всички сношения на съда с лица и учреждения, които се намират извън границите на Република България, се извършват чрез Министерството на външните работи освен ако не е предвидено друго в договор за правна помощ.
Чл.44. (1) (изм.,ДВ,бр.89 от 1976 г., бр.124 от 1997 г.) Страната, която живее или замине за повече от тридесет дни в чужбина, е длъжна да посочи съдебен адрес, ако няма пълномощник в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, ако заминат в чужбина.
(2) Ако лицата по предходната алинея не посочат съдебен адрес, всички книжа се прилагат към делото и се считат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първата призовка, съобщение или други книжа.
Чл.45. (1) (пред.чл.45,ДВ,бр.124 от 1997 г.; пред.ал.1, доп.,бр.64 от 1999 г.) Призовката трябва да съдържа: съда, който я издава, името и адреса на призовавания, по кое дело и в какво качество се призовава, мястото и времето на заседанието и посочване законните последици от неявяването. В призовката се отбелязва задължението по чл.41, ал.6.
(2) (нова,ДВ,бр.124 от 1997 г.; отм.,бр.64 от 1999 г.)
Чл.46. (1) (изм.,ДВ,бр.89 от 1976 г.) Призовката се връща срещу подпис лично на призоваваното лице или на неговия пълномощник по делото. Когато лицето е недееспособно, призовката се връчва на законния му представител или попечител или на неговия пълномощник по делото.
(2) (изм.,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Когато връчителят не намери призоваваното лице, той връчва призовката на пълнолетно лице от домашните му или на някого от съседите, който се съгласи да предаде призовката. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на този, до когото се отнася. Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, като отбелязва и качеството на лицето, на което е била връчена призовката. По дела по брачни искове призовката не може да се връчва на съседите или на другия съпруг.
(3) (отм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.)
Чл.47. (1) (пред.чл.47,изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Когато призоваваното лице или неговият пълномощник по делото, както и лицата, посочени в ал.2 на предходния член, не могат да подпишат поради неграмотност или поради друга причина, или ако призоваваният или домашните му откажат да приемат призовката, връчителят прави бележка за това в разписката. Отказът да се приеме призовката се удостоверява с подписа поне на един свидетел, като връчителят отбелязва трите имена и адресите им. В този случай лицето се смята призовано.
(2) (нова,ДВ,бр.124 от 1997 г.; доп.,бр.64 от 1999 г.) Когато пълномощник по делото е адвокат, той не може да отказва получаването на призовките на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл.23, отказ от пълномощие по чл.24, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването.
Чл.48. (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Връчването на призовки на юридическите лица се извършва в канцелариите им, като се посочват името и длъжността н получателя. Отказът от призоваване се удостоверява по предходния член.
Чл.49. (изм.,ДВ,бр.28 от 1983 г.,бр.124 от 1997 г.) Призоваването може да стане по местоработата на лицето чрез длъжностно лице от администрацията. Призоваването е редовно, ако са посочени трите имена и длъжността на получателя.
Чл.50. (1) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г., бр.105 от 2002 г.) Ако при завеждане на делото постоянният адрес на ответника е неизвестен или ако в продължение на един месец ответникът не може да бъде призован на постоянния му адрес и отсъствието му се удостоверява с подпис върху призовката поне на един свидетел, като връчителят отбелязва трите имена и адреса му, той се призовава чрез публикацията в неофициалния раздел на "Държавен вестник", направена най-малко един месец преди заседанието. Съдът разрешава призоваването да стане по този ред, след като се удостовери чрез справка в съответната адресна служба или по друг начин, че постоянният адрес на ответника е действително неизвестен.
(2) Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава представител.
Чл.51. (1) (изм.,ДВ,бр.89 от 1976 г., бр.28 от 1983 г.) Страната, която е променила за постоянно или временно адреса, който е съобщила по делото или на който е била веднъж призована, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат лицето, посочено за съдебен адрес, законният представител и попечителят. Задължението се вписва в призовката.
(2) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) При неизпълнение на това задължение, призовката се прилага към делото и се смята за връчена.
(3) (нова,ДВ,бр.105 от 2002 г.) Пребиваващите в страната чужденци се призовават на адреса, заявен в службите за административен контрол на чужденците. Ако лицето е променило посочения адрес, без да е изпълнило задължението си по чл.28, ал.2 от Закона за чужденците в Република България за заявяване на промяната, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за връчени.
(4) (нова,ДВ,бр.124 от 1997 г.; пред.ал.3,бр.105 от 2002 г.) Търговец или юридическо лице, които са вписани в съответния регистър, се призовават на последния посочен в регистъра адрес. Ако лицето е променило адреса си, без да е изпълнило задължението си за вписване на това обстоятелство, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
Чл.52. По реда, посочен в предходните членове, се връчват и съобщенията и другите книжа по делото.

Чл.53. По водене на делото се събират държавна такса и разноски за производството.
Чл.54. Държавната такса се събира случаите и в размери, определени в Закона за държавните такси и тарифите към него.
Чл.55. (1) Държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя:
а) по искове за парични вземания - от търсената сума;
б) (изм.,Изв.,бр.90 от 1961 г.; доп.,бр. 37 от 1996 г.) по искове за собственост и за сключване на окончателен договор - 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако такава няма - 1/4 от пазарната цена на имота;
в) по искове за нарушено владение - от 1/2 от размера по предходната буква;
г) (изм.,Изв.,бр.90 от 1961 г.) по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор - от стойността на договора, а когато се касае за договори за покупко-продажба на имот - по размерите на буква "б";
д) по искове за съществуването или прекратяването на договор за наем - от наема за една година;
е) по искове за периодични платежи за определено време - от сбора на всички платежи;
ж) по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи - от сбора на платежите за три години.
(2) По искове, които не са посочени по-горе, както и по неоценяемите искове, таксата се определя от районния съдия или от председателя на съда.
(3) (пред. ал.4,ДВ,бр.55 от 1987 г.) Когато с една молба са предявени няколко иска, цената на иска е равна на сбора на отделните искове.
Чл.56. Цената на иска се посочва от ищеца. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или от съда служебно най-късно в първото заседание. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска.
(2) Определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба.
Чл.57. По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изисква допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът ще определи при решаване на делото.
Чл.58. При намаляване на искането внесената такса не се връща. При увеличение на искането таксата върху разликата се довнася.
Чл.59. Сумите за разноските по призоваването на свидетели, вещи лица и по извършване на оглед се внасят в съда, предварително от страната, която ги е искала, в размер, определен от съда. Ако призоваването или огледът става по почин на съда, сумите могат да се искат от една от страните или от двете според обстоятелствата.
Чл.60. Ако страната остане задължена за разноски, съдът издава определение за събирането им принудително.
Чл.61. (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Възнаграждението на свидетелите се определя от съда.
Чл.62. Възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски.
Чл.63. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:
а) от ищците, посочени в чл.5, б."в-ж", от Закона за държавните такси;
б) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г., бр.86 от 2005 г.) от лицата, за които е признато от председателя на окръжния съд или от районния съдия въз основа на декларация за материалното им състояние, че нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските,
в) по искове, заведени от прокурора.
г) (нова,ДВ,бр.84 от 2003 г.) от Министерството на правосъдието, когато действа в качеството си на централен орган по смисъла на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г.
д) (нова,ДВ,бр.86 от 2005 г.) от ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.
(2) В горните случаи разноските по производството се плащат от сумите, предвидени в бюджета на държавата.
(3) Ако искът бъде уважен, следващите се такси и платени разноски се възлагат върху осъдената страна.
(4) (доп.,ДВ,бр.87 от 1995 г., бр.105 от 2002 г.) Държавните учреждения, общините и Българският Червен кръст се освобождават от заплащане на такса, но не и от съдебни разноски.
Чл.64. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно уважената част от иска.
(2) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
(3) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
(4) (нова,ДВ,бр.64 от 1999 г.) При прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.64 от 1999 г.; изм.,бр.105 от 2002 г.) Когато делото е решено в полза на държавно учреждение или община, осъденото лице е длъжно да заплати всички задължителни за отделните граждани такси и разноски. В полза на държавните учреждения, общините и другите юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
(6) (нова,ДВ,бр.79 от 2005 г.) Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, следващите се такси и платени разноски се присъждат в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Чл.65. (1) (изм.,Изв.,бр.90 от 1961 г.,ДВ,бр.28 от 1983 г., бр.124 от 1997 г.; доп.,бр.64 от 1999 г.; изм.,бр.105 от 2002 г.) Страната, която причини отлагане на делото или отменяне на решението чрез предявяване на искания, посочване на факти или доказателства, които е могла да заяви или посочи своевременно, понася независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, съответно по обжалване на решението и по събиране на новите или повторното събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на 1/3 от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.
(2) (доп.,ДВ,бр.86 от 2005 г.) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца освен в случаите по чл.63, ал.1, буква "д".
Чл.66. При спогодба разноските остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Чл.67. Третото лице-помагач нито дължи, нито му се присъждат разноски.
Чл.68. Когато в делото участвува като страна прокурорът, следуемите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея.
Чл.69. Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите:
а) когато делото се прекрати съгласно чл.330 и
б) когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
Чл.70. (изм.,ДВ,бр.55 от 1987 г.) Решението на съда относно разноските, както и определението за допълнителна държавна такса по чл.65, ал.1, може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение.
Чл.70а. (нов,ДВ, бр.1 от 1963 г.;изм.,бр.124 от 1997 г.) Внесените суми за разноски за свидетели, вещни лица и командировки и гаранциите в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок от 1 година от датата, когато са станали изискуеми.

