Чл.1. (1) (изм., ДВ, бр.37 от 1978 г., бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Централен специализиран орган по териториално и селищно устройство е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Издаваните от него актове в рамките на предоставената му компетентност са задължителни за държавните, органи, за органите на местното самоуправление, за юридическите и физическите лица.
(2) (изм., ДВ, бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г.) Местни органи по градоустройството, строителството, архитектурата и благоустройството са общините.
(3) (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Службите в областните и общинските администрации, изпълняващи функции и задачи по териториалното и селищното устройство, се намират под методическото ръководство на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Чл.2. (изм., ДВ, бр.37 от 1978 г., бр.48 от 1985 г.)
(1) (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Помощен орган на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е Върховният съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура, който изпълнява и експертни функции на национално, областно и местно равнище в областта на устройството на територията, населените места, строителството, архитектурата и благоустройството.
(2) (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Върховният съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура е самостоятелно структурно подразделение, което се ръководи пряко от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл.3. (изм., ДВ, бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г., бр.6, 140 от 1998 г.)
(1) Върховният съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура се свиква със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В заповедта се определят съставът на съвета, подлежащите на разглеждане проекти и срокът за произнасяне.
(2) Върховният съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура се произнася само по проекти, подлежащи на разглеждане от него, съгласно този правилник.
Чл.4. (изм., ДВ, бр.48 от 1995 г.) Върховният съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура:
1. (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) разглежда и оценява разработките по териториално и селищно устройство и капитално строителство, които министърът на регионалното развитие и благоустройството внася в Министерския съвет за утвърждаване;
2. (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) разглежда и приема разработките по териториално и селищно устройство, капитално строителство и типизация, които се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството;
3. (изм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) разглежда и дава експертна оценка на разработките по териториално и селищно устройство, капитално строителство и синтез, които се утвърждават от ръководителите на други министерства и ведомства.
Чл.5. (отм., ДВ, бр.37 от 1978 г., нов, бр.48 от 1985 г., отм., бр.2 от 1996 г.).
Чл.6. (отм., ДВ, бр.37 от 1978 г.)
Чл.7. (изм., ДВ, бр.37 от 1978 г., бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г., бр.6,140 от 1998 г.) Решенията на Върховния съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура подлежат на утвърждаване от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Само утвърдените от министъра на регионалното развитие и благоустройството решения са задължителни за държавните и общинските органи, физическите и юридическите лица.
Чл.8. (изм., ДВ, бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Помощен орган на общините при осъществяване на функциите им по чл.1, ал.2 са архитектурно-градоустройствените комисии, които са и съвети за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура по смисъла на чл.4, ал.2 от Закона за териториално и селищно устройство. При всяка община със заповед на кмета се назначава архитектурно-градоустройствена комисия в състав най-малко от:
1. главния архитект на общината, който е и председател на комисията;
2. началника на геодезическото звено към общинската техническа служба;
3. юрисконсулта на общината или друго лице с юридическо образование;
4. главния инженер на общината;
5. (изм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) представител, определен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
6. представител, определен от Съюза на архитектите в България и Камарата на архитектите в България;
7. представител, определен от Федерацията на научно-техническите дружества и от Строителната камара.
(2) (доп.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) За отделни случаи председателят на комисията може да покани външни специалисти като членове със съвещателен глас, както и проектанта на одобрения устройствен план за съответната територия и автора на разглеждания проект.
(3) Комисията заседава винаги в пълен състав на длъжностните лица по ал.1, т.1, 2, 3 и 4. При уважителни причини те могат да бъдат замествани от техните служебни помощници, ако за това има издадена заповед от прекия им началник. Отсъствието на останалите членове от заседанието на комисията не спира работата й. При трикратно последователно неявяване на член или негов заместник по ал.1, т.5, 6 и 7 председателят на комисията изисква от съответните ведомства и организации да посочат друг представител.
(4) За Столичната община и градовете, в които са създадени райони по реда на Закона за административно-териториалното устройство на Република България и Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове, в районите могат да се създават районни архитектурно-градоустройствени комисии.
(5) Съставът на комисиите по ал.4 и разпределението на правомощията между тях и градската архитектурно-градоустройствена комисия се определят с решение на общинския съвет.
(6) Заседанията на комисията се протоколират в специална протоколна книга, която се съхранява от председателя на комисията.
(7) Комисията заседава в определен със заповед на кмета ден от седмицата. Тя се произнася по проблемите на одобряването, измененията и прилагането на териториалноустройствените и градоустройствените планове, включително и одобряването на архитектурно-строителни проекти най-късно в 30-дневен срок от внасянето на проекта, освен когато има специални причини за отлагането, които в еднодневен срок се отбелязват в постоянната протоколна книга на комисията.
(8) Когато трима или повече членове на комисията имат особено мнение по одобряването на внесен проект, той се връща за преработка и ново разглеждане, без да се предлага за утвърждаване от кмета, като особените мнения се вписват в протоколната книга.
(9) (изм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Решенията на комисията подлежат на утвърждаване от кмета на общината. В големите общини над 200 000 жители и за градове над 50 000 жители кметът на общината може да възложи със заповед функциите си по тази алинея на свой заместник.
(10) Кметът може мотивирано да откаже утвърждаване на решенията по ал.9. В този случай в 14-дневен срок проектът се разглежда отново от комисията. При повторно внасяне и при повторен отказ кметът внася спорния въпрос за окончателно решаване в общинския съвет.
(11) Утвърдените от кмета на общината решения на комисията са задължителни за всички юридически и физически лица по отношение на техните инвестиционни идеи и намерения.
(12) Решенията на комисията по архитектурно-строителни проекти се привеждат в изпълнение от главния архитект на общината в едноседмичен срок.
Чл.9. (доп., ДВ, бр.37 от 1978 г.; изм., бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г.)
(1) Оперативен орган на общините при осъществяване на функциите им по чл.4, ал.1 от закона са общинските технически служби. Към всяка община има техническа служба, която има задачи по:
1. (изм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) възлагането и прилагането на проекти за териториално-устройствени и градоустройствени планове на общината, както и изработването на подробни градоустройствени планове за общински терени;
2. изготвянето и прилагането на годишни инвестиционни програми на общината;
3. изработването на проекти, поемни и тръжни книжа за търгове за общински имоти и търгове за строителство, експлоатация, ремонт и поддръжка на общински обекти и съоръжения;
4. поддържането въз основа на кадастъра на информация за терените, сградните фондове и съоръженията и извършване на услуги по ползването на тази информация. За тази цел към общинската техническа служба се сформира геодезическо звено;
5. проверката на проектите и исканията за разрешение за строеж, одобряването и издаването на такова разрешение, ако се изисква;
6. откриването и отстраняването на нарушенията по Закона за териториално и селищно устройство.
(2) Задълженията по ал.1, т.2 и 3 могат да се изпълняват и от други специализирани звена на общинската администрация. В този случай техническата служба подпомага работата по изпълнение на тези задължения.
(3) (изм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Общинската техническа служба е подчинена на кмета на общината или на определено от него длъжностно лице и се състои най-малко от:
1. главен архитект с най-малко 3 години трудов стаж по специалността;
2. (доп.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) главен инженер с най-малко 3 години трудов стаж по специалността;
3. геодезическо звено;
4. участъкови архитекти или техници;
5. инженер или група инженери;
6. деловодство.
(4) При градове с вътрешно райониране могат да се създават районни технически служби със състав съгласно ал.3 и с функции, определени от общинския съвет.
(5) (доп.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Назначаването и освобождаването на главния архитект на общината или на района се извършва от кмета на общината, съответно на района след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(6) (изм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Отклонения от изискванията на ал.3 се допускат по изключение при малки общини и при недостиг на квалифицирани кадри след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(7) Ежегодно ръководителят на общинската техническа служба внася писмен доклад до кмета на общината за дейността на техническата служба.
Чл.10. (изм.,ДВ,бр.37 от 1978 г., бр.48 от 1985 г.,бр.2 от 1996 г.) За решаване на проблеми от общ интерес при недостиг на квалифицирани кадри или по други причини две или повече общини могат да се групират и да имат обща архитектурно-градоустройствена комисия и/или обща техническа служба. Взаимното съгласие и условията на групиране се изразяват и определят в споразумителен протокол, подписан от кметовете на групиращите се общини.
Чл.11. (изм.,ДВ,бр.37 от 1978 г., бр.48 от 1985 г.,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството определя устройството, задачите, дейността, правата, отговорностите и взаимоотношенията на Върховния съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура и на архитектурно-градоустройствените комисии към общините.

Чл.12. Основа за териториалноустройственото планиране са топографските карти, геодезическите планове (кадастрални и нивелационни планове на населените места и на подземните проводи и съоръжения и др.), трасировъчните карнети и други.
Чл.13. (1) Кадастралният план на населеното място отразява местоположението, границите, размера и други характеристики на недвижимите имоти, сградите, съоръженията, трайните насаждения и др. в тях с данни за вида и предназначението им, както и за релефа на терена.
(2) (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Неразделна част от кадастралния план на населеното място е разписният списък с данни за собствеността на недвижимите имоти. Разписният списък се съставя по образец, установен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(3) (нова, ДВ, бр.48 от 1985 г.; изм., бр.2 от 1996 г.) Видът, мащабите и съдържанието на кадастралните планове и на писмената документация към тях се определят с Правилника за прилагане на Закона за единния кадастър на Република България.
Чл.14. (1) За населени места с общ градоустройствен план кадастралният план се изработва в граници, определени с него.
(2) (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г.) За населени места без общ градоустройствен план кадастралният план се изработва в граници, одобрени от кмета на общината, съответно от кмета на общината с техническата служба на общината, а за София - от главния архитект (инженер) въз основа на заключение на съвета за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура, в пълен или намален състав съобразно с обсега и значението на плана.
(3) (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г.) Терените, за които се изработва кадастрален план, се определят на самото място с околовръстен полигон от комисия, назначена от органа по предходната алинея. В комисията участвува и представител на органите по опазване на земята при общината. Решенията на комисията се одобряват от органа, който я е назначил.
(4) (нова, ДВ, бр.48 от 1985 г.; изм.,бр.6 от 1998 г.) Когато в границите на околовръстния полигон се включват земи на държавния горски фонд преди утвърждаването му, той се съгласува с Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Чл.15. (1) Кадастралният план на подземните проводи, съоръжения и строежи (водопроводи, канализации, топлопроводи, газопроводи, силнотокови и слаботокови кабели, телефонни блокове, канали, тунели за съобщителни мрежи и съоръжения и всички други подземни строежи в строителните граници на населеното място) отразява тяхното положение в хоризонтално и вертикално отношение с данни за вида и предназначението им и др. За проводите се дават основните технически параметри.
(2) (изм., ДВ, бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г.) Във връзка с изработването и поддържането на кадастралните планове на подземните проводи и съоръжения и другите подземни строежи юридическите и физическите лица, които стопанисват и експлоатират подземни проводи и съоръжения и други подземни строежи, са длъжни при поискване да предават на органите по кадастъра пълни и точни схеми, скици, планове, чертежи и други данни. Те са длъжни да оказват съдействие на проектантите, на техническите служби и на организациите-изпълнители във връзка с изработването и поддържането на плановете и да посочват и означават точно върху терена местоположението на наличните подземни проводи, съоръжения и строежи.
Чл.16. (1) Нивелационният план отразява съществуващия релеф на терена на улиците, площадите, кварталните пространства, реките, водните течения и площи и др. в населеното място.
(2) Нивелацията на населените места се извършва непосредствено след като се трасират осовите точки по одобрения застроителен и регулационен план.
Чл.17. Трасировъчният карнет служи за приложение на одобрения застроителен и регулационен план. Той се съставя по квартали и отразява с цифрови данни положението на уличните и дворищните регулационни линии и други.
Чл.18. (1) (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г.) Кадастралните и нивелационните планове на населените места, кадастралните планове на подземните проводи и съоръжения и други строежи, както и трасировъчните карнети се изработват от специализирани проектанти.
(2) (изм., ДВ, бр.37 от 1978 г.; доп.,бр.48 от 1985 г.; изм., бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) По изключение за малки населени места или за малки части от населени места с разрешение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството планове и карнети по предходната алинея могат да се изработват и от техническите служби или органите по кадастъра при общините.
Чл.19. (1) (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г.) Техническата служба при общината съобщава своевременно за предстоящото заснемане на недвижимите имоти във връзка с изработване на кадастрални планове. Съобщението се поставя на видно място и се довежда по подходящ начин до знанието на собствениците на имотите, юридическите и физическите лица.
(2) (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г.) Преди заснемането собствениците са длъжни да означат границите на имотите си с трайни видими знаци (огради, гранични камъни и др.) и да представят на техническата служба при общината документите за собственост, а при липса на такива документи - удостоверение, че по данъчните книги имотите са записани на тяхно име.
Чл.20. (изм., ДВ, бр.37 от 1978 г., бр.48 от 1985 г.)
(1) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.) Изработените кадастрални планове се разглеждат и приемат по реда, предвиден в Закона за единния кадастър на Република България и правилника за неговото прилагане.
(2) Когато кадастралният план не е одобрен до изработването на застроителния и регулационния план, той се обявява, разглежда и одобрява от органите при условията и по реда, предвидени за застроителния и регулационния план.
(3) Изработените нивелационни и други геодезични планове се преглеждат и приемат, както следва:
1. (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) за цели населени места или значителни части от тях - от комисия с участието на представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, управление "Архитектура и благоустройство" при общината, проектантът, който е изработил плана, и техническата служба на общината. Комисията се назначава от министъра на регионалното развитие и благоустройството;
2. (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г.) за ограничени части от населени места - от управление "Архитектура и благоустройство" при общината, съответно от отдел "Архитектура и благоустройство" при общината със съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура.

