Чл.1. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.)
(1) Този кодекс урежда обществените отношения в Република България, които възникват във връзка с търговското корабоплаване и контрола върху него, изискванията за българската принадлежност на корабите, изискванията към корабните и превозните документи, правата и задълженията на капитаните и екипажите, договорите за превоз на товари, пътници и багаж, вещните права върху корабите, договорите за наем на кораби, договорите за застраховка на кораби и товари, авариите на кораби, спасяването по море и река и други отношения, свързани с корабоплаването и неговата безопасност.
(2) За правоотношенията по ал.1, неуредени с този кодекс, се прилагат нормите на действащото българско законодателство.

Чл.2. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) С изключение на случаите, предвидени в повелителните норми на този кодекс, страните, които участвуват в отношения, свързани с търговското корабоплаване, могат сами да уреждат с договор взаимните си права и задължения.

Чл.3. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.)
(1) Търговското корабоплаване обхваща дейностите за превоз на пътници, багажи, товари и поща с кораби, наемане, други сделки с кораби, влачене и тласкане на кораби и товари, търсене, спасяване и оказване на помощ на търпящи бедствия хора и кораби, извършване на морски и речни услуги, свързани с корабоплаването, стопански риболов, експлоатация на морски и речни ресурси и други стопански дейности с използване на кораби.
(2) Търговското корабоплаване се осъществява свободно в условията на защита и разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност.

Чл.4. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Търговски кораб по смисъла на този кодекс е всеки самоходен или несамоходен плавателен съд или плавателно съоръжение, предназначено за плаване и за извършване на дейностите по чл.3.
(2) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Считат се като търговски кораб и плаващите съоръжения за изваждане на потънало имущество или за друга стопанска дейност.
(3) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Правилата относно кораби се прилагат спрямо корабите в строеж след пускането им на вода.

Чл.5. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.)
(1) Разпоредбите за търговските кораби, с изключение на разпоредбите за превоз на пътници и товари и за обща авария, се прилагат съответно и за корабите, използвани за научни, учебни, културни и спортни цели, за пилотаж, за упражняване на контрол и надзор, за противопожарни, съобщителни, митнически и санитарни цели, за разбиване на ледове, за спасяване на човешки живот и имущество.
(2) Разпоредбите не се прилагат за военните превози на товари и пътници, дори и когато се извършват с търговски кораби.
(3) Разпоредбите се прилагат и към военните кораби, когато се използват за търговски цели.

Чл.6. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.)
(1) Превозът на пътници и товари, влаченето и тласкането на кораби, свързани с използването на кораби, между пристанищата на Република България, се извършват с кораби, плаващи под българско знаме.
(2) Превозите и дейностите, свързани с хидротехнически и подводнотехнически работи, улов на биологични морски и речни ресурси, проучване и добив на минерални и други неживи ресурси, пилотаж, бункероване, приемане на отпадъци, нефтоводни смеси и други дейности, извършвани с кораби във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища на Република България, се извършват с кораби, плаващи под българско знаме.
(3) Дейностите по ал.1 и 2 могат да се извършват и с кораби, плаващи под знамето на държава - членка на Европейския съюз, при условие, че отговарят на нормативните изисквания за крайбрежно (каботажно) плаване.
(4) Дейностите по ал.1 и 2 могат да се извършват и с кораби, плаващи под друго знаме, при условие, че това е уговорено в международен договор, по който Република България е страна, или с решение на Министерския съвет за всеки конкретен случай.
(5) (изм.,ДВ,бр.87 от 2005 г.) Министърът на транспорта при сериозни смущения на вътрешния пазар, причинени поради либерализацията на пазара, може да сезира компетентните органи на Европейския съюз за въвеждане на изключения от правилото по ал.3 и 4 за срок 12 месеца.
(6) При превозите по вътрешни водни пътища задължение за извършване на обществена услуга може да се изпълнява въз основа на договор, който има за цел постигане на определено равнище в транспортното обслужване и цени за даден вид обществени услуги.
(7) (изм.,ДВ,бр.87 от 2005 г.) Задължението за извършване на обществена услуга по ал.6 се възлага с договор с продължителност до 5 години, сключен между министъра на транспорта и съответния превозвач, въз основа на решение на Министерския съвет за възлагане на обществена услуга. Договорът се актуализира ежегодно.
(8) (изм.,ДВ,бр.87 от 2005 г.) В договора с превозвач по ал.7 се определят видовете услуги и редът за тяхното отчитане, периодичността, качеството и обемът на превозите, цените и специалните ценови облекчения и свързаните с тях компенсационни механизми.
(9) (изм.,ДВ,бр.87 от 2005 г.) Условията и редът за извършване на дейностите по ал.1 се определят с наредби на министъра на транспорта.
(10) (нова,ДВ,бр.87 от 2005 г.) Условията и редът за сключване на договор за обществена услуга за превоз на пътници по вътрешни водни пътища се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл.6а. (нов,ДВ,бр.113 от 2002 г.)
(1) Превозът на товари по вътрешни водни пътища се извършва от лицензирани превозвачи, които отговарят на изискванията за професионална компетентност, финансова стабилност и добра репутация.
(2) (изм.,ДВ,бр.87 от 2005 г.) Условията и редът за установяване и удостоверяване на изискванията по ал.1 се определят с наредба на министъра на транспорта.
(3) (изм.,ДВ,бр.87 от 2005 г.) Министърът на транспорта или упълномощено от него лице издава лиценз на превозвачи, които отговарят на изискванията по ал.1.
(4) (изм.,ДВ,бр.87 от 2005 г., бр.30 от 2006 г.) Отказът за издаване на лиценз подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) (нова,ДВ,бр.87 от 2006 г.) За издаването на лиценз за превоз на товари по вътрешни водни пътища се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.

Чл.6б. (нов,ДВ,бр.113 от 2002 г.; изм.,бр.87 от 2005 г.) За финансиране на дейностите по регулиране на капацитета на флота по вътрешни водни пътища се създава фонд "Вътрешни водни пътища" като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на транспорта.

Чл.6в. (нов,ДВ,бр.87 от 2005 г.)
(1) Приходите по фонд "Вътрешни водни пътища" се събират, отчитат и централизират в системата на единната бюджетна сметка чрез използване на отделни транзитни сметки, открити на Министерството на транспорта в Българската народна банка.
(2) Приходите на фонда се формират от вноски от корабособствениците, които пускат в експлоатация плавателни съдове и за които се прилагат мерките по регулиране на капацитета на флота.
(3) Приходите по фонда постъпват в три отделни транзитни сметки според типа на плавателния съд:
1. за кораби за насипни товари;
2. за танкери;
3. за тласкачи.

Чл.6г. (нов,ДВ,бр.87 от 2005 г.)
(1) По бюджета на фонд "Вътрешни водни пътища" се извършват разходи за регулиране на капацитета на флота по вътрешните водни пътища.
(2) Разходите по ал.1 се предвиждат ежегодно по бюджета на Министерството на транспорта и се извършват чрез обособяване на отделен платежен код в системата на електронното бюджетно разплащане.
(3) Неусвоената част от постъпилите по чл.6в средства, включително средства от минали години, е неделима част от единната сметка и се изразходва само в съответствие с разпоредбите на кодекса.
(4) Средствата по ал.3 се управляват в рамките на контрола и управлението на ликвидността на системата на единната сметка.

Чл.6д. (нов,ДВ,бр.87 от 2005 г.)
(1) Фонд "Вътрешни водни пътища" се ръководи от управителен съвет, който се състои от петима членове, включително председател.
(2) Председател на управителния съвет на фонда е министърът на транспорта.
(3) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер или е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет на фонда.

Чл.6е. (нов,ДВ,бр.87 от 2005 г.)
(1) Членове на управителния съвет на фонд "Вътрешни водни пътища" са заместник-министър на транспорта, заместник-министър на финансите, заместник-министър на икономиката и енергетиката и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация".
(2) Ръководителите на министерствата по ал.1 определят своите представители в управителния съвет на фонда.
(3) Председателят на управителния съвет издава заповед, с която определя поименния състав на управителния съвет.

Чл.6ж. (нов,ДВ,бр.87 от 2005 г.)
(1) Управителният съвет на фонд "Вътрешни водни пътища" при прилагане на мерки по регулиране на капацитета на флота заседава най-малко веднъж на три месеца.
(2) Заседанията на управителния съвет са редовни, ако на тях присъстват не по-малко от две трети от неговите членове.
(3) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от общия брой на членовете му.
(4) В заседанията на управителния съвет на фонда могат да участват представители на организациите на корабособствениците с право на участие, но без право на глас при вземането на решения.

Чл.6з. (нов,ДВ,бр.87 от 2005 г.)
(1) Управителният съвет на фонд "Вътрешни водни пътища" приема мерки по регулиране на капацитета на флота и приема проект на бюджет на фонда.
(2) Приетият от управителния съвет проект на бюджет на фонда се включва в проекта на бюджет на Министерството на транспорта и се предлага на Министерството на финансите по установения от закона ред.

Чл.6и. (нов,ДВ,бр.87 от 2005 г.)
(1) Мерки по регулиране на капацитета на флота се предприемат в съответствие с разпоредбите на действащото вторично право на Европейския съюз.
(2) Когато разпоредбите на действащото вторично право на Европейския съюз не могат да бъдат прилагани пряко, Министерският съвет приема наредби за тяхното въвеждане.
(3) Контролът за изпълнението на мерките по регулиране на капацитета на флота и организационно-техническото осигуряване на дейността на фонда се осъществяват от Изпълнителна агенция "Морска администрация".

Чл.6к. (нов,ДВ,бр.113 от 2002 г.; пред.чл.6в,бр.87 от 2005 г.) Превозвачите на товари и пътници могат свободно да се сдружават за постигане на общи цели при спазване разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията.

Чл.7. (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г., бр.113 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.87 от 2005 г.) Министърът на транспорта провежда държавната политика в областта на търговското корабоплаване и представлява Република България в международните организации в тази област, като:
1. изпълнява функциите на администрация по международните договори, страна по които е Република България, и предлага присъединяването на страната в международни организации и договори;
2. определя нормите за подготовка и реда за освидетелстване на морските лица и осъществява контрол върху спазването им;
3. определя нормите за безопасност на търговското корабоплаване, контролира спазването на правилата на безопасност и организира действията по корабоплаването;
4. осъществява контрол за предотвратяването и ограничаването на замърсявания от кораби на териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища;
5. създава ред и организация по търсенето и спасяването на море и във вътрешните водни пътища и за откриване на източниците за замърсяване на околната среда;
6. съвместно с министъра на отбраната създава организация за събиране и предоставяне на информация, управление и контрол на трафика на кораби.
(2) (изм.,ДВ,бр.87 от 2005 г.) Министърът на транспорта осъществява своите правомощия чрез Изпълнителна агенция "Морска администрация".

