Чл.1. С тази наредба се определят условията и редът за:
1. одобрение на типа на нови колесни трактори;
2. издаване или отказ от издаване на сертификат за одобрение на типа;
3. удостоверяване на съответствие с одобрения тип;
4. контрол на пускането на пазара на нови колесни трактори;
5. отнемане на сертификата за одобрение на типа.
Чл.2. (1) Колесните трактори от категории Т1, Т2 и Т3 и от подкатегории Т4.1 и Т4.2 към категория Т4 трябва да отговарят на техническите изисквания за:
1. допустима максимална маса с товар съгласно приложение No 1, раздел I;
2. задна регистрационна табела съгласно приложение No 1, раздел II;
3. резервоари за течно гориво съгласно приложение No 1, раздел III;
4. противотежести съгласно приложение No 1, раздел IV;
5. устройства за звуков сигнал съгласно приложение No 1, раздел V;
6. допустими нива на звука (външен) съгласно приложение No 1, раздел VI;
7. максимална конструктивна скорост съгласно приложение No 1, раздел VII;
8. товарни платформи съгласно приложение No 1, раздел VIII;
9. огледала за виждане назад съгласно приложение No 1, раздел IX;
10. поле на видимост и стъклочистачки на предното стъкло съгласно приложение No 1, раздел Х;
11. кормилно управление съгласно приложение No 1, раздел XI;
12. нива на звука (вътрешни) съгласно приложение No 1, раздел XIII;
13. прикачно устройство и устройства за заден ход съгласно приложение No 1, раздел XIV;
14. вал за отвеждане на мощност (ВОМ) съгласно Наредба No 22 от 2003 г. за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на валовете за отвеждане на мощност и техните предпазни устройства (ДВ,бр.54 от 2003 г.);
15. монтаж на командните органи съгласно Наредба No 23 от 2003 г. за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на монтирането, местоположението, действието и идентификацията на командните органи (ДВ, бр.54 от 2003 г.).
(2) Колесните трактори от категории Т1, Т3 и от подкатегории Т4.1 и Т4.2 към категория Т4 трябва да отговарят и на техническите изисквания за седалки за пътници съгласно приложение No 1, раздел XII.

Чл.3. За одобрението на всеки тип колесен трактор производителят или негов упълномощен представител подава отделно заявление до министъра на земеделието и горите.
Чл.4. (1) Към заявлението по чл.3 се прилагат:
1. препис от съдебно решение за регистрация и удостоверение за актуално състояние на производителя или неговия упълномощен представител;
2. когато заявителят е упълномощен представител - нотариално заверено копие от документа, с който е упълномощен от производителя;
3. техническа документация в два екземпляра със списък на съдържанието;
4. копия на сертификати, издадени съгласно изискванията на наредбите по чл.2, приложими за съответната категория трактори, когато има такива;
5. протоколи, издадени от органа за контрол, извършил изпитванията и проверките за приложимите технически изисквания по чл.2, за които няма представени сертификати по т.4, включително проверки на монтажа на отделни технически възли, когато това е необходимо; към протоколите заявителят прилага техническа документация по ал.4;
6. документ за платена държавна такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) Когато заявителят не прилага към заявлението сертификати, издадени по реда на наредбите по чл.2, приложими за съответната категория трактори, техническата документация по ал.1, т.3 включва:
1. попълнен формуляр "Списък с данни" по приложение No 2;
2. подробни чертежи в подходящ мащаб;
3. фотоснимки, ако има такива, показващи необходимите детайли.
(3) Когато заявителят прилага към заявлението един или повече сертификати, издадени по реда на наредбите по чл.2, приложими за съответната категория трактори, техническата документация по ал.1, т.3 включва:
1. попълнен формуляр "Списък с данни" по приложение No 3;
2. подробни чертежи в подходящ мащаб;
3. фотоснимки, ако има такива, показващи необходимите детайли.
(4) Производителят или неговият упълномощен представител е длъжен да предостави на органа за контрол техническата документация и образци от типа трактор и частите на трактора, които са необходими за извършване на изпитванията и проверките.
(5) Броят на образците трактори, необходими за извършване на проверките по ал.4, се определя в зависимост от комбинациите, които трябва да бъдат изпитани по отношение на:
1. двигател;
2. предавателна кутия;
3. задвижващи оси (брой, местоположение, взаимовръзка);
4. управлявани оси (брой, местоположение);
5. оси със спирачки (брой);
6. защитна структура при преобръщане.
Чл.5. (попр.,ДВ,бр.70 от 2003 г.) За одобрение на типа на колесен трактор, за който заявителят е представил техническа документация по чл.4, ал.2, упълномощеният от министъра на земеделието и горите орган проверява:
1. съответствието на колесния трактор с данните, посочени в техническата документация;
2. съответствието на колесния трактор с приложимите технически изисквания по чл.2.
Чл.6. (попр.,ДВ,бр.70 от 2003 г.) За одобрение на типа на колесен трактор, за който заявителят е представил техническа документация по чл.4, ал.3, упълномощеният от министъра на земеделието и горите орган проверява:
1. приложимостта на представените сертификати по чл.4, ал.1, т.4;
2. наличието на данните по раздел I от приложение No 3 в сертификатите по чл.4, ал.1, т.4 или в съответните технически досиета;
3. съответствието на колесния трактор с данните по раздел I от приложение No 3, за които не са представени сертификати по чл.4, ал.1, т.4;
4. компонентите, отделните технически възли или системи на избрани образци от колесни трактори, за да установи съответствието на конструкцията на колесния трактор с данните, посочени в техническите досиета на одобрените компоненти, отделни технически възли или системи, за които са представени сертификати по чл.4, ал.1, т.4;
5. съответствието на колесния трактор с приложимите технически изисквания по чл.2.
Чл.7. (попр.,ДВ,бр.70 от 2003 г.) За установяване на съответствието на колесния трактор с данните, посочени в техническата документация, упълномощеният от министъра на земеделието и горите орган извършва проверка на мястото на производство или складиране.
Чл.8. (1) В тримесечен срок от датата на подаване на заявлението по чл.3 министърът на земеделието и горите се произнася по искането за издаване на сертификат за одобрение на типа на колесен трактор.
(2) Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по чл. 4, упълномощеният от министъра на земеделието и горите орган писмено уведомява заявителя със съответните указания за отстраняването им. Срокът по ал. 1 спира да тече до отстраняване на недостатъците или непълнотите в документите.
Чл.9. (1) Министърът на земеделието и горите по предложение на упълномощения орган одобрява типа на колесен трактор, когато типът:
1. съответства на данните, посочени в техническата документация;
2. отговаря на техническите изисквания по чл.2, приложими за съответната категория трактори.
(2) Сертификатът по ал.1 се издава по образец, посочен в приложение No 4, и се номерира по реда на приложение No 5.
Чл.10. (1) Министърът на земеделието и горите по предложение на упълномощения орган отказва да издаде сертификат за одобрение на типа на колесен трактор, когато колесният трактор не е конструиран в съответствие с приложимите за категорията технически изисквания по чл.2.
(2) Отказът по ал.1 се мотивира и може да бъде обжалван по реда на Закона за административното производство.
Чл.11. За всеки тип на колесен трактор, за който е подадено заявление за одобрение на типа, се съставя техническо досие, което съдържа техническата документация, протоколите от извършените проверки и изпитвания и други документи, предоставени във връзка с процедурата за одобрение на типа.

Чл.12. (1) Притежателят на сертификат за одобрение на типа на колесен трактор е длъжен в 14-дневен срок да уведоми упълномощения от министъра на земеделието и горите орган за всяка промяна, свързана с данните в техническата документация.
(2) В 14-дневен срок от уведомлението по ал. 1 министърът на земеделието и горите чрез упълномощения орган уведомява притежателя на сертификата:
1. дали промените изискват изменение на сертификата за одобрение на типа;
2. за необходимите изпитвания и проверки.
Чл.13. Извършените от притежателя на сертификата промени налагат изменение на одобрението на типа в следните случаи:
1. когато са необходими нови изпитвания и/или проверки;
2. когато има промяна на данните, съдържащи се в сертификата за одобрение на типа, с изключение на неговите приложения;
3. когато приложимите технически изисквания по чл.2 са били променени след датата на издаване на сертификата за одобрение на типа.
Чл.14. Притежателят на сертификата за одобрение на типа подава до министъра на земеделието и горите заявление за изменение на одобрението на типа, придружено със:
1. удостоверение за актуално състояние;
2. описание на извършените промени в техническата документация;
3. протоколи, издадени от орган за контрол, извършил изпитванията и проверките, когато такива се изискват по чл.13, т.1;
4. документ за платена държавна такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл.15. (1) Министърът на земеделието и горите проверява съответствието на колесния трактор със:
1. промените в техническата документация;
2. приложимите технически изисквания по чл.2.
(2) За установяване на съответствието на колесния трактор с променените данни в техническата документация се извършва проверка на мястото на производство или складиране.
Чл.16. (1) Министърът на земеделието и горите издава сертификат за изменение на одобрението на типа на колесен трактор в едномесечен срок от датата на подаване на заявлението по чл.14, ако са спазени необходимите изисквания.
(2) Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по чл.14, министърът на земеделието и горите чрез упълномощения орган писмено уведомява заявителя със съответните указания за отстраняването им. Срокът по ал.1 спира да тече до отстраняване на недостатъците или непълнотите в документите.
Чл.17. (1) Министърът на земеделието и горите по предложение на упълномощения орган издава сертификат за изменение на одобрението на типа, когато са изпълнени условията по чл.9, ал.1.
(2) Сертификатът по ал.1 се издава по образец, посочен в приложение No 4, и се номерира по реда на приложение No 5.
Чл.18. (1) Министърът на земеделието и горите по предложение на упълномощения орган отказва да издаде сертификат за изменение на одобрението на типа на колесен трактор, когато колесният трактор не е конструиран в съответствие с приложимите за категорията технически изисквания по чл.2.
(2) Отказът по ал.1 се мотивира и може да бъде обжалван по реда на Закона за административното производство.
Чл.19. Промените, които не налагат изменение на одобрението на типа, и промените, за които е издаден сертификат за изменение на одобрението на типа на колесен трактор, се описват в техническото досие и се посочва датата, от която те са валидни, и серийният номер на изделието.

