Чл.1. (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; изм.,бр.67 от 2003 г.) Този кодекс урежда обществените отношения, свързани със:
1. държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт;
2. допълнителното социално осигуряване, което включва:
а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт;
б) (изм.,ДВ,бр.56 от 2006 г.) допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост;
в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.

Чл.2. Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при:
1. временна неработоспособност;
2. временна намалена работоспособност;
3. инвалидност;
4. майчинство;
5. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.)
6. (пред.т.5,ДВ,бр.1 от 2002 г.) старост;
7. (пред.т.6,ДВ,бр.1 от 2002 г.) смърт.

Чл.3. Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:
1. задължителност и всеобщност на осигуряването;
2. солидарност на осигурените лица;
3. равнопоставеност на осигурените лица;
4. социален диалог при управлението на осигурителната система;
5. фондова организация на осигурителните средства.

Чл.4. (1) Задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс са:
1. (доп.,ДВ,бр.119 от 2002 г.; изм.,бр.68 от 2006 г.) работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Лицата, включени в програмите "От социални помощи към осигуряване на заетост" и "В подкрепа на майчинството", не се осигуряват за безработица.
2. държавните служители;
3. (нова,ДВ,бр.74 от 2002 г.; изм.,бр.105 от 2006 г.) съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители;
4. (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г.; пред.т.3,бр.74 от 2002 г.; изм.,бр.119 от 2002 г., бр.68 от 2006 г.) кадровите военнослужещи по по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията;
5. (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; пред.т.4,бр.74 от 2002 г.) членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица.
6. (пред.т.5,ДВ,бр.74 от 2002 г.) лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
7. (пред.т.6,ДВ,бр.74 от 2002 г.; доп.,бр.105 от 2006 г.) изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите.
8. (нова,ДВ,бр.112 от 2003 г.) лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т.1 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.
(2) (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г., бр.1 от 2002 г.) Работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.
(3) (противоконституционна по отношение на работещите пенсионери, Решение No 5 на Конституционния съд от 2000 г., ДВ,бр.55 от 2000 г.) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. (доп.,ДВ,бр.105 от 2006 г.) лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества;
3. (противоконституционна, Решение No 5 на Конституционния съд от 2000 г., ДВ,бр.55 от 2000 г.) докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание.
4. (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г., бр.112 от 2003 г.) регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.
5. (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г.; доп.,бр.119 от 2002 г.) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.
6. (нова,ДВ,бр.119 от 2002 г.) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
(4) (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г.; доп.,бр.1 от 2002 г.) Лицата по ал.3, т.1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица.
(5) (нова,ДВ,бр.64 от 2000 г.; изм.,бр.10 от 2002 г.) Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(6) (нова,ДВ,бр.64 от 2000 г.) Лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по ал.3, т.1,2, 4 и 5 по реда на този кодекс.
(7) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение, и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Чл.5. (1) (изм.,ДВ,бр.105 от 2005 г.) Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
(2) Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка.
(3) (нова,ДВ,бр.67 от 2003 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.) Регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл.80, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(4) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; пред.ал.3,бр.67 от 2003 г.; изм.,бр.112 от 2004 г., бр.105 от 2005 г.) Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:
1. (изм.,ДВ,бр.95 от 2006 г.; доп.,бр.105 от 2006 г.) осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и изплатените суми от фонда, осигурителните плащания, осигурителния стаж и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;
2. (изм.,ДВ,бр.95, 105 от 2006 г.) декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(5) (пред.ал.4,изм.,ДВ,бр.67 от 2003 г.; изм.,бр.112 от 2004 г.; отм.,бр.105 от 2005 г.)
(6) (пред.ал.5,изм.,ДВ,бр.67 от 2003 г.; доп.,бр.38 от 2005 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.; доп.,бр.105 от 2006 г.) Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите. Данните по ал.4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.
(7) (пред.ал.6,доп.,ДВ,бр.67 от 2003 г.; изм.,бр.38 от 2005 г.) Осигурителят е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход:
1. при прекратяване на трудови или служебни правоотношения - в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението;
2. по искане на осигуряваното лице или негов представител - в 14-дневен срок от искането.
(8) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; пред.ал.7,бр.67 от 2003 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.; доп.,бр.105 от 2006 г.) Националната агенция за приходите предоставя на Националния осигурителен институт данните по ал.4, данните от уведомленията по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда и данните за открити и закрити банкови сметки на осигурителите и самоосигуряващите се лица по чл.25, ал.1 от Закона за Националната агенция за приходите. Редът за предоставяне на информацията се определя с инструкция, издадена съвместно от управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(9) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; пред.ал.8,бр.67 от 2003 г.; отм.,бр.105 от 2005 г.)
(10) (нова,ДВ,бр.38 от 2005 г.; доп.,бр.104 от 2005 г.) При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Към разплащателните ведомости се прилагат и трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения. Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, е задължително условие за постановяване на решението.
(11) (нова,ДВ,бр.38 от 2005 г.) Националният осигурителен институт създава и поддържа информационна система за разплащателните ведомости, предадени по реда на ал.10. Данните от информационната система се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите и паричните обезщетения.
(12) (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) Управителят на Националния осигурителен институт издава инструкция за условията и реда за приемане и съхраняване на документите по ал.10.