Чл.7а. (нов,ДВ,бр.113 от 2002 г.; изм.,бр.87 от 2005 г.) Министърът на транспорта предприема съответните действия в случай, че се ограничава свободният достъп на български превозвач до превози на пътници и товари в държави, нечленуващи в Европейския съюз.

Чл.8. (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г., бр.113 от 2002 г.) Отреждането на земни и водни участъци и извършване на строителство по крайбрежията и във вътрешни води и териториално море и в зоните на действия на средствата за навигационно осигуряване се извършва само след предварително съгласуване с Министерството на отбраната и Министерството на транспорта.

Чл.9. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Основанието и пределите на отговорността на корабопритежателя се уреждат от закона на държавата, под чието знаме плава корабът (закон на знамето).
(2) (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г., бр.113 от 2002 г.) За вреди и загуби, причинени от непозволено увреждане от кораб във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България, се прилага българското законодателство.
(3) Корабопритежател по смисъла на този кодекс е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползува на друго законно основание.

Чл.10. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Спрямо правото на собственост и другите вещни права върху кораби, придобиването, изменението и прехвърлянето на такива права, както и спрямо вписването в корабния регистър се прилага законът на знамето.
(2) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Формата на договора, с който се прехвърля право на собственост или се учредяват вещни права върху кораб, се урежда от закона на мястото, където се сключва договорът.

Чл.11. (попр., ДВ,бр.58 от 1970 г.) Привилегиите за вземания, предвидени в този кодекс, се уреждат според закона на страната, където се извършва принудителното изпълнение.

Чл.12. (попр., ДВ,бр.58 от 1970 г.) Правното положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа и корабопритежателя, както и отношенията между членовете на екипажа,се уреждат от закона на знамето на кораба независимо от гражданството им и от мястото, където тези отношения са възникнали.

Чл.13. (доп.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Отношенията, произтичащи от събития или действия, станали на кораба или във връзка с него в открито море или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, се уреждат от закона на знамето.

Чл.14. (1) (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г., бр.113 от 2002 г.) Отношенията по обезщетяване на вредите, възникнали поради сблъскване на кораби във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България, се уреждат съгласно действащото в страната законодателство.
(2) Ако сблъскването е станало в открито море или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, прилага се законът на страната, пред чийто съд или арбитраж се разглежда спорът за обезщетение. Ако всички сблъскали се кораби плават под едно и също знаме, прилага се законът на знамето независимо от това, къде е станало сблъскването.

Чл.15. (1) (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г., бр.113 от 2002 г.) Отношенията по възнаграждения за спасяване, станали във вътрешни води или в териториално море на Република България, се уреждат съгласно разпоредбите на този кодекс.
(2) (попр., ДВ,бр.58 от 1970 г.) Ако спасяването е станало в открито море или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, прилага се законът на страната, пред чийто съд или арбитраж се разглежда спорът.
(3) Ако спасяващият кораб и спасеният кораб плават под едно и също знаме, прилага се законът на знамето независимо от това, къде е станало спасяването.
(4) Разпределението на възнаграждението между корабопритежателя и капитана и другите членове на екипажа се урежда от закона на знамето на спасяващия кораб.

Чл.16. (1) Спрямо задълженията за вноски,произтичащи от обща авария, се прилага законът на страната, в която се намира мястото,където след общата авария е завършено пътуването.
(2) Ако всички засегнати от общата авария имат една и съща националност, прилага се общият им национален закон.

Чл.17. (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г., бр.113 от 2002 г.) Отношенията във връзка с изваждането на потънало имущество в морските пространства и вътрешните водни пътища на Република България се уреждат съгласно разпоредбите на този кодекс, а в открито море - от закона на знамето на извличащия кораб.

Чл.18. Морските протести се извършват според закона на страната, пред чиито учреждения или организации се обявяват.

Чл.19. (1) Спрямо договорите за превоз на товари се прилагат разпоредбите на уговорения между страните закон при условията на чл.24 от този кодекс.

(2) Ако няма такава уговорка, прилагат се разпоредбите на този кодекс.

Чл.20. Към договорите за наем на кораб се прилага законът на знамето на кораба.

Чл.21. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.; отм.,бр.42 от 2005 г.)

Чл.21а. (нов,ДВ,бр.41 от 2001 г.; изм.,бр.87 от 2005 г.) Когато по силата на международен договор, по който Република България е страна, се изисква определяне на български участници за осъществяване на дейности по превоз на пътници и товари, изборът да се извършва с конкурс при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта.

Чл.22. Спрямо договора за влачене по глава IX, раздел III от този кодекс се прилага законът на знамето на влачещия кораб.

Чл.23. (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г.) Ако международен договор, по който Република България е страна, установява правила, различни от тези, които се съдържат в този кодекс, прилагат се правилата на международния договор.

Чл.24. (отм.,ДВ,бр.42 от 2005 г.)

Чл.25. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) При спор, възникнал от отношения, свързани с търговското корабоплаване, ако една от страните има седалище в друга държава или е гражданин на друга държава, може по общо съгласие на двете страни да се предвиди разглеждането му от съд или арбитраж в една от двете държави или в трета държава.
(2) Ако няма такава уговорка, компетентен е съдът на страната, където се намира седалището на корабопритежателя.

Чл.26. (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г., бр.113 от 2002 г.; отм.,бр.42 от 2005 г.)

Чл.27. (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г., бр.113 от 2002 г., бр.55 от 2004 г.)
(1) Под знамето на Република България плава само кораб:
1. който е собственост на държавата;
2. който е собственост на българско физическо или юридическо лице;
3. повече от половината от който е собственост на българско физическо или юридическо лице;
4. който е собственост на физическо или юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз, при условие че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна - членка на Европейския съюз, установени в Република България;
5. който е нает по договор за беърбоут чартър от лицата по т.1-4 за времето на действие на договора.
(2) На физическите и юридическите лица от страна - членка на Европейския съюз, се предоставя третиране не по-малко благоприятно от това, което се предоставя на българските физически и юридически лица по отношение на регистрирането на корабите.

Чл.28. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.)
(1) Български е корабът, който е:
1. собственост на държавата;
2. собственост на българско юридическо или физическо лице;
3. повече от половината собственост на българско юридическо или физическо лице;
4. нает при условията на беърбоут чартър от лицата по т.1-3, за времето на действие на договора.
(2) Правата върху корабите по ал.1, т.4 не могат да бъдат различни от включените в договора за наемане.

Чл.29. (отм., ДВ,бр.30 от 1990 г.)

Чл.30. Корабите се индивидуализират от следните данни:
а) име или номер;
б) националност;
в) пристанище на вписването и
г) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) брутен и нетен тонаж за морските кораби или водоизместване за речните кораби.

Чл.31. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Всеки кораб трябва да бъде наименуван от неговия собственик, който е извършил предварително проверка за изключителност на наименованието в Изпълнителна агенция "Морска администрация".

Чл.32. (1) (пред.чл.32,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Името или номерът на всеки български кораб трябва да бъде означено на носа на двата борда и на кърмата. Освен това на кърмата под името или номера се означава и пристанището, където е регистриран корабът.
(2) (нова,ДВ,бр.113 от 2002 г.; изм.,бр.87 от 2005 г.) Означаването на корабите за стопански риболов се извършва по ред, определен с наредба на министъра на транспорта.

Чл.33. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г., бр.87 от 2005 г.) Всеки кораб, плаващ под българско знаме, трябва да бъде вписан в регистровите книги на корабите в едно българско пристанище. Регистровите книги се водят от регионалните звена на Държавната инспекция за корабоплаване.
(2) (нова,ДВ,бр.113 от 2002 г.; изм.,бр.55 от 2004 г.) Условията и редът за пререгистриране на кораби от регистър на страна - членка на Европейския съюз, в българския регистър на корабите се определят в наредбата по чл.45, ал.1.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Не се нуждаят от вписване плаващите средства като лодки и други, които са принадлежност на корабите.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Корабопритежателите сами определят пристанището, в което ще се извърши вписването.

Чл.34. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.)
(1) Регистровите книги се разделят на:
1. регистрови книги на малките кораби;
2. регистрови книги на големите кораби;
3. регистрови книги на корабите, наети по договор за беърбоут чартър;
4. регистрови книги на корабите в строеж с дължина над 12 метра.
(2) В регистровите книги за малките кораби се вписват кораби:
1. с дължина до 20 метра включително - за речните кораби;
2. с големина до 40 бруто тона включително - за морските кораби.
(3) В регистровите книги за големите кораби се вписват кораби:
1. с дължина, по-голяма от 20 метра - за речните кораби;
2. с големина над 40 бруто тона - за морските кораби.
(4) Кораб, вписан в регистровите книги по ал.1, т.1, 2 или 3, с издадено разрешително за стопански риболов се вписва и в електронна база от данни - "Регистър на риболовните кораби".
(5) Регистровите книги на отделните категории кораби, подлежащи на вписване, съставят общ единен регистър на българските кораби.

Чл.35. (изм.,ДВ,бр.55 от 2004 г.)
(1) На кораби, вписани в регистровите книги по чл.34, ал.1, т.1 и 2, извършващи задгранично плаване, се издава акт за националност.
(2) На кораби, вписани в регистровите книги по чл.34, ал.1, т.1 и 2, които извършват риболов в териториалното море, на кораби, които не излизат извън районите на пристанищата, заливите, реките и езерата, както и на кораби, които изпълняват пристанищни или крайбрежни служби, се издава позволително за плаване.

Чл.35а. (нов,ДВ,бр.113 от 2002 г.; изм.,бр.55 от 2004 г.)
(1) На кораби, вписани в регистровите книги по чл.34, ал.1, т.3, се издава:
1. временен акт за националност при извършване на задгранично плаване;
2. временно позволително за плаване при извършване на крайбрежно плаване.
(2) Документите по ал.1 удостоверяват правото на кораба да плава под българско знаме за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не повече от 5 години.

Чл.36. (1) (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г.; пред.чл.36,изм.,бр.113 от 2002 г.) На кораб, придобит в чужбина, българското дипломатическо или консулско представителство издава временно свидетелство за плаване под знамето на Република България. То е валидно до пристигането на кораба до българското пристанище, в което ще бъде вписан, но за срок, не по-дълъг от една година. За издаването на свидетелство българското дипломатическо или консулско представителство уведомява незабавно Изпълнителна агенция "Морска администрация".
(2) (нова,ДВ,бр.113 от 2002 г.; изм.,бр.87 от 2005 г.) Свидетелството по ал.1 на корабите, строящи се в Република България, се издава от министъра на транспорта след спускането на вода.

