Този договор е национален, защото има действие на цялата територия на Република България.
Този договор е рамков, защото определя здравно-икономически, финансови, медицински, организационно-управленски, информационни и правно-деонтологични рамки, в съответствие с които се сключват договорите между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ.
Всички клаузи на Националния рамков договор (НРД) са в съответствие с действащото българско законодателство. Законите и подзаконовите нормативни актове в областта на здравеопазването, здравното осигуряване и свързаните с тях обществени отношения, с които е съобразен този НРД, са изброени в приложение No 1.

Чл.1. (1) Предмет на Националния рамков договор (НРД) са правата и задълженията по оказването на медицинска и стоматологична помощ в рамките на чл.55 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) на:
1. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК);
2. Българския лекарски съюз (БЛС) и Съюза на стоматолозите в България (ССБ);
3. изпълнителите на медицинска помощ (ИМП);
4. изпълнителите на стоматологична помощ (ИСП);
5. задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ).
(2) Дейности за повишаване квалификацията на медицински специалисти не са предмет на този НРД.

Чл.2. (1) Националната здравноосигурителна каса, осъществяваща задължителното здравно осигуряване в България, има следните права и задължения по този договор:
1. възлага чрез сключване на договори с ИМП и ИСП оказването в полза на ЗЗОЛ на медицинска и стоматологична помощ, договорена по обхват, вид, обем, качество и цена в НРД;
2. осигурява равнопоставеност на ИМП и ИСП при сключване на договори с РЗОК за оказване на медицинска и стоматологична помощ;
3. отказва сключване на договори за оказване на медицинска или стоматологична помощ с изпълнители на такава помощ, които не отговарят на изискванията, определени в закона и условията на НРД;
4. упражнява контрол върху оказаната медицинска и стоматологична помощ съгласно ЗЗО и НРД;
5. упражнява контрол за спазване правата и задълженията на ЗЗОЛ;
6. изисква от ИМП и ИСП установената документация в сроковете, определени в НРД;
7. заплаща напълно договорената в НРД цена на извършените медицински дейности и напълно или частично договорената в НРД цена на извършените стоматологични дейности;
8. заплаща напълно или частично разрешени за употреба лекарства за домашно лечение на ЗЗОЛ;
9. договаря с аптеки условията и реда за отпускане и заплащане на лекарствата по т.8;
10. поддържа регистрите и информацията, съдържащи се в информационната система на НЗОК, съгласно чл.63 ЗЗО;
11. предоставя системна информация на ЗЗОЛ относно мерките за опазване и укрепване на здравето им;
12. предоставя при поискване текуща информация по изпълнение на НРД на БЛС и ССБ;
13. осъществява съвместно наблюдение на вида, обема и качеството на оказваната медицинска и стоматологична помощ чрез РЗОК и регионалните структури на БЛС и ССБ.
(2) Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България имат следните права и задължения по този договор:
1. представляват своите членове при сключване на НРД;
2. съдействат за спазването на НРД от страна на изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ, сключили договор с НЗОК;
3. участват чрез свои представители в арбитражните комисии при условията и по реда на чл.73 и 75 ЗЗО;
4. предоставят при поискване текуща информация на НЗОК по изпълнение на НРД;
5. осъществяват съвместно наблюдение на качеството на оказваната медицинска и стоматологична помощ чрез РЗОК и регионалните структури на БЛС и ССБ;
6. ръководствата на БЛС, ССБ и НЗОК осъществяват съвместно наблюдение по изпълнението на НРД;
7. защитават правата и интересите на ИМП и ИСП при сключване и изпълнение на договори за оказване на медицинска и стоматологична помощ с НЗОК.
(3) Министърът на здравеопазването, приподписвайки този договор, гарантира:
1. неговата законосъобразност;
2. съответствието на договора, както и отделните му части с националните здравни приоритети и националната здравна стратегия;
3. спазването на НРД.
(4) Правата и задълженията на ЗЗОЛ, както и на ИМП и ИСП са регламентирани в глави трета и осма.

Чл.3. (1) Правата на ЗЗОЛ, включително в качеството им на пациенти, са част от правата на човека, регламентирани в Конвенцията на ООН за правата на човека (Ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.VII. 1992 г., обн.,ДВ,бр.66 от 1992г. ). Националният рамков договор създава условия за гарантиране и упражняване на част от тези права, а именно:
1. право на живот;
2. право на свобода и сигурност на личността;
3. право на неприкосновеност на личния живот;
4. право на информация и обучение;
5. право да решиш дали и кога да имаш деца;
6. право на здравеопазване и медицински грижи;
7. право да се възползваш от научно-техническия прогрес;
8. право да не бъдеш подлаган на мъчения и лошо отношение.
(2) Наред с правата по ал.1 ЗЗОЛ има:
1. право на достъпна медицинска помощ;
2. право на избор;
3. право на безопасност;
4. право на поверителност;
5. право на достойнство;
6. право на комфорт (телесен и душевен);
7. право на продължително медицинско обслужване;
8. право на мнение.
Чл.4. (1) Всички ЗЗОЛ имат равни права и достъп при получаване на извънболнична и болнична медицинска и стоматологична помощ независимо от тяхната раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
(2) При оказване на помощта по ал.1 не се допускат никакви ограничения на правата на серопозитивни лица, пациенти със СПИН, инфекциозни заболявания или психични разстройства.
(3) При нарушения на правата им ЗЗОЛ имат право да подават жалби до директора на районната здравноосигурителна каса (РЗОК).

Чл.5. Задължително здравноосигурените лица имат право:
1. да получават медицинска и стоматологична помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба No 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (ДВ,бр.1 от 2003 г.);
2. на свободен избор и лечение от лекар или стоматолог в лечебни заведения за първична медицинска или стоматологична помощ, както и на достъп до медицинска или стоматологична помощ при условията и по реда на ЗЗО, Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведени за извънболнична и болнична помощ (ДВ,бр.101 от 1999 г.) и този договор;
3. на медицинска и стоматологична помощ в съответствие с утвърдените стандарти за лечение и правилата за добра медицинска практика;
4. да бъдат информирани за обема на медицинската и стоматологичната помощ и видовете услуги, които ИМП и ИСП предлагат, както и за правилата, условията, реда и времевия график за получаването им;
5. да приемат или отказват лечение, след като получат достатъчна информация за естеството му и очаквания резултат;
6. на непрекъснатост на грижите при оказване на болничната помощ;
7. да бъдат информирани за условията и реда за участие в клинични изследвания, проучвания и изпитвания;
8. на второ мнение от друг лекар от същото лечебно заведение относно диагностично-лечебната дейност, свързана с неговото заболяване;
9. да получат спешна помощ, ако здравето и животът им се намират в непосредствена опасност; в случаите, когато спешната помощ не може да бъде оказана на място, медицинският специалист осигурява транспортирането на ЗЗОЛ към съответно лечебно заведение, като продължава оказването на спешните мерки;
10. на обезболяване в хода на лечението при установени правила и процедури за нейното провеждане, както и на съответни на квалификацията на лекаря грижи и обезболяване при хронична болка и терминални състояния;
11. да бъдат информирани за името, длъжността и специалността на всяко лице, което ги лекува или участва в лечебния процес; в случаите на съвместно лечение или поемане на лечението от друг изпълнител на медицинска помощ ЗЗОЛ има право да поиска сътрудничество и добра координация между включените в лечението му специалисти, така че да се гарантира подходящото продължаване на лечението;
12. в случаите, когато са настанени в лечебно заведение за болнична помощ:
а) да бъдат посещавани от общопрактикуващия лекар (ОПЛ) или специалиста, издал направлението за хоспитализация в съответствие с чл.22 от Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведени за извънболнична и болнична помощ;
б) да приемат или отказват посетители;
13. на медицинска и стоматологична помощ, свързана с уважение и зачитане на техните ценности и убеждения, както и на съчувствие в състояния на безпомощност или в края на живота с оглед запазване на тяхното достойнство;
14. на защита от икономическа, сексуална и друга форма на насилие, физическо или друго малтретиране или унизително отношение.
Чл.6. (1) Изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ са длъжни да оказват помощ след получаване на информирано съгласие на ЗЗОЛ, а ако то е недееспособно - съгласие на негов родител/настойник/попечител.
(2) За получаване на информирано съгласие по ал. 1 лекарят или стоматологът трябва да предостави на пациента или негов родител/настойник/попечител медицинска информация в обем, даващ му възможност да приеме или откаже предложеното лечение. Медицинската информация включва:
1. диагноза на здравното състояние на пациента и прогноза;
2. описание на целта, курса на лечение, разумните алтернативи, очакваните резултати и вероятността за успех от предлаганото лечение;
3. рисковете, свързани с предлаганите изследвания и лечение, вкл. страничните ефекти, болка и други неудобства;
4. вероятността за успех и рисковете при алтернативни форми на лечение или при липса на лечение;
5. каква част от предлаганите изследвания и лечение се покрива от НЗОК.
Чл.7. Медицинската информация по чл. 6 следва да се предостави на ЗЗОЛ или негов родител/настойник/попечител във възможно най-ранен етап и по подходящ начин, даващ му възможност да направи свободен и независим избор.
Чл.8. Съгласието се дава писмено и се оформя чрез подписване на декларация.
Чл.9. Медицинска и стоматологична помощ без съгласие на ЗЗОЛ може да се окаже, когато тя има спешен характер, в една от следните хипотези:
1. когато физическото или психичното състояние на пациента за момента не позволява получаването на информираното му съгласие;
2. когато пациентът е недееспособен и е невъзможно да се получи съгласие от негов родител/настойник/попечител.
Чл.10. (1) Изпълнителят на медицинска или стоматологична помощ може да предоставя на трети лица медицинската информация относно даден пациент в случаите, когато:
1. пациентът е дал съгласието си за разкриване на медицинската информация;
2. ако това е предвидено в закон;
3. разкриването е за целите на лечението на пациента от друго лечебно заведение;
4. разкриването на медицинската информация е от жизнено значение за защитата на здравето на други хора или на обществеността; в тези случаи решението се взема от лекарска комисия, която уведомява пациента за взетото решение;
5. разкриването е за целите на здравната статистика, научни публикации или за управленски или преподавателски цели, след като всяка информация, идентифицираща пациента, е била премахната.
(2) Задължително здравноосигуреното лице има право на поверителност на информацията, свързана с медицинската и стоматологичната помощ, която получава, с изключение на случаите по ал.1.

Чл. 11. Задължително здравноосигурените лица имат следните задължения:
1. да заплащат дължимите здравноосигурителни вноски;
2. да изпълняват предписанията на ИМП и на ИСП и изискванията за профилактика на заболяванията, установени в този договор; за неявяване на профилактични прегледи, регламентирани в НРД, ЗЗОЛ губи осигурителните си права за срок един месец съгласно чл.110 ЗЗО;
3. да представят на лекаря или стоматолога при посещение здравноосигурителната си книжка;
4. да спазват установения вътрешен ред в лечебното заведение, в което получават медицинска или стоматологична помощ;
5. да уважават професионалното и човешкото достойнство на лекарите и стоматолозите;
6. да не увреждат умишлено собственото си или на трети лица здраве; в противен случай се прилага чл.111 ЗЗО.
Чл.12. На основание чл.109 ЗЗО ЗЗОЛ заплащат оказаната медицинска и стоматологична помощ, както и получените по реда на глава единадесета лекарства, в случай че не са заплатили повече от три дължими здравноосигурителни вноски.

Чл.13. (1) Страните по НРД, както и ИМП и ИСП са длъжни да спазват правата на ЗЗОЛ и да ги запознават с тях.
(2) Изпълнителите на медицинска помощ и изпълнителите на стоматологична помощ осигуряват условия, които гарантират правата на ЗЗОЛ при оказването на помощта.
Чл.14. (1) Националната здравноосигурителна каса се задължава да следи за спазване правата на ЗЗОЛ от страна на ИМП и ИСП чрез:
1. включване в медицинската документация, която е неразделна част от този НРД, на изисквания, гарантиращи спазване правата на ЗЗОЛ;
2. приемане, разглеждане и изготвяне на мотивиран отговор на жалби, подадени от ЗЗОЛ до НЗОК;
3. осъществяване на контрол по изпълнението на договорите с ИМП и ИСП.
(2) При нарушаване на правата на ЗЗОЛ от страна на изпълнителите НЗОК е длъжна да приложи санкциите, предвидени в глави деветнадесета и двадесета.
Чл.15. При нарушаване на правата на ЗЗОЛ, което представлява нарушение по чл.37 от Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (ЗСОЛС), лекарите и стоматолозите носят отговорност при условията и по реда на същия закон.