Чл.6. (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.112 от 2004 г., бр.104 от 2005 г.) Размерите на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са, както следва:
1. (изм.,ДВ,бр.77 от 2007 г.) 26,5 на сто и вноската по т.8 - за лицата, работещи при условията на III категория труд, които са осигурени за всички осигурени социални рискове;
2. (изм.,ДВ,бр.77 от 2007 г.) 29,5 на сто и вноската по т.8 - за лицата, работещи при условията на I и II категория труд, които са осигурени за всички осигурени социални рискове;
3. (изм.,ДВ,бр.77 от 2007 г.) 29,5 на сто и вноската по т.8 - за лицата по чл.4, ал.1, т.4 и следователите по Закона за съдебната власт, които са осигурени за всички осигурени социални рискове;
4. (изм.,ДВ,бр.77 от 2007 г.) 25,5 на сто и вноската по т.8 - за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове без безработица; ако тези лица работят при условията на I и II категория труд, осигурителната вноска е 28,5 на сто и вноската по т.8;
5. (изм.,ДВ,бр.77 от 2007 г.) 22 на сто и вноската по т.8 - за лицата, осигурени за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест; ако тези лица работят при условията на I и II категория труд, осигурителната вноска е 25 на сто и вноската по т.8;
6. (изм.,ДВ,бр.77 от 2007 г.) 25,5 на сто - за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица;
7. (изм.,ДВ,бр.77 от 2007 г.) 22 на сто - за лицата, осигурени за инвалидност, старост и смърт;
8. от 0,4 до 1,1 на сто за трудова злополука и професионална болест, определени със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година по групи основни икономически дейности."
(2) (доп.,ДВ,бр.105 от 2006 г.) Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:
1. максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
2. минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица.
3. (нова,ДВ,бр.119 от 2002 г.) основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.
(3) (изм.,ДВ,бр.119 от 2002 г., бр.112 от 2003 г.; доп.,бр.105 от 2006 г.) Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл.4, ал.1, т.7 и 8 се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал.2, т.3 и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл.4, ал.1, т.5, 7 и 8 и ал.3, т.5 и 6 се разпределят между осигурителите и осигурените, както следва:
1. за 2000 и 2001 г. - 80:20;
2. 2002 - 2004 г. - 75:25;
3. 2005 г. - 70:30;
4. 2006 г. - 65:35;
5. (изм.,ДВ,бр.105 от 2006 г.) 2007 г. - 65:35;
6. (изм.,ДВ,бр.105 от 2006 г.) 2008 г. - 60:40;
7. (изм.,ДВ,бр.105 от 2006 г.) 2009 г. - 55:45;
8. (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) 2010 и следващите години - 50:50.
(4) (изм.,ДВ,бр.119 от 2002 г.) Брутното трудово възнаграждение за лицата по чл.4, ал.1, т.7 и ал.3, т.5 и 6, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с нормативно признатите разходи.
(5) (изм.,ДВ,бр.74 от 2002 г.; доп.,бр.119 от 2002 г., бр.105 от 2006 г.) Осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.1, т.2, 3 и 4 се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт.
(6) Осигурителните вноски за фонд "Трудова злополука и професионална болест" са за сметка на осигурителите.
(7) Осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово:
1. за лицата по чл.4, ал.3, т.1 и 2 - върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година;
2. за лицата по чл.4, ал.3, т.4 - върху месечен осигурителен доход между петдесет на сто от минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
3. (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) за лицата по чл.4, ал.3, т.4, които упражняват само земеделска дейност - върху месечен осигурителен доход между 25 на сто от минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(8) (доп.,ДВ,бр.119 от 2002 г.; изм.,бр.95 от 2006 г.; доп.,бр.105 от 2006 г.) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд "Пенсии" в срока за подаване на декларацията.
(9) (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Осигурителните вноски за тези лица могат да се изплащат от фондове за подпомагане на земеделските производители по ред, определен от Министерският съвет.
(10) За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл.4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи по трудови и/или по служебни правоотношения, по договори за управление и контрол на търговски дружества и от трудова дейност като член-кооператори;
2. (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
(11) Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл.4, ал.1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии", определени съответно по реда на ал.3, 4 и 5.
(12) Осигурителните вноски за сметка на осигурителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им.
(13) Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
(14) (нова,ДВ,бр.119 от 2002 г.; изм.,бр.95 от 2006 г.) Справката по ал.8 в годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица се утвърждава от министъра на финансите и управителя на Националния осигурителен институт.
Чл.6а. (нов,ДВ,бр.45 от 2002 г.; отм.,бр.105 от 2005 г.)

Чл.7. (1) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него.
(2) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица по чл.4, ал.1 се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение.
(3) (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал.1 и 2 до края на месеца, през който е извършено начисляването.
(4) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; пред.ал.3,бр.105 от 2006 г.) Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
(5) (нова,ДВ,бр.64 от 2000 г.; изм.,бр.112 от 2003 г.; пред.ал.4,бр.105 от 2006 г.) Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които извършват единствено земеделска дейност и се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, могат да внесат дължимите осигурителни вноски до 31 март на годината, следваща календарната година, за която се отнасят.
(6) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; пред.ал.5,бр.105 от 2006 г.) Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
(7) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; изм.,бр.105 от 2005 г., бр.34 от 2006 г.; пред.ал.6,бр.105 от 2006 г.) Работодателите, осигурителите, самоосигуряващите се лица и осигурителните каси внасят по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите чрез съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им задължителните осигурителни вноски, като ползват единния идентификационен код.
(8) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; изм.,бр.104 от 2005 г.; пред.ал.7,доп.,бр.105 от 2006 г.) Осигурителите внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно чрез прехвърляне от сметките си по съответната сметка на държавното обществено осигуряване и на допълнителното задължително пенсионно осигуряване при изплащане или начисляване на трудовите възнаграждения, включително за авансови плащания. Дължимите осигурителни вноски за плащания при прекратяване на осигуряването или при отпуск извън редовното плащане на заплати или аванс се внасят заедно с първите следващи дължими осигурителни вноски;
(9) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; доп.,бр.104 от 2005 г.; пред.ал.8,бр.105 от 2006 г.) Банките отпускат суми за изплащане на трудови възнаграждения, включително за авансовото им изплащане, както и за парични обезщетения, и на други плащания от държавното обществено осигуряване само след представяне на платежно нареждане или друг удостоверителен документ за прехвърляне на осигурителните вноски и декларация от осигурителя, че са внесени дължимите осигурителни вноски върху тези суми за държавното обществено осигуряване, за здравното осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
(10) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; пред.ал.9,бр.105 от 2006 г.) Осигурителите, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките и в пощенските клонове и станции по съответната сметка на държавното обществено осигуряване и на допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
(11) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; пред.ал.10,бр.105 от 2006 г.) Частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица съгласно чл.6, ал.3, се внася при изплащане на възнагражденията им и не се удържа от авансовите плащания освен в случаите, когато за съответния месец е изплатен само аванс.

Чл.8. (1) (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г., бр.104, 105 от 2005 г., бр.105 от 2006 г.) Осигурителите и самоосигуряващите се лица могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Осигурителните каси провеждат осигуряването на своите членове. Осигурители, които са членове на осигурителните каси и имат наети на работа до 50 работници или служители, могат да провеждат тяхното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при тях без трудово правоотношение, чрез осигурителните каси.
(2) (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г.) Осигурителните каси извършват осигуряването на лицата по ал.1, като:
1. (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г., бр.1 от 2002 г., бр.105 от 2005 г., бр.105 от 2006 г.) събират и превеждат в законоустановените срокове дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, за здравното осигуряване и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" по съответните сметки на Националната агенция за приходите;
2. (изм.,ДВ,бр.105 от 2006 г.) представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения и помощите от държавното обществено осигуряване;
3. оформят и съхраняват документите, свързани с осигуряването на членовете на касата.
(3) (доп.,ДВ,бр.105 от 2005 г.) Начинът и редът за създаването и функционирането на осигурителните каси се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт, съгласувано с Националната агенция за приходите.