Чл.71. (изм.,ДВ,бр.55 от 1992 г.,бр.124 от 1997 г., бр.105 от 2002 г.) Ако призоваваният в съда свидетел или вещо лице не се яви без уважителни причини, съдът му налага глоба в размер до 100 лв. и постановява принудителното му довеждане за следващото заседание.
Чл.72. (изм.,ДВ,бр.55 от 1992 г.,бр.124 от 1997 г., бр.105 от 2002 г.) Ако свидетелят или вещото лице откаже да даде показания или заключение без уважителни причини, съдът му налага глоба до 100 лв.
Чл.73. (изм.,ДВ,бр.55 от 1992 г.,бр.124 от 1997 г.) Ако трето, неучаствуващо в делото лице откаже да представи поискан му от съда документ или предмет за изследване, за който е установено, че се намира у него, съдът му налага глоба от 20 000 до 50 000 лв. в зависимост от обстоятелствата и го подканва отново да го представи.
Чл.74. (изм.,ДВ,бр.55 от 1992 г.,бр.124 от 1997 г.) На длъжностно лице, което е връчило неправилно призовката или не е върнало в съда своевременно разписката за връчването й, или което не е изпълнило други нареждания на съда, а така също и на частните лица, които не изпълняват задълженията си по чл.46, ал.2, съдът налага глоба до 50 000 лв.
Чл.75. (изм.,ДВ,бр.55 от 1992 г.,бр.124 от 1997 г.) За нарушение реда в съдебно заседание и за неизпълнение разпоредбите на председателя на състава съдът налага на виновния глоба до 50 000 лв.
Чл.76. (изм.,ДВ,бр.28 от 1983 г.,бр.124 от 1997 г.) Срещу наложената глоба в седемдневен срок може да бъде подадена молба за отмяната й до съда, който я е наложил. Срокът тече от деня на съдебното заседание, а в случаите по чл.73 и 74 - от деня на съобщението. Съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане. Определението подлежи на обжалване с частна жалба.
Чл.77. (1) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г., бр.43 от 2005 г.) Глоби по чл.71-75 налага и държавният или частният съдебен изпълнител в случаите на несвоевременно или нередовно връчване на призовките и съобщенията, както и за неизпълнение на други негови нареждания.
(2) (изм.,ДВ,бр.55 от 1992 г.,бр.124 от 1997 г.) Същият налага глоба в размер 30 000 лв. на лицата, които пречат да се преразглежда вещта, обявена за продан.
Чл.78. (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г., бр.43 от 2005 г.) Постановлението, с което държавният или частният съдебен изпълнител налага глобата, може да се обжалва в седмичен срок от съобщението пред районния съдия, който се произнася в закрито заседание с определение, което не подлежи на обжалване.

Чл.79. (1) На районния съд са подсъдни всички граждански дела с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
(2) (отм.,ДВ,бр.55 от 1992 г.)
Чл.80. (1) (изм.,Изв.,бр.90 от 1961 г., ДВ,бр.28 от 1983 г.) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:
а) исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
б) (изм.,ДВ,бр.55 от 1992 г.,бр.43 от 1997 г.,бр.124 от 1997 г., бр.64 от 1999 г., бр.105 от 2002 г.) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 10 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за защита на вещни права върху недвижими имоти и движими вещи и за трудови спорове по Кодекса на труда;
в) исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.
г) (нова,ДВ,бр.124 от 1997 г.) искове за установяване недопустимост или нищожност на вписаните в регистъра на окръжния съд обстоятелства, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.
(2) (изм.,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Окръжният съд може да изземе и да реши дело, което е подсъдно на районен съд от неговия съдебен район.
Чл.81. (1) (доп.,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Искът се предявява в онзи съд, в района на който е местожителството или седалището на ответника.
(2) Искът за издръжка може да бъде предявен и по местожителството на ищеца.
Чл.82. Исковете срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват по местожителството на техния законен представител.
Чл.83 (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и исковете за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.
Чл.84. (1) Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.
(2) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Ако наследодателят е български гражданин и по време на смъртта си не е имал местожителството си в Република България, горните искове могат да се предявят по последното негово местожителство или пред съда, в района на който се намират неговите имоти.
Чл.85. Иск за вреди от непозволено увреждане се предявява по местоизвършването на деянието или по местожителството на ответника.
Чл.86. Искове срещу лица, които живеят на едно място при условия, които по своето естество показват, че тия лица са в това място за по-продължително пребиваване, като: студенти, курсисти, ученици и др., са подсъдни на съда в мястото, гдето пребивават, когато исковете се отнасят за парични вземания. Същото важи и за ония военни лица или трудоваци, които отбиват службата си. Исковете срещу тях са подсъдни на съда, гдето е седалището на частта им.
Чл.87. Иск срещу ответници от разни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.
Чл.88. (1) Иск срещу лице с неизвестно местожителство се предявява в съда по местожителството на неговия пълномощник или представител, а ако такъв няма - по местожителството на ищеца.
(2) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Същите правила се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България.
(3) Ако и ищецът няма местожителство в Републиката, искът се предявява пред надлежния съд в София.
Чл.89. (1) (изм.,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват в съда, в чийто район се намира тяхното управление. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по местонахождението на последните.
(2) (нова,Изв.,бр.90 от 1961 г.) Искове против държавата освен в случаите по чл.83 и 84 се предявяват пред съда, в района на който е възникнало спорното правоотношение; когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред софийските съдилища.
Чл.90. Определената от закона подсъдност не може да бъде изменявана по съгласие на участвуващите в делото лица.
Чл.91. С договор, сключен в писмена форма, страните могат да посочат за разглеждане на определен имуществен спор и друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не важи за подсъдността по чл.83.
Чл.92. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
(2) Възражение за неподсъдност на делото по рода си може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.
(3) Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на устните състезания в първата инстанция.
(4) Във всички други случаи възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в първото заседание.
(5) Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.
Чл.93. (1) Ако съдът намери, че делото не е подсъдно нему, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се счита висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.
(2) (изм.,Изв.,бр.90 от 1961 г.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Препирни за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, препирнята се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Препирни за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд. По препирнята за подсъдност съдът се произнася в закрито заседание. Заинтересуваната страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.
(3) Настъпилата след подаването на молбата промяна във фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността, не е основание за препращане на делото.
Чл.94. Решението на окръжния съд не може да бъде отменено само за това, че искът е бил подсъден на районния съд.
Чл.95. (1) Когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
(2) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция.
Чл.96. (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентният съд, по искане на страната Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът.

