Чл.1. (1) С правилника се уреждат условията и редът за предоставяне на помощите, които могат да бъдат приети за допустими по смисъла на закона, производството пред Комисията за защита на конкуренцията, наричана по-нататък "комисията", по разрешаването и контролирането на предоставянето на помощи, както и наблюдението и координацията за осигуряване на прозрачност на държавните помощи, осъществявани от министъра на финансите.
(2) Правилникът се прилага и по отношение на държавните помощи, предоставяни на предприятията, на които държавата или общината е възложила извършването на услуги от обществен интерес.

Чл.2. Държавна помощ за малки и средни предприятия се разрешава за инвестиции в материални и нематериални активи, за консултантски и други услуги и дейности, при условие че:
1. помощта се отпуска за подобряване дейността на предприятието;
2. помощта е необходима за постигане на конкретен икономически резултат, обоснован в подаденото до комисията уведомление;
3. помощта е пропорционална - нейният размер е съотносим със средствата, необходими за реализиране на проекта;
4. предприятието е независимо в пазарната си политика.
Чл.3. (1) Приемливи разходи за малки и средни предприятия са разходите за:
1. инвестиции в дълготрайни материални активи (земя, сгради, машини, съоръжения);
2. инвестиции в нематериални активи (разходи по придобиване на технологии, включително придобиване на патентни права, лицензии, ноу-хау или непатентовани технически познания);
3. заплати на персонала за новосъздадени работни места;
4. консултантски услуги;
5. наем, създаване и поддържане на щандове при участие в панаири.
(2) Приемливите разходи за малки и средни предприятия от отрасъл транспорт не включват разходите за транспортните съоръжения и транспортното оборудване, с изключение на разходите за железопътно подвижно оборудване.
Чл.4. (1) За държавна помощ за малки и средни предприятия в целеви райони по смисъла на чл.4, т.1 от закона помощта не може да надвишава 50 на сто нетен еквивалент плюс 15 на сто брутен еквивалент от общите приемливи разходи на проекта, при условие че:
1. общият нетен интензитет не надвишава 65 на сто;
2. поддържането на инвестицията е за не по-малко от 5 години;
3. минималното ниво на самофинансиране на инвестицията от предприятието е не по-малко от 25 на сто от общите приемливи разходи на проекта.
(2) При държавна помощ за услуги, освен консултантските, брутната помощ не може да надвишава 50 на сто от разходите за тези услуги. Услугите не трябва да са постоянни или периодични дейности или обикновени текущи разходи в предприятието, като обикновени данъчни консултантски услуги, регулярни законови услуги или рекламиране.
(3) За участие в панаири и изложби брутната помощ не трябва да надвишава 50 на сто от допълнителните разходи, произтичащи от наемането, изграждането и преместването на щанд. Тези изключения не се прилагат при първото участие на предприятието в определен панаир или изложба.
Чл.5. Държавна помощ за малки и средни предприятия, предназначена за инвестиции в дълготрайни материални активи и в нематериални активи, е допустима, ако общият нетен интензитет на помощта не надвишава 50 на сто нетен еквивалент плюс 15 на сто брутен еквивалент от приемливите разходи, изчислени по реда на чл.8.
Чл.6. Държавна помощ за текущи разходи на малки и средни предприятия е допустима единствено при условията и по реда на чл.30 и 31 под формата на оперативна помощ.
Чл.7. Държавна помощ за малки и средни предприятия, предназначена за защита и опазване на околната среда, се разрешава при условията и по реда на раздел III.
Чл.8. (1) Интензитетът на допустимата помощ по този раздел се изчислява съответно като процент от приемливите разходи на инвестицията или като процент от разходите за работна заплата на персонала за новосъздадените с въвеждането на инвестицията работни места, или като комбинация от тях, при условие че интензитетът на помощта не надвишава максимално допустимия размер.
(2) В случаите, в които помощта е изчислена на базата на разходите за инвестицията, приемливите разходи за материални активи са разходите за инвестиции в земя, сгради, машини и съоръжения.
(3) В случаите, в които помощта е изчислена на базата на броя на създадените работни места, сумата на помощта се определя като процент от разходите за заплати за тях за двугодишен период, при положение че:
1. работните места са свързани с осъществяването на проект за инвестиции в материални или нематериални активи и са създадени в рамките на 3 години след завършването на проекта;
2. инвестиционният проект води до нетно увеличаване броя на работните места в предприятието - получател на помощта, в сравнение със средната стойност за предходните 12 месеца, и
3. създадените работни места бъдат запазени най-малко за 5 години.

Чл.9. (1) Държавна помощ за инвестиции с цел привеждане в съответствие с изискванията на нови или с изменение на съществуващи нормативни актове по околната среда се разрешава, при условие че:
1. приемливите разходи са стриктно ограничени до допълнителните разходи за инвестиции в земя, сгради, оборудване и нематериални активи (включително внедряване на най-добрите налични техники), необходими за привеждане в съответствие с изискванията на задължителната нормативна уредба и/или за изпълнението на мерки за подобряване качеството на околната среда; приемливите разходи се изчисляват в нетен еквивалент от доходите, придобити от всяко увеличение на капацитета, от икономията на разходите и от допълнителното спомагателно производство за първите 5 години от съществуването на инвестицията;
2. инвестиционната помощ за малки и средни предприятия е за привеждане в съответствие с изискванията на нови нормативни актове по околната среда и се представя в 3-годишен период от приемането им; разрешеният интензитет е до 15 на сто в брутен еквивалент от общите приемливи разходи;
3. разрешеният интензитет на инвестиционната помощ за подобряване дейността на предприятието в съответствие със съществуващи норми по околната среда е до 60 на сто от приемливите разходи за инвестиции (максимално допустимият размер на интензитета за регионална помощ, определен за целеви райони по чл.4, т.1 от закона, плюс 10 на сто) в брутен еквивалент.
(2) Инвестиционна помощ за ефективно използване на енергията, за използване на възобновяеми източници и за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия се разрешава, при условие че:
1. приемливите разходи са стриктно ограничени до допълнителните разходи за инвестиции в земя, сгради, оборудване и нематериални активи (включително внедряване на най-добрите налични техники), необходими за привеждане в съответствие с изискванията на задължителните норми по околна среда и/или за изпълнението на мерки за подобряване качеството на околната среда; приемливите разходи се изчисляват в нетен еквивалент от доходите, придобити от всяко увеличение на капацитета, от икономията на разходите и от допълнителното спомагателно производство за първите 5 години от съществуването на инвестицията;
2. допълнителните разходи при използване на възобновяеми източници или при комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия са определени като допълнителни в сравнение с разходите на инсталациите, произвеждащи енергия по традиционен начин;
3. разрешеният интензитет на инвестиционната помощ за ефективно използване на енергията, за използване на възобновяеми енергийни източници и за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия е до 60 на сто от общите приемливи разходи (максимално допустимият размер на интензитета за регионална помощ, определен за целеви райони по чл.4, т.1 от закона, плюс 10 на сто) в брутен еквивалент.
Чл.10. (1) Помощ за ликвидиране замърсяванията на почвата или на надземните или подземните води вследствие на промишлени площадки се предоставя, когато лицето, отговорно за замърсяването, не може да бъде идентифицирано или то не може да поеме разходите. В тези случаи помощ може да получи лицето, отговарящо за рехабилитацията на терена.
(2) Интензитетът на помощта за възстановяване на замърсени промишлени площадки възлиза до 100 на сто от приемливите разходи плюс 15 на сто от разходите за дейността. Приемливите разходи са равни на разходите за дейността по почистването на терена, намалени с увеличението на цената на земята.
(3) Общата сума на помощта не може да надвишава действителните разходи за възстановяване, направени от предприятието получател.
Чл.11. (1) Помощ за преместване на предприятие се предоставя, при условие че:
1. преместването е във връзка с изисквания за опазване на околната среда, произтичащи от административен акт или от съдебно решение;
2. предприятието прилага задължителните норми по околна среда за района, в който е преместено.
(2) Приемливите разходи са ограничени само до разходите, свързани с преместването.
(3) При изчисляването на разходите, свързани с преместването, се вземат предвид сумите, получени от продажбата или отдаването под наем на изоставения при преместването терен, платените обезщетения в случай на отчуждаване и разходите, свързани с покупката на земя, строителството или закупуването на нов завод със същия капацитет като този, който е бил напуснат.
(4) При изчисляване на разходите по ал.3 могат да бъдат взети предвид и всякакви други печалби за местещото се предприятие, като например подобряване на технологията или отчетността вследствие на преместването.
(5) При изчисляване на приемливите разходи при предоставянето на помощ за защита и опазване на околната среда не се вземат предвид инвестиции, свързани с увеличаване на производствения капацитет.
Чл.12. Помощ за консултантски и други услуги се предоставя съгласно условията на раздел II.
Чл.13. Предоставянето на оперативна помощ е допустимо в следните форми:
1. оперативна помощ за прилагане на щадящи околната среда методи и технологии за управление на отпадъците и за ефективно използване на енергията, при която помощта се ограничава стриктно до компенсиране на допълнителните разходи, сравнени с пазарните цени на подобни продукти и услуги, при условие че:
а) тази помощ има временен характер до 5 години и е намаляваща;
б) интензитетът й достига до 100 на сто от допълнителните разходи през първите 5 години, като в края на този период трябва да се сведе до нула;
в) интензитетът й през първите 5 години не надвишава 50 на сто от допълнителните разходи в случаите, когато помощта не е намаляваща;
2. оперативна помощ под формата на преотстъпване или намаляване на данъчни задължения, свързани с опазване на околната среда, при която отписването се извършва в случай на въвеждането на нов данък в действащ отрасъл или за продукт, по отношение на който е извършено хармонизиране на данъчното законодателство; разпоредбите се прилагат към съществуващите данъци, ако те имат положителен ефект по отношение опазването на околната среда; може да се разрешават отстъпки на заинтересуваните фирми, когато данъците са въведени или са необходими данъчни облекчения поради настъпили значителни изменения в икономическите условия, които поставят предприятията в неизгодно положение;
3. оперативна помощ за използване на възобновяеми енергийни източници, при която приемливи са разходите, които покриват разликата между производствените разходи за използване на възобновяеми енергийни източници и пазарната цена на тази енергия; такава помощ е допустима единствено при износване на машините; при определяне размера на оперативната помощ се взема предвид цялата инвестиционна помощ, предоставена на съответното предприятие и свързана с новия завод; комисията може да разреши оперативна помощ, по-голяма от размера на инвестицията, когато общите разходи след износване на съоръженията са все още по-високи от пазарните цени на енергията;
4. оперативна помощ за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, при която помощта се предоставя на предприятия, произвеждащи и разпространяващи електро- и топлоенергия за обществено потребление, когато разходите за производството им надвишават пазарните цени; оперативната помощ може да бъде предоставяна и за индустриална употреба на комбинирано производство на електро- и топлоенергия, когато може да бъде доказано, че производствените разходи на единица енергия, произвеждаща такава енергия, надвишават пазарната цена на единица конвенционална енергия.

Чл.14. Държавна помощ за стимулиране на заетостта е допустима, при условие че помощта е свързана със създаването на нови работни места за лица, които никога не са имали работа или са останали безработни.
Чл.15. (1) Схемите за помощ за създаване или насърчаване на заетост могат да бъдат разрешени при следните условия:
1. помощите за създаване на заетост са предоставени в области и отрасли, които не могат и не се ползват от помощ за регионално развитие и брутният интензитет на помощта не надвишава 15 на сто за малките предприятия и 7,5 на сто за средните предприятия;
2. помощите за създаване на заетост са предоставени в области и отрасли, които могат да бъдат ползватели на помощ за регионално развитие и брутният интензитет на помощта не надвишава одобрения максимален размер на регионална помощ, определен в регионалната карта към момента на предоставяне; в случаите, в които получателят е малко или средно предприятие, максимално допустимият размер на интензитета се увеличава, както следва:
а) за помощи в райони по чл.4, т.1 от закона - с 15-процентни пункта брутен интензитет и при условие, че общият нетен интензитет не надвишава 75 на сто;
б) за помощи в райони по чл.4, т.3 от закона - с 10-процентни пункта брутен интензитет и при условие, че общият нетен интензитет не надвишава 30 на сто.
(2) По-високите ставки по ал.1, т.2, букви "а" и "б" се прилагат само ако получателят поема поне 25 на сто от разходите по проекта и създадената заетост е само в района, който има право на съответната регионална помощ.
(3) Ставките по ал.1 се прилагат към интензитета на помощта, изчислена като процент от разходите за работни заплати за две години, ако:
1. новосъздадените работни места представляват нетно нарастване на броя работници в сравнение със средната стойност за предходните 12 месеца и в предприятието, и в обединението;
2. новосъздадените работни места бъдат запазени най-малко за три години, а когато се отнася за малко или средно предприятие - за две години;
3. новосъздадените работни места са заети от лица, които никога не са имали работа или са загубили работата си.
Чл.16. (1) Схеми за помощ за назначаване на работници в неравностойно положение и на работници с призната степен на инвалидност се разрешават само ако отговарят на условията по чл.15.
(2) Брутният интензитет на помощта в този случай не може да надвишава 50 на сто от общите разходи за заплата за работниците в неравностойно положение и 60 на сто от общите разходи за заплата за работниците с призната степен на инвалидност.
(3) Схемите по ал.1 трябва да отговарят и на следните условия:
1. създадената заетост да води до нетно нарастване на броя на заетите служители, освен когато:
а) освободените работни места са били овакантени доброволно;
б) освободените работни места са вследствие на законосъобразно уволнение за неспазване на трудовата дисциплина;
2. трудовите договори са за период най-малко 12 месеца.
Чл.17. Схеми за помощ за назначаване на работници с призната степен на инвалидност могат да бъдат одобрени, ако заедно с помощта по чл.16 не надвишават нивото, необходимо за компенсиране на намалената работоспособност, причинена от степента на инвалидност, и покриват някой от следните разходи:
1. за адаптиране на работни места;
2. за персонал, зает изключително в подпомагане на наетите работници с призната степен на инвалидност;
3. за адаптиране на работни инструменти към специфичните изисквания на степента на инвалидност.
Чл.18. Държавна помощ за създаване на нови работни места, свързана с нови инвестиции в предприятието, е допустима като регионална помощ по раздел VII.
Чл.19. Държавна помощ за поддържане на работни места за предприятия, които могат да бъдат оздравявани или преструктурирани, е допустима при условията и по реда на раздел V.
Чл.20. Не се считат за държавна помощ по този раздел общите нормативни или административни мерки, предназначени за професионално обучение или производствена практика на ученици и студенти, както и мерките, насочени към обучение за намиране на работа на лица с призната степен на инвалидност и на социално слаби лица.

