Чл.1. (1) (изм.,ДВ,бр.1 от 1991 г.) Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.
(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

Чл.2. (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.
(2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца.
Чл.3. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.)
(1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България.
(2) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се решава съобразно приетите от нея норми на международното право.
Чл.4. (1) Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина.
(2) Български гражданин не се предава на чужда държава за съдене или за изтърпяване на наказание.
Чл.5. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Република България или на български граждани.
Чл.6. (1) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участва Република България.
Чл.7. В случаите на чл.4 и 5 предварителното задържане и изтърпяното наказание в чужбина се приспадат. Когато двете наказания са разнородни, изтърпяното в чужбина наказание се взема предвид при определяне наказанието от съда.
Чл.8. (изм.,ДВ,бр. 10 от 1993 г.) Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участва Република България.

Чл.9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
(2) Не е престъпно деянието, което, макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Чл.10. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г. и бр.50 от 1995 г.) Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.
Чл.11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.
(2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или е допускал настъпването на тези последици.
(3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.
(4) Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи.
(5) Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действал непредпазливо.
Чл.12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.
(3) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:
1. (обявена за противоконституционна, Решение No 19 на Конституционния съд от 1997 г.,ДВ,бр.120 от 1997 г.) нападението е от две или повече лица;
2. (обявена за противоконституционна, Решение No 19 на Конституционния съд от 1997 г.,ДВ,бр.120 от 1997 г.) нападателят е въоръжен;
3. (обявена за противоконституционна относно думите "вилен имот или стопански обект", Решение No 19 на Конституционния съд от 1997 г., ДВ,бр.120 от 1997 г.) нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;
4. (обявена за противоконституционна, Решение No 19 на Конституционния съд от 1997 г.,ДВ,бр.120 от 1997 г.) нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;
5. (обявена за противоконституционна, Решение No 19 на Конституционния съд от 1997 г.,ДВ,бр.120 от 1997 г.) нападението е извършено нощем;
6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.
(4) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;пред.ал.3,бр.62 от 1997 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.
Чл.12а. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.)
(1) Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.
(2) Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата.
Чл.13. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.
Чл.13а. (нов,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
(1) Не е общественоопасно деянието което е извършено при оправдан стопански риск - за да се постигне съществен общественополезен резултат или да се избегнат значителни вреди, ако то не противоречи на изрична забрана, установена с нормативен акт, отговаря на съвременните научно-технически постижения и опит, не поставя в опасност живота и здравето на другиго и деецът е направил всичко, зависещо от него, за предотвратяване на настъпилите вредни последици.
(2) При решаване на въпроса, дали рискът е оправдан, се взема предвид и съотношението между очаквания положителен резултат и възможните отрицателни последици, както и вероятността за тяхното настъпване.
Чл.14. (1) Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление.
(2) Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.
Чл.15. Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние).
Чл.16. Не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление.

Чл.17. (1) Приготовление е подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение.
(2) Приготовлението е наказуемо само в предвидените от закона случаи.
(3) Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението.
Чл.18. (1) Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.
(2) При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.
(3) При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда:
а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или
б) е предотвратил настъпването на престъпните последици.
Чл.19. В случаите на чл.17, ал.3 и чл.18, ал.3, ако деянието, в което са се изразили приготовлението или опитът, съдържа признаците на друго престъпление, деецът отговаря за това престъпление.

Чл.20. (1) Съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите.
(2) Извършител е този, който участвува в самото изпълнение на престъплението.
(3) Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението.
(4) Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.
Чл.21. (1) Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие.
(2) Подбудителят и помагачът отговарят само за онова, за което умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя.
(3) Когато поради определено лично свойство или отношение на дееца законът въвежда извършеното деяние в престъпление, за това престъпление отговарят и подбудителят, и помагачът, за които тези обстоятелства не са налице.
(4) Особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице.
Чл.22. (1) Подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от по-нататъшно участие и попречат да се извърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици.
(2) В тези случаи се прилага съответно разпоредбата по чл.19.

Чл.23. (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.
(2) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Наложените наказания пробация, обществено порицание и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок.
(3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.
Чл.24. Когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
Чл.25. (1) Разпоредбите на чл.23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди.
(2) В тези случаи, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание.
(3) Приспада се и изтърпяното наказание поправителен труд от лишаването от свобода и обратно, като три дни поправителен труд се зачитат за един ден лишаване от свобода.
(4) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл.64, ал.1 или на чл.66, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне.
Чл.26. (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.)
(1) Разпоредбите на чл.23-25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.
(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.
(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието.
(5) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит.
(6) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него.
Чл.27. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Наказанието по втората присъда се присъединява изцяло, ако е лишаване от свобода повече от пет години или ако е наложено за престъпление, извършено повторно или представляващо опасен рецидив.
(3) Когато лицето е извършило престъпление след изтърпяване наказанието по предишната присъда, наложеното наказание за това престъпление се изтърпява изцяло.
Чл.28. (1) Предвиденото в особената част на този кодекс наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
(2) Тази разпоредба се прилага и когато се касае за еднакви по вид престъпления против обществената и личната собственост.
Чл.29. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато деецът:
а) извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66;
б) извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66.
в) (зал.,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
(2) При прилагане разпоредбите на предходната алинея не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен.
(3) (нова,ДВ,бр.95 от 1975 г.) Когато за даденото престъпление са предвидени едновременно състави за повторно извършване и за опасен рецидив и деянието осъществява признаците на двата състава, прилага се разпоредбата за опасния рецидив.
Чл.30. (1) Правилата на чл.28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) При условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване срокът по ал.1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