Чл.97. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
(2) Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпи след постановяване на решението.
(3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона.
(4) (изм.,ДВ,бр.28 от 1983 г.,бр.55 от 1987 г., бр.86 от 2005 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено по някои от причините, посочени в чл.24, ал.1, т.2-5 или когато то е спряно по някои от причините, посочени в чл.25, т.2, и чл.26 от Наказателно-процесуалния кодекс, а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Чл.98. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1983 г.) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
а) посочване на съда;
б) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;
в) цената на иска, когато той е оценяем;
г) изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
д) в какво се състои искането и
е) подпис на лицето, което подава молбата.
(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.
(3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.
Чл.99. Към исковата молба се представят:
а) пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
б) държавните такси и разноските, когато се дължат такива, и
в) преписи от исковата молба и от приложенията към нея според числото на ответниците.
Чл.100. (1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията по предходните два члена, на ищеца се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередности. Когато не е посочен и не е известен на съда адресът на ищеца, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.
(2) Ако ищецът не отстрани в срока нередностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
(3) По същия начин се постъпва и когато нередностите в исковата молба се забележат в течение на производството.
(4) Поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното подаване.
(5) Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавна такса, отговаря по чл.6 от Закона за държавните такси.
Чл.101. Когато по делото се прилагат документи, те могат да бъдат представени и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.
Чл.102. Преписите от исковата молба и от приложенията към нея се връчват на ответника заедно с призовката за първото заседание.
Чл.103. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и ако подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.
(2) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът намери, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява да бъдат разделени исковете.
Чл.104. (1) Най-късно в първото по делото заседание ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и ако има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.
(2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Всички недостатъци на насрещната искова молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. В противен случай насрещният иск се разглежда отделно.

Чл.105. (1) Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако законът предвижда това да стане в закрито заседание.
(2) (нова,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Първоинстанционните дела на районните и окръжните съдилища се разглеждат в състав от един съдия.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Ако поради обстоятелствата на делото публичното му разглеждане може да се окаже вредно за обществения интерес или ако тези обстоятелства се отнасят до интимния живот на страните, съдът служебно или по молба на някоя от страните постановява разглеждането на делото или извършването само на някои действия по него да стане при закрити врата. В такъв случай в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това.
Чл.106. Заседанието се ръководи от председателя. Той следи за реда в съдебната зала и може да отстрани всеки, който не спазва този ред.
Чл.107. (1) Неявяването на някои от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Но съдът пристъпва към разглеждането му след като разгледа делата, по които страните са се явили.
(2) (изм.,ДВ,бр.105 от 2002 г.) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.
Чл.108. (1) (доп.,ДВ,бр.64 от 1999 г.) В първото заседание по делото по разрешаването на предварителните въпроси и тия по редовността на исковата молба председателят или един от членовете задължително прави устен доклад, след което съдът пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.
(2) (нова,Изв.,бр.90 от 1961 г.;отм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.)
Чл.109. (1) В това заседание всяка страна е длъжна да направи и обоснове всичките си искания и възражения и да се произнесе по наведените от другата страна обстоятелства. След това съдът поканва страните да се спогодят. Ако спогодба не се постигне, по покана на съда ответникът посочва доказателствата си, а ищецът - своите допълнителни доказателства, ако има такива.
(2) Съдът поставя на всяка от страните въпроси по фактическите твърдения на другата страна. Отговорите на тези въпроси се продиктуват накратко от председателя, за да бъдат вписани в протокола.
(3) (отм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.)
(4) (изм.,ДВ,бр.64 от 1999 г.) С оглед обясненията на страните съдът може да постанови с определение за отделяне на спорното от безспорното, че известни обстоятелства не се нуждаят от доказателства. Това се отбелязва в протокола.
Чл.110. (нов,Изв.,бр.90 от 1961 г.,попр., бр.99 от 1961 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) В първото заседание ответникът е длъжен да представи всичките си писмени доказателства по спорните фактически обстоятелства и да посочи другите доказателства и обстоятелствата, които ще установява с тях.
(2) (нова,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Във връзка с възраженията на ответника ищецът в определен от съда срок може да представи и да посочи нови доказателства.
(3) (отм.,пред.ал.2,ДВ,бр.124 от 1997 г.; отм.,бр.64 от 1999 г.; нова,бр.105 от 2002 г.) По изключение в следващото заседание страните могат да навеждат нови обстоятелства и да представят и посочват нови доказателства само ако без тях не може да се постанови правилно решение и ако е внесена допълнителната държавна такса по чл. 65, ал. 1. В този случай ал. 4 на чл. 63 не се прилага.
(4) Съдът, като изхожда от задължението си за всестранно изясняване на делото, може по своя инициатива да отложи делото за нови обстоятелства и доказателства само ако прецени, че без тях делото ще остане неизяснено от фактическата страна и поради това не ще може да се постанови правилно решение.
Чл.111. (1) (пред. чл.110,Изв.,бр.90 от 1961 г.) Съдът се произнася с определение за допускане на доказателствата и за начина на събирането им.
(2) (пред. ал.1,Изв.,бр.90 от 1961 г.) Определените от съда срокове за представяне на доказателствата и за внасяне на разноски за събирането им текат от деня на заседанието и за страната, която не се е явила.
(3) (пред.ал.2,Изв.,бр.90 от 1961 г.; доп.,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Свидетелите и вещите лица, за възнаграждението на които не са внесени в дадения срок разноски, не се призовават, но страната може да ги доведе в съдебното заседание. Внасянето на разноските след дадения срок не е основание за отлагане на делото.
Чл.112. (1) Когато някои от доказателствата се намират вън от района на съда и не се налага да бъдат събрани непосредствено от него, той делегира местния районен съдия да ги събере.
(2) Съдът съобщава на делегирания съдия срока, до който доказателствата трябва да бъдат събрани, и по възможност деня на следващото заседание по делото.
(3) Делегираният съдия се произнася с определение по всички въпроси във връзка с изпълнение на делегацията.
Чл.113. (отм.,Изв.,бр.90 от 1961 г.)
Чл.114. (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.)
(1) При всяко положение на делото съдът може по искане на една от страните да задължи другата да се яви лично, за да отговори на конкретно поставени въпроси от съществено значение за решаване на делото.
(2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които следва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.
(3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на които страната не се е явила или е отказала да отговори.
Чл.115. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1983 г., бр.64 от 1999 г.) Извън случаите по чл.41, ал.6, когато делото бъде отложено, съдът определя датата на следващото заседание, като явилите се по делото страни, свидетели и вещи лица се считат призовани.
(2) Явилите се свидетели се разпитват в същото заседание, освен ако съдът намери за нужно всички свидетели да бъдат разпитани заедно. Повторно призоваване на разпитаните свидетели се допуска само в изключителни случаи.
Чл.116. (1) Ищецът може при всяко положение на делото в първата инстанция да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно. Ищецът може също, без да изменя основанието, да увеличи, да намали или да измени своето искане. Той може до приключване на устните състезания да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.
(2) Когато в отсъствието на ответника ищецът измени своя иск, той трябва да направи това с писмена молба, препис от която се връчва на ответника.
(3) (изм.,ДВ,бр.28 от 1983 г.) Не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.
Чл.117. (1) Изменяване на иска чрез заменяване на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.
(2) Съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него.
(3) (изм.,Изв.,бр.90 от 1961 г.,бр.124 от 1997 г.) При условието на предходната алинея ищецът може да насочи иска си и срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото.
(4) (нова,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Във всяко положение на делото в първата инстанция ищецът може да привлече наред с първоначалния и друг ответник и без тяхното съгласие.
(5) (нова,ДВ,бр.124 от 1997 г.) В случаите по ал.3 и 4 искът срещу новия ответник се смята предявен от деня, в който е постъпила в съда исковата молба срещу него.
Чл.118. До приключване на устните състезания в първата инстанция както ищецът, тъй и ответникът могат да поискат съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.
Чл.119. (1) Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използува събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има мъчно преодолима пречка.
(2) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви наново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.
Чл.120. Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава в лицето на правоприемника.
Чл.121. (1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.
(2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл.117, ал.1.
(3) Постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение действията на вписването, когато се касае за недвижим имот (чл.114 ЗС) и за придобиване собственост чрез добросъвестно владение (чл.78 ЗС), когато се касае за движими вещи.
Чл.122. (отм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.)
Чл.123. Когато в съда има висящи няколко дела, в които участвуват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.
Чл.124. Преди да пристъпи към постановяване на решение, съдът отново поканва страните да се спогодят, ако естеството на спора допуска това.
Чл.125. (1) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните.
(2) Когато прокурорът участвува като страна в делото, съдът одобрява спогодбата след като вземе и неговото мнение.
(3) Съдебната спогодба има значение на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
(4) Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част.
Чл.126. (1) (доп.,ДВ,бр.28 от 1983 г.) За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, явилите се страни, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда. Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той трябва да бъде изготвен в тридневен срок от заседанието. Ако в този срок протоколът не може да бъде изготвен, председателят определя нов срок за изготвянето му, който се съобщава на страните.
(2) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Протоколът се подписва от председателя и от секретаря. Поправки на протокола се допускат само въз основа на направени от участващи в процеса лица бележки по съдържанието на протокола в седемдневен срок от изготвянето му. По тях се произнася председателят, след като призове страните и молителя и изслуша обясненията на секретаря.