Чл.21. (1) Държавна помощ за оздравяване на предприятия в затруднение е допустима, при условие че:
1. помощта се предоставя за подкрепа ликвидността на предприятието в затруднение чрез предоставяне на държавен заем или държавна гаранция по заем, като лихвеният процент по заема трябва да е сравним с този за финансово стабилните фирми и по-точно с референтния лихвен процент, определен от Българската народна банка;
2. помощта се предоставя еднократно за период 6 месеца, необходим на предприятието получател за изработване на план за оздравяване; уведомяването на помощта за оздравяване е съпроводено с ангажимент за предприятието получател не по-късно от 6 месеца след разрешаване на помощта да представи на комисията план за оздравяване или доказателство, че заемът е бил напълно възстановен и/или действието на гаранцията е прекратено;
3. помощта, свързана със заеми, бъде възстановена до 12 месеца от получаването на последния транш от заема; в противен случай държавната гаранция се отменя;
4. помощта е абсолютно необходима за избягване на сериозни социални или икономически проблеми, решаването на които не е възможно с общи законови и административни мерки;
5. помощта е ограничена до минималния размер на средствата, необходими за функционирането на предприятието получател като участник на пазара за времето, за което е разрешена помощта (например до сумите за заплати и редовни доставки на суровини).
(2) Планът за оздравяване предварително се съгласува със заинтересуваните структури и се представя в определения от комисията срок. При непредставяне на план или на доказателства, че заемът е изплатен или че действието на държавната гаранция е прекратено, комисията може да постанови решение по чл.17 от закона.
(3) Не се допуска предоставянето на помощ за оздравяване или преструктуриране на новосъздадено предприятие дори в случаите, когато първоначалното му финансово положение е несигурно.
Чл.22. (1) Държавна помощ за преструктуриране на предприятие в затруднение се разрешава, при условие че:
1. помощта е за реорганизация и рационализация на дейността и обикновено включва оттегляне от губеща дейност и преструктуриране на онези съществуващи дейности, които могат да станат отново конкурентоспособни;
2. помощта се получава еднократно за период 10 години; повторна помощ за преструктуриране на същото предприятие в рамките на този период може да бъде одобрена само когато планът за преструктуриране, въз основа на който е отпусната първата помощ, не е могъл да бъде изпълнен поради настъпването на обстоятелства, които по никакъв начин не са могли да бъдат предвидени по време на съставянето му; срокът започва да тече от момента на приключването на оздравителния период или от прекратяването на действието на плана за преструктуриране;
3. помощта се предоставя под формата на:
а) парични и/или апортни вноски за увеличаване капитала на предприятието;
б) опрощаване на дългове, заеми или активирани гаранции по заеми;
в) освобождаване от законоустановени данъци или вноски за социално осигуряване;
г) получаване на държавна или общинска гаранция по заеми;
4. предприятието е представило на комисията за одобрение жизнеспособен план за преструктуриране с всички подробности и пазарно проучване, както и обосновани структурни мерки и/или дългосрочни гаранции за неговото икономическо развитие, като основните средства за постигане на оздравяване на предприятието следва да бъдат от вътрешен характер или основани на общоприети икономически тенденции;
5. програмата за преструктуриране на предприятие от отрасъл, в който има свръхпроизводствен капацитет, трябва да включва план с график за намаляване на производствения капацитет на предприятието; намаляването представлява компенсаторна мярка в полза на конкурентите на предприятието получател и следва да бъде пропорционално на ограничителния ефект на отпуснатата помощ върху конкуренцията;
6. помощта не се използва за подобряване на производствения капацитет на предприятието, с изключение на случаите, когато това е необходимо за възстановяване на съществуващи дългосрочни икономически връзки, без това да засяга съществено конкуренцията на съответния пазар;
7. предприятието има управленски капацитет за реализиране целите на помощта;
8. помощта е ограничена до минималния размер на средствата, необходими за преструктурирането на предприятието, като получателят трябва да има значителен принос със собствени ресурси към плана за преструктуриране, включително чрез продажба на активите, които не са от съществено значение за оцеляването на предприятието или от външно финансиране на пазарна основа; помощта не трябва да се използва за нови инвестиции, които не са от съществено значение за предприятието.
(2) В случаите на помощ от държавата или от общините за компенсиране на социални разходи по преструктурирането, включително освобождаване на работници или служители, които разходи съгласно действащото трудово законодателство трябва да се поемат от предприятието в затруднение, размерът и интензитетът на помощта следва да бъдат ограничени до строго необходимия минимум.
(3) В отраслите, в които се наблюдава структурно свръхпроизводство в национален мащаб, планът за преструктуриране следва да допринася, пропорционално на получената помощ, за подобряването на пазарната среда посредством необратимото намаляване на производствения капацитет.
(4) След преценка на съответния пазар комисията може да проучи включването на компенсаторни мерки в плана дори и в отрасли, в които не се наблюдава структурно свръхпроизводство.
Чл.23. Предприятието - получател на помощта, трябва да приложи изцяло приетия от комисията план за преструктуриране, както и да изпълни всички други задължения, постановени в нейното решение. Всеки, който предоставя държавна помощ по този раздел, е длъжен на всеки 6 месеца или при поискване да уведоми министъра на финансите за хода на изпълнението на плана за преструктуриране. При отклонение от одобрения план министърът на финансите уведомява комисията.

Чл.24. Държавна помощ за фундаментални научни изследвания е допустима за извършване на изследователска дейност, насочена към разширяването на научно-технически познания, които не са свързани с промишлени или търговски цели, като резултатите от тези изследвания се предоставят свободно на всички интересуващи се и при нормални пазарни условия.
Чл.25. Държавна помощ за изследователска дейност е допустима за приложни изследвания, резултатът от които е придобиване на нови познания и тяхното използване за разработване на нови или значително подобряване на съществуващи продукти, за разработване на нови или усъвършенстване на съществуващи технологии или услуги.
Чл.26. (1) Държавна помощ за допазарна изследователска дейност е допустима за разработване на план, схема или чертеж на нови продукти, методи или услуги, видоизменени или подобрени, за да бъдат продавани или използвани, както и създаването на първи прототип, който не би могъл да бъде продаван. Дейността може да включва формулировка на концепция и чертеж на други продукти, методи или услуги и първоначални демонстрационни или пилотни проекти, които не могат да бъдат използвани за промишлена или търговска употреба.
(2) Държавна помощ за допазарна изследователска дейност не се предоставя за постоянни или периодични промени на продуктите, производствените линии, производствените процеси и други операции в ход, дори ако подобни промени представляват подобрения.
Чл.27. При изчисляване интензитета на помощта по чл.24, 25 и 26 приемливи са следните разходи:
1. за заплащане възнагражденията на персонала, работещ единствено в сферата на научната дейност;
2. за инструменти, оборудване, земя и помещения, използвани единствено и постоянно за научната дейност;
3. за заплащане на консултантски и други подобни услуги, използвани единствено за научната дейност, включително техническо познание, патенти и хонорари на външни консултанти;
4. допълнителни разходи вследствие на научната дейност;
5. други текущи разходи като материали, помощни средства и сходни продукти, свързани с научната дейност.
Чл.28. (1) Брутният интензитет на държавната помощ по този раздел се определя, както следва:
1. за помощта по чл.24 - до 100 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта за всички предприятия;
2. за помощта по чл.25:
а) за големи предприятия - до 50 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта;
б) за малки и средни предприятия - до 60 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта;
в) за предприятия, функциониращи в целеви райони по чл.4, т.1 от закона - до 60 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта;
3. за помощта по чл.26:
а) за големи предприятия - до 25 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта;
б) за малки и средни предприятия - до 35 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта;
в) за предприятия, функциониращи в целеви райони по чл.4, т.1 от закона - до 35 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта.
(2) За големи предприятия помощта за придобиване на патент или технология не може да надвишава 25 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта, а за малки и средни предприятия и за предприятия, функциониращи в целеви райони по чл.4, т.1 от закона - 35 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта.

Чл.29. (1) Държавна помощ за регионално развитие е насочената към подпомагане на първоначални инвестиции и откриване на нови работни места, свързани с тези инвестиции, с цел насърчаване развитието на определен район на Република България.
(2) Помощта може да бъде предоставена под формата на субсидия, кредити при облекчени условия, данъчни облекчения, държавни гаранции, изкупуване на дялове от държавата при благоприятни условия, намаляване на вноските за социално осигуряване, доставка на стоки и услуги при цени, по-ниски от пазарните, и др.
(3) Първоначалната инвестиция трябва да бъде насочена към инвестиции в материални и нематериални активи за създаване на ново предприятие, за разширяване на съществуващо предприятие или за започване на дейност, водеща до фундаментални промени на определен продукт или производство в съществуващото предприятие, и се изчислява като процент от общата инвестиция.
(4) Приемливите разходи при помощта за първоначална инвестиция, изчислена като процент от стойността на общата инвестиция, са:
1. разходите за материални активи - инвестиции в земя, сгради, фабрики и машини за създаване на ново или разширяване на дейността на вече действащо предприятие или при фундаментална промяна на произвежданите стоки или на производствения процес; в отрасъл транспорт разходите за транспортно оборудване не са приемливи;
2. частта от разходите за нематериални активи, свързана с трансфер на технологии чрез придобиване на патенти, лицензии, за ноу-хау и непатентовани ноу-хау; тези разходи са ограничени до 25 на сто от стойността на материалните активи.
(5) Активите по ал.4 следва да бъдат:
1. използвани единствено от предприятието получател;
2. разглеждани като амортизируеми активи;
3. закупени от трети страни при нормални пазарни условия;
4. включени в активите на предприятието получател най-малко за 5-годишен срок.
(6) Новосъздадените работни места, свързани с първоначалната инвестиция, включват годишното нетно увеличение на броя на новосъздадените работни места. За да бъдат приемливи за регионална помощ, работните места трябва да бъдат създадени в течение на 3 години след приключване на инвестицията и помощта да е свързана изцяло с дейността, произтичаща от инвестицията.
(7) Помощта за създаване на работни места, свързани с първоначална инвестиция, не може да надвишава процента от общите разходи за заплати, равен на позволения интензитет за този район.
(8) Размерът на помощта за създаване на работни места, свързани с първоначална инвестиция, не може да надвишава определен процент от изчисления двугодишен разход за заплати на едно наето лице (бруто разходи за заплата преди облагането й с данъци плюс задължителни осигурителни вноски), умножен по броя на новосъздадените работни места. Този процент е равен на позволения интензитет за регионална помощ за съответния район.
(9) Инвестициите и свързаните с тези инвестиции новооткрити работни места трябва да бъдат поддържани не по-малко от 5 години в предприятието получател, като минималното участие на получателя на помощта по проекта не може да бъде по-малко от 25 на сто от същия проект.
Чл.30. В изключителни случаи е допустима и оперативна помощ за намаляване текущите разходи на предприятието за изплащане на възнаграждения, работни заплати, компенсиране на документирани транспортни разходи в отдалечени и слабо населени райони, наеми и други консумативи, при условие че:
1. помощта допринася за развитието на определен район на страната;
2. размерът на помощта е пропорционален на затрудненията на съответния район;
3. помощта е ограничена във времето и е прогресивно намаляваща;
4. помощта не е за експортно ориентирани дейности.
Чл.31. (1) Интензитетът на помощта по този раздел се определя, както следва:
1. за големи предприятия, функциониращи в целеви райони по чл.4, т.1 от закона - до 50 на сто от нетния еквивалент на помощта;
2. за малки и средни предприятия, функциониращи в целеви райони по чл.4, т.1 от закона - до 50 на сто от нетния еквивалент на помощта плюс 15 на сто в брутно изражение.
(2) Максималният размер на нетния еквивалент на помощта по ал.1 не може да бъде надвишен в случаите, когато помощ е допустима и на друго основание или по други схеми за помощ. В този случай органът или лицето, което предоставя помощта, уведомява комисията за предпочитаната схема за помощ.
(3) Нетният еквивалент на допустимата помощ се изчислява по методика съгласно приложение No 1.

