1. Увод

Съгласно чл.20 от Конституцията на Република България държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика.
Програмата на правителството на Република България за периода 1997 - 2001 г. изисква да се извърши решителен прелом в регионалното развитие, като за целта се постави началото на политика за:
- преодоляване на регионалните диспропорции;
- намаляване броя на общините и регионите, достигнали критично равнище на бедност, безработица, обезлюдяване, екологични неблагополучия, социални и етнически напрежения;
- прилагане на диференциран регионален подход в структурната реформа;
- разработване на проекти за участие в европейски програми за регионално развитие и трансгранично сътрудничество.
Народното събрание на Република България прие през март 1999 г. Закон за регионалното развитие (ДВ,бр.26 от 1999 г.), който регламентира органите за управление на регионалното развитие, видовете планови документи за регионално развитие, тяхното съдържание и сроковете за разработване, както и ресурсното му осигуряване. В изпълнение на закона правителството определи критериите за определяне на районите за целенасочено въздействие⁽¹⁾ и териториалния им обхват⁽¹⁾ и прие Правилник за организацията и дейността на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет и на областните съвети за регионално развитие⁽³⁾.
Съобразявайки се с количествените и качествените характеристики на регионите в европейските държави и във връзка с изискванията за прилагане на програми на ЕС, за нуждите на Националния план за регионално развитие Съветът за регионално развитие към МС утвърди на свое заседание на 2 юни 1999 г. териториалния обхват на 6 района за планиране, предложен на основание чл.9, ал.4 и 5 от Закона за регионалното развитие.
Националният план за регионално развитие е основен инструмент за формирането на цялостна, дългосрочно ориентирана и ресурсно осигурена политика на регионално развитие, основана на балансиране на националните, регионалните и местните интереси и приоритети. Необходимостта от такава политика не се поставя под съмнение и се обуславя от това, че регионалните различия пораждат социални, политически и икономически проблеми, че националната икономика е силно зависима от своите регионални съставки и че само пазарните сили не могат да осигурят балансирано регионално развитие. От друга страна, той е отговор на изискванията, свързани с присъединяването на България към Европейския съюз в областта на регионалната политика и социално-икономическото сближаване и с възможностите за използване на предприсъединителните инструменти на Европейския съюз.
Националният план за регионално развитие е съвкупност от областните планове, разработвани въз основа на зададени от националното ниво правила, принципи, цели и приоритети. Областните планове, които формират конкретното съдържание на плана, от своя страна отразяват инициативата на областните администрации и местните власти, неправителствения сектор и всички други значими партньори в регионалното развитие. Националният план за регионално развитие не е план за всичко, което става (и се предвижда) на територията на България. Той не е и териториална проекция на секторните (ведомствените) стратегии, програми и планове, макар че между тях съществува взаимна връзка и че в плана са включени редица проекти с национално значение, които имат изразено въздействие върху регионалното развитие. Националният план за регионално развитие (и съответно областните планове) не е и план, въз основа на който да става финансирането на общините. Той търси преди всичко решаване на приоритетни проблеми на развитието с надобщинско значение.
Основната функция на Националния план за регионално развитие е да подчини инициативите на местно ниво и на централните ведомства на една обща логика (стратегия) и последователност на осъществяване, която да осигури мобилизиране и пълноценно използване на ограничените ресурси на всички равнища.
Националният план за регионално развитие се разработва за 7-годишен период. Това позволява той да очертае стратегическите насоки за развитие на национално и регионално ниво за сравнително продължителен период. Чрез годишните предложения и предвидената процедура за мониторинг и актуализация той се свързва с възможностите за финансиране от бюджета и от други източници в краткосрочен аспект. Това определя различните изисквания към степента на детайлност и финансово обвързване на предложенията за първата и за следващите години на плана.
Националният план за регионално развитие е тясно свързан с Националния план за икономическо развитие, изготвян в рамките на Специалната подготвителна програма за структурните фондове на Европейския съюз в България. Тази връзка е регламентирана и в Закона за регионалното развитие. Те се съгласуват по отношение на целите, стратегията и приоритетите, заложени в тях. За предложенията, включени в Националния план за икономическо развитие (по-специално в неговия раздел, посветен на балансираното и устойчиво регионално развитие), които са част от предвидените действия в Националния план за регионално развитие, е възможно да се търси финансиране от предприсъединителните инструменти на ЕС. Националният план за регионално развитие и разделът за регионално развитие на Националния план за икономическо развитие са съвместими по отношение на предвижданите мерки, но се различават по техния обхват, в т.ч. териториален. Предвижданите финансови ресурси от ЕС за регионално развитие налагат, поне в периода 2000 - 2002 г., мерките за регионално развитие, финансирани от ЕС, да бъдат концентрирани в ограничен брой райони за планиране.

2. Диагноза на състоянието: регионални различия и проблеми на регионалното развитие и политика

