Чл.1. (доп.,ДВ,бр.44 от 2001 г.) С наредбата се уреждат специфичните условия и редът за дългосрочно командироване в чужбина на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България и на служители в други бюджетни организации.
Чл.2. (1) (пред.чл.2,ДВ,бр.43 от 2005 г.) По реда на наредбата за срок не по-малък от една година и с тяхното предварително писмено съгласие се командироват:
1. ръководителите на дипломатическите и консулските представителства и постоянните представители на Република България при международните организации;
2. членовете на дипломатическия персонал на дипломатическите и консулските представителства;
3. (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) икономическите съветници в службите по търговско-икономическите въпроси;
4. (пред.т.3,ДВ,бр.43 от 2005 г.) административно-техническият и обслужващият персонал на дипломатическите и консулските представителства.
5. (нова,ДВ,бр.44 от 2001 г.; пред.т.4,бр.43 от 2005 г.) военнослужещи на кадрова военна служба и граждански лица от Министерството на отбраната в щабове и органи на международни организации;
6. (нова,ДВ,бр.44 от 2001 г.; пред.т.5,бр.43 от 2005 г.) служителите в българските държавни средни училища в чужбина и българските преподаватели в чуждестранни училища и университети;
7. (нова,ДВ,бр.44 от 2001 г.; пред.т.6,бр.43 от 2005 г.) служителите в българските културни институти в чужбина на бюджетна издръжка;
8. (нова,ДВ,бр.44 от 2001 г.; пред.т.7,бр.43 от 2005 г.) служителите в Центъра на промишлеността на Република България в Москва, Руската федерация.
9. (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) задгранични представители на Министерството на вътрешните работи;
10. (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) други служители на ведомства и организации на бюджетна издръжка.
(2) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Когато интересите на работата налагат това, ръководителят на изпращащата администрация може да прекрати едностранно дългосрочната командировка и преди изтичането на една година.
(3) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) В случаите, когато служителите не изпълняват задълженията си, произтичащи от дългосрочното им командироване, ръководителят на изпращащата администрация предсрочно прекратява дългосрочната командировка по своя преценка или по искане на министъра на външните работи.
Чл.3. (1) (доп.,ДВ,бр.44 от 2001 г., бр.43 от 2005 г.) Наредбата не се прилага за местни лица, сключили договор за работа в дипломатическо или консулско представителство на Република България, в българско държавно средно училище в чужбина или в български културен институт в чужбина на бюджетна издръжка и Центъра на промишлеността на Република България в Москва. Тяхното правно положение се регламентира от законодателството на приемащата държава, освен ако то допуска прилагане на българското законодателство.
(2) (доп.,ДВ,бр.44 от 2001 г.; изм.,бр.43 от 2005 г.) Договорите за работа с лицата по ал.1 се сключват след писмено разрешение на ръководителя на изпращащата администрация, дадено въз основа на мотивиран доклад.
Чл.4. (отм.,ДВ,бр.44 от 2001 г.)

Чл.5. (1) (доп.,ДВ,бр.44 от 2001 г.) Членовете на семейството на командирован служител в дипломатическо или консулско представителство на Република България имат право да сключват трудов или друг договор за работа в приемащата държава само след писмено съгласие на министъра на външните работи на Република България.
(2) Съгласието по ал.1 се дава въз основа на лична молба, придружена със становище на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство.
Чл.6. Членовете на семейството на командирован служител в дипломатическо или консулско представителство на Република България нямат право да извършват стопанска дейност за лична изгода, от свое или от чуждо име на територията на приемащата държава.
Чл.7. (1) (пред.чл.7,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Командированите служители в дипломатически или консулски представителства и членовете на техните семейства, пребиваващи в приемащата държава, са длъжни:
1. да съдействат за утвърждаване авторитета на Република България в международните отношения и за провеждане на външната й политика;
2. да спазват законите и да уважават нравите и обичаите на приемащата държава;
3. да не извършват действия, които биха накърнили доброто име на Република България;
4. да не разгласяват обстоятелства и факти, свързани с дейността на представителството или на негови служители, което би довело до увреждане интересите на Република България;
5. да поддържат отношения на взаимно уважение и зачитане на останалите служители в представителството;
6. да пазят и поддържат с грижата на добър стопанин имотите на Република България в приемащата държава.
(2) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) В своята дейност и при изпълнение на задълженията, произтичащи от дългосрочното командироване, служителите изпълняват указанията на ръководителя на изпращащата администрация и на министъра на външните работи при непосредственото управление и подчинение на ръководителя на съответното дипломатическо или консулско представителство.

