Чл.1. (1) С правилника се уреждат критериите и условията за оценка съвместимостта на държавните помощи с принципите на свободната конкуренция по смисъла на Закона за държавните помощи, наричан по-нататък "закона", производството пред Комисията за защита на конкуренцията, наричана по-нататък "комисията", по разглеждането и оценяването на помощите, както и правомощията на министъра на финансите във връзка с наблюдението и осигуряването на прозрачност на държавните помощи, разработването на регионална карта на държавните помощи, установяването на референтен лихвен процент за изчисляване елемента на държавна помощ и определянето на фактор за преобразуване за целите на държавните помощи.
(2) Правилникът се прилага и по отношение на държавните помощи, предоставяни на предприятията, на които държавата или общината е възложила извършването на услуги от обществен интерес.

Чл.2. Държавна помощ за регионално развитие се оценява съгласно приложение No 1.
Чл.3. Държавна помощ за регионално развитие за големи инвестиционни проекти се оценява съгласно приложение No 2.

Чл.4. Държавна помощ за малки и средни предприятия е допустима, при условие че се предоставя съгласно приложение No 3.
Чл.5. Държавна помощ за обучение е допустима, при условие че се предоставя съгласно приложение No 4.
Чл.6. Държавна помощ за насърчаване на заетостта е допустима, при условие че се предоставя съгласно приложение No 5.
Чл.7. Държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност се оценява съгласно приложение No 6.
Чл.8. Държавна помощ за защита и опазване на околната среда се оценява съгласно приложение No 7.
Чл.9. Държавна помощ за оздравяване или преструктуриране на предприятия в затруднение се оценява съгласно приложение No 8.
Чл.10. Държавни помощи за рисков капитал се оценяват съгласно приложение No 9.
Чл.11. Държавни помощи под формата на дялово участие на държавен орган или орган на местното самоуправление в капитала на дружества се оценяват съгласно приложение No 10.
Чл.12. Държавни помощи под формата на държавни гаранции се оценяват съгласно приложение No 11.
Чл.13. Държавни помощи за застраховане на краткосрочни експортни кредити се оценяват съгласно приложение No 12.
Чл.14. Държавни помощи, свързани с прякото данъчно облагане, се оценяват съгласно приложение No 13.
Чл.15. Държавна помощ при продажбата на земя и сгради се оценява съгласно приложение No 14.
Чл.16. Държавна помощ, свързана с извършването на услуги от обществен интерес от организациите, които осъществяват радио- и телевизионно разпространение, се оценява съгласно приложение No 15.

Чл.17. Държавни помощи, предоставяни на предприятия от отрасъл въгледобив, се оценяват съгласно приложение No 16.
Чл.18. Държавни помощи, свързани с невъзстановяеми разходи в електроенергетиката, се оценяват съгласно приложение No 17.
Чл.19. Държавни помощи, предоставяни на предприятия от отрасъл корабостроене, се оценяват съгласно приложение No 18.
Чл.20. Държавни помощи за оздравяване, преструктуриране и закриване на предприятия от отрасъл стоманодобив се оценяват съгласно приложение No 19.
Чл.21. Държавни помощи, предоставяни в областта на морския транспорт, се оценяват съгласно приложение No 20.
Чл.22. Държавни помощи, свързани с извършването на превозни услуги в обществен интерес в областта на шосейния, железопътния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища, се оценяват съгласно приложение No 21.
Чл.23. Държавни помощи за предприятия от областта на шосейния, железопътния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища се оценяват съгласно приложение No 22.
Чл.24. Държавни помощи за кинематографични и други аудио-визуални произведения се оценяват съгласно приложение No 23.

Чл.25. (1) Размерът на минималната помощ по чл.1, ал.6 от закона се изчислява, като:
1. помощ под формата на субсидия е пълният размер на субсидията заедно с дължимите във връзка с нея данъци;
2. помощ под всяка друга форма, различна от субсидия, е помощта в размера на нейния брутен паричен еквивалент;
3. помощ, изплащана на части, се приравнява до размера й към момента на нейното предоставяне; лихвеният процент, който се използва за целите на дисконтирането и за изчисляване размера на помощ под формата на заем, е приложимият референтен лихвен процент към момента на предоставянето на помощта.
(2) Минималната помощ е допустима за всички предприятия независимо от тяхната големина и положението на пазара.
(3) Всеки, който предоставя минимална помощ, е длъжен да уведоми в срок 5 дни от предоставянето й министъра на финансите съгласно чл.26, ал.1 и да изпълнява задълженията по чл.37, ал.2.

Чл.26. (1) Уведомлението по чл.7 от закона се изготвя в писмена форма, на български език и да съдържа данните, посочени в приложение No 24, както и следните данни:
1. за индивидуалните помощи и схемите на помощ по чл.2 - данните, посочени в приложение No 25;
2. за индивидуалните помощи и схемите на помощ по чл.3 - данните, посочени в приложение No 26;
3. за индивидуалните помощи и схемите на помощ по чл.4 - данните, посочени в приложение No 27;
4. за индивидуалните помощи и схемите на помощ по чл.5 - данните, посочени в приложение No 28;
5. за индивидуалните помощи и схемите на помощ по чл.6 - данните, посочени в приложение No 29;
6. за индивидуалните помощи по чл.7 - данните, посочени в приложение No 30;
7. за схемите на помощ по чл.7 - данните, посочени в приложение No 31;
8. за индивидуалните помощи и схемите на помощ по чл.8 - данните, посочени в приложение No 32;
9. за индивидуалните помощи за оздравяване на предприятия в затруднение по чл.9 - данните, посочени в приложение No 33;
10. за схемите на помощ за оздравяване на предприятия в затруднение по чл.9 - данните, посочени в приложение No 34;
11. за индивидуалните помощи за преструктуриране на предприятия в затруднение по чл.9 - данните, посочени в приложение No 35;
12. за схемите на помощ за преструктуриране на предприятия в затруднение по чл.9 - данните, посочени в приложение No 36;
13. за схемите на помощ за рисков капитал по чл.10 - данните, посочени в приложение No 37;
14. за индивидуални държавни помощи за преструктуриране на предприятия в затруднение, опериращи в областта на въздушния транспорт, по чл.9 - данните, посочени в приложение No 38;
15. за схемите на държавна помощ за морския транспорт по чл.21 - данните, посочени в приложение No 39;
16. за индивидуални помощи и схеми на помощ за комбиниран транспорт по чл.23 - данните, посочени в приложение No 40;
17. за индивидуалните помощи и схемите на помощ за транспортна инфраструктура по чл.23 - данните, посочени в приложение No 41;
18. за схемите на помощ за кинематографични и други аудио-визуални произведения по чл.24 - данните, посочени в приложение No 42.
(2) Молбата по чл.9, ал.1, т.2 от закона се изготвя на български език и съдържа:
1. името, съдебната регистрация, предмета на дейност, седалището и адреса на управление:
а) на предприятието, което я подава;
б) на предприятието - получател на държавната помощ;
2. изложение на обстоятелствата, на които се основава молбата, като изрично се посочи органът или лицето, което предоставя държавната помощ, и нейният размер;
3. искане към комисията;
4. подпис на лицето, представляващо предприятието.
(3) С молбата по ал.2 се представят:
1. удостоверения за актуалното състояние на предприятията по ал.2;
2. доказателства в подкрепа на твърденията за извършено нарушение на закона;
3. пълномощно - когато молбата се подава от пълномощник на дружеството.
(4) Документите по ал.3 се изготвят на български език или се придружават с легализиран превод. Когато са приложени копия, те надлежно се заверяват за вярност с оригиналите.
(5) Уведомленията, свързани с държавните помощи, предвидени в проектобюджета за следващата финансова година, се изготвят и изпращат в комисията в 7-дневен срок считано от датата на приемането му от Министерския съвет.
Чл.27. (1) Уведомлението и молбата се завеждат в деловодството на комисията.
(2) В срок 5 дни от постъпване на уведомлението или молбата главният секретар на комисията съвместно с директора на дирекция "Политика на държавното подпомагане на предприятията" извършва проверка на редовността им. Ако уведомлението или молбата не отговаря на изискванията на чл.26, на подателя се изпраща съобщение да отстрани допуснатите непълноти и нередовности и му се дава подходящ срок за това.
(3) Ако подателят на уведомлението не отстрани посочените непълноти и/или нередовности в срока по ал.2, изпраща му се уведомително писмо, че не е изпълнил задължението по чл.7 от закона, за което е предвидено налагането на глоба, и му се дава нов 7-дневен срок за привеждане на уведомлението в съответствие с изискванията на чл.26. Ако и в този срок непълнотите и нередовностите не бъдат отстранени, комисията преценява дали да образува производство по собствена инициатива.
(4) Ако подателят на молбата не отстрани посочените непълноти и/или нередовности в срока по ал.2, приема се, че тя е оттеглена и се отнася към дело.
Чл.28. (1) Когато уведомлението или молбата са редовни, председателят на комисията в 7-дневен срок, считано от датата на постъпване на уведомлението или молбата или от отстраняване на непълнотите и/или нередовностите по чл.27, ал.2 и 3, образува преписка и я възлага на член на комисията - докладчик.
(2) При образуване на производство по собствена инициатива решението на комисията се отбелязва в протокола от заседанието й. Председателят на комисията образува преписка и я възлага на член на комисията - докладчик, в 7-дневен срок от вземане на решението.
(3) След образуване на преписката копие от уведомлението, молбата или решението по ал.2 се изпраща в Министерството на финансите.
Чл.29. (1) При проверка на обстоятелствата по преписката по чл.10, ал.1 от закона може да бъде привлечен и външен експерт.
(2) В протокола по чл.10, ал.1, т.1 от закона се отразява и предоставянето на писмени доказателства от страните по време на снемане на устните им обяснения.
Чл.30. (1) След приключване на проучването докладчикът по преписката определя фактите и обстоятелствата, които представляват търговска или служебна тайна на страните по чл.10, ал.3 от закона, и разпорежда съхраняването им в отделна папка.
(2) След запознаване със събраните доказателства съгласно чл.10, ал.6 от закона страните имат право да правят искания, бележки и възражения, които се записват в протокол и се подписват от страната и от докладчика или от определен от него член на работната група.
Чл.31. В случаите на допълнително проучване, ако комисията не се произнесе в срока по чл.11, ал.3 от закона, държавната помощ се предоставя при условията, посочени в първоначалното уведомление. Органът, предоставящ помощта, изпраща на Министерството на финансите информацията, необходима за вписването й в централния регистър на държавните помощи.
Чл.32. В случаите по чл.10, ал.5 от закона, когато преписката не е изяснена пълно и всестранно, комисията с определение връща преписката за допълнително проучване с конкретни указания, които са задължителни за докладчика.
Чл.33. (1) Заседанията на комисията са открити и закрити.
(2) По време на заседанието се води протокол, който се подписва от председателя и от протоколчика.
Чл.34. (1) Решението на комисията по чл.15 от закона се подписва от всички членове, участвали в гласуването.
(2) Членът на комисията, който е подписал решението с особено мнение, го представя в 3-дневен срок от подписване на решението.
Чл.35. (1) При обжалване на решение на комисията председателят на комисията в 3-дневен срок от получаването на жалбата изпраща във Върховния административен съд цялата преписка, включително обжалваното решение.
(2) Когато преписката съдържа и материали, съставляващи търговска или служебна тайна на страните, те се изпращат в отделна папка с изрично указание за това.

