Чл.1. С правилника се уреждат:
1. условията и редът за сключване, изменяне и прекратяване на договора за кадрова военна служба;
2. редът за приемане и освобождаване от кадрова военна служба;
3. условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност;
4. преминаването на кадровата военна служба;
5. редът за повишаване и понижаване във военно звание;
6. видовете поощрения и редът за поощряване;
7. редът за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания на кадровите военнослужещи;
8. служебното време, извънредният труд, почивките и отпуските на кадровите военнослужещи;
9. редът за съхраняване и ползване на служебните дела на кадровите военнослужещи;
10. отчетът на кадровите военнослужещи.
Чл.2. (1) (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) Кадрови военнослужещи са лицата, изпълняващи кадрова военна служба като професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, военните съдилища и военната прокуратура.
(2) Кадровите военнослужещи сключват договор за кадрова военна служба.
(3) Кадровите военнослужещи са офицери, сержанти (за Военноморските сили - старшини) и войници (за Военноморските сили - матроси).
(4) Курсантите са обучаващи се кадрови военнослужещи, които се подготвят за изпълнение на кадровата военна служба като професия. Те имат особен статут, определен със сключения договор за кадрова военна служба.
Чл.3. Правоотношението по изпълнение на кадрова военна служба възниква при наличието на следния фактически състав:
1. подписване на договор за кадрова военна служба;
2. приемане на кадрова военна служба;
3. обучение за изпълнение на кадровата военна служба;
4. присвояване на военно звание и назначаване на длъжност;
5. подписване на акт за встъпване в длъжност и полагане на военна клетва, ако не е положена клетва по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Чл.4. (1) Държавата гарантира на кадровите военнослужещи кадрово развитие съгласно сключения с тях договор, професионалната им квалификация и резултатите от служебната им дейност при зачитане интересите на военната служба и на военнослужещите.
(2) Принципите за развитие на кадровите военнослужещи са:
1. повишаване във военно звание при назначаване на по-висока длъжност;
2. последователно повишаване във военно звание;
3. ротация на кадрите;
4. установен срок за минимално и максимално престояване във военно звание;
5. установен срок за минимално и максимално престояване на длъжност;
6. създаване на условия, както и задължение на кадровия военнослужещ за повишаване на професионалната квалификация за изпълнение на съответната длъжност;
7. периодична оценка на професионалното съответствие;
8. прогнозиране на длъжностното развитие.

Чл.5. (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) Договорите за кадрова военна служба се сключват с министъра на отбраната или с упълномощени от него длъжностни лица.
Чл.6. (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) Въоръжените сили се попълват с кадрови военнослужещи:
1. от випускниците на висшите военни училища в страната и в чужбина;
2. чрез приемане на граждански лица на кадрова военна служба.
Чл.7. (1) За приемане на кадрова военна служба могат да кандидатстват български граждани, които отговарят на следните условия:
1. да са отслужили наборната военна служба и да са положили военната клетва, предвидена в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
2. да имат висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър" по специалността, за която кандидатстват - за офицерите, и средно или по-високо образование - за сержантите и войниците, а за Военноморските сили - за старшините и матросите;
3. да не са по-възрастни от: 40 години - за офицерите, 35 години - за сержантите (за Военноморските сили - старшините), и 30 години - за войниците (за Военноморските сили - матросите);
4. да са годни за военна служба;
5. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
6. срещу тях да няма образувано наказателно производство;
7. да нямат друго гражданство;
8. да не са освобождавани от кадрова военна служба поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение".
(2) Условието да са отслужили наборната военна служба не се отнася за жените. Едновременно с подписването на договора за кадрова военна служба жените полагат военна клетва и подписват клетвен лист.
Чл.8. (1) Кандидатите за сключване на договор за кадрова военна служба се явяват на конкурс.
(2) Военнослужещите на наборна военна служба могат да участват в конкурс за длъжности за кадрови войници (за Военноморските сили - матроси) след изтичане на две трети от срока на наборната им служба. За лицата, неотслужили пълния срок на наборната военна служба, спечелили конкурса и приети на кадрова военна служба, се счита, че са отслужили наборната военна служба. На приетите на кадрова военна служба се издава удостоверение по утвърден образец за срока на реално отслужената наборна военна служба.
(3) Лицата по ал.1, които притежават военно звание по резерва, по-високо от изискващото се за длъжността, за която кандидатстват, подписват декларация, че желаят да бъдат приети на кадрова военна служба с по-ниското военно звание.
Чл.9. (1) Конкурсите за прием във военните училища се провеждат при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.
(2) Гражданите, желаещи да кандидатстват за приемане във висшите военни училища, подават молба, придружена с необходимите документи, до началника на военното училище чрез началника на военното окръжие, където се водят на отчет.
(3) Военнослужещите на наборна военна служба подават молба чрез командира на поделението, в което служат.
(4) (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) Документите за кандидатстване във военно училище следва да се комплектуват от военното окръжие при необходимост с разрешение за достъп до класифицирана информация със съответното ниво на класификация, издадено от Национална служба "Сигурност" на Министерството на вътрешните работи. За военнослужещите на наборна военна служба документите се комплектуват от командира на поделението при необходимост с разрешение за достъп до класифицирана информация със съответното ниво на класификация, издадено от служба "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване" към министъра на отбраната.
(5) Отказът за издаване на допуск по ал.4 не се мотивира и е окончателен.
Чл.10. (1) Длъжностите, които ще се заемат чрез конкурс за приемане на кадрова военна служба на лица, завършили граждански училища, се определят със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство. В нея се определя и съответният командир или началник, отговорен за организацията и провеждането на конкурса.
(2) Длъжностното лице, отговорно за конкурса, обявява конкурса и определя начина на провеждането му.
(3) Конкурсът се провежда по преценка на длъжностното лице, обявило конкурса, чрез: изпит; събеседване; решаване на теоретико-практическа задача; защита на проект или по документи.
(4) Конкурсът по ал.1 се обявява най-малко в един национален всекидневник и в бюрата по труда в населеното място, където е вакантната длъжност. Обявата съдържа:
1. населеното място, където се намира поделението;
2. длъжността и изискванията на длъжностната характеристика за заемането й;
3. начина на провеждане на конкурса;
4. необходимите документи;
5. мястото и срока за подаване на документите, който не може да бъде по-кратък от един месец от датата на обявяване на конкурса.
Чл.11. Конкурсите за приемане на кадрова военна служба и за назначаване на преподавателски длъжности във висшите военни училища се провеждат съгласно изискванията на Закона за научните степени и научните звания, Закона за висшето образование и правилника за устройството и дейността на висшето училище.
Чл.12. (1) Не се провежда конкурс за приемане на кадрова военна служба за длъжности във военните съдилища и военните прокуратури.
(2) Специфичните изисквания за приемане на кадрова военна служба за длъжности в Националната разузнавателна служба, в Националната служба за охрана, служба "Военна информация" и служба "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване" се уреждат с акт на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство.
Чл.13. (1) Гражданите, които кандидатстват за конкурсни длъжности за кадрови военнослужещи, подават молба в съответното поделение, към която прилагат следните документи:
1. автобиография;
2. диплома за завършено образование;
3. документ за трудов стаж;
4. декларация, че нямат друго гражданство освен българско;
5. медицинско свидетелство, удостоверяващо годността им за кадрова военна служба, издадено от Военномедицинската академия;
6. свидетелство за съдимост;
7. декларация, че срещу тях няма образувано наказателно производство;
8. документ за отбита наборна военна служба и за притежавано военно звание и военноотчетна специалност; за военнослужещите на наборна военна служба - служебна бележка, издадена от поделението, където служат, за отслужения до момента срок на службата;
9. удостоверение от военното окръжие, където лицето се води на отчет по резерва, от което да е видно основанието за освобождаване от кадрова военна служба;
10. други документи съобразно изискванията на конкурса.
(2) Молбата и документите по ал.1 се изпращат по команден ред до съответния командир или началник, отговорен за организацията и провеждането на конкурса.
Чл.14. (1) За провеждане на конкурс длъжностното лице, обявило конкурса, назначава комисия за допускане до участие и комисия за провеждане на конкурса.
(2) Комисията за допускане до участие в конкурс:
1. извършва проверка на подадените документи;
2. допуска до конкурс кандидатите, които отговарят на условията на конкурса;
3. връща документите на кандидатите, които не са допуснати до участие в конкурса.
(3) Комисията за провеждане на конкурса:
1. провежда конкурса по обявения начин;
2. изготвя протокол, в който класира кандидатите според показаните от тях резултати;
3. писмено уведомява кандидатите за резултатите от класирането и връща документите на некласираните за назначаване кандидати.
(4) Некласираните за назначаване кандидати имат право на жалба пред длъжностното лице, обявило конкурса, в 7-дневен срок от уведомяването по ал.3, т.3. Длъжностното лице следва да се произнесе в 14-дневен срок. Решението му е окончателно.
(5) Комисията изпраща протокола по ал.3, т.2 по команден ред на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство или на упълномощени от тях длъжностни лица с предложение за подписване на договор за кадрова военна служба с гражданина, класиран на първо място.
(6) Министърът на отбраната или ръководителят на другото ведомство или упълномощените от тях длъжностни лица отказват подписването на договор за кадрова военна служба, ако гражданинът не отговаря на изискванията на чл.116 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или е нарушена процедурата за провеждане на конкурса. Отказът следва да бъде мотивиран.
Чл.15. (1) Договорът за кадрова военна служба се сключва в писмена форма в два екземпляра. Първият екземпляр от договора се прилага към служебното дело на кадровия военнослужещ, а вторият му се връчва срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване, ако договорът не е секретен.
(2) При сключването на договора за кадрова военна служба командирът (началникът) запознава гражданина със задълженията, които произтичат от заеманата длъжност, установени в длъжностната характеристика, и изисква от него да попълни декларация, че не са налице обстоятелствата по чл.205 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Чл.16. (1) (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) С договора за кадрова военна служба се определят срокът на службата, в който се включва и срокът на обучение, и отговорностите при неизпълнение на договора.
(2) С договора за кадрова военна служба могат да се уговарят и други условия, свързани с правата и задълженията на страните, както и условия, свързани с изискванията за заемане на длъжността, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, като:
1. мястото на обучението;
2. срока за приемане на кадрова военна служба;
3. максималния срок за престояване в поделения с утежнени условия;
4. условията и реда за повишаване на професионалната квалификация на кадровия военнослужещ;
5. условията за продължаване срока на договора;
6. прекратяване на договора за кадрова военна служба поради слаб успех при обучение във военно училище или непридобиване на необходимата военна квалификация за срока на обучение на лица, завършили граждански учебни заведения;
7. условията, уточняващи статута по време на обучението.
Чл.17. (1) (доп.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) Приетите във висшите военни училища за нуждите на въоръжените сили сключват договор за кадрова военна служба, в чийто срок се включва и срокът за обучение.
(2) Срокът за изпълнение на кадрова военна служба след завършване на училището е 10 години.
(3) В случаите, когато гражданинът по ал.1 не е навършил пълнолетие, се сключва договор за обучение между гражданина със съгласието на неговите родители или попечители, от една страна, и упълномощеното от министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство длъжностно лице, от друга страна. При навършване на пълнолетие с гражданина се сключва договор за кадрова военна служба.
Чл.18. (1) Обучението във военните училища се финансира от държавата при условия и по ред, определени в закон.
(2) За срока на обучение гражданинът, сключил договор за кадрова военна служба, е със статут на обучаващ се и се подготвя за изпълнение на кадровата военна служба.
(3) Срокът за обучение на курсантите, с изключение на срока по чл.120, ал.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, не се зачита за трудов стаж.
Чл.19. (1) Срокът на първия договор за кадрова военна служба с лице, завършило гражданско училище, е:
1. за офицерите - не по-малко от 7 години;
2. за сержантите или старшините - не по-малко от 5 години;
3. за войниците (за Военноморските сили - матросите) - не по-малко от 3 години.