Чл.31. (1) Наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление.
(2) Непълнолетно лице - навършило 14 години, но не навършило 18 години - е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
(3) (изм.,ДВ,бр.107 от 1996 г.) Непълнолетните, на които деянието не може да се вмени във вина, се настаняват по решение на съда във възпитателно училище-интернат или в друго подходящо заведение, ако това се налага от обстоятелствата на случая.
(4) По отношение на наказателната отговорност на непълнолетните се прилагат особените правила, предвидени в този кодекс.
Чл.32. (1) Не е наказателноотговорно малолетното лице - ненавършило 14-годишна възраст.
(2) По отношение на малолетните деца, извършили общественоопасни деяния, могат да бъдат приложени съответни възпитателни мерки.
Чл.33. (1) Не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
(2) (изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г.) Не се налага наказание на лице, което е извършило престъпление, когато до произнасяне на присъдата изпадне в разстройство на съзнанието, вследствие на което не може да разбира свойството или значението на своите постъпки или да ги ръководи. Такова лице подлежи на наказание, ако оздравее.
Чл.34. По отношение на лицата, указани в предходния член, в предвидените в този кодекс случаи могат да бъдат приложени съответни принудителни медицински мерки.

Чл.35. (1) Наказателната отговорност е лична.
(2) Наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление.
(3) Наказанието е съответно на престъплението.
(4) Наказание за престъпление се налага само от установените съдилища.
Чл.36. (1) Наказанието се налага с цел:
1. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави;
2. да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да извърши други престъпления и
3. да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
(2) Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.
(3) (нова,ДВ,бр.153 от 1998 г.) В Република България няма смъртно наказание.
Чл.37. (1) Наказанията са:
1. (нова,ДВ,бр.50 от 1995 г.) доживотен затвор;
1а. (пред. т.1,ДВ,бр.50 от 1995 г.) лишаване от свобода;
2. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) пробация;
2а. (пред.т.2,ДВ,бр.92 от 2002 г.) поправителен труд без лишаване от свобода;
3. конфискация на налично имущество;
4. глоба;
5. (отм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.);
6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;
7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
8. (отм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.);
9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;
10. лишаване от военно звание;
11. обществено порицание.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г., бр.153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на Републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна.

