No Д-24-28-007 от 20 февруари 1998 г.

ДО СТОЛИЧНО УПРАВЛЕНИЕ НА ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

В § 1, т.12 от ЗКПО е дадена дефиниция на определение "място на стопанска дейност". Място на стопанска дейност е определено помещение (собствено, наето или предоставено за ползване) или база, посредством която чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, включително: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект за извличане на природни ресурси.
По смисъла на закона, като място на стопанска дейност се счита и извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или база, но се извършват трайни търговски сделки с местоизпълнение в страната.
Когато в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната международна спогодба.
Чуждестранното лице не регистрира ново юридическо лице в България. Мястото на стопанска дейност представлява елемент на организационната структура на чуждестранното предприятие.
Съгласно чл.5, т.3 от ЗДП, на данъчна регистрация подлежат чуждестранните лица, когато осъществяват стопанска дейност или получават доходи в страната. Регистрацията се извършва в 14-дневен срок от датата на възникването в съответната данъчна служба. На данъчна регистрация подлежи чуждестранното лице, което осъществява стопанска дейност в страната.
Задълженията по осигурителното право са от компетентността на Националния осигурителен институт.

Зам.-министър и началник на ГУДА: /п/ (не се чете)