Чл.1. С тази наредба се урежда редът за установяване и прилагане на намалено работно време за работниците и служителите, които работят при вредни за здравето условия или извършват работа при специфични условия.
Чл.2. (1) (изм.,ДВ,бр.1 от 1995 г., бр.35 от 2001 г.) Предложения за установяване на намалено работно време се правят от работодателите или отрасловите (браншовите) представителни синдикални организации и се внасят в Министерството на труда и социалната политика и в Министерството на здравеопазването.
(2) Предложенията следва да съдържат:
1. описание на технологичния процес и свързаните с него рискови фактори, видовете дейности и производства и работните места, за които се отнася предложението;
2. данни за професионалните и общите заболявания и за трудовия травматизъм през последните 5 години с анализ на причините и връзката им с конкретна работна среда;
3. информация за организационно-техническите възможности за намаляване и отстраняване на съществуващите вредности и сроковете за реализирането им;
4. броя на работниците и служителите по длъжности и професии, за които се отнася предложението.
(3) Към предложението се прилагат:
1. (изм.,ДВ,бр.35 от 2001 г.) сертификати за контрол, издадени от юридически лица (органи), акредитирани от Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация";
2. (изм.,ДВ,бр.35 от 2001 г.) документацията по оценката на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите съгласно изискванията на чл.20, ал.3 от Наредба No 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (ДВ,бр.47 от 1999 г.).
3. (доп.,ДВ,бр.1 от 1995 г.) становище на съответните синдикални организации, а когато предложението се прави от синдикалните организации по ал.1 - и становище на съответните работодатели;
4. (изм.,ДВ,бр.35 от 2001 г.) становище на областната инспекция по труда и на ХЕИ.
Чл.3. (изм.,ДВ,бр.35 от 2001 г.) Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването изискват становище по постъпилите предложения и от съответното министерство или друго ведомство съобразно отрасловата му компетентност.
Чл.4. (изм.,ДВ,бр.1 от 1995 г., бр.35 от 2001 г.) Министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването внасят в Министерския съвет обобщен доклад със становище по постъпилите предложения, както следва:
1. до 1 юни - за предложенията, внесени не по-късно от 31 март;
2. до 1 декември - за предложенията, внесени не по-късно от 30 септември.
Чл.5. (изм.,ДВ,бр.35 от 2001 г.) Министерството на труда и социалната политика уведомява съответните вносители за неприетите предложения.
Чл.6. (изм.,ДВ,бр.35 от 2001 г.) Работниците и служителите ползват намалено работно време само в дните, когато работят не по-малко от половината от установеното работно време в производства, дейности и работни места, за които е въведено намалено работно време. Това изискване не се отнася за работещите при йонизиращи лъчения.
Чл.7. Продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е равна на дневната, но не повече от установената в чл.140, ал.1 от Кодекса на труда.
Чл.8. При отстраняване на вредните фактори или специфичните условия на труд, на чиято основа е установено намаленото работно време, работодателят е длъжен да направи предложение за отменянето му. Намаленото работно време се отменя по реда на неговото установяване.

§ 1. Актовете на Министерския съвет, с които на основание чл.41 от Кодекса на труда от 1951 г. и чл.137, ал.1, т.1 от Кодекса на труда от 1986 г. до влизането в сила на тази наредба е установено намалено работно време без определен срок, действат до 31 декември 1994 г.
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл.137, ал.1, т.1 от Кодекса на труда.
§ 3. (изм.,ДВ,бр.35 от 2001 г.) Министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването съобразно своята компетентност дават указания за решаване на възникнали въпроси по прилагането на тази наредба.
§ 4. (изм.,ДВ,бр.35 от 2001 г.) Контролът по прилагането на тази наредба се възлага на контролните органи на Министерството на труда и социалната политика.