Националният сметкоплан създава условия за единен подход към организацията и осъществяването на счетоводството в предприятията.
Предприятията определят самостоятелно счетоводната си политика, като се ръководят от разпоредбите на Закона за счетоводството, националните счетоводни стандарти и настоящия сметкоплан.
Счетоводната политика представлява възприетия от предприятието модел за отчитане на неговата дейност през отчетния период. Този модел се разработва до началото на отчетния период при спазване на принципите: документална обоснованост на стопанските операции; предпазливост; независимост на отчетните периоди; стойностна връзка между начален и краен счетоводен баланс; непрекъсваемост на дейността на предприятието; възможно запазване на методите за оценка и за амортизациите, използвани през предходния период; текущо начисляване, съпоставимост между приходите и разходите и историческата цена.
Документалната обоснованост на стопанските операции изисква всяка осъществена стопанска операция да бъде документирана в първичен счетоводен документ или технически информационен носител. При документалното обосноваване на стопанските операции се дава предимство на съдържанието на операциите пред формата на тяхното представяне в документите и техническите информационни носители.
Предпазливостта е разумно оценяване и отчитане на съдържанието на стопанските операции с оглед на получаване на действителен финансов резултат за отчетния период. В този смисъл през отчетния период се отчитат всички предполагаеми рискове, евентуални загуби за бъдещи отчетни периоди, обезценяване на активи и пасиви и не се допуска компенсиране на вземания и задължения.
Независимостта на отчетните периоди се изразява в това, че всеки отчетен период (1 януари - 31 декември) се разглежда сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и следващия отчетен период.
Стойностната връзка между началния и крайния счетоводен баланс се изразява в това, че съставеният счетоводен баланс към 31 декември като краен баланс за текущата година е начален баланс за следващата година (към 1 януари).
Възможното запазване на прилаганите методи за оценка и амортизация, използвани през предходния период, е принцип за постигане на съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди. Изключения се допускат само за постигане на обективна и точна информация или при промяна на закони.
Текущото начисляване изисква приходите и разходите да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който е осъществена дейността, свързана с тях, независимо от времето на получаването или изплащането им.
Съпоставимостта между приходи и разходи изисква разходите, извършвани във връзка с определена сделка или дейност, да се отразят във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от направените разходи. Получените приходи да се отразят за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.
Историческата цена изисква активите, пасивите и капиталът да се отчитат по цената, по която са придобити или възникнали.
Въз основа на посочените принципи за разработване на счетоводната политика към счетоводството се предявяват изисквания за:
1. Законосъобразност при неговата организация и осъществяване.
2. Пълно и достоверно отразяване на информационното съдържание на стопанските операции в синтактичен, семантичен и прагматичен аспект.
3. Обективно и точно, количествено и качествено метрифициране на счетоводната информация във вид на счетоводни реквизити и показатели.
4. Документиране на стопанските операции в момента на тяхното осъществяване.
5. Хронологична регистрация и систематизация на всички счетоводни документи за осъществени стопански операции въз основа на съдържащите се в тях реквизити.
6. Аналитично и синтетично отчитане на информационното съдържание на протеклите в хронология стопански операции.
7. Текущо и периодично оценяване на активите и пасивите на предприятието.
8. Приключване на счетоводните сметки, книги и регистри в края на отчетния период и установяване на финансовия резултат от дейността на предприятието и размера на дължимите данъци.
9. Осигуряване на информация за съставяне на счетоводния отчет.

Предприятията използват счетоводни документи за отразяване съдържанието на стопанските операции.
На първичните счетоводни документи, които засягат дейността на други предприятия, задължително се поставя печат на предприятието - съставител на тези документи.
В предприятието се разработва план за документооборота, съобразен с изискванията на Закона за счетоводството, на националния и индивидуалния сметкоплан.
При автоматизирана обработка на счетоводната информация в плана за документооборота се разграничава движението на книжните счетоводни документи от движението на техническите носители на счетоводна информация.

Инвентаризации се извършват от всички предприятия, които прилагат Закона за счетоводството, при спазване на реда и сроковете, предвидени в глава четвърта.
Предприятията определят и спазват едни и същи правила при инвентаризирането, като отчитат спецификата на своята дейност.
В Закона за счетоводството е предвиден минимален брой инвентаризации за отчетния период по обекти. Със заповед на ръководителя или на собственика на предприятието може да се определят и по-кратки срокове за извършване на частични и пълни инвентаризации.
Когато се извършва инвентаризация за разграничаване на личната материална отговорност или във връзка със стихийни бедствия и крупни производствени аварии, предвидените в Закона за счетоводството за същия срок инвентаризации може и да не се провеждат.
