Чл.1. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) Този кодекс урежда трудовите отношенията между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.
(2) (нова,ДВ,бр.2 от 1996 г.) Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.2 от 1996 г.; изм.,бр.25 от 2001 г.) Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения.

Чл.2. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.; нов,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Държавата регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултации и диалог с работниците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните.

Чл.3. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г., бр.25 от 2001 г.)
(1) (доп.,ДВ,бр.120 от 2002 г.) Държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Обхватът на въпросите на жизненото равнище, предмет на консултации, се определя с акт на Министерския съвет по предложение на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
(2) (изм.,ДВ,бр.120 от 2002 г.) Сътрудничеството и консултациите задължително се осъществяват при приемането на нормативни актове по отношенията и въпросите, посочени в ал.1.

Чл.3а. (нов,ДВ,бр.25 от 2001 г.)
(1) Сътрудничеството и консултациите по чл. 3 на национално равнище се осъществяват от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
(2) Националният съвет за тристранно сътрудничество се състои от по двама представители на Министерския съвет, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Министерският съвет определя своите представители, а представителите на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите се определят от техните ръководства съгласно уставите им.
(3) Националният съвет за тристранно сътрудничество се ръководи от заместник министър-председател.
(4) (нова,ДВ,бр.120 от 2002 г.) Националният съвет за тристранно сътрудничество избира от лицата, представляващи по закон организациите на работниците и служителите и на работодателите на ротационен принцип по един заместник-председател на съвета за срок от една година.
(5) (нова,ДВ,бр.120 от 2002 г.) При отсъствие на председателя на Националния съвет за тристранно сътрудничество заседанията се ръководят от посочен от него заместник- председател.

Чл.3б. (нов,ДВ,бр.25 от 2001 г.)
(1) Сътрудничеството и консултациите по чл.3 по отрасли, браншове и общини се осъществяват от отраслови, браншови и общински съвети за тристранно сътрудничество.
(2) Отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество се състоят от по двама представители на съответното министерство, друго ведомство или общинска администрация, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
(3) Представителите на министерствата, на другите ведомства и на общинските администрации се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство или кмет на община, а на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите - от техните ръководства съгласно уставите им.
(4) Председателите на отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство или кмет на община след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в съответните съвети за тристранно сътрудничество.

Чл.3в. (нов,ДВ,бр.25 от 2001 г.)
(1) Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда и дава мнения по законопроекти, проекти на подзаконови нормативни актове и решения на Министерския съвет по чл.3.
(2) Мнение от Националния съвет за тристранно сътрудничество по ал.1 могат да искат:
1. президентът на Републиката;
2. председателят на Народното събрание и председателите на постоянни комисии на Народното събрание;
3. министър-председателят.
(3) Отрасловите, браншовите и общинските съвети обсъждат и дават мнение при уреждането на специфичните въпроси по чл.3 за съответния отрасъл, бранш или община.
(4) Мнение по ал.3 се дава по искане на държавния орган, който урежда съответните въпроси, или по инициатива на отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество.

Чл.3г. (нов,ДВ,бр.25 от 2001 г.)
(1) Съветите за тристранно сътрудничество се свикват на заседание от председателите им, които определят и дневния ред на заседанието.
(2) Съветите за тристранно сътрудничество се свикват на заседание и по искане на представителите на всяка от организациите на работниците и служителите или на работодателите, които предлагат и дневния ред на заседанието.

Чл.3д. (нов,ДВ,бр.25 от 2001 г.)
(1) Председателите на съветите за тристранно сътрудничество ръководят техните заседания, организират и насочват дейността им в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните.
(2) (изм.,ДВ,бр.120 от 2002 г.) Заседанията на съветите са редовни, когато присъстват представители и на трите участващи в тях страни.
(3) (нова,ДВ,бр.120 от 2002 г.) Заседанията са редовни и когато на тях не присъстват упълномощени представители на някои от участниците от страна на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, в случай че те са били уведомени.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.120 от 2002 г.) Съветите приемат решенията си с общо съгласие.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.120 от 2002 г.) Приетите решения от съветите за тристранно сътрудничество се предоставят на съответните органи, както следва:
1. решенията на Националния съвет за тристранно сътрудничество - на министър-председателя или на съответния министър или ръководител на друго ведомство;
2. решенията на отрасловите и браншовите съвети за тристранно сътрудничество - на съответния министър или ръководител на друго ведомство;
3. решенията на общинския съвет за тристранно сътрудничество - на кмета на общината или на председателя на общинския съвет, според компетентността за приемане на окончателен акт по обсъжданите въпроси.
(6) (пред.ал.5,ДВ,бр.120 от 2002 г.) Държавните и общинските органи, на които са предоставени мнения на съвет за тристранно сътрудничество, са длъжни да ги обсъдят при приемането на решения в рамките на своята компетентност.

Чл.3е. (нов,ДВ,бр.25 от 2001 г.)
(1) Организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество се уреждат с правилник, приет от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
(2) Разходите по дейността на съветите за тристранно сътрудничество са за сметка на съответните държавни и общински органи, участващи в тях.

Чл.4. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) Работниците и служителите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации, доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.
(2) Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона.

Чл.5. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) Работодателите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор организации, които да ги представляват и защитават, както и доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Организациите на работодателите по предходната алинея представляват и защитават своите интереси чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество и чрез други действия съгласно закона.

Чл.6. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г., бр.25 от 2001 г.)
(1) Общото събрание се състои от всички работници и служители в предприятието.
(2) Когато организацията на труда или други причини не позволяват функционирането на общо събрание, по инициатива на работници и служители или на работодателя може да се създаде събрание на пълномощниците. То се състои от представители на работниците и служителите, избрани за определен от общите събрания в структурните звена на предприятието срок. Нормата на представителство се определя от работниците и служителите и е еднаква за цялото предприятие.
(3) За свикването, дейността и правата на събранието на пълномощниците се прилагат правилата относно общото събрание на работниците и служителите.

Чл.6а. (нов,ДВ,бр.2 от 1996 г.)
(1) (нова,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Общото събрание на работниците и служителите само определя реда за своята работа.
(2) (пред.ал.1,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Общото събрание (събранието на пълномощниците) в предприятието се свиква от работодателя, от ръководството на синдикална организация, както и по инициатива на една десета от работниците и служителите (пълномощниците) от предприятието.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Общото събрание (събранието на пълномощниците) е редовно, ако на него присъстват повече от половината от работниците и служителите (пълномощниците).
(4) (пред.ал.3,изм.,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Общото събрание на работниците и служителите приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите, доколкото в този кодекс, в друг закон или в устав не е предвидено друго.