Чл.37. (1) Кораб, вписан в чужд регистър, може да се впише в български регистър, след като бъде заличен от чуждия. След извършване на вписването в българския регистър всички по-рано извършени вписвания относно същия кораб в чуждестранни регистри нямат сила.
(2) Вписването на български кораб в чужд регистър не поражда никакви правни последици, ако корабът не бъде заличен по установения ред от българския регистър.
(3) (нова,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Действието на вписването по ал.1 и 2 не се отнася за корабите, вписани в регистровите книги по чл.34, ал.1, т.3 или в чужд регистър на корабите, наети по договор за беърбоут чартър.

Чл.38. (1) В регистъра се вписват:
1. Пристанището, в което се извършва вписването.
2. Поредният номер и датата на вписването.
3. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) предишното име, регистрация и номер на кораба от Международната морска организация (IMO), ако има такава;
4. времето и мястото на построяването на кораба.
5. наименованието и седалището на притежателя.
6. основанието за придобиване на кораба.
7. техническа характеристика на кораба.
8. морски ипотеки и установяването на други ограничения в разпорежданията с кораба.
9. (нова,ДВ,бр.113 от 2002 г.) името, адресът и националността на наемателя по договор за беърбоут чартър;
10. (пред.т.9,доп.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) датата и основанието за вписване или отписване на кораба.
(2) Всяко изменение на вписаните в регистъра обстоятелства също подлежи на вписване.
(3) (нова,ДВ,бр.113 от 2002 г.) В базата от данни "Регистър на риболовните кораби" по чл.34, ал.4 освен данните по ал.1 се вписват и следните данни:
1. външна маркировка;
2. тип на риболовните съоръжения;
3. дата на въвеждане в експлоатация;
4. сегмент;
5. номер и срок на валидност на разрешителното за извършване на стопански риболов;
6. държава, от която е внесен, или държава, за която е изнесен корабът.

Чл.39. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Вписването и отписването от регистъра се извършва по заявление на собственика на кораба, в което се посочват всички необходими данни.
(2) Нотариусът или консулът, пред който е извършено прехвърлянето на собствеността, учредяването на морска ипотека или други тежести, съобщава служебно за това на органа, който води регистъра за вписване на корабите.

Чл.39а. (нов,ДВ,бр.113 от 2002 г.)
(1) Кораб, нает при условията на договор за беърбоут чартър, може да бъде вписан в регистровите книги по чл.34, ал.1, т.3 при наличие на следните условия:
1. да е нает от българско юридическо или физическо лице;
2. да е бил вписан в съвместим регистър;
3. да не е вписан в друг регистър при условията на договор за беърбоут чартър;
4. (изм.,ДВ,бр.87 от 2005 г.) да е представено извлечение от основната регистрация на кораба, съдържащо описание на кораба и данни за корабособственика.
(2) За да се извърши вписване по ал.1, беърбоут чартьорът трябва да представи пред Изпълнителна агенция "Морска администрация" писмено съгласие за плаване на кораба под българско знаме по този ред, изразено от:
1. компетентните власти на основния регистър;
2. корабособственика;
3. (отм.,ДВ,бр.87 от 2005 г.)

Чл.39б. (нов,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Кораб, вписан в регистровите книги по чл.34, ал.1, т.1 и 2, може да бъде вписан временно в регистър на друга държава като кораб, нает по договор за беърбоут чартър с правото да плава под нейно знаме за срока на договора след писмено съгласие на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация", при условие че:
1. корабът бъде вписан в съвместим регистър;
2. пред Изпълнителна агенция "Морска администрация" са представени следните документи:
а) писмено заявление от корабособственика за вписване на кораба при условията на договор за беърбоут чартър в чужд регистър;
б) писмено съгласие с нотариална заверка на подписите за такава регистрация от всички ипотекарни кредитори или лица, в полза на които са учредени други вещни тежести и ограничения, ако има такива;
в) писмена декларация от корабособственика за предаване на Изпълнителна агенция "Морска администрация" на всички корабни документи в 14-дневен срок от вписването на кораба в съответния регистър;
г) писмена декларация от страна на наемателя, че корабът няма да плава под българско знаме за периода на регистрацията;
д) договора за беърбоут чартър.

Чл.39в. (нов,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Основен е регистърът, в който се вписва собствеността върху кораба и в който подлежат на вписване морски ипотеки или други вещни тежести и ограничения върху правото на разпореждане.

Чл.39г. (нов,ДВ,бр.113 от 2002 г.; изм.,бр.87 от 2005 г.) Министърът на транспорта обявява регистъра на друга държава за съвместим, когато законът на тази държава допуска отписване или вписване на кораби, наети по беърбоут чартър, в нейните регистри, при условия, равни или близки на условията по този кодекс.

Чл.40. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Заявлението за вписване в регистъра трябва да се направи в срок до 6 седмици от деня, в който лицата, които са длъжни да направят тези заявления, са узнали за обстоятелствата, които подлежат на вписване.
(2) При придобиване на кораб зад граница този срок е шест седмици от деня, в който корабът за пръв път е пристигнал в българско пристанище.
(3) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Ако лицата, длъжни да направят заявления за вписване, не сторят това, Изпълнителна агенция "Морска администрация", след извършване на разследване, прави служебно вписване.

Чл.40а. (нов,ДВ,бр.113 от 2002 г.; изм.,бр.30 от 2006 г.) Отказът на Изпълнителна агенция "Морска администрация" да извърши вписване в регистъра на обстоятелство, подлежащо на вписване, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл.40б. (нов,ДВ,бр.113 от 2002 г.)
(1) Корабите в строеж се вписват в регистъра по чл.34, ал.1, т.4 от момента на залагането на кила или извършването на равностойни строителни работи.
(2) Вписването на кораб в строеж се извършва по заявление на собственика на кораба в строеж, към което се прилага договорът за строеж.
(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава на кораб в строеж свидетелство за вписване в регистъра.

Чл.41. (1) Заличава се от регистъра кораб:
1. (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г.) За който отпадне основанието да плава под знамето на Република България.
2. Потънал, изчезнал или разрушен.
3. Признат за негоден за ремонт или ремонтирането му е станало стопански неизгодно.
(2) (нова,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може служебно да заличи кораб, който не отговаря на изискванията за безопасност. Заличаването се предприема, когато са изпълнени последователно следните условия:
1. корабът е с изтекъл срок на валидност на корабните свидетелства за безопасност;
2. корабопритежателят в продължение на три месеца не е уведомил агенцията за извършване на преглед за подновяване на корабните свидетелства за безопасност или за временно изваждане на кораба от експлоатация;
3. корабопритежателят в срок от един месец не е отговорил на писмената покана да представи доказателства, че корабът не подлежи на отписване.
(3) (пред.ал.2, доп.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) В случаите, посочени в ал.1, точка 1 и 3 и ал.2, заличаването на кораба става със съгласието на кредитора, чието вещно право е вписано в регистъра.

Чл.42. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Корабът се счита за изчезнал, когато не са се получили от него никакви известия през течение на един месец в Черно море, Средиземно море или вътрешни водни пътища в Европа и три месеца в океанско плаване.
(2) Ако получаването на известие е могло да бъде забавено поради военни действия, този срок е шест месеца.

Чл.43. Обстоятелствата,подлежащи на вписване в регистъра, имат сила за трети лица само след вписването им.

Чл.44. Регистрите са явни. Лицата, които имат интерес от това, могат да искат заверени извлечения от регистъра, за което заплащат такса.

Чл.45. (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г., бр.113 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.87 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя с наредба условията и реда за вписване в регистъра на корабите.
(2) За извършените вписвания, извлечения и удостоверявания на обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на българските кораби, Изпълнителна агенция "Морска администрация" събира такси в размер, определен от Министерския съвет.

Чл.46. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Сделките за прехвърляне на собственост или право на оперативно управление, както и за учредяване на морска ипотека върху кораб или върху кораб в строеж се извършват в писмена форма с нотариално заверени подписи.
(2) (отм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.)
(3) Не се допуска законна ипотека.

Чл.47. (1) (доп.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Всяко прехвърляне на собственост върху кораб или кораб в строеж може да се противопостави на трети лица само след вписването в регистъра.
(2) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Учредяването на морска ипотека върху кораб или кораб в строеж е валидно след вписването в регистъра.
(3) Когато корабът е снабден с временно свидетелство за правото на плаване под българско знаме, всяко прехвърляне на собствеността върху кораба може да се противопостави на трети лица само след вписването в това свидетелство.

Чл.48. (1) Морската ипотека има сила 5 (пет) години от датата на вписването, ако не бъде подновено от кредитора.
(2) Правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите само за една година от датата на вписването.

Чл.49. (1) Морската ипотека може да се учреди само върху цял кораб.
(2) Тя се простира и върху обезщетението по застраховката на кораба, но не обхваща товара и превозната цена.

Чл.50. (1) Ипотекираният кораб не се предава във владение на ипотекарния кредитор.
(2) Принудително изпълнение срещу кораби, собственост на българската държава, не се допуска. Изключение от този принцип се допуска само в полза на кредиторите, отпуснали кредит за закупуване на кораб и в чиято полза е учредена ипотека.
(3) Принудителното изпълнение се спира при представяне на банкова гаранция.
(4) Промяната на пристанището, където е вписан корабът, или промяната на името на ипотекирания кораб без писмено съгласие на ипотекарните кредитори не се допуска.

Чл.51. (1) Ипотеката, учредена върху кораб, придобит или построен в чужбина, преди да е станал българска собственост, е валидна при условие:
а) че има договорен характер;
б) че е била вписана при учредяването й съгласно закона на знамето на кораба;
в) че се впише по реда на този кодекс едновременно с вписването на кораба в регистъра.
(2) При спазване на горните условия ипотеката запазва реда, който е имала преди преминаването на кораба в българска собственост.

Чл.52. При две или повече ипотеки върху един и същ кораб редът на предпочтително удовлетворение се определя от датата на вписването. Ако вписването е направено в един и същи ден, меродавен е поредният номер в регистъра.

Чл.53. (1) Предвидени в тази глава вземания се предпочитат пред всяка друга обща или особена привилегия върху движими вещи, установени в други закони.
(2) Тези привилегировани вземания се предпочитат и пред морските ипотеки независимо от реда на вписването им.

