Чл.1. (1) Този кодекс урежда:
1. застраховането и презастраховането;
2. застрахователното и презастрахователното посредничество;
3. условията за започване, извършване и прекратяване на дейностите по т.1 и 2;
4. застрахователния договор;
5. задължителното застраховане, и
6. застрахователния надзор.
(2) Разпоредбите на този кодекс не се прилагат за дейностите по допълнително социално осигуряване и по доброволно здравно осигуряване, доколкото друго не е предвидено в закон.

Чл.2. Целите на този кодекс са:
1. осигуряване защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги, и
2. създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар.

Чл.3. Застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности, включително:
1. оценка на застрахователния риск;
2. определяне на застрахователната премия;
3. установяване на настъпило застрахователно събитие;
4. определяне размера на причинените вреди;
5. управление на собствените средства и на активите, които служат за покритие на техническите резерви на застрахователя;
6. прехвърляне на всички или на част от застрахователните рискове, покрити от застраховател, на презастраховател (пасивно презастраховане);
7. предоставяне от застрахователя на услуги по застраховка "Помощ при пътуване" по раздел II, буква "А", т.18 от приложение No 1 чрез наети от него лица и със собствени технически средства.

Чл.4. Презастраховането е дейност по поемане от презастраховател по силата на презастрахователен договор на всички или на част от рисковете, покрити от застраховател, срещу отстъпване на застрахователна премия (активно презастраховане) и пряко свързаните с това дейности.

Чл.5. (1) Застрахователно и презастрахователно посредничество е извършване по занятие на дейност, изразяваща се в оказване на съдействие при подготовката, сключването и изпълнението на застрахователни, съответно презастрахователни договори, в сключването от името на застрахователя, съответно по възлагане от потребител на застрахователни услуги, на такива договори и в съдействие във връзка с упражняване на правата и изпълнение на задълженията по такива договори, включително в случаите на настъпване на застрахователно събитие, както и в предоставянето на консултации във връзка с такива договори.
(2) Не е застрахователно или презастрахователно посредничество:
1. извършването на дейностите по ал.1 от застраховател, съответно презастраховател, или негови служители;
2. инцидентното предоставяне на информация при извършването на друга професионална дейност, чийто предмет не е съдействие на потребители на застрахователни услуги при подготовката, сключването и изпълнението на застрахователни, съответно презастрахователни договори;
3. извършването по занятие на дейност по уреждане на претенции, и
4. извършването на дейност по изготвянето на експертни оценки.

Чл.6. (1) Застраховането се извършва на принципа на доброволност.
(2) Задължително застраховане се установява със закон или с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.

Чл.7. Регулирането и надзорът върху дейностите по чл.1, ал.1 се извършват от Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък "комисията", както и от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", наричан по-нататък "заместник-председателя".

Чл.8. (1) Застраховател е:
1. акционерно дружество, кооперация, както и застраховател от трета държава чрез клон, регистриран по Търговския закон, получили лиценз при условията и по реда на този кодекс;
2. застраховател от държава членка при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.
(2) Презастраховател е акционерно дружество, получило лиценз по този кодекс, както и лице, получило лиценз за извършване на активно презастраховане по седалището си.
(3) Застрахователен или презастрахователен посредник е:
1. застрахователен брокер или застрахователен агент, регистриран при условията и по реда на този кодекс;
2. застрахователен посредник от трета държава, регистриран при условията и по реда на този кодекс;
3. застрахователен посредник от държава членка, който извършва дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.

Чл.9. (1) Не се допуска извършването от един и същ застраховател на застраховане по видове застраховки по раздел I и по раздел II от приложение No 1, с изключение на застраховка "Злополука".
(2) Застрахователно акционерно дружество може да извършва и активно презастраховане след получаване на отделен лиценз.
(3) Не се допуска извършването от застраховател, съответно презастраховател, на друга търговска дейност.
(4) Застраховател или презастраховател не може да участва като неограничено отговорен съдружник в търговско дружество.
(5) Не се допуска извършването на дейност по застрахователно посредничество като застрахователен брокер и застрахователен агент от едно и също лице.

Чл.10. (1) Застрахователното акционерно дружество е акционерно дружество, получило лиценз за извършване на застраховане по този кодекс.
(2) Застрахователното акционерно дружество се учредява, извършва дейността си, преобразува се и се прекратява по реда на Търговския закон, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.
(3) Застрахователното акционерно дружество може да открива повече от един клон по Търговския закон в едно населено място, включително в населеното място по седалището си.
(4) Застрахователното акционерно дружество има право да извършва застраховане само по посочените в лиценза видове застраховки, освен в случаите на покриване на спомагателни рискове при условията на раздел II, буква "В" от приложение No 1.

Чл.11. (1) Фирмата на застрахователното акционерно дружество съдържа думата "застраховане" или нейни производни на български език и може да съдържа думата "застраховане" или нейни производни и на чужд език.
(2) Лице, което не притежава лиценз за извършване на дейност като застраховател, не може да използва в своето наименование, в рекламната си или друга дейност думата "застраховане" или нейни производни на български или на чужд език.

Чл.12. (1) Размерът на вписания капитал на застрахователното акционерно дружество не може да бъде по-малък от минималния размер на гаранционния капитал по чл.82, ал.1 или 3.
(2) Капиталът по ал.1 трябва да бъде изцяло записан и внесен към датата на подаване на заявление за получаване на лиценз.
(3) Вноските в капитала на застрахователното акционерно дружество са само парични и не могат да се правят със заемни средства, със средства с недоказан произход или със средства, получени в резултат от незаконна дейност.
(4) Застрахователното акционерно дружество издава само поименни безналични акции с право на един глас всяка.

Чл.13. (1) Всеки член на управителен или контролен орган на застрахователното акционерно дружество, както и всяко лице, оправомощено да управлява или да представлява застрахователното акционерно дружество, трябва да:
1. има висше образование и да притежава подходяща професионална квалификация, необходима за управление на дейността на застрахователното акционерно дружество;
2. притежава професионален опит в сферата на икономиката или финансите;
3. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
4. не е било през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. не е обявявано в несъстоятелност и да не се намира в производство по несъстоятелност;
6. не е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до трета степен с друг член на управителен или контролен орган на дружеството;
7. не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност;
8. не е било през последната една година преди акта на съответния компетентен орган член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, на което е бил отнет лиценз за извършване на дейност, подлежаща на лицензионен режим, освен в случаите, когато лицензът е бил отнет по искане на дружеството, както и ако актът за отнемане на издадения лиценз е бил отменен по надлежния ред;
9. не е било освобождавано от длъжност в управителен или контролен орган на търговско дружество въз основа на приложена принудителна административна мярка, освен в случаите, когато актът на компетентния орган е бил отменен по надлежния ред.
(2) Изискванията на ал.1 се отнасят и за физическите лица, които представляват юридически лица - членове на управителните и контролните органи на застрахователното акционерно дружество.
(3) Член на управителен или контролен орган на застрахователно акционерно дружество, както и лице, оправомощено да го управлява или представлява, трябва да бъде лице, което се ползва с добра репутация и не застрашава управлението на застрахователя, интересите на потребителите и не възпрепятства застрахователния надзор.
(4) Изпълнителен директор или друго лице, което е оправомощено да управлява и представлява застрахователното акционерно дружество, трябва да има висше образование с присъдена образователно-квалификационна степен "магистър" или образователна и научна степен "доктор" и да не заема другаде платена длъжност по трудово правоотношение, освен като сътрудник в научен институт или преподавател във висше училище. Физическите лица - граждани на трета държава, трябва да имат и разрешение за продължително пребиваване в Република България.
(5) Обстоятелствата по ал.1, т.3 се установяват за български граждани със свидетелство за съдимост и декларация за липса на осъждане извън Република България, а за лицата, които не са български граждани - с декларация за липса на осъждане, когато в държавата по обичайното им местопребиваване не се издава официален документ за удостоверяване липса на предходно осъждане. Обстоятелствата по ал.1, т.4-9 се удостоверяват с декларация. Документите по изречение първо и второ се признават, в случай че са представени до три месеца от датата на издаването им.
(6) Лицата по ал.1 и 2 подлежат на одобряване от заместник-председателя преди вписването в търговския регистър, съответно преди назначаването на длъжност, за която вписване не се изисква. Заместник-председателят се произнася в едномесечен срок от подаване на заявлението.
(7) При констатиране на непълноти или противоречия със законовите изисквания в документите към заявлението по ал.6 заместник-председателят изисква от заявителя отстраняването на нередовностите в едномесечен срок. Срокът за произнасянето по ал.6 спира да тече в периода от изпращане на съобщението за отстраняване на нередовностите до получаването на допълнителните документи.

Чл.14. (1) Лице по чл.13, ал.4 притежава професионален опит, ако:
1. в продължение на не по-малко от 3 години е заемало длъжност в управителен орган на застраховател, презастраховател, здравноосигурително или пенсионноосигурително дружество;
2. в продължение на не по-малко от 5 години е заемало длъжност в контролен орган или друга ръководна длъжност в застраховател, презастраховател, здравноосигурително дружество, пенсионноосигурително дружество или банка;
3. в продължение на не по-малко от 5 години е заемало длъжност като представляващ застрахователен брокер, непосредствено ръководещ дейността по застрахователно посредничество, когато дейността на брокера по застрахователни сделки е съизмерима с дейността на застрахователя;
4. в продължение на не по-малко от 10 години е заемало ръководна длъжност в държавна институция в сферата на икономиката и финансите, а ако лицето е с икономическо или юридическо образование - не по малко от 5 години;
5. е хабилитирано лице в областта на икономиката или правото.
(2) Член на управителен или контролен орган на застрахователно акционерно дружество, извън случаите по ал.1, може да бъде лице, което е работило поне три години на друга ръководна длъжност в застраховател, презастраховател, здравноосигурително дружество, пенсионноосигурително дружество, банка, държавна институция или като представляващ застрахователен брокер, непосредствено ангажиран с дейността по застрахователно посредничество.

Чл.15. Заместник-председателят отказва да издаде одобрение и в случаите, когато въпреки формалното наличие на изискванията на чл.13, ал.1, т.1 и чл.14 прецени, че лицето не притежава достатъчна професионална квалификация и опит, необходими да участва ефективно в управлението на застрахователя, за който се отнася искането. Мотивираният отказ се изпраща на застрахователя, за който се отнася искането.