Чл.7. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) (пред.чл.7,ДВ,бр.25 от 2001 г.; изм.,бр.48 от 2006 г.) Работниците и служителите участват чрез избрани от общото събрание на работниците и служителите представители в обсъждането и решаването на въпроси на управлението на предприятието само в предвидените от закона случаи.
(2) (нова,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Работниците и служителите могат на общо събрание да избират свои представители, които да представляват техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя им или пред държавните органи. Представителите се избират с мнозинство повече от две трети от членовете на общото събрание.
(3) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.; отм.,бр.48 от 2006 г.)

Чл.7а. (нов,ДВ,бр.48 от 2006 г.)
(1) В предприятия с 50 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 20 и повече работници и служители, общото събрание избира от своя състав представители на работниците и служителите за осъществяване на информирането и консултирането по чл.130в и 130г.
(2) Общото събрание може да предостави функциите по ал.1 на определени от ръководствата на синдикалните организации представители или на представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2.
(3) Численият състав по ал.1 се определя от средномесечния списъчен брой на работниците и служителите през предходните 12 месеца. В него се включват всички работници и служители, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от неговия срок и продължителността на тяхното работно време.
(4) Броят на представителите на работниците и служителите се определя предварително от общото събрание, както следва:
1. за предприятия с 50 до 250 работници и служители - от 3 до 5;
2. за предприятия с повече от 250 работници и служители - от 5 до 9;
3. за организационно и икономически обособени поделения - от 1 до 3.
(5) Кандидатури за избор на представители на работниците и служителите по ал.1 могат да предлагат отделни работници и служители, групи работници и служители, както и синдикални организации.
(6) Общото събрание определя реда за провеждане на избора по ал.5, включително начина на гласуване.
(7) Общото събрание приема решенията си по ал.1, 2 и 4 с обикновено мнозинство от присъстващите.

Чл.7б. (нов,ДВ,бр.48 от 2006 г.)
(1) Представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 и чл.7а се избират за срок от една до три години. Те се освобождават предсрочно:
1. ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер;
2. при системно неизпълнение на функциите им;
3. при обективна невъзможност да изпълняват функциите си повече от 6 месеца;
4. по тяхно искане.
(2) В случаите по чл.123, ал.1, ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си, представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 след промяната запазват положението си и функциите си при същите условия, вид и обем, каквито са имали преди промяната, до избирането на нови представители, но за не повече от една година от датата на промяната. Ако след промяната предприятието, дейността или част от предприятието или дейността не запази самостоятелността си, мандатът на избраните представители на работниците и служителите се прекратява, като работниците и служителите, които са преминали към новия работодател, се представляват от представителите на работниците и служителите в предприятието, в което са преминали на работа.

Чл.7в. (нов,ДВ,бр.48 от 2006 г.)
(1) Представителите на работниците и служителите имат право:
1. да бъдат информирани от работодателя по начин, който им позволява да оценят евентуалното въздействие на предвидените от компетентните органи мерки;
2. да изискват от работодателя да им предостави необходимата информация, ако това не е направено в определените срокове;
3. да участват в процедури по консултиране с работодателя и да изразят становището си по предвидените от компетентните органи мерки, което да се отчете при вземането на решение;
4. да изискват срещи с работодателя в случаите, когато се налага да го информират за поставените от работниците и служителите въпроси;
5. на достъп до всички работни места в предприятието или поделението;
6. да участват в обучение във връзка с упражняването на техните функции.
(2) Представителите на работниците и служителите са длъжни да:
1. информират работниците и служителите за получената информация по ал.1, т.1 и 2 и за резултатите от проведените консултации и срещи по ал.1, т.3 и 4;
2. не разгласяват и да не използват за своя сметка или за сметка на трети лица информацията по ал.1, т.1 и 2, която им е предоставена с изискване за поверителност, докато са представители на работниците и служителите, както и след преустановяване на функциите им.
(3) Представителите на работниците и служителите сами определят реда за работата си. Те могат да определят едно или няколко лица от своя състав, които в посочените от кодекса случаи да сключват споразумение с работодателя.
(4) С колективен трудов договор или с отделно споразумение с работодателя може да се предвиди, че представителите на работниците и служителите, когато това е необходимо с оглед задълженията им, могат да ползват право на намалена продължителност на работното време, допълнителен отпуск и други.

Чл.7г. (нов,ДВ,бр.48 от 2006 г.) Лицата, на които е предоставена информация с изискване за поверителност, отговарят за вредите, които са причинени на работодателя от неизпълнение на задължението за опазването й.

Чл.8. (1) Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.
(2) Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г., бр.25 от 2001 г., бр.52 от 2004 г.) При осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време.
(4) Трудовите права и задължения са лични. Отказът от трудови права, както и прехвърлянето на трудови права или задължения са недействителни.

Чл.9. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.10. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) Този кодекс се прилага за всички трудови правоотношения с български и смесени предприятия в страната, както и за трудови правоотношения на български граждани с чужди предприятия в страната или с български предприятия в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който е страна Република България.
(2) (изм.,ДВ,бр.48 от 2006 г.) Трудовите правоотношения на български граждани, изпратени на работа в чужбина в чужди или смесени предприятия, и на чужди граждани, приети на работа в страната в български или смесени предприятия, се уреждат от този кодекс, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който е страна Република България.

Чл.11. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Трудови права, придобити в чужбина, се признават в Република България по силата на закон, акт на Министерския съвет или на международен договор, по който е страна Република България.

Чл.12-17. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.18. (изм.,ДВ,бр.21 от 1990 г.;отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.19. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.20. (изм.,ДВ,бр.21 от 1990 г.;отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.21-26. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.27. (изм.,ДВ,бр.21 от 1990 г.;отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.28-32. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.33. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) Синдикалните организации и организациите на работодателите имат право в рамките на закона сами да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои органи и представители, да организират своето управление, както и да приемат програми за дейността си.
(2) Синдикалните организации и организациите на работодателите свободно определят своите функции и ги осъществяват в съответствие с техните устави и закона.

Чл.34. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.; нов,бр.25 от 2001 г.; изм.,бр.40 от 2007 г.) За представителна организация на работниците и служителите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:
1. има най-малко 50 хиляди членове;
2. има най-малко 50 организации с не по-малко от 5 членове в повече от една трета от отраслите, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности;
3. има местни органи в повече от половината общини в страната и национален ръководен орган;
4. има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл.49, ал.1 най-малко две години преди подаване на искането за признаване на представителност.

Чл.35. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.; нов,бр.25 от 2001 г.; изм.,бр.40 от 2007 г.)
(1) За представителна организация на работодателите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:
1. има най-малко:
а) 750 членове, всеки от които има не по-малко от 10 души работници и служители, наети по трудов договор, и общо не по-малко от 15 000 работници и служители във всички членове на работодателската организация; или
б) 30 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всички членове на работодателската организация;
2. има организации на работодателите в повече от една пета от отраслите, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности, с не по-малко от 10 членове;
3. има местни органи в повече от една пета от общините в страната и национален ръководен орган;
4. има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл.49, ал.1 най-малко две години преди подаването на искането за признаване на представителност.
(2) В случаите, когато една отраслова организация на работодателите членува в две или повече организации на работодателите, при установяване на членския състав по ал.1, т.2 с оглед наличието на критериите за представителност тя се включва в списъка на тази организация, на която е дала изрично пълномощно да я представлява.

