Чл.1. Тази наредба урежда:
1. условията за внос, износ и транзит на животни, суровини и продукти от животински произход, адитиви, фуражи, фуражни добавки и ветеринарномедицински препарати;
2. организацията на ветеринарните проверки при осъществяване на граничния ветеринарен контрол на обектите по т.1.
Чл.2. Граничният ветеринарномедицински контрол обхваща:
1. проверка на документацията;
2. проверка за идентичност;
3. физическа проверка;
4. проверка на транспортните средства;
5. извършване на дезинфекция на влизащите в страната транспортни средства.
Чл.3. (1) Граничният ветеринарномедицински контрол се осъществява от гранични инспекции за ветеринарномедицински контрол и карантина (ГИВКК) на гранични инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП), разположени на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП).
(2) В състава на една гранична инспекция може да има един или повече от един ГИВП.
(3) Непосредственият контрол на границата се извършва от гранични ветеринарни инспектори.
Чл.4. (1) Граничният инспекционен ветеринарен пункт трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да е разположен на ГКПП;
2. изградените на територията му помещения и съоръжения да са обзаведени и снабдени с необходимите приспособления и оборудване.
(2) Помещенията и съоръженията по ал.1, т.2 са:
1. офиси за граничните ветеринарни инспектори, които се разполагат в близост до офисите на митническите инспектори; обзавеждането на офисите е посочено в приложение No 1;
2. покрито или открито съоръжение за дезинфекция на влизащите в страната транспортни средства с приспособления и оборудване съгласно приложение No 2;
3. мобилно дезинфекционно съоръжение;
4. сметогорна пещ, която отговаря на изискванията, посочени в приложение No 3;
5. рампа или стълба за достъп до транспортните средства за извършване на ветеринарните проверки.

Чл.5. (1) При осъществяване на денонощен ветеринарномедицински контрол граничните ветеринарни инспектори:
1. при взаимодействие с митническите органи и в присъствие на собственика, негов представител или лицето, отговорно за товара, извършват ветеринарни проверки на обекти по чл.1, т.1;
2. проверяват ветеринарните сертификати и другите документи, придружаващи пратките при внос, износ или транзит;
3. съвместно с другите контролни органи на ГКПП участват в извършването на контроли на корабите и проверяват складовете за хранителни продукти, предназначени за екипажа и пътниците;
4. упражняват контрол на:
а) суровините и продуктите, предназначени за консумация от екипажите и пътниците на самолетите;
б) обезвреждането на кухненските и другите отпадъци при извършване на кетерингова дейност;
5. конфискуват обекти по чл.1, т.1, които нямат редовни ветеринарномедицински документи или носят епизоотичен риск и са опасни за здравето на хората и животните;
6. проверяват извършването на дезинфекция на влизащите в страната транспортни средства, а при усложнена епизоотична обстановка - и на пътниците;
7. събират ветеринарномедицинските такси при внос и транзит на обектите по чл.1, т.1 и за извършената дезинфекция на транспортните средства, за което издават съответните документи.
(2) Граничните ветеринарни инспектори запечатват складовете на корабите, когато при проверките по ал.1, т.4 установят наличие на продукти и суровини, които носят епизоотичен риск.
Чл.6. Граничните ветеринарни инспектори при изпълнение на правомощията си по чл.5 носят униформено облекло с отличителен знак и служебна карта и:
1. имат право на свободен достъп до обектите по чл.1, т.1, придружаващите ги документи и до транспортните средства, които преминават границата;
2. си сътрудничат и осъществяват взаимодействие с другите контролни органи на задължителния граничен контрол.
Чл.7. Организацията на взаимодействието на граничните ветеринарномедицински органи с другите контролни органи на ГКПП се уреждат с Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове (обн.,ДВ,бр.41 от 1997 г.,изм. и доп.,бр.2 от 1998 г.,бр.12 от 1999 г.; изм.,бр.63 от 2000 г. и бр.4 от 2001 г.).
Чл.8. (1) Физическите и юридическите лица, които осъществяват внос, износ или транзит на обектите по чл.1, т.1, са длъжни:
1. да спазват изискванията, посочени във ветеринарномедицинските разрешителни за внос, износ и транзит, издадени от Главно управление (ГУ) на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС);
2. да превозват обектите в специализирани транспортни средства;
3. да предоставят свободен достъп на органите на граничния ветеринарномедицински контрол до обектите и придружаващите ги документи;
4. да изпълняват разпорежданията на органите на граничния ветеринарномедицински контрол;
5. да заплащат такси за внос, транзит и за извършена дезинфекция на влизащите в страната транспортни средства;
6. да спазват наложените забрани по чл.49, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).
(2) Таксата за извършена дезинфекция по ал.1, т.5 се заплаща от водачите на всички транспортни средства, които влизат в страната.