Инвентаризация при смяна на материалноотговорни лица може да не се извърши, ако те поемат солидарно отговорността и дадат писмено съгласие за това.
Когато е въведена колективна имуществена отговорност, при промяна в състава на колектива може да не се извърши инвентаризация, ако за това се постигне писмено съгласие между всички членове на колектива.
Данните от инвентаризацията се записват в инвентаризационни описи, които се съставят по обекти.
На инвентаризация подлежат активите и пасивите на предприятието.
Материалните активи, които са на път, на склад в други предприятия и на отговорно пазене, се инвентаризират въз основа на съответните идентифициращи ги счетоводни документи. За тях се съставят отделни инвентаризационни описи.
Предадените, но невложени в производството материални запаси не се включват в описа за незавършеното производство. За тях се съставят отделни инвентаризационни описи.
Незавършеното производство по анулирани, преустановени и недокомплектувани поръчки се инвентаризира отделно.
Пари и други движими ценности, които са постъпили в касата без първични документи, се считат за собственост на предприятието до доказване на противното.
За продадените, но намиращи се в предприятието материални активи се съставят отделни инвентаризационни описи.
За да се установят резултатите от инвентаризацията, се съставят сравнителни ведомости, в които се посочват в натурални и стойностни измерители фактическата и документалната счетоводна наличност, както и разликите между тях - липси и излишъци.
При инвентаризацията се установяват и отразяват отделно липсите, излишъците и неправилно отчетените активи и пасиви.
Нормите за естествените фири се прилагат само когато се установят фактически липси от съответния актив.
Компенсирането на липси и излишъци по реда на чл.37, ал.1 от Закона за счетоводството се извършва по натурални и стойностни измерители. Ако стойността на липсите е по-висока, разликата се урежда по решение на ръководителя (собственика) на предприятието.
Сумите от констатираните липси, за които нямат вина материалноотговорните лица, се отчитат като извънредни разходи съгласно чл.37, ал.3 от Закона за счетоводството.
Некомпенсираните излишъци се отчитат като извънредни приходи съгласно чл.37, ал.2 от Закона за счетоводството. Те се оценяват по продажни цени в момента на извършването на инвентаризацията.
Неправилно отчетените активи и пасиви след счетоводно сторниране се отнасят в групата, към която принадлежат.

1. Предприятията съставят нетен счетоводен баланс.
Посочените в баланса статии са задължителни. Допуска се по-подробно развитие на балансовите статии, без да се нарушава структурата на баланса по раздели и групи.
Поради специфичния характер на дейността на предприятието могат да се добавят и нови балансови статии, когато тяхното съдържание не се покрива с посочените в дадената група.
При съставянето на счетоводния баланс се допуска да не се посочват статии, за които няма информация от системата на счетоводните сметки.
Информация за попълването на счетоводния баланс се получава от сметките на прилагания в предприятието индивидуален сметкоплан.
За някои от статиите в баланса информацията се получава като сбор от крайните салда на няколко счетоводни сметки.
Балансовата стойност на активите и пасивите изразява тяхната оценка в момента на съставянето на счетоводния баланс.
Балансова стойност на материалните и нематериалните дълготрайни активи е разликата между тяхната цена на придобиване и коректива (начислената амортизация).
Балансовата стойност на предоставените банкови заеми и на вземанията по продажби е разликата между тяхната отчетна стойност и коректива (начислените провизии).
2. Предприятията съставят отчет за приходите и разходите.
В него се отразяват приходите и извършените разходи, балансирани по формулата: ПРИХОДИ минус РАЗХОДИ равно на ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ (печалба или загуба).
В отчета сумите за предходната година се вземат от отчета за приходите и разходите за предходната година.
Информация за попълването на отчета от предприятията, които прилагат двустранно счетоводно записване, се получава от:
а) съответните сметки, чрез които се отчитат приходите и разходите за отчетния период;
б) сумата на начислените данъци за сметка на финансовия резултат;
в) измененията по незавършеното производство и по разходите за бъдещи периоди от сметките от група 61 - Разходи за дейността;
г) измененията в остатъците на продукцията от сметка 303 Продукция;
д) измененията в остатъците на изпратената продукция и предадените работи от сметка 305 Изпратени стоки и предадени работи.
Когато извършени през отчетния период разходи по създаването и ликвидирането на дълготрайни активи са посочени по дебита на сметки от група 60 - Разходи по икономически елементи, тяхната сума се записва в т.3 от Раздел I. Приходи от дейността. Тук се записва и сумата на трансформираната продукция в дълготрайни активи.