Чл.8. (1) (доп.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Извънредните и пълномощни посланици и постоянните представители на Република България при международните организации, Eвропейските общности и НАТО се командироват от министъра на външните работи след назначаването им с указ от Президента на Република България.
(2) Генералните консули на Република България се командироват от министъра на външните работи след приемането на решение на Министерския съвет за назначаването им.
Чл.9. Времето, през което служителят е командирован като ръководител на дипломатическо или консулско представителство или като постоянен представител на Република България при международни организации, се признава за служебен стаж.
Чл.10. (1) (доп.,ДВ,бр.5 от 2002 г.) Министърът на външните работи или главният секретари издава заповед за командироване и за прекратяване на командировката на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България.
(2) (отм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.)
(3) (отм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.)
(4) (отм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.)
(5) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Заповед за командироване или за продължаване срока на командировката на служители от други министерства или административни структури без ранг на министерство се издава от ръководителя на изпращащата администрация след получено съгласие от министъра на външните работи или от министъра на външните работи по предложение на ръководителя на съответната администрация.
(6) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Министърът на външните работи по предложение на ръководителя на изпращащата администрация определя на служителите по ал.5 дипломатически ранг за срока на командировката в зависимост от спецификата на поставените задачи и минималния трудов и/или служебен стаж, както следва:
1. за аташе - 1 година стаж;
2. за трети секретар - 3 години стаж;
3. за втори секретар - 6 години стаж;
4. за първи секретар - 10 години стаж;
5. за съветник - 15 години стаж;
6. за пълномощен министър - по предложение и преценка на министъра на външните работи, при не по-малко от 21 години стаж.
(7) (пред.ал.5, изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Заповедта за прекратяване на командировката на лицата по ал.5 се издава от съответния министър или ръководител, като препис от нея се изпраща незабавно на министъра на външните работи.
(8) (пред.ал.6,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Средствата, полагащи се на командирования по реда на глава трета, както и за цялостната му издръжка в чужбина за времето на командировката са за сметка на изпращащата администрация.
Чл.10а. (нов,ДВ,бр.44 от 2001 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) При необходимост министърът на външните работи може да сключи трудов договор за определен срок с член на семейството на командирован в дипломатическото или консулското представителство служител, живеещ заедно с него в приемащата държава, и да го командирова в същото дипломатическо или консулско представителство по предложение на ръководителя на представителството и с писменото съгласие на лицето.
(2) (нова,ДВ,бр.5 от 2002 г.) При условията и по реда на ал.1 срочният трудов договор може да бъде сключен и от главния секретар.
(3) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Предсрочно прекратяване на командировката се допуска при условията на чл.2, ал.2.
(4) (пред.ал.2,ДВ,бр.5 от 2002 г.; пред.ал.3,бр.43 от 2005 г.) При прекратяване на командировката на служителя се прекратява и командировката на командирования по реда на тази глава от ал.1.
Чл.11. (доп.,ДВ,бр.44 от 2001 г.) Командированите по реда на наредбата трябва да отговарят на следните условия:
1. (изм.,ДВ,бр.80 от 2004 г.) да са български граждани;
2. да притежават необходимите професионални умения, езикова квалификация и други, свързани със спецификата на приемащата държава и с характера на изпълняваните задачи;
3. здравословното им състояние, установено по надлежния ред, да позволява изпълняването на задачите в приемащата държава.
Чл.12. Заповедта за командировка определя всички съществени условия, свързани с изпълняването на задачите в дипломатическото или консулското представителство на Република България, и задължително съдържа:
1. собствено, бащино и фамилно име на командированото лице, длъжност и месторабота;
2. страна и град, в които се командирова;
3. задачата, за изпълнението на която служителят се командирова в чужбина;
4. дипломатически ранг (за дипломатическите служители);
5. датата, от която започва командировката, както и крайния й срок;
6. (доп.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) брой на дните, осигурени за пътуване до и от местоназначението, но не повече от два дни;
7. финансови условия: размер на командировъчните пари, условия за пътуване, вид на транспортното средство и маршрут;
8. специфични права и задължения на командирования, както и други условия, свързани с изпълнението на службата в чужбина.
Чл.13. Ръководителят на изпращащата администрация може с писмено съгласие на служителя да го премести в друго дипломатическо или консулско представителство до изтичането на срока, посочен в заповедта за командироване.