Чл.16. (1) Лице, което пряко, заедно със или чрез свързани лица притежава 10 или повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание на едно застрахователно акционерно дружество или друго участие, което му дава възможност да го контролира, трябва да бъде безспорно установено и да отговаря на изискванията на:
1. член 13, ал.1, т.3, 4, 5, 7, 8 и 9 и ал.3, както и да има подходяща квалификация и опит, които да гарантират благоразумното управление на застрахователя - ако е физическо лице;
2. член 13, ал.1, т.4 и 5 - ако е юридическо лице.
(2) Изискванията на ал.1, т.1 се отнасят и за физическите лица - членове на управителен или контролен орган на юридическо лице по ал.1, както и за физическите лица, които представляват юридическо лице по ал.1.
(3) Лице, което възнамерява да придобие участие в капитала на застрахователно акционерно дружество при условията на ал.1, както и да увеличи впоследствие участието си, така че да придобие пряко, заедно със или чрез свързани лица 20, 33, 50 или повече от 50 на сто от гласовете в общото събрание на застрахователно акционерно дружество, уведомява писмено за това заместник-председателя преди придобиването.
(4) Когато придобиването по ал.1 и 3 става при търговия на акции на фондова борса или на друг регулиран пазар на ценни книжа, уведомлението се извършва след сключването на сделката. Приобретателите не могат да упражняват правото си на глас, преди да е изтекъл срокът по ал.6, освен ако заместник-председателят разпореди по-рано вписването на промяната на акционерното участие в регистрите на комисията. Преди да е изтекъл срокът по ал.6, акциите, придобити по реда на тази алинея, не се вземат предвид при определяне на кворума на общото събрание на акционерите, освен ако е налице обстоятелството по изречение второ.
(5) Уведомяването по ал.1, 3 и 4 се извършва чрез подаване на заявление, към което се прилагат следните документи:
1. декларация по образец, утвърден от заместник-председателя, относно произхода на средствата, с които са направени вноските срещу записани акции, и че те не са заемни;
2. декларация за свързани лица по смисъла на § 1, т.12 от допълнителните разпоредби;
3. за липса на предходно осъждане по чл.13, ал.5 за лицата по ал.1, т.1 и по ал.2;
4. копие от документ за самоличност на физическо лице или удостоверение за актуално правно състояние на юридическо лице;
5. за професионалната квалификация и опита на физическото лице или на членовете на управителния орган на юридическото лице;
6. устав или други аналогични учредителни документи за юридическите лица;
7. заверен препис от решението на компетентния орган съгласно закона, устава или учредителния договор за участие на лицето в капитала на застрахователното акционерно дружество;
8. декларация, че не са налице обстоятелствата по чл.13, ал.1, т.4, 5, 7, 8 и 9;
9. за платени данъци за последните три години и за липса на задължения към държавата и общините от съответните органи по постоянния адрес, седалището и мястото на стопанска дейност на лицето;
10. одитираните финансови отчети за последните три години, ако лицето е било длъжно да ги изготвя;
11. референция от компетентен орган, осъществяващ финансов надзор по постоянния адрес или седалището на лицето.
(6) В тримесечен срок от уведомяването по ал.1, 3 или 4 заместник-председателят издава забрана за придобиване на заявеното участие, ако прецени, че лицето застрашава стабилността на застрахователя или интересите на застрахованите или не отговаря на изискванията на този кодекс и на актовете по прилагането му.
(7) В срока по ал.6 заместник-председателят може да одобри извършването на промяната на акционерното участие, както и да определи максимален срок, в който да бъде извършено придобиването по ал.3.
(8) Лицата по ал.1 и 3, придобили участие, без да са подали уведомление преди изтичането на срока по ал.6 или в нарушение на забрана на заместник-председателя, не могат да упражняват правото си на глас. Правото на глас на лицата по изречение първо не се взема предвид при определяне наличието на кворум за провеждане на общото събрание.
(9) Ако заместник-председателят не издаде забрана в срока по ал.6, лицето има право да придобие заявеното от него участие.
(10) Лице, което възнамерява да намали участието си под 50, 33, 20 или 10 на сто от гласовете в общото събрание на застрахователно акционерно дружество или по друга причина престава да упражнява контрол върху застрахователното акционерно дружество, предварително уведомява за това заместник-председателя.
(11) Застрахователното акционерно дружество и Централният депозитар уведомяват заместник-председателя за всяко придобиване на участие по ал.3, съответно за намаляване на участие по ал.10, в тридневен срок от узнаването.
(12) Лице, което придобива едно или повече на сто от акциите на застрахователно акционерно дружество или увеличава участието си така, че то надхвърля едно на сто от акциите на дружеството, е длъжно да се идентифицира пред заместник-председателя и да представи декларациите по ал.5, т.1 и 2 и декларация за липса на задължения към държавата и общините.
(13) Застрахователното акционерно дружество представя в комисията ежегодно до 31 март справка по утвърден образец за лицата, които притежават пряко, заедно със или чрез свързани лица 10 или повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание на застрахователното дружество.

Чл.17. (1) Взаимозастрахователна кооперация е кооперация, получила лиценз за извършване на застраховане.
(2) Взаимозастрахователната кооперация се учредява, извършва дейността си, преобразува се и се прекратява по реда на Закона за кооперациите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.
(3) Предметът на дейност на взаимозастрахователната кооперация обхваща един или повече видове застраховки по раздел I на приложение No 1 със или без застраховка "Злополука".
(4) Взаимозастрахователната кооперация има право да извършва застраховане само по посочените в лиценза видове застраховки.

Чл.18. (1) Наименованието на взаимозастрахователната кооперация не може да съдържа името на член-кооператор.
(2) За взаимозастрахователната кооперация се прилага съответно чл.11.

Чл.19. (1) Взаимозастрахователната кооперация се учредява най-малко от 500 лица. Учредител и член на взаимозастрахователна кооперация може да бъде физическо лице, навършило 18-годишна възраст, което не е поставено под запрещение.
(2) Учредителите се застраховат във взаимозастрахователната кооперация, след като тя получи лиценз за извършване на застраховане, и внасят застрахователна вноска по избрана от тях застраховка по раздел I от приложение No 1 за първата година.
(3) Членството във взаимозастрахователната кооперация възниква или се прекратява едновременно със сключването или прекратяването на застрахователния договор съгласно общите условия.

Чл.20. (1) Всеки член-кооператор прави встъпителна и дялова вноска, размерът на които се определя в устава, и сключва с взаимозастрахователната кооперация застрахователен договор по застраховка "Живот" по раздел I от приложение No 1 със срок на действие, не по-кратък от три години. Дяловите вноски служат за попълване на минималния гаранционен капитал.
(2) За достигане на минималния гаранционен капитал и границата на платежоспособност общото събрание с обикновено мнозинство от всички член-кооператори може да вземе решение за събиране на допълнителни и целеви вноски от член-кооператорите. Всички вноски в капитала на кооперацията са парични. Допълнителните и целевите вноски могат да се връщат на член-кооператорите само когато по този начин собствените средства на взаимозастрахователната кооперация няма да намалеят под размера на границата на платежоспособност или на минималния гаранционен капитал. Връщането на допълнителни и целеви вноски се извършва с едномесечно писмено предизвестие до заместник-председателя. В срока на предизвестието заместник-председателят забранява връщането, ако в резултат от него собствените средства на взаимозастрахователната кооперация ще намалеят под размера на границата на платежоспособност или на минималния гаранционен капитал. След прекратяване на взаимозастрахователната кооперация дяловите, допълнителните и целевите вноски подлежат на връщане само след като са били изплатени всички останали задължения.
(3) За взаимозастрахователната кооперация се прилага чл.12, ал.3. Когато допълнителната или целевата вноска надхвърля едно на сто от минималния гаранционен капитал на кооперацията, се прилага чл.16, ал.12.
(4) Премиите на член-кооператорите и задълженията на взаимозастрахователната кооперация по застрахователните договори са еднакви, ако обстоятелствата по застраховката са еднакви.
(5) Когато взаимозастрахователната кооперация сключва застрахователни договори по няколко вида застраховки, за всеки вид се съставя отделен баланс. Натрупаните средства по всеки вид застраховка се използват за плащания на застрахователни суми по този вид застраховка, доколкото в устава не е предвидено друго.
(6) Общото събрание на взаимозастрахователната кооперация може да вземе решение за намаляване на плащанията по застраховките с мнозинство две трети от всички член-кооператори.

Чл.21. Уставът на взаимозастрахователната кооперация трябва да съдържа освен предвидените в Закона за кооперациите данни и следната информация:
1. видовете застраховки;
2. средствата на взаимозастрахователната кооперация, вида, начина на внасяне и размера на вноските, обема на отговорността на членовете и задълженията на взаимозастрахователната кооперация.

Чл.22. За членовете на управителния и на контролния орган на взаимозастрахователната кооперация, както и за всички други лица, оправомощени да я управляват или представляват, се прилагат съответно чл.13, чл.14, ал.2 и чл.15.

Чл.23. (1) Презастраховател е акционерно дружество, получило лиценз за презастраховане.
(2) Презастрахователят се учредява, извършва дейността си, преобразува се и се прекратява по реда на Търговския закон, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.
(3) Презастрахователят може да извършва и дейност по застраховане, ако е получил отделен лиценз за това.
(4) За презастраховател се прилагат разпоредбите за застрахователното акционерно дружество, доколкото друго не е предвидено в този кодекс.

Чл.24. (1) Фирмата на презастрахователя задължително съдържа думата "презастраховане" или нейни производни на български език. Фирмата на презастрахователя може да съдържа думата "презастраховане" или нейни производни и на чужд език.
(2) Лице, което не притежава лиценз за извършване на дейност по активно презастраховане, няма право да използва в своето наименование, в рекламната си или друга дейност думата "презастраховане" или нейни производни на български или на чужд език.

Чл.25. (1) Размерът на вписания капитал на презастрахователя не може да бъде по-малък от минималния размер на гаранционния капитал по чл.82, ал.3.
(2) За презастрахователя се прилагат чл.12, ал.2, 3 и 4 и чл.16.

Чл.26. За членовете на управителния и на контролния орган на презастрахователя, както и за всички други лица, оправомощени да го управляват или представляват, се прилагат чл.13, 14 и 15.

Чл.27. (1) (изм.,ДВ,бр.59 от 2006 г.) Застрахователен холдинг е предприятие майка, което не е финансов холдинг със смесена дейност и чиято основна дейност е придобиване и притежаване на участия изключително или предимно в дъщерни дружества, които са застрахователи или презастрахователи, включително застрахователи или презастрахователи от държава членка, или застрахователи от трета държава, като поне едно от тези дъщерни дружества е застраховател със седалище в Република България.
(2) Член на управителен или контролен орган или друго лице, което по същество участва в управлението на дейността на застрахователен холдинг със седалище в страната, трябва да отговаря на изискванията по чл.13, ал.1, т.3-9. Прилагат се чл.13, ал.3, 6 и 7, чл.14, ал.2 и чл.15.

Чл.28. (изм.,ДВ,бр.59 от 2006 г.) Застрахователен холдинг със смесена дейност е предприятие майка, различно от застраховател, застраховател от трета държава, презастраховател, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, като поне едно от дъщерните му дружества е застраховател.

Чл.29. (1) Лиценз се издава за застраховане, за презастраховане или за застраховане и презастраховане, както и за отделните видове застраховки.
(2) Лицензът на взаимозастрахователна кооперация се издава само за застраховане.
(3) Обхватът на лиценза може да се разширява с допълнителен лиценз за презастраховане, застраховане или за вид застраховка.
(4) Лицензът е писмен и определя изчерпателно видовете застраховки по смисъла на приложение No 1, по които лицето има право да извършва застраховане, освен в случаите на покриване на спомагателни рискове при условията на раздел II, буква "В" от приложение No 1.
(5) Лицензите по ал.1 и 2, както и допълнителният лиценз по ал. 3, се издават от комисията по предложение на заместник-председателя.
(6) Комисията отказва да издаде лиценз, ако заявителят не отговаря на изискванията на този кодекс и на актовете по прилагането му.
(7) Лиценз или допълнителен лиценз за вид застраховка може да се издаде за част от рисковете по смисъла на приложение No 1, които се отнасят към съответния вид:
1. когато заявителят е поискал да покрива само част от рисковете по смисъла на приложение No 1, отнасящи се към вида застраховка;
2. по преценка на комисията, когато от представените документи за издаване на лиценз се установи, че не се покриват всички рискове.