Анализите от периода 1990 - 1998 г., в т.ч. и специално осъществените във връзка с изготвянето на Националния план за регионално развитие, очертават редица проблеми и тенденции в регионалното развитие, които са анализирани на три равнища в зависимост от наличната статистическа информация и спецификата на проблемите: райони за планиране, области и общини.
2.1. Регионални различия и проблеми
Като резултат от естествените условия, от наследената социално-икономическа и териториална структура, от политиката в миналото и от динамиката на развитието през периода на прехода съществуват изразени диспропорции (регионални различия) в икономическото развитие, заетостта, доходите и качеството на живот на населението като цяло:
- Разликата между водещия (Югоизточния) и най-слабия (Североизточния) район за планиране по отношение на БВП на един жител (1997 г.) е 1,14 пъти, като стойностите на отделните райони се движат от 96 % (Южния централен) до 110 % (Югоизточния) спрямо средната стойност за страната. По-изразени са различията по области - разликата между водещата (Бургас) и най-слабата област (Пазарджик) е 1,4 пъти. 16 от 28-те области са със стойности под средните за страната, в т.ч. 14 - в диапазона от 90 до 99 %, и 2 - в диапазона 85 - 90 % (Пазарджик и Софийска).
- Различията по отношение на приходите от дейност на стопанските субекти на един жител (1997 г.) са значително по-силно изразени. Съотношението между водещия (Югозападния) и най-слабия (Северозападния) район за планиране е 3,7 пъти, като стойностите за отделните райони се движат от 43 до 159 % спрямо средното. С най-ниски стойности са Северозападният (43 % от средното), Северният централен (69 %) и Южният централен район (75 %). Разликата между областта с най-висока (София) и най-ниска (Видин) стойност достига 9 пъти. Със стойности под 75 % от средното за страната са 20 области, като 9 от тях имат стойности под 50 % от средните - Видин, Монтана (Северозападен район), Разград, Силистра, Търговище (Североизточен район), Благоевград (Югозападен район), Сливен и Ямбол (Югоизточен район). Различията по този показател са екстремно високи на ниво община. Първите 10 % от общините (26) (големи градове и общини с големи индустриални предприятия) имат средни приходи от дейност на един жител, които са 2 пъти по-високи от средната стойност за страната, а в последните 10 % от общините (селски общини, предимно от Северозападна България и Родопите) те са средно 20 пъти по-малки от средната стойност за страната и около 40 пъти по-малки от средните за първите 26 общини. 75 % от общините в България имат приходи от дейност на стопанските субекти под 50 % от средните за страната, от тях 52 % са с приходи под 25 % от средните.
- Заетостта на населението и безработицата също варират в широки граници. Разликата между района с най-ниско (Югозападен) и района с най-високо (Северозападен) равнище на безработица към август 1998 г. е 2,5 пъти (7,8 % срещу 19,6 %). Стойностите за отделните райони за планиране варират спрямо средното за страната равнище в границите от 62 % до 156 %, като освен в Северозападния район (56 % над средното) са високи също и в Североизточния (24 % над средното). Вариацията на равнището на безработица по области е по-силно изразена. Разликата между областта с най-ниско и с най-високо равнище на безработица е 5,1 пъти (София - 4,3 %, Разград - 22,2 %). Равнището на безработица по области е в границите от 34 % до 156 % спрямо средното, като със стойности с повече от 25 % по-високи от средната (над 16 % безработица) се характеризират 11 области - Видин (19 %), Враца (19 %) и Монтана (20 %) в Северозападния район, Търговище (24 %), Разград (22 %), Силистра (19 %) и Шумен (17 %) в Североизточния район, Смолян (20 %) и Пазарджик (18 %) в Южния централен район и Ямбол (17 %) и Сливен (16 %) в Югоизточния район. С ниско равнище на безработица се отличават преди всичко областите София (4,3 %), Габрово (6,6 %), Варна (9,4 %) и Бургас (9,8 %). На равнище община различията в безработицата имат екстремен характер. В 10 % от общините с най-ниска безработица стойностите са между 1,5 и 3,5 пъти по-ниски от средните за страната (3,7 - 8,4 %), а в 10 % от общините с най-висока безработица - съответно между 2,2 и 3,5 пъти над средното (от 28,9 до 42,8 %). 95 общини (36 % от общия брой) имат равнище на безработица над 20 %, в т.ч. 21 (8 %) - над 30 %.
- На фона на горните съществени вариации различията в паричните доходи на един жител изглеждат твърде малки. Това се обяснява преди всичко с несъвършенствата на измерване на регионалните различия в доходите като резултат от качеството на наличната информация. Разликата между районите за планиране с най-високи (Югозападен) и с най-ниски (Северозападен) парични доходи на населението е 1,2 пъти, а стойностите за районите варират около средната за страната в диапазона от 92 до 107 %. Разликата между областта с най-високи (София) и най-ниски (Търговище) парични доходи на един жител е 1,9 пъти, а стойностите за областите са в границите на 63 % до 120 % спрямо средната за страната. 2 от областите са със стойности под 75 % от средната (Търговище - 63 %, и Монтана - 71 %) и 4 - със стойности от 75 до 90 % от средната (Разград - 79 %, Силистра - 86 %, Софийска - 84 %, и Пазарджик - 81 %).
- Силно диференцирани са собствените приходи в общинските бюджети на един жител, които могат да се използват освен като косвен измерител за богатството и нивото на развитие, така и като индикатор за възможностите за финансиране на мерки в областта на регионалното развитие от общините. Разликата между района с най-високи (Югозападния) и района с най-ниски стойности (Северния централен) е 1,6 пъти. Само един район има стойности над средните за страната (Югозападният - 131 %), а стойностите на останалите варират между 79 % и 96 % от средната. Разликата между областта с най-високи собствени приходи в общинските бюджети (София) и тази с най-малки (Кърджали) е 3,8 пъти. 20 области имат стойности под средните, в т.ч. 8 са със стойности под 75 % от средните, а 3 от тях - под 50 % (Монтана, Силистра, Благоевград). 10 % от общините с най-високи собствени приходи в общинските бюджети на един жител имат средни приходи близо два пъти по-високи от средните, а 10 % с най-ниски приходи - 5 пъти по-малки от средните. Разликата между средните стойности за двете групи е 9 пъти. В близо половината от всички общини (124) собствените приходи в общинските бюджети са под 50 % от средните за страната.
- Като обобщен измерител за качеството на живот може да се използва прилаганият от UNDP индекс за човешко развитие, който съдържа икономически, социални и демографски компоненти и е изчислен за областите в България през 1999 г. (по данни за 1997 г.). Стойностите варират от 69 % до 114 % спрямо средната. Характерно е, че всички райони за планиране включват едновременно области с по-високи и по-ниски от средните стойности на индекса за човешко развитие, което води до нивелиране на различията в качеството на живот, разглеждано по райони за планиране. В Югозападния район с по-значителни негативни отклонения от средната стойност е Софийска област (23-то място) и област Кюстендил (25-о място), в Южния централен район - областите Пазарджик (27) и Хасково (24), в Югоизточния район - Сливен (28) и Ямбол (18), в Северозападния - Монтана (19) и Видин (16), в Североизточния - Разград (21), Силистра (26), Търговище (20) и Добрич (22). Най-силно е изразено доминирането на области с ниски стойности на индекса за човешко развитие в Северозападния, Североизточния и Югоизточния район. По-високи от средните стойности на индекса за човешко развитие се отчитат в областите Бургас, Габрово, София, Стара Загора, Благоевград, Перник, Велико Търново, Плевен, Кърджали, Пловдив, Ловеч и Варна.
Резултатите от промяната на икономическата система се проявяват неравномерно по територията на страната. Индикатори за адаптивността на отделните части от територията на страната към променящите се изисквания за икономическа дейност са разпределението на чуждестранните инвестиции, степента на на-влизане на частния сектор, развитието на малки и средни предприятия и структурата на регионалните икономики.
- Скоростта на адаптиране на териториалните структури към новите условия е силно диференцирана. Водещи по време на прехода са областите София, Бургас, Пловдив, Варна, Русе, Софийска, Ловеч, Габрово, Благоевград, Стара Загора, Хасково. Те се превръщат в територии с повишена инвестиционна атрактивност, с възможности за развитие на предприемачество и иновации поради засилване на ролята на фактори като местоположение и икономическо многообразие на пространството. Печелещи в периода на преход са и голяма част от вече развитите туристически територии на страната. Процесите на трансформация имат най-ниска скорост и очертават сериозни проблеми в областите Монтана, Враца, Видин, Търговище, Смолян, Силистра, Пазарджик и др. В тези области преобладават общини, силно изостанали в своето социално-икономическо развитие, изпитващи сериозни трудности по отношение на заетостта, доходите, производствената, техническата, социалната и пазарната инфраструктура. По-голямата част от тези общини са гранични или периферно разположени спрямо големите центрове на развитие и настъпващата деформация в тях има силно критичен характер. Силно засегнати са и някои традиционни индустриални райони, в които процесите на преструктуриране водят до закриване на големи предприятия, доминиращи местната икономика.
- Частният сектор навлиза с различна скорост в икономиката на отделните райони на страната. С най-висок дял на заетите в частния сектор се отличават Североизточният (36,3 %) и Северозападният район (35,7 %), а всички останали райони са със стойности под средната (31,9 %), но с близки до нея (29 - 30 %). Разликата между района с най-висока (Североизточен) и най-ниска (Югоизточен) стойност е 1,3 пъти, а вариацията около средната за страната стойност е между 90 % и 114 %. Тези данни скриват по-съществените различия на ниво област. Разликата между областта с най-висока (Шумен) и най-ниска (Перник) стойност е 2,4 пъти, а вариацията около средната стойност е в границите от 54 до 131 %. Най-нисък е делът на заетите в частния сектор (под 90 % от средното) в областите Перник и Кюстендил (Югозападен район), Кърджали, Стара Загора, Смолян и Хасково (Южен централен район), Видин и Враца (Северозападен район) и Бургас (Югоизточен район). Различната степен на навлизане на частния сектор в икономиката е свързана с различната степен на влияние на кризисните явления върху структурата на областните икономики, с различията във възможностите за навлизане на частния сектор и в мащабите на местната инициатива за развитие на частна стопанска дейност и привличане на частни инвестиции и не на последно място - с различната скорост на приватизация в отделните стопански сектори, някои от които са с висока относителна тежест в съответните областни и регионални икономически структури.
- Преките чуждестранни инвестиции са индикаторът, отчитащ най-големите, екстремни регионални различия. Освен че чуждестранните инвестиции са малки като обем в сравнение с централноевропейските страни, те са силно концентрирани. Разликата между района с най-голям и с най-малък обем инвестиции за периода 1992 - 1998 г. достига над 23 пъти. Най-много чуждестранни инвестиции са направени в Югозападния район (54 %), следван от Североизточния (21,5 %) и Северния централен район (9,8 %). На практика инвестициите са концентрирани в отделни области и центрове в тези райони - София (41,6 %) и Софийска област (11,1 %) в Югозападния район, Варна (16,2 %) в Североизточния район, Габрово (3,9 %), Ловеч (3,3 %) и Плевен (2,1 %) в Северния централен район. 15 области са привлекли по-малко от 1 % от общия обем на преките чуждестранни инвестиции, а разликата между областта с най-много и с най-малко инвестиции достига екстремната стойност от над 9000 пъти.
- Един от основните фактори, генериращи проблеми в регионалното развитие и изостряне на регионалните различия, е отрасловата структура на икономиката. Най-силно засегнати са икономиките, доминирани от един или ограничен брой отрасли, свързани с големи предприятия, чието ликвидиране или ограничаване на дейността им води до рязко повишаване на безработицата. Моноструктурността на икономиката е особено изразена на по-ниските нива (общини). Около 40 общини се характеризират с доминиращо значение на староиндустриални отрасли. Тя е характерна и за част от селските райони в страната. По райони за планиране най-висок е делът на заетите в първичния сектор в Югоизточния (12 %), Южния централен (11,6 %) и Североизточния район (10,7 %). От областите с висок дял на първичния сектор се открояват Смолян (30,4 %), Стара Загора (16,5 %), Пазарджик (14,4 %) и Хасково (13,8 %) в Южния централен район, Ямбол (14 %) в Югоизточния, Кюстендил (18,1 %) и Перник (17,3 %) в Югозападния, Търговище (15,5 %), Добрич (15,2 %) в Североизточния район.
- Съществено значение за решаване на проблемите със заетостта и промяна на икономическата структура има развитието на малки и средни предприятия. През 1997 г. предприятията с под 100 заети отчитат прираст на броя на заетите спрямо 1996 г., който е 1 % за предприятията с 50 - 99 заети, 4,4 % за предприятията с 10 - 50 заети и 9,8 % за тези с до 10 заети. В същото време в предприятията с над 100 заети се отчита намаляване на заетите с 13,7 %. В 10-те общини с най-ниска безработица се падат 14,9 малки предприятия на 1000 жители, а в 10-те с най-висока безработица - 6,2. Макар и да не може да се очаква тези предприятия да поемат изцяло нарастващия брой безработни, те могат да смекчат съществено острите проблеми.
Ускоряването на структурната реформа в икономиката има регионално диференциран ефект и води до появата на горещи точки (ареали) на концентрация на социални проблеми. Това са общини с фактическо или очаквано много високо равнище на безработица (над 20 %), локализирани предимно в районите в индустриален упадък, в които се предвижда закриване на големи, понякога доминиращи икономическата структура предприятия. Сходен ефект има и реформата в образованието, здравеопазването, армията и др., като той се съпътства и от ограничаване на достъпа до социални услуги в някои части от територията на страната. Определените като горещи точки на социални проблеми общини са пръснати в отделните райони за планиране. Например от общините с най-високо очаквано равнище на безработица (10) 4 са в Южния централен район, 2 - в Северозападния район, 2 - в Североизточния район и по един в Югозападния и Северния централен район.
Провежданата дълги години политическа, икономическа и регионална политика в съчетание с кризисните явления в българската икономика през годините на прехода задълбочиха проблемите от типа "център - периферия". Периферността има комплексен характер: географска и транспортна изолираност поради недоизградена инфраструктура и силно ограничен обществен транспорт, липса на развити ефективни икономически дейности, висока безработица, процес на обезлюдяване на част от населените места, затруднен достъп до информация, контакти и пазари, ниска обезпеченост с публични услуги. Един от основните фактори обаче са инфраструктурните дефицити. Особено сериозни ограничители са състоянието на пътната мрежа и телекомуникациите, които затрудняват интегрирането на районите помежду им и в европейското пространство, ограничават мобилността на работната сила, понижават достъпа до различни видове услуги.
- Гъстотата на пътната мрежа е по-висока от средната за страната в Североизточния (35,9 км/100 кв. км) и в Северния централен район (34,6 км/100 кв.км), а най-ниска е в Югоизточния район (29,4 км/100 кв.км). По области показателят гъстота на пътната мрежа варира от 26 до 52,5 км/кв. км. Изхождайки от гъстотата на пътната мрежа и от нейната структура, като най-неблагоприятна може да се оцени ситуацията на областите Благоевград (26,9), Бургас (27,3), Монтана (28,5), Пазарджик (26,1), Русе (30,3), Ямбол (29) и Смолян (39,1). Ако за първите 6 от тях неблагоприятната ситуация е свързана с ниската гъстота на пътната мрежа, област Смолян не се обслужва от път I клас и са недостатъчно развити пътищата с регионална функция. Само 7 от 28-те области се обслужват от функционираща автомагистрална мрежа. Съществуват и големи междуобластни различия в развитието на пътната мрежа и транспортното обслужване. Те са типични за областите Ямбол, Монтана, Бургас, Благоевград, Пазарджик и Хасково, където има както добре осигурени в транспортно отношение зони, така и зони с ограничено транспортно обслужване (Странджанската и Сакарската част на областите Бургас, Ямбол и Хасково и Родопската част на област Пазарджик). Сериозен проблем на пътната мрежа е нейното качество и поддържане.
- Състоянието на пътната и железопътната мрежа и недостатъчният брой гранични контролно-пропускателни пунктове са един от основните ограничители за развитие на трансграничното сътрудничество, за отваряне на националното пространство и интегрирането му с европейското. Не е доизградена пътната мрежа тип Е, представляваща част от европейската пътна мрежа, включена в обхвата на европейските коридори.
Железопътната мрежа на страната не е достатъчно "отворена". Граничните преходи не само са недостатъчни на брой, но и параметрите на достигащата до тях инфраструктура са по-ниски в сравнение с вътрешния централен кръг. Жп мрежата не обслужва равномерно страната. При средна гъстота 39 км/1000 кв. км в Рило-Родопския район тя е 16 км/1000 кв. км, а в Югоизточна България - 7 км/1000 кв. км.
В момента функционират 23 ГКПП, в т.ч. по северната граница с Румъния - 8 (един пункт на 76 км), по западната граница с Югославия и Република Македония - 8 (един пункт на 63 км), по южната граница с Турция - 2 (един пункт на 130 км), по черноморската граница - 3 (един пункт на 126 км), и по границата с Гърция - 2 (един пункт на 246 км). Сключени са междуправителствени споразумения за създаване на нови ГКПП със съседните страни (Гърция - 3, Македония - 2, Турция - един). Характерна особеност на пътните връзки в граничните райони е тупиковото завършване към границата на много от пътищата от висок клас. Западната и южната граница преминават почти изцяло през планински територии и изградените в тях пътни връзки са предимно от нисък клас и с неблагоприятни технически параметри от гледна точка на използването им като довеждащи пътища за ГКПП.
- Телефонната плътност (телефонни постове на 1000 ж.) варира в доста широки граници по територията. Разликата между района с най-висока (Югозападния - 448) и районите с най-ниска плътност (Северозападния и Южния централен - 339) е 1,9 пъти. Със стойности значително под средните за страната освен Северозападния са също Югоизточният (349) и Североизточният район (373). Разликата между областта с най-висока (София - 533) и най-ниска плътност (Кърджали - 224) е 2,5 пъти. 20 от областите са със стойности под средните, сред които най-неблагоприятна е ситуацията на Кърджали (58 % от средната стойност), Перник (71 %), Хасково (71 %), Благоевград (76 %) и Пазарджик (77 %).
Демографските проблеми имат силно изразена регионална проява - Република България регистрира в последните години отрицателен естествен прираст от - 0,4 ‰ за 1990 г. до - 7,0 ‰ за 1997 г. През последните години броят на емигрантите е около 30 - 40 хил. годишно, преобладаващата част от които са младо население. В над 1500 населени места е налице сериозно застаряване на трудоспособното население. На фона на бързото намаляване на общия брой на населението в страната протичащите през последните 50 години демографски процеси (естествен прираст, вътрешна миграция и емиграция) доведоха до обезлюдяване на определени територии в страната, най-вече в Северозападна България, селски и планински райони, крайграничните територии.
- Делът на градското население варира в доста широки граници както по райони за планиране (от 57 % в Северозападния район до 80 % в Югозападния), така и по области (от 32,7 % в област Кърджали до 95,7 % в област София). С дял на градското население до 50 % са областите Разград (44 %), Силистра (44 %), Търговище (50 %), Кърджали (32,7 %), Смолян (50 %). Същевременно България се отличава със сравнително балансирана селищна мрежа, особено що се отнася до големите и средноголемите градски центрове. Повишената концентрация на население в столицата (13,5 %) се балансира от наличието на 8 града с над 100 хил. ж., на които се падат 17,8 % от населението. Те са разположени сравнително равномерно по райони за планиране - София в Югозападния район, Пловдив и Стара Загора в Южния централен район, Бургас и Сливен в Югоизточния, Варна и Добрич в Североизточния, Русе и Плевен в Северния централен район. Единствено в Северозападния район няма изявен голям градски център.
- Гъстотата на населението е със силно изявени териториални различия. С най-висока стойност този показател е за Югозападния район (105,77 души/км²), а с най-ниски - за Северозападния (56,95 души/км²) и за Югоизточния (56,97 души/км²). Добре населен, с показател малко над средния за страната е и Южният централен район (75,83 души/км²).
- Нето миграцията е индикатор за условията на живот и за привлекателността на територията. С относително добри положителни стойности на този показател е Югозападният район (2,44 ‰), което е индикатор, че този район привлича население. С отрицателни високи стойности е този показател за Югоизточния район ( - 3,80 ‰).
- Равнището на образованост на населението е индикатор за неговата качествена характеристика, в т.ч. и на трудовия ресурс. С висока степен на образованост (висше и средно образование) е населението в Югозападния район (60,10 %), а с най-висок относителен дял на населението с по-ниско образование - в Североизточния район (60,47 %).
В резултат от политиката на индустриално развитие от близкото минало са се формирали екологичнопроблемни територии. На основание ПМС No 50 от 1994 г. на територията на България са обявени 14 региона с проблеми на околната среда, определени като "горещи точки". Те са свързани предимно с големите градове или големите локализации на индустриални дейности (в т.ч. добивни). Макар и неголеми по териториален обхват, те засягат пряко качеството на живот на населението и влошават инвестиционната атрактивност на съответните райони.
Цялостният анализ показва, че регионални различия се установяват по много показатели, но те се проявяват в по-остра форма предимно на по-ниските териториални равнища. Различията са в по-голяма степен вътрешнорегионални (в рамките на районите за планиране) и вътрешнообластни, отколкото междурегионални (по райони за планиране). До голяма степен това е свързано с относително балансираната селищна мрежа. Проблемните ареали са "пръснати" мозаично в районите за планиране и областите и не са обособени в големи компактни територии, съответстващи на административно-териториалните единици на ниво област или на районите за планиране. Единственото изключение в това отношение е Северозападният район.
Определянето на целите, стратегията и приоритетите на политиката на регионално развитие изисква да се отчетат не само вътрешните междурегионални различия и проблемите на териториалната структура, но и да се оцени мястото на страната в по-широк регионален контекст. Дори и едно най-грубо сравнение между страните от ЕС и България показва, че разликата в нивото на икономическо развитие в сравнение със страните от ЕС е много по-голяма от съществуващите регионални различия в страната. За 1997 г. БВП на един жител (по текущи цени) на България е 8 пъти по-малък от този на "най-бедната" страна - членка на ЕС, и 17 пъти по-малък от средното за ЕС. Сравнението на районите в България по този показател показва разлика между районите с максимална и минимална стойност от 1,14 пъти. По друг икономически показател, който се характеризира с по-голяма диференциация - приходи от дейност на един жител - "най-слабият" район има стойност 2,3 пъти по-ниска от средната за страната и 3,7 пъти по-ниска от тази на "най-силния" район.
2.2. Основни характеристики и проблеми на районите за целенасочено въздействие и на районите за планиране