(2) В срока по ал.1 ce включва и срокът на обучение за придобиване или повишаване на военната квалификация на лицата.
(3) В срока на обучение лицето ползва всички права на кадрови военнослужещ.
(4) Обучението приключва с изпит за проверка на придобитата военна квалификация на лицето. Ако лицето не издържи изпита, договорът за кадрова военна служба не поражда правно действие в частта му за изпълнение на кадровата военна служба. В тези случаи договорът за кадрова военна служба се прекратява на основание чл.128, т.8 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл.20. (1) След подписването на договора за кадрова военна служба лицата се приемат на кадрова военна служба и се назначават на първа длъжност със заповед на министъра на отбраната, ръководителя на другото ведомство или на упълномощени от тях длъжностни лица.
(2) Със заповедта за приемане на кадрова военна служба и назначаването на първа длъжност се присвоява или обявява военното звание на кадровия военнослужещ, като:
1. гражданите, притежаващи военно звание по резерва, съответстващо на длъжността по щата, се приемат на кадрова военна служба с това военно звание;
2. на гражданите, които не притежават съответстващото на длъжността по щата военно звание, се присвоява военно звание "редник", "младши сержант" (а за Военноморските сили - "матрос", "старшина II степен") или "лейтенант";
3. ако длъжността изисква по-високо от притежаваното от гражданина военно звание по резерва, той се повишава в следващото по степен военно звание;
4. в случаите по чл.8, ал.3 на лицето се присвоява военното звание, изискващо се за длъжността по щата.
Чл.21. (1) (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) Министърът на отбраната приема офицери на кадрова военна служба във въоръжените сили, присвоява им първо офицерско звание и ги назначава на първа длъжност по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия.
(2) Упълномощените от министъра на отбраната длъжностни лица приемат на кадрова военна служба сержанти (за Военноморските сили старшини) и войници (за Военноморските сили матроси) и присвояват съответното първо военно звание или обявяват военното звание по резерва.
Чл.22. Директорът на Националната разузнавателна служба и началникът на Националната служба за охрана приемат офицери, сержанти и войници на кадрова военна служба и присвояват съответното първо военно звание.
Чл.23. (1) Министърът на отбраната приема офицери на кадрова военна служба във военните съдилища и във военните прокуратури по решение на Висшия съдебен съвет, представено, както следва:
1. за военните прокурори и военните следователи - от ръководителя на съответната военна прокуратура;
2. за военните съдии - от председателя на съответния военен съд.
(2) С приемането на кадрова военна служба министърът на отбраната присвоява на военните съдии, прокурори и следователи съответното военно звание.
(3) Ръководителите на военните съдилища и военните прокуратури приемат сержанти и войници на кадрова военна служба и присвояват съответното военно звание.
Чл.24. (1) Приетите за обучение във висшите военни училища за нуждите на въоръжените сили са курсанти.
(2) Гражданин, спечелил конкурс за назначаване на вакантна длъжност, се назначава на съответната длъжност по щата с военно звание не по-високо от изискващото се по щата за съответната длъжност.
(3) При постъпване на войник на кадрова военна служба се присвоява първо военно звание "редник" (за Военноморските сили - "матрос") или военното звание, което лицето има по резерва, но не по-високо от изискващото се по щата за съответната длъжност.
Чл.25. Офицерите и сержантите, освободени от служба в Министерството на вътрешните работи, могат да се приемат на кадрова военна служба при условията на чл.116 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и им се присвоява военно звание, съответстващо на притежаваното звание по Закона за Министерството на вътрешните работи, но не по-високо от изискващото се за длъжността по щата на Министерството на отбраната или на другото ведомство.
Чл.26. (1) На успешно завършилите първи курс във висшите военни училища се присвоява първото сержантско военно звание (за Военноморските сили - старшинско) и те се повишават в следващото военно звание след успешно завършване на всяка следваща учебна година със заповед на началника на военното училище.
(2) На завършилите висшите военни училища с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" и сключили договор за кадрова военна служба се присвоява първо офицерско звание "лейтенант".
(3) На курсантите, които не са издържали държавните изпити или не са защитили дипломните си работи в срока на редовното обучение, се присвоява военно звание "офицерски кандидат", ако не го притежават. След успешно полагане на държавните изпити или след защитата на дипломната работа те се повишават във военно звание "лейтенант".
Чл.27. (1) Приетите на кадрова военна служба войници (за Военноморските сили - матроси) се назначават на първа войнишка степен "войник (за Военноморските сили - матрос) трета степен".
(2) (доп.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) В случаите, когато кадровите войници имат военно звание "ефрейтор" (за Военноморските сили - матрос) от резерва, те се назначават на степен "войник (за Военноморските сили - старши матрос) втора степен" след завършване на съответния квалификационен курс.
Чл.28. Приетите на кадрова военна служба сержанти (за Военноморските сили - старшини) от резерва се назначават на длъжността, за която са спечелили конкурс, и се изпращат на курс за придобиване на необходимата квалификация или за повишаване на квалификацията.
Чл.29. (1) (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) На випускниците на военните училища, подготвяни за нуждите на въоръжените сили, се предлагат за избор обявените вакантни длъжности във въоръжените сили.
(2) Условията и редът за избор на вакантните длъжности се определят с акт на министъра на отбраната за оценка и класиране на випускниците на военните училища.
(3) Със заповедта на министъра на отбраната или на ръководителя на друго ведомство за присвояване на първо офицерско звание "лейтенант" випускниците на висшите военни училища се назначават и на първа офицерска длъжност.
(4) Назначените на длъжност випускници на военните училища могат да бъдат преназначавани на нова длъжност след изтичане на една година.
(5) Курсантите, които не са издържали държавните изпити или не са защитили дипломните си работи на редовната и поправителната сесия, се назначават на сержантска (мичманска) длъжност, изискваща сержантско (за Военноморските сили - старшинско) военно звание. След успешно полагане на държавните изпити или след защитата на дипломната работа те се назначават на офицерска длъжност в съответствие с присвоеното им военно звание.
(6) На випускниците на висшите военни училища, съпругите (съпрузите) на които са кадрови военнослужещи, се предлагат за избор вакантни длъжности в гарнизоните, в които служат техните съпруги (съпрузи), ако това е възможно.
Чл.30. (1) Договорът за кадрова военна служба с лицата, завършили граждански училища, влиза в сила от датата на заповедта за приемането им на кадрова военна служба, за присвояването на съответното военно звание и назначаването на длъжност.
(2) Договорът за кадрова военна служба с лицата, приети за обучение във военните училища, влиза в сила от датата на заповедта за зачисляване във военното училище.
(3) Договорът за обучение във военните училища с приетите лица, ненавършили пълнолетие, влиза в сила от датата на заповедта за зачисляване във военното училище.
Чл.31. (1) Лицата, приети на кадрова военна служба, са длъжни да се явят на мястото на назначението в 10-дневен срок от уведомяването им за издаване на заповедта за назначаване на длъжност, освен ако в договора е определен друг срок, който не може да бъде по-дълъг от 2 месеца.
(2) Изпълнението на договора за кадрова военна служба започва с отдаване на заповед на командира (началника) на поделението, с която се обявява явяването на кадровия военнослужещ на мястото на назначението. Заповедта се отдава в деня на явяването.
(3) За кадровите военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана изпълнението на договора за кадрова военна служба започва с подписването на акта за встъпване в длъжност.
Чл.32. (1) На випускниците на висшите военни училища се предлагат длъжности в съответствие с военоотчетната специалност, за която са обучавани.
(2) Ако на випускник на висшето военно училище не може да бъде предложена длъжност с военноотчетната специалност, за която е обучаван:
1. предлага му се длъжност с различна военноотчетна специалност и му се осигурява курс за преквалификация;
2. писменият отказ на випусника да заеме длъжността с различна военноотчетна специалност от тази, за която е обучаван, се счита за предложение за прекратяване на договора за кадрова военна служба по чл.128, т.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
3. при прекратяване на договора за кадрова военна служба в случаите по т.2 випускникът не дължи обезщетение по чл.300 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл.33. (1) (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) Длъжности за кадрови военнослужещи могат да се създават във въоръжените сили, военните съдилища и военните прокуратури.
(2) Структурите по ал.1 ce конкретизират с щатове. В щата задължително се посочват:
1. наименованието на длъжността;
2. (нова,ДВ,бр.33 от 2003 г.) необходимото разрешение за достъп до класифицирана информация със съответното ниво на класификация;
3. (пред.т.2,ДВ,бр.33 от 2003 г.) минималното и пределното или съответстващото военно звание;
4. (пред. т.3,ДВ,бр.33 от 2003 г.) изискванията за минимално образование или образователно-квалификационна степен;
5. (пред. т.4,ДВ,бр.33 от 2003 г.) квалификация;
6. (пред. т.5,ДВ,бр.33 от 2003 г.) военноотчетна специалност;
7. (пред. т.6,ДВ,бр.33 от 2003 г.) шифрите за военно звание и длъжност;
8. (пред. т.7,ДВ,бр.33 от 2003 г.) видът на щатното оръжие.
(3) В длъжностните характеристики се отразяват допълнителните изисквания за заемане на длъжността.
(4) С акт на министъра на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб или с акт на ръководителя на друго ведомство се определят длъжностите за изпълнение на кадрова военна служба от жени.
Чл.34. (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) Длъжностите за кадрови военнослужещи са:
1. за офицери;
2. за сержанти (за Военноморските сили - старшини);
3. за войници (за Военноморските сили - матроси).
Чл.35. (отм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.)
Чл.36. (отм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.)
Чл.37. (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.)
(1) Министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия определя длъжностите в обхвата на едно военно звание за Българската армия, с изключение на висшите военни звания.
(2) Министърът на отбраната определя длъжностите в обхвата на едно военно звание за Министерството на отбраната и подчинените му структури, с изключение на висшите военни звания.
Чл.38. (1) (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г., бр.33 от 2003 г.) Необходимите минимални образование, специалност и военна квалификация за офицери и сержанти (за Военноморските сили - старшини) на кадрова военна служба за заемане на длъжности във въоръжените сили са:
1. за длъжности, изискващи военно звание "младши сержант" (за Военноморските сили - "старшина втора степен") и "сержант" (за Военноморските сили - "старшина първа степен") - средно образование и военна квалификация;
2. за длъжности, изискващи по-високо сержантско (за Военноморските сили старшинско) звание - освен изискващото се по т. 1 и курс за съответната длъжност;
3. за длъжности, изискващи младши офицерски звания - висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър", специалност съгласно длъжностната характеристика и курс за военна квалификация по съответната специалност или длъжност;
4. за длъжности, изискващи старши офицерски звания, с изключение командир на бригада:
а) майор и капитан III ранг - висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър" и завършена военна академия или курс за съответната длъжност;
б) подполковник, полковник и капитан II ранг, капитан I ранг - висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър" и завършена военна академия или академичен курс със статут, приравнен на военна академия;
5. за длъжност командир на бригада и за длъжности, изискващи висши офицерски звания - висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър", военна академия и генералщабна академия или генералщабен курс или курс със статут, приравнен на генералщабна академия (генералщабен курс).
(2) (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) За длъжности за кадрови военнослужещи, за заемането на които не се изисква образование и квалификация, придобити във военно училище, необходимите минимални образование, специалност и квалификация се определят в акта на министъра на отбраната по чл.37.
(3) (отм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.)
(4) (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) Необходимите образование и квалификация за длъжности за кадрови военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана се определят с акт на техните ръководители.
Чл.39. (1) Военноотчетните специалности се определят със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия.
(2) Военноотчетната специалност се придобива:
1. от завършилите военни училища - по време на обучението или след завършване на квалификационен курс;
2. от завършилите граждански училища - след преминаване на задължителния курс за длъжността или след завършване на квалификационен курс.
