НСС 32 - ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ
(приет с ПМС No 258 от 1999 г.; обн.,ДВ,бр.3 от 11 януари 2000 г.)

Национален счетоводен стандарт 32 регламентира принципите за определяне, класифициране, признаване, оценка и оповестяване на информация за финансовите инструменти в счетоводните отчети на предприятията.

Този стандарт не се отнася за:
а) дялове в дъщерни, смесени, асоциирани и съвместно контролирани (дейности, активи и стопански единици) предприятия;
б) права и задължения, произтичащи от лизингови договори, без внедрените в тях производни финансови инструменти, за които този стандарт се прилага;
в) активи и пасиви на работодатели, спадащи към осигурителни фондове;
г) права и задължения, произтичащи от застрахователни договори, без внедрените в тях производни финансови инструменти, за които този стандарт се прилага;
д) финансови инструменти на собствен капитал, определени като акционерни права в предприятията издатели.

Предприятията - притежатели на тези финансови инструменти, прилагат този стандарт;
е) договори за финансови гаранции (включително акредитиви), които осигуряват извършване на плащане, когато дебиторът не изплати дължимата сума.

Договори за финансови гаранции, осигуряващи плащания в отговор на изменения на заложена в тях променлива (лихвен процент, цена на ценна книга, цена на стока, кредитен рейтинг, валутен курс, ценови индекс, рейтингов индекс и др.), се отразяват съгласно изискванията на този стандарт;
ж) договори за обезщетения при бизнескомбинации;
з) договори, които изискват плащания на основата на физически променливи (климатични, геологически и други подобни);
и) стокови договори, които от самото начало са били сключени и предназначени да отговарят на изискванията за покупко-продажба или ползване - докато продължават да отговарят на тези очаквания от предприятието.

Компенсационните договори, които се сключват за ефективно осъществяване на разплащанията на нетна база, не отговарят на изискванията за покупко-продажба или ползване.
1. Определения.
1.1. "Финансов инструмент" е договор, от който произтича едновременно финансов актив за едно предприятие и финансов пасив или инструмент на собствения капитал за друго предприятие.

Произтичащите от законови или подзаконови изисквания пасиви или активи, които нямат договорен характер за предприятията (например данъците, таксите, дивидентите за държавата и т.н.), не са финансови пасиви или финансови активи.
1.2. "Финансов актив" е актив, който представлява:
а) парична сума;
б) договорно право за:

- получаване на парични суми или финансов актив от друго предприятие;

- размяна на финансов инструмент с друго предприятие при потенциално благоприятни условия;
в) инструмент на собствения капитал на друго предприятие.
1.3. "Финансов пасив" е пасив, който представлява договорно задължение за:
а) прехвърляне на парични суми или друг финансов актив на друго предприятие;
б) размяна на финансов инструмент с друго предприятие при потенциално неблагоприятни условия.
1.4. "Инструмент на собствения капитал" е договор, който осигурява остатъчен дял в активите на предприятие след приспадане на всички негови пасиви.
1.5. "Паричен финансов инструмент" е финансов актив или финансов пасив с фиксирани или определими парични суми.
1.6. "Потенциално благоприятни условия" са условия, при които предприятието очаква или възнамерява да реализира печалба при опериране с финансовия инструмент.
1.7. "Потенциално неблагоприятни условия" са условия, при които предприятието очаква или предполага, че ще реализира загуба при опериране с финансовия инструмент.
1.8. "Договор" е независимо от формата споразумение с ясни икономически последици за две или повече страни, даващо основание за прилагане на изпълнението му чрез законна сила.
1.9. "Непроизводен (първичен, основен) финансов инструмент" е финансов инструмент, изискващ първоначална нетна инвестиция. Това са: вземанията, задълженията и осигуряванията на собствения капитал.
1.10. "Производен финансов инструмент" е финансов инструмент, създаващ права и задължения, които се изразяват в прехвърляне на един или повече от финансовите рискове, присъщи на непроизводния финансов инструмент. Производният финансов инструмент не изисква почти никаква първоначална нетна инвестиция, погасява се на бъдеща дата и стойността му се мени в зависимост от предварително определена променлива (конкретен лихвен процент, цена на ценна книга, цена на стока, валутен курс, кредитен рейтинг, ценови индекс, рейтингов индекс, кредитен индекс и други подобни).