Чл.14. За времето на командировка в дипломатическо или консулско представителство служителят получава освен възнаграждението си по служебно или по трудово правоотношение и командировъчни пари в чужда валута.
Чл.15. (1) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Командировъчните пари се определят от базисен размер за съответната държава съгласно приложение No 1 в зависимост от характера на възлаганите задачи и дипломатическия ранг (категорията) съгласно приложение No 2.
(2) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Размерът на командировъчните пари по ал.1 се увеличава, както следва:
1. за всяко дете до 18-годишна възраст, пребиваващо в страната заедно с командирования - 8 на сто от базисния размер за съответната страна;
2. за неработещ съпруг, пребиваващ в страната заедно с командирования - 16 на сто от базисния размер за съответната страна.
(3) (изм.,ДВ,бр.44 от 2001 г.; пред.ал.2,изм.,бр.43 от 2005 г.) На служител, командирован по реда на чл.10а, ал.1, се определят командировъчни пари в размер до 30 на сто от базисния размер, определен за приемащата държава.
Чл.16. (1) (доп.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Командировъчните пари се изплащат ежемесечно, считано от датата на започване на командировката, до деня, в който изтича крайният й срок, включително дните за пътуване на базата на календарните дни за месеца, включително почивните и празничните дни.
(2) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Командировъчните пари по чл.15, ал.1 и 2 не се изплащат при отсъствие на служителя от приемащата държава в работните дни, освен когато е командирован по реда на чл.20.
(3) (пред.ал.2,изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Размерът на сумите, полагащи се за непълен месец, се изчислява в зависимост от календарните дни за съответния месец, като при окончателно завръщане или преместване по реда на чл.13 се включват и дните за пътуване. За дните на пътуване квартирни пари не се изплащат.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.43 от 2005 г.) В началото на командировката служителят има право на авансово изплащане на не повече от 50 на сто от командировъчните пари за един месец.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Ръководителят на изпращащата администрация определя реда и начина на отчитане и контрол на изплащаните командировъчни пари.
(5) (отм.,ДВ,бр.5 от 2002 г.)
Чл.17. (1) (пред.чл.17,ДВ,бр.43 от 2005 г.) При заболяване, препятстващо изпълнението на служебните задължения, командировъчните пари се изплащат за срок до 90 календарни дни в размер 80 на сто - когато отпускът поради временна неработоспособност се ползва в приемащата държава, и в размер 30 на сто - при ползване на отпуск поради временна неработоспособност в Република България.
(2) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) След изтичане на срока по ал.1 командировката се прекратява. Дългосрочната командировка се прекратява и при отпуск поради бременност и раждане считано от датата, от която започва да се ползва отпускът.
Чл.18. (1) Командированият е длъжен да уведоми предварително министъра на външните работи и ръководителя на изпращащата администрация дали членове на семейството му ще живеят заедно с него в приемащата държава по време на командировката, както и да уведомява незабавно за всяка промяна, настъпила по време на командировката.
(2) (отм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.)
Чл.19. (1) Пътните разходи на командирования се поемат от изпращащата администрация в следните случаи:
1. при първото пътуване до местоназначението и при окончателното завръщане;
2. при преместване по реда на чл.13;
3. при смъртен случай на съпруг/съпруга, на негови или на съпруга/съпругата му родители, деца, брат, сестра;
4. при служебно пътуване до Република България и обратно.
5. (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) при евакуация, когато разходите не се поемат от Министерския съвет;
6. (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) еднократно в рамките на една календарна година при ползване на платен годишен отпуск до Република България и обратно; пътните разходи по тази точка не се изплащат в годината на заминаване и при окончателно завръщане.
(2) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Пътуването се извършва със самолет икономична класа по финансово изгоден маршрут. При доказана икономическа изгода и със съгласието на командирования пътуването може да се извърши и с автобус, влак първа класа със спално място, кораб, със служебно или лично превозно средство.
(3) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) На ръководителите на дипломатическите и консулските представителства и на ръководителите на постоянните представителства при международни организации, ЕО и НАТО, както и на придружаващите ги членове на техните семейства, ако пътуват заедно с тях, се осигурява пътуване в бизнес класа в случаите по чл.19, ал.1, т.1 и 2. В случай че не пътуват с тях, се осигурява пътуване в икономична класа.
(4) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Пътните разходи на членовете на семейството на командирования служител, които пребивават с него в приемащата държава не по-малко от 2/3 от периода, за който той е командирован, се поемат от изпращащата администрация в случаите по ал.1, т.1-3, 5 и 6. При неизпълнение на изискването за срока на пребиваване командированият служител възстановява пътните разходи за членовете на семейството си с изключение на случаите по ал.1, т.1 и 5 и в случаите, при които пребиваването на член на семейството е прекратено поради здравословни причини.
(5) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) При пътуване с лично превозно средство командированият служител има право на пътни пари в левове в размер 50 на сто от стойността на самолетен билет - икономична класа, по най-изгодната тарифа, включително таксите. При липса на директни полети до съответното населено място, където е разположено представителството, пътните пари се определят на базата на стойността на самолетен билет за директен полет до друго населено място, отстоящо приблизително на същото разстояние, както населеното място, в което се намира представителството.
(6) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) При пътуване с лично превозно средство пътни разходи се заплащат само на командирования служител по чл.10.
Чл.20. (1) (изм.,ДВ,бр.50 от 2004 г., бр.86 от 2004 г.; пред.чл.20,изм.,бр.43 от 2005 г.) При командировка в приемащата държава извън населеното място, където е установено дипломатическото или консулското представителство, служителят има право на пътни и квартирни, както и на допълнителни дневни пари в размер 50 на сто от определените за съответната държава съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление No 115 на Министерския съвет от 2004 г.. (обн.,ДВ,бр.50 от 2004 г.; изм. и доп.,бр.80 и 86 от 2004 г. и бр.36 от 2005 г.).
(2) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Служителят се командирова от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство.
(3) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Служителите в службите по търговско-икономическите въпроси и в службата на военния аташе се командироват с писмено разрешение от изпращащата администрация.
(4) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) При командировка в трета държава служителят има право на пътни, квартирни и допълнителни дневни пари съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за съответната държава, в която се командирова. Командироването се извършва от ръководителя на изпращащата администрация.
(5) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) На ръководителите на дипломатическото или консулското представителство квартирни пари се изплащат по фактически размери срещу представени разходооправдателни документи.
(6) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) При служебно пътуване до Република България за период до 14 дни на служителите се изплащат командировъчни пари по чл.15, а в случаите, когато командировката е до населено място извън столицата - и пътни и квартирни съгласно Наредбата за командировките в страната, приета с Постановление No 72 на Министерския съвет от 1986 г. (обн.,ДВ,бр.11 от 1987 г.; изм. и доп.,бр.21 от 1991 г., бр.2от 1994 г., бр.62 от 1995 г., бр.34 от 1997 г. и бр.40 от 1999 г.).
Чл.21. (1) При ползване на отпуск се прилагат разпоредбите на действащото българско законодателство.
(2) През време на ползването на отпуск командировъчни пари не се изплащат, с изключение на случаите по чл.17.
Чл.22. (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.)
(1) За времето на командировката изпращащата администрация е задължена да осигури на служителя подходящо жилище или средства за наем в зависимост от служебните му задължения, броя и състава на членовете на живеещото заедно с него семейство и местните условия съгласно приложение No 3.
(2) За наемането на жилище, както и при настаняване в жилище - собственост на Република България, ръководителят на дипломатическото или консулското представителство назначава комисия, която преценява условията, норматива за жилищна площ и обзавеждане съгласно приложение No 3 и изготвя протокол с предложение.
(3) Договорът за наемане на жилище се сключва след утвърждаване от ръководителя на представителството на протокола на комисията и съгласието на изпращащата администрация. Копие от всеки протокол и сключен договор се изпраща в изпращащата администрация. Не се допуска сключване на договори за наем с включени комунално-битови разходи в наемната цена. Ако по обективни причини това е наложително и няма или не могат да бъдат инсталирани измервателни уреди, служителят заплаща разходите за комунално-битови услуги по реда на ал.9.
(4) В срок 6 месеца от настаняването в жилище - собственост на Република България, служителят внася за своя сметка гаранция в размер 50 на сто от базисния размер на дневните командировъчни пари за 30 календарни дни, определен във валута за съответната държава, в полза на Министерството на външните работи за обезпечаване на евентуални задължения, свързани с имота.
(5) Когато в договора за наем не е изрично включена клаузата за депозит (гаранция), внасяна от служителя (наемателя) в полза на наемодателя, служителят в срок 6 месеца от датата на сключване на договора внася в дипломатическото представителство/консулското представителство сума в размер на месечния наем за обезпечаване на евентуални задължения, свързани с имота.
(6) Гаранцията по ал.4 и 5 се възстановява на служителя в 30-дневен срок след приключване на командировката и приспадане на всички комунално-битови разходи, такси и щети в случай на възникнали такива.
(7) При първоначално пристигане до наемането на жилище или настаняването в жилище - собственост на Република България, изпращащата администрация поема разходите за временно настаняване на командирования служител и на членовете на семейството му в хотел в рамките на норматива за едномесечен наем, определен в приложение No 3.
(8) Изпращащата администрация заплаща разходите за наем на жилище, инсталационните такси за телефон, както и таксите за монтиране на необходимите измервателни уреди за комунално-битови услуги.
(9) Сметките за ползваните телефонни и комунално-битови услуги с включени всички данъци и такси за тези услуги се заплащат от командирования. Когато няма отделни измервателни уреди, служителят, живеещ в сграда - собственост на Република България, заплаща всеки месец сума в касата на представителството на базата на разпределителни протоколи, изготвени от комисията по ал.2.
(10) Преди приключване на командировката служителят е длъжен да осигури заплащането на всички телефонни и комунално-битови разходи за времето на командировката, чийто падеж ще настъпи след окончателното му завръщане.
(11) Разходите за сметките по ал.9 на лицата по чл.8 и на управляващите дипломатическо представителство, акредитирани в приемащата държава с писма на министъра на външните работи, се поемат от изпращащата администрация с изключение на разходите за телефонни разговори.
(12) Жилището и обзавеждането (ако е мебелирано) се предават на командирования служител и се приемат от него с инвентарен опис от комисията по ал.2.
(13) Всички щети, свързани с ползването на жилището и обзавеждането, възникнали вследствие на лошо стопанисване по вина на командирования или на членовете на семейството му, се заплащат от него.
(14) При прекратяване на договора за наем и напускане на наетото жилище служителят изисква документ от наемодателя, че няма никакви претенции, свързани с освободеното жилище.
(15) При освобождаване на жилище - собственост на Република България, на служителя се издава документ от длъжностното лице, изпълняващо финансово-отчетнически функции в представителството, за наличието или за липсата на задължения във връзка с ползваното от него жилище.
(16) Разходите, свързани с ползването и подобренията в жилище - собственост на Република България, предоставено за безвъзмездно ползване на командированите служители при спазване на нормативните изисквания съгласно приложение No 3, които са искани или са извършвани от тях, са за сметка на служителите, след като са съгласувани и разрешени от ръководителя на представителството и не водят до нанасяне на щети на жилището и обзавеждането.
(17) Разходите за освежаване и боядисване на жилищата - собственост на Република България, при първоначалното настаняване на дългосрочно командирован служител през минимум 3-годишен период, както и разходите по текущото поддържане са за сметка на изпращащата администрация.
Чл.23. (1) (пред.чл.23,изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Изпращащата администрация заплаща на командирования по чл.10 разходи по пренасянето на личен непридружаван багаж - въздушно карго, до 100 кг в началото и в края на командировката и при преместване по реда на чл.13 срещу представени разходооправдателни документи.
(2) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Разходите за пренасяне на личен непридружаван багаж при ползване на карго извън случаите по ал.1 се заплащат срещу представени разходооправдателни документи до размера на цената на 100 кг въздушно карго.
(3) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Разходи, свързани с транспорт до и от карго терминала, опаковка, оформяне на документи, такси за обработка и освобождаване, складови разноски и други подобни се заплащат от командирования.
Чл.24. При смъртен случай всички свързани с това разходи, включително разходите за транспортиране до Република България на командирования, както и на живеещите дотогава с него в чужбина членове на семейството се поемат от изпращащата администрация.
Чл.25. (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.)
(1) На командирования служител и на всеки член на неговото семейство се поемат разходи за медицинско обслужване за една календарна година в размер не повече от 50 на сто от базисния размер за 30 календарни дни, определен във валута за съответната държава, срещу представяне на разходооправдателни документи, освен в случаите, когато е обезпечено безплатно медицинско обслужване по силата на международен договор с приемащата държава.
(2) Предвидените по ал.1 средства за командирования служител и за членовете на неговото семейство могат да се кумулират като общ лимит в рамките на едно семейство и да се разходват в зависимост от нуждите на отделните членове на това семейство.
(3) Лицата по ал.1 могат да сключват в рамките на предвидените средства договор за медицинска осигуровка с покритие в приемащата държава.
(4) По предложение на ръководителя на съответното представителство може да се сключи и групова медицинска осигуровка за целия персонал на представителството в размерите по ал.1.
(5) С разрешение на ръководителя на изпращащата администрация средствата за медицинско обслужване за членовете на семейството могат да се разходват и без да се спазват изискванията на чл.25в.
Чл.25а. (нов,ДВ,бр.43 от 2005 г.) При първоначално заминаване и завръщане, както и в случаите по чл.13 и чл.20, ал.1 изпращащата администрация поема задължителната медицинска застраховка за дните на пътуване в полза на командирования служител.
Чл.25б. (нов,ДВ,бр.43 от 2005 г.) За покриване на разходи за основно/средно образование на всяко дете на служител, командирован по реда на чл.10, за всяка учебна година изпращащата администрация изплаща на служителя допълнителни командировъчни пари в размер до 150 на сто от базисния размер за 30 календарни дни, определен във валута за съответната държава. Изплащането на допълнителните пари за всяко дете се извършва срещу представяне на разходооправдателни документи за заплатени такси и документ, удостоверяващ записването в съответния клас. При повтаряне на годината средствата са за сметка на командирования служител.
Чл.25в. (нов,ДВ,бр.43 от 2005 г.) С правата по тази глава се ползват членовете на семейството на командирован служител, ако пребивават с него в приемащата държава за срок не по-малък от 2/3 от срока на командировката. В противен случай командированият служител възстановява средствата, изплатени от изпращащата администрация.
Чл.26. Когато в приемащата държава възникне и продължи повече от месец заплаха за живота и сигурността на служителите в дипломатическото или консулското представителство, министърът на външните работи съгласувано с министъра на финансите предлага на Министерския съвет да разреши временно изплащане на служителите на сума не по-малка от 15 на сто от базисния размер на командировъчните пари за съответната държава.