Чл.40. (1) Кадровите военнослужещи се повишават във военно звание последователно.
(2) (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) Кадровите военнослужещи се повишават в следващо военно звание, ако са налице изискванията на чл. 46 и са атестирани в първа атестационна група.
(3) Кадровите военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана се повишават в следващо военно звание от ръководителите им по определен от тях ред.
Чл.41. Военни звания за Военноморските сили се присвояват:
1. на офицерите при завършване на:
а) висши военноморски училища в страната или в чужбина, чието образование може да се легализира по държавните изисквания;
б) Центъра за подготовка на офицери от резерва към Висшето военноморско училище и придобиване на военноморска военноотчетна специалност;
в) военноморска академия в страната или в чужбина;
2. на старшините и матросите:
а) след завършване на курс по военноморска специалност или придобиване на военноморска квалификация;
б) при условие че са служили наборна военна служба във Военноморските сили и са придобили военноморска военноотчетна специалност.
Чл.42. (1) Президентът на Република България назначава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява офицерите с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Указът на президента се приподписва от министър-председателя.
(2) (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) За назначаване на висшия команден състав във въоръжените сили внася доклада в Министерския съвет след разглеждане в Съвета по отбрана.
(3) За назначаване на висшия команден състав на другите ведомства докладът е на съответния ръководител, придружен с писмено становище на министъра на отбраната.
(4) (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) Редът за изпълнение на указа по ал.1 се определя със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Чл.43. Офицерите, с изключение на тези от висшия команден състав, се повишават във военно звание със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство или на упълномощени от тях лица.
Чл.44. (1) Кадровите военнослужещи от военните съдилища и военните прокуратури се повишават и понижават във военно звание от министъра на отбраната, както следва:
1. военните съдии - по предложение на председателите на съответните военни съдилища;
2. председателите на военните съдилища - по предложение на председателя на Военно-апелативния съд;
3. военните прокурори и следователи - по предложение на военно-апелативния прокурор;
4. председателя на Военно-апелативния съд и военно-апелативния прокурор - по предложение на председателя на Върховния касационен съд, съответно на главния прокурор.
(2) Предложение за повишаване във висше военно звание на кадровите военнослужещи от военните съдилища и военните прокуратури могат да правят председателят на Върховния касационен съд, съответно главният прокурор.
Чл.45. Сержантите (за Военноморските сили - старшините), както и кадровите войници (за Военноморските сили - матроси) се повишават във военно звание със заповед на длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната или от ръководителя на друго ведомство.
Чл.46. (1) Минималният срок за престояване във военно звание е:
1. "младши лейтенант" - 1 година;
2. "лейтенант" - 2 години;
3. (доп.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) за всички останали звания до полковник включително- 3 години.
4. (нова,ДВ,бр.61 от 2002 г.) за висшите офицерски звания-1 година.
(2) За престояване във военно звание "офицерски кандидат" няма минимален срок.
Чл.47. Максималният срок за престояване на кадровите военнослужещи във военно звание е:
1. за войниците и сержантите (за Военноморските сили - матросите и старшините) - до назначаване на длъжност, изискваща по-високо военно звание, до изтичане на срока на договора или до навършване на пределна възраст;
2. за офицерските кандидати - до изтичане на срока на договора или до навършване на пределна възраст;
3. за младшите лейтенанти - 2 години;
4. за останалите офицерски звания - до назначаване на длъжност, изискваща по-високо военно звание, до изтичане на срока на договора или до навършване на пределна възраст.
Чл.48. (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) Предложенията за повишаване във военно звание се изготвят от непосредствените командири (началници) въз основа на решение на комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи и се изпращат по команден ред до длъжностните лица по чл.42, 43 и 45.
Чл.49. (1) Офицерите и сержантите (за Военноморските сили - старшините) се назначават на длъжност, изискваща по-високо военно звание, след завършване на квалификационен курс за съответната длъжност, ако длъжността изисква това.
(2) Офицерите и сержантите (за Военноморските сили - старшините) се назначават на друга длъжност в обхвата на военното звание, което притежават, след завършване на квалификационен курс, ако длъжността изисква това.
Чл.50. (1) Кадровите военнослужещи се назначават на длъжност:
1. по време на годишното разместване:
а) при организационно-щатни промени - след извършване на подбор;
б) по регистъра на вакантните длъжности;
в) по предложение на командирите (началниците) и по решение на комисиите за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи - за незаети длъжности по регистъра или след извършване на подбор;
2. през цялата година - на вакантна длъжност при:
а) прекратяване на договора за кадрова военна служба на титуляря;
б) завършване на обучение;
в) освобождаване от длъжност извън територията на страната;
г) спечелване на конкурс по Закона за научните степени и научните звания;
д) постъпило предложение от командирите (началниците).
(2) Випускниците на военните академии и училища у нас и в чужбина се назначават на вакантни длъжности във въоръжените сили.
(3) Организацията по разместването на кадровите военнослужещи се определя със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство.
Чл.51. (1) Кадровите военнослужещи се назначават на следваща длъжност при:
1. повишаване в длъжност;
2. назначаване на равна длъжност;
3. понижаване в длъжност.
(2) Назначаването на длъжност, която изисква по-високо военно звание, се извършва:
1. за офицерите, при назначаване на длъжности, изискващи висше военно звание - от президента на Република България;
2. за офицерите, с изключение на тези по т.1 - от министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство или от упълномощени от тях длъжностни лица;
3. за сержантите (за Военноморските сили - старшините) и войниците (за Военноморските сили - матросите) - от длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство.
(3) Назначаването на длъжности, съответстващи на притежаваното военно звание, с изключение на тези по ал.2, т.1, се извършва от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство или от длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство да назначават на съответната длъжност.
Чл.52. Указът на президента на Република България или заповедта на длъжностните лица по чл.42, 43 и 45 за назначаване на друга длъжност са основание за освобождаване на кадровите военнослужещи от заеманата длъжност.
Чл.53. Кадровите военнослужещи се назначават на по-ниска длъжност в обхвата на притежаваното от тях военно звание:
1. при организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация;
2. в случаите по чл.68;
3. по подаден рапорт от кадровия военнослужещ.
Чл.54. (1) Разместването на кадровите военнослужещи се извършва, като се отчита принципът за ротация на кадрите.
(2) (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) Ротацията на кадрите е принцип за преминаване на кадровите военнослужещи през длъжности в обхвата на притежаваното военно звание.
(3) Целта на ротацията е придобиване на опит за изпълнение на различни длъжности в обхвата на притежаваното военно звание преди назначаване на по-висока длъжност.
(4) Прогнозата за длъжностно развитие и повишаване на квалификацията на кадровия военнослужещ се изготвя при отчитане на принципа за ротация на кадрите.
Чл.55. При изготвяне на прогнозата за длъжностно развитие на кадрите се отчитат:
1. продължителността на службата в различните категории гарнизони;
2. степента на попълнение на поделението с личен състав;
3. характерът на изпълняваните длъжности;
4. броят на гарнизоните, в които е служил кадровият военнослужещ;
5. притежаваната квалификация и възможностите за повишаване на квалификацията или за придобиване на нова квалификация.
Чл.56. (1) Категориите на гарнизоните спрямо местоположението им от областния център са:
1. малки и отдалечени;
2. малки, неотдалечени;
3. големи и отдалечени;
4. големи, неотдалечени.
(2) Категорията на гарнизоните се определя ежегодно със заповед на началника на Генералния щаб на Българската армия.
Чл.57. (1) Степените на попълнение на поделенията с личен състав са:
1. поделение категория "А";
2. поделение категория "Б";
3. поделение категория "В";
4. поделение категория "Г".
(2) Степента на фактическо попълнение на поделенията в отделните категории се определя със заповед на началника на Генералния щаб на Българската армия.
Чл.58. (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.)
(1) Минималният срок за престояване на длъжност от кадровите военнослужещи е една година.
(2) При назначаване на длъжности в научно-преподавателските и научноизследователските звена се прилагат и изискванията за стаж на предходна длъжност съгласно Закона за научните степени и научните звания и правилника за прилагането му.
Чл.59. (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) Максималният срок за престояване на длъжност от кадровите военнослужещи е до изтичане на уговорения срок на договора за кадрова военна служба или до навършване на пределна възраст за притежаваното военно звание.
Чл.60. След изтичането на мандата на кадровите военнослужещи, назначени на изборни длъжности по Закона за висшето образование, те се назначават на длъжността, която са заемали до избора, като им се запазва притежаваното военно звание.
Чл.61. (отм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.)
Чл.62. (1) (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) Кадровият орган на министъра на отбраната изготвя Регистър на вакантните длъжностни във въоръжените сили.
(2) Отделно от Регистъра на вакантните длъжности се изготвят списъци на длъжностите, определени за заемане от випускниците на военните училища у нас и в чужбина.
(3) Сроковете за изготвяне, актуализиране и изпращане на Регистъра на вакантните длъжности до поделенията се определят в годишната заповед за разместване на кадровите военнослужещи.
(4) Командирът (началникът) на поделението запознава кадровите военнослужещи с Регистъра на вакантните длъжности.
(5) Регистърът на вакантните длъжности в служба "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване" и в служба "Военна информация" не подлежи на обявяване с другите вакантни длъжности в Министерството на отбраната.
Чл.63. (1) Редът за подаване на рапорти за назначаване на длъжност от кадровите военнослужещи е следният:
1. кадровият военнослужещ подава рапорт до командира (началника) на поделението, в което служи; рапортът се завежда в деловодството на поделението;
2. командирът (началникът) на поделението отразява становището си на рапорта и го изпраща по команден ред заедно с копие или заверен препис от документите по атестиране, прогнозата и кадрова справка до комисията за разглеждане на служебното положение за длъжността, за която кандидатства;
3. всяка командна инстанция отразява своето мнение на гърба на рапорта или на отделен лист, който се завежда към рапорта, без да спира движението на рапорта;
4. право да слага резолюция на текстуалната страница на рапорта има само длъжностното лице, в чиито правомощия е решаването на поставения в рапорта въпрос;
5. ако кадровият военнослужещ е посочил в рапорта си няколко длъжности, командирът (началникът) на поделението изпраща оригиналните документи до най-старшата инстанция, посочена в рапорта, а на всяка следваща инстанция, посочена в рапорта, изпраща копие от рапорта и документите към него.
(2) В рапорта кадровият военнослужещ посочва длъжностите от Регистъра на вакантните длъжности, за които кандидатства, но не повече от 3.
(3) Не се дава ход на рапорта, ако кадровият военнослужещ не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, посочени в Регистъра за вакантните длъжности.
(4) (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) Служба "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване" открива процедура по проучване за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация със съответното ниво на класификация след писмено искане от длъжностното лице, предлагащо назначението, по реда на Закона за защита на класифицираната информация и подзаконовите актове по прилагането му.
Чл.64. (1) Рапортите на офицерите и сержантите (за Военноморските сили - старшините), които желаят да бъдат назначени на длъжност извън Министерството на отбраната, се изпращат за разглеждане до съответния ръководител на друго ведомство след съгласието на министъра на отбраната.
(2) При съгласие на съответния ръководител на друго ведомство рапортът се изпраща по низходящ команден ред до командира или началника на поделението за включване в плана за разместване.
(3) По време на годишното разместване на кадровите военнослужещи министърът на отбраната отдава заповед за освобождаване от заеманата длъжност и даването им в разпореждане на съответния ръководител на другото ведомство.
(4) Рапортите на кадровите военнослужещи, които желаят да бъдат назначени на длъжност в Министерството на отбраната от други ведомства, се изпращат за разглеждане в Министерството на отбраната.
(5) При съгласие на министъра на отбраната ръководителят на другото ведомство отдава заповед за освобождаването им от заеманата длъжност и даването в разпореждане на министъра на отбраната.