Чл.9. Внос на обектите по чл.1, т.1 се допуска при следните условия:
1. на ГИВП е получено писмено ветеринарномедицинско разрешително, издадено от генералния директор на НВМС;
2. всяка пратка се придружава от оригинален ветеринарен сертификат, издаден от компетентен държавен ветеринарен орган в страната на произход;
3. са извършени ветеринарните проверки и са показали задоволителен резултат;
4. няма наложена забрана по реда на чл.49, ал.1 ЗВД;
5. са платени ветеринарномедицинските такси.
Чл.10. (1) Ветеринарномедицинското разрешително за внос по чл.9, т.1 се издава от генералния директор на НВМС след подаване на заявление по образец, към което се прилагат следните документи:
1. за живи животни:
а) ветеринарномедицинско удостоверение за карантинно помещение, одобрено от съответната РВМС, или удостоверение от Карантинна база - Русе, за осигурени помещения за провеждане на карантина, когато животните са предназначени за разплод и доотглеждане;
б) удостоверение от кланицата, която ще приеме животните, когато са предназначени за незабавно клане;
2. за яйца за разплод - ветеринарномедицинско удостоверение за люпилня, одобрена от съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС);
3. за жива риба и зарибителен материал - удостоверение за одобрен водоем, издадено от РВМС, на чиято територия се намира водоемът;
4. за продукти и суровини от животински произход, фуражи и фуражни компоненти - ветеринарно-санитарно удостоверение за одобрен склад на вносителя, издадено от съответната РВМС, или договор за наемане на склада;
5. за лекарствени средства и биопрепарати:
а) копие от сертификата за регистрация на ветеринарномедицинския препарат в страната;
б) копие от лиценза за търговия на едро с ветеринарномедицински препарати.
(2) Към ветеринарномедицинското разрешително се прилагат ветеринарномедицинските изисквания за внос.
(3) Ветеринарномедицинските изисквания по ал.2 се актуализират ежегодно в зависимост от епизоотичната обстановка в страната износител и се утвърждават със заповед на генералния директор на НВМС.
(4) В 10-дневен срок от подаване на заявлението генералният директор на НВМС издава разрешително за внос.
(5) Неиздаването на разрешително в срока по ал.4 се счита за мълчалив отказ, който подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл.11. Не се издава ветеринарномедицинско разрешително:
1. при забрана по чл.49, ал.1 ЗВД;
2. когато няма достатъчни гаранции за здравословното състояние на животните и годността и безвредността на другите обекти по чл.1, т.1 от компетентните ветеринарни власти от страната на произход;
3. когато не са представени документите по чл.10, ал.1.
Чл.12. Не се изисква ветеринарномедицинско разрешително при внос на:
1. единични дребни и декоративни животни;
2. обектите по чл.1, т.1, с изключение на животни при условие, че са предназначени за научни цели, изложби или за дипломатически представителства;
3. продукти от животински произход за лична консумация с тегло до 5 кг.
Чл.13. Документите по чл.9, т.1 и 2 не се изискват при внос на термично преработени продукти за лична консумация с тегло до 1 кг.
Чл.14. (1) Ветеринарният сертификат за внос по чл.9, т.2 е по образец, утвърден от генералния директор на НВМС, като текстът в сертификата освен на официалния език на страната на произход е и на български език.
(2) Когато обектите по чл.1, т.1, с изключение на животните, не произхождат от страната износител, те се придружават и с копие от сертификата на страната на произход, заверено и подпечатано от ветеринарния лекар, издал сертификата по ал.1.
Чл.15. При внос на едри животни за разплод и спортни коне всяко животно се придружава от индивидуален ветеринарен сертификат.
Чл.16. При внос на животни, предназначени за доотглеждане или за незабавно клане, животните се придружават от общ ветеринарен сертификат.
Чл.17. Фуражни добавки, които не са от органичен произход, както и ветеринарномедицински препарати могат да се внасят и без ветеринарен сертификат, ако пратката се придружава от анализационен протокол или сертификат за качество, издадени от производителя.
Чл.18. (1) Животни, с изключение на птици, предназначени за доотглеждане, се допускат за внос при условие, че са родени и отгледани или пребивавали най-малко 6 месеца на територията на страната износител.
(2) Животните по ал.1, допуснати за внос, се отправят в карантинни бази за диагностични изследвания, профилактични третирания и друга ветеринарномедицинска обработка.
(3) Животни, допуснати за внос и предназначени за зоопаркове, се отправят по местоназначение и се карантинират в отделни помещения под контрола на държавен ветеринарен лекар.
Чл.19. (1) За одобряване на карантинното помещение заинтересуваните лица подават заявление до директора на РВМС, на чиято територия се намира помещението.
(2) В 3-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС със заповед определя комисия, която да извърши проверка на посоченото в заявлението помещение.
(3) Комисията по ал.2 съставя протокол, в който отразява констатациите от проверката, и го представя на директора на РВМС.
(4) В 3-дневен срок от получаване на протокола директорът на РВМС издава удостоверение за одобряване на помещението или мотивирано отказва издаването му, като уведомява заявителя.
(5) Отказът по ал.4 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл.20. Не се карантинират:
1. животните, предназначени за незабавно клане;
2. циркови животни, животни за участие в състезания и в изложби;
3. единични индивиди от дребни и декоративни животни.
Чл.21. Животни, предназначени за незабавно клане, се допускат за внос при условие, че са родени и отгледани или пребивавали най-малко 3 месеца на територията на страната износител.