Чл.27. (1) Военнослужещи на кадрова военна служба и граждански лица от Министерството на отбраната се командироват дългосрочно на длъжности в щабове и органи на международни организации, когато са изпратени и придадени към или са свързани с щабове и органи на международна организация, в която Република България членува или е подписала споразумение за сътрудничество с нея, и които са разположени на територията на друга държава.
(2) Срокът на командировката се определя съобразно изискванията на приемащата организация за длъжността, на която се командирова лицето, и договореностите между Република България и приемащата организация.
(3) Длъжностите на военнослужещите, командировани по реда на този раздел, съответстват по звание на длъжността, на която се командироват в приемащата организация.
(4) Подборът на военнослужещите и на гражданските лица по ал.1 се извършва при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.
Чл.28. (1) Статутът на военнослужещите на кадрова военна служба и на гражданските лица от Министерството на отбраната, дългосрочно командировани на длъжности в щабове и органи на международни организации, се урежда за всеки конкретен случай въз основа на съществуващите международноправни договорености между Република България, приемащата организация и държавата домакин.
(2) (отм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.)
(3) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Военнослужещите и гражданските лица по ал.1 изпълняват служебните си задължения в съответствие със съществуващите правилници за вътрешния ред в приемащата организация.
(4) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Военнослужещите по ал.1 за времето на командировката запазват правата и задълженията си, произтичащи от сключения договор за кадрова военна служба съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(5) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Военнослужещите и гражданските лица по ал.1 се освобождават от изпълнението на своите национални служебни задължения за срока на командировката.
Чл.29. (1) Военнослужещите на кадрова военна служба и гражданските лица от Министерството на отбраната се командироват дългосрочно на длъжности в щабове и органи на международни организации със заповед на министъра на отбраната.
(2) В заповедта за командировка се определят всички съществени условия, свързани с изпълняването на задачите от командирования, включително:
1. име и длъжност на командирования;
2. държава, град и щаб или орган на международната организация, в която се командирова;
3. длъжност, на която се командирова;
4. срок на командировката;
5. финансови условия;
6. начин на пътуване;
7. други условия.
(3) За срока на командировката военнослужещите на кадрова военна служба се назначават със заповед на министъра на временен задграничен щат на министерството.
Чл.30. (1) За срока на командировката военнослужещите на кадрова военна служба и гражданските лица от Министерството на отбраната получават освен възнаграждението си по служебно или по трудово правоотношение и командировъчни пари във валута.
(2) Командировъчните пари се определят по базисен размер за съответната държава съгласно приложение No 1 и съобразно длъжността съгласно приложение No 2 към чл.15, ал.1.
(3) Командировъчните пари се изплащат при условията и по реда на чл.16.
Чл.31. За срока на командировката определеният финансов орган на Министерството на отбраната изплаща пряко на:
1. военнослужещите на кадрова военна служба:
а) (отм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.)
б) заплатата за звание;
в) допълнително възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение;
2. гражданските лица - държавни служители:
а) заплатата за длъжност;
б) (отм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.)
в) (отм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.)
г) добавката за работа в Министерството на отбраната;
д) допълнително възнаграждение за продължителна работа върху основното месечно възнаграждение;
3. гражданските лица, които работят по трудово правоотношение:
а) заплатата за длъжност;
б) добавката за работа в Министерството на отбраната;
в) допълнително възнаграждение за продължителна работа върху основното месечно възнаграждение.
Чл.32. (изм.,ДВ,бр.86 от 2004 г., бр.43 от 2005 г.) При пътуване по служба в приемащата държава извън населеното място, в което е установен щабът или органът на международната организация, и при пътуване по служба в трета държава военнослужещите и гражданските лица имат право на пътни, квартирни и допълнителни дневни пари срещу представен документ за разходи и в размер, определен по реда на чл.20.
Чл.33. (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Изпращащата администрация сключва за своя сметка в полза на военнослужещите на кадрова военна служба и на гражданските лица от Министерството на отбраната, дългосрочно командировани на длъжности в щабове и органи на международни организации, договори за застраховки срещу злополука, военен риск и/или други съответни на конкретния случай рискове.
Чл.34. Средствата за финансово осигуряване на военнослужещите и гражданските лица, дългосрочно командировани в щабове и органи на международни организации, се осигуряват от бюджета на Министерството на отбраната.
Чл.35. Разпоредбите на раздел III от глава втора се прилагат, доколкото не е предвидено друго в този раздел.