Чл.16. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща за оказването на видовете медицинска и стоматологична помощ по чл.45, ал.1 ЗЗО, с изключение на зъботехническа помощ и транспортни услуги по медицински показания.
(2) Медицинската и стоматологичната помощ по ал.1 се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба No 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
Чл.17. Медицинската и стоматологичната помощ по чл.16, ал.1 е:
1. първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП);
2. специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), включваща високоспециализирани дейности (ВСД) и медико-диагностични дейности (МДД), които включват и високоспециализирани медико-диагностични дейности (ВСМДД);
3. извънболнична стоматологична помощ (ИСП), която включва първична извънболнична стоматологична помощ (ПИСП) и специализирана извънболнична стоматологична помощ (СИСП);
4. болнична помощ (БП), включително и високоспециализирани медицински дейности, извършвани в болнични условия.

Чл.18. (1) Финансовата рамка на НРД съответства на годишните разходи за здравноосигурителни плащания съгласно чл.1, ал.2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2003 г. (ДВ,бр.119 от 2002 г.), както следва:
1. за първична извънболнична медицинска помощ - 103 500 хил. лв.;
2. за специализирана извънболнична медицинска помощ - 82 400 хил. лв.;
3. за стоматологична помощ - 39 800 хил. лв.;
4. за медико-диагностични дейности - 39 300 хил. лв.;
5. за лекарства за домашно лечение и медицински изделия - 162 753 хил. лв.;
6. за болнична медицинска помощ - 200 000 хил. лв.
(2) Представители на НЗОК, БЛС и ССБ извършват наблюдение и анализ на изпълнението на бюджета на НЗОК за 2003 г. за здравноосигурителни плащания на тримесечен период.

Чл.19. (1) Изпълнители на извънболнична медицинска или стоматологична помощ по НРД могат да бъдат:
1. лечебни заведения по чл.8, ал.1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), с изключение на самостоятелните медико-технически лаборатории;
2. здравни заведения по смисъла на Закона за народното здраве (ЗНЗ).
(2) Договор за отделни дейности и изследвания от СИМП с лечебни заведения за БП може да се сключи при условие, че изпълнителите на СИМП, сключили договор с НЗОК, не могат да задоволят потребностите на ЗЗОЛ по Наредба No 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, от:
1. медико-диагностични изследвания;
2. високоспециализирани медико-диагностични изследвания;
3. високоспециализирани медицински дейности.
(3) Извънболнични медико-диагностични изследвания, които са включени в клинични пътеки, могат да се извършват в лечебни заведения за БП за сметка на цената на съответната клинична пътека, заплащана от НЗОК, без да са предмет на отделно договаряне.
Чл.20. (1) Изпълнители на болнична помощ по НРД могат да бъдат:
1. лечебни заведения за болнична помощ по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗЛЗ и диспансери по чл.26, ал.2 ЗЛЗ;
2. лечебни заведения по чл.5, ал.1 ЗЛЗ, които са към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта и съобщенията съгласно чл.21 и 21а от Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведени за извънболнична и болнична помощ.
(2) Изпълнители на болнична помощ по клинични пътеки (КП) No 29 "Хирургично лечение при хронични заболявания на сливиците"; No 47 "Хирургично лечение при катаракта" и No 56 "Артроскопия на колянна става" могат да бъдат и лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ - Медицински център (МЦ), Медикостоматологичен център (МСЦ) и Диагностично-консултативен център (ДКЦ), с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа.
(3) В случаите по ал.2 лечебните заведения за извънболнична помощ следва да отговарят на изискванията, посочени в КП No 29, 47 и 56.
Чл.21. (1) Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ по НРД извършват в полза на ЗЗОЛ заплащаните от НЗОК дейности.
(2) Лечебните заведения, желаещи да сключат договор с НЗОК, могат да кандидатстват за извършване на видове дейности от основния пакет, за които лечебното заведение е регистрирано в РЦЗ, респ. има разрешение от министъра на здравеопазването.
(3) Общите условия и редът за сключване на договори с ИМП и ИСП са регламентирани в глава седма на общата част, а специалните условия - в глави шестнадесета, седемнадесета и двадесета на специалната част.
Чл.22. (1) Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ съобразно нуждите и обема на извършваната лечебна дейност могат да наемат персонал със съответно образование и квалификация. Наетите лица могат да бъдат:
1. лекари, стоматолози, фармацевти и други специалисти с образователно-квалификационна степен "магистър" или "доктор", участващи в диагностично-лечебния процес;
2. медицински и немедицински специалисти с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" или "магистър" - за извършване на дейности в рамките на тяхната правоспособност;
3. други лица, извършващи административни и помощни дейности.
(2) Лекари и стоматолози без придобита специалност могат да извършват дейности от областите СИМП, БП и СИСП под ръководство и контрол на съответен лекар или стоматолог с придобита специалност, който извършва медицинска или стоматологична дейност в лечебното заведение по договор с НЗОК, който носи отговорност за това.
(3) Лицата по ал.1, т.3 не могат да участват в диагностични, лечебни и рехабилитационни процедури, както и в процедури по грижа за болните, при които се налага съприкосновение с тялото на ЗЗОЛ, с изключение на процедури по палиативни грижи за терминално болни пациенти.
(4) Трудово-правните и приравнените на тях отношения между ИМП/ИСП и наетите от тях лица не са предмет на този договор.
(5) (отм. като незаконосъобразна, Решение No 8145 на ВАС от 2003 г. - ДВ,бр.76 от 29 август 2003 г.)

Чл.23. (1) Националната здравноосигурителна каса договаря с БЛС и ССБ медицинска и стоматологична помощ по обхват, обем, качество и цена.
(2) Цената по ал.1 покрива изцяло или частично стойността на различните видове медицинска и стоматологична помощ.
Чл.24. (1) Националната здравноосигурителна каса сключва договори за оказване на медицинска и стоматологична помощ на територията на Република България с ИМП и ИСП по глава шеста, които:
1. отговарят на следните общи условия:
а) актуално членство в БЛС/ССБ - за лекарите и стоматолозите, които ръководят, съответно работят в лечебното или здравното заведение;
б) притежават регистрация в районен център по здравеопазването (РЦЗ) на територията на съответната РЗОК или разрешение за осъществяване на съответните дейности, за които лечебното заведение кандидатства, съгласно ЗЛЗ;
2. отговарят на специални условия съгласно глави шестнадесета, седемнадесета и двадесета от специалната част.
(2) Директорът на РЗОК сключва договорите по ал.1 с ИМП и ИСП, които имат седалище на територията, обслужвана от РЗОК, в съответствие с НРД.
Чл.25. (1) Лечебните и здравните заведения, кандидатстващи за сключване на договор със съответната РЗОК, представят документите, посочени в специалната част.
Чл.26. (1) Изискуемите документи се подават от ИМП и ИСП в съответната РЗОК в срок до 30 дни от влизане в сила на НРД.
(2) Директорът на РЗОК разглежда подадените документи и сключва договори с ИМП и ИСП в срок до 60 дни от влизане в сила на НРД.
(3) При непълнота на представените документи директорът на РЗОК в срок 7 работни дни от установяването й писмено уведомява лечебното и здравното заведение за това обстоятелство и определя срок за нейното отстраняване.
(4) Когато непълнотата е отстранена в определения от директора на РЗОК срок, който изтича след срока по ал.2, договор може да се сключи и след изтичането му.
(5) Директорът на РЗОК може да сключва договори за оказване на извънболнична медицинска помощ и след изтичане на срока по ал.2 с лечебни заведения, създадени и регистрирани след влизане в сила на НРД, при наличие на следните две условия:
1. лечебните заведения отговарят на изискванията на закона и условията, установени в НРД;
2. лекарите, регистрирани и/или работещи в лечебните заведения, не са в трудови или граждански правоотношения с други лечебни заведения за СИМП, сключили договор с НЗОК и които са в същия здравен район.
(6) Директорът на РЗОК може да сключва договори за оказване на болнична помощ и след изтичане на срока по ал.2 с лечебни заведения, създадени и получили разрешение от министъра на здравеопазването за осъществяване на дейност след влизане в сила на НРД, които отговарят на изискванията на закона и условията, установени в НРД.
Чл.27. (1) Директорът на РЗОК отказва да сключи договор при:
1. условие, че лечебното или здравното заведение не отговаря на изисквания на закона, което се установява от представените документи или при проверка;
2. липса на някое от общите или специалните изисквания и условия за сключване на договор, определени в НРД, което се установява от представените документи или при проверка;
3. непълнота на изискуемата документация, която не е била отстранена в определения срок;
4. невъзможност на съответното лечебно или здравно заведение да осъществява медицинската или стоматологичната помощ, за изпълнение на която кандидатства, което се установява от представените документи или при проверка;
5. наложена санкция "прекратяване на договор" по договор с НЗОК, сключен в съответствие с НРД 2002;
6. липса на институционална акредитационна оценка или акредитационна оценка 0 звезди - за лечебни заведения, осъществяващи дейности от основен пакет болнична помощ съгласно Наредба No 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
(2) Директорът на РЗОК отказва да сключи договор с лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ, на които са наложени три или повече влезли в сила санкции по НРД 2002 за извършени нарушения по чл.120, ал.1, т.1, 2, 5 и 8 от НРД 2002.
(3) Отказът на директора на РЗОК се издава в писмена форма и съдържа:
1. правни и фактически основания за издаване на отказа;
2. пред кой орган и в какъв срок отказът може да бъде обжалван;
3. дата на издаване и подпис на директора на РЗОК.
(4) Отказът на директора на РЗОК се връчва на лицето, което представлява лечебното или здравното заведение, или се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка в срок 7 работни дни от издаването му.
(5) При отказ на директора на РЗОК да сключи договор с изпълнител на ИМП или ИСП се прилагат чл.59, ал.6 и 7 ЗЗО.

Чл.28. Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ осъществяват дейността си съгласно изискванията на чл.6, ал.1 ЗЛЗ, Кодекса на професионалната етика (ДВ,бр.79 от 2000 г.) и Кодекса за професионална етика на стоматолозите (ДВ,бр.49 от 2002 г.).
Чл.29. Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ имат право да получат договореното заплащане за реализираните дейности при условията и по реда на глави шестнадесета, седемнадесета и двадесета.
Чл.30. Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ имат право да получават текуща информация и съдействие от РЗОК относно възложените им за изпълнение дейности.
Чл.31. (1) Изпълнителят на медицинска или стоматологична помощ осъществява дейността си според правилата за добра медицинска практика и утвърдени медицински стандарти при спазване на професионалната тайна и правата на пациента.
(2) Изпълнителят по ал.1 разяснява на ЗЗОЛ естеството на необходимите изследвания, манипулации, физикални и оперативни интервенции и риска, който те крият, и ги осъществява след получено съгласие от пациента.
(3) Информацията по ал.2 се предоставя на пациента предварително или на възможно най-ранен етап и по начин, даващ му възможност да я разбере и да направи своя независим и свободен избор. За малолетните и непълнолетните лица и за поставените под пълно или ограничено запрещение лица изборът се извършва от техните родители и настойници, съответно със съгласието на техните родители и попечители.
(4) Изпълнителят на медицинска или стоматологична помощ може да не предостави информацията по ал.3, ако прецени, че с това може да причини сериозни щети на душевното или физическото здраве на пациента. В тези случаи той е длъжен да я предостави на съпруг/а, родители/настойници/ попечители, други роднини по права линия, роднини по съребрена линия до втора степен включително.
Чл.32. (1) Изпълнителят на медицинска или стоматологична помощ няма право да прилага диагностични и лечебни методи, които:
1. не са утвърдени в медицинската практика, противоречат на медицинската наука и създават риск за здравето и живота на пациента;
2. водят до временна промяна в съзнанието без съгласието на пациента, с изключение на животозастрашаващи състояния, изискващи спешна намеса, и при невъзможност да се вземе писмено съгласие на съпруг/а или роднини по чл.31, ал.4.
(2) На лица, които възпрепятстват оказването на медицинска или стоматологична помощ, може да не се окаже такава, с изключение на състояния, застрашаващи живота им.
Чл.33. Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ се задължават да:
1. осигуряват достъпна медицинска или стоматологична помощ и изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД;
2. предоставят медицинска или стоматологична помощ по вид и обем, съответстваща на договорената;
3. предписват лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК - с изключение на изпълнителите на болнична медицинска и болнична стоматологична помощ;
4. предписват лекарства по вид и количества, съобразени с изискванията на НРД и други действащи нормативни документи;
5. не изискват плащане или доплащане от ЗЗОЛ за дейност, която според договора се заплаща изцяло или частично от НЗОК, извън предвидената в договора сума, с изключение на консумативи, посочени за определени клинични пътеки, както и случаите на договорено в НРД доплащане за стоматологични дейности;
6. предоставят задължително изискваната от НЗОК информация в срокове, структура и формат, посочени в договора;
7. осигуряват на длъжностните лица на НЗОК достъп до документи, свързани с отчитането на извършените дейности;
8. не разпространяват данни, свързани с личността на ЗЗОЛ, станали му известни при или по повод оказване на медицинска или стоматологична помощ, освен в случаите, предвидени със закон.