Чл.38. (изм.,ДВ,бр.153 от 1998 г.)
(1) Наказанието доживотен затвор без замяна, предвидено в особената част за даден вид престъпление, се налага само ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл.36 цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание.
(2) Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи на лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило двадесет години, а по отношение на военнослужещите, както и във военно време - осемнадесет години. Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи и на жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата.
Чл.38а. (нов,ДВ,бр.50 от 1995 г.)
(1) Доживотен затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
(2) Доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко.
(3) Доживотният затвор може да бъде заменен с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години.
(4) По време на изтърпяване на наказанието доживотен затвор не се зачитат работните дни.
(5) Изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за лишаване от свобода.
Чл.39. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.) Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години.
(2) (отм.,пред. ал.3,ДВ,бр.89 от 1986 г.;доп.,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок до тридесет години при замяна на доживотен затвор, при множество престъпления по чл.24 и 27, ал.1, както и за някои особено тежки умишлени престъпления в случаите, специално указани в особената част на този кодекс.
Чл.40. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Наказанието лишаване от свобода се изтърпява в затворите и поправителните домове, както и в трудово-поправителните общежития към тях.
(2) (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.; отм.,бр.92 от 2002 г.)
(3) По отношение на младите пълнолетни се полагат особени грижи.
(4) По отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, се полагат съответни медицински грижи.
Чл.41. (1) Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.
(2) Наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и образование.
(3) Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.
(4) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.) Когато осъденото лице при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две години преди извършване на последното нарушение.
(5) (отм.,пред. ал.6,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Редът и начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, включително и особените грижи по ал.3 на чл.40, заплащането на труда на осъдените, както и настаняването им на работа след тяхното освобождаване се уреждат със закон.
(6) (пред. ал.7,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя от съда съобразно разпоредбите на този кодекс и специалния закон.
Чл.42. (1) Във военно време военният съд може да отложи до края на военните действия изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като изпрати осъденият в действуващата армия. Отлагането на изпълнението може да се отмени, ако осъденият извърши ново престъпление.
(2) По предложение на началника съдът може напълно или отчасти да освободи осъдения, изпратен в действуващата армия по реда на ал.1, от изтърпяване на наложеното наказание, ако се прояви като добър защитник на родината.
(3) Съдът може и без предложение на началника да освободи напълно или отчасти от изтърпяване на наложеното наказание уволнения от действуващата армия поради инвалидност.
Чл.42а. (нов,ДВ,бр.92 от 2002 г.)
(1) Пробацията е съвкупност от ограничителни мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно.
(2) Ограничителните мерки включват:
1. задължителна регистрация по местоживеене;
2. периодични срещи с пробационен служител;
3. включване в квалификационни курсове и програми за обществено въздействие;
4. забрана за посещаване на посочени в присъдата места, райони и заведения;
5. безвъзмезден труд в полза на обществото.
(3) Ограничителните мерки се налагат на лица, навършили 16-годишна възраст, и са с продължителност от шест месеца до три години.
(4) Безвъзмездният труд в полза на обществото е за срок от 100 до 400 часа годишно и се налага за не повече от три поредни години.
(5) Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон.
Чл.43. (1) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Поправителният труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до две години.
(2) (изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г., бр.92 от 2002 г.) Наказанието поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения.
(3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно с постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за трудов стаж.
(4) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Присъдата, с която се налага наказание поправителен труд, се довежда до знанието на колектива по местоработата на осъдения
(5) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.; отм.,бр.92 от 2002 г.)
(6) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.; отм.,бр.92 от 2002 г.)
(7) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Ако по време на изтърпяване на наказанието осъденият на поправителен труд бъде уволнен от работа, за размера на остатъка съдът постановява пробация.
(8) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,бр.92 от 2002 г.) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми прокурора за новата месторабота.
Чл.44. (1) Конфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества.
(2) (доп.,ДВ,бр.28 от 82 г.,изм.,бр.10 от 1993 г.;отм.,бр.62 от 1997 г.)
Чл.45. (1) Конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.
(2) Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление, предметите, необходими за упражняване на занятието му, посочени в списък, приет от Министерския съвет, както и средствата за издръжка на семейството му за една година.
Чл.46. При конфискация държавата отговаря до размера на стойността на конфискуваното имущество за възстановяване на вредите, причинени с престъплението, и след това и за задълженията на осъдения, възникнали до възбуждането на наказателно преследване, когато останалото негово налично имущество не е достатъчно за възстановяване на вредите и за изплащане на задълженията.
Чл.47. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г., бр.92 от 2002 г.) Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от 100 лева.
(2) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това.
(3) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.
Чл.48. (отм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.)
Чл.49. (1) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Наказанията лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7, когато се налагат самостоятелно или с друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, се постановяват за определен срок до три години в пределите, установени в особената част на този кодекс.
(2) (доп.,ДВ,бр.54 от 1978 г.) Когато лишаването от такова право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години, освен ако в особената част на този кодекс е предвидено друго.
(3) Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.
(4) Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или при спадане на предварителното задържане.
(5) (изм.,ДВ,бр.153 от 1998 г.) Осъденият на доживотен затвор без замяна се лишава от указаните в присъдата права завинаги.
Чл.50. (1) Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в предвидените в закона случаи, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.;отм.,бр.92 от 2002 г.)
(3) (пред. ал.2,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Наказанията лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание могат да бъдат наложени само при осъждане за тежки престъпления.
Чл.51. След изтичане на срока осъденият може отново да упражнява правата, от които е бил лишен с присъдата. Това не се отнася до правата по чл.37, т.9 и 10, които могат да бъдат придобити отново само по установения за това ред.
Чл.52. Наказанието обществено порицание се състои в публично порицание на виновния, което се обявява пред съответния колектив, чрез печата или по друг подходящ начин съобразно указаното в присъдата.
Чл.53. (1) Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата:
а) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление;
б) вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Отнемат се в полза на държавата и:
а) вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, и
б) придобитото чрез престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Когато придобитото липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност.

Чл.54. (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид:
а) степента на обществената опасност на деянието и дееца;
б) подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
(2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.
Чл.55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се укаже несъразмерно тежко, съдът:
1. определя наказанието под най-ниския предел;
2. заменява:
а) (изм.,ДВ,бр.153 от 1998 г.) доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;
б) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г., бр.92 от 2002 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд, пробация или с глоба от сто до хиляда лева, а за непълнолетните - с пробационни мерки или с обществено порицание;
в) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г., бр.92 от 2002 г.) поправителния труд - с глоба от сто до петстотин лева.
(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.
(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.
(4) (зал.,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
Чл.56. Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление.
Чл.57. (1) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от правилата на предходните членове.
(2) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл.36.
Чл.58. Съдът може да приложи разпоредбите на чл.55 и в следните случаи:
а) при опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл.18, ал.2;
б) при помагачество - когато степента на участие на дееца в престъплението е малка.
Чл.59. (1) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Времето, през което спрямо осъдения е била взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, поправителен труд или пробация. Когато наложеното наказание е поправителен труд или пробация, един ден задържане под стража или домашен арест се зачитат за три дни.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл.23, ал.1.
(3) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл.37, т.6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права.

