1.
Всяка договаряща се страна насърчава и защитава на своята територия
инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна и допуска
такива инвестиции в съответствие със своето законодателство, като
им предоставя справедливо и безпристрастно третиране и защита.
2. В случай на реинвестиране на приходите от инвестицията
тези реинвестиции и приходите от тях се ползват от същата защита,
както и първоначалната инвестиция.
3. Всяка от договарящите се страни разглежда благоприятно
и в съответствие със своето законодателство въпросите, отнасящи
се до влизането, престоя, работата и придвижването на нейната
територия на граждани на другата договаряща се страна, които упражняват
дейности, свързани с инвестиция, и на членовете на техните семейства,
представляващи част от домакинствата им.
1. Всяка договаряща
се страна в рамките на своята територия предоставя на инвеститорите
на другата договаряща се страна по отношение на разширяването,
управлението, оперирането, поддържането, използването, притежаването
и разпореждането с техните инвестиции третиране, не по-малко благоприятно
от това, предоставено на собствените инвеститори.
2. Всяка договаряща се страна предоставя на инвестициите,
направени на нейната територия от инвеститори на другата договаряща
се страна, третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено
на инвестициите, направени от собствените инвеститори, които инвестират
в подобни дейности.
3. Разпоредбите на ал.1 и 2 не се тълкуват като задължаващи
едната договаряща се страна да предоставя на инвеститорите и техните
инвестиции на другата договаряща се страна настоящата или бъдещата
полза от каквото и да било предимство или привилегия, които може
да са предоставени от първата договаряща се страна на инвеститори
и техните инвестиции на трета държава по силата на:
а) участие във или асоцииране към съществуващ или бъдещ
митнически съюз, зона за свободна търговия, икономическа общност,
както и други международни договори, водещи до такива съюзи и
други форми на икономическо сътрудничество, или
б) споразумение за избягване на двойното данъчно облагане
или други договорености, отнасящи се до въпроси на данъчното облагане.
4. Всяка от договарящите се страни си запазва правото
да прави или поддържа в съответствие със своето законодателство
изключения от националния режим на третиране, предоставен съгласно
ал.1 и 2. Всяко ново изключение обаче се прилага само по отношение
на инвестициите, направени след влизането в сила на това изключение.
1.
Инвестициите на инвеститори на едната договаряща се страна на
територията на другата договаряща се страна няма да бъдат национализирани,
отчуждавани или подложени на мерки, имащи същия ефект (по-нататък
наричани "отчуждаване"), освен ако са предприети в обществен
интерес, на недискриминационна основа, по надлежен законов ред
и след предварително, адекватно и ефективно обезщетение.
2. Такова обезщетение ще възлиза на пазарната стойност
на отчуждената инвестиция непосредствено преди отчуждаването или
преди предстоящото отчуждаване да е станало обществено известно
в зависимост от това, кое от тях е настъпило по-рано.
1.
Всяка договаряща се страна предоставя на инвеститорите на другата
договаряща се страна след изпълнението на всички техни данъчни
или други фискални по рода си задължения свободен превод на:
а) първоначални и допълнителни парични суми, предназначени
за поддържане или увеличаване на инвестицията;
б) доходи от инвестицията;
в) приходите, получени от общата или частичната продажба
или ликвидация на инвестицията;
г) сумите, необходими за плащането на разходите, произтичащи
от функционирането на инвестицията, такива като изплащане на заеми,
заплащане на патенти, лицензионни такси, роялти или други такси;
д) обезщетение, платимо по силата на чл.4 и 5 (т.е. обезщетение
за загуби и обезщетение за отчуждаване);
е) възнаграждението, получено от граждани на другата
договаряща се страна за извършена работа или предоставена услуга
във връзка с инвестициите, направени на нейната територия, в съответствие
с нейните закони и разпоредби.
2. Преводите, посочени в предходната алинея, се извършват
в съответствие със съответните закони и разпоредби в страната,
на чиято територия е извършена инвестицията, без забавяне в конвертируемата
валута, договорена между страните, по пазарния валутен курс в
деня на превода на територията на приемащата договаряща се страна.
1.
Спорове между договарящите се страни относно тълкуването или прилагането
на разпоредбите на този договор се уреждат, доколкото това е възможно,
по приятелски начин чрез преговори.