Чл.36. (1) (доп.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Служителите в българските държавни средни училища и българските преподаватели в чуждестранни училища и университети в чужбина се командироват от министъра на образованието и науката.
(2) Командироването на служителите по ал.1 и осъществяването на дейността им се извършват в съответствие с българското законодателство и със сключените спогодби с приемащите страни.
Чл.37. (1) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) При необходимост министърът на образованието и науката може:
1. да сключи срочен трудов договор с член на семейството на командирован в българско държавно училище в чужбина служител, живеещ заедно с него в приемащата държава, и да го командирова в същото училище по предложение на директора на училището;
2. да командирова член на семейството на командирован български преподавател в чуждестранно средно или висше училище по предложение на приемащата страна при наличието на свободни места.
(2) При прекратяване на командировката на служителя по чл.36, ал.1 се прекратява и командировката на командирования по реда на ал.1.
Чл.38. Заповедта за командировка съдържа данните по чл.12.
Чл.39. (1) Командировъчните пари се определят от базисния размер за съответната държава съгласно приложение No 1 и съобразно длъжността съгласно приложение No 2 към чл.15, ал.1.
(2) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) На командирования по реда на чл.37, ал.1, се определят командировъчни пари в размер до 15 на сто от базисния размер, определен за приемащата държава.
(3) Изплащането на командировъчните пари се извършва при условията и по реда на чл.16.
(4) По време на ползването на отпуск командировъчни пари не се изплащат.
(5) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) При служебно пътуване до Република България до 14 дни в рамките на една календарна година на командированите служители по чл.36, ал.1 се заплащат командировъчни пари по реда на чл.20, ал.6.
(6) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Удостоверяването на служебното пътуване по ал.5 се извършва със заповед за командировка на ръководителя на образователната институция, в която преподавателят е командирован.
Чл.40. Разходите за издръжка, медицинско обслужване и обучение на живеещите заедно с командирования членове на семейството му са за негова сметка.
Чл.41. (1) Пътните разходи на командирования се поемат от изпращащата администрация в случаите по чл.19, ал.1, т.1, 3 и 4.
(2) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) При пътуване с лично превозно средство в случаите по чл.19, ал.1, т.1 командированият има право на пътни пари в левове в размер 50 на сто от стойността на самолетен билет - икономична класа, по най-изгодната тарифа.
Чл.42. Изпращащата администрация няма задължения за осигуряване на жилище или средства за наем на жилище на командирования за времето на командировката.
Чл.43. При смъртен случай всички свързани с това разходи, включително разходите за транспортиране до Република България на командирования, както и на живеещите дотогава с него в чужбина членове на семейството му се поемат от изпращащата администрация.
Чл.44. (1) За срока на командировката изпращащата администрация сключва договор с официално лицензирана застрахователна компания за медицинска застраховка на командирования служител по чл.36, ал.1 в приемащата държава, осигуряваща прегледи, болничен престой и лечение в приемащата държава за възникнали заболявания от злополуки, акутни и инфекциозни заболявания, разходи за репатриране по болест и за стоматологично лечение, с изключение на изработването на зъбни протези и влагането на благородни и металокерамични материали.
(2) На командирован служител по чл.37, ал.1 изпращащата администрация възстановява извършените разходи за медицинска застраховка за времето на командировката.
Чл.45. Служителите в българските държавни средни училища в чужбина имат право да получават допълнителна сума в случаите, при условията и по реда на чл.26.
Чл.46. (изм.,ДВ,бр.93 от 2001 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Разпоредбите на този раздел, с изключение на чл.42, се прилагат за българските преподаватели в чуждестранни училища и университети, доколкото друго не е договорено с приемащата страна.
(2) На служителите по ал.1 изпращащата администрация изплаща разликата до размера на командировъчните пари, определен съгласно чл.39, ал.1, когато възнаграждението и средствата за наем на жилище, договорени с приемащата страна, са по-ниски от този размер.
(3) Размерът на средствата за наем по ал.2 не може да бъде по-висок от определения в т.4 от приложение No 3 към чл.22, ал.1.