Чл.60. Наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд.
Чл.61. (1) (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) По отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образуваното предварително производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществени прояви на малолетните и непълнолетните.
(2) В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.
(3) (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.,бр.107 от 1996 г.) Когато прокурорът реши да не се образува предварително производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка, а когато прекрати предварителното производство, изпраща преписката на комисията или сам постановява настаняване във възпитателно училище-интернат, като уведомява за това комисията.
Чл.62. На непълнолетните могат да бъдат наложени само следните наказания:
1. лишаване от свобода;
1а. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) пробация за навършили 16 години.
2. обществено порицание;
3. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност по чл.37, т.7.
Чл.63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:
1. (доп.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - с лишаване от свобода от три до десет години;
2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;
3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;
4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;
5. (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) поправителният труд и глобата - с обществено порицание;
6. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) пробацията за ненавършилите 16-годишна възраст непълнолетни - с обществено порицание.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесет годишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:
1. (доп.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна, доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;
2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години.
(3) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) В пределите по предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно правилата на глава пета.
Чл.64. (1) (изм.,ДВ,бр.107 от 1996 г.) Когато определеното наказание е лишаване от свобода по-малко от една година и неговото изпълнение не е отложено по чл.66, непълнолетният се освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява във възпитателно училище-интернат или му налага друга възпитателна мярка, предвидена в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
(2) (изм.,ДВ,бр.107 от 1996 г.) По предложение на прокурора или на съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните съдът може и след постановяване на присъдата да замени настаняването във възпитателно училище-интернат с друга възпитателна мярка.
(3) Правилото на ал.1 не се прилага:
а) когато непълнолетният е извършил престъпление по време на изтърпяване наказанието лишаване от свобода и
б) когато е осъден, след като е навършил пълнолетие.
(4) Правилото на ал.1 не се прилага и в случаите на повторно осъждане, ако съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на дееца се налага той да изтърпи наказанието лишаване от свобода и когато:
а) неговият срок не е по-малък от шест месеца или
б) ако деецът вече е изтърпял наказание лишаване от свобода.
Чл.65. (1) Непълнолетните до навършване на пълнолетие изтърпяват наказанието лишаване от свобода в поправителен дом.
(2) След навършване на пълнолетие те се преместват в затвор или в трудово-поправително общежитие. За довършване на тяхното образование или квалификация по предложение на педагогическия съвет с разрешение на прокурора те могат да бъдат оставени в поправителния дом до навършване на двадесет години.

Чл.66. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;попр.,бр.31 от 1982 г.; изм.,бр.92 от 2002 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.
(2) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години.
(3) (отм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.)
(4) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или учи.
Чл.67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.
(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния районен съд.
(3) (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови пробация през изпитателния срок.
(4) (отм.,пред.ал.3,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.
Чл.68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок, осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.
(2) Ако при условията на ал.1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.
(3) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г., бр.92 от 2002 г.) Ако условно осъденият не изпълнява определената му пробация по реда на чл.67, ал.3 без основателна причина, съдът постановява да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода.
(4) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.
Чл.69. (1) По отношение на лице, осъдено условно за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, изпитателният срок е от една до три години.
(2) По отношение на такова лице в случаите на ал.1 на предходния член съдът може да постанови то да бъде освободено отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено.
Чл.69а. (нов,ДВ,бр.28 от 1982 г.) В случаите по чл.68, ал.2, 3 и 4 и чл.69, ал.2, ако осъденият в изпитателния срок извърши ново престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, или продължава да не работи и да не учи без основателна причина, той изтърпява останалата част от наказанието.

Чл.70. (1) (изм.,ДВ,бр.153 от 1998 г.) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.
(2) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Разпоредбата на ал.1 се прилага и по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив, ако е изтърпяно фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години.
(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.
(4) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7.
(5) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 или 7.
(6) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г., бр.92 от 2002 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца, за което време съдът може да постанови пробация.
(7) (доп.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.
(8) (попр.,ДВ,бр.29 от 1968 г.) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал.5 на този член.
(9) Срокът за реабилитация по чл.86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.
Чл.71. (1) Съдът може предсрочно да освободи осъдения на лишаване от свобода непълнолетен, ако се е поправил, след като е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание.
(2) По отношение на лице, осъдено за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, след навършване на пълнолетието относно действието на предсрочното освобождаване се прилагат разпоредбите на чл.70.
Чл.72. (отм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.)
Чл.73. (1) По отношение на предсрочно освободените съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок на съответната наблюдателна комисия, а за непълнолетните - на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
(2) Когато това е необходимо, съдът възлага надзора и възпитателните грижи на определена обществена организация с нейно съгласие или на определено лице, като уведомява за това наблюдателната или местната комисия.
(3) Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и поведението на предсрочно освободените се осъществява от районния съд по местоживеенето им.
(4) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл.74. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание - да опрости или замени.

Чл.75. (отм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.)
Чл.76. (отм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.)

Чл.77. (отм.,ДВ,бр.105 от 1991 г.)

Чл.78. В случаите, посочени в чл.61, непълнолетният може да бъде освободен от наказателна отговорност, като се приложи съответната възпитателна мярка.

Чл.78а. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г., бр.21 от 2000 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до хиляда лева, когато са налице едновременно следните условия:
а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
(2) (отм.,ДВ,бр.21 от 2000 г.)
(3) (отм.,ДВ,бр.21 от 2000 г.)
(4) Съдът, който налага глобата по ал.1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.
(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

Чл.78б. (отм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.)

