Днес, 22 декември 2000 г. в София, Националната здравноосигурителна каса, от една страна, наричана в този договор за краткост НЗОК,
и, от друга страна,
Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България, наричани в този договор за краткост БЛС и ССБ,
изпълнявайки законовите задължения да гарантират достъпна и квалифицирана медицинска и стоматологична помощ на здравноосигурените в НЗОК лица;
ръководени от волята да осигуряват равни права и задължения на изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ при еднакви условия за осъществяване на тяхната дейност;
стремейки се да съблюдават в еднаква степен отговорността за неизпълнение на договорените задължения както от изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ, така и от НЗОК;
уверени, че чрез клаузите в настоящия договор ще се изпълняват със съзнание за висока професионална и морална отговорност правилата за добра медицинска и стоматологична практика и стандартите за лечение, при спазване на професионалната етика и правата на пациента;
постигайки съгласие НЗОК да заплаща медицинската и стоматологичната помощ по договорените критерии за нейния вид, цена, количество и качество на изпълнителите на извънболнична помощ, независимо от вида на тяхната собственост;
убедени, че финансирането на медицинската и стоматологичната помощ ще се извършва в рамките на Закона за бюджета на НЗОК и този договор;
със съзнание, че договорът има силата на закон за тези, които са го подписали, с цел осъществяване дейностите, предвидени в Закона за здравното осигуряване;
след като взаимно удостовериха своята представителна власт във връзка с чл.54, ал.2 от Закона за здравното осигуряване и чл.5, т.2 от Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, на основание Закона за здравното осигуряване подписаха този Национален рамков договор, наричан за краткост НРД, чрез своите представители:

За Националната здравноосигурителна каса:	За Българския лекарски съюз:	За Съюза на стоматолозите в България:
Стефан Софиянски - председател на управителния съвет Александър Караминков Бойко Пенков - директор на НЗОК Елиана Масева Желязко Христов Кирил Ананиев Мариела Ненова Петър Денев Петър Тенчев Татяна Василева	Димитър Игнатов - председател на БЛС Андрей Кехайов Божидар Ангелов Лорис Мануелян Максим Гайдев Милан Миланов Петър Сбирков	Живко Михайлов - председател на ССБ

Чл.1. (1) Предмет на Националния рамков договор (НРД) са правата и задълженията на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Българския лекарски съюз (БЛС) и Съюза на стоматолозите в България (ССБ), Районните здравноосигурителни каси (РЗОК) и на изпълнителите на извънболнична помощ, както и правата на здравноосигурените лица относно:
1. условията и реда за определяне на изпълнители на извънболнична медицинска и стоматологична помощ, с които НЗОК сключва договор;
2. отделните видове медицинска и стоматологична помощ по чл.4 НРД;
3. условията и реда за оказване на помощта по т.2;
4. обема, цените и методиката за заплащане на помощта по т.2;
5. качеството и достъпността на договаряната извънболнична помощ;
6. документацията и документооборота;
7. списъците на лекарства, за които НЗОК напълно или частично заплаща;
8. информационното осигуряване и обмена на информация;
9. условията и реда за контрол по изпълнение на договорите;
10. други въпроси от значение за здравното осигуряване;
11. санкции при неизпълнение на договора;
12. права на пациента.
(2) Отделните видове извънболнична медицинска и стоматологична помощ, описани в приложенията към този договор, са неразделна част от НРД.
Чл.2. (1) Този договор урежда рамковите отношения между НЗОК, РЗОК и изпълнителите на извънболнична помощ, а конкретните им права и задължения се уреждат с отделни договори.
(2) Договорите по ал.1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите в НРД.
(3) Договорите по ал.1 се сключват в писмена форма за срока на действие на НРД.
Чл.3. Изпълнители на медицинска и стоматологична помощ са лечебните заведения по Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и здравните заведения по Закона за народното здраве (ЗНЗ).
Чл.4. (1) Договорите за оказване на извънболнична помощ се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на извънболнична помощ.
(2) С договорите по ал.1, сключени в съответствие с този НРД, изпълнителите на извънболнична помощ се задължават да извършват в полза на здравноосигурените лица, а НЗОК - да заплаща чрез съответните РЗОК следните видове извънболнична помощ:
1. медицински дейности за предпазване от заболявания;
2. медицински и стоматологични дейности за ранно откриване на заболявания;
3. извънболнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване;
4. медицинска рехабилитация;
5. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;
6. стоматологична помощ;
7. медицински грижи при лечение в дома;
8. лекарствени продукти и консумативи за домашно лечение;
9. медицинска експертиза на работоспособността;
10. транспортни услуги по медицински показания.
Чл.5. (1) Лечебните заведения за първична извънболнична помощ създават условия за осъществяване правото на избор на здравноосигурените лица.
(2) Правото по ал.1 се осъществява при условията и по реда на Наредбата за достъпа на здравноосигурени лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ (ДВ,бр.101 от 1999 г.).
Чл.6. (1) Националната здравноосигурителна каса гарантира равнопоставеност на здравноосигурените лица при ползването на извънболнична помощ, като:
1. предоставя актуална информация за видовете и обема на договорените медицински и стоматологични услуги, както и за правомощията, произтичащи от договорите за изпълнение на извънболнична помощ;
2. съобразява броя на договорите, условията и реда за сключването им с изпълнителите на извънболнична помощ в съответствие със здравните потребности на лицата по географски райони и населени места, възрастовата структура, здравно-демографски показатели и Решение No 688 от 4.XI.1999 г. на Министерския съвет за утвърждаване на Националната здравна карта на Република България (ДВ,бр.98 от 1999 г.);
3. системно информира здравноосигурените лица относно мерките за опазване и укрепване на здравето им.
(2) Националната здравноосигурителна каса провежда лекарствена политика, гарантираща:
1. равнопоставен и постоянен достъп до необходимите лекарства на всички здравноосигурени лица;
2. съответствие на дефинираните здравни цели и приоритети на НЗОК и реалните нужди на по-голямата част от населението;
3. безопасно, ефективно и качествено медикаментозно лечение на здравноосигурените лица;
4. съответствие между приетия бюджет на НЗОК и интересите на здравноосигурените лица;
5. прилагане на принципите на рационално предписване и употреба на лекарства;
6. осигуряване на прозрачност на процеса на подбор на лекарствата, необходими за лечение на здравноосигурените лица.
Чл.7. Националният рамков договор е задължителен за подписалите го страни, РЗОК и изпълнителите на извънболнична помощ.
Чл.8. (1) Клаузите в НРД, както и във всеки отделен договор между НЗОК и изпълнител на извънболнична помощ, се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват по начин, който отговаря на духа на НРД и на основните начала на правото на Република България.
(2) При тълкуване клаузите на НРД се търси действителната обща воля на страните.
(3) Отделните клаузи се тълкуват взаимосвързано и в контекста на целия договор.
Чл.9. (1) Страните по договора изпълняват задълженията си по него точно и добросъвестно в съответствие с изискванията на закона.
(2) Изпълнителите на извънболнична помощ са длъжни да предоставят на осигурените лица определените в договора медицински и стоматологични услуги, отговарящи на критериите за своевременност, достатъчност и качество съгласно правилата за добра медицинска и стоматологична практика и стандартите за лечение при спазване на професионалната етика и правата на пациентите.
(3) Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България се задължават да оказват съдействие на своите членове при изпълнението на НРД и отделните договори.
(4) Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България предоставят на своите членове информационни материали по изпълнението на НРД.
Чл.10. (1) Изпълнителите на първична и специализирана извънболнична помощ - лекари и стоматолози, са длъжни да изпълняват договорите лично, като за осъществяването на дейности по тях се включват и други медицински специалисти.
(2) Изпълнителите по ал.1 могат да предоставят изпълнението на договорите за извънболнична помощ на друго лице само по реда на глава трета.
Чл.11. (1) Изпълнителят по договора за извънболнична помощ е длъжен периодично да уведомява РЗОК за изпълнението му.
(2) Изпълнителят представя всеки месец финансов отчет за осъществени дейности по договора, а НЗОК е длъжна чрез РЗОК да му изплати средствата при условия и по ред, посочени в договора.
Чл.12. Националната здравноосигурителна каса, БЛС и ССБ самостоятелно и със съдействието на Министерството на здравеопазването (МЗ) координират дейността между отделните изпълнители на извънболнична помощ с цел изпълнението на НРД.

Чл.13. (1) Националната здравноосигурителна каса сключва договори за оказване на медицинска помощ с изпълнители на извънболнична помощ по смисъла на чл.58 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
(2) Директорът на РЗОК сключва договорите по ал.1 с изпълнители на извънболнична помощ на територията, обслужвана от РЗОК, при спазване на действащата в страната нормативна уредба и в съответствие с този Национален рамков договор.
Чл.14. Страна по договор с НЗОК може да бъде лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, което отговаря на следните условия:
1. членство в Българския лекарски съюз - за лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение;
2. регистрация на лечебното заведение съгласно ЗЛЗ на територията на съответната РЗОК;
3. налично медицинско и техническо оборудване и обзавеждане, съгласно приложения No 1 и 2;
4. необходима квалификация за използване на наличното оборудване, когато такава се изисква, доказана с документ, издаден от МЗ или висши медицински училища.
Чл.15. Лечебно заведение за първична извънболнична медицинска помощ, желаещо да сключи договор с НЗОК, трябва да има записани в регистъра си здравноосигурени лица, осъществили правото си на постоянен избор на общопрактикуващ лекар от лечебното заведение, както следва:
1. установява се долна граница на броя здравноосигурени лица 800 души, избрали лекар от амбулатория за индивидуална или групова практика за първична извънболнична медицинска помощ;
2. не се установява горна граница за броя регистрирани лица;
3. не се установява долна граница за броя на здравноосигурени лица, регистрирани в индивидуална и групова практика, в случай на:
а) месторазположение на практиката в населено място с население под 5000 души;
б) месторазположение на практиката в район с отдалеченост и разпокъсаност на населените места, което се преценява от директора на съответната РЗОК;
в) наличие на незаета практика, за която повече от 6 месеца няма кандидат;
4. индивидуалните практики за първична извънболнична медицинска помощ, разположени в населено място с население над 5000 души, в които броят на регистрираните лица е под 800, следва да обединят дейността си чрез договор за дружество по реда на чл.357 и сл. от Закона за задълженията и договорите, както следва:
а) с индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ, изпълнила условието по т.1;
б) с други практики за първична медицинска помощ, в които броят на регистрираните лица за всеки лекар от тях също е под 800 души с цел изпълнение на условието по т.1;
5. с договора за гражданско дружество се регламентират ползването на общи помещения, оборудване, изготвяне на общ график за повикванията и други въпроси, свързани с дейността на дружеството;
6. договорите с НЗОК на индивидуалните практики по т.4, буква "б" имат действие до 1 юли 2001 г., при условие че броят на регистрираните във всяка от практиките здравноосигурени лица до тази дата не е достигнал 800 души.
Чл.16. (1) Директорът на РЗОК може да сключи договор с лечебно заведение за първична извънболнична медицинска помощ, без да се изисква списък с регистрирани при същия пациенти, в случай че:
1. над 30 % от постоянно живеещите в населено място с население под 5000 души не са избрали личен лекар;
2. наличие на незаета практика, за която повече от шест месеца няма кандидат.
(2) В случаите по ал.1 директорът прави служебен избор за здравноосигурените лица, които не са избрали личен лекар, като ги включва в списъка на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ.
Чл.17. (1) Лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ, желаещи да сключат договор с НЗОК за извършване на специализирани медицински дейности по пакети (приложение No 2), могат да кандидатстват и за извършване на високоспециализирани медицински дейности по специалности, посочени в същото приложение.
(2) В случаите по ал.1 лечебните заведения трябва да отговарят освен на посочените в чл.14 и на следните изисквания:
1. налично оборудване и високоспециализирана техника (приложение No 2);
2. необходима квалификация и преминато обучение от специалистите от лечебното заведение за използване на високоспециализираната техника, удостоверено с документ, издаден от висше медицинско училище.
(3) Лечебните заведения по ал.1 не могат да сключват договори само за извършване на високоспециализирани дейности, без да изпълняват и специализираните дейности от съответния пакет.
Чл.18. (1) Националната здравноосигурителна каса сключва договори за извършване на медико-диагностични изследвания съгласно приложение No 3, с лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ.
(2) Лечебните заведения по ал.1, желаещи да извършват и високоспециализирани медико-диагностични изследвания, посочени в приложение No 3, следва да отговарят на изискванията по чл.17, ал.2.
(3) При липса на възможност сключилите договор с НЗОК лечебни заведения да задоволят потребностите на здравноосигурените лица от медико-диагностични изследвания може да се сключи договор със здравни заведения по ЗНЗ.
Чл.19. (1) Договор с лечебни заведения за болнична помощ може да се сключи при условие, че изпълнителите на извънболнична специализирана медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, не могат да задоволят потребностите на здравноосигурените лица от медицинска помощ в следните случаи:
1. високоспециализирани дейности по приложение No 2;
2. специализирана медицинска помощ по приложение No 4;
3. медико-диагностични изследвания и високоспециализирани медико-диагностични изследвания по приложение No 3;
(2) Договорите с лечебните заведения за болнична помощ имат за предмет само посочените в ал.1 дейности.