2. В случай че такъв спор между договарящите се страни
не бъде разрешен съгласно ал.1, в рамките на период от шест месеца
от датата, на която са поискани преговорите, той може да бъде
отнесен по писмено искане на някоя от договарящите се страни за
разрешаване пред арбитражен съд.
3. Такъв арбитражен съд се съставя за всеки отделен случай
по следния начин: в рамките на три месеца от получаването на молба
за арбитраж всяка от договарящите се страни назначава по един
член на арбитражния съд; след това тези двама членове избират
гражданин на трета държава, поддържаща дипломатически отношения
с всяка от договарящите се страни, който се назначава за председател
на арбитражния съд; председателят се назначава в рамките на два
месеца от датата на назначаване на другите двама членове.
4. Ако в сроковете, определени в ал. 3, не бъдат извършени
необходимите назначения, всяка от договарящите се страни, при
липса на друго споразумение, може да покани президента на Международния
съд да извърши необходимите назначения. Ако президентът е гражданин
на някоя от договарящите се страни или ако той е възпрепятстван
по някакъв друг начин да изпълни тази функция, вицепрезидентът
ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако вицепрезидентът
е гражданин на някоя от договарящите се страни или ако той също
е възпрепятстван да изпълни тази функция, следващият по старшинство
член на Международния съд, който не е гражданин на някоя от договарящите
се страни, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.
5. Арбитражният съд постановява решението си въз основа
на разпоредбите на този договор, както и въз основа на общоприетите
принципи и норми на международното право. Съдът определя своя
собствена процедура.
6. Арбитражният съд постановява решението си с мнозинство
на гласовете. Това решение е окончателно и задължително за двете
договарящи се страни.
7. Всяка договаряща се страна поема разходите за своя
член на съда и за своето представяне в арбитражния процес. Разходите
за председателя и останалите разходи се поемат от договарящите
се страни поравно.
1.
Спорове между инвеститор на едната от договарящите се страни и
другата договаряща се страна по отношение на инвестиция на този
инвеститор на територията на последната договаряща се страна се
разрешават, доколкото е възможно, по приятелски начин чрез преговори.
2. В случай че такъв спор не може да бъде разрешен в
рамките на шест месеца от датата на представяне на писмено уведомление
за тази цел, засегнатият инвеститор може да отнесе спора за разрешаване
пред компетентния съд на договарящата се страна, на чиято територия
е била извършена инвестицията.
3. В случай на спор по чл.4, 5, 6 и 7 от този договор
по избор на инвеститора спорът може да бъде отнесен за разрешаване
пред:
а) компетентния съд на договарящата се страна, на чиято
територия е била извършена инвестицията; или
б) арбитражен съд ад-хок, който ще бъде съставен съгласно
Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените
нации по международно търговско право (UNCITRAL); или
в) Международния център за разрешаване на инвестиционни
спорове (ICSID), създаден по силата на Конвенцията за уреждане
на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави,
подписана във Вашингтон на 18 март 1965 г., в случай че и двете
договарящи се страни са страни по тази конвенция.
4. Арбитражният съд взема решението си въз основа на
националното законодателство на договарящата се страна, на чиято
територия е извършена инвестицията, въз основа на разпоредбите
на този договор, както и на общоприетите принципи и норми на международното
право.
5. Решението на Арбитражния съд е окончателно и задължително
за двете страни по спора и се привежда в изпълнение съгласно вътрешното
право на засегнатата договаряща се страна.
1.
Този договор влиза в сила на тридесетия ден след датата, на която
договарящите се страни са се уведомили взаимно, че са изпълнени
техните конституционни изисквания за влизането в сила на този
договор.
2. Този договор се сключва за период от десет години.
След изтичането на този срок неговото действие автоматично се
продължава за всеки следващ период от пет години, ако никоя от
договарящите се страни не уведоми писмено другата договаряща се
страна за своето намерение да прекрати действието му. Такова писмено
уведомление трябва да бъде направено по дипломатически път най-малко
дванадесет месеца преди изтичането на продължения период.
3. По отношение на инвестициите, извършени преди датата,
на която уведомлението за прекратяване на този договор влезе в
сила, разпоредбите на членове 1 до 11 ще останат в сила за по-нататъшен
период от десет години от датата на уведомлението, посочено в
ал.2 на този член.
| За правителството на Република България: | За правителството на Сирийската арабска република: |
| Петър Жотев, министър на икономиката | Мохамед Ал Имади, министър на икономиката и външната търговия |