Чл.79. (1) Наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват:
1. когато деецът умре;
2. когато е изтекла предвидената от закона давност;
3. когато е последвала амнистия.
(2) Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпление против мира и човечеството.
Чл.80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:
1. (изм.,ДВ,бр.31 от 1990 г., бр.153 от 1998 г.) двадесет години за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор и 35 години за убийство на две или повече лица;
2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;
3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;
4. (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и
5. две години за всички останали случаи.
(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл.63.
(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.
Чл.81. (1) Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт.
(2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за разследване, и то спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
(3) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срока, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.
Чл.82. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли:
1. (изм.,ДВ,бр.153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;
2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години;
3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години;
4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и
5. две години за всички останали случаи.
(2) Давността за изпълнението на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл.66 - от влизане в сила на присъдата или определението по чл.68.
(3) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.
(4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в ал.1.
(5) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство.
Чл.83. Амнистията заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобождава от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления.
Чл.84. (1) За престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, наказателното преследване не се възбужда, макар давността да не е изтекла, ако не се подаде тъжба в шест месечен срок от деня, когато пострадалият узнае, че престъплението е извършено.
(2) Ако пострадалият умре, преди да е изтекъл тоя срок, тъжбата може да се подаде от неговите наследници до изтичането му.
(3) За тези престъпления наказанието не се изпълнява, ако тъжителят е поискал това, преди да започне неговото изпълнение.

Чл.85. (1) Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството.
Чл.86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:
1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;
2. (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) когато е осъдено на лишаване от свобода до три години, на поправителен труд или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на отложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършило друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;
3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и
4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.
Чл.87. (1) Вън от случаите по предходния член всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание:
1. ако е имал добро поведение и
2. ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.
(2) Съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини.
(3) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Когато наред с наказанието лишаване от свобода или поправителен труд е наложено и наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7, или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.
Чл.88. Реабилитация може да се иска и от наследниците на осъдения след неговата смърт, ако той е имал право на това.
Чл.88а. (нов,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
(1) (доп.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл.82, ал.1, и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.
(2) Когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл.66, срокът по ал.1 не може да бъде по-малък от десет години.
(3) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал.1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.
(4) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.
(5) (пред. ал.4,ДВ,бр.89 от 1986 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат по отношение на осъдените за тежки престъпления против Републиката и за престъпления против мира и човечеството.

Чл.89. По отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови:
а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер;
б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение;
в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологическо заведение.
Чл.90. (1) Принудителното лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на неговото психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред.
(2) Принудителното лекуване в специална психиатрична болница или в специално отделение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на своето психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се явява особено опасен за обществото или за своите близки. В тези случаи лицето се държи под усилен надзор, изключващ възможността то да извърши ново общественоопасно деяние.
Чл.91. (1) Прекратяването и изменяването на постановената принудителна медицинска мярка става от съда, когато това се налага от настъпила промяна в състоянието на болния или от нуждите на неговото лекуване.
(2) Във всички случаи след изтичане на шестмесечен срок от настаняването в лечебното заведение съдът се произнася за прекратяване, продължаване или заменяване на принудителното лечение.
Чл.92. (1) Когато престъплението е извършено от лице, което страда от алкохолизъм или от друга наркомания, съдът може наред с наказанието да постанови и принудително лекуване.
(2) Когато е наложено наказание без лишаване от свобода, принудителното лекуване се извършва в медицински заведения със специален лечебен и трудов режим.
(3) Принудителното лекуване на осъдените на лишаване от свобода се провежда през време на изпълнение на наказанието. Срокът за принудителното лекуване се приспада от срока на лишаването от свобода.
(4) Когато това е необходимо, съдът може да постанови лекуването да продължи и след освобождаването на осъдения от мястото за лишаване от свобода - в медицинските заведения, указани в ал.2.
(5) Принудителното лекуване се прекратява от съда, когато неговото продължаване не е повече необходимо.

Чл.93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:
1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:
а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;
б) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус.
2. (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.
3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.
4. (доп.,ДВ,бр.51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.
5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.
6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.
7. (доп.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.
11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяването на тяхното прекратяване.
12. (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) престъплението е извършено от "две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.
13. (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.
14. (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.; изм.,бр.21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.
15. (нова,ДВ,бр.7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:
а) служба в учреждение на чужда държава;
б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;
в) (доп.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд.
16. (нова,ДВ,бр.21 от 2000 г.) "Наркотични вещества" са всички упойващи и психотропни вещества - високорискови и рискови - по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
17. (нова,ДВ,бр.21 от 2000 г.; доп.,бр.92 от 2002 г.) "Прекурсор" е всяко вещество по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и всяко химическо вещество по смисъла на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори.
18. (нова,ДВ,бр.21 от 2000 г.; доп.,бр.92 от 2002 г.) "Незаконен трафик" е всяка незаконна дейност или действия, свързани с растения, съдържащи наркотични вещества, с наркотични вещества и прекурсори, с биологични, химически и радиационни оръжия, с взривни вещества, радиоактивни материали, токсични и химически вещества и техните прекурсори, с биологични агенти и токсини.
19. (нова,ДВ,бр.21 от 2000 г.) "Аналог" е всяко вещество, което не е включено в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие в човешкия организъм.
20. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.
21. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) "Компютърна информационна система" е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни.
22. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) "Компютърни информационни данни" е всяко представяне на факти, информации или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително такава програма, която е в състояние да направи така, че дадена компютърна система да изпълни определена функция.
23. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) "Доставчик на компютърно-информационни услуги" е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели.
24. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) "Платежен инструмент" е веществено средство, различно от законно платежно средство (банкнота или монета), позволяващо, поради специфичната си природа самостоятелно или във връзка с друго средство, на титуляря да прехвърля пари или парична стойност, като например дебитна карта, кредитна карта, електронно портмоне или друга карта, издадена от финансова институция, чек или пътнически чек.