Чл.22. Износ на обектите по чл.1, т.1 се разрешава при условие, че:
1. на ГИВП е получено писмено ветеринарномедицинско разрешително за износ, издадено от генералния директор на НВМС;
2. всяка пратка се придружава от оригинален ветеринарен сертификат, издаден от държавен ветеринарен лекар;
3. са извършени ветеринарните проверки и са показали задоволителен резултат.
Чл.23. (1) Ветеринарномедицинско разрешително за износ се издава от генералния директор на НВМС след подаване на заявление по образец, към което се прилагат следните документи:
1. за живи животни - ветеринарномедицинско удостоверение за експортно депо, одобрено от съответната РВМС;
2. за жива риба, зарибителен материал, живи птици и яйца за разплод - удостоверение по чл. 32, ал. 1 ЗВД за регистриран обект;
3. за суровини и продукти от животински произход - удостоверение по чл.94, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ,бр.55 от 2000 г.).
(2) В 10-дневен срок от подаване на разрешителното генералният директор издава разрешително за износ.
(3) Неиздаването на разрешително в срока по ал.2 се счита за мълчалив отказ, който подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл.24. Не се издава ветеринарномедицинско разрешително:
1. при забрана за внос от компетентните ветеринарни власти на страната вносител;
2. при забрана по чл.49, ал.1 ЗВД;
3. когато не са представени документите по чл.23, ал.1.
Чл.25. Не се изисква ветеринарномедицинско разрешително при износ на:
1. единични дребни и декоративни животни;
2. обектите по чл.1, т.1, с изключение на животни, при условие, че са предназначени за научни цели, изложби, дарения, хуманитарна помощ, дипломатически представителства;
3. продукти от животински произход за лична консумация с тегло до 5 кг.
Чл.26. Документите по чл.22, т.1 и 2 не се изискват при износ на термично преработени продукти за лична консумация с тегло до 1 кг.
Чл.27. (1) Ветеринарният сертификат при износ на обекти по чл.1, т.1 е по образец, утвърден от генералния директор на НВМС, като текстът в сертификата освен на български език е и на един от най-често използваните езици в международните отношения.
(2) Допуска се ветеринарният сертификат да е по образец на страната вносител, одобрен от генералния директор на НВМС, и да съдържа текст и на български език.
(3) Когато обектите, по чл.1, т.1, с изключение на животните, не произхождат от България, те се придружават и с копие от сертификата на страната на произход, заверено и подпечатано от ветеринарния лекар, издал сертификата по чл.22, т.2.
Чл.28. При износ на едри животни за разплод и спортни коне всяко животно се придружава от индивидуален ветеринарен сертификат.
Чл.29. При износ на животни, предназначени за доотглеждане или за незабавно клане, животните се придружават от общ ветеринарен сертификат.
Чл.30. Ветеринарните сертификати за износ се издават от държавни ветеринарни лекари, определени със заповед на директора на РВМС, от чийто район произхождат обектите по чл.1, т.1.