Чл.54. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение от посочените в чл.55 имущества в реда, по който са избрани, следните вземания:
а) съдебните разноски и разноските, извършени в общ интерес на кредиторите с цел да се опази подлежащият на публична продан кораб или във връзка с продажба на кораб и разпределение на получената сума;
б) вземанията за корабни и пристанищни такси и заплащанията за извършени услуги в пристанището, пилотски услуги и разноските по надзора за кораба и неговото състояние, направени след влизането на кораба в последното пристанище;
в) вземанията на работниците и служи телите, произтичащи от трудовите договори, вземанията по общественото осигурява не и вземанията за инвалидност и смърт, доколкото всички посочени вземания се от насят до кораба;
г) вземанията за възнаграждения, кои то се полагат за спасяване, и вноските при обща авария;
д) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) вземанията за обезщетение, които се полагат за щети поради сблъсквания или други произшествия, както и вземанията за щети, причинени на пътниците, включително и на членовете на екипажа; за обезщетение на щетите, настъпили вследствие загуби или повреди на товара или багажа;
е) вземанията, възникнали от действията на капитана по силата на неговите законни правомощия (чл.95-98), ако тези действия са предизвикани от действителни нужди за запазването на кораба или продължаването на рейса му независимо от то ва, дали капитанът е едновременно корабопритежател и дали вземането принадлежи на капитана или на трето лице.

Чл.55. Вземанията, посочени в чл.54, се удовлетворяват:
а) от стойността на кораба;
б) от навлото и таксите за превоз на пътници и багажа им за рейса, през време на който е възникнало привилегированото вземане;
в) от полагащите се на кораба вноски по обща авария, както и от обезщетенията за претърпени от кораба и невъзстановени още повреди или вследствие загубата на превозната цена;
г) от възнагражденията, които се полагат на кораба за спасяване преди завършването на рейса, като се приспаднат сумите, полагащи се на капитана и на екипажа на кораба.

Чл.56. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение от посочените в чл.57 имущества в реда, по който са изброени, следните вземания, в това число пред вземанията, обезпечени със залог върху имуществата:
а) съдебните разноски и разноските, извършени в общ интерес на кредиторите, с цел да се опази подлежащият на публична продан товар или във връзка с продажбата на товара и разпределението на получената сума, мита и пристанищни такси, дължими за услуги, свързани с товара;
б) вземанията за възнаграждения, които се полагат за спасяване, и дължимите за разпределение вноски по обща авария;
в) вземанията, възникнали от действията на капитана по силата на неговите законни правомощия (чл.95-98) за съхраняване на товара или за продължаването на рейса независимо дали капитанът е едновременно корабопритежател или не и дали вземането принадлежи на последния или на трето лице;
г) вземанията за превозна цена и други полагащи се за превоз на даден товар платежи.

Чл.57. Вземанията, посочени в чл.56, се удовлетворяват:
а) от стойността на товара, непредаден на получателя;
б) от обезщетението за повреден товар;
в) от обезщетението за обща авария, полагащо се за товара.

Чл.58. (1) Вземанията, посочени в чл.54 и 56, се удовлетворяват по реда на степенуването им, а в пределите на всяка степен - съразмерно. Вземанията, посочени в чл.54, букви "г" и "е" и чл.56, се удовлетворяват в пределите на тези степени по обратния ред на тяхното възникване.
(2) Вземанията, възникнали от един и същ случай, се смятат за възникнали едновременно.

Чл.59. (1) Привилегированите вземания, посочени в чл.54, отнасящи се до последното пътуване, се удовлетворяват преди вземанията от предишното пътуване.
(2) Вземанията, посочени в чл.54, буква "в", отнасящи се за няколко рейса, се удовлетворяват наравно с вземанията за последния рейс.

Чл.60. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Правото на предпочтително удовлетворение от имуществата, посочени в чл.55, букви "б" и "г", запазва силата си, докато съответните суми не са още изплатени или не са предадени от капитана на корабопритежателя.

Чл.61. (1) Правото на предпочтително удовлетворение от стойността на кораба или товара се прекратява с разпределението на сумите от продажбата.
(2) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Привилегията се прекратява и след изтичането на едногодишен срок за вземанията, посочени в чл.54 и 56, а привилегиите за вземанията по чл.54, буква "д" и чл.56, буква "в" се прекратяват след изтичането на 6-месечен срок.

Чл.62. Вземанията, ползуващи се с право на предпочтително удовлетворение, не могат да се удовлетворяват от застрахователните обезщетения, дължими за кораба и товара, освен при пълното им погиване.

Чл.63. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.; пред.чл.63,бр.55 от 2004 г.) Измерването на кораба се заключава в определянето на неговия бруто и нето тонаж за морските кораби или водоизместване за речните кораби и останалите технически данни, които подлежат на вписване.
(2) (нова,ДВ,бр.55 от 2004 г.) Измерването на корабите в Република България се извършва от Изпълнителна агенция "Морска администрация".
(3) (нова,ДВ,бр.55 от 2004 г.) Измерването на тонажа на морските кораби може да се извършва и от организации, признати съгласно чл.73, ал.2.

Чл.64. На задължително измерване подлежат:
а) българските търговски кораби;
б) (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г., бр.113 от 2002 г.) чуждите търговски кораби, които посещават за първи път българско пристанище и плаващи под знамето на държава, с която Република България няма подписано споразумение за взаимно признаване на мерителните си свидетелства, или които не притежават такива, издадени от организации, признати по съответния ред в България и Европейския съюз.

Чл.65. Други кораби могат да бъдат измервани по искане на корабопритежателя или капитана.

Чл.66. (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г., бр.113 от 2002 г.; отм.,бр.55 от 2004 г.)

Чл.67. (1) (пред.чл.67,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Кораб, който подлежи на задължително измерване, може да бъде подложен на проверка за контролно измерване.
(2) (нова,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Всички риболовни кораби, извършващи стопански риболов, подлежат на контролно измерване за целите на електронна база от данни "Регистър на риболовните кораби".

Чл.68. (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г., бр.113 от 2002 г.) Чужд кораб, който посети българско пристанище и плава под знамето на държава, с която Република България има подписано споразумение за взаимно признаване на мерителните си документи, или който има мерително свидетелство, издадено от класификационна организация, призната в България и Европейския съюз, може да бъде подложен на контролно измерване на бруто и нето тонажа или водоизместването на речните кораби.

Чл.69. След измерване на кораба се издава мерително свидетелство.

Чл.70. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" събира такси за измерването на корабите.
(2) (доп.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) При контролните измервания не се събират такси, ако резултатите от контролното измерване съответствуват на данните в мерителното свидетелство или измерването е по чл.67, ал.2.

Чл.71. (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г., бр.87 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя с наредба реда за измерване на корабите.

Чл.72. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.)
(1) Кораб не може да бъде пуснат в експлоатация, ако не бъде установено по съответния ред от Изпълнителна агенция "Морска администрация", че е построен, стъкмен и екипажът му отговаря по брой и квалификация на изискванията за безопасност на корабоплаването.
(2) Корабопритежателят е длъжен да оказва съдействие на компетентните органи и да предприеме необходимите мерки по отношение на кораба и екипажа за изпълнение на изискванията за безопасност, опазване на морската среда от замърсяване от кораби и за опазване и възстановяване на рибните ресурси.
(3) (нова,ДВ,бр.55 от 2004 г.; изм.,бр.87 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя с наредби изискванията за безопасност към отделните видове кораби, тяхната конструкция и корабно оборудване.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.55 от 2004 г.) Корабите и плавателните средства, плаващи във вътрешните води, териториалното море и прилежащата зона на Република България, трябва да бъдат оборудвани със средства за радиокомуникация, съответно одобрени от Изпълнителна агенция "Морска администрация" в съответствие с изискванията за регистрация, оборудване, монтаж и използване на радиооборудването по Закона за далекосъобщенията.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.55 от 2004 г.) Самоходните кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, малките кораби, фериботите и несамоходните плаващи средства и устройства, трябва да бъдат оборудвани със съответните одобрени от Изпълнителна агенция "Морска администрация" корабни радиотелефонни станции за осъществяване на радиообмен в обхвата на метровите вълни.
(6) (пред.ал.5,ДВ,бр.55 от 2004 г.; изм.,бр.87 от 2005 г.) Условията и редът за оборудване, регистрация и използване на радиотелефонната служба в корабоплаването по вътрешните водни пътища се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта в съответствие с регионалното споразумение за радиотелефонна служба по вътрешните водни пътища.

Чл.73. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.)
(1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършва прегледи на кораби и корабопритежатели за установяване спазването на изискванията за безопасност, безопасна експлоатация на корабите и предотвратяване замърсяването на околната среда. Въз основа на прегледите Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава съответните свидетелства.
(2) (изм.,ДВ,бр.87 от 2005 г.) Прегледите по ал.1 може да се извършват и от други признати от Изпълнителна агенция "Морска администрация" организации и утвърдени от министъра на транспорта.
(3) (изм.,ДВ,бр.87 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя с наредба условията и реда за извършване на прегледите.
(4) (изм.,ДВ,бр.87 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя с наредба изискванията, на които трябва да отговарят организациите по ал.2, както и условията и редът за признаването им и за оттегляне на предоставените пълномощия за извършване на прегледите.

Чл.73а. (нов,ДВ,бр.113 от 2002 г.; изм.,бр.87 от 2005 г.) Определянето на класа на българските кораби, техническият надзор върху тяхното проектиране, строеж, експлоатация и ремонт се извършват от български юридически лица (класификационни организации) или от чуждестранни класификационни организации, признати от Изпълнителна агенция "Морска администрация" и утвърдени от министъра на транспорта при условия и по ред, определени в наредбата по чл.73, ал.4.

Чл.74. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да задържи кораб в пристанището и в продължение на 24 часа да извърши проверка на кораба, ако има основание да счита, че той не отговаря на предписаните изисквания за безопасност.
(2) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) При констатиране, че корабът има недостатъци, които го правят негоден за корабоплаване или за целта, за която иска да го използува корабопритежателят, Изпълнителна агенция "Морска администрация" забранява експлоатацията и посочва недостатъците, които трябва да бъдат отстранени.