Чл.126а. (1) При направено искане от ищеца по реда на тази глава се разглеждат следните дела:
а) (нова,ДВ,бр.105 от 2002 г.) по искове по чл.19, ал.3 от Закона за задълженията и договорите;
б) (пред.б."а",ДВ,бр.105 от 2002 г.) по искове, произтичащи от договор за заем, включително заем за послужване, както и по искове, произтичащи от договор за стоков кредит;
в) (пред.б."б",ДВ,бр.105 от 2002 г.) по искове, произтичащи от договор за наем на недвижими имоти или движими вещи, както и по искове за освобождаването или предаването на отдадени под наем и аренда имущества;
г) (пред.б."в",ДВ,бр.105 от 2002 г.) по искове, произтичащи от договор за влог;
д) (пред.б."г",ДВ,бр.105 от 2002 г.) по искове, произтичащи от договори за изработка и за извършване на определена работа с цена до 1 000 000 лв.;
е) (пред.б."д",ДВ,бр.105 от 2002 г.) по искове за издръжка и за нейното увеличаване;
ж) (пред.б."е",ДВ,бр.105 от 2002 г.) по искове за упражняване на родителски права при разногласия между родителите;
з) (пред.б."ж",ДВ,бр.105 от 2002 г.) по владелчески искове и по искове за определяне на граници;
и) (нова,ДВ,бр.105 от 2002 г.) по искове по чл.74 и 75 от Семейния кодекс;
к) (пред.б."з",ДВ,бр.105 от 2002 г.) по искове по чл.252, 254 и 255;
л) (пред.б."и",ДВ,бр.105 от 2002 г.) по искове по чл.19 от Закона за гражданската регистрация.
м) (нова,ДВ,бр.25 от 2001 г.; пред.б."к",бр.105 от 2002 г.; изм.,бр.48 от 2006 г.) по искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и чл.357, ал.2 от Кодекса на труда;
н) (нова,ДВ,бр.25 от 2001 г.; пред.б."л",бр.105 от 2002 г.) за парични вземания по трудови правоотношения.
о) (нова,ДВ,бр.105 от 2002 г.; доп.,бр.64 от 2006 г.) по искове за установяване на нарушение на регистрирана марка, географско означение, промишлен дизайн, изобретение, полезен модел, авторско и сродно на него право.
п) (нова,ДВ,бр.113 от 2002 г.) по искове по чл.302 и 306 от Кодекса на търговското корабоплаване.
Р) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.) по искове по чл.263о и чл.264к от Търговския закон.
с) (нова,ДВ,бр.86 от 2005 г.) по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.
т) (нова,ДВ,бр.99 от 2005 г.) по искове по чл.186 от Закона за защита на потребителите.
(2) (доп.,ДВ,бр.25 от 2001 г.; изм.,бр.105 от 2002 г., бр.86 от 2005 г.) При обективно съединяване на исковете, освен тези по ал. 1, буква "м" и "с", и при изменение на иска при условията на чл.116 не се допуска бързо производство.
(3) (нова,ДВ,бр.103 от 1999 г.; доп.,бр.28 от 2004 г.; изм.,бр.33 от 2006 г.; доп.,бр.51 от 2006 г.) По реда на тази глава се разглеждат и делата по чл.87, ал.2 от Закона за събиране на държавните вземания и исковете, произтичащи от предоставянето на услуги на информационното общество по Закона за електронната търговия.
Чл.126б. В деня на постъпването на исковата молба съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията за връчване на ответника, който е длъжен да отговори писмено и да посочи и представи всички доказателства в 7-дневен срок.
Чл.126в. (1) В 5-дневен срок след изтичането на срока за отговор в закрито заседание съдът се произнася по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото за след 15 дни. При призоваването не се прилагат правилата на чл.41, ал.5 и срокът по чл.157, ал.1.
(2) Сроковете по ал.1 се спазват и при отлагане на делото, както и във въззивната инстанция.
Чл.126г. Съдът обявява решението с мотивите в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
Чл.126д. Съдът може да постанови по искане на ответната страна разглеждане на делото по общия ред, ако установи фактическа или правна сложност на делото или ако събирането или проверката на допустимите по закона доказателства изискват продължително време. Определението, с което се преминава към общото производство, подлежи на обжалване.
Чл.126е. Доколкото няма особени правила за бързото производство, прилагат се правилата на общото исково производство.
Чл.126ж. (1) Когато едно лице е лишено по насилствен или скрит начин от владението си на недвижим имот, то може да подаде молба до районния съд за възстановяване на владението по административен ред.
(2) Същото право има лицето и срещу ползвател, когото е допуснал в имота си и който отказва след покана да го напусне.
(3) Молбата трябва да бъде подадена в месечен срок от отнемане на владението или от връчване на поканата.
(4) Районният съд най-късно в 7-дневен срок от получаването на молбата проверява изложените в нея данни, като взема предвид и обясненията на извършителя, ако той е известен. След като се увери в истинността на твърденията на молителя, той издава заповед за възстановяване на владението, която подлежи на незабавно изпълнение от органите на полицията или от кмета. В същата заповед районният съд може да наложи на нарушителя глоба от 100 000 до 500 000 лв.
(5) Заповедта за възстановяване на владението може да се издаде и когато нарушителят е неизвестен.
Чл.126з. (1) (изм.,ДВ,бр.105 от 2002 г.) Заповедта или отказът да се издаде такава от районния съд може да се обжалва в 3-дневен срок от произнасянето пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението.
(2) (изм.,ДВ,бр.105 от 2002 г.) Окръжният съд се произнася по жалбата при същите данни в 3-дневен срок от постъпването й в закрито заседание.
(3) (изм.,ДВ,бр.105 от 2002 г.) Определението на окръжния съд не подлежи на обжалване.
Чл.126и. Съдебни такси по това производство за възстановяване на владението не се плащат при подаване на молбата, а се определят в размер от 10 000 до 200 000 лв., ако проверката е била извършена, и се възлагат върху страната, против която е взето решението.