Чл.20. (1) Производителят или неговият упълномощен представител удостоверява съответствието на колесния трактор с одобрения тип, като издава сертификат за съответствие с одобрения тип по приложение No 6.
(2) Сертификатът по ал.1 придружава всеки колесен трактор, произведен в съответствие с одобрения тип.

Чл.21. (1) Контролно-техническата инспекция (КТИ) към министъра на земеделието и горите извършва контрол за:
1. наличие на сертификат за съответствие с одобрения тип, придружаващ всеки нов колесен трактор;
2. съответствие на колесните трактори с одобрения тип.
(2) Контролът по ал.1 се извършва от служителите на КТИ, които имат следните правомощия:
1. да влизат и извършват контрол на място в производствени помещения, складове, търговски и изложбени площи;
2. при необходимост да изискват за проверка от притежателя на сертификат за одобрение на типа техническа документация, която не е включена в техническото досие;
3. да издават задължителни предписания, когато се установи несъответствие с одобрения тип;
4. да съставят актове при констатирани нарушения по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
(3) При извършване на контрола по ал.1 служителите на КТИ са длъжни да се легитимират със служебна карта и да пазят в тайна фактите и обстоятелствата, които представляват производствена или търговска тайна.
Чл.22. Лицата, които пускат на пазара нови колесни трактори, за които са приложими изискванията по чл.2, са длъжни:
1. да оказват съдействие на служителите на КТИ при осъществяване на контрола;
2. да осигуряват на служителите на КТИ пълен достъп до местата, където се осъществява производството, съхранението и разпространението на нови колесни трактори;
3. да представят за проверка техническа документация, която не е включена в техническото досие.
Чл.23. (1) Колесен трактор не съответства на одобрения тип, когато са установени отклонения от данните, съдържащи се в техническата документация, и тези отклонения не са били одобрени по реда на глава трета.
(2) Когато отклоненията по ал.1 са в допустимите граници, съгласно приложимите технически изисквания по чл.2 се счита, че колесният трактор съответства на одобрения тип.
Чл.24. Когато се установи, че колесен трактор не съответства на одобрения тип, служителите на КТИ:
1. извършват проверка на мястото на производство или складиране на колесните трактори;
2. съставят констативен протокол за данните от проверката;
3. издават предписания за възстановяване на съответствието или предлагат отнемане на сертификата за одобрение на типа.
Чл.25. (1) Сертификатът за одобрение на типа се отнема от министъра на земеделието и горите и по предложение на изпълнителния директор на КТИ, когато:
1. съответствието на продукцията с одобрения тип е невъзстановимо;
2. производството на колесни трактори се извършва, без да се осигурява съответствие с одобрения тип.
(2) (попр.,ДВ,бр.70 от 2003 г.) Министърът на земеделието и горите отнема сертификата за одобрение на типа с мотивирана заповед в 7-дневен срок от предложението по ал.1.
(3) Отнемането на сертификата за одобрение на типа на колесен трактор може да бъде обжалвано по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Колесен трактор от подкатегория Т4.1 към категория Т4" е трактор, който е проектиран за обработване на високорастящи култури, предназначен е за монтиране на сменяемо работно оборудване отпред, между осите, отзад или на платформа и има следните характеристики:
а) повдигната рама или секция от рама, позволяваща да се движи напред успоредно на растенията, с леви и десни колела от двете страни над един или повече редове от растения;
б) пътен просвет, перпендикулярен на редовете, който превишава 1000 mm, когато тракторът е в работно състояние;
в) максималната конструктивна скорост не трябва да превишава 30 km/h, когато височината на центъра на тежест на трактора, разделена на средната минимална напречна база от всички оси, превишава 0,9; центърът на тежестта се определя в съответствие с БДС ISO 789/6:2003, а височината на центъра на тежестта се измерва спрямо земната повърхност при използване на препоръчаните от производителя гуми.
2. "Колесен трактор от подкатегория Т4.2 към категория Т4" е трактор с големи размери, основно предназначен за обработване на големи площи земя.
3. "Тип" са трактори от една и съща категория, които не се различават по производител, означение на типа от производителя и по следните характеристики:
а) носеща рама/рама със странични елементи/шарнирна рама по отношение на явни и принципни различия;
б) принцип на работа на двигател;
в) брой на осите.
4. "Вариант на типа на колесен трактор" са трактори от един и същи тип, които не се различават по следните характеристики:
а) принцип на работа на двигателя;
б) брой и разположение на цилиндрите на двигателя;
в) разлика в мощността на двигателите не по-голяма от 30 % (най-високата мощност да е до 1,3 пъти най-ниската мощност);
г) разлика в работния обем на цилиндрите на двигателите не по-голяма от 20 % (най-високата стойност да е до 1,2 пъти най-ниската стойност);
д) брой, място и взаимна връзка на двигателните оси;
е) брой и място на управляемите оси;
ж) максимална маса с товар, различаваща се не повече от 10 %;
з) тип трансмисия;
и) защитна структура при преобръщане;
к) брой оси със спирачки.
5. "Версия на вариант на типа на колесен трактор" са трактори, които съчетават комбинация от характеристики, посочени в списъка с данни по приложение No 2.
6. "Упълномощен представител" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, упълномощено писмено от производителя да извършва действия по тази наредба.
7. "Орган за контрол" е юридическо лице, акредитирано като орган за контрол в съответствие с изискванията на БДС EN 45004 от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" да извършва контрол за съответствие по отношение на някои или всички технически изисквания по приложение No 1.
8. "Огледало за виждане назад" е всяко устройство, предназначено да осигури ясно виждане назад в границите на полето на видимост, определено в приложение No 1, раздел IX, т.5, която да не се нарушава от конструктивни елементи на трактора или от водача и пътниците в трактора.
9. "Вътрешно огледало за виждане назад" е огледало за виждане назад, което е монтирано във вътрешността на кабината или на рамата на трактора.
10. "Външно огледало за виждане назад" е огледало за виждане назад, което е монтирано на която и да е част от външната повърхност на трактора.
11. "Клас на огледалата за виждане назад" са всички огледала за виждане назад, които имат една или повече общи характеристики или функции. Вътрешните огледала за виждане назад са групирани в клас I, а външните огледала за виждане назад в клас II.
12. "Поле на видимост" са всички направления напред и встрани, в които водачът на трактора може да вижда.
13. "Кормилно управление" е цялото оборудване, предназначено да променя посоката на движение на трактора. Кормилното управление включва:
а) кормилно колело;
б) кормилен механизъм;
в) управляеми колела;
г) специално оборудване за създаване на допълнителна или независима сила, където това е приложимо.
14. "Кормилно колело" е част, която се използва от водача за непосредствено управление на трактора.
15. "Кормилен механизъм" са всички компоненти между кормилното колело и управляемите колела, с изключение на специалното оборудване. Кормилният механизъм може да бъде механичен, хидравличен, пневматичен, електрически или комбинация между някои от тях.
16. "Управляеми колела" са:
а) колелата, насочването на които, по отношение на трактора, може да се променя директно или индиректно, така че да се промени посоката на движение на трактора;
б) всички колела на тракторите с шарнирна рама;
в) колелата на една и съща ос, скоростта на които може да се променя, за да се получи промяна в посоката на движение на трактора, с изключение на самонасочващите се колела.
17. "Специално оборудване" е онази част на кормилното управление, с която се създава допълнителна или независима сила. Допълнителна или независима сила може да се създава от механична, хидравлична, пневматична или електрическа система или от комбинация между някои от тях (като например от маслена помпа, компресор или акумулаторна батерия и т.н.).
18. "Сила за управление" е силата, приложена от водача върху кормилното колело, с цел управление на трактора.
19. "Кабина" е всяка конструкция, изградена от здрави, прозрачни или непрозрачни елементи, която напълно огражда шофьора и го изолира от външни влияния, като е предназначена да бъде постоянно затворена по време на експлоатацията.

§ 2. Наредбата се приема на основание чл.9, ал.8 на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника.
§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2004 г. с изключение на глава пета, която влиза в сила от 1 януари 2005 г.
Министър: М. Дикме

Приложение No 1 към чл.2

1. Технически допустимата максимална маса с товар, посочена от производителя, се приема за допустима максимална маса с товар при условие, че:
1.1. резултатите от изпитванията за одобрение на типа и по-специално от тези, отнасящи се до спирането и управлението, съответстват на приложимите технически изисквания;
1.2. допустимата максимална маса с товар не превишава 14 t и допустимото максимално натоварване на ос не превишава 10 t.
2. При всяко натоварване на трактора натоварването на предната ос не трябва да е по-малко от 20 % от масата на трактора без товар.