Чл.32. (1) Държавна помощ за обучение е допустима, при положение че обучението (общо и специално) на работници от едно или повече предприятия или отрасъл на промишлеността намалява разходите на предприятието за обучение на персонала за придобиване на нови умения.
(2) Приемливи разходи за обучение са разходите за:
1. закупуване на материали, учебници и помагала и други текущи разходи, свързани с обучението;
2. заплащане на личните разходи на обучаващите до общата стойност на другите приемливи разходи по т.1, 3, 4, 5 и 6, свързани с учебния процес, като се вземе предвид само времето, през което обучаващите са взели участие, а часовете на производство се намаляват;
3. пътуване на обучаваните и обучаващите;
4. заплащане на амортизационните отчисления за инструментите и оборудването, използвани предимно по проекта за обучение;
5. управление на обучението;
6. заплащане на консултантските услуги, свързани с проекта на обучение.
(3) Помощта за обучение е приложима във всички отрасли.
Чл.33. Брутният интензитет на помощта по чл.32 се определя, както следва:
1. за общо обучение на работници или служители:
а) на големи предприятия - до 50 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта, а ако са и в целеви райони по чл.4, т.1 от закона - до 60 на сто;
б) на малки и средни предприятия - до 70 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта, а ако са и в целеви райони по чл.4, т.1 от закона - до 80 на сто;
2. за специално обучение на работници и служители:
а) на големи предприятия - до 25 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта, а ако са и в целеви райони по чл.4, т.1 от закона - до 35 на сто;
б) за работници и служители на малки и средни предприятия - до 35 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта, а ако са и в целеви райони по чл.4, т.1 от закона - до 45 на сто;
3. за обучение в областта на морския транспорт независимо дали се предоставя за общо или за специално обучение - до 100 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта, при положение че обучаваният не е член на екипажа на кораба, но е извънщатен негов служител, и обучението се провежда на борда на кораб, вписан в българския корабен регистър.

Чл.34. (1) Размерът на минималната помощ, определен в чл.1, ал.6 от закона, се изчислява, като:
1. в размера на субсидията се включат законоустановените такси, данъци и другите фискални задължения, дължими от получателя на помощта;
2. всяка друга форма на помощ (кредит, държавна гаранция и др.) се преизчислява до равностойност на паричен еквивалент.
(2) Минималната помощ е допустима за всички предприятия независимо от тяхната големина и пазарна сила.
(3) Получаването на минимална помощ не е пречка за получаване на други помощи.
(4) Всеки, който предоставя минимална помощ, е длъжен да уведоми в срок до 5 дни след предоставянето й министъра на финансите по реда на чл.104.

Чл.35. При комбиниране на помощи по различни схеми за регионална помощ общият размер на предоставените помощи от едни и същи или от различни органи или лица не може да надвишава максималния размер на помощта, определен в чл.31, ал.1.
Чл.36. При комбиниране на регионална помощ или помощ за други цели общият размер на предоставените помощи не може да надвишава максималния интензитет на съответната помощ, определен в този правилник.

Чл.37. Помощите, отпускани на предприятия в областта на въгледобива, се оценяват при условията и по реда на този раздел.
Чл.38. (1) Помощта за въгледобивната промишленост може да бъде съвместима със закона само ако е съобразена с чл.39-43, без да се засягат схемите за държавна помощ за научни изследвания и технологично развитие, за опазване на околната среда и за обучение.
(2) Помощта може да покрива само разходи, свързани с въгледобива, за:
1. производство на електричество;
2. комбинирано производство на топлоенергия и електричество;
3. производство на кокс и загряване на доменните пещи в стоманодобивната промишленост.
Чл.39. Помощ, предназначена да покрие текущите производствени разходи на производствени единици, чиито дейности се съкращават, може да бъде съвместима със закона само ако отговаря на следните условия:
1. дейността на съответните производствени единици е част от план за закриването им с краен срок не по-късно от 31 декември 2007 г.;
2. предвижданата помощ за 1 тон въглища не надвишава разликата между очакваните производствени разходи и очакваните приходи (свързани с въглищата) за една финансова година; действително изплатената помощ ще подлежи на годишна корекция, базираща се на действителните приходи и разходи, извършени не по-късно от края на финансовата година след годината, през която е предоставена помощта;
3. размерът на помощта за един тон въглищен еквивалент не може да бъде основание доставните цени на въглищата в Република България да бъдат по-ниски от тези за въглища от същото качество от трети страни;
4. помощта не води до никакво нарушение на конкуренцията между производителите, купувачите и потребителите на въглища в Република България;
5. помощта не води до никакво нарушение на конкуренцията на пазара на електричество, на пазара на комбинираното производство на топлоенергия и електричество, на пазара на производството на кокс и на пазара на стомана.
Чл.40. (1) Помощ за предприятие или група от предприятия може да бъде одобрена като съвместима със закона само ако допринася за поддържане на достъпа до запасите от въглища. Едно предприятие може да получи помощ само по едно от условията по ал.2 и 4. Натрупване на помощ по ал.2 и 4 е недопустимо.
(2) Помощ за покриване на разходи, свързани с първоначална инвестиция, може да бъде обявена за съвместима със закона само ако отговаря на условията по чл.39, т.3, 4 и 5, както и на следните условия:
1. помощта е насочена към съществуващи предприятия, които не са получавали помощ или които са получили одобрена от комисията помощ съгласно чл. 39 и са показали, че са в състояние да постигнат конкурентоспособно положение спрямо цените на въглища с подобно качество от трети страни;
2. предприятията са изработили план за действие и финансов план, показващи, че предоставената помощ за въпросния инвестиционен проект ще осигури икономическа жизненост на тези предприятия;
3. предвижданата помощ и действително предоставената помощ не надвишават 30 на сто от общите разходи на съответния инвестиционен проект, което ще даде възможност на предприятието получател да стане конкурентоспособно по отношение цените на въглища с подобно качество от трети страни.
(3) Предоставената в съответствие с ал.2 помощ е платима еднократно или на части в течение на няколко години и не може да бъде изплащана след 31 декември 2010 г.
(4) Помощ, планирана за покриване на производствени загуби, може да бъде обявена за съвместима със закона само ако отговаря на условията по чл.39, т.2-5, както и на следните условия:
1. дейността на съответното предприятие или група предприятия съставлява част от плана за достъп до запасите от въглища;
2. помощта ще бъде предоставена на предприятията, които ще дадат най-добрите икономически резултати от гледна точка на нивото и вида на производствените разходи и в рамките на количеството местни въглища, които ще се произведат съобразно плана по т.1.
Чл.41. (1) Общият размер на помощта, предоставена на въгледобива съгласно чл.39 и чл.40, ал.4, трябва да следва низходяща тенденция, водеща към значително намаление на въгледобива. Не се предоставя помощ по чл.39 за редуциране на дейност след 31 декември 2007 г.
(2) За всяка година след 2003 г. общият размер на помощта за въгледобива, предоставена съгласно чл.39 и 40, не може да надвишава размера на помощта, разрешена за 2001 г.
Чл.42. (1) Държавна помощ за покриване на извънредни разходи на предприятия, извършващи в момента или извършвали преди това дейност, свързана с въгледобива, която им позволява да покриват разходи, произтичащи или произтекли от рационализация и преструктуриране на въгледобива, несвързани с текущото производство (наследени пасиви), може да бъде призната за съвместима със закона, при условие че изплатената помощ не надвишава тези разходи. Такава помощ може да се използва за покриване на разходи, направени само от предприятия, които извършват или са извършвали преструктуриране, т. е. разходи, свързани с възстановяване на околната среда на бивши въгледобивни обекти.
(2) Категориите разходи, произтичащи от рационализация и преструктуриране на въгледобива, са описани в приложение No 2.
Чл.43. (1) Разрешеният размер на помощта, предоставяна съгласно която и да е от разпоредбите на този раздел, се изчислява, като се взема предвид предоставената помощ за същите цели чрез всеки друг национален ресурс под каквато и да е форма.
(2) Всяка помощ, получена от предприятията, трябва да бъде отразена в отчета за приходите и разходите като отделна позиция на приходната част. Когато предприятие, получаващо помощ, предоставена съгласно този раздел, работи не само в областта на въгледобива, но извършва и друга икономическа дейност, предоставените средства ще бъдат предмет на отделно счетоводно отчитане, така че финансовите постъпления по този раздел да могат да бъдат ясно установени. Средствата, получени като помощ, трябва да бъдат управлявани по начин, който не дава възможност да бъдат прехвърляни към други дейности.
Чл.44. (1) Всеки, който предоставя помощ, следва да подаде уведомление в съответствие с чл. 7 от закона с оглед оценката на съвместимостта й с правилата на този раздел, както и на следните допълнителни правила:
1. всеки, който предоставя помощ на въгледобивната промишленост, предоставя на комисията цялата необходима информация за текущото състояние на енергетиката, за да се докаже оцененият производствен капацитет като част от плана за достъп до въглищните запаси; минималното ниво на производство, необходимо да гарантира този достъп, както и съобразно категориите помощ, предвидени в този раздел, подходящите видове помощ, имайки предвид спецификата на въгледобивната промишленост в страната;
2. производствените разходи се изчисляват в съответствие с 3-месечните общи отчети на средствата, изпратени на комисията от въгледобивните предприятия или от асоциации на въгледобивни предприятия; при изчисляването на производствените разходи въгледобивните предприятия прилагат определените за данъчните цели амортизационни отчисления и лихвите върху взетите назаем средства; приемливите разходи за лихви върху взетите назаем средства се основават на пазарните лихвени проценти и се ограничават до операциите, изброени в § 1, т.23 от допълнителната разпоредба;
3. като част от уведомяването на плановете по чл.39 и чл.40, ал.2 и 3 всеки, който предоставя помощ, представя на комисията цялата информация, отнасяща се до намаляване на газовете, предизвикващи парников ефект; информацията трябва да съдържа подробни данни за намаляването на отделяния газ, произтичащо от положените усилия за използване на технологии за чисто изгаряне на въглищата.
(2) Всеки, който предоставя помощ, уведомява комисията за всяка промяна на първоначално представения на комисията план в съответствие с ал.1, т.3.
(3) Всеки, който предоставя помощ, изпраща уведомление за цялата финансова помощ, която възнамерява да предостави на въгледобивната промишленост през една финансова година, уточнявайки естеството на подпомагане съгласно формите на помощ по чл.39 и чл.40, ал.2 и 3. На комисията се предоставя изчерпателна информация, за да се направи изчисление и се предвидят производствените разходи и тяхното отношение към представения пред комисията план по ал.1, т.3.
(4) Всеки, който предоставя помощ, изпраща уведомление за сумата и пълна информация относно изчисляването на действително платената помощ през една финансова година, но не по-късно от 6 месеца след края на настоящата година. Преди края на следващата финансова година задължително се обявява всяка направена промяна на първоначално предоставената сума.
(5) При уведомяване по чл.39 и чл.40, ал.2 и 3 всеки, който предоставя помощ, обявява действително изплатената помощ и предоставя цялата необходима информация за проверка изпълнението на условията и критериите по предходните разпоредби.