Чл.21. (1) Кадастралните, нивелационните и други геодезически планове, общите и подробните градоустройствени планове, трасировъчните карнети и документациите и книжата към тях се попълват и поддържат, за да се осигури пълна и точна техническа документация за проучвателни, проектни и строителни работи и за други народностопански нужди.
(2) В кадастралните планове се отразяват всички изменения, настъпили на самото място.
(3) (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Когато между приложените на самото място и нанесените в кадастралния план граници на дворищнорегулационните парцели и границите им по одобрения дворищнорегулационен план съществуват разлики в рамките на допустимите отклонения, определени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, приема се, че приложените на самото място и нанесени в кадастралния план граници на дворищнорегулационните парцели съответствуват на одобрения план. Тези отклонения не се отразяват в дворищнорегулационния план.
(4) Изпълнените работи по попълване на плановете се преглеждат и приемат по реда, посочен в предходния член.
(5) (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г.) Данните, необходими за попълване и поддържане на кадастралните планове на подземните проводи, съоръжения и други строежи, се систематизират и представят от техническите служби на общините, съответно органите по кадастъра.
Чл.22. (1) (доп., ДВ,бр.48 от 1985 г.; изм.,бр.2 от 1996 г.) Юридически лица-инвеститори, които осъществяват строителни работи, свързани със съдържанието на одобрените планове, са длъжни веднага след завършване на работите да представят на техническата служба, съответно на органите по кадастъра при общината, която поддържа плановете, пълни и точни данни - схеми, планове, чертежи и др. за извършеното ново строителство или преустройство. Органите на общината проверяват дали изпълнените работи са заснети и отразени точно в съответната документация.
(2) Ако задължението по предходната алинея не е изпълнено, обектът не се приема за въвеждане в експлоатация.

Чл.23. (отм., ДВ,бр.2 от 1996 г.; нов,бр.6 от 1998 г.)
(1) За устройството на територията се съставят следните видове устройствени планове:
1. общодържавни териториалноустройствени планове;
2. районни териториалноустройствени планове за територията на две или повече области, на отделни области или на части от тях, на две или повече общини, за отделни общини или за части от тях;
3. специализирани устройствени планове за земеделски, горски, защитени и нарушени територии;
4. общи и подробни градоустройствени планове за населени места и селищни образувания или за части от тях.
(2) Неразделна част от устройствените планове са правилата и нормите за тяхното прилагане.
Чл.24. (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.)
(1) Изработването на общодържавните и районните териториалноустройствени планове за територията на две или повече области, на отделни области или на части от тях, за територията на две или повече общини се възлага от Министерството на регионалното развитие и благоустройството със съдействието и участието на министерствата, другите ведомства и областните администрации.
(2) Изработването на териториалноустройствените планове на отделни общини, общите и подробните градоустройствени планове на населените места и на селищните образувания се възлага от общините или от заинтересуваните юридически лица съгласувано с общините.
(3) Частични подробни градоустройствени планове за отделни квартали или за група от квартали могат да се възлагат от заинтересуваните юридически и физически лица съгласувано с общините.
Чл.25. (изм., ДВ,бр.37 от 1978 г.,бр.48 от 1985 г.,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Районните териториалноустройствените планове и плановете по чл.5, ал.1, т.2 и 3 от закона се изработват от технически правоспособни лица или от проектантски фирми и дружества чрез възлагане, конкурс или търг при условия и по ред, определени с наредба, одобрена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл.26. (изм., ДВ,бр.48 от 1985, отм.,бр.2 от 1996 г.)
Чл.27. (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г.)
(1) (нова,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Проектите за устройствените планове се изработват въз основа и съобразно задание на възложителя, изясняващо необходимостта от съставянето на плана и основните изисквания към него. Заданието се придружава от необходимата информация за съществуващото положение и за перспективното развитие.
(2) (пред.чл.27,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Министерствата, другите ведомства и общините, за чиито проблеми се разработват териториалноустройствени и селищноустройствени планове, предоставят на проектантите необходимите изходни данни и материали, свързани с перспективното развитие на ръководените от тях дейности.
Чл.28. (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.6 от 1998 г.) Териториалноустройствените планове от всички степени, предвижданията на които засягат земи от поземления и от горския фонд, се изработват, одобряват и изменят при спазване условията и реда, предвидени със Закона за опазване на земеделските земи и Закона за горите.
Чл.28а. (нов, ДВ,бр.48 от 1985 г.) Подлагат се задължително на обществена оценка, преди да бъдат внесени за разглеждане в съветите за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура, съответно във Върховния съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура, проекти за планове по териториално и селищно устройство и проекти по капиталното строителство, които имат голям социален ефект и дават значително отражение върху жизнената среда и екологичните условия или засягат строежи, комплекси и селища с висока архитектурно-художествена или историческа стойност.
Чл.28б. (нов, ДВ,бр.48 от 1985 г.; отм.,бр.2 от 1996 г.)
Чл.28в. (нов, ДВ,бр.48 от 1985 г.; отм.,бр.2 от 1996 г.)
Чл.28г. (нов, ДВ,бр.48 от 1985 г.; изм., бр.2 от 1996 г.) Общите градоустройствени планове и застроителните и регулационните планове на отделните населени места се съобразяват с показателите и нормативите, както и с предвидените инфраструктурни обекти и съоръжения в одобрените териториалноустройствени планове.
Чл.29. (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Обемът и съдържанието на проучвателните и проектните работи по териториалноустройственото планиране се уреждат с наредба, одобрена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл.30. (изм., ДВ,бр.37 от 1978 г.,бр.48 от 1985 г.,бр.2 от 1996 г.; отм.,бр.6 от 1998 г.)

Чл.31. (изм., ДВ,бр.37 от 1978 г., бр.48 от 1985 г.)
(1) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.) Териториалноустройствените планове за територията на цялата страна със специализирано предназначение (общодържавно) се предоставят за мнение на заинтересуваните министерства, ведомства и общини в продължение на един месец, след като се приемат от Върховния съвет по териториално и селищно устройство, строителство и архитектура.
(2) (изм.,ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Плановете по ал.1 се одобряват по доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството от Министерския съвет.
(3) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Проекти за териториалноустройствени планове, които засягат територията само на един окръг, преди да се представят в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, се обявяват за съгласуване с Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Министерството на отбраната, Щаба на гражданската отбрана, Министерството на вътрешните работи, Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, Министерството на транспорта и други заинтересувани ведомства. Обявяването се извършва от областната администрация. Ако в едномесечен срок от ведомствата не постъпи възражение, счита се, че нямат бележки.
(4) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Плановете по ал.3 се одобряват от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл.32. (изм., ДВ,бр.37 от 1978 г.)
(1) (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Проектите на общодържавни териториалноустройствени планове за обекти с важно национално значение се одобряват от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(2) (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Районните териториалноустройствени планове на група окръзи или на отделни окръзи, териториалноустройствените планове на селищни системи с център окръжен град и на междуселищните територии, както и на обектите с важно национално значение се одобряват от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Решенията за одобряване на плановете се обнародват в "Държавен вестник".
Чл.33. (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Одобрените общодържавни и районни териториалноустройствени планове могат да се изменяват и допълват по реда на тяхното одобряване по предложение на заинтересуваните ведомства или на областните администрации и общините, направено пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В случая се прилага съответно и ал.3 на предходния член.

Чл.34. (отм., ДВ,бр.2 от 1996 г.)
Чл.35. (доп., ДВ,бр.37 от 1978 г.; отм.,бр.2 от 1996 г.)
Чл.36. (изм., ДВ,бр.37 от 1978 г.; отм.,бр.48 от 1985 г.; нов,бр.2 от 1996 г.; изм.,бр.6 от 1998 г.)
(1) Териториалноустройствените планове на общините определят или отразяват предназначението на териториите според общия начин на тяхното ползване и устройство като:
1. населени места и други селищни територии;
2. земеделски територии;
3. горски територии;
4. защитени територии;
5. нарушени територии.
(2) Общите градоустройствени планове определят предназначението на териториите в строителните граници на населените места според преобладаващото функционално предназначение и начина на ползване като:
1. жилищни;
2. производствено-складови;
3. паркове и зелени площи;
4. за спорт и рекреация;
5. обществено обслужване;
6. транспортна инфраструктура;
7. инженерно-техническа инфраструктура и комунално обслужване;
8. културно-историческо наследство;
9. курортни;
10. със специално предназначение;
11. с друго предназначение;
12. със смесено предназначение.
(3) Според преобладаващото предназначение и начин на устройство и застрояване териториите на населените места се обособяват в устройствени зони.
Чл.37. (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Кметът на общината обявява изработения проект за териториалноустройствен план на общината, респективно за общ градоустройствен план на населеното място, с обявление в "Държавен вестник" и го предоставя на разположение на заинтересуваните юридически лица и граждани за проучване и изразяване на становище в срок от един месец. Преди одобряването на плана от общинския съвет проектът заедно с постъпилите мнения, предложения и възражения се разглежда от архитектурно-градоустройствената комисия.
Чл.38. (отм., ДВ, бр.2 от 1996 г.)
Чл.39. (изм., ДВ, бр.37 от 1978 г., бр.48 от 1985 г.; отм.,бр.2 от 1996 г.)
Чл.40. (1) (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Подлежат на приемане от Върховния съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура, преди одобряването им, териториалноустройствените планове на общините и общите градоустройствени планове на:
1. населените места с население над 30 000 жители;
2. промишлените центрове и комплекси;
3. курортните населени места и курортните комплекси;
4. населените места, части от тях и селищни образувания с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение;
5. други населени места по предложение на съответния общински съвет.
(2) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.; отм., пред. ал.4, изм., бр.6 от 1998 г.) Общи градоустройствени планове, предвижданията на които засягат недвижими паметници на културата или близката им околна среда, се съгласуват, преди да бъдат приети от Върховния съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура, и с Комитета за култура.
(3) (пред. ал.6, ДВ,бр.48 от 1985 г.; пред.ал.5, изм.,бр.6 от 1998 г.; изм.,бр.63 от 2000 г.) Общи градоустройствени планове, предвижданията на които обхващат и части от републикански пътища, се съгласуват, преди да бъдат приети от Върховния съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура, и с Изпълнителната агенция "Пътища".
(6) (нова, ДВ, бр.37 от 1978 г.; пред. ал.7,бр.48 от 1985 г.; изм.,бр.2 от 1996 г.; отм., бр.6 от 1998 г.)
Чл.41. Решенията и заповедите, с които се одобряват общи градоустройствени планове, се обнародват в "Държавен вестник".
Чл.42. (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.) Плановете по чл.37 могат да се изменят и допълват в интерес на собствениците на имоти и в обществен интерес, когато са налице условията по чл.19 от закона. Исканията за изменения и допълнения се правят чрез архитектурно-градоустройствената комисия.
Чл.43. (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.) Плановете по чл.37 от правилника се изменят и допълват по реда на тяхното създаване, обявяване и одобряване.
Чл.43а. (нов, ДВ,бр.48 от 1985 г.) Когато с решение на Министерския съвет земи от селскостопанския и горския фонд се определят за обществени мероприятия, в съответните териториалноустройствени планове се внасят служебно произтичащите промени, без да се открива производство за тяхното изменение.
Чл.44. (изм., ДВ,бр.37от 1978 г.)
(1) (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Перспективният период, за който се създават общият градоустройствен план на столицата и териториалноустройственият план на Софийската селищна система, етапите и фазите за проектиране, както и редът за разглеждането и приемането им се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и кмета на Столичната община.
(2) (изм., ДВ, бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Окончателните проекти за общ градоустройствен план на столицата и териториалноустройствен план на Софийската селищна система се разглеждат на съвместно заседание на Върховния съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура и общинския съвет на Столичната община след съгласуване със заинтересуваните министерства и други ведомства и се внасят от министъра на регионалното развитие и благоустройството и кмета на Столичната община за приемане от Министерския съвет. След приемането им проектите заедно с проектозакон се внасят за одобрение от Народното събрание.
(3) (отм., пред. ал.4, ДВ,бр.48 от 1985 г.; изм.,бр.2 от 1996 г.) Общинският съвет на Столичната община одобрява общия градоустройствен план на градовете Нови Искър и Бухово.