Чл.47. (1) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Служителите в българските културни институти в чужбина на бюджетна издръжка се командироват от министъра на културата и туризма.
(2) Командироването на служителите по ал.1 и осъществяването на дейността им се извършват в съответствие с българското законодателство и сключените спогодби със съответните държави.
Чл.48. (1) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) При необходимост министърът на културата и туризма може да сключи срочен трудов договор с член на семейството на командирован служител, живеещ заедно с него в приемащата държава, и да го командирова в същия културен институт.
(2) При прекратяване на командировката на служителя по чл.47, ал.1 се прекратява и командировката на командирования по реда на ал.1.
Чл.49. (1) За времето на командировката изпращащата администрация е задължена да осигури на командирования служител подходящо жилище.
(2) Размерът на средствата за наем се определя в съответствие с т.4 от приложение No 3 към чл.22, ал.1.
(3) Сметките за ползваните телефон и комунално-битови услуги се заплащат от командирования. Когато няма отделни измервателни уреди, служителят, живеещ в сграда - собственост на Република България, заплаща ежемесечно сума в касата на представителството, определена от комисията по чл.22, ал.2.
(4) Жилището и обзавеждането (ако е мебелирано) се предават на командирования служител и се приемат от него с инвентарен опис.
(5) Всички щети, свързани с ползването на жилището и обзавеждането, възникнали вследствие на лошо стопанисване по вина на командирования или на членовете на семейството му, се заплащат от него.
(6) При прекратяване на договора за наем и напускане на наетото жилище служителят изисква документ от наемодателя, че няма никакви претенции, свързани с освободеното жилище.
(7) При освобождаване на жилище - собственост на българската държава, на служителя се издава документ от длъжностното лице, изпълняващо финансово-отчетнически функции в българския културен институт или в българското дипломатическо или консулско представителство, за наличието или липсата на задължения във връзка с ползваното от него жилище.
Чл.50. (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) При командироването на служители в българските културни институти в чужбина се прилагат и чл.12, 15, 16, 19, 20, 24, 25, 25а, 25б, 25в и 26.

