Националният счетоводен стандарт 21 регламентира отчитането на влиянието на промените във валутните курсове при сделки с чуждестранна валута и превеждането на отчетите за дейността в чужбина в левове с цел включването им в годишния счетоводен отчет на отчитащото се предприятие.
1. Определения.
1.1. Отчетна валута е валутата, в която се представя годишният счетоводен отчет.
1.2. Чуждестранна валута е всяка друга валута, различна от отчетната.
1.3. Сделка в чуждестранна валута е всяка сделка, която е деноминирана или изисква разплащане в чуждестранна валута, включително и сделки, възникващи, когато предприятието:
а) купува или продава стоки или услуги, чиято цена е изразена в чуждестранна валута;
б) взема или дава в заем средства, при което платимите или дължимите суми са изразени в чуждестранна валута;
в) става страна по договор в чуждестранна валута;
г) по друг начин придобива или се освобождава от активи, поема или урежда задължения, изразени в чуждестранна валута.
1.4. Валутен курс е съотношението, в което се обменят в даден момент две валути.
1.5. Централен курс е обявяваният от БНБ обменен курс за счетоводни цели.
1.6. Заключителен курс е централният курс за датата на съставяне на годишния счетоводен отчет.
1.7. Курсова разлика (разлика от валутния курс) е разликата, възникнала в резултат на превеждането на един и същ брой единици чуждестранна валута в отчетната валута при различни валутни курсове.
1.8. Дейност в чужбина представлява част от дейността на отчитащото се предприятие. За дейност в чужбина, неразделно свързана с дейността на отчитащото се предприятие, се счита тази, при която:
а) отчитащото се предприятие осъществява контрол по отношение на дейността;
б) финансирането се извършва предимно от отчитащото се предприятие;
в) паричните потоци на отчитащото се предприятие се влияят пряко от функционирането на тази дейност.
1.9. Предприятие в чужбина е предприятие, което не представлява неразделна част от дейността на отчитащото се предприятие. Предприятието в чужбина се характеризира със следното:
а) дейностите, осъществявани от предприятието в чужбина, се отличават със значителна автономност спрямо дейностите на отчитащото се предприятие;
б) сделките с отчитащото се предприятие не представляват значителен дял от дейността на предприятието в чужбина;
в) дейностите, осъществявани от предприятието в чужбина, се финансират предимно от съответната дейност или от местните заеми, а не от отчитащото се предприятие;
г) продажбите на предприятието в чужбина се отчитат във валута, различна от отчетната валута;
д) паричните потоци на отчитащото се предприятие са отделени от дейността на предприятието в чужбина;
е) дейността на предприятието в чужбина се отчита във валутата на страната, в която се намира.
1.10. Нетна инвестиция в предприятие в чужбина е делът на отчитащото се предприятие в собствения капитал на предприятието в чужбина.
1.11. Парични позиции са наличните парични средства, както и дебиторските вземания и кредиторските задължения.
1.12. Непарични позиции са всички останали активи и пасиви.

2. Сделките в чуждестранна валута (с изключение на тези за покупка и продажба на валута) се вписват в левове при първоначалното си счетоводно отразяване, като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс към датата на сделката.
Закупената валута се вписва в счетоводните документи по курса на придобиване в левове.
Паричните средства, вземанията и задълженията в чуждестранна валута се преоценяват съгласно Закона за счетоводството.
3. Паричните средства в чуждестранна валута при текущото им потребление се оценяват по централния курс в деня на операцията.
4. Разликите от валутни курсове, възникващи при разплащането по парични позиции и при отчитане на парични позиции на предприятието по курсове, различни от тези, при които са били заведени, се отчитат като финансов приход или финансов разход за периода на възникването им.

5. Информацията за осъществените дейности и сделки в чужбина се превежда в отчетната валута на отчитащото се предприятие, като се прилагат изискванията на този стандарт и националното счетоводно законодателство така, както биха се прилагали, ако сделките на дейността в чужбина биха били сделки на самото предприятие.
6. Годишните счетоводни отчети на предприятие в чужбина се превеждат в отчетната валута на отчитащото се предприятие с цел включване в годишните счетоводни отчети на отчитащото се предприятие при спазване на следните процедури:
6.1. Всички парични и непарични активи и пасиви на предприятието в чужбина се превеждат по заключителния курс.
6.2. Приходните и разходните позиции на предприятие в чужбина се преобразуват по валутните курсове към датите на сделките, освен когато предприятието в чужбина изготвя отчетите си във валутата на свръхинфлационна икономика. В този случай приходните и разходните позиции се превеждат по заключителния курс към края на месеца.
6.3. Всички разлики от валутни курсове се отнасят към допълнителните резерви до момента на продажбата на нетната инвестиция.
7. При различие в датите за изготвяне на годишния счетоводен отчет на предприятие в чужбина и на отчитащото се предприятие и на отчитащото се предприятие предприятието в чужбина съставя счетоводен отчет към датата на съставяне на годишния счетоводен отчет на отчитащото се предприятие.
8. Годишният счетоводен отчет на предприятие в чужбина, което води отчетност във валутата на икономика в свръхинфлация, преди да бъде преведен във валутата на отчитащото се предприятие, се преобразува при условията на свръхинфлация, ако това е предвидено в националното законодателство на страната, в която осъществява дейността си.
При излизане на икономиката от състояние на свръхинфлация предприятието в чужбина преустановява изготвянето и представянето на счетоводен отчет в условия на свръхинфлация. То използва сумите, изразени в мерната единица, действаща към датата на преустановяването, като цена на придобиване за превръщане във валутата на отчитащото се предприятие.
9. Включването на годишния счетоводен отчет на предприятие в чужбина в този на отчитащото се предприятие следва процедурите на консолидация по реда на НСС 27 - Консолидирани счетоводни отчети.
10. При промяна на статута на дейност в чужбина процедурите по превеждането на годишните счетоводни отчети към тези на отчитащото се предприятие, приложими към новия статут, следва да се прилагат от датата на промяната.

11. В годишния счетоводен отчет на предприятието се оповестява:
а) сумата на разликите от валутните курсове, включени в нетната печалба или загуба за периода;
б) разликата в счетоводната политика на предприятието в чужбина и на отчитащото се предприятие.