Законът за регионалното развитие предвижда обособяването на два различни по същност, териториален обхват и функции вида райони. Районите за целенасочено въздействие са определени с акт на Министерския съвет и в Националния план за регионално развитие се използват за определяне на специфични цели, групиране на мерките и инструментите и оценка на финансовите ресурси. При усъвършенстване на финансовия инструментариум на регионалното развитие за тях ще могат да бъдат прилагани специфични за отделните видове райони мерки.
Според закона основните функции в областта на регионалното развитие са възложени на областите, които изготвят областни планове и в които се формират областни съвети за регионално развитие. Решаването на задачи с надобластно значение и постигането на цялостен подход в регионалното развитие, както и отговарянето на изискванията на Европейския съюз за предоставяне на средства за регионално развитие изискват формирането на по-големи регионални единици, в които да се осъществява планирането на регионалното развитие. Въз основа на създадената в Закона за регионалното развитие възможност са формирани 6 района за планиране, чийто териториален обхват е утвърден от Съвета за регионално развитие към Министерския съвет. Към Съвета за регионално развитие са създадени комисии за всеки от тези райони за планиране.
2.2.1. Райони за целенасочено въздействие
2.2.1.1. Видове райони за целенасочено въздействие
В съответствие със Закона за регионалното развитие районите за целенасочено въздействие са определени от Министерския съвет за срока на действие на Националния план за регионално развитие. Допуска се промяна в териториалния им обхват в съответствие с процедурата за актуализация на плана, но не по-рано от 3 години (с изключение на районите със специфични проблеми и приоритети, за които е възможна ежегодна промяна). Общият брой на районите за целенасочено въздействие е 77. Те покриват 63 % от националната територия и 73,9 % от населението на страната.

Таблица 1

* Тези райони се припокриват и с други видове райони, т. е. една община може да бъде отнесена едновременно към два вида райони.
Политиката, свързана с ускореното развитие, се идентифицира с районите на растеж и развитие, които обхващат 15,4 % от националната територия и 45,6 % от населението. На типичните райони за подпомагане (изостанали селски, в индустриален упадък) се падат 30,8 % от територията и 17,5 % от населението.
Специфичният начин на определяне броя и териториалния обхват на районите за трансгранично сътрудничество и развитие води до това, че те се припокриват с някои от гореизброените райони или формират самостоятелни райони. Ето защо техният териториален обхват е най-голям - 28,9 % от националната територия. В случаите, когато те се припокриват с другите видове райони, стратегията в тяхното развитие се обогатява и с целите за трансгранично сътрудничество и развитие. В случаите, когато те са самостоятелни, основните действия се свързват с трансграничната функция и с очакваното на тази основа икономическо развитие. Тези райони формират най-тясната зона на районите за трансгранично сътрудничество, определени със съответните споразумения със съседните страни, и ще служат като инструмент за диференциране на мерките с оглед интензифициране на процесите на трансгранично сътрудничество в пряката контактна зона на границата.
Районите за трансгранично сътрудничество, определени със съответни споразумения със съседните страни, от българска страна са на равнище области и/или общини и включват:
- граничния район с Република Гърция: областите Благоевград, Смолян, Кърджали, Хасково и част от общините на област Пазарджик: Велинград, Ракитово и Батак;
- граничния район с Румъния: областите Видин, Враца, Монтана, Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и Добрич;
- граничния район с Република Македония: общините Радомир, Кюстендил, Бобов дол, Дупница, Сапарева баня, Невестино, Бобошево, Кочериново, Рила, Благоевград, Симитли, Кресна, Струмяни, Сандански и Петрич;
- граничния район с Република Турция: областите Хасково, Ямбол и Бургас.
Разгледаните в следващия раздел цели и мерки по райони за целенасочено въздействие имат насочващ характер. Тяхното конкретизиране и операционализиране е функция на плановете на регионално ниво.

_________________
¹ ПМС No 105 от 1999 г. за приемане на Наредба за критериите за определяне на районите за целенасочено въздействие и териториалния им обхват.
² Решение на МС No 374 от 1999 г.
³ ПМС No 104 на МС от 1999 г.
2.2.1.2. Райони за растеж
Районите за растеж са с център голям град с население над 100 хил. жители, с водещо място в националната икономика, с най-високите за страната темпове на икономическо развитие, развита социална инфраструктура от най-висок ранг и изградена техническа инфраструктура с национално и международно значение. Те включват малък брой общини, но тяхното индиректно обслужващо и организиращо влияние обхваща обширни райони в страната. През плановия период на тях основно се разчита за ускорено развитие на страната.

постигане на изпреварващ икономически растеж с ръст на БВП над 2 пъти по-висок от средния за страната;
рязко повишаване на инвестиционната атрактивност.

развитие на иновативни, високоинтелектуални и високотехнологични производства, в т.ч. създаване и развитие на технологични паркове и бизнесинкубатори;
саниране на съществуващите производства, внедряване на екологосъобразни технологии и предотвратяване локализирането на нови екологичнорискови дейности;
доразвитие на техническата, социалната и пазарната инфраструктура с международно и национално значение;
развитие на институциите за регионално развитие и улесняване на бизнеса;
улесняване на достъпа до информация;
повишаване качествата на човешките ресурси, свързани с целите за ускорено развитие.
2.2.1.3. Райони за развитие

Районите за развитие са с център град с население от 30 до 100 хил. жители, с важно място в националната икономика, с комплексно изградена техническа и социална инфраструктура с регионално значение. През плановия период те ще имат важен принос в ускореното развитие на икономиката, като тяхното организиращо влияние върху територията е предпоставка за балансирано развитие на регионално равнище.

постигане на ускорен икономически растеж с ръст на БВП над средния за страната;
създаване на условия за развитие на стопански дейности;
усъвършенстване и развитие на елементите на техническата, социалната и пазарната инфраструктура с регионално значение;
повишаване качествата на човешките ресурси в съответствие с потребностите на икономическото развитие.

създаване на условия за ускорено икономическо развитие след структурната реформа чрез насърчаване на развитието на малки и средни предприятия с конкурентоспособно производство;
разширяване полето на влияние на центровете на районите чрез доизграждане и модернизация на техническата инфраструктура с регионално значение с оглед стимулиране на икономическото развитие в него;
саниране на съществуващите производства и предотвратяване настаняването на нови екологичнорискови дейности;
засилване на научно-приложната дейност и въвеждане нови технологии във всички сектори на промишлеността;
доизграждане на набора от елементи на социалната и пазарната инфраструктура на регионално ниво;
създаване на програми за професионална квалификация и преквалификация на работната сила в преструктуриращите се производства и дейности.
2.2.1.4. Райони в индустриален упадък

Районите в индустриален упадък са общини или групи общини с моноструктурна икономика или с висок относителен дял на староиндустриални производства, характеризиращи се с влошени икономически резултати и с увеличаване на безработицата, която съпътства структурната реформа. През плановия период в тези райони се очаква сериозно социално напрежение.

диверсификация на икономическата структура при съхраняване и обновяване на индустриалния облик;
създаване на алтернативни възможности за заетост и доходи;
създаване на условия за оползотворяване на съществуващата материално-техническа база за целите на икономическото развитие;
преквалификация на работната сила и подобряване на образователното равнище.

спешни мерки за овладяване процеса на масово освобождаване от работа;
създаване на жизнеспособен сектор от малки и средни предприятия за подкрепа на бизнеса;
модернизиране на съществуващата производствена инфраструктура с оглед подобряване ефективността и конкурентоспособността на оставащите след структурната реформа производства;
настаняване на развойни дейности, подпомагащи преструктурирането на икономиката;
изграждане на центрове за насърчаване на предприемачеството с цел развитие на предприемаческата култура, подкрепа на малкия бизнес, обучение по мениджмънт и подкрепа на индивидуалния бизнессектор;
саниране на останалите производства и подобряване на параметрите за екологосъобразност в развитието;
разработване на програми за алтернативна трудова заетост.

2.2.1.5. Изостанали селски райони

Изостаналите селски райони са общини или групи от общини, обхващащи предимно села и малки градове с преобладаващ селски начин на живот и с основна селскостопанска и горскостопанска функция. Проблемният им характер произтича от икономическата и демографската им деградация и изгубване на културната и на традиционно битовата им идентичност.

предотвратяване на по-нататъшната деградация на селското стопанство чрез използване на наличния почвен, генетичен, трудов и инфраструктурен потенциал;
подпомагане адаптацията на районите към пазарните условия;
диверсификация на икономиката: развитие в съответствие с потенциалите на промишленост (най-вече свързана със земеделието), занаяти (дърводелство, грънчарство, сувенирно производство) и туризъм (селски, екологичен);
ограничаване на условията за намаляване на ценните обработваеми земи.

повишаване на конкурентоспособността в селското стопанство чрез производството на продукция, съобразена с почвено-климатичните, генетичните и агротехническите условия за земеделски производства;
улесняване достъпа на селскостопанските производители до пазара чрез разширяване на пазарната и на информационната мрежа и информационно-консултантските центрове и инфраструктури (борси, ветеринарни центрове, центрове за агротехническо обслужване и др.);
създаване на условия за алтернативни производства, свързани както със селскостопанската, горскостопанската и туристическата функция, така и с други отрасли и дейности;
подпомагане на процеса за създаване на подходяща инвестиционна, пазарна и рекламна среда за развитие на съпътстващи дейности и отрасли - занаяти, туризъм и др.;
обучение, маркетингова дейност и др.

2.2.1.6. Райони за трансгранично сътрудничество и развитие

Районите за трансгранично сътрудничество и развитие са общини или група общини с гранично положение, както и функционално свързани с тях общини, които разполагат с потенциал за трансгранично сътрудничество и развитие.

отваряне на националното пространство;
осъществяване на трансграничното сътрудничество: стопански живот, работа, социални придобивки, културни връзки и др.;
създаване на условия за икономически растеж, основан на собствен и трансграничен потенциал;
решаване на трансгранични проблеми.