Крайният резултат (печалба или загуба) следва да е равен на салдото по сметка 123 Печалби и загуби от текущата година.
Предприятията, които прилагат едностранно счетоводно записване, изготвят отчета за приходите и разходите въз основа на информация от книгата за приходите и разходите.
Материалите от собствено производство се посочват в т.5, буква "Б" от Раздел I. Приходи от дейността.
3. Приложението към счетоводния отчет съдържа информация преди всичко за:
а) прилаганите през отчетния период методи за оценка на активите и пасивите;
б) прилаганите през отчетния период методи за амортизация на материалните и нематериалните дълготрайни активи;
в) настъпилите промени в методите за оценка и амортизация в сравнение с предходния отчетен период и определяне на влиянието им върху финансовия резултат;
г) изводите от анализа на финансовото състояние на предприятието и оценка на влиянието на промените в икономическите условия през отчетния период.

1. Организацията на счетоводството при двустранното счетоводно записване трябва да осигурява:
а) пълно обхващане, хронологично и систематично регистриране и съхраняване на информацията от първичните документи;
б) контрол върху достоверността на данните и на прилаганите методи за тяхната обработка;
в) установяване на резултата от дейността на предприятието в края на отчетния период;
г) реално представяне на състоянието на активите и пасивите в края на отчетния период;
д) удовлетворяване на вътрешни информационни потребности при управлението на предприятието;
е) необходимата информация за съставяне на счетоводните отчети.
2. В предприятието се водят регистри поотделно или комбинирано за хронологично и систематично (синтетично и аналитично) счетоводно отчитане.
Данните от първичните документи се записват в регистъра за хронологично отчитане по дати, като всяка стопанска операция се отразява стойностно и при необходимост с натурални измерители.
3. За синтетичните сметки се откриват и попълват регистри за синтетично отчитане. В тях се записват данни от счетоводните статии, като се осигуряват обороти по дебита и кредита. Основен регистър за систематични записвания е главната книга.
По сметките за отчитане на материалните запаси може да не се записват данни за дебитни и кредитни обороти. В края на отчетния период се отразяват само измененията в наличните материални запаси. В тези случаи задължително ежедневно се организира отразяване в натурални измерители на приходите и разходите по картоните за складово отчитане - по видове материални запаси в зависимост от конкретната организация на счетоводството в предприятието. Въз основа на разликите се установява увеличението или намалението на количествените остатъци в края на месеца. Тези изменения се отразяват по дебита (увеличението) или по кредита (намалението) на сметките, чрез които се отчитат материалните запаси.
4. Аналитичните регистри се използват за аналитично отчитане към синтетичните сметки. В тях се диференцират отчетните данни за повече от един обект на отчитане. Организацията на аналитичното отчитане се определя от предприятията.
Аналитичното отчитане към синтетичните сметки се осъществява синхронизирано със синтетичното отчитане при спазване на изискванията за аритметично равенство на записванията.
Допуска се аналитичното отчитане за някои счетоводни сметки да се осъществява без записвания по регистри, чрез разпределение и групиране на документите по обекти.
5. Когато разчети с трети лица (клиенти, доставчици и т.н.) възникват и се уреждат през същия месец, те могат да не се отразяват по съответните сметки за вземанията и задълженията.
6. В края на всеки отчетен период се извършва приключване на счетоводните сметки, което обхваща:
а) обобщаване на дебитните и кредитните обороти за всяка синтетична сметка и изчисляване на салдото по сметката;
б) установяване на дебитните и кредитните обороти и на салдата по аналитичните сметки;
в) сверяване на оборотите и салдата по аналитичните сметки с общите сборове на оборотите и салдата по синтетичните сметки и осигуряване на аритметично равенство между тях.
7. В края на всеки отчетен период въз основа на оборотите и салдата по синтетичните счетоводни сметки се приключва главната книга и се съставя оборотна ведомост.
8. В началото на всяка година синтетичните и аналитичните сметки се откриват със сумите на крайните салда за предходната година.

1. При разработване на системата за автоматизирана обработка на счетоводната информация се осигурява терминологично и идентифициращо единство на показателите и реквизитите, използвани при счетоводното отчитане на отделните обекти, както и организацията на информационните връзки на всеки обект с останалите обекти.
2. Счетоводната информация при нейната автоматизирана обработка се класифицира и кодира, като се осигурява:
а) пълен обхват на всички класификационни обекти;
б) възможност за включване на нови класификационни групи и обекти, без да се нарушава структурата на системата за класифициране;
в) автоматизирано получаване на всички необходими отчетни показатели поотделно или групирани по отделен признак;
г) използване на общоприети обозначения и системи за кодиране.