Чл.45. Помощите, отпускани на предприятия в областта на корабостроенето, се оценяват при условията и по реда на този раздел.
Чл.46. (1) Производствената помощ, предоставена чрез държавни или общински ресурси под каквато и да е форма за пряко или косвено подпомагане на договори за корабостроене или преустройство на кораби, но не и за кораборемонт, може да бъде считана за съвместима с чл.1, ал.3 от закона само ако е в съответствие с разпоредбите на този раздел. Това условие се прилага не само за помощ, отпусната на предприятия, извършващи такива дейности, но и за предприятия със сродни производства.
(2) За целите на този раздел косвено отпуснатата помощ включва всички налични форми на помощ за корабособственици или за трети лица, като помощ за строителството или преустройството на кораби под формата на кредити при облекчени условия, държавни гаранции и данъчни преференции.
(3) Никоя помощ, предоставена по този раздел, не може да бъде обвързана с дискриминационни практики срещу продукти с произход от страните, с които Република България има сключени международни договори за контрол на държавните помощи. Помощ, отпусната от Република България на нейни корабособственици или на трети лица на територията на страната за строителство или преустройство на кораби, не може да нарушава или да застрашава конкуренцията при сключване на договори за обществени поръчки между корабостроителниците в Република България и корабостроителниците в страните, с които Република България има сключени международни договори за контрол на държавните помощи.
Чл.47. (1) С цел защита на отрасъла от нелоялната конкуренция на международния пазар комисията може временно да одобри защитен механизъм при следните условия:
1. помощта е с цел покриване на понесените от отрасъла значителни материални щети и се отнася за ограничен пазарен сегмент и време;
2. помощта има максимален интензитет в размер 6 на сто от стойността на договора (преди облагането с данък), който размер ще бъде в сила от датата на подписване на окончателния договор.
(2) Алинея 1 не се прилага по отношение на кораб, доставен 3 години след датата на подписването на окончателния договор. В този случай максимално допустимият размер, приложим към договора, ще бъде размерът, който е в сила 3 години преди датата на доставка на кораба. Комисията може да разреши продължение на тригодишния лимит за доставка, когато се установи, че е налице едно от следните обстоятелства:
1. това е оправдано от техническата сложност на съответния индивидуален проект за строителство на кораб;
2. това е оправдано от закъснения вследствие на непредвидени прекъсвания на производството от съществен и обективен характер в работната програма на корабостроителницата, дължащи се на изключителни обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидени както от предприятието, така и извън него.
Чл.48. Предоставянето на помощ на конкретни получатели в рамките на вече одобрена от комисията схема не изисква предварително уведомяване или разрешение от комисията.
Чл.49. (1) Помощ за покриване на обичайните разходи при намаляване на капацитет чрез общо или частично закриване на корабостроителници, кораборемонтни или преустройващи корабите предприятия може да се счита съвместима със закона, при условие че намаляването на капацитета е действително и необратимо.
(2) Приемливите разходи за помощта по ал.1 са:
1. плащанията на работници, останали без работа или пенсионирани преди пенсионна възраст;
2. стойността на консултантските услуги за работници, на които им предстои да останат без работа, за безработни или пенсионирани преди пенсионна възраст, включително плащания, извършени от корабостроителници за улесняване изграждането на малки предприятия, които са независими от корабостроителниците по ал.1 и чиято основна дейност не е корабостроене, кораборемонт или преустройство на кораби;
3. плащанията на работници за професионална преквалификация;
4. разходите за развитие на корабостроителници, за техните сгради, инсталации и инфраструктура, които ще се използват за цели, различни от посочените в § 1, т.22-26 от допълнителната разпоредба.
Чл.50. (1) За предприятия, които изцяло прекратяват дейността си, свързана с корабостроене, кораборемонт или преустройство на кораби, мерките, които могат да бъдат приети за съвместими със закона, са следните:
1. помощ в размер, който не надвишава по-високата от следните две стойности, определени в доклад на независими консултанти:
а) остатъчната стойност на инсталациите, като се изключва частта от всякаква преоценка на активите след 1 януари 1991 г., превишаваща националния темп на инфлация;
б) частта от постоянните разходи, отнасящи се до инсталациите за период от 3 години, намалена с евентуалните приходи, които подпомаганото предприятие ще извлече от тяхното закриване;
2. помощ под формата на кредити или гаранции по кредити за оборотен капитал, необходим за подпомагане на предприятието за приключване на вече поети ангажименти, при условие че това се свежда до необходимия минимум и че значителната част от работата вече е извършена.
(2) Размерът и интензитетът на помощта трябва да бъдат обосновани с оглед предвижданите закривания, като се вземат предвид структурните проблеми на съответния район.
(3) Размерът и интензитетът на помощта в случай на преустройство към други промишлени дейности трябва да бъдат обосновани на закона и правилата, приложими към новите дейности.
(4) Корабостроителното, кораборемонтното или корабопреустройващото предприятие, получило помощ за закриване, трябва да остане затворено за период не по-малък от 10 години. При неспазване на този срок комисията може да постанови решение по чл.17 от закона.
Чл.51. (1) Помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, включително финансово подпомагане, отписване на дългове, субсидирани кредити, компенсиране на загуби, държавни гаранции и данъчни облекчения, може по изключение да се счита съвместима със закона, при условие че е съобразена с разпоредбите на раздел V. В случаи на преструктуриране се вземат предвид и следните допълнителни специфични условия:
1. предприятието да не е получавало такава помощ;
2. помощта да е еднократна и да е поето ясно и недвусмислено задължение от отпускащия орган, че друга помощ няма да бъде отпускана на предприятието или неговите правоприемници в бъдеще;
3. да има реално и необратимо намаление на производството на корабостроителното, кораборемонтното или корабопреустройващото предприятие, съответстващо на нивото на отпуснатата помощ (в това отношение нивото на действителното производство в предшестващите 5 години ще бъде определящият фактор за исканото ниво на намаление на капацитета);
4. затворените мощности са били редовно използвани за корабостроене, кораборемонт или преустройство на кораби до датата на уведомлението за конкретната помощ в съответствие с чл.56;
5. закритите мощности трябва да останат недействащи за не по-малко от 10 години след одобрението на помощта от комисията;
6. ако закритите мощности се използват отново за алтернативни цели, те трябва да бъдат независими от въпросната корабостроителница и дейностите не трябва да бъдат свързани по принцип с корабостроенето, кораборемонта или преустройството на кораби;
7. отпускащият помощта трябва да се съгласи да сътрудничи напълно с мерки за контрол, установени от комисията, включително контрол на място от независими експерти, когато е необходимо.
(2) При оценяване редовността на производството и неговото намаление комисията не взема предвид намаленията в производствата и на други предприятия от отрасъла в страната, а само нивото на действителното производство през предшестващите 5 години. Единственият случай, в който се вземат предвид намаленията в производствата на други предприятия - от отрасъла в страната, е, когато намаленията на производството в предприятията получатели са невъзможни, без да навредят на жизнеността на плана за преструктуриране. Планът за преструктуриране се представя на комисията заедно с формата за уведомление.
(3) В случай на операции за преструктуриране, продължаващи няколко години и включващи големи размери помощ, комисията може да изиска помощта да бъде изплатена на части, ако това е било предмет на предварително уведомление и одобрение от комисията.
Чл.52. Помощ, отпусната за иновации в съществуващи корабостроителни, кораборемонтни и корабопреустройващи предприятия, може да се счита съвместима със закона до максимален интензитет на помощта в размер 10 на сто в брутно изражение, при условие че тя се отнася до промишленото приложение на доказано нови продукти и процеси, които не се използват понастоящем за търговски нужди от други производители в този отрасъл в страната и които могат да представляват риск за технологичен или промишлен провал. Условията за отпускане са следните:
1. помощта да е ограничена до подпомагане разходите за инвестиране и промишлени дейности, които са свързани изключително с иновационната част на проекта;
2. размерът и интензитетът на помощта да е ограничен до необходимия минимум, имайки предвид степента на риск, свързан с проекта.
Чл.53. Помощ, отпусната за инвестиране с цел съживяване или модернизиране на съществуващи корабостроителници и подобряване производителността на съществуващите инсталации, когато не е свързана с финансовото преструктуриране на съответната корабостроителница, може да се счита за съвместима със закона:
1. в районите по чл.4, т.1 от закона и съответстващи на картата за отпускането на регионална помощ, като интензитетът на помощта не надвишава 22,5 на сто;
2. в районите по чл.4, т.3 от закона и съответстващи на картата за отпускането на регионална помощ, при условие че интензитетът на помощта не надвишава по-ниския между 12,5 на сто или максимално допустимия размер за регионална помощ;
3. помощта е ограничена до подпомагане на приемливите разходи, определени в раздел VII.
Чл.54. Помощ, отпусната за покриването на разходи от корабостроителни, кораборемонтни или корабопреустройващи предприятия за проекти за изследване и развитие, може да се счита за съвместима със закона, ако е отпусната в съответствие с разпоредбите на раздел VI.
Чл.55. Помощ, отпусната за покриване разходите на корабостроителни, кораборемонтни или корабопреустройващи предприятия за защита на околната среда, може да се счита за съвместима със закона, ако е отпусната в съответствие с разпоредбите на раздел III.
Чл.56. (1) Помощ за корабостроителни и кораборемонтни предприятия - предмет на регулиране от този раздел, подлежи на уведомяване по чл. 7 от закона, като се спазват специалните правила по ал.2 и се представят при поискване докладите по приложение No 3.
(2) Не могат да бъдат отпуснати помощи, преди комисията да бъде уведомена и да ги разреши, когато се отнасят до:
1. всяка програма за помощ - нова или съществуваща, или всяко изменение на съществуваща програма - предмет на регулиране от този раздел;
2. всяко решение за прилагане на общо приложима програма за помощ, включително общо приложими програми за регионална помощ към предприятията - предмет на регулиране от този раздел, освен ако помощта е под минималния праг по чл.1, ал.6 от закона;
3. всяко индивидуално приложение на програми за помощ в случаите, посочени в чл. 49 и 51, или при изрично предвиждане от комисията в одобрението й на съответната програма за помощ.

Чл.57. Помощите, отпускани на предприятия за оздравяване, преструктуриране или затваряне в областта на стоманодобива, се оценяват при условията и по реда на този раздел.
Чл.58. Регионалната помощ за инвестиционни проекти в отрасъл стоманодобив е несъвместима с принципите на свободната конкуренция.
Чл.59. Помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение от отрасъл стоманодобив, посочени в приложение No 4, е несъвместима с принципите на свободната конкуренция.
Чл.60. Помощ за затваряне на предприятия, посочени в приложение No 4, може да бъде съвместима със закона, когато е предназначена за изплащане обезщетения на работниците от стоманодобивни предприятия, останали без работа или при преждевременното им пенсиониране, при условие че:
1. плащанията произтичат от пълното или частичното затваряне на стоманодобивното предприятие и не са могли да бъдат предвидени;
2. помощта не надхвърля 50 на сто от размера на обезщетението, което се дължи съгласно действащото законодателство.
Чл.61. (1) Помощта за стоманодобивни предприятия, които преустановяват производство на продукти от чугун и стомана, може да се счита съвместима със закона, при условие че стоманодобивните предприятия:
1. са юридически лица към датата на влизането в сила на закона - 20 юни 2002 г.;
2. редовно са произвеждали продукти от чугун и стомана до датата на уведомяване на конкретна помощ пред комисията;
3. не са извършвали реорганизация на производството или заводската структура след датата на влизането в сила на закона - 20 юни 2002 г.;
4. не са контролирани и не контролират, пряко или непряко, стоманодобивно предприятие или предприятие, което контролира други стоманодобивни предприятия;
5. закриват и демонтират инсталациите, използвани за производството на продукти от чугун и стомана, в рамките на 6 месеца след спиране на производството или 6 месеца след одобрението на помощта от комисията.
(2) Помощта за стоманодобивните предприятия, които изпълняват условията по ал.1, но са контролирани или контролират, пряко или непряко, стоманодобивно предприятие, може да се счита съвместима с принципите на свободната конкуренция, при условие че:
1. предприятието, което се закрива, е фактически и юридически отделено от общата структура (субект на контрол) най-малко 6 месеца преди изплащането на помощта;
2. сметките по активите и пасивите на предприятието, което се закрива, са заверени като верни и точни от независим одитор;
3. има действително и подлежащо на проверка намаление на производствения капацитет, което да доведе до съществен благоприятен ефект за промишлеността като цяло; това намаление се изразява в намаление на производствения капацитет на продуктите от чугун и стомана и затварянето на предприятието е осъществено за период от 5 години след датата на подпомогнатото затваряне или датата на последното изплащане на помощ, одобрена съгласно този член; извършеното след посочения период намаление на производствения капацитет води до значително общо подобрение на съотношението между предлагането и търсенето на пазара.
(3) Всеки, който има намерение да предостави помощ за оздравяване и преструктуриране на фирми в затруднение от отрасъл стоманодобив и помощ за затваряне в този отрасъл, е длъжен предварително да изпрати индивидуално уведомление.