разработване на програми в граничните райони със съседните страни за сътрудничество и развитие;
изграждане на нови и модернизация на съществуващи ГКПП за подобряване на трансграничните връзки и на довеждащата транспортна инфраструктура;
създаване на мрежи за контакти за бизнессътрудничество;
изграждане на трансгранични информационни центрове за насърчаване, подпомагане и предоставяне на консултантски услуги за малките и средните предприятия;
осъществяване на интегрално планиране на транспортно-съобщителните връзки, подобряване на трансграничния комбиниран транспорт;
издаване на трансграничен (двуезичен) бюлетин за възможностите за коопериране и бизнес между МСП (бизнесуказатели, информация за програми за финансиране и др.);
разработване на съвместна стратегия за маркетинг на транспортните фирми в района с оглед най-ефективно използване на инвестиционните фондове и др.
2.2.2. Райони за планиране

Районите за планиране са териториалната основа за разработване на регионални планове за развитие, които ще интегрират областните планове и ще служат като основа за съфинансиране на дейностите за регионално развитие със средства от предприсъединителните инструменти на Европейския съюз (по-специално Програмата ФАР - инвестиционна подкрепа за социално-икономическо сближаване).
Основни данни за социално-икономическото развитие на районите за планиране са представени в приложенията. Индикатор за проблематиката на отделните райони за планиране е и разположението в тях на различни видове райони за целенасочено въздействие. Териториалното разпределение на районите за целенасочено въздействие дава основание за изводи по отношение на районите за планиране, както следва:
Северозападен район. Очертава се като най-проблемният район. Преобладават районите за подпомагане. Възможностите за трансгранично сътрудничество и развитие с Република Югославия са блокирани и на този етап импулси за развитие не могат да се очакват.
Северен централен район. Един от районите, от които се очакват сериозни импулси за развитие (3 района на растеж и развитие, малък брой селски райони, възможности за трансгранично сътрудничество).
Североизточен район. Също със сериозен потенциал за развитие, но и с проблеми в големия брой изостанали селски райони.
Югоизточен район. С акценти и импулси за развитие и с важни функции по отношение на реализирането на връзки на балканско и европейско равнище.
Южен централен район. С потенциали за развитие, но и със значителни проблеми в районите за подпомагане (голям брой изостанали селски райони и райони в индустриален упадък, особено в Родопската част).
Югозападен район. Локализацията на столицата София предопределя по-големите възможности на района за развитие. Силни импулси се очакват и чрез трансграничното сътрудничество и развитие (Македония, Гърция). На този фон районите за подпомагане са относително малки.
От направения преглед биха могли да бъдат очертани три групи райони за планиране:
Първа група. Тук се отнасят Югозападният и Северният централен район, от които се очаква най-голям принос в политиката за ускорено икономическо развитие.
Втора група. Тук се отнасят Южният централен, Югоизточният и Североизточният район. В тях наред с политиката за ускорено развитие се очертава и необходимостта от сериозни действия в районите за подпомагане.
Трета група. Северозападният район - типичен изостанал район за целенасочено подпомагане.
2.2.3. Избор на райони за планиране за концентриране на подкрепата от Европейския съюз за икономическо и социално сближаване
В съществуващите към момента документи за правилата и принципите на Програмата ФАР за инвестиционна подкрепа за социално-икономическо сближаване се посочва необходимостта от избор на ограничен брой райони за планиране, към които да се насочат средствата по Програмата ФАР, поне за периода 2000 - 2002 г.⁽¹⁾ С Националния план за икономическо развитие се предлага инвестиционната подкрепа за икономическо и социално сближаване, осъществявана с финансиране по ФАР, по-специално за периода 2000 - 2002 г., да бъде концентрирана в 2 от 6-те района за планиране: Северозападния и Южния централен. Те са избрани по две групи критерии - състояние и проблеми на регионалната структура и готовност за разработване и прилагане на регионални планове⁽²⁾:
1. Северозападният район е безспорно най-изостаналият район за планиране, с най-остри проблеми, засягащи почти всички отделни общини. Южният централен район се характеризира с наличието на големи центрове с потенциал за растеж и слаби периферии (особено в Родопите).
2. В двата предложени района от началото на 1999 г. се осъществява дейност по подготвяне на регионални планове за развитие в рамките на проект по Програмата ФАР BG 9704-0103.
2.3. (доп.,ДВ,бр.24 от 2001 г.) Проблеми на политиката на регионално развитие
Най-важните проблеми на самата политика на регионално развитие са:
Липса на цялостна, концептуална и дългосрочно ориентирана политика. В периода на прехода липсва политика, организирана чрез подходящи планови документи и обезпечена с необходимото законодателство и ресурси. Провежданата политика на регионално развитие е прагматична, реактивна, отговаряща на овладяването на отделни проблеми без търсене на цялостни решения и устойчивост на резултатите. Действията за намаляване на регионалните различия не са обвързани в достатъчна степен с повишаването на конкурентоспособността на районите и с използването на местните ресурси.
Слабост и липса на опит в институциите, отговорни за регионалното развитие на национално и областно ниво, и липса на опит в прилагането на регионални програми за развитие. В периода на прехода политиката на регионално развитие е осъществявана изключително чрез действия на национално ниво и чрез механизмите за финансиране на общините. Макар и да са изготвяни някои стратегически документи, свързани с регионалното развитие (на национално и на регионално ниво), те не са достигали до фаза на оформянето и прилагането им като оперативни програми за регионално развитие. Като резултат съществува дефицит на знания и особено на механизми и опит в планирането на регионалното развитие, прилагането на програмите, техния мониторинг и контрол на всички нива, но особено на субнационално.
Незадоволителна секторна координация при решаване задачите на регионалната политика. Липсата на координация е характерна за всички равнища. Липсата на интегрален, а не секторен подход води до неефективно изразходване на ресурси и понякога до отрицателни ефекти в провеждането на регионална политика.
Недостатъчни местни и регионални инициативи и активност. Потенциалните партньори на държавата в регионалното развитие са млади, с ограничен опит и ресурси и дейността им е насочена изключително към местни по обхват проблеми и дейности. Ограничени са дейностите за "маркетинг на местата" - селища, общини или по-големи райони. В обществото като цяло са все още силно разпространени нагласите за централно решаване на местните и регионалните проблеми. Разчита се повече на държавата и общините, отколкото на предприемачеството и личната инициатива.
Дефицит на актуална и надеждна регионално диференцирана информация. Официалната статистика не е в състояние да осигурява надеждна, актуална и регионално диференцирана информация за основни параметри на развитието, което затруднява обективната и своевременна оценка на проблемите и процесите в регионалното развитие. Ограничени са възможностите за получаване на регионализирана информация от ведомствените информационни системи. Не съществуват ефективно функциониращи информационни системи за наблюдение на регионалното развитие.
2001 г. е нов качествен етап в изпълнението на НПРР (2000 - 2006 г.). Разработената и внедрена база от данни създава условия за модерно програмиране. Чрез нея една от основните функции на НПРР - търсене на инвестиции, става реалност. Съдържащата се информация в базата от данни позволява представянето на информация на потенциални инвеститори както по сектори, така и в териториален разрез - населено място, община, област, райони за планиране.
С оглед на по-нататъшното усъвършенстване на програмирането, финансирането и прилагането на Плана за действие трябва да се имат предвид следните задачи:
1. В областта на програмирането:
Създадената информационна база, съдържаща проектите, включени в годишните програми на Плана за действие, ще продължава да се развива, като през следващите години ще обхване и общинските планове за развитие. За целта са необходими инвестиции за създаване на компютърна мрежа за автоматичен обмен на данни, която да обхване всички областни, а в перспектива - и общински администрации. Не бива да се пренебрегва фактът, че квалификацията на кадрите, работещи в общините и областите, все още е ниска. Необходимостта от все по-качествено планиране и програмиране в сферата на регионалното развитие изисква обучение на кадрите по места, както и допълнително обучение на експертите, които работят с базите от данни.
2. В областта на координацията:
Разминаването във времето на изготвянето на Плана за действие на НПРР и разработването на проектобюджета на държавата е целесъобразно в бъдеще да бъде избегнато, като Планът за действие стартира и бъде готов до юни, когато започва процедурата по проектобюджета. Така Планът за действие ще намери своето място при разработването на бюджета.
Координация на плана за действие с министерствата и ведомствата:
Работата по Плана за действие 2001 през тази година показа липса на предварително обявена структура в министерствата и ведомствата, чрез които да се извършва координация както на областните планове, така и на Плана за действие. Тъй като работата по Плана за действие е непрекъснат процес, провеждането на регионалната политика ще бъде по-ефективно, ако в министерствата и ведомствата бъдат посочени структурни звена за координация.
3. В областта на финансирането:
Процедурата, свързана с финансирането на регионалното развитие, е прекалено усложнена. В периода, когато България започна преговори за присъединяване към ЕС, е необходимо създаването на фонд "Регионално развитие". Фонд "Регионално развитие" няма за цел искането на допълнителни финансови средства от бюджета. Точно обратното - чрез концентрацията на част от съществуващите извънбюджетни фондове ще се създадат условия за по-ефективно управление на финансовите ресурси от бюджета и по-добри условия за координация с предприсъединителните програми на ЕС и други финансови донори. Това ще облекчи задачата за кофинансирането на програмите за икономическо и социално сближаване, които се предвижда да възлязат на около 100 млн. лв. годишно. След присъединяването и реалното ползване на Европейския фонд за регионално развитие значително ще се увеличат ресурсите почти до 1 млрд. лв. годишно. Тези фондове се ползват на основата на многогодишно планиране.
Именно така чрез Националния план за икономическо развитие и Националния план за регионално развитие ще се осигури ефективното планиране и разходване на публичните ресурси.
Проектите, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, съвпадат изцяло с програмите за реализация на НПРР и съдържанието на проекти в тях:
производствени инвестиции, позволяващи създаването или поддържането на работни места;
инвестиции в инфраструктури, в това число:
- инвестиции в региони, допринасящи за увеличаване на икономическия потенциал, развитието и структурното приспособяване на тези региони;
- инвестиции в региони, страдащи от промишлен упадък, които директно да бъдат насочени към икономическа активност или създаване на предпоставки за развитие на икономическата активност;
- инвестиции в райони, насочени към развитието на комуникационни инфраструктурни връзки, от които зависи икономическата активност;
развитие на регионалния потенциал чрез инвестиции в подкрепа на развитието на местни инициативи и дейности на малки и средни предприятия;
инвестиции в региони в областта на образованието и здравеопазването, допринасящи за тяхното структурно приспособяване;
инвестиции в областта на изследванията и технологичното развитие, допринасящи за регионалното развитие;
производствени инвестиции и инвестиции в инфраструктури, насочени към опазване на околната среда, когато тези инвестиции са насочени към регионалното развитие;
мерки за подготовка, преценка, мониторинг и оценка.
4. В областта на прилагането:
Все още както в общинските стратегии, така и в областните планове не се осъзнават или се подценяват различните етапи на инвестиционния процес. Например: търси се финансиране за проекти, които са едва на фаза инвестиционна идея. При обявения принцип за състезателност такива проекти автоматично отпадат от годишните програми на плана за действие.
Необходимо е при попълването на проектните фишове стриктно да се спазва условието, че финансиране за реализация могат да получат само обекти с готови работни проекти.
5. В областта на информацията:
Не е достатъчен обемът на информация, която достига до общините и областите, за кандидатстване за финансиране извън бюджета. Необходимо е създаването на организация за движението на този информационен поток, така че той да достига до областите, общините, а чрез тях - и до населението.
2.4. Силни страни и възможности
Паралелно със съществуващите проблеми трябва да се отчетат и силните страни и възможностите на съществуващата териториална структура, които могат да се използват чрез ефективна интегрирана политика на регионално развитие.
Кръстопътното положение на страната
Техническата инфраструктура е важен, дори в известен смисъл определящ фактор за икономическия и социалния просперитет на териториалните общности. Между социално-икономическото развитие на дадена територия и състоянието и перспективите на техническата инфраструктура съществува тясна връзка и взаимна обусловеност.
Системите на инфраструктурата (транспортна, съобщителна, енергийна и водностопанска) имат интегрално влияние и определят в значителна степен общото развитие на държавата и регионите, пораждат и обуславят протичането на редица процеси и явления в тях, които "стесняват" или "разширяват" физическото им пространство.
Днешната ситуация в света и в Европа дава уникална възможност за използване на големите транспортни предимства на геостратегическото местоположение на България като мост между три континента - Азия, Европа и Африка. На територията на България се пресичат пет от трансевропейските транспортни коридори: Коридор No 4 - Будапеща - Видин - София - Солун (Истанбул); Коридор No 7 - Дунавският воден път; Коридор No 8 - Дуръс - Скопие - София - Бургас - Варна; Коридор No 9 - Хелзинки - Киев - Русе - Александруполис; Коридор No 10 - Белград - София - Пловдив - Истанбул. Тези транспортни оси осигуряват връзките на богати суровинни райони с развитите европейски страни производителки. Изграждането на транспортните и инфраструктурните коридори за пренос на енергоносители, суровини, стоки и продукти ще повлияе положително за оживяването на гравитиращите към тях територии и райони, ако бъде създадена съответната инфраструктура с регионално и местно значение.
Сравнително добре балансираната мрежа от населени места
Няма екстремни контрасти и рязко доминиране на столичния град, което е предпоставка за балансирано регионално развитие.
Наличието на запазена природна среда и богато биоразнообразие
Територията на България като цяло се характеризира с благоприятни екологични характеристики. Характерно е наличието на големи компактни природни територии, незасегнати от негативните въздействия на индустриализацията и урбанизацията, запазено богато културно-историческо наследство, разнообразни рекреационни ресурси, обширно селскостопанско пространство с възможности за производство на екологично чиста земеделска продукция.
Наличието на качествен човешки ресурс с професионални и трудови навици, даващи възможности за бързо усъвършенстване и адаптиране към променящите се условия
Ясно декларираните намерения на правителството за провеждане на активна политика за регионално развитие, подкрепени и с конкретни действия, съчетани с възможностите за ползване на предприсъединителните инструменти на ЕС
Финансовата стабилизация и повишената предвидимост, позволяващи на цялото общество да търси не възможности за оцеляване, а възможности за развитие.