Чл.34. (1) Страните по договора извършват систематично и планирано оценяване, мониториране, контрол и непрекъснато подобряване на качеството на медицинските и стоматологичните услуги, с което се осигурява равенство в достъпа, ефективността и сигурността на договорените медицински и стоматологични услуги и повишаване на удовлетвореността на пациентите.
Чл.35. Националната здравноосигурителна каса извършва оценка на качеството на дейностите, осъществявани от изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ, като използва следните методи:
1. анализ на данните, постъпващи в РЗОК чрез отчети;
2. медицински одит, осъществяван от НЗОК и от външни експерти;
3. анализ на жалбите;
4. анкетен метод:
а) анкетиране на ЗЗОЛ по отношение на удовлетвореност;
б) анкетиране на изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ.
Чл.36. Специфичните индикатори за качество са валидни за определен вид медицинска и стоматологична помощ и се уреждат в специалната част - глави шестнадесета, седемнадесета и двадесета.
Чл.37. Оценката на качеството на предоставените услуги от изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ се извършва от директора на съответната РЗОК съгласно система за оценка на качеството, включваща специфични индикатори.

Чл.38. Изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ съставят следните документи:
1. първични медицински и стоматологични документи - приложение No 2;
2. финансово-отчетни документи - приложение No 3.
Чл.39. (1) Документацията и документооборотът за ИМП се уреждат в специалната част на НРД, дял първи "Медицинска помощ".
(2) Документацията и документооборотът за ИСП се уреждат в специалната част на НРД, дял втори "Стоматологична помощ".

Чл.40. Националната здравноосигурителна каса заплаща напълно или частично лекарства за домашно лечение на територията на страната за заболявания, определени с Наредба No 26 от 2002 г. за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК напълно или частично заплаща (ДВ,бр.1 от 2003 г.).
Чл.41. (1) Националната здравноосигурителна каса определя заболяванията от списъка по чл.40, за които е необходимо издаване на "Рецептурна книжка на хронично болния" в приложение No 4.
(2) Националната здравноосигурителна каса чрез РЗОК довежда до знанието на изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ заболяванията по ал.1.
(3) Начинът на работа с "Рецептурна книжка на хронично болния" е посочен в приложение No 4.

Чл.42. (1) Страните по НРД се споразумяват до влизане в сила на позитивния лекарствен списък в Република България съгласно чл.10, ал.2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина от (ЗЛАХМ) (ДВ,бр.36 от 1995 г.) да продължи да действа лекарственият списък, договорен по НРД 2002, наричан за краткост "лекарствен списък на НЗОК".
(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща цената на производител или на аптека по ред, начин и в срокове, определени в индивидуалните споразумения и договори.
Чл.43. Лекарственият списък на НЗОК в приложение No 4 съдържа:
1. данни за всеки лекарствен продукт и химико-терапевтичната група, към която той се отнася;
2. договорена цена и търговска надценка;
3. начин на заплащане;
4. ред и изисквания при предписването на лекарствения продукт, които са задължителни за изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ.
Чл.44. Националната здравноосигурителна каса заплаща до три лекарствени продукта, включени в лекарствения списък на НЗОК, предписани на ЗЗОЛ за лечението на едно заболяване по чл.40.
Чл.45. (1) Националната здравноосигурителна каса издава указания за работа с лекарствения списък на НЗОК, които са задължителни за ИМП и ИСП.
(2) Националната здравноосигурителна каса чрез РЗОК довежда до знанието на всички ИМП и ИСП, лечебни заведения, издаващи протоколи, и аптеки, сключили договор с РЗОК, указанията по ал.1 в срок не по-малък от 10 дни преди прилагането им.
(3) Указанията по ал.1 се издават еднократно за действието на НРД. Промени могат да бъдат правени след влизане в сила на законови или подзаконови нормативни актове.
Чл.46. Лечебните заведения за извънболнична помощ са задължени да поддържат спешен шкаф с позициите съгласно Наредба No 25 от 1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ (ДВ,бр.98 от 1999 г.) и лекарска чанта, обезпечаващи работата на ИМП при оказване на спешна помощ и при незабавно отзоваване при повикване.

Чл.47. (1) Изпълнителите на извънболнична медицинска и стоматологична помощ предписват лекарства от лекарствения списък на НЗОК за лечение на ЗЗОЛ с установени заболявания от списъка по чл.40.
(2) Лекарствата по ал.1 се предписват на основание чл.56 ЗЗО и при спазване изискванията на НРД, сключените с РЗОК договори и действащото законодателство.
Чл.48. Лекарствените продукти се предписват само след извършен преглед, който се документира в амбулаторния лист чрез подписа на ЗЗОЛ.
Чл.49. (1) На една рецептурна бланка за лечение на едно заболяване изпълнителят на извънболнична медицинска и стоматологична помощ има право да предпише до три лекарствени продукта от различна химико-терапевтична група, като нанася МКБ-кода в полето срещу всеки един от предписаните продукти.
(2) Лекарствени продукти, посочени в лекарствения списък на НЗОК като заплащани от НЗОК на доставчик и/или предписвани на протокол, се изписват на отделна рецептурна бланка.
Чл.50. Изпълнителят на извънболнична медицинска и стоматологична помощ има право да предпише лекарствени продукти в следните количества:
1. за лечение на остри състояния - лекарствени продукти за не повече от 10 дни;
2. за лечение на хронични заболявания - лекарствени продукти за не повече от 30 дни, с изключение на случаите по чл.14, ал.2 от Наредба No 4 от 2001 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти (ДВ,бр.10 от 2001 г.) и липса на подходяща опаковка в лекарствения списък на НЗОК.
Чл.51. (1) Изпълнителят на медицинска или стоматологична помощ предписва лекарствените продукти от лекарствения списък на НЗОК на цели опаковки. В случаите по чл.50, т.2 той предписва лекарствени продукти в количества, достатъчни до следващо посещение, и записва с думи срока, за който те са предписани.
(2) Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ имат право да издадат "Рецептурна бланка" (бл. МЗ-НЗОК No 5) преди изтичането на 30-дневния срок от предхождащото предписание в случаите, когато се налага изравняване на сроковете на предписване на лекарствата.
Чл.52. (1) Лекарствените продукти, за които НЗОК заплаща, се предписват на "Рецептурна бланка" (бл. МЗ-НЗОК No 5).
(2) В рецептурната бланка ИМП и ИСП задължително попълват вярно и четливо всички реквизити, отнасящи се до:
1. лични данни на лекаря или стоматолога, предписващ лекарствените продукти;
2. регистрационни данни за практиката;
3. данни за ЗЗОЛ;
4. данни за предписваните лекарствени продукти, начина и срока на приемане;
5. номер на амбулаторния лист;
6. номер на "Рецептурната книжка на хронично болния", в случаите, когато тя е необходима.
(3) В амбулаторния лист се вписва фабричният номер на рецептурната бланка.
(4) Третият екземпляр от рецептурната бланка се съхранява от издалия рецептата за отчетност и контрол и е неразделна част от досието на пациента. Изключения се допускат само в случаите на предписания, извършвани по реда на чл.12, ал.2 от Наредба No 4 от 2001 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. В случаите, когато ИМП създават и поддържат електронни досиета на ЗЗОЛ, третият екземпляр от рецептурната бланка се съхранява в амбулаторията от издалия рецептата за отчетност и контрол.
(5) При издаване на рецептурна бланка за предписване на лекарства за заболявания от списъка по чл.41 ал.1 ИМП и ИСП вписва назначената терапия и в "Рецептурната книжка на хронично болния".
Чл.53. (1) Редът за предписване на лекарства от лекарствения списък на НЗОК се определя в три групи:
1. група I - лекарства, отпускани по протокол по реда на чл.55 ЗЗО;
2. група II - лекарства за определени заболявания, предписвани само от специалисти по профила на заболяването, сключили договор с РЗОК за извънболнична помощ;
3. група III - лекарства, предписвани от ОПЛ, които могат да бъдат назначавани и от специалисти на генеричен принцип.
(2) Терапията с лекарства по ал.1, т.3, назначена от специалист, сключил договор с НЗОК, се отразява в амбулаторния лист, третият екземпляр от който се предава на ОПЛ чрез ЗЗОЛ.
(3) Терапията с лекарства по ал.1, т.3, назначена от специалист, не сключил договор с НЗОК, се отразява в ЛАК или бланка "Медицинско направление" - бл. МЗ 119, който се предава на ОПЛ чрез ЗЗОЛ.
(4) Общопрактикуващият лекар има право да предписва лекарствени продукти съгласно назначената терапия по ал.2 и 3 в рамките на съществуващата в лекарствения списък на НЗОК химико-терапевтична група.
Чл.54. (1) Изпълнителят на медицинска или стоматологична помощ е длъжен да уведоми ЗЗОЛ/родител/настойник/попечител:
1. за вида на предписаните лекарствени продукти, тяхното действие, нежелани лекарствени реакции, реда и начина на приемане;
2. за възможния избор на фармацевтично-еквивалентен продукт, включен в лекарствения списък на НЗОК;
3. за сумата, която ЗЗОЛ следва да заплати при получаване на лекарствените продукти в аптеката.
(2) Уведомяването на ЗЗОЛ, респ. на родителя/настойника/попечителя, се доказва с подпис, положен в амбулаторния лист.
(3) В случай на получаване на съобщение от РЗОК или аптека за блокиране на лекарствен продукт от лекарствения списък на НЗОК ИМП или ИСП уведомява при възможност ЗЗОЛ, на които е предписван такъв продукт.
Чл.55. Лекарствените продукти, обозначени в лекарствения списък на НЗОК като отпускани по протокол, се предписват при спазване на следния ред:
1. предписанията се извършват на протокол - обр. "МЗ-НЗОК No 1";
2. на един протокол може да се предпише едно лекарство в до три дозови единици;
3. протоколите се издават за брой лечебни курсове в рамките на до шест месеца;
4. данните от предписанието се пренасят от одобрения по реда на раздел VI протокол върху "Рецептурна бланка" (МЗ-НЗОК No 5) от ОПЛ, който съхранява в медицинското досие на пациента копие от протокола.
Чл.56. (1) Рецептите имат срок на валидност до 30 календарни дни, а протоколите - до шест месеца, считано от датата на издаването им.
(2) За дата на издаване на протокола се счита датата на заверяването му в РЗОК.

Чл.57. (1) Рецептата се изпълнява в аптека, сключила договор с РЗОК, срещу представяне на документ за самоличност на приносителя.
(2) В случаите по чл.41, ал.1 за изпълнение на рецептата се представя и "Рецептурна книжка за лечение на хронично болен".
(3) В случаите по ал.2 рецептата се изпълнява в аптека, сключила договор с РЗОК по местоживеене на лицето.
Чл.58. (1) Националната здравноосигурителна каса изготвя общи условия за договаряне с аптеките в цялата страна, които ще отпускат лекарствени продукти от лекарствения списък на НЗОК.
(2) Всяка РЗОК сключва договори с аптеки, намиращи се на територията на съответната област.
(3) Срокът за сключване на договорите по ал.2 е до 45 дни от датата на обнародване на НРД 2003 в "Държавен вестник".
(4) Районна здравноосигурителна каса може да сключи договор с аптека извън сроковете по ал.3 в случаите на:
1. аптеката се намира в населено място или район с население под 5000 души, в който не съществува аптека, сключила договор с РЗОК;
2. прекратяване на договор с аптека в населено място или район с население под 5000 души, в който не съществува друга аптека, сключила договор с РЗОК.
(5) Районната здравноосигурителна каса предоставя в Централното управление (ЦУ) на НЗОК информация за сключените договори.
Чл.59. Рецептата не се изпълнява в аптеката и се връща на приносителя й, когато:
1. не съдържа всички реквизити;
2. срокът й на валидност по чл.56 е изтекъл;
3. предписаното количество не съответства на изискванията на чл.50 съгласно определената доза на прием;
4. предписаният лекарствен продукт не е включен в лекарствения списък на НЗОК или не се изписва по реда на чл.56, ал.2 ЗЗО;
5. не се представя "Рецептурна книжка за лечение на хроничноболния" или документи по чл.75, ал.3;
6. съдържа несъответстващи кодове на лекарства и МКБ-кодове;
7. съдържа превишени дози, срещу които няма подпис на лекаря в случаите на чл.7, ал.1, т.3 от Наредба No 4 от 2001 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти; заличени и/или задраскани данни;
8. са налице други несъответствия с лекарствения списък на НЗОК и посочените в него изисквания по предписанието или указанията по чл.45, ал.1.
Чл.60. В случаите по чл.109 и 110 ЗЗО НЗОК не заплаща лекарства за извънболнично лечение на ЗЗОЛ.