Чл.127. (1) Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Не подлежат на доказване само общоизвестни обстоятелства и служебно известни на съда, за които той е длъжен да съобщи на страните.
(2) Направеното от страната или от нейния представител признание се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Чл.128. (1) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. Оборване на такива предложения се допуска във всички случаи, освен когато законът забранява това.
(2) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства.
Чл.129. (1) (отм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.)
(2) Когато за установяване на едно и също обстоятелство страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях. Останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорното обстоятелство.
Чл.130. Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице.
Чл.131. Ако събирането на някое доказателство е съмнително или представлява особена трудност, съдът може да определи съответен срок за събирането му, след изтичането на който делото да се гледа без него.
Чл.132. (отм.,ДВ,бр.42 от 2005 г.)

Чл.133. (1) (изм.,Изв.,бр.90 от 1961 г.) Свидетелските показания се допускат във всички случаи, освен ако се касае:
а) за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт;
б) за опровергаване съдържанието на официален документ;
в) (изм.,ДВ,бр.55 от 1992 г.,бр.124 от 1997 г., бр.64 от 1999 г.) за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 1 000 000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
г) за погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
д) за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвувала, както и за тяхното изменяване или отменяване;
е) за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
(2) В случаите на букви "в", "г", "д", и "е" свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.
Чл.134. (1) В случаите, в които законът иска писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.
(2) Свидетелски показания се допускат също, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.
Чл.135. (1) Никой няма право да се отказва от свидетелствуване освен:
а) роднините на страните по права линия, съпругът, братята и сестрите, и роднините по сватовство от първа степен;
б) лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в бука "а", непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване, и
в) лицата, които със своите отговори биха издали държавна тайна.
(2) (нова,Изв.,бр.90 от 1961 г.) Свидетелите по делото не могат да бъдат повереници на страните по същото дело.
Чл.136. Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите и осиновените, на тези, които се намират с противната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
Чл.137. При тежка болест, предстоящо пътуване, както и при особено обществено или служебно положение на свидетеля съдът може да постанови разпита на последния да стане от делегиран член на съда и преди определения за заседанието ден, както и извън помещението на съда. За този разпит трябва да бъдат призовани страните.
Чл.138. (1) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Преди разпита на свидетеля съдът снема неговата самоличност и му напомня за отговорността пред закона в случай на лъжесвидетелствуване.
(2) Свидетелят дава обещание да каже истината.
Чл.139. Страната може да се откаже от разпита на свидетеля, на който тя се е позовала, но същият се разпитва, ако другата страна поиска това или ако съдът намери, че разпитването му е необходимо за осветляване обстоятелствата по делото.
Чл.140. (1) Всеки свидетел се разпитва отделно в присъствието на страните, които са се явили. Свидетели, които още не са дали показания, не могат да присъствуват при разпита на другите свидетели.
(2) Свидетелят може да бъде разпитан повторно, в същото или в друго заседание, по негово искане, по молба на страната или по почин на съда.
Чл.141. При разногласие между показанията на свидетелите съдът може да постанови извършването на очна ставка. Такава може да се постанови и между свидетел и страните.

Чл.142. (изм.,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Силата на писмените доказателства се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото.
Чл.143. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.
Чл.144. Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.
Чл.145. (1) Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който той е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в някой официален документ, или най-после - от деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа.
(2) За установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата по делото.
Чл.146. Вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на обстоятелствата по делото. Те могат да служат като доказателство и на лицето или организацията, които са водили книгите.
Чл.147. Документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български. Ако съдът не може сам да провери верността на превода, той назначава вещо лице за проверка.
Чл.148. Официалните документи и другите удостоверения се представят от страните. Но съдът може сам да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им.
Чл.149. Печатни материали се представят от страните, но когато съдът може сам да си ги достави без особена трудност, достатъчно е страната да посочи къде са те публикувани.
Чл.150. Документ, извършен от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните.
Чл.151. (1) Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1983 г.) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели.
Чл.152. Всяка страна може да иска от другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора.
Чл.153. (1) Всяка страна може да иска с писмена молба от неучаствуващо в делото лице да представи намиращ се у него документ.
(2) Препис от молбата се изпраща на третото лице, като му се определя срок за представяне на документа.
(3) Третото лице, което неоснователно не представи искания документ освен отговорността по чл.73 отговаря и пред страната за причинените й вреди.
Чл.154. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на един документ най-късно в заседанието, в което той е представен. Ако страната не е присъствала в това заседание, оспорването може да стане най-късно в следващото заседание.
(2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползува от него.
(3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.
Чл.155. Съдът извършва проверка чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.
Чл.156. (1) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано или че документът е неистински. В последния случай той изключва документа от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.
(2) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото.

Чл.157. (1) (доп.,ДВ,бр.28 от 1983 г.) Вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. Заключението се подписва от вещото лице и се представя по делото поне пет дни преди съдебното заседание.
(2) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г., бр.64 от 1999 г.) При сложност на предмета на изследването съдът може да назначи три вещи лица. Всяка от страните в тридневен срок от заседанието, в което е допусната тричленна експертиза, посочва по едно вещо лице, а третото се определя от съда. При несъгласие на страните със заключението на вещото лице или на тричленната експертиза съдът може да назначи нов състав от три вещи лица.
(3) Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещите лица, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
Чл.157а. (нов,ДВ,бр.89 от 1976 г.;отм.,бр.124 от 1997 г.)
Чл.157б. (нов,ДВ,бр.89 от 1976 г.) В определението, с което се назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице; името, образованието, специалността, местоработата и длъжността на вещото лице.
Чл.158. (1) Не могат да бъдат назначавани за вещи лица роднините на страните по права линия, съпрузите, роднините по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство от първа степен, както и лицата, заинтересовани от изхода на делото.
(2) (нова,ДВ,бр.89 от 1976 г.) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по предходната алинея.
Чл.159. Назначеното вещо лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или некомпетентност. То може да се откаже във всички случаи, когато се допуска отказ от свидетелствуване.
Чл.160. (1) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) След като снеме самоличността на вещите лица, съдът им напомня отговорността пред закона за даване неверни или заинтересовани заключения.
(2) Вещите лица дават обещание, че ще дадат заключението си без всякакво пристрастие.
Чл.161. При разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица.

Чл.162. Съдът може по молба на страните или по своя преценка да назначи оглед на движими или недвижими вещи или освидетелствуване на лица с участие или без участие на вещи лица.
Чл.163. Оглед и освидетелствуване се допускат не само за проверка на други доказателства, но и като самостоятелно доказателство. Те се извършват от целия състав на съда, от делегиран член на съда или от друг делегиран съд.
Чл.164. При освидетелствуване на лица съдът постъпва по начин, че да не бъде уязвено личното достойнство на освидетелствувания. С оглед на това съдията може да не присъствува лично при освидетелствуването, като възложи извършването му на подходящи вещи лица.