Чл.20. (1) Лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия имат месторазположение, представят заявление по образец, утвърден от директора на НЗОК, към което прилагат:
1. удостоверение за регистрация на лечебното заведение в районния център по здравеопазване;
2. документ, удостоверяващ членство в БЛС на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение, към датата на подаване на документите;
3. списък на здравноосигурените лица, избрали съответния общопрактикуващ лекар - за лечебните заведения за първична медицинска помощ.
4. план за дейността на лечебното заведение (за медицински центрове, диагностично-консултативни центрове и медико-стоматологични центрове, като за последните се изисква план относно медицинската дейност на съответния център);
5. план за организация на повикванията в съответния здравен район, където е амбулаторията (за лечебните заведения за първична медицинска помощ);
6. копие от договорите, с които е нает медицинският персонал в съответното лечебно заведение, в случаите по чл.37;
7. информация за дейността на съответната лаборатория - оборудване, капацитет, структура и квалификация на персонала, работещ в нея - за лечебните заведения, самостоятелни медико-диагностични лаборатории и здравните заведения;
8. декларация от управителя на лечебното заведение (медицински център, медико-стоматологичен център или диагностично-консултативен център), че заплаща не по-малко от 30 % бруто от размера на личния принос на лекаря - пряк изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ от приходите, реализирани по договор с НЗОК, и потребителски такси.
9. декларация за налично оборудване и обзавеждане съгласно чл.14, т.3 НРД;
10. декларация за налично оборудване за извършване на високоспециализирани медицински дейности или високоспециализирано медико-диагностични изследвания по чл.17 и 18;
11. необходими квалификационни документи по чл.17 и 18.
(2) Планът за дейността по т.4 на ал.1 става неразделна част от договора при сключването му между съответната РЗОК и лечебното заведение и съдържа:
1. налично медицинско и техническо оборудване и обзавеждане, задължения по разширяването им и срокове за изпълнение;
2. поименен списък и квалификация на персонала, включително лекари, наети по трудови или граждански договори в лечебното заведение; представя се и копие от трудовата книжка, с което се установява трудово-правният статут на специалистите към момента на подаване на плана за дейността;
3. график за обслужването на пациентите;
4. доказателства за изпълнение на пакетите медицинска помощ по специалности съгласно приложения No 1 и 2;
5. взаимоотношения с други изпълнители на медицинска помощ;
6. очакван среден размер на трудовото възнаграждение по видове персонал, нает по трудов договор;
7. задължения по социалното и здравното осигуряване на персонала;
8. друга информация в съответствие с вида и спецификата на лечебното заведение.
(3) Изпълнителите на извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК за срока на действие на НРД за 2000 г., прилагат следните документи:
1. удостоверение от РЦЗ за промени в обстоятелствата по извършената регистрация - в случаите, когато такива са настъпили;
2. удостоверение за членство в БЛС на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение към датата на подаване на документите;
3. декларация в свободен текст от лицето, което представлява лечебното заведение, за липса на промени в обстоятелствата по чл.40 ЗЛЗ, извън случаите по т.1;
4. план за дейността по ал.1, т.5 и счетоводен отчет за приходите от дейността по задължителното здравно осигуряване и извършените разходи за изминалата година (за лечебните заведения, изброени в ал.1, т.5); отчетът се представя до 31.III.2001 г. в съответната РЗОК;
5. план за организация на повикванията (за лечебните заведения за първична извънболнична медицинска помощ);
6. копие от договорите, с които е нает медицинският персонал в съответното лечебно заведение, в случаите по чл.37;
7. декларация за налично оборудване и обзавеждане съгласно чл.14, т.3;
8. декларация по ал.1, т.8.
9. декларация за налично оборудване за извършване на високоспециализирани медицински дейности или високоспециализирано медико-диагностични изследвания по чл.17 и 18;
10. необходими квалификационни документи по чл.17 и 18.
(4) При промяна на всяко от обстоятелствата, удостоверени с документи по ал.2, т.1, 2 и 3, изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да уведоми РЗОК и да изпрати копие от съответния документ в 7-дневен срок.
(5) Здравните заведения, поканени да сключат договор чрез директора на РЗОК, подават заявление, към което прилагат:
1. копие от акта на Министерския съвет, с който са създадени или преобразувани съгласно чл.2, ал.2 ЗНЗ;
2. информация за дейността на съответната профилна лаборатория в структурата на здравното заведение (оборудване, капацитет, структура и квалификация на персонала) за хигиенно-епидемиологичните инспекции;
Чл.21. При непълнота на представените документи по чл. 20 директорът на РЗОК в 7-дневен срок писмено уведомява изпълнителя за това и определя срок за отстраняването й.
Чл.22. (1) Документите по чл.20 се подават от изпълнителите на медицинска помощ в съответната РЗОК в срок от 1 до 31.I.2001 г.
(2) Директорът на РЗОК разглежда подадените документи и сключва договори в срок от 10.I до 15.II.2001 г.
(3) При незапълване на областната здравна карта директорът на РЗОК може да сключва договори за оказване на извънболнична медицинска помощ и след изтичане на срока по ал.2.
(4) В случай, че изпълнителят е подал документи до 31.I.2001 г. и непълнотата е отстранена в определения от директора на НЗОК срок, който изтича след срока по ал.2, договор може да се сключи и след 15.II.2001 г.
Чл.23. (1) Директорът на РЗОК отказва да сключи договор с изпълнител на извънболнична медицинска помощ при:
1. липса на някое от обстоятелствата по чл.14 или 15;
2. непълнота на документацията по чл.20, която не е била отстранена в определения срок;
3. невъзможност на съответното лечебно заведение да покрива пакета медицинска помощ по специалността (специалностите), за която (които) е регистрирано, което се установява от представените документи или при проверка;
4. прекратен предишен договор с НЗОК на основание глава "Санкции";
5. директорът на РЗОК може да откаже да сключи договор с изпълнител при наложени санкции за повече от три нарушения.
(2) Ако броят на сключените договори от съответната РЗОК с лечебни заведения за първична или специализирана помощ, е равен на определения брой в областната здравна карта по видове практики, с останалите кандидати може да не се сключи договор.
(3) Отказът на директора на РЗОК да сключи договор може да се обжалва от изпълнителя в 14-дневен срок пред управителния съвет на НЗОК чрез директора на НЗОК, ако последният не отмени еднолично отказа.
(4) Управителният съвет се произнася по отказа в едномесечен срок от постъпването на жалбата. Отказът подлежи на обжалване по Закона за административното производство пред съответния окръжен съд в 14-дневен срок.
Чл.24. (1) Директорът на РЗОК може да сключи договор при условията на чл.81 ЗЛЗ за оказване на извънболнична помощ с лекари, работещи в болница, при условие, че на същата територия не са сключени договори за всички бройки по здравна карта или има доказани потребности от определен вид специализирана помощ и не се нарушава дейността на болницата.
(2) Договорът по ал.1 не се прекратява до изтичането на срока му, в случай че друго лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ от тази специалност желае да сключи договор с НЗОК.

Чл.25. (1) Първичната извънболнична помощ по този договор се осигурява от лечебни заведения съгласно пакета за медицинска помощ (приложение No 1).
(2) Първичната извънболнична помощ включва:
1. медицински дейности за предпазване от заболявания;
2. медицински дейности за ранно откриване на заболявания;
3. извънболнична помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване;
4. медицинска рехабилитация в рамките на изискванията, заложени в пакета за първична извънболнична помощ;
5. активно наблюдение на хронично болни по реда на Наредба No 12 от 1996 г. за организация и провеждане на диспансеризация при лица над 18 г. (ДВ,бр.56 от 2000 г.) и Наредба No 9 от 1996 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи и диспансерно наблюдение при деца от 0 до 18 години (ДВ,бр.43 от 1996 г.).
6. медицинска помощ при нещастен случай или внезапно заболяване;
7. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;
8. медицински грижи при лечение в дома;
9. предписване на лекарствени продукти и консумативи за домашно лечение;
10. медицинска експертиза на работоспособността;
11. насочване към изпълнител на специализирана извънболнична помощ;
12. насочване за хоспитализация и диспансеризация.
(3) Практиките за първична извънболнична помощ изработват съвместен график, съгласуван с РЗОК, за оказване на помощта по т.6 и го оповестяват на регистрираните при тях осигурени лица по най-достъпен начин.
Чл.26. (1) Специализираната извънболнична помощ по договора се осъществява от лечебни заведения съгласно пакети за медицинска помощ.
(2) Пакетите за специализирана извънболнична помощ се съдържат в приложение No 2.
(3) Специализираната извънболнична помощ включва:
1. извънболнична помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване;
2. медицинска помощ при нещастен случай или внезапно заболяване;
3. медицинска рехабилитация, имаща за цел да развие физическите и/или психическите способности на увредения човек и неговите компенсаторни механизми, така че да го направи годен за активно включване в живота или да спомогне за приспособяването му към самостоятелен живот;
4. консултативна помощ при:
а) наблюдение на жени по време на бременност и майчинство;
б) наблюдение на остро или хронично болни лица;
в) лечение в дома и предписване на лекарствени продукти и консумативи;
г) профилактика и ранно откриване на заболявания по съответния профил;
д) необходимост от скъпоструващо и специфично изследване и лечение извън случаите по чл.78 ЗЗО;
е) диспансеризация;
ж) посещения в амбулатории на изпълнители на първична извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, за работа по приоритетни програми съвместно с тях;
5. медицинска експертиза на работоспособността;
6. насочване за хоспитализация.

Чл.27. Извънболнична медицинска помощ се оказва от изпълнители на такава, сключили договор с НЗОК, на лицата, които са задължително осигурени по ЗЗО.
Чл.28. (1) Изпълнителят на извънболнична помощ осъществява дейността си според правилата за добра медицинска практика и стандартите за диагностика и лечение при спазване на професионалната тайна и правата на пациента.
(2) Изпълнителят по ал.1 е длъжен да разясни на здравноосигуреното лице естеството на необходимите изследвания, манипулации, физикални и оперативни интервенции и риска, който те крият, както и да получи съгласието му за осъществяването им.
(3) Информацията по ал.2 се предоставя на пациента предварително или на възможно най-ранен етап и по начин, даващ му възможност да я разбере и да направи своя независим и свободен избор. За малолетните и непълнолетните лица и за поставените под пълно или ограничено запрещение лица изборът се извършва от техните родители и настойници, съответно със съгласието на техните родители и попечители.
(4) Изпълнителят на извънболнична помощ може да не предостави информацията по ал.3, ако прецени, че с това може да причини сериозни щети на душевното или физическото здраве на пациента. В тези случаи той е длъжен да я предостави на родители (настойници или попечители), други роднини по права линия, съпруг/а, роднини по съребрена линия до втора степен включително.
Чл.29. (1) Изпълнителят на извънболнична помощ няма право да прилага диагностични и лечебни методи, които:
1. не са утвърдени в медицинската практика, противоречат на медицинската наука и създават риск за здравето и живота на пациента;
2. водят до временна промяна в съзнанието без съгласието на пациента, с изключение на животозастрашаващи състояния, изискващи спешна намеса и при невъзможност да се вземе писмено съгласие на съпруг/а или роднини по чл.28, ал.4.
(2) На лица в нетрезво състояние не се прилагат специализирани диагностични и лечебни мероприятия извън случаите на спешност.