Чл.45. (1) (изм., ДВ,бр.37 от 1978 г., бр.6 от 1998 г.) Въз основа на одобрения общ градоустройствен план за съответното населено място се създават подробни градоустройствени планове - застроителни и регулационни, по вертикално планиране, кварталнозастроителни и силуетни, комуникационни, за благоустрояването и други необходими планове.
(2) Когато за населеното място не е задължително да има общ градоустройствен план, се създават направо необходимите подробни градоустройствени планове.

Чл.46. (изм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.)
(1) Със застроителен и регулационен план се предвиждат мероприятия по архитектурно-градоустройствено изграждане, преустройство, обновяване и развитие на съответното населено място и се установява предназначението на териториите в градоустройствено отношение.
(2) Със застроителен и регулационен план се предвиждат и регулационно се определят мероприятията на държавата и общината по архитектурно-градоустройственото развитие, изграждане и обновяване на селищната територия.
(3) За населени места или отделни квартали с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение със застроителен и регулационен план се установяват специфични правила и норми с оглед да се запазят историческите и архитектурните ценности, околната среда и характерният архитектурно-градоустройствен образ на населеното място или на съответна част от него.
Чл.47 (1) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.) Със застроителен и регулационен план се предвиждат терени за жилищно строителство за нуждите на държавата, общините, физическите и юридическите лица.
(2) Със застроителен и регулационен план се предвиждат и мероприятията, посочени в чл.23-26 от закона.
(3) (нова, ДВ, бр.48 от 1985 г.; изм.,бр.2 от 1996 г.; отм., бр.6 от 1998 г.)
Чл.48. (1) (изм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Застроителният и регулационен план установява:
1. устройствените зони по чл.36, ал.3;
2. уличните регулационни линии;
3. парцелите, предназначени за мероприятия на държавата и на общините, и допустимите в тях дейности и строежи;
4. дворищнорегулационните парцели с предназначението им и допустимите в тях дейности и строежи;
5. парцелите за други нужди с предназначението им и допустимите в тях дейности и строежи;
6. характера на застрояването в кварталите и в отделните парцели (многоетажно, средноетажно, малкоетажно), броя на етажите, както и вида на сградите;
7. начина на застрояването в кварталите и поотделно за всеки парцел;
8. границите и линиите на застрояване;
9. допустимите плътност и интензивност на застрояване;
10. заварените сгради, които се запазват и се включват в системата на застрояването;
11. обявените за паметници на културата обекти;
12. сервитутните ивици на изградени подземни съоръжения и проводи, обекти на техническата инфраструктура и релсовия транспорт, извън уличната мрежа, които не подлежат на изместване по технически причини.
(2) Планът установява характера и начина на застрояването идейно - без мерки за височини, застроителни площи и разстояния.
(3) (нова,ДВ,бр.6 от 1998 г.) При спазване на градоустройствените и техническите изисквания може да се създава застроителен и регулационен план, с които се установяват само уличните регулационни линии и предназначението на парцелите за мероприятия на държавата и на общините за трайно задоволяване на обществени потребности.
(4) (нова,ДВ,бр.6 от 1998 г.) В съществуващите жилищни комплекси могат да се обособяват самостоятелни парцели за съществуващите жилищни сгради, както и за нови жилищни, обслужващи и други сгради въз основа на застроителен и регулационен план за преструктуриране и обновяване на жилищния комплекс.
Чл.48а. (нов, ДВ,бр.48 от 1985 г.) Размерите на терените, необходими за обществени мероприятия, се определят съгласно нормативи, одобрени от Министерския съвет.
Чл.49. (отм., ДВ,бр.2 от 1996 г.)
Чл.50. (отм., ДВ,бр.2 от 1996 г.)
Чл.51. (1) (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.6 от 1998 г.) Застроителният и регулационен план се придружава от идейни планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за зелените системи, за водоснабдяване, канализация, електрификация и при нужда, топлоснабдяване, газоснабдяване, телефонизация, радиофикация и др. В регулационния план се отразяват напречните профили на улиците с предвиждащото се озеленяване и сервитутните ивици на обектите по чл.48, ал.1, т.12, ако има такива извън уличната регулация.
(2) (изм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Застроителните и регулационни планове за части от квартали, за цели квартали или за групи от няколко квартала се придружават от идеен проект за вертикално планиране. В случай, че с проекта се предвиждат промени в уличната мрежа, той се придружава и от напречни профили на улиците, както и от идейни схеми за инженерните мрежи, ако с новите предвиждания се засягат изградени подземни съоръжения и части от изградени инженерни мрежи на населеното място.
(3) (отм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.)

Чл.52. Със застроителен и регулационен план (дворищнорегулационен план) се образуват парцели за:
а) жилищно строителство;
б) вилно строителство във вилни зони, курортни места и курортни части на населените места.

Чл.53. (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г.)
(1) Дворищнорегулационните парцели трябва да дават възможност за предвиденото застрояване.
(2) Регулационните линии на парцелите трябва да се съобразяват със съществуващите законно построени сгради, съоръжения, инсталации, трайни огради и теренни форми.
(3) (нова, ДВ,бр.53 от 1987 г.) В населените места от четвърти, пети, шести, седми и осми функционален тип регулационните линии на парцелите се прокарват по имотните граници, без да се спазват установените размери за лице и повърхност, указани в чл.54, ал.3, т.1 и 2. Застрояването на парцелите се установява със застроителния план, а при специфични случаи в зависимост от архитектурно-градоустройствените, стопанските и техническите изисквания - с кварталнозастроителен и силуетен план.
Чл.54. (1) (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.6 от 1998 г.) Парцелите за малкоетажно застрояване в градовете имат следните размери: най-малко 14 м лице и 300 - 1000 кв. м повърхност; парцелите за малкоетажно застрояване в курортни места, курортни части на населените места и в кварталите - курорти на София - най-малко 16 м лице и 500 - 1000 кв. м повърхност.
(2) (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г.) Парцелите за индивидуално застрояване във вилни зони имат следните размери: най-малко 18 м лице и 600 - 1200 кв.м повърхност.
(3) В селата парцелите имат следните размери:
1. (изм., ДВ,бр.53 от 1987 г., бр.2 от 1996 г.) в полски села - най-малко 16 м лице и 500 - 1500 кв. м повърхност; в полски села при особени стопански, технически или теренни условия, както и за центъра и главните улици по решение на общинския съвет, одобрено от кмета на общината, се допуска по изключение парцелите да имат и по-малки размери, но не по-малко от 14 м лице и 300 - 800 кв. м повърхност;
2. (изм., ДВ,бр.53 от 1987 г., бр.6 от 1998 г.) в планински села - най-малко 12 м лице и 250 - 1200 кв. м повърхност. Застрояването на парцелите с минимални лица и повърхност се установява с кварталнозастроителен и силуетен план, като отклоненията от правилата и нормативите по териториално и селищно устройство се разрешават по установения ред от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, без да се спазват условията на чл.100.
(4) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.) Селата се категоризират като планински или полски с решение на общинския съвет, одобрено от кмета на общината въз основа на заключение на съвета за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура в пълен състав.
(5) По изключение определените в предходните алинеи най-малки размери на парцелите (повърхност и лице) могат да бъдат намалявани най-много с 1/6 в зависимост от стопанските, техническите или теренните условия или във връзка с положението на заварени масивни сгради, когато това не влошава условията за целесъобразно застрояване.
(6) Допуска се по изключение парцелите по ал.1, 2 и 3 да имат и по-големи размери, когато излишъците не са необходими за урегулиране на съседни имоти или от тях не могат да се образуват други парцели.
(7) При спазване на правилата за регулацията от налични парцели, когато има възможност се образуват повече на брой самостоятелни парцели.
(8) Размерите на парцелите в квартали за предимно средноетажно и многоетажно застрояване, за индивидуално комплексно застрояване, за малкоетажно редовно или друго специфично по характер застрояване и в квартали с вътрешни градини за общо ползуване се определят със самия застроителен и регулационен план, без да се спазват нормите по предходните алинеи.
Чл.54а. (нов, ДВ,бр.48 от 1985 г.) При делба на недвижими имоти, намиращи се в строителни граници, реално обособените части не могат да бъдат с площ, по-малка от определената по чл.54.

Чл.55. (1) (изм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Задънени улици за осигуряване на достъп до ограничен брой парцели се допускат само в населени места или части от тях с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение, в части на малки и много малки градове със селскостопански характер, във вилни зони и в селата. В тези случаи задънените улици (с изключение на улиците в населените места или части от населените места с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение) трябва да имат ширина най-малко 3,5 м, а в градовете, когато обслужва повече от четири парцела - най-малко 6 м.
(2) (изм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Със застроителни и регулационни планове или с техните изменения се допускат задънени улици, когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните парцели. Парцелите с изход на задънена улица могат да имат лице към нея с размер, не по-малък от нейната ширина. Задънени улици, по-дълги от 100 м, завършват накрая с уширение за обръщане на коли, с радиус по осовата линия, не по-малък от 10 м.
(3) (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г.; отм.,бр.6 от 1998 г.)

Чл.56. (отм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.)
Чл.57. (1) При урегулиране на пълномерни имоти регулационната линия се прокарва на най-малко разстояние от лицевата страна на заварени масивни сгради (извън второстепенни, временни и стопански постройки) в самия имот и в съседните имоти, каквото се изисква при свободно застрояване на парцелите.
(2) Когато поради особено разположение на сградите в съседни имоти това правило не може да се спази, се допуска регулационната линия да се прокара и на по-малко разстояние от лицевата страна на масивни сгради с оглед завареното положение да се подобри в архитектурно-градоустройствено отношение.
(3) Предходните алинеи не се прилагат, когато по застроителния план застрояването в съответните парцели е свързано.
(4) При упълномеряване на маломерни имоти регулационната линия се прокарва на разстояния съгласно ал.1, освен ако по застроителния план застрояването в съответните парцели е свързано.

Чл.58. (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г.) Очертанията на улиците, площадите и парцелите и техните размери в населени места с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение, както и в квартали, по улици или за имоти с такова значение в други населени места се установяват със самия застроителен и регулационен план така, че да се запазват историческите и архитектурните ценности, ценната дървесна растителност, околната среда и характерният архитектурно-градоустройствен и строително-художествен образ на населеното място или на съответната му част.

Чл.59. (1) Планът за вертикално планиране на населеното място установява необходимото изменение на заварения релеф на терена с оглед да бъде приспособен към изискванията, свързани със строителството, водоотвеждането и транспорта при най-целесъобразно разместване на земните маси, в съгласие с общия градоустройствен план, застроителните и регулационни и кварталнозастроителните и силуетни планове.
(2) Плановете за вертикално планиране имат три фази: идейна, техническа и работна, които се изработват съобразно с действащите особени разпоредби.
Чл.60. (1) Всички надземни и подземни строителни работи в населеното място, както и работите, свързани с населеното място, се съобразяват с действуващия план за вертикално планиране.
(2) (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г.) До създаване на технически план за вертикално планиране нивелетите за каквито и да са надземни и подземни строителни работи в населеното място, както и нивелетите за работи, свързани с населеното място, се установяват с частичен план за вертикално планиране, който се изработва в съответствие с идейния план за вертикално планиране. Частичният план се одобрява от ръководителя на техническата служба на общината.
(3) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.) Собствениците на недвижимите имоти се обезщетяват от общината за вредите, причинени от прилагането на плана за вертикално планиране. В случая се прилага чл.285.