Чл.94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

Чл.95. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;доп.,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) Който с цел да бъде съборена, подронена или отслабена властта в Републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
Чл.96. (1) (доп.,ДВ,бр.41 от 1985 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.;доп.,бр. 50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) Който с цел да подрони или отслаби властта в Републиката или да й създаде затруднения лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(3) (нова,ДВ,бр.41 от 1985 г.;доп.,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) Който с целта по ал.1 чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно деяние причини смърт на едно или повече лица, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, с доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Чл.97. (доп.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) Който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно престъпление по чл.349 или 350, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
Чл.97а. (нов,ДВ,бр.41 от 1985 г.)
(1) Който с целта по чл.96 задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл.98. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който подбужда чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против Републиката, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши действие с цел да предизвика война или друго враждебно действие против Републиката.
Чл.99. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;доп.,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) Който лиши от живот представител на чужда държава с цел да предизвиква война или международни усложнения срещу Републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
(2) За тежка телесна повреда на такова лице със същата цел наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
Чл.100. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;доп.,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) Български гражданин, който във време на обявена или започната война постъпи доброволно в редовете на неприятелска войска или въоръжена група или участвува във враждебно действие против Републиката, или под каквато и да е форма премине на страната на неприятеля, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Същото наказание се налага и на български гражданин, който по какъвто и да е начин подпомага чужда държава или обществена група в чужбина при провеждане на военни или други враждебни действия против Републиката.
Чл.101. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Български гражданин, който напусне страната или откаже да се върне в страната с цел да се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи във вреда на Републиката, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) Ако деянието е извършено от военнослужащ, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
Чл.102. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който с цел да намали отбранителната способност на Републиката предизвика бунт или неподчинение в българската войска или бягство от нея, или със същата цел разстрои подготовката или снабдяването й, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(2) (доп.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици или ако то е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Чл.103. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация, умишлено ги води във вреда на Републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години.
Чл.104. (1) (доп.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.
(3) (изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г.,бр.99 от 1989 г.,бр.10 от 1993 г.) Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на Републиката и особено нейната безопасност. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се приема от Народното събрание и се обнародва в "Държавен вестник".
Чл.105. (1) Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(2) Деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта.

Чл.106. (доп.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
Чл.107. Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл.108. (изм.,ДВ,бр.99 от 1989 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до тридесет лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до десет лева.
Чл.108а. (нов,ДВ,бр.92 от 2002 г.)
(1) Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции, извърши престъпление по чл.115, 128, чл.142, ал.1, чл.216, ал.1, чл.326, чл.330, ал.1, чл.333, чл.334, ал.1, чл.337, ал.1, чл.339, ал.1, чл.340, ал.1 и 2, чл.341а, ал.1-3, чл.341б, ал.1, чл.344, чл.347, ал.1, чл.348, чл.349, ал.1 и 3, чл.350, ал.1, чл.352, ал.1, чл.354, ал.1, чл.356е, ал.1, чл.356з, се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт - с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
(2) Който по какъвто и да е начин, пряко или косвено, събира или предоставя средства за осъществяване на деянието по ал.1, като знае или предполага, че те ще бъдат използвани с такава цел, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба до тридесет хиляди лева.
(3) Предметът на престъплението по ал.2 се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.
Чл.109. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г., бр.92 от 2002 г.) Който образува или ръководи организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва престъпления по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.
(2) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Който членува в такава група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.
(3) (доп.,ДВ,бр.95 от 1975 г.; изм.,бр.92 от 2002 г.) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл.55.
(4) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Не се наказва участник в групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.
Чл.110. (изм.,ДВ,бр.99 от 1989 г., бр.92 от 2002 г.) За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106, 107 и чл. 108а, ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до шест години.
Чл.111. (отм.,ДВ,бр.99 от 1989 г.)
Чл.112. (отм.,ДВ,бр.99 от 1989 г.)
Чл.112а. (нов,ДВ,бр.41 от 1985 г.;отм.,бр.99 от 1989 г.)
Чл.113. (отм.,ДВ,бр.99 от 1989 г.)