Чл.36. (1) До 31 март на текущата година всеки, който е предоставял, изменял или администрирал държавни помощи, представя на министъра на финансите годишен доклад за отпуснатите държавни помощи на базата на отчетните данни за предходната година съгласно приложение No 43. В доклада се включват и данни за предоставените минимални помощи, като се посочват и отделните получатели на минимална помощ. При констатиране неспазване на одобрените с решение от комисията условия за предоставяне на държавната помощ министърът на финансите изпраща съответния доклад на комисията.
(2) На базата на получените доклади министърът на финансите изготвя консолидиран годишен доклад за държавните помощи, който представя общото количество и разпределение на държавните помощи в Република България на национално и регионално равнище.
(3) Консолидираният годишен доклад се представя на Народното събрание, Министерския съвет, Европейската комисия и на Комисията за защита на конкуренцията. Докладът се публикува в официалната страница на Министерството на финансите в интернет и в списание "Бюджетът".
Чл.37. (1) Министърът на финансите поддържа централен регистър на държавните помощи, който представлява електронна база от данни, която се съхранява и актуализира от определени от министъра на финансите служители от администрацията на Министерството на финансите и съдържа минимално необходимата информация съгласно приложение No 44. Информацията се съхранява за срок 10 години от датата на последното плащане по схема на помощ или на индивидуалната помощ, включително на минимална помощ.
(2) Всеки, който предоставя държавна помощ, е длъжен да поддържа собствен регистър на държавните помощи по образец на годишния доклад и да осигури необходимия административен капацитет за това. Информацията в регистъра, както и първичната документация се съхраняват за срок 10 години от датата на последното плащане по дадена схема на помощ или на индивидуална помощ.
(3) Всеки, който предоставя, изменя или администрира държавна помощ, отговаря за правилното съхраняване и достоверността на данните в неговия регистър и при необходимост осигурява достъп на представител на Министерството на финансите до този регистър.
(4) Министърът на финансите поддържа и актуализира текущо регистъра на държавните помощи с данните:
1. съдържащи се в уведомленията и решенията, предоставени от комисията;
2. съдържащи се в докладите по чл.36, ал.1;
3. за предоставените минимални помощи с цел проследяване на натрупването им.
(5) Данните от централния регистър се използват от министъра на финансите при подготовката на консолидирания годишен доклад за държавните помощи, както и за изготвяне на специфични доклади, експертизи, становища по конкретни случаи на държавни помощи, поискани от Министерския съвет, от Комисията за защита на конкуренцията и от Европейската комисия.
Чл.38. (1) Министърът на финансите съвместно с Европейската комисия извършва оценка на максималния интензитет на помощта и на специфичния местен обхват на районите в Република България, приемливи за регионална помощ. За целта министърът на финансите разработва регионална карта на държавните помощи, която се одобрява от Министерския съвет, след което се предлага за приемане от Съвета по асоцииране.
(2) При поискване Националният статистически институт предоставя на министъра на финансите данни за брутния вътрешен продукт на глава от населението и други конкретни показатели за шестте района за планиране на статистическо ниво НТЕС (Номенклатура на териториалните единици за статистически цели) за 3 последователни предходни години в съответствие с методологията, възприета в Европейския съюз.
(3) Срокът на валидност на регионална карта за държавните помощи е 31 декември 2006 г. или до датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз в зависимост от това, кое от двете събития ще настъпи по-рано.

Чл.39. (1) За изчисляване елемента на държавна помощ приложимият референтен лихвен процент е референтният лихвен процент, определен от министъра на финансите за съответната година, съгласувано с Европейската комисия.
(2) Референтният лихвен процент за следващата календарна година се изчислява на базата на средния процент на доходност на 5-годишните държавни ценни книжа за периода септември - ноември на текущата година плюс премия от 25 базисни пункта. Референтният лихвен процент се коригира отново в течение на годината, ако се различава с повече от 15 на сто средноаритметично от показателния процент за последните 3 месеца, за които има информация. За всяка промяна на референтния лихвен процент през годината се уведомява Европейската комисия.
(3) При всеки конкретен случай на помощ, включващ допълнителен риск, произтичащ от състоянието на предприятието - получател на помощта, или поради условията на самата сделка, включително при заем или друга подобна сделка, по която частна банка не би приела да предостави заем или да участва като страна по нея, комисията може да увеличи референтния лихвен процент и при изчисляване на стойността му премията да достигне до 400 и повече базисни пункта.
(4) Без да изключва общата разпоредба на ал.2, състоянието на предприятието - получател на помощта, обхваща случаи на предприятие в затруднение, а условията на самата сделка обхващат случаи, при които не е налице сигурността, която частна банка нормално изисква.
Чл.40. Министърът на финансите ежегодно определя фактор за преобразуване на брутния паричен еквивалент на държавната помощ в нетен еквивалент.

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавните помощи.

Приложение No 1 към чл.2

Това приложение се прилага от комисията при разглеждане съвместимостта на държавната помощ за регионално развитие, наричана по-нататък "регионална помощ", с принципите на свободната конкуренция съгласно чл.4, т.1 от закона.
Мерките за помощ - предмет на това приложение, се различават от другите категории на държавно подпомагане (в частност - помощи за научноизследователска и развойна дейност; за защита и опазване на околната среда или за оздравяване или преструктуриране на предприятия в затруднение) с това, че се отнасят само за определени райони на Европа и конкретната им цел е развитието на тези райони¹.
Държавната помощ за регионално развитие е предназначена за развитие на необлагодетелстваните райони на Европа чрез устойчива подкрепа на инвестициите и/или създаването на работни места, свързани с инвестициите. Тя насърчава разширяването, модернизацията и диверсификацията на дейностите на предприятията в тези райони, както и установяването на нови предприятия. За да се поощри регионалното развитие и да се намалят потенциалните отрицателни въздействия на всяко преместване на дейности, е необходимо предоставянето на такава помощ да е в зависимост от поддържането на инвестицията и създадените работни места в необлагодетелствания район за един минимален период.
В изключителни случаи такава помощ може да не е достатъчна, за да се задейства процесът на регионалното развитие, ако структурните затруднения в съответния район са твърде големи. Само в подобни случаи регионалната помощ се допълва с оперативна помощ.
Регионалната помощ може ефективно да изпълнява отредената й роля, а оттам да бъде оправдано последващото нарушаване на конкуренцията, при условие че помощта се придържа към определени принципи и спазва определени правила.
Такава помощ се предоставя само ако се използва в умерени размери и остане съсредоточена в необлагодетелстваните райони на Република България, тъй като има вероятност помощта да попречи на нормалното взаимодействие между пазарните сили и да намали ефективността на икономиката като цяло.

Комисията прилага това приложение относно държавната помощ за регионално развитие, която се предоставя във всеки отрасъл на икономиката, с изключение на отраслите земеделие, рибно стопанство и въгледобив. Някои от обхванатите от това приложение отрасли попадат под разпоредбите на конкретно насочените към тези отрасли норми².
Право на изключение от установения в чл.1, ал.3 от закона принцип за несъвместимост се дава по отношение на регионалната помощ само ако се гарантира равновесието между произтичащото от помощта нарушаване на конкуренцията и предимствата на помощта от гледна точка на развитието на съответния необлагодетелстван район.
Изплащането на индивидуална еднократна помощ на предприятие или на помощ, ограничена до отделна дейност, може да окаже сериозно въздействие върху конкуренцията на съответния пазар, а в същото време въздействието на помощта върху регионалното развитие може да е твърде ограничено. Индивидуална помощ се предоставя в рамките на специфични или отраслови политики и често не съответства на политиката относно помощта за регионално развитие. Последната трябва да остане неутрална по отношение на разпределението на производствените ресурси между отделните икономически отрасли и дейности.
Комисията приема, че подобна помощ не отговаря на посочените в предходния параграф изисквания, освен ако не може да се докаже противното. Правата за изключение се дават само за действащи в даден район схеми за многоотраслова помощ за всички предприятия от съответния отрасъл.

3.1. Целта на регионалната помощ е да осигури производствени инвестиции (първоначални инвестиции) и/или да създаде работни места, свързани с инвестициите. По този начин не се облагодетелства нито факторът "капитал", нито факторът "работна сила".
3.2. За да се гарантират жизнеспособността и стабилността на подпомаганата производствена инвестиция, участието на получателя³ във финансирането трябва да бъде минимум 25 %.
Формата на помощта е различна: субсидия, безлихвен заем или заем с намалена лихва, държавна гаранция или закупуване на държавни акции при изгодни условия, освобождаване от данъци, намалени социалноосигурителни вноски, доставка на стоки и услуги при намалена цена и др.
Схемите на помощ поставят изискване за подаване на молба за помощ преди започването на работата по проектите.
3.3. Нивото на помощта се определя, като се изчислява интензитетът, съпоставен със съответните разходи (виж т.3.5, 3.6 и 3.13).

3.4. Първоначална инвестиция означава инвестиция в основен капитал, свързан със създаването на ново предприятие, с разширяването на съществуващо предприятие или със започването на дейност, която води до съществена промяна в продукта или в производствения процес на съществуващо предприятие (чрез рационализация, диверсификация или модернизация) ⁴.
Инвестиция в основен капитал, извършена под формата на закупуване на закрито предприятие или на такова, което е щяло да бъде закрито, ако не е било закупено, се счита също за първоначална инвестиция.
3.5. Помощта за първоначална инвестиция се изчислява като процент от размера на инвестицията. Тази стойност се определя въз основа на унифициран пакет от разходи (стандартна база), който съответства на следните елементи на инвестицията: земя, сгради и съоръжения/машини⁵.
При покупка се вземат предвид само разходите за закупуване на тези активи⁶ (сделката се осъществява при пазарни условия). Активите, за чието придобиване вече е била предоставена помощ преди покупката, се приспадат от стандартната база.
3.6. В случай на големи фирми⁷ приемливите разходи включват и някои категории инвестиции в нематериални активи в размер до 25 % от стандартната база.
Такива разходи се ограничават до разходи, свързани с трансфер на технология чрез придобиването на:
- патенти;
- лицензи за оперативно или патентовано ноу-хау;
- непатентовано ноу-хау.
Приемливите нематериални активи отговарят на необходимите условия за гарантиране, че активите остават в района получател, който отговаря на условията за отпускане на регионална помощ, и че не са предмет на прехвърляне в полза на други райони, особено на такива, които не отговарят на условията за отпускане на регионална помощ. Приемливите нематериални активи трябва да отговарят на следните условия:
- да се използват изключително само в предприятието, което получава регионална помощ;
- да се считат за подлежащи на амортизация активи;
- да бъдат закупени от трети лица при пазарни условия;
- да бъдат включени в активите на предприятието и да останат най-малко 5 години в предприятието, което получава помощ за регионално развитие.
3.7. Нотифицираната помощ се изразява в брутни стойности, т.е. преди данъчно облагане. За да може:
а) различните форми на помощ да бъдат съпоставими една с друга, и
б) интензитетите на помощта да бъдат съпоставими с тези в Европейската общност,
Комисията превръща помощта в помощ, изразена в нетен еквивалент на помощта (НЕП) ⁸.
3.8. Интензитетът на помощта трябва да бъде съобразен с естеството и интензитета на регионални проблеми, чието разрешаване се цели.
В случай на райони, които попадат в обхвата на разпоредбите на чл.4, т.1 и 3 от закона, и съгласно приетата регионална карта на държавните помощи интензитетът на регионалната помощ не трябва да надвишава 50 % от НЕП.
Определеният по-горе таван на интензитета представлява горна граница. Под нивото на този таван комисията трябва да гарантира, че когато разглежда интензитета на регионалната помощ, той трябва да бъде съобразен с тежестта и сериозността на регионалните проблеми.
3.9. Посочените в т.3.8 тавани могат да се увеличат с добавките за малките и средните предприятия, предвидени в приложението за държавна помощ за малки и средни предприятия, т.е. с 15 % в брутно изражение. Добавките за малките и средните предприятия не се прилагат за транспортни предприятия.
3.10. Помощта за първоначална инвестиция зависи (чрез начина на нейното плащане или чрез условията, свързани с нейното придобиване) от поддържането на въпросната инвестиция в района в продължение най-малко на 5 години.