Чл.61. (изм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.)
(1) Кварталнозастроителен и силуетен план се съставя само в случаите, когато за осъществяване на застрояването е необходимо да се допуснат отклонения от правилата, нормите и нормативите по териториално и селищно устройство или да се установи свързано застрояване в повече от два съседни парцела.
(2) Кварталнозастроителният и силуетен план определя с точни мерки:
1. разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните отстояния между тях и до регулационните линии - съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване;
2. необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите в абсолютни коти, броя на етажите, формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед правилното архитектурно-пространствено оформяване.
Чл.62. (1) Кварталнозастроителният и силуетен план обхваща по начало парцелите в целия квартал.
(2) (изм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) За дооформяне на вече изградени комплекси или улици, при надстрояване и пристрояване на заварени сгради, както и в части за малкоетажно застрояване съобразно с конкретната обстановка Кварталнозастроителният и силуетен план може да обхваща и само част от квартала.
(3) Кварталнозастроителният и силуетен план се съставя, като се държи сметка за заварените масивни сгради. По възможност тези сгради се включват в системата на бъдещото застрояване.
(4) (нова,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Кварталнозастроителен и силуетен план не се съставя, когато съобразно действащия застроителен и регулационен план е установено свързано застрояване само между два парцела и не се допускат отклонения от строителните правила, норми и нормативи. В тези случаи върху скицата за проектиране, изискваща се по чл.220, ал.2, т.2, се указват точни мерки, коти, разстояния и условия.
Чл.63. (1) Кварталнозастроителните и силуетни планове се съобразяват с действащия застроителен и регулационен план и одобрения технически план за вертикално планиране.
(2) (нова,ДВ,бр.6 от 1998 г.) При липса на одобрен технически нивелетен проект кварталнозастроителните и силуетни планове по ал.1 се съобразяват с идейния проект за вертикално планиране, а при липса на идеен проект за вертикално планиране - със съществуващите теренни коти на изградените улици.
(3) (изм.,ДВ,бр.2 от 1996 г.; пред.ал.2,изм.,бр.6 от 1998 г.) При липса на застроителен план към регулационния план не се разрешава да се създават кварталнозастроителни и силуетни планове за застрояване на единични квартали освен по изключение - за дооформяване на вече изградени улици или за надстрояване и пристрояване на заварени сгради, както и при малкоетажно застрояване. Когато застроителният и регулационен план подлежи на приемане от Върховния съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура, такива кварталнозастроителни и силуетни планове се одобряват със съгласие на органите на министерството.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.6 от 1998 г.) В зависимост от архитектурно-градоустройствените, стопанските и техническите изисквания с кварталнозастроителен и силуетен план могат да се правят при нужда само ограничени по вид и размери отклонения от застроителния план към регулационния план, без да се изменя характерът или начинът на застрояването. Когато характерът на застрояването се запазва, с кварталнозастроителен и силуетен план се допуска височината на сградите да се увеличава или намалява най-много с един етаж в сравнение с височината им по застроителния план към регулационния план. Когато във връзка с архитектурно-градоустройствени, стопански или технически изисквания се налагат и други отклонения от застроителния план, заедно с кварталнозастроителния и силуетен план се изработва и одобрява по общия ред съответно изменение на този план с оглед да се осигури правилно и хармонично изграждане на съответните части, комплекси и квартали.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.6 от 1998 г.) По изключение, във връзка с осъществяване на обществени мероприятия, кварталнозастроителният и силуетен план може да предвижда сливане на някои парцели по действуващата регулация и преди тя да е съответно изменена. В този случай влезлият в сила кварталнозастроителен и силуетен план е основание за изменение на застроителния и регулационен план по чл.32, т.1 и 3 от закона. Строителството се разрешава, след като застроителният и регулационен план бъде съответно изменен. Допуска се производствата за одобряване на кварталнозастроителния и силуетен план и за изменение на застроителния и регулационен план да се движат едновременно и свързано.
Чл.64. (1) (изм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Кварталнозастроителните и силуетни планове се съставят при спазване на действуващите строителни правила, норми и нормативи, като отклонения от тях могат да се допускат само при условията на чл.100.
(2) Застрояването, предвидено по кварталнозастроителния и силуетен план, не може да се увеличава с архитектурния проект. По изключение органите, които одобряват архитектурния проект, съответно органите, с които проектът се съгласува, могат да разрешават предвиденото застрояване да се увеличава в ширина и дължина до 0,50 м, когато това е необходимо за по-целесъобразно вътрешно разпределение на сградата в съответствие със санитарно-хигиенните и естетическите изисквания, но най-много до границите на мерките за разположението на вътрешните строителни линии, без да се допускат отклонения от строителните правила, норми и нормативи.

Чл.65. (1) (доп., ДВ,бр.48 от 1985 г.; изм.,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Зелени площи се предвиждат с общите градоустройствени планове и със застроителните и регулационни планове. Предназначението им може да се променя само с разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Зелените площи се включват в структурата на населеното място като елемент за оформяване на неговия характерен архитектурно-градоустройствен и строително-художествен образ. Те способствуват за свързване на населеното място с природната среда и за подобряване на микроклимата и хигиенните условия.
Чл.66. (1) Зелените площи служат за широко или ограничено обществено ползуване.
(2) Основа на зелената система са зелените площи за широко обществено ползуване.
Чл.67. (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.) Терените от държавния горски фонд и от държавния поземлен фонд, предназначени по териториалноустройствените планове от всички степени за лесопаркове, паркови и други зелени площи, се изключват от съответния фонд съобразно със сроковете за осъществяване на мероприятията и се предават за управление и стопанисване на общината.
Чл.68. (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Видът, размерът и класификацията на зелените площи според предназначението им се определят с правила и нормативи, одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл.69. (1) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.) Изработените проекти за застроителни и регулационни планове, планове по вертикалното планиране, кварталнозастроителни и силуетни планове за цели населени места или за значителна част от тях (заедно с кадастралния план и разписния списък и съответните други планове, схеми и профили) се съобщават от общината на заинтересуваните собственици и на останалите граждани с обявление, обнародвано в "Държавен вестник". Обявлението се поставя на видно място в населеното място и се разгласява чрез средствата за масова информация.
(2) (доп.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Проектите за ограничени части от населеното място (заедно с кадастралния план и разписния списък и съответните други планове, схеми и профили) се съобщават на заинтересуваните собственици по реда на чл.194, ал.1 от закона. Проектите за кварталнозастроителни и силуетни планове, които се изработват едновременно с нови планове или с изменения на действащи застроителни и регулационни планове за ограничени части от населеното място се съобщават на заинтересуваните собственици на недвижими имоти в квартала и в срещуположните квартали.
(3) (нова, ДВ,бр.48 от 1985 г., изм.,бр.2 от 1996 г.) В случаите по предходната алинея, в изградени жилищни комплекси и в части на градовете, застроени предимно с многоетажни жилищни сгради, съобщенията се правят на председателите на управителните съвети (управителите) на съответната етажна собственост. Заедно с това съобщението се разгласява с обявление, поставено на входовете и на видно място в сградата на общината.
(4) (нова,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Процедурите по ал.1, 2 и 3 не се изпълняват, когато кварталнозастроителният и силуетен план е изработен в съответствие с действащ застроителен и регулационен план при условията на чл.63, ал.1 и 2.
Чл.70. (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г.) В 14-дневен срок от обявлението в "Държавен вестник" и в 7-дневен срок от съобщението по чл.194, ал.1 от закона заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до техническата служба на общината.
Чл.71. (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г.)
(1) След изтичане на срока за възражения и искания проектите заедно с кадастралния план и разписния списък и придружаващите ги материали се разглеждат от архитектурно-градоустройствената комисия на общината.
(2) При разглеждане на проекти за населени места или на части от тях, в които се намират паметници на културата, в архитектурно-градоустройствената комисия участва и представител на Министерството на културата или на съответния упълномощен от него орган по опазване на паметниците на културата.
(3) При разглеждането на проектите за подробни градоустройствени планове в архитектурно-градоустройствената комисия се поканват представители на районните инспекции за опазване на природната среда, за държавен санитарен контрол и за противопожарна охрана. Всеки упълномощен за случая представител на ведомство или обществена организация може мотивирано да изрази становище и предложение в рамките на определения ред за работа на съответната архитектурно-градоустройствена комисия.
Чл.72. (1) (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г.) Съветът за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура, съответно комисията или отдел "Архитектура и благоустройство" при общината, а за София - управление "Архитектура и градоустройство", могат да правят предложения за изменение и допълнение на проектоплана, кадастралния план (освен при спор за имуществено право), разписния списък и другите планове, схеми и профили въз основа на възраженията и исканията на заинтересуваните или поради несъответствия, непълноти или грешки, които сами са намерили в тях. За предлаганите изменения и допълнения, както и за взетите решения по възраженията и исканията на заинтересуваните се съставя протокол с надлежна мотивировка.
(2) Ако в проекта се внасят значителни промени, които изменят съществено негови предвиждания, той се обявява повторно по общия ред.
(3) Разгледаните по реда на предходните алинеи проекти заедно с разписния списък и съответните други планове, схеми и профили и възраженията и исканията на заинтересуваните се представят на органа, който одобрява проектоплана.
Чл.73. (изм., ДВ, бр.6 от 1998 г.)
(1) (пред.чл.73,изм.,ДВ,бр.140 от 1998 г.) Подлежат на разглеждане от Върховния съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура преди одобряването им застроителните и регулационни планове на:
1. централните градски части и други значими територии в градовете с население над 100 000 жители по предложение на общинския съвет;
2. населените места и части от тях с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение;
3. курортните населени места и курортните комплекси;
4. промишлените центрове и комплекси;
5. други населени места или части от тях по предложение на съответния общински съвет.
(2) (нова,ДВ,бр.140 от 1998 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството може да възлага на Върховния съвет по териториално и селищно устройство, строителство и архитектура за разглеждане и други проекти и въпроси, по които по силата на нормативен акт е необходимо произнасяне от органите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Чл.74. (отм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.)
Чл.75. (отм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.)
Чл.76. (отм.,ДВ,бр.48 от 1985 г.)
Чл.77. (изм. и доп.,ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) При необходимост да се решат бързо въпроси в интерес на проектирането и строителството или когато поради особения им характер въпросите трябва да се обсъдят от по-широк кръг специалисти, подробни градоустройствени планове могат да се одобряват и изменят от министъра на регионалното развитие и благоустройството по предложение на съответния общински съвет.
Чл.78. Органите, които одобряват плановете, могат да внасят в тях, както и в придружаващите ги планове, схеми и профили, необходими изменения и допълнения, които се описват изчерпателно в заповедта за одобряване на плана или в приложение към нея. В случая се спазва и чл.72, ал.2.
Чл.79. (1) (изм.,ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Частични изменения на подробни планове, както и подробни планове от следващи степени, в които се променя характерът или начинът на застрояването или видът на мероприятието по приет от Върховния съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура подробен план, се одобряват от органите на общините, в рамките на предоставената им компетентност, със съгласие на органите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(2) (нова, ДВ,бр.37 от 1978 г.; изм.,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Предходната алинея не се прилага за Столичната община. Министърът на регионалното развитие и благоустройството може да разрешава разпоредбите на предходната алинея да не се прилагат и за общини.
Чл.80. (1) (изм., ДВ, бр.84 от 1985 г., бр.6 от 1998 г.) Подробни градоустройствени планове могат да се одобряват и без да се изпълняват действията по чл.69 - 72, когато проектите се отнасят само за държавни или общински имоти, след като се вземе мнението на заинтересуваните ведомства и организации. По преценка на съответните органи по проекта се произнася съветът за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура.
(2) По реда на предходната алинея се одобряват и подробни градоустройствени планове, с които само се изменя:
1. предназначението на терените от едни за други предприятия в промишлената и складовата зона;
2. предназначението на имотите от едно за друго мероприятие на държавата, кооперации или обществени организации в жилищни зони, курортни части и вилни зони на населените места.
Чл.81. (1) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.) Преди подробните градоустройствени планове да бъдат одобрени, действията по тяхното съгласуване със заинтересуваните ведомства се извършват от органите на общините.
(2) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.) В процеса на проектирането проектантът съгласува съответните проектни фази по подробни градоустройствени планове с хигиенно-епидемиологичните служби, службите по противопожарната охрана, органите по гражданската отбрана и други.
Чл.82. (1) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.) Копие от одобрения план и от придружаващите го планове, схеми и профили заедно с разписния списък се изпращат на съответната община.
(2) (доп., ДВ,бр.48 от 1985 г.; изм.,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Заповедите, с които се одобряват застроителни и регулационни планове и техни изменения за цели населени места или за значителна част от тях, се обнародват в "Държавен вестник". Техническата служба на общината разгласява заповедта преди обнародването є с обявление, поставено на входовете на сградите и на видно място в сградата на общината.
(3) (изм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Заповедите, с които се одобряват застроителни и регулационни планове и техни изменения, кварталнозастроителни и силуетни планове, застроителни решения по чл. 105, ал. 4 и по чл. 108, ал. 2 и кварталнозастроителни разработки за отделни квартали или за части от квартали, се съобщават на заинтересуваните собственици по реда на Гражданския процесуален кодекс. В изградените жилищни комплекси и в частите на градовете, застроени предимно с многоетажни жилищни сгради, съобщенията се правят на председателите на етажните собствености.
(4) (доп., ДВ,бр.48 от 1985 г.; изм.,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) В градовете с районно деление действията по ал.1, 2 и 3 може да се извършват от районните технически служби.
(5) Одобрените планове заедно с всички книжа се излагат на достъпно място за справки от заинтересуваните.
Чл.83. (изм.,ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.)
(1) 3аповедите за одобряване на подробните градоустройствени планове подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд по реда на чл.138 от закона относно тяхната законосъобразност само по отношение на парцелите - предмет на обжалване от заинтересуваните собственици, а при свързано застрояване - и на непосредствено съседните им парцели. В останалата част подробният градоустройствен план влиза в сила след изтичането на 14-дневния срок за обжалване.
(2) Постъпилите жалби се разглеждат от комисията по чл.8 и заедно с нейното писмено становище се изпращат в 30-дневен срок по компетентност в съответния окръжен съд.