Чл.62. Помощите, отпускани на предприятия в областта на автомобилния, железния и по вътрешните водни пътища транспорт, свързани с дейностите по осъществяване на превози, се оценяват по правилата в този раздел.
Чл.63. (1) Държавни помощи за координация на транспорта са допустими, когато отговарят на едно от следните условия:
1. помощта се дава на предприятия, които поемат разходи, свързани с използваната от тях инфраструктура, докато други предприятия не понасят подобни разходи;
2. целта на помощта е да стимулира проучването и/или развиването на транспортни системи и технологии, които са икономически по-изгодни за Република България.
(2) Държавна помощ е допустима, когато се отпуска за определен срок, предназначена е да улесни развитието на вътрешния воден транспорт по р. Дунав и представлява:
1. инвестиции в инфраструктурата на вътрешноводни транспортни терминали;
2. инвестиции в неподвижни и подвижни съоръжения, необходими за товарно-разтоварните операции;
3. инвестиции с цел придобиване на нов или допълнителен транспортен тонаж чрез закупуването на нови кораби;
4. мерки за регулиране капацитета на флота по вътрешните водни пътища.
(3) При определяне размера на предоставената по ал.1, т.1 помощ трябва да бъдат взети под внимание инфраструктурните разходи, характерни за конкретния вид транспорт, които нямат еквивалент в конкуриращите видове транспорт.
(4) Помощта по ал.1, т.2 трябва да бъде ограничена до фазите на проучването и разработването и може да обхваща търговското използване на тези системи и технологии при допълнителни условия, които трябва да бъдат уточнени с договор, сключен между компетентния орган и ползвателя на помощта.
(5) Предоставената по ал.2, т.1 и 2 помощ не може да надвишава 50 на сто от общата сума на инвестицията, като целта на помощта е развитието на нов или допълнителен транспортен тонаж по вътрешните водни пътища.
(6) Предоставената по ал.2, т.3 помощ се предоставя под формата на данъчни облекчения за транспортните предприятия, които инвестират от печалбата си в закупуването на нови кораби.
Чл.64. (1) Държавни помощи са допустими под формата на компенсации, предоставяни в полза на транспортни предприятия за наложени задължения, свързани с извършване на услуги от обществен интерес.
(2) Услуги от обществен интерес са задълженията за извършване на обществен превоз, възлагани в интерес на обществото. Те обхващат транспортни услуги, които предприятията, ако изхождат от своите икономически интереси, не биха поели или не биха поели в същата степен или при същите условия. Поемането на задължение да се извършват подобни услуги включва задължение за поддържане на определено ниво на услугата, задължение за предоставянето й и задължение за експлоатирането й при определени тарифи.
(3) Компетентните държавни органи могат да поддържат или налагат задължение за предоставяне на услуги по смисъла на ал.2 по някои градски, крайградски и регионални линии.
Чл.65. (1) Държавни помощи са допустими, когато се предоставят като временна мярка и целят подпомагане развитието на комбинирания транспорт.
(2) Помощите по ал.1 включват:
1. инвестиции в инфраструктурата, или
2. осигуряване на или инвестиране в стационарни и подвижни претоварни съоръжения, или
3. инвестиции в транспортно оборудване, специално предназначено за комбиниран транспорт и използвано предимно за него, или
4. покриване на разходи за експлоатация на транзитни комбинирани транспортни линии.
(3) Държавните помощи по този член се предоставят чрез договор, сключен между компетентен държавен орган и превозвач, при условия и по ред, предвидени в закон.
Чл.66. Компетентните органи могат да предоставят държавни помощи на транспортни предприятия. За целта те сключват договори за извършване на услуги от обществен интерес с оглед гарантиране на необходимите транспортни услуги, особено на тези, отчитащи фактори от социален и екологичен, градоустройствен и териториалноустройствен характер или предлагащи специални тарифи за някои категории пътници.
Чл.67. Когато за отпускането на държавни помощи не се изисква задължително сключването на договор, прилагат се условията и редът съгласно съответния нормативен акт.
Чл.68. При транспортни предприятия, които наред с изпълнението на задълженията за обществени услуги извършват и друга дейност, обществените услуги се извършват от отделни подразделения, отговарящи на следните изисквания:
1. оперативното счетоводство на всяка от тези дейности се води отделно и делът на активите, предназначени за отделните дейности, се определя в съответствие с действащото счетоводно законодателство;
2. разходите се балансират с приходи от дейността и постъпления от държавния или общинския ресурс без прехвърляне на средства между отделните видове дейности на предприятието.
Чл.69. (1) Когато компетентните органи решат да наложат, изцяло или частично, дадено задължение за обществена услуга и това може да бъде направено по повече от един начин, като при всички се осигурява определено ниво на транспортните услуги, при сходни условия се избира най-изгодният начин.
(2) Нивото на транспортните услуги се оценява, като се отчитат:
1. общественият интерес;
2. възможността да се прибегне до други форми на транспорт, които да отговорят на съответните транспортни нужди;
3. транспортните тарифи и условия, които могат да бъдат предложени на потребителите.
Чл.70. (1) Всяко задължение за поддържане на определено ниво на услугата или за предоставянето й се разглежда като икономическа неизгодност, когато намаляването на финансовата тежест в резултат на цялостно или частично преустановяване на задължение по отношение на операция или група от операции, засегнати от това задължение, надвишава намаляването на приходите като резултат от това преустановяване.
(2) Икономическата неизгодност се определя на базата на справка за годишните икономически загуби, представени от разликата между намаленията в годишната финансова тежест и годишните приходи вследствие преустановяването на задължението.
(3) Когато задължението за поддържане на определено ниво на услугата или за предоставянето й покрива една или повече категории от пътническия и стоковия превоз като цяло или съществена част от дадена мрежа, финансовата тежест, която би била премахната чрез преустановяване на задължението, се изчислява чрез разпределяне на общите разходи на транспортната дейност между различните категории превоз. В този случай икономическата загуба ще бъде равна на разликата между разходите, разпределими към тази част от дейността на транспортното предприятие, която е засегната от задължението за обществена услуга, и съответните приходи.
(4) Икономическата неизгодност се определя, като се вземат под внимание последствията от задължението, наложено на транспортното предприятие като цяло.
Чл.71. Всяко задължение за осъществяване на услуга от обществен интерес при определени тарифи ще се разглежда като икономически неизгодно, когато разликата между приходите от превоза, за който е наложено задължението, и финансовата тежест на такъв превоз е по-малка от разликата между приходите, които ще бъдат генерирани от този превоз, и съответната финансова тежест, ако дейността е извършвана изцяло на търговска основа, като се отчитат както разходите на операциите, предмет на задължението, така и състоянието на пазара.
Чл.72. (1) Размерът на компенсацията се определя съгласно нормативния акт, въз основа на който са наложени или поети задълженията за извършване на услуги от обществен интерес.
(2) При условие че липсва изрична уредба, компенсацията в случаите по ал.1 се определя въз основа на икономическата неизгодност, чието изчисляване е било направено чрез разпределяне на общите разходи на транспортната дейност върху отделните нейни части. Размерът на компенсацията е равен на разликата между разходите, разпределени върху тази част от транспортната дейност, която е засегната от задължението за обществена услуга, и съответните приходи.
(3) Размерът на компенсацията в случай на задължение за поддържане на определено ниво на услугата и за предоставянето й е равен на разликата между намаляването на финансовата тежест и намаляването на приходите от транспортната дейност, ако цялото или част от въпросното задължение е било преустановено за определен период от време. От определената компенсация се изключва целият период на преустановяване.
Чл.73. Размерът на компенсацията по отношение на финансови тежести от транспортните дейности, произтичащи от прилагането в пътническия транспорт на транспортни тарифи и условия, наложени в интерес на една или повече категории лица, се определя съгласно нормативния акт, въз основа на който са наложени тежестите. При липса на изрична уредба се прилагат съответно чл.74 и 75.
Чл.74. (1) В случай на задължение за осъществяването на услуга от обществен интерес при определени тарифи размерът на компенсацията е равен на разликата между двете суми, както следва:
1. разликата между, от една страна, продукта от очаквания брой мерни единици транспорт и съществуващата най-благоприятна тарифа, гарантираща интересите на потребителите, ако въпросното задължение не съществува, или когато няма такава, тарифата, която транспортното предприятие би използвало, ако действа изцяло на търговска основа и отчита както разходите по въпросното опериране, така и състоянието на пазара, и от друга страна, продукта от действителния брой мерни единици транспорт и тарифата, наложена за въпросния период;
2. разликата между разходите, които биха били понесени, като се прилага или съществуващата най-благоприятна тарифа, или тарифата, която транспортното предприятие би приложило, ако работи изцяло на търговска основа, и действителните разходи по задължителната тарифа.
(2) Когато поради състоянието на пазара компенсацията, изчислена в съответствие с разпоредбите на ал.1, не е достатъчна да покрие общите разходи на превоза, засегнат от въпросното задължение, размерът на компенсацията е равен на разликата между тези разходи и приходите от този превоз. Всяка компенсация, която вече е била изплатена по чл. 72, се взема предвид при изчисляването на тази компенсация.
(3) Разходите, които са следствие от спазването на наложени задължения за извършване на услуги от обществен интерес, се изчисляват на базата на ефективно управление на транспортната дейност и осигуряване на добро качество на транспортните услуги.
(4) Лихвите, свързани с основен капитал, могат да бъдат приспадани от лихвите, взети под внимание при изчисляване на разходите по ал.2.
Чл.75. (1) Размерът на компенсацията се определя предварително за период поне от една година, като едновременно с това се определят условията, при които се налага корекция на размера.
(2) Корекцията на размера по ал.1 се извършва след годишното счетоводно приключване на съответното транспортно предприятие.
(3) Изплащането на определената компенсация се извършва на части, разпределени по тримесечия. Изплащането на корекциите става в срок, определен в договора или в нормативния акт.

Чл.76. (1) Помощите, отпускани на въздушните превозвачи, се оценяват по правилата на този раздел.
(2) По правилата на този раздел се оценяват и дейности, извършвани на територията на летищата, които пряко или непряко биха могли да облагодетелстват превозвачите и съдържат елементи на помощ.
(3) Правилата на този раздел не се прилагат по отношение на мерки за развитие на летищната инфраструктура, доколкото служат за посрещане на планираните нужди, както и за мерки по изпълнението на националната политика за защита на околната среда и транспорта.
(4) Пълното или частичното опрощаване на фискални и социални задължения съгласно нормите на съответните закони, както и социалните помощи се оценяват като държавна помощ по смисъла на този раздел само в случаите, когато предоставят на определено предприятие конкурентно предимство и нарушават правилата на свободната стопанска инициатива.
(5) Държавна помощ със социален характер може да бъде предоставяна само на определена категория пътници (напр. деца, инвалиди и др.) при условията на чл.3, ал.1 от закона.
Чл.77. (1) Не се допуска предоставяне на помощи, насочени към покриване на оперативни загуби.
(2) Изключения от ал.1 се допускат с разрешение на комисията при обезщетяване на превозвачи, извършващи редовен вътрешен обществен превоз.
(3) Обезщетяването по ал.2 се счита за допустимо, когато във връзка с редовния обществен превоз на превозвача са наложени задължения и мерки, свързани с осигуряване на определени стандарти при обслужването на линиите, включително във връзка с ценообразуването, капацитета, редовността и продължителността на полетите, които превозвачът не би предприел, ако се ръководи единствено от своите икономически интереси.
Чл.78. (1) Държавна помощ, предоставена във връзка с програми за преструктуриране на превозвачи, се допуска по изключение с разрешение на комисията. Помощта трябва да отговаря на следните условия:
1. част от нея да е отпусната за социални цели, насочени към повишаване производителността на работната сила;
2. да бъде част от обширна програма за преструктуриране, насочена към оздравяване на превозвача, така че да може да се очаква, че в рамките на разумен период той ще бъде жизнеспособен и ще функционира нормално без допълнителна помощ;
3. целта на програмата за помощ да не бъде увеличаване на капацитета и на предлагането на заинтересувания превозвач;
4. предоставянето на помощта да бъде с ограничена продължителност.
(2) Помощ за преструктуриране се отпуска еднократно и следва да се използва единствено за целите на програмата за преструктуриране и да бъде пропорционална на нейните нужди.
(3) За периода на преструктуриране превозвачът не може да придобива акционерно и дялово участие в други въздушни превозвачи.
(4) Реализацията на програмата за преструктуриране, финансирана със съдействието на държавната помощ, и изпълнението на задълженията и условията, които са част от разрешението по ал.1, се проверяват от комисията и от министъра на финансите.
Чл.79. (1) При приватизация на превозвач комисията оценява наличието на елементи на държавна помощ по следните критерии:
1. не е налице държавна помощ и не се изисква предварително уведомление, ако:
а) продажбата е осъществена чрез публично предлагане, публичен търг или публично оповестен конкурс при условия, осигуряващи прозрачност и равнопоставеност;
б) предприятието е продадено на купувача, предложил най-висока цена;
в) заинтересуваните страни разполагат с достатъчно време за подготовка на предложения и получават цялата информация, необходима за изготвяне на точна оценка;
2. налице са елементи на държавна помощ и се изисква предварително уведомление, ако:
а) продажбата е извършена чрез методи, ограничаващи конкуренцията, или когато не са налице условията по т.1;
б) продажбата е предшествана от опрощаване на дългове от държавата, от предприятия с държавно участие или от други държавни органи;
в) продажбата е предшествана от превръщане на дълг в капитал или от рекапитализация;
г) продажбата е осъществена при условия, които биха били неприемливи за транзакция между инвеститори при условията на свободна стопанска инициатива.
(2) Комисията преценява съвместимостта на помощ, която е елемент от приватизационен процес, според критериите по чл.4 от закона.