Чл.9. (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.119 от 2002 г.; доп.,бр.112 от 2004 г.) Осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита:
1. времето, през което лицата по чл.4, ал.1 т.1-4 и ал.2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл.6, ал.2, т.3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
2. времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл.4, ал.1, т.5 и ал.3, т.5; когато възнаграждението на лицата по чл.4, ал.1, т.5, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
3. (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) времето, за което за лицата по чл.4, ал.1, т.7 и 8 са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл.6, ал.2, т.3;
4. времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица.
(2) За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1. (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. през което лицето е получавало обезщетение за безработица.
5. (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение.
(3) За осигурителен стаж се зачита и времето:
1. (изм.,ДВ,бр.119 от 2002 г.) през което лицата по чл.4, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;
2. (изм.,ДВ,бр.119 от 2002 г.) през което лицата по чл.4, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;
3. през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на републиканския бюджет върху последното брутно възнаграждение;
4. през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезщетение;
5. през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование; за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение; за работниците и служителите осигурителните вноски са в съотношението по чл.6, ал.3.
(4) Осигурителният стаж в случаите по ал.3, т.1-4 се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното недопускане или отстраняване от работа, уволнението, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и времето, през което трудоустроеният не работи, ако това е по-благоприятно за лицето.
(5) Осигурителните вноски по ал.3 са в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
(6) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.
(7) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на републиканския бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.
(8) Зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и:
1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа;
2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества;
3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност.
(9) Осигурителен стаж по ал.8 се зачита на държавните служители, когато са упражнявали някои от дейностите по същата алинея, при спазване разпоредбите на Закона за държавния служител.
(10) Осигурителният стаж по ал.8 и 9 се зачита само за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68.
(11) (нова,ДВ,бр.119 от 2002 г.) Редът и начинът за изчисляване на осигурителния стаж се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Чл.10. (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването й.

Чл.11. (1) Осигурените за всички осигурени социални рискове лица имат право на:
1. парични обезщетения за:
а) временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;
б) трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;
в) трудоустрояване поради бременност и кърмене;
г) бременност и раждане;
д) отглеждане на малко дете;
2. парични помощи за:
а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
б) профилактика и рехабилитация;
в) помощно-технически средства, свързани с увреждането;
3. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) обезщетения за безработица.
4. (пред.т.3,ДВ,бр.1 от 2002 г.) пенсии за:
а) осигурителен стаж и възраст;
б) инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
в) инвалидност поради общо заболяване.
(2) (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.
(3) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; изм.,бр.67 от 2003 г.) Паричната помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е в размер на 60-дневното обезщетение за временна неработоспособност, определено съгласно чл.41.

Чл.12. (1) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Осигурените за трудова злополука или професионална болест лица имат право на:
1. парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед, изследване и/или лечение;
2. парични помощи за профилактика и рехабилитация;
3. пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
4. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.
(2) (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) При смърт на осигуреното лице, която е в причинна връзка със злополуката или професионалната болест, съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.

Чл.13. (1) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Осигурените за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт имат право на:
1. пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
2. пенсия за осигурителен стаж и възраст;
3. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.
(2) (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.

Чл.13а. (нов,ДВ,бр.105 от 2006 г.)
(1) Лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, за всички осигурени социални рискове без безработица или за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест, имат право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако за тях са били внесени или дължими осигурителни вноски за период 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията.
(2) Изискването за внесени или дължими осигурителни вноски за период от 6 календарни месеца по ал.1 не се прилага за лица с увреждания, резултат от претърпяна трудова злополука или професионална болест.
(3) Право на помощите по ал.1 имат и лицата, получаващи лична пенсия за инвалидност, ако не са навършили възрастта по чл.68, ал.1-3 и не са осигурени.
(4) Условията за ползване и изплащане на парични помощи за профилактика и рехабилитация на лицата по ал.1 и 3, както и процедурите за избор на юридически лица - изпълнители на тази дейност, се определят с наредба на надзорния съвет на Националния осигурителен институт.

Чл.14. (отм.,ДВ,бр.70 от 2004 г.)

Чл.15. (отм.,ДВ,бр.70 от 2004 г.)

Чл.16. (отм.,ДВ,бр.70 от 2004 г.)

Чл.17. (отм.,ДВ,бр.70 от 2004 г.)

Чл.18. (1) (пред.чл.18,ДВ,бр.112 от 2004 г.) Средствата на държавното обществено осигуряване се обособяват във:
1. фонд "Пенсии";
2. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност".
3. (пред.т.2,ДВ,бр.1 от 2002 г.) фонд "Трудова злополука и професионална болест";
4. (пред.т.3,ДВ,бр.1 от 2002 г.) фонд "Общо заболяване и майчинство".
5. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) фонд "Безработица".
(2) (нова,ДВ,бр.112 от 2004 г.) Разпределението на осигурителните вноски по фондове се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Чл.19. (1) (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Народното събрание приема Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, който включва консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване, бюджетите на фондовете по чл.18 и бюджета на Националния осигурителен институт и действа за срок една календарна година.
(2) Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от Националния осигурителен институт и се представя в Министерския съвет за съгласуване заедно с проекта на Закона за държавния бюджет. Министерството на финансите след приемането на макроикономическата рамка на държавния бюджет предоставя на Националния осигурителен институт необходимите показатели за съставяне на проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване.
(3) Законопроектът по ал.2 се съставя по пълна бюджетна класификация за държавния бюджет.
(4) (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се предвижда общ резерв на фондовете по чл.18, образуван чрез отчисления по норматив, определен в закона за бюджета, въз основа на осигурително-технически план. В резерва се внасят и приходите от главници по актовете за начет.
(5) Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване се разглежда от Народното събрание едновременно със законопроекта за държавния бюджет.
(6) В случай, че бюджетът на държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на органите на Националния осигурителен институт се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