1. Форма и размери на мястото за монтиране на задната регистрационна табела
Мястото за монтиране трябва да обхваща равна или почти равна правоъгълна повърхнина със следните минимални размери:
- дължина: 255 mm или 520 mm;
- широчина: 165 mm или 120 mm.
2. Определяне на мястото за монтиране и закрепване на регистрационните табели
Мястото за монтиране трябва да е такова, че след правилно закрепване табелите да имат следните характеристики:
2.1. Странично положение на табелата
Центърът на табелата не може да е отместен вдясно от равнината на симетрия на трактора.
Левият страничен ръб на табелата не трябва да излиза вляво от вертикалната равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора и допирателна в точката, където напречното сечение на трактора е най-широко.
2.2. Положение на табелата спрямо надлъжната равнина на симетрия на трактора
Табелата трябва да е перпендикулярна или почти перпендикулярна на равнината на симетрия на трактора.
2.3. Положение на табелата спрямо вертикалната равнина
Табелата трябва да е вертикална с допустимо отклонение от 5°. Ако формата на трактора го изисква, тя може да бъде наклонена спрямо вертикалната равнина:
2.3.1. не повече от 30°, когато повърхността, носеща регистрационния номер, е наклонена напред спрямо движението на трактора, при условие че горният ръб на табелата е на височина не по-голяма от 1,20 m от земната повърхност;
2.3.2. не повече от 15°, когато повърхността, носеща регистрационния номер, е наклонена назад спрямо движението на трактора, при условие че горният ръб на табелата е на височина, по-голяма от 1,20 m от земната повърхност.
2.4. Височина на табелата от земната повърхност
Височината на долния ръб на табелата над земната повърхност не трябва да е по-малка от 0,3 m, а височината на горния ръб на табелата над земната повърхност не трябва да превишава 4,0 m.
2.5. Определяне на височина на табелата от земната повърхност.
Височините по 2.3 и 2.4 се измерват, когато тракторът е без товар.

1. Резервоарите за течно гориво се изработват така, че да бъдат устойчиви на корозия. Те трябва да са преминали успешно изпитвания за изтичане на гориво, извършени от производителя, при налягане, равно на удвоеното работно налягане, но в никакъв случай по-малко от 0,3 bar. Повишеното налягане или налягането, превишаващо работното налягане, трябва автоматично да се компенсира с подходящи устройства (вентилационни отвори, предпазни вентили и др.). Вентилационните отвори трябва да са проектирани така, че да се предотврати опасност от възникване на пожар. Горивото не трябва да изтича през капачката на резервоара или през устройствата, осигуряващи компенсиране на повишеното налягане, дори ако резервоарът е напълно преобърнат. Допуска се прокапване.
2. Резервоарите за течно гориво се монтират така, че да бъдат предпазени от последствия от удар в предната или задната част на трактора. В близост до резервоара не се допуска наличие на изпъкнали части, остри ръбове и др. Горивоподаващите тръби и отворът за пълнене на резервоара трябва да са поставени извън кабината.

Когато тракторът трябва да има противотежести, за да съответства на изискванията за одобрение на типа, тези противотежести се доставят от производителя на трактора. Те трябва да са предвидени за монтаж, да носят марката на производителя и да е посочена масата им в килограми с точност ± 5 %. Предните противотежести, проектирани за чест монтаж/демонтаж, трябва да осигуряват достатъчно свободно пространство за ръкохватките от най-малко 25 mm. Начинът на монтаж на противотежестите трябва да е такъв, че да се предотвратява всяко нежелано разединяване (например в случай на преобръщане на трактора).

1. Устройствата за звуков сигнал (УЗС) трябва да имат маркировка за одобрение на типа съгласно наредбата по чл.138, ал.4 от Закона за движението по пътищата.
2. Характеристики на устройствата за звуков сигнал, когато са монтирани на колесен трактор:
2.1. Звукови изпитвания: по време на одобряване типа на колесен трактор контролът на характеристиките на УЗС, монтирано на този тип колесен трактор, се извършва, както следва:
2.1.1. Стойността на нивото на звуково налягане на УЗС, монтирано на колесния трактор, се измерва на разстояние 7 m от предната част на колесния трактор. Колесният трактор трябва да бъде поставен на отделно място, на възможно най-равна повърхност и да бъде със спрян двигател. Ефективното напрежение е напрежението, посочено в т.1.2.1 на приложение No 2 на Наредбата за одобряване типа на устройства за звуков сигнал на моторни превозни средства.
2.1.2. Измерванията се извършват по коригираща крива за балансиране с нормите на Международната електротехническа комисия (МЕК).
2.1.3. Максималната стойност на нивото на звуково налягане се измерва в границите от 0,5 до 1,5 m височина над земната повърхност.
2.1.4. Достигнатата максимална стойност на звуково налягане не трябва да бъде по-малка от 93 dB (A), но не по-голяма от 112 dB (A).

1. Граници на допустимите нива на звука
Нивото на звука на колесните трактори, измерено в съответствие с условията по т. 2 до 4, не трябва да превишава следните нива:
· 89 dB (A) за трактори с маса без товар, превишаваща 1,5 t;
· 85 dB (А) за трактори с маса без товар непревишаваща 1,5 t.
2. Измервателни средства
Шумът, излъчван от тракторите, се измерва с шумомер от типа, описан в Публикация No 179 на Международната електротехническа комисия, първо издание от 1965 година.
3. Условия за измерване на шума
Измерванията се извършват с трактор без товар на достатъчно тихо и открито място (шумът от околната среда и шумът от вятъра трябва да са най-малко с 10 dB (А) по-ниски от шума, който ще се измерва).
Мястото на измерванията може да е открито пространство с радиус 50 m с практически хоризонтална централна част с радиус 20 m. То може да е покрито с бетон, асфалт или друг подобен материал и не трябва да е покрито със зърнест сняг, висока трева, рохка пръст или пепел.
Повърхността на площадката за изпитване на трактора не трябва да причинява допълнителен шум от гумите. Това изискване се отнася само при измерване на шума от трактори в движение.
Измерването се извършва при ясно време с лек вятър. В близост до трактора или до микрофона не трябва да има друг човек освен този, който отчита резултатите, тъй като присъствието на наблюдатели в близост до трактора или микрофона може значително да повлияе на отчитаните резултати. Отчетените изменения, които не са свързани с характеристиките на основното ниво на звука, се пренебрегват при отчитане на резултата.
4. Метод на измерване на шума:
4.1. Измерване на шум от трактори в движение
Провеждат се най-малко две измервания от всяка страна на трактора. Могат да се направят предварителни измервания с цел настройка, но те не се вземат под внимание.
Микрофонът се поставя на височина 1,2 m над земната повърхност на разстояние 7,5 m от осевата линия (СС) на пътя на трактора, измерено по перпендикуляра (РР') на тази линия (фиг.1).

Двете линии АА' и BB', успоредни на линията РР' и разположени съответно на 10 m пред и на 10 m след линията, се очертават върху площадката за изпитване. Тракторите трябва да приближават линия АА' с равномерна скорост, както е указано в т.4.1.1. След това двигателят се ускорява при пълно отваряне на горивоподаващия механизъм и се задържа в това положение, докато задната част на трактора(1) пресече линия ВВ'. Тогава горивоподаващият механизъм се връща в начално положение възможно най-бързо.
За резултат от измерването се приема максималното отчетено ниво на звука.
4.1.1. Скоростта на изпитване трябва да е 75 % от максималната скорост, която може да се постигне при най-голямата предавка, използвана за движение по пътя.
4.1.2. Отчитане на резултатите:
4.1.2.1. За да се отчете неточността на измервателните средства, полученият резултат при всяко измерване се определя чрез изваждане на 1 dB (А) от отчетената стойност.
4.1.2.2. Измерванията се приемат за валидни, ако разликата между две последователни измервания от една и съща страна на трактора не превишава 2 dB (A).
4.1.2.3. За резултат от изпитването се приема най-високото измерено ниво на звука. Ако този резултат превишава с 1 dB (А) максимално допустимото ниво на звука за категорията на изпитвания трактор, се извършват две допълнителни измервания. Три от четирите получени резултата трябва да попадат в установените граници.
4.2. Измерване на шума от трактори при работа на място
Не се определят граници на допустимо ниво на звука, но задължително се отчита.
4.2.1. Разположение на шумомера
Измерванията се извършват в точка X на разстояние 7 m от най-близката повърхност на трактора, както е показано на фиг.2.

Микрофонът се поставя на височина 1,2 m от земната повърхност.
4.2.2. Брой на измерванията
Провеждат се най-малко две измервания.
4.2.3. Условия за изпитване на трактора
Когато двигателят на трактора е без регулатор на честотата на въртене, той трябва да работи със 75 % от стойността на честотата на въртене, при която според производителя двигателят развива максимална мощност. Честотата на въртене на двигателя се измерва с уред, непринадлежащ към оборудването на трактора (например механичен оборотомер или стробоскоп). Когато двигателят на трактора е с регулатор на честотата на въртене, който не позволява двигателят да превиши честотата на въртене, при която развива максималната си мощност, той се изпитва при максималната честота на въртене, която регулаторът допуска.
Измервания на шума се извършват след като двигателят е загрят до нормалната работна температура.
4.2.4. Интерпретация на резултатите
В протокола се записват:
- всички отчетени нива на звука;
- методът, използван за изчисляване мощността на двигателя;
- натоварването на трактора.
Измерванията се приемат за валидни, ако разликата между две последователни измервания от една и съща страна на трактора не превишава 2 dB (A).
За резултат от изпитването се приема най-високото измерено ниво на звука.
5. Изпускателна система (шумозаглушител):
5.1. Изискванията на т.5 се отнасят за трактор, оборудван с устройство за ограничаване на шума от отработилите газове (шумозаглушител). Ако на входа на двигателя е монтиран въздушен филтър, който е необходим за осигуряване на съответствие с допустимото ниво на звука, този филтър се разглежда като част от шумозаглушителя и към него се прилагат изискванията на т.5.
Крайната тръба на шумозаглушителя трябва да се разположи по такъв начин, че отработилите газове да не проникват в кабината.
5.2. Чертежът на изпускателната система се прилага към сертификата за одобрение на типа.
5.3. На шумозаглушителя трябва ясно, видимо и незаличимо да са означени моделът и типът.
5.4. Използването на влакнест абсорбиращ материал в конструкцията на шумозаглушители се разрешава при следните условия:
5.4.1. влакнестият абсорбиращ материал не трябва да е поставен в частите на шумозаглушителя, през които преминават газове;
5.4.2. подходящи устройства трябва да осигурят оставането на влакнестия абсорбиращ материал на мястото, на което е поставен, през цялото време на работа на шумозаглушителя;
5.4.3. влакнестият абсорбиращ материал трябва да е устойчив на температура, по-висока с най-малко 20 % от експлоатационната температура (°С), която може да се достигне в областта на шумозаглушителя, където е разположен влакнестият абсорбиращ материал.