Чл.30. (1) Медицинска помощ при условията и по реда на този раздел се оказва на здравноосигурени лица, осъществили правото си на свободен избор на лекар в лечебно заведение за първична извънболнична помощ, което е сключило договор с НЗОК.
(2) Изборът по ал.1 е личен.
(3) За малолетните и непълнолетните лица и за поставените под пълно или ограничено запрещение лица изборът се извършва от техните родители и настойници, съответно със съгласието на техните родители и попечители.
Чл.31. (1) Здравноосигурените лица имат право да избират лекар само в лечебни заведения с месторазположение на територията на определения с Националната здравна карта здравен район, в който е техният настоящ адрес. Това ограничение не се отнася за лицата по чл.30, ал.3.
(2) При липса на възможност за избор в здравния район, в който е настоящият му адрес, здравноосигуреното лице може да избере лекар в лечебно заведение с месторазположение в най-близкия за него район.
(3) В случаите по чл.16 директорът на съответната РЗОК извършва служебен избор.
(4) За военнослужещите на наборна военна служба във въоръжените сили на Република България, които нямат достъп до медицинска помощ поради липса на лекар, работещ в съответното ведомство, изборът се осъществява служебно от директора на съответната РЗОК и председателя на съответната районна колегия на БЛС и ССБ съгласувано с командира на поделението.
(5) За задържаните под стража и лишените от свобода лица, лицата в процедура за придобиване статут на бежанец, лицата, настанени в домове за медико-социални услуги, за децата, настанени в специалните училища и домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, както и други подобни структури и организации, които нямат достъп до медицинска помощ поради липса на лекар, работещ в съответното ведомство, изборът се осъществява служебно от директора на съответната РЗОК и председателя на съответната районна колегия на БЛС и ССБ съгласувано с директора на съответното заведение.
Чл.32. (1) Здравноосигурените лица могат да променят избора си на общопрактикуващ лекар в срок от 1 до 31.XII.2000 г., както и от 1 до 30.VI.2001 г.
(2) Лицата по ал.1 закупуват регистрационни форми за постоянен избор на общопрактикуващ лекар.
(3) Здравноосигурено лице, желаещо да направи постоянен избор, представя на новоизбрания общопрактикуващ лекар:
1. здравноосигурителна книжка;
2. третия екземпляр от регистрационната форма за първоначален избор, в случай, че няма здравноосигурителна книжка;
3. попълнена регистрационната форма за постоянен избор.
(4) Лица, временно пребиваващи за срок от един до пет месеца извън здравния район, в който са осъществили постоянен избор, могат да направят временен избор с регистрационна форма за временен избор, която се закупува от лицето.
Чл.33. Първоначалният избор на общопрактикуващ лекар може да се осъществи по всяко време, с регистрационна форма за първоначален избор, която се получава от РЗОК.
Чл.34. (1) В 10-дневен срок след изтичане на срока по чл.32, ал.1 лечебните заведения за първична извънболнична помощ, сключили договор с НЗОК съгласно НРД за 2000 г. и желаещи да сключат нов, представят в съответната РЗОК списък с новорегистрираните при тях здравноосигурени лица и първите екземпляри от регистрационните форми за първоначален, постоянен или временен избор.
(2) В срок от 1 до 31.I.2001 г. РЗОК обработва подадената информация от всички лечебни заведения по ал.1, като за всяко от тях отчита:
1. броя на лицата, отпаднали от регистъра му поради промяна в избора или друго обстоятелство;
2. броя на новорегистрираните лица;
3. окончателен брой на лицата от регистъра след отчитане на броя на лицата по т.1 и 2.
(3) Информацията по ал.2 се предоставя на лечебните заведения с оглед изпълнение на условията по чл.15.
Чл.35. (1) Лечебните заведения за първична извънболнична помощ водят регистър на здравноосигурените лица, в който вписват данните относно здравноосигуреното лице съгласно регистрационните форми за осъществяване на избор на общопрактикуващ лекар.
(2) Освен регистъра по ал.1 лечебните заведения за първична извънболнична помощ водят отделен регистър на здравноосигурените лица, осъществили временен избор в тях за срок от един до пет месеца.
Чл.36. (1) Общопрактикуващ лекар оказва първична извънболнична медицинска помощ в обхват съгласно приложение No 1 на следните здравноосигурени лица:
1. записани в неговия регистър на основание техен личен избор;
2. лица, временно пребиваващи за срок от един до пет месеца извън здравния район, в който са избрали лекар - срещу представяне на форма за временен избор;
3. лица, временно пребиваващи за срок до един месец извън здравния район, в който са избрали общопрактикуващ лекар - срещу представяне на здравноосигурителна книжка.
(2) Здравноосигурените лица, избрали общопрактикуващ лекар, не заплащат медицинската помощ по чл.4, извън потребителската такса по чл.37, ал.1 ЗЗО. Последната не се заплаща от категориите лица, изброени в чл.37, ал.2 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, определени по списък в приложение No 5.
(3) Общопрактикуващият лекар е длъжен да:
1. оказва спешна медицинска помощ на всеки пациент независимо от неговата регистрация и местоживеене, когато такава е потърсена от него, до идване на екип на спешна помощ;
2. изпълнява общите и специализираните програми за здравни приоритети при условията и по реда на раздел IV от тази глава и да работи по национални програми;
3. създава и поддържа регистри по общите и специализираните програми;
4. организира консултации или хоспитализация на здравноосигурените лица, когато прецени, че са необходими такива; в тези случаи подготвя документите, осъществява връзка с лечебните заведения, които ще ги осъществяват, и уговаря с тях дата и час за прием на осигурените лица;
5. извършва посещения не по-малко от осем часа месечно в домове за медико-социални грижи в района на практиката, ако настанените в него здравноосигурени лица са записани в регистъра на лечебното заведение;
6. осъществява методична помощ и контрол по отношение организацията на здравните дейности в училищата, намиращи се в района на практиката, ако са налице създадени условия за това от ръководството на съответното учебно заведение;
7. изпраща в началото на учебната година "Талон за здравословното състояние" на деца и ученици съгласно изискванията на Наредба No 3 от 2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата (ДВ, бр.38 от 2000 г.; изм.,бр.83 от 2000 г.).
(4) Условията и редът за помощта в случаите по ал.3, т.6 се договарят предварително между директора на учебното заведение и директора на РЗОК. В процеса на съгласуване директорът на РЗОК разпределя часовете между изпълнителите на първична извънболнична помощ в населеното място.
(5) Общопрактикуващ лекар, който няма придобита специалност "Педиатрия" и има записани в регистъра си деца на възраст от 0 до 1 година, при необходимост от лечение задължително изисква консултация и провеждане на съвместно лечение със специалист-педиатър от лечебно заведение за специализирана медицинска помощ, сключило договор с НЗОК.
Чл.37. (1) За нуждите на осъществяваната дейност лечебните заведения за първична извънболнична помощ наемат медицински персонал, както следва:
1. при регистрирани до 800 здравноосигурени лица в случаите по чл.15, т.3 общопрактикуващият лекар е длъжен да наеме медицински специалист с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" на непълен работен ден;
2. при регистрирани между 800 и 2500 здравноосигурени лица общопрактикуващият лекар е длъжен да наеме медицински специалист с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" на пълен работен ден;
3. при регистрирани между 2500 и 3500 здравноосигурени лица общопрактикуващият лекар е длъжен да наеме медицински специалист с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" на пълен работен ден, както и лекар на пълен работен ден;
4. при регистрирани над 3500 здравноосигурени лица общопрактикуващият лекар е длъжен да наеме двама медицински специалисти с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" на пълен работен ден, както и лекар на пълен работен ден.
(2) В случаите по ал.1, т.4 за всеки регистрирани 1000 здравноосигурени лица над 3500 общопрактикуващият лекар е длъжен да наеме още един медицински специалист с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър", а за всеки регистрирани 1500 лица над 3500 - още един лекар.
(3) Извън изискванията по ал.1 и 2 общопрактикуващият лекар по своя преценка може да наеме и други лекари, медицински специалисти с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" или персонал, извършващ административни или помощни дейности.
(4) В случаите, когато има нает допълнителен медицински персонал, титулярът на практиката трябва да включи в месечния график часовете, в които лично ще извършва прегледи.
Чл.38. (1) Лечебните заведения за първична извънболнична помощ обявяват в амбулаторията на място, достъпно за здравноосигурените лица по всяко време, своя месечен график, който съдържа:
1. часове за амбулаторен прием - не по- малко от 5 часа дневно;
2. часове за домашни посещения - не по-малко от 2 часа дневно;
3. часове за посещения в домове за медико-социални грижи, училища и хоспис - веднъж седмично не по-малко от 2 часа, ако в района на практиката има някое от изброените заведения;
4. часове за промотивна и профилактична дейност - два пъти седмично не по-малко от един час;
5. часове за работа по програмата "Майчино здравеопазване";
6. часове за работа по програма "Детско здравеопазване".
(2) Часовете по ал.1, т.3, 4, 5 и 6 от графика се фиксират по дати.
(3) Графикът по ал.1 съдържа и телефон за повикване по спешност и за домашни посещения - телефон на практиката, домашен или мобилен.
Чл.39. (1) При възникнала нужда от преглед или консултация на болни и пострадали лица, които се нуждаят от медицинска помощ в кратък срок, за да бъде предотвратено по-нататъшно развитие и усложняване на заболяването, лекарят от лечебното заведение за първична извънболнична помощ извън обявения график е длъжен да се отзове незабавно.
(2) При наличието на повече от едно лечебно заведение за първична извънболнична помощ изпълнението на повикванията може да се осъществява съвместно по общ, предварително изготвен и съгласуван с РЗОК график. В графика фигурират телефони за връзка и адреси на оказващите помощта. Графикът е месечен. Промените в него също се съгласуват с РЗОК.
Чл.40. (1) Всеки титуляр на индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ посочва в договора си с РЗОК свой заместник за случаите, когато не може да изпълнява лично задълженията си. Посоченият заместник представя писмена декларация за съгласие.
(2) Титулярът и заместникът могат да представят в РЗОК договор за заместване, в който се уреждат всички условия, при които се извършва заместването - срок, място, разплащателна сметка, помощен персонал и др. Договорът за заместване се преподписва от директора на РЗОК.
(3) При липса на договор за заместване, посоченият по реда на ал.1 заместник встъпва в правата на титуляра, като писмено уведомява съответната РЗОК. В този случай РЗОК заплаща по сметката на титуляра на практиката.
(4) Лицето, определено за заместник, трябва да притежава съответната правоспособност и да е вписано в съответния регистър по Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите.
(5) В срока на заместване заместникът има всички права и задължения на титуляра на практиката.
(6) Срокът на заместване не може да бъде по-дълъг от срока на действие на договора на титуляра на практиката с НЗОК.
Чл.41. (1) При ползване на първична извънболнична помощ (в амбулатория или при домашно посещение) осигуреното лице представя на избрания от него общопрактикуващ лекар здравноосигурителната си книжка.
(2) Лекарят води амбулаторен журнал, състоящ се от амбулаторни листове, в които се вписват данните от прегледа, резултатите от изследванията, извършените манипулации, консултации, поставената диагноза, предписаната терапия или установената временна неработоспособност.
Чл.42. (1) Общопрактикуващият лекар издава следните документи на записаните в неговия регистър здравноосигурени лица:
1. медицински документи, свързани с дейността му (без извършване на експертиза):
1.1. здравноосигурителна книжка;
1.2. медицинско направление за медицинска консултация или съвместно лечение със специалист;
1.3. направление за медико-диагностична дейност;
1.4. направление за хоспитализация;
1.5. рецепта;
1.6. рецептурна книжка на хронично болен - за заболявания по приложение No 6;
1.7. бързи известия за инфекциозно заболяване и за задължително съобщаване за злокачествено образувание;
1.8. препис-извлечение от медицинско досие при отписване от лечебното заведение;
1.9. препис-извлечение от медицинската документация на:
а) наборници, навършили 18-годишна възраст, и тези, подлежащи на първоначален медицински преглед за нуждите на Въоръжените сили, след представено от тях известие от военния отдел;
б) наборници, явяващи се на наборна комисия, след представено от тях известие от военното окръжие;
1.10. медицинско направление за балнеосанаториално лечение;
1.11. медицинско направление за превозване на починал в друго населено място;
1.12. медицинско направление за кремация;
1.13. медицинско направление за диетично хранене;
1.14. медицинско направление за социални грижи и за отпускане на социални помощи;
1.15. препис от медицинско досие за съда и прокуратурата;
1.16. талон за здравословното състояние на деца и ученици до здравните кабинети в детски заведения и училища;
2. медицински документи, свързани с извършване на експертизна дейност:
2.1. болничен лист за временна неработоспособност (първичен или за продължаване на първичния) и/или трудоустрояване;
2.2. медицинско свидетелство за постъпване на работа;
2.3. направление за хоспис;
2.4. медицинско свидетелство за приемане в детски и учебни заведения;
2.5. медицински свидетелства за водни и планински спасители;
2.6. медицински свидетелства на участници в спортни състезания и маратон, ако не съществуват специализирани лечебни заведения в тази област;
2.7. медицинско удостоверение за детски и учебни заведения при отсъствие по медицински показания;
2.8. медицинска бележка на дете (ученик), че не е опаразитено;
2.9. съобщение до ЕСГРАОН за смърт;
2.10. талон за Лекарска консултативна комисия (ЛКК) - обща или специализирана;
2.11. медицинска бележка на дете (ученик), че не е в контакт със заразно болни;
2.12. попълване на лична амбулаторна карта (ЛАК) във връзка с експертиза на работоспособността;
2.13. талон за проведени профилактични прегледи на деца и ученици до детски заведения и училища;
3. медицински документи след извършена експертизна дейност от специалист:
3.1. медицинско свидетелство за постъпване на работа при професии на специален режим, вкл. за работещите в детски и хранителни заведения, изискващи специализирани прегледи и изследвания;
3.2. издаване и/или презаверка на здравна книжка на работещите в детски и хранителни заведения;
3.3. медицинско свидетелство за сключване на граждански брак;
3.4. медицинско свидетелство за осиновяване на дете;
3.5. медицински талон за диспансер.
(2) При необходимост от скъпоструващи лекарства и лечение по реда на чл.78 ЗЗО общопрактикуващият лекар съдейства за комплектоване на необходимите документи за извършване на експертиза и ги изпраща чрез РЗОК в НЗОК.
(3) При необходимост от предписване на лекарствен продукт по чл.57 ЗЗО общопрактикуващият лекар уведомява РЗОК и обосновава нуждата от него.
Чл.43. (1) Общопрактикуващият лекар определя необходимостта от специализирана извънболнична помощ, като издава медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение, в следните случаи:
1. при заболявания и проблеми, изискващи специализирани диагностични дейности;
2. при настъпване на усложнения в хода на лечението;
3. за оценка на здравословното състояние;
4. при изпълнение на програми по здравни приоритети;
5. за диспансеризация - еднократно за срока на действие на НРД.
(2) Лица от 0 до 18 г. със заболявания съгласно приложение No 7 задължително се изпращат за консултация от общопрактикуващия лекар с "Медицинско направление" - бл. МЗ-НЗОК No 3, към специалист - педиатър, по профила на заболяването от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ, сключило договор с НЗОК.
(3) Ако такъв специалист липсва в съответния здравен район, общопрактикуващият лекар насочва за консултация от необходимия специалист от друг здравен район или болнично лечебно заведение.
(4) В случаите по ал.2 и 3 общопрактикуващият лекар е длъжен да уговори консултация и да подготви необходимите документи.
(5) Общопрактикуващият лекар разполага с определен от РЗОК брой медицински направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение.
(6) За военнослужещите на наборна военна служба, задържаните под стража или лишените от свобода, малолетните и непълнолетните, настанени в домове за деца и юноши, настанените в домове за медико-социални услуги за деца, както и в други подобни структури и организации лекарят, който е назначен да обслужва посочените категории лица в съответното ведомство, издава медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение - бл. МЗ-НЗОК No 3. Ведомството закупува направленията и ги подпечатва с печата си.
(7) В медицинското направление за консултация, задължително се посочва конкретното искане към специалиста.
Чл.44. (1) Освен в случаите по чл.36 от Закона за народното здраве общопрактикуващият лекар уговаря и организира хоспитализацията на здравноосигуреното лице, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ.
(2) Отказ от болнично лечение се заявява пред лекаря лично или чрез родител, настойник или попечител. Отказът се заявява писмено в амбулаторния лист, а при фактическа невъзможност за писмено заявление - в присъствие на двама свидетели, които удостоверяват устното заявление с подписите си в амбулаторния лист.
Чл.45. При оказване на първична извънболнична помощ общопрактикуващият лекар предписва лекарствени продукти и консумативи при условията и по реда в глава седма, раздел II.