Чл.36. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.; нов,ДВ,бр.25 от 2001 г.; изм.,бр.40 от 2007 г.)
(1) Организациите на работниците и служителите и на работодателите се признават по тяхно искане за представителни на национално равнище от Министерския съвет за срок 4 години.
(2) Веднъж на 4 години Министерският съвет провежда процедура за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище.
(3) Председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество обявява в "Държавен вестник" начало на процедура за признаване на представителност 6 месеца преди изтичането на срока по ал.1.
(4) Организациите на работниците и служителите и на работодателите, които искат да бъдат признати за представителни, подават исканията си в тримесечен срок от датата на обнародване на обявлението по ал.3.
(5) Министерският съвет определя реда за установяване наличието на критериите за представителност по чл.34 и 35 при спазване на следните принципи:
1. равнопоставеност при преценка на критериите за представителност и на наличието на социален мандат;
2. прозрачност на процедурата по установяване наличието на критериите за представителност по чл.34 и 35;
3. гарантиране истинността на първичната информация;
4. взаимен контрол при установяване наличието на критериите за представителност.
(6) Министерският съвет се произнася с решение в тримесечен срок от постъпването на редовно направено искане от заинтересувана организация.
(7) Отказът на Министерския съвет да признае организация на работниците и служителите или на работодателите за представителна се мотивира и съобщава на заинтересуваната организация в 7-дневен срок от приемането му. Заинтересуваната организация може да обжалва отказа пред Върховния административен съд.
(8) За представителни се признават и всички поделения на организация, призната за представителна на национално равнище.

Чл.36а. (изм.,ДВ,бр.40 от 2007 г.)
(1) Министерският съвет по своя инициатива може да извършва проверка за наличието на критериите за представителност по чл.34 или 35 на всяка от организациите на работниците и служителите и на работодателите.
(2) В зависимост от резултатите от проверката Министерският съвет приема решение, с което може:
1. да отнеме качеството на представителна организация на работниците и служителите или на работодателите на национално равнище;
2. да потвърди нейната представителност по реда на чл.36, ал.5 и 6.
(3) Решението по ал.2, т.1 подлежи на обжалване по реда на чл.36, ал.7.

Чл.37. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участвуват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва.
Чл.38. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.39. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.40. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.41. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.42. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Централните ръководства на синдикалните организации и на организациите на работодателите или определените от тях органи или лица имат право да участвуват в обсъждането на въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите от министерствата, другите ведомства, предприятията и органите на местното самоуправление.
Чл.43. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.44. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.45. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Синдикалните организации и техните поделения имат право по искане на работниците и служителите да ги представляват като пълномощници пред съда. Те не могат да сключват спогодби, да признават искове, да се отказват, да оттеглят или намаляват исканията на работниците и служителите и да получават суми за сметка на представляваните лица, освен ако бъдат изрично упълномощени за това.

Чл.46. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.; пред.чл.46,бр.48 от 2006 г.) Държавните органи и работодателите създават условия и съдействуват на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност. Те им предоставят безвъзмездно за ползуване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия, необходими за изпълнение на техните функции.
(2) (нова,ДВ,бр.48 от 2006 г.) Работодателят е длъжен да съдейства на представителите на работниците и служителите за изпълнение на функциите им и да създава условия за осъществяване на дейността им.
Чл.47. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.48. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.49. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.2 от 1996 г.) Синдикалните организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридически лица след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел.
(2) Поделенията на организацията, вписана съгласно предходната алинея, придобива качеството на юридическото лице съгласно устава и.
(3) Имуществените отношения между членовете на прекратена синдикална организация, както и на прекратена организация на работодатели се уреждат съобразно предвиденото в техните устави.

Чл.50. (1) С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона.
(2) (доп.,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан.

Чл.51. (изм.,ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.25 от 2001 г.)
(1) Колективните трудови договори се сключват по предприятия, браншове, отрасли и по общини.
(2) На равнище предприятие, бранш и отрасъл може да се сключи само един колективен трудов договор.

Чл.51а. (нов,ДВ,бр.25 от 2001 г.)
(1) Колективен трудов договор в предприятието се сключва между работодателя и синдикална организация.
(2) Проектът за колективен трудов договор се изготвя и представя от синдикалната организация. Когато в предприятието има повече от една синдикална организация, те представят общ проект.
(3) Когато синдикалните организации не могат да представят общ проект, работодателят сключва колективен трудов договор със синдикалната организация, чийто проект е бил приет от общото събрание на работниците и служителите (събрание на пълномощниците) с мнозинство повече от половината от неговите членове.

Чл.51б. (нов,ДВ,бр.25 от 2001 г.)
(1) Колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите на основата на споразумение между националните им организации, чрез което се определят общи положения относно обхвата и процедурната рамка на отрасловите и браншовите договори.
(2) (нова,ДВ,бр.120 от 2002 г.) Колективното трудово договаряне на отраслово или браншово ниво по споразумение между страните може да обхваща една или няколко дейности от Националната класификация на икономическите дейности.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.120 от 2002 г.) Представителните организации на работниците и служителите изготвят и представят на представителните организации на работодателите общ проект.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.120 от 2002 г.) Когато колективният трудов договор на отраслово или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша.

Чл.51в. (нов,ДВ,бр.25 от 2001 г.)
(1) Колективни трудови договори по общини за дейности, финансирани от общинския бюджет, се сключват между представителните организации на работниците, служителите и на работодателите.
(2) Местните поделения на представителните организации на работниците и служителите представят общи проекти за колективни трудови договори на местните поделения на представителните организации на работодателите.

Чл.52. (1) Отделният работодател, групата работодатели и техните организации са длъжни:
1. да преговарят с представителите на работниците и служителите.
2. да предоставят на представителите на работниците и служителите:
а) сключените колективни трудови договори, с които страните са обвързани поради отраслова, териториална или организационна принадлежност.
б) (изм.,ДВ,бр.25 от 2001 г.) своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото си състояние, която е от значение за сключването на колективния трудов договор; предоставянето на информация, разпространяването на която би могло да нанесе вреди на работодателя, може да бъде отказано или направено с изискване за поверителност.
(2) При неизпълнение на задълженията по предходната алинея виновните работодатели дължат обезщетение за причинени вреди.
(3) Смята се, че работодателят е в забава, ако не изпълни задълженията си по т.1 на ал.1 в едномесечен срок, а по т.2 на ал.1 - в 15-дневен срок от поканата.
(4) (нова,ДВ,бр.25 от 2001 г.) По искане на работодателя при започване на преговорите за сключване на колективен трудов договор синдикалните организации в предприятието предоставят информация за действителния брой на членовете си.