___________
(1) Ако тракторът включва ремарке, то не се взема под внимание при преминаването на трактора през линия ВВ'.

1. При извършване на изпитвания за одобрение на типа средната скорост се измерва на права отсечка, която тракторът трябва да премине в двете посоки при летящ старт. Теренът на отсечката трябва да е устойчив. Отсечката трябва да е равна и дълга поне 100 m. Тя може да има наклони не повече от 1,5 %.
2. По време на изпитването тракторът трябва да е без товар и в работно състояние, без противотежести или специално оборудване, а налягането на гумите да е такова, каквото е определено за движение по пътищата.
3. По време на изпитването тракторът трябва да е снабден с нови пневматични гуми с най-големия размер, предвиден от производителя за трактора.
4. Предавателното отношение, използвано по време на изпитването, трябва да е такова, че да поражда максималната скорост на трактора и горивоподаващият механизъм да е напълно отворен.
5. За да се отчетат неизбежните грешки, дължащи се основно на измервателните средства и увеличаването на оборотите на двигателя при частично натоварване, измерена скорост, превишаваща стойността на максималната конструктивна скорост с 3 km/h, се приема за допустима при изпитванията за одобрение на типа.
6. За да може да се изчисли максималната теоретична скорост на колесния трактор при одобрението на типа, производителят трябва да предостави стойностите на предавателното отношение на трансмисията и на честотата на въртене на двигателя при максимална мощност с напълно отворен горивоподаващ механизъм. Регулаторът за честота на въртене на двигателя, ако е предвиден такъв, се регулира, както е посочено от производителя.

1. Центърът на тежестта на платформата трябва да е разположен между осите на колесния трактор.
2. Размерите на платформата трябва да отговарят на следните изисквания:
2.1. дължината не трябва да превишава 1,4 пъти размера на по-голямата напречна колесна база на трактора;
2.2. широчината не трябва да превишава максималната габаритна широчина на трактора без оборудване.
3. Платформата трябва да е разположена симетрично по отношение на надлъжната равнина на симетрия на трактора.
4. Височината на товарната платформа над земната повърхност не трябва да превишава 1,50 m.
5. Типът на платформата и начинът на монтиране трябва да са такива, че с нормален товар полето на видимост на водача да е достатъчно и задължителните устройства за осветяване и светлинна сигнализация да продължат да изпълняват своите функции.
6. Товарната платформа трябва да може да се демонтира. Тя трябва да се монтира към трактора по такъв начин, че да се избегне всяка опасност от случайно демонтиране.

Допълнителните огледала и огледалата за виждане назад, предназначени за наблюдение на работните органи по време на работа, не е необходимо да са от одобрен тип, но трябва да са разположени в съответствие с изискванията за монтаж по т.3.3 до 3.5.
1. Общи изисквания:
1.1. На тракторите се монтират огледала за виждане назад от класове I и II с нанесена маркировка за одобрение на типа в съответствие с изискванията на наредбата по чл.138, ал.4 от Закона за движението по пътищата.
1.2. Огледалата за виждане назад трябва да са монтирани по такъв начин, че да остават устойчиви при нормални условия на управление.
2. Брой
Всички трактори трябва да са снабдени с поне едно външно огледало за виждане назад, монтирано от лявата страна на трактора.
3. Местоположение:
3.1. Външното огледало за виждане назад трябва да е на такова място, че когато водачът е в нормално положение за управление, да вижда ясно частта от пътя, определена в т.5.
3.2. Външното огледало за виждане назад трябва да се вижда през тази част на предното стъкло, която се почиства от стъклочистачката, или през страничните прозорци, ако тракторът има такива.
3.3. Огледалото за виждане назад не трябва да е изнесено извън каросерията на трактора или на състава трактор - ремарке повече, отколкото е необходимо, за да се осигури поле на видимост, дефинирано в т.5.
3.4. При натоварен трактор, когато долната част на външното огледало за виждане назад е на по-малко от 2 m над земната повърхност, това огледало не трябва да е изнесено на повече от 0,20 m извън габаритната широчина на трактора или на състава трактор - ремарке, измерена без огледалата за виждане назад.
3.5. Огледалата за виждане назад могат да са изнесени извън максимално допустимата широчина на тракторите само ако са спазени изискванията по т. 3.3 и 3.4.
4. Регулиране:
4.1. Всяко вътрешно огледало за виждане назад трябва да може да се регулира от водача от мястото за управление.
4.2. Водачът трябва да може да регулира външното огледало за виждане назад, без да напуска мястото за управление. Допуска се фиксирането на огледалото в определено положение да се извършва отвън.
4.3. Изискванията по т.4.2 не се прилагат за външни огледала за виждане назад, които след отместване се връщат автоматично в тяхното първоначално положение или могат да се върнат в тяхното първоначално положение без използване на инструменти.
5. Поле на видимост
Полето на видимост на лявото външно огледало за виждане назад трябва да е такова, че водачът да вижда назад най-малко частта от пътя до хоризонта, която е вляво от равнината, успоредна на надлъжната вертикална равнина на симетрия, и която минава през най-лявата точка от габаритната широчина на трактора или на състава трактор - ремарке.

1. Общи изисквания
Тракторът трябва да е конструиран и оборудван по такъв начин, че при движение по пътя и при работа на полето и в гората водачът да има достатъчно поле на видимост при нормални условия на движение по пътя и на работа на полето и в гората. Полето на видимост се счита за достатъчно, когато водачът има, доколкото е възможно, видимост на част от всяко предно колело и когато са изпълнени изискванията по т.2 до 5.
2. Проверка на полето на видимост:
2.1. Процедура за определяне на ненаблюдаемите участъци:
2.1.1. Тракторът трябва да е поставен на хоризонтална повърхност, както е показано на фиг.3. На хоризонтална опора на нивото на базовата точка се поставят два светлинни източника (например по 150 W, 12 V) на разстояние 65 mm един от друг и симетрично разположени спрямо базовата точка. Опората трябва да се върти в централната си точка около вертикалната ос, минаваща през базовата точка. За измерването на ненаблюдаемите участъци опората трябва да е така насочена, че линията, съединяваща двата светлинни източника, да е перпендикулярна на линията, свързваща закриващия компонент и базовата точка.

Силуетът на закриващия компонент, проектиран върху полукръга на видимост, когато светлинните източници са включени едновременно или последователно, се измерва за определяне на ненаблюдаемите участъци (фиг.4).

Базовата точка е позицията на очите на водача, определена условно в една точка. Базовата точка е разположена в равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и минаваща през центъра на седалката, на 700 mm вертикално над линията на пресичане на тази равнина и повърхността на седалката и на 270 mm по посока към облегалката от вертикалната равнина, минаваща през предния ръб на повърхността на седалката, като равнината е перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия на трактора, както е посочено на фиг. 5. Определената по този начин базова точка се отнася за незаета седалка, поставена в централна позиция, определена от производителя на трактора.

Полукръг на видимост е полукръгът с радиус 12 m, описан около точката, разположена в хоризонталната равнина на пътя, вертикално под базовата точка така, че гледайки по посоката на движението, дъгата на полукръга лежи пред трактора, докато диаметърът, ограничаващ полукръга, е перпендикулярен на надлъжната ос на трактора (фиг.3).
Ненаблюдаемият участък се определя от хордите на секторите от полукръга на видимост, които не могат да бъдат видени поради конструктивни елементи, като колоните на тавана, всмукателните и изпускателните тръби и рамката на предното стъкло.
2.1.2. Ненаблюдаемите участъци не трябва да превишават 700 mm.
2.1.3. Ненаблюдаеми участъци, дължащи се на съседни конструктивни елементи с широчина над 80 mm, трябва да са разположени така, че разстоянието между центровете на два ненаблюдаеми участъка, измерено като хорда на полукръга на видимост, да не е по-малко от 2200 mm.
2.1.4. В полукръга на видимост не може да има повече от шест ненаблюдаеми участъка, а в сектора на видимост - не повече от два.
Секторът на видимост е частта от полето на видимост, която е ограничена:
- отгоре - от хоризонталната равнина, преминаваща през базовата точка;
- в равнината на пътя - от зоната, лежаща извън полукръга на видимост и формираща продължението на сектора от полукръга на видимост, хордата на който е с дължина 9,50 m, перпендикулярна на равнината, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора, преминаваща през центъра на седалката на водача и разделяна от тази равнина.
2.1.5. Извън сектора на видимост се допускат ненаблюдаеми участъци, превишаващи 700 mm и непревишаващи 1500 mm, ако конструктивните елементи, които ги пораждат, не могат да се проектират отново или да се промени положението им. От всяка страна може да има не повече от два такива ненаблюдаеми участъка, като единият не превишава 700 mm, а другият не превишава 1500 mm или всеки от двата не превишава 1200 mm.
2.1.6. Невидими зони от огледала за виждане назад от одобрен тип могат да не се отчитат, ако конструкцията на тези огледала е такава, че те не могат да бъдат монтирани по друг начин.
2.2. Математическо определяне на ненаблюдаемите участъци за бинокулярно зрение:
2.2.1. Като алтернативна възможност на процедурата по т. 2.1 допустимостта на отделни ненаблюдаеми участъци може да се определи математически. Изискванията по т.2.1.2, 2.1.3, 2.1.4, 2.1.5 и 2.1.6 се прилагат по отношение на големина, разпределението и броя на ненаблюдаемите участъци.
2.2.2. За бинокулярно зрение с междуокулярно разстояние от 65 mm ненаблюдаемият участък, изразен в mm, се определя по формулата:

където:
а е разстоянието в mm между пречещия на видимостта конструктивен елемент и базовата точка, измерено по зрителния радиус, съединяващ базовата точка, центъра на конструктивния елемент и периметъра на полукръга на видимост;
b - широчината в mm на пречещия на видимостта конструктивен елемент, измерена по хоризонталата и перпендикулярно на зрителния радиус;
с - радиусът на полукръга на видимост;
s - разстоянието между очите;
v - дължината на ненаблюдаемия участък за бинокулярно зрение.
3. Методите за изпитване по т.2 могат да се заместят от други, ако се докаже, че са равностойни.
4. При установяване на несъответствие с изискванията за ненаблюдаемите участъци съгласно т.2.1 се извършва проверка в съответствие с т.2.2.
5. Прозрачна зона на предното стъкло
За определяне на ненаблюдаемите участъци в сектора на видимост ненаблюдаемите участъци, породени от рамката на предното стъкло и на други конструктивни елементи, могат да се приемат като един участък в съответствие с т. 2.1.4, при условие, че разстоянието между най-външните точки от този ненаблюдаем участък не превишава 700 mm.
6. Стъклочистачки на предно стъкло:
6.1. Тракторите с монтирано предно стъкло трябва да имат стъклочистачки, задвижвани с двигател. Почистваната площ от стъклочистачките на предното стъкло трябва да осигурява безпрепятствена видимост напред, съответстваща на хорда на полукръг на видимост с дължина най-малко 8 m вътре в сектора на видимост.
Почистваната площ от стъклочистачките на предното стъкло е площта от външната повърхност на предното стъкло, която се почиства от стъклочистачките.
6.2. Честотата на задвижване на стъклочистачките на предното стъкло трябва да е най-малко 20 цикъла в минута.

1. Типове кормилно управление
В зависимост от източника на сила, необходима за отклонение на управляемите колела, кормилното управление е от следните типове:
1.1. Ръчно кормилно управление, при което силата за управление е осигурена само от мускулната сила на водача.
1.2. Подпомагано кормилно управление, при което силата за управление е осигурена от съвместно действие на мускулната сила на водача и от специално оборудване;
Кормилно управление, при което силата за управление обикновено се получава от специалното оборудване, но при което в случай на авария на специалното оборудване може да се използва мускулната сила на водача, се разглежда като подпомагано кормилно управление.
1.3. Кормилно управление със сервоусилвател, при което е предвидено силата за управление да се получава единствено от специалното оборудване.
2. Изисквания към конструкцията, монтажа и проверката на кормилното управление:
2.1. Общи изисквания
Кормилното управление трябва да осигурява лесно и безопасно управление на трактора и да отговаря на изискванията по т.2.2.
2.2. Специфични изисквания:
2.2.1. Кормилно колело:
2.2.1.1. Кормилното колело трябва да е удобно за хващане и работа. То трябва да е проектирано по такъв начин, че да позволява плавно отклонение. Посоката на въртене на кормилното колело трябва да съответства на желаната промяна на посоката на движение на трактора.
2.2.1.2. Силата за управление, необходима да се постигне завой в кръг с радиус 12 m, започвайки от положение за праволинейно движение, не трябва да превишава 25 daN. В случай на подпомагано кормилно управление, което не е свързано с друго оборудване, ако допълнителният източник за захранване с енергия се повреди, то необходимата сила за управление не трябва да превишава 60 daN.
2.2.1.3. За да се провери съответствието с изискването по т.2.2.1.2, тракторът трябва да се движи по спираловидна траектория върху суха и равна пътна повърхност, осигуряваща добро сцепление на гумите, със скорост 10 km/h, започвайки от положение за праволинейно движение. Силата за управление се записва, докато кормилното колело достигне до положение, съответстващо на навлизане на трактора в кръг с радиус 12 m. Продължителността на маневрата (времето между момента, когато кормилното колело е задвижено за първи път, и момента, когато то е достигнало до положението, където се извършва измерването) не трябва да превишава 5 s при нормален случай и 8 s при повреда на специалното оборудване. Извършва се една маневра наляво и една надясно.
При изпитването тракторът трябва да е натоварен с технически допустимия максимален товар, да е с налягане в гумите и с разпределение на теглото по осите съгласно предписанията на производителя.
2.2.2. Кормилен механизъм:
2.2.2.1. Кормилното управление не може да включва електрически или изцяло пневматичен кормилен механизъм.
2.2.2.2. Кормилният механизъм трябва да е проектиран така, че да отговаря на всички експлоатационни изисквания. Той трябва да е лесно достъпен за поддържане и проверка.
2.2.2.3. Когато кормилният механизъм не е изцяло хидравличен, той трябва да позволява управление на трактора, дори в случай на повреда на хидравличните или пневматичните компоненти на кормилния механизъм.
2.2.2.4. Кормилният механизъм, който е изцяло хидравличен, и специалното оборудване трябва да отговарят на следните изисквания:
2.2.2.4.1. Цялата система или част от нея трябва да е защитена от недопустимо повишаване на налягането с едно или повече устройства за ограничаване на налягането.
2.2.2.4.2. Устройствата за ограничаване на налягането трябва да са монтирани така, че да не допускат превишаване на налягането Т, равно на максималното работно налягане, определено от производителя.
2.2.2.4.3. Характеристиките и размерите на свързващите тръби трябва да са такива, че тръбите да издържат налягане, равно на четири пъти Т (допустимо от устройството за ограничаване на налягането), и да са монтирани и защитени по такъв начин, че опасността от повреда от удар или от досег с подвижни части да е сведена до минимум, а опасността от повреда вследствие на протриване да е незначителна.
2.2.3. Управляеми колела:
2.2.3.1. Всички колела могат да бъдат управляеми колела.
2.2.4. Специално оборудване:
2.2.4.1. Специалното оборудване, използвано в типовете кормилно управление по т.1.2 и 1.3, трябва да отговаря на следните изисквания:
2.2.4.1.1. Ако тракторът е оборудван с кормилно управление със сервоусилвател, той трябва да може да се управлява дори при повреда на специалното оборудване, както е посочено в т. 2.2.1.2. Ако кормилното управление със сервоусилвател няма свой собствен източник на енергия, то трябва да е свързано с акумулатор на енергия. Този акумулатор на енергия може да се замени с отделно устройство, което захранва кормилното управление приоритетно спрямо другите системи, които са свързани към общия енергиен източник. Когато има хидравлична връзка между хидравличното кормилно управление и хидравличната спирачна уредба и те са захранвани от един и същ енергиен източник, при повреда на една от системите силата, необходима за задвижване на кормилното управление, не трябва да превишава 40 daN. Ако източникът на енергия е сгъстен въздух, въздушният резервоар трябва да е защитен с възвратен клапан.
Когато силата за управление се осигурява единствено от специалното оборудване, кормилното управление със сервоусилвател трябва да има устройство, което подава предупредителен визуален или звуков сигнал, когато силата за управление превиши 25 daN при повреда на специалното оборудване.
2.2.4.1.2. Когато тракторът е оборудван с кормилно управление със сервоусилвател и то е с изцяло хидравличен кормилен механизъм, при повреда на двигателя или на специалното оборудване кормилното управление трябва да е в състояние да изпълни изцяло двете маневри, определени в т.2.2.1.3, като се използва специалното допълнително оборудване. Специалното допълнително устройство може да е резервоар със сгъстен въздух или газ. Маслена помпа или компресор могат да се използват като специално допълнително устройство, ако това устройство се задвижва от въртенето на колелата на трактора и не може да се разедини от тях.Специалното оборудване трябва да е свързано с визуален или звуков сигнал, който да сигнализира за настъпила повреда.
2.2.4.1.2.1. Ако специалното оборудване е пневматично, то трябва да е свързано с резервоар за сгъстен въздух, защитен с възвратен клапан. Вместимостта на резервоара трябва да е изчислена така, че да са възможни най-малко седем пълни завъртания, преди налягането в резервоара да спадне наполовина спрямо работното налягане. Изпитването се извършва при отделени от земната повърхност управляеми колела.

1. Общи изисквания за конструиране и монтиране:
1.1. Изискванията на този раздел се прилагат само за колесни трактори с широчина на напречната база, по-голяма или равна на 1250 mm.
1.2. Всяка седалка трябва да е разположена така, че пътникът да не се намира в опасност и да не създава проблеми при управление на трактора.
1.3. Всяка седалка трябва да е неподвижно монтирана и да е здраво закрепена, в съответствие с типа на трактора, към съставна част на трактора (рама, защитна структура при преобръщане, платформа и т.н.).
1.4. Съставната част трябва да е достатъчно здрава, за да поддържа натоварена седалка.
2. Специални изисквания към конструкцията:
2.1. Всяка седалка трябва да е широка най-малко 400 mm и дълга най-малко 300 mm.
2.2. Всяка седалка трябва да има странични опори по време на експлоатация на трактора и да е с монтирана задна облегалка с височина 200 mm. Тези размери не се използват, ако облегалката на тази седалка е формирана като част от кабината или от защитната структура при преобръщане. Седалката трябва да има мека или еластична възглавница.
2.3. За краката на пътниците трябва да са осигурени подходящи опори. Удобни ръкохватки трябва да осигуряват лесен достъп до седалките за пътници и да им помагат да запазват устойчивостта си върху седалките.
2.4. Над горната повърхност на седалката за пътници трябва да има свободно пространство най-малко 920 mm. Ако тракторът отговаря на изискванията за защита на водача и седалките, но конструкцията не позволява такова свободно пространство за пътника, разстоянието може да бъде намалено на 800 mm, при условие че е предвидена подходяща облицовка точно над седалката за пътника на нивото на тавана.
Горната част от свободно пространство, ползвана от пътника, може да е ограничена назад и отстрани само в радиус не по-голям от 300 mm (фиг.6). Вертикалното свободно пространство е вертикално отворено свободно пространство между предния ръб на седалката и тавана на трактора.
2.5. Седалката за пътници не трябва да се прибавя към габаритната широчина на трактора.