Чл.20. (1) (изм.,ДВ,бр.112 от 2004 г.) Бюджетът на Националния осигурителен институт е част от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване и се разработва по параграфи на бюджетната класификация.
(2) (изм.,ДВ,бр.112 от 2004 г., бр.104 от 2005 г.) Средствата в бюджета на Националния осигурителен институт се формират от:
1. процент от приходите от осигурителните вноски за фондовете "Пенсии", "Общо заболяване и майчинство", "Трудова злополука и професионална болест", "Безработица" и "Пенсии, несвързани с трудова дейност";
2. приходи от установените с разпореждания и ревизионни актове за начет вземания и лихвите върху тях;
3. приходи от глоби, имуществени санкции и наказателни лихви;
4. процент от приходите във фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" за дейностите по чл.13 от Закона за гаратираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
5. приходи от продажба на осигурителни книжки, изплащателни картони и формуляри - утвърдени образци от управителя на Националния осигурителен институт;
6. приходи от такси за заверка на преписи на документи, издавани от Националния осигурителен институт;
7. приходи от такси за издаване на удостоверения;
8. приходи и доходи от собственост и неданъчни приходи;
9. сумите, постъпващи по съставени от контролните органи на Националния осигурителен институт ревизионни актове за начет;
10. заеми;
11. субсидии (трансфери) от републиканския бюджет.
(3) (изм.,ДВ,бр.104 от 2005 г.) Разходите по бюджета на Националния осигурителен институт се определят за:
1. издръжка на дейността по държавното обществено осигуряване и Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
2. капиталови разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт, свързани с цялостната дейност на Националния осигурителен институт;
3. погасяване на задължения по заеми.
(4) (изм.,ДВ,бр.104 от 2005 г.) Процентите по ал.2, т.1 и 4 се определят със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(5) Разходите по ал.3 се утвърждават от надзорния съвет на Националния осигурителен институт по предложение на управителя.
(6) (нова,ДВ,бр.104 от 2005 г.) Приходите по чл.20, ал.2, т.2-9 постъпват като собствени приходи в бюджета на Националния осигурителен институт.
(7) (нова,ДВ,бр.104 от 2005 г.) Средствата по чл.20, ал.2, т.2-8 и 15 на сто от тези по чл.20, ал.2, т.9 се начисляват и разходват само за повишаване квалификацията и материалното стимулиране на служителите при условия и ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт.

Чл.21. (изм.,ДВ,бр.112 от 2004 г.) Средствата по фонд "Пенсии" се набират от:
1. осигурителни вноски от осигурители, осигурени и самоосигуряващи се лица;
2. осигурителни вноски и приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
3. (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г., бр.67 от 2003 г.) суми от държавния бюджет за провеждане на осигуряването на лицата по чл.4, ал.1, т.2 и 4, чл.9, ал.6 и суми от бюджета на съдебната власт за лицата по чл.4, ал.1, т.3;
4. (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г., бр.112 от 2004 г.) трансфери от републиканския бюджет за:
а) осигурителни вноски в случаите, предвидени в този кодекс;
б) (изм.,ДВ,бр.112 от 2004 г.) субсидии, предвидени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година;
в) здравноосигурителни вноски за пенсионери;
5. (отм.,ДВ,бр.112 от 204 г.)
6. (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; отм.,бр.112 от 2003 г.)
7. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
8. лихви и дивиденти;
9. дарения и завещания;
10. (отм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.)
11. други източници.

Чл.22. Средствата по фонд "Пенсии" се разходват за:
1. (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) изплащане на пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване, наследствени пенсии и добавките към тях;
2. (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) осъвременяване, индексиране и компенсиране на пенсиите по т.1;
3. други разходи, свързани с пенсионното осигуряване.
4. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) здравноосигурителни вноски за пенсионери.
5. (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) помощи за профилактика и рехабилитация.

Чл.22а. (нов,ДВ,бр.1 от 2002 г.; изм.,ДВ,бр.112 от 2004 г.) Средствата по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" се набират от:
1. (изм.,ДВ,бр.112 от 2004 г.) трансфери от републиканския бюджет за:
а) изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски, и за индексациите, компенсациите и добавките към тях;
б) добавки към пенсиите на ветераните от войните;
в) добавки по чл.84, определени от пенсиите по буква "а";
г) (нова,ДВ,бр.12 от 2004 г.) добавки към пенсиите, определени със Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;
2. (отм.,ДВ,бр.112 от 2004 г.)
3. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
4. лихви и дивиденти;
5. дарения и завещания.

Чл.22б. (нов,ДВ,бр.1 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.12 от 2004 г.) Средствата по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" се разходват за изплащане на:
1. пенсии за военна инвалидност;
2. пенсии за гражданска инвалидност;
3. социални пенсии за старост;
4. социални пенсии за инвалидност;
5. пенсии за особени заслуги;
6. персонални пенсии;
7. добавки към пенсиите на ветераните от войните;
8. добавки към пенсиите по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;
9. добавки по чл.84, определени от пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски;
10. индексации и компенсации към пенсиите и добавките по т.1-9.
11. (нов,ДВ,бр.105 от 2006 г.) помощи за профилактика и рехабилитация.
(2) Средствата по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" се разходват и за изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски, по отменените Закон за пенсиите и Закон за общественото осигуряване, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях.

Чл.23. Приходите по фонд "Трудова злополука и професионална болест" се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. (изм.,ДВ,бр.67 от 2003 г.) суми от държавния бюджет за осигуряването на лицата по чл.4, ал.1, т.2 и 4 и суми от бюджета на съдебната власт за лицата по чл.4, ал.1, т.3;
3. приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за трудови злополуки и професионална болест;
4. (отм.,ДВ,бр.112 от 2004 г.)
5. (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; отм.,бр.112 от 2003 г.)
6. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
7. лихви и дивиденти;
8. дарения и завещания;
9. други източници.

Чл.24. Средствата по фонд "Трудова злополука и професионална болест" се разходват за:
1. изплащане на парични обезщетения, пенсии и помощи;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения, пенсии и помощи;
3. мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести;
4. (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) диагностика на професионалните болести;
5. (пред.т.4,ДВ,бр.105 от 2006 г.) помощно-технически средства, свързани с увреждането;
6. (пред.т.5,ДВ,бр.105 от 2006 г.) други разходи, свързани с осигуряването за трудова злополука и професионална болест.

Чл.25. Приходите по фонд "Общо заболяване и майчинство" се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. (изм.,ДВ,бр.67 от 2003 г.) суми от държавния бюджет за осигуряването на лица по чл.4, ал.1, т.2 и 4 и суми от бюджета на съдебната власт за лицата по чл.4, ал.1, т.3;
3. приходи, предвидени с други закони, за осигуряване за общо заболяване и майчинство;
4. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; отм.,бр.112 от 2004 г.)
5. (пред.т.4,ДВ,бр.1 от 2002 г.; отм.,бр.112 от 2004 г.)
6. (пред.т.5,доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; отм.,бр.112 от 2003 г.)
7. (пред.т.6,ДВ,бр.1 от 2002 г.) такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
8. (пред.т.7,ДВ,бр.1 от 2002 г.) лихви и дивиденти;
9. (пред.т.8,ДВ,бр.1 от 2002 г.) дарения и завещания;
10. (пред.т.9,ДВ,бр.1 от 2002 г.) други източници.

Чл.26. Средствата по фонд "Общо заболяване и майчинство" се разходват за:
1. изплащане на парични обезщетения и помощи;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения и помощи;
3. финансиране на дейности за намаляване на общите заболявания;
4. осигуряване с помощно-технически средства;
5. (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) средства по програмата "В подкрепа на майчинството";
6. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; отм.,бр.112 от 2004 г.; пред.т.5,ДВ, бр.105 от 2006 г.) други разходи, свързани с осигуряването за общо заболяване и майчинство.
7. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; отм.,бр.112 от 2004 г.)
8. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; отм.,бр.112 от 2004 г.)