Чл.30. (1) За издаване на лиценз за извършване на застраховане от акционерно дружество се подава заявление, към което се прилагат:
1. уставът и другите учредителни документи;
2. списък на акционерите и размерът на участието им;
3. документ, издаден от банка, която извършва банкова дейност на територията на Република България, удостоверяващ извършените парични вноски за сметка на записаните акции;
4. заявленията заедно с приложенията по чл.16, ал.5 - за лицата, които придобиват участие по чл.16, ал.1;
5. декларациите по чл.16, ал.5, т.1 и 2 и декларация за липса на задължения към държавата и общините - за лицата, които придобиват едно или повече на сто от акциите на застрахователното акционерно дружество;
6. списък на лицата по чл.13, ал.1 и 2 заедно с доказателствата за спазване на изискванията по чл.13 и 14;
7. данни за отговорния актюер и доказателства за спазване изискванията на чл.96, ал.1;
8. програмата за дейността на застрахователя;
9. документ за платена такса за разглеждане на документи.
(2) (доп.,ДВ,бр.54 от 2006 г.) За издаване на лиценз за извършване на застраховане по застраховка по т.10.1 от раздел II, буква "А" на приложение No 1 се представя и документ за банкова гаранция в съответствие с устава на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, както и презастрахователен договор в съответствие с критерии, определени с решение на комисията. При издаване на лиценз за извършване на застраховане по застраховка по т.10.1 от раздел II, буква "А" на приложение No 1 застрахователят може да започне да извършва дейността по предлагане на тази застраховка, след като представи в комисията и в Гаранционния фонд списък с имената и адресите на представителите за уреждане на претенции във всяка от държавите членки.
(3) За издаване на лиценз за извършване на застраховане от взаимозастрахователна кооперация се подава заявление, към което се прилагат:
1. уставът и другите учредителни документи;
2. списък на член-кооператорите и размерът на дяловата им вноска;
3. документ, издаден от банка, която има право да извършва банкова дейност на територията на Република България, удостоверяващ извършените парични вноски в капитала на кооперацията;
4. декларациите по чл.16, ал.12 - за лицата, които правят допълнителна или целева вноска, която надхвърля едно на сто от минималния гаранционен капитал на кооперацията;
5. списък на членовете на управителните и контролните органи и на лицата, които представляват кооперацията, и доказателства за спазване на изискванията по чл.22;
6. данни за отговорния актюер и доказателства за спазване изискванията на чл.96, ал.1;
7. програмата за дейността на застрахователя;
8. документ за платена такса за разглеждане на документи.
(4) По заявление за издаване на лиценз за презастраховане се прилага ал.1.

Чл.31. (1) За издаване на допълнителен лиценз за разширяване предмета на дейност на застрахователно акционерно дружество с дейност по презастраховане или на презастраховател с дейност по застраховане се подава заявление, към което се прилагат:
1. препис от протокола на общото събрание с взетите решения за допълване предмета на дейност, увеличаване размера на капитала, когато това се налага, и начина на увеличаване на капитала;
2. уставът;
3. при увеличаване на капитала:
а) справка за промените в акционерното участие и за промените в състава на акционерите, ако такива са настъпили;
б) документи, удостоверяващи внасянето на увеличението на капитала;
в) документите по чл.30, ал.1, т.4 и 5;
4. изменената и допълнената програма за дейността;
5. документ за платена такса за разглеждане на документи.
(2) За издаване на допълнителен лиценз за нов вид застраховка или за допълване на лиценза по вид застраховка с нови рискове по смисъла на приложение No 1 се подава заявление, към което се прилагат:
1. изменената и допълнената програма за дейността;
2. доказателства, че застрахователят разполага със собствени средства, достатъчни за покриването на границата на платежоспособност и на минималния гаранционен капитал;
3. при увеличаване на капитала, когато минималният гаранционен капитал по съответния вид застраховка е по-висок от собствените средства на дружеството:
а) справка за промените в акционерното участие и за промените в състава на акционерите, ако такива са настъпили;
б) документи, удостоверяващи внасянето на увеличението на капитала;
в) документите по чл.30, ал.1, т.4 и 5;
4. документ за платена такса за разглеждане на документи.
(3) (доп.,ДВ,бр.54 от 2006 г.) За издаване на допълнителен лиценз за извършване на застраховане по застраховка по т.10.1 от раздел II, буква "А" на приложение No 1 се представя и документ за банкова гаранция в съответствие с устава на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, както и презастрахователен договор в съответствие с критерии, определени с решение на комисията. При издаване на допълнителен лиценз за извършване на застраховане по застраховка по т.10.1 от раздел II, буква "А" на приложение No 1 застрахователят може да започне да извършва дейността по предлагане на тази застраховка след като представи на комисията и в Гаранционния фонд и списък с имената и адресите на представителите за уреждане на претенции във всяка от държавите членки.

Чл.32. (1) Програмата за дейността на застрахователя съдържа:
1. организационната структура, включваща дейността на отделните организационни единици, разпределението на функциите и правомощията между изпълнителните директори и другите ръководни длъжности, организацията и управлението на информационната система на застрахователя и механизма за защита на информацията;
2. видовете застраховки, които застрахователят възнамерява да сключва, и рисковете по приложение No 1, които възнамерява да покрива;
3. презастрахователната политика и програма;
4. методите за образуване на техническите резерви;
5. прогноза за разходите за организиране и започване на дейността, финансовите ресурси за покриване на тези разходи, а за застраховка по т.18 от раздел II, буква "А" на приложение No 1 - и финансовите и техническите ресурси, предвидени за предоставяне на помощта;
6. финансова прогноза за дейността на застрахователя за първите три години, съдържаща:
а) прогноза за приходите и разходите, включваща очаквания размер на премийния приход, очакваните претенции за застрахователни плащания, както и очакваните разходи за комисиони на застрахователни или презастрахователни посредници, аквизиционните, административните и други разходи;
б) прогнозен баланс, включващ очакван размер на техническите резерви и тяхното покритие с активи, както и границата на платежоспособност и покритието й със собствени средства;
7. източника, размера и разпределението на собствените средства, включително начините на финансиране в случай на недостиг за покритие на границата на платежоспособност и на минималния гаранционен капитал;
8. мерки за прогнозиране, избягване и преодоляване на неблагоприятно развитие на рисковете, на които застрахователят е изложен и които могат да се предвидят на основата на благоразумна преценка;
9. описание на системата за вътрешен контрол.
10. (нова,ДВ,бр.54 от 2006 г.) програма за мерките за предотвратяване изпирането на пари.
(2) Програмата за дейността следва да отразява реалистично особеностите на пазара и тяхното влияние върху дейността на застрахователя, обема на извършваната дейност, финансовите, трудовите и другите ресурси, както и другите фактори, които имат отношение към нейното изпълнение в поставените срокове.
(3) В случаите по чл.31 програмата за дейността се отнася само до новия вид дейност или застраховка, с която застрахователят иска да разшири обхвата на лиценза си.

Чл.33. (1) По предложение на заместник-председателя комисията преценява дали са спазени изискванията за издаване на искания лиценз и се произнася най-късно в 4-месечен срок от постъпване на заявлението.
(2) Ако представените документи са нередовни или е необходима допълнителна информация, комисията изпраща на заявителя съобщение за констатираните нередовности и/или за исканата допълнителна информация и определя на заявителя достатъчен срок за отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителна информация, който не може да бъде по-кратък от един месец и по-дълъг от два месеца. Срокът по ал.1 спира да тече до изтичане на дадения срок за отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителна информация.
(3) При издаване на допълнителен лиценз за разширяване обхвата на лиценза на застрахователя с нов вид застраховка срокът по ал.1 не може да бъде по-дълъг от един месец, а по ал.2 - по-кратък от 7 дни. Срокът за произнасяне на комисията спира да тече до изтичане на дадения срок за отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителна информация.
(4) (изм.,ДВ,бр.54 от 2006 г.) Ако съобщението по ал.2 не бъде прието на посочения от заявителя адрес за кореспонденция, определеният на заявителя срок тече от поставянето на съобщението на специално определено за целта място в сградата на комисията. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията.
(5) Комисията уведомява заявителя писмено за взетото решение в 7-дневен срок от постановяването му.

Чл.34. (1) Комисията отказва издаването на лиценз или на допълнителен лиценз за разширяване на обхвата на лиценза с дейност по презастраховане, когато:
1. капиталът на заявителя не отговаря на изискванията на този кодекс;
2. членовете на управителния и контролния орган на заявителя или лицата, оправомощени да го управляват и представляват, не отговарят на изискванията на този кодекс;
3. лицата, които притежават пряко, заедно със или чрез свързани лица 10 на сто или повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание или капитала на заявителя или могат да го контролират:
а) не отговарят на изискванията на този кодекс;
б) с дейността или квалификацията си или с влиянието си върху вземането на решения могат да навредят на дейността на заявителя, или
в) не могат да бъдат идентифицирани;
4. направените вноски в капитала не отговарят на изискванията на чл.12, ал.3;
5. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание;
6. заявителят е свързано лице с физическо или юридическо лице и тази свързаност създава пречки за ефективното упражняване на надзорните функции на комисията или на заместник-председателя;
7. са налице пречки за ефективното упражняване на надзорните функции на комисията или на заместник-председателя, произтичащи от или във връзка с прилагането на нормативен или административен акт на трета държава, регулиращ дейността на едно или повече лица, с които заявителят се явява свързано лице;
8. не е представена програма за дейността или представената програма не съответства на изискванията на чл.32 или не гарантира в достатъчна степен интересите на потребителите на застрахователни услуги;
9. не са изпълнени други изисквания на този кодекс и на актовете по прилагането му.
(2) В случаите по ал.1, т.1, 2, 4, 5, 8 и 9 комисията отказва издаването на лиценз само ако заявителят не е отстранил нередовностите или не е представил допълнителната информация в определения срок.
(3) Отказът на комисията да издаде лиценз се мотивира писмено.
(4) Ново заявление за издаване на лиценз може да се подаде не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на решението за отказ.
(5) Комисията отказва издаването на допълнителен лиценз за нов вид застраховка на основанията по ал.1, т.1, 3, 4, 5, 8 и 9. Прилагат се ал.2 и 3.

Чл.35. (1) (изм.,ДВ,бр.34 от 2006 г.) В търговския регистър се вписва дружеството, съответно кооперацията, с предмет на дейност застраховане и/или презастраховане след представяне на издадения от комисията лиценз.
(2) (изм.,ДВ,бр.34 от 2006 г.) Застрахователят е длъжен да представи на комисията удостоверението за вписване в 7-дневен срок от вписването в търговския регистър.

