Чл.1. С тази наредба се определят профилът на диспансерите, видовете дейности, които те извършват, и списъкът на заболяванията, подлежащи на диспансерно наблюдение съгласно приложението.
Чл.2. (1) Диспансерът е лечебно заведение, в което лекари с помощта на друг персонал активно издирват, диагностицират, лекуват и периодично наблюдават болни с определени заболявания.
(2) Към диспансера могат да се разкриват легла за диагностичен и лечебен престой.
Чл.3. Диспансерите осъществяват дейността си според правилата за добра медицинска практика и стандартите за лечение при спазване на професионалната тайна и правата на пациента.
Чл.3а. (нов,ДВ,бр.99 от 2002 г.) Диспансерите, към които има разкрити легла, могат да извършват регламентираните дейности по провеждане на клинични изпитвания на нови методики и лекарствени продукти при лечение на лица със заболявания по профила на съответния диспансер.

Чл.4. По профила на заболяванията, които диагностицират, лекуват и наблюдават, диспансерите могат да бъдат:
1. за онкологични заболявания;
2. за пневмо-фтизиатрични заболявания;
3. за психични заболявания;
4. за кожно-венерически заболявания.

Чл.5. Диспансерът за онкологични заболявания активно издирва, диагностицира, лекува и периодично наблюдава болни със злокачествени заболявания и преканцерози.
Чл.6. (1) Методичното ръководство на диспансерите за онкологични заболявания се осъществява от Националния онкологичен център.
(2) Диспансерът за онкологични заболявания организира, ръководи и контролира всички дейности на онкологичната помощ на територията, определена му от националната здравна карта.
(3) Диспансерът за онкологични заболявания е лечебно заведение в обслужвания район, което осъществява комплексно лечение на злокачествените новообразувания.
Чл.7. (1) Диспансерът за онкологични заболявания:
1. организира, провежда, контролира и оценява качеството на дейността по първичната и вторичната профилактика на злокачествените новообразувания в своя район;
2. извършва амбулаторно-консултативна и диагностична дейност в разкритите кабинети по профили и звена и/или методично подпомага осигуряването на такава в общопрофилната и специализираната здравна мрежа в района и страната;
3. организира, провежда, контролира и отчита дейностите по ранната диагностика на злокачествените новообразувания;
4. извършва целия обем лечебна и консултативна дейност на болните със злокачествени новообразувания, доброкачествени тумори и преканцерози в своя район;
5. (изм.,ДВ,бр.99 от 2002 г.)
6. извършва дейности, осигуряващи рехабилитация, подобряване качеството на живот и борба с болката на болните със злокачествени новообразувания;
7. извършва трудово-лекарска експертиза на временната и трайната нетрудоспособност на онкологично болните.
(2) Масовите профилактични прегледи се организират и провеждат въз основа на разработени национална и регионални скринингови програми.
Чл.8. (1) Диспансерно наблюдение се провежда на всеки заболял от злокачествено новообразувание с настоящ адрес в обслужвания район на диспансера, както и на лекуваните болни в други диспансери или в други лечебни заведения.
(2) Лицата с доброкачествени новообразувания, преканцерози и карцином in situ се обособяват в отделна група и се проследяват до една година след проведеното лечение.
(3) Диспансерното наблюдение се осъществява от съответния специалист по профила на заболяването.
(4) активното наблюдение на болните е в полза на пациента и продължава до края на живота му.
Чл.9. Диспансерът за онкологични заболявания съвместно с държавни и неправителствени организации провежда здравнопросветна дейност сред населението по въпросите на рисковите фактори, здравословния начин на живот, профилактиката, ранното откриване и лечение на злокачествените новообразувания.