Чл.26а. (нов,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Приходите за фонд "Безработица" се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. (отм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.)
3. целеви суми от държавния бюджет за обезщетения по чл.233 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
4. лихви и дивиденти;
5. дарения и завещания;
6. други източници.

Чл.26б. (нов,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Средствата от фонд "Безработица" се разходват за изплащане на обезщетения за безработица, обезщетения по чл.233 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и здравноосигурителни вноски за безработните.

Чл.27. (изм.,ДВ,бр.119 от 2002 г.) При временен недостиг на средства във фондовете за покриване на неотложни осигурителни плащания могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет с разрешение на министъра на финансите по предложение на управителя на Националния осигурителен институт, както и заеми от фондове със социално предназначение до размера на техните резерви с разрешение на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика по предложение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.

Чл.28. (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г., бр.1 от 2002 г.) Временно свободните средства по фондовете на държавното обществено осигуряване могат да се влагат по депозитни сметки в Българската народна банка или за придобиване, на първичния пазар или чрез Министерството на финансите, на държавни ценни книжа, емитирани от българското правителство.

Чл.29. (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.)
(1) Банките, обслужващи сметките на Националния осигурителен институт, се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка. От определените от Българската народна банка и Министерството на финансите банки Надзорният съвет на Националния осигурителен институт избира банките, които имат право да обслужват сметките на Националния осигурителен институт.
(2) Редът и начинът на обслужване на сметките на Националния осигурителен институт се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка.

Чл.30. (1) Изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се осъществява от Националния осигурителен институт.
(2) Първостепенен разпоредител с бюджета на държавното обществено осигуряване е управителят на Националния осигурителен институт.
(3) Второстепенни разпоредители с бюджета на държавното обществено осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт са техните ръководители.

Чл.31. (1) Годишният отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от Националния осигурителен институт и се внася от неговия управител в Народното събрание за приемане едновременно с отчета за изпълнението на държавния бюджет.
(2) Решението на Народното събрание за приемане отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се обнародва в "Държавен вестник".

Чл.32. Министерството на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика по държавното обществено осигуряване.

Чл.33. (1) Държавното обществено осигуряване се управлява от Националния осигурителен институт. Той отчита своята дейност пред Народното събрание.
(2) Националният осигурителен институт е юридическо лице със седалище София. Институтът създава свои териториални поделения.
(3) Националният осигурителен институт:
1. изпълнява бюджета на държавното обществено осигуряване;
2. (изм.,ДВ,бр.105 от 2005 г.) установява и събира вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи;
3. (отм.,ДВ,бр.105 от 2005 г.)
4. (доп.,ДВ,бр.105 от 2005 г.) осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство във връзка с възложените му дейности;
5. организира дейността по установяване на административни нарушения и административни наказания;
6. (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) извършва плащането на пенсиите и обезщетенията за безработица и организира дейността по другите осигурителни плащания;
7. събира информация и поддържа информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица;
8. осъществява дейност по подготовка и прилагане на международни договори в областта на държавното обществено осигуряване.
9. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) издава информационен бюлетин.
10. (нова,ДВ,бр.120 от 2002 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.) поддържа информационна система за лицата, които работят по трудово правоотношение.
11. (нова,ДВ,бр.67 от 2003 г.; доп.,бр.104 от 2005 г.) сключва договори за предоставяне на информация, информационни продукти за обработване на информация и за дейности по социалното осигуряване.
(4) (отм.,ДВ,бр.105 от 2005 г.; нова,бр.41 от 2007 г.) Информацията, необходима за осъществяване на функциите и правомощията на Националния осигурителен институт, се предоставя безплатно от съответните държавни и общински органи, включително всички данни от ЕСГРАОН и от Националния статистически институт.
(5) (нова,ДВ,бр.120 от 2002 г.; отм.,бр.105 от 2005 г.)

Чл.34. Органи на управление на Националния осигурителен институт са:
1. надзорният съвет;
2. управителят и подуправителят.

Чл.35. (1) (доп.,ДВ,бр.112 от 2002 г.; изм.,бр.67 от 2003 г.) Надзорният съвет се състои от по един представител на всяка от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, признати съгласно Кодекса на труда, и равен на тях брой представители, определени от Министерския съвет, един от които задължително е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.
(2) Представителите на организациите на работниците и служителите и на работодателите по ал.1 се определят от ръководните им органи на национално равнище.
(3) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Когато представителните организации на работниците и служителите или на работодателите са различен брой, квотата на организациите с по-малък брой се допълва до квотата на организациите с по-голям брой по споразумение между заинтересованите организации.
(4) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) При липса на споразумение по ал.3 допълване на квотата на национално представителните организации с по-малък брой не се осъществява и съставът на Надзорния съвет количествено се определя единствено по реда на ал.1.
(5) (пред.ал.3,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Надзорният съвет има мандат за срок четири години.
(6) (пред.ал.4,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Поименният състав на надзорния съвет, както и промените в него, се обнародват от председателя му в "Държавен вестник".
(7) (пред.ал.5,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Членовете на надзорния съвет избират от своя състав председател на ротационен принцип.
(8) (пред.ал.6,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една трета от членовете му.
(9) (пред.ал.7,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Заседанията на надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали най-малко половината от членовете му. Решенията се вземат, ако за тях гласуват повече от половината от общия брой на членовете на надзорния съвет.
(10) (пред.ал.8,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Управителят на Националния осигурителен институт участва в заседанията на надзорния съвет със съвещателен глас.

Чл.36. (1) (пред.чл.36,ДВ,бр.41 от 2007 г.) Надзорният съвет:
1. утвърждава основните насоки на дейността на Националния осигурителен институт;
2. утвърждава проектите на годишния бюджет на държавното обществено осигуряване и отчета му;
3. осъществява контрол върху дейността на Националния осигурителен институт, съвета на управителя, управителя и подуправителя;
4. утвърждава проектите на нормативните актове по държавното обществено осигуряване преди внасянето им за приемане от съответните държавни органи;
5. приема правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт и правилник за дейността на надзорния съвет;
6. (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.) дава съгласие за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване в случаите по чл.184, 185 и 188 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
7. (изм.,ДВ,бр.67 от 2003 г.; доп.,бр.105 от 2005 г.) взема решение за заличаване на несъбираеми вземания по вземанията, събирани от Националния осигурителен институт след приключване на производството за несъстоятелност или ликвидация на осигурителите, както и за задължения към държавното обществено осигуряване на осигурители и самоосигуряващи се лица до 1000 лв., които не могат да бъдат събрани по реда на чл.110, ал.5;
8. взема решения за придобиване и разпореждане с имуществото на Националния осигурителен институт над размер, определен от правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
9. взема решения за използване средствата от резерва по бюджета на държавното обществено осигуряване;
10. взема решения за придобиване на недвижими имоти от Националния осигурителен институт срещу задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване;
11. определя възнаграждението на управителя и подуправителя.
(2) (нова,ДВ,бр.41 от 2007 г.) Членовете на Надзорния съвет получават възнаграждение за участието си в заседание на Надзорния съвет в размер на 10 на сто от брутната заплата на управителя на Националния осигурителен институт.