Чл.53. (1) Колективният трудов договор се сключва в писмена форма в три екземпляра - по един за всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, и се подписва от представителите на страните.
(2) Писмената форма е необходима за действителността на колективния трудов договор.
(3) (изм.,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Колективният трудов договор се вписва в специален регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя. Когато работодателите имат седалища в различни райони, вписването се извършва в една от инспекциите. Колективните трудови договори с отраслово и национално значение се вписват в Изпълнителната агенция"Главна инспекция по труда". Споровете относно компетентната инспекция се решават от Министерството на труда и социалната политика.
(4) Вписването се извършва въз основа на писмено заявление на всяка от страните в едномесечен срок от получаването му от инспекцията по труда. Към заявлението се прилага подписан от страните екземпляр от договора.

Чл.54. (1) Колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго.
(2) (изм.,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Колективният трудов договор се смята за сключен за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. Страните могат да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи.
(3) (нова,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Преговорите за сключване на нов колективен трудов договор започват не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на действащия колективен трудов договор.

Чл.55. (1) (пред.чл.55,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Действието на колективния трудов договор, сключен между организация на работодателя и синдикални организации, не се прекратява спрямо работодател, който преустанови членството си в нея след неговото сключване.
(2) (нова,ДВ,бр.25 от 2001 г.) В случаите по чл.123 завареният колективен трудов договор действа до сключването на нов колективен трудов договор, но за не повече от една година от датата на промяната на работодателя.

Чл.56. (1) Колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда на неговото сключване.
(2) За изменения в колективния трудов договор се прилагат чл.53 и 54.

Чл.57. (1) Колективния трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора.
(2) (изм.,ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.25 от 2001 г.) Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави.

Чл.58. (изм.,ДВ,бр.48 от 2006 г.) Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за колективните трудови договори, сключени в предприятието, по отрасли, браншове или общини, с които е обвързан, и да държи на разположение на работниците и служителите техните текстове.

Чл.59. (изм.,ДВ,бр.25 от 2001 г.) При неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага.

Чл.60. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.; нов.,бр.25 от 2001 г.) Всяка от страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага, имат право да предявят иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят.

Чл.61. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) (доп.,ДВ,бр.120 от 2002 г.) Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.
(2) За длъжности, определени в закон, или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва с по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.
(3) Трудовият договор може да се сключи и с група от лица - непосредствено или чрез упълномощен от тях представител. В този случай за за работодателя и за всяко лице от групата възникват същите права и задължения, както ако договорът е бил сключен с всяко едно от тях.

Чл.62. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.2 от 1996 г.) Трудовият договор се сключва в писмена форма.
(2) (нова,ДВ,бр.2 от 1996 г.; отм.,бр.120 от 2002 г.)
(3) (нова,ДВ,бр.120 от 2002 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.) В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
(4) (нова,ДВ,бр.120 от 2002 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.) Данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и председателя на Националния статистически институт.
(5) (нова,ДВ,бр.2 от 1996 г.; пред.ал.3,бр.120 от 2002 г.) При сключването на трудовия договор работодателят запознава работника или служителя с трудовите задължения, които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа.
(6) (пред.ал.2,ДВ,бр.2 от 1996 г.; изм.,бр.25 от 2001 г.; пред.ал.4,бр.120 от 2002 г.) Документите, които са необходими за сключване на трудовия договор, се определят от министъра на труда и социалната политика.

Чл.63. (1) (нова,ДВ,бр.120 от 2002 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.) Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
(2) (нова,ДВ,бр.120 от 2002 г.) Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1.
(3) (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.;пред.ал.2,изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.; пред.ал.1,изм.,бр.120 от 2002 г.) Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в 1-седмичен срок от получаването на документите по ал.1, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока.
(4) (пред.ал.3,изм.ДВ, бр.100 от 1992 г.; пред.ал.2,бр.120 от 2002 г.) Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника и служителя на работа, което се удостоверява писмено.
Чл.64. (изм.,ДВ,бр.21 от 1990 г.;отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.65. (отм.,ДВ,бр.21 от 1990 г.)

Чл.66. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:
1. мястото на работа;
2. наименованието на длъжността и характера на работата;
3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
4. времетраенето на трудовия договор;
5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
8. продължителността на работния ден или седмица.
(2) С трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставяне на работната сила, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор.
(3) За място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
(4) (нова,ДВ,бр.48 от 2006 г.) При всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени.

Чл.67. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) Трудовият договор може да бъде сключван:
1. за неопределено време;
2. като срочен трудов договор.
(2) Трудовият договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго.
(3) (нов,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено.

Чл.68. (1) (пред.чл.68,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Срочен трудов договор се сключва:
1. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в Министерски акт не е предвидено нещо друго;
2. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) до завършване на определена работа;
3. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа;
4. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.;пред.ал.5,изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) за работа на длъжности, които се заемат чрез конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс.
5. (нова,ДВ,бр.25 от 2001 г.) за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган.
(2) (нова,ДВ,бр.48 от 2006 г.) Работниците и служителите по срочен трудов договор по ал.1 имат същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение в сравнение с работниците и служителите по трудов договор за неопределено време, които изпълняват същата или сходна работа в предприятието, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители, работниците и служителите по срочен трудов договор не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят на трудов договор за неопределено време.
(3) (нова,ДВ,бр.25 от 2001 г.; пред.ал.2,бр.48 от 2006 г.) Срочен трудов договор по ал.1, т.1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.
(4) (нова,ДВ,бр.25 от 2001 г.; пред.ал.3,бр.48 от 2006 г.) По изключение срочен трудов договор по ал.1, т.1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал.1, т.1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.
(5) (нова,ДВ,бр.25 от 2001 г.; пред.ал.4,изм.,бр.48 от 2006 г.) Трудов договор по ал.1, т.1, сключен в нарушение на ал.3 и 4, се смята за сключен за неопределено време.
(6) (нова,ДВ,бр.48 от 2006 г.) Работодателят предоставя на подходящо място в предприятието своевременна писмена информация на работниците и служителите по срочни трудови договори за свободните работни места и длъжности, които могат да се заемат по трудов договор за неопределено време, с цел да им осигури възможност за постоянна работа. Такава информация той предоставя и на представителите на синдикалните организации, както и на представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2.
(7) (нова,ДВ,бр.48 от 2006 г.) При възможност работодателят предприема мерки за улесняване на достъпа на работниците и служителите на срочни трудови договори до професионално обучение с цел да се подобрят техните умения и възможности за израстване в кариерата и за преминаването им на друга работа.

Чл.69. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителя продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Предходната алинея се прилага и при срочния трудов договор за заместване на отсъствуващ работник или служител, ако трудовият договор със замествания се прекрати през време на заместването.