Производните финансови инструменти не водят до прехвърляне на непроизводните финансови инструменти при възникване на договора, дори и при падежа им не е задължително да се осъществи такова прехвърляне.

Производни финансови инструменти са например: финансовите опции (пут, кол и т.н.); фючърсните договори; форуърдните договори; суаповете (лихвени, валутни и т.н.) и други, отговарящи на определението за такива.
1.11. "Комбиниран (сложен, хибриден, съставен, синтетичен) финансов инструмент" е финансов инструмент, който включва в себе си непроизводен финансов инструмент и производен финансов инструмент.
1.12. "Признат финансов инструмент" е финансов инструмент, отразен в балансовата част на счетоводния баланс на предприятието.
1.13. "Непризнат финансов инструмент" е финансов инструмент, отразен в задбалансовата част на счетоводния баланс на предприятието.
1.14. "Финансов риск" е риск, присъщ на финансовите инструменти, който се проявява поотделно или съчетано в следните разновидности:
а) риск на паричния поток - риск, произтичащ от колебанията в размера на бъдещите парични потоци, свързани с финансов инструмент. В зависимост от страната, която заема предприятието по отношение на финансовия инструмент, той бива:

- кредитен риск - риск, произтичащ от възможността предприятието да не може да получи в договорения размер или въобще финансов актив, както и възможността предприятието да получи в пълен размер финансов актив, но на по-късна дата от уговорената;

- ликвиден риск - риск, произтичащ от възможността предприятието да не може да погаси в договорения размер или въобще финансов пасив, както и възможността предприятието да погаси в пълен размер финансов пасив, но на по-късна дата от уговорената;
б) ценови риск - риск, произтичащ от колебанията в цената на финансов инструмент, който в зависимост от вида на финансовия инструмент може да бъде:

- валутен риск - риск, произтичащ от промени във валутен курс;

- лихвен риск - риск, произтичащ от промени в лихвен процент;

- пазарен риск - риск, произтичащ от промени в пазарна цена.
1.15. "Хеджиране" е пропорционално компенсиране между измененията в справедливите стойности (цените) или паричните потоци, отнасящи се до хеджиращия инструмент, и тези на хеджираната позиция (единица).
1.16. "Хеджиращ инструмент" е финансов инструмент, заделен от предприятието за хеджиране на един или няколко финансови риска на хеджираната позиция.
1.17. "Хеджирана позиция (единица)" е признат или непризнат финансов инструмент, както и нефинансов актив или пасив, носител на един или няколко финансови риска, спрямо които финансови рискове предприятието прилага хеджиране. Това е защитената от финансови рискове чрез хеджиране позиция на предприятие.
1.18. "Ефективност на хеджиране" е степента, до която финансовите рискове на хеджираната позиция (единица) са компенсирани от хеджиращия инструмент, измерена чрез сравнение между:

- изменението в справедливата стойност (цената) или в паричния поток на хеджиращия инструмент, и

- изменението в справедливата стойност (цената) или в паричния поток на хеджираната позиция (единица).
2. Класификация на финансовите активи:

Финансовите активи, независимо от целта на придобиване или издаване, когато са част от портфейл, се класифицират в зависимост от целта, която предприятието си е поставило за постигане с портфейла.
2.1. Финансови активи за търгуване - придобити или издадени от предприятието с цел получаване на печалба, произтичащи от краткосрочни колебания в цените или в дилърските маржове.

Производните финансови инструменти задължително се класифицират като финансови активи за търгуване, с изключение на хеджиращите производни финансови инструменти.
2.2. Финансови активи на падеж - придобити от предприятието с цел съхраняване до настъпване на падежа им, независимо от това, дали падежът е за междинно, или за окончателно плащане.

При възникване на непредвидими обстоятелства предприятието може да ги продаде или размени на дата, различна от датата на падежа, независимо от първоначалната цел при класифицирането им.
2.3. Издадени финансови активи - издадени от предприятието посредством директно осигуряване на пари, стоки или услуги на дебитори.
2.4. Финансови активи за продажба - всички финансови активи, които не могат да се класифицират в предходните категории.
3. Класификация на финансовите пасиви:

Финансовите пасиви, независимо от целта на поемане или издаване, когато са част от портфейл, се класифицират в зависимост от целта, която предприятието си е поставило за постигане с портфейла.
3.1. Финансови пасиви за търгуване - поети или издадени от предприятието с цел получаване на печалба, произтичаща от краткосрочни колебания в цените или в дилърските маржове.