Чл.37. (1) Управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт се избират от Народното събрание за срок четири години.
(2) Управителят на Националния осигурителен институт действа от името на института, организира и ръководи дейността му и го представлява пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина.
(3) При отсъствие на управителя неговите функции се изпълняват от подуправителя. Подуправителят може да изпълнява функции, които са му възложени от управителя. Подуправителят свиква и ръководи заседанията на съвета на управителя.
(4) Управителят и подуправителят могат да бъдат освободени и преди изтичане на срока, за който са избрани, ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда, системно нарушават задълженията си, възпрепятствани са да ги изпълняват за срок повече от шест месеца или са подали оставка пред Народното събрание.
(5) Управителят:
1. осъществява оперативното ръководство на Националния осигурителен институт;
2. (доп.,ДВ,бр.105 от 2005 г.) утвърждава задължителни за всички физически и юридически лица в страната инструкции, формуляри и други документи, свързани с провеждане на осигуряването във връзка с възложените на Националния осигурителен институт дейности;
3. внася за утвърждаване в надзорния съвет:
а) проектобюджета на държавното обществено осигуряване;
б) проект за отчет за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване;
в) проекти за нормативни актове по държавното обществено осигуряване;
г) проект за правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
д) проекти на решения за използване на средства от резерва по бюджета на държавното обществено осигуряване;
4. открива и закрива поделения на Националния осигурителен институт и утвърждава структурата и бюджетите им;
5. сключва разпоредителни сделки за имуществото на Националния осигурителен институт до размер, определен с правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
6. (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.) дава съгласие за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване в случаите по чл.184, 185 и 188 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
7. утвърждава разпределението на капитални вложения за стопанисване имуществото на Националния осигурителен институт.
8. (нова,ДВ,бр.64 от 2000 г.) утвърждава и обявява осигурителния доход по чл.70.
9. (нова,ДВ,бр.104 от 2005 г.; изм.,бр.105 от 2006 г.) определя цените на услугите и дейностите по чл.20, ал.2, т.5-8.
(6) (нова,ДВ,бр.41 от 2007 г.) Управителят на Националния осигурителен институт получава основно месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение на председател на постоянна парламентарна комисия. Подуправителят на Националния осигурителен институт получава основно месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение на народен представител.

Чл.38. (1) В своята дейност управителят се подпомага от съвет на управителя на Националния осигурителен институт, който се състои от ръководителите на функционалните направления на института и подуправител.
(2) Заседанията на съвета на управителя са редовни, ако присъстват две трети от членовете. Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
(3) Съветът на управителя предлага на управителя проекти на решения във връзка с правомощията му по чл.37, ал.5.

Чл.39. (1) Членове на надзорния съвет, управител и подуправител на Националния осигурителен институт не могат да бъдат:
1. лица, които са лишени от правото да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност;
2. лица, които участват в управителни или контролни органи на други осигурителни фондове;
3. лица, осъждани за умишлено престъпление;
4. лица, които са били членове на управителни органи на юридически лица, прекратени поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. лица, които се намират в родство по права или по съребрена линия или по сватовство до четвърта степен с членове на надзорния съвет, управителя и подуправителя.

Чл.40. (1) (доп.,ДВ,бр.105 от 2006 г.) Осигурените лица за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж.
(2) (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) Изискването по ал.1 не се отнася при придобиване право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест, и за осигурени, ненавършили 18-годишна възраст.
(3) (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; изм.,бр.38 от 2005 г., бр.105 от 2006 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от териториалните поделения на Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях банкова сметка. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл.115, ал.4 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.
(4) (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г., бр.112 от 2003 г., бр.105 от 2006 г.) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.
(5) (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) Изплащането на паричните обезщетения и помощите се извършва при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Чл.41. (1) (доп.,ДВ,бр.64 от 2000 г.; изм.,бр.105 от 2006 г.) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за съответния риск за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
(2) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) За дните, включени в периода по ал.1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:
1. не е било осигурено за всички осигурени социални рискове;
2. не е било осигурено за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица;
3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
4. е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете.
5. (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.
(3) (изм.,ДВ,бр.105 от 2006 г.) За дните, включени в периода по ал.1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.
(4) (нова,ДВ,бр.67 от 2003 г.) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.67 от 2003 г.) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.

Чл.42. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
(2) (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г., бр.1 от 2002 г.; доп.,бр.105 от 2006 г.) Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия.
(3) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за кадрова военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 75 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Чл.43. Парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща съответно за:
1. времето, за което осигуреният е под карантина;
2. времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.

Чл.44. На неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санаторно-курортно лечение, парично обезщетение се изплаща за целия им престой, включително до три календарни дни за пътуване, в размерите, определени съответно за общо заболяване или за трудова злополука и професионална болест.

Чл.45. (1) Парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за:
1. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст - на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;
2. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст - до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т.3-5;
3. гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест - до изтичането на срока на карантината;
4. гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения - за времето, през което осигуреният е бил в заведението;
5. гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина - докато трае карантината.
(2) За един и същи осигурителен случай за едно и също време парично обезщетение по ал.1 може да се изплаща само на един осигурен член на семейството.
(3) За гледане на хронично болен член на семейството парично обезщетение се изплаща само при изостряне на заболяването.
(4) За членове на семейството се считат съпругът, съпругата и техните възходящи и низходящи по права линия.
(5) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Паричното обезщетение по ал.1, т.2, 3, 4 и 5 се изплаща и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.

Чл.46. (1) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:
1. умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;
2. нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението;
3. са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
4. са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;
5. са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.
(2) В случаите по ал.1, т.3 и 4 срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а в случая по т.5 - не по-дълъг от 3 календарни дни.

Чл.47. (1) При трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение.
(2) (изм.,ДВ,бр.105 от 2006 г.) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният е работил по-малко от 6 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл.41, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
(3) (изм.,ДВ,бр.105 от 2006 г.) Паричното обезщетение по ал.1 и 2 се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.

Чл.48. (1) При трудоустрояване на друга работа поради бременност или кърмене на дете на осигурената жена се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото й възнаграждение.
(2) (изм.,ДВ,бр.105 от 2006 г.) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигурената е работила по-малко от 6 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл.41, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
(3) (изм.,ДВ,бр.105 от 2006 г.) В случай, че на новата работа трудоустроената получава среднодневно брутно трудово възнаграждение, по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, или среднодневното възнаграждение, определено по чл.41, е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, дневното обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Чл.48а. (нов,ДВ,бр.112 от 2003 г.; изм.,бр.69 от 2004 г.) Осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица.