Чл.31. Транзит на животни се разрешава при условие, че:
1. на ГИВП е получено писмено разрешение за транзит, издадено по реда на чл.79 от Правилника за прилагане на ЗВД;
2. всяка пратка се придружава от ветеринарен сертификат;
3. е извършена проверка на документацията;
4. са платени ветеринарномедицинските такси.
Чл.32. Транзит на суровини и продукти от животински произход, адитиви, фуражи, фуражни добавки и ветеринарномедицински препарати се разрешава при условията на чл.31, т.2, 3 и 4.
Чл.33. (1) Транзит на обекти по чл.1, т.1, с изключение на животни, с претоварване от едно превозно средство на друго, се допуска на пристанище и летище с разрешение от ГУ на НВМС по писмено искане на превозвача.
(2) Искането по ал.1 се изпраща до ГУ на НВМС най-малко 10 дни преди осъществяването на транзита.
Чл.34. Транспортните средства при транзит на суровини и продукти от животински произход, адитиви, фуражи, фуражни добавки и ветеринарномедицински препарати не се отварят освен при необходимост, съгласувано с митническите органи.
Чл.35. (1) При авария на транспортно средство, превозващо обекти по чл.1, т.1, което преминава транзит през територията на страната, се допуска претоварване на друго специализирано транспортно средство в присъствието на лицето, отговорно за товара, държавен ветеринарен лекар и представител на митническите органи.
(2) Държавният ветеринарен лекар по ал.1 отбелязва върху ветеринарния сертификат номера на превозното средство, на което е претоварена стоката, и причините за претоварването, като удостоверява с подписа си и с печата на съответната РВМС, че претоварването е извършено под негов контрол.
Чл.36. Не се допуска транзит:
1. на животни, при прегледа на които се установява наличие на болни, съмнително болни или умрели от заразни болести животни;
2. при забрана, наложена по реда на чл.49, ал.1 ЗВД.

Чл.37. Проверката на документацията при внос, износ и транзит се извършва за установяване на:
1. валидност и автентичност на документите, придружаващи всяка пратка;
2. за съответствие на документите по т.1 с ветеринарномедицинското разрешително;
3. наличие на маршрутен план по чл.7, ал.1, т.2 от Наредба No 4 от 2000 г. за ветеринарномедицинските изисквания за хуманно отношение към животните по време на транспорт (ДВ,бр.16 от 2000 г.).
Чл.38. Проверката на ветеринарния сертификат трябва да установи дали сертификатът отговаря на следните изисквания:
1. да е оригинален и да има регистрационен номер;
2. да е издаден и да е подписан от държавен ветеринарен лекар, да е изписано името му, като подписът и печатът са с цвят, различен от печатания текст;
3. да се състои само от един лист хартия, който да е изцяло попълнен;
4. да е изготвен само за един получател;
5. да е съставен на официалния език на страната на произход и на страната получател;
6. датата на издаване на сертификата да отговаря на датата на товарене на пратката;
7. да е напечатан или написан четливо;
8. направените поправки (ако има такива) да са по реда на чл.40, ал.1.
Чл.39. (1) Поправки във ветеринарния сертификат се правят със зачертаване, подпис и печат на държавния ветеринарен лекар, издал и подписал сертификата.
(2) Поправки, нанесени с течности, с коректорски и други пособия, са невалидни.
(3) Ветеринарни сертификати, изпратени по факс или фотокопия, не се считат за оригинални документи.
Чл.40. (1) Проверката за идентичност се извършва за установяване на съответствие на пратката с придружаващите я документи.
(2) Проверка за идентичност се извършва при условие, че проверката на документацията е установила, че документите са редовни.
(3) Проверката за идентичност обхваща:
1. проверка на вида, произхода и местоназначението на пратката;
2. преглед на животните, вкл. и за идентификация;
3. проверка за съответствие между установеното по т.1 и 2 и отразеното във ветеринарния сертификат.
Чл.41. Физическата проверка е за установяване чрез клиничен преглед на здравословното състояние на влизащите в страната животни.
Чл.42. Проверката за идентичност и физическата проверка се извършват при подходяща светлина, дневна или изкуствена - 510 лукса.
Чл.43. (1) Транспортните средства, превозващи обектите по чл.1, т.1, се проверяват за:
1. здравина, хигиенни условия, температурен режим и норми на натоварване;
2. спазване изискванията по Наредба No 4 от 2000 г. за ветеринарномедицинските изисквания за хуманно отношение към животните по време на транспорт.
(2) Обектите по чл.1, т.1, с изключение на животни, могат да се превозват с други стоки, като групажни товари, в едно и също транспортно средство при условие, че:
1. са опаковани по начин, който не позволява пряк контакт помежду им;
2. са на еднакъв температурен режим;
3. няма опасност за взаимно вредно въздействие и риск от замърсяване.
Чл.44. (1) Транспортните средства, влизащи на територията на страната, подлежат на задължителна профилактична дезинфекция, която се извършва на местата, посочени в чл.4, ал.2, т.2.
(2) Скоростта на транспортните средства при извършване на дезинфекцията е не повече от 5 км в час, като на леки автомобили, микробуси и автобуси се извършва дезинфекция на ходовата част, а на товарните транспортни средства - и цялостна външна дезинфекция.
(3) При усложнена епизоотична обстановка дезинфекция се извършва и на влизащите в страната пътници.
(4) Дезинфекцията по ал.1 и 2 се извършва от дезинфектори при спазване изискванията, посочени в приложение No 4.
(5) За извършената дезинфекция се заплащат такси в размери, определени с тарифата по чл.10, ал.2 ЗВД.
(6) Граничните ветеринарни инспектори осъществяват периодичен контрол на концентрацията на активното вещество в дезинфекционния разтвор чрез взимане проби от него.