Чл.75. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) След всеки преглед на цялостното състояние на кораба, извършен от Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от организациите по чл.73, ал.2, Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава съответни свидетелства за безопасност, ако са изпълнени изискванията за тяхното издаване.
(2) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) В свидетелството за безопасност се посочва срокът за неговата валидност.
(3) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Ако състоянието на кораба позволява, срокът на валидност на свидетелството за безопасност, когато това е допустимо, може да бъде продължен най-много с пет месеца с цел да се даде възможност на кораба да стигне до пристанището, посочено за преглед. Срокът на валидността във всеки случай изтича в момента на пристигане на кораб в това пристанище.
(4) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Свидетелството за безопасност губи своята валидност преди изтичането на срока, за който е бил издаден, ако с кораба са станали изменения, застрашаващи неговата безопасност.

Чл.76. (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г., бр.113 от 2002 г.) Свидетелствата за безопасност, издадени на български кораб от контролни органи на чужди държави, с които Република България няма споразумение за зачитане свидетелствата за безопасност, се признават наравно с българските свидетелства, ако прегледът на кораба е бил извършен със съгласието на българския контролен орган.

Чл.77. (1) (пред.чл.77,изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Морски и речни кораби и хидросамолети, докато се намират на море или във води, свързани с море и посещавани от морски кораби, са длъжни да спазват правилата за предотвратяване сблъскванията на кораби по море.
(2) (нова,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Корабите, плаващи по вътрешните европейски водни пътища, са длъжни да спазват съответните правила за безопасност на корабоплаването.

Чл.78. (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г., бр.113 от 2002 г.) Правилата за безопасност на корабоплаването и наблюдение на риболовните кораби във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България се прилагат и по отношение на чуждестранните кораби освен ако международен договор, по който Република България е страна, не предвижда друго.

Чл.79. (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г., бр.113 от 2002 г., бр.87 от 2005 г.)
(1) В Министерството на транспорта се създава специализирано звено за разследване на произшествия в морските пространства и във вътрешните водни пътища.
(2) Звеното по ал.1:
1. поддържа система за докладване на произшествията по ал.1;
2. извършва разследването на произшествията по ал.1;
3. води архив за разследванията и поддържа информационна база данни за произшествията по ал.1;
4. изготвя и разпространява информационен бюлетин за произшествията по ал.1;
5. при разследване на произшествията по ал. 1 анализира действията на физическите и на юридическите лица в областта на корабоплаването и функционирането на обектите и съоръженията, свързани с конкретното произшествие.
(3) Издръжката на специализираното звено по ал.1 се осъществява от бюджета на Министерството на транспорта.
(4) След приключване на разследването ръководителят на звеното изпраща доклад до министъра на транспорта с препоръки за мерки за предотвратяване на подобни произшествия в бъдеще.
(5) Заключенията в доклада с препоръките не подлежат на обжалване и не могат да бъдат използвани в хода на гражданско, административнонаказателно или наказателно производство.
(6) Инспекторите на звеното имат право на пълен достъп до всички доказателства, свързани с произшествията по ал. 1, както и на пълно съдействие от страна на държавната власт, чиито функции по компетентност са свързани с произшествията.
(7) Ръководителят на звеното представя на министъра на транспорта ежегоден доклад за предприетите мерки от адресатите на препоръките в доклада по ал.4, който задължително се публикува в информационния бюлетин.
(8) Министърът на транспорта определя с наредба реда за разследване на произшествия в морските пространства и във вътрешните водни пътища.

Чл.80. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) За извършените прегледи, за издаване на свидетелства за безопасност, за издаване и заверяване на корабни документи и за удължаване на срока им на валидност Изпълнителна агенция "Морска администрация" събира такси в размер, определен в тарифа на Министерския съвет.

Чл.81. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) В зависимост от вида, тонажа и района на плаване българските кораби се снабдяват с корабни документи в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна.

Чл.82. Корабите, които изпълняват специална държавна служба, не са задължени да имат мерително свидетелство. Тяхната вместимост може да бъде определена по опростен начин, като за тази цел се издава и съответно удостоверение от компетентните органи.

Чл.83. (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г.; отм.,бр.113 от 2002 г.)

Чл.84. (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г., бр.113 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.55 от 2004 г.) Акт за националност или временен акт за националност се издава на кораб, извършващ задгранично плаване. Актът удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме и посочва неговия собственик или наемателя по договора за беърбоут чартър.
(2) В акта за националност се вписват:
1. (изм.,ДВ,бр.55 от 2004 г.) корабособственикът;
2. името или номерът на кораба;
3. пристанището, в което корабът е регистриран, включително том, страница и номер на регистровата книга;
4. дължина, широчина, височина на борда, бруто и нето тонаж, позивни;
5. номер на кораба от Международната морска организация (IMO), когато има такъв;
6. (отм.,ДВ,бр.55 от 2004 г.)
(3) (нова,ДВ,бр.55 от 2004 г.) Във временния акт за националност се вписват наемателят по договора за беърбоут чартър, срокът за наемане, както и данните по ал.2, т.2, 3, 4 и 5.

Чл.84а. (нов,ДВ,бр.113 от 2002 г.; изм.,бр.55 от 2004 г.)
(1) Позволително за плаване или временно позволително за плаване се издава на кораб, извършващ крайбрежно плаване. Позволителното удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме в крайбрежно плаване, техническата му годност и посочва неговия собственик или наемателя по договора за беърбоут чартър.
(2) В позволителното за плаване се вписват данните по чл.84, ал.2, както и данни за газене, материал на корпуса, номер, марка и мощност на двигателя, вид на използваното гориво, предназначение на кораба, човековместимост, екипаж, товароподемност и район на плаване.
(3) Във временното позволително за плаване се вписват данните по чл.84, ал.3, както и данни за газене, материал на корпуса, номер, марка и мощност на двигателя, вид на използваното гориво, предназначение на кораба, човековместимост, екипаж, товароподемност и район на плаване.
(4) Позволителното за плаване и временното позволително за плаване се заверяват след преглед за удостоверяване годността на кораба за плаване.

Чл.85. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г., бр.55 от 2004 г., бр.87 от 2005 г.) Актът за националност и временният акт за националност се издават от министъра на транспорта, а позволителното за плаване и временното позволително за плаване - от ръководителите на териториалните звена на Изпълнителна агенция "Морска администрация".

Чл.86. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.; изм.,бр.87 от 2005 г.) Видът на корабните документи и всички изисквания, свързани с тях и с издаването им, се определят с наредба на министъра на транспорта.

Чл.87. (1) (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г.; пред.чл.87,изм.,бр.113 от 2002 г.; изм.,бр.87 от 2005 г.) Екипажът на кораба се състои от капитан, другите лица от командния състав и корабната команда, вписани в екипажния списък. Екипажът на българските кораби се попълва с необходимия брой квалифицирани морски лица, притежаващи съответна правоспособност, съгласно наредба за компетентност за морските лица в Република България, издадена от министъра на транспорта.
(2) (нова,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Освидетелстването и регистрацията на морските правоспособни лица се извършват от Изпълнителна агенция "Морска администрация" при условия и по ред, определени в наредбата по ал.1.
(3) (нова,ДВ,бр.55 от 2004 г.) С наредбата по ал.1 се определят и изискванията към учебните заведения и преподавателите, извършващи обучение по морски и речни специалности.
(4) (нова,ДВ,бр.55 от 2004 г.; изм.,бр.87 от 2005 г.) Членовете на екипажа трябва да отговарят на изискванията за здравословна годност, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта и министъра на здравеопазването.
(5) (нова,ДВ,бр.77 от 2005 г.; доп.,бр.62 от 2006 г.) С наредбата по ал.1 се определят условията и редът за признаване на правоспособност на морските лица, придобита в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, в Швейцария и в трети държави.

Чл.88. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.)
(1) Корабният екипаж се комплектова от български граждани. Екипажът на плавателните съдове за спорт, туризъм и развлечения може да се комплектова и от морски правоспособни чуждестранни лица.
(2) Екипажът може да се комплектова и от квалифицирани чуждестранни морски лица - граждани на страни - членки на Европейския съюз, които притежават свидетелство за правоспособност, издадено в съответствие с Международната конвенция за вахтената служба, нормите за подготовка и освидетелстване на моряците 78/95 (STCW 78/95) или с Препоръките за подготовка на водачите на кораби и снабдяването им със свидетелства за правоспособност за международното корабоплаване на Комитета за вътрешен транспорт на Икономическата комисия за Европа на ООН и Дунавската комисия, без дискриминация, основана на национална принадлежност на работниците, по отношение на наемане, заплащане и други условия на труд, но владеещи общоразбираем на кораба език.
(3) (изм.,ДВ,бр.87 от 2005 г.) Министърът на транспорта може да разрешава комплектоване на екипаж на кораб от морски правоспособни чуждестранни лица извън посочените в ал. 2, както и да определя условията по тяхното наемане при спазване разпоредбите на действащото законодателство.
(4) Капитанът и главният механик на кораба задължително са български граждани.

Чл.88а. (нов,ДВ,бр.113 от 2002 г.)
(1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършва периодично проверка за съответствието на провежданото обучение за придобиване на правоспособност и на допълнителната подготовка на морските лица с изискванията на наредбата по чл.87, ал.2 и международните договори, по които Република България е страна.
(2) (изм.,ДВ,бр.55 от 2004 г.) При констатиране на несъответствия с изискванията на наредбата по чл.87, ал.2 и международните договори, по които Република България е страна, Изпълнителна агенция "Морска администрация" не издава свидетелства за правоспособност или свидетелства за специална или допълнителна подготовка.
(3) За установяване на правоспособността и за издаване на свидетелства за правоспособност Изпълнителна агенция "Морска администрация" събира такси в размер, определен от Министерския съвет.

Чл.88б. (нов,ДВ,бр.113 от 2002 г.)
(1) Трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя се уреждат с наредба на Министерския съвет.
(2) (доп.,ДВ,бр.55 от 2004 г.) С наредбата по ал.1 се определят и изискванията за:
1. безопасни и здравословни условия на труд на борда на корабите с отчитане спецификата на извършваните превози;
2. корабопритежателите относно съблюдаване спазването на охраната на труда;
3. предотвратяване на професионални заболявания и нещастни случаи на борда на корабите;
4. поддържане на съответни стандарти за хигиена на борда на корабите.

Чл.89. (1) На капитана на кораба се възлага управлението на кораба, включително и корабоводенето, както и вземането на всички необходими мерки за безопасно плаване и поддържане на реда в кораба.
(2) Всички лица, намиращи се на кораба, са задължени да се подчиняват на разпорежданията на капитана, насочени към обезпечаване безопасността и реда на кораба.
(3) (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г.) Капитанът на кораба има право да вземе необходимите мерки спрямо всяко лице, което се намира на кораба, в случай че то не изпълнява законните му разпореждания. Ако поведението на намиращите се на кораба лица застрашава безопасността на кораба или на намиращите се на него хора и имущества, или съставлява престъпление по Наказателния кодекс на Република България, капитанът има право да ги задържа в изолирани помещения.