Чл.165. Когато съществува опасност, че някое доказателство ще се изгуби или неговото събиране ще се затрудни, страната може да иска да се събере това доказателство предварително.
Чл.166. (1) Молбата за обезпечение на доказателства се подава в съда, който разглежда делото, а ако делото не е още заведено - в районния съд по местожителството на лицето, което ще се разпитва, или по местонахождението на имота, върху който ще се извърши огледът.
(2) Препис от молбата за обезпечение се връчва на другата страна.
(3) Определението на съда, с което не се уважава молбата, подлежи на обжалване с частна жалба.
Чл.167. Съдът може да събере в същото производство доказателствата, посочени от другата страна, ако те са тясно свързани с тези на молителя.
Чл.168. Когато молителят не е в състояние да посочи името и адреса на другата страна, съдът й назначава представител.
Чл.169. Относно реда за събиране на доказателствата и тяхната сила се прилагат общите правила.
Чл.170. Разноските по събиране на доказателствата не се присъждат на страната в производството по обезпечението. Те се вземат предвид впоследствие при решаването на спора.

Чл.171. Иск може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са:
а) общи техни права или задължения, или
б) права или задължения, които почиват на едно и също основание.
Чл.172. (1) Всеки от другарите действува самостоятелно. Неговите процесуални действия и бездействия нито ползуват, нито вредят останалите.
(2) Когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършили тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари.
Чл.173. Ако фактическите твърдения на другарите относно общите факти си противоречат, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.

Чл.174. Трето лице може да встъпи в делото до приключване на устните състезания, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.
Чл.175. (1) Всяка страна може да привлече трето лице в делото, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Привличането може да се иска най-късно в първото по делото заседание с писмена молба, препис от която се връчва на третото лице. От третото лице зависи дали да встъпи или не в делото.
(2) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане с висящото дело най-късно в първото заседание.
Чл.176. (1) По допускане на третото лице съдът се произнася с определение. Определението, с което не се допуска третото лице, подлежи на обжалване с частна жалба.
(2) Привличането не се допуска, ако третото лице е с неизвестно местожителство или живее в чужбина.
Чл.177. (1) Третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора.
(2) В случай на противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.
Чл.178. Със съгласието на двете страни встъпилият или привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага.
Чл.179. (1) Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и противната страна.
(2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, и то не може да го оспорва под предлог, че страната е зле водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.
Чл.180. (1) Ответникът се освобождава от участие в делото, ако вложи търсената сума или вещ съобразно указанията на съда и привлече лицето, което също предявява самостоятелни права върху нея.
(2) В този случай делото продължава само между двамата кредитори. Ако привлеченото лице не встъпи в делото, производството се прекратява, а вложената сума или вещ се предава на ищеца.
Чл.181. (1) Третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.
(2) Предявяването на иск от трето лице се допуска до приключване на устните състезания в първата инстанция.

Чл.182. (1) Съдът спира производството:
а) по общо съгласие на страните;
б) в случай на смърт на някоя от страните;
в) когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
г) когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск;
д) когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;
е) в изрично предвидени в закона случаи;
ж) (нова,ДВ,бр.124 от 1997 г.; изм.,бр.105 от 2002 г.) когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон.
(2) В случаите на б. "а", ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите на букви "б" и "в", ако е било свършено устното състезание, производството се спира след постановяване на решението по делото.
(3) (нова,Изв.,бр.90 от 1961 г.) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само един път в течение на производството в една инстанция.
Чл.183. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1983 г.) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът, в случаите на смърт на ищеца и на букви "в" до "е" на предходния член, и сам взема нужните мерки.
(2) При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл.50. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява.
(3) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.
Чл.184. (изм.,Изв.,бр.90 от 1961 г.)
(1) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му.
(2) В този случай решението по делото, ако е постановено такова, се обезсилва.
(3) В случая намира приложение чл.119, ал.1, второ изречение.
Чл.185. Определението, с което се спира, прекратява или отказва възобновяването на производството, подлежи на обжалване с частна жалба.

Чл.186. Когато счете, че делото е напълно разяснено, съдът приключва устните състезания и пристъпва към постановяване на решение.
Чл.187. (1) Решението се постановява след тайно съвещание по мнозинство на гласовете на съдиите, участвували в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
(2) Никой от съдиите не може да се въздържи от гласуване.
(3) Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.
Чл.188. (1) Съдът преценява всичките доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение.
(2) Той основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
(3) Съдът взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение на спорното право.
Чл.189. (1) Решението трябва да съдържа:
а) датата и мястото на постановяването му;
б) посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото, както и на страните;
в) делото, по което се постановява решението;
г) какво постановява съдът;
д) в тежест на кого се възлагат разноските;
е) подлежи ли то на обжалване, пред кой съд и в какъв срок;
ж) (нова,ДВ,бр.28 от 1983 г.) трите имена на страните, както и местожителството, адреса, местоработата и единния граждански номер на страната, срещу която искът е уважен.
(2) Към решението съдът излага и мотиви, въз основа на които то е постановено.
(3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.
Чл.190. (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Съдът обявява решението с мотивите най-късно в 30-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
Чл.191. (1) Съдът при постановяване на решението може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.
(2) В изключителни случаи съдът може да реши това и след постановяване на решението. В този случай съдът призовава страните и се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.
(3) (нова,ДВ,бр.28 от 1983 г.) Съдът може да отсрочи или разсрочи изпълнението на решението само един път. Той не може да разсрочва изпълнение на решение, за което е предвидено разсрочване по закон.
Чл.192. (1) След като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени.
(2) Той, по свой почин или по молба на страните, може да поправи само допуснатите в решението очевидни фактически грешки, след като призове страните.
(3) Решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.
(4) (нова,Изв.,бр.90 от 1961 г.;изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) В срока от два месеца след влизане в сила на решението съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските. Това определение може да се обжалва с частна молба.
(5) (нова,Изв.,бр.90 от 1961 г.) Съдът може да обезсили постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.
Чл.193. (изм.,Изв.,бр.90 от 1961 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала, а за страната, която не е присъствувала при обявяване на решението и в случаите по чл.190 срокът тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.
(2) Съдът разглежда молбата с призоваване на страните и се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.
Чл.194. (1) Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.
(2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.
(3) Решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува.

Чл.195. (1) Съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество.
(2) Определенията, които не турят край на делото, могат да бъдат изменявани или отменявани от същия съд вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или опущение.

Чл.196. (1) (пред.чл.196,изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Решенията на районните съдилища подлежат на въззивно обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред съответния апелативен съд.
(2) (нова,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.
Чл.197. (изм.,Изв.,бр.90 от 1961 г., ДВ,бр.124 от 1997 г., бр.64 от 1999 г.) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала. За страната, която не е присъствувала в заседанието, както и в случаите на чл.190, срокът за обжалване тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.
Чл.198. Жалбата трябва да съдържа:
а) името и адреса на страната, която я подава;
б) означение на обжалваното решение;
в) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) указание в какво се състои порочност на решението;
г) в какво се състои искането;
д) (нова,ДВ,бр.124 от 1997 г.) новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция;
е) (пред. б."д",ДВ,бр.124 от 1997 г.) подпис на жалбоподателя.
Чл.199. (1) Към жалбата се прилагат:
а) преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участвуват в делото като противна страна;
б) пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, и
в) държавната такса - ако се дължи такава.
(2) (нова,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Жалбоподателят е длъжен да представи новите писмени доказателства, на които основава жалбата.