Чл.70. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.
(2) (нова,ДВ,бр.25 от 2001 г.) В договора по ал.1 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.25 от 2001 г.) През време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор.
(4) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.; пред.ал.3,ДВ,бр.25 от 2001 г.) В срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителя е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.
(5) (нова,ДВ,бр.25 от 2001 г.) За една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.

Чл.71. (1) До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.
(2) Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен по предходната алинея до изтичане на срока за изпитване.
(3) (отм.,ДВ,бр.21 от 1990 г.)

Чл.72. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.; отм.,бр.25 от 2001 г.)
Чл.73. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.74. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Трудовият договор, който противоречи на закона или на колективния трудов договор или ги заобикаля, е недействителен.
(2) (изм.,ДВ, бр.100 от 1992 г.) Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета. В случаите, когато трудовият договор е недействителен поради приемането на работа на работник или служител, който не е навършил допустимата по този кодекс възраст, недействителността на договора се обявява от инспекцията по труда.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) В случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал.1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор.
(4) По реда на ал.2, изр.1 могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор.
(5) Страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните.
(6) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Работодателя не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани.
(7) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) При обявяване на недействителността на трудовия договор не се прилагат разпоредбите на чл.333.

Чл.75. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действувал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор.
(2) Предходната алинея се прилага и в случаите, когато са обявени за недействителни отделни клаузи на трудовия договор.

Чл.76. Правилата относно недействителността на трудовия договор се прилагат съответно и при другите основания за възникване на трудовото правоотношение.

Чл.77. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.78. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.79. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.80. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.81. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.82. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.83. (изм.,ДВ,бр.21 от 1990 г. и бр.100 от 1992 г.)
(1) Длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав.
(2) (отм., ДВ, бр.21 от 1992 г.;пред.ал.3,ДВ,бр.21 от 1990 г; изм.,бр.100 от 1992 г.) Избор се произвежда за заемане на длъжност, която е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема. Срокът, за който се избира лицето е не по-дълъг от 5 години.

Чл.84. (отм.,ДВ,бр.21 от 1990 г.;нов,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) Кандидатурите за заемане на изборна длъжност се поставят от органите и лица, определени в закон, в акт на Министерския съвет, или в устав. За заемане на изборна длъжност кандидатът може и сам да постави кандидатурата си.
(2) За една изборна длъжност могат да бъдат посочвани или да кандидатствуват неограничен брой кандидати.
(3) Изборът се произвежда, след като кандидатът даде писмено съгласието си.
(4) Избор се произвежда и тогава, когато за длъжността кандидатствува само едно лице.

Чл.85. (1) (изм.,ДВ,бр.21 от 1990 г. и бр.100 от 1992г.) Изборът се произвежда от избирателно тяло, установено в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. Изборът за ръководител на бригада, на поделение на предприятие или на предприятие от материалното производство се произвежда съответно от общото събрание на бригадата, от общото събрание на първичните трудови колективи в поделението на предприятието и от общото събрание (събрание на пълномощниците) на основния трудов колектив. Изборът за ръководител на комбинат се произвежда от членовете на стопанския съвет и на профсъюзния съвет в комбината.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Избор се произвежда, когато присъствуват повече от половината от лицата, които имат право да гласуват.
(3) (изм.,ДВ,бр.21 от 1990 г.) Гласуването е явно освен ако органът, който избира, реши да бъде тайно. Гласуването за избор на ръководител на бригада, на поделение на предприятие, на предприятие и на комбинат в материалното производство е тайно.
(4) Кандидатите за изборната длъжност, които са членове на избирателното тяло, не се вземат предвид при изчисляване броя на присъствуващите по ал.2 и не гласуват.
(5) За заемането на всяка длъжност се гласува отделно.
(6) (изм.,ДВ,бр.21 от 1990 г. и бр.100 от 1992 г.) За избран се смята кандидатът, получил най-много гласове, но не по-малко от половината гласове от участвувалите в гласуването.

Чл.86. (1) Трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Избраното лице е длъжно да постъпи на работа в 2-седмичен срок от получаването на съобщението за резултата от избора. При уважителни причини този срок е до 3 месеца.
(3) Изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на избраното лице на работа.
(4) Трудовото правоотношение, възникнало от избор, остава в сила и след изтичане на установения срок до избирането на друго лице за длъжността.
(5) Когато при новия избор е избрано същото лице, трудовото правоотношение с него продължава за нов срок.
(6) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Когато изборът е приключил, без да бъде избран някой от кандидатите, трудовото правоотношение с лицето, заемащо длъжността, за която се произвежда изборът, продължава до успешното приключване на следващия избор.
(7) Трудовото правоотношение с избраното лице, което не постъпи на работа в срока по ал.2, се смята за невъзникнало.

Чл.87. (1)(изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Споровете за законосъобразност на избора се разглеждат от районния съд по молба на всеки кандидат или на работодателя в 2-седмичен срок от получаването на съобщението за резултата.
(2) В случаите, когато съдът установи, че изборът е законосъобразен, той го потвърждава и трудовото правоотношение възниква от избора, а когато установи, че изборът е незаконосъобразен - го отменя и се произвежда нов избор.

Чл.88. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Неуредените в този раздел въпроси се уреждат със съответен закон, в акт на Министерския съвет или в устава, който предвижда заемането на определени длъжности въз основа на избор.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат, доколкото в закон, в акт на Министерския съвет или в устав не е предвидено друго.

Чл.89. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Конкурс може да се провежда за заемане на всяка длъжност освен за длъжност, за която е предвидено да се заема въз основа на избор.

Чл.90. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Длъжностите, които ще се заемат с конкурс, се определят в закон, в акт на Министерския съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или на работодателя.
(2) (пред.ал.3,ДВ.,бр.21 от 1990 г.,изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г., бр.25 от 2001 г.) Конкурс се обявява за длъжност, която е обявена за заемане с конкурс със закон, или когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема, за времето до завръщането му.
(3) (пред.ал.4,нова ал.3,ДВ.,бр.21 от 1990 г.,изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Длъжностите, определени като конкурсни, се заемат само въз основа на конкурс. До провеждането на конкурса длъжността може да се заеме със срочен трудов договор за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс.

Чл.91. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Конкурс се обявява от работодателя чрез централния или местния печат. При необходимост конкурсът се обявява по друг подходящ начин.
(2) Обявлението за конкурса трябва да съдържа:
1. наименованието на предприятието, мястото и характера на работата и изискванията за длъжността;
2. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) начина за провеждане на конкурса;
3. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) необходимите документи, мястото и срока за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 1 месец.
(3) Характеристиката на конкурсната длъжност се предоставя предварително на кандидатите, за да се запознаят с нея.