Чл.45. Ветеринарните проверки следват поредността, посочена в чл.2.
Чл.46. Когато при ветеринарните проверки се установи, че пратката отговаря на ветеринарномедицинските условия за внос, износ или транзит, граничният ветеринарен инспектор допуска вноса, износа или транзита, като:
1. подписва ветеринарния сертификат и поставя:
а) правоъгълни щемпели с надпис съответно "разрешен внос", "разрешен износ" или "разрешен транзит";
б) елипсовиден (личен) печат;
в) правоъгълен щемпел за събрана гранична ветеринарна такса при внос и транзит;
г) печат на ГИВП;
2. фотокопира сертификата по т.1; копието се съхранява на ГИВП за срок 3 години;
3. издава документ за платена ветеринарна такса при внос и транзит.
Чл.47. Когато при внос граничният ветеринарен инспектор установи несъответствие с ветеринарномедицинските условия за внос, се прилага процедурата по чл.181-190 от Правилника за прилагане на ЗВД.
Чл.48. Когато при износ граничният ветеринарен инспектор установи несъответствие с ветеринарномедицинските условия за износ, се прилага процедурата по чл.191-193 от Правилника за прилагане на ЗВД.
Чл.49. Когато при транзит граничният ветеринарен инспектор установи несъответствие с ветеринарномедицинските условия за транзит, се прилага процедурата по чл.80 и 81 от Правилника за прилагане на ЗВД.
Чл.50. При пратки с обекти по чл.1, т.1, с изключение на животни:
1. които излизат от страната до свободна зона в страната или до свободна зона в друга страна, се прилагат изискванията за износ;
2. които излизат от една свободна зона в страната до друга свободна зона в страната или до друга страна, или до свободна зона в друга страна, се прилагат изискванията за транзит.
Чл.51. (1) При осъществен износ на обекти по чл.1, т.1, с изключение на животни, връщането им обратно в България се разрешава при условие, че:
1. на ГИВП е получено писмено потвърждение от ГУ на НВМС за приемането им;
2. се придружават от ветеринарния сертификат, с който са изнесени, или от ветеринарния сертификат, издаден при влизането им в страните - членки на Европейския съюз.
(2) При осъществен внос в България на обекти по чл.1, т.1, с изключение на животни, връщането им в страната износител се разрешава при условие, че:
1. в ГУ на НВМС е получено писмено потвърждение от официалните власти на страната износител за приемането им обратно;
2. се придружават от ветеринарния сертификат, с който са внесени.