1. Допустимо ниво на звука, въздействащо на водача
Допустимото ниво на звука, въздействащо на водача, е:
· 90 dB (A), измерено по т. 4 или
· 86 dB (A), измерено по т.5.
2. Измервателни единици и средства за измерване:
2.1. Нивото на звука се измерва с честотна характеристика А, изразена в dB (dB (A)).
2.2. Нивото на звука, възприеман от водача, се измерва с шумомер, типа, описан в Публикация No 179 на Международната електротехническа комисия, първо издание от 1965 г.
При колебание на отчетените стойности за резултат се приема средната от максималните измерени стойности.
3. Условия за измерване
Измерванията се извършват при следните условия:
3.1. тракторът е без товар, т.е. без допълнителното оборудване, зареден с охлаждаща течност, масла, пълен резервоар, и водач, който не бива да носи прекалено дебело облекло, шал или шапка; по трактора няма обекти, които биха могли да променят нивото на звука;
3.2. гумите са с налягане, препоръчано от производителя на трактора; двигателят, трансмисията и ходовата част са с нормална работна температура, а жалузите на радиатора, ако има такива, са отворени по време на измерването;
3.3. външните механизми, задвижвани от двигателя или със собствено задвижване, като стъклочистачка на предното стъкло, вентилатор за отоплението или вала за отвеждане на мощност, които могат да повлияят върху нивото на звука, може да не работят по време на измерването; части, които работят едновременно с двигателя, например вентилаторът за охлаждане на двигателя, са включени по време на измерването;
3.4. мястото, където се извършва изпитването, е открито и достатъчно тихо. То може да има формата на открита площадка с радиус 50 m, имаща практически хоризонтална централна част с радиус не по-малък от 20 m или формата на хоризонтален участък, включващ твърда писта, по възможност с равна повърхност и с малко неравности; пистата е чиста и суха (без чакъл, листа, сняг и др.); наклони и неравности се допускат, само ако предизвиканите от тях изменения на нивото на звука са в допустимите граници на грешка на апаратурата за измерване;
3.5. повърхността на пистата е такава, че да не предизвиква прекомерен шум от гумите;
3.6. времето е ясно и сухо, без или със слаб вятър; нивото на достигащия до водача околен шум, предизвикан от вятъра или от други източници на шум, е по-ниско най-малко с 10 dB(A) от нивото на звука на самия трактор;
3.7. ако за измерването се използва второ превозно средство, с цел да се избегне каквото и да е влияние, то трябва да е теглено или да се движи на достатъчно разстояние от трактора; по време на измерването всички обекти, създаващи шум и влияещи върху резултатите, а също и отразяващите шума повърхности, са разположени на разстояние не по-малко от 20 m от всяка страна на пистата за изпитване и не по-малко от 20 m пред или зад трактора; това условие може да е изпълнено в значителна степен, ако измененията в нивото на звука, предизвикани от странични фактори, остават в границите на допустимата грешка; в противен случай измерването трябва да се прекрати до отстраняване на смущенията;
3.8. всички измервания от дадена серия се провеждат на една и съща изпитателна писта.
4. Измерване по метод I:
4.1. Микрофонът се разполага на 250 mm встрани от равнината на симетрия на седалката, от страната на по-високото ниво на звука.
Мембраната на микрофона за измерване се насочва напред, а центърът на микрофона е на 790 mm над и на 150 mm напред спрямо точката за оразмеряване на седалката (SRP), описана в т. 6. Избягват се силните вибрации на микрофона.
4.2. Нивото на звука в dB(A) се определя по следния начин:
4.2.1. При първоначалните измервания се затварят всички елементи на кабината, които могат да се отварят (например врати и прозорци) и които са част от конструкцията на затворена кабина:
4.2.1.1. По време на втората серия от измервания вратите и прозорците се оставят отворени при условие, че с това не се нарушава безопасността на движението. Предните стъкла, които се повдигат или спускат, остават затворени.
4.2.2. Шумът се измерва при характеристика на шумомера "бавно", при натоварване на трактора, съответстващо на най-високото ниво на звука, на предавка, която осигурява движение напред със скорост, най-близка до 7,25 km/h.
Лостът за управление на подаването на гориво се поставя в положение на максимално подаване. Натоварването на трактора се увеличава от режим на празен ход до режим, при който се достига максималното ниво на звука. След всяко нарастване на натоварването се изчаква известно време, докато шумът се стабилизира, и тогава се извършва измерването.
4.2.3. Освен на предавката, избрана съгласно т.4.2.2, шумът се измерва и при движение на всички предавки, при които измереното ниво на звука е с поне 1 dB(A) над отчетеното при измерването съгласно т.4.2.2.
Характеристиката на шумомера трябва да е "бавно" при натоварване на трактора, съответстващо на максималното ниво на звука.
Лостът за управление на подаването на гориво се поставя в положение на максимално подаване. Натоварването на трактора се увеличава от режим на празен ход до режим, при който се достига максималното ниво на звука. След всяко нарастване на натоварването се изчаква известно време, докато шумът се стабилизира, и тогава се извършва измерването.
4.2.4. Шумът се измерва и при максималната конструктивна скорост на трактор без товар.
4.3. Протоколът от изпитването включва резултатите от извършените измервания при следните условия:
- на предавка, осигуряваща скорост на движение напред, най-близка до 7,25 km/h;
- на всяка предавка, ако е изпълнено изискването, посочено в т.4.2.3;
- при максимална конструктивна скорост.
4.4. Критерий за оценка
Резултатите от измерванията, описани в т.4.2.1, 4.2.2, 4.2.3 и 4.2.4, не се допуска да превишават стойностите по т.1.1.
5. Измерване по метод II:
5.1. Микрофонът се разполага на 250 mm встрани от равнината на симетрия на седалката, от страната на по-високото ниво на звука.
Мембраната на микрофона за измерване се насочва напред, а центърът на микрофона е на 790 mm над и на 150 mm напред спрямо точката за оразмеряване на седалката (SRP), описана в т.6. Избягват се силните вибрации на микрофона.
5.2. Нивото на звука в dB(A) се определя по следния начин:
5.2.1. Тракторът трябва да премине по участъка за изпитване поне три пъти с една и съща скорост, като продължителността на всяко преминаване е поне 10 s.
5.2.2. При първоначалните измервания се затварят всички елементи на кабината, които могат да бъдат отворени (например врати и прозорци) и които са част от конструкция на серийно произвежданата затворена кабина.
5.2.2.1. По време на втората серия от измервания вратите и прозорците се оставят отворени при условие, че с това не се нарушава пътната безопасност. Предните стъкла, които се повдигат или спускат, остават затворени.
5.2.3. Шумът се измерва при характеристика на шумомера "бавно", при натоварване на трактора, съответстващо на максималното ниво на звука, на предавка, която осигурява движение напред със скорост, най-близка до 7,25 km/h.
5.4. Критерий за оценка
Резултатите от измерванията, описани в т.5.2.2 и 5.2.3, не се допуска да надхвърлят стойностите по т.1.2.
6. Определяне на точката за оразмеряване на седалката (SRP):
6.1. Точката за оразмеряване на седалката (SRP) е точка от надлъжната равнина на симетрия на седалката, в която се пресичат равнината, допирателна към долната част на облегалката, с хоризонтална равнина. Тази хоризонтална равнина пресича долната повърхност на опорната плоча за седалката на 150 mm пред точката за оразмеряване на седалката (SRP).
Точката за оразмеряване на седалката (SRP) се определя, като се използва приспособлението, показано на фиг.7 и 8. То дава възможност да се имитира натоварването, създавано от седящ върху седалката човек.
6.2. Седалката трябва да е разположена в средата на диапазона на вертикалното й регулиране, което се извършва независимо от хоризонталното регулиране. При определяне на мястото за разполагане на микрофона по т.4.1 и 5.1 седалката трябва да е поставена в средата на диапазона за хоризонтално регулиране или колкото е възможно по-близо до тази среда.
6.3. Описание на приспособлението:
6.3.1. Приспособлението, посочено на фиг.7 и 8, включва една опорна плоча и две плочи за облегалката.
6.3.2. Долната плоча за облегалката трябва да е шарнирно свързана в областта на седалището (A) и на кръста (В), като положението на шарнира (В) може да се регулира по височина (виж фиг.8).
6.4. Разполагане на приспособлението
Приспособлението се разполага по следния начин:
6.4.1. поставя се върху седалката;
6.4.2. натоварва се със сила 550 N в точка, разположена на 50 mm пред връзката (А), а двете плочи за облегалката се притискат леко, тангенциално към облегалката;
6.4.3. когато не е възможно да се определи точно допирателната към долната част на облегалката, долната плоча във вертикално положение се притиска леко към тази част на облегалката;
6.4.4. ако окачването на седалката може да се регулира в съответствие с масата на водача, окачването се регулира така, че седалката да застане на равни разстояния от двете си крайни положения.