Чл.46. (1) Специализирана извънболнична медицинска помощ се оказва на здравноосигурени лица, на които е издадено "Медицинско направление" - бл. МЗ-НЗОК No 3, за консултация или провеждане на съвместно лечение от общопрактикуващ лекар или специалист.
(2) Когато в медицинското направление се изисква съвместно лечение, задължително се посочват мотивите за това, както и видът и обемът дейности, които се предлагат за осъществяване от всяко лечебно заведение.
(3) Специалистът осъществява своята част от дейността и връща информацията на общопрактикуващия лекар с указания за продължаване на лечението.
(4) Медицинското направление за консултация или провеждане на съвместно лечение, може да се ползва до 30 календарни дни от издаването му. След изтичане на този срок при необходимост се издава ново.
Чл.47. (1) Здравноосигуреното лице може да избере лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ, сключило договор с НЗОК и с месторазположение на територията на областта, в която е неговият здравен район.
(2) В случаите, когато осигуреното лице не може да посочи специалист, такъв се препоръчва от общопрактикуващия лекар.
(3) Специалистът определя ден и час за консултация, които общопрактикуващият лекар съобщава на здравноосигуреното лице.
(4) Когато на територията на областта, в която е здравният район на осигуреното лице, няма лечебно заведение, което да осъществи необходимите специализирани диагностични и лечебни процедури, то може да бъде изпратено с "Медицинско направление" - бл. МЗ-НЗОК No 3, в лечебно заведение извън нея.
Чл.48. (1) Лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ обявяват в амбулаторията на място, достъпно за здравноосигурените лица по всяко време, своя седмичен график, който включва:
1. часовете за амбулаторен прием;
2. часовете за домашни посещения.
(2) Всяко лечебно заведение следва да поддържа актуална листа на чакащите и да уведомява пациентите си за първата следваща свободна дата за амбулаторен прием.
(3) Лекар от лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ оказва такава в дома на здравноосигурено лице, в случай че:
1. е повикан за консултация от общопрактикуващия лекар, който е преценил, че състоянието на пациента не позволява да посети кабинета на специалиста, като в този случай попълва "Амбулаторен лист" - бл. МЗ-НЗОК No 1;
2. за лекувано от него лице се налага повторно посещение в дома на пациента.
(4) Специалистът може да препоръча или изиска консултация в дома от друг специалист.
Чл.49. Медицинските, медико-стоматологичните, диагностично-консултативните центрове и самостоятелните медико-диагностични лаборатории, сключили договор с НЗОК, не могат да прекъсват дейността си по какъвто и да е повод извън регламента на НРД и индивидуалните договори, освен при обективна невъзможност за извършването й.
Чл.50. В случаите по чл.49 посочените лечебни заведения незабавно уведомяват РЗОК, а чрез средствата за масово осведомяване - и обслужваните от тях здравноосигурени лица.
Чл.51. (1) Изпълнителят на специализирана извънболнична помощ извършва дейности от пакетите по приложение No 2 при първични и вторични посещения на здравноосигуреното лице в съотношение, предвидено в чл.89.
(2) Специалистът преценява броя на необходимите вторични прегледи за всеки пациент съобразно неговото състояние в рамките на месечния лимит.
(3) За пациентите, диспансеризирани от специалист, както и пациентите, включени в специализираните програми по чл.63, ал.2, първият за календарната година преглед се отчита като първичен, а останалите като вторични.
Чл.52. Специалистът е длъжен да уговаря и организира хоспитализацията на здравноосигуреното лице при спазване разпоредбата на чл.44, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ.
Чл.53. Необходимостта от рехабилитационни мероприятия за здравноосигуреното лице се установява и обсъжда от специалиста и/или общопрактикуващия лекар и физиотерапевта, като лечението се извършва по предписана схема, която се съгласува помежду им.
Чл.54. Специалистът води амбулаторен журнал, състоящ се от амбулаторни листове, в които се вписват данните от прегледа, резултатите от направените изследвания, извършените манипулации, диагнозата, предписаната терапия и установената временна неработоспособност.
Чл.55. Специалистът изпраща третия екземпляр от амбулаторния лист с резултатите от проведените изследвания и лечение на общопрактикуващия лекар, издал "Медицинско направление - бл. МЗ-НЗОК No 3.
Чл.56. Лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ може да поиска консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист от същото или друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК, като издаде "Медицинско направление" - бл. МЗ-НЗОК No 3, за това в следните случаи:
1. при необходимост от консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист от същата или друга специалност;
2. при необходимост от извършване на високоспециализирани медицински дейности;
Чл.57. Специалистът предоставя на общо-практикуващия лекар необходимите документи за всяко консултирано от него лице в случаите, когато същото се нуждае от скъпоструващо лечение, съгласно правилата за извършване на експертизи и дейност на комисията по чл.78 ЗЗО.
Чл.58. Специалистът извършва експертизна дейност и издава следните документи:
1. медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение;
2. направление за медико-диагностична дейност;
3. направление за хоспитализация;
4. болничен лист за временна неработоспособност;
5. съобщения за смърт;
6. рецепти;
7. протоколи (приложение No 8);
8. бързи известия за инфекциозно заболяване и за задължително съобщаване за злокачествено образувание;
9. талон за ЛКК.
Чл.59. (1) Лечебни заведения - самостоятелни медико-диагностични лаборатории, медицински, медико-стоматологични и диагностично-консултативни центрове, и здравни заведения по ЗНЗ, сключили договор с НЗОК, осъществяват своята дейност по договор с НЗОК на основание медицинско направление за медико-диагностична дейност, издадено от лечебно заведение за първична или специализирана извънболнична помощ.
(2) В медицинското направление за медико-диагностична дейност, се описват необходимите изследвания и процедури, за които има договор с НЗОК.
Чл.60. Изпълнителят от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ може да предписва лекарствени продукти и консумативи съгласно условията и реда за предписване на лекарствени продукти в глава седма, раздел II.
Чл.61. (1) Лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ водят отделен регистър на диспансеризираните здравноосигурени лица.
(2) Специалистът преценява броя на необходимите вторични прегледи за всеки пациент според състоянието му.

Чл.62. (1) Въз основа на критериите: заболеваемост, инвалидност, детска смъртност и смъртност при възрастни, се приемат програми за здравни приоритети.
(2) С цел подобряване на качеството и постигане на ефективна и ефикасна медицинска помощ се разработват клинични препоръки по приоритетните заболявания, съдържащи се в приложение No 9.
(3) Страните по този договор приемат изработените до момента клинични препоръки, които стават неразделна част от него. Изработените след подписване на договора клинични препоръки се предоставят от РЗОК на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ.
(4) Дейностите за изпълнение на програмите за здравни приоритети се регламентират в приложения No 10 и 11.
Чл.63. (1) Всеки общопрактикуващ лекар от лечебно заведение за първична извънболнична помощ, сключило договор с НЗОК, задължително изпълнява следните общи програми за здравни приоритети:
1. "Майчино здравеопазване";
2. "Детско здравеопазване";
3. "Здравеопазване на лица над 65 години".
(2) Общопрактикуващият лекар изпълнява и следните специализирани програми съобразно посочените в тях дейности:
1. "Сърдечно-съдови заболявания";
2. "Онкологични заболявания";
3. "Белодробни заболявания";
4. "Ендокринни заболявания";
5. "Психични заболявания".
(3) Здравноосигурено лице се счита включено в специализирани програми, когато диагнозата е потвърдена чрез "Амбулаторен лист" - бл. МЗ-НЗОК No 1, издаден от специалист, който участва в съответната програма.
(4) Общопрактикуващият лекар изготвя план за дейността си по програмите за управление на здравни приоритети през годината. Планът съдържа очаквания брой на лицата, обхванати в програмите месечно, и се представя в РЗОК заедно с месечния отчет за февруари.
Чл.64. (1) Всеки специалист от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ може да изпълнява само специализираните програми по чл.63, ал.2, свързани с неговата специалност.
(2) Изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ могат да поемат задължение чрез допълнителни клаузи в договора си с НЗОК да изпълняват специализирани програми за здравни приоритети по чл.63, ал.2 по специалности, както следва:
1. "Сърдечно-съдови заболявания" - кардиология;
2. "Онкологични заболявания" - урология, гастроентерология, акушерство и гинекология, онкология;
3. "Белодробни заболявания" - пневмология и фтизиатрия, алергология;
4. "Ендокринни заболявания" - ендокринология;
5. "Психични заболявания" - психиатрия.
Чл.65. Изпълнителите на специализирана медицинска помощ, желаещи да изпълняват програми за здравни приоритети съгласно изискванията по чл.64, при подаване на документите по чл.20 за сключване на договор представят:
1. заявление за изпълнение на отделни програми от специалисти от лечебното заведение;
2. документ за призната специалност на специалистите, които ще изпълняват програми за здравни приоритети.
Чл.66. Директорът на РЗОК информира по подходящ начин здравноосигурените лица и общопрактикуващите лекари по здравни райони за сключените договори с изпълнители на специализирана медицинска помощ за изпълнение на програми за здравни приоритети. Информацията съдържа имената на лечебните заведения, специалистите и конкретните програми, които те изпълняват.
Чл.67. (1) Общопрактикуващият лекар изпраща свои пациенти за еднократен преглед, консултации или съвместно лечение и наблюдение към специалисти от лечебни заведения за специализирана помощ, сключили договори за изпълнение на програми за здравни приоритети.
(2) В случаите по ал.1 специалистът определя график и план за вторични посещения на пациента в амбулаторията съгласно програмите за здравни приоритети.
Чл.68. (1) Всеки специалист, изпълняващ програми за здравни приоритети, се задължава след съгласуване с лечебните заведения за първична медицинска помощ от неговия здравен район, насочили към него пациенти, да извършва визити и оказва консултации в амбулаториите на общопрактикуващите лекари от тези заведения.
(2) Специалистът изготвя план за изпълнение на програми за здравни приоритети, съдържащ очаквания брой на консултативните прегледи по месеци през годината, както и графика на посещенията си в амбулаториите на общопрактикуващите лекари. Планът се представя в РЗОК заедно с месечния отчет за февруари.
(3) При посещенията си в амбулаториите на общопрактикуващите лекари специалистът им оказва методична помощ при изпълнение на програмите за здравни приоритети.
Чл.69. В случаите по чл.68 общопрактикуващите лекари са длъжни да:
1. създават условия за извършване на консултативна помощ от специалиста;
2. подготвят пациентите за визита на специалиста (извършване на необходими изследвания и др.).