(6) Министърът на отбраната или ръководителят на другото ведомство взема в свое разпореждане по специален щат дадения в негово разпореждане кадрови военнослужещ, считано от датата на освобождаване от старата длъжност, до назначаване на новата длъжност.
Чл.65. (1) (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г., бр.33 от 2003 г.) Офицерите, сержантите и войниците (за Военноморските сили - старшините и матросите) на кадрова военна служба могат да бъдат назначавани да заместват съответно друг офицер, сержант или войник на определена длъжност по предложение на непосредствения командир (началник). За срока на заместването заместникът ползва правата на длъжността, с изключение на възнаграждението. Срокът на заместването е равен на срока на отсъствие на титуляря.
(2) Заповедта, с която се назначава кадрови военнослужещ да замества титуляр, се издава от непосредствения командир (началник) на титуляря, имащ право да отдава заповеди.
Чл.66. (1) (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) На вакантна длъжност може да се назначи еднократно като временно изпълняващ длъжността кадрови военнослужещ, без той да се освобождава от заеманата длъжност. За срока на изпълнението на задълженията на вакантната длъжност кадровият военнослужещ ползва нейните права, с изключение на възнаграждението.
(2) Заповедта по ал.1 се издава от длъжностното лице, което има право да назначава на тази длъжност за срок до назначаване на титуляр, но не по-късно от датата на годишното разместване.
(3) Вакантната длъжност се обявява в Регистъра на вакантните длъжности.
(4) В случай че вакантната длъжност изисква по-високо военно звание, то не се присвоява.
Чл.66а. (нов,ДВ,бр.61 от 2002 г.) За срока на заместването или изпълнението на задълженията на вакантната длъжност кадровият военнослужещ има право на допълнително възнаграждение за заместване или съвместяване на длъжности по ред и в размери, определени от министъра на отбраната.
Чл.67. (1) На конкурсни и изборни длъжности във военните училища, военнонаучните организации и изследователските звена се назначават кадрови военнослужещи при условията и по реда, определени в Закона за висшето образование, Закона за научните степени и научните звания и в актовете за създаване на висшите училища.
(2) Випускниците на военните училища могат да кандидатстват за длъжности по ал.1 и за други длъжности във военните училища след прослужване на 5 години във въоръжените сили.
Чл.68. (1) На кадровите военнослужещи, получили трайни професионални заболявания или травми с трайни последици при или по повод на изпълнение на военната служба, установени от Централната военномедицинска комисия, вследствие на което не могат да изпълняват служебните си задължения, задължително им се предлагат други подходящи длъжности.
(2) Кадровите военнослужещи жени, които са бременни или кърмачки и изпълняват неподходяща за състоянието си работа, се преместват на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия по предписание на здравните органи. До изпълнение на предписанието те се освобождават от задължението да изпълняват неподходящата за състоянието им работа, а работодателят им изплаща обезщетение в размер на получаваното брутно възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаване на предписанието.
(3) Кадровите военнослужещи жени могат да откажат правата си по ал.2 с писмена декларация.
(4) Кадровите военнослужещи се назначават на длъжността по ал.1 и 2 след подписването на допълнително споразумение.
(5) В случаите по ал.1 и 2, когато на новата длъжност кадровите военнослужещи получават по-ниско възнаграждение, те получават обезщетение към заплатата, равняващо се на разликата във възнаграждението между старата и новата длъжност до придобиване право на пенсия, а за кадровите военнослужещи по ал.2 - до отпадане на основанието за това.
(6) Условията и редът за установяване на професионалните заболявания и травми с трайни последици, получени при или по повод на военната служба, както и списъкът на подходящите длъжности, които могат да заемат лицата по ал.1, се определят с акт на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
(7) Министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия съгласувано с началника на Военномедицинската академия определя ежегодно длъжности и работни места за кадрови военнослужещи, подходящи за заемане от бременни жени и кърмачки.
Чл.69. (1) Когато спрямо кадрови военнослужещ бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест командирът (началникът) го отстранява временно от длъжност. Заповедта на командира (началника) не подлежи на обжалване.
(2) Когато взетата мярка за неотклонение е по-лека от посочените в ал.1 и е за умишлено престъпление от общ характер, свързано със службата, и има данни, от които може да се направи извод, че военнослужещият, възползвайки се от служебното си положение, ще създаде пречки за обективното, всестранното и пълно разследване и ще затрудни разкриването на обективната истина, командирът (началникът) прави мотивирано искане до компетентния съд за временното отстраняване на военнослужещия от длъжност.
(3) Отстраняването от длъжност се извършва със заповед на началника въз основа на влязлото в сила определение на съда.
(4) Със заповедта по ал.3 се назначава комисия за сдаване на длъжността. Когато присъствието на отстранения от длъжност кадрови военнослужещ е невъзможно, в комисията се включва посочено от него лице.
(5) За срока на отстраняване от длъжност спира действието на сключения договор и се изземват служебната карта и зачисленото оръжие на кадровия военнослужещ.
(6) Действието на договора за кадрова военна служба се възобновява от датата на отстраняването в следните случаи:
1. когато досъдебното производство бъде прекратено;
2. когато наказателното производство приключи с оправдателна присъда спрямо кадровия военнослужещ;
3. когато кадровият военнослужещ бъде осъден за престъпление, което не е умишлено от общ характер;
4. когато по реда на чл.154, ал.5 от Наказателно-процесуалния кодекс бъде отменено отстраняването от длъжност на кадровия военнослужещ.
(7) Когато отстраненото от длъжност лице бъде осъдено на наказание, което води до освобождаване от кадрова служба, то се освобождава от деня на отстраняването му от длъжност.
Чл.70. (1) Командирът или началникът може да отстрани временно от служба кадрови военнослужещ, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, или след употреба на алкохол или друго силно упойващо или психотропно вещество.
(2) Състоянието по ал.1 се установява със заключение на медицинските органи при оспорване на отстраняването.
(3) Отстраняването от служба по ал.1 може да се обжалва в 3-дневен срок пред командира (началника), разпоредил отстраняването.
(4) Отстраняването от служба се извършва с писмена заповед на командира или началника в момента на установяване състоянието на кадровия военнослужещ, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения.
(5) Срокът за отстраняване от служба по ал. 1 може да бъде до 3 дни.
(6) Кадровият военнослужещ не получава възнаграждение за времето, през което е отстранен от служба на законно основание.
Чл.71. (1) Кадрови военнослужещи жени, които са бременни или майки на дете до 3 години, не могат да бъдат командировани освен с тяхно писмено съгласие.
(2) Правата на майката по ал.1 могат да се ползват от самотните бащи - кадрови военнослужещи, и от бащата - кадрови военнослужещ, когато майката не е в състояние да се ползва от тях.

Чл.72. (1) Обучението на кадровите военнослужещи се извършва във военни и граждански академии и училища в страната и в чужбина.
(2) Обучението и професионалната подготовка във военните академии и висшите военни училища, създадени по установения в страната ред, се осъществява при спазване на държавните изисквания за придобиване на висше образование с образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър".
(3) Придобиването и повишаването на квалификацията и на професионалната подготовка на кадровите военнослужещи се извършват във военни и граждански академии и училища и в учебни центрове.
Чл.73. (1) Кадровите военнослужещи, завършили граждански училища, задължително преминават курс за придобиване и повишаване на военната им квалификация. Курсът е с продължителност до 6 месеца и трябва да съответства на военноотчетната специалност съгласно изискванията на договора за кадрова военна служба и определените по щата длъжности.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато това е предвидено в специален закон.
Чл.74. (1) (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) Кадровите военнослужещи имат право с разрешение на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство да кандидатстват и да се обучават във военни и граждански академии и училища в страната и в чужбина, както и в учебни центрове.
(2) (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) Кадровите военнослужещи, могат да се обучават във:
1. редовна форма на обучение - във военни училища и академии в страната и в чужбина и в учебни центрове;
2. задочна и дистанционна форма на обучение - във военни и граждански академии и училища в страната.
(3) Рапорт за разрешаване на обучението се подава по команден ред до министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство, придружен с обосновано становище за необходимостта от обучението. Основание за разрешението е нуждата от специалисти в съответната област за Министерството на отбраната или другото ведомство.
(4) (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) Право по ал.1 ползват кадровите военнослужещи, атестирани в първа и втора група за професионално съответствие.
(5) Приетите за обучение по ал.1 подписват допълнително споразумение с министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство или с упълномощените от тях лица. В допълнителното споразумение се определят:
1. (отм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.)
2. продължителността на срока за удължаване на договора за кадрова военна служба след успешното завършване на обучението, който е, както следва:
а) при завършване на военна академия или приравнено на нея учебно заведение - 5 години;
б) при завършване на обучение за придобиване на образователна и научна степен "доктор" - 5 години;
в) при завършване на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" - 4 години;
г) при завършване на обучение с продължителност от една до три години - 4 години;
д) при завършване на обучение с продължителност от шест месеца до една година - 3 години;
е) при завършване на обучение с продължителност от три до шест месеца - 2 години.
Чл.75. (1) След прослужване на 3 години кадрова военна служба войниците (за Военноморските сили - матросите) могат да кандидатстват за обучение в центрове за подготовка на сержанти (за Военноморските сили - старшини).
(2) (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) След прослужване на 3 години кадрова военна служба войниците (за Военноморските сили - матросите) могат да кандидатстват за стипендианти на Министерството на отбраната за обучение във висши военни и граждански училища.
(3) Условията и редът за прилагането на ал.1 и 2 се определят с акт на министъра на отбраната.
Чл.76. (1) (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) Кадровите военнослужещи могат да се обучават във военни академии и военни училища на други държави при условия и по ред, определени от министъра на отбраната в съответствие със споразуменията за военно сътрудничество в областта на обучението.
(2) Придобитото образование в чуждестранни висши военни училища се признава при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(3) Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство със своя заповед приравняват квалификацията на кадровия военнослужещ по ал. 1 към квалификацията, която се получава във военните училища в страната.
Чл.77. (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.)
(1) Офицерите на кадрова военна служба могат да кандидатстват за обучение във военна академия, ако притежават военно звание „капитан" ("капитан-лейтенант"), в което са престояли не по-малко от 2 години, или по-високо военно звание и са атестирани в първа атестационна група.
(2) Офицери на кадрова военна служба могат да се обучават в генералщабен курс (академия), при условие че притежават военно звание "подполковник" ("капитан II ранг"), в което са престояли не по-малко от 3 години, или военно звание "полковник" ("капитан I ранг") и са атестирани в първа атестационна група.
(3) Изискванията по ал.1 и 2 следва да са налице към момента на започване на обучението.
(4) Офицери на кадрова военна служба могат да кандидатстват за обучение във военна академия не по-късно от навършване на 36-годишна възраст за редовна форма на обучение и 43-годишна възраст за задочна форма на обучение, а в генералщабен курс (академия) - не по-късно от навършване на 48-годишна възраст. Възрастта за кандидатстване за обучение във военна академия и в генералщабен курс (академия) се определя към 31 декември в годината на кандидатстване.
(5) Офицери на кадрова военна служба с висше медицинско образование могат да кандидатстват за придобиване на медицинска специалност най-рано 2 години след сключването на договора за кадрова военна служба.
Чл.78. Условията и редът за кандидатстване и приемане за обучение във военните училища се определят ежегодно с наредби на министъра на отбраната.
Чл.79. (1) Кадровите военнослужещи, на които е разрешено по установения в чл.74 ред да кандидатстват за обучение по специалността "Право" и които са се дипломирали и са определени за назначаване на длъжности, изискващи юридическа правоспособност, се назначават в щат от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство и от министъра на правосъдието за преминаване на стаж като "съдебен кандидат".
(2) За времето на стажа кадровите военнослужещи по ал.1 получават основно месечно възнаграждение за последната заемана от тях длъжност.