3. Индивидуалният сметкоплан е основа за класификация при автоматизирана обработка на счетоводната информация.
4. Документирането на стопанските операции се осъществява при спазване на реда, определен със Закона за счетоводството и с Албума на първичните счетоводни документи.
В масовите еднотипни първични документи се допуска стойностните показатели и счетоводните статии да не се попълват във всеки документ, ако това е предвидено да се извършва автоматизирано.
5. Входната информация, записана върху технически носител или предавана по канали за връзка от автоматично регистриращи устройства, трябва да съдържа данни, които идентифицират организацията, отговорна за изправността на каналите, както и длъжностните лица, отговарящи за достоверността на предаваната информация.
Задължително условие за въвеждане на информация върху технически носител е наличието на идентифициращ документ. Такъв документ се съставя и когато се нанасят корекции в счетоводни записвания, при допълнителни счетоводни статии и при приключване на счетоводни сметки.
6. Всички документи преди въвеждането на данните от тях в електронноизчислителните машини се контират, като се осигурява съответствие с пълната аналитична структура на счетоводните сметки, определена в индивидуалния сметкоплан. Всеки документ се подрежда в предварително номерирана папка (класификатор), като се вписва в десния горен ъгъл поредният номер на класирането.
7. Въведената върху технически носители информация от първични и други счетоводни документи формира информационната база, необходима за функционирането на системата.
В информационната база от данни за всяка счетоводна сметка се осигурява едновременно аналитична и синтетична информация.
Минимумът от аналитични показатели, необходим за всяка счетоводна сметка, се определя от характеристиката й в индивидуалния сметкоплан.
8. В резултат на автоматизираната обработка се осигурява счетоводна информация във вид на машинограми и видеограми.
Могат да се отпечатват следните видове машинограми:
а. Дневник за въведената информация в електронноизчислителните машини. Машинограмата е хронологичен дневник, който се отпечатва при въвеждане на информацията от първичните документи.
б. Дневник за сметката. Машинограмата съдържа аналитична информация с идентифициращи реквизити, осигуряващи връзка с първичните документи по всяка счетоводна сметка, в резултат на което се формира информационна база от данни. Чрез систематизация на информацията се осигурява получаването на машинограми за всяка счетоводна сметка в разрези съобразно предвидената аналитичност за групата аналитични сметки, водени към всяка синтетична сметка, включително оборотите, началните и крайните салда.
в. Главна книга. Тази машинограма осигурява информация за оборотите по дебита на всяка синтетична сметка в кореспонденция с всички други счетоводни сметки и за оборотите по кредита на всяка синтетична счетоводна сметка в кореспонденция с всички други счетоводни сметки, както и салдата по сметките.
г. Други машинограми, чиято информация служи за съставяне на счетоводни записвания или за отразяване състоянието на активи и пасиви на предприятието.
9. Системата за автоматизирана обработка на счетоводната информация трябва да гарантира възможности за евентуален контрол. Салдото на всяка сметка трябва да може да бъде обяснено чрез въведените операции.
Задължително се осигурява връзка между всяка въведена в електронноизчислителните машини стопанска операция и съответния идентифициращ документ.

1. В националния сметкоплан сметките са подредени в раздели и групи.
Използвана е десетичната система на кодиране на разделите, групите и сметките.
С едноцифрени числа - от 1 до 9, са номерирани разделите. В тях са включени близки по характер групи и сметки. В раздел първи са включени сметките, чрез които се отчита по-голямата част от пасивите на предприятието. В разделите от втори до пети са включени сметки за активите на предприятието, подредени по степен на тяхната ликвидност - дълготрайни, активи, материални запаси, разчети (тук освен сметки за активи-вземания, са включени и сметки за пасиви с краткотраен характер - задължения) и финансови средства. В раздел шести са включени смети за разходите. В раздел седми са включени сметки за постъпленията (приходите). Раздел осми е свободен. В раздел девети са включени задбалансовите сметки.
Групите сметки са номерирани с двуцифрени числа, като към номера на раздела отдясно са поставени цифрите от 0 до 9.
2. В Националния сметкоплан са включени синтетични сметки с трицифрени номера, в които се отразява информацията за състоянието и измененията на активите и пасивите на предприятията. В зависимост от степента на обобщаване и от информационните потребности предприятията могат да откриват сметки и с 4-цифрени, 5-цифрени и повече цифрени номера, които да се използват като синтетични сметки.