Чл.84. (1) Влезли в сила застроителни и регулационни планове, планове по вертикалното планиране, кварталнозастроителни и силуетни планове могат да се изменят на основанията, посочени в чл.32 от закона.
(2) Плановете могат да се изменят по чл.32, ал.1, т.1 от закона в следните случаи: когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите, градоустройствените или техническите условия, при които планът е бил създаден; когато възникнат нови държавни или обществени нужди, за които е необходимо да се предвидят съответни терени; когато се установи, че нуждата от предвидените мероприятия не е била налице или впоследствие е отпаднала.
(3) (нова, ДВ,бр.48 от 1985 г.) Когато промените в застроителния план не влияят върху регулационния план, се изменя само застроителният план. Когато промените в регулационния план не влияят върху застроителния план, се изменя само регулационният план. Когато се изменя само регулационният план, изменението се отразява и в застроителния план.
(4) (пред. ал.3, ДВ,бр.48 от 1985 г.) Изработването на подробни планове по приложение на общ градоустройствен план или преработването на планове за цели населени места или за значителни части от тях е основание за изменение на действуващите дотогава планове по чл.32, ал.1, т.1 от закона, без за това да е необходимо да се открива отделно производство.
(5) (нова, ДВ,бр.37 от 1978 г.; пред. ал.4, изм.,бр.48 от 1985 г.) Прилагането на съответния действуващ план може да се спира по реда на чл.38 от закона. В този случай нови строежи могат да се разрешават при условията и по реда на чл.98 от този правилник.
(6) (нова, ДВ,бр.48 от 1985 г.) При делба на съсобствен парцел през период на наложена строителна забрана се допуска да се изменят застроителният и регулационният план с оглед разделяне на парцелите. В този случай строителната забрана разпростира действието си и върху новообразуваните парцели.
(7) (нова, ДВ,бр.48 от 1985 г.; изм.,бр.140 от 1998 г.) Подробният градоустройствен план по отношение на регулацията се счита за приложен с изплащане на дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива обезщетения се предвиждат, а по отношение на застрояването - с полагане на фундаментите на строежите по одобрен архитектурен проект.
Чл.84а. (нов,ДВ,бр.6 от 1998 г.)
(1) При изменение на разположението на сградите в парцелите, при прилагане на действащите застроителни и регулационни планове, когато не се изменят определените с тях характер и начин на застрояване, и при спазване на строителните линии и на изискуемите разстояния между сградите, както и до регулационните линии съгласно този правилник и строителните правила, норми и нормативи за съответната зона, не е необходимо да се извършват процедури по тяхното изменяне.
(2) Разпоредбата на ал.1 се прилага и в случаите на пристрояване и надстрояване на заварени сгради, когато не се променят определените с действащите застроителни и регулационни планове характер и начин на застрояване.
(3) Конкретното застрояване по ал.1 и 2 се определя върху скица - копие от действащия застроителен и регулационен план, издадена за проектиране, съгласно чл.220, ал.2, т.2, като се детайлизира с точни мерки за височини, размери, застроени площи и разстояния между сградите и до регулационните линии.
Чл.85. В случаите по чл.33, ал.2 от закона се приема, че обезщетението за придадените имоти е изплатено и когато на разположение на правоимащите съобразно с действуващите до 1.VI.1973 г. разпоредби е внесена сума, равна на обезщетението, определено от комисията, с оглед придаденият имот да бъде зает, преди оценката да е влязла в сила.
Чл.86. (1) (доп., ДВ,бр.48 от 1985 г.; изм.,бр.2 от 1996 г.) Непълнотите или грешките в кадастралния план се установяват на самото място от техническата служба на общината, съответно от органите по кадастъра с акт, който се подписва от съставителя, молителя и пряко заинтересувани собственици.
(2) Когато на самото място има видими, ясно очертани гранични линии, а също така, когато парцелни граници по приложен регулационен план се заснемат като имотни граници, не е необходимо актът да бъде подписан и от пряко заинтересуваните собственици.
Чл.86а. (нов,ДВ,бр.6 от 1998 г.)
(1) Разпоредбите на чл.32, ал.1, т.2 от закона се прилагат и за попълване на одобрения кадастрален план с имоти, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл.10, ал.7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, по реда на реституционните закони или предмет на сделки по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
(2) Попълването на одобрения кадастрален план се извършва по реда на чл.86, ал.1 и чл.90 от техническата служба на общината по местонахождението на имота, съответно от органите по кадастъра, по молба от собственика, придружена от документи, удостоверяващи собствеността върху имота.
(3) Имотите по ал.1 се нанасят служебно по координати от техническата служба на общината в действащия регулационен план и се вписват в разписния списък към него.
Чл.87. (1) (изм., ДВ,бр.37 от 1978 г., бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Застроителни и регулационни, кварталнозастроителни и силуетни планове могат да се изменят на основанията, посочени в чл.32, ал.1, т.1 и 3 от закона за период до 5 години от влизането им в сила само в изключителни случаи при неотложна обществена нужда въз основа на заключение на съвета за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура при общината със съгласие на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(2) (нова, ДВ,бр.37 от 1978 г.; изм.,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Съгласие по предходната алинея не се изисква за изменение на плановете на Столичната община и на други общини, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл.88. (1) (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г.) Исканията на юридическите и физическите лица за изменение на плановете се правят до главния архитект на общината. Исканията до главния архитект на общината се правят чрез техническата служба на общината.
(2) (доп., ДВ,бр.48 от 1985 г.; изм.,бр.2 от 1996 г.) Искането се придружава от скица-проект за изменението, попълнена от техническата служба на общината и органите по кадастъра с необходимите данни за сградите, постройките, съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в засегнатите имоти и в непосредствено съседните имоти, както и с теренните и нивелетни коти.
(3) (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Ако главният архитект на общината намери, че искането е основателно, нарежда с мотивирано предписание да се изработи проект за изменението. Главният архитект може да поиска съобразно със значението на изменението по него да се произнесе съветът за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура.
Чл.89. (изм.,ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Органите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, кметът на общината или главния архитект на общината могат при наличност на законно основание за изменение на действуващия план да нареждат служебно с мотивирано предписание да се изработи проект за нов план.
Чл.89а. (нов, ДВ, бр.37 от 1978 г.) Мотивираните предписания по чл.88, ал.3 и чл.89 спират прилагането на действуващите планове за частите, за които се отнасят.
Чл.90. (1) (доп., ДВ,бр.48 от 1985 г.; изм.,бр.6 от 1998 г.) Когато непълнотите или грешките в кадастралния план нямат значение за съответните предвиждания, планът се допълва, съответно поправя, служебно със заповед на органа по чл.95 от закона по мотивиран доклад на главния архитект, съответно от ръководителя на службата по кадастъра.
(2) (изм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Заповедта за допълване или поправяне на кадастралния план, както и отказът на компетентния орган да го допълни или поправи, подлежи на обжалване съгласно чл.138, ал.1, от закона.
Чл.91. В случай че искането за изменение на плана е оставено без уважение, ново искане на същото основание се разглежда само ако се установи, че е допусната фактическа грешка или при наличност на нови технически данни.
Чл.92. (1) Проектите за новите планове се изработват и одобряват съгласно този правилник.
(2) Действието на съответния предходен план (заедно с придружаващите го планове, схеми и профили) се прекратява от деня на влизане в сила на новия план.
Чл.92а. (нов,ДВ,бр.140 от 1998 г.)
(1) Новите подробни градоустройствени планове и измененията на действащите подробни градоустройствени планове задължително се съобразяват с разрешените строежи, за които разрешението за строеж не е изгубило действие съгласно сроковете, определени с правилника. Промяна в предвиденото застрояване, на основание на което е разрешен строежът, е допустима само със съгласие на собственика на строежа.
(2) Алинея 1 не се прилага в случаите по чл.32, ал.1, т.2, 4 и 5 от закона.

Чл.93. (1) Очертанията и размерите на парцелите по влезли в сила дворищнорегулационни планове могат да се изменят по искане на пряко заинтересуваните собственици, ако изменението не противоречи на правилата за регулацията. При същите условия от парцели, отредени за определен имот, могат да се образуват повече или по-малко парцели за същия имот.
(2) Дворищнорегулационните планове, одобрени до 1.VI.1973 г., могат да се изменят по едностранно искане на пряко заинтересуваните собственици, основано на съдебни актове, нотариални и други актове за собственост, които могат да се противопоставят на пряко засегнатите от искането, ако изменението не противоречи на правилата за регулацията.
(3) (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г.) Исканията за такива изменения се правят: за София - чрез съответната община до управление "Архитектура и градоустройство" при Столичната община; за градове със съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура - до отдел "Архитектура и благоустройство" при общината; за други населени места - до отдел "Архитектура и благоустройство" при общината чрез техническата служба на общината.
(4) Искането по ал.1 се прави с нотариално заверено заявление. Исканията по ал.1 и 2 се придружават от скица-проект за изменението, а искането по ал.2 - и от съответния документ за собственост.
(5) (доп., ДВ,бр.48 от 1985 г.; изм.,бр.2 от 1996 г.) Когато искането е основателно, изменението се одобрява със заповед на кмета на общината или натоварено от него длъжностно лице - за градове със съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура, и със заповед на кмета на общината или натоварено от него длъжностно лице - за другите населени места, а за София - със заповед на началника на управление "Архитектура и градоустройство" на Столичната община или със заповед на кмета на общината, съответно със заповед на определени от тях длъжностни лица.
(6) Заповедта за изменение на дворищнорегулационния план по ал.2 се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс на заинтересуваните собственици, които могат да я обжалват съгласно чл.138, ал.1, т.2 и чл.145 и следващите от закона.

Чл.94. (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.)
(1) Главният проектант на съответния действащ градоустройствен план участва в заседанията на архитектурно-градоустройствената комисия на общината като пълноправен член и се произнася по:
1. проектите за значителни и съществени изменения на действащите градоустройствени планове;
2. обемно-градоустройствените решения за значими обществени обекти относно съответствието им с предвижданията на действащия градоустройствен план.
(2) Спорове между архитектурно-градоустройствените комисии и главните проектанти на градоустройствените планове, възникнали по повод на процедурите по ал.1, се решават от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от упълномощено от него длъжностно лице.
Чл.95. (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.; отм., бр.6 от 1998 г.)