Производните финансови инструменти задължително се класифицират като финансови пасиви за търгуване, с изключение на хеджиращите производни финансови инструменти.
3.2. Финансови пасиви на падеж - поети от предприятието с цел съхраняване до настъпване на падежа им, независимо от това, дали падежът е за междинно, или за окончателно плащане.

При възникване на непредвидими обстоятелства предприятието може да ги погаси или размени на дата, различна от датата на падежа, независимо от първоначалната цел при класифицирането им.
3.3. Издадени финансови пасиви - издадени от предприятието посредством директно осигуряване на пари, стоки или услуги от кредитори.
4. Първоначално отчитане на финансовите инструменти.
4.1. Финансовите инструменти се оценяват при първоначалното им завеждане по себестойност, която включва:
а) справедливата стойност на финансовия инструмент, коригирана с всички отбиви и надбавки, проявили се при осъществяване на сделката;
б) преките разходи, които могат надеждно да бъдат измерени и съотнесени към финансовия инструмент, като:

- хонорари, комисиони и други възнаграждения, изплатени на агенти, брокери, консултанти, дилъри и други пряко ангажирани със сделката лица;

- налози, такси, разрешения и други, изплатени на борси и на държавни органи;

- трансферни данъци и мита и други.
4.2. В стойността на финансовите инструменти не се включват разпределяемите разходи, произтичащи от дейността на предприятието, независимо от възприетата счетоводна политика.
4.3. Финансовите инструменти намират счетоводно отражение, когато предприятието е страна в договорните им условия и те могат надеждно да се остойностят.
4.4. Финансовите инструменти се отчитат по:
а) метода "дата на договаряне" - намират счетоводно отражение към датата, на която предприятието е станало страна по договор за финансов инструмент.

Този метод задължително се прилага за отчитане на следните класификационни групи:

- финансовите активи и финансовите пасиви на падеж;

- издадените финансови активи и финансови пасиви;

- финансовите активи и финансовите пасиви за търгуване, когато те са безусловни; това са непроизводни или производни финансови инструменти, изискващи изпълнение на бъдеща дата или в определен бъдещ период, което изпълнение е договорено и неотменимо от която и да е от страните по договора; например договаряне на сделка за покупко-продажба на финансов инструмент или стока на бъдеща дата или в определен бъдещ период.

Когато този метод може да се приложи и за останалите финансови активи и финансови пасиви, той задължително се прилага от предприятията, стига това да не се отнася за част от портфейл, за който предприятието е възприело да го отчита по метода "дата на изпълнение".

Когато в рамките на един месец се договарят и се изпълняват условията на финансовите инструменти, може да се приложи методът "дата на изпълнение" независимо от вида и класификационните групи на финансовите инструменти;
б) метода "дата на изпълнение" - намира счетоводно отражение към датата, на която се прехвърля собствеността върху тях, независимо от договорената за прехвърляне дата.

По този метод се отчитат всички финансови инструменти, за които не може да се приложи методът "дата на договаряне".
4.5. По преценка на ръководствата на нефинансовите предприятия условните ангажименти, възникнали в процеса на обичайната им дейност, може да не се осчетоводяват до момента на реалното им изпълнение - например: фирмени поръчки, приети оферти и други подобни, които се прилагат в практиката за дадената дейност.
4.6. При замяна на един финансов инструмент с друг новият финансов инструмент се отразява по справедливата му стойност. Когато справедливата стойност на новия финансов инструмент не може да се определи с достатъчна надеждност, той се отчита по балансовата стойност на заменения финансов инструмент.
4.7. Компонентите на комбинираните финансови инструменти се отчитат като самостоятелни финансови инструменти, т. е. компонентите от производните финансови инструменти се отчитат отделно (разделено) от компонентите от непроизводни финансови инструменти само когато икономическите характеристики и финансовите рискове на компонентите от производните финансови инструменти не са тясно свързани с икономическите характеристики и финансовите рискове на компонентите от непроизводните финансови инструменти.
5. Обезпеченията намират счетоводно отражение, когато кредиторът има разрешение от дебитора за продажба или залагане на обезпечението без ограничения, т.е. дебиторът не си е запазил правото да обезщети или замени обезпечението с друго.