Чл.61. (1) Националната здравноосигурителна каса упражнява контрол по изпълнение на сключените договори с изпълнители на медицинска и стоматологична помощ по отношение на предписване на лекарства.
(2) Националната здравноосигурителна каса упражнява контрол по изпълнение на сключените договори с аптеки по отношение на договорените условия за отпускане на лекарства.
Чл.62. (1) Контролът по чл.61, ал.1 се упражнява по реда на извършване на медицински контрол съгласно глави осемнадесета и двадесета.
(2) Контролът по чл.61, ал.2 се упражнява по ред и начин, определен в сключените договори за отпускане на лекарства с аптеките.
(3) Контролът по чл.61 се осъществява от лицата по смисъла на глава тринадесета, като могат да участват и консултанти-фармацевти - длъжностни лица в ЦУ на НЗОК и РЗОК.
Чл.63. Централното управление на НЗОК предоставя данни на РЗОК за средномесечната стойност на лечението на заболяванията по чл.40, които служат за преценка на дейността на ИМП по предписване на лекарства.

Чл.64. Лекарствените продукти по реда на чл.53, ал.1, т.1 се предписват с "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК (РЗОК)" (бл. МЗ-НЗОК No 1).
Чл.65. Лекарствените продукти по чл.64 се разделят на три групи:
1. група I А - протоколите за тях се разглеждат и утвърждават от комисия към НЗОК;
2. група I Б - протоколите за тях се разглеждат и утвърждават от комисия към РЗОК;
3. група I С - протоколите се издават от специалист по профила на заболяването и се заверяват в РЗОК.
Чл.66. (1) За разрешаване отпускането на лекарствени продукти по чл.65, т.1 НЗОК съвместно с консултанти, определени със заповед на директора на НЗОК, и експерти на БЛС разработва програма за заболяването и лекарствените продукти за неговото лечение, която съдържа:
1. уводна част, съдържаща обосновка, степен на повлияване хода на заболяването и прогнозни резултати от предлаганото лечение, данни за заболеваемост и болестност в страната;
2. брой ЗЗОЛ, които ще бъдат лекувани по програмата за срока на действие на НРД;
3. критерии за включване на ЗЗОЛ в програмата;
4. лечебно-диагностичен алгоритъм;
5. периодичност на контролните прегледи;
6. необходими медико-диагностични изследвания и референтни стойности на показатели за проследяване на ефективността на лечението;
7. лечебно заведение и ниво на компетентност на оценяващите ефективността на проведеното лечение.
(2) Програмите по ал.1 влизат в сила след утвърждаване от директора на НЗОК на икономическа оценка с цел гарантиране на тяхната финансова обезпеченост в рамките на утвърдения бюджет.
(3) За разрешаване отпускането на лекарствени продукти по чл.65, т.2 НЗОК съвместно с консултанти, определени със заповед на директора на НЗОК, и експерти на БЛС разработва критерии за всеки продукт.
(4) Националната здравноосигурителна каса довежда до знанието на всички ИМП и лечебни заведения по чл.67, ал.1 програмите и критериите по ал.1 и 3.
Чл.67. (1) Право да издават протоколи имат създадените със заповед на директора на лечебното заведение експертни комисии по съответното заболяване към университетски клиники, клиники в МБАЛ, диспансери, МЦ и ДКЦ съобразно изискванията на съответната програма и критерии.
(2) Съставът на комисиите по ал.1 се утвърждава от директора на НЗОК, считано от 1.VI.2003 г.
Чл.68. Протоколите се издават за брой лечебни курсове, посочени в програмите и критериите по чл.66, ал.1 и 3, в рамките до шест месеца.
Чл.69. (1) При кандидатстване за получаване на лекарството по чл.65, т.1 и 2 ЗЗОЛ представя следните документи:
1. молба (свободен текст) до директора на РЗОК по местоживеене;
2. епикриза съгласно изискванията на съответната програма или критерии, издадена от лечебното заведение, поставило диагнозата;
3. актуална етапна епикриза от специалист по профила на заболяването, наблюдаващ ЗЗОЛ, в случаите на продължаване на вече започнато лечение;
4. експертно становище, издадено от комисия по профила на заболяването, назначила терапията със съответния лекарствен продукт;
5. приложени изследвания, които се изискват по чл.66, ал.1, т.6 или ал.3;
6. оригинален протокол по чл.65;
7. оригинал на предишен протокол с изпълнението на рецепти по месеци;
8. документ за платени здравноосигурителни вноски;
9. декларация за съгласие с изискванията за лечение по програмата.
(2) Всички документи по ал.1 следва да бъдат изведени от лечебните заведения по съответния ред.
(3) Документите се представят в РЗОК по местоживеене на ЗЗОЛ.
Чл.70. (1) Документи по чл.69 се разглеждат от експертни комисии в ЦУ на НЗОК или РЗОК.
(2) Комисията в ЦУ на НЗОК работи по ред и начин, утвърден от управителния съвет на НЗОК.
(3) Комисията в РЗОК работи по ред и начин, определен от директора на НЗОК.
(4) Експертите-консултанти на комисиите се определят с отделна заповед на директора на НЗОК (РЗОК).
Чл.71. (1) Комисията в ЦУ на НЗОК своевременно уведомява РЗОК за достигане броя на ЗЗОЛ съгласно чл.66, ал.1, т.2.
(2) В случаите по ал.1 постъпилите документи по чл.69, ал.1 се връщат на ЗЗОЛ.
Чл.72. (1) Анулиране на протоколи се извършва в следните случаи:
1. смърт на пациента;
2. промяна на терапията, дозата или прекратяване на лечението, вкл. и в случаите на поява на нежелани лекарствени реакции;
3. в случай на изгубване или повреждане на протокола;
4. при промяна на условията, реда и начина за отпускане на лекарствения продукт;
5. в случаите на отмяна на протокол, издаден от комисията в РЗОК, от комисията в ЦУ на НЗОК;
6. при установено неспазване на предписаната схема на лечение;
7. при констатирано повторение на протокол, издаден на едно и също лице за припокриващи се периоди и за един и същ лекарствен продукт в различни РЗОК и/или НЗОК;
8. при представяне на ксерокопие на издаден от комисията протокол в аптека.
(2) В случаите по ал.1, т.3 комисията, утвърдила протокола, служебно съставя нов за остатъчния срок съобразно назначената терапия.
Чл.73. При установено неспазване на предписаната терапевтична схема в одобрен протокол комисиите по чл.70 имат право да откажат разглеждането на постъпили молби за следващ курс лечение.
Чл.74. В ЦУ на НЗОК се съхранява обобщена информация за ЗЗОЛ, за които са издадени протоколи, получена от РЗОК по ред, начин и формат, определен от ЦУ на НЗОК.
Чл.75. (1) Лекарственият продукт, за който има одобрен протокол, се отпуска в аптеки, сключили договор с РЗОК, определени за извършване на дейността на територията на РЗОК, в която ЗЗОЛ е подало документи и е получило разрешение за получаването му.
(2) Изключение по ал.1 се допуска в случаи на получени протоколи по чл.65, когато ЗЗОЛ е променило временно или постоянно своето местоживеене. В този случай протоколът се представя за презаверка в РЗОК по временното или новото местоживеене.
(3) Отпускането на лекарствения продукт се извършва след представяне на оригинален протокол, заверен от РЗОК, "Рецептурна бланка" (бл. МЗ-НЗОК No 5), рецептурна книжка, документ за самоличност на приносителя и копие на протокола, който се съхранява в аптеката.
Чл.76. (1) По време на болнично лечение по клинични пътеки хоспитализираните пациенти могат да получават от извънболничната помощ лекарства, заплащани от НЗОК, само за хронични придружаващи заболявания, за които имат регистрирана рецептурна книжка преди датата на хоспитализацията.
(2) Изпълнителите на болнична помощ поемат разходите за лекарствени продукти на ЗЗОЛ за:
1. основното заболяване, за което е хоспитализирано лицето;
2. новооткрито заболяване по време на стационарното лечение.
Чл.77. На ЗЗОЛ, получаващи лекарства по реда на този раздел, не могат да им бъдат предписвани други лекарства от лекарствения списък на НЗОК, предназначени за лечение на същото заболяване.

Чл.78. (1) Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ се задължават да събират, поддържат, съхраняват и предоставят информация на съответната РЗОК за извършената от тях дейност в полза на ЗЗОЛ.
(2) Обемът и видът на информацията по ал.1 се използва за изграждане и поддържане на регистрите на НЗОК по чл.63, т.1 и 2 ЗЗО.
Чл.79. Обемът и видът на предоставяната информация са определени в НРД, като се спазват реквизитите на установените в този договор документи.
Чл.80. (1) Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ се задължават да предоставят изискваната информация на хартиен или електронен носител в сроковете, определени в НРД.
(2) Информацията, предавана на електронен носител, се предоставя в зададени от НЗОК фиксирани формати, предназначени за компютърна обработка.
Чл.81. Договорните партньори се задължават да предоставят съхраняваната при тях информация по чл.78 на контролните органи на НЗОК с цел извършване на контрол.
Чл.82. (1) Националната здравноосигурителна каса еднократно получава от РЦЗ информация за вписаните в регистъра ИМП и ИСП съгласно чл.41 ЗЛЗ.
(2) Националната здравноосигурителна каса ежемесечно получава от РЦЗ информация за настъпилите в регистъра на ИМП и ИСП промени.
Чл.83. Националната здравноосигурителна каса се задължава да съхранява данните за ЗЗОЛ и ИМП и ИСП за период, регламентиран в чл.67 ЗЗО.
Чл.84. Националната здравноосигурителна каса се задължава да използва данните, свързани с личността на ЗЗОЛ и ИМП и ИСП, в съответствие с изискванията по чл.68, ал.1 и 2 ЗЗО.
Чл.85. Националната здравноосигурителна каса се задължава да не предоставя данни, свързани с личността на ЗЗОЛ и изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ, освен в случаите, когато това е предвидено със закон.
Чл.86. Националната здравноосигурителна каса се задължава чрез РЗОК да предоставя на ЗЗОЛ при поискване информация за ИМП, ИСП и аптеките, сключили договор с РЗОК, съдържаща данните по чл.64, ал.2 ЗЗО.
Чл.87. (1) Националната здравноосигурителна каса се задължава да предоставя на лечебните заведения за ПИМП информация за промените в регистрите на работещите в тях ОПЛ.
(2) Информацията по ал.1 се предоставя на тримесечие при подаване от изпълнителите на ПИМП на отчета за последния месец от тримесечието.
Чл.88. Министърът на здравеопазването, НЗОК и БЛС съвместно управляват частта от проект BUL 4565, финансиран по договор със Световната банка, насочена към частично машинно осигуряване на болничната помощ.

Чл.89. (1) Контролът по изпълнение на договорите за оказване на медицинска и стоматологична помощ, сключени в съответствие с НРД, е:
1. медицински и стоматологичен;
2. финансов.
(2) Медицинският и финансовият контрол на ИМП се уреждат в глава осемнадесета, раздели I и II.
(3) Стоматологичният и финансовият контрол на ИСП се урежда в глава двадесета, раздел IX.
Чл.90. Директорът на НЗОК упражнява цялостен контрол върху изпълнението на договорите:
1. чрез длъжностни лица на НЗОК;
2. чрез длъжностни лица на РЗОК - финансови инспектори, лекари-контрольори и стоматолози-контрольори.
Чл.91. (1) Изпълнителите на медицинска и на стоматологична помощ са длъжни да:
1. оказват съдействие на контролните органи на НЗОК и РЗОК при изпълнение на служебните им задължения;
2. предоставят на контролните органи на НЗОК и РЗОК при поискване всички документи по сключените договори.
(2) Контролната дейност се осъществява по начин, незатрудняващ основната дейност на изпълнителите на медицинска и на стоматологична помощ.

Чл.92. Когато изпълнител на медицинска или стоматологична помощ не изпълни задълженията си по договор с НЗОК, тя има право да приложи санкции, предвидени в глава деветнадесета - за ИМП, и глава двадесета - за ИСП.
Чл.93. (1) На територията, обслужвана от РЗОК, се конституират арбитражни комисии:
1. за обжалване на констатациите на лекарите-контрольори;
2. за обжалване на констатациите на стоматолозите-контрольори;
3. за обжалване на констатациите на финансовите инспектори.
(2) Съставът на арбитражните комисии се определя по писмено споразумение между директора на РЗОК и председателите на районните колегии на БЛС и ССБ.
(3) В едномесечен срок от обнародването на НРД въз основа на споразумението лицата по ал.2 издават заповеди за участие в арбитражните комисии съответно на представителите на РЗОК и районните колегии на БЛС и ССБ.
(4) Арбитражните комисии се конституират за срока на действие на НРД.