3. Основни насоки за регионалното развитие за периода 2000 - 2006 г.

3.1. Стратегия, цели и мерки на национално ниво
Дългосрочната стратегия на регионалната политика е насочена към реформиране на процесите в националната територия и използване на териториалните фактори за растеж, основани на пазарните механизми, при координиращата функция на държавата, с оглед на интегрирането на страната в европейското пространство.
Целите на политиката на регионално развитие за плановия период 2000 - 2006 г., зададени до голяма степен от Закона за регионалното развитие, са:
Създаване на предпоставки за устойчиво и балансирано развитие на отделните райони.
Смекчаване на регионалните различия в заетостта и доходите на населението и във възможностите за развитие.
Отваряне на националното пространство и решаване на проблеми на регионалното и местното развитие чрез трансгранично сътрудничество.
България е поставена пред необходимостта да търси компромис между класическата цел на регионалната политика за намаляване на междурегионалните различия (аргумент на равенството) и целите, свързани с растежа, които могат да се реализират най-ефективно и бързо в силно развитите и най-бързо адаптиращите се към новите социално-икономически условия райони и центрове (аргумент на растежа). В условията на ограничени ресурси националната политика за регионално развитие възприема за плановия период стратегия на концентрирано въздействие върху ограничен брой райони за постигане на бърз и устойчив национален ефект и за недопускане влошаване на състоянието на по-слабо развитите и по-силно засегнатите от структурните промени райони. Тази стратегия се съчетава със стремежа за мобилизиране на местните ресурси (финансови, интелектуални и др.) и използване на механизмите на координация на секторните политики като важен инструмент за провеждане на политиката на регионално развитие.
Принципите, на които се подчинява разработването, а впоследствие и прилагането на Националния план за регионално развитие, са:
Ограничена държавна намеса в пазарния механизъм: мерките на политиката на регионално развитие катализират и улесняват, а не подменят дейността на стопанските субекти.
Концентрация и приоритетност: ефективно използване на ресурсите чрез концентриране върху ограничен брой приоритетни цели и ареали.
Интегрален и комплексен подход: отчитане на всички значими фактори на регионалното развитие, интегриране и балансиране на икономическите, социалните и екологичните цели и аспекти на развитието.
Ангажираност и допълване: мерките на националната политика и съответните ресурси не заместват, а допълват местните мерки и ресурси.
Интегриране на секторните политики: специфичните мерки на политиката на регионално развитие са сравнително ограничени. Тя се осъществява по-скоро чрез координиране на секторните мерки в регионален аспект.
Планиране като постоянен процес: формулиране и прилагане на политиката на регионално развитие въз основа на планове и програми, подлежащи на актуализация като резултат от наблюдението и оценката на тяхното прилагане.
Децентрализация: стремеж за решаване на проблемите на нивото, на което възникват. Националната политика формира рамката и създава възможности, а реалните решения се формулират на по-ниските нива. Постепенно разширяване на отговорностите на регионалните власти - от планиране към пряко управление на програмите за регионално развитие.
Партньорство: осъществяване на дейностите по изготвяне и прилагане на плановете в диалог и чрез съвместни действия между основните субекти на регионалното развитие (централни и местни власти, неправителствени организации, бизнессреди).
Състезателност: регионалните, областните и общинските планове се конкурират за използване на ресурси въз основа на качеството на предлаганите проекти и в съответствие с националните цели и на ясна и прозрачна процедура.
Информационна обезпеченост: осигуряване на надеждна и актуална регионално диференцирана информация за изготвяне и наблюдение на изпълнението на плановете за регионално развитие. Действията в регионалната политика за периода 2000 - 2006 г. са насочени в следните направления⁽³⁾, представени в систематизиран вид в приложение No 1:
3.1.1. Създаване на предпоставки за устойчиво и балансирано развитие на отделните райони
Първостепенно значение за осигуряване постигането на целите на регионалната политика има изграждането на функционираща институционална структура, способна да осъществява интегрирана политика на регионално развитие, и доразвиването на инструментариума на регионалното развитие. Разработването, изпълнението и актуализирането на Националния план за регионално развитие предполага усвояване на нов инструментариум, както и подготовка на редица предпланови документи, проучвания, обосновки на предложените мерки и програми, изграждане на информационни системи за мониторинг и оценка. Към този инструментариум се включват и системите за финансов инженеринг, свързани с разработването на мерки за подпомагане на инвестициите.
От специално внимание се нуждаят и структурите за управление на регионалното развитие в районите за планиране. В съответствие с възприетите принципи устойчивото и балансирано развитие на отделните райони предполага разкриване и използване на потенциала и сравнителните предимства на районите, основано на мобилизиране на местните и регионалните ресурси и инициативи. Главна предпоставка за това е осъществяването на планиране и прилагането на програми за регионално развитие от самите райони при съчетаване на националните и местните интереси. Създадените въз основа на Закона за регионалното развитие райони за планиране се нуждаят от формиране и развитие на съответни институционални структури, които да осигурят реализацията на този процес. Основните задачи на тези структури ще бъдат свързани със:
- изготвяне на интегрирани планове за регионално развитие;
- усвояване и прилагане на процедури по изпълнение на плановете за регионално развитие, в т.ч. одобряване, финансиране, контрол и приемане на конкретните проекти;
- отчитане и контрол при използването на средствата.
Острата необходимост от действия в това направление се определя от ограничения опит в разработването и прилагането на интегрирани програми за регионално развитие, недостатъчната разработеност на инструментариума на регионалното развитие, незадоволителното качество на информацията и недостатъчната разработеност на процедурите за мониторинг и оценка. Формирането на умения за планиране и прилагане на планове и програми за регионално развитие е основна предпоставка за успех на всички други действия. Предвидените действия целят да подобрят капацитета на институционалните структури на всички нива за разработване и прилагане на плановете за регионално развитие, да окажат помощ при самото разработване на плановите документи и финансовите схеми и процедури и при информационното осигуряване. Предварителните оценки показват необходимостта от обучение на около 800 души, работещи по проблемите на регионалното развитие само в публичната администрация (на национално, регионално и местно ниво). Цели се също така да се подобри рязко плановата и проектната готовност като предпоставка за привличане на инвестиции.
Мерките в това направление имат хоризонтален характер и включват:
3.1.1.1. (изм.,ДВ,бр.24 от 2001 г.) Подобряване на координацията между секторните политики
1. Използвана е нова технология при разработването на Националния план за регионално развитие.
При разработването на Националния план за регионално развитие и на областните планове за развитие е използван принципът на планиране "от долу на горе", т.е. областните планове за развитие се основават на общинските стратегии за развитие, а Националният план се основава на областните планове за развитие. Отразена е реалната ситуация в съставящите областите общини, техните проблеми и приоритетните им сектори на развитие, като обобщението не е механично, а е съобразено и с необходимостта за подаване на базова информация към правителството с цел пълноценно участие на общините в Националния план за регионално развитие.
За да се подпомогнат общините при разработването на общинските стратегии през 2000 г., в Министерството на регионалното развитие и благоустройството бяха разработени Методически указания за обема и съдържанието на общинските стратегии за развитие и програмите за реализация (приложение No 1). В тях особено внимание е обърнато на стратегическите анализи, на силните и слабите страни в развитието на общините, на възможностите и рисковете, свързани с това развитие. Подчертана е необходимостта при разработването на общинските стратегии да бъдат привлечени за участие експерти, работещи в тази област, представители на неправителствени организации, на агенциите за регионално развитие, представители на бизнеса, както и на местните елити.
Други важни моменти, залегнали в методическите указания, са свързани с методическия подход, обема и съдържанието на общинските стратегии. Те се свързват със следните основни постановки:
Общините имат ключово значение и са важен инструмент при планирането и реализирането на областните планове за развитие.
Общинските стратегии са основен генератор на идеи, инициативи и проекти за развитие, за привличане на частния сектор и на неправителствените организации.
Разгледани са подробно въпросите с осигуряването на реализацията на общинските стратегии:
общинският бюджет непосредствено се обвързва с общинската стратегия, като се отчитат и задълженията по национални и регионални програми и проекти;
местното развитие се обвързва с възможността за предоставяне на целеви субсидии;
финансовото осигуряване на проектите в стратегията се разработва, след като се идентифицират всички потенциални източници и се създадат условия за координация и привличане на кофинансиране.
Дадени са подробни пояснения, свързани със структурата и съдържанието на общинските стратегии:
необходимото информационно осигуряване;
анализ на съществуващото състояние - оценка на природните потенциали, анализ на тенденциите и процесите в икономиката, в социалната сфера, на безработицата, техническата инфраструктура, околната среда и др.;
определяне на стратегическите цели и приоритети в развитието на общината за периода 2000 - 2006 г.;
разработване на програми за реализация на стратегическите цели и приоритети;
разработен е проектен фиш, в който са конкретизирани параметрите за всеки проект - наименование, местоположение, предназначение, проектна готовност, необходими финансови средства, времетраене на реализацията, очакван ефект и др.
Към разработването на общинските стратегии са предявени и някои общи изисквания:
да има приоритетност на проблемите за реализация и на проектите, участващи във всяка програма;
във всяка програма проектите да бъдат обособени в две групи - с надобщинско значение и с общинско значение;
стратегията да е териториално адресирана към населените места в общината.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Главна дирекция "Регионално развитие и административно-териториално устройство" създаде организация за разясняване на методическите указания на заседания на областните съвети за развитие.
Общинските стратегии и програми за реализация (2000 - 2006 г.) са разгледани и приети на сесии на общинските съвети, с което те се превръщат в "местен закон за общинско развитие". След приемането на общинските стратегии на сесия на общинските съвети те бяха представени на областните администрации, за да послужат като база при измененията и допълненията на областните планове за развитие.
За подпомагане работата на областните администрации по областните планове за развитие Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Главна дирекция "Регионално развитие и административно-териториално устройство" разработи Указания за изменения и допълнения в областните планове за развитие (приложение No 2).
Важен момент при разработването на областните планове през 2000 г. е обстоятелството, че те се разработват на основата на общинските стратегии за развитие. С включването на общините в процеса на разработването на областните планове за развитие се създават условия за изпълнение на чл.12, ал.1 от Закона за регионалното развитие, която гласи, че "НПРР е съвкупност от инициативи за развитие на областите и общините в съответствие с целите на закона".
2. Нова структура на документа.
В изпълнение на приетия от Министерския съвет НПРР за периода 2000 - 2006 г. през 2000 г. работата е насочена към създаване на механизми за координация и управление на регионалната политика. Въз основа на методическите указания за разработване на общинските стратегии и областните планове за развитие е извършена координацията на ниво области, а в НПРР - на национално ниво. Главното внимание е насочено към разработването на национални програми в НПРР и тяхната координация с министерствата и ведомствата. Това обуславя и новата структура в НПРР, която е аналогична на технологичния процес на разработване и координиране:
оценка на областните планове за развитие;
разработване на националните програми в системата на НПРР с оглед на тяхната координация с министерствата и ведомствата;
разработване на териториалните равнища:
- райони за целенасочено въздействие;
- райони за планиране.
Въвеждането на система от приоритетни направления, програми и подпрограми създава необходимите предпоставки за изработването на годишните доклади за изпълнението на изминала планова година, за работа по текущата планова година, както и за подготовката на следваща планова година. Става възможно изготвянето на анализи по проблемни направления, оценяване на тенденциите в тях и на тази основа - въвеждането на корекции в перспективните планови години.
3. Процес на координация и съгласуване.
Процесът на координация и съгласуване на НПРР протича през следните етапи:
Първи етап: Координация между общините на ниво областен план за развитие за обекти с надобщинско значение, което се извършва на заседания на областния съвет за развитие.
Втори етап: Разработване на НПРР на основата на общинските стратегии и областните планове. Сформиране на националните програми и подпрограми.
Трети етап: Координация на националните програми и подпрограми със съответните министерства и ведомства.
Четвърти етап: Разглеждане и съгласуване на НПРР от Съвета за регионално развитие при Министерския съвет и внасянето му за утвърждаване от Министерския съвет.
Пети етап: Изпращане на информация по областите за постигнатата координация между НПРР и министерствата и ведомствата по линия на консолидирания държавен бюджет.
Шести етап: Съгласуване на НПРР с министерствата и ведомствата преди внасянето му в Министерския съвет.
Седми етап: Отразяване на забележките, направени от Министерския съвет.
3.1.1.2. (изм.,ДВ,бр.24 от 2001 г.) Подобряване на информационното осигуряване, в т.ч. изграждане и поддържане на съвременна информационна система
1. Стартира проектът за информационна осигуреност на регионалното развитие "Регионална статистика".
От февруари 2000 г. в НСИ е създаден самостоятелен отдел, на който е възложено:
да осъществява методологическа координация при събирането, анализирането и предоставянето на данни на регионално ниво;
да осигурява взаимообвързаност на регионалната информация от различни органи на статистиката;
да осигурява в максимална степен изпълнение на изискванията на EUROSTAT към регионалната статистическа информация с оглед интегрирането й в съответните модули на базите от данни на EUROSTAT;
да осигурява надеждна информационна основа за регионалното планиране и управление с акцент върху районите за планиране;
да облекчава и ускорява процеса на обслужването на потребителите на такава информация.
Конкретните задачи, поставени за постигането на тези цели, са:
изучаване на потребностите от регионална информация;
преглед и систематизация на наличната информация на регионално ниво не само в НСИ, но и в цялата статистическа система;
създаване на адекватна нормативна база и статистическа инфраструктура в съответствие с регламентите и препоръките на EUROSTAT и контрол върху стриктното им използване в статистическата дейност;
привеждане на дефинициите на статистическите показатели в максимално съответствие с дефинициите, прилагани в EUROSTAT;
създаване на централизирана база от данни с регионална информация;
освен директното включване на показатели в системата регионалната статистическа информация трябва да отговаря и на изискванията за методологическо единство, т.е. отдел "Регионална статистика" следва да служи и като оценител на качеството на информацията от различни източници и сравнимостта й според изискванията на ЕС.
Информацията се събира от следните източници:
- специализираните (браншови) отдели на НСИ;
- други органи на статистиката съгласно Закона за статистиката;
- административни източници и други регистри.
Тематични наблюдения в териториалните наблюдения на НСИ.
В НСИ е започнала методологическа работа за осигуряване на статистическа информация за изчисляване на основни макроикономически и социално-демографски показатели за утвърдените шест района на планиране: брутен вътрешен продукт, приходи от дейността на стопанските субекти, заетост и безработица, доходи на населението, брой и структура на населението и др. Проучват се възможностите за изчисляване и на други статистически показатели за развитието на районите.
Наред с това в съответствие с възприетата практика териториалните статистически бюра ще организират и провеждат самостоятелни регионални статистически изследвания по специфични проблеми на регионалните общности. Целта на тези изследвания е да се събере необходимата актуална статистическа информация за задоволяване на нарастващите потребности на местните органи на управление, фирмите и обществеността. На основата на проведените изследвания статистическите бюра ще публикуват регионални бюлетини с обобщени данни, характеризиращи икономическия, социалния и демографския облик на регионите, както и динамиката на извършващите се в тях промени.
Основно ниво, на което ще се събират данни за статистически анализ и подпомагане управленските решения, е утвърденото от EUROSTAT ниво NUTS3, което съответства на утвърдените 28 области. Изграждането на база от данни с регионална информация следва да обезпечи максимален брой показатели за единиците от това ниво. Успоредно с усъвършенстване на хармонизацията по отделните области на статистиката ще се разширява броят на показателите на това и по-ниските нива NUTS4 (общини) и NUTS5 (населени места).