3.11. Както е посочено в т.3.1, регионалната помощ може да бъде насочена към създаването на работни места. За разлика от помощта за създаване на работни места, определена в приложението за държавна помощ за стимулиране на заетостта и отнасяща се за работни места, несвързани с инвестиционен проект, тук се разглеждат само работните места, които са свързани с осъществяването на проект за първоначална инвестиция ¹.
3.12. Създаване на работни места означава нетното увеличаване на броя на работните места¹⁰ в дадено предприятие в сравнение със средния брой работни места през определен период от време. Всички закрити през този период работни места се приспадат от броя работни места, които са създадени през същия период¹¹.
3.13. Както и при инвестиционната помощ, предвидената в това приложение помощ за създаване на работни места трябва да бъде съобразена с естеството и интензитета на регионалните проблеми, които тя трябва да разреши. Размерът на помощта не трябва да надвишава определен процент от разходите за заплата¹² на наетото лице, изчислен за период две години. Процентът е равен на разрешения интензитет за инвестиционна помощ в съответния район.
3.14. Помощта за създаване на работни места трябва да бъде зависима (чрез начина на нейното плащане или чрез условията, свързани с нейното придобиване) от поддържането на създадената трудова заетост в продължение най-малко на 5 години.

3.15. Регионалната помощ, насочена към намаляване на текущите разходи на дадено предприятие, т. нар. оперативна помощ, принципно е забранена. Такава помощ се отпуска по изключение на райони, които отговарят на изискванията за отпускане на помощ, съгласно изключението по чл.4, т.1 от закона, при условие че е оправдана от гледна точка на характера и приноса й за регионалното развитие и че размерът й е съответстващ на трудностите, които тя се стреми да облекчи¹³ . Органът, предоставящ помощта, трябва да докаже съществуването на трудностите и да ги степенува по важност. Оперативната помощ е ограничена във времето и прогресивно намаляваща.
3.16. В районите с ниска гъстота на населението, които отговарят на условията за изключение по чл.4, т.1 от закона, с гъстота на населението под 12,5 жители на км2, се разрешава отпускането на помощ, която не е едновременно прогресивно намаляваща и ограничена във времето и която е частично предназначена за компенсиране на допълнителните транспортни разходи¹⁴. Органът, предоставящ помощта, трябва да докаже съществуването на такива допълнителни разходи и да определи техния размер.
3.17. Оперативна помощ, предназначена за насърчаване на износа между Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи, не е разрешена.

3.18. Таваните за интензитет на помощта, които са определени в съответствие с критериите, изложени в т.3.8 и 3.9, се прилагат по отношение на цялата помощ:
- когато се отпуска помощ по няколко регионални схеми едновременно;
- в зависимост от това, дали помощта произтича от местни, регионални, национални източници или от източници на Европейската общност.
3.19. Описаната в т.3.11 - 3.14 помощ за създаване на работни места и описаната в т.3.4 - 3.10 помощ за инвестиции могат да се комбинират¹⁵, при условие че се спазва определеният за района таван за интензитет¹⁶.
3.20. Когато приемливите разходи за регионална помощ са изцяло или частично приемливи за помощ за други цели, общата част ще е подложена на най-благоприятния таван по въпросните схеми.
3.21. Когато се предвижда държавната помощ по дадена схема да се комбинира с помощ по други схеми, тя трябва да уточни за всяка схема метода, по който ще осигури съответствието с изброените по-горе условия.

Методиката за изчисляване на нетния еквивалент на помощта (НЕП) се използва от комисията при оценката на схеми за помощ, нотифицирани от органите, предоставящи държавни помощи.

Изчисляването на нетния еквивалент на помощта се състои в свеждането на всички форми на помощ, свързани с дадената инвестиция¹⁷, до една обща мярка, т.е. нетен интензитет, за целите на сравнението помежду им или с предварително определен таван, т.е. за един предварителен сравнителен метод, който не винаги отразява счетоводната практика.
Нетният интензитет представлява крайната печалба, която дадено предприятие извлича от помощта (без данъците), свързана с подпомаганата инвестиция. Това изчисление може да отчита само разходите за основен капитал, съответстващи на земя, сгради и производствени съоръжения, които представляват т. нар. стандартна база.
При схеми, чиято база включва допълнителни разходи, последните трябва да бъдат ограничени до определена част от стандартната база. Всички схеми трябва да бъдат проучвани от гледна точка на техния интензитет, сведен до разходите, в стандартната база, както е показано в следните примери¹⁸:

- База на схемата: завод
- Максимален интензитет на схемата: 30 %
Тъй като всички приемливи разходи по схемата се явяват стандартна база, комисията взема под внимание максималния интензитет на схемата, т.е. 30 %. Ако разрешеният таван на интензитет във въпросния район надхвърля 30 %, схемата ще бъде считана за съвместима.

- База на схемата: завод, сгради + патенти до 20 % от разходите за завод и сгради
- Максимален интензитет на схемата: 30 %
Всички приемливи разходи по схемата се явяват стандартна база (завод, сгради) или в списъка на приемливите нематериални разходи (патенти). Последните разходи не могат да надвишават 25% от стандартната база. В този случай комисията взема предвид максималния интензитет на схемата, т.е. 30 %. Ако разрешеният таван на интензитет във въпросния район надхвърля 30 %, схемата се счита за съвместима.

- База на схемата: сгради, производствени съоръжения, земя + акции до 50 % от предходните разходи
- Максимален интензитет на схемата: 30 %
Комисията взема под внимание максималния интензитет на схемата, намален до стандартната база, т.е. 30 % х 1,5 = 45 %. Ако разрешеният таван на интензитет във въпросния район е 30 %, схемата няма да се счита за съвместима, освен ако интензитетът й бъде сведен до 30 % / 1,5 = 20 %.

- База на схемата: сгради
- Максимален интензитет на схемата: 60 %
Ако регионалният таван на интензитет на помощта надхвърля 30 %, не съществуват гаранции, че помощта ще съответства на тавана. Предвиденият от схемата интензитет е по-висок от регионалния таван на интензитет, но се прилага по отношение на намалена база. Поради това схемата няма да се приема за съвместима в това отношение, освен ако бъде добавено изрично условие за съответствие с регионалния таван на интензитет, приложим по отношение на пълната база.
Определянето на НЕП се основава единствено на изчисляването на данъци и настояща стойност, с изключение на определени форми на помощ, които изискват специфично третиране. Такива изчисления се основават на елементи, предоставени от схемата за помощ или от данъчното законодателство на заинтересуваната държава, както и на определени параметри, установени със споразумение.
1.1. Данъчно облагане
Интензитетът на помощта трябва да се изчислява след данъчното облагане, т.е. след като са приспаднати дължимите върху помощта данъци и по-специално данъците върху печалбата на фирмите. Това е основата за термина "Нетен еквивалент на помощта" (НЕП), която представлява помощта, полагаща се на получателя след плащане на съответния данък, като се приема, че предприятието реализира печалба още от първата година така, че помощта се облага с максимален данък.
1.2. Сконтиране
Настоящата стойност се изчислява на различни етапи в определянето на НЕП. Първо, когато разходите за помощ и/или инвестиция се простират във времето, трябва да се отчита действителното време на изразходване на помощта и разходите. Затова инвестиционните разходи и плащанията на помощта се сконтират обратно в края на годината, в която предприятието е направило първото си амортизационно отчисление. Второ, настоящата стойност се изчислява в получените ползи при погасяването на заем при облекчени условия или в данъка, с който е обложена дадена субсидия. Процентът, който се използва в такива случаи, е референтният/сконтовият процент, определен от Министерството на финансите. Освен че се използва като сконтов процент, той се използва и за изчисляване субсидирането на лихвата при нисколихвен заем.
1.3. Специфични случаи
Освен описаните по-горе данъчно облагане и сконтирането някои форми на помощ изискват специфична обработка. В случай на помощ за наемане на сграда помощта се измерва чрез сконтиране на разликите между платения от предприятието наем и теоретичната равностойност на наема спрямо приложения към стойността на сградата референтен процент плюс сума, съответстваща на амортизацията на сградата през въпросната година. Подобен метод се използва при помощ за финансов лизинг¹⁹.
В случай на помощ за наемане на земя теоретичната ставка се изчислява въз основа на референтния процент минус темпото на инфлация, отнасящо се до стойността на земята.

2.1. Общи положения
Инвестиционната помощ, дадена на предприятие под формата на капиталова субсидия, се изразява първо като процент от инвестицията, представляващ номиналния или брутния еквивалент на помощта.
Съгласно метода за обща оценка нетният еквивалент на помощта (НЕП) е доходът, оставащ на получателя на помощта след плащане на данъците върху печалбата на предприятието. В повечето случаи субсидиите сами по себе си не са данъчно облагаеми, но те се приспадат от стойността на амортизацията на инвестицията. Това означава, че всяка година инвеститорът отчислява по-малки амортизационни отчисления в сравнение с тази, която би обезценил, ако не беше получил помощ. Тъй като амортизационните отчисления се приспадат от облагаемия доход, субсидията увеличава частта, изисквана от държавата всяка година под формата на данък върху печалбата на фирми.
2.2. Примери за изчисление:
Пример 1: Помощта не е предмет на данъчно облагане
Субсидиите обикновено се вписват в счетоводните сметки като приход и подлежат на данъчно облагане. В някои случаи при определени помощи за научноизследователска и развойна дейност субсидията може да бъде освободена от данъчно облагане. В този случай НЕП е равен на номиналната стойност на помощта.
Пример 2: Инвестицията включва само една категория разходи и субсидията изцяло подлежи на данъчно облагане в края на първата финансова година
Това означава, че цялата субсидия подлежи на корпоративно подоходно облагане след първата година. Фирмите, които обикновено регистрират загуба през първата година на дейност, могат да прехвърлят загубите си в продължение на няколко финансови години.
За да бъде изчислен НЕП на помощта, стойността на наложения данък се изважда от нетния еквивалент на помощта.
Например: инвестиция: 100
Номинал на субсидия: 20
Данъчна ставка: 40,0 % 20
Така наложеният върху субсидията данък е 20 х 40 % = 8
Следователно НЕП ще бъде: ( 20 - 8 )/100 = 12 %
Пример 3: Инвестицията включва само една категория разходи, а субсидията подлежи на праволинейно данъчно облагане в продължение на 5 години
Тук субсидията подлежи на данъчно облагане на равни части в продължение на 5 години. Една пета от помощта следователно се прибавя към печалбата за всяка от тези 5 години. За да бъде изчислен НЕП, от субсидията се приспадат сконтираните суми на налагания всяка година данък върху всяка една пета съгласно приложимия режим на данъчно облагане.
Например: инвестиция: 100
Номинална субсидия: 20
Данъчна ставка: 40,0 %
Сконтов процент: 8 % 21
Таблицата по-долу показва как се изчисляват дължимите данъци през всяка година и отстъпките:

Период	Дължим данък върху субсидията (1)	Дисконтов фактор (2)	Размер на данъка с отстъпка (1) х (2)
Краят на 1-вата година	(20/5) х 40 %	1,0	1,600
Краят на 2-рата година	(20/5) х 40 %	1/(1+0,08)1	1,481
Краят на 3-тата година	(20/5) х 40 %	1/(1+0,08)2	1,372
Краят на 4-тата година	(20/5) х 40 %	1/(1+0,08)3	1,270
Краят на 5-ата година	(20/5) х 40 %	1/(1+0,08)4	1,176
		Общо	6,899

Общата сума представлява размера на данъка с отстъпката за всичките 5 години. Тя трябва да се приспадне от номиналната стойност на субсидията, за да се получи нетният еквивалент на помощта.
Така НЕП е: ( 20 - 6,9 )/100 = 13,1 %
Забележка. Дължимият данък върху субсидията е сконтиран в края на първата година с допускане, че това е датата, на която предприятието извършва първите си амортизационни отчисления.
Пример 4: Инвестицията включва три категории капиталови разходи: земя, сгради и производствени съоръжения, които се облагат с данъци през различни периоди
Трите вида разходи представляват стандартна база на помощта. Разходите се разпределят в рамките на стандартната база (съгласно статистическа информация, осигурена от Националния статистически институт) чрез използване на разбивка, както е показано в таблицата по-долу:

	Земя	Сгради	Производствени съоръжения
България	2,2	50,1	57,7

Тези фактори се използват за изчисляване на теоретичните нетни еквиваленти на помощта по схемите за помощ. От друга страна, в отделни случаи на помощ се използва действителната разбивка за разпределение на трите категории разходи, фигуриращи в стандартната база.
Тъй като периодът, през който дадена субсидия подлежи на данъчно облагане, е различен в зависимост от категорията разход, първата стъпка е субсидията да се разпредели пропорционално между елементите, които съставляват базата на помощта.
Следващата стъпка е да се изчислят таксуваните като данък суми отделно за всяка категория разход (изчисленията са същите, както в пример 3).
И накрая данъците се приспадат от номиналната субсидия, за да се получи НЕП:
НЕП = номиналната субсидия минус:
- наложения данък върху разпределената за земя помощ
- наложения данък върху разпределената за сгради помощ
- наложения данък върху разпределената за производствени съоръжения помощ
Например: инвестиция: 100
от която: - земя: 3 не подлежи на амортизация
- сгради: 33 пряка амортизация в продължение на 20 години
- производствени съоръжения: 64 намаляваща амортизация в продължение на 5 години
номинална субсидия: 20
данъчна ставка: 55 %
сконтов процент: 8 %
Изчисляване на данъка върху разпределената за земя помощ:
По принцип земята не подлежи на амортизация. Ако приемем, че помощта се облага с данък със същото темпо, както амортизацията, отпуснатата за земя помощ не се облага с данък и от отпуснатата за земя субсидия не се приспада данък.
Изчисляване на данъка върху разпределената за сгради помощ:
Ако приемем, че разпределената за сгради помощ се облага с данък на равни части със същото темпо, както амортизацията, т.е. в продължение на 20 години:
- номиналната субсидия, разпределена за сгради, би била: 20 х 33 % = 6,6
- всяка година частта от субсидията, включена в печалбата, би била: 6,6/20 = 0,33
- сумата на наложения върху тази част данък би бил: 0,33 х 55 % = 0,18
По отношение на отпуснатата за сгради субсидия би била дължима сума от 0,18 от печалбите за всяка година в продължение на 20 години. Ако този поток от суми се сконтира в края на първата година (изчислението е същото, както в таблицата в пример 3), общият наложен за периода данък върху субсидията за сгради ще бъде 1,925.
Изчисляване на данъка върху разпределената за производствени съоръжения помощ:
Да приемем, че разпределената за производствени съоръжения помощ подлежи на данъчно облагане със същия темп, както амортизацията, т.е. по метода на намаляване, в продължение на пет години при следните проценти: 40, 24, 14,4, 10,8 и 10,8 %.
За разлика от сградите данъчното облагане тук е различно за всяка година. Поради това данъкът трябва да се изчислява поотделно за всяка година. Делът на разпределената за производствени съоръжения номинална субсидия е 20 х 64 % = 12,8.
Изчисляване на данъчните ставки

Период	Дължим данък върху помощта (1)	Дисконтов фактор (2)	Размер на данъка с отстъпка (1) х (2)
В края на първата година	12,8 х 40 % х 55 %	1,0	2,816
В края на втората година	12,8 х 24 % х 55 %	1/(1+0,08)1	1,564
В края на третата година	12,8 х 14,4 % х 55 %	1/(1+0,08)2	0,869
В края на четвъртата година	12,8 х 10,8 % х 55 %	1/(1+0,08)3	0,604
В края на петата година	12,8 х 10,8 х 55 %	1/(1+0,08)4	0,559
		Общо:	6,412

Изчисляване на НЕП:

Номинална субсидия	20
минус:
- наложения данък върху разпределената за земя помощ	0
- наложения данък върху разпределената за сгради помощ	1,925
х
- наложения данък върху разпределената за производствени съоръжения помощ	6,412
НЕП	11,6 %

Забележки:
1. Посоченото в метода за оценка на помощта данъчно облагане се ръководи както от данъчното законодателство, така и от всички специални разпоредби съгласно въпросната схема.
2. Поради това с цел определяне на НЕП е необходимо да се разполага с точна информация за:
- размера на данъчните ставки върху печалбата;
- действащите амортизационни норми.
3. Нетен еквивалент на помощта при инвестиционна помощ под формата на заем при облекчени условия
3.1. Общи положения
Отпуснатата на дадено предприятие инвестиционна помощ под формата на заем при облекчени условия се изразява първо като брой процентни пунктове на рабата, т.е. разликата между референтния процент и таксувания от заемодателя процент.
Единственият ефект на лихвения рабат е намаляване на лихвените такси, тъй като се приема, че връщането на капитала се извършва по един и същ начин, независимо дали лихвеният процент е нормален или намален.
Тази придобита привилегия при връщането на заема се изразява като процент от инвестицията както при капиталови субсидии. Това дава нетния еквивалент или брутния еквивалент на помощта.
Това не представлява крайната облага, която предприятието извлича от лихвената субсидия. Тъй като лихвените такси се приспадат от данъчно облагаемите печалби, лихвена субсидия означава загуба на част от тази данъчна привилегия чрез увеличаване на вземания от държавата дял под формата на данък върху печалбите на предприятието.
Следователно нетният еквивалент на помощта (НЕП) се получава чрез приспадане от брутния еквивалент на помощта на наложения от държавата данък върху дължащото се на рабата увеличение на данъчно облагаемите печалби.
Както в случая на субсидия, НЕП на заем при облекчени условия се основава на елементи, предоставени или от схемата за помощ, или от данъчното законодателство, плюс всички други фактори, установени със споразумение.
Необходими са следните елементи, за да се изчисли НЕП при инвестиционна помощ под формата на заем при облекчени условия:
- период на заема;
- продължителност на гратисния период, т.е. първоначалният период, през който не трябва да се правят погасителни вноски, като лихвата се плаща върху общия размер на главницата;
- процент на рабата;
- продължителност на рабата, който не е задължително да бъде един и същ с този на заема;
- размер на заема като процент или от инвестицията;
- референтен лихвен процент;
- размер на данъка.
Също така е необходимо да се знаят условията за погасяване на заема. В повечето случаи заемът се погасява чрез преки вноски на равни части с дължимата лихва за неизплатеното салдо. Понякога заемът се изплаща чрез постоянни годишни вноски, което се взема предвид при изчисляването на НЕП.
3.2. Примери за изчисление
Пример 1
1. Параметри
- заемът е отпуснат за 10 години с пряко изплащане на вноските и без гратисен период;
- рабатът е 3 процентни пункта за срока на заема;
- заемът покрива 40 % от инвестицията;
- референтният/сконтовият процент е 8 %;
- данъкът е 35 %.
2. Изчисляване на елемента "Единица безвъзмездна помощ".
"Единица безвъзмездна помощ" е номиналният еквивалент на помощта на лихвен рабат от един пункт върху заем от 100 % от размера на инвестицията, като се отчитат параметрите. Той се изчислява по следния начин:

Край на съответната година	Заем (салдо) (1)	Рабат (2)		Получена изгода (1) х (2)		Дисконтов фактор (3)		Сконтирана стойност(*) (1) х (2) х (3)
1	100	1%		1		1/(1+0,08)1		0,926
2	90	1%		0,9		1/(1+0,08)2		0,772
3	80	1%		0,8		1/(1+0,08)3		0,635
4	70	1%		0,7		1/(1+0,08)4		0,515
5	60	1%		0,6		1/(1+0,08)5		0,408
6	50	1%		0,5		1/(1+0,08)6		0,315
7	40	1%		0,4		1/(1+0,08)7		0,233
8	30	1%		0,3		1/(1+0,08)8		0,162
9	20	1%		0,2		1/(1+0,08)9		0,100
10	10	1%		0,1		1/(1+0,08)10		0,046
Единица безвъзмездна помощ:								4,112

(*) Сконтирането започва в началото на първата година.
3. Изчисляване на нетния еквивалент на помощта
Нетният еквивалент на помощта се получава, като изчислената "единица безвъзмездна помощ" се умножи по параметрите на помощта (3 % рабат, 40 % дял, необлагаема част от помощта ( 1 - 35 % ).
НЕП = 4,112 х 3 х 40 % х ( 1 - 35 % ) = 3,21 %
Пример 2
1. Параметри
Параметрите са същите, както в пример 1, но с двугодишен гратисен период за погасяване. Това означава, че капиталът не се връща през първите две години. Така десетгодишният заем ще се връща на 8 равни части от третата до десетата година. През десетте години се дължи лихва върху неизплатения баланс.
2. Изчисляване на елемента "Единица безвъзмездна помощ"

Край на съответната година	Заем (салдо) (1)	Рабат (2)		Получена изгода (1) х (2)		Дисконтов фактор (3)		Сконтирана стойност(*) (1) х (2) х (3)
1	100	1%		1		1/(1+0,08)1		0,926
2	100	1%		1		1/(1+0,08)2		0,857
3	100	1%		1		1/(1+0,08)3		0,794
4	87,5	1%		0,875		1/(1+0,08)4		0,643
5	75,0	1%		0,750		1/(1+0,08)5		0,510
6	62,5	1%		0,625		1/(1+0,08)6		0,394
7	50	1%		0,500		1/(1+0,08)7		0,292
8	37,5	1%		0,375		1/(1+0,08)8		0,203
9	25,0	1%		0,250		1/(1+0,08)9		0,125
10	12,5	1%		0,125		1/(1+0,08)10		0,058
Единица безвъзмездна помощ:								4,802 %