Чл.10. (1) Диспансерът за пневмо-фтизиатрични заболявания активно издирва, диагностицира, лекува и периодично наблюдава болните с туберкулоза и хронични неспецифични белодробни заболявания.
(2) Диспансерът за пневмо-фтизиатрични заболявания е основна структурна и функционална единица, осъществяваща контрола на туберкулозата и животозастрашаващите неспецифични белодробни заболявания.
Чл.11. Диспансерът за пневмо-фтизиатрични заболявания:
1. организира и контролира съвместно с ХЕИ провеждането на имуно- и химиопрофилактика на туберкулозата на застрашените контингенти в обслужвания район;
2. осигурява своевременно откриване на белодробната туберкулоза и хроничните неспецифични белодробни болести;
3. осъществява в извънболнична и болнична обстановка диагностика, лечение и рехабилитация на болните от туберкулоза, от изострени хронични неспецифични белодробни болести, от усложнени остри пневмонии - протрахирано протичащи, абсцедирали, развитие на плеврален излив, остър белодробен абсцес и плеврален излив;
4. осигурява активно наблюдение върху динамиката на заболяванията и предприема своевременно мерки за предпазване от обостряне (тласък);
5. провежда оздравителни мерки в туберкулозните огнища и обработва контактните съвместно с ХЕИ;
6. регистрира подлежащите на диспансеризация лица и предоставя изготвената медико-статистическа информация на съответните органи съгласно действащата нормативна уредба;
7. периодично изготвя анализ на епидемиологичните показатели за туберкулоза и неспецифични белодробни болести в обслужвания район и оценява качеството и ефективността на провежданите профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни действия;
8. провежда широка и актуална здравно-просветна дейност в обслужвания от диспансера район;
9. извършва трудово-лекарска експертиза на временната и трайната нетрудоспособност на лицата с пневмо-фтизиатрични заболявания.

Чл.12. (1) Диспансерът за психични заболявания издирва, диагностицира, лекува, периодично наблюдава и осъществява рехабилитация на болни с психични заболявания.
(2) Диспансерът за психични заболявания е основна структурна и функционална единица, осъществяваща контрола на острите и хроничните психични заболявания.
Чл.13. Диспансерът за психични заболявания:
1. активно издирва лицата с показания за диспансеризация в сътрудничество със здравни, социални, образователни служби, както и служби на обществения ред, с работодатели, граждани и други лица;
2. диагностицира лицата с показания за диспансеризация, като провежда клинично интервю и други видове оценка на случая, изготвя формулировка по случая и индивидуален план за лечение и грижи;
3. лекува лицата с показания за диспансеризация, като осъществява следните дейности:
а) водене на случая;
б) противорецидивно и поддържащо лечение;
в) психосоциална рехабилитация;
г) експертна оценка;
4. осъществява в извънболнична и болнична обстановка диагностика, лечение и рехабилитация на болните с остри и хронични психични заболявания;
5. осигурява активно наблюдение (диспансеризация) на болните със заболяванията, посочени в приложението;
6. периодично изготвя анализ на показателите за психичните заболявания в обслужвания район и оценява качеството и ефективността на провежданите профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности;
7. организира и провежда организационно-методична помощ и контролна дейност на разкритите психиатрични кабинети към общопрофилните болници;
8. провежда съвместно с държавни и неправителствени организации здравнопросветна дейност сред населението по въпросите на рисковите фактори и здравословния начин на живот и поведение;
9. извършва трудово-лекарска експертиза на временната и трайната нетрудоспособност на лицата с психични заболявания.
Чл.14. При лицата, подлежащи на диспансеризация, чието поведение представлява опасност, се прави експертна оценка за размера на риска:
1. за лицата от страна на околните;
2. за околните от страна на лицата;
3. за лицата от поведението им.
Чл.15. (1) При лицата с висок риск от поведение, което представлява опасност за тях или околните, се провежда наблюдение и се предприемат стъпки за предотвратяване на опасността.
(2) При необходимост от обслужване по задължителен ред с оглед осъществяване на пълноценно наблюдение се предприемат стъпки по съответния ред.

Чл.16. (1) Диспансерът за кожно-венерически заболявания активно издирва, диагностицира, лекува, активно наблюдава и осъществява рехабилитация на болни с кожни и венерически заболявания.
(2) Диспансерът за кожно-венерически заболявания е основна структурна и функционална единица, осъществяваща контрола на острите и хроничните кожно-венерически заболявания.
Чл.17. Диспансерът за кожно-венерически заболявания:
1. организира и контролира съвместно с ХЕИ диагностиката, лечението и профилактиката на болестите, предавани по полов път;
2. осигурява своевременно откриване и лечение на болните от венерически заболявания;
3. осъществява в извънболнична и болнична обстановка диагностиката, лечението и рехабилитацията на болните с остри и хронични дерматози;
4. осигурява активно наблюдение (диспансеризация) на болните със заболявания, посочени в приложението;
5. периодично изготвя анализ на епидемиологичните показатели за болестите, предавани по полов път, в обслужвания район и оценява качеството и ефективността на провежданите профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности;
6. организира и провежда организационно-методична помощ и контролна дейност на разкритите дермато-венерологични кабинети към лечебните заведения;
7. провежда съвместно с държавни и неправителствени организации здравнопросветна дейност сред населението по въпросите на рисковите фактори и здравословния начин на живот и поведение;
8. извършва трудово-лекарска експертиза на временната и трайната нетрудоспособност на лицата с кожно-венерически заболявания.