Чл.92. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) За участие в конкурс не се изисква съгласие на работодателя, при когото кандидатът работи.
(2) (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.;пред.ал.3,изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Кандидатът има право на неплатен отпуск за участие в конкурса и до 2 дни за пътуване, когато конкурса се провежда в друго населено място. Този отпуск се признава за трудов стаж.

Чл.93. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Допускането на кандидатите до конкурс се извършва от комисия, назначена от работодателя. В комисията се включват ръководни длъжностни лица и представители на трудовия колектив и на обществените организации. В 2-седмичен срок от изтичането на срока за подаване на документите комисията ги разглежда и определя допуснатите кандидати.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) На недопуснатите кандидати се съобщават писмено съображенията за отказа. В 7-дневен срок от съобщението те могат да направят възражение пред работодателя, обявил конкурса, който в 3-дневен срок от получаване на възражението решава въпроса окончателно.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) На допуснатите кандидати се съобщават писмено датата, часът на започване и мястото за провеждане на конкурса.

Чл.94. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Конкурсът се провежда от комисия, назначена от работодателя. В комисията се включват съответни специалисти.

Чл.95. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин. Тя оценява професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемането на длъжността, и класира само успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Резултатите от конкурса се съобщават на участвувалите в него лица в 3-дневен срок от провеждането му.

Чл.96. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Трудовото правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място от деня, в които е получено съобщение на резултата.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Лицето, с което е възникнало трудовото правоотношение е длъжно да постъпи на работа в 2-седмичен срок от получаването на съобщението по предходната алинея. По уважителни причини този срок е до 3 месеца.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на работа на лицето.
(4) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Ако лицето не постъпи на работа в срока по ал.2, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. В този случай трудово правоотношение възниква със следващия в класирането участник в конкурса, за което той се уведомява писмено.
(5) (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.97. Този раздел не се прилага за конкурсите за даване на научни звания.

Чл.98. (изм.,ДВ,бр.32 от 1991 г.;отм.,бр.100 от 1992 г.)
Чл.99. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.100. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.101. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.102. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.103. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.104. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.105. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.106. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.107. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) В случаите, когато трудовото правоотношение възниква от избор или от конкурс, преди постъпване на работа работодателят и работникът или служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение. Те могат да договарят и други условия по трудовото правоотношение.

Чл.107а. (нов,ДВ,бр.95 от 2003 г.)
(1) Не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което:
1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист), ликвидатор или синдик;
3. е народен представител;
4. е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация;
5. (изм.,ДВ,бр.24 от 2006 г.) заема ръководна или контролна длъжност на национално равнище в политическа партия; тази забрана не се отнася за членовете на политическите кабинети, съветниците и експертите към тях.
(2) (изм.,ДВ,бр.24 от 2006 г.) Трудовият договор със служителя се сключва от органа на държавната власт или от упълномощен от него заместник, или от главния секретар.
(3) (нова,ДВ,бр.24 от 2006 г.) На ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, създадени с нормативен акт, могат да се възлагат правомощия във връзка със сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в звената или поделенията.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.24 от 2006 г.) Минималният и максималният размер на трудовите възнаграждения на работещите в държавната администрация се определят с акт на Министерския съвет.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.24 от 2006 г.) Индивидуалният размер на трудовото възнаграждение се определя в зависимост от оценката на индивидуалното изпълнение при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(6) (пред.ал.5,ДВ,бр.24 от 2006 г.) Служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, се атестират при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(7) (пред.ал.6,ДВ,бр.24 от 2006 г.) При изпълнение на трудовите си задължения служителите трябва да спазват правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Чл.108. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
Чл.109. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.110. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, в извън установеното за него работно време.

Чл.111. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г., бр.25 от 2001 г.) Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение.

Чл.112. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г., бр.48 от 2006 г.) Забранява се полагането на допълнителен труд от работници или служители, които:
1. работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки - за работа при същите или други специфични условия;
2. са определени в закон или в акт на Министерския съвет.

Чл.113. (изм.,ДВ,бр.48 от 2006 г.)
(1) Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:
1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.
(2) При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал.1, т.2 могат да работят и повече от 48 часа.
(3) Работникът или служителят по чл.110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него.
(4) Писменото съгласие на работника или служителя по чл.111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд.
(5) В случаите по ал.3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца.
(6) Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.
(7) Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време.
(8) При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично.

Чл.114. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.; отм.,ДВ,бр.110 от 1999 г.; нов,бр.25 от 2001 г.) Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Когато работникът или служителят работи при един работодател общо не повече от 5 работни дни или 40 часа в месеца последователно или разпокъсано, времето не се признава за трудов стаж.

Чл.115. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) С трудовите договори по този раздел освен условията по чл.66, ал.1 се уговаря продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговоря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение.
Чл.116. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.117. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работниците и служителите, които полагат допълнителен труд, се осигуряват при условия и по ред, установени в отделен закон.

Чл.118. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя.
(3) (нова,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя.

Чл.119. Трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време.

Чл.120. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Промяната по преходната алинея се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работодателя може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответствува на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини.

Чл.121. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Когато нуждите на предприятието налагат, работодателя може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя.

Чл.122. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.123. (изм.,ДВ,бр.25 от 2001 г., бр.48 от 2006 г.)
(1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на:
1. сливане на предприятия;
2. вливане на едно предприятие в друго;
3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;
4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;
5. промяна на правноорганизационната форма на предприятието;
6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;
7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.
(2) В случаите по ал.1 правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател.
(3) Правата, произтичащи от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване на работниците и служителите при работодателя прехвърлител, които са били в трудови правоотношения с него към датата на промяната по ал.1, както и правата на лицата, които към датата на промяната не са били вече работници и служители, се уреждат в отделен закон.
(4) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал.1, отговаря:
1. при сливане или вливане на предприятия и при промяна на правно-организационната форма - работодателят приобретател;
2. в останалите случаи - солидарно работодателят прехвърлител и работодателят приобретател.

Чл.123а. (нов,ДВ,бр.48 от 2006 г.)
(1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия.
(2) В случаите по ал.1 правата и задълженията на стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател.
(3) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал.1, отговарят солидарно двамата работодатели.
(4) След изтичане на срока на договора за наем, аренда или концесия трудовите правоотношения с работниците и служителите не се прекратяват, а преминават към стария им работодател.

Чл.124. По трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.

Чл.125. Работникът или служителят трябва да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно.

Чл.126. При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен:
1. да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното си време;
2. да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол и други упойващи вещества;
3. да използва цялото работното време за изпълнение на възложената работа;
4. да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество;
5. да спазва техническите и технологичните правила;
6. да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд;
7. да изпълнява законните нареждания на работодателя;
8. да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения;
9. (изм.,ДВ,бр.25 от 2001 г.) да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието;
10. да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения;
11. да съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя;
12. (нова,ДВ,бр.95 от 2003 г.) да уведоми работодателя за наличие на несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време на осъществяването й за него възникне някое от основанията за недопустимост по чл.107а, ал.1;
13. (пред.т.12,ДВ,бр.95 от 2003 г.) да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и характера на работата.