Чл.36. (1) Комисията отнема лиценза за застраховане, презастраховане или за застраховане и презастраховане, ако:
1. застрахователят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за издаване на лиценза;
2. застрахователят не започне да извършва дейност в срок 12 месеца от издаването на лиценза;
3. броят на членовете на взаимозастрахователната кооперация спадне под установения минимум и до 6 месеца съставът не се попълни или ако са нарушени чл.19, ал.2 или чл.20, ал.1;
4. застрахователят престане да отговаря на условията, при които е издаден лицензът му;
5. застрахователят извършва друга търговска дейност освен дейността, за която е получил лиценз;
6. общата стойност на задълженията на застрахователя, в т.ч. техническите резерви, изчислени съгласно този кодекс и актовете по прилагането му, надвишава общата стойност на неговите активи;
7. застрахователят или негов акционер не изпълни приложена принудителна административна мярка по този кодекс;
8. застрахователят нарушава доброволността на застраховането;
9. има искане на застрахователя и са спазени изискванията на този кодекс.
(2) Комисията може да отнеме лиценза за застраховане, ако:
1. застрахователят престане да извършва дейност за повече от 6 месеца;
2. е налице основанието за прекратяване на акционерното дружество по чл.252, ал.1, т.5 от Търговския закон;
3. застрахователят и/или лица по чл.13, съответно по чл.22, са извършили и/или са допуснали извършването на груби или системни нарушения на този кодекс или на актовете по прилагането му;
4. планът по чл.86, ал.1 или 2 не е представен в определения срок, не е одобрен или не се изпълнява;
5. застрахователят неправомерно отказва плащане, плаща със закъснение или частично изискуеми и ликвидни парични задължения.
(3) Когато нарушенията, съставляващи основание за отнемане на лиценз, се отнасят до част от дейността на застрахователя, комисията може да отнеме отделно лиценза за застраховане или за презастраховане, или за отделен вид застраховка.
(4) Комисията се произнася с мотивирано решение и уведомява писмено застрахователя за взетото решение в 7-дневен срок.
(5) С решението за отнемане на лиценза, с изключение на случаите по ал.3, комисията назначава един или няколко квестори до назначаването на ликвидатор или синдик.

Чл.37. (1) След влизането в сила на решението за отнемане на лиценза застрахователят не може да сключва нови застрахователни и/или презастрахователни договори и да предлага нови условия по договорите, както и да изменя условията по тях, включително срока, застрахователната сума и покритието по сключени договори.
(2) Отнемането на лиценза не освобождава застрахователя от задълженията му по вече сключени договори.

Чл.38. (1) След влизането в сила на решението за отнемане на лиценза комисията отправя искане до съответния съд за образуване на производство по ликвидация, а в случаите по чл.36, ал.1, т.6 и ал.2, т.4 и 5 - за образуване на производство по несъстоятелност, и предприема необходимите мерки за уведомяване на обществеността.
(2) Комисията, съответно заместник-председателят, може да извършва проверки и да прилага принудителните административни мерки по чл.302 до заличаване на дружеството, съответно кооперацията, от търговския регистър.

Чл.39. (1) За издаване на лиценз на застраховател със седалище в Република България за извършване на застрахователна дейност в трета държава чрез клон се подава заявление в комисията, в което се посочват:
1. държавата, в която застрахователят възнамерява да открие клон, и неговият адрес;
2. видовете застраховки, по които застрахователят ще извършва дейност в третата държава.
(2) Към заявлението по ал.1 се прилагат:
1. програма за дейността с измененията и допълненията във връзка с откриването на клона;
2. документи, установяващи спазването на изискванията на чл.13 и 14 за управителя на клона.
(3) Когато между компетентния орган в държавата по седалището на клона и комисията няма сключено споразумение за сътрудничество и обмен на информация, комисията може да поиска заявителят да удостовери изискванията, които законодателството на третата държава поставя във връзка с извършването на застрахователна дейност чрез клон.
(4) По предложение на заместник-председателя комисията се произнася в срок два месеца от постъпване на заявлението. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, съответно се прилага чл.33, ал.2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или предоставянето на допълнителна информация е не по-кратък от 15 дни.
(5) Комисията отказва да издаде лиценз, когато:
1. откриването на клон в трета държава би застрашило финансовото състояние на застрахователя;
2. в представената програма за дейността се предвижда извършване на застрахователна дейност в съответната държава, която е извън обхвата на лиценза на застрахователя;
3. предлаганата организационна структура на клона не осигурява неговото надеждно и стабилно управление;
4. съществуват правни или административни пречки за осъществяване на надзор върху дейността на клона от страна на комисията или на заместник-председателя;
5. застрахователят е в процедура по изпълнение на план по чл. 86, ал. 1 или 2 или по чл.87;
6. не са спазени други изисквания на този кодекс или на актовете по прилагането му.

Чл.40. В 7-дневен срок от получаване на лиценза за извършване на застрахователна дейност от компетентния орган на съответната трета държава застрахователят предоставя копие от него на комисията.

Чл.41. (1) Застраховател със седалище в трета държава (застраховател от трета държава) има право да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, регистриран по Търговския закон, след получаване на лиценз от комисията при условията и по реда на този кодекс и на актовете по прилагането му. Лицензът може да обхваща застраховане само по видовете застраховки, за които застрахователят е получил разрешение за извършване на застрахователна дейност в държавата по седалището си.
(2) Комисията може да издаде лиценз по ал.1, при условие че:
1. лицето има право по националното си законодателство да извършва застрахователна дейност;
2. клонът на застрахователя разполага с активи в Република България в размер на не по-малко от половината от минималния гаранционен капитал по чл.82, ал.1 или 3;
3. е внесен депозит в размер една четвърт от размера на минималния гаранционен капитал по чл.82, ал.1 или 3 в банка, която извършва банкова дейност в Република България;
4. е избран управител на клона, който отговаря на изискванията на чл.13, ал.1, 3 и 4 и чл.14, разполагащ с представителна власт в обем, който му позволява да поема задължения за застрахователя към трети лица и да го представлява пред държавните органи и съдилищата на Република България;
5. е представена програма за дейността, която съдържа съответно информацията по чл.32.
(3) Доколкото в този кодекс не е предвидено друго, застрахователят от трета държава има правата и задълженията на застраховател със седалище в Република България и за дейността си в страната подлежи на държавния застрахователен надзор, осъществяван от комисията и от заместник-председателя спрямо застрахователите със седалище в страната. Когато застраховател от трета държава е избрал компетентните органи на Република България по реда на чл.47, ал.3, комисията и заместник-председателят осъществяват надзора за платежоспособност относно дейността на всичките негови клонове, създадени в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, и прилагат принудителните административни мерки по този кодекс.
(4) Когато с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, са предвидени други правила за започване или извършване на дейност от застрахователи от трета държава в страната, комисията прилага тези правила.

Чл.42. (1) За издаване на лиценз за извършване на застрахователна дейност чрез клон застрахователят от трета държава подава заявление, към което прилага:
1. заверен препис от акта за регистрация на застрахователя и документ от органа по регистрация с актуални данни за седалището и адреса на управление, предмета на дейност, размера на записания капитал, системата на управление и лицата, които го управляват и/или представляват;
2. заверен препис от лиценза за извършване на застрахователна дейност, издаден от компетентния орган по седалището на застрахователя, включващ и описание на видовете застраховки, за които е получил лиценз;
3. заверен препис от акта на компетентния управителен орган на застрахователя за откриване на клон на територията на Република България и за избор на управител на клона;
4. удостоверение, издадено от органа, осъществяващ застрахователен надзор в държавата по седалището на застрахователя, че български застраховател може да открие и да извършва дейността си в тази държава по общия ред, установен за чуждестранните застрахователи;
5. документ, издаден от банка, която извършва банкова дейност в Република България, удостоверяващ внасянето на депозит съгласно чл.41, ал.2, т.3, и документи, удостоверяващи размера на активите по чл.41, ал.2, т.2;
6. данни за управителя на клона;
7. програмата за дейността, както и правилата относно организацията и управлението на информационната система и относно организацията и дейността на службата за вътрешен контрол;
8. писмена декларация на компетентния управителен орган на застрахователя, че ще представя годишните отчети;
9. годишните финансови отчети на застрахователя за последните три години, съответно за периода на съществуване на застрахователя, ако той съществува от по-кратък срок;
10. данни за лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица 10 или над 10 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на застрахователя, или друго участие, което им дава възможност да го контролират;
11. (изм.,ДВ,бр.54 от 2006 г.) когато се иска лиценз за застраховане, който обхваща застраховка по т.10.1 от раздел II, буква "А" на приложение No 1:
а) името и адреса на представителя за уреждане на претенции по тази застраховка във всяка от държавите членки;
б) документ за банкова гаранция в съответствие с устава на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, и
в) презастрахователен договор в съответствие с критерии, определени с решение на комисията;
12. техническите основи за калкулация на премийните ставки и застрахователните резерви;
13. документ за платена такса за разглеждане на документи.
(2) Комисията се произнася в 4-месечен срок от постъпване на заявлението. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, съответно се прилага чл.33, ал.2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или предоставянето на допълнителна информация е не по-кратък от 15 дни.
(3) При издаване на лиценз за извършване на застраховане по застраховка по т.10.1 от раздел II, буква "А" на приложение No 1 клонът на застраховател от трета държава може да започне да извършва дейността по предлагане на тази застраховка след като представи на комисията и в Гаранционния фонд и списък с имената и адресите на представителите за уреждане на претенции във всяка от държавите членки.

Чл.43. (1) Комисията отказва издаването на лиценз, ако са налице съответните основания по чл.34, ал.1, както и когато правната уредба по седалището на застрахователя от трета държава или осъществяваният върху него надзор от съответния компетентен орган възпрепятства осъществяването на държавния застрахователен надзор по този кодекс и по Закона за Комисията за финансов надзор или по друг начин застрашава интересите на потребителите на застрахователни услуги.
(2) Комисията може да откаже издаването на лиценз и когато установи, че компетентният надзорен орган в държавата по седалището на застрахователя не прилага принципа на реципрочност при осигуряването на достъп на български застрахователи до съответния чуждестранен застрахователен пазар, както и когато застрахователят от трета държава представлява опасност за националната сигурност на Република България.
(3) Отказът на комисията да издаде лиценз се мотивира писмено.
(4) Ново заявление за издаване на лиценз може да се подаде не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на решението за отказ.

Чл.44. (1) (изм.,ДВ,бр.34 от 2006 г.) В търговския регистър се вписва клон на застрахователя от трета държава с предмет на дейност застраховане и/или презастраховане след представяне на издадения от комисията лиценз.
(2) (изм.,ДВ,бр.34 от 2006 г.) Клонът на застрахователя от трета държава е длъжен да представи на комисията препис от удостоверението за вписване в 5-дневен срок от получаването му, но не по-късно от 7 дни от вписването в търговския регистър.
(3) Застрахователят от трета държава уведомява комисията за всяка промяна в документите или в обстоятелствата по чл.42, ал.1 в 7-дневен срок от вземане на решението, от узнаване за промяната или от вписването на обстоятелството, когато то подлежи на вписване в търговския регистър, но не по-късно от 14 дни от вписването.

Чл.45. (1) Комисията отнема лиценза на застрахователя от трета държава при условията и по реда на чл.36. Прилагат се и чл.37 и 38.
(2) Комисията отнема лиценза на застрахователя от трета държава съгласно ал.1 и в случаите, когато разрешението му за извършване на застрахователна дейност е отнето от компетентния орган в държавата по седалището му, а също така от компетентния орган по чл.47, ал.3 на основание на неизпълнение на изискванията за платежоспособност. Когато органът по чл.47, ал.3 е уведомил комисията за отнемане на лиценза на застрахователя от трета държава на друго основание, комисията взема необходимите мерки за защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги.
(3) Когато комисията в качеството си на орган по чл.47, ал.3 е отнела лиценза на застраховател от трета държава, тя незабавно уведомява компетентните органи на държавите членки, дали съгласие по реда на чл.47, ал.4, като посочва съображенията за взетото решение.