(*) Сконтирането започва в началото на първата година.
3. Изчисляване на нетния еквивалент на помощта
НЕП се изчислява както в пример 1. Изчисленият елемент "единица безвъзмездна помощ" се умножава по параметрите на помощта (3 % рабат, 40 % дял на помощта от инвестицията и необлагаемата част от помощта (1 - 35 %)):

Забележка. При равни други условия резултатът от въвеждането на гратисен период за връщане на капитала трябва да увеличи НЕП. Гратисният период увеличава дължимия всяка година баланс, а оттам и падащата се на рабата облага, а следователно и "Единица безвъзмездна помощ".
Пример 3
1. Параметри
Същите факти, както в пример 2, но заемът се връща на редовни погасителни вноски.
Методът за изчисляване се различава съществено от използвания в предишните два примера: първо се изчисляват "обикновените" годишни вноски без лихвения рабат, а след това "намалените" вноски; разликата между двете серии се определя отделно за всяка година, а резултатите се сконтират, за да се получи еквивалентът на помощта.
2. Изчисляване на еквивалента на помощта
Постоянните годишни вноски, изразени като процент от заема, се изчисляват по следния начин:

където r = 1/( 1+i ),
като i е лихвеният процент, а n - броят на годините, за които се изчислява вноската. Изчисленията се основават на заем от 100 единици:

Година	Обикновена погасителна вноска (1)		Годишна вноска с рабат (2)		Получена изгода (3)		Дисконтов фактор (4)	Сконтирана стойност(*) (3) х (4)
1	8		5		3		1/(1+0,08)1	2,778
2	8		5		3		1/(1+0,08)2	2,572
3	17,401		15,472		1,929		1/(1+0,08)3	1,532
4	17,401		15,472		1,929		1/(1+0,08)4	1,418
5	17,401		15,472		1,929		1/(1+0,08)5	1,313
6	17,401		15,472		1,929		1/(1+0,08)6	1,216
7	17,401		15,472		1,929		1/(1+0,08)7	1,126
8	17,401		15,472		1,929		1/(1+0,08)8	1,042
9	17,401		15,472		1,929		1/(1+0,08)9	0,965
10	17,401		15,472		1,929		1/(1+0,08)10	0,894
Еквивалент на помощта:								14,85 %

(*) Сконтирането започва в началото на първата година.
3. Изчисляване на нетния еквивалент на помощта
Нетният еквивалент на помощта се получава чрез умножаване еквивалента на помощта по дела на помощта (40 %) и необлагаемата част от помощта (1 - 35 %):

Забележка. Когато няма гратисен период за погасяване на заема, изчисленият по същия начин НЕП е 3,41%.
3.3. Формула за изчисляване на НЕП на заем при облекчени условия

Посочените по-горе методи лесно могат да се въведат в електронна таблица, което прави възможно изчисляването на НЕП на нисколихвен заем според характеристиките на съответния случай. В стандартни случаи НЕП може да се изчисли и директно с помощта на следните формули:
1. Пояснения
- i е референтният лихвен процент и r = 1/( 1 + i );
- i' - субсидираният лихвен процент и r' = 1/( 1 + i');
- P - срокът на заема;
- Q - делът на помощта в инвестицията;
- T - данъчната ставка;
- F - периодът, през който се плаща само субсидираната лихва ( F = 0, когато няма гратисен период ).
2. При пряко изплащане

3. При равномерни годишни вноски

____________
1 Помощта за малките и средните предприятия, предвиждаща подпомагане растежа на регионалното развитие, се разглежда като регионална помощ.
2 Отраслите, които са предмет на специални норми, в допълнение на тук изложените са следните: транспорт, стоманодобив, корабостроене, производство на синтетични влакна и на моторни превозни средства. Специални норми се прилагат и за инвестициите, които са предмет на приложението за регионална държавна помощ за големи инвестиционни проекти.
3 Минималното участие в размер 25 % не трябва да съдържа никаква помощ. Случаят е различен, когато даден заем е свързан със субсидиране на лихвата или се подпомага от правителствени гаранции, съдържащи елементи на помощ.
4 По този начин заместващата инвестиция е изключена от това понятие. Помощта за този вид инвестиция попада в категорията на оперативната помощ, за която важат нормите, описани в т.3.15 и 3.17 . От това понятие е изключена и помощта за финансово преструктуриране на предприятие в затруднение по смисъла на приложението за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение. Може да се отпуска помощ за преструктуриране по смисъла на посоченото приложение дотолкова, доколкото помощта се отнася до инвестиционни мерки (рационализация, модернизация, диверсификация), без да има необходимост от отделно уведомление съгласно дадена схема за регионална помощ. Тъй като подобна регионална помощ е част от предлагана помощ за преструктуриране на предприятие в затруднение, това трябва да се взема предвид при разглеждането, извършвано съгласно посоченото приложение.
5 В отрасъл "транспорт" разходите за закупуване на подвижно транспортно оборудване се изключват от унифицирания пакет от разходи (стандартната база). Тези разходи не са приемливи за помощ за първоначална инвестиция.
6 Когато дадена покупка се придружава от друга първоначална инвестиция, разходите свързани с последната, се прибавят към разходите за покупката.
7 Критериите и условията, които се прилагат за малките и средните предприятия, са определени в приложението за държавната помощ за малки и средни предприятия.
8 За използвания за изчисляване на НЕП метод виж форма No 1.
9 Дадено работно място се счита за свързано с осъществяването на инвестиционен проект, когато то се отнася до дейност, свързана с инвестицията, и е създадено в срок 3 години след приключването на инвестицията.
10 Броят на работните места съответства на броя на годишните трудови единици (ГТЕ), т.е. броят на лицата, наети на пълно работно време в продължение на една година, като работата на непълно работно време и сезонната работа са части от ГТЕ.
11 Това определение е валидно както за съществуващо предприятие, така и за ново предприятие.
12 Разходите за заплата включват брутната заплата, т.е. преди данъчното облагане, и задължителните вноски за социално осигуряване. Комисията си запазва правото да използва за справка статистиката за средните разходи за заплата.
13 Оперативната помощ е под формата на освобождаване от данъци или намаляване на вноските за социално осигуряване.
14 "Допълнителни транспортни разходи" означава "допълнителни разходи, които произтичат от придвижването на стоки в рамките на границите на държавата". Такава помощ при никакви обстоятелства не може да е помощ за износ, нито мерки с равностойно въздействие върху количествените ограничения по вноса.
15 Предвидените в това приложение помощ за създаване на нови работни места и инвестиционна помощ не могат да се комбинират с помощ за насърчаване на заетостта, която е определена в приложението за държавна помощ за насърчаване на заетостта, тъй като тя се прилага при различни обстоятелства и по различно време. За някои категории особено необлагодетелствани получатели ще се приемат увеличения на помощта при условия, определени в приложението за държавна помощ за насърчаване на заетостта.
16 Това условие се счита за изпълнено, ако сумата на помощта за първоначалния инвеститор, изразена като процент от инвестицията, и помощта за създаване на работни места, изразена като процент от разходите за заплати, не надвишава най-благоприятния размер, който се получава от прилагането или на определения за района таван в съответствие с критериите, посочени в т.3.8 и 3.9, или на определения за района таван в съответствие с критериите, посочени в т.3.13.
17 Данъчната помощ се счита за помощ, свързана с инвестиция, когато се базира на инвестирана в района сума. Всяка данъчна помощ може да бъде свързана с инвестиция, ако се определи таван, изразен като процент от инвестираната в района сума. Когато отпускането на данъчна помощ се разпростира в продължение на няколко години, всеки оставащ в края на дадена година баланс може да се прехвърля в следваща година и да се увеличава в съответствие с референтния лихвен процент.
18 Тази система за преизчисляване на интензитетите не важи за нематериалните инвестиции, посочени в т.3.6 от основния текст.
19 Следва да се отбележи, че разходите, които са свързани със закупуването на земята или сградата от отдаващото под наем предприятие, могат да се считат за разрешени, при условие че се докаже необходимостта от въпросната помощ.
20 Илюстрацията на размера на данъка е примерна и може да не отразява действителния размер на приложимия данък.
21 Илюстрацията на размера на дисконтовия/референтния процент е примерна и може да не отразява действителния размер на референтния процент, определен от Министерството на финансите и публикуван в интернет.

Приложение No 2 към чл.3

1. Въведение: обхват на мярката
1.1. Това приложение се прилага само за регионална помощ съгласно дефиницията за нея, съдържаща се в приложение No 1 - помощ за регионално развитие, имаща за цел да насърчи първоначални инвестиции, включително създаването на нови работни места, свързани с първоначални инвестиции, въз основа на чл.4, т.1 и 3 от закона. Това приложение не накърнява оценката на предложения за помощ съгласно други разпоредби от закона по чл.4, т.2 или 4. По отношение на стоманодобивния отрасъл и отрасъл производство на синтетични влакна това приложение се прилага също и за големи индивидуални помощи за малки и средни предприятия. Това приложение не се отнася до помощ за преструктуриране, която продължава да бъде предмет на приложение No 8 относно държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение. Това приложение няма да се отрази на действието на съществуващите хоризонтални разпоредби, каквито са приложение No 6 - държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност, и приложение No 7 - държавни помощи за опазване на околната среда.
1.2. Разпоредбите на това приложение не оказват влияние върху действието на специфичните правила за държавна помощ в областта на транспорта и въгледобива.
2. Потребност от мярката
2.1. Причини, които налагат създаването на опростен и прозрачен механизъм
2.1.1. Комисията контролира предоставянето на регионалната помощ за големи инвестиционни проекти по опростен и прозрачен начин.
2.1.2. С оглед да се предотвратят сериозни изкривявания на конкуренцията приложението съдържа по-строги правила за отраслите, в които има структурни проблеми.
2.2. Потребност от контрол върху регионална помощ за големи инвестиционни проекти
2.2.1. Максималният таван на интензитет на помощта дава възможност за стимулиране в подходяща степен развитието на подпомаганите райони. Тъй като са еднократни, размерът им е над необходимото спрямо регионалните затруднения, когато помощта е предназначена за големи проекти. Целта на това приложение е да ограничи нивото на предоставяната подкрепа за големи проекти до степен, която да предпазва, доколкото е възможно, от допълнително нарушаване на конкуренцията.
2.2.2. Големите инвестиции могат да дадат ефективен принос за регионалното развитие и чрез привличане на други предприятия в района, въвеждане на съвременни технологии, както и чрез допринасяне за професионалната квалификация на работниците. Тези инвестиции се влияят по-малко от съществените специфични проблеми в районите с ниско жизнено равнище. Големите инвестиции могат да изграждат мащабни икономики, които понижават специфичните за района първоначални разходи. В много отношения те не са обвързани с района, в който се правят инвестициите. Големите инвестиции могат лесно да получат капитал и кредит на световните пазари и не са ограничени от по-рядкото предлагане на финансови услуги в даден район с ниско жизнено равнище. Предприятията, които правят големи инвестиции, могат да получат достъп до по-широк географски район, в който се предлага работна сила, и по-лесно могат да прехвърлят квалифицирана работна сила в избраното местонахождение.
2.2.3. Едновременно с това, ако големи инвестиции получат големи размери държавна помощ, възползвайки се от таваните за регионалната помощ, съществува нарастваща опасност това да окаже влияние върху търговията и по този начин да се получи по-голямо нарушаване на конкуренцията по отношение на други държави, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи. Това се дължи на факта, че получателят на държавна помощ най-вероятно е значителна фигура на съответния пазар и, следователно, инвестицията, за която е получил помощта, може да промени условията на конкуренция на този пазар.
2.2.4. Предприятията, които правят големи инвестиции, обикновено притежават значителен икономически потенциал пред властите, от които зависи отпускането на помощта. В действителност инвеститорите на големи проекти често обсъждат алтернативни обекти в различни държави, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи, което може да доведе до нарастване на големите обещания за помощ по всяка вероятност до ниво, многократно надхвърлящо необходимото за компенсиране на регионалните затруднения.
2.2.5. Изходът от търгове за помощ най-вероятно се изразява в това големите инвеститори да получават интензитети на помощ, които надхвърлят допълнителните разходи, произтичащи от избора на място за инвестиране в район с ниско жизнено равнище.
2.2.6. Размерът на помощта, надхвърлящ необходимия минимум за компенсиране на ниското жизнено равнище в района, е твърде възможна причина за негативни резултати (избор на неефективно местоположение), по-значително нарушаване на конкуренцията и чисти загуби за общото благосъстояние - тъй като помощта е скъпо струващ разход на средства за данъкоплатците в полза на получателите на помощта.
2.2.7. Големите инвестиционни проекти, които получават регионална помощ за инвестиции, са капиталово по-интензивни в сравнение с малките инвестиционни проекти. В резултат на това по-благоприятното отношение към по-малките инвестиционни проекти води до по-благоприятно отношение към проекти, по-интензивни спрямо работна сила, в подпомагани райони, като по този начин допринася за създаването на нови работни места и намаляване на безработицата.
2.2.8. Някои видове инвестиции могат да доведат до сериозно нарушаване на конкуренцията. Това важи най-вече за инвестиции в отрасли, в които една-единствена компания притежава голям дял от пазара, или в отрасли, в които съществуващите производствени мощности рязко се увеличават, без това да води до съответно увеличаване търсенето на съответните продукти. Нарушаването на конкуренцията е в отрасли, в които има структурни проблеми, а именно където съществуващите производствени мощности вече надхвърлят търсенето на съответния продукт на пазара и където търсенето на въпросните продукти непрекъснато намалява.
2.2.9. Проектите, съфинансирани със средства от Европейския съюз, имат ефикасен принос за икономическата и социалната съгласуваност и затова трябва да им се обръща особено внимание.
3. Понижаване нивата на помощ за големи инвестиционни проекти
3.1. Без да се накърняват критериите за допустимост, съдържащи се в приложение No 1 относно помощта за регионално развитие и в приложение No 3 относно държавната помощ за малките и средните предприятия (МСП), и без да се накърнява задължението за уведомяване, постановено в т.3.4, регионалната помощ за големи инвестиционни проекти, свързани с приемливи разходи²² в рамките на посочените по-долу граници, трябва да бъде предмет на коригиран по-нисък таван на интензитет съгласно следната таблица:

Приемливи разходи	Коригиран таван на интензитет на помощта
До левовата равностойност на 50 млн. евро	100 % от регионалния таван
За частта в левова равностойност от 50 до100 млн. евро	50 % от регионалния таван
За частта в левова равностойност, надхвърляща 100 млн. евро	34 % от регионалния таван

3.2. Допустимият размер на помощ за проект, надхвърлящ левовата равностойност на 50 млн. евро, се изчислява съгласно формулата:
максимален размер на помощта = R х (50 + 0,50 B + + 0,34 C),
където R е некоригираният таван на интензитета за регионална помощ;
В са приемливите разходи между левова равностойност на 50 и 100 млн. евро;
С - приемливите разходи в левовата равностойност на над 100 млн. евро, ако има такива²³.
3.3. Един пример: За голямо предприятие, което инвестира левовата равностойност на 80 милиона евро в подпомаган район, където некоригираният таван на интензитета за регионална помощ е 50 % нетен еквивалент (НЕП), максималният размер на допустимата помощ възлиза на левовата равностойност на 32,50 милиона евро, което съответства на 40,6 % интензитет на помощта. За голямо предприятие, което инвестира левовата равностойност на 160 милиона евро в същия район, максималният размер на допустимата помощ възлиза на левовата равностойност на 47,7 милиона НЕП, което съответства на 29,8 % интензитет на помощта.
3.4. Органите, предоставящи помощ, са длъжни да уведомяват комисията за всеки отделен случай на регионална инвестиционна помощ, когато помощта надхвърля максимално допустимия размер за инвестиция в левовата равностойност на 100 млн. евро, съгласно таблицата и разпоредбите по точка 3.1²⁴. Индивидуално уведомявани проекти са неприемливи за инвестиционна помощ в която и да е от следните две ситуации:
а) получателят на помощта отчита повече от 25 % от продажбите на съответния продукт преди инвестирането или отчита повече от 25 % след инвестицията;
б) създаваният от проекта капацитет е повече от 5 % от размера на пазара, измерен въз основа на очевидни данни за потреблението на съответния продукт, освен ако средногодишното нарастване на очевидното му потребление през последните пет години надхвърля средногодишния ръст на БВП в Европейското икономическо пространство.
Тежестта на доказване на обстоятелствата, за които се отнасят букви "а" и "б", е за органа, предоставящ помощта²⁵. За целите на прилагането на букви "а" и "б" очевидното потребление се определя според съответното ниво на класификацията ПРОДПРОМ²⁶, а ако липсва такава информация - на базата на каквото и да е друго разделяне на пазара, общоприето за съответните продукти, за което има налични статистически данни.
3.5. Максималният разрешен интензитет на помощ, която даден проект може да получи съгласно т.3.4, може да бъде увеличен чрез умножение по множител 1,15, ако проектът се съфинансира със средства от Европейската общност като значителен проект. Процентът на съфинансирането трябва да бъде най-малко 25 % от общите държавни разходи.
3.6. Увеличението на помощта, произтичащо от т.3.5, не трябва да води до интензитет, по-голям от максималния таван на интензитет на помощта, допустим за инвестиция в левовата равностойност на 100 млн. евро, т.е. 75 % от некоригирания таван на интензитет за регионална помощ.
4. Забрана за помощ за инвестиционни проекти в стоманодобивната индустрия
4.1. Поради специфичния характер на стоманодобивния отрасъл, дефиниран във форма 1 на приложението (по-конкретно неговата структура, съществуващият свръхкапацитет на европейско и световно ниво, високата му капиталоемкост, разположението на преобладаващата част от стоманодобивните заводи в райони, подходящи за регионална помощ, големият обем държавни средства, предоставяни за нуждите на преструктурирането на стоманодобивния отрасъл, и преустройството на стоманодобивните райони), забраната за инвестиционна помощ в този отрасъл е оправдана независимо от размера на инвестициите. В съответствие с това регионалната помощ за стоманодобивната промишленост е несъвместима с принципите на свободната конкуренция. Тази несъвместимост се отнася също и до големи индивидуални помощи, предоставяни на малки и средни предприятия.
5. Инвестиционни проекти в отрасли със структурни проблеми извън стоманодобивния отрасъл
5.1. Инвестирането в отрасли, които изпитват трудности или биха могли да изпитват трудности от наличие на свръхкапацитет или от непрестанен спад в търсенето, увеличава риска от нарушаване на конкуренцията, без да допринася за необходимата полза на съответния район. За да бъде ясно, че тези инвестиции са по-малко благоприятни от регионална гледна точка, е необходимо помощта за инвестиционни проекти в отраслите, в които преобладават структурни проблеми, да се намали до ниво, по-ниско от допустимото за други отрасли.
5.2. До този момент няколко чувствителни промишлени отрасъла са били предмет на специфични, по-строги правила в областта на държавните помощи²⁷.
В съответствие с разпоредбите, изложени в раздел 7, това приложение включва тези чувствителни промишлени отрасли.
6. Последващо наблюдение
6.1. С цел да се осигури прозрачност и ефективно наблюдение е създадена стандартна форма, в която предоставящите помощ органи предоставят на Министерството на финансите обобщена информация, посочена във форма IV на приложението, в случаите, когато се отпуска помощ за инвестиции, надхвърлящи левовата равностойност на 50 млн. евро, в съответствие с това приложение. С оглед изпълнение на разпоредбите на това приложение органите, предоставящи помощ, трябва да предоставят на Министерството на финансите тази информация в рамките на 20 работни дни от датата на отпускане на помощта.
6.2. Органите, предоставящи помощ, трябва да поддържат подробна документация относно отпускането на индивидуална помощ по силата на това приложение. Тази документация трябва да съдържа цялата информация, необходима за установяване на факта, че е спазен максималният интензитет на помощта, определен от това приложение. Пълната документация за всяка отделна помощ трябва да се съхранява в продължение на 10 години считано от датата на отпускане на помощта. При писмено поискване съответният орган трябва да предостави на комисията или на Министерството на финансите в срок 20 работни дни или в по-дълъг срок, какъвто е посочен в искането, цялата информация, необходима, за да се прецени дали са спазени разпоредбите на това приложение.
7. Пояснителни разпоредби
До 31 декември 2006 г. и без да се накърняват разпоредбите на приложение No 3 за държавна помощ за МСП:
а) за размер на помощ, надхвърлящ еквивалента в левове на 5 млн. евро, изразен в брутен еквивалент (корпоративен данък плюс нетен еквивалент на помощта), максималният интензитет на регионалната помощ за инвестиционни проекти в отрасъл "автомобилостроене", дефиниран във форма 2, предоставена съгласно одобрена схема за помощ преди 1 януари 2004 г., е ограничен до 30 % от съответния таван за регионална помощ;
б) никакви разходи, появили се в контекста на инвестиционни проекти в отрасъл "синтетични влакна", дефиниран във форма 4, няма да бъдат считани за приемливи за инвестиционна помощ.
8. Дефиниции на използваните термини
8.1. Валидни са следните определения на използваните в това приложение термини:
8.1.1. Инвестиционен проект
"Инвестиционен проект" означава първоначална инвестиция по смисъла на раздел 3 от приложение No 1 помощ за регионално развитие. Инвестиционният проект не трябва да бъде изкуствено разделен на подпроекти с цел да се избегнат разпоредбите на това приложение. За целите на това приложение инвестиционният проект включва всички постоянни инвестиции в обект, извършени от едно или повече предприятия за период 3 години. За целите на приложението производственият обект представлява икономически неделима съвкупност от единици на основния капитал, които изпълняват определена техническа задача, свързани са помежду си физически или функционално и имат ясно определени цели, например производство на точно определен продукт. В случаите, когато на базата на едни и същи суровини се произвеждат два или повече продукта, се счита, че производствените единици за тези продукти представляват един-единствен производствен обект.
8.1.2. Приемливи разходи
"Приемливите разходи" се определят в съответствие с правилата, постановени за тази цел в приложение No 1 относно помощ за регионално развитие.
8.1.3. Таван на регионалната помощ
"Таванът на регионалната помощ" се отнася до максималния интензитет на помощта, разрешен на големи компании по времето, когато се предоставя помощта. Максималният интензитет на помощта се определя в съответствие с приложение No 1.
8.1.4. Продукт, за който се отнася помощта
"Продуктът, за който се отнася помощта" е този от инвестиционния проект, а при необходимост - неговите заместители, които се считат за такива или от потребителя (поради характеристиките на продукта, цените и възможната употреба), или от самия производител (поради гъвкавостта на производствените инсталации). Ако проектът се отнася за междинен продукт и голяма част от продукцията не се продава на пазара, се счита, че продуктът, за който се отнася помощта, включва производните изделия от следващия етап на производство.
8.1.5. Очевидно потребление
"Очевидното потребление" на дадения продукт е производството плюс вноса минус износа:
а) когато комисията определя в съответствие с това приложение средното годишно нарастване на очевидното потребление на съответния продукт, тя трябва да взема под внимание, при необходимост, всяка съществена промяна в тази тенденция;
б) когато инвестиционният проект се отнася за сектора на услугите и за да се определи размерът и развитието на пазара, вместо очевидно потребление комисията трябва да използва оборота на съответните услуги, въз основа на пазарното разпределение, общоприето за съответните услуги и за което има налични статистически данни.