Чл.90. (1) (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г., бр.113 от 2002 г.) Когато по време на плаване на кораба е извършено престъпление по Наказателния кодекс на Република България, капитанът изпълнява функциите на орган на дознанието, ръководейки се от Наказателно-процесуалния кодекс и инструкция за провеждане на дознание на българските кораби, утвърдена от главния прокурор на Република България и министъра на транспорта.
(2) Капитанът има право да задържи лицето, заподозряно в извършване на престъпление, до предаването му на съответните власти в първото българско пристанище, в което пристигне корабът.
(3) Когато на кораба бъде извършено престъпление през време на престоя на кораба в българското пристанище, капитанът е длъжен да предаде лицето, извършило престъплението, на съответните местни органи.

Чл.91. (1) (изм.,ДВ,бр.41 от 2001 г., бр.113 от 2002 г.) При раждане, брак или смърт, настъпили на български кораб, намиращ се извън териториалните граници на Република България, капитанът е длъжен да извърши вписване на събитието в корабния дневник и да състави акт, съответстващ на изискванията на Закона за гражданската регистрация.
(2) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Капитанът предава съставените за горните случаи актове в службата по гражданското състояние към общината на първото българско пристанище, в което е влязъл корабът или на българския консул в чужбина.
(3) Капитанът е длъжен да приеме за пазене саморъчни завещания от лица, намиращи се на кораба, които предава на нотариуса в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или на българския консул в чужбина.
(4) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Когато корабът се намира извън териториалните граници на страната, капитанът може да извършва заверка на подписи на лица, намиращи се на кораба, която има сила на нотариална заверка след вписване в корабния дневник.

Чл.92. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Капитанът няма право да напуска кораба по време на изпълнение на задължения, изискващи да бъде на борда, освен, ако изключителни обстоятелства не налагат това.
(2) (доп.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Капитанът е длъжен лично да води кораба при влизането, преминаването и излизането от пристанища, заливи, канали, шлюзове и критични участъци, проливи и реки, както и в случаите, когато възникват особени затруднения или опасности.
(3) (доп.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Капитанът е отговорен за корабоводенето и в случаите, когато ползува пилотски или лоцмански услуги.

Чл.93. (1) Капитанът е длъжен преди започването на рейса и по време на рейса да полага необходимите грижи корабът да бъде в състояние на мореходност и да отговаря на изискванията по отношение на безопасността, необходимото стъкмяване, снабдяването и комплектуването с екипаж.
(2) Капитанът е длъжен да се грижи за правилното натоварване, закрепване и разместване на товара, както и за неговото разтоварване, а по време на рейса да полага необходимите грижи за опазване на товара от повреди и погиване, като взема мерки за обезпечаване интересите на лицата, свързани с товара и навлото.
(3) (нова,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Капитанът е длъжен да се грижи за опазването на околната среда и рибните ресурси.
(4) (нова,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Капитанът на кораб, извършващ стопански риболов, с дължина между перпендикулярите 20 или повече метра е длъжен да поддържа в изправност бордовото оборудване за сателитно наблюдение на кораба, както и да изпраща изисканата информация за извършваната от кораба дейност.
(5) (нова,ДВ,бр.55 от 2004 г.) За преминаване на пролива Ламанш или при плаване в Северно море изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава задължителни разпореждания към капитаните на кораби, плаващи под българско знаме, за използване единствено услугите на пилот, притежаващ сертификат, издаден от компетентен орган на крайбрежна на пролива Ламанш или Северно море държава.

Чл.94. Когато военни действия независимо от това, дали има обявена война или блокада, застрашават отправното, крайното или предстоящото за посещения пристанище или водите, през които трябва да мине корабът, капитанът е длъжен да вземе всички необходими мерки, за да не допусне залавяне на кораба, намиращите се на него лица, товари, имущества и документи.

Чл.95. (1) Капитанът на кораба е представител на корабопритежателя и на собствениците на товара по отношение на сделките, предизвикани от нуждите на кораба, товара или навлото.
(2) Капитанът като представител на корабопритежателя и на собствениците на товара може да предявява искане и отговаря по искове, които се отнасят до кораба, товара и навлото, ако на това място няма други представители на корабопритежателя или на собствениците на товара.
(3) Ограничаването на правомощията на капитана от страна на корабопритежателя или собственика на товара има правно действие в отношенията между тези лица и капитана, а по отношение на трети лица само ако са им били известни тези ограничения.

Чл.96. (1) Капитанът на кораб, който по време на рейс изпадне в неотложна нужда от парични средства за поправка на кораба, за попълване на принадлежностите му, за издръжка на екипажа и изобщо за продължаване на плаването, има право, ако няма време да изчака разпореждането на корабопритежателя:
а) да продаде излишните корабни принадлежности с изключение на специалните съоръжения;
б) да продаде излишната част от хранителните припаси;
в) да продаде част от товара или целия товар.
(2) Капитанът е длъжен да избере такъв начин за придобиване на средства за продължаване на плаването, който е свързан с най-малко щети за корабопритежателя и за собствениците на товара.

Чл.97. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) В случай, че хранителните припаси, включително и неприкосновеният запас бъдат привършени в открито море или на котвена стоянка по река, отдалечена от населено място в ледови навигационни условия, капитанът на кораба има право да изземе необходимото количество провизии от намиращите се в разпореждане на отделни лица или да изземе част от товара, който може да бъде използуван за храна.
(2) Стойността на иззетите по този начин провизии или товар се заплаща от корабопритежателя или от лицата, които са получили провизии, ако те не са от състава на екипажа и ако съгласно превозния договор издръжката им на кораба не се включва в превозната цена.

Чл.98. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Капитанът на кораба е длъжен по време на плаване по река и море да оказва помощ на хора, намиращи се в опасност, и на бедстващи кораби, ако с това не излага кораба, екипажа и пътниците на сериозна опасност.
(2) Корабопритежателят не отговаря за нарушаване разпоредбите на предходната алинея.

Чл.99. (1) В случай на опасност за пътниците, екипажа, кораба и товара капитанът може да свика по свое усмотрение корабен съвет между членовете на екипажа.
(2) Корабният съвет не може да ограничава правата на капитана. Решението на капитана е окончателно, макар и да противоречи на мнението на корабния съвет.

Чл.100. (1) Ако по преценка на капитана корабът е застрашен от неминуема гибел, капитанът е длъжен да вземе всички мерки за спасяване на пътниците, след което разрешава на корабния екипаж да напусне кораба.
(2) Капитанът напуска кораба последен, като взема всички възможни мерки за спасяването на корабния, машинния и радиотелеграфния дневник, картите на рейса, документите, ценностите и касовата наличност.

Чл.100а. (нов,ДВ,бр.113 от 2002 г.)
(1) Корабопритежателят осигурява медицинско обслужване, лекарства, медицинско оборудване и материали на борда на кораба според вида на кораба, числеността на екипажа и пътниците и продължителността на плаването.
(2) (изм.,ДВ,бр.87 от 2005 г.) Изискванията за осъществяване на медицинското обслужване на кораба се определят с наредба на министъра на транспорта съвместно с министъра на здравеопазването.
(3) Капитанът на кораба или определено от него лице носи отговорност за изпълнението на изискванията за медицинското обслужване и за наличието на лекарствени продукти и медицински изделия на борда на кораба.
(4) Капитанът е длъжен да вземе всички необходими и възможни мерки за привличане на медицинска помощ при неотложна нужда.

Чл.100б. (нов,ДВ,бр.113 от 2002 г.)
(1) След получен писмен сигнал или жалба Изпълнителна агенция "Морска администрация" е длъжна да извърши проверка на условията за живот и труд, периодите на работа и на почивка на екипажа на кораб, намиращ се в българско пристанище.
(2) При констатиране на нарушения след извършената проверка по ал.1 Изпълнителна агенция "Морска администрация" дава задължителни предписания за отстраняването им, адресирани до капитана на кораба. Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да забрани на кораба да отплава от пристанището, преди да бъдат отстранени недостатъците, за което уведомява администрацията на държавата на знамето.
(3) (изм.,ДВ,бр.87 от 2005 г.) Условията и редът за извършване на проверката по ал.1 се определят с наредба на министъра на транспорта.

Чл.101. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) С договор за превоз на товари превозвачът се задължава срещу определено навло (превозна цена) да превози с кораб до определено пристанище (място) товар, който му предоставя или ще му предостави изпращачът, и да предаде този товар на получателя или упълномощено от него лице.
(2) (отм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.)

Чл.102. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат и към крайбрежните (каботажните) превози на товари, доколкото този кодекс или специални разпоредби не предвиждат друго.
(2) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Разпоредбите на тази глава не се прилагат спрямо превоза на пощенски пратки.

Чл.103. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Сключването и съдържанието на договорите за превоз на товари може да се доказва с чартъри, коносаменти и с други писмени доказателства.

Чл.104. (1) Договорите по чл.101 могат да се сключват за превоз на товари, които превозвачът ще извърши с цял кораб или с определена част от товарното му пространство или в определено корабно помещение.
(2) В горните случаи страните уговарят дали ще се извърши превоз на едно или няколко определени пътувания.
(3) (попр., ДВ,бр.58 от 1970 г.) При превоз на масови товари страните могат да ползуват типови форми на чартъри при уреждане на отношенията си.

Чл.105. (1) (попр., ДВ,бр.58 от 1970 г.) Договорите по чл.101 могат да се сключват и за отделни товарни пратки, единични или партидни, определени по бройки, размери и тежина.
(2) Страните могат да предвидят с един договор превозването на множество последователни пратки в уговорени срокове, когато превозвачът поддържа редовна линия до местоназначението (абонаментни превози).

Чл.106. Чартърът трябва да съдържа наименованието на страните и размера на навлото, означение на кораба и товара, мястото на натоварване и местоназначението или направлението на кораба. В чартъра могат да се включат по съгласие на страните и други условия или уговорки. Чартърът се подписва от изпращача и превозвача или техни пълномощници.

Чл.107. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Договорът за превоз (по чартър) урежда отношенията между изпращача и превозвача.
(2) Уговорките в договора (чартъра) имат действие спрямо получателите, ако коносаментите изрично ги възпроизвеждат или ако изрично препращат към документа, в който те са изложени.