Чл.114. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г., бр.92 от 2002 г.) За престъпления по тази глава съдът може да постанови пробация, както и лишаване от права по чл.37, точки 6-10.
(2) (доп.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) За престъпления по чл.95-107, чл.108а и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл.115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.
Чл.116. (1) (пред.чл.116,ДВ,бр.62 от 1997 г.) За убийство:
1. (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползващо се с международна защита;
2. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на Полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;
3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;
4. (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;
5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;
6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;
7. с користна цел;
8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;
9. извършено предумишлено;
10. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
11. (пред.т.10,ДВ,бр.92 от 2002 г.) извършено по хулигански подбуди и
12. (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.; пред.т.10,изм.,бр.92 от 2002 г.) представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
В случаите по точки 11 и 12 съдът може да постанови и пробация.
(2) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) За убийство на съдия, прокурор, следовател или на лице от състава на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Чл.117. (1) Приготовление за убийство по чл.115 и 116 се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство.
Чл.118. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл.115 - лишаване от свобода от една до осем години, а в случаите на чл.116 точки 1-6 - лишаване от свобода от три до десет години.
Чл.119. За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Чл.120. За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до три години.
Чл.121. За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.
Чл.122. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действащо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Чл.123. (1) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(2) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.
(3) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал.1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал.3 - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.
Чл.124. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.
(2) (нова,ДВ,бр.95 от 1975 г.;изм.,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго тежко противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.
(3) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.; изм.,бр.92 от 2002 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може да наложи и пробация.
(4) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Когато деянието по ал.1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.
Чл.125. Не се наказва майка, която по непредпазливост причини смърт на своята недородена или току-що родена рожба.
Чл.126. (1) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън здравните заведения, определени от Министерството на народното здраве и социалните грижи, или в нарушение на установените от министерството правила, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(2) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до осем години.
(3) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.
(4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество.
(5) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години.
(6) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години.
Чл.127. (1) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.
(3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.
(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл.128. (1) Който причини другиму тежка телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройството на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Чл.129. (1) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.
Чл.130. (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;попр.,бр.31 от 1982 г.;изм., бр.10 от 1993 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба до три лева.
(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.
Чл.131. (1) (пред.чл.131,ДВ,бр.62 от 1997 г.) За причиняване на телесна повреда:
1. (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползуващо се с международна защита;
2. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;
3. на майка или на баща;
4. (доп.,ДВ,бр.95 от 1975 г.,бр.62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;
5. (изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;
6. (нова,ДВ,бр.95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл.128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;
7. (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна;
8. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
9. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост;
10. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) с користна цел;
11. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;
12. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) по хулигански подбуди
наказанието е лишаване от свобода: от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл.130, ал.1 и до една година или поправителен труд по чл.130, ал.2.
(2) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) За причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател или на лице от състава на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода:
1. от пет до петнадесет години при тежка телесна повреда;
2. от три до десет години при средна телесна повреда;
3. от една до пет години при лека телесна повреда по чл.130, ал.1;
4. до три години при лека телесна повреда по чл.130, ал.2.
Чл.131а. (пред. ал.2 на чл.131,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм.,бр.89 от 1986 г.) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до дванадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до осем години. Съдът може да постанови и пробация.
Чл.132. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;доп.,бр.89 от 1986 г.) За телесна повреда, в случаите по чл.131а, причинени другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:
1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;
2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;
3. лишаване от свобода три месеца или поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл.130, ал.1;
4. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) поправителен труд до шест месеца или глоба до три лева по чл.130, ал.2.
(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Чл.133. Който причини другиму по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.
Чл.134. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немърливо изпълнение на занятие или на друга правна регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва:
1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и
2. с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд при средна телесна повреда.
(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който по непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява.
(3) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до пет години при тежка телесна повреда или лишаване от свобода до три години при средна телесна повреда.
(4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.
Чл.135. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до двеста лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Ако в случая на предходната алинея заразените са непълнолетни лица до 16-годишна възраст или са заразени повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години или глоба до петстотин лева.
(3) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.
(4) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.
(5) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до триста лева, налагана по административен ред.
(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.

Чл.136. (1) Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Когато с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.
Чл.137. Който изложи лице, лишено от възможността да се самозапазва поради малолетство, престарялост, болест или изобщо по своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Чл.138. Който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.
Чл.139. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до два лева.
Чл.140. Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.
Чл.141. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или на родилка без уважителна причина, се наказва с поправителен труд или с глоба до три лева.
(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.
(3) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с поправителен труд или с глоба до три лева.

Чл.142. (нов,ДВ,бр.50 от 1995 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Който отвлече лице с цел противозаконно да го лиши от свобода, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
(2) Наказанието е лишаване от три до десет години, когато:
1. деецът е бил въоръжен;
2. деянието е извършено от две или повече лица;
3. (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) отвлеченото лице е бременна жена или не е навършило 18 години;
4. отвлеченото лице се ползва с международна защита;
5. деянието е извършено по отношение на две или повече лица.
6. (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност, от служител в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност, от лице, което действа по поръчка на такава организация или се представя, че действа по такава поръчка, от лице от състава на Министерството на вътрешните работи или лице, което се представя за такова;
7. (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.; доп.,бр.92 от 2002 г.) отвличането е с користна цел или с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната;
8. (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.; изм.,бр.92 от 2002 г.) деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група по чл.321а или организирана престъпна група.
(3) Ако от деянието по ал.1 и 2 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.
(4) Ако деянието е извършено повторно или към отвлеченото лице е проявена особена жестокост, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
Чл.142а. (пред. чл.142,ДВ,бр.50 от 1995 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му, или от лице по чл.142, ал.2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.
(3) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по отношение на бременна жена, малолетно или непълнолетно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.
(4) (пред.ал.3,изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, или ако лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в здравно заведение за душевно болни.
(5) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.;отм.,бр.50 от 1995 г.)
(6) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.;отм.,бр.50 от 1995 г.)