(3) (пред.ал.2,изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.; изм.,бр.64 от 1999 г.) Ако жалбата не отговаря на изискванията по предходните алинеи и на предходния член, а също и ако не е подписана, на страната се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности.
Чл.200. (1) Жалбата се връща:
а) когато е подадена след изтичане на срока за обжалване и
б) когато не се отстранят в срок нередностите по предходния член.
(2) В случая се прилагат съответно чл.100, ал.3-5.
(3) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.
Чл.201. (1) (пред.чл.201,изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в 7-дневен срок от получаването им може да направи писмени възражения и да посочи доказателства за тях, като представи писмените.
(2) (нова,ДВ,бр.124 от 1997 г.) След изтичането на срока по ал.1 делото заедно с жалбата и възраженията се изпращат на по-горния съд.
Чл.202. (изм.,Изв.,бр.89 от 1953 г.,ДВ,бр.124 от 1997 г., бр.64 от 1999 г., бр.105 от 2002 г.) Ако на страните не е съобщено от първата инстанция за деня за разглеждане на делото пред втората инстанция, те се призовават: от въззивния съд - по реда на чл.41-52.
Чл.203. (1) При всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба.
(2) Предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен.
Чл.204. Всеки от другарите по делото може, не по-късно от първото заседание във втората инстанция, да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи от нея за противната страна.
Чл.205. (1) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.; пред.чл.205, бр.64 от 1999 г.) Пред въззивната инстанция се допускат само писмени доказателства. Въззивният съд се произнася в закрито заседание по допускане на посочените от страните нови доказателства. Разрешаването на този въпрос може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства. Той може да разпита отново свидетелите и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.
(2) (нова,Изв.,бр.90 от 1961 г.;изм.,ДВ,бр.28 от 1983 г.; отм.,бр.124 от 1997 г.; нова,бр.64 от 1999 г.) Ако делото е разгледано по реда на бързото производство, въззивният съд решава спора до един месец.
Чл.206. (1) (отм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.)
(2) (нова,Изв.,бр.90 от 1961 г.;изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя. При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.
Чл.207. (отм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.)
Чл.208. (изм.,Изв.,бр.90 от 1961 г., ДВ,бр.28 от 1983 г., бр.124 от 1997 г.)
(1) Въззивният съд в състав от трима съдии разглежда жалбата в открито заседание, събира доказателства, изслушва страните оставя в сила или отменя изцяло или частично постановеното решение. Ако отмени решението, съдът решава делото по същество.
(2) Положението на жалбоподателя не може да се влошава, когато решението е неправилно.
Чл.209. (изм.,Изв.,бр.90 от 1961 г., ДВ, бр.28 от 1983 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Ако решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за прекратяване е неподсъдност или неподведомственост на спора, делото се препраща на компетентния съд или на друг орган. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
(2) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Когато решението е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
(3) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Нищожността на решението може да бъде предявена и чрез възражение или по исков ред.
Чл.210. (отм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.)
Чл.211. (изм.,Изв.,бр.89 от 1953 г., ДВ,бр.28 от 1983 г., бр.124 от 1997 г.) Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, прилагат се съответно правилата за производството пред първата инстанция.
Чл.212. (доп.,ДВ,бр.28 от 1983 г.;отм.,бр.124 от 1997 г.)

Чл.213. Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:
а) когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и
б) в случаите, изрично посочени в закона.
Чл.214. (1) Частните жалби се подават в 7-дневен срок от съобщаване на определението. Но ако се обжалва определение, поставено в съдебно заседание, за страната, която е присъствувала, този срок тече от деня на заседанието.
(2) По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл.198-200. Към жалбата съдът прилага служебно препис от обжалваното определение.
Чл.215. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в тридневен срок от получаването му може да даде възражения по жалбата.
(2) След изтичане на този срок жалбата, заедно с приложенията и възраженията, ако са подадени такива, се изпраща на по-горния съд.
Чл.216. (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако законът постановява друго. Но въззивният съд може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение по разрешаването на частната жалба.
Чл.217. (1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако намери за нужно, може да разгледа жалбата в открито заседание.
(2) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Ако отмени обжалваното определение, въззивният съд сам разрешава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако е нужно това.
(3) Постановеното определение по частната жалба е задължително за по-долния съд.
(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.
Чл.217а. (нов,ДВ,бр.64 от 1999 г.)
(1) Във всяко положение на делото, включително и след приключване на пренията, всяка от страните може да подаде жалба за бавност, когато неговото разглеждане, постановяване на решение или изпращане на подадена срещу решението жалба се забавя необосновано.
(2) Жалбата за бавност се подава направо до по-горния съд, без да се връчват преписи на противната страна и без заплащане на държавни такси. Подаването є не се ограничава с никакъв срок.
(3) Председателят на съда, пред който е подадена жалбата, изисква делото и я разглежда незабавно в закрито заседание. Указанията му по действията, които трябва да извърши съдът, са задължителни. Определението не подлежи на обжалване и се изпраща незабавно заедно с делото на съда, срещу който е подадена жалбата.
(4) При констатирана бавност председателят на по-горния съд може да направи предложение до дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет за осъществяване на дисциплинарна отговорност.
Чл.218. (изм.,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Предходните разпоредби се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на председателя на съда или на съдията в първата инстанция.

Чл.218а. (изм.,ДВ,бр.105 от 2002 г.)
(1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат:
а) въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв.; искове по чл.11, ал.2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и искове по чл.13, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд;
б) решенията на апелативните съдилища, освен въззивните им решения по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 хил.лв. и по чл.17, ал.2 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;
в) определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството.
(2) Не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд решенията на въззивните съдилища по трудови спорове с изключение на:
а) решенията по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл.344, ал.1, т.1-3 от Кодекса на труда;
б) решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена на иска над размера по ал.1, буква "а".
Чл.218б. (1) (пред.чл.218б,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Касационната жалба се подава:
а) когато решението е нищожно;
б) когато решението е недопустимо;
в) (изм.,ДВ,бр.105 от 2002 г.) когато решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
(2) (нова,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Касационната жалба по осъдителни решения не спира изпълнението им.
(3) (нова,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на решението. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:
а) по решения за парични вземания - присъдената сума;
б) по решения относно вещни права върху движими вещи - цената на иска;
в) (изм.,ДВ,бр.36 от 2000 г.) по решения относно вещни права върху недвижими имоти - 1/4 от стойността, върху която е определена цената на иска.
(4) (нова,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.
(5) (нова,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в 15-дневен срок след като касационната жалба е оставена без уважение носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.
(6) (нова,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание по искането за спиране на изпълнението и по размера на обезпечението.
Чл.218в. (1) (изм.,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението в 30-дневен срок, при условията на чл.197.
(2) Жалбата трябва да отговаря на изискванията на чл.198, букви "а", "б", "в", "г" и "е" и на чл.199 и да съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Ако жалбата не отговаря на изискванията, се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок.
(3) Жалбата се връща:
а) когато е подадена след срока на обжалване;
б) когато не са отстранени в срок нередовностите по предходната алинея.
(4) В случая се прилагат съответно чл.100, ал.3, 4 и 5.
(5) (нова,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Разпореждането за връщане на касационната жалба подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд, а когато определението или разпореждането е на председателя или на съдия от Върховния касационен съд - пред петчленен състав.
Чл.218г. След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея с приложенията на другата страна, която в 14-дневен срок от получаването й може да даде писмен отговор, след което делото заедно с жалбата и отговора се изпраща на Върховния касационен съд.
Чл.218д. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонение от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение.
Чл.218е. (1) Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд, в което страните могат да дадат обяснения до приключване на заседанието по делото.
(2) Участието на прокурора е задължително, когато това е предвидено в закон.
Чл.218ж. (1) (доп.,ДВ,бр.105 от 2002 г.) Върховният касационен съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Той оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение, като при отмяна поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в който случай намират приложение чл.206 и чл.208, ал.2.
(2) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, се прилагат правилата на чл.209.
Чл.218з. (1) (доп.,ДВ,бр.64 от 1999 г.; изм.,бр.105 от 2002 г.) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за касиране на решението. Указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.
(2) (изм.,ДВ,бр.64 от 1999 г.; отм.,бр.105 от 2002 г.)
(3) (нова,ДВ,бр.64 от 1999 г.) При новото разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити и новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.64 от 1999 г.) При повторно разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
Чл.218и. (изм.,ДВ,бр.105 от 2002 г.)
(1) Жалбата срещу повторно постановеното решение се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който решава спора по същество.
(2) При разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити обстоятелства след повторното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане.
Чл.218к. В производството по частните жалби срещу определенията на въззивния съд се прилагат правилата на глава XIX.