Чл.51. (1) Служителите, изпращани на работа в Центъра на промишлеността на Република България в Москва, Руската федерация, се командироват от министъра на икономиката при условията и по реда на глава втора.
(2) Командировъчните пари се определят по базисен размер съгласно приложение No 1, т.28 - Русия, и съобразно длъжността съгласно приложение No 2 към чл.15, ал.1 и се изплащат при условията и по реда на чл.16.

§ 1. По смисъла на наредбата:
1. "Местни лица" са както граждани на приемащата държава, така и законно пребиваващи в нея български граждани и граждани на трети страни.
2. (доп.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) "Дипломатически представителства" са посолствата, постоянните представителства при международните правителствени организации, Мисията на Република България към Европейските общности и Делегацията към НАТО и дипломатическите бюра.
3. "Консулски представителства" са генералните консулства и консулствата.
4. "Ръководители на дипломатически или консулски представителства" са извънредните и пълномощни посланици и постоянните представители на Република България при международните организации, генералните консули, управляващите и временно управляващите тези представителства.
5. (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) "Изпращаща администрация" е администрацията, която командирова, или тази, по чието предложение министърът на външните работи командирова съгласно чл.10, ал.3.
6. (пред.т.5,ДВ,бр.43 от 2005 г.) "Членове на семейството" на командирован служител са:
а) съпруг/съпруга;
б) деца до навършване на 18-годишна възраст, ако не са сключили брак;
в) деца над 18-годишна възраст, ако са трайно нетрудоспособни, което обстоятелство е установено от ТЕЛК в Република България, и ако не са сключили брак;
г) деца до навършване на 25-годишна възраст, включително децата от предходен брак на другия съпруг, ако учат в средно или висше учебно заведение в приемащата държава и не са сключили брак.
7. (пред.т.6,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Не са членове на семейството на командирован служител децата, сключили брак, както и децата, чийто брак е прекратен.

§ 2. За неуредените случаи се прилага действащото българско законодателство и международните договори, по които Република България е страна.
§ 3. (изм.,ДВ,бр.44 от 2001 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на външните работи, министъра на отбраната, министъра на образованието и науката, министъра на културата и туризма и на министъра на икономиката.
(2) Указания по прилагането на наредбата дава министърът на външните работи.

Приложение No 1 към чл.15, ал.1

Приложение No 2 към чл.15, ал.1
(изм. и доп.,ДВ,бр.44 от 2001 г., бр.43 от 2005 г.)

Забележки:
1. Министърът на външните работи съгласувано с министъра на финансите утвърждава показатели и нормативи за определяне категорията на категорийните длъжности.
2. (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Управляващите дипломатическите представителства, акредитирани в приемащата държава с писма на министъра на външните работи и на ръководителите на консулствата и дипломатическите бюра, получават командировъчни пари за притежавания от тях дипломатически ранг, увеличени с 10 на сто от базисния размер на командировъчните пари за съответната държава. Временно управляващите започват да се ползват от това право след изтичането на 6 месеца от заемането на длъжността.
3. Министърът на външните работи може за срока на командировката да определя дипломатически ранг на служители, на които такъв не е присъден от атестационната комисия при Министерството на външните работи, когато това се налага за изпълнение на задълженията по наредбата.
4. (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Завеждащите финансово-административните служби, които водят финансово-счетоводната дейност на повече от едно дипломатическо или консулско представителство, получават командировъчни за притежаваната от тях категория, увеличени с 10 на сто от базисния размер за съответната държава.

Приложение No 3 към чл.22, ал.1
(изм. и доп.,ДВ,бр.43 от 2005 г.)