Чл.46. (1) Клонът по Търговския закон на застрахователя от трета държава води търговските си книги на български език съобразно законодателството на Република България и съхранява по адреса си цялата налична документация, свързана с упражняваната от него дейност в Република България.
(2) В 7-дневен срок от прекратяването на застрахователя от трета държава управителят на клона предоставя на комисията решението на компетентния орган.

Чл.47. (1) Застраховател от трета държава, който иска или е получил лиценз за извършване на застрахователна дейност в Република България и в една или повече държави членки, може да поиска от комисията да се ползва със следните предимства, които могат да се предоставят само заедно:
1. границата му на платежоспособност да се изчислява спрямо целия обем на дейността, извършвана в държавите членки;
2. депозитът по чл.41, ал.2, т.3 да бъде внесен само в една от държавите членки, в които извършва дейност;
3. активите, представляващи средствата в размер на гаранционния капитал, да се намират в една от държавите членки, в които застрахователят извършва дейност.
(2) За да се ползва от предимствата по ал.1, застрахователят от трета държава подава заявление до комисията и до компетентните органи на останалите държави членки, в които иска да извършва или е получил лиценз да извършва дейност.
(3) В заявлението застрахователят от трета държава посочва компетентен орган на една от държавите членки, в която иска да извършва или е получил лиценз да извършва дейност, който да осъществява надзор върху платежоспособността му във връзка с дейността на всички негови клонове, създадени в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, както и мотивите за избор на този орган. Депозитът по ал.1, т.2 се внася в държавата по изречение първо.
(4) Предимствата по ал.1 се предоставят само при съгласие на компетентните органи на всички държави членки, до които е подадено заявление по ал. 2. Комисията дава своето съгласие с решение след преценка на финансовото състояние на застрахователя от трета държава, включително неговата платежоспособност.
(5) Застрахователят от трета държава може да се ползва от предимствата по ал.1, след като компетентният орган по ал.3 уведоми останалите компетентни органи, че ще осъществява надзор върху платежоспособността на застрахователя относно дейността на всички негови клонове, създадени в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство.
(6) Комисията предоставя на съответния компетентен орган по ал. 3 цялата информация, необходима за осъществяване на надзор, с която разполага.
(7) Предоставените предимства се отнемат едновременно във всички държави членки, в които застрахователят от трета държава извършва дейност, по предложение на компетентния орган на някоя от тези държави членки.

Чл.48. (1) Застраховател със седалище в Република България, получил лиценз за извършване на застрахователна дейност при условията и по реда на този кодекс, може да извършва дейността, за която му е издаден лиценз, на територията на друга държава членка при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.
(2) Взаимозастрахователната кооперация може да извършва дейност съгласно ал. 1 само ако притежава достатъчно собствени средства за покритие на гаранционния капитал по чл.82, ал.1.

Чл.49. (1) Застраховател със седалище в Република България, който възнамерява да създаде клон на територията на друга държава членка, трябва предварително да уведоми за това комисията.
(2) Уведомлението по ал.1 съдържа:
1. посочване на държавата членка, в която застрахователят възнамерява да създаде клон, както и неговия адрес;
2. програма за дейността, включваща информация за видовете застраховки, по които застрахователят ще извършва дейност в държавата членка на клона, както и организационната структура на клона;
3. името на упълномощения представител на клона, който трябва да притежава представителна власт с обем, който му позволява да поема задължения за застрахователя към трети лица и да го представлява пред държавните органи и съдилищата на държавата членка на клона;
4. доказателства за членство в съответното национално бюро и национален гаранционен фонд на държавата членка на клона, ако застрахователят възнамерява да извършва дейност по застраховки по т.10.1 от раздел II, буква "А" на приложение No 1.
(3) Комисията предоставя на съответния компетентен орган на държавата членка на клона информацията по ал.2 в срок три месеца от уведомяването по ал.1, а когато са били поискани допълнителни документи и информация - в срок един месец от получаването им, както и удостоверение, че застрахователят разполага с достатъчно собствени средства за покритие на границата на платежоспособност и на минималния гаранционен капитал. Комисията уведомява незабавно застрахователя за предоставянето на информацията по изречение първо.
(4) Комисията може да откаже в срока по ал.3 да предостави информацията по ал.2 на съответния компетентен орган на държавата членка на клона с мотивирано решение, ако административната структура на застрахователя, неговото финансово състояние или професионалната квалификация и опит на лицата, които го управляват и представляват, или на упълномощения представител на клона са неподходящи или недостатъчни с оглед застраховките, по които застрахователят възнамерява да извършва дейност в държавата членка, както и в случаите, когато застрахователят прилага план за оздравяване и в тази връзка интересите на застрахованите са застрашени. Комисията уведомява незабавно застрахователя за решението по изречение първо.
(5) Застрахователят може да създаде клон и да започне да извършва дейност на територията на държавата членка след получаване на уведомление от съответния компетентен орган на тази държава, съответно след изтичане на два месеца от уведомяването по ал.3 на съответния компетентен орган, ако в този срок не е получил уведомление.
(6) Застрахователят уведомява писмено комисията, както и съответния компетентен орган на държавата членка на клона, за всяка промяна в данните и документите по ал.2 в срок не по-кратък от един месец преди осъществяване на промяната. Алинея 4 се прилага съответно.
(7) Комисията уведомява незабавно съответния компетентен орган на държавата членка на клона за отнемане на лиценза на застрахователя. Когато е приложила принудителна административна мярка по чл.302, ал.2, т.11, комисията предлага на съответния компетентен орган на държавата членка на клона да приложи същата мярка.

Чл.50. (1) Застраховател със седалище в Република България, който възнамерява да извършва застрахователна дейност в друга държава членка при условията на свободата на предоставяне на услуги, без да открива клон на територията й, трябва предварително да уведоми за това комисията, като посочи видовете застраховки, които възнамерява да сключва в тази държава членка.
(2) Комисията предоставя на съответния компетентен орган на държавата членка по ал.1 в едномесечен срок от уведомлението по ал.1 информация относно видовете застраховки, по които застрахователят има право да извършва дейност в Република България, видовете застраховки, които възнамерява да сключва в държавата членка по предоставяне на услуги, както и удостоверение, че застрахователят разполага с достатъчно собствени средства за покритие на границата на платежоспособност и на минималния гаранционен капитал. Комисията уведомява незабавно застрахователя за предоставянето на информацията по изречение първо.
(3) Комисията може да откаже в рамките на срока по ал.2 да предостави информацията по ал.2 на съответния компетентен орган на държавата членка по ал.1 с мотивирано решение, ако собствените средства на застрахователя не отговарят на границата на платежоспособност или застрахователят прилага план за оздравяване и в тази връзка интересите на застрахованите са застрашени.
(4) Застрахователят може да започне да извършва дейност на територията на съответната държава членка от датата, на която е уведомен за предоставянето на информацията по ал.2 от комисията на съответния компетентен орган на държавата членка.
(5) Застрахователят уведомява писмено комисията за всяка промяна в данните и документите по ал.2 най-малко един месец преди осъществяване на промяната. Комисията уведомява съответния компетентен орган в държавата членка за промените по изречение първо.
(6) Комисията уведомява незабавно съответния компетентен орган на държавата членка по предоставяне на услуги за отнемане на лиценза на застрахователя. Когато е приложила принудителна административна мярка по чл.302, ал.2, т.11, комисията предлага на съответния компетентен орган на държавата членка по предоставяне на услуги да приложи същата мярка.

Чл.51. (1) Застраховател със седалище в Република България, който извършва дейност в друга държава членка при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, представя по реда на чл.99 тримесечни и годишни справки в комисията поотделно за сключените сделки и за размера на застрахователните премии, включващи частта на презастрахователя, посочени по държава членка и по видове застраховки.
(2) Комисията предоставя получената информация по ал.1 в обобщен вид на компетентните органи на съответните държави членки по тяхно искане.

Чл.52. Застраховател със седалище в друга държава членка, получил лиценз за извършване на застрахователна дейност, може да извършва дейността, за която му е издадено разрешението, на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.

Чл.53. (1) В двумесечен срок от получаване на информацията по чл.49, ал.2 от съответния компетентен орган относно застраховател от друга държава членка, който възнамерява да създаде клон на територията на Република България, комисията уведомява застрахователя за получената информация.
(2) В срока по ал.1 комисията, ако е необходимо, предоставя на съответния компетентен орган на държавата членка по произход на застрахователя информация за условията, при които се извършва застрахователна дейност в Република България, с оглед защитата на интересите на потребителите на застрахователни услуги.
(3) Застрахователят може да създаде клон и да започне да извършва дейност на територията на Република България след получаване на уведомление от комисията съгласно ал.1, съответно след изтичане на срока по ал.1, ако в този срок не получи уведомление.
(4) Застрахователят уведомява писмено комисията за всяка промяна в информацията по ал.1 в срок не по-кратък от един месец преди осъществяване на промяната. Алинея 3 се прилага съответно.

Чл.54. (1) Застраховател от друга държава членка, който възнамерява да извършва застрахователна дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, без да открива клон, може да започне да извършва дейност от датата, на която е уведомен от съответния компетентен орган на държавата членка по произход, че на комисията е предоставена информация относно рисковете, които застрахователят възнамерява да покрива в Република България, видовете застраховки, по които има право да извършва дейност в държавата членка по произход, както и удостоверение, че застрахователят разполага със собствени средства за покриване на границата на платежоспособност и гаранционния капитал.
(2) Застрахователят, който извършва дейност в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, уведомява писмено комисията за всяка промяна в информацията по ал.1 в срок не по-кратък от един месец преди осъществяване на промяната.

Чл.55. (1) Застраховател, който извършва дейност в Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, е длъжен да:
1. предоставя в комисията и да публикува на български език в Република България всички документи и информация в сроковете, в които ги публикува в държавата членка по произход;
2. публикува друга информация, която се изисква по този кодекс и актовете по прилагането му.
(2) Застрахователят по ал.1, който покрива рискове по застраховка по т.10.1 от раздел II, буква "А" на приложение No 1, е длъжен да членува в Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и да участва във финансирането на Гаранционния фонд.
(3) Застраховател, който извършва в Република България дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги, назначава лице с постоянен адрес или седалище в Република България, което да го представлява в отношенията му със застраховани лица или увредени лица по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, които пребивават или имат седалище в страната. Представителят трябва да разполага с достатъчно правомощия да събира всички необходими сведения за уреждане на претенции на такива лица, както и да извършва плащания и да представлява застрахователя в съдебни и административни производства във връзка с уреждането на претенциите. Представителят е длъжен да удостоверява пред комисията и други компетентни органи наличието и валидността на застрахователни полици по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
(4) Назначаването на представителя по ал.3 не се смята за установяване на застрахователя от държавата членка. Когато обаче този застраховател е установил и клон на територията на Република България, този клон може да осъществява функциите по представителството във връзка със задължителните застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключени при условията на свободата на предоставяне на услуги.
(5) С одобрението на комисията застрахователят, който предлага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в страната при условията на свободата на предоставяне на услуги, може да възложи дейностите по ал.3 на представителя за уреждане на претенции в Република България по реда на чл.269.