Що се отнася до NUTS2 (райони за планиране), неговата важност е очевидна. Тя произтича от ролята му при планирането на регионалното развитие и използване на европейските инструменти за подпомагане. В методологично отношение усилията ще бъдат насочени към набавяне на липсващите елементи в статистическата информация за осигуряване изчисляването на основните макроикономически показатели за развитието на тези райони. В редица случаи това изисква сериозни промени в обхвата и организацията на събирането на данни.
2. Разработване и внедряване на база от данни.
2.1. Предпоставки за създаване на информационна база в НПРР.
Необходимостта от създаване на база от данни за проектите, включени в НПРР, произтича от неговите основни функции - да служи като един от инструментите за провеждане на регионалната политика в страната и за привличане на чужди инвестиции.
С помощта на информационната база се преминава към качествено ново информационно осигуряване на НПРР, позволяващо наблюдение, оценка и съвременно управление на процеса на регионално развитие. Изпълнението на програмите в НПРР е немислимо без възможността за контрол върху финансовото осигуряване на проектите и институционалната им координация. Във връзка с това е очевидна необходимостта от конкретна и актуална информация за всеки отделен проект или програма, която да подпомага дейността на органите и институциите, провеждащи политиката за регионално развитие, и да обслужва интересите на потенциалните инвеститори в страната и в чужбина.
Успоредно с това информационната база осигурява по-голяма гъвкавост и мотивация при вземането на управленски решения. Тя може да предоставя в желан момент справки в различни разрези с достоверна и официална информация по отношение на проектите, включени в Националния план за регионално развитие, подпомагайки дейностите, осъществявани от местните власти, областните управители и областните администрации, секторните министерства и правителството.
2.2. Предназначение на информационната система.
Информационната система дава възможност за непрекъснато наблюдение на хода на реализация на всеки един от проектите, включени в НПРР. Промените на условията на финансиране по време и източници бързо могат да бъдат отразявани в базата. Същевременно тя може да предостави справки за проектите по избрани параметри, които позволяват да се анализират различни аспекти на процеса на развитие на регионите в страната. На тази основа много бързо промените на вътрешните и външните условия, влияещи върху регионалното развитие, могат да намерят отражение в провежданата регионална политика.
Информационната база е отворена система, т.е. тя може да бъде допълвана и развивана, като това й качество дава възможност за сливане с други бази от данни със същата архитектура, както и за включване на допълнителни модули към основния информационен масив, съставен от данните за всеки от проектите в НПРР.
В сегашния си вариант информационната система може да обслужва институциите, провеждащи регионалната политика на областно ниво, район за планиране и национално ниво. Съществува възможност тя да обхване и общинското ниво. Създадената информационна база може успешно да обслужва и бизнессредите с цел разширяване на сътрудничеството между публичния и частния сектор при изпълнението на програмите на НПРР и областните планове за развитие.
2.3. Технология за използване и поддържане на информационната система.
Основен носител на информацията е проектният фиш. Той е разделен на пет модула:
Модул А - Обща информация - включва основни данни на проекта, като унифициран код на проекта; наименование на проекта; местонахождение - населено място (ЕКАТТЕ), община, област, район за планиране, район за целенасочено въздействие (ако общината попада в съответен район); сектора, към който е адресиран проектът; срока на реализация; отговорната институция; бенефициента и съответния инвеститор на обекта.
Модул Б - Финансиране - включва общата стойност на проекта; усвоените средства към определена дата (ако има такива); необходимите финансови средства за всяка от плановите години; източниците на финансиране, в т.ч. осигурени от различните финансови източници, и за каква част се търси финансиране от съответен финансов източник.
Модул В - Характеристики - включва описание на проекта; тип на проекта; очакван ефект при реализация на проекта; значимост на проекта (общинска, областна, регионална, национална, международна).
Модул Г - Проектна готовност, т.е. дали проектът има готовност със завършена фаза; ако няма готовност, какво се предвижда като финансиране за всяка фаза, включително за фазата реализация на проекта.
Модул Д - Институционална координация - включва координацията със съответните ведомства; обвързването на проекта с различните териториални нива (национално, областно и общинско), като се посочва към кое направление (програма) подпрограма от Националния план за регионално развитие, областния план за развитие и общинската стратегия за развитие се отнася конкретният проект; партньори на проекта. Ако проектът е с надобластно значение, е необходимо да се посочи надобластната координация, като точно се отрази с коя от заинтересуваните области е извършена координация.
2.4. Въвеждане на информацията от проектния фиш в базата от данни.
Включва въвеждане на събраната първична информация от проектния фиш в базата от данни.
2.5. Справките, които могат да се получат от базата от данни, най-общо могат да се класифицират като:
Секторни справки, които се получават в резултат на отнасянето на даден проект към съответните направления (програми) подпрограми от националния план, съответно от областния план или от общинската стратегия. Този вид справка позволява координация на макрониво.
Справката дава възможност заедно с групирането на проектите по направления (програми) подпрограми да се получи и справка за финансирането на проекта (общата сума на проекта, планираните финанси и източниците на финансиране - общо за дадена година, в т.ч. осигурени и неосигурени средства).
Териториални справки:
Успоредно с получаването на секторната справка е възможно тя да бъде отнесена и към съответен териториален разрез - на ниво район за планиране, област, район за целенасочено въздействие и др.
Тези териториални справки се изготвят от гледна точка на:
- финансиране на проектите (обща сума на проекта, планирани финанси, източници на финансиране) общо и за съответна година;
- значимост на проекта - международна, национална, регионална, областна, общинска. Справката изписва проектите с тяхната обща сума за целия период и отделно за съответна година, в т.ч. осигурени и неосигурени средства за годината;
- очакван ефект на проекта - икономически, екологичен, социален, нови работни места, в т.ч. постоянни, временни, сезонни;
- проектна готовност - видовете фази на проекта и състоянието на всяка от тези фази;
- тип на проекта - нов, незавършен, рехабилитация, незавършен - рехабилитация, друг. Тази справка е нужна, когато е необходимо да се даде приоритет на незавършеното строителство.
Справка с пълни проектни фишове, която дава пълната информация за проекта в съответствие с попълнената информация от проектния фиш.
Поддръжка на системата:
Поддръжката на информационната система включва осигуряването на безпроблемна работа и експлоатация на системата във времето. За целта е необходима стриктна политика за осигуряване на актуалността на данните, както и поддържане на резервни копия на базата от данни.
2.6. Технически характеристики на информационната система.
Информационната система е реализирана и работи с продукта MS Access 97.
Хардуерни изисквания:
- минимални: IBM PC Compatible, 32 MB RAM, 10 MB свободно дисково пространство;
- препоръчителни: IBM PC Compatible/233 MHz, 64 MB RAM, 100 MB свободно дисково пространство, видеокарта 1024 x 768, мрежова карта, принтер.
Софтуерни изисквания:
Операционна система Windows 9x/NT/2000, Microsoft Office 97 - Access 97, кирилизиращ софтуер, архивиращ софтуер (WinZip).
Универсалност и разширяемост на решението:
Реализираното решение е универсално и работи със стандартен софтуер като MS Windows и MS Access 97. Системата е разширяема в посока на развитие на функционалността за многопотребителска работа в мрежа.
Изисквания за правилна експлоатация на системата:
Използването на системата изисква минимална компютърна грамотност и познаване на MS Windows и MS Office. Поддръжката на системата е олекотена, но наличието на системен администратор е препоръчително, особено при едно бъдещо развитие на системата.
2.7. Необходимост от бъдещо развитие на информационната система.
Развитие на човешките ресурси:
Един от основните проблеми, тясно свързан с надеждността на базата като цяло и верността на поддържаната и актуализирана информация, е наличието на добре подготвени кадри, които да са в състояние сами да разрешават проблемите, възникнали в процеса на работата. Резултатите през 2000 г. очевидно доказват необходимостта от провеждане на курсове за обучение на кадрите, които ще работят с информационната система, с цел подобряване на професионалните им умения.
Техническо осигуряване на базата:
В процеса на въвеждането в базата на първичната информация, постъпваща от областите, се установи, че все още има служители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в областните управи, които не разполагат с персонални компютри и нямат e-mail адрес за комуникация. Целесъобразно е този проблем да бъде решен в максимално кратък срок.
Софтуерно осигуряване:
За да се осигури бъдещото развитие и разширение на информационната база, е необходимо да бъде регламентиран конкретният софтуер, който ще се използва - системен и приложен софтуер, шрифтове и т.н.
Разширение на обхвата на информационната база:
В представения вариант на информационната база са обхванати всички проекти, включени в НПРР и в областните планове за развитие. В следващите години тя може да бъде разширена, като се обхванат мерките и програмите, включени в общинските планове за развитие.
2.8. Подобряване и развитие на софтуера на информационната база.
От работата с базата през 2000 г. бяха констатирани някои проблеми, които биха могли да бъдат елиминирани чрез подобряване на ползвания програмен продукт. Една от посоките на усъвършенстване е дефинирането на нови йерархични и други връзки между информационните масиви, съставящи базата - касаещи както въведените номенклатури, така и информацията за самите проекти. Особено ценна е и възможността да се разширят типовете справки, което дава възможност за анализиране на нови страни на процеса на регионално развитие на районите в страната.
Създаване на компютърна мрежа:
За да може създадената база от данни да бъде използвана най-рационално, е подходящо създаването на компютърна информационна мрежа, която да обхване всички структури на Главна дирекция "РР и АТУ" на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на територията на страната. За да се осигури надеждност на работата, е необходимо и да се изяснят правилата за достъп до информационните масиви, правилата за нанасяне на корекции при допуснати грешки, актуализация и ред за използване на справките. За тази цел е необходимо да бъде определен системен администратор, който да контролира и управлява развитието и използването на базата от данни.
Изготвяне на вариант на базата от данни на английски език:
Целесъобразно е изготвянето на вариант на базата от данни на английски език с цел предоставяне на информация на чужди инвеститори, бизнесмени и подготовка на презентации на различни международни форуми.
3.1.1.3. Укрепване на структурите, които осъществяват проучвания и изготвят планове и програми за регионално развитие
Предвижданите действия включват:
- трансфер на ноу-хау и подобряване на инструментариума на регионалното и териториалноустройственото планиране (вкл. прилагането, финансирането и мониторинга на плановете и програмите);
- обучение на заетите в структурите, отговорни за регионалното развитие, в умения за стратегическо регионално планиране, финансов инженеринг, териториалноустройствено планиране, мониторинг и оценка на програми за регионално развитие, управление на проекти и др.
3.1.1.4. Финансиране на процеса на разработване и прилагане на инструментариума на регионалното развитие и устройственото планиране
Възможните действия включват актуализацията на националния план за регионално развитие; стратегии, програми, проекти и предварителни проучвания във връзка с националния план за регионално развитие (в т.ч. и на областните планове); териториалноустройствени и градоустройствени планове; планове за рехабилитация на производствени зони и градски квартали; териториалноустройствени проучвания и планове за изграждане на бизнес- и иновационна среда и др.
3.1.2. Намаляване на различията в заетостта, в доходите на населението и във възможностите за развитие
Наличието на значителни различия в заетостта, доходите, качеството на живота и възможностите за развитие на отделните части от територията на страната са ограничител и за националното развитие. Смекчаването на тези различия е свързано с действия в две основни насоки:
- смекчаване на съществуващите и потенциалните социални проблеми, свързани с екстремно висока безработица, ниски доходи, влошаване на качеството на живота;
- създаване на условия за използване на местния потенциал и сравнителни предимства и устойчиво повишаване на инвестиционната атрактивност и конкурентоспособност (междурегионална и международна) и на качеството на живот на населението чрез отстраняване или редуциране на влиянието на факторите, ограничаващи възможностите за развитие.
Наред със специфичните мерки за регионално развитие, финансирани пряко чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от решаващо значение за постигане на целта е повишаването на ефективността на междусекторната координация и насочването на секторните политики към решаване на регионални проблеми. Мерките се прилагат диференцирано в зависимост от равнището на различията и специфичните условия на отделните райони.
Специфичните мерки за смекчаване на регионалните различия включват:
3.1.2.1. Изграждане на инфраструктурни обекти за повишаване на инвестиционната привлекателност и конкурентоспособност, подобряване на достъпността и условията на живот на населението в отделните райони
Действията са насочени главно към развитие на пътната мрежа с национално, регионално и местно значение, водоснабдяване и канализация, благоустройство, друга инфраструктура с регионално и местно значение, допринасяща за постигане на целта. Действията в това направление трябва да осигурят допълване и разширяване на ефекта на мерките, предвидени в националните секторни стратегии, в съответствие с конкретните местни условия и дефицити.
3.1.2.2. Насърчаване на бизнеса и смекчаване на социалните проблеми
Действията са насочени към:
- подпомагане на изграждането и функционирането на малки и средни предприятия, особено в районите, нуждаещи се от диверсификация на икономическата структура (райони в индустриален упадък, изостанали селски райони);
- проекти за заетост и преструктуриране на производствени предприятия предимно в районите с висока безработица и риск от изостряне на социалните проблеми;
- създаване на предприемаческа и иновативна среда (изграждане на мрежи за сътрудничество, регионален маркетинг и разпространение на информация, подпомагане на създаването и функционирането на пазарна и технологична инфраструктура, бизнесуслуги, подобряване качеството на човешките ресурси, подобряване на качествата на средата като общо условие за повишаване на инвестиционната атрактивност и др.).
3.1.3. Отваряне на националното пространство и решаване на проблеми на регионалното и местното развитие чрез трансгранично сътрудничество
Акцентът върху трансграничното сътрудничество се определя както от необходимостта от отваряне на националното пространство и осигуряване на външните връзки на страната и интегрирането й в европейското пространство, така и от необходимостта от решаване на проблемите, произтичащи от "вътрешната" периферност на граничните райони и свързаните с това социални и икономически проблеми.
От първостепенно значение е физическото отваряне на пространството чрез развитие на съществуващите и изграждане на нови ГКПП. Същевременно чрез трансграничното сътрудничество се очаква да се подпомогне социално-икономическото оживяване на тези райони и укрепването на процесите на доверие и добросъседство. Предвижданите и описани по-долу мерки целят да осигурят интегриране на транспорта, телекомуникациите и енергетиката в трансевропейските мрежи, опазване на околната среда, подобряване на местните инфраструктури в трансграничните зони, намаляване на административните и институционалните пречки пред свободния трансграничен поток от хора, стоки и услуги, икономическо развитие и намаляване на безработицата, социално и културно развитие, развитие на нови институционални структури в подкрепа на трансграничното развитие.
С оглед да се насърчат и обогатят процесите на трансгранично сътрудничество и в съответствие с Регулация 2790/98 за трансгранично сътрудничество на ЕС се предвижда да се развият разнообразни дейности за насърчаване на сътрудничеството между граничните региони с оглед преодоляване на специфичните проблеми в развитието и установяване на мрежи на сътрудничество между партньорите от двете страни на границата.
3.1.3.1. Подобряване на инфраструктурата
Ще се финансират проекти в областта на:
- транспорта: включване в трансевропейските мрежи и подобряване на достъпа на районите в трансграничен контекст;
- изграждането на нови ГКПП и подходите към тях;
- телекомуникациите: включване в трансевропейските мрежи и подобряване на местните телекомуникации;
- енергетиката: включване в трансевропейските мрежи и подобряване на местните енергийни съоръжения;
- околната среда: опазване и управление на околната среда и предпазване от замърсявания в близост до границата;
- развитие на местни инфраструктурни проекти, допринасящи за осъществяване на трансграничното сътрудничество.
3.1.3.2. Подобряване на регионалното и местното социално-икономическо развитие и трансгранично сътрудничество
Ще се финансират проекти в областта на:
- насърчаване на бизнессътрудничеството, развитие на предприемачеството, финансовото сътрудничество и сътрудничеството между институциите, представляващи бизнессектора;
- подпомагане на инвестициите и осигуряване на услуги и по-конкретно за технологичен трансфер и маркетинг за малки и средни предприятия;
- развитие или осигуряване на услуги и ресурси за подобряване на информационния и комуникационния поток между граничните региони, включително създаване на телевизия, радио, вестници и др. медии за трансграничните региони;
- насърчаване на кооперирането в областта на здравеопазването и по-конкретно за споделяне на ресурси и услуги на трансгранична основа;
- културен обмен;
- инициатиативи за местна заетост, образование и обучение.