Чл.219. (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) В сила влизат решенията:
а) които не подлежат на обжалване;
б) (изм.,ДВ,бр.64 от 1999 г.) срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена. В последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;
в) по които подадената касационна жалба не е уважена.
Чл.220. (1) Влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Републиката.
(2) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително и по брачни искове, действува по отношение на всички.
(3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.
Чл.221. (1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
(2) Решението влиза в сила и по отношение разрешените с него искания и възражения за подобрения и прихващания.
Чл.222. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Чл.223. Когато делото е започнало по иск на прокурора, влязлото в сила решение е задължително и за страната, в интерес на която прокурорът е предявил иска.
Чл.224. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
(2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Чл.225. (изм., Изв.,бр.90 от 1961 г., ДВ,бр.28 от 1983 г., бр.55 от 1987 г., бр.31 от 1990 г.; отм., бр.124 от 1997 г.)
Чл.226. (изм., Изв.,бр.90 от 1961 г., ДВ, бр.28 от 1983 г., бр.55 от 1987 г., бр.31 от 1990 г.; отм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.)
Чл.227. (изм.,ДВ, бр.28 от 1983 г., бр.31 от 1990 г.; отм.,ДВ,бр. 124 от 1997 г.)
Чл.228. (изм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.; отм.,бр.124 от 1997 г.)
Чл.229. (изм.,Изв.,бр.90 от 1961 г., ДВ,бр.28 от 1983 г., бр.55 от 1987 г.; отм.,бр.124 от 1997 г.)
Чл.230. (изм.,ДВ,бр.55 от 1987 г.; отм.,бр.124 от 1997 г.)

Чл.231. (1) Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение:
а) когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;
б) когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, за заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, във връзка с решаването на делото;
в) когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
г) когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;
д) (нова,ДВ,бр.64 от 1999 г.; отм.,бр.105 от 2002 г.)
е) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.; пред.б."д",бр.64 от 1999 г.) когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
ж) (пред.б."е",ДВ,бр.64 от 1999 г.) когато страната е била призована по реда на чл.16, ал.5, макар да е имала установено местожителство.
з) (нова,ДВ,бр.124 от 1997 г.; пред.б."ж",бр.64 от 1999 г.) когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
(2) (изм.,ДВ,бр.55 от 1987 г.) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.
Чл.232. (1) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.; доп.,бр.64 от 1999 г.; изм.,бр.105 от 2002 г.) Молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаването на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл.231, букви "е" и "ж" - от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичането на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила.
(2) (нова,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл.189, букви "а", "б", "в", "г" и "е" и на чл.199 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, се изпраща съобщение за отстраняването им в 7-дневен срок.
(3) (нова,ДВ,бр.64 от 1999 г.) При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл.218в, алинеи 3, 4 и 5.
(4) (нова,Изв.,бр.90 от 1961 г.; пред. ал.2, ДВ, бр. 124 от 1997 г.; пред.ал.3,бр.64 от 1999 г.) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на противната страна. Тя може да даде отговор в седемдневен срок от получаване на преписа.
Чл.233. (1) (изм., Изв., бр. 90 от 1961 г.; отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
(2) Отмяна на решението в срока по чл.232 може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото (чл.172, ал.2).
Чл.234. (1) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание.
(2) (нова,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии, а когато се иска отмяна на решение или на определение на Върховния касационен съд - в състав от петима съдии.
(3) (изм.,ДВ, бр. 28 от 1983 г.; пред.ал.2, изм., ДВ,бр.124 от 1997 г.) Ако намери молбата за основателна, Върховният касационен съд отменява решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.
(4) (изм., Изв., бр.90 от 1961 г.; пред.ал.3, изм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) В случая на чл.231, б."г", Върховният касационен съд отменя неправилните решения.
(5) (нова,ДВ,бр.64 от 1999 г.; отм.,бр.105 от 2002 г.)
Чл.235. При по-нататъшното разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила.
Чл.236. (1) (изм.,ДВ,бр.64 от 1999 г.) Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. Но съдът, по искане на страната, може да спре изпълнението при условията на чл.218б, ал.2-5.
(2) Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл.214, ал.3, второ изречение.

Чл.237. Подлежат на принудително изпълнение:
а) (изм., Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр.60 от 1988 г., бр. 93 от 1993 г., бр.64 от 1999 г.) влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, съдебно-спогодителните протоколи и решенията, по които е допуснато предварително изпълнение, а така също и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражните дела;
б) решенията на чуждестранните съдилища, на които е допуснато изпълнение от български съд;
в) (изм.,Изв.,бр.90 от 1961 г., ДВ,бр.124 от 1997 г., бр.70 от 1998 г., бр.105 от 2002 г.; доп.,бр.105 от 2005 г.) документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките, Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси, държавните учреждения и общините, български граждани, които нямат доход и/или имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, ако задължението не е изпълнено;
г) (нова,ДВ,бр.84 от 2003 г.) документите и извлеченията от счетоводните книги, с които се установяват задълженията на работодателите за парични вземания на работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения;
д) (пред.б."г",ДВ,бр.84 от 2003 г.) постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
е) (доп.,ДВ,бр.31 от 1989 г.; изм.,бр.124 от 1997 г.; пред.б."д", бр.84 от 2003 г.) записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях;
ж) (пред.б."е",ДВ,бр.84 от 2003 г.) нотариалните актове относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване владението на определени вещи;
з) (нова,ДВ,бр.124 от 1997 г.; пред.б."ж",бр.84 от 2003 г.) спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи, и
и) (нова,ДВ,бр.105 от 2002 г.; пред.б."з",бр.84 от 2003 г.) извлеченията от регистъра на особените залози за вписани договори за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената и договори за лизинг относно връщането на продадените или отдадените на лизинг вещи;
к) (пред.б."ж",ДВ,бр.124 от 1997 г.; пред.б."з",бр.105 от 2002 г.; пред.б."и",бр.84 от 2003 г.) други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист.
л) (нова,ДВ,бр.103 от 1999 г.; пред.б."и",изм.,бр.105 от 2002 г.; пред.б."к",бр.84 от 2003 г.)) влезлите в сила актове за установяване на частни държавни и общински вземания, когато изпълнението им става по реда на този кодекс.
м) (нова,ДВ,бр.36 от 2006 г.) концесионни договори относно съдържащите се в тях задължения за концесионни плащания и задължения за предаване на обекта на концесията.
Чл.238. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2003 г.) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетения за работа.
(2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и:
а) когато присъжда вземане, основано на официален документ;
б) когато присъжда вземане, което е признато от ответника, и
в) когато от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди на ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно или би се значително затруднило.
(3) В случаите на предходната алинея съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение.
Чл.239. (1) Предварително изпълнение не се допуска, даже и срещу обезпечение, ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. Това не важи за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за работа.
(2) (изм.,ДВ,бр.105 от 2002 г.) Срещу държавните учреждения и общините, както и лечебните заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети, не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.
Чл.240. Постановлението, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, може да се обжалва с частна жалба.
Чл.241. (1) Длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може освен в случаите на чл.238, ал.1 да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл.180 и 181 ЗЗД.
(2) (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.
(3) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получе