Чл.94. Договорът с ИМП и ИСП се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие:
1. по взаимно съгласие между страните, изразено писмено;
2. с изтичане на уговорения срок;
3. при смърт или поставяне под запрещение на лекаря или стоматолога, регистрирал индивидуална практика за извънболнична медицинска или стоматологична помощ - от момента на смъртта или от датата на постановяване на съдебното решение за поставяне под запрещение;
4. при заличаване на регистрацията в РЦЗ на лечебното заведение-изпълнител при условията на чл.45 ЗЛЗ - от датата на влизане в сила на акта на заличаването;
5. при заличаване на лекаря или стоматолога, регистрирал индивидуалната практика за първична или специализирана медицинска помощ, от регистъра на съответната районна колегия на БЛС/ССБ, за което председателят на колегията незабавно уведомява РЗОК - от датата на влизане в сила на акта на заличаването;
6. при прекратяване, ликвидация или обявяване в несъстоятелност на изпълнител - юридическо лице или едноличен търговец - от момента на настъпване на съответното юридическо събитие.
Чл.95. Договорът се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК, когато:
1. изпълнителят е прекратил дейността си, без да уведоми РЗОК - от датата на прекратяване на дейността, установена от контролните органи на РЗОК;
2. изпълнителят не представи отчети за извършена дейност:
а) за ИМП - повече от два последователни месеца;
б) за ИСП - повече от три последователни месеца.
Чл.96. Договорът може да се прекрати с писмено предизвестие от страна на ИМП или ИСП в следните срокове:
1. за изпълнител на ПИМП и ПИСП - един месец, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца;
2. за изпълнител на СИМП и СИСП - 15 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от един месец;
3. за изпълнител на болнична помощ - един месец, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца.
Чл.97. (1) Договорът може да се прекрати с едномесечно предизвестие от страна на НЗОК в случаите на прилагане на санкции по чл.262, ал.1, т.2.
(2) Прекратяването на договор с изпълнител не освобождава НЗОК от задължението да му заплати извършените дейности до прекратяването на договора по представени отчетни документи.

Чл.98. Страна по договор с НЗОК може да бъде лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, което отговаря на общите условия по чл.24, ал.1, т.1, както и на специалните условия в този раздел.
Чл.99. (1) Националната здравноосигурителна каса сключва договор с лечебно заведение за ПИМП, което има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение No 5.
(2) Лечебно заведение за ПИМП, желаещо да сключи договор с НЗОК, следва да има регистрирани ЗЗОЛ, осъществили правото си на свободен избор на ОПЛ.
(3) Не се установява долна и горна граница на броя ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на ОПЛ от лечебно заведение за ПИМП.
(4) Лечебните заведения за ПИМП могат да ползват общи помещения и оборудване съгласно приложение No 5.
Чл.100. (1) Националната здравноосигурителна каса сключва договори с лечебни заведения за СИМП за извършване на специализирани медицински дейности по специалности съгласно Наредба No 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
(2) Лечебно заведение за СИМП, желаещо да сключи договор с НЗОК, следва да отговаря на посочените в глава седма общи условия, както и да има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение No 6.
(3) Лечебните заведения за СИМП могат да ползват общи помещения и медицинска техника за образна диагностика и за извършване на високоспециализирани медицински дейности, находящи се в една или съседни сгради.
Чл.101. (1) Лечебно заведение за СИМП може да кандидатства и за извършване на високоспециализирани медицински дейности по специалности, посочени в Наредба No 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
(2) В случаите по ал.1 лечебното заведение следва да отговаря и на следните изисквания:
1. функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение No 6;
2. необходима квалификация и преминато обучение от специалистите от лечебното заведение за използване на високоспециализираната техника съгласно приложение No 6.
(3) Лечебните заведения за СИМП не могат да сключват договори само за извършване на високоспециализирани дейности, без да изпълняват и специализираните дейности от съответния пакет съгласно Наредба No 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, с изключение на високоспециализираните дейности по пакети "Анестезиология и интензивно лечение" и "Неврохирургия".
Чл.102. (1) Лекари с придобита медицинска специалност, работещи в болница, могат да сключват договори за оказване на извънболнична медицинска помощ при условиe, че са спазени изискванията на чл.81 ЗЛЗ и чл.62 ЗЗО.
(2) Всеки лекар по ал.1 има право да оказва медицинска помощ в изпълнение само на един договор с НЗОК на територията на една община в рамките на областта като изпълнител или наето лице в лечебно заведение за СИМП.
Чл.103. (1) Националната здравноосигурителна каса сключва договори за извършване на медико-диагностични изследвания съгласно Наредба No 27 със самостоятелни медико-диагностични лаборатории или лечебни заведения за СИМП, съдържащи в структурата си медико-диагностични лаборатории.
(2) Лечебните заведения по ал.1, желаещи да извършват и високоспециализирани медико-диагностични изследвания, посочени в Наредба No 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, следва да отговарят на изискванията по чл.101, ал.2.
(3) Лечебните заведения по ал.1 трябва да притежават необходимия хардуер и софтуер с минимални възможности да регистрира, обработва, поддържа, съхранява и предоставя следните данни:
1. регистрация на пациента - уникален за лабораторията номер на регистрацията; ЕГН и трите имена на пациента; номер и дата на направлението; кода и имената на лекаря, назначаващ изследванията; назначени и извършени изследвания, обща стойност на извършените изследвания, определени по цените, договорени в НРД; резултати от изследванията;
2. обобщена справка за избран пациент за избран период от време, съдържаща броя на извършените изследвания по видове, тяхната стойност по договорените в НРД цени;
3. обобщена справка за избран лекар - възложител на изследвания, за избран период от време, съдържаща броя на назначените и извършените по негово назначение изследвания по видове и общо, тяхната стойност по договорените в НРД цени;
4. месечен отчет за РЗОК на електронен или магнитен носител, съдържащ данни, посочени в раздел VII "Документация и документооборот за изпълнители на извънболнична медицинска помощ".
(4) Данните по ал.3, т.1, 2 и 3 се съхраняват минимум една година след приключване на календарната година и се предоставят за медицинска информация и при извършване на медицински и финансов контрол на лабораторията или на ИМП, назначили изследванията.
Чл.104. (1) За медико-диагностични дейности от пакет "Клинична микробиология" - позиции 7, 9 и 10, договори могат да се сключват и с лечебни заведения с клинични лаборатории.
(2) За изследване на туморни маркери договори могат да се сключват и с лечебни заведения с имунологични лаборатории.
Чл.105. При липса на възможност сключилите договор с НЗОК лечебни заведения да задоволят потребностите на ЗЗОЛ от медико-диагностични изследвания може да се сключи договор със здравни заведения по ЗНЗ.
Чл.106. В случаите по чл.19, ал.2 НЗОК може да сключи договор за извършване на медико-диагностични изследвания с лечебно заведение за болнична помощ от даден здравен район само ако на територията на този здравен район няма самостоятелна медико-диагностична лаборатория или лечебно заведение за извънболнична помощ, съдържащо в структурата си медико-диагностична лаборатория от съответния профил.

Чл.107. (1) Лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия е месторазположението им, представят заявление по образец, утвърден от директора на НЗОК, към което прилагат:
1. удостоверение за регистрация на лечебното заведение в районния център по здравеопазване;
2. документ, удостоверяващ членство в БЛС и съдържащ уникален идентификационен No на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение, към датата на подаване на документите, издаден от регионалните колегии;
3. декларация по образец, посочен в приложение No 5, за 24-часово осигуряване на здравни дейности на регистрираните ЗЗОЛ съгласно Наредба No 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, график за обслужване на пациентите, изискуемото оборудване и обзавеждане и нает персонал (за лечебните заведения за първична медицинска помощ);
4. декларация по образец, посочен в приложение No 6, за дейността на лечебното заведение за специализирана извънболнична помощ;
5. декларация за броя ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на лекар, придружена от информация на електронен носител (за лечебните заведения за първична медицинска помощ);
6. декларация от управителя на лечебното заведение (медицински център, медико-стоматологичен център, диагностично-консултативен център и самостоятелни медико-диагностични лаборатории), че заплаща не по-малко от 30 % от брутния размер на личния принос на лекаря - пряк изпълнител на СИМП, от приходите, реализирани по договор с НЗОК, и потребителски такси;
7. информация за взаимоотношения с други изпълнители на медицинска помощ;
8. копия от необходимите квалификационни документи за всички лекари, които ще оказват медицинска помощ в изпълнение на договор с НЗОК;
9. копие от сертификат за участие и успешно преминати програми в национални системи за външна оценка на качеството на изследванията на медико-диагностичните лаборатории.
(2) Районната здравноосигурителна каса създава и поддържа досиета на лечебните заведения, сключили договор с НЗОК.
(3) Досието на лечебното заведение за ПИМП съдържа:
а) копие от удостоверението за регистрация на лечебното заведение в РЦЗ, придружено от декларация в свободен текст за липса на промени в обстоятелствата по регистрацията;
б) документ, удостоверяващ членство в БЛС и съдържащ уникалния идентификационен номер на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение, към датата на подаване на документите, издаден от регионалните лекарски колегии;
в) декларация по образец, посочен в приложение No 5, за 24-часово осигуряване на здравни дейности на регистрираните ЗЗОЛ съгласно Наредба No 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, график за обслужване на пациентите, изискуемото оборудване и обзавеждане и нает персонал;
г) декларация в свободен текст за броя ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, придружена с регистъра им, предоставен на магнитен носител;
д) копия от квалификационни документи за всички лекари, оказващи медицинска помощ в изпълнение на договор с НЗОК;
е) информация за взаимоотношения с други изпълнители на медицинска помощ, свързани с непосредствената дейност по НРД.
(4) Досието на лечебното заведение за СИМП съдържа:
а) копие от удостоверението за регистрация на лечебното заведение в РЦЗ, придружено от декларация в свободен текст за липса на промени в обстоятелствата по регистрацията;
б) документ, удостоверяващ членство в БЛС и съдържащ уникалния идентификационен номер на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение, към датата на подаване на документите, издаден от регионалните лекарски колегии;
в) декларация по образец, посочен в приложение No 6, за дейността на лечебното заведение за специализирана медицинска помощ;
г) копия от необходими квалификационни документи за всички лекари, оказващи медицинска помощ в изпълнение на договор с НЗОК;
д) информация за взаимоотношения с други изпълнители на медицинска помощ, свързани с непосредствената дейност по НРД;
е) копие от сертификат за участие и успешно преминати програми в национални системи за външна оценка на качеството на изследванията - за медико-диагностичните лаборатории;
ж) декларация от управителя на лечебното заведение (медицински център, диагностично-консултативен център, самостоятелна медико-диагностична лаборатория и медико-стоматологичен център), че заплаща не по-малко от 30 % от брутния размер на личния принос на лекаря - пряк изпълнител на СИМП, от приходите, реализирани по договор с НЗОК, и потребителски такси.
Чл.108. При промяна на всяко от обстоятелствата, удостоверени с документи по чл.107, ал.3 и 4, изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок от 5 работни дни да уведоми РЗОК и да изпрати копие от съответния документ.
Чл.109. Здравните заведения, желаещи да сключат договор с РЗОК, подават заявление, към което прилагат:
1. копие от акта на Министерския съвет, с който са създадени или преобразувани съгласно чл.2, ал.2 ЗНЗ;
2. информация за дейността на съответната профилна лаборатория в структурата на здравното заведение (оборудване, капацитет, структура и квалификация на персонала);
3. декларация в свободен текст за наличен хардуер и софтуер съгласно изискванията на НРД.
Чл.110. (1) Изискуемите документи за сключване на договор с НЗОК се подават от изпълнителите на медицинска помощ в съответната РЗОК след влизане в сила на НРД.
(2) Директорът на РЗОК разглежда подадените документи и сключва договори в сроковете при условията и по реда на чл.26.

Чл.111. Извънболничната медицинска помощ се оказва на ЗЗОЛ по реда на Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебни заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК.