Чл.70. (1) Дейността на лечебните заведения за извънболнична помощ, сключили договор за оказване на медицинска помощ с НЗОК относно извършване експертиза на работоспособността на здравноосигурените лица, се извършва при условия и по ред, определени в Наредбата за експертиза на работоспособността (ДВ,бр.61 от 2000 г.).
(2) Експертизата на работоспособността е неразделна част от диагностично-лечебната и профилактичната дейност на лечебните заведения по ал.1.
Чл.71. (1) Експертизата на временната неработоспособност се осъществява от:
1. лекар от лечебно заведение за първична или лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ;
2. лекарските консултативни комисии;
3. териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК);
4. Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
(2) Експертизата на трайната неработоспособност се осъществява от:
1. териториалните експертни лекарски комисии;
2. Националната експертна лекарска комисия.
Чл.72. (1) При извършване на експертиза на временната неработоспособност (до 10 календарни дни) лекарят от лечебното заведение за първична или специализирана извънболнична медицинска помощ води необходимата медицинска документация и извършва дейностите, предвидени в чл.5 от Наредбата за експертиза на работоспособността.
(2) В случай, че за нуждите на експертизата по ал.1 са необходими изследвания или консултации със специалисти, лекарят издава на здравноосигуреното лице направление за медико-диагностична дейност или направление за консултация.
Чл. 73. (1) Общопрактикуващият лекар или лекуващият лекар-специалист от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ насочва здравноосигуреното лице към ЛКК в случаите по чл.5, ал.1, т.6 от Наредбата за експертизата на работоспособността.
(2) При подготовката за ЛКК здравноосигуреното лице се насочва за прегледи към специалисти от лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ, сключили договор с НЗОК, с "Талон за ЛКК" (приложение No 8).
(3) Здравноосигуреното лице се насочва към ЛКК с "Талон за ЛКК" (приложение No 8).
(4) Лекарската консултативна комисия освидетелства здравноосигурените лица, когато са налице основанията, предвидени в чл.6 от Наредбата за експертизата на работоспособността.
(5) Лекарската консултативна комисия от извънболничната медицинска помощ може да назначи допълнителни изследвания или консултации, ако са необходими.
(6) Лекарската консултативна комисия насочва здравноосигуреното лице за допълнителни консултации към специалист с "Талон за ЛКК" (приложение No 8).
(7) Член на ЛКК от извънболничната медицинска помощ няма право да насочи здравноосигуреното лице за допълнителни изследвания или консултации към самия себе си.
Чл.74. Общопрактикуващият лекар или специалистът представя здравноосигуреното лице пред ЛКК с необходимата медицинска документация, третия екземпляр на амбулаторния лист и ЛАК, като не участва при вземането на решение, освен в случаите, когато е член на ЛКК.
Чл.75. (1) Ръководителите на лечебни заведения, в които е създадена ЛКК, сключили договор с НЗОК, се задължават до 30.I.2001 г. (а при настъпили промени в срок до пет работни дни, считано от времето на промяната и касаеща само нея) да предадат в РЗОК информация със следното съдържание:
1. номер и основание за издаване на заповедта, с която е създадена ЛКК;
2. вид на комисията (обща или специализирана и по какви болести);
3. състав на комисията и придобита клинична специалност на членовете й;
4. район и график за работата на комисията.
(2) Районната здравноосигурителна каса е задължена да уведоми по подходящ начин лечебните заведения от извънболничната помощ, сключили договор с НЗОК, за сформираните ЛКК на територията на съответната област, профила им и графика за работата.
Чл.76. Лекарската консултативна комисия оформя документацията на здравноосигуреното лице и я представя за експертиза пред ТЕЛК в случаите по чл.10 от Наредбата за експертиза на работоспособността.
Чл.77. (1) Пациентът представя в "Картотека за медицински експертни досиета" (КМЕД) медицинския протокол, придружен от молба и съответната медицинска документация.
(2) Когато в КМЕД се прецени, че представеният протокол не е достатъчно изчерпателен (като изследвания и консултации), той е в правото си да го върне на съответната ЛКК за допълнителни такива.
(3) Лекарската консултативна комисия назначава допълнителните изследвания или консултации по описания ред.
Чл.78. (1) Председателите на ЛКК, структурирани в извънболничната помощ, представят ежемесечни отчети пред РЗОК. Отчетът съдържа обобщен списък на здравноосигурените лица, номерата на протоколите от заседанията на комисията, състава на комисията и взетите решения.
(2) Към отчета по ал.1 се прилага общата част на талона за ЛКК, с който пациентът е изпратен за експертиза на работоспособността.

Чл.79. Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената дейност на изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ по следните елементи:
1. медицинско обслужване по пакета за първична извънболнична медицинска помощ по приложение No 1 на:
а) здравноосигурено лице, регистрирано при изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ;
б) здравноосигурено лице, пребиваващо повече от един месец в друго населено място и направило своя временен избор;
в) лице извън регистъра на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ, на което е оказана медицинска помощ при нещастен случай или внезапно заболяване;
2. изпълнение на общи и специализирани програми за управление на здравни приоритети, определени в чл.63;
3. наличие на неблагоприятни условия в практиката;
4. посещение от здравноосигурено лице, обърнало се към изпълнител на първична извънболнична помощ инцидентно по повод на медицински проблем, извън случаите по т.1, буква "в".
Чл.80. Всяко здравноосигурено лице, регистрирано при изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ, има право да получава медицинска помощ в обем, който обхваща дейностите, включени в пакета за първична извънболнична медицинска помощ съгласно този договор.
Чл.81. (1) Заплащането по чл.79, т.1 на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ се определя в зависимост от броя на лицата от неговия регистър.
(2) За всяко записано лице се заплащат 0,60 лв. за месец.
(3) Размерът на дължимите суми на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по ал.1 се определя по следния метод:
1. определяне на броя на регистрираните здравноосигурени лица в регистъра на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ към последно число на месеца или датата на прекратяване на договора;
2. калкулация на дължимите плащания като произведение от сумата за лице и броя лица, определени по т.1;
(4) Когато договорът е сключен или прекратен през текущия месец, сумата по ал.3 се изчислява пропорционално на дните на действие на договора през месеца.
Чл.82. Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ по чл.79, т.1 месечно след проверка по фактура, спецификация и амбулаторните листа, подписани от пациентите, и първите екземпляри на регистрационните форми за избор.
Чл.83. (1) Обемът на видовете дейности по чл.79, т.2 се урежда с приложения No 10 и 11.
(2) На изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ се заплаща за лице в неговия регистър, което е включено в програма за управление на здравни приоритети, следните суми:
1. за лице, включено в програмата "Детско здравеопазване", на възраст до една година - по 1,20 лв.;
2. за лице, включено в програмата "Детско здравеопазване", на възраст от 1 до 18 години - по 1,00 лв.;
3. за лице, включено в програмата "Майчино здравеопазване" - по 0,80 лв.;
4. за лице, включено в програма "Грижи за лица над 65 години" - по 0,80 лв.;
5. за лице с наличие на заболяване, определено като здравен приоритет по специализирана програма (по чл.63, ал.2) - по 0,40 лв.;
(3) Броят на обхванатите лица по всяка една от програмите се декларира в Месечен отчет на общопрактикуващия лекар за дейността му по програми за управление на здравни приоритети и заболявания, за които се издава рецептурна книжка на хронично болния (приложение No 12).
(4) Сумите по ал.2 се заплащат на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ месечно след проверка по фактура, спецификация и отчета по ал.3.
(5) Изплатените суми по ал. 2 подлежат на корекция след отчитане на дейността по програмите за здравни приоритети за шестмесечие. Шестмесечните отчети - приложения No 10 и 11, се представят в РЗОК заедно с месечните отчети за юни и декември.
Чл.84. (1) Изпълнителят на първичната извънболнична медицинска помощ има право на заплащане по чл.79, т.3, когато населеното място, в което е разкрита амбулаторията му, е определено като неблагоприятно в този договор.
(2) Месечните суми, заплащани от НЗОК, и населените места - центрове на практики с неблагоприятни условия, са посочени в приложение No 13.
(3) При наличие на повече от един изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ с месторазположение на практиката в населено място по приложение No 13 сумата се разпределя по съвместно решение на РЗОК и районната колегия на БЛС.
(4) Сумите по ал. 2 и 3 се определят към момента на сключване на индивидуалния договор и се вписват в него.
(5) Когато договорът е сключен или прекратен през текущия месец, сумата по ал. 2 и 3 се изчислява пропорционално на дните на действие на договора през месеца.
(6) Изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ получава еднократно плащане в размер 300 лв. при наличие на следните две условия:
1. разкрита амбулатория в обособена в областната здравна карта практика, която е била незаета в продължение на последните 6 месеца;
2. декларирано осигуряване на лекарска помощ на пълен график на територията на практиката за срока на действие на договора.
Чл.85. (1) Заплащането по чл.79, т.4 се извършва при следните три условия:
1. здравноосигуреното лице е временно извън региона, където е направило избор на общопрактикуващ лекар, и при посещението си представи здравноосигурителна книжка;
2. изпълнителят на извънболнична помощ отчете реализираното посещение с първи екземпляр на амбулаторния лист;
3. изпълнителят отчита не повече от две посещения на едно и също здравноосигурено лице за месеца.
(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща по 2 лв. за всяко осъществено посещение, отговарящо на условията по ал.1, но за не повече от 10 посещения месечно.