Чл.56. (1) Комисията уведомява Европейската комисия за:
1. (изм.,ДВ,бр.59 от 2006 г.) издаден лиценз на лице, върху което упражняват контрол пряко или чрез свързани лица едно или повече предприятия майки, когато най-малко за едно от тях е приложимо правото на трета държава; в уведомлението се посочва и структурата на групата, към която принадлежат лицата по изречение първо;
2. (изм.,ДВ,бр.59 от 2006 г.) придобито участие от предприятие майка по т.1 в застраховател със седалище в Република България, което му дава възможност да упражнява контрол върху него;
3. наличието на пречки за извършване на дейност в трета държава от застраховател със седалище в Република България.
(2) (изм.,ДВ,бр.59 от 2006 г.) По искане на Европейската комисия комисията спира за срок три месеца производствата по подадени заявления от застраховател от трета държава за извършване на дейност в Република България, както и производствата във връзка с придобиване пряко или чрез свързани лица на участие от предприятие майка, за което е приложимо правото на тази трета държава.
(3) По решение на Съвета на Европейския съюз срокът по ал.2 може да бъде продължен.
(4) (изм.,ДВ,бр.59 от 2006 г.) Алинеи 2 и 3 не се прилагат, когато застрахователи от трета държава или техни дъщерни дружества, получили лиценз за извършване на застрахователна дейност в рамките на Европейския съюз, придобиват контрол или участие в застраховател със седалище в Република България.
(5) По искане на Европейската комисия в случаите, когато компетентен орган в трета държава не прилага принципа за реципрочност при осигуряването на достъп на застраховател със седалище в Република България или в друга държава членка до съответния чуждестранен застрахователен пазар или когато при извършване на дейност на територията на трета държава от застраховател със седалище в Република България или в друга държава членка не му е предоставен режим на национално третиране, комисията я уведомява за:
1. постъпили заявления за издаване на лиценз от лице по ал.1, т.1;
2. (изм.,ДВ,бр.59 от 2006 г.) уведомление от предприятие майка по ал.1, т.1 за намерението му да придобие участие по ал.1, т.2.
(6) Уведомяването се преустановява след постигане на споразумение между органите на Европейския съюз и третата държава за възстановяване на националното третиране на застрахователите със седалище в Европейския съюз.

Чл.57. (1) Управителният орган на застрахователя или презастрахователя приема:
1. управленска и организационна структура на застрахователя или презастрахователя, определяща включително ръководните длъжности извън длъжностите по чл.13, ал.1 и техните функции и правомощия;
2. програма за дейността на застрахователя или презастрахователя за срок три години, която актуализира ежегодно;
3. правила за организация на оперативния контрол, включително правила и процедури за изпълнение и отчитане дейността на отделните организационни звена.
(2) Управителният орган на застрахователя или презастрахователя представя пред общото събрание на акционерите или член-кооператорите годишен отчет за изпълнението на програмите, правилата и процедурите по ал.1.
(3) В седемдневен срок от тяхното приемане застрахователят или презастрахователят представя в комисията документите по ал.1, техните последващи изменения и допълнения, както и отчета по ал.2.

Чл.58. Лицата, заемащи ръководни длъжности по чл.57, ал.1, т.1, трябва да отговарят на изискванията на чл.13, ал.1, т.3 и 4 и да притежават подходяща квалификация и опит.

Чл.59. (1) Застрахователят или презастрахователят трябва да създаде и да поддържа в актуално състояние информационна система, в която информацията може да бъде обработвана, оформяна, съхранявана и архивирана на хартиен и/или на друг траен носител съобразно вътрешните актове на застрахователя и която следва да съдържа:
1. устава и другите вътрешни актове;
2. книгата на член-кооператорите;
3. протоколите от заседанията на общото събрание на акционерите, съответно от общото събрание на член-кооператорите, и на органите на управление;
4. счетоводна информация, отразяваща точно и ясно вида, размера и основанието на сключените сделки, отражението им върху резултатите и финансовото състояние на застрахователя;
5. актюерска информация, отразяваща точно и ясно методите и изходните данни, послужили за определяне на размера на премиите, техническите резерви и границата на платежоспособност, с изключение на премиите по застраховка на големи рискове.
(2) Застрахователите, които подлежат на допълнителен надзор по реда на чл.299, ал.1, поддържат информационна система, която дава възможност да предоставят цялата информация, необходима за осъществяване на допълнителен надзор. В случаите на обмен на информация между застрахователи, които подлежат на допълнителен надзор по чл.299, ал.1, и свързаните с тях дружества, и участващите в тях дружества ограниченията за обмен на информация, предвидени в закон, подзаконов нормативен акт или договор, не се прилагат, ако такъв обмен на данни е необходим за целите на допълнителния надзор и поне едно от тези дружества е със седалище в държава членка. Комисията може да ограничи обмена на информация с лица със седалище в трета държава.
(3) Застрахователят или презастрахователят приема вътрешни правила за организацията на информационната система. Правилата и техните последващи изменения и допълнения се предоставят в комисията в седемдневен срок от тяхното приемане.

Чл.60. (1) Прехвърлянето на дейност от застраховател представлява трайно възлагане на отделни дейности, включени в обхвата на дейността по застраховане, за извършване от трети лица, които не са застрахователи и чиято дейност по занятие включва дейности по чл.3, т.1-7.
(2) Застрахователят отговаря за дейността на лицата, на които е прехвърлил част от дейността си по чл.3, т.1-7, като за свои действия.
(3) Прехвърлянето на дейност се извършва въз основа на писмен договор.

Чл.61. (1) Прехвърлените дейности се извършват според изискванията, установени за застрахователя.
(2) Прехвърлените дейности и лицата, на които са възложени, се обхващат от системите за управление и за вътрешен контрол на застрахователя.
(3) Договорите за прехвърляне на дейност се представят на заместник-председателя при поискване. Заместник-председателят може да разпорежда извършването на проверка при трето лице, на което е прехвърлена дейност от застраховател - относно прехвърлената дейност за спазване на закона, по сигнали от страна на потребители на застрахователни услуги или във връзка с проверки при застраховател.
(4) Когато в дейността на лице, на което застраховател е прехвърлил дейност, са установени нарушения на закона, или практика, която застрашава стабилността на застрахователя, правата и интересите на потребителите на застрахователни услуги или възпрепятства осъществяването на държавния застрахователен надзор, заместник-председателят разпорежда тяхното отстраняване в определен от него срок. Когато разпореждането не е било изпълнено или, макар да е било изпълнено, лицето продължава да нарушава закона, да застрашава стабилността на застрахователя, правата на потребителите или да възпрепятства надзора, заместник-председателят разпорежда на застрахователя да прекрати взаимоотношенията си с това лице.
(5) Застрахователят не дължи неустойки и други обезщетения за вреди при предварително прекратяване на договор за прехвърляне на дейност в изпълнение на разпореждане по ал.4.

Чл.62. (1) Застрахователят създава специализирана служба за вътрешен контрол, чийто ръководител се избира от общото събрание на акционерите, съответно на член-кооператорите. Ръководителят на специализираната служба за вътрешен контрол на клон по Търговския закон на застраховател от трета държава се назначава от органа, компетентен да назначи управителя на клона.
(2) Службата за вътрешен контрол подпомага органите на управление на застрахователя при вземане на решения във връзка с дейността и следи за тяхното изпълнение.
(3) При извършване на своята дейност службата за вътрешен контрол проверява и оценява:
1. спазването на закона и вътрешните актове при извършване дейността на застрахователя;
2. системата за отчетност и информация;
3. точността, пълнотата и навременността на изготвяните счетоводни и други документи и отчети;
4. системите за управление и методите за оценка на риска;
5. защитата на активите на застрахователя от безстопанственост и злоупотреби;
6. адекватността и спазването на вътрешните процедури за сключване на застрахователни и презастрахователни договори, за приемане и разглеждане на претенции и за определяне на плащанията по тях;
7. извършването и отчитането на всички прехвърлени от застрахователя дейности.
(4) Ръководителят на службата за вътрешен контрол трябва да отговаря на изискванията на чл.13, ал.1 и 3 и чл.14, ал.2. Прилага се и чл.13, ал.6 и 7.
(5) Ръководителят на службата за вътрешен контрол информира незабавно управителните органи за установените от него нарушения в дейността на застрахователя.
(6) Ръководителят на службата за вътрешен контрол изготвя годишен отчет за дейността на службата и го представя пред управителния орган и пред общото събрание на акционерите, съответно на член-кооператорите.
(7) Ръководителят на службата за вътрешен контрол незабавно информира заместник-председателя в случаите, когато в резултат на извършена проверка са констатирани нарушения и слабости в управлението на застрахователя, които са довели или могат да доведат до съществени вреди и за които смята, че от управителния орган не са предприети достатъчни мерки за тяхното отстраняване.
(8) Застрахователят приема вътрешни правила за организацията и дейността на службата за вътрешен контрол. Правилата и техните последващи изменения и допълнения се предоставят в комисията в седемдневен срок от тяхното приемане.
(9) Комисията приема наредба, с която определя изискванията към организацията и дейността на службата за вътрешен контрол на застрахователя и на лицата, включени в застрахователна група.

Чл.63. С цел гарантиране на възможността за точно изпълнение на задълженията по сключените застрахователни и презастрахователни договори застрахователят е длъжен по всяко време да:
1. определя и прилага в дейността си премии, съответстващи на размера на поетия риск и на разходите си;
2. образува достатъчни по вид и размер технически резерви съгласно изискванията на закона;
3. покрива техническите резерви с подходящи активи;
4. разполага с достатъчно собствени средства, които да покриват границата на платежоспособност и гаранционния капитал.

Чл.64. (1) Когато застрахователят е изчислил размера на техническите резерви, стойността на активите, пасивите, приходите и разходите или други показатели, отразени в отчетите и справките, представени в комисията, в нарушение на закон или подзаконов нормативен акт, заместник-председателят може за целите на осъществявания застрахователен надзор да преоцени всеки от тези показатели.
(2) Когато в резултат на преоценката се констатират нарушения по този кодекс, се прилагат мерките, предвидени в него.

Чл.65. (1) Застрахователните премии трябва да бъдат достатъчни, изчислени на базата на разумно актюерско допускане, така че да осигуряват изпълнение на всички задължения на застрахователя, включително образуването на достатъчни технически резерви.
(2) За изпълнение на изискването на ал.1 финансовото състояние на застрахователя и неговата платежоспособност в дългосрочен план се прогнозират само въз основа на премиите като единствен източник на приход.

Чл.66. (1) Застрахователят е длъжен да създаде общи и технически резерви.
(2) Общите резерви се състоят от:
1. фонд "Резервен" по чл.246 от Търговския закон, съответно чл.34 от Закона за кооперациите;
2. други фондове, ако е предвидено в устава на застрахователя.
(3) Застрахователят е длъжен по всяко време да поддържа достатъчни по размер технически резерви, отговарящи на цялостната му дейност, с които да гарантира покритие на поетите застрахователни рискове.
(4) Видовете технически резерви, които застрахователите трябва да поддържат, се определят съгласно чл.68.
(5) Увеличението на техническите резерви се включва в присъщите разходи, а намалението - в присъщите приходи на застрахователя при формиране на финансовия резултат.