Чл.80. Кандидатстването, обучението и придобиването на образователна и научна степен "доктор" се извършват при условията и по реда, определени в Закона за научните степени и научните звания и в Закона за висшето образование, след разрешение на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Чл.81. (1) Кадровите военнослужещи могат да се обучават в квалификационни курсове за придобиване на други специални знания и умения, необходими за изпълнение на функционалните им задължения.
(2) Условията, редът и продължителността на обучение в квалификационните курсове се определят с наредба на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство. Завършването на квалификационните курсове се удостоверява със съответен документ съгласно наредбата.
Чл.82. Правата и задълженията на обучаващите се и организацията на обучението във военните училища се определят с правилниците за устройството и дейността на военните училища.
Чл.83. (1) Курсантите се освобождават от военните училища и договорът за кадрова военна служба с тях се прекратява при условия и по ред, определени в правилниците за устройството и дейността на училищата и в сключените договори.
(2) Освободените от военните училища заявяват своето желание да възстановят правата си на обучаеми и да бъдат приети повторно за обучение, като подават рапорт (молба) до началника на съответното училище. Академичният съвет на училището взема решение по всеки рапорт. При възстановяване на правата не се полагат приемни изпити.
(3) Освободените от военните училища не могат да възстановяват правата си на обучаеми и да бъдат приемани повторно за обучение в следните случаи:
1. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер;
2. когато са освободени по дисциплинарен ред;
3. при настъпила негодност за военна служба, установена от компетентните здравни органи.
(4) В случаите на освобождаване от военните училища по собствено желание, поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, както и при отказ от реално изпълнение на кадрова военна служба курсантът възстановява разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация за периода на обучението по реда на чл.300 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Чл.84. (1) (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) Кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба на основание чл.128б, ал.1, т.2, 3 и 4, при освобождаване от кадрова военна служба на основание чл.129, както и станалите негодни за военна служба при или по повод изпълнение на служебните си задължения-по чл.128, т.4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, имат право да се обучават в квалификационни курсове с продължителност до 6 месеца.
(2) За обучението по ал.1 се осигурява платен служебен отпуск с продължителност до 6 месеца. Разходите за обучението са за сметка на Министерството на отбраната или на другото ведомство.
(3) (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) Курсовете по ал.1 ce предхождат от курсове за мотивация, които се осигуряват финансово от Министерството на отбраната или от другото ведомство.
Чл.85. (1) Кадровите военнослужещи с връчено предизвестие се ползват от правото си за участие в курс в срока на предизвестието. В предизвестието за освобождаване от кадрова военна служба изрично се посочва правото на кадровия военнослужещ - по чл.223 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. При получаване на предизвестието кадровите военнослужещи заявяват изрично и писмено желаят или не да участват в курсовете.
(2) Кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба на основание чл.128, т.4 и чл.129 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се освобождават от длъжност и ползват отпуска по чл.84, ал.2 в специално създаден за целта щат на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство.
(3) Правото по чл.223 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се счита за упражнено от кадровите военнослужещи с еднократно участие в курс за мотивация и курс за квалификация и преквалификация през периода на военната служба.
Чл.86. (1) Курсовете по чл.84, ал.1 се организират от висшите училища, бюрата по труда и обучаващите организации в страната, имащи право да извършват такава дейност.
(2) Обучението се провежда на базата на двустранни договори между Министерството на отбраната и организациите по ал.1.
(3) Условията и редът за сключване на договорите по ал.2 се определят с акт на министъра на отбраната.
(4) Курсовете по чл.84, ал.3 се провеждат по местослужене или в най-близкия гарнизон.

Чл.87. (1) Атестирането на кадровите военнослужещи се извършва чрез изготвяне на атестация и обща оценка за професионалното съответствие с изискванията за заеманата длъжност.
(2) Атестацията се оформя в атестационен лист и съдържа констатации за:
1. изпълнението на задълженията за заеманата длъжност;
2. съответствието на кадровия военнослужещ с изискванията на заеманата длъжност, установени в длъжностната характеристика;
3. притежаваните от кадровия военнослужещ личностни качества, които имат значение за ефективното изпълнение на задълженията на заеманата длъжност.
(3) Атестацията се изготвя от непосредствения командир (началник) на кадровия военнослужещ, който носи дисциплинарна отговорност за нейната обективност и за произтичащите от нея кадрови решения. Непосредственият командир (началник) запознава кадровия военнослужещ с атестацията.
(4) Атестацията може да се обжалва от кадровия военнослужещ в 7-дневен срок от запознаването пред горестоящия командир (началник). Жалбата се разглежда от комисия, назначена с негова заповед. Комисията прави предложение до горестоящия командир (началник). Решението на горестоящия командир (началник) е окончателно.
Чл.88. Редът за попълване на атестационния лист, редът за работа на комисиите и критериите при определяне на общата оценка за професионалното съответствие се определят с акт на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Чл.89. (1) Основните изисквания за заемане на длъжността се определят в щата.
(2) Длъжностната характеристика е писмен документ, конкретизиращ изискванията, необходими за изпълнение на дадена длъжност от кадрови военнослужещ.
(3) Длъжностната характеристика се изготвя на основание на щата и е неразделна част от него. Длъжностните характеристики се изготвят и утвърждават до 20 дни след утвърждаването на щата.
(4) Длъжностната характеристика съдържа:
1. изискванията за заемане на длъжността относно:
а) образование;
б) придобита специалност;
в) образователно-квалификационна степен;
г) научна степен;
д) научно звание;
е) военна квалификация;
ж) допълнителна професионална квалификация;
з) ниво на чуждоезикова подготовка;
и) военноотчетна специалност;
к) военно звание;
л) длъжностна степен;
м) предходни длъжности, от които може да се заеме тази длъжност;
н) максимален срок за престояване на длъжността;
о) длъжности, които могат да се заместват от тази длъжност;
п) място за изпълнение на службата;
р) наименование на личното оръжие;
2. изисквания за познаване на основни нормативни и други актове от кадровия военнослужещ;
3. други специфични изисквания;
4. изисквания относно необходимите личностни качества на кадровия военнослужещ, които имат значение за ефективното изпълнение на длъжността, като:
а) необходими работни знания и ерудиция;
б) професионални качества и опит;
в) командирски умения;
г) организационни умения;
д) комуникационни умения;
е) умствени умения и възможности за своевременно вземане на решения;
ж) задължения за оказване на съдействие за осъществяване на държавната политика в Министерството на отбраната или в другото ведомство;
5. функционалните задължения на кадровия военнослужещ за мирно и военно време.
(5) Редът за изготвяне и съхраняване на длъжностните характеристики се определя с акт на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство.
Чл.90. (1) (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) Прогнозирането е дейност на командирите (началниците) с военно звание "подполковник" и по-високо, при която на основата на атестирането на кадровите военнослужещи се очертава перспектива за кадровото им развитие и повишаване на длъжностната им квалификация.
(2) Прогнозата е писмен документ, който се разработва в три раздела:
1. обхват на длъжностите, които се предвижда да се заемат от кадровия военнослужещ през периода на прогнозата;
2. вариант за кадрово развитие;
3. вариант за повишаване на квалификацията, необходима за заемане на длъжностите, включени в прогнозата.
(3) Условията и редът за изготвяне на прогноза, условията за прогнозиране и сроковете за прогнозиране се определят с наредба на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство.
Чл.91. (1) Офицерите и сержантите (за Военноморските сили - старшините) се атестират в следните случаи:
1. преди изтичане на минималния срок за престояване във военно звание при наличие на условия за присвояване на следващо военно звание;
2. преди изтичане на максималния срок за престояване в длъжност;
3. при кандидатстване за обучение във висше военно училище, военна академия и генералщабен курс (академия) в страната и в чужбина, както и в задочна и дистанционна форма на обучение в други висши училища и в докторантура;
4. когато офицерите и сержантите (за Военноморските сили - старшините) кандидатстват или се предлагат за назначаване на длъжност, изискваща по-високо военно звание или по-висока или равна длъжностна степен в обхвата на военното звание;
5. при участие в конкурс за назначаване на длъжности извън територията на страната в международни организации или в дипломатически представителства на Република България в чужбина;
6. (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) при упражняване от министъра на отбраната правото на подбор по чл.128г от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
7. след изтичане на удължения срок по чл.99, ал.2.
(2) Извън случаите по ал.1 в интерес на военната служба може да се извършва извънредно атестиране по решение на министъра на отбраната, началника на Генералния щаб на Българската армия или ръководителя на друго ведомство.
(3) Научно-преподавателският и научноизследователският състав се атестира по отделен ред и критерии, определени в правилниците на военните училища и научните институти.
(4) Офицерите от научно-преподавателския и научноизследователския състав се атестират веднъж на 3 години, а хабилитираните - веднъж на 5 години.
Чл.92. Не се атестират:
1. началникът на Генералния щаб на Българската армия и лицата по чл.75, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
2. кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба през годината по чл.128, т.2, 3, 4, 5, 7 и 8, чл.128а, ал.1, чл.128б и 128в от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
3. кадровите военнослужещи, подали рапорти за освобождаване от кадрова военна служба по условията на чл. 129 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, за които има положително решение на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство;
4. обучаващите се във военните училища и академии в страната и в чужбина със срок на обучение, по-дълъг от 6 месеца;
5. обучаващите се в редовна форма на обучение за придобиване на образователна и научна степен "доктор";
6. кадровите военнослужещи, които специализират за придобиване на медицинска специалност;
7. кадровите военнослужещи, които преминават едногодишен стаж като съдебен кандидат;
8. кадровите военнослужещи, които са отстранени от длъжност при условията на чл.69;
9. кадровите военнослужещи, на които е наложено дисциплинарно наказание по чл.282, т.1, букви "г", "д", "е", "ж" и "з" от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на които срокът на наказанието не е изтекъл към датата на годишното разместване;
10. кадровите военнослужещи, назначени по чл.105, ал.1.
Чл.93. (1) Служебното положение на кадровите военнослужещи се определя от комисия в поделението.
(2) Редът и процедурата за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи от комисиите в служба "Военна информация" и в служба "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване" се регламентират с акт на министъра на отбраната.
Чл.94. Комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи в поделението извършва следните дейности:
1. определя общата оценка за професионално съответствие с изискванията на заеманата длъжност от кадровите военнослужещи в поделението;
2. класира кандидатите за вакантни длъжности в поделението.
Чл.95. (1) Атестирането приключва с обща оценка за професионално съответствие с изискванията за заеманата длъжност и с решение на комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи.
(2) Общата оценка от атестирането е средноаритметичното число от сбора на оценките на членовете на комисията.
(3) Комисията по ал.1 определя общата оценка въз основа на следните документи:
1. атестационния лист на кадровия военнослужещ;
2. прогнозата за длъжностно развитие на кадровия военнослужещ;
3. мнението на командира (началника) на поделението с кадрова справка за кадровия военнослужещ.
(4) Общата оценка определя три групи за професионално съответствие на кадровия военнослужещ със заеманата длъжност.
(5) Комисията по ал.1 определя своето решение на основание на общата оценка и съответствието на кадровия военнослужещ с изискванията на длъжностната характеристика за длъжността, която заема.
(6) Решението на комисията по ал.1 е окончателно.
Чл.96. (1) При определяне на общата оценка за професионалното съответствие с изискванията на вакантната длъжност комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи работи със следните документи:
1. атестационния лист и общата оценка за професионалното съответствие с изискванията за заеманата длъжност;
2. мнението на командира (началника) на поделението и кадрова справка;
3. прогнозата за длъжностно развитие на кадровия военнослужещ;
4. длъжностната характеристика на длъжността, за която кадровият военнослужещ кандидатства.
(2) Общата оценка е средноаритметичното число от сбора на оценките на членовете на комисията и е окончателна.
(3) Комисията подрежда кандидатите за всяка вакантна длъжност по регистъра по низходящ ред на общата оценка за професионално съответствие и предлага един кандидат за всяка вакантна длъжност.
(4) Предложенията на комисията се подписват от нейния председател.