Чл.86. Районната здравноосигурителна каса заплаща по различен ред договорената и извършената дейност за следните видове специализирана извънболнична медицинска помощ:
1. специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно приложение No 2 на специалности: "Акушерство и гинекология", "Алергология", "Гастроентерология", "Дерматовенерология", "Ендокринология", "Вътрешни болести", "Инфекциозни болести", "Кардиология", "Неврология", "Нефрология", "Онкология", "Ортопедия и травматология", "Оториноларингология", "Офталмология", "Паразитология", "Детски болести", "Психиатрия", "Пулмология", "Ревматология", "Урология", "Хематология", "Хирургия";
2. специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно приложение No 4 по специалности: "Неврохирургия", "Сърдечна хирургия", "Гръдна хирургия", "Съдова хирургия", "Анестезиология", "Съдебна медицина" и "Инвазивна и интервенционална кардиология";
3. високоспециализирани дейности съгласно приложение No 2.
4. специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно приложение No 2 за специалност "Физиотерапия и рехабилитация";
5. медико-диагностични дейности по приложение No 3 - пакети изследвания: "Рентгенология", "Патоанатомия", "Клинична лаборатория", "Микробиология", "Паразитология", "Серология", "Вирусология" и списък високоспециализирани медико-диагностични изследвания.
Чл.87. (1) За видовете специализирана помощ по чл.86, т.1 се заплаща за всяко реализирано първично посещение по 8 лв.
(2) Първичните посещения за месеца се отчитат пред РЗОК с медицинско направление и с първия екземпляр на амбулаторни листове, подписани от пациентите.
Чл.88. (1) За видовете специализирана помощ по чл.86, т.1 се заплаща за реализирано вторично посещение по 4 лв.
(2) Вторичните посещения за месеца се отчитат, като към медицинското направление за първично посещение, реализирано през същия месец, се прибавят първите екземпляри на амбулаторните листове, подписани от пациентите.
(3) Вторичните посещения, реализирани през месеци, следващи първичното посещение, се отчитат с първите екземпляри от амбулаторните листове, попълнени за вторични посещения и подписани от пациентите. В него се вписват номерът на медицинското направление за първично посещение и номерът на амбулаторния лист от първично посещение.
Чл.89. За видовете специализирана помощ по чл.86, т.1 се заплащат отчетените вторични посещения, но не повече от 110 на сто от общия брой на отчетените през месеца първични посещения.
Чл.90. (1) За видовете специализирана помощ по чл.86, т.2 се заплаща за реализирано посещение сумата 8 лв.
(2) Заплаща се не повече от едно посещение на здравноосигурено лице за годината.
(3) Специализираната извънболнична медицинска помощ се отчита с "Медицинско направление" - бл.МЗ-НЗОК No 3, фактура, спецификация и "Амбулаторен лист" - бл.МЗ-НЗОК No 1, подписан от пациентите.
Чл.91. (1) За видовете високоспециализирани дейности по чл.86, т.3 - приложение No 2, се заплащат цени, които не могат да бъдат по-високи от пределните цени, както следва:
1. назален провокационен тест с алергени - 10 лв.;
2. бронхопровокационен тест с медиатори (включително спирометрия) - 20 лв.;
3. езофагогастродуоденоскопия - ФГС +/- биопсия, полипектомия - 15 лв.;
4. колоноскопия - ФКС +/- биопсия, полипектомия - 25 лв.;
5. фибросигмоидоскопия +/- ендоскопска ексцизия, полипектомия - 12 лв.;
6. диагностичен ултразвук на щитовидна жлеза - 10 лв.;
7. сърдечно мониториране с холтер - апарат - 18 лв.;
8. ехокардиография - 12 лв.;
9. електромиография - 12 лв.;
10. електроенцефалограма - 12 лв.;
11. доплерова сонография на артерии и вени - 10 лв.;
12. ехографско изследване на стави при деца до 6-месечна възраст - 12 лв.;
13. изследване на вестибуларен анализатор - ротационен тест и аудиометрия - 20 лв.;
14. ултразвуково изследване на очна ябълка, включително и биометрия - 10 лв.;
15. сесия в екип за интервенция по случай - за многофокусна интервенция, за терапевтично общество, друга интервенция в екип, вкл. оценка от двама или повече специалисти - 20 лв.;
16. стернална пункция с вземане на материал за цитологичен анализ и допълнителни цитохимични изследвания - 8 лв.;
17. лигиране на хемороиди - 15 лв.;
18. дерматоскопия - 5 лв.;
19. фибробронхоскопия с ендоскопска биопсия на трахея, плевра и бронх - 25 лв.;
20. диагностична и терапевтична пункция на стави - 7 лв.;
21. марсупиализация или екстирпация на Бартолинова киста или абсцес - 20 лв.;
22. пункционна биопсия на кистозни формации под ехографски контрол (панкреас, черен дроб, бъбрек) - 30 лв.;
23. бронхоскопия с трансбронхиална белодробна биопсия - 30 лв.;
24. трансуретрална балонна дилатация на простатната част на уретрата - 15 лв.;
25. пункционна биопсия на щитовидна жлеза - 10 лв.;
26. вземане на биопсичен материал от гърда, кожа, пенис и лимфен възел - 8 лв.;
27. вземане на биопсичен материал от кост - 20 лв.;
28. шев на сухожилно влагалище - 20 лв.
(2) Цените по ал.1 включват извършените високоспециализирани дейности и интерпретацията на резултатите.
(3) Лечебните заведения и НЗОК договарят максимален годишен обем с месечно разпределение от високоспециализираните медицински дейности по видове.
(4) Преценката за прилагане на високоспециализирана дейност се прави от специалиста, който съгласно договора с НЗОК е поел задължение да изпълнява такива дейности.
(5) Високоспециализираните дейности се отчитат с медицинско направление, фактура, спецификация и амбулаторен лист, подписан от пациента.
Чл.92. (1) Заплащането за договорената дейност по специалност "Физиотерапия и рехабилитация" по чл.86, т.4, е 30 лв. за физиотерапевтичен курс на лечение, отчетен с медицинско направление.
(2) За физиотерапевтичен курс на лечение на определено заболяване се приема комплексно физиолечение, състоящо се поне от два вида физикални процедури при общ брой не по-малък от 10 по преценка на лекаря физиотерапевт в зависимост от обективното състояние на болния. Физиотерапевтичният курс на лечение обхваща преценка на здравословното състояние на пациента, подлежащ на лечение, назначеното лечение, промените на лечението за дадено лице, както и оценка на резултата от него.
(3) Националната здравноосигурителна каса заплаща не повече от 100 курса месечно на всеки лекар със специалност "Физиотерапия и рехабилитация" в лечебното заведение.
Чл.93. (1) За медико-диагностични дейности по чл.86, т.5 НЗОК заплаща за извършени изследвания, назначени с направления за медико-диагностична дейност.
(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща отчетени високоспециализирани медико-диагностични изследвания, когато те са назначени от изпълнител на специализирана медицинска помощ.
(3) Изпълнителите, осъществяващи медико-диагностична дейност, и НЗОК договарят максимален обем дейности по видове и тяхното месечно разпределение.
Чл.94. Националната здравноосигурителна каса заплаща отчетената медико-диагностична дейност по цени, които не могат да бъдат по-високи от пределните цени, както следва:
1. изследвания - пакет "Клинична лаборатория":
а) хематологични и цитологични изследвания - 0,50 лв.;
б) кръвосъсирване и фибринолиза - 1,20 лв.;
в) изследване на урина и изпражнения - 0,50 лв.;
г) клинико-химични изследвания - 1,20 лв.;
2. изследвания - пакети "Микробиология", "Серология", "Паразитология" - 3 лв.;
3. изследвания - пакет "Вирусология" - 6 лв.;
4. изследвания - пакет "Патоанатомия":
а) цитологични изследвания - две проби - 2 лв.;
б) хистобиопсични изследвания - две проби - 10 лв.;
5. изследвания - пакет "Рентгенология":
а) рентгенологични изследвания от група I - 1 лв.;
б) рентгенологични изследвания от група II - 5 лв.;
в) рентгенологични изследвания от група III - 9 лв.;
г) рентгенологични изследвания от група IV - 14 лв.;
6. високоспециализирани медико-диагностични изследвания:
а) магнитно резонансно изследване - 150 лв.;
б) компютърна аксиална томография - 45 лв.;
в) хормонални изследвания - 9 лв.;
г) туморни маркери - 10 лв.;
д) серумна концентрация на лекарства - 9 лв.;
е) сцинтиграфия на щитовидна жлеза с 99м Тс-пертехнат - 20 лв.;
ж) сцинтиграфия на щитовидна жлеза с 133 J - 15 лв.;
з) сцинтиграфия на бъбреци с 99м Тс - ДМСА, ДТРА, МАГЗ, MIBI - 25 лв.;
и) белодробна сцинтиграфия - 25 лв.;
к) радионуклидна нефрография с 131 J-хипуран - 20 лв.;
л) сцинтиграфско изследване на остатъчна урина - 10 лв.;
м) костна сцинтиграфия - 30 лв.
Чл.95. Реализираната медико-диагностична дейност за месеца се отчита пред РЗОК с фактура, спецификация и приложени направления за медико-диагностична дейност, на гърба на които са вписани номерата на направените изследвания от журнала.

Чл.96. На изпълнители на специализирана извънболнична медицинска помощ, които са в договорни отношения с НЗОК, се заплаща извършена и отчетена експертизна дейност, ако са спазени изискванията на глава първа, раздел V.
Чл.97. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща 2 лв. за извършен преглед за експертиза от изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ за представяне на пациент пред ЛКК, за преглед, поискан от ЛКК и КМЕД.
(2) Прегледът по ал.1 се отчита с отрязък от талон за ЛКК и амбулаторен лист, подписан от пациента.
Чл.98. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща 2 лв. за експертиза на временна неработоспособност на всеки член в специализирана или обща ЛКК, но на не повече от трима.
(2) Всеки член на специализирана или обща ЛКК отчита прегледите по ал.1 с отрязък от талон за ЛКК, с който е насочен пациентът към ЛКК, и амбулаторен лист, подписан от пациента.
Чл.99. Националната здравноосигурителна каса заплаща извършени медико-диагностични дейности, изисквани от ЛКК по реда на чл. 93, 94 и 95.

Чл.100. (1) Изпълнителите на извънболнична помощ, сключили договор с НЗОК, предоставят ежемесечни отчети за дейността си на РЗОК до 5-о число на месеца, следващ отчетния, съгласно глава шеста и приложение No 12.
(2) Районната здравноосигурителна каса извършва плащанията до 15 работни дни след предоставяне на отчета.
Чл.101. (1) При констатиране на неправилно попълнени данни РЗОК в срок 7 работни дни връща фактурата и спецификацията към нея на изпълнителите на извънболнична помощ с писмени указания за вида и формата на исканите корекции и допълнения. В 7-дневен срок изпълнителят се задължава да върне документите със съответните промени. Дължимата сума не се заплаща до уточняване на данните.
(2) Средствата се превеждат на изпълнителите на извънболнична помощ до 10 работни дни след получаване на коригираните спецификации и фактура.
(3) Ако исканите поправки не се извършат до края на третия месец, следващ отчетения, на изпълнителя не се заплаща.
Чл.102. Плащанията се извършват в левове по банков път, по обявена от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ банкова сметка.
Чл.103. (1) Условия за плащане на изпълнителите на извънболнична помощ са: точно, правилно попълнени документи съгласно раздели I, II и III на глава четвърта и представяне в посочените срокове на необходимите справки и отчети.
(2) За неверни данни, посочени в отчетите и справките, изискуеми по договора, изпълнителите на извънболнична медицинска помощ носят отговорност съгласно условията на глава единадесета.
Чл.104. Медицинските грижи в дома и транспортните услуги по медицински показания се заплащат при условия и по ред, определени от НЗОК.

Чл.105. Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарствени продукти и консумативи за домашно лечение на аптека, сключила договор със съответната РЗОК.
Чл.106. Разплащането с аптеката се осъществява на основание изготвените от аптеката и представени пред РЗОК необходими документи, както следва:
1. фактура на стойност, дължима от РЗОК на аптеката по изпълнени от нея рецепти съгласно списъка на лекарствени продукти, които НЗОК напълно или частично заплаща;
2. спецификация към фактурата, съдържаща опис на издадените рецепти по позиции и стойност, изпълнени от аптеката за месеца от 1-во до 15-о и от 16-о до последно число на текущия месец;
3. първи екземпляр от изпълнените за съответния отчетен период рецепти, подредени по реда на тяхното отпускане.
Чл.107. (1) Заплащането на аптеката се извършва в срок до 15 дни, считано от датата на представяне на документите по чл.106.
(2) При констатиране на неправилно попълнени данни РЗОК връща фактурата и спецификацията към нея на аптеката за поправка.
(3) Средствата, дължими по коригираните фактура и спецификация към нея, се превеждат на аптеката заедно със средствата, дължими за следващия отчетен период.
(4) Ако исканите поправки не се извършат до края на третия месец, следващ отчетения, на изпълнителя не се заплаща.
Чл.108. Разплащането между РЗОК и аптеката се извършва по банков път, като РЗОК превежда дължимите суми по банкова сметка, посочена от аптеката.

Чл.109. (1) Националната здравноосигурителна каса, като представляваща интересите на здравноосигурените лица, осигурява функционирането на механизмите за оценка на качеството на медицинската помощ.
(2) Качество на извънболничната медицинска помощ е комплекс от изисквания и критерии, характеризиращи предоставените здравни услуги във вид и начин, насочени към достигане на най-високо ниво на здравето на индивида, семейството и общността, които са съобразени с достиженията на медицинската наука и практика и осигуряват най-добри резултати в съответствие с наличните ресурси.
(3) Качеството на медицинското обслужване е многокомпонентно и включва следните елементи: достъпност, равнопоставеност, достатъчност, социална възприемчивост, своевременност, ефективност и ефикасност.
Чл.110. Националната здравноосигурителна каса съвместно със съсловните организации на лекарите и стоматолозите и МЗ участва в процеса на разработване и въвеждане на система от национални стандарти за качеството на дейностите в здравеопазването.
Чл.111. (1) Медицинските дейности на лекарите се извършват в съответствие с правилата за добра медицинска практика.
(2) Правилата за добра медицинска практика, отнасящи се до дейностите на изпълнителя на извънболничната медицинска помощ по управление на здравни приоритети, са описани в приложения No 9, 10 и 11.
Чл.112. Лечебните заведения разработват план-програми за осигуряването и подобряването на качеството, съобразени с вида и обема на извършваните медицински дейности.
Чл.113. Лечебните заведения представят шестмесечни отчети за работа по програми за здравни приоритети.
Чл.114. Националната здравноосигурителна каса извършва контрол на качеството на медицинските услуги, предоставени от изпълнителите на медицинска помощ, с които е в договорни взаимоотношения.
Чл.115. Качеството на договорената извънболнична медицинска помощ се контролира в три основни аспекта:
1. по структурните елементи - помещения, налична техника и оборудване, структура и квалификация на персонала, на работните екипи и управлението на лечебните заведения, информационна осигуреност и осведоменост;
2. по процесите, свързани с оказването на медицинска помощ - достъп до дейности, свързани непосредствено с оказването на медицинска помощ (промоция, превенция, профилактика, диагностика, терапия и рехабилитация);
3. по резултата от оказаната медицинска помощ - ефектът от дейностите, водещ до промяна на здравния статус на осигурените лица.
Чл.116. Методиката за оценка на качеството на медицинската помощ се осъществява чрез сравняване на отделните елементи на качеството спрямо приетите стандарти.