Чл.67. Размерът на техническите резерви се изчислява въз основа на стойността на поетите от застрахователя задължения, които се очаква да бъдат изпълнени в бъдеще по влезли в сила застрахователни или презастрахователни договори, разходите, свързани с изпълнението на тези задължения, както и стойността на възможното неблагоприятно отклонение от това очакване.

Чл.68. (1) Застраховател, получил лиценз за застраховане по видове застраховки по раздел I от приложение No 1, образува технически резерви, както следва:
1. запасен фонд;
2. резерв за предстоящи плащания;
3. пренос-премиен резерв;
4. математически резерв;
5. капитализирана стойност на пенсиите;
6. резерв за бъдещо участие в дохода;
7. резерви по застраховки "Живот", свързани с инвестиционен фонд;
8. резерв за бонуси и отстъпки;
9. други резерви, одобрени от заместник-председателя или образувани по негово предписание.
(2) Застраховател, получил лиценз за застраховане по видове застраховки по раздел II от приложение No 1, образува технически резерви, както следва:
1. запасен фонд;
2. резерв за предстоящи плащания;
3. пренос-премиен резерв;
4. резерви за неизтекли рискове;
5. резерв за бонуси и отстъпки;
6. други резерви, одобрени от заместник-председателя или образувани по негово предписание.
(3) Клон на застраховател от трета държава, получил лиценз за извършване на застрахователна дейност на територията на Република България, образува технически резерви по ал.1 или 2, които да покриват задълженията му по сключените застрахователни и презастрахователни договори в Република България.
(4) Редът и методиката за образуване на техническите резерви, принципите, които се прилагат за изчисляване на размера им, правилата за определяне и оценка на активите за покритие на техническите резерви, както и максималният размер на техническата лихва за застраховките по раздел I от приложение No 1, се определят с наредба.

Чл.69. (1) Техническите резерви се изчисляват по всеки вид застраховка, за която е получен лиценз, като частта на презастрахователите не се приспада.
(2) Застрахователят поддържа достатъчни по размер техническите резерви по чл.68 в съответствие с общия обем на неговата дейност и задълженията по сключените от него застрахователни договори, доколкото е възможно основателното им предвиждане.
(3) Основата и методите за изчисляване на техническите резерви по застраховките по раздел I от приложение No 1 са публични. Застрахователят е длъжен да ги предостави на всяко заинтересувано лице при поискване.

Чл.70. (1) При извършване на активно презастраховане техническите резерви по чл.68 се образуват съгласно условията на презастрахователния договор.
(2) При извършване на пасивно презастраховане застрахователят отчита дела на презастрахователите в образуваните технически резерви съгласно условията на презастрахователните договори.
(3) При извършване на съзастраховане застрахователят образува видовете резерви по чл.68, като отчита дела си съгласно условията на съзастрахователния договор.

Чл.71. (1) Когато задълженията по застрахователен или презастрахователен договор са определени в чуждестранна валута или договорът съдържа клауза за индексация в чуждестранна валута, техническите резерви се образуват в същата валута.
(2) Когато задълженията по ал.1 не са определени в конкретна валута, резервите се образуват във валутата на държавата членка, в която е разположен рискът. В този случай застрахователят може да образува резервите във валутата, в която е договорена премията, ако може да се направи обосновано заключение, че изплащането на обезщетението ще се извърши в тази валута.
(3) Когато е предявена претенция за плащане в определена валута, различна от валутата, определена по реда на ал.1 или 2, резервът за предстоящи плащания се образува във валутата, в която е предявена претенцията.
(4) В случаите на съзастраховане в рамките на Европейския съюз резервът за предстоящи плащания не може да бъде по-нисък от размера съгласно законодателството и установените практики в държавата членка по седалището на водещия съзастраховател.
(5) Когато размерът на претенцията е определен във валута, различна от определената по ал.1-3, и това е известно на застрахователя, той може да определи резерва за предстоящи плащания в тази валута.

Чл.72. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да покрие брутния размер на техническите резерви с подходящи активи при посочените в чл.74 съотношения. Застраховател от трета държава покрива техническите резерви, образувани по реда на чл.68, ал.3, за своя клон при условията на този раздел.
(2) Заместник-председателят може да забрани свободното разпореждане с активи на застраховател или презастраховател, който не изпълнява задължението по ал.1, след като е уведомил за намерението си компетентните органи на държавите членки, където е разположен рискът.
(3) Активите по ал.1 трябва да отразяват особеностите на дейността на застрахователя или презастрахователя по такъв начин, че да се гарантират сигурност, доходност и ликвидност посредством диверсификация и подходящо разпределение.

Чл.73. (1) За покритие на техническите резерви могат да се използват само следните активи:
1. ценни книжа, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в Република България или в държава членка, както и акции, квалифицирани облигации и други квалифицирани дългови ценни книжа, приети за търговия на международно признати и ликвидни регулирани пазари на ценни книжа в трета държава;
2. ценни книжа, издадени или гарантирани от Република България или от държава членка, както и квалифицирани дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от трети държави, техните централни банки или международни организации, в които членува Република България или държава членка;
3. акции и дялове, издадени от инвестиционни дружества и договорни фондове, които извършват дейност при условията и по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, както и акции и дялове на колективни инвестиционни схеми, чието седалище се намира в държава членка;
4. право на собственост върху земя и сгради;
5. вземания към презастрахователи, включително дела на презастрахователите в техническите резерви;
6. депозити и вземания към цеденти;
7. вземания от застраховани лица и посредници, произтичащи от застрахователни и презастрахователни договори;
8. вземания по заеми срещу застраховки "Живот";
9. парични средства на каса и по разплащателни сметки или депозити в банки, които имат право да извършват банкова дейност в Република България или в държава членка;
10. отложени аквизиционни разходи;
11. безспорно установени вземания във връзка с възстановяване на данъци.
(2) Квалифицирани дългови ценни книжа по смисъла на ал.1 са дългови ценни книжа с инвестиционен рейтинг от международно призната рейтингова агенция.
(3) Всички активи се оценяват в съответствие с принципа за предпазливост, като се отчита рискът от невъзможност за тяхното осребряване. Стойността на вземанията, признати за покритие на техническите резерви, се изчислява при спазване на принципа за предпазливост, като се отчита рискът от възможното им неудовлетворяване.
(4) Деривати на ценни книжа, включително опции, фючърси и суапове, свързани с активи за покритие на технически резерви, се признават за покритие на техническите резерви само ако допринасят за намаляването на инвестиционния риск или улесняват ефективното управление на портфейла. Те се оценяват при спазване на принципа за предпазливост и могат да се вземат предвид при оценката на базовите активи.
(5) Вземания към трети лица се признават за покритие на техническите резерви, след като се приспаднат всички насрещни задължения към третите лица.
(6) Не се признават за покритие на техническите резерви:
1. имуществени права, обременени със залог, ипотека или други тежести;
2. (изм.,ДВ,бр.59 от 2006 г.) инвестиции в дъщерно дружество;
3. вземания, които са просрочени с повече от три месеца след датата на падежа.
(7) При извънредни обстоятелства и по мотивирано предварително искане на застрахователя комисията може временно да допусне използването на други видове активи за покритие на техническите резерви, ако са спазени изискванията на чл.72, ал.3.

Чл.74. (1) Застрахователят инвестира брутния размер на образуваните технически резерви в активи по чл.73 при спазване на следните ограничения:
1. до 20 на сто в недвижими имоти, но не повече от 10 на сто в отделен недвижим имот или в група недвижими имоти, които по своето местоположение могат да се смятат за една инвестиция;
2. до 80 на сто в ценни книжа по чл.73, ал.1, т.1 и 3, но не повече от 30 на сто в други активи, различни от квалифицирани облигации и други квалифицирани дългови ценни книжа;
3. неограничено в активи по чл.73, ал.1, т.2;
4. до 5 на сто в ценни книжа, издадени от един емитент, като ограничението не се прилага за активите по чл.73, ал.1, т.2;
5. до 50 на сто в банкови депозити, но не повече от 25 на сто от брутния размер в една банка;
6. до 3 на сто в парични средства на каса и по разплащателни сметки.
(2) Максималният размер на инвестициите в недвижими имоти по ал.1, т.1 не може да надвишава 30 на сто от разликата между брутния размер на образуваните технически резерви и вземанията от презастрахователи, преобразувани по реда на чл.75, ал.1 и 2.
(3) Максималният размер по ал.1, т.4 може да бъде 10 на сто, в случай че застрахователят инвестира не повече от 40 на сто от брутния размер на техническите резерви в ценни книжа на емитенти, към всеки от които има експозиция над 5 на сто от активите си. Максималният размер по ал.1, т.4 може да бъде 20 на сто, в случай че застрахователят инвестира техническите резерви в дългови ценни книжа, издадени от кредитна институция със седалище в държава членка и подлежаща на специален надзор по смисъла на закона с цел защита на държателите на такива ценни книжа. По-специално вноските, получени срещу издаване на ценни книжа по изречение второ, трябва да се инвестират съгласно разпоредбите на закона в активи, които през целия период на валидност на ценните книжа могат да покриват вземанията по тези ценни книжа и които в случай на неплатежоспособност на емитента ще се използват за предпочтително удовлетворяване на вземанията за главницата и натрупаните лихви.
(4) Активите по ал.1 не могат да се залагат, да се ипотекират и да се обременяват с други тежести.
(5) Активите за покритие на техническите резерви се диверсифицират и разпределят, така че нито една категория активи, инвестиционен пазар или отделна инвестиция да не е със значителен дял.
(6) Инвестиция в категории активи, които са с висока степен на риск поради същността си или характеристиките на емитента, както и делът на активите за покритие на техническите резерви, които имат ниска ликвидност, трябва да бъдат ограничени до благоразумни равнища.

Чл.75. (1) Вземане към презастраховател, включително делът на презастраховател в техническите резерви, може да се признае за покритие на техническите резерви, след като се приспаднат задържаните депозити и задълженията към съответния презастраховател.
(2) Вземане, съответно дял по ал.1, се признава за покритие на технически резерви до:
1. (изм.,ДВ,бр.48 от 2007 г.) преобразуваната по ал.1 стойност без ограничение, ако презастрахователят има инвестиционен кредитен рейтинг поне от една от рейтинговите агенции, определени с решение на комисията;
2. петдесет на сто от преобразуваната по ал.1 стойност, ако презастрахователят има кредитен рейтинг поне от една от рейтинговите агенции по т. 1 извън инвестиционния клас;
3. двадесет на сто от преобразуваната по ал.1 стойност, ако презастрахователят няма кредитен рейтинг поне от една от рейтинговите агенции по т.1.
(3) (изм.,ДВ,бр.48 от 2007 г.) Застрахователите обявяват пред заместник-председателя презастрахователите, с които са сключили презастрахователни договори, както и сведения за кредитния им рейтинг, в 7-дневен срок от сключване на договора. Заместник-председателят има право да определи размери, различни от определените по ал. 2 за признаване на вземане към определен презастраховател или на дял на определен презастраховател в техническите резерви за покритие на техническите резерви, ако са налице обстоятелства, които позволяват да се направи различна обективна преценка за стабилността на презастрахователя.
(4) Депозити в цеденти и вземания към цеденти се признават за покритие на техническите резерви до размера на образуваните технически резерви във връзка със сключени презастрахователни договори със съответния цедент.
(5) (изм.,ДВ,бр.48 от 2007 г.) Вземания към застраховани, произтичащи от застрахователни договори, се признават за покритие на техническите резерви до разликата между брутния размер на образуваните пренос-премиен резерв, математически резерв или капитализирана стойност на пенсиите и дела на презастрахователя в тях, преобразуван по реда на ал.1 и 2. Вземания към застрахователни посредници, произтичащи от застрахователни договори, се признават за покритие на техническите резерви на стойност до 20 на сто от разликата между брутния размер на образуваните пренос-премиен резерв, математически резерв или капитализирана стойност на пенсиите и дела на презастрахователя в тях, преобразувани по реда на ал.1 и 2.
(6) Вземания по заеми, отпуснати по полици по застраховки "Живот", се признават за покритие на техническите резерви до размера на откупната стойност по съответните полици, по които са отпуснати заемите.