I. Жилищна площ
1. (доп.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Определят се следните минимални нормативи за броя и вида на помещенията:
а) за сам служител и за двучленно семейство - стая, хол, кухня и сервизни помещения;
б) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) за тричленно семейство - две стаи, хол, кухня и сервизни помещения;
в) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) за четири- и повече членно семейство - три стаи, хол, кухня и сервизни помещения.
г) (нова,ДВ,бр.43 от 2005 г.) нормативите за наемане на жилище и оборудването им не се отнасят за наемане на резиденции (жилища) на извънредните и пълномощни посланици, ръководителите на постоянните представителства при международните организации, Eвропейските общности и НАТО, генералните консули, управляващите, акредитирани с писма на министъра на външните работи.
2. По преценка на ръководителя на представителството в съответната страна могат да се предоставят за сметка на бюджета на представителството едно допълнително жилищно помещение за представителни цели на пълномощен министър, аташе по отбраната, съветник и военен аташе.
3. При наличие на собствена база по преценка на ръководителя на представителството служителят се настанява в свободните апартаменти независимо от нормативите за жилищна площ.
4. Определят се следните пределни размери на наема при наемане на жилища:

No по ред	Страни	Вид на мебелировката и максимален размер на наема, определен в процент от размера на командировъчните пари във валута, съгласно НДКЧ по държави
		чужда мебелировка	смесена мебелировка	наша мебелировка
1.	Нигерия	200	180	150
2.	Сингапур, Филипини, ОАЕ, САЩ	110	100	90
3.	Китай, Кувейт, Корея (Сеул), Италия	100	90	80
4.	Австралия, Франция, Ливан, Тайланд	80	70	60
5.	Финландия, Сърбия и Черна гора, Словения, Словакия, Хърватска, Босна и Херцеговина, Македония, Либия, Аржентина, Венецуела, Канада	70	60	50
6.	Швейцария, Египет, Мароко, Сирия, Израел	60	50	40
7.	Всички останали страни	до 40

II. Обзавеждане
5. (доп.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Определя се следното минимално обзавеждане на отделните помещения:
а) за една стая - две легла, две нощни шкафчета, гардероб и полилей;
б) за втората и третата стая - легла, според броя на членовете на семейството, работно бюро с два стола, гардероб и полилей;
в) хол - салонна гарнитура, канапе, два фотьойла, масичка, две табуретки, салонен бюфет, маса за хранене със столове, килим (фабрична изработка) или мокет и полилей;
г) кухня - готварска печка, кухненски шкафове, маса с 6 стола, хладилник, осветителен глобус;
д) антре - закачалка и осветителен глобус;
е) пердета и завеси за всяко помещение;
ж) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) за страните с горещ климат - по един климатизатор за хол и всяка спалня;
6. В жилищата, в които има вградена мебел, не се полага съответното обзавеждане по норматива.
7. Обзавеждането на наетите жилища се извършва в зависимост от наличните средства по бюджета на съответното представителство.
8. Обзавеждането на наетите жилища в Европа и Близкия изток да се извършва съобразно финансовата изгода на Република България, а за останалите страни да се имат предвид транспортните и митническите условия.
9. (доп.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Разходите за жилищна площ и обзавеждане извън нормативите са за сметка на служителя. При доказана необходимост изпращащата администрация може да разреши закупуване на обзавеждане над определеното в раздел II за своя сметка.

1. Съгласно ПМС No 252 от 2000 г. (ДВ,бр.100 от 8 декември 2000 г.):
(§ 1) Наредбата за условията и реда за дългосрочно командироване на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България се прилага и за служителите на други министерства и административни структури без ранг на министерство с представителства в чужбина на бюджетна издръжка, като компетентностите на министъра на външните работи се изпълняват от съответния министър или ръководител на административна структура без ранг на министерство. Обхватът на прилагане на наредбата, приравняването на длъжностите и базисният размер във валута за съответната държава в тези министерства и административни структури се определят от Министерския съвет.
(§ 3) Министрите и ръководителите на административни структури без ранг на министерство с представителства на бюджетна издръжка в чужбина до 31 декември 2000 г. да внесат за разглеждане от Министерския съвет необходимите промени в устройствените правилници на съответните администрации и съгласувано с министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика и министъра на външните работи - предложения за обхвата на прилагане на наредбата, за приравняване на длъжностите и за определяне на базисния размер във валута за съответната държава в ръководените от тях министерства и административни структури.
(§ 4) Министрите и ръководителите на административни структури без ранг на министерство до 31 март 2001 г. да приведат правното положение на служителите, изпратени на работа по реда на Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на служителите в дипломатическите и консулските представителства на Република България, в съответствие с Наредбата за условията и реда за дългосрочно командироване на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България. Срокът на командировката на тези служители не може да бъде по-дълъг от оставащия по завареното трудово правоотношение.
(§ 5) До привеждане на правното положение на лицата по § 4 в съответствие с Наредбата за условията и реда за дългосрочно командироване на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България трудовоправното им положение се урежда по реда на отменената Наредба за трудовите и осигурителните отношения на служителите в дипломатическите и консулските представителства на Република България, но не по-късно от 31 март 2001 г.
(§ 7) Постановлението влиза в сила 3 дни след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на член единствен и § 1, 2, 4, 5 и 6, които влизат в сила от 1 януари 2001 г.
2. Съгласно ПМС No 115 от 2004 г. (ДВ,бр.50 от 11 юни 2004 г.) отпадането на привилегията за изплащане на фактическите разходи по чл.20 влиза в сила от 1 юли 2004 г.
3. Съгласно ПМС No 85 от 2005 г. (ДВ,бр.43 от 20 май 2005 г.):
(§ 33) Отмяната на ал.2 на чл.18, измененията и допълненията на чл.19, измененията на чл.25 и новите членове 25а-25в влизат в сила от 1 януари 2006 г., а новата алинея 3 на чл.10а - от 1 януари 2007 г.