Чл.52. Граничните ветеринарни инспектори на ГИВП водят следните документи:
1. отделни папки за получените ветеринарномедицински разрешителни за внос, износ или транзит;
2. дневници за разрешен внос, износ и транзит;
3. книга с протоколи за задържани пратки;
4. дневник с опис на протоколи за умрели животни по време на транспортирането им;
5. дневник за животните, отстранени при транспортирането им и изпратени за незабавно клане;
6. дневник с опис на пратките по чл.51;
7. книга с протоколите за конфискация;
8. книга с протоколи за пратките, които не са допуснати за внос, износ или транзит;
9. отделни папки за копията на заверените ветеринарни сертификати при внос, износ и транзит;
10. книга за месечните отчети;
11. книга за входяща и изходяща кореспонденция;
12. дневник за отразяване проверките за дейността на ГИВКК.

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Пратка" е определено количество животни от един и същ вид или определено количество суровини или продукти от един и същ вид, които са включени в индивидуален или общ ветеринарен сертификат и са превозвани с едно превозно средство, натоварено в една държава;
2. "Страна на произход" е страната, в която е добита стоката или са родени и отгледани животните.

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл.43, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
§ 3. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС.
Министър: М. Дикме

Приложение No 1 към чл.4, ал.2, т.1

1. Бюра със заключващи се чекмеджета
2. Столове
3. Шкафове за папки със заключващи се чекмеджета
4. Телефони
5. Факс
6. Фотокопирна машина
7. Компютър и съоръжение за поставяне
8. Лавици
9. Шкаф за съхранение на документи (заключващ се)
10. Шкафове за личните вещи на персонала
11. Каси
12. Аптечка
13. Климатик
14. Радиоапарат
15. Телевизор
16. Печати
17. Гише за работа с клиенти
18. Светлинно табло

Приложение No 2 към чл.4 ал.2, т.2

1. Дезинфекционна площадка
2. Тръбна инсталация с дюзи
3. Команден пулт на оператора
4. Резервоари за подготвителен и работен дезинфекционен разтвор
5. Складово помещение за дезинфектанти
6. Складово помещение за препарати, инактивиращи отработените дезинфекционни разтвори
7. Резервна дезинфекционна площадка
8. Сондажен кладенец
9. Съоръжение с рампа за почистване и измиване на замърсените транспортни средства, които са заразени или са под съмнение за зараза
10. Хидрофорна уредба
11. Помпа за аварийно водоснабдяване
12. Помпени агрегати
13. Електрическа бъркалка
14. Дозатор
15. Система за автоматично включване на помпения агрегат за дезинфекция
16. Халогенни прожектори за дезинфекционния тунел
17. Система за автоматично включване на помпения агрегат за аварийно водоснабдяване
18. Подгряващо устройство
19. Бюро и столове
20. Шкаф за документи (заключващ се)
21. Шкаф за защитно работно облекло
22. Телефон
23. Лавици
24. Каса
25. Гише за работа с клиенти
26. Аптечка
27. Радиоапарат
28. Светлинно табло

Приложение No 3 към чл.4, ал.2, т.4

На сметогорната пещ трябва да има:
1. складово помещение;
2. работен плот;
3. хладилник;
4. мивка с гореща и студена вода;
5. поставка за сапун и дезинфекционен разтвор;
6. ножове;
7. ръкавици;
8. защитно работно облекло;
9. вентилационно съоръжение;
10. камера за изгаряне;
11. източник за подаване на гориво;
12. устройство за обезвреждане на газовете;
13. транспортно платно;
14. светлинно табло.