Чл.49. (1) (доп.,ДВ,бр.104 от 2005 г., бр.105 от 2006 г.) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното възнаграждение или осигурителния доход, определени по чл.41 и не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.
(2) (нова,ДВ,бр.68 от 2006 г.) При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен по ал.1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.
(3) (изм.,ДВ,бр.104 от 2005 г.; пред.ал.2,бр.68 от 2006 г.; изм.,бр.105 от 2006 г.) Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Чл.50. (1) (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; изм.,бр.68, 105 от 2006 г.) Осигурената за всички осигурени социални рискове майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 315 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.
(2) Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.
(3) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, срокът на обезщетението се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичането на срока по ал.1 това обезщетение се заплаща като обезщетение за бременност и раждане.
(4) Когато детето е дадено за осиновяване, настанено е в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, обезщетението по ал.1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилага ал.3, изречения второ и трето.
(5) Осигурената или осигуреният за всички осигурени социални рискове, които осиновяват дете, имат право на обезщетение по ал.1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане.
(6) (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) Право на обезщетение по ал.1-5 имат и майките (осиновителите или осиновителките), които са осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и без безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица.

Чл.51. (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г.; доп.,бр.105 от 2006 г.) При смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето, на лицето, което ползва отпуска по чл.167 от Кодекса на труда, се изплаща паричното обезщетение по чл.49 или чл.53. Обезщетението се изплаща и на самоосигуряващите се лица, които са осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица.

Чл.52. При прекратяване на осигуряването за всички осигурени социални рискове през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигурената се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл.50.

Чл.52а. (нов,ДВ,бр.112 от 2003 г.; изм.,бр.69 от 2004 г.) Осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица.

Чл.53. (1) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(2) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това обезщетение се изплаща на настойника, когато той ползва отпуска по чл.167, ал.2 от Кодекса на труда.
(3) (нова,ДВ,бр.69 от 2004 г.) Обезщетението по ал.1 се изплаща и на лицата, които ползват отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, настанено по реда на чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето.
(4) (пред.ал.3,изм.,ДВ,бр.69 от 2004 г.; изм.,бр.68 от 2006 г.) Паричното обезщетение по ал.1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството".
(5) (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) Самоосигуряващите се лица, които са осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете в сроковете по ал.1-4.

Чл.54. (1) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; доп.,бр.112 от 2003 г.; изм.,бр.105 от 2006 г.) Майката (осиновителката), която е осигурена за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица и е имала право на обезщетение по чл.52а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл.53, ако:
1. не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;
2. самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл.53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица.
(2) (доп.,бр.1 от 2002 г.; изм.,бр.105 от 2006 г.) Ако майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а ако той е починал - на настойника. Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено като работещо по трудово или служебно правоотношение или или е осигурено за своя сметка за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица.
(3) (доп.,ДВ,бр.68 от 2006 г.) Обезщетението по ал.1 и 2 не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството".

Чл.54а. (1) (изм.,ДВ,бр.115 от 2004 г., бр.105 от 2006 г.) Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта;
2. (изм.,ДВ,бр.105 от 2006 г.) нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл.4.
(2) (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) За придобиване право на парично обезщетение по ал.1 се зачита и времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.105 от 2006 г.) Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(4) (отм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.; пред.ал.3,изм.,ДВ,бр.105 от 2006 г.) Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението по ал.3 е подадено в 3-месечен срок от тази дата. Ако заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща за периода по чл.54в, намален със закъснението.
(5) Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетенията за безработица се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Чл.54б. (1) (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) Размерът на паричното обезщетение за безработица на безработните лица е 60 на сто от средномесечния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за последните 9 месеца, през които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове, и не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния размер на обезщетението за безработица.
(2) Минималният и максималният размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(3) (доп.,ДВ,бр.67, 95 от 2003 г.; изм.,бр.82 от 2006 г., бр.64 от 2007 г.) Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл.325, т.1 и 2, чл.326 и 330 от Кодекса на труда, чл.103, ал.1, т.1, 2 и 5, чл.105 и 107, ал.1, т.1-4 от Закона за държавния служител, чл.128, т.1, 7 и 8, чл.128а и чл.128в, т.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и чл.245, ал.1, т.4, 6 и 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл.165, ал.1, т.2, 3 и 5 и чл.271, т.2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
(4) Безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл.54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.
(5) (изм.,ДВ,бр.105 от 2006 г.) Размерът на паричното обезщетение на безработните лица, работили на непълно работно време, се определя пропорционално на уговореното време. В този случай размерът на обезщетението не може да бъде по-малък от съответната пропорционална част на определения минимален размер на обезщетението за безработица.
(6) Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането по чл.54в, ал.1.
(7) (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) Когато в периода по ал.1, от който се определя средномесечният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:
1. за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година - минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период;
2. за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане - доходът, от който е определено паричното обезщетение;
3. за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна - минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.

Чл.54в. (1) Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж, за период, както следва:

Осигурителен стаж (години)	Период за изплащане на обезщетението (месеци)
до 3	4
от 3 до 5	6
от 5 до 10	8
от 10 до 15	9
от 15 до 20	10
от 20 до 25	11
над 25	12

(2) (нова,ДВ,бр.67 от 2003 г.) За осигурителен стаж при определяне периода за изплащане на обезщетение по ал.1 се зачита трудовият стаж до 1 януари 2002 г. по Кодекса на труда или по специални закони и времето след тази дата, през което лицата са осигурени за безработица.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.67 от 2003 г.; доп.,бр.95 от 2003 г.) В периода по ал.1 не се включва срокът на обезщетенията по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда, чл.106, ал.2 и чл.107, ал.3 от Закона за държавния служител и чл.58, ал.3 от Закона за висшето образование, като тези обезщетения не могат да се получават едновременно с паричното обезщетение за безработица.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.67 от 2003 г.) Средствата за парични обезщетения за безработица, неполучени по неуважителни причини 3 месеца след последната определена за получаването им дата, остават по сметката на фонд "Безработица".

Чл.54г. (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност.
(2) (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) Безработният е длъжен да декларира настъпването и отпадането на обстоятелствата по ал.1 с декларация.
(3) Изплащането се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия период.

Чл.54д. (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:
1. започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл.4;
2. прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
3. (изм.,ДВ,бр.105 от 2006 г.) отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране;
4. (отм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.)
5. смърт на безработния.
(2) (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) Агенцията по заетостта е длъжна да уведомява ежемесечно Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по ал.1, т.2.
(3) (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по ал.1, т.1, 2 и 3 в срок до 7 дни.
(4) (отм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.)
(5) Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл.4, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период.