(5) Комисиите работят по низходящ ред на длъжностите в различно време, като обменят информация за заетите длъжности.
(6) Комисиите работят през цялата година.
Чл.97. (1) Комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи ce назначава със заповед на висшестоящия командир (началник) на поделението, в което се сформира комисия. В заповедта се определят съставът на комисията и сроковете за работата й.
(2) Комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи е в състав: председател и 4-8 членове.
(3) Председател на комисията е командирът (началникът) на поделението. Членове на комисията са заместници (помощници) на командира (началника) и равен на тях брой кадрови военнослужещи от поделението с равно или по-високо военно звание от това на кадровите военнослужещи, чието служебно положение се разглежда.
(4) Административно-техническото обслужване на комисията се осигурява от кадровия орган на поделението, в което работи комисията, и се подпомага от кадровите органи на висшестоящите щабове и на подчинените поделения.
Чл.98. (1) Комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи провежда заседания, ако на тях присъстват най-малко 2/3 от членовете й.
(2) Организацията на дейността на комисията по ал.1 се определя с акт на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Чл.99. (1) В зависимост от вакантните длъжности, включени в регистъра, кадровите военнослужещи, оценени в първа група за професионално съответствие:
1. при изтичане на минималния срок за престояване във военно звание могат да продължат да заемат длъжността, на която са назначени, като се прогнозират за длъжностно развитие, или могат да бъдат назначени на по-висока или равна длъжност в обхвата на притежаваното военно звание, или могат да бъдат назначени на длъжност, изискваща по-високо военно звание;
2. при изтичане на максималния срок за престояване в длъжност могат да бъдат назначени на длъжност, изискваща по-високо военно звание, или могат да бъдат назначени на длъжност с по-висока или равна длъжностна степен в обхвата на притежаваното военно звание, или се предлагат за отправяне на предизвестие по чл.128б, ал.1, т.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
3. в случаите по чл.91, ал.1, т.3 и 5 се допускат до участие в конкурс.
(2) Ако след изтичане на максималния срок за престояване в длъжност на кадровия военнослужещ, атестиран в първа група за професионално съответствие, не може да бъде предложена подходяща длъжност, по предложение на комисията той може да остане на заеманата длъжност, но за не повече от 1 година, ако няма друг кандидат за съответната длъжност, като при необходимост му се осигурява подходяща преквалификация.
Чл.100. (1) В зависимост от вакантните длъжности, включени в регистъра, кадровите военнослужещи, оценени във втора група за професионално съответствие:
1. при изтичане на минималния срок за престояване във военно звание могат да продължат да заемат длъжността или могат да бъдат назначени на равна длъжност в обхвата на притежаваното военно звание;
2. при изтичане на максималния срок за престояване в длъжност се назначават на равна или по-ниска длъжност в обхвата на притежаваното военно звание или се предлагат за отправяне на предизвестие по чл.128б, ал.1, т.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
3. в случаите по чл.91, ал.1, т.3 не се допускат до конкурс за обучение във военна академия и в генералщабен курс (академия) или се допускат до конкурс за обучение във висши военни или граждански училища, както и в задочна и дистанционна форма на обучение във висши училища;
4. в случаите по чл.91, ал.1, т.5 не се допускат до участие в конкурс.
(2) В случаите, когато за една и съща длъжност, включена в регистъра, кандидатстват кадрови военнослужещи, атестирани в първа и втора група за професионално съответствие, комисията предлага за назначаване на длъжността кадровия военнослужещ, атестиран в първа група.
Чл.101. (1) Кадровите военнослужещи, оценени в трета гpyпa за професионално съответствие, се предлагат за освобождаване от длъжност и отправяне на предизвестие за освобождаване от кадрова военна служба на основание чл.128б, ал.1, т.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(2) (отм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.)
(3) (отм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.)
Чл.102. (1) Извънредно атестиране в интерес на военната служба се извършва, когато е необходима преценка на служебното съответствие на кадровия военнослужещ с изискванията на заеманата длъжност, извън случаите по чл.91, ал.1.
(2) Когато в резултат на атестирането е определена първа или втора група за професионално съответствие, се прилагат съответно разпоредбите на чл.99 или 100.
(3) Извънредно атестиране по смисъла на чл.91, ал.2 в интерес на военната служба се извършва и когато има достатъчно данни за трайно, системно и неефективно изпълнение на задълженията по военната служба, определени в длъжностната характеристика на кадровия военнослужещ.
(4) Извънредно атестиране може да се извърши по искане на командира на поделението или на останалите преки началници по йерархията или по разпореждане на министъра на отбраната, началника на Генералния щаб на Българската армия (за кадровите военнослужещи от Българската армия) или на ръководителя на друго ведомство.
(5) Искането по ал.4 се мотивира и се изпраща за решение по команден ред до министъра на отбраната, до началника на Генералния щаб на Българската армия или до ръководителя на друго ведомство.
(6) Извънредното атестиране се извършва от непосредствения командир (началник) след получаване на решението по ал. 5, след което документите се изпращат на комисията за разглеждане на служебното положение на кадровия военнослужещ.
(7) Когато в резултат на атестацията комисията за разглеждане на служебното положение на кадровия военнослужещ установи неефективна служебна дейност, изразяваща се в трайно неизпълнение на задълженията по военната служба, определени в длъжностната характеристика на кадровия военнослужещ, даваща основание за определяне на трета група за професионално съответствие, се прилага процедурата по чл.101.
(8) Когато в резултат на атестацията се установи неефективна служебна дейност, изразяваща се в трайно неизпълнение на задълженията по военната служба, която представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.281, т.8 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи предлага привличане на кадровия военнослужещ към дисциплинарна отговорност по реда на глава шеста от длъжностното лице, което има право да освобождава от кадрова военна служба.
(9) Извънредно атестиране на кадрови военнослужещ може да се извършва не повече от 2 пъти годишно.
Чл.103. (1) Предложенията на комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи се изпращат на длъжностните лица по чл.48, които изготвят планове за разместване на кадровите военнослужещи.
(2) След получаване на предложението на комисията по ал.1 командирът на поделението:
1. изготвя план за разместване;
2. запознава кадровите военнослужещи с плана за разместване в касаещия ги обем;
3. изготвя заповед за назначаване на длъжност или изпраща плана за разместване по команден ред до длъжностните лица, които имат правомощия да назначат на длъжност кадровия военнослужещ.
Чл.104. Атестирането на кадровите военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана се извършва при условия, по ред и критерии, определени от съответния ръководител на ведомство.

Чл.105. (1) (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) Военнослужещите на кадрова военна служба от въоръжените сили могат да изпълняват кадрова военна служба извън територията на страната:
1. при участие на Република България в операции по поддържане на мира и в мисии, провеждани под егидата на международни организации;
2. в дипломатическите представителства и в дипломатическите мисии на Република България към международни организации;
3. в щабове и органи на международни организации.
(2) При назначаване на длъжности по ал.1, т.2 и 3 и чл.106, ал.2 подборът се извършва между кадровите военнослужещи, атестирани в първа група за професионално съответствие и прогнозирани за длъжностно развитие.
(3) При определяне на кадровите военнослужещи по ал.1 се определя конкретната длъжност или обхватът от длъжности, на които те ще бъдат назначени след завръщането им.
(4) Длъжността или обхватът на длъжностите по ал.3 се уговарят в допълнително споразумение към договора за кадрова военна служба.
(5) Длъжностите, за които кадровите военнослужещи по ал.1 са прогнозирани да заемат след завръщането им, се определят в зависимост от квалификацията, военното звание, преминаването на службата и натрупания опит от службата в чужбина.
(6) В заповедта, с която кадровият военнослужещ се назначава на длъжност в чужбина, се определя длъжностното лице, отговорно за осигуряване на длъжността и за назначаване на нея.
(7) След изтичането на мандата на кадровите военнослужещи по ал.1 те се назначават на длъжности в Българската армия, без да се изисква подаване на рапорт от тях и без определените длъжности да бъдат обявявани в Регистъра на вакантните длъжности.
Чл.106. (1) Военнослужещите на кадрова военна служба по чл.105, ал.1 могат да изпълняват кадрова военна служба извън територията на страната при участие на Република България в операции по поддържане на мира, провеждани под егидата на международни организации в състава на въоръжени военни формирования.
(2) Офицерите на кадрова военна служба могат да изпълняват кадрова военна служба извън територията на страната при участие на Република България в операции по поддържане на мира, провеждани под егидата на международни организации, като невъоръжени военни специалисти - военни наблюдатели, щабни офицери в международни щабове, офицери по печата и връзките с обществеността, военни преводачи и др.
(3) Подборът и подготовката на кадровите военнослужещи в операции по поддържане на мира се извършват при условия и по ред, определени от министъра на отбраната. Подборът на военнослужещите при участие на Република България в операции по поддържане на мира се извършва при спазване принципа на доброволността.
(4) Статутът на кадровите военнослужещи при участие на Република България в операции по поддържане на мира се определя за всяка конкретна мисия в съответствие с принципите и нормите на международното право и международните договори, по които Република България е страна, и националното законодателство.
(5) Срокът на участие на кадровите военнослужещи в операции по поддържане на мира се определя за всеки конкретен случай в съответствие със срока на мисията и решението на компетентните държавни органи за участие на Република България в мисията.
(6) За срока на участие в операцията по поддържане на мира кадровите военнослужещи се назначават със заповед на министъра на отбраната във временен задграничен щат.
Чл.107. (1) Кадровите военнослужещи по чл.105, ал.1 могат да изпълняват кадрова военна служба в дипломатическите представителства и в дипломатически мисии на Република България към международни организации на длъжности за дипломатически служители в службата на военния аташе или на приравнени на тях длъжности.
(2) Службата на военния аташе към дипломатическите представителства може да включва: аташе по отбраната; военни аташета по видовете въоръжени сили; помощник военни аташета, секретари и технически сътрудници.
(3) Подборът на военнослужещите, кандидатстващи за работа към дипломатическите представителства и мисии, се извършва при условия и по ред, определени от министъра на отбраната съгласувано с министъра на външните работи.
(4) Статутът на военнослужещите в дипломатическите представителства и мисии се определя в съответствие с принципите и нормите на международното право и международните договори, по които Република България е страна, и националното законодателство.
(5) За срока на работа в дипломатическите представителства и мисии военнослужещите се назначават със заповед на министъра на отбраната във временен задграничен щат.
(6) Дейността на кадровите военнослужещи в дипломатическите представителства и мисии на Република България се определя с акт на министъра на отбраната и министъра на външните работи.
Чл.108. (1) Военнослужещи на кадрова военна служба по чл.105, ал.1 могат да изпълняват кадрова военна служба на длъжности във или към, или свързани с щабове и органи на международни организации, разположени на територията на друга държава.
(2) Статутът на военнослужещите се определя за всеки конкретен случай в съответствие с международните договори, по които Република България е страна, постигнатите конкретни договорености с приемащата страна и изискванията за заемането на съответната длъжност, както и с националното законодателство.
(3) Статутът на военнослужещите, назначени временно на длъжности във военни щабове и органи на Организацията на Северноатлантическия договор, се определя в съответствие с разпоредбите на Споразумението между страните - членки на НАТО, и страните партньори, участващи в инициативата "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили и следващия допълнителен протокол към него.
(4) Военнослужещите изпълняват служебните си задължения в съответствие със съществуващите правилници за вътрешния ред в приемащата организация и характеристиката на заеманата длъжност.
(5) Срокът на пребиваване и работа в щабовете и органите на международни организации се определя съобразно изискванията на приемащата организация за конкретната длъжност и договореностите между нея и Република България.
(6) За срока на пребиваване и работа в щабовете и органите на международни организации военнослужещите се назначават със заповед на министъра на отбраната във временен задграничен щат.
Чл.109. (1) Кадрова военна служба при условията и по реда на този раздел може да се изпълнява и на територията на страната в състава на многонационални формирования.