1. Прикачно устройство:
1.1. Брой
Всеки трактор трябва да има специално устройство, към което да има възможност да се свърже теглителен прът или теглително въже с цел теглене.
1.2. Разположение
Прикачното устройство трябва да е разположено в предната част на трактора и да е снабдено със съединителен палец.
1.3. Конструкция
Видът на прикачното устройство трябва да е челюст с преходен канал. Вътрешното разстояние, измерено по оста на съединителния палец, трябва да е 60 mm +0,5/-1,5 mm, а разстоянието между оста на съединителния палец и дъното на челюстта - 62 mm ± 0,5 mm.
Съединителният палец трябва да е с диаметър 30+1,5 mm и да е осигурен срещу самоизваждане по време на работа. Защитното устройство не трябва да има възможност да се демонтира.
Посоченото отклонение от +1,5 mm не трябва да се разглежда като производствен допуск, а като допустимо отклонение в номиналните размери на съединителните палци с различни конструкции.
2. Устройства за заден ход
Всички трактори трябва да са оборудвани с устройство за заден ход, което да се управлява от мястото на водача.

Приложение No 2 към чл.4, ал.2, т.1

1
2
3
(*) Товарът, който се предава от теглича в центъра на прикачно устройство при статични условия.

2.2.4.	Полезен товар(15): ............................................
2.3.	Противотежести (обща маса, материал, брой на компонентите): ...............................................................
2.3.1.	Разпределение на тяхната маса (и) между осите: ................
2.4.	Технически допустима теглена маса (и) (в съответствие с типа на прикачване)
2.4.1.	Теглена маса без спирачно устройство: .........................
2.4.2.	Теглена маса с независимо спиране: ............................
2.4.3.	Теглена маса с инерционна спирачка: ...........................
2.4.4.	Теглена маса, когато е монтирана хидравлична или пневматична спирачна система: .............................................
2.4.5.	Пълна технически допустима маса (и) на състава трактор - ремарке за всяка конфигурация на устройството за спиране на ремаркето: ....................................................
2.4.6.	Местоположение на точката за прикачване: ......................
2.4.6.1.	Височина над земята: ..........................................
2.4.6.1.1.	Максимална: ...................................................
2.4.6.1.2.	Минимална: ....................................................
2.4.6.2.	Разстояние от вертикалната равнина, минаваща през оста на задния мост: ..................................................
2.5.	Надлъжна колесна база(7): .....................................
2.6.	Максимална и минимална широчина на напречната колесна база на всяка ос (измерена между равнините на симетрия на монтираните единични или двойни гуми) (посочва се от производителя)(8): ...............................................................
2.7.	Габаритни размери на трактора, включително устройство за прикачване
2.7.1.	Дължина при движение по път(9):
	- максимална: ................................................
	- минимална: .................................................
2.7.2.	Широчина при движение по път(10):
	- максимална: ...............................................
	- минимална: .................................................
2.7.3.	Височина при движение по път(11):
	- максимална: ...............................................
	- минимална: .................................................
2.7.4.	Преден надвес(12):
	- максимален: ...............................................
	- минимален: ................................................
2.7.5.	Заден надвес(13):
	- максимален: ...............................................
	- минимален: ................................................
2.7.6.	Пътен просвет(14):
	- максимален: ...............................................
	- минимален: ................................................
3.	Двигател
3.1.	Част 1 - Общи данни
3.1.1.	Базов двигател/тип на двигател (1) (20) Търговска марка(и), регистрирана от производителя: ..............................................................
3.1.2.	Тип и търговско описание на базовия двигател и (където е подходящо) на фамилията двигател(и)(1): .......................
3.1.3.	Начин за идентификация на типа, ако се маркира върху двигателя (ите), и начин на закрепването:
3.1.3.1.	Местоположение, начин за идентификация и начин на закрепване на идентификационните знаци за типа на двигателя: ................
3.1.3.2.	Местоположение и начин на поставяне на номера на одобрението на типа: .........................................................
3.1.4.	Наименование и адрес на производителя: ........................
3.1.5.	Адреси на монтажните заводи: ..................................
3.1.6.	Тип на двигателя:
	- с искрово запалване/с компресионно запалване(1)
	- директно/индиректно впръскване(1)
	- двутактов/четиритактов(1)
3.1.7.	Гориво: дизелово/бензин/втечнен нефтен газ/друго (1)
3.2.	Част 2 - Тип на двигател
	Типа на двигател - основни характеристики
3.2.1.	Описание на двигателя с компресионно запалване
3.2.1.1.	Производител: .................................................
3.2.1.2.	Тип на двигателя, посочен от производителя: ...................
3.2.1.3.	Тактност: четиритактов/двутактов(1)
3.2.1.4.	Диаметър на цилиндъра (вътрешен) (mm) .........................
3.2.1.5.	Ход на буталото (mm) ..........................................
3.2.1.6.	Брой и разположение на цилиндрите: ............................
3.2.1.7.	Работен обем на двигателя (cm3) ...............................
3.2.1.8.	Номинална мощност на двигателя: .............................kW при номинална честота на въртене на коляновия вал ........min-1
3.2.1.9.	Максимален въртящ момент: ...................................Nm при честота на въртене на коляновия вал ..................min-1
3.2.1.10.	Степен на сгъстяване(2): ......................................
3.2.1.11.	Описание на начина на образуване на горивната смес: ...........
3.2.1.12.	Чертеж(и) на горивната камера и челото на буталото: ...........
3.2.1.13.	Минимално ефективно (напречно) сечение на всмукателните и изпускателните тръби:..........................................
3.2.1.14.	Охладителна система
3.2.1.14.1.	С течност
3.2.1.14.1.1.	Вид на течността: .............................................
3.2.1.14.1.2.	Водна помпа(и): с/без (1)
3.2.1.14.1.3.	Характеристики или марка(и) и тип (ако е приложимо): ..........
3.2.1.14.1.4.	Предавателно число (а) (ако е приложимо): .....................
3.2.1.14.2.	С въздух
3.2.1.14.2.1.	Вентилатор: с/без (1)
3.2.1.14.2.2.	Характеристики или марка(и) и тип (ако е приложимо): ...............................................................
3.2.1.14.2.3.	Предавателно число (а) (ако е приложимо): .....................
3.2.1.15.	Температура, определена от производителя:
3.2.1.15.1.	Течностно охлаждане: максимална температура на изхода: (К) ...............................................................
3.2.1.15.2.	Въздушно охлаждане: точка на измерване......................... Максимална температура в изходната точка: (К) .................
3.2.1.15.3.	Максимална температура на подавания въздух в най-вътрешната точка на входа на междинния охладител (ако е приложимо): (К) ...............................................................
3.2.1.15.4.	Максимална температура на отработилите газове в точката от изпускателната тръба (и), съседна на външния фланец (и) на изпускателния колектор: (К) ...................................
3.2.1.15.5.	Температура на маслото: min: ................................К, max.: ........................................................К
3.2.1.16.	Турбокомпресор: с/без (1)
3.2.1.16.1.	Модел: ........................................................
3.2.1.16.2.	Тип: ..........................................................
3.2.1.16.3.	Описание на системата (напр. максимално налягане, разтоварващ клапан, ако е приложимо): .....................................
3.2.1.16.4.	Вътрешен охладител: с/без(1)
3.2.1.17.	Всмукателна система: максимално допустимо разреждане на входа при номинална честота на въртене на коляновия вал на двигателя и пълно натоварване на двигателя (kPa) ........................
3.2.1.18.	Изпускателна система: максимално допустимо противоналягане при номинална честота на въртене на коляновия вал на двигателя и пълно натоварване на двигателя: (kPa) .........................
3.2.2.	Допълнителни устройства за намаляване на замърсяването (ако има и ако те не са обхванати от друг раздел): Описание и /или схеми: ........................................
3.2.3.	Захранване с гориво
3.2.3.1.	Гориво-подкачваща помпа Налягане (2) или характеристична диаграма: (kPa) ..............
3.2.3.2.	Гориво-нагнетателна система
3.2.3.2.1.	Помпа
3.2.3.2.1.1.	Модел(и): .....................................................
3.2.3.2.1.2.	Тип(ове): .....................................................
3.2.3.2.1.3.	Количество впръскано гориво: ..........................mm3 (2) на впръскване или на цикъл при номинална честота на въртене на помпата: ................................................min-1 (номинална) и съответно при: ............................min-1 (при максимален въртящ момент) или характеристика: Използван метод за определяне: на двигателя/ на стенд за помпи(1)
3.2.3.2.1.4.	Изпреварване на впръскването
3.2.3.2.1.4.1.	Крива на изменение на изпреварването на впръскването (2): ...............................................................
3.2.3.2.1.4.2.	Момент на впръскване(2): ......................................
3.2.3.2.2.	Тръбопровод за високо налягане
3.2.3.2.2.1.	Дължина(и): (mm) ..............................................
3.2.3.2.2.2.	Вътрешен диаметър: (mm) .......................................
3.2.3.2.3.	Разпръсквач (и)
3.2.3.2.3.1.	Модели(и): ....................................................
3.2.3.2.3.2.	Тип(ове): .....................................................
3.2.3.2.3.3.	Налягане на впръскване (2) или характеристика (1): ...............................................................
3.2.3.2.4.	Регулатор
3.2.3.2.4.1.	Модели(и): ....................................................
3.2.3.2.4.2.	Тип(ове): .....................................................
3.2.3.2.4.3.	Начало на ограничаването при пълно натоварване(2): (min-1) ...............................................................
3.2.3.2.4.4.	Максимална честота на въртене на празен ход(2): (min-1) ...............................................................
3.2.3.2.4.5.	Честота на въртене на празен ход(2): (min-1) ...............................................................
3.2.3.3.	Система за пускане на студен двигател
3.2.3.3.1.	Модел(и): .....................................................
3.2.3.3.2.	Тип(ове): .....................................................
3.2.3.3.3.	Описание: .....................................................
3.2.4.	Момент на отваряне на клапана
3.2.4.1.	Ход на клапаните и ъгли на отваряне и затваряне по отношение на горна мъртва точка или равностойни характеристики: ...............................................................
3.2.4.2.	Хлабини в механизма и/или регулировка(1):
3.2.5.	Електронна система за управление Ако двигателят има електронна система за управление, се представя информация за тях и по-специално:
3.2.5.1.	Модел: .....................................................
3.2.5.2.	Тип: .....................................................
3.2.5.3.	Брой на компонентите: .........................................
3.2.5.4.	Местоположение на електронното устройство за управление: ...............................................................
3.2.5.4.1.	Отчитани компоненти: ..........................................
3.2.5.4.2.	Контролирани компоненти: ......................................
3.3.	Част 3 - Фамилия двигатели с компресионно запалване Основни характеристики на фамилията двигатели
3.3.1.	Списък на типовете двигатели, съставящи фамилията
3.3.1.1.	Наименование на фамилията двигатели:
3.3.1.2.	Технически данни на типовете двигатели в рамките на фамилията