Чл.143. (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.)
(1) (пред.чл.143,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
(2) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.
(3) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Когато в случаите по предходната алинея принудата се упражнява по отношение на съдия, прокурор, следовател или лице от състава на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.
Чл.143а. (нов,ДВ,бр.41 от 1985 г.)
(1) Който задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.
(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години.
(3) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено от лице по чл.142, ал.2, точки 6 и 8, наказанието е:
1. по ал.1 - лишаване от свобода от две до десет години;
2. по ал.2 - лишаване от свобода от пет до дванадесет години.
Чл.144. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г., бр.92 от 2002 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване не би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международна защита, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до двеста лева.
(3) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако деецът се е заканил с убийство или деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация.

Чл.145. (1) (пред. чл.145,изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до пет лева.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, а когато от деянието са настъпили тежки последици - с лишаване от свобода до една година.
Чл.145а. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.)
(1) Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.
(2) Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди лева.
(3) В случаите по предходната алинея съдът може да постанови лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7.

Чл.146. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г., бр.21 от 2000 г.) Който окаже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.
(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.
Чл.147. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г., бр.21 от 2000 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му препише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.
(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.
Чл.148. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г) За обида:
1. нанесена публично;
2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;
3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му;
4. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г., бр.21 от 2000 г.) от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, наказанието е глоба от три хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г., бр.21 от 2000 г.) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание.
(3) В случаите на ал.1, т.1 може да намери приложение ал.2 на чл.146.
Чл.148а. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.; изм.,бр.21 от 2000 г.) Който разгласи устно, чрез печатни произведения или по друг начин данни, обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи, се наказва с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

Чл.149. (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.107 от 1996 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвокупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до пет години.
(2) (изм.,ДВ,бр.107 от 1996 г.) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.
(3) (изм.,ДВ,бр.107 от 1996 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.
(4) (нова,ДВ,бр.107 от 1996 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:
1. ако е извършено от две или повече лица;
2. (отм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.)
3. (отм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.)
4. (отм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.)
(5) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години:
1. ако е блудствано с две или повече малолетни лица;
2. ако е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство;
3. ако представлява опасен рецидив.
Чл.150. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.,бр.107 от 1996 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвокупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до пет години, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от две до осем години.
Чл.151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.
(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Чл.152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:
1. лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;
2. като го принуди към това със сила или заплашване;
3. като го приведе в безпомощно състояние, се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до седем години.
(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:
1. (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) ако изнасилената не е навършила осемнадесет години;
2. ако тя е низходяща сродница;
3. (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.
(3) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:
1. ако е извършено от две или повече лица;
2. ако е причинена средна телесна повреда;
3. ако е последвал опит за самоубийство;
4. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) ако е извършено с цел въвличане в последващи развратни действия или проституция;
5. (пред.т.4,ДВ,бр.92 от 2002 г.) ако представлява опасен рецидив.
(4) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г., бр.92 от 2002 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години:
1. ако изнасилената не е навършила четиринадесет години;
2. ако е причинена тежка телесна повреда;
3. ако е последвало самоубийство;
4. ако представлява особено тежък случай.
Чл.153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Чл.154. Съвокуплението между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.
Чл.155. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г., бр.92 от 2002 г.) Който склонява друго лице към проституция, блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от триста до шестстотин лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който предоставя систематически помещения на различни лица за полови сношения или за блудствени действия, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от петдесет лева до петстотин лева.
(3) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.; изм.,бр.92 от 2002 г.) Когато деянията по ал.1 и 2 са извършени с користна цел, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева.
(4) (нова,ДВ,бр.21 от 2000 г.) Който е склонил или принудил друго лице към употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с цел проституиране, свожда към съвокупление, хомосексуални действия или блудствени действия, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева.
(5) (нова,ДВ,бр.21 от 2000 г.) Когато деянието е извършено:
1. (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
2. по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем;
3. по отношение на повече от две лица;
4. повторно,
наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от сто хиляди до триста хиляди лева.
(6) (пред. ал.3,изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.; пред.ал.4,бр.21 от 2000 г.) Който въвлече малолетни лица в развратни действия, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.
(7) (пред.ал.4,ДВ,бр.62 от 1997 г.; пред.ал.5,бр.21 от 2000 г.; изм.,бр.92 от 2002 г.) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и пробация.
Чл.156. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.)
(1) (пред.чл.156,изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия, се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.
(2) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, когато:
1. отвлеченото лице не е навършило 18 години;
2. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия, или
3. отвличането е с цел лицето да бъде предоставено за развратни действия извън границата на страната.
Чл.157. (1) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,бр.92 от 2002 г.) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използва положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години, както и с обществено порицание.