Чл.96. (1) (доп., ДВ,бр.37 от 1978 г., бр.48 от 1985 г.) Селищните системи и населените места се изграждат въз основа и при спазване на действуващите териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове в съответствие със Закона за териториално и селищно устройство, този правилник, строителните и хигиенните правила, норми и нормативи и другите разпоредби по приложението на закона, инженерно-техническите правила по гражданската отбрана и другите действуващи разпоредби по проектирането и строителството.
(2) Правилата за разположението на строителните линии към улицата (външните строителни линии), строителните линии към съседите (вътрешните строителни линии), издатините, дълбочината на застрояването, разстоянието между сградите, незастроената част от квартала и парцелите, застроената площ и височината на сградите и др., доколкото този правилник не съдържа съответни разпоредби, се установяват със строителните правила, норми и нормативи по прилагане на закона.
Чл.97. (1) Строителство може да се разрешава съобразно с одобрения застроителен и регулационен план и без да се съставя кварталнозастроителен и силуетен план при условие, че не се допускат отклонения от строителните правила, норми и нормативи.
(2) При липса на технически план за вертикално планиране строителството се съобразява с нивелети, одобрени по реда на чл.60, ал.2.
(3) (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) При липса на съответни застроителни планове и ако не се допускат отклонения от строителните правила, норми и нормативи, строителство в части за малкоетажно застрояване може да се разрешава въз основа на цялостни или частични кварталнозастроителни разработки.
(4) (нова, ДВ,бр.48 от 1985 г.) Кварталнозастроителната разработка определя: начина на застрояването; строителните линии и височината на сградите с броя на етажите им; разстоянията между сградите и до регулационните линии, както и разстоянията до сградите в срещуположните квартали през улицата.
(5) (нова, ДВ,бр.48 от 1985 г.; изм.,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Кварталнозастроителните разработки се одобряват от главния архитект на общината, а в градовете с районно деление - от главния архитект на съответния район.
Чл.98. (1) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.) В процеса на създаване на общи и подробни градоустройствени планове нови строежи в урегулирани дотогава части на населеното място се разрешават въз основа на частични застроителни решения, които не противоречат на проектоплана и са съобразени с действащия застроителен и регулационен план. Частичните застроителни решения се съгласуват от проектантите на общия или подробния градоустройствен план и се одобряват от главния архитект на общината.
(2) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Разработването на частично застроително решение се допуска само след приемане от архитектурно-градоустройствената комисия на предварителен проект за общ или подробен градоустройствен план, а по изключение и преди това, когато уличната регулация не подлежи на значителни промени и в обхвата на разработката има съществуваща застройка, която предопределя начина на застрояване.
(3) По реда на предходните алинеи могат да се установят и застроителни решения, които не са съобразени с действуващия застроителен и регулационен план, но отговарят на предвижданията по проекта за общ или подробен градоустройствен план. В тези случаи одобреното застроително решение е основание за изменение на действуващите планове по чл.32, ал.1, т.1 и 3 от закона.
(4) (нова,ДВ,бр.6 от 1998 г.) В процеса на създаване на общи и подробни градоустройствени планове нови строежи в неурегулирани дотогава части на населеното място се разрешават въз основа на частични застроителни решения, които след одобряването им от главния архитект на общината са основание за изработването на частични застроителни и регулационни планове.
(5) (нова,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Когато се отнася за общ градоустройствен план или за подробни градоустройствени планове, които подлежат на приемане от Върховния съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура, частичното застроително решение се одобрява след съгласие на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Чл.99. (отм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.)
Чл.100. (1) За запазване и целесъобразно използуване на наличния годен сграден фонд се допуска кварталнозастроителните и силуетни планове да се съставят съобразно фактическото разположение на заварени сгради, които не отговарят на действуващите строителни правила, норми и нормативи, при следните условия:
1. сградите да са стоманобетонни (със или без рамови конструкции) и да имат трайност най-малко още 25 години;
2. сградите в съседните парцели да могат да се разположат на такова разстояние от заварената сграда, каквато се изисква по общите правила, намалено най-много с една трета. В тези случаи се установяват строителни линии, които отговарят на разположението на заварената сграда.
(2) (доп.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) За необходимо уплътняване на застроителните площи се допуска въз основа на кварталнозастроителен и силуетен план заварени масивни сгради, които не отговарят на действуващите строителни правила, норми и нормативи, да се надстрояват заедно с необходимото за това пристрояване при спазване на изискващите се най-малки разстояния между сградите в съседните парцели, без да е необходимо да се спазва и изискващото се най-малко отстояние на сградите от съответните дворищнорегулационни линии. В този случай се допуска разстоянията между сградите включително и през улица да се намаляват най-много с една трета в зависимост от положението на заварените масивни сгради и възможностите за застрояване.
(3) (доп.,ДВ,бр.48 от 1985 г.; изм.,бр.6 от 1998 г.) Когато за правилно архитектурно-градоустройствено оформяване на кварталния комплекс при включено и групово застрояване височината на сградата трябва да се съобрази с височината на заварени сгради, се допуска с кварталнозастроителен и силуетен план разстоянието между съседни сгради откъм дъното на парцелите и до регулационните линии, както и разстоянията между строителните линии от двете страни на улицата да се намаляват най-много с една трета.
(4) (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.6 от 1998 г.) С разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството могат да се допускат и по-големи отклонения от установените в ал.1, 2 и 3 за квартали и улици с предимно застроени парцели (50 на сто и повече) в централните части на градовете с оглед на архитектурно-градоустройственото единство при застрояването.
(5) (отм., ДВ, бр.48 от 1985 г.; нова,бр.6 от 1998 г.) Кварталнозастроителните и силуетни планове по предходните алинеи се съставят съобразно архитектурно-градоустройствените, техническите, санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания, мерките по този правилник и действащите строителни правила, норми и нормативи.
Чл.101. (доп., ДВ,бр.48 от 1985 г.; изм.,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) При надстрояване, пристрояване или преустройство на сгради, както и при преустройство на отделни помещения могат да се допускат отклонения от строителните правила, норми и нормативи за фасадите, издатините и вътрешното разпределение на сградите и жилищата, както и от техническите норми за дограми, елементи и съоръжения съобразно с архитектурно-градоустройствените, стопанските, техническите, санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания. Отклоненията се допускат с разрешение на главния архитект при общината, а за София - с разрешение на ръководителя на управление "Архитектура и градоустройство" на Столичната община, съответно на главния архитект при районната общинска администрация.
Чл.102. (изм., ДВ,бр.37 от 1978 г., бр.6 от 1998 г.) Узаконяването на незаконни строежи, извършени в отклонение от правилата и нормите за териториалното и селищно устройство в допустимите граници по чл.100 и 101, става с разрешение на органа, компетентен да допусне отклоненията.
Чл.103. (1) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Населените места с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение, както и части, квартали, улици и имоти с такова значение в други населени места, се застрояват при режим, установен със самите застроителни и регулационни, кварталнозастроителни и силуетни планове съгласувано с Националния институт за паметниците на културата.
(2) В одобрените планове регистрираните недвижими паметници на културата се нанасят с означения, определени съгласувано с Националния институт за паметниците на културата.

Чл.104. (1) Сгради и постройки извън случаите, посочени в чл.108 и 109, се застрояват само в строителните граници на населеното място.
(2) Строителните граници на населеното място се определят с общия градоустройствен план и се уточняват със застроителен и регулационен план, а за населени места без общ градоустройствен план - със застроителен и регулационен план.
Чл.105. (1) Строителните граници на населените места без общ градоустройствен план и без застроителен и регулационен план се установяват с околовръстен полигон.
(2) (доп., ДВ,бр.48 от 1985 г.; изм.,бр.2 от 1996 г.) Околовръстният полигон се определя от комисия, назначена по реда на чл.14, ал.3. Техническата служба на общината съобщава решението на комисията с обявление, поставено на видно място и разгласено чрез средствата за масова информация. Проектът се излага на достъпно място за справка от страна на заинтересуваните. В 14-дневен срок от съобщението заинтересуваните могат да направят писмени възражения по проекта до службата при общината. За направените изменения и допълнения в проекта, както и за взетите решения по възраженията на заинтересуваните комисията съставя протокол с надлежна мотивировка.
(3) (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Околовръстният полигон се одобрява от общинския съвет след съгласуване с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и с Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Техническата служба на общината, съобщава решението за одобряване на полигона с обявление, поставено на видно място.
(4) (доп.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Недвижимите имоти, включени в околовръстния полигон в границите на строителната част на населеното място, се смятат за дворни места. Застрояването им с малкоетажни сгради се допуска въз основа на частично застроително решение, одобрено от кмета на общината или от упълномощено от него лице, при спазване на строителните правила, норми и нормативи.
(5) (отм., ДВ,бр.2 от 1996 г.)
Чл.106. (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.)
(1) С подробен градоустройствен план на населените места и селищните образувания се обособяват квартали и парцели за застрояване и квартали и парцели за други нужди без застрояване.
(2) Застрояването е основно (за основното предназначение на парцела) и допълващо (за спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни функции) и се предвижда, както следва:
1. в дворищнорегулационни парцели за жилищни и вилни сгради;
2. в парцели за комплексно застрояване на жилищни, обслужващи и други сгради;
3. в парцели за обслужващи сгради, производствени сгради и за сгради със смесено предназначение;
4. в парцели за спортни и атракционни обекти и съоръжения.
(3) Границите на парцелите се определят (очертават) с регулационни линии, които са:
1. уличнорегулационни - линиите, които определят границата на парцела с прилежащата улица (лице на парцела);
2. вътрешни регулационни - линиите, които определят границата със съседните парцели (странични и към дъното на парцела).
(4) Парцелите имат задължително лице (изход) към улица, а в случаите по ал.2, т.4 - към улица или алейна мрежа в парковете.
(5) Начинът на застрояване (взаимното разположение на сградите и постройките) в парцелите е:
1. свободно застрояване, при което сградите и постройките се разполагат на разстояние една от друга;
2. свързано застрояване, при което сградите и постройките се разполагат допрени една до друга.
(6) Характерът на застрояването в зависимост от броя на етажите е:
1. многоетажно - 6 и повече етажи;
2. средноетажно - 4 и 5 етажа включително;
3. малкоетажно - до 3 етажа включително.
Чл.107. (отм., ДВ,бр.2 от 1996 г.)
Чл.108. (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.)
(1) Извън строителните граници на населените места строежи могат да се извършват въз основа на частично застроително решение, както следва:
1. в земеделски земи - съгласно Наредба No 2 за застрояване на земеделските земи, когато обектите са съвместими с основното предназначение на земите;
2. в земеделски земи, чието предназначение се променя - след провеждане на съответните процедури по Закона за опазване на земеделските земи и правилника за прилагането му;
3. в други територии - съгласно нормите и реда за застрояване на такива територии.
(2) Частичните застроителни решения по ал.1 се одобряват от кмета на общината.
Чл.109. Строежи извън строителните граници на населеното място се разрешават при условие, че за обекта са осигурени източници за водоснабдяване (при съответно право на водоползуване) и електрозахранване, както и необходимите комуникационно-транспортни и съобщителни връзки.
Чл.109а. (нов, ДВ,бр.48 от 1985 г.; изм.,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.)
(1) Във всички случаи при съдебна делба по чл.61, ал.2 от закона съдът изисква, а техническата служба дава становище относно поделяемостта на парцела. При наличие на техническа възможност за разделяне на парцела главният архитект на общината нарежда с мотивирано предписание по чл.88, ал.3 да се изработи проект за частично изменение на регулационния план, а при нужда - и на застроителния план, за сметка на страните.
(2) При неподеляемост на парцела в 14-дневен срок от постъпване на документацията от съда общината уведомява страните, че отказва разделянето на парцела.
(3) Заповедта за одобряване на проекта за частично изменение на регулационния план или отказът за разделяне на парцела се съобщават на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс, които могат да ги обжалват по реда на чл.138 от закона.
Чл.109б. (нов,ДВ,бр.6 от 1998 г.)
(1) Във всички случаи при съдебна делба на съсобствени сгради или жилища съгласно чл.62, ал.2 от закона съдът изисква, а техническата служба дава становище относно поделяемостта на обекта. При наличие на техническа възможност за разделяне на обекта главният архитект на общината предписва да се изработи проект за разделяне за сметка на страните.
(2) При наличие на техническа възможност, доказана с проект, общината одобрява и повече от един вариант за делба. Контролът върху законосъобразността на одобрените проекти се упражнява от съда, извършващ делбата.
(3) Страните са длъжни по искане на общината да представят в определен срок архитектурните и другите проекти, по които обектът - предмет на делбата, е изграден.
(4) При неподеляемост на обекта в 14-дневен срок от постъпването на необходимата документация общината уведомява страните, че отказва разделянето на обекта.
(5) Отказът за разделяне на обекта се съобщава на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс, които могат да го обжалват по реда на чл.138 от закона.