Чл.127. (1) (пред.чл.127,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за което се е уговорил, като му осигури:
1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение;
2. работно място и условия в съответствие с характера на работата;
3. (изм.,ДВ,бр.25 от 2001 г.) здравословни и безопасни условия за труд;
4. (нова,ДВ,бр.25 от 2001 г.; изм.,бр.52 от 2004 г.) длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор;
5. (пред.т.4,изм.,ДВ,бр.25 от 2001 г.) указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд.
(2) (нова,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Работодателят е длъжен да пази достойнството на работника или служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение.
(3) (нова,ДВ,бр.48 от 2006 г.) Работодателят е длъжен по искане на работника или служителя да му предостави обективна и справедлива характеристика за професионалните му качества и за резултатите от трудовата му дейност или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател.
(4) (нова,ДВ,бр.48 от 2006 г.) Когато работодателят изпрати работник или служител на работа зад граница за повече от един месец, той е длъжен преди заминаването писмено да го информира за:
1. продължителността на работата;
2. валутата, в която ще се изплаща възнаграждението;
3. допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура, свързани с изпращането зад граница, ако такива са предвидени;
4. условията за завръщане в страната.

Чл.128. (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Работодателят е длъжен в установените срокове:
1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд;
2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа;
3. да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.

Чл.129. Работодателят е длъжен да осигури работника или служителя за всички осигурителни социални рискове съгласно условия и по ред установени в специален закон.

Чл.130. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.; нов.,бр.25 от 2001 г.; изм.,бр.48 от 2006 г.)
(1) Работодателят е длъжен да предостави на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл.7 и 7а в предприятието изискващата се от закона информация, както и да проведе консултации с тях.
(2) Работодателят предоставя информация, провежда консултации и съгласуване в предвидените от закона случаи само със синдикалните организации или само с представителите по чл.7, ал.2, когато в предприятието няма синдикални организации или няма избрани представители по чл.7, ал.2 или някой от тях откаже да участва в процедурата по информиране и/или консултиране.
(3) Синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл.7 и 7а са длъжни да запознаят работниците и служителите с получената от работодателя информация, както и да вземат предвид тяхното мнение при провеждане на консултациите.
(4) Работниците и служителите имат право на своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на работодателя, която е от значение за трудовите им права и задължения.
(5) С колективен трудов договор или със споразумение работодателят и представителите на работниците и служителите по чл.7а могат да договарят и други практически мерки за информиране и консултиране на работниците и служителите освен посочените в закона.

Чл.130а. (нов,ДВ,бр.25 от 2001 г.; изм.,бр.52 от 2004 г., бр.48 от 2006 г.)
(1) Когато работодателят има намерение да предприеме масови уволнения, той е длъжен да започне консултации с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 своевременно, но не по-късно от 45 дни преди извършването им, и да положи усилия за постигане на споразумение с тях, за да се избегнат или ограничат масовите уволнения и да се смекчат последиците от тях. Редът и начинът за провеждане на консултациите се определят от работодателя, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2.
(2) Независимо от обстоятелството дали работодателят или друг правен субект е взел решението, довело до масови уволнения, работодателят е длъжен преди началото на консултациите по ал.1 да предостави писмена информация на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 за:
1. причините за предвижданите уволнения;
2. броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят;
3. броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието;
4. конкретните показатели за прилагане на критериите за подбор по чл.329 на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени;
5. периода, през който ще се извършат уволненията;
6. дължимите обезщетения, свързани с уволненията.
(3) След предоставянето на информацията по ал.2 в срок три работни дни работодателят е длъжен да изпрати копие от нея на съответното поделение на Агенцията по заетостта.
(4) Представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 могат да изпратят на съответното поделение на Агенцията по заетостта становище по предоставената им информация във връзка с предвижданите масови уволнения.
(5) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал.2 представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 имат право да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на трудовото законодателство.
(6) За неизпълнение на задължението си по ал.1 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за масови уволнения.
(7) Предвидените масови уволнения се извършват не по-рано от 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта, независимо от сроковете на предизвестие.

Чл.130б. (нов,ДВ,бр.48 от 2006 г.)
(1) Преди извършване на промяната по чл.123, ал.1 работодателят прехвърлител и работодателят приобретател, а в случаите на чл.123а, ал.1 - старият и новият работодател, са длъжни да информират представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 от своите предприятия за:
1. предвижданата промяна и датата на извършването й;
2. причините за промяната;
3. възможните правни, икономически и социални последици от промяната за работниците и служителите;
4. предвижданите мерки по отношение на работниците и служителите, включително за изпълнението на задълженията по чл.123, ал.4 и чл.123а, ал.3.
(2) Работодателят прехвърлител по чл.123 или старият работодател по чл. 123а е длъжен да предостави информацията по ал.1 в срок най-малко два месеца преди извършването на промяната.
(3) Работодателят приобретател по чл.123 или новият работодател по чл.123а е длъжен да предостави информацията по ал.1 своевременно, но във всички случаи в срок най-малко два месеца преди работниците и служителите му да бъдат пряко засегнати от промяната по отношение на условията на труд и заетост.
(4) Когато някой от работодателите предвижда мерки по ал.1, т.4 по отношение на работниците и служителите от своето предприятие, той е длъжен преди извършване на промяната да проведе своевременно консултации и да положи усилия за постигане на споразумение с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 относно тези мерки.
(5) В случаите, когато в предприятието няма синдикални организации и представители на работниците и служителите по чл.7, ал.2, работодателят предоставя информацията по ал.1 на съответните работници и служители.
(6) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал.1 или когато той не проведе консултациите по ал.4, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 или работниците и служителите имат право да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на трудовото законодателство.
(7) За неизпълнение на задължението си по ал.1 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за промяната.

Чл.130в. (нов,ДВ,бр.48 от 2006 г.)
(1) В случаите по чл.7а работодателят е длъжен да предостави на избраните представители на работниците и служителите информация относно:
1. последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието;
2. положението, структурата и очакваното развитие на заетостта в предприятието, както и относно предвижданите подготвителни мерки, особено в случаите, когато съществува заплаха за заетостта;
3. възможните съществени промени в организацията на труда.
(2) След предоставянето на информацията по ал.1 работодателят е длъжен да проведе консултации по въпросите по ал.1, т.2 и 3.
(3) Когато информацията по ал.1 съдържа данни, разгласяването на които може да увреди законните интереси на работодателя, той има право да я предостави с изискване за поверителност.
(4) В случаите по ал.3 представителите на работниците и служителите нямат право да разкриват информацията по ал.1 на останалите работници и служители и на трети лица.
(5) Работодателят може да откаже предоставянето на информация или провеждането на консултации, когато характерът на информацията или консултациите могат сериозно да навредят на функционирането на предприятието или на законните интереси на работодателя.
(6) При отказ да се предостави информация по ал.5 и при възникнал спор относно неговата основателност страните могат да потърсят съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/или доброволен арбитраж от Националния институт за помирение и арбитраж.