3. В зависимост от потребностите от диференцирана информация за финансово-счетоводен анализ и оперативно управление към синтетичните сметки се водят аналитични сметки. По тях се отчитат активи и пасиви, които не подлежат на по-нататъшно диференциране при възприетата организация на счетоводството. При характеристиката на синтетичните сметки са посочени основните възможности за организиране на аналитичното отчитане. Освен тях може да се използват и други разрези за аналитично отчитане. Наименованието и съдържанието на аналитичните сметки се определя в съответствие с утвърдените международни и национални стандарти, класификатори и номенклатури. Аналитичните сметки трябва да осигуряват възможност за взаимодействие със статистиката и информация за попълване на счетоводните и статистическите отчети.
4. При сметките с трицифрена номерация към номера на групата отдясно се прибавят цифрите от 0 до 9. Нулата в крайна позиция се използва за номериране на сметка, когато тя е единствена в групата.
Цифрата 9 в крайна позиция обикновено се използва за номериране на сметките, по които се отчитат активите, пасивите, собствения капитал, приходите и разходите, невключени в останалите сметки от групата с трета цифра от 1 до 8, например: 159 Други заеми и дългове, 509 Други парични средства, 609 Други разходи.
Установена е еднаквост на третата цифра на номерата на сметките за приходите и разходите, за вземанията и задълженията, които са еднотипни по характер, например: 403 Доставчици по търговски кредити, 413 Клиенти по търговски кредити, 661 Отписани вземания, 761 Отписани задължения, 662 Платени глоби и неустойки, 762 Получени глоби и неустойки.
5. При характеристиката на синтетичните сметки са посочени и някои сметки с четирицифрени номера, които могат да се използват. При съставянето на индивидуалния сметкоплан предприятията може да използват и други, освен посочените, сметки с четирицифрени номера, както и да въвеждат сметки с пет- и повече цифрени номера - според нуждата от диференциране на информацията, като спазват принципите за класификация и номериране на сметките, възприети в Националния сметкоплан.
6. При записванията по задбалансовите сметки също се прилага двустранно счетоводно записване. За целта сметките от групи 98 Разни активни задбалансови сметки и 99 Разни пасивни задбалансови сметки се използват като кореспондиращи на останалите задбалансови сметки.
7. Характеристиката на счетоводните сметки в Националния сметкоплан включва: описание на обектите, които се отчитат; по-често срещаните стопански операции, при които сметката се дебитира и кредитира; основните кореспондиращи сметки или групи от сметки; възможностите за организация на аналитичното отчитане и някои специфични разяснения за използването на сметките, когато това е необходимо и не се съдържа в уводната част на Националния сметкоплан.
8. Ако някои от синтетичните сметки не се използват от всички, а само от част от предприятията, при характеристиката на сметките това е посочено изрично.

1. Предприятията разработват индивидуален сметкоплан на базата на Националния сметкоплан, като отчитат специфичните структури и дейности и възприетата организация на счетоводството.
2. Индивидуалният сметкоплан може да включва счетоводни сметки с три-, четири-, пет- и повече цифрени номера, както и аналитични сметки, номерирани и подредени според принципите за класификация на сметките в Националния сметкоплан.
При съставянето на индивидуалния сметкоплан може да се използват три системи за класификация на сметките:
а) разгърната система - включва раздели, групи, сметки и синтетични сметки с три-, четири- и петцифрена номерация;
б) базова система - включва раздели, групи, сметки и синтетични сметки с трицифрена номерация;
в) съкратена система - включва раздели и групи сметки.
3. Индивидуалният сметкоплан трябва да се разработи така, че да позволява преход от една система в друга, без да се нарушава класификацията. Този преход може да бъде цялостен или частичен (ако предприятието има нужда от сметка, която не съществува в прилаганата система).
Свободните номера на групи и сметки могат да се използват за въвеждане на нови сметки в индивидуалния сметкоплан, ако това е необходимо, за да се улесни диференцирането и обобщаването на информацията в различни разрези за нуждите на управлението на предприятието.
4. Когато особеният характер на предприятието изисква индивидуализиране на наименованието на някои трицифрени сметки от Националния сметкоплан, това е позволено, ако е посочено при характеристиката на сметките. В тези случаи това задължително се пояснява в приложението към баланса.
Ако стопанските операции по една трицифрена сметка се отнасят само до една от нейните четирицифрени сметки и за предприятието това има траен характер, в индивидуалния сметкоплан се включва кодът на трицифрената сметка, но може да се използва наименованието на четирицифрената сметка.
Всяко отклонение от номерацията и наименованието на сметките по Националния сметкоплан е оправдано единствено от стремежа за получаване на по-точна информация. Отклоненията се посочват в приложението към годишния счетоводен отчет при обясняване на счетоводната политика.