Чл.112. Първоначалният избор на общопрактикуващ лекар може да се осъществи по всяко време с регистрационна форма за първоначален избор, която се получава от РЗОК.
Чл.113. (1) Здравноосигурените лица могат да променят избора си на ОПЛ в срок от 1 до 30.VI.2003 г. и от 1 до 31.XII.2003 г.
(2) Лицата по ал.1 закупуват регистрационни форми за постоянен избор на общопрактикуващ лекар.
(3) Здравноосигурено лице, желаещо да направи постоянен избор, представя на новоизбрания ОПЛ:
1. здравноосигурителна книжка;
2. третия екземпляр от регистрационната форма за първоначален избор на ОПЛ, в случай че няма здравноосигурителна книжка;
3. попълнена регистрационната форма за постоянен избор.
(4) Лица, временно пребиваващи за срок от един до пет месеца извън здравния район, в който са осъществили постоянен избор, могат да направят временен избор с регистрационна форма за временен избор, която се закупува от лицето.
Чл.114. При наличие на незаета практика, за която повече от шест месеца няма кандидат, директорът прави служебен избор за ЗЗОЛ, които не са осъществили правото си на избор на ОПЛ, като ги включва в регистъра на изпълнител на ПИМП.
Чл.115. (1) Директорът на РЗОК и председателят на съответната районна колегия на БЛС съгласувано с командира на поделението осъществяват служебен избор на ОПЛ за военнослужещите на наборна военна служба във въоръжените сили на Република България, които нямат достъп до медицинска помощ поради липса на лекар, работещ в съответното ведомство.
(2) Директорът на РЗОК и председателите на съответните районни колегии на БЛС и ССБ съгласувано с директора на съответното заведение осъществяват служебен избор на ОПЛ за следните категории:
1. задържани под стража и лишени от свобода лица;
2. лица в процедура за придобиване статут на бежанец;
3. лица, настанени в домове за медико-социални услуги;
4. лица, настанени в специални училища и домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа.
Чл.116. (1) В случаите, когато ЗЗОЛ направи нов избор на ОПЛ, новоизбраното лечебно заведение за ПИМП изисква по подходящ начин извлечение от здравното досие (копие или етапна епикриза) от предишния ОПЛ.
(2) Предишният ОПЛ се задължава да изготви и представи по подходящ начин документацията по ал.1 на новоизбрания лекар в едномесечен срок от датата на постъпване на искането.
(3) В случаите, когато ЗЗОЛ не го е посещавал, предишният ОПЛ издава служебна бележка, с която удостоверява липсата на здравно досие.
(4) При неизпълнение на задълженията по ал.2 и 3 на предишния ОПЛ се налагат санкции по глава деветнадесета.
Чл.117. (1) В срок до 5 работни дни след изтичане на срока по чл.113, ал.1 лечебните заведения за ПИМП представят в съответната РЗОК на електронен или магнитен носител регистъра с новоизбралите го здравноосигурени лица и първите екземпляри от регистрационните форми за първоначален, постоянен или временен избор.
(2) Районната здравноосигурителна каса обработва подадената информация от всички лечебни заведения по ал.1, като за всяко от тях отчита:
1. броя на лицата, отпаднали от регистъра му поради промяна в избора или друго обстоятелство;
2. броя на новорегистрираните лица;
3. окончателния брой на лицата от регистъра след отчитане на броя на лицата по т.1 и 2.
(3) В срок до 20 работни дни след изтичане на срока по ал.1 РЗОК предоставя на ОПЛ актуалната информация по ал.2.
Чл.118. (1) Лечебните заведения за ПИМП водят:
1. регистър на ЗЗОЛ, в който вписват данните относно здравноосигуреното лице съгласно регистрационните форми за осъществяване на избор на ОПЛ;
2. регистър на ЗЗОЛ, осъществили временен избор в тях за срок от един до пет месеца;
3. регистър на диспансеризираните лица съгласно Наредба No 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ (ДВ,бр.16 от 2003 г.);
4. регистри по програми "Майчино здравеопазване" и "Детско здравеопазване".
(2) Регистрите по ал.1 се поддържат на хартиен или магнитен носител и ежемесечно се актуализират.
(3) Лечебните заведения за ПИМП ежемесечно представят на хартиен или магнитен носител регистъра на диспансеризираните лица, съдържащ следните реквизити - No на диспансерно досие, трите имена и ЕГН на пациентите, диагноза/и, уникален идентификационен номер и ЕГН на лекаря, извършващ наблюдението (ОПЛ или специалист), заедно с отчетните документи.
Чл.119. (1) Общопрактикуващият лекар оказва ПИМП в обхват съгласно Наредба No 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от НЗОК, за:
1. здравноосигурени лица, записани в регистрите им;
2. здравноосигурени лица, временно пребиваващи за срок от един до пет месеца извън здравния район, в който са избрали ОПЛ - срещу представяне на здравноосигурителна книжка.
(2) Задължително здравноосигурените лица, избрали ОПЛ, не заплащат медицинската помощ по чл.1 извън потребителската такса по чл.37, ал.1 ЗЗО. Таксата не се заплаща от категориите лица по чл.37, ал.3 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, определени по списък в приложение No 7
(3) Общопрактикуващият лекар е длъжен да:
1. оказва спешна медицинска помощ на всеки пациент независимо от неговата регистрация и местоживеене, когато такава е потърсена от него, до идване на екип на спешна помощ;
2. изпълнява програми "Майчино здравеопазване" и "Детско здравеопазване", провежда профилактични прегледи на недиспансеризирани лица над 18 години по приложение No 8 и работи по национални програми;
3. създава и поддържа регистри на диспансеризираните лица и лица по договорените програми на хартиен или електронен носител;
4. подготвя документацията по консултации и медико-диагностични изследвания, когато прецени, че са необходими такива;
5. подготвя документацията в случаи на хоспитализацията на ЗЗОЛ и осъществява връзка с лечебните заведения, които ще я осъществят, и уговаря с тях дата и час за прием на осигурените лица;
6. извършва посещения в домове за медико-социални грижи в района на практиката, ако настанените в него ЗЗОЛ са записани в регистъра на лечебното заведение;
7. осъществява методична помощ по отношение на здравните дейности в училищата, касаещи включените в регистъра му лица, ако са създадени условия за това от ръководството на съответното учебно заведение;
8. изпраща в началото на учебната година "Талон за здравословното състояние" на деца и ученици до здравните кабинети в детски заведения и училища;
9. излага на видно място в амбулаторията си списък на категории лица, освободени от потребителска такса, съгласно чл.37 ЗЗО;
10. осигурява непрекъснатост на медицинските грижи за регистрираните при него ЗЗОЛ;
11. (отм. като незаконосъобразна, Решение No 8145 на ВАС от 2003 г. - ДВ,бр.76 от 29 август 2003 г.)
(4) В лечебно заведение - групова практика за ПИМП, в състава на която има лекар с придобита специалност "Детски болести", последният може да извършва консултацията или съвместното лечение по ал.3, т.11 на децата от регистрите на останалите ОПЛ, участници в груповата практика.
(5) При отказ за осъществяване на консултацията по ал.3, т.11 родителят/настойникът/попечителят удостоверява това с подпис в амбулаторния лист.
Чл.120. (1) За нуждите на осъществяваната дейност лечебните заведения за ПИМП наемат медицински персонал, както следва:
1. при регистрирани до 2500 задължително здравноосигурени лица ОПЛ е длъжен да наеме медицински специалист с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" на пълен работен ден;
2. при регистрирани между 2500 и 3500 задължително здравноосигурени лица ОПЛ е длъжен да наеме медицински специалист с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" на пълен работен ден, както и лекар на пълен работен ден;
3. при регистрирани над 3500 задължително здравноосигурени лица ОПЛ е длъжен да наеме двама медицински специалисти с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" на пълен работен ден, както и лекар на пълен работен ден.
(2) В случаите по ал.1, т.3 за всеки регистрирани 1000 задължително здравноосигурени лица над 3500 ОПЛ е длъжен да наеме още един медицински специалист с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър", а за всеки регистрирани 1500 лица над 3500 - още един лекар.
(3) Извън изискванията по ал.1 и 2 ОПЛ по своя преценка може да наеме и други лекари, медицински специалисти с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" или персонал, извършващ административни или помощни дейности.
(4) В случаите, когато има нает допълнителен медицински персонал, лекарите, учредили лечебното заведение за ПИМП, трябва да включат в месечния график часовете, в които лично ще оказват медицинска помощ.
(5) Всеки лекар, който е в трудово-правни отношения с лечебното заведение за ПИМП, сключило договор с НЗОК, подписва всички медицински документи и ги подпечатва с личния си печат, както и с печата на лечебното заведение.
Чл.121. (1) Лечебните заведения за ПИМП обявяват в амбулаторията на място, достъпно за ЗЗОЛ по всяко време, своя месечен график, който съдържа:
1. часове за амбулаторен прием - не по-малко от 5 часа дневно за ОПЛ с до 3500 пациенти и не по-малко от 7 часа дневно за ОПЛ с над 3500 пациенти;
2. часове за домашни посещения;
3. часове за промотивна и профилактична дейност - два пъти седмично не по-малко от един час;
4. часове за работа по програма "Майчино здравеопазване";
5. часове за работа по програма "Детско здравеопазване".
(2) (отм. в частта за телефон за повикване по спешност като незаконосъобразна, Решение No 8145 на ВАС от 2003 г. - ДВ,бр.76 от 29 август 2003 г.) Графикът по ал.1 съдържа и телефон за домашни посещения - телефон на практиката, или мобилен.
Чл.122. (1) Всеки титуляр на индивидуална практика за ПИМП посочва в договора си с РЗОК свой заместник за случаите, когато не може да изпълнява лично задълженията си. Посоченият заместник представя писмена декларация за съгласие.
(2) Титулярят и заместникът могат да представят в РЗОК договор за заместване, в който се уреждат всички условия, при които се извършва заместването - срок, място, разплащателна сметка, помощен персонал и др. Договорът за заместване се приподписва от директора на РЗОК.
(3) При липса на договор за заместване посоченият по реда на ал.1 заместник встъпва в правата на титуляря, като писмено уведомява съответната РЗОК. В този случай РЗОК заплаща по сметката на титуляря на практиката.
(4) Лицето, определено за заместник, трябва да притежава съответната правоспособност и да е вписано в съответния регистър по Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (ЗСОЛС).
(5) В срока на заместване заместникът има всички права и задължения на титуляря на практиката, подписва всички документи и ги подпечатва с личния си печат.
(6) Срокът на заместване не може да бъде по-дълъг от срока на действие на договора на титуляря на практиката с НЗОК.
Чл.123. (1) При възникнала необходимост от преглед или консултация на болни или пострадали лица, които се нуждаят от медицинска помощ, за да бъде предотвратено по-нататъшно развитие и усложняване на заболяването, лечебното заведение за първична извънболнична помощ извън обявения график оказва необходимите медицински грижи:
1. самостоятелно;
2. съвместно по общ график с друго/и лечебно/и заведение/я за първична извънболнична помощ;
3. чрез договор с друго лечебно заведение - подизпълнител.
(2) Изпълнението на повикванията по ал.1, т.2 се осъществява по общ, предварително изготвен и съгласуван с РЗОК график. В графика фигурират телефони за връзка и адреси на оказващите помощта. Графикът е месечен. За промените в графика се уведомява РЗОК.
Чл.124. Общопрактикуващият лекар създава и съхранява медицинско досие на пациентите.
Чл.125. (1) Наред с първичните документи за работа с НЗОК ОПЛ издава и/или заверява и следните документи на записаните в неговия регистър ЗЗОЛ:
1. препис-извлечение от медицинско досие на ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на друг ОПЛ;
2. препис-извлечение от медицинската документация на наборници, подлежащи на първоначален медицински преглед и за явяване пред наборна комисия, след представено от тях известие от военното окръжие;
3. медицинско направление за балнеосанаториално лечение;
4. медицинско направление за превозване на починал в друго населено място;
5. медицинско направление за кремация;
6. медицинско направление за социални грижи;
7. препис от медицинско досие за съда и прокуратурата;
8. талон за здравословното състояние и талон за проведени профилактични прегледи на деца и ученици до здравните кабинети в детски заведения и училища;
9. болничен лист за временна неработоспособност или предписание за трудоустрояване;
10. медицинско свидетелство за постъпване на работа;
11. направление за хоспис;
12. медицинско свидетелство за приемане в детски и учебни заведения;
13. медицински свидетелства на участници в спортни състезания;
14. медицинско удостоверение за детски и учебни заведения при отсъствие по медицински показания;
15. съобщение до ЕСГРОН за смърт;
16. медицинска бележка на дете (ученик), че не е в контакт със заразно болни;
17. медицинско свидетелство за осиновяване на дете;
18. медицинско свидетелство за сключване на граждански брак;
19. здравна книжка на работещите в детски и хранителни заведения.
(2) При необходимост от скъпоструващи лекарства и лечение по реда на чл.78 ЗЗО ОПЛ съдейства за комплектоване на необходимите документи за извършване на експертизи.
(3) При необходимост от предписване на лекарствен продукт по чл.56, ал.2 ЗЗО ОПЛ уведомява РЗОК и обосновава нуждата от него.
(4) Общопрактикуващият лекар попълва "Рецептурна книжка на хронично болен" за заболявания по приложение No 4.
Чл.126. (1) Общопрактикуващият лекар определя необходимостта от специализирана извънболнична помощ, като издава "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК No 3) в следните случаи:
1. при заболявания и проблеми, изискващи специализирани диагностични дейности;
2. при настъпване на усложнения в хода на лечението;
3. за оценка на здравословното състояние;
4. при изпълнение на програми "Майчино здравеопазване" и "Детско здравеопазване";
5. при диспансеризация.
(2) В случаите по ал.1 ОПЛ уговаря консултация и подготвя необходимите документи.
(3) В медицинското направление за консултация задължително се посочва конкретното искане към специалиста.
(4) (отм. като незаконосъобразна, Решение No 8145 на ВАС от 2003 г. - ДВ,бр.76 от 29 август 2003 г.)
(5) (отм. като незаконосъобразна, Решение No 8145 на ВАС от 2003 г. - ДВ,бр.76 от 29 август 2003 г.)
(6) Общопрактикуващият лекар разполага с определен брой медицински направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение, медицински направления за високоспециализирани дейности (само за пакети "Анестезиология и интензивно лечение" и "Неврохирургия"), направления за медико-диагностични изследвания съобразно регулативните стандарти.
(7) Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение със специалист и направление за медико-диагностична дейност може да издава и лекар, който е назначен да обслужва следните категории лица:
1. военнослужещите на наборна военна служба;
2. задържани под стража или лишени от свобода;
3. малолетни и непълнолетни, настанени в домове за деца и юноши;
4. настанените в домове за медико-социални услуги.
(8) В случаите по ал.7 направленията се закупуват от съответното ведомство, което ги подпечатва с печата си.
Чл.127. (1) Общопрактикуващият лекар насочва за хоспитализация ЗЗОЛ, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ.
(2) Общопрактикуващият лекар подготвя пациента с необходимите документи, изследвания и консултации за планова хоспитализация съгласно изискванията по приложение No 9. Резултатите от проведените изследвания и консултации се прилагат към направлението за хоспитализация.
(3) Отказ от болнично лечение се заявява пред ОПЛ лично или чрез родител/настойник/попечител. Отказът се заявява писмено в амбулаторния лист, а при фактическа невъзможност за писмено заявление - в присъствие на двама свидетели, които удостоверяват това с подписите си в амбулаторния лист.
(4) След изписване на пациента от лечебно заведение за болнична помощ или диспансер ОПЛ получава екземпляр от епикризата или копие от същата, която прилага към медицинското му досие.
(5) Общопрактикуващият лекар е длъжен да организира в съответствие с препоръките в болничната епикриза последващите контролни прегледи на изписания пациент в лечебното заведение за болнична помощ, осъществило стационарното му лечение.
Чл.128. При оказване на ПИМП ОПЛ предписва лекарства при условията и по реда, посочени в НРД.