Чл.80. Помощите, отпускани в областта на морския транспорт, се оценяват по правилата на този раздел.
Чл.81. (1) Държавни помощи могат да се предоставят само за кораби, вписани в регистрите на Република България.
(2) За да бъдат приети като допустими по реда на чл.4 от закона, държавните помощи в областта на морския транспорт трябва да са свързани със:
1. гарантирането на заетостта в страната (на борд и на суша);
2. подобряване на безопасността;
3. развитието и запазването на ноу-хау и специфични знания и умения в областта на мореплаването.
Чл.82. (1) За защита на отрасъла и на заетите в него човешки ресурси могат да се прилагат:
1. фискални мерки по отношение на корабособствениците под формата на:
а) ускорена амортизация на корабите;
б) освобождаване от облагане с данък печалба, реализирана от продажба на кораби, при условие че тази печалба се реинвестира в обновяване на флота на компанията; тези облекчения са ограничени до дейности, свързани с търговското корабоплаване;
в) замяна на корпоративния данък с тонажен данък при условия и по ред, определени със закон;
2. социални мерки по отношение на морските лица под формата на:
а) намалени осигурителни ставки за социално осигуряване на български морски лица, наети на кораби под българско знаме;
б) намалени ставки на данъка върху доходите на български морски лица, наети на кораби под българско знаме.
(2) Помощта в областта на социалното осигуряване и облагането с данък на доходите на морските лица, която цели намаляване на тежестите, които понасят корабособствениците, без да се намалява нивото на социалното осигуряване, може да се счита за съвместима със закона и при максимално допустимото редуциране на задължението до нула.
Чл.83. (1) Помощта за комплектуване на корабите с екипажи се прилага предимно по отношение на корабите за далечно плаване с цел намаляване на разходите за наемане на морски лица и представлява заплащане или възстановяване на разходите за репатриране на български морски лица, наети на кораби под българско знаме.
(2) Предоставяне на помощ за покриване на заплатите в нетно изражение на морски лица е недопустима.
Чл.84. (1) Държавната помощ за инвестиции в морския транспорт е недопустима освен при следните условия и доколкото съответства на правилата за държавните помощи за корабостроенето:
1. за подновяване на флота, когато е част от структурна реформа, водеща до намаляване капацитета на целия флот;
2. при определени ограничени обстоятелства могат да бъдат разрешени други помощи за инвестиции с цел подобряване на машините и съоръженията на борда на плавателните съдове, както и за да се насърчи плаването с безопасни и чисти кораби чрез осигуряване на стимули за усъвършенстване на регистрираните в Република България кораби до стандарти, превишаващи задължителните екологични стандарти и стандартите по безопасност, установени в международни конвенции, и до по-високи стандарти, които се очаква да се приемат, с което се увеличават екологичният контрол и контролът на безопасността.
Чл.85. Регионалната помощ за корабоплавателните предприятия със седалище в по-слаборазвити райони може да бъде разрешена само ако е ясно, че ползите за региона ще настъпят в разумен период от време и помощта отговаря на критериите по раздел VII.
Чл.86. Държавните помощи за обучение и квалификация се предоставят по реда на раздел VIII.
Чл.87. Комисията разглежда помощите за преструктуриране и оздравяване в областта на корабоплаването в съответствие с разпоредбите в раздел V.
Чл.88. (1) Компенсирането на текущите загуби, реализирани като пряк резултат от изпълнението на определени задължения за обществена услуга, е допустима държавна помощ по смисъла за закона, при условие че са изпълнени следните условия:
1. договорите за обществени услуги да бъдат в съответствие със свободната конкуренция и да са възлагани чрез търг;
2. да бъде дадена достатъчна публичност на обявата за търга; всички изисквания, отнасящи се до нивото и честотата на услугата, капацитета, цените и изискваните стандарти и прочие, са определени по ясен и прозрачен начин, така че да се осигурят равни условия за наддаване за всички превозвачи, които имат правото на достъп до маршрута;
3. компенсирането да бъде пряко свързано с изчисления дефицит, който операторът реализира при осигуряването на услугата; за всяка такава услуга се води отделно счетоводство, така че да се гарантира липсата на свръхкомпенсиране или кръстосано субсидиране и невъзможността системата да бъде използвана за подпомагане на неефикасен мениджмънт и оперативни методи; когато на тази основа държавата отпуска субсидия, тя е ограничена до възстановяване на понесените допълнителни разходи (заедно с разумна възвръщаемост от вложения капитал).
(2) Продължителността на договорите за обществени услуги е ограничена до 5 години поради опасност от създаване на монопол. След изтичането на договорния период подобни договори следва да бъдат обект на повторно преразглеждане по съответната процедура.
(3) Ограничения за достъп до маршрута в полза на един единствен оператор могат да бъдат наложени, само ако договорът за обществена услуга е сключен при спазване на гореспоменатите условия и няма конкурент, който предоставя или демонстрира намерения за предоставяне на услуги по този маршрут. Условията на всяко ограничение или изключителност трябва да бъдат съвместими с чл.1, ал.4 от закона.
Чл.89. В случаите, когато корабно предприятие извършва и други търговски дейности, се изисква прозрачно счетоводство с цел предотвратяване пренасочването на средства към дейности, които не са свързани с морски транспорт.

Чл.90. Този раздел се прилага само за регионалната помощ, предназначена да насърчава първоначалните инвестиции, включително създаването на нови работни места, свързани с тези първоначални инвестиции, в райони по чл.4, т.1 и 3 от закона. Този раздел не засяга оценката на предложения за помощ и по чл.4, т.2 и 4 от закона. По отношение на отраслите стоманодобив и производство на синтетични влакна разделът се отнася и за малките и средните предприятия.
Чл.91. Този раздел не се прилага за държавната помощ за оздравяване и преструктуриране по раздел V, за държавната помощ за научноизследователската и развойна дейност по раздел VI, както и за държавната помощ за опазване на околната среда по раздел III.
Чл.92. Този раздел не оказва влияние върху действието на специфичните правила за държавни помощи в областта на транспорта и въгледобива.
Чл.93. Като се спазват критериите за съвместимост по раздели II и VII и задължението за уведомление по чл. 95, регионалната помощ за инвестиции, включващи приемливи разходи при разрешен таван на интензитет на регионалната помощ, посочени по-долу, ще е предмет на коригиран по-нисък таван на интензитета на регионалната помощ, както следва:
1. при разрешени разходи до 100 млн. лв. - 100 на сто от одобрения таван на интензитета на регионалната помощ;
2. при разрешени разходи за частта от 100 до 200 млн. лв. - 50 на сто от одобрения таван на интензитета на регионалната помощ;
3. при разрешени разходи за частта, надхвърляща 200 млн. лв. - 34 на сто от одобрения таван на интензитета на регионалната помощ.
Чл.94. Разрешеният размер на помощта за проект, надхвърлящ 100 млн. лв., се изчислява съгласно формулата:

където:
МРП е максималният размер на помощта;
R - некоригираният одобрен таван на интензитета на регионалната помощ;
B са разрешените разходи между 100 и 200 млн. лв.;
C - разрешените разходи над 200 млн. лв., ако има такива.
Чл.95. (1) Всеки, който предоставя помощ, е длъжен да уведоми за всеки отделен случай на подпомагане на регионални инвестиционни проекти, ако предлаганата помощ надхвърля максималната сума, която инвестиция от 200 млн. лв. би получила съгласно правилата на чл.93. Проектите, за които се изпращат индивидуални уведомления, не отговарят на условията за подпомагане в областта на инвестиционните проекти, ако:
1. получателят на помощта притежава повече от 25 на сто от продажбите на дадения продукт или ще притежава повече от 25 на сто от тези продажби след приключване на инвестиционния проект, или
2. мощностите, създавани с проекта, надхвърлят 5 на сто от размерите на пазара, измерен с конкретни данни за потреблението на съответния продукт, освен ако средногодишният ръст на явното потребление на продукта за последните 5 години надхвърля средногодишния ръст на брутния вътрешен продукт в Европейската икономическа зона.
(2) За целите на ал.1 се дефинира явното потребление на подходящите нива на базата на направена сегментация на пазара, която е всеобщо приета по отношение на въпросните продукти и за която има налични статистически данни.
Чл.96. Максимално допустимият размер на интензитета на помощта, която даден проект може да получи при условията на чл.95, може да бъде увеличен чрез умножение по множител 1,15, ако проектът се съфинансира от структурните фондове. Делът на съфинансирането трябва да е най-малко 10 на сто от общите разходи, предоставени за сметка на държавни или общински ресурси, ако проектът се намира в район, който отговаря на условията за подпомагане по чл.4, т.3 от закона, и най-малко 25 на сто от общите разходи, предоставени за сметка на държавни или общински ресурси, ако проектът се намира в район, който отговаря на условията за подпомагане по чл.4, т.1 от закона.
Чл.97. Увеличението на помощта по чл.96 не може да създава такъв интензитет на помощта, който да е по-голям от максимално допустимия за инвестиция от 200 млн. лв., т.е. 75 на сто от некоригирания таван на интензитет на регионалната помощ.
Чл.98. Регионалната помощ за стоманодобивната промишленост е несъвместима с принципите на свободната конкуренция.
Чл.99. (1) Всеки, който отпуска помощ за инвестиции над 100 млн. лв., предоставя информация на комисията и на Министерството на финансите съгласно приложение No 5.
(2) Информацията по ал.1 се изпраща не по-късно от 20 работни дни от датата на отпускането на помощта.
Чл.100. (1) Всеки предоставящ помощ води подробна документация за отпускането на индивидуални помощи. Документацията съдържа цялата информация, необходима за установяване на факта, че е спазен максималният интензитет на помощта, определен в този раздел.
(2) Информацията по ал.1 се съхранява в срок до 10 години от датата на отпускането на помощта. При писмено поискване от комисията и Министерството на финансите лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят исканата информация в срок 20 работни дни, освен ако в искането е посочен по-дълъг срок.
Чл.101. Максималният интензитет на помощта за регионални инвестиции в отрасъл автомобилостроене съгласно дефиницията по приложение No 6, отпуснат по силата на одобрена схема в полза на проекти, които включват или разрешени разходи над 100 млн. лв., или размер на помощта над 10 млн. лв., изразена в нетен еквивалент, се равнява на 30 на сто от съответния таван на регионална помощ.
Чл.102. Разходи, направени по инвестиционни проекти в отрасъл производство на синтетични влакна съгласно дефиницията по приложение No 7, не отговарят на условията за инвестиционно субсидиране.
Чл.103. За държавна помощ по този раздел се използва уведомлението по приложение No 8.