Чл.54е. (1) (доп.,ДВ,бр.67 от 2003 г.; изм.,бр.82 от 2006 г., бр.64 от 2007 г.) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл.225, ал.1 от Кодекса на труда, чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител, чл.134, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и чл.254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл.226 от Закона за съдебната власт.
(2) В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията по ал.1 осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
(3) (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане.
(4) (изм.,ДВ,бр.105 от 2005 г.; пред.ал.3,бр.105 от 2006 г.) За възстановяване на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.105 от 2006 г.) Лицата по ал.1 нямат право на парично обезщетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми.

Чл.54ж. (1) Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(2) (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г., бр.105 от 2005 г.) Длъжностното лице по ал.1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от полагащите се обезщетения за безработица и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл.54з. (1) Агенцията по заетостта предоставя на Националния осигурителен институт ежемесечно информацията, необходима за отпускане, изплащане, спиране, прекратяване или изменяне на обезщетенията за безработица.
(2) Националният осигурителен институт предоставя ежемесечно информация на Агенцията по заетостта за изплащането, спирането и прекратяването на обезщетенията за безработица.

Чл.54и. (нов,ДВ,бр.105 от 2006 г.)
(1) Право на парично обезщетение за дълготрайна безработица имат и лицата, които са регистрирани като безработни в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта и отговарят на следните условия:
1. след получаване на обезщетение за безработица са останали без работа и най-малко 12 месеца, предхождащи месеца на подаване на заявлението по ал.3, редовно са поддържали регистрацията си в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта;
2. имат навършени 60 години и 6 месеца за мъжете и 57 години и 6 месеца за жените;
3. сборът от възрастта и осигурителния им стаж е до 60 месеца по-малък от изискуемия по чл.68, ал.1-3;
4. нямат отпусната пенсия;
5. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл.4.
(2) Паричното обезщетение за дълготрайна безработица е в минималния размер, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(3) Паричното обезщетение за дълготрайна безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт и се изплаща ежемесечно от датата на подаване на заявлението за период не по-дълъг от 30 месеца.
(4) Изплащането на паричното обезщетение за дълготрайна безработица се прекратява при условията на чл.54д, както и при отпускане на друг вид пенсия.
(5) Безработните лица имат право на обезщетение за дълготрайна безработица по ал.1 само веднъж.

Чл.55. (1) Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.
(2) Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и 2 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.
(3) Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.

Чл.56. (1) Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
(2) За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайна неработоспособност или смърт на осигурения.
(3) Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици.

Чл.57. (1) Осигурителят е длъжен в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука.
(2) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(3) Редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на Министерския съвет.

Чл.58. (1) Териториалното поделение на Националния осигурителен институт съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.
(2) Териториалното поделение на Националния осигурителен институт може по своя преценка да разследва и други злополуки освен посочените в ал.1.
(3) Разследването на трудова злополука трябва да установи:
1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука;
2. вида на уврежданията;
3. (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката.
(4) При разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват:
1. работник или служител от същата професия, или
2. член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или
3. представител на синдикалната организация, в която членува;
4. представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд.
(5) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Правата по ал.4 имат наследниците на починалия при трудова злополука и лицата по т.2, когато здравословното състояние на пострадалия не му позволява да посочи представител.
(6) Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя.

Чл.59. (1) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) За всяка трудова злополука или професионална болест териториалното поделение на Националния осигурителен институт открива досие, което съдържа:
1. декларацията за трудова злополука или известието за професионална болест;
2. протокол от разследването на трудовата злополука, когато такова е извършено, или протокол за проучване на професионалната болест;
3. разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова или експертното решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и регистрационната карта за призната професионална болест;
4. копия от болничните листове (първичен и продължения) за злополуката или заболяването;
5. документи, свързани с медицински и други разходи;
6. други документи, свързани със злополуката или заболяването.
(2) Пострадалият и осигурителят имат право да се запознават със съдържанието на досието.
(3) Досиетата се съхраняват пет години след прекратяване на осигуряването в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, след което се предават за съхраняване в Държавния архив.

Чл.60. (1) Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
(2) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал.1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл.117.

Чл.61. (изм.,ДВ,бр.76 от 2005 г.) Практикуващите лекари и лекари по дентална медицина при съмнение за професионална болест изпращат известие и до териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Чл.62. (1) За всяко известие по чл.61 териториалното поделение на Националния осигурителен институт извършва проучвания, подготвя документи и ги представя на медицинските експертни органи.
(2) Осигурителят изготвя и представя необходимите документи по ал.1 в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 30-дневен срок от поискването им.
(3) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Органите на експертизата на работоспособността издават експертно решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и попълват регистрационна карта за професионална болест.

Чл.63. Редът за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести се определя с акт на Министерския съвет.

Чл.64. (1) Размерите на осигурителните вноски, които внасят осигурителите, се определят в процент от месечния осигурителен доход на осигурените на базата на актюерските разчети.
(2) (изм.,ДВ,бр.112 от 2004 г.) Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определя размерът на осигурителната вноска за трудова злополука и професионална болест по групи основни икономически дейности.
(3) (изм.,ДВ,бр.112 от 2004 г.) Размерът на осигурителната вноска се определя от Националния осигурителен институт по методика и ред, определени с акт на Министерския съвет.
(4) (отм.,ДВ,бр.112 от 2004 г.)

Чл.65. Фонд "Трудова злополука и професионална болест" финансира мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести и за подобряване условията на труд чрез:
1. оказване на осигурителите на помощ, консултации и съдействие за създаване и реализиране на ефективна система за управление на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
2. разработване и участие в разработването на национални отраслови програми (стратегии) в областта на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
3. провеждане на обучение и повишаване квалификацията на работещите по въпросите на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
4. осъществяване и възлагане на научни изследвания в областта на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
5. проверка на състоянието на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
6. разследване самостоятелно или с другите компетентни органи на трудови злополуки и професионални болести;
7. провеждане на кампанийна дейност, предоставяне на информация на обществото по проблемите на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
8. разработване и участие в разработването на нормативни актове по безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
9. изучаване и разпространяване на положителния опит в създаването на безопасни условия на труд;
10. извършване на други дейности по предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести.

Чл.66. Осигурителят е длъжен:
1. да уведомява в 30-дневен срок териториалното поделение на Националния осигурителен институт за:
а) изменения в технологията или характера на работа на предприятието;
б) ликвидация на предприятието;
2. да уведомява незабавно териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Инспекцията по труда и други компетентни органи за всяка смъртна трудова злополука, за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност;
3. (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) да изпраща в териториалното поделение на Националния осигурителен институт копия от