Чл.108. (1) След като приеме товара на кораба, превозвачът издава на изпращача коносамент.
(2) Ако изпращачът е натоварил на кораба товари за няколко получатели или различни товари или партиди за един и същ получател, превозвачът е длъжен да му издаде отделни коносаменти за всяка пратка или партида.
(3) Ако преди натоварването на пратките в кораба превозвачът е издал на изпращача коносамент за приемането им за превоз, след натоварването им той е длъжен да издаде коносамент за приетите товари на кораба срещу връщане на предварително издадения коносамент.
(4) В случаите на ал.3 превозвачът може със съгласието на изпращача, вместо да издава нов коносамент, да направи бележка върху издадения вече коносамент, че приетите за превоз товари са натоварени на кораба, като посочи името на кораба и датата на натоварването.

Чл.109. (1) Превозвачът издава коносамент за товара, приет на кораба, въз основа на писмен ордер за натоварване, подаден преди натоварването и подписан от изпращача или от натоварено от него лице (товарач).
(2) Този ордер трябва да съдържа данни за вида и естеството на товарите, количеството и състоянието им, броя на пратките (колетите), марките (знаците), поставени върху тях, и потвърждение, че са изпълнени всички изисквания за износ, превоз и внос.
(3) Изпращачът отговаря спрямо превозвача за всички последици от неправилното, невярното или непълното посочване на данните в ордера.

Чл.110. Коносаментът трябва да съдържа:
1. Наименованието на превозвача.
2. Наименованието на изпращача.
3. Наименованието на получателя, посочване на местоназначението и определяне, дали коносаментът е на заповед, поименен или е на приносител. Ако липсва уговорка относно вида на коносамента или ако се издава на заповед, без да се посочва получател, той се счита издаден на заповед на изпращача.
4. Наименованието на кораба.
5. Наименованието на товара, броя на колетите, тежината на товара и на отделните пратки, обема и размерите.
6. Данни за външното състояние на товара и неговата опаковка.
7. Марки или знаци, необходими за установяване на идентичността на товара, дадени от изпращача в писмена форма преди започване на товаренето, ако те са надписани или по друг начин са закрепени на отделни колети на товара или неговата опаковка.
8. Уговорка за навлото и други припадащи се на превозвача вземания, както и посочване, дали те вече са напълно платени или трябва да бъдат платени в съответствие с условията, съдържащи се в чартъра или други документи.
9. Мястото на натоварването.
10. Мястото на разтоварването.
11. Броя на издадените екземпляри на коносамента.
12. Дата и място на издаването на коносамента.
13. Подпис на превозвача, капитана на кораба или друг представител на превозвача.

Чл.111. (1) Превозвачът има право да впише в коносамента забележка, ако външното състояние на товара или неговата опаковка дават достатъчно основание за съмнение.
(2) Превозвачът има право да откаже да впише в коносамента обявените му от изпращача данни относно количеството, размерите, обема и отличителните свойства на товара, ако той има сериозно основание да счита, че тези данни не съответствуват на фактическото състояние на товара в момента на товаренето или ако няма възможност да ги провери.
(3) Превозвачът може да откаже да впише в коносамента данни относно марките или знаците на товара, ако те не са поставени на отделните колети на товара или върху тяхната опаковка по такъв начин, че да могат при нормални условия да се четат или разпознават до края на пътуването.
(4) Ако товарът е предаден за превоз в опаковка, превозвачът може да впише в коносамента забележка, че съдържанието на колетите му е неизвестно.
(5) Когато товарът се приема за превоз в насипно или наливно състояние и данните във връзка с него не са били проверени при натоварването, превозвачът може да отбележи тия обстоятелства в коносамента, ако не е имал възможност да направи проверка.

Чл.112. (1) Ако датата на издаването не е изрично посочена в коносамента, счита се, че това е датата, в която е извършено натоварване на пратката върху кораба.
(2) Ако броят на екземплярите не е изрично посочен в коносамента, счита се, че на изпращача е издаден само един оригинален екземпляр.

Чл.113. (1) По искане на изпращача превозвачът издава коносамента в повече от един оригинални екземпляри в еднакво съдържание и копия от коносамента.
(2) Копие от коносамента остава на кораба заедно с товара.
(3) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) При крайбрежните превози по вътрешните водни пътища превозвачът издава на изпращача коносамент или товарителница.

Чл.114. (1) Когато са издадени повече от един оригинален екзепляр на коносамента, изпращачът може да упражни правото си да иска разтоварване и връщане на пратките в отправното пристанище, предаване на пратките в междинно пристанище или на друг получател само ако представи всички издадени оригинални екземпляри.
(2) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и в случаите, когато същото право се упражнява от приобретателя на коносамента.
(3) Ако превозвачът предаде товара на получателя, легитимиран по един от оригиналните екземпляри на коносамента, останалите оригинални екземпляри изгубват силата си.

Чл.115. Коносаментът може да бъде издаден:
а) на името на определен получател (поименен коносамент);
б) на заповед на посочения получател или на изпращача (коносамент на заповед) и
в) на приносител.

Чл. 116. Коносаментът има действие в отношенията между превозвача и легитимирания получател на товара.

Чл.117. (1) Коносаментът представлява доказателство, че товарът, означен в него, е приет за превоз и се намира вече на кораба.
(2) След издаването на коносамента се счита, че товарът, означен в него, съответствува по вид, количество и външно състояние на данните, които се съдържат в същия коносамент.

Чл.118. (1) Коносаментът легитимира получателя, посочен в него или легитимиран по него, да се разпорежда с товара, включително да го залага за обезпечаване на акредитиви, както и да иска да му бъде предаден този товар.
(2) Предаването на коносамента има сила като предаване на товара в отношенията между легитимирания получател и лицето, на което той го е прехвърлил.
(3) Получателят, легитимиран по коносамента, може да иска предаване на товара и в пристанище преди местоназначението при условията на чл.114.
(4) Запорът върху коносамента, извършен от кредитори на легитимирания получател, има действие като запор върху самия товар.

Чл.119. (1) Поименният коносамент може да се прехвърли от получателя според правилата, установени за прехвърляне на вземания.
(2) Коносаментът на заповед може да се прехвърли с пълно или бланково джиро. Приобрeтателят по бланковото джиро може да прехвърли коносамента с предаване или с ново джиро. Приобретателят на коносамента на заповед по силата на джиросване не може да упражнява право на регрес срещу джиранта.
(3) Коносаментът на приносител се прехвърля с предаване.

Чл.120. (1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Превозвачът, който поеме задължение за превоз, в който ще участвуват други превозвачи по море, река, железници, с моторни превозни средства или с въздухоплавателни средства, и ако изпращачът поиска това, издава коносамент за целия превоз на товара до крайното му предназначение (директен коносамент).
(2) В този коносамент се посочват и пристанищата или местата за претоварване, както и другите видове превоз, които ще бъдат използвани до местоназначението. Първият превозвач се задължава да сключи или да осигури сключването на договорите с последващите.
(3) Превозвачът, който е издал директния коносамент, отговаря солидарно със следващите превозвачи за изпълнението на задълженията по целия превоз до предаването на товара на крайния получател. Всеки от останалите превозвачи отговаря за своята част от превоза солидарно с първия превозвач.
(4) (доп.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) По отношение на частите от общия превоз, които не съставляват превоз по море и река, се прилагат правните разпоредби за съответния вид превози.
(5) Ако не може да се определи по коя част от общия превоз са настъпили погиване или повреди на товара, констатирани в крайното местоназначение, получателят може да иска обезщетение и от последния превозвач. Последният превозвач е длъжен да упражни и правата на предишните превозвачи при предаването на товара, които му са известни.
(6) Превозвачът, участник в извършването на превоз с директен коносамент, ако заплати обезщетението на получателя, има право да иска от другите превозвачи възстановяване на съответните части от общата превозна цена.
(7) Превозвач, който издава директен коносамент, може да ограничи в него своята отговорност само за пътя, през който той е извършил превоза. Това не освобождава превозвача от задължението да прояви дължимата грижа за правилното изпълнение на по-нататъшния превоз.

Чл.121. (1) Лицето, което е легитимирано да се разпорежда с товара на коносамента, може, ако това е уговорено в превозния договор, да поиска от превозвача да изда де до капитана писмени нареждания за предаване на отделни части от товара (деливъри ордерс) на посочени в тях получатели.
(2) В писмените нареждания, които издава по силата на горното искане, превозвачът означава в коносамента вида, количеството и качеството на товарите по всяко отделно нареждане. Писмените нареждания се подписват от превозвача и от лицето, поискало издаването им.
(3) Когато целият товар, посочен в коносамента, е разпределен по нарежданията за предаване, оригиналният коносамент или оригиналните екземпляри от коносамента се задържат от превозвача. В противен случай издаването на нарежданията за предаване на части от товара се отбелязва върху коносаментите.
(4) Писмените нареждания за предаване на части от товара са ценни книги. Означените в тях пратки могат да се прехвърлят чрез прехвърляне на самите нареждания за предаване.

Чл.122. Изпращачът, при договора за чартърен превоз, може да натовари и изпрати, даже при едно и също пътуване, товари за различни получатели, в едно и също или в различни пристанища, предвидени в договора. За товара за всеки отделен получател се издава отделен коносамент.

Чл.123. Изпращачът по чартърен превоз може без съгласието на превозвача да отстъпи правата си изцяло или частично на друго лице по договор за чартърен превоз. Той обаче остава солидарно отговорен спрямо превозвача за изпълнението на договора за чартърен превоз заедно с това лице.

Чл.124. (1) Ако договорът за превоз има за предмет отделни вещи или пратки, изпращачът ги предава за превоз в уговореното или обичайно време.
(2) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Ако отделните товари или пратки следва да се предават с опаковка, изпращачът трябва да ги постави в годна за превоз опаковка.
(3) Натоварването и разтоварването на отделни вещи или пратки върху кораба при линейните превози, както и тяхното подреждане и закрепване се извършва от превозвача, освен ако бъде уговорено друго.
(4) Разпоредбите относно сталийното и контрасталийното време и относно плащането на демюрейдж и диспач не се прилагат при линейните превози, освен ако бъде уговорено друго.

Чл.125. (1) При превоз с цял кораб, част от кораб или с цяло помещение превозвачът може да извърши натоварването върху друг кораб само със съгласието на изпращача.
(2) При превоз на отделни пратки превозвачът може при липса на изрична забрана в договора да замени определения кораб с друг равностоен кораб. Той е длъжен да подаде заместващия кораб в уговорения срок и да уведоми за това изпращача.
(3) Ако превозвачът поддържа редовни линии до определени местоназначения,той може да натоварва приетите за превоз отделни товари или пратки с всеки от линейните си кораби, освен ако естеството на товара изисква превозът да се извърши с кораб, който има съответните съоръжения, хладилни инсталации и други.