Чл.104. (1) Уведомлението по чл.7 от закона е писмено и съдържа:
1. за помощите по раздели IV, V, VI и VII - данните, посочени в приложения No 9, 10, 11 и 12;
2. за помощите по раздел XII - данните, посочени в приложения No 3 и 13;
3. за всички останали помощи - данните, посочени в приложение No 13, заедно с конкретно посочените приложения в разпоредбите на съответния раздел, за който се отнася помощта.
(2) Молбата по чл.9, ал.1, т.2 от закона трябва да е написана на български език и да съдържа:
1. името, съдебната регистрация, предмета на дейност, седалището и адреса на управление:
а) на предприятието, което я подава;
б) на предприятието - получател на държавната помощ;
2. обстоятелствата, на които се основава молбата, като изрично се посочи органът или лицето, което предоставя държавната помощ, и нейният размер;
3. искане към комисията;
4. подпис на лицето, представляващо предприятието.
(3) С молбата по ал.2 се представят:
1. удостоверения за актуалното състояние на предприятията по ал.2;
2. доказателства в подкрепа на твърденията за извършено нарушение на закона;
3. пълномощно - когато молбата се подава от пълномощник на дружеството.
(4) Документите по ал.3 трябва да са на български език или да са придружени с легализиран превод. Когато са приложени копия, те трябва да са надлежно заверени за вярност с оригиналите.
(5) Уведомленията, свързани с държавните помощи, предвидени в проектобюджета за следващата финансова година, се изготвят и изпращат в комисията в 7-дневен срок, считано от датата на внасяне на проектобюджета в Министерския съвет.
Чл.105. (1) Уведомлението и молбата се завеждат в деловодството на комисията и се вписват в отделна книга по реда на постъпването им.
(2) В срок 5 дни от получаването на уведомлението или молбата директорът на дирекция "Правно-икономически анализи" в комисията извършва проверка на редовността им. Ако уведомлението или молбата не отговаря на формалните изисквания на чл.104, на подателя се изпраща съобщение да отстрани допуснатите непълноти и/или нередовности и му се дава подходящ срок за това.
(3) Ако подателят на уведомлението не отстрани посочените нередовности в срока по ал.2, изпраща му се уведомително писмо, че не е изпълнил задължението по чл.7 от закона, за което е предвидено налагането на глоба, и му се дава нов 7-дневен срок за привеждане на уведомлението в съответствие с изискванията на чл.104. Ако и в този срок нередовностите не бъдат отстранени, комисията преценява дали да образува производство по собствена инициатива.
(4) Ако подателят на молбата не отстрани посочените нередовности в срока по ал.2, приема се, че тя е оттеглена и се отнася към дело.
Чл.106. (1) По редовните уведомления и молби председателят на комисията в 5-дневен срок считано от датата на постъпване на уведомлението или молбата образува преписка и я възлага на член на комисията - докладчик.
(2) При образуване на производство по собствена инициатива решението на комисията се отбелязва в протокола от заседанието й. Председателят на комисията образува преписка и я възлага на член на комисията - докладчик, в 3-дневен срок от решението.
(3) След образуване на преписката уведомлението, молбата или решението по ал.2 се изпраща в Министерството на финансите.
Чл.107. (1) Докладчикът извършва първоначално проучване на обстоятелствата, съдържащи се в уведомлението или молбата.
(2) Ако по време на проучването по ал.1 се установи, че са налице условията по чл.15, ал.1 от закона или че държавната помощ попада в обхвата на решение за групово освобождаване по чл.8 от закона, изготвя се проект на решение за прекратяване на производството.
(3) Ако по време на първоначалното проучване се прецени, че е необходимо да се извърши пълно проучване или разследване, докладчикът по преписката определя работна група за цялостно проучване.
(4) При необходимост като член на работната група може да бъде включен и външен експерт.
Чл.108. (1) Устните обяснения на страните, на представителите на предприятия и на другите държавни и местни органи, снети по време на проучването или разследването, се протоколират и се подписват от лицето, дало обясненията, и от докладчика или от члена на работната група, снел обясненията.
(2) В протокола по ал.1 се отразява и предоставянето на писмени доказателства от страните по време на снемане на устните им обяснения.
Чл.109. (1) При приключване на проучването или разследването докладчикът по преписката определя фактите и обстоятелствата, които представляват защитена търговска или служебна тайна на страните по чл.10, ал.3 от закона, и разпорежда съхраняването им в отделна папка.
(2) Когато прецени, че разследването или проучването е извършено пълно и всестранно и събраните доказателства са достатъчни за произнасяне от комисията, докладчикът поканва страните да се запознаят със събраните доказателства, с изключение на тези по ал.1.
(3) След запознаване със събраните доказателства страните имат право да правят искания, бележки и възражения, които се записват в протокол и се подписват от страната и от докладчика или от определен от него член на работната група.
Чл.110. Когато прецени, че са налице съмнения, че помощта е несъвместима с принципите на свободната конкуренция, комисията се произнася с решение за извършване на допълнително проучване.
Чл.111. (1) Ако в срок до 3 месеца от вземането на решението по чл.11, ал.1 от закона комисията не се произнесе с решение, предоставящият помощта писмено уведомява комисията, че ако тя не се произнесе в 15-дневен срок от получаването на това уведомление, държавната помощ ще бъде предоставена.
(2) Ако комисията не се произнесе в срока по ал.1, държавната помощ се предоставя при същите условия, посочени в първоначалното уведомление, като предоставящият помощта уведомява за това Министерството на финансите и предоставя цялата информация за вписването й в централния регистър на държавните помощи.
Чл.112. (1) Разглеждането на преписката в заседание започва с доклад на члена на комисията - докладчик.
(2) Когато счете, че обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят предоставя възможност на страните за изразяване на становища.
(3) Когато преписката не е изяснена пълно и всестранно, комисията с определение връща преписката за допълнително разследване с конкретни указания, които са задължителни за докладчика.
(4) След изясняване на фактическата и правната страна по случая председателят закрива заседанието и съобщава деня за произнасяне на комисията.
Чл.113. (1) Заседанията на комисията са открити.
(2) По време на заседанието се води протокол, който се подписва от председателя и от протоколчика.
Чл.114. (1) Решението на комисията се подписва от всички членове, участвали в гласуването.
(2) Член на комисията, който не е съгласен с решението, го подписва с особено мнение. Особеното мнение се мотивира в 3-дневен срок и се прилага към решението.
Чл.115. В 7-дневен срок от постановяване на решението по чл.15 от закона докладчикът изготвя мотивите и представя решението на членовете на комисията за подпис.
Чл.116. (1) Решенията на комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(2) При обжалване на решението председателят на комисията в 3-дневен срок от получаването на жалбата изпраща във Върховния административен съд цялата преписка, включително обжалваното решение, и уведомява жалбоподателя за това.
(3) Когато преписката съдържа и материали, съставляващи защитена търговска или служебна тайна на страните, те се изпращат в отделна папка с изрично указание за това.
Чл.117. Копие от решението на комисията, а когато решението е обжалвано - и копие от жалбата, се изпращат в Министерството на финансите.

Чл.118. (1) До 31 март на текущата година всеки, който предоставя държавна помощ, представя на министъра на финансите годишен доклад за отпуснатите държавни помощи на базата на отчетните данни за предходната година съгласно приложение No 14.
(2) На базата на получените от съответните органи доклади министърът на финансите изготвя консолидиран годишен доклад за държавните помощи, който представя общия обем, разпределението и размера на държавните помощи в Република България на национално и регионално ниво.
(3) Консолидираният годишен доклад се представя на Народното събрание, Министерския съвет, Европейската комисия и на Комисията за защита на конкуренцията. Докладът се публикува в официалната страница на Министерството на финансите в интернет и в списание "Бюджетът".
Чл.119. (1) Министърът на финансите поддържа централен регистър на държавните помощи, който представлява електронна база от данни, съдържаща минимално необходимата информация съгласно приложение No 15.
(2) Всеки, който предоставя държавна помощ, е длъжен да поддържа подробен регистър на държавните помощи по формата на годишния доклад и да осигури необходимия административен капацитет за това. Информацията в регистъра, както и първичната документация се съхраняват до 10 години след датата на последното плащане по дадена схема на помощ или индивидуална помощ.
(3) За нуждите на регистъра комисията предоставя на министерството в 14-дневен срок:
1. копия от постъпилите уведомления и решенията за образуване на производство по собствена инициатива;
2. копия от постановените решения по чл.15 от закона;
3. информация дали постановеното решение на комисията е обжалвано.
(4) Министърът на финансите поддържа и актуализира текущо регистъра на държавните помощи с данните:
1. съдържащи се в уведомленията и решенията, предоставени от комисията;
2. съдържащи се в докладите по чл.118, ал.1;
3. за предоставените минимални помощи с оглед проследяване на натрупването им.
(5) Данните от централния регистър се използват от министъра на финансите при подготовката на консолидирания годишен доклад за държавните помощи, както и за изготвяне на специфични доклади, експертизи, становища по конкретни случаи на държавни помощи, поискани от Министерския съвет и от Европейската комисия.
Чл.120. (1) Министърът на финансите съвместно с Европейската комисия извършва оценка на максималния интензитет на помощта и на специфичния местен обхват на районите в Република България, приемливи за национална регионална помощ. За целта министърът на финансите разработва регионална карта на държавните помощи, която се одобрява от Министерския съвет, след което се предлага за приемане от Съвета по асоцииране.
(2) При поискване Националният статистически институт предоставя на министъра на финансите данни за брутния вътрешен продукт на глава от населението и други конкретни показатели за шестте района за планиране на статистическо ниво NUTS II за три последователни предходни години в съответствие с методологията, възприета в Европейския съюз.
(3) Срокът на валидност на регионалната карта за държавните помощи е до 31 декември 2006 г. или до датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз в зависимост от това кое събитие ще настъпи по-рано.
(4) За нуждите на държавните помощи министърът на финансите определя всяка година референтен лихвен процент и фактор за преобразуване на различните видове помощи.