Чл.110. (1) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.) Населените места се изграждат и преустройват и чрез комплексно застрояване.
(2) (изм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Въз основа на подробен градоустройствен план в парцели за комплексно застрояване могат да се изграждат групи от жилищни, обслужващи и други сгради, свързани в обща система, така че да осигуряват най-добри условия за живеене, труд и отдих в хигиенична и благоустроена среда.
(3) Сградите и съоръженията на системата за обществено обслужване, паркингите и гаражите за леки моторни коли и др. се изграждат едновременно с жилищните сгради.
(4) (отм., пред. ал.5, доп.,ДВ,бр.2 от 1996 г.) Площите между сградите се устройват предимно като паркове и градини с вътрешни алеи.
Чл.111. За комплексното жилищно строителство важат по начало действуващите строителни правила, норми и нормативи. Дълбочината на застрояването и дължината на калканните зидове се определят със застроителния план. Сградите могат да се разполагат и една зад друга при изискващото се разстояние между тях. Спрямо границата в дъното на комплекса сградите се разполагат свободно.

Чл.112. (1) В различните по функция населени места се изгражда мрежа от сгради, помещения и съоръжения на системата за комплексно обществено обслужване (училища, детски ясли, детски градини и комбинати; сгради за заведения и учреждения на търговската мрежа, за комунални и битови услуги, съобщенията, културата, здравеопазването; спортни центрове, площадки и съоръжения, паркинги и гаражи за леки моторни коли и др.) съгласно действуващите нормативи.
(2) Сградите, помещенията и съоръженията на системата за обществено обслужване се изграждат самостоятелно, групирани в комплекси или в административни, културни, битови, жилищни и други сгради.
(3) Жилищните структурни единици (райони, микрорайони, жилищни групи, комплекси) се изграждат и устройват с всички необходими обслужващи учреждения, заведения и съоръжения.
(4) (нова,ДВ,бр.6 от 1998 г.) В дворищнорегулационни парцели могат да се изграждат сгради, постройки и съоръжения на допълващото застрояване за стопански и обслужващи дейности, когато не са предвидени с действащия застроителен и регулационен план, ако се застрояват свободно или свързано с основното застрояване в парцела или свързано само между два парцела, при спазване на правилата, нормите и нормативите по териториално и селищно устройство, санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания, въз основа на скица за проектиране по чл.220, ал.2, т.2, върху която се указват точни мерки, коти, разстояния и условия. Така указаното застрояване се отразява служебно в действащия застроителен и регулационен план. За останалите случаи се съставя и одобрява частично изменение на застроителния и регулационен план, а при нужда - и кварталнозастроителен и силуетен план по чл.61, ал.1.
Чл.113. (отм., ДВ,бр.2 от 1996 г.)
Чл.114. (отм., ДВ,бр.48 от 1985 г.)

Чл.115. (1) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.) При застрояване на административни, културни, битови, жилищни и други сгради от юридически и физически лица се изграждат паркинги и гаражи за леки моторни коли в самите сгради или в непосредствена близост до тях, съобразно с правилата и нормативите за планиране на населените места и нормативите за комплексно обслужване на различните по функция населени места и другите действуващи разпоредби, като се държи сметка за безопасността, както и за спокойствието на гражданите. Паркингите и гаражите се изграждат от инвеститора на строежа за негова сметка.
(2) Паркингите и гаражите се проектират и изграждат едновременно с обектите.
(3) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.; отм.,бр.6 от 1998 г.)
Чл.116. (1) (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г.) При комплексно застрояване между жилищните и общественообслужващите сгради може да се изграждат гаражи и паркинги на основание на одобрен застроителен и регулационен план.
(2) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Надземни гаражи в дворната част на застроени вече парцели, когато не са предвидени с действащия застроителен и регулационен план, могат да се изграждат при условията и по реда на чл.112, ал.4.

Чл.117. (отм., ДВ,бр.48 от 1985 г.)
Чл.118. В случай че по проектите и сметните документации не са предвидени съответни помещения за комплексно обществено обслужване, помещения за нуждите на гражданската отбрана, паркинги и гаражи за леки моторни коли или че в генералната сметка на обектите не са включени съответни средства, проектите и сметните документации не се съгласуват и утвърждават (одобряват), за строителството не се издава разрешение, а банката не открива финансиране за обекта.

Чл.119. (1) Второстепенни са постройките с обслужващо домакинско предназначение - летни кухни, лека постройка за отоплителни материали и беседки.
(2) Второстепенни постройки от съответния вид могат да се правят в части за малкоетажно застрояване, в малки и много малки градове и в селата.
(3) (изм., ДВ,бр.24 от 1975 г., бр.48 от 1985 г., бр.6 от 1998 г.) В София, в градове от първи и втори функционален тип, във вилни зони, в курортни места и курортни части от населени места не се допуска да се правят второстепенни постройки. В застроени парцели второстепенни постройки могат да се изграждат, ако в сградата няма помещения за съответните нужди, при условията и по реда на чл.112, ал.4.
(4) Не се разрешава да се правят второстепенни постройки, преди в парцела да е изградена жилищна сграда.
(5) Във вилни парцели могат да се изграждат само беседки.
(6) Клозетът трябва да бъде в самата жилищна или вилна сграда. При липса на водоснабдяване на населеното място или на съответната му част се разрешава временно клозетът да бъде извън жилищната сграда.
(7) (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.6 от 1998 г.) Басейни, кладенци, чешми и септични ями на клозети на жилищни и вилни сгради в дворната част трябва да отговарят на съответните технически и санитарно-хигиенни изисквания.
Чл.120. (1) (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г.) Временни постройки могат да се правят само за нужди, свързани с организация и механизация на строителството, с разрешение на органите, с които проектите се съгласуват. Временните постройки се премахват при завършване на строителството. Ако инвеститорът не направи това, обектът не се приема, а техническата служба на общината премахва постройките за сметка на инвеститора.
(2) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.) Ако строителството не започне в срока, до който разрешението за строеж е в сила, техническата служба на общината премахва временните постройки за сметка на инвеститора.
(3) В случаите по предходните алинеи се прилага и чл.160, ал.2 от закона.
(4) (изм., ДВ,бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г.; отм.,бр.6 от 1998 г.)
(5) (нова, ДВ,бр.2 от 1996 г.; отм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.)
Чл.120а. (нов,ДВ,бр.6 от 1998 г.)
(1) Не се считат за временни постройки съоръжения за търговия, като маси, павилиони, кабини и други, които са преместваеми. За тези съоръжения не се издава разрешение за строеж, а разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за общински терени - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината.
(2) Поставянето на съоръженията по ал.1 върху държавни терени се извършва въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината след съгласуване с министерството или ведомството, което стопанисва терена, а в останалите случаи - с областния управител. Използването на съоръженията се извършва при условията и по реда на Закона за държавната собственост и на правилника за прилагането му.

Чл.121. (1) (изм., ДВ, бр.48 от 1985 г.) В селата могат да се застрояват стопански постройки със селскостопанско предназначение от всякакъв вид за лични нужди.
(2) (нова, ДВ, бр.24 от 1975 г.; изм.,бр.37 от 1978 г., бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г.) За градовете и вилните зони областната администрация, съответно общината, определя частите и кварталите, където в съответствие с архитектурно-градоустройствените и санитарно-хигиенните изисквания могат да се строят селскостопански постройки.

Чл.122. (отм., ДВ,бр.2 от 1996 г.; нов,ДВ,бр.6 от 1998 г.)
(1) С териториалноустройствени планове на райони и общини се определя начинът на устройство и опазване на териториите за отдих, туризъм и курортно лечение и на местата за курортно-туристическо и вилно строителство.
(2) С общи и подробни градоустройствени планове се определя начинът на устройство и застрояване на курортните населени места и зони, на курортните комплекси и вилните зони, включени в строителни граници.
(3) В територии, невключени в строителни граници, строителство за туристически цели може да се извършва само въз основа на застроителни решения, съгласувани с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и с Министерството на околната среда и водите.
Чл.123. (отм., ДВ,бр.2 от 1996 г.)
Чл.124. (отм., ДВ,бр.2 от 1996 г.)
Чл.125. (изм., ДВ,бр.6 от 1998 г.)
(1) В курортните части на населените места, в курортните комплекси и вилните зони строителство може да се извършва в парцели по чл.106, ал.2.
(2) Застрояването може да бъде свободно или свързано. По характер застрояването е предимно малкоетажно.
Чл.126. Строежите в райони, зони и части за отдих, туризъм и санаторно-курортно лечение трябва да запазват в максимална степен природната среда, да се свързват хармонично с нея, при най-благоприятно изложение и да осигуряват най-добри условия за възстановяване и отдих.
Чл.127. (отм., ДВ, бр.2 от 1996 г.)
Чл.128. (изм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.)
(1) Към съответните териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове на курортни населени места и курортни комплекси могат да се създават специфични правила и норми за устройство и застрояване.
(2) Специфичните правила и норми по ал.1 се одобряват от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл.129. Новите строежи (сгради, надстройки и пристройки) трябва да отговорят по вид, архитектурна композиция, материали, форма и цвят на околната среда, да обогатяват концепцията на градоустройственото решение и да постигат цялостно архитектурно-художествено оформяне в съответния квартален комплекс.
Чл.130. (1) Строежите не трябва да унищожават, да увреждат или да омаловажават природни ценности и забележителности.
(2) Всички строителни работи в страната се извършват по такъв начин, че природната среда да се запазва и подобрява.
Чл.131. (1) Архитектурният образ на сградите трябва да отговаря на тяхното съдържание и на съвременните естетически изисквания.
(2) Архитектурният проект трябва да обхваща и да оформя по подходящ начин фасадите на сградата от всички страни.
(3) Всички части на строежите трябва да бъдат архитектурно правилно оформени в съответствие с достиженията на техническия прогрес, при прилагане на съвременни и ефективни строителни материали, архитектурни елементи и трайни фасадни материали с високи художествени качества.
Чл.132. Органите, които утвърждават (одобряват) или с които се съгласуват архитектурните проекти, могат да предписват съобразно с архитектурно-градоустройствените и художествените изисквания определено изпълнение на елементите на сградите по размери, форма, композиция, материали, цвят и др.
Чл.133. (изм., ДВ, бр.48 от 1985 г., бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) По нареждане на органите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съответно на органа, който одобрява (съгласува) проектите, в генералната сметка на сгради на юридически лица се включва като подобект преустройството на фасадите на съседни сгради, когато това се налага за архитектурно-градоустройствено единство. Работите по преустройството се извършват от инвеститора едновременно със строителството на обекта и за негова сметка.
Чл.134. (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г.; отм.,бр.6 от 1998 г.)
Чл.135. (отм.,ДВ,бр.6 от 1998 г.)
Чл.136. (1) (доп., ДВ, бр.48 от 1985 г.; изм.,бр.2 от 1996 г.) По проектите и сметните документации за сгради на юридически лица, на жилищно-строителни кооперации и на граждани се предвижда окончателно оформяне на фасадата на сградата - цокли, корнизи, парапети, мазилки и др., както и изграждане на места и укрития за съдовете за смет и подходи за специализирана комунална техника.
(2) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Всички сгради не могат да се въвеждат в експлоатация, ако фасадите им не са напълно завършени и измазани. Фасадите на индивидуални жилищни сгради се измазват в срокове, определени от кмета на общината.
Чл.137. (1) (изм.,ДВ,бр.63 от 2000 г.) Покрай републиканските пътища в частта им извън населените места могат да се застрояват на подходящи места само сгради, предназначени за службите по охраната и поддържането на пътищата, сгради за хотели и мотели, ресторанти, бензиностанции, павилиони, снабдителни пунктове, обекти с мемориален характер, монументална и трайна художествена украса и други подобни, след съгласуване и с Изпълнителната агенция "Пътища" и с органите по безопасността на движението при Министерството на вътрешните работи. Забранява се покрай тези пътища извън населените места да се застрояват жилищни сгради.
(2) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Терени за изграждане или разширение на промишлени или други производствени обекти покрай пътища по предходната алинея се определят със съгласие на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Чл.138. (1) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Монументалната и трайната художествена украса в селищни и извънселищни територии се осъществява под ръководството и контрола на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на културата, съответно общините.
(2) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на културата одобряват национална програма за монументалната и трайната художествена украса.
Чл.139. (1) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Местата за монументална и трайна художествена украса в селищни и извънселищни територии се определят в съответствие с териториалноустройствените планове и националната програма по ал.2 на предходния член от кмета на общината по предложение на художествения съвет при общината с участие и на представители на Съюза на архитектите в България, Съюза на българските художници, съвета за изкуство и култура при общината, а при нужда - с участие и на представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на културата.
(2) Местата за монументална и трайна художествена украса в организирана архитектурна среда (по фасадите и във вътрешните пространства на сградите, в дворното пространство и в околната среда) се определят с архитектурните проекти.
Чл.140. (1) Местата за монументална и трайна художествена украса, когато не са определени със съответните териториалноустройствени планове, се определят по следния начин:
1. (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) за обекти с национално значение - от Министерския съвет по доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на културата въз основа на предложение на комисия с участие на представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на културата, общината, съвета за изкуство и култура към общината, Съюза на архитектите в България, Съюза на българските художници и представител на проектанта, на който е възложено да изработи градоустройственото решение. Предложението се съобразява с националната програма по чл.138, ал.2;
2. (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) за останалите обекти - от министъра на регионалното развитие и благоустройството и от министъра на културата по доклад на кмета на общината въз основа на предложение на комисията по предходната точка.
(2) При определяне на местата за монументална и трайна художествена украса край републикански пътища, в курортно-туристически комплекси и другаде в комисията участвуват и представители на заинтересуваните ведомства, учреждения и организации.
(3) Предложенията на комисията се придружават от идейно решение с предварителна характеристика за обекта и околната среда, както и от обяснителна записка.
Чл.141. (изм., ДВ,бр.37 от 1978 г.; отм.,бр.6 от 1998 г.)
Чл.142. (изм., ДВ,бр.37 от 1978 г., бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Условията и редът за проектирането на обекти на монументалното и декоративно, трайно художествено оформяне на обекти, на вътрешната архитектура и други подобни, както и редът за изпълнението на обектите, доколкото този правилник не съдържа съответни правила, се установяват с наредби, одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и от министъра на културата.