_____________________
¹ Programming PHARE - Guidance Note for 2000, June 8, 1999. European Comission, Directorate General 1A.; Guidelines for PHARE programme implementation in candidate countries for the period 2000-2006 in application of Art. 8 of Regulation 3906/89.
² Методиката и критериите за избор на двата района са описани в приложение към Националния план за икономическо развитие.
³ С оглед улесняване на организацията по изпълнението на Националния план за регионално развитие във финансовите таблици следващите приоритетни направления са обозначени като програми, в които се групират мерките за подкрепа на регионалното развитие.

3.2.(доп.,ДВ,бр.24 от 2001 г.) Проекти с национално значение с изразено въздействие върху регионалното развитие

Включените в Националния план за регионално развитие проекти с национално значение до голяма степен са осигурени със средства от консолидирания бюджет, кредити с държавни гаранции, безвъзмездна помощ или други източници. Те са включени в плана не толкова заради гарантиране на тяхното финансиране, колкото заради изразеното им въздействие - пряко или косвено - върху регионалното развитие. Някои от тях като автомагистралите (и особено на автомагистралния пръстен) влияят комплексно върху регионалното развитие на голяма част от територията на страната, като подобряват комуникациите между районите и засилват интеграцията на националната територия в регионален и европейски план, като успоредно с това стимулират развитието и засилването на пространствено-организиращите функции на териториалните центрове. При други въздействието е териториално по-ограничено и се свеждат до: намаляване на безработицата (повишаване на заетостта), опазване на околната среда, насърчаване на дребното и средното предприемачество, повишаване качеството на услугите, увеличаване на чуждестранните инвестиции, подобряване на плановата осигуреност на курортните комплекси и разработване на концепция за управлението им в следприватизационния период и др.
Интегрираният подход към решаването на проблемите изисква задълбочен анализ на въздействието на един национален обект по време и след неговата реализация и обвързване на резултатите с цялостната стратегия за развитие на даден регион. Това се отнася особено за планирането и изграждането на националната пътна, железопътна, енергийна, тръбопроводна и съобщителна мрежа.
За регионалното развитие особено важна е координацията и съгласуваното предвиждане на регионалните и националните проекти и приоритети.
В областните планове за развитие, които са неразделна част от плана, значението на националните обекти за даден регион е развито по-детайлно. Тук са изброени само някои от по-значимите проекти:
Област София - реконструкция на летище София, АМ "Люлин", околовръстен път, изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води, сметище в Суходол;
Област Кюстендил - ГКПП "Гюешево" и ГКПП "Олтоманци", реконструкция на пътя София - Гюешево; жп линията Гюешево - границата;
Област Благоевград - ГКПП "Симитли - Пехчево" и ГКПП "Цапарево - Клепало", реконструкция на път Е 79 от Благоевград до Кулата, реконструкция на ГКПП "Кулата", изграждане на пътната връзка и ГКПП "Илинден" по направлението Гоце Делчев - Драма, електрификация на жп линията Дупница - Кулата;
Област Пловдив - изграждане на ПСОВ - Пловдив; скоростна жп линия Пловдив - Свиленград - границата;
Област Стара Загора - рехабилитация на пътя Калофер - Казанлък - Сливен, изграждане на ПСОВ - Стара Загора;
Област Кърджали - реконструкция на пътя Кърджали - Джебел и Черноочене - Кърджали, изграждане на граничен преход и ГКПП "Маказа";
Област Хасково - оптичен кабел Хасково - Кавала, ПСОВ - Хасково, реконструкция на пътя Хасково - Свиленград, модернизация и реконструкция на ГКПП "Ново село"; скоростна жп линия Пловдив - Свиленград - границата;
Област Ямбол - изграждане на ГКПП "Лесово - Хамзабейли" и пътната връзка, жп линия Елхово - Одрин;
Област Бургас - борба със свлачищата и морската абразия; развитие на пристанище Бургас;
Област Видин - ремонт на път Е 79 Димово - Ружинци и развитие на пристанище Видин; втори мост на р. Дунав;
Област Габрово - изграждане на тунел "Шипка" и подходните пътища;
Област Русе - възстановяване на летище Щъркелово, изграждане на контейнерен терминал на пристанище Русе, модернизация на пристанищата Русе и Свищов;
Област Варна - борба със свлачищата; развитие на пристанище Варна;
Област Добрич - модернизация и реконструкция на компресорната станция Кардам;
Област Силистра - изграждане на фериботен комплекс Силистра - Рени и Силистра - Калъраш.
1. Национално ниво.
Инвестиционните инициативи възлизат на 2597 млн. лв.:
- общият размер на финансовите ресурси, осигурени от различни финансови източници, е 1682 млн. лв. (64,8 % от инвестиционните инициативи);
- от консолидирания държавен бюджет са осигурени 424 млн. лв. (25,2 %);
- през 2001 г. участват 754 проекта, от които 740 на основата на проектните фишове в областните планове за развитие след координацията с министерствата и ведомствата и 14 проекта на национално ниво;
- при изпълнение на плана за 2001 г. ще бъдат разкрити 64 444 нови работни места.
1.1. Категоризация на проектите по значимост:
В съответствие с предварително зададените условия в "База данни" проектите са обособени в три групи по значимост: с международно значение, с национално значение и с регионално значение.
Значимост на проектите в План за действие 2001 г.