1. По смисъла на правилника:
1. "Всеки, който предоставя държавна помощ" е всеки орган на централната изпълнителна власт и на местното самоуправление, както и всяко лице, включително неправителствена организация, банка, предприятие с държавно или общинско участие и друго юридическо лице, които пряко или косвено предоставят под каквато и да е форма държавна помощ по смисъла на чл.1, ал.3 от закона.
2. "Малки и средни предприятия" са предприятията по чл.3 от Закона за малките и средните предприятия.
3. "Големи предприятия" са предприятията, които не отговарят на условията за малки и средни предприятия по чл.3 от Закона за малките и средните предприятия.
4. "Субсидия" е всяка безвъзмездна държавна помощ независимо от правното основание за предоставянето й и от предоставящия помощта.
5. "Първоначална инвестиция" е инвестицията във:
а) материални дълготрайни активи за създаване на ново предприятие, за разширяване на съществуващо предприятие или за започване на стопанска дейност, водеща до съществени промени на произвеждания продукт или на производствения процес на съществуващо предприятие, свързана с рационализация, диверсификация (разнообразяване) или модернизация;
б) материални дълготрайни активи под формата на покупка на предприятие, което е закрито или би било закрито, ако не е било закупено; изключват се случаите, в които разглежданото предприятие се определя като предприятие в затруднение;
в) нематериални активи за закупуването на технологии, включително чрез придобиване на патенти, лицензии, ноу-хау или друго непатентовано техническо познание.
6. "Инвестиция в материални активи" е инвестицията в материални активи, отнасящи се до създаване на ново предприятие, разширяване на съществуващо или дейности, включващи фундаментални промени на продукт или производствен процес на съществуващо предприятие (в частност чрез рационализация, разширяване или модернизация). Инвестиция в материални активи под формата на сливане на предприятие, което е било закрито или би било закрито, ако не е било купено, също се счита за инвестиция в материални активи.
7. "Инвестиция в нематериални активи" е инвестицията под формата на трансфер на технология чрез придобиване на патент, лицензия, ноу-хау или непатентовано техническо познание.
8. "Оперативна помощ" е държавната помощ, предоставяна за намаляване на текущите разходи на предприятието за заплати, транспортни разходи, наеми и др. Обикновено регионалната помощ, предназначена за намаляване на текущите загуби на предприятието, е забранена. По изключение оперативна помощ може да бъде предоставена в райони само при едновременното изпълнение на следните три условия: помощта е оправдана от гледна точка на приноса й за развитието на района, нивото й е пропорционално на затрудненията, които тя се стреми да облекчи, и тя е прогресивно намаляваща и ограничена във времето, като често помощта за текуща дейност приема формата на данъчни облекчения или намаляване на вноските за социално осигуряване съгласно съответните закони.
9. "Голям инвестиционен проект" е инвестиционният проект, включващ всички фиксирани инвестиции на производствен обект, извършени от едно или повече предприятия за период от 3 години. Производственият обект представлява икономически неделима серия от единици на основния капитал, които изпълняват определена техническа задача, свързани са помежду си физически или функционално и имат ясно определени цели, например производство на точно определен продукт. В случаите, когато на базата на едни и същи суровини се произвеждат два или повече продукта, счита се, че производствените единици за тези продукти представляват един-единствен производствен обект.
10. "Район" е част от територията на Република България, в която е допустима определена държавна помощ на предприятията, извършващи стопанска дейност в него, с оглед целите за икономическо развитие и регионалната политика на държавата.
11. "Регионална карта на държавните помощи" е одобрената от Министерския съвет и приета от Съвета по асоцииране карта на районите в Република България, които отговарят на определени условия за предоставяне на държавна помощ.
12. "Предприятие в затруднение" е предприятието (независимо от размера му), което не е в състояние с помощта на собствени средства или със средства, получени от собствениците/акционерите или кредиторите на фирмата, да преустанови загубите, като при липса на външна намеса от страна на държавните органи почти със сигурност ще се наложи да преустанови стопанската си дейност в краткосрочен или средносрочен план. Обичайните характеристики за предприятие в затруднение са: увеличаване на загубите, намаляване на оборота, по-чести складови инвентаризации, свръхпроизводство, намален паричен поток, нарастващи дългове, увеличаващо се лихвено бреме и намаляваща или нулева нетна стойност на активите. В по-тежки случаи предприятието може вече да е станало неплатежоспособно или да е доведено до процедура за колективна несъстоятелност съобразно българското законодателство.
13. "Нетен интензитет на помощта" е нетният еквивалент на помощта след облагане на помощта с данъци, изразен в процент от общите приемливи разходи на проекта, а в случаите, когато държавната помощ е допусната за създаване на работни места - разходите за възнаграждение за период от две години.
14. "Брутен интензитет на помощта" е номиналната стойност на отпуснатата помощ, т.е. преди облагането на помощта с данъци, с отстъпка в случай на субсидиране на лихвения процент, изразена в процент от общите приемливи разходи на проекта.
15. "Нетен еквивалент на помощта" е крайната полза, която предприятието смята да извлече от помощта, след като се приспаднат корпоративните данъци върху помощта, а при субсидиран лихвен процент - наложените от държавата данъци върху превишението.
16. "Брутен еквивалент на помощта" е номиналната стойност на отпуснатата помощ преди приспадане на корпоративните данъци върху помощта или с отстъпката в случай на държавна помощ при субсидиран лихвен процент на заема.
17. "Иновация" е създаването и прилагането на съвършено нови или съществено обновени продукти или процеси, които не са били използвани или прилагани в съответния пазар от други страни.
18. "Въглища" са висококачествените, среднокачествените и нискокачествените въглища от категория А и Б по смисъла на международната класификационна система за въглищата, формулирана от Икономическата комисия на Организацията на обединените нации за Европа.
19. "План за използване на запасите от въглища" е планът, осигуряващ производството на минимално количество местни въглища, необходимо за гарантиране достъпа до въглищните запаси.
20. "План за закриване" е планът, осигуряващ мерки, завършващи с окончателно закриване на производствени единици във въгледобива.
21. "Разходи за първоначални инвестиции" са определени капитални разходи, пряко свързани с инфраструктурна дейност, или с оборудване, необходимо за разработване на въглищни запаси в съществуващи мини.
22. "Производствени разходи" са разходите, свързани с текущото производство. Те включват (отделно от разходите по минните операции) операции за обогатяване на въглища (промиване, оразмеряване и сортиране) и за транспортиране до пункта за доставка.
23. "Текущи производствени загуби" е положителната разлика между производствения разход при добиването на въглищата и продажната цена, свободно договорена между договарящите се страни в светлината на преобладаващите условия на световния пазар.
24. "Корабостроене" е изграждането в страната на самоходни мореплавателни търговски съдове.
25. "Самоходни мореплавателни търговски съдове" са:
а) съдовете с не по-малко от 100 бруто регистър тона, използвани за превозване на пътници и/или стоки;
б) съдовете с не по-малко от 100 бруто регистър тона за изпълнение на специализирани услуги (напр. драги и ледоразбивачи);
в) влекачите с не по-малко от 365 kW;
г) рибарските съдове с не по-малко от 100 бруто регистър тона за износ извън страната;
д) незавършените скелета на споменатите по-горе съдове, които са плаващи и подвижни.
26. "Самоходен мореплавателен търговски съд" е съд, който чрез своето постоянно движение и управление има всички характеристики на самостоятелно плаване в открито море. Военни съдове (т.е. съдове, които съгласно техните основни структурни характеристики и възможности специфично са предназначени за използване изключително за военни цели, като бойни кораби и други съдове за нападателни или отбранителни действия) и направените модификации или добавени свойства на други съдове изключително за военни цели ще бъдат изключени, при условие че всякакви мерки или практики, приложени по отношение на такива съдове, модификации или черти, не са измамни действия, предприети в полза на търговското корабостроене, несъвместими с този раздел.
27. "Кораборемонт" е ремонтът или поправянето в страната на самоходни мореплавателни търговски съдове.
28. "Преустройство на кораби" е преобразуването в страната на самоходни мореплавателни търговски съдове с не по-малко от 1000 бруто регистър тона, при условие че операциите за преобразуване имат за последица радикални промени на плана за товарни кораби, скелета, двигателната система или инфраструктурата за приемане на пътници.
29. "Градски и крайградски линии" са транспортните линии, експлоатирани с цел задоволяване транспортните потребности на даден град или община, както и потребностите от транспортни услуги между съответния град или община и прилежащите зони.
30. "Регионални линии" са транспортните линии, експлоатирани с цел задоволяване транспортните потребности на даден регион.
31. "Задължение да превозва" е задължението, наложено на дадено транспортно предприятие, по отношение на линии или инсталации, с които работи чрез лицензия или друго еквивалентно разрешение, както и всички необходими мерки, които осигуряват осъществяването на транспортна услуга, задоволяваща установени стандарти за приемственост, редовност и капацитет. То включва също задължението да се предлагат допълнителни услуги и задължението да се поддържат в добро състояние линии и оборудване, доколкото това надвишава изискванията на мрежата като цяло - и инсталации, след като са преустановени услугите.
32. "Задължение за превозване" е задължението, наложено на транспортните предприятия, да приемат и превозват пътници или стоки на определени тарифи и при определени условия.
33. "Тарифни задължения" са задълженията, наложени на транспортните предприятия, да прилагат, в частност за определени категории пътници, стоки или по определени линии тарифи, определени или одобрени от държавен орган, които противоречат на търговските интереси на даденото транспортно предприятие и които са резултат от специални тарифни условия или от налагането на специални тарифни условия, или от отказа да бъдат променени специални тарифни условия. Тарифните задължения не включват задълженията, произтичащи от общи мерки на дадена ценова политика, прилагана към икономиката като цяло, или от мерки, предприети по отношение на транспортните тарифи и условия като цяло с оглед организацията на транспортния пазар или на част от него.
34. "Работници в неравностойно положение" са лицата, които принадлежат към категория, която не може да има достъп до пазара на труда без подкрепа, т. е. лицата, които отговарят поне на един от следните критерии:
а) лица под 25 години или лица, които не са намерили работа повече от две години след завършване на обучението си, или лица, които не са имали платена постоянна работа;
б) лица, принадлежащи към етническа група, които трябва да подобрят своята езикова и занаятчийска квалификация или своя професионален опит с оглед увеличаване на перспективата за достъп до постоянна заетост;
в) лица, които желаят да постъпят или да се върнат на работа, ако не са работили или учили през последните две години или са се отказали от работа поради трудности от трудово или семейно естество;
г) самотни родители;
д) лица без средно образование, които нямат работа или са я загубили;
е) лица над 50-годишна възраст, които нямат работа или са я загубили;
ж) дългосрочно безработни лица за период от 12 месеца в рамките на последните 16 месеца или 6 от последните 8 месеца, в случай че лицата са под 25 години;
з) лица с наркотично пристрастяване;
и) лица, които нямат постоянно платена работа след излежаване на присъда;
к) жени, живеещи в райони, където нивото на заетост на мъжете надвишава нивото на заетост на жените със 150 на сто за поне две от последните три календарни години.
35. "Специално" е обучението, което представлява овладяване на умения, пряко и основно приложими към настоящата или бъдещата длъжност в предприятието получател и предоставящо квалификации, които не са използваеми или са само до определена степен използваеми и в други предприятия или отрасли.
36. "Общо" е обучението, което не представлява овладяване на умения, пряко и основно приложими към настоящата или бъдещата длъжност в предприятието получател и предоставящо квалификации, които не са използваеми и в други предприятия или отрасли, и по този начин увеличава възможностите на обучавания да намери или да смени работата си.
37. "Тонажен данък" е фиксиран данък, изчислен на базата на нетния тонаж на притежавания от компанията флот, който се заплаща независимо от финансовия резултат на компанията, при условия и по ред, определени със закон.
38. "Далечно плаване" е плаването, което не е крайбрежно или не е във вътрешните води на Република България.
39. "Автомобилостроене" е развитието, производството и монтажът на моторни превозни средства, двигатели за моторни превозни средства и модули и субсистеми за такива превозни средства или двигатели директно от производителя или от доставчик на компоненти от първи ред и в последния случай - само в контекста на "общ проект".
40. "Моторни превозни средства" са пътническите автомобили, фургоните, камионите, влекачите, автобусите, пътническите вагони и другите търговски превозни средства. Не се включват състезателните коли, превозните средства, които не са предназначени за използване по шосе (например превозни средства, проектирани за използване на сняг или за превозване на хора по писти за голф), мотоциклетите, ремаркетата, земеделските и горските трактори, караваните, превозните средства със специално предназначение (например пожарни коли, подвижни работилници), камионите за смет, работните камиони и военните превозни средства, предназначени за армията.
41. "Двигатели за моторни превозни средства" са турбодвигателите, двигателите с многоточково запалване, електрическите и турбинните двигатели, газовите, хибридните или другите двигатели за моторни превозни средства.
42. "Модул" или "подсистема" е комплект от първостепенни компоненти, предназначен за превозно средство или двигател, който е произведен, сглобен или монтиран от доставчик на компоненти от първи ред и е доставен чрез компютризирана система за поръчки или на базата на навременна доставка. Логистичната помощ и системите за зареждане и субконтрактните довършителни действия, като боядисване на части, които формират част от производствената верига, също трябва да се класифицират сред тези модули и субсистеми.
43. "Доставчик на компоненти от първи ред" е доставчикът, независим или не, който снабдява производителя, споделяйки отговорността за проектиране и развитие, и който произвежда, сглобява или снабдява производителя на превозни средства с части или модули на етапа на производството или сглобяването. Като индустриални партньори такива доставчици често са свързани с производителя чрез договор, който е с приблизително същата продължителност като живота на модела (например до въвеждане на нов стил на модела). Доставчикът на компоненти от първи ред може също да доставя услуги, особено логистични услуги, като управление на центъра за поддръжка.
44. "Общ проект" е проектът, който групира заедно, на реалното местоположение на инвестицията или в един или няколко индустриални парка, които са в сравнителна географска близост, един или повече проекта на доставчици на компоненти от първи ред за снабдяването с модули или подсистеми за произвежданите превозни средства или двигатели. Общият проект е с продължителност, равна на живота на инвестиционния проект на производителя на моторното превозно средство. Инвестицията на даден доставчик на компоненти от първи ред се вписва в определението за общ проект, ако поне половината от производството, резултат от тази инвестиция, се доставя на заинтересувания производител в съответната фабрика.
45. "Нов промишлен обект" е нова фабрика на ново местонахождение, която още не е била развита, и е изправена пред следните проблеми: липса на подходяща инфраструктура, липса на организирани канали за снабдяване, липса на специфична работна сила, квалифицирана за нуждите на предприятието, и липса на подизпълнителски структури. Когато подобни услуги могат да бъдат осигурени от предприятие от същата икономическа група, разположено в близост, проектът се счита за разширение, даже и ако всъщност е бил построен върху чист терен.
46. "Въздушен превозвач" е лице, получило разрешение да извършва превоз по въздуха на пътници, поща и/или товари срещу възнаграждение.
47. "Приемливи разходи" са разходите, които единствено се вземат предвид при оценката на съвместимостта на държавната помощ и нейния интензитет и са строго ограничени по своя характер в зависимост от различните цели на предоставяне на държавната помощ.

§ 2. Правилникът се приема на основание § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавните помощи.

Приложение No 1 към чл.31, ал.3

Това е методиката за изчисляване на нетния еквивалент на инвестиционната помощ, използван от Комисията за защита на конкуренцията, наричана по-нататък "комисията", при оценката на схеми на помощ.
1. Общи принципи
Изчисляването на нетния еквивалент се състои в свеждането на всички форми на помощ, свързана с нетните инвестиции в Република България, до определения максимален размер на помощ. Нетен интензитет е крайната печалба, която предприятието смята да извлече от стойността на помощта, без данъците, във връзка с подпомаганите инвестиции. При изчисляването се взема предвид само разходът на основния капитал, съответстващ на земя, сгради и заводи, представени като стандартна база.
При схеми, чиято база включва допълнителни разходи, последните трябва да бъдат ограничени до определена част от стандартната база. Следователно всички схеми ще бъдат проучвани от гледна точка на техния интензитет, сведен до разходите в стандартната база, както е показано в следните примери:
Пример 1:
- база на схемата - завод;
- максимален интензитет на схемата - 30 %.
Тъй като приемливите за схемата разходи се явяват стандартна база, комисията ще вземе под внимание максималния интензитет на схемата, т.е. 30 %. Ако максималният размер на интензитета, разрешен (одобрен с регионалната карта) от комисията във въпросния район, е 30 %, схемата ще бъде считана за съвместима.
Пример 2:
- база на схемата - завод, сгради + патенти, до 20 % от разходите за завод и сгради;
- максимален интензитет на схемата - 30 %.
Всички приемливи за схемата разходи (и двата разхода) се явяват в стандартната база (завод, сгради) или в списъка на приемливите нематериални разходи (патенти). Последният разход може да не превишава 25 на сто от стандартната база.
Пример 3:
- база на схемата - завод, сгради, земя + стокови наличности до 50 % от разходите за завод, сгради и земя;
- максимален интензитет на схемата - 30 %.
При тези обстоятелства комисията ще вземе под внимание максималния интензитет на схемата, намален до стандартната база, т.е. 30% х 1,5 = 45%. Ако максималният размер за инвестиции, разрешен от комисията във въпросния район, е 30 %, схемата няма да се счита за съвместима, докато интензитетът не се намали до 30 %/1,5 = 20 %.
Пример 4:
- база на схемата: сгради;
- максимален интензитет на схемата - 60 %.
Ако разрешеният от комисията регионален максимален размер на интензитета е 30 %, нищо не гарантира в случая, че помощта ще се придържа към максималния размер. Интензитетът, предвиден в схемата, е по-висок от регионалния максимален размер, но се прилага спрямо намалена база. Следователно в този случай схемата няма да се счита съвместима, освен ако се добави едно изрично условие за съвместимостта й с приложения регионален максимален размер, валиден за пълната база.
1.1. Данъчно облагане
Интензитетът на помощта се изчислява след данъчното облагане, т.е. след приспадане на дължимите данъци върху инвестициите и особено след приспадане на корпоративния данък върху печалбата. Това е нетният еквивалент на помощта, полагаща се на получателя след плащане на съответните данъци, при който се приема, че предприятието е печелившо веднага от първата година и помощта се облага с максимален данък.
1.2. Сконтиране
Представената стойност е изчислена на