Чл.76. За покритие на брутния размер на образуваните технически резерви се признават отложените аквизиционни разходи, намалени със свързаните презастрахователни комисиони, отложени за следващ период.

Чл.77. (1) Техническите резерви по застрахователни договори, покриващи рискове в Република България или в държава членка, се покриват с активи, разположени на територията на Република България или на територията на държава членка. С разрешение на земестник-председателя, издадено за всеки отделен случай, техническите резерви по договори по изречение първо могат да се покриват и с активи, разположени на територията на трета държава.
(2) Изискването за териториално разпределение на активите по ал.1 не се отнася за случаите, когато техническите резерви са покрити от инвестиции във вземания към презастрахователи в съотношението, определено в чл.75.
(3) Активите, покриващи техническите резерви, образувани от клон на застраховател от трета държава, който не се ползва от предимствата по чл.47, ал.1, покриващи рискове в страната, трябва да бъдат разположени на територията на Република България.
(4) Местоположението на активите е:
1. за правото на собственост върху недвижим имот - местоположението на недвижимия имот;
2. за ценните книжа:
а) седалището на емитента;
б) седалището на банката - когато ценните книжа са гарантирани от банка;
в) седалището на депозитаря - когато ценните книжа са безналични;
3. за депозитите - мястото, където е сключен договорът за влог;
4. за останалите вземания - седалището на длъжника;
5. за дяловете в инвестиционни фондове - местоположението на активите с преобладаващ дял, включени във фонда, определени съгласно условията на т.1-4.
(5) В случаите на съзастраховане застрахователят може да инвестира техническите резерви, създадени по съзастрахователните договори със застрахователи, получили лиценз за извършване на застрахователна дейност от компетентния орган на държавата членка, в активи по чл. 73, разположени в Република България или в държавата членка по седалището на водещия съзастраховател.

Чл.78. (1) Когато покритието по застрахователен договор е определено в дадена валута, задълженията на застрахователя се отчитат като дължими в същата валута. Активите, покриващи техническите резерви, са в същата валута, в която са задълженията, възникващи от договорите, по които техническите резерви са образувани.
(2) Застрахователят може да не прилага правилото по ал.1 при покриването на техническите резерви, включително на математическия резерв, с активи, ако прилагането на този принцип би довело до поддържане на активи в тази валута в размер не повече от 7 на сто от активите в други валути.
(3) Алинея 1 не се прилага за покритието на технически резерви във валута, различна от лева или от валутата на една от държавите членки, ако инвестициите в тази валута са регулирани, ако тя е обект на трансферни ограничения или поради други подобни причини не е подходяща за покритие на техническите резерви.
(4) До 20 на сто от общия размер на техническите резерви може да се покрива с активи във валута, различна от тази, в която те са образувани, при условие че общият размер на активите за покритие на техническите резерви във всички валути е най-малко равен на общия размер на задълженията във всички валути.
(5) Когато техническите резерви са образувани в левове, в евро или в друга валута на държава членка, активите за тяхното покритие могат да бъдат в евро.

Чл.79. (1) Резервът по застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд, когато инвестиционният риск се носи от застрахованото лице, се покрива с активите, договорени в застрахователния договор. Когато задълженията на застрахователя по такъв договор са обвързани със стойността на индекс, резервите се покриват с активи, които възможно най-пълно отразяват стойността на този индекс и имат подходяща сигурност и ликвидност.
(2) Членове 72, ал.3, чл.74, 75 и 78 не се прилагат за активите по ал.1.
(3) Когато по застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд, част от задълженията на застрахователя са гарантирани, техническите резерви, които представляват тяхната стойност, се покриват с активи по общия ред.

Чл.80. (1) Собствените средства на застрахователя, намалени с нематериалните активи, трябва да бъдат по всяко време най-малко равни на границата на платежоспособност или на минималния размер на гаранционния капитал, когато той е по-висок от границата на платежоспособност.
(2) Собствените средства на застрахователя се състоят от неговите активи, намалени с предвидимите задължения. Елементите, които се включват при изчисляване размера на собствените средства, се определят с наредба.
(3) Взаимозастрахователна кооперация, чийто брутен годишен премиен приход не превишава 10 000 000 лв., е длъжна да поддържа собствени средства в размер на границата на платежоспособност или на минималния гаранционен капитал по чл.82, ал.4, когато той е по-висок от нея.
(4) Когато в продължение на три последователни години взаимозастрахователната кооперация ежегодно е надхвърляла размера на премийния приход по ал.3 от четвъртата година, тя е длъжна да поддържа собствени средства в размера по чл.82, ал.1, т.2, при условие че границата й на платежоспособност не надвишава този размер.
(5) Собствените средства на клон на застраховател от трета държава в размер на минималния изискуем гаранционен капитал се инвестират в Република България, а над този размер - в Република България или в друга държава членка.

Чл.81. (1) Границата на платежоспособност е минималният размер, на който трябва да са равни собствените средства на застрахователя, намалени с нематериалните активи, необходим за осигуряване изпълнението на договорните задължения на застрахователя в дългосрочен план, в съответствие с общия обем на неговата дейност.
(2) Застрахователят е длъжен да поддържа собствени средства, необходими за осигуряване изпълнението на договорните му задължения в дългосрочен план в съответствие с общия обем на дейността му.
(3) Границата на платежоспособност и методите, по които тя се изчислява, се определят с наредбата по чл.80, ал.2.
(4) За изчисляването на границата на платежоспособност на клон на застраховател от трета държава се взема предвид само дейността на клона.

Чл.82. (1) Гаранционният капитал съставлява една трета от границата на платежоспособност, но не може да бъде по-малък от:
1. (доп.,ДВ,бр.48 от 2007 г.) четири млн. и четиристотин хиляди лв. - за застраховател, получил лиценз за застраховане, който обхваща видове застраховки по раздел II, буква "А", т.1-9 и т.16-18 от приложение No 1;
2. (доп.,ДВ,бр.48 от 2007 г.) шест млн. и четиристотин хиляди лв. - за застраховател, получил лиценз за застраховане, който обхваща видове застраховки по раздел I и раздел II, буква "А", т. 10 - 15 от приложение No 1.
(2) Когато застраховател извършва застраховане по няколко вида застраховки по раздел II от приложение No 1, за размер на гаранционния капитал се приема по-голямата стойност.
(3) Когато застраховател е получил лиценз за активно презастраховане, както и когато презастраховател е получил лиценз за застраховане, минималният размер на гаранционния капитал, определен съгласно ал.1, се увеличава с една трета.
(4) Взаимозастрахователната кооперация по чл.80, ал.3 поддържа минимален гаранционен капитал съгласно приложение No 2.
(5) Гаранционният капитал на клон на застраховател от трета държава съставлява една трета от границата на платежоспособност, но не може да бъде по-малък от половината от размера по ал. 1, т. 1 или 2, съобразно получения от комисията лиценз. Част от гаранционния капитал е депозитът по чл.41, ал.2, т.3.

Чл.83. (1) Подлежат на надзор сделките на застраховател по чл.299, ал.1 със следните лица:
1. свързано с него дружество;
2. участващо в него дружество;
3. свързано с участващо в него дружество;
4. физическо лице, което притежава участие в застрахователя или в свързано с него дружество;
5. физическо лице, което притежава участие в дружество, което участва в застраховател;
6. физическо лице, което притежава участие в дружество, свързано с участващо в застрахователя дружество.
(2) Сделките по ал.1 включват:
1. заеми и други форми на кредитиране;
2. гаранции и задбалансови операции;
3. сделки със собствени средства, които служат за покритие на границата на платежоспособност;
4. инвестиции;
5. презастрахователни операции;
6. разпределяне на разходи;
7. други.
(3) Процедурите за управление на риска, за вътрешен контрол и счетоводно отчитане на застрахователя трябва да осигуряват условия за наблюдение, оценка и контрол на сделките по ал.1. Заместник-председателят може да предписва изменение и допълнение на тези процедури, когато те не гарантират в достатъчна степен платежоспособността на застрахователя.
(4) Застрахователят предоставя заедно с тримесечните справки отчет за значителните сделки по ал.1.
(5) Ако въз основа на прегледа на процедурите по ал.3 или на предоставената информация по ал.4 заместник-председателят прецени, че е застрашена платежоспособността, той прилага следните мерки:
1. разпорежда изготвянето на план по чл.86;
2. прилага принудителна административна мярка по чл.302.

Чл.84. (1) Коригираната платежоспособност на застрахователите по чл.299, ал.1, т.1 се изчислява по методи, определени с наредба.
(2) При изчисляване на коригираната платежоспособност в съответствие с ал.1 се включват свързаните със застрахователя дружества, участващите в застрахователя дружества и дружествата, свързани с участващите в застрахователя дружества.
(3) Ако коригираната платежоспособност, изчислена по реда на ал.1, е отрицателна величина, заместник-председателят прилага мерките по чл.83, ал.5.

Чл.85. (1) По отношение на застрахователите по чл.299, ал.1, т.2 се прилага метод за допълнителен надзор, определен с наредба.
(2) При прилагането на метода по ал.1 се взема предвид дейността на всички дружества, които са свързани със застрахователния холдинг, презастрахователя или застрахователя от трета държава.
(3) Ако в резултат на приложения метод по ал.1 се установи, че платежоспособността на застрахователя по чл.229, ал.1, т.2 е или може да бъде застрашена, заместник-председателят прилага мерките по чл.83, ал.5.

Чл.86. (1) Когато собствените средства на застрахователя спаднат под размера на границата на платежоспособност, застрахователят е длъжен да изготви план за достигане на платежоспособността и да го представи за одобряване от заместник-председателя.
(2) Когато собствените средства на застрахователя спаднат под размера на гаранционния капитал, застрахователят е длъжен да изготви краткосрочен план за допълнително набиране на собствени средства и да го представи за одобряване от заместник-председателя.
(3) При настъпване на обстоятелствата по ал.1 или 2 застрахователят е длъжен в тридневен срок да уведоми комисията, а в 30-дневен срок да представи съответния план.
(4) Когато обстоятелствата по ал.1 или 2 са установени от заместник-председателя, той разпорежда незабавно на застрахователя изготвянето на съответния план и определя срок за изготвянето му, който не може да бъде по-дълъг от 30 дни.
(5) В плановете по ал.1 и 2 се посочват срокът, в който застрахователят ще осигури собствени средства за покритие на границата на платежоспособност, съответно на гаранционния капитал, конкретните мерки за привеждането им в съответствие с изискванията на кодекса, както и източниците на средствата за изпълнението им. Срокът за покриване на гаранционния капитал не може да бъде по-дълъг от 6 месеца, а за достигане на границата на платежоспособност - по-дъ