Чл.143. (1) (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г.) Собствениците, съответно юридическите лица, които стопанисват и управляват сградите и съоръженията, са длъжни да ги поддържат в добро състояние и в изискващия се вид, като своевременно извършват необходимите ремонти.
(2) (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г.) Сградите трябва редовно да се измазват, а оградите откъм улицата - да се боядисват съгласно с указанията на техническите служби на общините.
Чл.144. (1) (изм., ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Собствениците, съответно юридическите лица, които стопанисват и управляват недвижимите имоти, както и обитателите са длъжни да вземат мерки за опазване на отклоненията от общи мрежи и проводи, общите контролно-измервателни уреди и другите съоръжения от повреди, да поддържат вътрешните водопроводни, канализационни, машинни, електрически, телефонни и радиофикационни, отоплителни и други инсталации, уредби и съоръжения в пълна изправност и да уведомяват незабавно съответните технически служби и предприятия за повреди и недостатъци в отклоненията и във вътрешните инсталации, уредби и съоръжения.
(2) (изм., ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Повреди и недостатъци в отклоненията, причинени от лошо стопанисване, се отстраняват за сметка на собствениците, юридическите лица, съответно за сметка на обитателите.
(3) (изм., ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Техническите служби и предприятия и хигиенно-епидемиологичните служби, ако е необходимо, запечатват и прекъсват инсталациите, уредбите и съоръженията до отстраняване на повредите и недостатъците в отклоненията и във вътрешните инсталации, уредби и съоръжения. Техническите служби на общините оказват съдействие за своевременно отстраняване на недостатъците.
Чл.145. При ремонти на сгради и комплекси не може да се изменя разпределението и фасадното им оформяване освен въз основа на архитектурен проект, съгласуван и утвърден (одобрен) при условията и по реда на действуващите разпоредби.
Чл.146. (отм., ДВ, бр. 2 от 1996 г.)
Чл.147. (отм., ДВ, бр. 2 от 1996 г.)

Чл.148. (1) (изм., ДВ, бр.48 от 1985 г., бр.6 от 1998 г.) В застроени недвижими имоти, засегнати от предвижданията на общия градоустройствен план, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации по застроителния и регулационен план, изключени от строителната част, засегнати от строителна забрана или за които е установен нов начин или нов характер (етажност) на застрояване, се разрешава по изключение за задоволяване на неотложни жилищни, стопански и обслужващи нужди да се осъществяват следните строителни работи:
1. (изм., ДВ, бр.37 от 1978 г.; доп.,бр.48 от 1985 г.) пристройки към законно направена малкоетажна сграда със застроена площ до 40 кв.м със зимнично помещение до 12 кв.м. При двуетажни сгради пристройката може да бъде до 30 кв.м на всеки етаж. Вместо пристрояване, допуска се таванско помещение да се преустрои в жилище, както се изгради надзид до 1,5 м и се направят капандури. Вместо пристрояване или преустройство допуска се на заварена сграда да се извърши основен ремонт. Временно преустройство на тавански части и помещения в жилища се допуска и в заварените жилищни сгради независимо от тяхната етажност;
2. (нова,ДВ,бр.6 от 1998 г.) строеж на ателие или строеж с обслужващо предназначение за задоволяване на други нежилищни (професионални или стопански) нужди на собственика при спазване на ограниченията по т.1;
3. (нова, ДВ, бр.37 от 1978 г.;пред.т.2,ДВ,бр.6 от 1998 г.) второстепенни постройки, свързани с жилищните нужди, и леки селскостопански постройки при условията на чл.121;
4. (пред. т.2, ДВ,бр.37 от 1978 г.; пред.т.3,бр.6 от 1998 г.) гараж за една лека кола, а при съсобственост на имота - гараж за съответния брой леки коли (разделен на клетки);
5. (пред. т.3, ДВ, бр.37 от 1978 г.; пред.т.4,бр.6 от 1998 г.) лека ограда.
(2) Тези строежи се разрешават при условие, че не се предвижда новото строителство или другите мероприятия да се осъществяват през следващите три години. Ако във връзка със запланувано строителство строежите бъдат отчуждени в срок до 5 години от издаване на разрешението за строеж, те не се заплащат, като собствениците им са длъжни да ги съборят за своя сметка и да приберат материалите.
Чл.149. (1) (изм., ДВ, бр.37 от 1978 г.; доп., бр.48 от 1985 г.; изм., бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) В незастроени урегулирани имоти в благоустроени части, засегнати от предвижданията на общия градоустройствен план, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации по застроителния и регулационния план, в имоти, засегнати от строителна забрана или за които е установен нов начин на застрояване, както и в неурегулирани имоти в местности със селищен характер, определяни всяка година от областната администрация, съответно общината със съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура, се разрешава по изключение за задоволяване на неотложни жилищни нужди да се направи нова постройка със застроена площ до 40 кв.м на два етажа или до 60 кв.м на един етаж с малък зимник. Вътрешното разпределение и светлата височина на помещенията се определят от техническата служба на общината. Освен временни жилищни сгради в такива терени могат да се изграждат и временни строежи по чл.148, ал.1, т.2, 3, 4 и 5.
(2) В случая се прилага съответно и ал.2 на предходния член.
Чл.150. (1) (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г.) В недвижими имоти, посочени в чл.148, ал.1, в терен, предназначен за жилищно строителство, се допуска по изключение въз основа на кварталнозастроителна разработка, приета от съвета за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура в намален състав при общината, да се продължи строежът на жилищна сграда, разрешението за която е загубило сила, ако строежът е завършен до първата плоча включително и ако не са предвижда новто строителство или другите мероприятия да се осъществяват през следващите 5 години. В тези случаи строежът се разрешава въз основа на нов архитектурен проект до размера на жилища за едно семейство.
(2) При отчуждаване на сградата собственикът се обезщетява по общите правила.
Чл.150а. (нов, ДВ, бр.37 от 1978 г.)
(1) За задоволяване на остра жилищна нужда пристройка, преустройство и основен ремонт по чл.148, ал.1, т.1 може да се разрешават по изключение и на жилищни сгради, построени незаконно до 31.XII.1965 г. с урегулирани и неурегулирани терени, включително върху държавна земя.
(2) Предходната алинея се прилага и за строежи, направени незаконно до 1.I.1978 г. за задоволяване на остра жилищна нужда, посочени в § 2, ал.1 от преходните разпоредби на закона при условие, че:
1. строежите не подлежат на премахване, съответно на отнемане в полза на държавата, съгласно § 2, ал.2 и 4 от същите преходни разпоредби;
2. строежите са регистрирани и за тях са платени дължимите такси и глоби.
(3) Пристроените, преустроените и ремонтираните части от сгради по предходните алинеи при отчуждаването им не се заплащат, като собствениците са длъжни да ги съборят за своя сметка и да приберат материалите.
(4) С разрешаване на пристройки, преустройство или ремонт незаконният строеж не се узаконява.
Чл.151. (изм., ДВ, бр.37 от 1978 г.)
(1) (изм., ДВ, бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Временни строежи по чл.148-150а се разрешават само еднократно в един парцел, съответно в един неурегулиран имот, въз основа на кварталнозастроителна разпоредба одобрена от главния архитект на общината, при спазване разпоредбите на чл.216 до чл.228. В тези случаи могат да се допуснат отклонения от правилата и нормите по териториално и селищно устройство до 1/3 от установените мерки за отстояния на строителни линии. По-големи отклонения могат да се допуснат със съгласие на заинтересуваните, изразено в заявление до общината с нотариално заверен подпис.
(2) При съсобственост на имота строежи по чл.148-150а могат да се разрешават за всеки от съсобствениците при спазване на чл.56, ал.3 от закона, а при несъгласие - при условията и по реда на чл.241 и следващите, ако това е допустимо в градоустройствено и архитектурно-строително отношение.
(3) Условията, при които строежите се разрешават, се вписват в одобрения архитектурен проект и в разрешението за строеж.
(4) (нова,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Временните строежи се свързват към съществуващите инженерни мрежи с временни връзки.
Чл.152. (доп.,ДВ,бр.6 от 1998 г.) Заварени сгради в недвижими имоти, засегнати от мероприятия по териториалното и селищното устройство, могат при всички случаи да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват съществено носещите конструкции.

Чл.153. (1) За всяко населено място, групи от населени места и зони за отдих и туризъм се изграждат цялостни водопроводи и канализации, а по изключение - частични, когато няма условия за цялостното им изграждане.
(2) Водопроводите и канализациите се изграждат по утвърдени проекти в съответствие със застроителните и регулационни планове и техническите планове за вертикално планиране. Те се оразмеряват така, че да задоволяват съответните нужди за 20-30 години съобразно с предвижданията на общия градоустройствен план.
(3) По изключение в населени места без технически планове за вертикално планиране могат да се изграждат водопроводи и частични канализации съобразно със заварения релеф на терена на улиците и площадите и като се държи сметка за бъдещото вертикално планиране.
(4) За малки населени места без застроителни и регулационни планове и технически планове за вертикално планиране могат да се изграждат временни (частични) водопроводи и канализации по съществуващите улици.

Чл.154. (1) По проектите за водоснабдяване се предвижда вода за питейно-битови нужди на населението, вода за производствени нужди (с качества на питейна) и вода за противопожарни нужди на населени места.
(2) Нуждите от питейна вода за отделни обекти, като заводи, фабрики, предприятия, заведения, сгради за специални нужди и други подобни, се вземат предвид, когато обектите са в строителната част на населеното място или в непосредствена близост до нея.
(3) По проектите за водоснабдяване на населените места, когато това е технически възможно и стопански изгодно, може да се предвижда вода за питейно-битови нужди, вода за производствени нужди (с качества на питейна вода) и вода за противопожарни нужди за обекти, посочени в предходната алинея, и когато те са отдалечени от населените места, но са в близост до външни водопроводни магистрали.
Чл.155. (1) (изм., ДВ,бр.2 от 1996 г., бр.6 от 1998 г.) Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съответно областната администрация съгласуван