(2) Подборът и подготовката на военнослужещите в състава на многонационални формирования се извършват при условия и по ред, определени от министъра на отбраната, при спазване принципа на доброволност.
(3) Статутът на военнослужещите при участие на Република България в състава на многонационални формирования се определя в съответствие с принципите и нормите на международното право и международните договори, по които Република България е страна, и националното законодателство.
Чл.110. Материалното и социалното осигуряване на военнослужещите, назначени на длъжности по чл. 105, се урежда с акт на Министерския съвет.

Чл.111. (1) Наградите и поощренията са израз на оценка за приноса на кадровите военнослужещи при изпълнението на служебни задачи и на други дейности, свързани с функциите на съответното министерство или ведомство.
(2) (отм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.)
(3) (отм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.)
Чл.112. (1) (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) Кадровите военнослужещи могат да бъдат награждавани за постигнати високи резултати в изпълнението на служебните си задължения за конкретен съществен принос или за продължителна служба във въоръжените сили.
(2) Наградите и поощренията са:
1. обявяване на благодарност;
2. грамота;
3. парична награда;
4. предметна награда;
5. хладно оръжие;
6. (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) поименно лично оръжие;
7. наградни знаци;
8. бойни отличия.
Чл.113. (1) Наградите са лични и колективни.
(2) Видът на наградата се определя съобразно конкретния личен или колективен принос за изпълнението на служебните задължения и от значимостта на постигнатите крайни резултати.
(3) Не може да бъде награждаван кадрови военнослужещ за времето на изтърпяване на дисциплинарно наказание по чл.282, т.1, букви "г", "д", "е", "ж" и "з" от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България до прекратяване на неговото действие.
Чл.114. (1) С обявяване на благодарност се награждават кадрови военнослужещи и войскови единици, проявили инициативност и постигнали високи професионални резултати при изпълнението на функциите си.
(2) Право да награждават с обявяване на благодарност имат:
1. министърът на отбраната или ръководителят на другото ведомство;
2. началникът на Генералния щаб на Българската армия;
3. главният секретар на Министерството на отбраната;
4. началниците на главни щабове на видовете въоръжени сили;
5. командирите на корпуси;
6. (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) командирите и началниците на които е пряко подчинен кадровият военнослужещ.
Чл.115. (1) С грамота се награждават кадрови военнослужещи и войскови единици, които имат съществен принос за изпълнението на конкретна професионална задача.
(2) (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) С грамота могат да награждават командирите и началниците, имащи право да издават писмени заповеди.
Чл.116. (1) С парична награда се награждават кадрови военнослужещи и войскови единици за професионално изпълнение на важни служебни задачи, както и за трайни професионални резултати.
(2) В рамките на утвърдените средства за награди по бюджета на Министерството на отбраната или на другото ведомство с парични награди могат да награждават:
1. министърът на отбраната или ръководителят на другото ведомство - до 2 основни месечни възнаграждения - за индивидуална награда, и до 4 основни месечни заплати, когато наградата е колективна;
2. началникът на Генералния щаб на Българската армия и главният секретар на Министерството на отбраната - до 1 основна месечна заплата - за индивидуална награда, и до 2 основни месечни заплати, когато наградата е колективна;
3. (изм.,ДВ, бр. 33 от 2003 г.) командирите и началниците на длъжност "командир на батальон" и по-висока, на които е пряко подчинен кадровият военнослужещ, в размери, определени от министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство.
(3) Длъжностните лица по ал.2, т.2 и 3 имат право да награждават с парична награда кадрови военнослужещи от пряко подчинените им поделения.
(4) Длъжностните лица по ал.2 могат да награждават и с предметни награди до размера на посочените в същата алинея суми.
(5) В случаите по ал.2 колективната награда е на базата на най-високото основно месечно възнаграждение на кадрови военнослужещ от съответната войскова единица.
Чл.117. (1) С хладно оръжие, поименно надписано, могат да бъдат награждавани кадровите военнослужещи за високи постижения в службата и за заслуги към отбраната на страната.
(2) Право да награждават с хладно оръжие имат:
1. министърът на отбраната или ръководителят на другото ведомство;
2. началникът на Генералния щаб на Българската армия;
3. главният секретар на Министерството на отбраната;
4. началниците на главни щабове на видовете въоръжени сили.
Чл.118. (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.)
(1) За особени заслуги към отбраната кадровите военнослужещи могат да бъдат награждавани с поименно лично оръжие, което не се облага с данък.
(2) Предложенията за награждаване се правят по команден ред.
Чл.119. Най-високата професионална награда във въоръжените сили на Република България е "Награден знак", който се връчва от министъра на отбраната или от ръководителя на другото ведомство.
Чл.120. (1) Кадровите военнослужещи се награждават с бойни отличия в съответствие с техния статут по предложение на министъра на отбраната или на ръководителя на другото ведомство.
(2) С бойни отличия се награждават кадрови военнослужещи, проявили героизъм, храброст и себеотрицание във време на война, по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия.
(3) С бойни отличия могат да се награждават кадрови военнослужещи, проявили висок професионализъм при участие в умиротворителни операции, в хуманитарни, спасителни и други мисии извън територията на страната, както и в спасителни операции при преодоляване на последиците от природни бедствия и крупни производствени аварии.
(4) Бойните отличия се връчват в тържествена обстановка.

Чл.121. Виновното неизпълнение на разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на уставите, правилниците и вътрешните актове за въоръжените сили и на заповедите и разпорежданията на командира или началника е нарушение на военната дисциплина.
Чл.122. (1) Кадровият военнослужещ, нарушил военната дисциплина, се наказва с предвидените в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административно-наказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.
(2) За едно и също нарушение на военната дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
Чл.123. Видовете нарушения на военната дисциплина са:
1. нарушаване на правилата за опазване на държавната и служебната тайна;
2. нарушаване на правилата за подчиненост;
3. нарушаване на правилата за военната вежливост и отдаването на чест;
4. нарушаване на правилата на войсковия ред, както и на обществения ред в гарнизона;
5. злоупотреба със служебното положение;
6. кражба, присвояване или увреждане на имущество - държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
7. превишаване на предоставената дисциплинарна власт;
8. неизпълнение на задължение по военната служба;
9. отказ от изпълнение на задължение по военната служба;
10. неточно или след заповядания срок изпълнение на задължение по военната служба;
11. самоволно отклонение от военна служба;
12. нарушаване на нормите на международното право;
13. нарушаване на задълженията или неспазване на ограниченията на правата на военнослужещите съгласно техния статут;
14. всяко друго нарушение, свързано с неизпълнение на правила, установени с наредби, правилници, инструкции и заповеди на министъра на отбраната или на ръководителя на другото ведомство, както и със заповеди или разпореждания на командирите (началниците).
Чл.124. За нарушения на военната дисциплина на кадровите военнослужещи се налагат следните дисциплинарни наказания:
1. забележка;
2. мъмрене;
3. строго мъмрене;
4. предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година;
5. предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година;
6. понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година;
7. понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година;
8. предупреждение за уволнение за срок от 6 месеца до 1 година;
9. уволнение.
Чл.125. (1) (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) Дисциплинарните наказания "забележка" и "мъмрене" се налагат от непосредствения командир (началник) на кадровия военнослужещ.
(2) (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) Дисциплинарното наказание "строго мъмрене" се налага от прекия командир (началник) на кадровия военнослужещ.
(3) Дисциплинарното наказание "понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година" се налага от длъжностните лица, имащи правата да назначават кадровите военнослужещи на съответната длъжност.
(4) Дисциплинарното наказание "предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година" се налага от длъжностните лица на длъжност с една степен по-ниска от тези по ал.3.
(5) Дисциплинарното наказание "понижаване във военно звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година" се налага от длъжностните лица, имащи правата да присвояват съответното военно звание.
(6) Дисциплинарното наказание "предупреждение за понижаване във военно звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година" се налага от длъжностните лица на длъжност с една степен по-ниска от тези по ал.5.
(7) Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага от длъжностните лица, имащи правата да освобождават от кадрова военна служба кадровите военнослужещи.
(8) Дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение за срок от 6 месеца до 1 година" се налага от длъжностните лица на длъжност с една степен по-ниска от тези по ал.7.
(9) (нова,ДВ,бр.33 от 2003 г.) Министърът на отбраната може да налага всички дисциплинарни наказания по чл.124.
Чл.126. (1) Когато на кадровия военнослужещ е наложено с устна заповед дисциплинарно наказание "забележка" или "мъмрене", длъжностното лице, наложило наказанието, което няма право да издава писмени заповеди, изготвя доклад в докладната книга на поделението, след което наказанието се обявява със заповедта по поделение.
(2) Когато на кадровия военнослужещ се налага дисциплинарно наказание "строго мъмрене", длъжностното лице издава писмена заповед.
(3) Когато длъжностно лице, което няма право да издава писмени заповеди, е наложило наказание "строго мъмрене", то изготвя доклад в докладната книга на поделението, след което наказанието се оформя с писмената заповед по поделение.
Чл.127. (1) Дисциплинарните наказания "забележка" и "мъмрене" се налагат в срок до 10 денонощия от установяване на нарушението.
(2) Дисциплинарните наказания извън тези по ал.1 се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението.
(3) Сроковете по ал.1 и 2 спират да текат, докато военнослужещият е в отпуск за временна неработоспособност.
(4) Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато са налице достатъчно данни относно извършеното нарушение и самоличността на нарушителя:
1. при извършена ревизия - от датата на получаване на ревизионния акт в ревизираното поделение;
2. при извършена вътрешноведомствена проверка - от датата на утвърждаване на протокола от проверката;
3. при извършена служебна проверка - от датата на утвърждаване на протокола на служебната проверка.
Чл.128. При налагане на кадрови военнослужещ на дисциплинарно наказание по чл.282, т.1, букви "г"-"з" от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България командирът (началникът) отдава заповед. Когато не е в неговите правомощия, той изготвя предложение за налагане на дисциплинарно наказание до длъжностното лице по чл.125 и запознава кадровия военнослужещ с изготвеното предложение срещу подпис. При необходимост може да се извърши служебна проверка за събиране на необходимите факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Чл.129. (1) Когато командирът (началникът) на поделението или прекият началник прецени, че за извършеното дисциплинарно нарушение следва да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение", той е длъжен да назначи извършването на служебна проверка, която да събере необходимите факти и доказателства за извършеното нарушение, да изслуша нарушителя или да приеме писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган.
(2) Служебната проверка започва с писмена заповед на командира на поделението или на пряк началник при получени данни за извършено дисциплинарно нарушение. Служебната проверка се извършва от назначена комисия. Членовете на комисията - кадрови военнослужещи, следва да бъдат с военно звание, равно или по-високо от това на нарушителя.
(3) Извършването на служебна проверка не е задължително, ако нарушението е констатирано с акт от финансова ревизия, с вътрешноведомствена проверка или с влязла в сила осъдителна присъда. Те имат силата на служебна проверка по смисъла на чл.284, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Чл.130. (1) Дисциплинарната отговорност на кадровите военнослужещи от военните съдилища и военните прокуратури се реализира от техните ръководители.
(2) Дисциплинарната отговорност на кадровите военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана се реализира от техните ръководители или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Чл.131. (1) Основание за назначаване на служебна проверка извън случаите по чл.129, ал.2 може да бъдат:
1. съобщения до органите на Министерството на отбраната или другото ведомство от държавни органи, организации, длъжностни лица и граждани;
2. публикации и предавания в средствата за масово осведомяване;
3. рапорти, докладни записки и донесения за констатирани произшествия и нарушения от длъжностни лица на Министерството на отбраната или другото ведомство;
4. непосредствено разкриване.
(2) Не са основание за назначаване на служебна проверка анонимни сигнали за извършени нарушения.