Параграф единствен. Тази наредба се издава на основание чл.26, ал.3 от Закона за лечебните заведения.
Министър: П. Бояджиев

Приложение към чл.1

1. Всички злокачествени новообразувания, рубрика 140-208 от Международната класификация на болестите (МКБ), 9-а ревизия от 1975 г.
2. Доброкачествени новообразувания, рубрики 210-229 от МКБ, 9-а ревизия от 1975 г.
3. Carcinoma in situ, рубрика 230-234 от МКБ, 9-а ревизия от 1975 г.
4. Новобразувания с непредвидима еволюция и неуточнено естество, рубрика 235-239 от МКБ, 9-а ревизия от 1975 г.
5. Преканцерози, както следва:
5.1. устни, устна кухина и фаринкс - левкоплакия, еритроплакия, субмукозна фиброза;
5.2. хранопровод - ръбци от корозивна язва, левкоплакия, хетеротопия на жлезите от стомашен тип, дивертикул;
5.3. стомах - атрофачен гастрит, интестинална метаплазия, калозна язва, полипоза;
5.4. дебело черво - аденоматозна полипоза (вилозни аденоми), улцерозен колит;
5.5. право черво - аденоми (вилозни аденоми);
5.6. черен дроб - цироза (главно макронодуларна), хемохроматоза, хроничен хепатит с персистираща инфекция от хепатит В;
5.7. ларинкс - кератоза с атипизъм, полипи и хронични уплътнения на гласните връзки;
5.8. бял дроб - епителна метаплазия и дисплазия, ръбци в белодробния паренхим;
5.9. кости - болест на Paget, картилагинозна екзостоза, енхондрома;
5.10. меки тъкани - неврофиброматоза;
5.11. кожа - лентиго малигна, меланоза, хронични язви, левкоплакия, левкокератоза, кожен рак, пигментна ксеродерма;
5.12. гърда - хронична мастопатия, фиброаденоматоза, хронична екзема на зърното;
5.13. женски гениталии - ерозии, левкоплакия, полипи, хроничен ендоцервицит, мола хидатидоза, аденоматозна хиперплазия, цистаденом, краурозис на вулвата;
5.14. пенис - левкоплакия, еритроплакия, облитериращ баланит;
5.15. пикочен мехур - папилома, папиларна хиперплазия, пролиферативен цистит, еквамозна и жлезиста метаплазия.

1. Туберкулоза:
1.1. всички форми на активна белодробна и извънбелодробна туберкулоза при деца и възрастни;
1.2. контактни лица;
1.3. инфектирани и с повишен риск за развитие на активна туберкулоза.
2. Неспецифични белодробни болести:
2.1. хронична обструктивна белодробна болест;
2.2. разпространени пневмосклерози със и без бронхиектазии;
2.3. бронхиална астма;
2.4. белодробен тромбемболизъм;
2.5. саркоидоза;
2.6. пневмокониози;
2.7. усложнени бронхопневмонии;
2.8. белодробни абсцеси;
2.9. плеврални изливи.

1. Шизофренно разстройство, свързано с тежка социална дисфункция.
2. Афективно разстройство, свързано с тежка социална дисфункция.
3. Органично психично разстройство, свързано с тежка социална дисфункция.
4. Умствено изоставане, което изисква дългосрочно медицинско лечение.

1. Пенфигус и пенфигоид.
2. Лупус еритематодес.
3. Прогресивна склеродермия.
4. Дерматомиозит.
5. Псориазис (еритродермичен, пустулозен, артропатичен).
6. Атопична екзема.
7. Херпетиформен дерматит.
8. Тежки ихтиози и Морбус Дарие.
9. Булозна епидермолиза.
10. Дълбоки микози.
11. Морбус Бехчет.
12. Микозис фунгоидес и синдрома Сезари.
13. Полимикози и онихомикози на ръцете.
14. Посттромбофлебитен синдром, улкус венозус крурис и рецидивиращ еризипел.

15. Сифилис.
16. Гонококция.
17. Саркома на Капоши при болни, които не са асоциирани със СПИН.