Приложение No 4 към чл.44, ал.4

I. Дезинфекцията на влизащите в страната транспортни средства се извършва с дезинфекционен разтвор, който съдържа дезинфектант от групата на алкалиите, хлорсъдържащи, йод/бромсъдържащи, формалдехидни, повърхностноактивни вещества или техни комбинации, употребени в концентрации, при температура, време на действие, разходна норма и други условия, посочени от производителя.
II. При понижаване на концентрацията на активното вещество под посочените стойности дезинфекционният разтвор се подменя с нов, а когато не е замърсен, се допуска добавяне на активно вещество с цел поддържане на необходимата концентрация.
III. При зимни условия дезинфекция се извършва, както следва:
1. на ходовата част - с 3 % разтвор на натриева основа, приготвен с 15 % прясно варно мляко; за предотвратяване на замръзването на дезинфекционните разтвори се добавя технически натриев хлорид, като:
а) при температура - 5°С се добавят 0,8 кг натриев хлорид на 10 л разтвор;
б) при температура - 10°С се добавят 1,6 кг натриев хлорид на 10 л разтвор;
в) при температура - 15°С се добавят 2,3 кг натриев хлорид на 10 л разтвор;
г) при температура - 20°С се добавят 3 кг натриев хлорид на 10 л разтвор;
2. при външна дезинфекция - с халогени или повърхностноактивни вещества, като разтворът се затопля до 40 - 50 °С.
IV. При извършване на дезинфекция на хора се спазват следните изисквания:
1. монтират се дозаторни устройства, заредени с дезинфекционни средства, които не дразнят кожата;
2. след намокряне с дезинфекционния разтвор ръцете не се измиват или избърсват в продължение на най-малко 3 мин.;
3. за дезинфекция на обувките се преминава през дезинфекционно устройство от неръждаема ламарина с дължина най-малко 1,5 м, широчина над 2 м и дълбочина 15 см; на дъното на устройството се поставя плътен дунапрен, а върху него - метална или пластмасова мрежа, за да се ограничи потапянето на обувките до 0,5 см.
V. Методики за извършване на титриметрични изследвания за определяне концентрацията на активното вещество в дезинфекционния разтвор:
1. определяне на съдържанието на натриева основа в кристална сода каустик: вземат се около 4 г от содата, почистват се от сивия налеп; възможно най-бързо се претеглят и се разтварят в около 200 мл прясно преварена дестилирана вода; разтворът се прехвърля в еднолитрова мерителна колба и след охлаждане се долива до марката; отделят се 50 мл от приготвения разтвор и се титруват с 0,1 нормален разтвор на солна киселина, при индикатор 3 - 4 капки метилоранж, до появата на розово до оранжево оцветяване; процентното съдържание на натриевата основа се определя по формулата:

където:
а е изразходваното количество в милилитри на 0,1 нормален разтвор на солна киселина;
с - теглото (в грамове) на пробата от сода каустик;
2. определяне съдържанието на активно вещество в работни дезинфекционни разтвори от натриева основа:
В 100-милилитрова колба се наливат 10 мл от изпитвания разтвор, прибавят се 3 капки метилоранж и се титруват с 0,1 нормален разтвор на солна киселина до преминаване на жълтото оцветяване в розово.
Съдържанието на натриева основа в проценти се изчислява по формулата:

където:
Х е съдържанието на натриева основа в проценти;
Б - количеството на 0,1 нормален разтвор на солна киселина в милилитри, изразходвано при титруването;
К - поправката към титъра на 0,1 нормална солна киселина, когато факторът не е 1;
3. определяне съдържанието на активен хлор в сухата хлорна вар:
В 200 - 250-милилитрова колба с 35 стъклени перли се поставят 0,5 г от изследваната хлорна вар и се разклащат. Наливат се 100 милилитра дестилирана вода, като най-напред се прибавят 1,5 мл, а след това и останалото количество. В колбата се прибавят 2 г калиев йодид, 15 капки концентрирана солна киселина или 25 капки концентрирана оцетна киселина. При това течността се оцветява в тъмнокафяв цвят.
Претеглят се 2 г натриев тиосулфат и на малки порции се изсипва в колбата до пълно обезцветяване на течността, след което в колбата се добавят още 2 - 3 капки солна или оцетна киселина. Ако се появи оцветяване, титруването продължава до пълно обезцветяване на течността. След това се претегля останалият натриев тиосулфат и по разликата се определя изразходваното количество.
Процентното съдържание на активен хлор се определя по формулата:

където:
П е изразходваното количество натриев тиосулфат в милиграми;
4. определяне съдържанието на активен хлор в разтвор от хлорна вар:
Към 50 мл 2 % разтвор на калиев йодид се доливат 50 мл дестилирана вода и 5 мл разтвор на сярна киселина (1:5) за подкиселяване. След разбъркване се прибавя 1 мл от изпитвания разтвор на хлорната вар и получената смес се титрува с 0,1 нормален разтвор на натриев тиосулфат. Към края на титруването се прибавя 1 мл 1 % разтвор на скорбяла (индикатор) и титруването продължава до пълно обезцветяване на течността.
Процентното съдържание на активен хлор в разтвора се определя по формулата:

където а е количеството в милилитри на тиосулфатния разтвор, изразходван при титруването.
Активността на разтвора от натриева основа се контролира чрез измерване на рН стойностите с индикаторна хартийка. При спадане на рН под 13 се увеличава концентрацията на разтвора до рН над 13,5.