Чл.1. (1) Висше образование по специалността "Ветеринарна медицина" от професионално направление "Животновъдство" на образователно-квалификационната степен "магистър" с професионална квалификация "ветеринарен лекар" се придобива във висши училища, които отговарят на изискванията на Закона за висшето образование и на наредбата.
(2) Формата на обучение е редовна.
Чл.2. Обучението по специалността "Ветеринарна медицина" е с продължителност 11 семестъра, съответстващи на 5 и половина учебни години, с общ минимален хорариум 4260 часа.
Чл.3. (1) Приемането на студенти за обучение по специалността "Ветеринарна медицина" се извършва чрез писмен конкурсен изпит по биология, който се провежда в рамките на кандидатстудентската сесия.
(2) Конкурсните работи се оценяват по шестобалната система.
Чл.4. (1) Обучението включва задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини.
(2) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум са:

1. Физика с основи на биофизиката	60 часа
2. Медицинска химия	60 часа
3. Зоология	45 часа
4. Медицинска ботаника	30 часа
5. Биостатистика	30 часа
6. Латински език	45 часа
7. Екология с радиоекология	45 часа
8. Анатомия на домашните животни (включително цитология, хистология и ембриология)	435 часа
9. Физиология на животните	150 часа
10. Биохимия	120 часа
11. Генетика и развъждане на животните	90 часа
12. Фармакология и фармация	150 часа
13. Токсикология	45 часа
14. Микробиология и вирусология	180 часа
15. Имунология	45 часа
16. Епидемиология и превантивна медицина	60 часа
17. Акушерство и гинекология (включително андрология и изкуствено осеменяване)	120 часа
18. Патология (включително специална патологична анатомия)	240 часа
19. Паразитология	25 часа
20. Инфекциозни болести	60 часа
21. Вътрешни незаразни болести	105 часа
22. Хирургия (включително анестезиология и спешна медицина )	120 часа
23. Болести по продуктивните животни	300 часа
24. Болести по животните за компания	160 часа
25. Болести по еднокопитните животни	90 часа
26. Образна диагностика	40 часа
27. Управление на ветеринарно-медицинската дейност	15 часа
28. Ветеринарномедицинско законодателство и съдебна ветеринарна медицина	30 часа
29. Професионална етика	15 часа
30. Фармакотерапия	20 часа
31. Пропедевтика с клинична лаборатория	120 часа
32. Хранене (включително фуражно производство) и диететика	90 часа
33. Икономика на животновъдството	30 часа
34. Животновъдство	90 часа
35. Зоохигиена, етология и защита на животните	90 часа
36. Хигиена, технология и контрол на храните от животински произход	210 часа
Общо:	3560 часа

(3) Висшите училища могат да включват в учебния план като задължителни учебни дисциплини и други освен посочените в ал.2.
(4) Хорариумът на факултативните учебни дисциплини не може да надхвърля 10 на сто от общата аудиторна заетост по учебен план.
Чл.5. (1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини и семестриалните изпити към тях се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели.
(2) С решение на академичния съвет до 30 на сто от лекционните курсове и семестриалните изпити към тях по задължителните учебни дисциплини могат да бъдат възлагани на нехабилитирани преподаватели с образователна и научна степен "доктор" или с научна степен "доктор" в съответното научно направление.
(3) Не по-малко от 70 на сто от хабилитираните преподаватели по задължителните учебни дисциплини са на основна работа във висшето училище.
Чл.6. (1) Обучението включва и практическа подготовка с общ хорариум 700 часа, която се осъществява, както следва:
1. практика по животновъдство - до седми семестър с продължителност не по-малко от 2 седмици - 60 часа;
2. клиничен стаж след осми семестър с продължителност не по-малко от 4 седмици - 160 часа;
3. преддипломен стаж след приключване на десети семестър - 12 седмици - 480 часа.
(2) Практическата подготовка на студентите се организира от висшето училище на базата на сключени договори между него и Националната ветеринарномедицинска служба и се провежда в самостоятелно обособени факултетски клиники и лаборатории, в структурите на Националната ветеринарномедицинска служба, в частни ветеринарномедицински клиники и амбулатории и предприятия за добив, преработка, съхранение и реализация на суровини и храни от животински произход.
Чл.7. (1) Обучението завършва с държавни изпити, които се провеждат в две групи дисциплини:
1. вътрешни незаразни болести, хирургия, акушерство и гинекология;
2. хигиена, технология и ветеринарно-санитарна експертиза на суровини и храни от животински произход, инфекциозни болести и паразитология.

(2) Висшите училища могат да включват и други задължителни учебни дисциплини, по които да се полагат държавни изпити.
(3) Всеки държавен изпит се полага пред държавна изпитна комисия, включваща най-малко по един хабилитиран преподавател от посочените в ал.1 дисциплини. В комисията могат да бъдат включени и външни за висшето училище лица.
(4) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора на висшето училище.
Чл.8. Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план, в който са отразени изискванията на наредбата, получават диплома за висше образование на образователно-квалификационната степен "магистър" и професионална квалификация "ветеринарен лекар".

§ 1. В минималния хорариум по чл.2 се включват часовете за лекции и упражнения по задължителните учебни дисциплини и практическата подготовка.
§ 2. Висши училища, които не отговарят на изискванията на наредбата, не могат да приемат студенти и да издават дипломи за висше образование.

§ 3. Студентите, които през учебната 2004 - 2005 г. са в четвърти, пети и шести курс, продължават обучението си и се дипломират по сега действащите учебни планове.
§ 4. Наредбата се издава на основание чл.9, ал.3, т.5 от Закона за висшето образование и влиза в сила от 1 септември 2004 г.