Чл.129. (1) Специализирана извънболнична медицинска помощ се оказва на ЗЗОЛ, на които е издадено "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК No 3) и "Медицинско направление за ВСД" (бл. МЗ-НЗОК No 3А) от ОПЛ или специалист.
(2) Специалистът осъществява своята част от дейността и връща информацията на ОПЛ с указания за продължаване на лечението.
(3) Медицинското направление за консултация или провеждане на съвместно лечение може да се ползва до 30 календарни дни от издаването му.
(4) В срок до 30 календарни дни от издаването на медицинското направление за медико-диагностични изследвания ЗЗОЛ е длъжно да избере медико-диагностична лаборатория и уговори ден и час за извършване на изследванията.
(5) Високоспециализирана дейност се извършва от специалиста и на основание "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК No 3) след преценка на необходимостта от ВСД. В този случай специалистът, извършил ВСД, попълва "Медицинско направление за ВСД" (бл. МЗ-НЗОК No 3А), без да се попълва името на изпращащ специалист.
Чл.130. (1) Здравноосигуреното лице може да избере лечебно заведение за СИМП, сключило договор с НЗОК и с месторазположение на територията на областта, в която е неговият здравен район.
(2) В случаите, когато ЗЗОЛ не може да посочи специалист, такъв се препоръчва от ОПЛ.
(3) Специалистът определя ден и час за консултация.
(4) Когато на територията на областта, в която е здравният район на осигуреното лице, няма лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ, което да осъществи необходимите диагностични и лечебни дейности, то може да бъде изпратено с "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК No 3) или "Медицинско направление за ВСД" (бл. МЗ-НЗОК No 3А) в лечебно заведение извън нея.
Чл.131. (1) В случаите по чл.126, ал.5 лекарят с придобита специалност по "Акушерство и гинекология" извършва необходимите вторични прегледи на базата на първичен преглед съгласно Наредба No 2 за организация и провеждане на профилактичните прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ.
(2) В случаите по чл.126, ал.4 специалистът педиатър извършва необходимия брой вторични прегледи за остри заболявания на базата на първичен преглед, но не повече от два средно за избралите го ЗЗОЛ за срока на действие на НРД.
(3) Специалистите по ал.1 и 2 водят отделен регистър на обслужваните ЗЗОЛ по чл.126, ал.4 и 5, който ежемесечно представят в РЗОК заедно с отчетните документи.
Чл.132. (1) Лечебните заведения за СИМП обявяват в амбулаторията на място, достъпно за здравноосигурените лица по всяко време, своя седмичен график, който включва:
1. часовете за амбулаторен прием;
2. часовете за домашни посещения.
(2) Всяко лечебно заведение следва да поддържа актуална листа на чакащите и да уведомява пациентите си за първата следваща свободна дата за амбулаторен прием.
(3) Лекар от лечебно заведение за СИМП оказва помощ в дома на здравноосигурено лице, в случай че:
1. е повикан за консултация от ОПЛ, който е преценил, че състоянието на пациента не позволява да посети кабинета на специалиста, като в този случай попълва "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК No 1);
2. за лекувано от него лице се налага повторно посещение в дома на пациента, като в този случай попълва "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК No 1).
(4) Специалистът може да препоръча или изиска консултация в дома от друг специалист.
(5) Специалистът осъществява и регистрира домашни консултации или лечебно-консултативна помощ в амбулатория за ПИМП само при поискване от ОПЛ, като отбелязва номера на направлението, деня и часа на получаването му.
Чл.133. (1) В случаите на временно отсъствие на лекар-специалист от лечебни заведения за СИМП - групова практика, ДКЦ, МЦ, МСЦ и медико-диагностичните лаборатории той може да бъде заместен от лекар със същата специалност, работещ в лечебно заведение за СИМП, сключило договор с НЗОК.
(2) За обстоятелството по ал.1 лечебното заведение уведомява РЗОК в срок до пет работни дни от началото на заместването.
Чл.134. (1) Изпълнителят на СИМП извършва дейности от пакетите при първични и вторични посещения на ЗЗОЛ.
(2) Специалистът преценява броя на необходимите вторични прегледи за всеки пациент съобразно неговото състояние.
Чл.135. (1) Специалистът е длъжен да насочва за хоспитализация ЗЗОЛ, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ.
(2) Специалистът подготвя пациента с необходимите документи, изследвания и консултации за планова хоспитализация съгласно изискванията по приложение No 9. Резултатите от проведените изследвания и консултации се прилагат към направлението за хоспитализация.
Чл.136. Необходимостта от рехабилитационни мероприятия за ЗЗОЛ се установява от специалиста и/или ОПЛ, като лечението се извършва по предписана схема, която се съгласува помежду им.
Чл.137. (1) Специалистът води амбулаторен журнал, състоящ се от вторите екземпляри на "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК No 1), в които се вписват данните от прегледа, резултатите от направените изследвания, извършените процедури, диагнозите, предписаната терапия и установената временна неработоспособност.
(2) Третият екземпляр от "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК No 1) с резултатите от проведените изследвания и лечение се изпраща на ОПЛ, издал "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК No 3).
Чл.138. (1) Лечебното заведение за СИМП изисква консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист от същото или друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК, в следните случаи:
1. при необходимост от консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист от същата или друга специалност;
2. при необходимост от извършване на ВСД с "Медицинско направление" (бл. МЗ-НЗОК No 3А).
(2) Лечебното заведение за СИМП разполага с определен брой медицински направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение, медицински направления за ВСД и направления за медико-диагностични изследвания съобразно регулативните стандарти.
Чл.139. Специалистът предоставя на ОПЛ необходимите документи за всяко консултирано от него лице в случаите, когато то се нуждае от скъпоструващо лечение съгласно правилата за извършване на експертизи и дейност на комисията по чл.78 ЗЗО.
Чл.140. Специалистът извършва експертизна дейност и издава следните документи:
1. медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение;
2. направление за МДД;
3. направление за хоспитализация;
4. болничен лист за временна неработоспособност;
5. съобщения за смърт;
6. рецепти;
7. протоколи (приложение No 2);
8. бързи известия за инфекциозно заболяване и за задължително съобщаване за злокачествено образувание;
9. талон за ЛКК.
Чл.141. Изпълнителят от лечебно заведение за СИМП, сключило договор с НЗОК, предписва лекарствени продукти и консумативи съгласно условията и реда, описан в НРД.
Чл.142. (1) Лечебните заведения за СИМП водят отделен регистър на диспансеризираните ЗЗОЛ съгласно Наредба No 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ.
(2) Лечебните заведения за СИМП представят в РЗОК на хартиен или електронен носител на всеки три месеца заедно с отчетните документи регистъра на диспансеризираните лица, съдържащ следните реквизити - No на диспансерно досие, трите имена и ЕГН на пациентите, диагноза/и, уникален идентификационен No и ЕГН на лекаря, извършващ наблюдението.
(3) Специалистът преценява броя на необходимите консултативни прегледи на ЗЗОЛ по ал.1 с други специалисти за всеки пациент според състоянието му.
Чл.143. (1) Високоспециализираните дейности, високоспециализирани медико-диагностични изследвания и изследванията от пакет "Нуклеарна медицина" се назначават само от изпълнители на СИМП.
(2) За специалностите само с ВСД се допуска назначаването им от изпълнители на ПИМП и СИМП.

Чл.144. (1) Изпълнителите на медико-диагностични изследвания извършват същите въз основа на "Медицинско направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК No 4), издадено от изпълнител на ПИМП или СИМП.
(2) В медицинското направление за МДД се описват кодовете на необходимите изследвания, за които има договор с НЗОК.
(3) Медико-диагностичната лаборатория осъществява договорената дейност в присъствие на лекар в рамките на дневния работен график в изпълнение на договора с НЗОК, който не може да бъде по-малък от 4 часа.
Чл.145. (1) За МДД, при които в лабораторията се взема биологичен материал, съответният изпълнител може да определи цена за вземане на биологичен материал, като сумата се заплаща от ЗЗОЛ. Цената се определя от изпълнителя, като за изследвания, договорени в НРД, не може да бъде по-висока от 2 лв.
(2) За едно посещение в медико-диагностичната лаборатория се плаща цена, определена по реда на ал.1, независимо от броя на изследванията.
(3) В случай, че ЗЗОЛ заплаща цена за вземане на биологичен материал по ал.1, лечебното заведение не може за изследвания в същата лаборатория да изисква от него такса по чл.37, ал.1, т.1 ЗЗО.
(4) В лечебни заведения, извършващи МДД, за които не се плаща сумата по ал.1, ЗЗОЛ заплащат таксата по чл.37, ал.1, т.1 ЗЗО.
(5) От заплащане за вземане на биологичен материал по ал.1 се освобождават лицата без доходи, настанени в домове за деца и юноши, в домове за деца от предучилищна възраст и в домове за социални грижи.

Чл.146. (1) Дейността на лечебните заведения за извънболнична помощ, сключили договор за оказване на медицинска помощ с НЗОК относно извършване експертиза на работоспособността на ЗЗОЛ, се извършва при условия и по ред, определени в Наредбата за експертиза на работоспособността (НЕР) (ДВ,бр.61 от 2000 г.).
(2) Експертизата на работоспособността е неразделна част от диагностично-лечебната и профилактичната дейност на лечебните заведения по ал.1.
Чл.147. (1) Експертизата на временната неработоспособност се осъществява от:
1. лекар от лечебно заведение за ПИМП или СИМП;
2. лекарските консултативни комисии;
3. териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК);
4. Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
(2) Експертизата на трайната неработоспособност се осъществява от:
1. териториалните експертни лекарски комисии;
2. Националната експертна лекарска комисия.
Чл.148. (1) При извършване на експертиза на временната неработоспособност (до 10 календарни дни) лекарят от лечебното заведение за ПИМП или СИМП води необходимата медицинска документация и извършва дейностите, предвидени в чл.5 НЕР.
(2) В случай, че за нуждите на експертизата по ал.1 са необходими изследвания или консултации със специалисти, лекарят издава на ЗЗОЛ направление за МДД или направление за консултация или провеждане на съвместно лечение.
Чл.149. (1) Общопрактикуващият лекар или лекуващият лекар-специалист от лечебно заведение за СИМП насочва ЗЗОЛ към Лекарската консултативна комисия в случаите по чл.5, ал.1, т.6 НЕР.
(2) При подготовката за ЛКК ЗЗОЛ се насочва за прегледи към специалисти от лечебни заведения за СИМП, сключили договор с НЗОК, с "Талон за ЛКК".
(3) Задължително здравноосигуреното лице се насочва към ЛКК с "Талон за ЛКК".
(4) Лекарската консултативна комисия освидетелства ЗЗОЛ при наличие на основанията, предвидени в чл.6 НЕР.
(5) Лекарската консултативна комисия, сформирана в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, може да назначи допълнителни изследвания или консултации, ако са необходими.
(6) Лекарската консултативна комисия насочва ЗЗОЛ за допълнителни консултации към специалист с "Талон за ЛКК".
(7) Член на ЛКК, сформирана в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, няма право да насочи ЗЗОЛ за допълнителни изследвания или консултации към самия себе си.
Чл.150. Общопрактикуващият лекар или специалистът представя ЗЗОЛ пред ЛКК с необходимата медицинска документация, третия екземпляр на амбулаторния лист и ЛАК, като не участва при вземането на решение освен в случаите, когато е член на ЛКК.
Чл.151. (1) Ръководителите на лечебни заведения, в които е създадена ЛКК, сключили договор с НЗОК, се задължават да предадат в РЗОК информация, вкл. и за настъпили промени, със следното съдържание:
1. номер и основание за издаване на заповедта, с която е създадена ЛКК;
2. вид на комисията (обща или специализирана и по какви болести);
3. състав на комисията и придобита клинична специалност на членовете й;
4. район и график за работата на комисията.
(2) Районната здравноосигурителна каса е задължена да уведоми по подходящ начин лечебните заведения от извънболничната помощ, сключили договор с НЗОК, за сформираните ЛКК на територията на съответната област, профила им и графика за работата.
Чл.152. Лекарската консултативна комисия оформя документацията на ЗЗОЛ и я представя за експертиза пред ТЕЛК в случаите по чл.10 НЕР.
Чл.153. (1) Пациентът представя в "Картотека за медицински експертни досиета" (КМЕД) медицинския протокол, придружен от молба и съответната медицинска документация.
(2) Когато се прецени, че представеният протокол не е достатъчно изчерпателен (като изследвания и консултации), КМЕД е в правото си да го върне на съответната ЛКК за допълнителни такива.
(3) Лекарската консултативна комисия назначава допълнителните изследвания или консултации по определения ред.
Чл.154. (1) Председателите на ЛКК, сформирани в лечебни заведения за извънболнична помощ, представят ежемесечни отчети пред РЗОК. Отчетът съдържа обобщен списък на ЗЗОЛ, номерата на протоколите от заседанията на комисията, състава на комисията и взетите решения.
(2) Към отчета по ал.1 се прилага общата част на талона за ЛКК, с който пациентът е изпратен за експертиза на работоспособността.

