МЕТОДИКА
за ревалоризация на активите и пасивите на предприятията за периода до 31 декември 1997 г. включително
(утвърдена с ПМС No 433 от 1997 г.; обн., ДВ, бр.112 от 28 ноември 1997 г.; доп., бр.15 от 6 февруари 1998 г.)

1. Активите и пасивите се ревалоризират след извършване на задължителна инвентаризация в съответствие с Национален счетоводен стандарт 3 - Инвентаризация на активите и пасивите на предприятията.
2. Активите и пасивите се ревалоризират чрез прилагане на коефициентен способ, както следва:
2.1. Дълготрайните материални активи и начислените за тях амортизации (корективи) се ревалоризират, като се използват коефициенти не по-високи от следните:
Придобити (оценени) през
Материални дълготрайни активи по групи до 31.XII.1993 г. 1994 г. 1995 г. 1996 г. 1997 г.
1. Земи 31,0 16,0 11,0 4,0 1,0
2. Трайни насаждения 28,0 15,0 10,0 4,0 1,0
3. Продуктивни и работни животни 21,0 12,0 9,0 3,0 1,0
4. Сгради 29,0 16,0 10,0 4,0 1,0
5. Машини, съоръжения и оборудване 24,0 15,0 9,0 4,0 1,0
6. Транспортни средства 16,0 12,0 9,0 3,0 1,0
7. Стопански инвентар 17,0 10,0 7,0 3,0 1,0
8. Други 35,0 20,0 9,0 6,0 1,0

2.1а. (нова,ДВ,бр.15 от 1998 г.) Предприятията, в които е извършена преоценка по реда на Постановление No 179 на Министерския съвет от 1991 г. за оценка на имуществото на държавните и общинските предприятия при образуването и преобразуването на еднолични търговски дружества с държавно имущество (обн.,ДВ,бр.78 от 1991 г.; изм.,бр.104 от 1992 г.), могат да избират между коефициентите, определени за периода до 1993 г., и коефициентите, определени за годината на осчетоводяването на преоценката по Постановление No 179 на Министерския съвет от 1991 г.
2.1б. (нова,ДВ,бр.15 от 1998 г.) Предприятията, които прилагат Национален счетоводен стандарт 10 - Отчитане на договорите за строителна дейност, ревалоризират незавършеното си производство по реда, определен за ревалоризация на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи.
2.2. В бюджетните предприятия придобитите до 31 декември 1993 г. дълготрайни материални активи се ревалоризират с удвоения размер на коефициентите по т.2.1.
2.3. Разходите за придобиване на дълготрайните материални активи по видове и групи се ревалоризират, като се използват посочените за дълготрайните материални активи коефициенти съобразно годината на отчитането им.
2.4. Дълготрайните нематериални активи се ревалоризират с коефициент 1,0.
2.5. Материалните запаси се ревалоризират съобразно времетраенето на един оборот в дни, изчислен на база данни от 12 месеца чрез използване на среднохронологична величина, като се приложат коефициентите:
а) при времетраене на оборота до 90 дни - 1,0;
б) при времетраене на оборота над 90 дни - 1,1.
Изчисляването на времетраенето на оборота се извършва съобразно Национален счетоводен стандарт 29 - Показатели за финансово-счетоводен анализ на предприятието. То може да стане по видове и групи материални запаси, като сумата на нетния размер на приходите от продажби се разпредели пропорционално спрямо относителния дял на средната наличност на всеки материален запас в общия им размер.
2.6. Разходите за бъдещи периоди се ревалоризират с коефициент 1,0.
2.7. Валутните активи и валутните пасиви се ревалоризират след уточняването им с контрагентите и/или със съответната обслужваща банка. За ревалоризацията се използва централният курс на Българската народна банка, валиден за 31 декември 1997 г. по видове валута. При наличие на активи и пасиви, отчитани във валута, за които няма котировка на централния курс на Българската народна банка за 31 декември 1997 г., се използва кръстосан курс към германската марка.

Бележки по прилагането на методиката

1. Съгласно ПМС No 433 от 1997 г. (ДВ,бр.112 от 28 ноември 1997 г.):
Резултатите от ревалоризацията се отчитат като преоценъчен резерв, който задължително се използва по установения ред съгласно Закона за счетоводството.
Годишните счетоводни отчети на предприятията за 1997 г. не се преобразуват по реда на Национален счетоводен стандарт 18 - Счетоводни отчети при условията на свръхинфлация.

* край на документа *