з основа на показаните данни в таблица 1 могат да се направят следните изводи:
Първо. Получената пропорция между броя на проектите на трите нива на значимост е оптимална и представлява добра предпоставка за иницииране на регионалното развитие при максимално използване на потенциала от по-високото ниво.
Второ. От 754 проекта за 2001 г. по значимост са посочени 250 (международно, национално и регионално). Това е 33 % от общия брой на проектите. Останалите са с общинска значимост.
1.2. По приоритетни направления.
Обявените инвестиционни инициативи за 2001 г. по приоритетни направления се разпределят, както следва:
на първо място, направление "Техническа инфраструктура" - 63,5 %. От тях са осигурени 75,1 %;
на второ място, направление "Икономическо развитие" - 13 % . От тях са осигурени 51,3 %;
на трето място, направление "Околна среда" - 9,5 %. От тях са осигурени 49,1 %;
на четвърто място, направление "Благоустройствени дейности" - 6,4 %. От тях са осигурени 39,3 %.
Останалите направления са с по-малко участие.
1.3. Секторни годишни програми.
На първо място с най-голям обем инвестиции се нарежда програма "Транспортна система" - с 850 млн. лв. От тях са осигурени 676 млн. лв. (79,55 %).
На второ място е програма "Електроснабдителна система" - с 656 млн. лв. От тях са осигурени 525 млн. лв.(80 %).
На трето място е програма "Канализация и ПСОВ" - със 155 млн. лв. От тях са осигурени 73 млн. лв. ( 48 %).
На четвърто място е програма "Селско стопанство" - със 145 млн. лв. От тях са осигурени 44 млн. лв. (47,2 %).
На пето място е програма "Благоустрояване на населените места" - със 138 млн.лв. От тях са осигурени 40 млн. лв. (29,3 %).
Анализът по годишни програми очертава приоритетите на национално ниво за 2001 г., които са насочени към ново транспортно и енергийно строителство, модернизация и реконструкция. Голямо е участието на програмите, свързани с водоснабдяването и канализацията на населените места, чрез които се създават условия за подобряване качеството на живота на хората, както и предпоставки за ускорено икономическо развитие.
2. Регионално ниво (райони за планиране).
2.1. Инвестиционни инициативи.
На регионално ниво инвестиционните инициативи са посочени в таблица 2.
При средно на район за планиране за 2001 г. 394 млн. лв. инвестиционни инициативи районите за планиране се групират в три групи:
първа група. Райони за планиране с инвестиционни инициативи над средното за районите за планиране. Тук попадат Южният централен район за планиране и Югозападният район за планиране. На този етап това са районите с най-висок инвестиционен потенциал. Южен централен район за планиране. Той е с най-голям относителен дял - 41,1 % на всички инвестиционни инициативи. Привлича и най-голям обем частни инвестиции - 72 % от общите частни инвестиции за 2001 г., които са насочени към обектите Марица-изток, Високопланински спортно-туристически комплекс "Сютка", Хидрокомплекс "Горна Арда", автомагистрала "Марица" и др. Югозападен район за планиране. Неговият инвестиционен потенциал - 25,5 % от общите инвестиционни инициативи, се определя на този етап от област София, с обектите Летищен комплекс "София", софийското метро и др.;
втора група. Райони за планиране с инвестиционни инициативи около средното за районите за планиране. Тук попадат Североизточният район за планиране и Югоизточният район за планиране общо с 19,8 % участие в общите инвестиционни инициативи на районите. Участието на частни инвестиции в тях е 17,8 % от всички частни инвестиции за 2001 г.;
трета група. Райони за планиране с инвестиционни инициативи под средното за районите за планиране. Тук попадат Северният централен район за планиране и Северозападният район за планиране с общо 13,6 % участие в общите инвестиционни инициативи и с най-малко участие на частните инвестиции - 4,2 % от всички частни инвестиции за 2001 г.
2.2. Участие на консолидирания държавен бюджет.
В съответствие с целта на НПРР за смекчаване на регионалните различия чрез консолидирания държавен бюджет към проблемните райони за планиране за 2001 г. се насочват значителни финансови ресурси. При средно 179 лв./жител от консолидирания държавен бюджет за всички райони за планиране към Северозападния район за планиране са насочени 198 лв./жител (таблица 3).
Съотношението по този показател между Югозападния район за планиране и Североизточния район за планиране за 2001 г. е 2:1, което е реален израз на провежданата политика за смекчаване на регионалните различия.

3.3. (изм.,ДВ,бр.24 от 2001 г.) Областни планове за развитие

Резюмета
3.3.1. Северозападен район за планиране.
3.3.1.1. Областен план за развитие на област Видин.
Обща характеристика:
Област Видин се намира в северозападната част на България и обхваща площ 3022 кв. км, което представлява 2,7 % от територията на Република България. Географското положение на областта е благоприятствало развитието й като транспортен, търговски, културен и политически център. Област Видин е входно-изходната артерия на Република България за Европа и света. Населението на областта наброява 141 408 души. В област Видин има 141 населени места, от които 7 града и 134 села, разпределени в 11 общини: Белоградчик, Бойница, Брегово, Видин, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци и Чупрене.
Стратегически цели:
Превръщане на област Видин в съвременен транспортен и комуникационен център с национално и международно значение.
Осигуряване на икономически растеж на базата на добре развито селско стопанство и преработвателна промишленост, увеличаване на вътрешното потребление и експорта на селскостопанската продукция.
Развитие на туризма и културата чрез пълноценно използване на богатото историческо, археологическо и културно наследство, както и на географските и природните дадености в областта.
Опазване и подобряване състоянието на околната среда в съответствие с европейските стандарти.
Създаване на условия за привличане на чуждестранни инвестиции.
Изграждане на принципно нова система за здравеопазване и образование, съобразена с възможностите на областта и отговаряща на потребностите на населението, съизмерима с националната и европейските здравни и образователни системи.
Финансово осигуряване:
За реализирането на посочените обекти, заложени в актуализирания областен план за развитие - 2001 г., са необходими общо 369 461,0 хил. лв. За 2001 г. са необходими 40 122 хил. лв, от които са осигурени 28 106 хил. лв. (70 %). За останалите се кандидатства за финансиране от извънбюджетни фондове - ФРИ, инвестиционни програми на министерства и ведомства - МРРБ и МОСВ, и програми на ЕС - ФАР, САПАРД и др.
3.3.1.2. Областен план за развитие на област Враца.
Обща характеристика:
Област Враца обхваща 4006 кв. км площ. Броят на населението й към 31 декември 1999 г. е 255 589 души. На територията на областта има 11 общини: Борован, Бяла Слатина, Враца, Кнежа, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман и Хайредин.
Стратегически цели:
спиране на спада в развитието на икономиката и осигуряване на устойчив растеж през втората половина на периода, в т.ч. постигане на средногодишно увеличение на брутния вътрешен продукт с 3 %;
развитие на човешките ресурси, намаляване на безработицата до средната за страната и повишаване на жизнения стандарт на населението в областта;
неутрализиране на отрицателното екологично влияние на предприятията от тежката и добивната промишленост и гарантиране на природните дадености на област Враца.
Подцел 1:
развитие на пътната, енергийната, телекомуникационната и градската инфраструктура;
повишаване конкурентоспособността на селското стопанство и развитие на производството на екологично чисти растителни и животински продукти. Балансирано и многофункционално използване на ресурсите от горите и горския фонд. Рехабилитация и развитие на поливното земеделие;
създаване на по-благоприятна среда за развитие на индустрията;
създаване на подходяща бизнессреда за МСП чрез използване на местните ресурси и външно съдействие;
развитие на туризма като помощен отрасъл на областната икономика.
Подцел 2:
създаване на нови работни места, снижаване равнището на безработицата и повишаване жизнения стандарт на населението.
Подцел 3:
опазване на околната среда, оползотворяване на природните отпадъци, развитие на екологични производства.
Финансово осигуряване:
За реализирането на предвидените мерки са необходими общо 200 204,0 хил. лв., от които за 2001 г. - 60 121 хил. лв. От тях са осигурени 18 126 хил. лв. (30 %). За останалите се кандидатства по извънбюджетните фондове ФРИ, инвестиционни програми на министерства и ведомства - МРРБ, ИАП, МОСВ, МИ, и програми на ЕС - САПАРД, ИСПА и др.
3.3.1.3. Областен план за развитие на област Монтана.
Обща характеристика:
Област Монтана обхваща централната част на Северозападна България с площ 3618 кв. км, което представлява 3,2 % от територията на Република България. На територията на област Монтана живеят постоянно 191 129 души, или под 2 % от населението на страната. Област Монтана е една от по-рядко населените териториални единици у нас. Средната гъстота на населението на един квадратен километър е 53 души при 74 за страната.
Област Монтана се състои от 130 населени места, разпределени в 11 общини: Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вълчедръм, Вършец, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци и Якимово.
Стратегически цели:
развитие и осъвременяване на техническата инфраструктура;
стабилизиране на икономическото развитие;
опазване на околната среда и разумно използване на природните ресурси;
развитие на човешките ресурси.
Програми:
"Осъвременяване на пътната мрежа";
"Реконструкция и обновяване на водоснабдителната мрежа";
"Други обекти от регионалната инфраструктура";
"Стабилизиране и преструктуриране на промишлеността";
"Възраждане на селското стопанство";
"Развитие на туризма";
"Опазване на околната среда и разумно използване на природните ресурси";
"Развитие на човешките ресурси".
Финансово осигуряване:
За реализацията на обектите, заложени в актуализирания областен план за развитие, са необходими общо 82 595 хил. лв. За 2001 г. са необходими 22 645 хил. лв., от които са осигурени 17 376 хил. лв. (76,7 %). За останалите се кандидатства за финансиране от извънбюджетни фондове, инвестиционни програми на министерства и ведомства - МРРБ, МИ и др. , програми на ЕС и др.
3.3.2. Северен централен район за планиране.
3.3.2.1. Областен план за развитие на област Ловеч.
Обща характеристика:
Област Ловеч е разположена на територия от 4132 кв. км и заема 3,7 % от общата територия на Република България. В състава на областта влизат 8 общини: Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин и Ябланица, и 101 кметства. Населението на областта е около 179 118 души, или 2,2 % от населението на страната. Почти две трети от площта на региона е планинска, останалата част - попупланинска, и сравнително малка част - равнинна.
Стратегически цели:
подпомагане развитието на пазарната икономика в областта и създаване на необходимите условия за устойчиво развитие;
намаляване на значителните различия в условията на живот в отделните селища на региона;
подпомагане хармоничното развитие на пространствената и селищната структура;
намаляване нивото на безработица;
създаване на условия за по-активно и целенасочено интегриране на малцинствените групи в обществения живот.
Приоритети:
изграждане и развитие на техническата и социалната инфраструктура;
развитие на туристическата индустрия;
стабилизиране и оживление на икономиката;
стабилизиране на заетостта и развитие на човешките ресурси.
Програми:
Програма "Инфраструктура";
Програма "Развитие на туристическата индустрия";
Програма "Стабилизиране на заетостта и развитие на човешките ресурси";
Програма "Селско стопанство".
Финансово осигуряване:
Необходимите финансови средства за реализация на проектите, заложени в Областния план за развитие на област Ловеч за 2001 г., са в размер 23 833 хил. лв. Осигурените средства са 15 706 хил. лв., или 66 %. Останалите 8127 хил. лв. ще бъдат търсени от финансови източници като Програмата на ЕС - САПАРД, извънбюджетни фондове - ФРИ, доверителен екофонд и чрез осигуряване на кредити.
3.3.2.2. Областен план за развитие на област Габрово.
Обща характеристика:
Област Габрово заема територия от 2107 кв. км, или 1,9 % от общата територия на страната. В състава на областта влизат 4 общини: Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна, с 356 населени места. Общият брой на населението е 154 332 души.
Стратегически цели:
стабилизиране на икономиката и постигане на икономически растеж;
оптимизиране на техническата и социалната инфраструктура;
опазване, рационално използване и обогатяване на природните ресурси;
възстановяване и приоритетно развиване на туристическата индустрия;
съхраняване и развиване на човешкия потенциал.
Приоритети:
стабилизиране на икономиката и постигане на икономически растеж;
оптимизиране на техническата и социална инфраструктура;