За целите на това приложение стоманодобивната промишленост обхваща предприятия, които се занимават с производство на продукти от стомана, както следва:

Продукт	Код на комбинираната номенклатура
Чугун	7201
Феросплави	7202 11 20, 7202 11 80, 7202 99 11
Железни продукти, получени чрез пряко редуциране на желязна руда и други порести железни продукти	7203
Легирана и нелегирана стомана	7206
Полуготови продукти от легирана и нелегирана стомана	7207 11 11; 7207 11 14; 7207 11 16; 7207 12 10; 7207 19 11; 7207 19 14; 7207 19 16; 7207 19 31; 7207 20 11; 7207 20 15; 7207 20 17; 7207 20 32; 7207 20 51; 7207 20 55; 7207 20 57; 7207 20 71
Плоски валцувани продукти от легирана и нелегирана стомана	7208 10 00; 7208 25 00; 7208 26 00; 7208 27 00; 7208 36 00; 7208 37; 7208 38; 7208 39; 7208 40; 7208 51; 7208 52; 7208 53; 7208 54; 7208 90 10; 7209 15 00; 7209 16; 7209 17; 7209 18; 7209 25 00; 7209 26; 7209 27; 7209 28; 7209 90 10; 7210 11 10; 7210 12 11; 7210 12 19; 7210 20 10; 7210 30 10; 7210 41 10; 7210 49 10; 7210 50 10; 7210 61 10; 7210 69 10; 7210 70 31; 7210 70 39; 7210 90 31; 7210 90 33; 7210 90 38; 7211 13 00; 7211 14; 7211 19; 7211 23 10; 7211 23 51; 7211 29 20; 7211 90 11; 7212 10 10; 7212 10 91; 7212 20 11; 7212 30 11; 7212 40 10; 7212 40 91; 7212 50 31; 7212 50 51; 7212 60 11; 7212 60 91
Арматурни и други пръти, горещо валцувани, нешаблонно намотани, от легирана и нелегирана стомана	7213 10 00; 7213 20 00; 7213 91; 7213 99
Други арматурни пръти от легирана или нелегирана стомана	7214 20 00; 7214 30 00; 7214 91; 7214 99; 7215 90 10
Винкели, профили и секции от легирана и нелегирана стомана	7216 10 00; 7216 21 00; 7216 22 00; 7216 31; 7216 32; 7216 33; 7216 40; 7216 50; 7216 99 10
Неръждаема стомана	7218 10 00; 7218 91 11; 7218 91 19; 7218 99 11; 7218 99 20
Плоски валцувани продукти от неръждаема стомана	7219 11 00; 7219 12; 7219 13; 7219 14; 7219 21; 7219 22; 7219 23 00; 7219 24 00; 7219 31 00; 7219 32; 7219 33; 7219 34; 7219 35; 7219 90 10; 7220 11 00; 7220 12 00; 7220 20 10; 7220 90 11; 7220 90 31
Арматурни и други пръти от неръждаема стомана	7221 00; 7222 11; 7222 19; 7222 30 10; 7222 40 10; 7222 40 30
Плоски валцувани продукти от други видове легирана стомана	7225 11 00; 7225 19; 7225 20 20; 7225 30 00; 7225 40; 7225 50 00; 7225 91 10; 7225 92 10; 7225 99 10; 7226 11 10; 7226 19 10; 7226 19 30; 7226 20 20; 7226 91; 7226 92 10; 7226 93 20; 7226 94 20; 7226 99 20
Арматурни и други пръти от други видове легирана стомана	7224 10 00; 7224 90 01; 7224 90 05; 7224 90 08; 7224 90 15; 7224 90 31; 7224 90 39; 7227 10 00; 7227 20 00; 7227 90; 7228 10 10; 7228 10 30; 7228 20 11; 7228 20 19; 7228 20 30; 7228 30 20; 7228 30 41; 7228 30 49; 7228 30 61; 7228 30 69; 7228 30 70; 7228 30 89; 7228 60 10; 7228 70 10; 7228 70 31; 7228 80
Ламарина на листа	7301 10 00
Релси и траверси	7302 10 31; 7302 10 39; 7302 10 90; 7302 20 00; 7302 40 10; 7302 10 20
Безшевни тръби и кухи профили	7303; 7304
Заваръчно желязо или стоманени тръби и тръбопроводи, външният диаметър на които превишава 406,4 мм	7305

"Производство на моторни превозни средства" означава дейността, свързана с проектирането, производството и монтажа на "моторни превозни средства", "двигатели" за моторни превозни средства и "модули и подсистеми" за такива средства и двигатели или пряко от производителя, или от "първостепенен доставчик на компоненти", като във втория случай - само в контекста на "цялостния проект".
а) Моторни превозни средства
Терминът "моторни превозни средства" означава пътнически автомобили, фургони, трактори, пътни машини, автобуси, междуградски автобуси и други превозни средства, използвани с търговска цел. Терминът не включва спортни автомобили и автомобили, предназначени за извъншосейна употреба (например за придвижване върху снежна покривка или за превоз на лица на игрище за голф), мотоциклети, влекачи, селскостопански и горски трактори, каравани, моторни превозни средства със специално предназначение (например пожарни коли, подвижни работилници), коли за смет, коли за извършване на определен вид работа (например високоповдигачи с вилкова хватка, портални автомобили и товарни автомобили - платформи) и военни автомобили с армейско предназначение.
б) Двигатели за моторни превозни средства
Терминът "автомобилен двигател" означава дизелов двигател и двигател с искрово запалване, както и електрически двигатели, турбини, газови, хибридни и други двигатели за моторни превозни средства.
в) Модули и подсистеми
Термините "модул" и "подсистема" означават набор от основни компоненти, предназначени за моторно превозно средство, или двигател, който се произвежда, сглобява или напасва от първостепенен доставчик на компоненти и се доставя посредством компютризирана система за поръчки или на принципа на навременни доставки. Системите за материално-техническо обезпечение и складиране и цялостни операции на подизпълнители, които представляват част от производствената верига, като например боядисване на елементите за монтаж, трябва също да бъдат класифицирани при тези модули и подсистеми.
г) Първостепенен доставчик на компоненти
Терминът "първостепенен доставчик" означава доставчик, зависим или независим, който снабдява даден производител и носи обща отговорност за дизайна и разработката, както и за производството, монтажа и доставките на възлови елементи или модули за производител на моторни превозни средства на етапа на производството или монтажа. В качеството си на промишлени партньори тези доставчици често се обвързват с даден производител чрез договор, чиято продължителност е приблизително равна на живота на модела (например приключва в момента, в който моделът се префасонира). Първостепенният доставчик на компоненти може също така да предлага услуги и по-конкретно услуги, свързани с материално-техническото обезпечение, например управление на център за доставки.
д) Цялостен проект
Върху действителния терен на инвестицията или на един или няколко индустриални парка, намиращи се в сравнително близки географски райони, даден производител може да интегрира един или повече проекти на първостепенни доставчици за доставка на модули или подсистеми за произвежданите моторни превозни средства или двигатели. Терминът "цялостен проект" означава проект, който е съставен от такива проекти. Цялостният проект има продължителност, която е равна на продължителността на инвестиционния проект на производителя на моторни превозни средства. Инвестицията на даден първостепенен доставчик на компоненти се вмества в дефиницията на цялостен проект, ако най-малко половината от продукцията, която е резултат от тази инвестиция, се доставя на производителя в съответния завод.

За целите на това приложение производството на синтетични влакна се дефинира по следния начин:
- Екструдиране/текстуриране на всички родови типове влакна и прежди на основата на полиестер, полиамид, акрил и полипропилен независимо от крайните потребители, или
- Полимеризация (включително поликондензация), която е интегрирана с екструдиране, що се отнася до използваното техническо оборудване, или
- Всеки спомагателен процес, свързан с едновременното инсталиране на мощности за екструдиране/текстуриране от бъдещия получател или от друго предприятие, от същата група, който поради специфичния характер на производствената дейност се интегрира с такива мощности, що се отнася до използваното техническо оборудване.

- Заглавие на схемата (или да се посочи дали помощта е еднократна)
- Обществен орган, който отпуска субсидията
- Ако правната основа е схема за субсидиране, одобрена от комисията, посочете датата на одобрение на помощта
- Посочете района и общината
- Посочете името на предприятието, дали е малко, средно или голямо предприятие и, при необходимост - имената на дъщерните дружества
- Посочете типа на проекта и дали се отнася за ново предприятие, за разширение на съществуващо предприятие или за нещо друго
- Посочете общите разходи и приемливите разходи на капиталовите вложения, които ще се инвестират през времетраенето на проекта
- Номинален размер на помощта и брутен и нетен еквивалент
- Посочете с какви условия е обвързано плащането на предлаганата помощ, ако има такива
- Продукти и услуги и тяхната номенклатура по ПРОДПРОМ или номенклатурата по НКПИД (Национална класификация на продуктите по икономически дейности).