							Двигател-образец
Типове двигатели
Брой на цилиндрите
Номинална честота на въртене на двигателя (min-1)
Подавано гориво на такт (mm3) при номинална честота на въртене на коляновия вал
Ефективна мощност на двигателя (kW)
Честота на въртене на двигателя при максимален въртящ момент (min-1)
Всмукване на гориво на такт (mm3) при максимален въртящ момент
Максимален въртящ момент (N.m)
Честота на въртене на двигателя на празен ход (min-1)
Обем на цилиндъра, в процент от двигателя - образец							100

3.4.	Част 4 - Тип на двигател в рамките на фамилия Основни характеристики на типа двигател, представителен за фамилията (20)
3.4.1.	Описание на двигателя с компресионно запалване
3.4.1.1.	Производител: .................................................
3.4.1.2.	Тип на двигателя, посочен от производителя: ...................
3.4.1.3.	Цикъл: Четиритактов/двутактов(1)
3.4.1.4.	Диаметър на цилиндъра: (mm) ...................................
3.4.1.5.	Ход на буталото: (mm) .........................................
3.4.1.6.	Брой и разположение на цилиндрите:
3.4.1.7.	Работен обем на двигателя: (сm3) ..............................
3.4.1.8.	Номинална честота на въртене на двигателя: (min-1) ............
3.4.1.9.	Честота на въртене на двигателя при максимален въртящ момент: (min-1) .......................................................
3.4.1.10.	Степен на сгъстяване(2):
3.4.1.11.	Описание на начина на образуване на горивната смес: ...........
3.4.1.12.	Чертеж(и) на горивната камера и челото на буталото:
3.4.1.13.	Минимално напречно сечение на всмукателните и изпускателните тръби: ........................................................
3.4.1.14.	Охладителна система
3.4.1.14.1.	С течност
3.4.1.14.1.1.	Вид на течността: .............................................
3.4.1.14.1.2.	Водна помпа(и): с/без(1)
3.4.1.14.1.3.	Характеристики или марка(и) и тип(ове) (ако е приложимо): ...............................................................
3.4.1.14.1.4.	Предавателно число (а) (ако е приложимо): ...............................................................
3.4.1.14.2.	С въздух
3.4.1.14.2.1.	Вентилатор: с/без(1)
3.4.1.14.2.2.	Характеристики или марка(и) и тип(ове) (ако е приложимо): ...............................................................
3.4.1.14.2.3.	Предавателно число (а) (ако е приложимо): .....................
3.4.1.15.	Температура, определена от производителя:
3.4.1.15.1.	Течностно охлаждане: максимална температура на изхода: (К) ...............................................................
3.4.1.15.2.	Въздушно охлаждане: точка на измерване
	Максимална температура в точката на измерване: (К) ...............................................................
3.4.1.15.3.	Максимална температура на подавания въздух в най-вътрешната точка на входа на междинния охладител (ако е приложимо): (К) ...............................................................
3.4.1.15.4.	Максимална температура на отработилите газове на изходния фланец на изпускателния колектор: (К) .........................
3.4.1.15.5.	Температура на маслото: min: ................................К, max: ........................................................К
3.4.1.16.	Турбокомпресор: с/без (1)
3.4.1.16.1.	Модел: ........................................................
3.4.1.16.2.	Тип: ..........................................................
3.4.1.16.3.	Описание на системата (напр. максимално налягане, разтоварващ клапан, ако е приложимо): .....................................
3.4.1.16.4.	Междинен охладител: с/без (1)
3.4.1.17.	Всмукателна система: максимално допустимо разреждане на входа при номинална честота на въртене на коляновия вал на двигателя (kPa) .........................................................
3.4.1.18.	Изпускателна система: максимално допустимо противоналягане при номинална честота на въртене на коляновия вал на двигателя: (kPa) .........................................................
3.4.2.	Допълнителни устройства за намаляване на замърсяването (ако има такива и ако те не са обхванати от друг раздел): Описание и/или(1) схема: ......................................
3.4.3.	Захранване с гориво
3.4.3.1.	Гориво-подкачваща помпа Налягане(2) или характеристична диаграма: (kPa) ...............
3.4.3.2.	Гориво-нагнетателна система
3.4.3.2.1.	Помпа
3.4.3.2.1.1.	Модел (и): ....................................................
3.4.3.2.1.2.	Тип(ове): .....................................................
3.4.3.2.1.3.	Количество впръскано гориво: ...........................mm3(2) на впръскване или на цикъл при честота на въртене на помпата: ............................................. min-1.(номинална) и съответно при: .........................................min-1 (при максимален въртящ момент) или графика на регулаторна характеристика: Използван метод за определяне: на двигателя/ на стенд за помпи (1)
3.4.3.2.1.4.	Изпреварване на впръскването ..................................
3.4.3.2.1.4.1.	Крива на изменение на изпреварването на впръскване (2): ...............................................................
3.4.3.2.1.4.2.	Регулировка на момента на запалването (2): ...............................................................
3.4.3.2.2.	Тръбопроводи за високо налягане
3.4.3.2.2.1.	Дължина(и): (mm) ..............................................
3.4.3.2.2.2.	Вътрешен диаметър: (mm) .......................................
3.4.3.2.3.	Разпръсквач (и):
3.4.3.2.3.1.	Модел (и): ....................................................
3.4.3.2.3.2.	Тип(ове): ....................................................
3.4.3.2.3.3.	Налягане на впръскване (2) или характеристика(1):
3.4.3.2.4.	Регулатор
3.4.3.2.4.1.	Модел (и): ....................................................
3.4.3.2.4.2.	Тип(ове): ....................................................
3.4.3.2.4.3.	Начало на ограничаването при пълно натоварване (2): (min-1) ....................................................
3.4.3.2.4.4.	Максимална честота на въртене на празен ход(2): (min-1) ....................................................
3.4.3.2.4.5.	Честота на въртене на празен ход(2): (min-1) ....................................................
3.4.3.3.	Система за пускане на студен двигател
3.4.3.3.1.	Модел (и): ....................................................
3.4.3.3.2.	Тип(ове): ....................................................
3.4.3.3.3.	Описание: ....................................................
3.4.4.	Газоразпределение
3.4.4.1.	Ход на клапаните и ъгли на отваряне и затваряне на клапаните спрямо горна мъртва точка или равностойни характеристики: ....................................................
3.4.4.2.	Хлабини и/или регулировка(1): ....................................................
3.4.5.	Функции на електронното управление Ако двигателят има функции с електронно управление, се представя информация за тяхното функциониране и по-конкретно:
3.4.5.1.	Модел: ....................................................
3.4.5.2.	Тип: ....................................................
3.4.5.3.	Брой на компонентите:
3.4.5.4.	Местоположение на електронното устройство за управление:
3.4.5.4.1.	Контролни компоненти: .........................................
3.4.5.4.2.	Контролирани компоненти: ......................................
3.5.	Резервоар(и) за гориво
3.5.1.	Брой, вместимост, материали: .................................
3.5.2.	Чертеж, снимка или описание, показващи ясно мястото на резервоара(ите):
3.5.3.	Резервен резервоар(и) за гориво
3.5.3.1.	Брой, вместимост, материали: .................................
3.5.3.2.	Чертеж, снимка или описание, показващи ясно мястото на резервоара(ите):
3.6.	Номинална мощност ..........................................kW при ....................................................min-1 при стандартна регулировка (съгласно Наредбата по чл. 9, ал. 9 на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника)
3.6.1.	Мощност на вала за отвеждане на мощност (ВОМ), ако има (в съответствие с БДС ISO 789-10), при номинална честота(и) на въртене

Номинална честота на въртене на ВОМ (min-1)

Съответстваща честота на въртене на коляновия вал на двигателя (min-1)

Мощност (kW)

1-540
2-1000

3.7.	Максимален въртящ момент .................................N.m при ..........................min-1 (съгласно Наредбата по чл. 9, ал. 9 на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника)
3.8.	Други задвижващи двигатели (с искрово запалване и др.) или техни комбинации (характеристика на компонентите): ............
3.9.	Въздушен филтър
3.9.1.	Модел: ........................................................
3.9.2.	Тип(ове): .....................................................
3.9.3.	Средно понижение на налягането при максимална мощност(2): (kPa) ...............................................................
3.10.	Изпускателна система
3.10.1.	Описание и схеми:
3.10.2.	Модел(и): ....................................................
3.10.3.	Тип(ове): .....................................................
3.11.	Електрическа система
3.11.1.	Номинално напрежение, положително/отрицателно замасяване(1): (V) ... .......................................................
3.11.2.	Генератор
3.11.2.1.	Тип: ........................................................
3.11.2.2.	Номинална мощност: (VA) ......................................
4.	Трансмисия (15)
4.1.	Чертеж на системата на трансмисията:
4.2.	Тип (механична, хидравлична, електрическа и т. н.): ...............................................................
4.2.1.	Кратко описание на електрическите/електронните компоненти (ако има такива): ........................................................
4.3.	Инерционен момент на маховика на двигателя: ................