Чл.130г. (нов,ДВ,бр.48 от 2006 г.)
(1) Работодателят и представителите на работниците и служителите по чл.7а определят в споразумение:
1. съдържанието на информацията и сроковете, в които ще им бъде предоставяна;
2. сроковете, в които представителите на работниците и служителите ще подготвят своето становище по предоставената информация;
3. сроковете и предмета на консултации;
4. представителите на работодателя, определени да предоставят информация и да провеждат консултации.
(2) В случай че не се постигне споразумение по ал.1:
1. информацията за последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието се предоставя в сроковете за съставяне на счетоводните отчети;
2. информацията относно положението, структурата и развитието на заетостта в предприятието и мерките за запазването й се предоставя не по-късно от един месец преди предприемането им;
3. информацията относно решенията, които биха могли да доведат до съществени промени в организацията на труда или трудовите правоотношения, се предоставя не по-късно от един месец преди съответните промени;
4. консултациите по чл.130в, ал.1, т.2 и 3 се провеждат в срок до две седмици след предоставяне на информацията.
(3) В случаите, когато работодателят предвижда мерки, които водят до промяна по чл. 123 или 123а или до масови уволнения, информацията и консултациите се провеждат при условията, по реда и в сроковете по чл.130а и 130б.
(4) В случай че работодателят не предостави информация в сроковете по ал.1 или 2, представителите на работниците и служителите имат право да я поискат писмено от него, а при отказ да им я предостави - да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на трудовото законодателство.

Чл.131-135. (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)

Чл.136. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г., бр.25 от 2001 г.) Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.; отм.,бр.25 от 2001 г.)
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г., бр.25 от 2001 г.) Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа.
(4) (доп.,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс.
(5) (отм.,ДВ,бр.25 от 2001 г.)

Чл.136а. (нов,ДВ,бр.25 от 2001 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.48 от 2006 г.) По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2. За удължаването на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително инспекцията по труда.
(2) (доп.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Продължителността на удължения работен ден при условията по ал.1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време.
(3) Удължаването на работното време по ал.1 и 2 се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно.
(4) В случаите по ал.1 работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.
(5) При прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал.4 разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд.
(6) За работниците и служителите по чл.147 удължаване на работното време се допуска при условията на този член за полагане на извънреден труд.

Чл.137. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.; пред.чл.137,бр.25 от 2001 г.) Намалено работно време се установява за:
1. (изм.,ДВ,бр.83 от 2005 г.) работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве;
2. работници или служители, ненавършили 18 години.
(2) (нова,ДВ,бр.83 от 2005 г.) Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет.
(3) (отм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.; нова,бр.25 от 2001 г.; пред.ал.2,бр.83 от 2005 г.) Право на намалено работно време по ал.1, т.1 имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време.
(4) (нова,ДВ,бр.25 от 2001 г.; пред.ал.3,бр.83 от 2005 г.) При намаляването на работното време по ал.1 и 2 не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение.

Чл.138. (1) (пред.чл.138,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време.
(2) (нова,ДВ,бр.25 от 2001 г.; изм.,бр.48 от 2006 г.) В случаите по ал.1 месечната продължителност на работното време на работниците и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с месечната продължителност на работното време на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна работа. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители на пълно работно време, сравнението се прави спрямо продължителността на месечното работно време на останалите работници и служители в предприятието.
(3) (нова,ДВ,бр.25 от 2001 г.; изм.,бр.48 от 2006 г.) Работниците и служителите по ал.1 не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното им време в сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов договор на пълно работно време, изпълняващи същата или сходна работа в предприятието. Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно време, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други.

Чл.138а. (нов,ДВ,бр.48 от 2006 г.)
(1) При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2.
(2) Продължителността на работното време по ал.1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.
(3) С оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратно работодателят:
1. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието;
2. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност;
3. предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2;
4. предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.

Чл.139. (1) Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) В предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето за задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време.
(3) В зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може да бъде разделен на две или три части.
(4) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г., бр.25 от 2001 г.; отм.,бр.48 от 2006 г.)
(5) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г., бр.25 от 2001 г.) За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време на денонощието. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от Министъра на труда и социалната политика.

Чл.139а. (нов,ДВ,бр.48 от 2006 г.)
(1) Поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден.
(2) Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.
(3) Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.
(4) В случаите по ал.3 работниците и служителите имат право освен на почивките по чл.151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време.
(5) В случаите по ал.3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.
(6) Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.

Чл.140. (1) (изм.,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
(2) (изм.,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.
(4) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Нощният труд е забранен за:
1. работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
2. (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) бременни работнички и служителки;
3. (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
4. трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
5. работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.
(5) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.; отм.,бр.48 от 2006 г.)

Чл.140а. (нов,ДВ,бр.48 от 2006 г.)
(1) Работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл.140, ал.2, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд.
(2) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.
(3) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични медицински прегледи по чл.287.
(4) Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява.
(5) Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да й предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

Чл.141. (1) Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени.
(2) Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.
(3) Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред.
(4) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работните смени на работниците и служителите, които продължават образованието си без откъсване от производството, както и на учащите се, които работят през свободното от учение време, се определят в зависимост от организацията на учебния процес.
(5) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени.
(6) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.

Чл.142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г., бр.25 от 2001 г., бр.48 от 2006 г.) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г., бр.25 от 2001 г.) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.
(4) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.; доп.,бр.52 от 2004 г.) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време мъже да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

Чл.143. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г., бр.25 от 2001 г.) Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
(2) Извънредният труд е забранен.

Чл.144. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:
1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
2. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г., бр.19 от 2005 г.; доп.,бр.102 от 2006 г.) за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи или бедствия;
3. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
4. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
5. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време - ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали;
6. (нова, ДВ,бр.100 от 1992 г.) за извършване на усилена сезонна работа.

Чл.145. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.; отм.,бр.25 от 2001 г.)

Чл.146. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.
(2) Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:
1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
(3) Ограниченията по предходните алинеи не се прилагат в случаите на чл.144, т.1-3.

Чл.147. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Не се разрешава полагане на извънреден труд от:
1. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
2. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г., бр.52 от 2004 г.) бременни работнички или служителки;
3. (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
4. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Трудоустроени работници или служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
5. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г., бр.83 от 2005 г.) Не се разрешава полагането на извънреден труд, освен в случаите по чл.144, т.1-3 от работници и служители, за които е установено намалено работно време по чл.137, ал.1, т.1.</