Счетоводното отражение на обезпеченията е:

- отделно от останалите активи при дебитора - по балансовата им стойност;

- балансово при кредитора - по справедливата им стойност.
6. Последващо отчитане на финансовите инструменти.
6.1. След първоначалното им завеждане финансовите инструменти се отчитат по справедлива стойност, която не се коригира с очакваните разходи по бъдещи сделки, осъществявани с тях.
6.2. Предприятието продължава да отчита финансовите инструменти по себестойност само в случаите, когато:
а) нямат котировка на пазарна цена на активен пазар;
б) справедливата им стойност не може да се изчисли надеждно;
в) са издадени от предприятието и не са държани за търгуване.

При отпадане на основанието за отчитане по себестойност предприятието е длъжно да ги отчита по справедлива стойност.
6.3. Разликите в стойността на финансовите инструменти, възникнали в резултат на измененията в справедливата им стойност, се отчитат като финансови разходи или финансови приходи.
7. Отписване на финансови инструменти.
7.1. При погасяване на договорените условия - резултатът от сделката се отразява като финансов приход или финансов разход.
7.2. При изтичане на договорените срокове - в зависимост от причината, резултатът се отразява като:
а) финансов приход или финансов разход - финансовите инструменти, придобити от предприятието с цел използването им при определени евентуални бъдещи събития, които не са възникнали по време на действието на финансовите инструменти;
б) извънреден приход или извънреден разход - във всички останали случаи.
7.3. При отменяне или отказ на една от страните от правата си - резултатът се отразява като извънреден приход или извънреден разход.
7.4. Частично отписване при комбинираните финансови инструменти има в случаите, когато само за единия компонент предприятието е престанало да бъде страна в договорните отношения.
7.5. Финансов инструмент не се отписва, когато:
а) прехвърлящото предприятие има право на обратно придобиване на същия финансов инструмент на фиксирана цена и финансовият инструмент не е свободно достъпен на пазара;
б) прехвърлящото предприятие е едновременно упълномощено и задължено да закупи обратно или да обезщети прехвърления финансов инструмент.
8. Хеджиране.
8.1. Изисквания към предприятията, извършващи хеджиране:
а) наличие на документирана фирмена политика относно хеджирането, която задължително трябва да регламентира следните аспекти:

- принципи на хеджиране в предприятието;

- цел на хеджирането и стратегия за управление на финансовите рискове в предприятието;

- определяне на хеджиращите инструменти и на свързаните с тях хеджирани позиции (единици);

- определяне на вида и естеството на обезпечаваните финансови рискове;
- определяне на начина, по който ще се оценява ефективността на хеджиращите инструменти;
б) предприятията трябва да очакват, че хеджирането ще бъде високоефективно при оценяването му на текуща база;
в) голяма вероятност за осъществяване на прогнозната сделка от предприятието, спрямо която се прилага хеджиране на финансовите й рискове;
г) възможност за надеждна оценка на ефективността от хеджирането.
8.2. Оценка на ефективността на хеджиране.

Ефективността на хеджиране се изчислява в процент по една от следните две формули:
а) резултатът от измененията в справедливата стойност (цената) или на паричния поток на хеджиращия инструмент се разделя на противоположния по посока резултат от измененията в справедливата стойност (цената) или паричния поток на хеджираната позиция (единица), без да се взема под внимание знакът (плюс или минус) на полученото число;
б) резултатът от измененията в справедливата стойност (цената) или паричния поток на хеджираната позиция (единица) се разделя на противоположния по посока резултат от измененията в справедливата стойност (цената) или на паричния поток на хеджиращия инструмент, без да се взема под внимание знакът (плюс или минус) на полученото число.

Хеджирането се оценява като високоефективно, когато процентът е в рамките на 80 - 125.
8.3. Финансовите инструменти, които се отчитат по себестойност, а не по справедлива стойност, могат да бъдат хеджиращи инструменти само когато защитават хеджираните позиции (единици) от ценови валутни рискове.
8.4. Отчитане на хеджиране на ценови рискове:
а) резултатът от измененията в справедливата стойност (цената) на хеджиращите инструменти се отчита като финансов приход или финансов разход;
б) с резултата от измененията в справедливата стойност (цената) на хеджираните позиции (единици) се коригират техните отчетни стойности срещу признаване на финансов приход или на финансов разход.