(3) Протоколът от служебната проверка и протоколът от вътрешноведомствената проверка по чл.129 съдържат:
1. данни, които конкретизират нарушителя (нарушителите) на военната дисциплина;
2. описание на нарушението (деяние, действие или бездействие, време, място, начин на извършване);
3. вредни последици и причинна връзка с нарушението;
4. данни за вината на нарушителя за извършване на конкретното нарушение;
5. причините и условията, довели до извършване на нарушението;
6. предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, както и за вида на дисциплинарното наказание.
Чл.132. Командирът или началникът, който извършва служебната проверка, носи дисциплинарна отговорност за нейната обективност и за произтичащите от нея последици за кадровия военнослужещ.
Чл.133. (1) В 5-дневен срок от получаване на протокола от служебната проверка или от акта по чл.129, ал.3 командирът на поделението провежда беседа с кадровия военнослужещ, на която:
1. приема писмените обяснения или изслушва нарушителя;
2. запознава кадровия военнослужещ със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание.
(2) В беседата по ал.1 могат да участват и членове на комисията, извършила служебната проверка. За беседата се съставя протокол, който се подписва от участвалите лица.
(3) Отказът на нарушителя да даде писмени обяснения или да подпише протокола от беседата се установява с подписа на двама кадрови военнослужещи.
(4) Установеното от служба "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване" самоволно отклонение от военна служба и напускане на страната от кадровия военнослужещ без надлежно разрешение е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" без спазване на процедурите по ал.1-3 и чл.139.
Чл.134. (1) В случаите, когато определеното дисциплинарно наказание е в правомощията на командира (началника), той отдава заповед, с която налага дисциплинарно наказание в установените в чл.127 срокове.
(2) В случаите, когато командирът (началникът) прецени, че за извършеното дисциплинарно нарушение е необходимо да се наложи дисциплинарно наказание, което не е в неговите правомощия, най-късно 5 дни след приключването на служебната проверка той изготвя предложение за дисциплинарно наказание, което изпраща по команден ред до компетентните длъжностни лица по чл.125.
Чл.135. (1) Предложението за вида на наказанието по чл.134, ал.2 не обвързва длъжностното лице, в чиито правомощия е налагането на наказанието. То има право на преценка за вида на наказанието съобразно данните, които се съдържат в преписката.
(2) В случай че предложеното дисциплинарно наказание е в правомощията на длъжностното лице, то е длъжно да издаде заповед за дисциплинарно наказание в 10-дневен срок от получаване на предложението. В този срок то може да извърши и допълнителна служебна проверка, ако прецени, че това е необходимо.
(3) Предложението по ал.1 не може да се задържа от инстанция повече от 5 дни.
Чл.136. (1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на военнослужещия по време на изпълнение на военната служба.
(2) Тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението.
(3) (отм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.)
(4) Дисциплинарно наказание "понижаване във военно звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година" не се налага на кадрови военнослужещи с военно звание "младши лейтенант", "младши сержант" (за Военноморските сили - "старшина II степен") и "редник" (за Военноморските сили - "матрос").
(5) (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) Дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност" не се налага на кадрови военнослужещи на длъжности, изискващи военно звание "лейтенант" и "младши сержант".
Чл.137. (1) (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) Дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително в случаите по чл.283 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Чл.138. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена несекретна заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.
(2) Мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици.
(3) Длъжностното лице по чл.125 изпраща екземпляр от заповедта за връчване на нарушителя директно в поделението, където служи лицето.
Чл.139. (1) Длъжностното лице по кадрите в поделението, където служи нарушителят, му връчва копие от заповедта за дисциплинарно наказание срещу подпис, като отбелязва датата на връчване.
(2) Отказът на нарушителя да се запознае със заповедта се установява с протокол, подписан от двама кадрови военнослужещи.
(3) (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчването на копие от заповедта на нарушителя.
Чл.140. Сроковете за обжалване на заповедите за дисциплинарни наказания са:
1. за дисциплинарните наказания по чл.282, т.1, букви "е" и "ж" от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - двуседмичен срок от налагането на наказанието;
2. (изм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.) за дисциплинарното наказание по чл.282, т.1, буква "и" от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - 7-дневен срок от налагане на наказанието.
Чл.141. (1) Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година", "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година" и "уволнение", може да се обжалва с рапорт директно до:
1. висшестоящия командир или началник на длъжностното лице, издало заповедта за дисциплинарно наказание на сержант или войник (за Военноморските сили - старшина или матрос);
2. министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство - за всички останали случаи.
(2) Длъжностното лице, до което е адресиран рапортът, се произнася по него в едномесечен срок от получаването му.
(3) (отм.,ДВ,бр.61 от 2002 г.)
Чл.142. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", с която кадровият военнослужещ се освобождава от кадрова военна служба, подлежи и на съдебен контрол. Жалбите се подават чрез органа, издал заповедта, до компетентния съд по чл.132, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Споровете се разглеждат при условията и по реда на Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд.
Чл.143. Обжалването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не спира нейното изпълнение.
Чл.144. Влязлата в сила заповед за налагане на дисциплинарно наказание се прочита пред посочените в нея лица, а наказателната част - пред равни и по-старши от наказания.

Чл.145. Дисциплинарните наказания "забележка" и "мъмрене" се отразяват в служебния картон за поощрения и наказания на кадровия военнослужещ.
Чл.146. Дисциплинарното наказание "строго мъмрене" се отразява в служебния картон за поощрения и наказания на кадровия военнослужещ и се взема предвид при характеризиране на дисциплинарното поведение на кадровия военнослужещ в едногодишен срок.
Чл.147. За срока на изтърпяване на дисциплинарното наказание "предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година" или "предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година", или "понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година", или "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година", или "предупреждение за уволнение за срок от 6 месеца до 1 година" кадровият военнослужещ не може:
1. да бъде повишаван в длъжност и във военно звание;
2. да бъде награждаван за годишни резултати;
3. да бъде изпращан на курс за квалификация за заемане на по-висока длъжност;
4. да бъде допускан до кандидатстване и зачисляване за обучение във военна академия или в генералщабен курс (академия);
5. да му се разрешава кандидатстването и зачисляването за обучение в граждански или военни училища;
6. да бъде допускан до кандидатстване, както и до зачисляване в докторантура.
Чл.148. (1) По време на изтърпяване на дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година" кадровият военнослужещ остава на заеманата длъжност, като получава заплата за длъжност с една степен по-ниска от заеманата в обхвата на притежаваното военно звание. Когато кадровият военнослужещ заема най-ниската длъжност в обхвата на притежаваното военно звание, по време на изтърпяване на дисциплинарното наказание "понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година" той получава заплата за най-високата длъжност в обхвата на предходното военно звание.
(2) Срокът за изтърпяване на наказанието не се включва в срока за престояване на заеманата длъжност по чл.58.
Чл.149. (1) При налагане на дисциплинарно наказание "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година" кадровият военнослужещ остава на заеманата длъжност и получава заплата за звание с една степен по-ниско от притежаваното военно звание.
(2) За срока на изтърпяване на наказанието кадровият военнослужещ носи отличителни знаци за военното звание, в което е понижен.
(3) Срокът за изтърпяване на наказанието не се включва в срока за престояване в звание по чл.46 и 47.
Чл.150. След изтичането на срока на наказанията "понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година" и "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година" кадровият военнослужещ автоматично възстановява правата си за длъжността или военното звание, притежавани до наказанието.

Чл.151. (1) Седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа.
(2) Нормалната дневна продължителност на служебното време е 8 часа.
(3) На кадровите военнослужещи се осигурява почивка за хранене с продължителност не по-малко от половин час, която не се включва в общата продължителност на служебното време.
(4) (изм.,ДВ,бр.33 от 2003 г.) Организацията, разпределението и отчитането на служебното време се определят със заповед на командирите (началниците), имащи право да издават писмени заповеди, като работният ден може да бъде разделен на две или три части.
(5) Организацията, разпределението, увеличаването и отчитането на служебното време на кадровите военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана се определят с отделен акт на техните ръководители съобразно изискванията и спецификата на дейността им.
Чл.152. (1) Общата продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи в денонощие може да бъде увеличавана с не повече от 4 часа.
(2) Увеличаването на продължителността на служебното време в рамките на определената по ал.1 се допуска по изключение и при обоснована необходимост за извършване на неотложни работи и дейности, свързани с осигуряване изпълнението на основните функции и задачи на поделенията.
(3) Право да увеличават нормалната продължителност на служебното време с допълнителни часове служебно време с писмена заповед имат командирите (началниците) на поделения, както следва:
1. командирите (началниците) на поделения на всички нива на ръководство, без да искат писмено разрешение от непосредствен висшестоящ командир (началник) - до 2 часа над нормалната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи, определено в чл.151, ал.2;
2. командирите (началниците) на поделения с длъжност "командир на бригада" и по-висока - до 4 часа над нормалната продължителност на служебното време за кадровите военнослужещи от поделенията в състава на войсковата единица, която ръководят, без да искат писмено разрешение от непосредствен висшестоящ командир (началник).
(4) В писмената заповед по ал.3 за увеличаване на нормалната продължителност на служебното време се определят:
1. правното основание;
2. съдържанието на причините, налагащи необходимостта за превишаване на нормалната продължителност на служебно време;
3. продължителността на времето, с което се удължава служебното време в часове;
4. лицата, за които се отнася заповедта;
5. графикът по дни, с които на лицата ще бъде осигурено ползването на намалено работно време, в рамките на общата продължителност на служебното време за месеца.
(5) Увеличаването на нормалната продължителност на служебното време в рамките, определени в ал.1, се допуска в границите на нормалната месечна продължителност на служебното време за месеца, през който се налага изпълнение на задачите в условия на увеличена продължителност на служебното време.
(6) Месечната продължителност на служебното време в часове се определя на базата на работните дни за календарния месец и нормалната продължителност на служебното време.
Чл.153. Организирането на работата на кадровите военнослужещи в режим на нормална продължителност на служебното време и увеличено служебно време се извършва при осигуряването на:
1. непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа;
2. седмична почивка 48 часа; в случаите, когато по служебни причини тя не може да бъде ползвана в рамките на седмицата, на кадровите военнослужещи се осигурява ползването на остатъка й в рамките на календарния месец.

Чл.154. (1) Максималната продължителност на служебното време при носене на дежурство не може да превишава 24 часа.
(2) За дните, включвани в 24-часовата продължителност на дежурството, служебното време на лицата се зачита в размера по чл.152, ал.1.
Чл.155. (1) Кадровите военнослужещи се назначават за носене на дежурства по предварително утвърден от командира на поделението месечен график.
(2) Графикът по ал.1 се изготвя и утвърждава до 25-о число на месеца, предхождащ месеца, за който се изготвя.
(3) Графикът за носене на дежурствата се изготвя при отчитане на общия размер на месечната продължителност на служебното време в часове, определяна по реда на чл.152, ал.6, и изискванията за осигуряване на междудневна и седмична почивка на кадровите военнослужещи.
(4) Кадровият военнослужещ се уведомява срещу подпис за датите, на които е определен за носене на дежурство.
(5) Промяна в датите за носене на дежурство от кадровия военнослужещ се извършва с разрешение на командира (началника) на поделението, за което се уведомява военнослужещият.
Чл.156. (1) Не се разрешава назначаването за носене на дежурства, включващи в продължителността си служебно време от 22 до 6 ч., освен с тяхно съгласие, изразено писмено, на кадрови военнослужещи жени:
1. бременни и майки с деца до 6-годишна възраст;
2. майки, грижещи се за деца инвалиди, независимо от възрастта им.
(2) Правата на майката по ал.1 могат да се ползват от бащата - кадрови военнослужещ, когато майката не е в състояние да се ползва от тях, както и от самотни бащи - кадрови военнослужещи.
Чл.157. В случаите, когато кадровият военнослужещ изпълнява дежурство по график, той получава допълнително възнаграждение по чл.226, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за часовете над максималната продължителност на служебното време по чл.152, ал.1 или за почивни или празнични дни.