__________
22 Съгласно приложение No 1 относно помощта за регионално развитие приемливите разходи за регионални инвестиции се дефинират или чрез правилата, посочени в т.3.5 и 3.6 (опция 1), или чрез правилата, посочени в т.3.13 (опция 2). Съгласно т.3.19 на приложение No 1 за регионална помощ помощта, изчислена въз основа на опция 1 ("помощ за инвестиции"), може да се съчетава с помощ, изчислена на базата на опция 2 ("помощ за създаване на работни места"), при условие че общият размер на помощта не надхвърля тавана на регионалната помощ, умножен на по-високия от двата приемливи разхода. В съответствие с това правило и за целите на това приложение приемливите разходи на конкретен инвестиционен проект се определят на базата на опцията, която води до по-високата сума. Приемливите разходи се определят по такъв начин, че да не превишават по-високата сума за инвестиции, дължаща се на по-високата стойност при метода за разкриване на работни места и метода за първоначални инвестиции, в съответствие с тавана на интензитета на помощта, определен за дадения район.
23 Долната таблица илюстрира интензитетите на помощта при конкретен размер на приемливите разходи и конкретен таван на регионалната помощ, която е допустима съгласно скалата за намаление:

Приемливи разходи	Таван на регионалната помощ
	15 %	20 %	25 %	30 %	35 %	40 %	50 %
50 млн.евро	15,00 %	20,00 %	25,00 %	30,00 %	35,00 %	40,00 %	50,00 %
100 млн.евро	11,25 %	15,00 %	18,75 %	22,50 %	26,25 %	30,00 %	37,50 %
200 млн.евро	8,18 %	10,90 %	13,63 %	16,35 %	19,08 %	21,80 %	27,25 %
500 млн.евро	6,33 %	8,44 %	10,55 %	12,66 %	14,77 %	16,88 %	21,10 %

24 Предложения за предоставяне на помощ ad hoc трябва задължително да бъдат нотифицирани и се оценяват на базата на правилата, залегнали в раздел 3 на приложението, и в съответствие с общите критерии за оценка, съдържащи се в приложение No 1.
25 Ако предоставящият помощ докаже, че получателят на помощта създава чрез оригинални нововъведения нов продуктов пазар, посочените в букви "а" и "б", не се правят тестове и помощта се разрешава в размери, изчислени съгласно таблицата, дадена в т.3.1.
26 Номенклатура на промишлената продукция, одобрена със Заповед No РД-07-01 от 5.I.2002 г. и заменена със Заповед No РД-07-221 от 8.XII.2003 г. на председателя на Националния статистически институт.
27 Помощта в областта на производството на синтетични влакна, държавната помощ за производство на моторни превозни средства и помощта за корабостроенето

Приложение No 3 към чл.4

1. Въведение
1. Това приложение урежда възможността за предоставяне на държавна помощ на малките и средните предприятия (МСП). Уведомленията се оценяват от комисията на основата на критериите, посочени в това приложение.
2. Малките и средните предприятия чрез създаване на работни места действат като фактор на социална стабилност и икономическа предприемчивост. Предоставянето на капитали или кредити, свързано със затруднения поради нежеланието за поемане на рискове от финансовите пазари, ограничените гаранции и ресурси, които могат да предоставят, са свързани и с ограничения в достъпа им до информация за нови технологии и пазари. Целта на помощта, оценявана съгласно това приложение, е улесняване развитието на икономическата дейност на малките и средните предприятия, при условие че тази помощ не нарушава принципите на свободната конкуренция.
3. Всяка помощ, която се предоставя за МСП, трябва да отговаря на всички изисквания на това приложение. С оглед осигуряването на ефикасен надзор схемите за помощ и индивидуалните помощи извън всякаква схема трябва да съдържат изрична препратка към това приложение.
4. Изискванията, изложени в това приложение, се прилагат в съответствие със специалните разпоредби от приложенията за държавна помощ в някои отрасли.
5. Малки и средни предприятия са предприятията по смисъла на Закона за малките и средните предприятия.
6. Помощта не трябва да надвишава необходимия размер, като не надхвърля праговете, определени чрез интензитета, по отношение на група приемливи разходи.
7. Съответствието на помощта с принципите на свободната конкуренция съгласно това приложение се определя чрез интензитета на помощта - размерът на помощта, изчислен като еквивалент. Изчисляването на еквивалента на помощ, която се плаща на няколко вноски, и на помощ под формата на заем при облекчени условия изисква използването на пазарни лихвени проценти, приложими в момента на предоставяне на помощта. За пазарен лихвен процент по смисъла на това приложение се счита референтният лихвен процент, при условие че в случай на заем при облекчени условия заемът е гарантиран с обикновено обезпечение и не е свързан с прекомерен риск. Референтният лихвен процент е лихвеният процент, периодично определян от министъра на финансите на основата на обективни критерии и публикуван в интернет.
8. С оглед различията на малките и средните предприятията трябва да се определи различен таван на интензитет на помощта за тях.
9. Горните граници за интензитета на помощта се определят на ниво, постигащо баланс между конкуренцията в подпомагания отрасъл и целта за подпомагане развитието на икономическите дейности на малките и средните предприятия.
10. Съгласно чл.4, т.3 от закона помощите намаляват постоянно или периодично оперативните разходи, покривани от получателя, и преодоляват пропорционално размера на затрудненията. Приемливите разходи за инвестиции за предприятията от транспортния отрасъл не включват транспортни средства и оборудване.
11. Това приложение обхваща помощите за малки и средни предприятия независимо от тяхното местоположение. Инвестициите и създаването на нови работни места допринасят за икономическото развитие на необлагодетелстваните райони. Малките и средните предприятия в тези райони страдат както от неизгодното местоположение, така и от трудностите, произтичащи от тяхната големина. Затова е целесъобразно малките и средните предприятия в подпомаганите райони да се облагодетелстват от по-високи горни граници на помощта.
12. За да не се отдава предпочитание на капиталовия фактор на инвестицията пред фактора на труда, трябва да съществуват разпоредби за възможността за измерване на помощта, свързана с инвестиции, на базата на разходите за инвестицията или на базата на разходите за нови работни места, които са свързани с осъществяването на инвестиционния проект.
13. В съответствие с правилата на Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки на Световната търговска организация (СТО) това приложение не се прилага при помощ за износ или при помощ, която облагодетелства продукти, произведени в страната, за сметка на вносните. Помощ за покриване на разходи за участие в търговски изложения или за проучвания и консултантски услуги, необходими за пускането на нов продукт или на съществуващ продукт на нов пазар, принципно не представлява помощ за износ.
14. По силата на това приложение не се предоставя помощ за дейности, в които получателят би се включил и сам при пазарни условия, като така се гарантира, че помощта е необходима и насърчава развитието на определени дейности.
15. По силата на това приложение не се предоставя помощ, натрупана с друга държавна помощ, по отношение на същите приемливи разходи, в помощ, предоставена от националните, регионалните или местните власти или от страна на Европейския съюз, когато сборът от помощите надвишава праговете, определени с това приложение.
16. Помощта за научноизследователска и развойна дейност за малките и средните предприятия е от първостепенно значение, тъй като един от неблагоприятните структурни аспекти на МСП се дължи на затруднението, което срещат при получаване на достъп до нови технологични разработки и до трансфер на технологии. Държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност представлява стимул за МСП за ангажирането им в повече изследвания и разработки.
17. Малките и средните предприятия могат да получават помощ за разходите по придобиване и узаконяване на патенти и други права на индустриалната собственост, произтичащи от научноизследователски и развойни дейности.
2. Приложно поле
18. Това приложение се прилага по отношение на помощ, предоставяна на малки и средни предприятия във всички отрасли, и не засяга разпоредбите от специалните приложения, определящи предоставянето на държавна помощ в специфични отрасли, независимо от това, дали те са повече или по-малко ограничителни от това приложение.
19. Това приложение не се прилага по отношение на:
а) помощ за дейности, свързани с износа, и по-специално помощ, която е пряко свързана с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с други текущи разходи, свързани с износната дейност;
б) помощ, предоставена при условие, че се използват стоки, произведени в страната, а не вносни стоки;
в) помощ, попадаща в приложното поле на приложение No 17 за държавната помощ в отрасъл въгледобив.
3. Дефиниции
20. По смисъла на това приложение:
а) "помощ" е всяка мярка, която изпълнява всички критерии, определени в чл.1, т.3 от закона;
б) "малки и средни предприятия" са предприятията по смисъла на Закона за малките и средните предприятия;
в) "инвестиране в материални активи" е инвестирането в дълготрайни материални активи, свързани със създаването на ново предприятие, с разширяването на съществуващо предприятие или с осъществяването на дейност, включваща фундаментална промяна на продукта или на производствения процес на съществуващо предприятие (в частност чрез рационализация, диверсификация или модернизация); инвестиране в дълготрайни активи, извършено под формата на поглъщане на предприятие, което е закрито или ще бъде закрито, ако не бъде купено, също се счита за инвестиране в материални активи;
г) "инвестиране в нематериални активи" е инвестирането в трансфер на технологии чрез придобиване на патентни права, лицензи, ноу-хау или непатентовани технически знания;
д) "брутен интензитет на помощта" е размерът на помощта, изразен като процент от приемливите разходи по проекта; всички използвани стойности се вземат преди приспадане на преките данъци; когато помощта е предоставена в друга форма, различна от субсидия, размерът на помощта трябва да бъде нейният еквивалент; помощ, която се изплаща на няколко вноски, се сконтира до стойността й към момента на предоставянето; лихвеният процент, който се използва при сконтиране и при изчисляване размера на помощта, отпусната като заем при облекчени условия, е референтният лихвен процент, прилаган в момента на предоставяне на помощта; по отношение на помощ за научноизследователска и развойна дейност брутният интензитет на помощта за изпълнение на проект, осъществяван в сътрудничество между публични изследователски учреждения и предприятия, се изчислява на базата на сумарната помощ, получена директно от правителството в подкрепа на конкретен изследователски проект и от участието на публични организации с нестопанска цел (висши училища или изследователски учреждения), в случай че това участие представлява помощ;
е) "нетен интензитет на помощта" е размерът на помощта, без данъците, изразен като процент от приемливите разходи по проекта;
ж) "брой на работниците или служителите" е средносписъчната численост на персонала (СЧП), т. е. броят на лицата, назначени на пълен работен ден за една година, лицата на непълен работен ден и сезонните работници, които са част от средносписъчната численост на персонала;
з) "фундаментални изследвания" означава дейност, предназначена да разшири научно-техническите познания и не е свързана с промишлени или търговски цели;
и) "промишлени изследвания" означава планирани изследвания или критични проучвания, насочени към придобиването на нови познания, като целта е тези познания да могат да бъдат полезни при разработването на нови продукти, процеси или услуги или да допринесат за същественото подобряване на съществуващи продукти, процеси или услуги;
к) "допазарна развойна дейност" означава оформянето на резултатите от промишлени изследвания в план, класификация или проект на нови, променени или усъвършенствани продукти, процеси или услуги, независимо дали са предназначени за продажба или използване, включително създаването на първоначален прототип, който не може да се използва с търговски цели; това може също да включва идейна формулировка и проект на други продукти, процеси или услуги, както и първоначални демонстрационни или пилотни проекти, при условие че такива проекти не могат да бъдат преобразувани или използвани за промишлени приложения или за търговска употреба; тя не включва рутинните или периодичните изменения на продукти, производствени линии, производствени процеси, съществуващи услуги или други операции в процес на изпълнение, дори ако такива изменения могат да представляват подобрения.
21. Схемите за помощ и индивидуална помощ извън всякаква схема, които отговарят на всички условия от това приложение, могат да се считат за допустими по смисъла на чл.3 и 4 от закона.
4. Инвестиции
22. Помощ за инвестиция в материални и нематериални активи може да се счита за допустима по смисъла на чл.3 и 4 от закона, при условие че отговаря на условията по т.23-27.
23. Когато инвестицията се осъществява в отрасли, които не се квалифицират за регионална помощ съгласно чл.4, т.1 и 3 от закона към момента на предоставяне на помощта, брутният интензитет на помощта не трябва да надвишава:
а) 15 % в случая на малки предприятия;
б) 7,5 % в случая на средни предприятия.
24. Ако инвестицията се осъществява в отрасли, които се квалифицират за регионална помощ в момента на предоставяне на помощта, интензитетът на помощта не трябва да надвишава тавана за регионалната помощ за инвестиция, определен в приложение No 1 относно помощ за регионално развитие 28 с повече от 15 на сто бруто, при условие че общият нетен интензитет на помощта не надхвърля 75 %.
По-високите тавани на регионална помощ се прилагат само ако помощта е предоставена при условие, че инвестицията се поддържа в продължение поне на пет години и приносът на получателя във финансирането й е поне 25 %.
25. Горните граници, определени в т.23 и 24, се прилагат към интензитета на помощта, изчислен или като процент от приемливите разходи за инвестицията, или като процент от разходите за заплати на лицата, назначени на рабо