Чл.155. (1) Оценката на качеството на предоставените услуги от ИМП се извършва от директора на РЗОК съгласно система за оценка на качеството, включваща специфични индикатори, посочени в чл.156 и 157.
(2) Скалата за оценка съдържа три елемента - ниво на изпълнение, оценка и коефициент на тежест на индикатора.
(3) Положителната оценка на дейността на лечебните заведения за ПИМП е свързана с финансово стимулиране за добро качество.
(4) За нуждите на оценката на качеството ИМП предоставят информация на НЗОК.
(5) Оценката на качеството се извършва веднъж годишно.
(6) Специфичните индикатори са:
1. за качество на процеса;
2. за качество на резултата.

Чл.156. Индикатори за качество на процеса са:
1. обхват на извършените профилактични прегледи на ЗЗОЛ над 18 години, които не са на диспансерно наблюдение, спрямо общия брой лица от същата категория, записани при ОПЛ; отнася се за целеви групи: рак на млечната жлеза (жени над 40 г.), хипертония (ЗЗОЛ от 30 до 50 г.) и диабет (ЗЗОЛ от 30 до 50 г.);
2. изпълнение на изискванията на програмата по майчино здравеопазване;
3. изпълнение на програмата по детско здравеопазване за проследяване на здравословното състояние на лица на възраст от 0 до 18 години;
4. обхват на осъществени имунизации спрямо общия брой подлежащи лица, съгласно изискванията на утвърдения от министъра на здравеопазването имунизационен календар;
5. съответствие на прегледи по брой и периодичност съобразно изискванията на Наредба No 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица;
6. изпълнение на предхоспитализационен минимум, описан в клиничните пътеки;
7. спазване на консенсусно приети правила за диагностично-терапевтично поведение;
8. съвпадение на диагнози при планова хоспитализация (изпращаща и окончателна);
9. осигуряване на непрекъснатост на медицинските грижи на регистрираните ЗЗОЛ;
10. относителен дял на основателните жалби спрямо общия брой жалби и брой пациенти.
Чл.157. (1) Индикатори за качество на резултата са:
1. за пациенти с хронични заболявания, които се наблюдават само от ОПЛ:
1.1. поддържане на компенсирано състояние на пациенти с хронични заболявания (лица над 18 години) за:
1.1.1. инсулинонезависим диабет:
а) за добър контрол се считат стойности 5.1 - 6.5 mmol/l, измерени на гладно през последните три месеца на календарната 2003 г.;
б) за незадоволителен контрол се считат стойности над 6.5 mmol/l, измерени на гладно през последните три месеца на календарната 2003 г.;
1.1.2. за неусложнена хипертония (лека и средностепенна в първи стадий):
а) за добър контрол се считат измерените стойности на систоличното налягане под 140 mm/Hg, диастолично под 90 mm/Hg, измерени през последните три месеца на календарната 2003 г.;
б) за незадоволителен контрол се считат измерените стойности на систоличното налягане над 140 mm/Hg, диастолично над 90 mm/Hg, измерени през последните три месеца на календарната 2003 г.;
2. своевременност при хоспитализация - брой отклонения от кл. пътеки, дължащи се на несвоевременна хоспитализация.
(2) Индикаторите по ал.1, т.1 и 2 и чл.156, т.1, 2, 3, 4, 5, 8 и 10 се включват към системата за оценка на качеството на извършените дейности от ПИМП.

Чл.158. Индикатори за качество на процеса са:
1. съответствие на назначените медико-диагностични изследвания за ЗЗОЛ по вид, обем и периодичност съгласно Наредба No 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица;
2. основателност на показанията за провеждане на ВСД и изследвания (по експертна оценка);
3. съответствие на прегледите по брой и периодичност за едно диспансеризирано лице съгласно Наредба No 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица;
4. съвпадение на диагнози при планова хоспитализация (изпращаща и окончателна);
5. спазване на изискванията за целесъобразност при изписване на лекарствени продукти;
6. продължителност на първичен амбулаторен преглед не по-малко от 20 мин.;
7. относителен дял на основателните жалби спрямо общия брой жалби и брой пациенти.
Чл.159. (1) Индикатори за качество на резултата:
1. изход при пациенти с остро заболяване: брой случаи спрямо общ брой случаи по дадено заболяване, преминали през специалист и завършили със:
а) оздравяване;
б) хронифициране на заболяването;
в) без промяна;
е) починали;
2. за пациенти с хронични заболявания, регистрирани при специалиста:
а) брой на преминалите болни от декомпенсирано в компенсирано състояние спрямо общия брой болни от даденото заболяване;
б) брой на преминалите болни от компенсирано в декомпенсирано състояние спрямо общия брой болни от даденото заболяване;
в) брой на починали диспансеризирани пациенти спрямо общия брой диспансеризирани лица;
г) процент хоспитализирани пациенти с усложнение на основното заболяване спрямо общия брой диспансеризирани по даденото заболяване;
3. за оценка на качеството на лекарските консултации при бременност се проследяват следните показатели:
а) брой бременни жени с претоксикози и повишен риск от възникване на токсикози на бременността спрямо общия брой наблюдавани бременни;
б) брой жени, при които бременността е завършила с антенатална смърт на плода, спрямо общия брой бременни;
в) брой на бременните с преждевременно раждане на жив плод спрямо общия брой бременни;
г) брой на извършени скринингови изследвания за търсене на малформации у плода при жени:
аа) с фамилна обремененост и/или предхождащо раждане на дете с малформации;
бб) при възраст над 35 години;
4. своевременност при хоспитализация - брой отклонения от кл. пътеки, дължащи се на несвоевременна хоспитализация.
(2) Индикаторите по чл.158, ал.1 и чл.159, ал.1, т.2, 3 и 4 се включват към системата за оценка на качеството на извършените дейности от СИМП.
Чл.160. Оценката на качеството на МДД се извършва по следните индикатори:
1. изпълнение на медицинските стандарти, утвърдени от министъра на здравеопазването;
2. кадрово осигуряване на медико-диагностичната лаборатория с лекарско присъствие в рамките на обявения график;
3. осигуреност на медико-диагностичната лаборатория с хардуерно и програмно оборудване;
4. документирана преценка на резултата от лекар с придобита специалност по профила на лабораторията, удостоверена с подпис върху бланка за МДД.

Чл.161. Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената дейност на изпълнителите на ПИМП по следните елементи:
1. медицинско обслужване на ЗЗОЛ, включени в регистъра на изпълнител на ПИМП, по основен пакет за ПИМП съгласно Наредба No 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;
2. профилактична дейност по приоритетна програма "Детско здравеопазване";
3. диспансерно наблюдение по приоритетна програма "Майчино здравеопазване" на ЗЗОЛ, избрали ОПЛ за изпълнител по тази програма;
4. диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ съгласно Наредба No 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица, включени в регистъра на изпълнител на ПИМП извън случаите по т.3;
5. профилактични прегледи на недиспансеризирани лица над 18 години;
6. неблагоприятни условия на работа;
7. посещение на ЗЗОЛ от друг здравен район, обърнало се към изпълнител на ПИМП инцидентно по повод на медицински проблем;
8. допълнително заплащане на изпълнители на ПИМП в случаите на неусвояване на годишния бюджет за ПИМП по чл.195, ал.2.
Чл.162. (1) Заплащането по чл.161, т.1 се определя в зависимост от възрастта и броя на:
1. задължително здравноосигурените лица с постоянен избор при изпълнителя на ПИМП;
2. задължително здравноосигурените лица, пребиваващи повече от един месец в друго населено място и направили временен избор при изпълнителя на ПИМП.
(2) Броят на ЗЗОЛ по ал.1, т.1 се намалява с броя на лицата по ал.1, т.2, които са направили временен избор при друг изпълнител на ПИМП, за периода на временния избор.
(3) Броят на ЗЗОЛ по ал.1 се определя към последно число на месеца или датата на прекратяване на договора.
(4) Националната здравноосигурителна каса заплаща ежемесечно на изпълнителите на ПИМП, както следва:
1. за всяко ЗЗОЛ на възраст от 0 до 18 години - по 0,75 лв.;
2. за всяко ЗЗОЛ на възраст от 18 до 65 години - по 0,65 лв.;
3. за всяко ЗЗОЛ на възраст над 65 години - по 0,95 лв.
(5) Когато договорът е сключен или прекратен през текущия месец, заплащането се изчислява пропорционално на календарните дни на действие на договора през месеца.
(6) Плащането по чл.161, т.1 се извършва месечно след проверка по фактура, спецификация, първите екземпляри на регистрационните форми за избор за новорегистрирани ЗЗОЛ и амбулаторните листове.
Чл.163. (1) Заплащането по чл.161, т.2 е:
1. за извършен профилактичен преглед съгласно изискванията на Наредба No 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ:
а) на лице от 0 до 1 г. - 1,20 лв.;
б) на лице от 1 до 2 г. - 3,00 лв.;
в) на лице от 2 до 7 г. - 3,50 лв.;
г) на лице от 7 до 18 г. - 6,00 лв.;
2. за извършена имунизация по задължителния имунизационен календар съгласно Наредба No 2 от 2000 г. за видовете имунизации в Република България и сроковете за извършването им (ДВ,бр.38 от 2000 г. ) на лице от 0 до 18 години, включено в програма "Детско здравеопазване" при изпълнителя на ПИМП - един лев.
(2) Общият брой на заплатените профилактични прегледи и имунизации по възрастови групи по реда на НРД 2002 и НРД 2003 за календарната 2003 г. не може да надвишава изискуемия им годишен брой за всяка възрастова група съгласно Наредба No 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица и Наредба No 2 от 2000 г. за видовете имунизации в Република България и сроковете за извършването им.
(3) Плащането на изпълнителя на ПИМП по чл.161, т.2 се извършва месечно след проверка по фактура, спецификация, регистър на ЗЗОЛ, включени в програма "Детско здравеопазване", амбулаторни листове и месечни отчети.
Чл.164. (1) Заплащането по чл.161, т.3 за извършена дейност по диспансерно наблюдение на бременността съгласно изискванията на Наредба No 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица при посещение на лице, включено в програма "Майчино здравеопазване" при изпълнителя на ПИМП, е един лев.
(2) Включването на ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на ОПЛ за изпълнител на програмата, се извършва след доказване на бременността.
(3) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителя на ПИМП по чл.161, т.3 месечно след проверка по фактура, спецификация, регистър на ЗЗОЛ, включени в програмата, основанието за включване на нови лица и амбулаторни листове и месечни отчети.
Чл.165. (1) Заплащането по чл.161, т.4 за диспансерно наблюдение извън случаите по чл.161, т.3 съобразно изискванията на Наредба No 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ, диспансеризирано при изпълнителя на ПИМП за едно или повече заболявания, е един лев.
(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителя на ПИМП по чл.161, т.4 месечно след проверка по фактура, спецификация, регистър на диспансеризираните лица и амбулаторни листове.
Чл.166. (1) Заплащането по чл.161, т.5 за профилактичен преглед на ЗЗОЛ над 18 години извън списъка на диспансеризираните лица е 3 лв.
(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща само един годишен профилактичен преглед на ЗЗОЛ по ал.1.
(3) Плащанията на изпълнителя на ПИМП по чл.161, т.5 се извършват месечно след проверка по фактура, спецификация и амбулаторни листове.
Чл.167. (1) Изпълнителят на ПИМП има право на заплащане по чл.161, т.6, когато населеното място, в което е разкрита амбулаторията му, е определено като неблагоприятно в този договор.
(2) Месечните су