Чл.117. Показателите за своевременност, достатъчност, качество и количество на извънболничната медицинска помощ се оценяват в рамките на приетите договорености в НРД.
Чл.118. (1) Своевременност е периодът от момента на заявяването на необходимостта от медицинска помощ до началото на нейното оказване.
(2) На лицата, пострадали при нещастни случаи или заболели внезапно, незабавно се оказва медицинска помощ от най-близкото лечебно заведение или от лице с медицинска квалификация.
(3) Профилактичните имунизации се извършват в сроковете съгласно изискванията на утвърдения от министъра на здравеопазването имунизационен календар.
(4) Профилактичните прегледи са:
1. годишен профилактичен преглед на всеки пациент от практиката - не по-късно от края на първото шестмесечие на календарната година;
2. задължителен профилактичен преглед на учениците в началото на учебната година с предоставяне на данните от прегледа на медицинските специалисти в училищата (според изискванията на Наредба No 3 от 2000 г.) за здравните кабинети в детските заведения и училищата.
3. профилактични прегледи на болни с приоритетни заболявания съобразно правилата за добра медицинска практика - регулярно.
Чл.119. (1) Достатъчността на извънболничната медицинска помощ се оценява посредством средния брой на основните единици медицински дейности, провеждани при заболяване и отнесени към резултата от лечението на конкретния епизод.
(2) Оценяват се следните показатели за достатъчност на извънболничната помощ по повод на заболяване:
1. честота на лекарски прегледи за остро или обострено хронично заболяване;
2. честота на лекарски прегледи на хронично болни в компенсирано състояние;
3. честота на лекарски прегледи на хронично болни в субкомпенсирано състояние;
4. продължителност на всеки първичен преглед, която не може да е по-кратка от 20 минути.
(3) Оценяват се следните показатели за достатъчност на профилактичната помощ:
1. за задължителните профилактични имунизации и реимунизации - пълният им обем, който е предвиден в имунизационния календар на Република България, при условие, че няма медицински противопоказания за изпълнението им;
2. за целевите и комплексните профилактични прегледи - пълният им обем, предвиден в НРД.
(4) Оценяват се следните показатели за достатъчност на лекарските консултации при бременност:
1. ежемесечно наблюдение от момента на установяване на бременността;
2. ежеседмично наблюдение през последните 45 дни преди предполагаемия термин на раждане;
3. едно задължително домашно посещение през първите 24 часа след изписване от родилното отделение;
4. два прегледа на родилката до 45-ия ден след раждането (първи - до 14-ия ден и втори - до 45-ия ден).
(5) Оценяват се следните показатели за достатъчност на лекарските консултации за проследяване здравословното състояние на децата:
1. новородени до навършване на един месец - в първите 24 часа и между 15-ия и 20-ия ден след изписване от родилния дом;
2. деца от един месец до една година - ежемесечно около датата на раждането;
3. деца от една до две години - всяко тримесечие;
4. деца от две до седем години - всяко шестмесечие;
5. деца от седем години до осемнадесет години - веднъж годишно.
(6) Оценяват се следните показатели за достатъчност на лекарските прегледи за лицата над 65 години:
1. един задължителен основен профилактичен преглед годишно, включващ: клиничен преглед, артериално налягане, ЕКГ, пълна кръвна картина, кръвна захар, урина - албумин и седимент;
2. извършени периодични прегледи по отношение на основното заболяване при спазване на изискванията на Наредба No 12 от 1996 г. за организация и провеждане на диспансеризация при лица над 18 г.;
3. извършване на профилактични прегледи за пациентите, включени в специализирани програми по управление на здравни приоритети;
4. спазване на графика за посещения и честотата на прегледите на настанени в домовете за медико-социални грижи здравноосигурени лица, регистрирани в пациентската листа на изпълнителя на първична извънболнична помощ.
Чл.120. Качеството на оказаната медицинска помощ се оценява по промяната на здравословното състояние на болния в процеса на провежданото лечение и след завършването му:
1. за пациенти с нововъзникнало остро заболяване:
а) оздравяване;
б) хронифициране на заболяването;
в) влошаване на здравословното състояние;
г) смърт;
2. за пациенти с хронично заболяване:
а) процент на преминалите болни от субкомпенсирано в компенсирано състояние и обратно;
б) процент на преминалите болни от декомпенсирано в субкомпенсирано състояние и обратно;
в) процент на починали пациенти от основното заболяване;
3. за профилактични дейности:
а) целеви и комплексни профилактични прегледи - относителен дял на новооткритите болни в първи клиничен стадий от дадено заболяване спрямо общия брой от новооткритите болни със същото заболяване;
б) брой открити мъже и жени с колоректален карцином по стадий на заболяването в момента на откриването;
в) брой открити мъже с карцином на простатната жлеза по стадий на заболяването в момента на откриването;
г) брой открити жени с карцином на млечната жлеза по стадий на заболяването в момента на откриването;
д) брой открити жени с карцином на маточната шийка по стадий на заболяването в момента на откриването;
е) брой открити мъже и жени в първи клиничен стадий на туморния процес по стадий на заболяването в момента на откриването;
ж) брой открити серопозитивни мъже и жени, с първичен луес, гонорея, както и латентен диабет, сърдечно-съдови и специфични белодробни заболявания, както и диспансеризирането им по стадий на заболяването в момента на откриването;
з) общ брой на пациентите с първична локализация на злокачественото новообразувание или с първи клиничен стадий на процеса;
4. за оценка на качеството на лекарските консултации при бременност се проследяват следните показатели:
а) откриване на бременни с претоксикози на бременността, налагащи активно наблюдение от специалист и евентуално болнично лечение;
б) относителен дял на бременните, при които бременността е завършила с антенатална смърт на плода;
в) бременни с преждевременно раждане на жив плод;
г) скрининг на малформации у плода при жени с фамилна анамнеза или предхождащо раждане на дете с малформации, както и при възраст над 35 години;
д) установяване на разгърната клинична картина на късна токсикоза е патогномоничен белег за лошо качество на извършваната дейност;
5. за здравословното състояние на децата от 1 до 18 г.:
а) проследяване на антропометрични показатели (ръст, тегло и гръдна обиколка) за всички възрастови групи;
б) относителен дял на новооткритите болни деца от дадено хронично заболяване спрямо общия брой заболели от същото заболяване;
6. за приоритетните заболявания - по съответни показатели в зависимост от поетапното изпълнение на всички заложени изисквания в методичните указания на МЗ и правилата за добра медицинска практика.
Чл.121. Количеството на извършената медицинска помощ се определя от:
1. брой осъществени прегледи от изпълнителя на първична извънболнична помощ за различни заболявания;
2. брой посещения на пациенти при специалист, изпратени от изпълнителя на първична извънболнична помощ годишно;
3. брой профилактични прегледи по здравни приоритети, извършени от изпълнителя на първична извънболнична помощ.

Чл.122. Документацията, която е длъжен да води и съхранява в амбулаторията си всеки изпълнител на медицинска помощ по този договор, включва първични медицински и отчетни (медико-статистически и финансови) документи.
Чл.123. (1) Първичните медицински документи (приложение No 8), задължителни за изпълнителите на медицинска извънболнична помощ, сключили договор с НЗОК, са:
1. "Амбулаторен лист" - бл. МЗ-НЗОК No 1, за изпълнителите от извънболничната медицинска помощ;
2. "Медицинско направление" - бл. МЗ-НЗОК No 3, за консултация или за провеждане на съвместно лечение;
3. "Направление за медико-диагностична дейност" - бл. МЗ-НЗОК No 4;
4. "Искане/резултат за цитологично изследване на влагалищни намазки";
5. "Рецептурна бланка - НЗОК" - бл. МЗ-НЗОК No 5, за предписване и отпускане на лекарства, за които НЗОК напълно или частично заплаща;
6. "Протокол за предписване на лекарствени продукти, храни и консумативи по чл. 55, ал. 2, т. 7 ЗЗО и предложение за предписание по чл.57 и 78 ЗЗО";
7. "Талон за ЛКК" - бл. МЗ-НЗОК No 6;
8. "Рецептурна книжка на хронично болния".
(2) Комисиите за отпускане на лекарства по чл.57 и 78 ЗЗО в НЗОК и РЗОК издават Протокол за предписване на лекарства по чл.57 и 78 ЗЗО.
(3) Документооборотът по ал.1 и 2 е:

1. "Амбулаторен лист" - бл. МЗ-НЗОК No 1, за извънболнична медицинска помощ - попълва се в три екземпляра от общопрактикуващия лекар или специалиста при всяко посещение на пациент, като:
а) общопрактикуващият лекар ежемесечно предава в РЗОК първия екземпляр, вторият формира амбулаторния журнал, а третият замества личната амбулаторна карта (ЛАК), като се формира медицинско досие по хронология, което се води и съхранява при лекаря;
б) специалистът от специализирана извънболнична медицинска помощ ежемесечно изпраща първия екземпляр от амбулаторния лист в РЗОК с прикрепено към него "Медицинско направление" - бл. МЗ-НЗОК No 3, за консултация или за провеждане на съвместно лечение; амбулаторните листове, попълвани при вторичните посещения, ако са в рамките на същия месец, се прикрепят към амбулаторния лист за първичното посещение и медицинското направление от общопрактикуващия лекар; ако амбулаторните листове за вторични посещения се отчитат през следващия месец, те се комплектуват и се представят в РЗОК; в случаите, когато специалист извършва консултация за представяне пред ЛКК или извършва консултация като член на ЛКК, първият екземпляр от амбулаторния лист се изпраща в РЗОК с прикрепено към него направление от "Талон за ЛКК" - бл. МЗ-НЗОК No 6; вторият екземпляр от амбулаторния лист формира амбулаторния журнал на специалиста, а третият се връща от пациента или по служебен ред на общопрактикуващия лекар;
2. "Медицинско направление" - бл. МЗ-НЗОК No 3, за консултация или за провеждане на съвместно лечение - съставя се в един екземпляр от изпълнителя на медицинска помощ (общопрактикуващ лекар или специалист) при необходимост от провеждане на медицинска консултация или лечение; в случаите, когато се касае за консултация със специалист за представяне пред ЛКК, или за консултация със специалист, изисквана от ЛКК, не се издава "Медицинско направление" - бл. МЗ-НЗОК No 3; медицинското направление се изпраща от изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ, извършили консултацията или съвместното лечение, заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК; към всяко медицинско направление се прикрепят попълнените амбулаторни листове от първичното и съответно вторичните посещения, ако има такива;
3. "Направление за медико-диагностична дейност" - бл. МЗ-НЗОК No 4 - съставя се в един екземпляр от общопрактикуващ лекар или специалист от извънболничната медицинска помощ при необходимост за провеждане на медико-диагностични изследвания на здравноосигурено лице; изследванията, включени в направлението трябва да са само по един от договорените с НРД пакети за медико-диагностична дейност; изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ, извършили лабораторните изследвания, го изпращат заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК;
4. "Искане/резултат за цитологично изследване на влагалищни намазки" - съставя се в един екземпляр от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ (общопрактикуващ лекар или специалист) при необходимост за провеждане на цитологично изследване на влагалищни намазки на здравноосигурено лице; изпълнителят на извънболнична медицинска помощ прегъва фиша по такъв начин, че искането става стр.1, а резултатът - стр.3, и без да го къса, го изпраща в лабораторията; резултатът от изследването се попълва от лабораторния лекар, който разделя (къса) фиша по линията на прегъване; отрязъкът - резултат, се изпраща на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ, а отрязъкът - искане, остава в лабораторията;
5. "Рецептурна бланка - НЗОК" - бл. МЗ-НЗОК No 5, за предписване и отпускане на лекарства - съставя се в три екземпляра от изпълнителя на медицинска помощ; първият екземпляр от рецептата се прилага към финансовия отчет (спецификация към фактура) и се предава в РЗОК от аптеките, сключили договор с РЗОК; вторият екземпляр остава в аптеката, отпуснала лекарствата; третият екземпляр остава в изпълнителя на медицинска помощ, изписал рецептата;
6. "Протокол за предписване на лекарствени продукти, храни и консумативи по чл.55, ал.2, т.7 ЗЗО и предложение за предписание по чл.57 и 78 ЗЗО" - издава се за здравноосигурено лице само от специалист; само общопрактикуващ лекар, към който е записано лицето, на което е издаден протокол, попълва рецептурна бланка-НЗОК, с предписаните в протокола лекарствени продукти, храни и консумативи;
7. "Протокол за предписване на лекарства по чл.57 и 78 ЗЗО" - издава се само от комисиите за отпускане на лекарства по чл.57 и 78 ЗЗО в НЗОК и РЗОК; само общопрактикуващ лекар, към който е записано лицето, на което е издаден протокол, попълва рецептурна бланка-НЗОК, с предписаните в протокола лекарства по чл.57 и 78 ЗЗО;
8. "Талон за ЛКК" - бл. МЗ-НЗОК No 6 - документът е в един екземпляр; използва се в случаите, когато общопрактикуващ лекар или специалист изпраща здравноосигурено лице към специалист в извънболничната медицинска помощ за преглед за представяне пред ЛКК или в ЛКК за експертиза на работоспособността; в тези случаи не се издава "Медицинско направление" - бл. МЗ-НЗОК No 3, за консултация или за провеждане на съвместно лечение; всеки специалист, извършил преглед за представяне пред ЛКК, както и специалист член на ЛКК, попълва данните си в направление от "Талон за ЛКК", откъсва го и го изпраща в РЗОК, прикрепен към амбулаторния лист за посещението; общият талон (данните за здравноосигуреното лице и данните на изпращащия за консултация изпълнител на медицинска помощ):
а) при предварителни прегледи със специалисти за представяне пред ЛКК се връща на общопрактикуващия лекар или специалиста, поискал консултациите, като се прилага към медицинското досие на здравноосигуреното лице;
б) при изпращане към ЛКК остава в председателя на ЛКК, като се прилага към месечния отчет на ЛКК, представян в РЗОК;
в) при допълнително поискани прегледи от ЛКК се връща от здравноосигуреното лице в ЛКК и се прилага към месечния отчет на ЛКК, представян в РЗОК;
9. "Рецептурна книжка на хронично болния" - издава се на здравноосигурени лица, определни като хронично болни по списък заболявания (приложение No 6); документът влиза в сила от 1.VII.2001 г.; книжката се попълва от общопрактикуващия лекар, при който е записано здравноосигуреното лице; заверява се в РЗОК по местоживеене на здравноосигуреното лице; в документа могат да бъдат вписани до три диагнози от "Списък на заболявания, за които се издава рецептурна книжка на хронично болния" (приложение No 6); лекарствен продукт и консуматив по диагноза, отбелязана в книжката, може да се изписва от общопрактикуващия лекар на здравноосигуреното лице или от специалист със специалност по профила на заболяването; лекарствени продукти и консумативи, изписани по диагнозите, отбелязани в книжката, се получават в аптека, сключила договор с РЗОК, срещу представяне на рецептурна книжка, рецептурна бланка - НЗОК, и документ за самоличност; рецептурната книжка на хронично болния се съхранява от здравноосигуреното лице, на което е издадена.
Чл.124. Съществуващите документи в системата на здравеопазването към момента на сключване на този договор се запазват, доколкото не противоречат на документите по чл.123.
Чл.125. (1) Амбулаторният лист, медицинското направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение, направлението за медико-диагностична дейност, талонът за ЛКК, рецептурната бланка - НЗОК, и рецептурната книжка на хронично болния, се изготвят съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение No 8.
(2) Изпълнителите на медицинска помощ и аптеките закупуват за своя сметка необходимите им за извършване на съответната дейност формуляри.
Чл.126. (1) Финансовите отчетни документи към фактурите (спецификации и отчети за месечно отчитане на дейността на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ) представляват неразделна част от НРД (приложение No 12). Те се подготвят в два екземпляра от всички лечебни заведения, сключили договор с НЗОК. Първият екземпляр, придружен с фактура, се предава в РЗОК до 5-о число на месеца, следващ отчетния. Вторият екземпляр остава в изпълнителя на медицинска помощ.
(2) Неразделна част към отчетите е "Месечен отчет на общопрактикуващия лекар за дейността му по програми за управление на здравни приоритети и заболявания, за които се издава рецептурна книжка на хронично болния".
Чл.127. Изпълнителите на първична извънболнична помощ, сключили договор с НЗОК, изготвят до 5.III.2001 г. отчет "Регистрирани заболявания от общопрактикуващия лекар по класове болести (по обръщаемост)" - приложение No 14.
Чл.128. Общопрактикуващите лекари, сключили договор с НЗОК, изготвят 6-месечен отчет за извършената имунопрофилактична дейност (приложение No 10).
Чл.129. (1) Общопрактикуващите лекари, сключили договор с НЗОК, изготвят 6-месечни отчети за изпълнението на програми по здравни приоритети (приложения No 10 и 11).
(2) Специалистите, сключили договор с НЗОК, за работа по здравни приоритети изготвят 6-месечни отчети за изпълнението на програми по здравни приоритети (приложение No 11).
Чл.130. Изпълнителите на медицинска извънболнична помощ, сключили договор с НЗОК, изготвят годишни медико-статистически отчети за извършените дейности (приложение No 14):
1. отчет на общопрактикуващия лекар от индивидуална или групова практика;
2. отчети на изпълнители от специализирана извънболнична медицинска помощ по видове специалности.
Чл.131. В РЗОК се води отчетност за всички първични медицински и отчетни документи, които изпълнителите на извънболнична помощ представят, по опис за отчитане на извършената дейност.
Чл.132. (1) При констатиране на неправилно попълнени данни във финансовите отчетни документи на изпълнителите на медицинска помощ, РЗОК ги връща за корекция. Плащането се извършва до 10 календарни дни след получаване на правилно попълнените документи.
(2) За представени неверни данни в отчетите по този договор се прилагат разпоредбите на глава единадесета.

Чл.133. Националната здравноосигурителна каса се задължава да заплаща напълно или частично лекарствени продукти и консумативи за домашно лечение.
Чл.134. (1) Националната здравноосигурителна каса изготвя списък на лекарствените продукти и консумативи за домашно лечение на здравноосигурени лица, които се предписват от изпълнителите на извънболнична помощ и се отпускат в аптеки, сключили договор с РЗОК.
(2) Националната здравноосигурителна каса изготвя списък на заболяванията, за лечението на които се предписват лекарствените продукти и консумативи по ал.1 (приложение No 6).
Чл.135. Списъкът по чл.134, ал.1, наричан за краткост "позитивен лекарствен списък", се изготвя при спазване на основните принципи на лекарствената политика на НЗОК.
Чл.136. Списъкът по чл.134, ал.1 следва да съдържа:
1. лекарства с валидно към момента на съставяне на списъка разрешение за употреба в страната, издадено по реда на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина;
2. лекарства, които съгласно режима на предписване, определен при разрешаването им, се отпускат по лекарско предписание;
3. лекарства, които съдържат не повече от две лекарствени вещества;
4. лекарства, включени в утвърдени схеми на лечение, съгласно правилата за добра медицинска практика.
Чл.137. Списъкът по чл.134, ал.1 не се допуска да съдържа:
1. лекарства, които съгласно режима на предписване, определен при разрешаването им, се отпускат без лекарско предписание;
2. лекарства, които, съгласно режима на предписване, определен при разрешаването им, са предназначени само за болнична употреба;
3. лекарства, които се закупуват със средства от републиканския бюджет и общинските бюджети съгласно Закона за народното здраве и правилника за неговото прилагане;
4. лекарствени продукти, съдържащи повече от две лекарствени вещества;
5. лекарства, произвеждани в специфични лекарствени форми;
6. лекарства, които спадат към посочените групи: общопростудни; лаксативи; антиацидни; мултивитамини; продукти за отслабване; неспецифични дерматологични и противоалергични продукти; аналгетици - производни на салициловата киселина и пиразолони, анксиолитици; контрацептиви.
Чл.138. (1) Националната здравноосигурителна каса изготвя списък с лекарства и консумативи за обзавеждане на лекарски кабинети и спешни шкафове на лечебните заведения в извънболничната помощ и спешната чанта на общопрактикуващия лекар (приложение No 6).
(2) Списъкът по ал.1 следва да съдържа:
1. лекарства с валидно към момента на съставяне на списъка разрешение за употреба в страната, издадено по реда на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина;
2. лекарства и консумативи, обезпечаващи работата на общопрактикуващите лекари от лечебните заведения за първична извънболнична помощ при оказване на спешна помощ и при незабавно отзоваване при повикване.
(3) Общопрактикуващият лекар отговаря за закупуването и правилното съхранение на всички позиции от лекарствата и консумативите, включени в списъка по ал.1.
(4) Общопрактикуващият лекар води отчетност за изразходваните от него лекарства и консумативи.
Чл.139. (1) Националната здравноосигурителна каса договаря с производителите на лекарства конкретни лекарствени продукти, консумативи и техните цени, за които напълно или частично заплаща въз основа на позитивния лекарствен списък.
(2) Основните критерии за договаряне са:
1. лекарственият продукт да съдържа лекарствено(и) вещество(а), включено(и) в позитивния лекарствен списък;
2. лекарственият продукт да е разрешен за употреба в страната по реда на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина;
3. лекарственият продукт от внос да е разрешен за употреба в страната производител и да отговаря на условията по т.1 и 2.
4. за страните, извън тези от Централна и Източна Европа, лекарственият продукт да е разрешен за употреба освен в страната производител и в Европейската общност и/или САЩ и да отговаря на условията по т.1 и 2;
5. съответствие между основното показание за приложение на лекарствения продукт, определено при разрешаването му, приетите от НЗОК здравни приоритети и списъка по чл.134, ал.2;
6. лекарственият продукт да съдържа количество на лекарственото вещество(а) и брой единични лекарствени форми, съответстващи на средния курс на лечение, провеждан с него;
7. лекарственият продукт е с доказан регулярен внос и/или гарантирано регулярно производство;
8. предложената от производителя цена да отговаря на нивата за напълно и частично изплащане, приети от НЗОК, и на интересите на здравноосигурените лица;
9. лекарствените продукти са утвърдени в българската медицинска практика и съответстват на приетите схеми за лечение съгласно правилата за Добра медицинска практика;
(3) При фармацевтично еквивалентни продукти се анализират сравнителни данни за показателите "разход/здравен резултат", странични реакции, необходимост от придружаващо лечение.
Чл.140. Националната здравноосигурителна каса чрез РЗОК довежда до знанието на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ и аптеките списъка с лекарствени продукти и консумативи, договорени по реда на чл.139.
Чл.141. Националната здравноосигурителна каса договаря с търговците на едро на лекарства условията за доставка на лекарствените продукти и консумативи от списъка по чл.134.
Чл.142. (1) Националната здравноосигурителна каса изготвя общи условия за договаряне с аптеките в цялата страна, които ще отпускат лекарствени продукти и консумативи от списъка по чл.140.
(2) Районната здравноосигурителна каса сключва договори с аптеките, намиращи се на територията на съответната област, и упражнява контрол по тяхното изпълнение.

Чл.143. (1) Лекарите от лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, имат право да предписват всички разрешени за употреба лекарствени продукти за лечение на здравноосигурени лица при спазване условията и реда на чл.67 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
(2) Лицата по ал.1 предписват лекарствени продукти и консумативи, за които НЗОК напълно или частично заплаща, за лечение на здравноосигурени лица на основание чл.56 ЗЗО и при спазване изискванията на НРД и сключените с РЗОК договори.
(3) В случай на получаване на съобщение от РЗОК или аптека за блокиране на лекарствен продукт или консуматив, за които НЗОК напълно или частично заплаща, аптеката и лицата по ал.1 уведомяват при възможност здравноосигурените лица, на които е предписван или е отпускан такъв продукт.
Чл.144. В случаите, когато за лечение на здравноосигурено лице се налага предписване на лекарствен продукт, който не е включен в списъка по чл.140, се спазва общият ред, определен в чл.67 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, или редът, посочен в чл.57 и 78 ЗЗО, и изискванията по приложение No 6.
Чл.145. Предписването на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, се извършва по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Чл.146. Лекарите от лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, вписват предписаните лекарствени продукти и консумативи в амбулаторния лист - приложение No 8.
Чл.147. (1) Лекарят е длъжен да уведоми здравноосигуреното лице - респ. родител, настойник, попечител:
1. за вида на предписаните лекарствени продукти, тяхното действие, странични реакции, реда и начина на приемане;
2. за сумата, която следва да заплати, ако лекарственият продукт или консуматив се заплаща частично от НЗОК.
(2) Уведомяването на здравноосигуреното лице - респ. родителя, настойника, попечителя, се доказва с подписа му, положен в амбулаторния лист.
Чл.148. Лекарствените продукти и консумативи, за които НЗОК напълно или частично заплаща, се предписват на рецептурна бланка и/или на протоколи (приложение No 8), утвърдени с договора.
Чл.149. (1) Протокол за предписване на лекарствени продукти, храни и консумативи по чл.55, ал.2, т.7 ЗЗО и предложение за предписание по чл.57 и 78 ЗЗО могат да издават само специалисти от лечебно заведение по профила на заболяването, което е диагностицирало и/или следи състоянието на здравноосигуреното лице.
(2) Общопрактикуващите лекари от лечебните заведения за първична извънболнична помощ са длъжни да съдействат на здравноосигурените лица при окомплектуване на набора документи, необходими за отпускане на лекарствени продукти по протокола за предписване на лекарства по чл.57 и 78 ЗЗО.