По посочените начини се отчита резултатът от хеджирането на ценови рискове само когато първоначално хеджирането е оценено като високоефективно и впоследствие оценката на хеджирането е в рамките на посочените в т. 8.2 от този стандарт проценти.

Пример: Предприятие купува ценна книга за 100 единици. В края на текущия отчетен период пазарната цена (справедливата стойност) на ценната книга е 120 единици и предприятието с цел да защити стойността от 120 единици предприема хеджиране на ценовия пазарен риск, придобивайки производен финансов инструмент. В края на следващия отчетен период пазарната цена (справедливата стойност) на ценната книга е 110 единици, но от хеджиращия инструмент предприятието реализира печалба в размер 10 единици.
8.5. Отчитане на хеджиране на рискове на паричните потоци:
а) положителният резултат от измененията в паричния поток на хеджиращите инструменти се отчита като резерв от хеджиране и/или като финансови приходи до размера на предходни финансови разходи, произтичащи от същите хеджиращи инструменти;
б) отрицателният резултат от измененията в паричния поток на хеджиращите инструменти се отчита като намаление на резерва от хеджиране и/или като финансови разходи за разликата, превишаваща натрупания резерв от хеджиране, произтичащ от същите хеджиращи инструменти.

По посочените начини се отчита резултатът от хеджирането на рискове на паричните потоци само когато хеджирането първоначално е оценено като високоефективно и впоследствие оценката на хеджирането е в рамките на посочените в т.8.2 от този стандарт проценти.

Когато документираната фирмена политика относно хеджирането изключва от оценката за ефективността на хеджирането определен компонент от свързания с хеджиращия инструмент резултат, за този изключен компонент не се прилагат изискванията на тази точка.
8.6. Отчитането на хеджиране се преустановява:
а) при изтичане на срока на хеджиращия инструмент;
б) при продажба на хеджиращия инструмент;
в) при изразходване на хеджиращия инструмент;
г) когато хеджирането не отговаря на изискванията за отчитане като такова.

При преустановяване на хеджиране резервът му от хеджиране, ако има такъв, се отразява като текущ финансов приход.
8.7. Замяната или разсрочването на хеджиращия инструмент в друг хеджиращ инструмент, когато е част от документираната фирмена политика, не е основание за преустановяване отчитането на хеджирането.
8.8. Когато хеджираната позиция (единица) е задбалансова и хеджирането й води до признаване на актив или пасив, произтичащият от хеджирането резерв, ако има такъв, се взема предвид при определянето на първоначалната стойност на признатия актив или пасив.
8.9. Хеджирането на нетна инвестиция в предприятие в чужбина се отчита като хеджиране на рискове на паричните потоци.
9. В приложенията към годишния счетоводен отчет се оповестява информация за:
9.1. Финансовите инструменти:
а) общата стойност на:

- признатите финансови инструменти - по вид и класификационни групи;

- непризнатите финансови инструменти - по вид и класификационни групи;
б) създадените портфейли от финансови инструменти в предприятието;
в) възприетата в предприятието фирмена политика относно:

- признаването, отчитането и оценката (първоначална и последваща) на финансовите инструменти;

- създадените портфейли - цел, вид и специфики;
г) всички значими финансови рискове от гледна точка на финансовата стабилност на предприятието, които:

- са възникнали през отчетния период, както и действията, които са предприети за предотвратяването им в бъдеще;

- се съдържат в наличните финансови инструменти към датата на счетоводния отчет;

- се съдържат по принцип в създадените от предприятието портфейли.
9.2. Хеджирането:
а) общата стойност на:

- хеджиращите инструменти - по вид;

- резерва от хеджиране към датата на счетоводния отчет;

- хеджираните позиции (единици) - по вид на позициите и по вид на хеджираните финансови рискове;

- средната ефективност от хеджирането за отчетния период в предприятието - общо за предприятието като цяло и по вид на хеджиращите инструменти, без да се взема под внимание ефективността, произтичаща от наличните хеджиращи инструменти към датата на счетоводния отчет;
б) документираната фирмена политика в предприятието относно хеджирането;
в) възприетия начин за оценка на ефективността на хеджирането.

* край на документа *