Чл.126. (1) Превозвачът е длъжен до началото на пътуването да приведе кораба в състояние на годност за плаване с оглед естеството на товара и предстоящото плаване, да го стъкми надлежно, да го обезпечи с екипаж и го снабди с всичко необходимо, както и да постави трюмовете, хладилните и други помещения, в които ще се товарят пратките, в изправно състояние, годно за приемането, превозването и съхраняването на тези товари. Уговорки, които противоречат на тази разпоредба, нямат сила.
(2) Превозвачът не носи отговорност, ако докаже, че немореходното състояние на кораба е било предизвикано от недостатъци, които не са могли да бъдат открити при проявяване от него на дължимата грижа (скрити недостатъци).
(3) Превозвачът е длъжен да предостави кораба готов за натоварване в уговореното или обичайно място и в уговореното време и да го предостави на разположение на изпращача през течение на уговорените срокове за извършване на натоварването.
(4) При договорите за чартърен превоз превозвачът е длъжен по указание на изпращача да доведе кораба на определеното място, ако то е безопасно и достъпно за приставане на кораба и за извършване на натоварването, както и за излизане на кораба с товара.
(5) Ако изпращачите са няколко и не са могли да се споразумеят относно указанието на мястото, на което трябва да се предостави корабът за натоварване, превозвачът предоставя кораба на обичайно приетото място.

Чл.127. (1) Превозвачът е длъжен да уведоми писмено изпращача за предоставянето на кораба в мястото за натоварване, в състояние на готовност за започване на натоварването. Ако изпращачът е възложил на друг да извърши натоварването и е съобщил това предварително на превозвача, съобщението се изпраща на товарача.
(2) Изпращането на известие до изпращача за предоставяне на кораба за натоварване, ако не отговаря на действителността в момента на получаването, се смята за нестанало, а превозвачът дължи обезщетение за вредите, които са причинени на изпращача.

Чл.128. (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Ако предоставеният кораб, част от кораб или корабно помещение са с по-малка площ или пространство за натоварване от уговореното, изпращачът може да иска съразмерно намаление на навлото и обезщетение за вредите, които е претърпял от това, но не повече от навлото за ненатоварения товар, а ако несъответствието е особено значително - и да развали договора.

Чл.129. (1) Изпращачът е длъжен да предаде товара на кораба в изправна опаковка, годна да издържи превоза и претоварването и да опази товара. Той е длъжен да постави върху товарите марки (знаци), годни да се запазят до края на превоза.
(2) Ако товарите са опасни или за тях се предвижда полагане на особени грижи, изпращачът трябва да означи това върху самите товари.

Чл.130. (1) Изпращачът е длъжен да предаде своевременно на превозвача документите, които се изискват от пристанищните, митническите, санитарните или други разпоредби във връзка с вида и свойствата на товара.
(2) Той отговаря пред превозвача за вредите, които му причини поради късното връчване или връчване на недостатъчни, непълни или неверни документи за товара.
(3) Превозвачът не е длъжен да проверява истинността и пълнотата на документите, които му предава изпращачът.

Чл.131. (1) Ако изпращачът не предаде в уговорения срок товара за превоз, превозвачът има право да получи цялото навло, освен ако е уговорено друго.
(2) Ако изпращачът предаде за натоварване върху кораба по-малко количество товари, отколкото е предвидено по договора, това не го освобождава от задължението да плати цялото навло за кораба, за уговорената част от него или за уговореното корабно помещение, освен ако е уговорено друго.
(3) Ако изпращачът натовари пратки в количество, по-голямо от предвиденото, превозвачът има право да свали натовареното в повече от кораба за сметка на изпращача, както и да иска от него обезщетение за претърпените вреди.
(4) Ако превозвачът остави натоварените по-големи количества в кораба или корабните помещения, той има право да иска съответно увеличение на навлото.

Чл.132. При единични (отделни) пратки превозвачът запазва правото си на цялото навло, ако изпращачът не ги предаде в уговорения срок за превоз изцяло или частично.

Чл.133. (1) При договори за превоз с цял кораб, с част от кораб или с определени корабни помещения изпращачът може да предаде други товари за превоз, различни по вид от предвидените в договора, ако това не влошава положението на превозвача, не предизвиква удължаване на времето за натоварване, не излага на опасност кораба или неговите съоръжения, както и товарите на други изпращачи.
(2) При замяна на товари изпращачът не може да иска намаляване на навлото, макар за превозите на товарите, предавани вместо уговорените, навлото да е по-ниско.
(3) Ако замяната води до по-високо навло, изпращачът е длъжен да заплати разликата.

Чл.134. Ако договорът за превоз се отнася до цял кораб или до определени помещения в него, превозвачът не може да приема за превоз товари на други изпращачи в тях, макар товарите на първия изпращач да не са заели цялата уговорена площ или пространство на кораба. По искане на изпращача той е длъжен да снеме чуждите товари, преди корабът да отплава.

Чл.135. (1) Превозвачът има право да откаже да приеме, а ако констатира, че са натоварени, да разтовари от кораба такива пратки, които са забранени за износ от страната, където се извършва натоварването, както и на всякакви стоки, съставляващи контрабанда.
(2) Превозвачът има право да откаже да приеме, а ако са натоварени, да разтовари от кораба лесно възпламенителни, избухливи и други опасни товари, ако те са били посочени в декларацията на изпращача под неправилно или непълно наименование.
(3) Горните разпоредби се прилагат и за всякакви видове товари, натоварени върху кораба без знание на превозвача.
(4) В горните случаи разноските за разтоварване, обезщетението за закъснение и рискът остават за сметка на изпращача. Освен това изпращачът носи и отговорност по чл.182.

Чл.136. (1) Натоварването в кораба се извършва по товарен план, изготвен от превозвача.
(2) Ако договорът не предвижда друго, изпращачът трябва за своя сметка да предостави товара по протежение на борда на кораба с оглед правилното му натоварване.
(3) Превозвачът е длъжен да положи дължимата грижа и да даде съдействие на изпращача или товарача с цел да се постигне правилно подреждане и прикрепване на товарите, необходимото им отделяне един от друг, като предостави и съответните подложки, прегради и др.
(4) Сепарационните материали и материалите за укрепване се предоставят от страната, определена в договора.

Чл.137. (1) При превози с цял кораб или част от кораб изпращачът не може да поставя товарите в каютите, помещенията на корабния екипаж и за съхранение на корабните припаси, корабните съоръжения и горивото.
(2) Капитанът не може да нареди пратките да се товарят от изпращача на палубата на кораба, освен ако изпращачът (товарачът) даде писмено съгласие за това. Изключение се допуска за видовете товари, които действуващите правила разрешават да се поставят на палубата. Ако за превоза на товари върху палубата се издава коносамент, това съгласие се отбелязва върху него.

Чл.138. (1) По взаимно съгласие на изпращача и превозвача товарите могат да се поставят и превозват в помещения, пломбирани от изпращача.
(2) (отм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.)

Чл.139. Изпращачът може да иска от превозвача да му издава съобразно с хода на товаренето разписки (щурмански разписки) за приетите на кораба партиди от товара. В тях се означават видът, количеството и външното състояние на товара, опаковката и знаците. Тези разписки се връщат на превозвача при издаване на коносамента.

Чл.140. (1) Срокът, през течение на който трябва да се извърши натоварването на цялото количество върху кораба (сталийното време), се определя от договора. Ако договорът не съдържа изрична уговорка, натоварването се извършва в сроковете, установени от обичая в пристанището.
(2) Ако не е уговорено или установено друго, срокът за натоварването започва да тече от деня, който следва изпращането на известието за готовност на кораба за товарене, като при изчисляването му се вземат предвид работните дни и часове на съответното пристанище.
(3) Времето, през което товаренето не започва или прекъсва поради причини, за които превозвачът отговаря, или поради непреодолима сила или атмосферни условия, застрашаващи товара или правилността или безопасността на товаренето, се приспада от срока за натоварването.

Чл.141. При превоз с цял кораб изпращачът може да нареди на превозвача

корабът да отплава дори преди да е изтекъл срокът за натоварване и целият товар да не е бил натоварен на кораба. Превозвачът запазва правото си върху цялото навло.

Чл.142. (1) Страните могат да предвидят допълнителен срок за натоварване след изтичане на първоначалния (контрасталийно време), като уговарят и размера на плащането поради закъснение на натоварването (демюрейдж).
(2) За предсрочно натоварване може да се уговори съответно възнаграждение (диспач) в полза на изпращача.
(3) Ако страните не са определили изрично продължителността на допълнителния срок, размера на плащанията поради закъснение след сталийното време или на възнаграждението за предсрочно натоварване, прилагат се разпоредбите или обичаите, действуващи в пристанището на натоварването. Ако такива разпоредби или обичаи липсват, размерът на плащането поради закъснение се определя според разходите за издръжка на кораба и екипажа през цялото време на закъснението, а размерът на възнаграждението за предсрочно натоварване възлиза на половината от съответното плащане поради закъснение.

Чл.143. (1) Когато договорът е за превоз с част от кораб или с определено корабно помещение, превозвачът може да откаже приемането на товара, непредаден в срока за натоварване в уговорения допълнителен срок, и да отплава. В този случай превозвачът има право да иска заплащане на цялото навло.
(2) Когато обаче договорът е за превоз с цял кораб, превозвачът няма право да откаже да приеме товари, предоставени за натоварване, преди изтичане на сталийното време или контрасталийното време, когато договорът съдържа такава клауза, макар поставянето на тия товари върху кораба да го задържи и след установения срок. В такъв случай обаче изпращачът е длъжен да обезщети и вредите, които превозвачът е претърпял поради забавянето на кораба извън контрасталийното време.

Чл.144. (1) Превозвачът е длъжен да се грижи за опазване на товара от приемането до предаването му на получателя, както и за интересите на всички лица по отношение на товара.
(2) За храненето и поенето на превозвани животни се грижи изпращачът или натоварен от него придружител, ако не бъде изрично уговорено друго. Ако приетите за превоз товари с оглед на естеството им се нуждаят от особени грижи или особен надзор, включително и от специална температура, и това е посочено в договора и е означено върху единиците товар, превозвачът трябва да положи и тези специални грижи. В тези случаи превозвачът има право на добавка към навлото.

Чл.145. (1) Превозвачът трябва да извърши превоза в уговорените срокове, а при липса на уговорка - в обичайно приетите срокове.
(2) Отклонението от определения маршрут поради оказване на помощ и спасяване на човешки живот, кораби и товари по море или по д